чл. 290, ал. 2 ГПК

Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи на страните във въззивната жалба, респ. в писмения отговор?

Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти и в частност показанията на причинителя на увреждането при предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ и приетите по делото експертизи?

В хипотезата на иск, с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, за преценка на предпоставката - „даденото значително надхвърля по стойност полученото„ - по атакувана сделка цесия, съпоставими ли са единствено номиналните стойности на прехвърленото вземане и насрещно дължимата цена по цесията или за определяне на действителната стойност на насрещните вземания са от значение и други обстоятелства, като обезпечеността на прехвърленото вземане и разсроченото плащане на цената по цесията?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?

Как се определя тежестта на дисциплинарното нарушение?

1. Към кой момент трябва да се направи преценката дали неустойката е прекомерно голяма, като критерий за нищожността й поради противоречие с добрите нрави- към момента на сключване на договора или към момента на възникване на правото на неустойка /т.е. момента на неизпълнението/ или към друг момент?
2. При преценката за валидността на неустоечна клауза от гледна точка на накърняване на добрите нрави, съдът ограничава ли се до изследване само на договорната клауза или извършва цялостна преценка и на съпътстващи фактори, като всички представени /заявени и установени/ по делото отношения между страните, равнопоставеността на страните, насрещните престации и др.?

Длъжен ли е съдът да разреши спора, като подложи на преценка събраните по делото и относими към спора доказателства и като основе решението си само върху осъществили се в обективната действителност факти?

За възможността да се претендира обезщетение само за онези неимуществени вреди вследствие влошаване на здравословното състояние по причина на деликт, независимо че пострадалият не е претендирал обезщетение за вредите от първоначалия деликт и за значението на причините за пропуснатата възможност, например че към предявяването на иска е изтекъл срокът на погасителната давност.

Относно задължението на съда да установи служебно (ex officio) съдържанието на приложимото чуждо право, относимо към фактическата обстановка.

Изводът за очевидна неправилност е обоснован с констатациите на касационния съд за допуснато грубо нарушение на процесуалните правила, относими към дейността на въззивния съд при постановяване на решението. Изложените в него съображения относно направените изводи за правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка и правилни правни изводи, сочат на произнасяне на въззивния съд като контролноотменителна инстанция, дейността на която е проверяваща по отношение на законосъобразността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, при действието на отменената процесуална уредба.

За задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните.

Независимо от правилно посочената от въззивния съд правна квалификация на предявения иск като такъв по чл.134 от ЗЗД, съдът е обсъждал като релевантни факти, които не са част от предпоставките за основателност на предявения косвен иск. По този начин основните правни изводи за неоснователност на исковата претенция са изведени без да се съобразят изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, формиращи основанието на исковата претенция. Съдът е посочил, че при действието на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./ искът по чл.134 от ЗЗД предпоставя твърдение,че задължението към банката - кредитор е било платено. Приел е, че след като ищецът – въззивник не твърди, че е платил на банката своето задължение по кредита, то предявеният от него иск е неоснователен. Въззивният съд не е отчел само елементите от фактическия състав на предявената по чл.134 от ЗЗД претенция, а се произнесъл по предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя при настъпило застрахователно събитие към кредитополучател, платил задължението си по кредита, тоест разгледал е предпоставките за основателност на иск по чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./, какъвто не е предявен. Обсъждайки факти, относими към основателността на иск, различен от предявения, въззивният съд се е произнесъл извън очертания от ищеца предмет на делото.

Съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото.

Ползва ли се решението по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право?

Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. и доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса?

Дали гражданският съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт може да приеме осъществяване на изпълнителното деяние от делинквента с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от нарушението по воденото наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие (пътно - транспортно произшествие)?

От кога започва да тече срокът за въззивно обжалване на съдебното решение, от първото му връчване на страната или от последващото връчване на упълномощения адвокат или назначения служебен защитник?
За възможността съдът да тълкува клаузи в общи условия, без да съобрази задължителното произнасяне на органа (ДКЕВР), който ги е одобрил (по отношение на клаузата за неустойка по чл. 30, ал. 1 от Общите условия на ЧЕЗ); налице ли е неизпълнение на задължението по договор, когато кредиторът е приел плащането на различно основание (за съдебни разноски вместо за дължимата цена на потребена ел. енергия); за правото на електроснабдителното дружество да преустанови електрозахранването, когато вземането е оспорено, включително по съдебен ред; както и дължи ли се обезщетение за вреди при наличието на неизправност на двете страни по договора в различни моменти?

За необходимостта от предявяване за плащане на запис на заповед, съдържащ падеж, поставен в зависимост от предявяването му, за настъпване изискуемост на вземането по отношение на авалистите.

Прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър по чл.632, ал.4 ТЗ се извършва, ако в предвидения от закона едногодишен преклузивен срок не е поискано възобновяване на спряното производство или въпреки че е поискано, възобновяването е отказано с влязло в сила решение. В това производство синдикът не представлява длъжника. Синдикът е назначен от съда орган в производството по несъстоятелност със законово регламентирани функции, който действа както в интерес на длъжника, така и в интерес на кредиторите. Синдикът действа от името на длъжника и упражнява неговите материални права по управление на имуществото на дружеството, както и правото на процесуално представителство по делата от или срещу предприятието му /чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ/, но не представлява длъжника в самото производство по несъстоятелност, вкл. в производството по чл.632, ал.2 ТЗ и чл. 632,ал.4 ТЗ, както и в производствата по чл.621а, ал.2 ТЗ, чл.649 ТЗ и чл.694 ТЗ. С откриване на производството по несъстоятелност правомощията на органите на дружеството не се прекратяват /арг. от чл. 635, ал. 2 ТЗ/, като несъстоятелният длъжник запазва органното си представителство при упражняване на правата си в производството по несъстоятелност.

Предявяването на частичен иск спира ли или прекъсва давността за цялото вземане при настъпило увеличение на иска в хода на съдебното производство и кой е началният момент, спрямо който се преценява спирането на давността по отношение на увеличената част от иска?

Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?

Материално легитимирано ли е да получи обезщетение за неимуществени вреди лице, което не е вписано като баща в акта за раждане на починало при ПТП дете, ако последното е било отглеждано, възпитавано и издържано фактически от това лице и са били изградени отношения аналогични на връзката родител-дете?

Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот?

Относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт когато лицата не са били припознати от починалия.

Приложими ли са Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, ЗУТ и други нормативни актове към условията и сроковете, при които производителят и/или изпълнителят на монтажа на асансьор са поели към съответния инвеститор задължението за собствена сметка да извършват гаранционни ремонти?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно естеството на връзката и поддържаните отношения между пострадалия и ищцата като предпоставка за определяне на принадлежността й към кръга на правоимащите да претендират обезщетение за вреди?

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?

Дали след изплащането на пълния размер от всяка вноска по договор за кредит платилият длъжник има право да търси при условията на регрес от другия солидарно задължен кредитополучател половината от сумата, или това право възниква едва след погасяването на частта на платилия длъжник от цялото вземане?

Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство. Въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част не е недопустимо, тъй като исковете са разгледани в рамките на едно исково производство. Не обуславя недопустимост на въззивното решение обстоятелството, че както първата инстанция, така и въззивния съд са се произнесли по два обективно съединени иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД (за недействителност на първоначалната разпоредителна сделка и на последващата разпоредителна сделка). Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но следва да бъдат разгледани в едно производство.

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните?

Противоречи ли на добрите нрави клауза, съгласно която при просрочие от страна на кредитополучателя на изплащане на главницата банката начислява и събира в допълнение към уговорената възнаградителна лихва и наказателна надбавка над нея в размер 15 пункта годишно, начислявана върху просрочената сума, както и клауза, съгласно която в случай на неплатени в срок възнаградителни лихви кредитополучателят дължи на банката неустойка в размер 15% месечно върху начислената, но неплатена лихва до окончателното й издължаване?

Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ прекъсва ли течението на срока на погасителната давност по вземането за връщане на сумите, събрани от длъжника и платени на взискателя по изпълнителното дело, и тече ли срок на погасителната давност по вземането за връщане на тези суми, докато трае процеса по иска по чл. 254 ГПК /отм./, уважен с влязло в сила решение?

Намират ли приложение постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г., ОСГК на ВКС относно силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя в делбения процес, когато недвижимият имот е прехвърлен след завеждане на исковата молба, но същият е въведен в процеса за първи път едва с допълнителна искова молба в срока по чл. 341, ал. 2 ГПК, която обаче е последваща спрямо прехвърлителната сделка в полза на третото лице?

1. Каква е спецификата на иска за обявяване на разпоредителна сделка за недействителна спрямо банката-кредитор (чл. 135 ЗЗД), когато е извършена в период на плащания от солидарен длъжник на вноските по договора за банков кредит?
2. Кога следва да е възникнало и до кога следва да съществува регресното вземане на солидарния длъжник, извършвал плащанията, към другия солидарен длъжник?
3. Може ли да се приеме, че действията на съдлъжника по увреждането на кредитора същевременно са увреждащи и за солидарния длъжник, извършвал плащанията?

Допустимо ли е да се променя предметът на обществената поръчка чрез устно договаряне на допълнителни видове строително монтажни работи в отклонение от съществените параметри на първоначално възложената обществена поръчка?

Кой е критерият, който разграничава неточното в качествено отношение от неточното в количествено отношение изпълнение на задължението на строителя да построи бъдеща сграда и да предаде на възложителя конкретен обект в нея срещу учредено право на строеж?

Лишено ли е от правно основание включването в предмета на договора за наем на застроен имот – публична държавна собственост на идеални части от дворното място?

Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спирането на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?

Намират ли приложение изискванията за брой посещения, продължителност на издирване на лицето, период от един месец между двете отделни търсения, справки за регистрирани адреси и изведени от съдебната практика по чл. 47, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ГПК в редакция действаща към 23.10.2015 г. /редакция от 03.07.2015 г./ в процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ?

1. Компетентно ли е Общото събрание на облигационерите да взема решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, издадени от акционерно дружество?
2. При положителен отговор на първия въпрос - с какво мнозинство следва да бъде взето решението за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, за да бъде правнообвързващо за всички облигационери, включително за неприсъствалите/непредставените на събранието и за гласувалите „против“?
3. Явява ли се изричното предвиждане в проспекта за емисията облигации по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност?

При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, редукцията на дължимото обезщетение към кой размер се прилага, към преценения от съда за справедлив или към претендирания?

Коя е приложимата правна норма при извършване на преценката за относителна недействителност на извършените прихващания по чл. 59, ал. 5 ЗБН – тази в редакцията й към момента на тяхното извършване, или тази, в редакцията й към момента на обявяване в несъстоятелност на „КТБ” АД, когато за нейните кредитори възниква потестативното право да искат обявяване на тяхната недействителност?

При предявен осъдителен иск за неустойка и въведено от ответника възражение за недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, кой носи доказателствената тежест да установи релевантните факти, на които да се основе оценката относно действителността на клаузата?
Допустимо ли е с въззивната жалба да се навеждат нови обстоятелства и въз основа на тях да се релевират нови възражения, които не са въведени своевременно, въпреки известността им на страната?

Относно доказателствената сила на частен документ при оспорване на отразената в него дата на съставяне от страна по делото, която не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК.

Има ли право на вземане за подобрения в имот лицето, с което собственикът на имота е живял на семейни начала, само защото разноските са извършени по време на съвместното им съжителство?

Вредата за взискателя само в хипотезата на неразпределена събрана сума от публичната продан ли настъпва или са възможни и други хипотези за реално настъпили вреди за кредитора взискател, когато не се формира сума за получаване по разпределение?

Може ли да бъде изменен с конклудентни действия договорът за възлагане на управление на дружеството с ограничена отговорност в частта за определеното възнаграждение на управителя?

За значението на практиката на съда по правата на човека (ЕСПЧ) при тълкуването на разпоредбите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС); за чие поведение отговаря държавата и по-специално отговаря ли тя за поведението на вещите лица; както и за правното значение на отделни забавяния с оглед на общата продължителност на делото.

