всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 290 ГПК

Разглеждане на касационната жалба
Чл. 290. (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание.
(2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бисера Максимова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по иск на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с оглед на твърденията за нарушаване на принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, когато ищецът е поискал връщане на неоснователно събрани по изпълнението парични суми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Ако в заповедта за уволнение, вместо изрично изложени мотиви досежно фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, се препраща към друг документ и този документ е връчен на уволнения служител, наред със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, следва ли да се приеме, че уволненият служител е запознат с фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли въззивният съд при постановяване на крайния си съдебен акт да обсъди всички доказателства по делото и да обсъди всички наведени възражения от страните по делото и по-конкретно отговаря ли работодателят по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от негов служител, когато увреждането е резултат от лични отношения между причинителя и увредения, макар тези лични отношения да са възникнали по повод на възложената работа?
Длъжен ли е въззивният съд при определяне на размера на обезщетението да отчете наличието на съпричиняване от страна на пострадалия при положение, че по делото са доказани и събрани категорични доказателства за действия от страна на ищеца, които да са способствали и/или допринесли за настъпване на вредоносния резултат?
Следва ли въззивният съд да осигури приложението на императивна правна норма (в случая на чл. 51, ал. 2 ЗЗД), като служебно се произнесе по наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, ако докладът на първоинстанционният съд е неточен или не е приет по делото?
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу работодателя по чл. 49 ЗЗД? В тази връзка при определяне на справедлив размер има ли задължението въззивната инстанция при постановяване на решението си да обсъди и анализира събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно за деликвента и за работодателя и на базата на тях да мотивира решението си?
При солидарно осъждане на страните следва ли въззивната инстанция да посочи дължимия размер на обезщетението за всеки от ответниците поотделно, съобразно техния принос в увреждането, или е длъжна да посочи само общия размер на солидарното осъждане? Отговаря ли възложителят на работа за нанесена психическа травма от деликвента на пострадалото лице при условията на чл. 49 ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дора Михайлова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Когато за основното изследване лекуващият лекар е получил информирано съгласие от пациента, допустимо ли е допълнителни медицински дейности да касаят вътрешната преценка на лекаря и в такъв случай не се ли изисква допълнително информирано съгласие? Длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички доводи и възражения на страните? Може ли съдът да назначи експертиза със задача да се отговори дали е нарушен или спазен нормативен акт? Може ли съдът да назначи за вещо лице такова, което не притежава диплома за съответното образование, специалност, удостоверение за квалификация, правоспособност? Длъжен ли е въззивният съд да осигури прилагането на императивни правни норми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дора Михайлова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Какви са правомощията на въззивния съд при решаване на спора по същество – има ли въззивният съд задължение да обсъди всички доказателства, твърдения, доводи и възражения на страните, надлежно въведени в процеса, както и да посочи защо приема едни от тях, а други не приема, и да формира свои непротиворечиви фактически и правни изводи въз основа на доказателствата в тяхната съвкупност?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК за допускане на свидетелски показания, съответно тяхното кредитиране при постановяване на решението, когато от събраните по делото доказателства, косвени и преки, гласни и писмени, безспорно се установява, че писменият документ е изгубен или унищожен не по вина на страната, която желае да се ползва от него, както и че с този писмен документ са предадени на праводателите на другата страна архивните документи, от неиздаването на които ищецът черпи своите права за търсените обезщетения?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК за допускане на свидетелски показания, съответно тяхното кредитиране при постановяване на решението, когато от събраните по делото доказателства, косвени и преки, гласни и писмени, безспорно се установява, че с изгубения или унищожен писмен документ не по вина на страната, която желае да се ползва от него, са предадени на праводателите на другата страна, а не насочени от нея други субекти, архивните документи, от неиздаването на които ищецът черпи своите права за търсените обезщетения?
Представлява ли доказателство в процеса извънсъдебното и/или съдебното признание на неизгодни за страната факти и задължен ли е съдът да вземе предвид и да изгради своите фактически и правни изводи на направеното признание на факти при решаване на спора?
Задължен ли е съдът да приеме за установи фактите и обстоятелствата, за които насрещната страна е направила извънсъдебно и/или съдебно признание, с оглед на всички събрани по делото доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дора Михайлова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Противоправно ли е изказването на мнение с негативна оценка, пряко или косвено засягащо конкретно лице, когато името му се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дора Михайлова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е при подбор по чл. 329, ал. 1 КТ работодателят да приложи критерий спазване на етичен кодекс и да санкционира твърдяно поведение (скандали, уронване на престиж, конфликтни ситуации) без да е инициирал дисциплинарно производство по реда на Раздел III от КТ и без твърденията да са подкрепени с писмени доказателства, съставени към момента на соченото поведение, а единствено с последващи свидетелски показания на членовете на комисията по подбор? При упражняване на съдебен контрол по чл. 329, ал. 1 КТ, достатъчно ли е подборът да се основава единствено на последващи свидетелски показания на членове на комисията за твърдени недостатъци в работата или съдът е длъжен да провери дали оценките се основават на писмени доказателства, особено в хипотезата когато по делото е налична информация за предишни атестационни оценки по сходни критерии, които противоречат на оценките при подбора? Задължен ли е съдът в решението си да обсъди доводите и възраженията на страните, както и всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни или е допустимо да се позове само на избрани от него доказателства без да обсъди останалата доказателствена съвкупност и без да изложи съображения защо отхвърля дадени доказателства като недостоверни? Дали възможността за обективно оценяване на педагогическа работа изисква съдът да обсъди и вземе предвид продължителното отсъствие на служители, които са получили по - високи оценки от други служители, за да се гарантира законосъобразност на съкращението в щата и правилното приложение на чл. 328 КТ и сл.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е работодателят във връзка с изискването по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да опише всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение по текста на чл. 187 КТ е извършено?
Какъв обем от информация следва да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение, за да се счита за надлежно мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ?
С каква цел е въведено задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение и кога изложените в нея мотиви удовлетворяват изискването за мотивираност по чл. 195, ал. 1 КТ?
Кои са задължителните реквизи в съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, съгласно чл. 195, ал. 1 КТ?
Кога се приема, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание с там описано нарушение на трудовата дисциплина удовлетворява изискванията по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивираност?
Приложим ли е чл. 195, ал. 1 КТ в частта на изискването за мотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание когато в отношенията между работодателя и работника/служителя е ясно за какво е наложено това наказание?
Длъжен ли е работодателят в искането по чл. 193 КТ да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, за което се образува дисциплинарното производство, подчинено ли е то на някакви формални правила или е достатъчно работникът/служителят да е разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е запознал с обстоятелствата?
Какво следва да бъде съдържанието на искането по чл. 193, ал. 1 КТ, отправено до привлечения към дисциплинарна отговорност работник/служител?
Какъв е разумният срок, който следва да се предостави на привлечения към дисциплинарна отговорност работник/служител за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ когато въпросите на работодателя са ясни и касаят определени, непосредствено извършени от лицето действия?
Какъв факт следва да е доказан по делото, за да се приеме, че е налице изпълнение на задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела