чл. 290, ал. 2 ГПК

За задължението на въззивния съд да обсъди защитните доводи и възражения на страните и относимите към спора доказателства и факти.
Относно хипотезите, при които се прекъсва придобивната давност, във връзка с приетото, че отправената от праводателя на ищеца до ответника покана за предаване на фактическата власт върху процесния имот е прекъснала владението на основание чл. 81 ЗС.

за задължението на въззивния съд да обсъди защитните доводи и възражения на страните и относимите към спора доказателства и факти, както и по въпросите относно хипотезите, при които се прекъсва придобивната давност, във връзка с приетото, че отправената от праводателя на ищеца до ответника покана за предаване на фактическата власт върху процесния имот е прекъснала владението на основание чл. 81 ЗС. По втората група въпроси е допусната касационна проверка за съответствието на изводите на въззивния съд с посочената от касатора практика на ВКС по приложението на чл. 116 ЗЗД и чл. 81 ЗЗД – относно правнорелевантните действия, с които се прекъсва придобивната давност, обективирана в решения №80/2020г. по гр. д.№2737/2019г., ІІ г. о, №39/2016г. по гр. д.№3611/2015г., ІІ г. о., №170/2012г. по гр. д.№961/2011г., Іг. о., №92/2013г. по гр. д.№237/2012г., ІІг. о.

Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, възложени и приети от възложителя, извън предмета на договор, сключен по реда на ЗОП /отм./, когато се касае за СМР, без изпълнението на които сградата не би могла да бъде въведена в експлоатация?

Дължи ли застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по прекия иск на увреденото лице лихви за забава върху застрахователното обезщетение, които са в рамките на лимита на отговорност, от датата, на която е уведомен за настъпване на застрахователното събитие, или по отношение на отговорността на застрахователя за заплащане на лихви за забава приложение следва да намери единствено разпоредбата на чл. 497 ГПК?

подлежат ли на заплащане допълнителни и необходими строително-монтажни работи, възникнали в хода на изпълнение на договор, сключен при действието на ЗОП /отм./, във формирана практика на ВКС е даден утвърдителен отговор. В решение №241 от 09.03.2017 г. по т. д. №2799/2015 г. на ВКС, І т. о., решение №10 от 10.02.2017 г. по гр. д. №53083/2015 г. на ВКС, ІV г. о., решение №82 от 19.02.2011 г. по т. д. №658/2010 г. на ВКС, І т. о., решение №151 от 1.02.2021 г. по т. д. №2227/2019 г., ІІ т. о. и решение №114/2.02.2021 г. по т. д. №1200/2019 г., II т. о. е прието, че изменението на сключения по реда на ЗОП договор не може да нарушава параметрите на обществената поръчка – условията, при които е открита, проведена и обявена за приключила с одобряването на кандидата за изпълнението, като изменението в съществени параметри на поръчката в хода на процедурата е недопустимо, а промяната им след сключването на договора може да бъде разглеждано като заобикаляне на този закон. Прието е, че ако в хода на изпълнението на договора се установи необходимостта от извършване на допълнителни видове работи с оглед качество, срокове и пр., в този случай не би се касаело за изменение на постигнатото съгласие, а за дейности с обслужващо предназначение. Изменението на инвестиционния проект, за чието изпълнение е сключен договорът, също съставлява изменение на параметрите на поръчката и когато е извършено по инициатива на страните, без да е наложено от обективни пречки за изпълнението на проекта, следва да се разглежда като недопустимо заобикаляне на ЗОП. Допустими са само корекции на проекта, необходими за правилното му изпълнение, но не и такива корекции, които биха съставлявали промени на съществените параметри на обществената поръчка. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./ изменението на договора за обществена поръчка е императивно забранено и се допуска само по изключение, хипотезите на което са изрично и изчерпателно уредени в чл. 43, ал. 2 ЗОП /отм./. Според действащата към момента на сключване и изпълнение на процесния договор редакция на разпоредбата – ДВ, бр. 40/2014 г. изменение на договор за обществена поръчка се извършва с допълнително споразумение към договора и се допуска по изключение: 1/ когато в резултат на непредвидени обстоятелства се налага: a) промяна в сроковете на договора, или б) частична замяна на дейности от предмета на поръчка за строителство или услуга, когато това е в интерес на възложителя и не води до увеличаване стойността на договора, или в) цялостна или частична замяна на стоки, включени в предмета на поръчка за доставка, включително на техни елементи, компоненти или части, когато това е в интерес на възложителя, не води до увеличаване на стойността на договора и заменящите стоки съответстват на изискванията на техническите спецификации, като имат технически предимства и/или по-добри функционални характеристики в сравнение със заменяните стоки, или г) намаляване общата стойност на договора в интерес на възложителя поради намаляване на договорените цени или договорени количества или отпадане на дейности, или 2/ при изменение на държавно регулирани цени, когато основен предмет на договора за обществена поръчка е дейност, чиято цена е обект на държавно регулиране и срокът му на изпълнение е над 12 месеца, или 3/ когато се налага увеличение в цената поради приемането на нормативен акт - до размера, произтичащ като пряка и непосредствена последица от него, или 4/ при удължаване срока на договор за доставка или услуга с периодично или продължително изпълнение, в случай че едновременно са изпълнени следните условия: а) не по-късно от 6 месеца преди изтичане на срока на договора възложителят е открил процедура със същия предмет за последващ период, която не е завършила с избор на изпълнител; б) срокът на договора се удължава до избора на изпълнител, но не повече от 6 месеца; в) прекъсване в доставката или услугата би довело до съществени затруднения за възложителя; 4/ в договори по чл. 3, ал. 2 на стойност над 50 млн. лв. при възникване на обстоятелства, които не са могли да бъдат предвидени към момента на сключването на договора и в резултат на които договорът засяга законните интереси на някоя от страните.