За задължението на въззивния съд да отстрани посочените във въззивната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото.

Относно действителността на клауза в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения размер на лихвения процент, ако не е предвидено по какъв начин настъпването на външни и обективни обстоятелства, посочени като основания за едностранната промяна на лихвения процент по договора, би се отразило на стойността на задължението на кредитополучателя за заплащане на лихва.

За началото на погасителната давност за вземанията за обезщетение за вреди от извършено престъпление, за спирането и прекъсването на погасителната давност при предявяването на гражданския иск в наказателното производство и за последиците от прекратяването на производството по така предявения граждански иск.

За обема на дължимите издръжка и грижи при отчитане на потребностите на кредитора и неговата способност да се справя сам и възможността дължимото, да бъде изпълнено от трето лице, без такава възможност да е уговорена изрично, когато при сключването на договора прехвърлителят е знаел, че приобретателят живее в друго населено място.

Кой е длъжник по вземането за цена на доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката?

Следва ли съдът да задължи страните да се явят в съдебно заседание за изслушването им при определяне на режим на лични отношения на детето?
За задълженията на въззивния съд, при констатирано наличие на родителско отчуждение, да определи адекватни мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения с детето?

Допустим ли е иск за нищожност на нотариален акт, съставен в свидетелство на право на собственост върху недвижим имот?

Задължителни ли са указанията на консултант (главен инженер) по време на строителството и подлежат ли на заплащане извършените в тяхно изпълнение работи?

За пасивно легитимираните страни по отменителния иск и изискването за задължителната им съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса.

Присъствие на застрашения от изключване член на Сдружението на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива? Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?

Представляват ли валидни административни актове издадени решения от поземлената комисия в хипотеза на постановено възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници след предходно постановен и влязъл в сила отказ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне?

За действителността на клауза в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения размер на лихвения процент.

От значение ли е за преценката дали един имот е поделяем съгласно изискванията на ЗУТ наличието на съгласие на съделителите за подялба на имота?

Предвиждането в предизвиканата клауза, че при забава в изпълнението на задължението си по договора потребителят да заплаща такса за „удължаване на падежа”, която нараства във времето в зависимост от периода на забавата, несъмнено не отговаря на изискването за добросъвестност и нарушава равновесието между правата и задълженията на търговеца и на потребителя. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Същевременно приравняването на мълчанието на потребителя - по повод съобщението на търговеца за „продължаване” на падежа, на съгласие за изменение на договора при по-неблагоприятни условия (начисляване на допълнителни такси, наред с лихвите за забава и с другите дължими суми по договора) е в разрез с разпоредбите на чл. 143 ЗЗП, т.8 вр. т.8а и т.13. Констатираното противоречие на оспорената от Комисията за защита на потребителите клауза с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗЗП е основание клаузата да се прогласи за нищожна като неравноправна.

Как се определя размера на обезщетението за имуществени вреди при данни за общо заболяване, възрастови промени и лично поведение на трудоустроеното лице, ползването на неплатен годишен отпуск, както и на каква база следва да се определи размерът на дължимото обезщетение – средното месечно възнаграждение за заеманата длъжност или на база месечното възнаграждение на лицето, претендиращо обезщетението?

За определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди при данни за общо заболяване, възрастови промени и лично поведение на трудоустроеното лице, ползването на неплатен годишен отпуск,
На каква база следва да се определи размерът на дължимото обезщетение – средното месечно възнаграждение за заеманата длъжност или на база месечното възнаграждение на лицето, претендиращо обезщетението?

Kогато пострадалият с поведението си е допринесъл за трудовата злополука и по-конкретно относно признаците на грубата небрежност като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука и критериите за това?

Индивидуализирано ли е вземането, предмет на договор за цесия, когато в договора за цесия са посочени при условията на евентуалност две основания за възникването му – договор за заем, или евентуално неоснователно обогатяване?

За предпоставките, при които може да се приеме, че документ, подписан еднолично от председателя на синдикалната организация, има правното значение на дадено предварително съгласие за уволнението на конкретен служител, когато такава закрила е предвидена в действащия в предприятието колективен трудов договор.

Счита ли се за увреждащо разпоредително действие с имущество на длъжника, когато кредиторът е можел да насочи изпълнението върху друго длъжниково имущество, за значението на знанието за увреждане и налице ли е недобросъвестност на кредитора, когато отказва да приеме нещо вместо изпълнение или отказва да изпълни свое задължение докато не получи изпълнение от длъжника?

За задължението на съда да даде указания на страната за отстраняване на нередовност на искова молба във връзка с необходимостта от конституиране на необходим другар.

За разпределението на доказателствената тежест при доказване на незаконно уволнение на сочените в исковата молба основания.

Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?

За значението на сключеното със застрахователя на виновния водач извънсъдебно споразумение.

Възниква ли отговорност на българската държава да обезщети неимуществените вреди по причина на приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“, когато влязлата в сила присъда е отменена с решение за възобновяване и прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дееца?

Следва ли съдът при постановяване на решението си, да съобрази нововъзникнали факти и обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване на спора?

Какъв е начинът на определяне размера на дружествения дял на изключения съдружник?

В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?

Дали процесният поземлен имот представлява публична или частна общинска собственост към момента на извършване на първата прехвърлителна сделка, с която [община] е прехвърлила на [фирма] собствеността върху имота и съответно този договор дали е нищожен или действителен, както и последващите сделки, както и каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им и в този аспект може ли да бъде отречена доказателствената сила на акта за публична общинска собственост, ако той не е опроверган с надлежни доказателства?

По кой ред се довършват започналите до влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове производства по искове за плащане на суми по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове, предявени преди 25 декември 2015 г. – датата на влизане в сила на ЗУСЕСИФ?

Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат в предвид и конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?

За правомощията на въззивния съд при произнасяне по възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор.

Дали с оглед характера на претендираните строителни работи на подобрителя-ищец се дължи увеличената стойност на имота или стойността на извършените разходи и материали, вложени в ремонта?

За значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово– икономически показатели и тяхната тежест при определяне на начална дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността.

Може ли да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на единия от виновните водачи за заплащане на обезщетение над размера, за който е било постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на другия виновен водач за същите вреди от същото пътно-транспортно произшествие?

Относно необходимостта от доказване на материалноправната легитимация на ищеца като кредитор в производството по чл. 517, ал. 4 ГПК.

За задължението на въззивния съд да обсъди всички факти и обстоятелства относно правно релевантните факти по делото, които имат отношение към интереса на детето, за който (интерес) той следи служебно.
За задължението на въззивния съд, при наличието на данни за родителско отчуждение да изслуша вещо лице психолог.

Когато в текста на един договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което е страна по него се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него, като физическо лице, необходимо ли е той да положи отделен подпис с указание, че се полага в лично качество, или наличието на валидно положен от него един подпис го обвързва и в двете качества?

Относно приложението на чл. 60, ал. 2 ЗН в исковото производство при предявен иск против наследник, приел наследството по опис, съответно, дали посочената правна норма има значение за пасивната материалноправна легитимация на наследника или следва да се съобразява в рамките на изпълнителното производство, при събиране на вземането?

За формата на вината при отговорността на работника или служителя за връщане на неотчетен аванс и за тежестта на работодателя да докаже умисъла на работника или служителя при причиняването на вреди от неотчетен аванс.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения?

1. Какви са правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба, че докладът на първоинстанционния съд е непълен?
2. Какво отношение към обвързващата сила на споразумението за възмездна цесия има обстоятелството, че вземането към датата на сключването му не съществува?

Каква е давността, с която се погасява искът за връщане на двойния размер на задатъка?

За задължението на съда да разгледа иска на предявеното основание (посочените факти и обстоятелства).
За правното естество на порока на сключен чрез пълномощник договор, без да е посочена умишлено създадената невярна представа, но съгласно договора пълномощникът, който е получил възнаграждение от доверителите си, уговаря възнаграждение за себе си и от насрещната страна, като лишава доверителите си от възможност да получат обезщетение за последиците от осъществена евикция.

Следва ли да се прилага нормата на чл. 13а, т. 2 Регламент (ЕС) 2015/2424 по отношение на висящи производства?

Относно съдържанието на заповедта за уволнение, съответно за задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение или друг документ кои качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения, както и кога и при какви обстоятелства е установена липсата на тези качества.

Осъществяването на състава на престъпление по чл. 252 НК чрез сключване на договор за паричен заем и нарушението на императивните законови разпоредби, изискващи извършване на банкова дейност по занятие само след издаване на лиценз, обосновават ли нищожността на договора поради противоречие на закона?

Относно задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение.

Когато въззивната инстанция прецени , че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска е неправилна , вследствие на което и указанията по доклада на съда за тежестта на доказване на правно релевантните факти са неправилни, следва ли служебно да се дадат нови указания относно необходимостта за ангажиране на други / нови / доказателства, за да се обезпечи правилното приложение на императивна материално-правна норма ? Когато въззивният съд в рамките на проведения контрол за законосъобразност приеме , че правната квалификация на иска е неправилна , излага мотиви каква следва да бъде според него, следва ли да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска на новата , правилна правна квалификация или може , както в конкретния случая да потвърди обжалваното решение въпреки констатираната незаконосъобразност?

Относно противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за правомощията на въззивната инстанция да променя квалификацията на иска. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, може да бъде квалифицирана, като неравноправна по смисъла на ЗПП?

Относно начина, по който следва да бъде определен размера на дела на напуснал/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в случаите по чл. 97, ал. 2 ТЗ.

Представлява ли произнасяне по възражение за надзастраховане по чл. 204, ал. 1 КЗ /отм./ прилагането от съда на клауза от общите условия към застрахователния договор, която редуцира отговорността на застрахователя по специална договорка за допълнително застрахователно обезщетение за разчистване на развалини и останки?

Лизинговите вноски по договор за финансов лизинг имат ли характер на периодични плащания и в какъв срок се погасяват по давност вземанията за такива вноски?

Дали във всички случаи безвиновно поведение може да се отчете като съпричиняване?

Относно недопустимостта на исковата му претенция срещу ответната етажна собственост на апартаментен комплекс „Тамплиер”-гр. Б. /с управител Св. К./, чиито предмет е било присъждането на сума в размер на 68 001.84 лв., с оглед решаването на същия въпрос в противоречие с т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.

Налице ли е противоречие с чл. 63, пар. 1 ДФЕС на пар. 8 ПР ЗИД ЗПСК /сега отм./ и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната норма, като противоречаща на общностното право?

Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?

Дали съдебната отмяна на индивидуален административен акт с допуснато по закон предварително изпълнение /в частност – решение на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп/, представляващ елемент от сложен фактически състав на гражданско правоотношение, води до заличаване с обратна сила на породените въз основа на него правни последици в рамките на правоотношението?

При поправими недостатъци на изработеното, може ли възложителят да откаже изцяло заплащане на уговореното окончателно възнаграждение?

Относно действието във времето на постановеното от Върховния административен съд решение, с което е отменено Решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.9.2012 г. за определяне временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителни мрежи.

Би ли могъл ищецът да се удовлетвори при прекратяване на дружеството от ликвидационния дял на съдружника-длъжник в случай, че пасивите на ответното дружество превишават многократно активите му?

Относно задълженията на съда да събере всички относими, допустими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупност, да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях твърдения, възражения и доводи на страните. Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска, факт, неизгоден за него.

Относно относно функционалния характер на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите от отговорността на прекия причинител на вредите.

Кой е органът, който е оправомощен да вземе решение за прекратяване правомощията на управителя на Е., когато с разпоредба от Устава на акционерното дружество, едноличен собственик на капитала му, в компетентност на Съвета на директорите е възложено решаването на всички въпроси, свързани с участие на дружеството в други дружества, а в учредителния акт на Е. – че едноличният собственик провежда заседания на Общото събрание на акционерите по въпроси, касаещи дейността на Е. по реда на ТЗ за същото и на устройствения акт на АД ?

Относно обвързаността на страните от силата на пресъдено нещо на решението по ревандикационен иск относно владението на имота от ответник. Относно задължението на добросъвестния владелец, който е отстранен от имота да обезщети собственика за времето, през което е бил лишен от ползването. Противопоставя ли се владеещият на ползването от ищеца, ако иска отмяна на решението, с което е осъден да предаде владението и необходимо ли е да извърши активни фактически действия па предаване на владението или е достатъчно да не създава пречки за ползването; предаването на владението с нарочен приемо-предавателен протокол, доказва ли препятстването на ползването преди това?

Относно условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, почиваща на принципа за справедливост в гражданските и търговските правотношения, за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с практиката на ВКС – ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС.

Относно задължението на въззивния съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил.

Съизмерима ли е вредата от неизпълнението на договор за поръчка (мандат), по който доверителят, физическо лице, е предоставил парична сума в евро, а довереникът, също физическо лице, се е задължил да погаси парично задължение на доверителя в същата валута, със средния (пазарен) лихвен процент за съхранение на сумата по срочните банкови депозити на физическите лица в евро?

Лизинговите вноски по договор за финансов лизинг имат ли характер на периодични плащания и в какъв срок се погасяват по давност вземанията за такива вноски?

Относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции по образуваните до влизането в сила на ЗУСЕСИФ съдебни производства по реда на ГПК.

За метода на определяне сумата за уравнение на дяловете между съделителите.

Дали се счита за пропуснат определеният от съда срок за отстраняване на нередовности в исковата молба/жалбата, ако молбата с която се отстраняват нередовностите е подадена по поща/куриер в последния ден на срока?

Относно процесуалния ред, по който страна по договор за безвъзмездна финансова помощ може да търси защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган.

Трябва ли признанието на дълга да бъде изрично, или то може да се извлича от всякакви конклудентни действия? Следва ли приемането и осчетоводяването на фактурите да се смята ”за приемане на качествено изпълнение”по договор за строителство?

Как следва да процедира въззивният съд при направено във въззивната жалба оплакване за нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на посочена цена и размер на претенцията по всеки обективно предявен иск и дължи ли въззивният съд проверка на редовността на исковата молба и даване на указания за отстраняване на нередовностите й? Относно материалноправния въпрос, отнасящ се до преценката за наличие на неоснователно обогатяване по отношение на собственика на имота при осъществено ползване на имота от наемателя по наемен договор, невлязъл в сила поради несбъдване на отлагателно условие.

Относно наличието на съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.

Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

Когато застрахователят писмено е отказал плащане на застрахователно обезщетение, без да оспори валидността на застрахователния договор, означава ли това признаване на неговата валидност и допустимо ли е впоследствие в хода на съдебното производство да релевира възражение за нищожност при положение, че по същия застрахователен договор вече е имало доброволно плащане по предходна щета?

Невписаното съдебно решение,с което се признават вещни права върху недвижими имоти,редовен титул за собственост ли е,или невписването му води до нередовност,която следва да бъде отстранена,за да обективира правото на собственост?

За начина на съединяване на исковете, когато това зависи от естеството на материалноправните отношения между страните и когато това зависи от волята на ищеца и последиците от съединяване на исковете за процесуалното качество на страните и правото им на жалба срещу постановеното решение и по материалноправните въпроси за характера на отношенията между товародателя, спедитора и превозвача при международен автомобилен превоз на стоки и техните отношения с митническите власти, когато товарът и превозното средство са конфискувани поради нарушаване на митническия режим.

Какъв е видът недействителност на договора, при който представителят на едната страна се е споразумял във вреда на представлявания, налице ли е вреда на представлявания, ако пълномощникът е продавал други имоти на сходна цена (над данъчната оценка), без те да са оспорвани от представлявания и какъв е критерият за определяне на пазарната цена на имот: цените, по които подобни имоти се предлагат на пазара на същото място по същото време или цените, по които подобни имоти са се продали на пазара на същото място по същото време?

За правното значение на подписа на автора при оспорване на истинността на частен документ; за задължението на съда да провери истинността на оспорения документ като го сравни с други безспорни документи и обсъди свидетелските показания, заключенията на вещи лица и всички други доказателствени средства; и за правното значение на неизпълнението от работодателя на задълженията му да обяви трудов договор в Н. и да води необходимата документация за отчитане на положения труд в неговото предприятие; както и по материалноправния въпрос за дължимостта на възнаграждение при наличието на валиден трудов договор.

Предвиденото в застрахователния договор, сключен при Общи условия, за който е издадена застрахователна полица, изискване за маркиране на автомобила представлява ли отлагателно условие, имащо значение за настъпване действието на договора? Може ли да се приеме, че неизпълнението на това изискване е договорно задължение, чието неизпълнение е съществено с оглед интереса на застрахователя съгласно чл. 211, т. 2 КЗ (отм)?

Относно значението на мотивите към невлязлото в сила решение по друго дело между същите страни при определяне предмета на спора по висящото пред съда дело.

Относно значението на мотивите към невлязлото в сила решение по друго дело между същите страни при определяне предмета на спора по висящото пред съда дело.

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

Проверка за допустимост на въззивното решение с оглед постановяването му без участието на задължителен необходим другар.

Доколкото обаче отмяната на решенията на Общото събрание на кооперацията има действие занапред, за периода от приемане на решението за изключването на ищците до влизането в сила на решението за отмяната на изключването им, същите нямат качеството член-кооператори и следователно не притежават потестативното право да атакуват взетите в този период решения на кооперацията, сред които са и процесните решения от проведеното Общо събрание.

Относно това налице ли е реално съкращаване на щата в хипотезата при увеличаване на общата численост на персонала по щатното разписание, когато част от трудовите функции се запазват към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности и следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции, или само между работници и служители със сходни трудови функции.

За допустимостта на решението по иск за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Регионално развитие, предявен преди 25.12.2015 г.

Дали отмяната на индивидуален административен акт действа с обратна сила и води ли това до отпадане на последиците от него, както и поражда ли се задължение за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?

Относно възможността за отклонение от параметрите на обществената поръчка.

Относно досежно правната квалификация на този осъдителен иск, по който същото решение на СГС е било постановено, доколкото от данните по делото е несъмнено, че непосредствено след процесното ПТП от 29 юни 2007 г. са настъпили, вкл. и с обратна сила, промени в приложимото законодателство – чл. 213 КЗ /сега отм./, а именно тези с обнародвания в ДВ, бр. 97 от 23.ХІ.2007 г. Закон за изменение и допълнение на този КЗ и, в частност, правилото на пар. 143 ПЗР към същия, според което разпоредбата на чл. 213 КЗ, ал. 1, изр. 4-то КЗ /сега отм./ се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е било извършено плащане към деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник”.

Съществува ли вземане в полза на първоначалния кредитор спрямо длъжника, в случай че последният не е уведомен за цесията?

Счита ли се прекратен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с фингираното връчване на известие за прекратяване поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл. 226, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 202, ал. 2 КЗ, без застрахователят да е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 КЗ да впише прекратяване на договора в регистъра на Гаранционния фонд ?

Счита ли се прекратен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с фингираното връчване на известие за прекратяване поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл. 226, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 202, ал. 2 КЗ, без застрахователят да е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 КЗ да впише прекратяване на договора в регистъра на Гаранционния фонд?

Относно размера на обезщетението за период по-дълъг от 30 дни – максималният период, за който се дължи неустойка съгласно разпоредбата на чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“ и за доказателствената тежест за търпените вреди след този срок.
Дължи ли се неустойка за период, след като кредиторът също е станал неизправен или относим е само момента на възникване на задължението, т.е. изключва ли неизправността на кредитора (лицето претендиращо неустойка) правото на неустойка?
Дължи ли се неустойка съгласно чл. 30, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“, когато продавачът заплаща описаните дневни обезщетения, след получаването на уведомление от потребителя, когато такова уведомление е постъпило?
Волята на носителя на спорното право (цедента) и на лицето (цесионера), което вместо него предявява от свое име неговото право, следва ли да се приеме за недопустимост на подобна процесуална субституция, с оглед, че е допустима само в случаите, предвидени в закона?
Предвид твърдяната цесия по отношение на процесната сума, за която следва да има самостоятелно правно основание, може ли цесионерът да провежда доказване по отношение на договора за продажба, по който не е страна (т.е. процесното вземане има ли характера на договорно основание по отношение на лицето, с което липсва облигационно отношение)?

Дължи ли собственикът на имот, в който са извършени подобрения, заплащането им на подобрителя, ако последният ги е изпълнил по силата на договор с трето лице?

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната, респективно електроразпределителните мрежи и как то се отразява на правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт, който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир, съответно отпада ли с обратна сила правното основание за извършване на престации, произтичащи от отменения индивидуален административен акт?

Допустимо ли е с У. акт на ЕООД, когато негов едноличен собственик на капитала е друго юридическо лице /АД/, да се предвиди, че функциите на общо събрание вместо лицето, което може да се представлява /чл. 65, ал. 3 ТЗ и чл. 235 ТЗ/ ще се осъществяват от Общото събрание на акционерите? Ако такава клауза е включена в У. акт, същата нищожна ли е поради противоречие с императивни норми на закона и задължение ли е съдът да констатира тази нищожност? Има ли право акционер да участва посредством гласуване в управлението на дъщерно еднолично дружество и засягат ли се тези права от взети решения на Съвета на директорите и поради това да е допустим иск по чл. 71 ТЗ?

Дължи ли наемателят заплащане на наемна цена за наетия недвижим имот след направено от него изявление за прекратяване на срочен договор за наем и връщане на вещта на наемодателя преди изтичане на срока?

Относно условията, при които изпълнението на Програмата за трудова заетост по сключена приватизационна продажба следва да се счита за обективно невъзможно за купувача.

Относно съпричиняването на вредоносния резултат от страна на починалата, доказателственото значение на влязлата в сила присъда и доколко констатациите на наказателния съд в мотивите на присъдата обвързват гражданския съд.

Относно доказателствената сила на протокола за ПТП за механизма на произшествието и настъпилите увреждания на автомобила, когато протоколът е съставен единствено по данни на водача на увредения автомобил.

Относно необходимостта от изрично решение на ОС на съдружниците в ООД , по чл.137, ал.1,т.7 ТЗ при сключване на предварителен договор.

Относно преодоляване съществуващата неяснота в разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на ЗМГО /в сила от датата 6.Х.2006 г./ относно кръга от лицата, извършващи фактическо пренасяне на стоки през границите на Република България, чиято отговорност може да бъде ангажирана за нарушаване на правото на търговска марка при нейното използване в хипотезата по чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО.

Подлежи ли на потвърждаване вече вписано решение за изключване на съдружник? Какви са последиците от такова решение, както за вписването му в регистъра, така и за правата на съдружника? Приложима ли е хипотезата на чл.75 ал.2 ТЗ по отношение на потвърждаващото решение, ако то предхожда приключването на производството по чл.74 ал.1 ТЗ?

Погасяването на едно парично задължение чрез плащане, води ли до прехвърляне на собственост по отношение на платените пари и обхваща ли се от хипотезата на чл.647 т.4 ТЗ?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си, представеното пред него писмено становище на ответника, съдържащо признания на факти, описани в исковата молба.

Дали изявлението на поставения под ограничено запрещение, че е получил сумата по договора без същото да е потвърдено от попечителя му е достатъчно доказателство за действителното получаване на сумите, предвид това, че същият не може да изразява правновалидна воля при разпоредителни сделки? Заплащането на претендираната сума и получаването и от ответницата следва ли да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване, както и следва ли въззивният съд да се произнесе по всички наведени от страната искания, доводи и възражения и да изложи мотиви защо не ги приема?