„Длъжен ли е съдът при постановяване на съдебното решение да обсъди всички твърдения и доводи на страните, длъжен ли е да изследва кои са правнорелевантните за спора факти и необходимо ли е да обоснове подробно доказателствените и правните си изводи“ в противоречие със задължителната практика в ППВС №1/1953 г., в Тълкувателно решение №1/04.01.2001 г. по гр. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №194/18.06.2013 г. по гр. д. №1100/2012 г. на ВКС, ІV г. о., решение №212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №94/28.03.2014 г. по гр. д. №2623/2013 г. на ВКС, ІV г. о., решение №157/08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №344/21.09.2012 г. по гр. д. №862/2011 г. на ВКС, ІV г. о., решение №решение №127/05.04.2011 г. по гр. д. №1321/2009 г. на ВКС, ІV г. о., и решение №554/08.02.2012 г. по гр. д. №1163/2010 г. на ВКС, ІV г. о., както и по материалноправния въпрос „за прилагане на правилата за тълкуване на действителната воля на страните в противоречие с практиката в решение №48/31.03.2011 г. по т. д. №822/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи и очевидна неправилност на решението - чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

„Длъжен ли е съдът при постановяване на съдебното решение да обсъди всички твърдения и доводи на страните, длъжен ли е да изследва кои са правнорелевантните за спора факти и необходимо ли е да обоснове подробно доказателствените и правните си изводи“ в противоречие със задължителната практика в ППВС №1/1953 г., в Тълкувателно решение №1/04.01.2001 г. по гр. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №194/18.06.2013 г. по гр. д. №1100/2012 г. на ВКС, ІV г. о., решение №212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №94/28.03.2014 г. по гр. д. №2623/2013 г. на ВКС, ІV г. о., решение №157/08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №344/21.09.2012 г. по гр. д. №862/2011 г. на ВКС, ІV г. о., решение №решение №127/05.04.2011 г. по гр. д. №1321/2009 г. на ВКС, ІV г. о., и решение №554/08.02.2012 г. по гр. д. №1163/2010 г. на ВКС, ІV г. о., както и по материалноправния въпрос „за прилагане на правилата за тълкуване на действителната воля на страните в противоречие с практиката в решение №48/31.03.2011 г. по т. д. №822/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи и очевидна неправилност на решението - чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

За приложимите критерии при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД.

Кои са обстоятелствата/критериите/, които съдът следва да вземе предвид преценката си дали едно наказателно производство, което не е преминало в своята съдебна фаза е спор за граждански права смисъла на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпление, предмет на разследване?

За проверка на допустимостта на въззивното решение поради наличие на постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност и прекратяване на дейността на предприятието на ответника.

За дейността на въззивната инстанция като инстанция по същество и задълженията ѝ да обсъди релевираните оплаквания във въззивната жалба, както и защитните доводи и възражения на страните. (По иск по реда на чл. 440 ГПК)

Дали ищецът /пострадалият/ може да предяви с един иск срещу деликвента цялото си вземане за всички имуществени вреди, произтичащи от едно непозволено увреждане, както и дали деликвентът изпада в забава по отношение на вземането на пострадалия, като обезщетение за претърпени имуществени вреди, от момента на настъпване на деликта и от този момент ли се дължи законната лихва за забава върху заплатената от постарадалия сума за изследвания, лекарства и пр., макар че е разходвана по-късно?