Длъжен ли е работникът или служителят, чието уволнението е признато за незаконно и е възстановен на предишната работа, да се яви, за да я заеме или може да изпрати само писмо за намеренията си ?

Дали обект от многоетажна сграда става годен предмет на гражданския оборот преди завършване на сградата в груб строеж – изпълнени ограждащи стени и покрив. Твърди, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя решения, както и че даденото разрешение от съда противоречи на преобладаващото разбиране, че обекти на гражданския оборот възникват след построяване на сградата в груб строеж – външни стени и покрив?

Дали работодателят е длъжен да измени щатното разписание след възстановяването на ищеца на предишната му работа, като предвиди длъжността, за да изпълни съдебното решение и едва след това може да пристъпи към съкращаването и съответно към уволнение поради съкращаване на щата?

Следва ли административният акт – решение на Поземлената комисия , с което се възстановява имота в реални граници да бъде придружено от скица, в която същия да бъде индивидуализиран? При предявяване на положителен установителен иск за собственост върху земеделски имот необходимо ли е да бъдат съобразени всички приобщени доказателства , включително свидетелски показания и на последно място, ищците необходимо ли е по реда на пълното и главно доказване да установяват , че техният наследодател е бил собственик на имота при внасянето му в ТКЗС , което в Б. е образувано през 1958 г.?

Относно критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на лицето и предпоставките за изключване на предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност.

Относно правния статут на обектите в сградата с предназначение културен клуб и втори салон.

Необходимо ли е към момента на прекратяване на трудовия договор с учител/възпитател, поради съкращаване на щата, списък – образец № 1 да е съгласуван с началника на Регионална инспекция по образованието или е достатъчно утвърждаване на щатното разписание само от директора на училището, за да се приеме, че е настъпило реално съкращаване на щата ?

Дали може въззивният съд да се произнася за законността на уволнението по основание, относно което не е сезиран от страните и дали работодателят е длъжен да включи в подбора всички служители на длъжността на ищцата от цялата страна или може да се ограничи само до тези в [населено място]. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата?

Kои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност?

Допустимо ли е решение с което на съделител е възложен имот който вече не съществува в делбената маса, тъй като е продаден от всички съделители, а решението е обезсилено по отношение на друг имот който не е продаден, е разрешаван противоречиво от съдилищата?

Дали искане за отнемане на имущество по чл. 4, ал. 2 З. следва да бъде разглеждано само във връзка с чл. 7 З. и то при условията на евентуалност, но не и като самостоятелно основание за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, който е обусловил крайното решение на съда по това искане и има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото?

Какъв е критерият за „значителна стойност” на имуществото по см. на чл. 3, ал. 1, вр. с § 1, т. 2 от ДР на З., т.е. следва ли тази стойност да бъде съотнесена към минималните работни заплати/М./ или определена само съобразно фиксираната сума от 60 000 лв.? Какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и допустимо ли е проверката да обхваща период, предхождащ извършване на престъплението, които обуславят крайното решение на съда и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото ?

От кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от узнаване на отделен факт, представляващ индиция за вероятно нарушение на трудовата дисциплина или на целия фактически състав на нарушението ? Относно значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Кога работникът или служителят с поведението си е препятствал даването на обяснения, поискани от работодателя; като е прието, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Дали е преклудирано възражение за придобивна давност, заявено общо в отговора и уточнено в първото съдебно заседание преди доклада на съда?

Относно задължението на въззивния съд в рамките на посоченото във въззивната жалба да обсъди всички относими доказателства и да изложи мотиви относно това кои факти приема за доказани във връзка с твърдяната съсобственост върху делбения имот.

Как се определя размерът на обезщетение, дължимо при установени неимуществени вреди и как трябва да бъде мотивирано то?

Обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение неговата незаконност? Относно действителността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение, която е предхождана/съпътствана от заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” за същото дисциплинарно нарушение.

Дали подлежи на съдебен контрол извършената от комисията на работодателя фактическа преценка на работата на включените в подбора работници или служители? Дали по-високата квалификация трябва да бъде установявана само с писмени доказателства, както и дали извършването на подбора може да се доказва и с други доказателствени средства освен с протокола на комисията?

Може ли въззивният съд с оглед т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, предвид твърденията на страните, служебно да възложи задача на вещото лице по графологичната експертиза, а именно – наред с нотариално завереното копие от предварителния договор да извърши проверка на всички оригинални записвания по водените книги от съответния нотариус, заверил датата и подписа на обещателката по предварителния договор, когато преценява подписите на нотариуса, на служителя от кантората му, както и на техните печати и щемпели, което би изключило вероятността положеният подпис за „обещател” да е пренесен от друг документ, при хипотезата, че липсва оригиналът на предварителния договор?

Относно възможността да бъде уговарян изпитателен срок, както при срочните, така и при безсрочните трудови договори и за възможността условията на сключен писмени договор за бъдат променяни с изрични писмени уговорки.

Дали при преценка законността на уволнението съдът следва да съобразява какво е дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарно уволнение с оглед посочената в заповедта законова квалификация на нарушението или следва да го извежда от посочените в мотивите на заповедта обстоятелства и в тази връзка обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за уволнение неговата незаконност, както и в тази връзка, че заповедта за уволнение е немотивирана ?

Относно противоречието му с решение № 67 от 6.3.2008 г на Пловдивски апелативен съд по въззивно гражданско дело № 983/2007 г.

Относно мотивирането на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и какви са значението и ролята на предизвестието за уволнението в тази връзка.

Дали работодателят може да прекратява трудовото правоотношение с работника или служителя чрез пълномощник ?

Относно въпрос разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд установена с Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си ?

Относно разграничаване на хипотезите на обезщетения по тези разпоредби в случаите, когато ищецът е оправдан по част от обвиненията и е осъден по друга част от обвиненията на лишаване от свобода за срок, който е по-кратък от периода на задържането му под стража.

Може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото?

Относно значението на размера на неустойката като абсолютна величина и като съотношение към стойността на престацията за действителността на самата клауза за неустойка.

Относно възможността да се предостави ползването на семейното жилище за срок от три години при действието на разпоредбата на чл.56, ал.3 СК, според която това може да стане за срок до една година.

Действията на общината, с които тя като административен орган осъществява своите правомощия, предоставени й по силата на ЗУТ, следва ли да бъдат приемани като действия по изпълнение или неизпълнение на задълженията й като страна по един договор, в който участва като гражданскоправен субект?

Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?

Относно необходимите предпоставки за настъпване на вещно-правния ефект на придобивната давност в хипотеза на владение, основано на сделка, оформена с нотариален акт, признат за нищожно нотариално удостоверяване поради отсъствие на посочен месец на издаването му.

Предвиденото в застрахователния договор отлагателно условие , изискващо представяне на автомобила за оглед и заснемане, имащо значение за влизането му в сила, спада ли към договорните задължения, неизпълнението на които е съществено с оглед интереса на застрахователя по см. на чл. 211, т. 2 КЗ / отм./ ? Може ли изплащането на втората вноска от разсрочената застрахователна премия да дерогира изпълнението на отлагателното условие за влизане в сила на застрахователния договор, когато това условие е изрично договорено между страните ?

Относно ясното и безпротиворечиво произнасяне от въззивния съд по оплакванията във въззивната жалба, свързани с настъпване на част от претендираните неимуществени вреди и за наличието на причинна връзка между тях и противоправното деяние, когато с въззивното решение се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, където е прието, че тези вреди са бъдещи и не следва да се обезщетяват.

От кой момент започва да тече лихвата върху присъденото обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 6 З., в случай на надлежаване на наложено наказание „лишаване от свобода”?

Когато с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожността на договор за учредяване на вещно право на строеж върху чужд имот, от кой момент и на какво основание за собственика на застроения имот възниква право на обезщетение за лишаването му от ползата от имота, срещу държателя на сградата ?

Трябва ли да се вземат предвид интересите на детето при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина ? За съотношението между мерките относно местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права на родител, който живее в чужбина, когато не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.

Дали съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и дали след като са установени липси ответникът по иска като отчетник трябва да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил, то това не е извършено виновно ?

Допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск ?

Следва ли изготвеният протокол за подбор да бъде оспорен от работника – ищец, за да е налице необходимост от доказване законосъобразността на подбора от работодателя, или е достатъчно работникът само да твърди, че подбор не е извършван, както и за съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии?

Дали е допустимо по иск за собственост, предявен от държавата срещу лица, в чиято полза е постановена реституция, гражданският съд да осъществи по реда на косвения съдебен контрол проверка на материалната законосъобразност на решението на административния съд за възстановяване собствеността по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. ?

Относно осъществяването на предварителната закрила при уволнение на членове на синдикалното ръководство на синдикална секция, при представени по делото доказателства за „легитимност” на същата. Може ли да се приеме едно писмено изявление за подписан документ, в случая – заповед за уволнение, при положение, че липсва собственоръчен подпис на издателя му, а вместо това е положен печат (щемпел) от подписа му, при което липсват индивидуализиращи признаци на саморъчния подпис и не може да бъде установена автентичността на документа?

Може ли да бъдат разпитани като свидетели по делото лица, които неправилно са били конституирани като ответници по иска от ищеца въз основа на дадени му указания от първоинстанционния съд, ако впоследствие въззивният съд е преценил, че не са надлежни ответници по иска и производството по отношение на тях е прекратено?

Възможно ли възражението за изтекла погасителна давност да се направи извън исковия процес и възможно ли е отказът от изтекла погасителна давност да не е изричен и в изявлението за отказ да не бъде индивидуализирано паричното вземане чрез посочване на неговия размер?

Достатъчно доказателство ли е за оставане без работа на незаконно уволнен работник или служител обстоятелството, че в представеното по делото копие от трудовата му книжка няма отбелязване за исковия период той да е започнал работа при друг работодател, тъй като този въпрос обуславя въззивното решение по този иск?

Относно предпоставките по чл. 144 СК, при които възниква задължение за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато продължават образованието си ?

Относно допустимостта на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ в случаите, когато те са предявени преди да е настъпил юридическият факт на прекратяване на трудовото правоотношение.

Дали когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, е следва имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество е включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита включено в кръга на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП ?

Относно доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивното производство и дали пред въззивния съд страните могат да представят писмени доказателства, които са могли да посочат и представят пред първата инстанция. Относно начина на погасяване на парично задължение, начина на плащане и дали плащането по банкова сметка с титуляр кредитора по изпълнението, различна от посочената във фактурата, има погасителен ефект.

Предоставено ли е надлежно правомощие на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция на дължими от потребителя суми за изминал период?

Съставлява ли процесуална предпоставка за допустимост на иска срещу Г. фонд предвидената в чл. 288, ал. 11 от Кодекса на застраховането административна процедура, предявен за заплащане на обезщетения за вреди от ПТП, настъпило при действието на отменения Закон за застраховането?

Необходимо ли е при претенция за обезщетение за пропуснати ползи да е налице реалност и сигурност на същите?

Дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на “периодични плащания” и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

Относно вида на евентуално съществуващото другарство между дружеството доставчик на ел. енергия и електрозапределителното дружество в отношенията покупко- продажба на ел. енергия с крайния потребител и за наличието на процесуална възможност, когато заповедно производство е образувано при участие само на едно от тези ТД, като заявител, в исковото производство по предявен положителен установителен иск от последното да бъде конституиран като задължителен необходим другар и другото ЮЛ- търговец.

При договор за застраховка на чужда вещ кой е носителят на правото да получи застрахователното обезщетение – собственикът или третото лице, действало без пълномощие и следва ли да се счита, че договорът е сключен за сметка на собственика или е възможно в посочената хипотеза да се приеме, че третото лице е сключило договора от свое име и за своя сметка?

Необходимо ли е с наложеното обезпечение да са осуетени реално съществуващи правоотношения, за да се приеме, че кредиторът е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи?

Относно задължението на съда да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания.

Относно съотношението между привидна сделка и прикрито съглашение, когато страните по привидната сделка и страните по прикритото съглашение са различни.

Относно причиняване на непозволено увреждане при ПТП, който с представените от касатора решения на други съдилища (решение от 01.04.2010 г. по гр.д. № 2536/2009 г. на Великотърновския районен съд, решение № 130/22.04.2010 г. по гр.д. № 451/2010 г. на Врачанския окръжен съд и решение от 15.05.2009 г. по гр.д. № 312/2008 г. на Берковския районен съд) е разрешен при преценка правомерността на действията на всички участници в ПТП и на връзката между техните действия и настъпването на инцидента, а в случая въззивният съд се е отклонил от тази съдебна практика, като е преценявал само действията на единия водач на МПС – ищцата Б., но не и правомерността на действията на другия водач – ответника П..

От какво се определят възможностите на лицето, което дължи издръжка ? Следва ли при определяне на тези възможности да се приспадат ежемесечните разходи за покриване на битови нужди ? При липса на доказателства за намаляване или увеличаване доходите на задължения родител в периода към първоначално определената издръжка и към искането за намаляване на нейния размер, следва ли да се допусне изменение на издръжката, разрешени с обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика установена с Постановление № 5/16.11.1970 год. на Пленума на ВС и Постановление № 5/31.11.1981 год. на Пленума на ВС ?

От какво се определят възможностите на лицето, което дължи издръжка? Следва ли при определяне на тези възможности да се приспадат ежемесечните разходи за покриване на битови нужди ? При липса на доказателства за намаляване или увеличаване доходите на задължения родител в периода към първоначално определената издръжка и към искането за намаляване на нейния размер, следва ли да се допусне изменение на издръжката, разрешени с обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика установена с Постановление № 5/16.11.1970 год. на Пленума на ВС и Постановление № 5/31.11.1981 год. на Пленума на ВС ?

Относно приложението на чл. 99, ал. 4 СК /отм./, съгласно който развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът и по-конкретно продължителната фактическа раздяла на съпрузите явява ли се такова важно обстоятелство, налагащо да се допусне разводът, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 10 от 1971 г.

Относно възнаграждението, което следва да се вземе предвид като база за определяне размера на обезщетението за недопускане до работа, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 677/15.10.2010 г. по гр. дело № 1302/2009 г. на ВКС, IV-то гр. отд.

Дали магазините са обекти, които могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки по чл. 9а от Указ № 463/1950 г. за създаване на жилищен фонд при М. на н.о. (отм.), по който правен въпрос е налице противоречива съдебна практика?

Дали изпълнението в рамките на конкретната договореност между страните – изпълнение на изрично посочени работи, съгласно инвестиционен проект и при уговорена недопустимост на преустройства, засягащи носещите конструкции, но което изпълнение е в отклонение от нормативно установени изисквания – действащите строителни правила за светла височина на помещенията, представлява неизпълнение на договора и основание за неговото разваляне, който правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие спрямо разрешенията, дадени от други съдилища, възприели общия принцип, че неизпълнението на договора се основава на клаузите на договора и се дължи на причина, за която длъжникът отговаря?

От какви критерии следва да се ръководи съдът при определяне размера на издръжка за ненавършили пълнолетие деца ?

Допустимо ли е въззивният съд, без да прогласи нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение, да се произнесе служебно по въпроси извън посочените в жалбата ?

Дали сключеният предварителен договор е търговска сделка, независимо че продавачът не е регистриран като едноличен търговец, след като последният извършва по занятие търговска дейност, който е решаван противоречиво от съдилищата ?

Дали мълчаливият отказ на администрацията по молба, подадена в срока по § 6 ал. 2 от ПР на ЗУТ, е пречка за подаване на втора молба за оценка и прилагане на новия регулационния план и дали след като не е спазен срока по § 6 ал. 2 ПР на ЗУТ и придаваемото място не е заето или заплатено, е отпаднало вещноправното действие на регулационния план?

Допустимо ли е при условията на ГГЖ / отм. / изменение на иска – преминаване от установителен към осъдителен / промяна във вида на търсената защита/ пред въззивната инстанция ?

Задължението на дарения да дава издръжка на дарителите става ли задължение на неговите наследници по силата на наследствено правоприемство и трансформира ли се то от морално в правно задължение при наличието на дадени предпоставки затова?

Относно възможността работникът или служителят да се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ без реално да е започнал ползването на отпуск, които се решават противоречиво от съдилищата.

Може ли да се уважат исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, но междувременно срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл, който е решаван противоречиво от съдилищата?

Възниква ли задължение за ДФЗ – Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

Относно правна квалификация на предявения иск. Относно материалноправния въпрос за приложението на правилата за неоснователното обогатяване, когато страните са обвързани от договор за мандат, който не е изпълнен или прекратен.

Относно допустимостта на делбата по отношение на съсобствен между страните по делото и трети лица имот.

Относно допустимостта на отрицателният установителен иск при възможност за предявяване на положителен установителен иск и по материално правен за придобиване на част от парцел въз основа на владение на реална част от него, която не съответства на изискванията за образуване на самостоятелен парцел.

Относно наследяването на земеделските земи , завещани с общо завещателно разпореждане от наследодател преди възстановяването им по ЗПСЗЗ и преди постановяването на решението на Конституционният съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 90 б “а” ЗН

Относно възможността да се придобие с давностно владение идеална част от парцел. Относно възможността да се придобие по давност при условията на чл. 59, ал. 2 З. /отм./ част от имот, включен в парцел и по този начин да се осъществи приложение на регулацията.

Относно критерия за определяне стойността на имущество, придобито от престъпна дейност като такова със значителна стойност по смисъла на разпоредбата на §1, т.2 ДР на ЗОПДИППД – придобивна стойност или пазарна цена към момента на придобиване на имуществото. Относно необходимостта да има причинна връзка между придобиването на имуществото и конкретното престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда.

Дали са допустими гласни доказателства за установяване на договор за дарение сключен с роднини по права линия, а по съребрена до 4 степен?

Следва ли при поето от купувача по приватизационен договор задължение да изпълнява програма за трудова заетост, да се отчетат като изпълнение назначени лица по граждански договори? Има ли доказателствена сила известие за доставяне, връчено на ответника съгласно Закона за пощенските услуги, когато не е посочено качеството на лицето, което го е подписало за получател?

Относно подсъдността на споровете, свързани с изпълнение на задълженията по сключените между Н здравно-осигурителна к. и изпълнителите на медицинска помощ договори за оказване на медицинска помощ.

Относно приложение на чл. 25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от „Е” АД, приети на основание чл.98 от Закона за енергетиката, както и дали на доставчика на електрическа енергия надлежно е предоставено правомощие за корекция на дължими от потребителя суми.

Относно конкуренцията между законите, уреждащи сходни правоотношения, и за възможността отговорността по главното правоотношение да бъде определена по специалния закон, а претенцията за лихви да се определи по друг, общ закон, при хипотеза на наличие на изрична уредба в специалния закон и на отговорност за лихви при присъждане на обезщетение по него.

Обусловено ли е оттеглянето от виновно поведение на някоя от страните?; Дължи ли се обезщетение за в бъдеще, съобразно уговореното възнаграждение за периода след оттеглянето на поръчката и до изтичане срока на договора?

Относно отговорността на прекия причинител на вредата при наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в хипотезата на суброгиране на застрахователя в правата на увредения застрахован, с оглед приложението на чл. 213, ал. 1 КЗ във вр. с пар. 143 ПЗР на З. от 2007 г.

Дали при тълкуване на търговските сделки е необходимо да се отчитат съществуващите между съконтрахентите – търговци трайни търговски отношения, както и формалните счетоводни записвания за вида и характера на отделните сделки, когато счетоводното им отразяване и извършваните във вр. с тях счетоводни операции противоречат на вписаното в самия договор?

За предпоставките за прилагане на чл. 55, ал. 1ЗЗД в хипотезата на получено нещо на отпаднало основание и обхвата на дължимата престация.
За правните последици на недопустимото съдебно решение и обвързващото въззивния съд действие на отменителния съдебен акт на касационната инстанция при връщане на делото за ново разглеждане.

Съществуват ли в правния мир или са преклудирани ex lege вземанията на кредитори, които са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, но не са предявени в производството, което е прекратено с приемане на оздравителен план? П. ли е нормата на чл.116 б."а" ЗЗД относно прекъсването чрез признание на длъжника на погасителната давност, която тече по отношение на установени публични вземания?

Относно нищожност, поради противоречие с добрите нрави на клауза за неустойка за забавено плащане цената по приватизационен договор, която била уговорена без краен предел.

Относно определение № 267 от 20.05.2009 год., постановено по горепосоченото дело, като е прието, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на спора въпрос на материалното право, свързан с наличието на законова възможност на ЮЛ, правно и структурно обособено в ООД да бъде присъждано обезщетение за неимуществени вреди поради претърпяни от същото морални болки и страдания е в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 197/97 год., по гр.д.№ 250/95 год.

Ползва ли се с погасителен ефект извършеното плащане с компенсаторни инструменти, когато то е прието без възражение от кредитора?

Относно допустимостта и валидността на обжалвания съдебен акт е преклудиран. /Посоченият за приложим допълнителен критерий е преди дадените с т. 2 на ТР № 1/19. 02.2010 год. задължителни указания във вр. със същия./.

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на П..7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа; Д. нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. /17.09.1991 г./ дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация “Енергетика”?

Относно приложимостта на Павловия иск спрямо извършените от поръчителя действия.

Нищожно ли е решение на Съвета на директорите на акционерно дружество, взето в нарушение на чл. 236, ал. 2, т. 3 ТЗ, въпреки изричната разпоредба на чл. 236, ал. 4 ТЗ, чийто отговор е от значение и за произнасянето по въведения от касатора процесуалноправен въпрос за допустимостта на предявения установителен иск по чл. 71 ТЗ във вр. с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./?

Относно условията и предпоставките, при наличието на които уговорената в търговските договори неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Относно нищожността на клаузата за неустойка за неизпълнение на поето с приватизационен договор задължение, произтичаща от накърняване на добрите нрави.

Относно договорена неустойка за забава като процент върху неиздължената главница, без да е предвиден краен срок за начисляването й, действително е налице противоречива практика.

Относно началната дата, от която започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането, предмет на предявения насрещен иск, поради липса на задължителна съдебна практика и създадена практика на съдилищата, приравняваща начина на неговото престиране с този на трудово възнаграждение по КТ.

Относно включените в соченото основание съдебни актове на ВКС /.

Относно задължението на наемателя да върне на наемодателя несобственик ползваната по силата на валидно сключен договор за наем, вещ след неговото прекратяване е счетено.

Относно основанието за получаване от управителя на М. на допълнително тримесечно възнаграждение от приходите по договори с Н. за изпълнени клинични пътеки и начина на формиране на неговия размер.

Относно начина за определяне на застрахователното обезщетение при имуществено застраховане на бъдеща реколта – тютюн тип „В.” и приложението на общите правила за подзастраховане при този вид имуществено застраховане.

Нищожна ли е неустойка поради противоречие с добрите нрави, когато не е уговорен краен срок за начисляването й?

Изтекъл ли е давностният срок по чл. 111 б. “в” ЗЗД от прекъсването на давността на основание чл. 116 б. “в” ЗЗД, спряло ли е теченето на давността на основание чл. 115, ал. 1 б. “ж” ЗЗД по време на изп.дело № 60 166/2003 г. на СИС при ПРС, преобразувано в дело на ЧСИ от 2008 г. и погасено ли е по давност вземането, предмет на делото, въпроси решени в противоречие със задължителната съдебна практика – ППлВС №3/ 1980 г. ?

Относно дължимостта на претендираните разходи във връзка със съхранението на суровини и материали е решен от въззивния съд в противоречие с действуващата нормативна уредба и постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС № 6/21.12.1979 год., ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и приложеното р. от 12.01.2005 год. по т.дело № 2177/2003 год. на ВКС, ТК, II т.о.