е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК доколкото с влязлото в сила решение по в. т. д. №65/2019 г. на Варненски апелативен съд по същия случай и във връзка с конкретната злополука, е прието наличие на съпричиняване от страна на пострадалия.

Относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение, във връзка с посочените в конкретния случай в жалбата оплаквания за необсъждане на всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и за липса на произнасяне относно поддържаните от ответника възражения във въззивната жалба.

Разпределение на задълженията между страните за доказване съгласно правилото на чл. 154, ал. 2 ГПК - за оборване на презумпцията по чл. 301 ТЗ? Дали банково удостоверение – авизо за местен превод, съдържащо: факта на нареждане на превода, наредителя, сметката, от която се извършва превода, основанието за превода, размера на сумата и заверяването на сметката на получателя, съставлява официален документ по см. на чл.179 ГПК?

„1. До къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършването на това тълкуване да се променя действителната воля на страните; Съдът следва ли да тълкува всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки; 2. Когато е установено, че изпълнението е осъществено след срока за изпълнение, кой следва да твърди и докаже, че закъснението е резултат от непреодолима сила или забава на кредитора; Длъжникът ли следва да релевира и установи непреодолимата сила или забавата на кредитора или кредиторът следва да идентифицира конкретните обстоятелства, довели до закъснението, за да демонстрира, че те не са нито непреодолима сила, нито негова забава като кредитор; 3. Може ли да се претендират пропуснати ползи при продажба на продукти, например електрическа и топлинна енергия, вода и подобни, като се изхожда от обичайните пазарни условия, ако количеството, което ще се реализира, не може да бъде точно определено“. За въпросите по т. 1 и т. 2 касаторът твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение №16/28.02.2013 г. по т. д. №218/2012 г. на ІІ т. о., решение №81/07.07.2009 г. по т. д. №761/2008 г. на І т. о., решение №167/26.01.2012 г. по т. д. №666/2010 г. на І т. о., решение №80 от 03.05.2018 г. по гр. д. №2560/2017 г. на ІV г. о., решение №16/09.03.2016 г. по гр. д. №6670/2014 г. на І г. о., решение №95/21.07.2016 г. по т. д. №1280/2015 г. на І т. о., и решение №164/03.02.2016 г. по т. д. №1890/2014 г. на І т. о., а за третия въпрос - че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение №3 от 12.12.2012 г. по тълк. д. №3/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Наред с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение - чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

За характера на споразумението по чл. 51 СК в частта му за имуществените отношения между съпрузите и може ли по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД да се иска разваляне поради неизпълнение на утвърдено от съда споразумение, с което придобит в режим на СИО недвижим имот е поставен в дял на единия съпруг, като вместо заплащане на уравнение за дела на другия съпруг е поето задължение да се прехвърли ид. част от имота на трето лице (пълнолетно дете от брака).

са от значение за точното прилагане на закона /чл. 694, ал. 2 ТЗ/, както и за развитието на правото. Твърди, че трети и четвърти въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, без да сочи конкретни актове.

За критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства по делото.

Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.

Следва ли съдът, в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а други не?
При определяне степента на съпричиняването, следва ли да бъде направена съпоставка на тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат?

„1. Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички изложени по делото доказателства, като конкретно, ясно и точно изложи в решението си върху кои доказателства основава изводите си, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои доказателства дава вяра и на кои не дава?; 2. Следва ли да намерят приложение правилата, относими към договора за възлагане на произведение по чл. 42 ЗАПСП, за да бъде решен въпросът имал ли е право ответникът да използва процесното произведение?“. Твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на решение №173/6.11.2020 г. по гр. д. №4409/2019 г., ІІІ г. о., решение №24/28.01.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г., І г. о., решение №411/27.10.2011 г. по гр. д. №1857/2010 г., ІV г. о. и решение №22/24.02.2015 г. по гр. д. №4581/2014 г., І г. о. Сочи, че вторият поставен материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на съществуването на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за достъп до касация – очевидна неправилност на въззивния акт.

за ненадлежно сезиране на въззивния съд, като при това грешката на жалбоподателя не се е отразила нито на съдържанието на въззивния акт, нито на допустимостта му.

дали възникналото от решението на ОСА от 2015 г. мандатно правоотношение има възмезден или безвъзмезден характер и дали решението на ОСА от 2007 г., с което е определено възнаграждение на членовете на СД, има действие по отношение на ищеца.

се повдига на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че по него е налице отклонение с практиката на ВКС, обективирана в решение №133/23.10.2019 г. по гр. д. №3565/2018 г. и решение №127/21.05.2019 г. по гр. д. №1881/2018 г., и двете по описа на IV г. о.