Чия е тежестта да докаже виновно отклонение на причинителя на щетите от проверка за алкохол, решавани противоречиво от съдилищата, и по материалноправен въпрос: напускането на местопроизшествието от причинителя на щетите поради необходимост от медицинска помощ в болнично заведение, може ли да се приеме за виновно отклонение от проверка за алкохол, съответно за приложението по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ ?

Относно задължението, поето с приватизационния договор за програмата за трудова заетост счита ли се изпълнено само с оглед лицата, заети по трудов договор в приватизираното дружество или за изпълнение се отчитат и лицата, назначени по трудов договор с купувача по приватизационния договор.

Относно правната квалификация на главния иск, който въпрос е от съществено значение за изхода на спора и е решен от апелативния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС.

Относно правното значение на анекса от 04.01.2007 г., с който е постигнато съгласие за изменение на наемната цена за минал период, обвързващата сила на анекса и правоизменящия му ефект спрямо съдържанието на наемното правоотношение.

Кое е основанието за възникване на задължението на презастрахователя? От кой момент възниква задължението на презастрахователя по договор за презастраховане? Кой е началният момент от който започва да тече погасителната давност по задължението на презастраховател?

Относно определение на второ търговско отделение на ВКС № 317 от 01.06.2010 год., постановено по горепосоченото дело.

Относно приложението на общите правила за подзастраховане при имуществено застраховане на бъдеща реколта - тютюн тип”В”, с оглед невъзможността да се определи действителната стойност на вещта /застрахователната стойност/ към момента на сключване на застрахователния договор и съответно да се съпоставя тази стойност спрямо уговорената от страните застрахователна сума.

Допустимо ли е да се събират доказателства чрез унищожаването на други доказателства?

Относно връзка с който е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по гр. д. № 2000/2008 г. на Софийски апелативен съд, настоящият състав съобразява същото и не се произнася повторно по посочения материaлноправен въпрос.

Относно елементите, характеризиращи понятието “инвестиции” за нуждите на сключените по реда на ЗППДОбП / отм./ приватизационни сделки, обусловил крайния изход от възникналия между страните правен спор, поради отсъствието на трайна съдебна практика и легална законова дефиниция, извън Счетоводен стандарт 25 към ЗСч., се явява от значение за точното прилагане на закона, което е и един от аспектите на развитие на правот.

Възниква ли задължение за ДФЗ - Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

Прилага ли се въведеното с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоцираните медицински специалисти (ДВ бр. 46 от 03.06. 2005 год., редакция ДВ бр. 85 от 2005 г. в сила от 01.09.2006 год.) – ЗСОМСААМС изискване за лицата, упражняващи професията „медицинска сестра” да притежават професионална квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше образувание на образователно -квалификационна степен „бакалавър” по отношение на лицата придобили квалификация за упражняване на професията преди влизането на закона в сила, удостоверено с диплома за средно образование или други валидни документи за квалификация, с оглед разпоредбата на § 3 ПЗР на ЗСОСААМС?

Дали удовлетворяване на ипотекарен кредитор може да стане по реда на извършена продажба при договаряне сам със себе си- е решен в противоречие на практиката на ВС и на ВКС и на съдилищата?

За задължението на съда да се произнесе за състоянието на брака след като прецени всички данни по делото, както и досежно упражняването на родителските права - за обсъждането моралния облик на родителите,полаганите грижи от родителите и социалното им обкръжение.

Относно искането за изкупуване на продадената идеална част от съсобствения имот на трето лице и волята на страните обективирана в нотариален акт №14099/19.08.1998г. на I нотариус при СРС.

Относно правата на съпрузите при придобиване имот, по време на брака им,който в настоящия случай е прекратен със смъртта на единия от съпрузите,съдът е приел при наличие на предоставени извънсемейни средства,с които изцяло е заплатен имота,поради което е настъпила пълна трансформация и този имот не е със статут на съпружеска имуществена общност,въпреки че е закупен общо на името на двамата съпрузи,което е в противоречие с практиката на ВКС,съгласно решение №92/27.02.2003г. по гр.д. №609/2002г. по описа на ВКС,Iго,според което,когато двамата съпрузи общо купуват един имот,той е общо съпружеско имущество,независимо от средствата ,с които е закупен.

Относно пределите на силата не пресъдено нещо,във връзка с предходно гражданско дело,приключило с влязло в законна сила решение между ищеца и праводателите на у. на ответното дружество С. М. Г. ,както и при участието на последния в същото производство, и във връзка с изискването за цялостна преценка на доказателствата по делото по отношение въпроса за оборването на констативния нотариален акт за правото на собственост на ищеца върху целия имот и от друга страна начина на придобиване на правото на собственост от страна на ответното дружество.

Относно възможността за възстановяване правото на собственост по отношение на отчужден незастроен терен, който след одържавяването му е застроен.

Относно трансформацията на правото на собственост по пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС /ДВ. бр. 96 от 5.11.1999г./

Относно срока за предявяване на иска за възстановяване на работа,като иск със самостоятелно значение и обвързаността му с иска за отмяна на незаконното уволнение,респективно срока за неговото предявяване.

Относно относимостта на положението на имота по последния влязъл в сила регулационен план,както и необходимостта от изследването на приложението на предходните планове,което е задължително условие, с оглед решаването спора за собственост,тъй като при положение,че предходните планове не са били приложени,собствеността върху недвижим имот се запазва такава,каквато е била при първоначалното му положение.

Относно осъществено давностно владение от единия съделител,за което е необходимо държането на съсобствената вещ да се промени във владение,такова,каквото е годно да го направи собственик на тази вещ,постановеното е в противоречие с практиката на ВКС.

Дали издръжка се дължи от момента на раждането, поради което тя може да се търси и за минал период преди завеждането на иска за произход, или правопораждащият факт е решението на съда за установяване на произхода?

Относно приключването на реституцията на процесния земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ и неговата индивидуализация като самостоятелен обект,годен за неговата правна защита.

Дали следва да се зачетат правата на собственик на възстановен земеделски имот тогава, когато ответникът по иск за собственост не е заявил реституционна претенция за имота, а е закупил същия от ТКЗС ?

Следва ли да се определи едно общо обезщетение за претърпените от увредения неимуществени вреди, независимо от действията на отделните правозащитни органи, в случая трима ответници с конкретни компетентности, с оглед установена по този въпрос задължителната съдебна практика установена в т. 11 на Тълкувателно решение № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС?

Относно правото на собственост върху процесния трафопост, като енергиен обект по см. на пар.1,т.23 от ДР на ЗЕ – с оглед разпоредбите на чл. 2, ал. 1 ЗЕл. от 1975 г., отм., действащ към момента на приватизационната сделка, от която черпи правата си ищецът „Рем и Т. “ЕО. , и тези на чл. 117, ал. 7 ЗЕ пар. 4, ал. 1 ЗЕ и пар. 4, ал. 11 ЗЕ – е от значение за точното прилагане на закона.

Редовно ли е,съобразно нормата на чл. 39 ГПК,призоваването,ако съобщенията са изпращани лично на страната,при положение,че в още с жалбата е бил посочен съдебен адрес и лице, на което да се връчват съобщенията,който в случая е и пълномощник на страната ?

Относно доказване на материалното право на ищцата за търсене на обезщетение от общината и конкретно, произнасянето по въпроса дали кучето, причинило ухапването, е „безстопанствено или е просто куче”.

Относно разграничаване на увеличената част от имота от разходите за поддържане на имота.

Относно правните въпроси от значение за изхода на делото,по които съдът се е произнесъл с въззивното решение,са свързани със съдържанието на придобивната давност,както и въпросите за наличието на индивидуализацията на имота с граници и размери и данните за наличие или отказ от наследство.

За доказателствената сила на списъка на горопритежателите в производството по възстановяване на гори, за доказателствената сила на декларацията за идентичност на имена, за правните последици от недекларирането на непокрит земеделски имот през 1949 г., както и по процесуалноправния въпрос за тежестта за доказване на погасяването на едно материално субективно право.

За доказателствената сила на протокола на комисията за подбор и необходимостта от доказване на решението на комисията със свидетелски показания и по материалноправните въпроси за значението на използваните критерии за подбор и съответствието на действителните качества с приетата оценка.

Дали има характер на „сграда” по смисъла на пар. 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ построената в процесния имот барака,във връзка с определяне съдържанието на това понятие за „сграда” по смисъла на действащите законови разпоредби?

Може ли да се приеме за недоказано едно твърдение на страна,ако за установяването му-същата е поискала повече свидетели,а съдът е допуснал само един и след разпита на допуснатия не е предоставил възможност на страната да ангажира и останалите поискани гласни доказателства?

Относно поредността, в която следва да се разглеждат административното и исковото производства -при предявен иск за собственост с предмет недвижими имоти,подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,когато по отношение на ищците не е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността заради възникнал спор за материално право с други лица.

Дали представеният като доказателство протокол за държавна приемателна комисия за установяване на годността за ползване на строеж Ж1/288-ж.к.”Д. 2″ бл.304 вх.”Г” /с оглед изразеното особено мнение на арх.П./-установява знание от страна на изпълнителя за скритите недостатъци на изградения апартамент,предмет на исковата претенция,с оглед прилагане на нормата на чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД?

Относно възможността упълномощаването на виновния за настъпването на процесното ПТП водач да е било извършено с конклудентни действия от страна на собственика на автомобила, с който това произшествие е било причинено: т. 10 от ППВС № 7/77 г. от 4. Х.1978 г.

Относно активната легитимация на собственицата на застраховано по риск „гражданска отговорност” МПС да получи обезщетение като трето увредено лице при ПТП, настъпило когато не тя е управлявала автомобила, но е пътувала на едно от местата в него, понеже сега действащата разпоредба на чл. 257, ал. 3 КЗ, която се отнася до задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, е категорично в смисъл, че за трети лица се смятат „всички лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди”, но към датата на процесното ПТП /27.V.1999 г./ е бил в сила чл. 80, ал. 2 ЗЗ /Обн. ДВ, бр. 86 от 11. Х.1996 г./, отричащ качеството на „трето лице” на водача на МПС, а също така и на съпрузите, както и на роднините по права линия до втора степен вкл. на застрахованите, т.е. на изброените в първата точка на чл. 77, ал. 1 от този специален закон лица.

Налице ли е правен интерес за ищеца „С” А. , в качеството му на кредитор на несъстоятелния длъжник „Р” О. , да предяви отменителен иск по реда на чл. 646, ал. 2, т. 1 ГПК, е решен по задължителен за въззивния съд начин в постановеното от Върховен касационен съд при първото касационно разглеждане на делото решение № 950 от 14.12.2007 г. по т. д. № 552/2007 г. на II т. о.?

Характеристиката на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”.

Представлява ли допълнително възнаграждение с постоянен характер по смисъла на чл.15, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата това възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд?

Може ли въззивната инстанция да приеме за незаконно уволнението на основания, които не са посочени във въззивната жалба и как се извършва преценка дали има реално съкращаване на щата ?

Относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Допустимо ли е в производство по чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ да се установява характера на извършваната работа, длъжността и категорията на положения труд ? Приложими ли са общите правила на ГПК при разпределение на разноските, направени в производството по чл.1 ал.1 т.3 ЗУТОССР ?

Има ли отмяната на един индивидуален административен акт, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, конститутивно действие, изразяващо се в отпадане с обратна сила на породените от акта правни последици?

Относно възможността при неизпълнение задължението на кредитополучателя да плати уговорените с договора за потребителски кредит месечни вноски на падежа, дългът му автоматично да се трансформира в предсрочно изискуем по силата на изрична договорна клауза, без да е необходимо волеизявление на кредитодателя,което да е достигнало до длъжника, със задължителните постановки в т.18 на ТР № 4/18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС.

Длъжен ли е съдът да изследва условията, при които е сключен договор за продажба чрез пълномощник на продавача, и трябва ли да обсъди и да вземе предвид какви са мотивите на пълномощника за сключването на сделката, с оглед това дали тя е в интерес на упълномощителя-продавач и дали уговорената цена е изгодна за него? Длъжен ли е съдът да се обоснове защо възприема (кредитира) или не, приети по делото експертни заключения на вещи лица?

Представлява ли доказателство и как следва да се преценява, направеното от третото лице – помагач признание на каузално правоотношение, свързано с издаден от него, в качеството му на представител на главна страна по делото (ищеца или ответника), документ, наименован „запис на заповед”, който е нищожен поради опорочаване на формата?

Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да обсъди защитните тези, доводите и възраженията, направени с въззивната жалба, преди да се произнесе по спорния предмет на делото?

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на първоинстанционното решение?

относно интереса на децата да поддържат пълноценни лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права.

Дали работодателят е длъжен да използва допълнителната квалификация, независимо дали е свързана или не с изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя, като критерий при извършването на подбора?

По въпроса за прекратяването на двустранен договор

Относно доказателствената сила на двустранно подписания протокол обр. 19 за установяване извършването на възложени с договор за изработка строително – монтажни работи.

Спорният предмет е индивидуализиран в достатъчна степен по основание и петитум – вземане за цената на доставка, превоз и полагане на бетон, като не е налице несъответствие между изложените фактически твърдения в обстоятелствената част и заявеното към съда искане. Претенциите не се посочени по пера, включително вид и количество на доставения бетон, но в исковата молба изрично се препраща към фактурите, които са приложени към нея. По този начин претенцията на кредитора е индивидуализирана както с посочване на фактурите, така и с размера на вземането по всяка една от тях.

Законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на клауза в договор, сключен с потребител в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Договор за управление, сключен с изпълнителен член на СД, прекратява ли се с изтичане на мандата на СД при липса на друга уговорка?

Когато се твърди, че договорът е развален едностранно от кредитора на основание чл. 87, ал. 2, предл. трето ЗЗД – изпълнението е станало безполезно, трябва ли безполезността на изпълнението да се докаже от този, който я твърди, и в този случай само и единствено забавата и нейната продължителност достатъчни ли са да обосноват безполезността на изпълнението, респ. разваляне на договора?

Какво е доказателственото значение на фактурата, която не е подписана от задължената по договора страна? Какво е доказателственото значение за установяване на сключен договор за търговска продажба на неподписана от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС, както и по същата не е ползван данъчен кредит от задължената страна?

Относно наличието на правна възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши едностранна корекция на сметките на своите абонати за минал период поради установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, при съобразяване на възможното реално енергийно потребление като критерий.

Одобрените бюджетни кредити по инвестиционни програми с Постановление на Министерския съвет като допълнителни целеви субсидии за капиталови разходи и реализирани с акт на Министерството на финансите с промяна в размера на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет, но непреведени в пълен размер от Министерството на финансите на общините и задържани като резерв, могат ли да бъдат предмет на разпореждане от страна на общините?

Относно значение за изхода на спора за договорната отговорност при бездействие на кредитора.

Дали връщането на вещта, предоставена за ползване на основание договор за лизинг, освобождава лизингополучателя от изпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски за периода от връщането до изтичане на срока на договора?

Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска факт. Нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Трябва ли ищецът да ангажира доказателства за размера на иска, след като със сключения договор за застраховка застрахователят се е задължил да изплати конкретна сума при настъпване на застрахователно събитие „кражба”?

Дали е нищожна - поради противоречието й с добрите нрави, клауза за неустойка по търговска сделка, сключена между търговци, която е била уговорена без краен срок и краен предел на начисляване и по този начин претендираният по делото неин размер надвишавал в пъти цената на договора? За възможността длъжникът да бъде освободен от отговорност по причина, която е съществувала към момента на сключване на договора, при условие, че кредиторът също е знаел за наличието на тази причина? Дали уговорен между страните по сделката срок за изпълнение на задължението на длъжника представлява част от нейния предмет- по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД и съответно невъзможен ли е срок, който към датата, когато е бил уговорен, още не е започнал да тече?

Учредява ли се менителнично поръчителство, когато подписът на лицевата страна на менителницата /записа на заповед/ не е на платеца или издателя и приложим ли е принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското и търговското право по отношение на менителничното поръчителство /авала/?

Относно пасивната процесуална легитимация на А., като правоприемник на А., по висящо производство по иск, предявен срещу А. преди преобразуването й в АПСК със ЗИД ЗПСК (Д.в. бр.18/05.03. 2010 г.), свързан или произтичащ от сключен приватизационен договор, и конкретно налице ли е пасивна процесуална легитимация на АПСК, като ответник по иск за плащане на постъпили суми от цена от приватизация на обособена част, на основание пар. 9б, ал. 1 ПЗР ЗППДОП (отм.).

Предвид съдържащата се в Закона за защита на потребителите изрична регламентация относно неравноправността на договорните клаузи, ръководните за съответния отрасъл на икономиката правни принципи се явяват ирелевентни за преценката дали определена клауза от Общите условия на доставчика е неравноправна или не.

Допустимо ли е кумулативното присъждане на уговорени в договор за лизинг неустойка за забава и неустойка при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя?

При прехвърляне на ид.ч. от търговско предприятие възможно ли е да се обособи и опише тази идеална част в реално изражение. При прехвърляне на част от търговско предприятие, допустимо ли е изключване на задълженията от състава му, следва ли това да е изрично договорено от страните?

Относно досежно възможността да се приеме съпричиняване неимуществени вреди в обем ½ от страна на пострадало лице, което при знание, че МПС се управлява от водач, употребил алкохол, се е качило като пътник в същото преди настъпването на процесното ПТП, представляващо резултат от множество груби нарушения на правилата за движение.

Относно обсега за прилагане на служебното начало: недоказаността на погасителния ефект на компенсацията; липсата на задължение за заплащане на обезщетение; липсата на неизпълнение на задълженията по договора за охрана и превратно тълкуване на договорните клаузи.

Дали при наличието на клауза в договора, според която неговото изпълнение се подчинява на реда и изискванията на определен нормативен акт, е необходимо при тълкуване на договора да се вземат предвид съдържанието и изменението на този нормативен акт?

Относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено конкретното обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди, разрешен в противоречие с дадените с ППВС № 4/68 г. задължителни за съдилищата разяснения.

Следва ли ищецът да посочи в исковата молба отделните суми, формиращи цената на иска при предявени кумулативно обективно съединени искове или е достатъчно да бъде посочена цената на иска като една сборна сума, а в изложението на исковата молба да бъдат конкретизирани отделните искови претенции.

Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право?

Относно задължението на въззивната инстанция при отмяна на решението и аргументиране на противоположен извод – за основателност на предявения иск, да обсъди своевременно наведените правозащитни и правоизключващи възражения на ответната страна, да изложи мотиви като даде отговор на изложените от въззваемия конкретни съображения срещу твърдяната от въззивника порочност на решението.

Дали, за да се приеме наличието на съпричиняване от страна на пострадал при ПТП и съответно – за да се намали дължимото му обезщетение за понесените неимуществени вреди, е достатъчно формално да са били нарушени от него правила на ЗДвП и на ППЗДвП или е необходимо това нарушение да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат?

Относно материалноправен въпрос, свързан с възможността на доставчик на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя на електрическа енергия за минал период от време.

Тълкуването на сключено между увреденото лице и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите извънсъдебно споразумение, относно дължимостта и размера на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата, когато увреденото лице е заявило, че няма други претенции към застрахователя по повод претърпените вреди.

Обусловено ли е приложението на чл. 211, т. 2 КЗ от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото?

Представлява ли признание на задължението, отразяването на материализиращата го фактура в счетоводството на ответника, включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея?

Противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за законовата възможност за доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите, ако не е установено неправомерно въздействие от страна на потребителя върху средството за търговско измерване и дали задължителната съдебна практика, създадена преди измененията и допълненията на ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г.) се простира и по отношение на корекциите, извършени при новата законова уредба и дали тя дава правото на доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция. Т.е. дали възможността за едностранна корекция и в кои хипотези е възможна след изменението на ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 год.).

Дали с цедиране на вземането е настъпила промяна по отношение страните на договор, сключен под режима на ЗОП с оглед приемането след постановяване на решението на САС на нов чл. 42а ЗОП на която разпоредба законодателят е придал обратно действие – пар. 115, ал. 3 ПЗР ЗИДЗОП.

По въпроса за възможността застраховател по имуществена застраховка да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключването и влизането в сила на съответния застрахователен договор и така да се окаже, че последният не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск.

По въпроса за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по спорния предмет на делото в противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 235, ал. 2 от новия ГПК – ППВС № 7/1965 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. /т. 19/ на ОСГК на ВКС.

Представлява ли груба небрежност оставянето на ключовете от автомобила без надзор, когато това е създало предпоставка за противозаконното му отнемане.

Дали съставянето на редовни данъчни фактури от ищеца, които са неподписани от ответника, но са осчетоводени от него, включени в дневниците му за покупки и в справките – декларации по ЗДДС и въз основа на които ответникът е ползвал данъчен кредит, установяват наличието на договорно правоотношение между страните.

По въпроса за задължението на решаващия съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други е в противоречие с формираната по същия задължителна практика на ВКС.

Относно началния момент на изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой месечни вноски – дали вземането става автоматично изискуемо с неплащането на определения брой месечни вноски или е необходимо изявление на банката – кредитор, отправено до длъжника, че прави вземането по договора предсрочно изискуемо.

Неправилната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, представлява ли основание за недопустимост на съдебното решение или е аргумент за неговата неправилност? Какви са правомощията на въззивния съд в тази хипотеза и следва ли да се произнесе по същество на материалния спор.

Относно отговорността на държавата по ЗОДОВ за вредите от неоснователно обвинение през времето след изтичането на абсолютната погасителна давност за осъществяване на наказателно преследване до прекратяването на наказателното производство, ако то е прекратено и не е продължено по искане на обвиняемия или подсъдимия на основание чл. 21, ал. 2 НПК (отм.).

За правоотношенията между представаляван и представител, породени от овластяването, упражняването на представителната власт и разпореждането с полученото от представителя в своя, на представлявания или чужда полза и съотношението между правната уредба на тези отношения при договора за мандат, гестията и неоснователното обогатяване.

Допустимо ли е въззивно решение при предявени пред районния съд няколко обективно съединени иска,в което въззивният съд се е произнесъл по правилността на решението относно исковете,за които решението е влязло в сила и не се е произнесъл по първоинстанционното решение относно иска,за който е бил сезиран с въззивна жалба?

За легитимацията на съда да представлява държавата като процесуален субституент по искове за вреди от неоснователно обвинение и по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост.

Относно критериите при преценка тежестта на нарушенията, както и следва ли да се имат предвид предходни наложени наказания, за които работникът е реабилитиран, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Могат ли да се установяват имуществените вреди равностойни на разходите за специален хранителен режим при професионално заболяване въз основа на заключение на вещо лице за необходимите разходи за храна при животоподдържаща диета или са необходими и други доказателства? Могат ли да се обезщетяват бъдещи вреди от пожизнено професионално заболяване?

Кога съществува причинна връзка между деяние и вреда и дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди, които не са пряка и непосредствена последица от деянието?

Относно проблеми, свързани с индивидуализиращите недвижимите имоти признаци и с доказването на идентичност между два имота.

Съпружеска имуществена общност ли е лизинговата вещ, придобита на името на единия съпруг по силата на договор за финансов лизинг, сключен преди сключване на брака между съпрузите ?

За възможността да се присъжда обезщетение за бъдещи вреди и необходимостта обезщетяването да се извършва периодично, когато вредите настъпват по този начин.

Необходимо ли е освен установяването на факта на изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода” над определения срок да бъде установено действие или бездействие на П. на Р. Б., в резултат на което са причинени вредите, за да се присъди обезщетение за тях?

Кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителки права?

Предмет на делото по предявен Павлов иск ли е договорът, от който произтича вземането на кредитора-ищец и по-специално трябва ли ищецът да доказва качеството си кредитор?

Прекъсва ли се давността за акцесорния иск за лихви по отношение на застрахователя, привлечен като трето лице-помагач в процеса, проведен от увредените срещу делинквента със задължителното за нея разрешение?

Допустимо ли е събирането на доказателства за установяване на прекомерност на неустойката или тази преценка може да бъде направена от съда само въз основа на посочения в договора за заем размер на неустойката ?

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, а при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. Когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума не е била отстранена, а делото е било разгледано и е постановено решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, постановеното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция.

Как следва да се определи размерът на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско” с оглед разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./?

Дали неуведомяването на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС” за смяната на собственика на застрахованото МПС съгласно изискването на чл. 212, ал. 1, предл.второ КЗ /отм./ е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение на новия собственик по смисъла на чл. 211, ал. 1, т. 2 КЗ /отм./ при възникване на застрахователно събитие?

За доказателствените средства, с които е възможно да бъде установено валидното сключване на договора за имуществена застраховка, когато се твърди,че данни от договора представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация ?

Относно доказателствената стойност на документ, който не е преведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка.

Какви са правните последици на счетоводното отразяване на данъчни фактури при редовно водено счетоводство по отношение на обективираното в тях вземане?

Законно ли е уволнение по чл.325, ал.1, т.12 КТ ако основните трудовите функции на длъжността, заемана по трудов договор, са запазени и са преминали към длъжността, предвидена за заемане по служебно правоотношение, но същевременно са прибавени някои нови задължения и са премахнати част от старите?

За съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

За наличието на дълбоко разстройство на отношенията между осиновителите и осиновения и изискването то да е трайно и необратимо и правното значение на причините за настъпването на разстройството, когато осиновеният е навършил пълнолетие.

Относно промяна на имената на жалбоподателите в съответствие с приетото в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗГР, а съдът я отхвърил по съображения за липса на важни обстоятелства налагащи тази промяна. Искането е да се постанови ново решение, с което се допусни промяна на имената по чл. 19, ал. 2 ЗГР.

Ограничен ли е максималният размер на неустойката до 30 дни, след като клаузата на чл. 30, ал. 2 от „Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия от [фирма]” е прогласена за нищожна?

При ясно изразена в първоинстанционното решение правораздавателна воля на първоинстанционния съд, липсата на мотиви, лаконичното изложение на такива, съответно противоречие или непълнота на мотиви на първоинстанционния съд, може ли да бъде основание за обезсилване на първоинстанционното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или въззивният съд следва да реши спора по същество?

Относно приложимия закон към правоотношение по договор за международен автомобилен превоз на стоки, когато мястото за приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави.

Дали способите за преструктуриране на задължението са индиция за наличие на воля за обективна новация и за погасяване на съществуващо предходно задължение?

Следва ли при определяне на мнозинството по чл. 137, ал. 3, изр. 3 ТЗ дяловете на починалите преди датата на общото събрание съдружници да се приспадат от капитала?

Къде следва поемателят да предяви за плащане запис на заповед с падеж на предявяване на издател – търговец, когато това се извършва с нотариална покана: на адреса на управление на издателя – търговец или в мястото на плащане, посочено в записа на заповед?

Относно вземането за ежемесечно повтарящо се задължение за плащане на възнаграждение по договор за услуга сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови отпадъци с уговорен падеж и определяемо по размер, представлява ли вземане за периодично плащане, което се погасява с изтичане на 3-годишна давност по чл. 111 б.”в” ЗЗД.

Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото и за разпределението на доказателствената тежест при иск за вземане, основано на запис на заповед.

Дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пътник в автомобил, управляван от шофьор, който е употребил алкохол със знанието на пострадалия и без този водач да притежава свидетелство за управление на МПС, което обстоятелство също е било известно на потърпевшия от настъпилото ПТП, както и дали следва да се намали пропорционално обезщетението за неимуществени вреди съгласно установеното съпричиняване?

За дължимостта на изтеклата лихва върху сумата по записа на заповед до завеждане на делото.

От кой момент започва да тече давността за прекия менителничен иск, когато приносителят се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на менителничния ефект и е образувано изпълнително дело за събиране на вземането по записа на заповед? Тече ли давностният срок или се спира на основание чл.115 б.”ж” от ЗЗД при заведено и висящо изпълнително дело, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание?

Носи ли доказателствена тежест поемателят – ищец да установи каузалното правоотношение, за което се е задължил издателят – ответник със запис на заповед при направени лични възражения от последния за обезпечителния му характер към каузалното правоотношение по делото, когато е извършено плащане по ценната книга и не се дължи на друго основание по каузална сделка – противоречие с решение № 173 от 12.01.2011г. по т.д. № 901/2009г. на ВКС, ТК, I т.о? Задължен ли е кредиторът – поемател да установи вземането/каузалното правоотношение, за обезпечение на което е издаден записът на заповед, като предпоставка за уважаване на предявения иск – противоречие с решение № 128 от 23.10.2012г. по т.д. № 561/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 113 от 04.10.2010г. по т.д. № 1074/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.?

Oтносно критериите, по които се определя броят на деликтите, респ. – кога е налице едно, и кога – повече увреждащи деяния, извършени от делинквента, и кога е допустимо съдът да разгледа две отделни дела между същите страни, ако увреденият ищец е предявил претенциите си за обезщетяване на неимуществени вреди с две отделни искови молби.
Oтносно критериите и обстоятелствата, въз основа на които съдът следва да извърши преценката си при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Кой е пасивно легитимиран по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.//в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните им мораторни (компенсаторни) и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановена оправдателна присъда по реда на възобновяване на наказателното производство?

Допустим ли е искът на единия от бившите съпрузи срещу другия съпруг или срещу неговия наследник за стойност, която изравнява икономически създаденото по време на брака неравенство след влязло в сила решение за допусната делба на имота, по повод на който неравенството е възникнало? Допустимо ли е въззивният съд да реши спора по същество със същия акт, с който отменя определението за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск?

Кое определя един иск като допустим- обстоятелствата които са изложени в исковата молба, и които определят с достатъчна яснота правната фигура, съответстваща на предмета на делото, или определената от съда правна квалификация, и когато квалификацията е неправилна какви са правомощията на въззивния съд?

За допустимостта на въззивното решение при направен от част от ищците отказ от иска.

Относно необходимостта при отказ на застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка да се доказва пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие.

Не следва ли страната,твърдяща увреждане от неизпълнение на договорно задължение на другата страна да докаже това неизпълнение,настъпилата вреда и причинно следствената връзка между тях?

За допустимостта на свидетелските показания при наличие на поправки в частен свидетелстващ документ и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими за спора доказателства.

Процесуално допустимо ли е длъжникът по запис на заповед и ответник по иск, основан на запис на заповед, да направи в отговора си на исковата молба само блаткетно възражение, че не дължи, поради липса на каузално правоотношение, без да посочва в отговора си възражения срещу формалната валидност на записа на заповед и без да посочва по какво каузално правоотношение е поел задължението по записа на заповед, съответно без да изчерпи възраженията си по това каузално правоотношение за нищожност, унищожаемост, неизискуемост, погасяване по давност, поради неизпълнение и т.н.?

Има ли право застрахователят на регресен иск по чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ срещу работодателя на виновния водач, причинил ПТП след употреба на алкохол над допустимите стойности, за сумите, които застрахователят е платил като обезщетение на увредените лица, когато ПТП е настъпило по време на работа и дали в тази хипотеза е налице солидарна отговорност между работодателя и делинквента?

Относно приложението на разпоредбата на чл. 42а от ЗОП /отм./ спрямо заварените договори по ЗОП и висящите съдебни производства във връзка с тяхното изпълнение.

Представлява ли апортната вноска едностранен акт и нужно ли е знание за увреда от страна на юридическото лице, в чиято полза е учредена апортната вноска?

Относно възможността наемодателят да претендира от наемателя под формата на неустойка всички оставащи наемни вноски след прекратяване на договора за наем и след връщане на наетата вещ, когато страните изрично са уговорили такава последица при едностранно прекратяване на наемния договор от наемателя .

Относно допринасяне на вредоносния резултат от страна на пострадалия пътник, който се е съгласил да бъде превозван от водач на МПС, за който знае, че е употребил алкохол.

Редовна ли е исковата молба и смята ли се за подадена в срок /преди настъпване смъртта на ищеца/ при представяне на доказателства от другата страна, че куриерската фирма не е създала пратката в деня на приемането й?Ползва ли се товарителницата с формална доказателствена сила, относно удостоверените в нея факти, в това число и отразената в нея дата на постъпване на пратката? Опровергава ли удостоверителната сила на товарителницата досежно датата на създаване на пратката, удостоверение, съдържащо датата на създаване и обработване на пощенската пратка?

Допуска ли чл.8 от Наредба № 3 в хипотезата на по-рано постъпило платежно нареждане за директен дебит, по което към момента на депозирането му не са настъпили условията по чл.16 от Наредба № 3, и последващо постъпило платежно нареждане, доставчикът на платежни услуги да осъществи втората транзакция, без да изчака изтичането на пет работни дни, съгласно чл.16, ал.4 от Наредба № 3, за да извърши хронологично по-рано постъпилото платежно нареждане?

Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата,да обсъди доводите на двете страни и да мотивира решението по съществото на правния спор.

Относно действителния кръг на лицата,които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дете,съобразно задължителната за съдилищата практика,обективирана в ППВС№4/1961г., ППВС №5/1969г. и ППВС№2/1984г. Има ли право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дете лицето,което го отглежда,извън случаите,в които детето е взето за отглеждане и осиновяване,но е неосиновено?

Относно възможността на застрахователя да упражни правото си да прекрати договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.202 ал.1 изр.2 и ал.2от КЗ/отм./,поради неизпълнение на задължението за плащане на една от разсрочените вноски от застрахователната премия ,без да изпрати уведомление на застрахования.

За доказателствената стойност на приемно-предавателния протокол като частен свидетелстващ документ и за неговото значение за преклудиране на възможността на възложителя да направи възражение за неточно изпълнение на договора в количествено отношение.

Относно действителната правна квалификация на договор за застраховка, сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица, при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие.

За начина на доказване на качеството наследник при конституирането на правоприемник на починала страна в хода на процеса; ползват ли се мотивите на решението със сила на пресъдено нещо и подлежат ли на самостоятелно обжалване решаващите мотиви на съда във връзка с правомощията на въззивния съд да проверява правилността на обжалваното решение; както и за правното значение на признанието на иска от ответника и има ли то обвързваща сила.

Как следва да се уредят отношенията между съсобствениците за направените от единия от тях подобрения в общия имот?

Какво е значението за индивидуализацията на самостоятелен жилищен обект в сграда и за обема на придобитите права на обстоятелството, че при изповядването на сделката на разпореждане с този обект е бил представен първоначалния архитектурен проект, а не одобреният към датата на изповядването на сделката архитектурен проект?

Относно възможността да се придобие имот от несобственик по давност, с доказателствената сила на акта за държавна собственост, дали следва при реституция по реда на ЗСПЗЗ съдът служебно да назначи експертиза относно установяване на факта дали реституцията би осуетила или затруднила функционирането на реализираното мероприятие.

Относно отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в хипотеза, когато получения в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице преди постановяването на решението за отмяна на отчуждаването.

При възникнало между гражданско-правни субекти правоотношение,когато размерът на паричното задължение по силата на закона се определя от акт на държавен регулаторен орган и административният акт бъде отменен, подлежат ли на връщане паричните престации,направени преди отмяната на акта?

Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните.

Валидно ли е извършено прихващане на две насрещни задължения, което е направено чрез едностранно волеизявление на една от страните, отправено до другата по предвидения в договора начин, в случай, че липсва изрично двустранно подписан протокол за прихващане, и след като страната, получила изявлението за прихващане със свое изискуемо вземане от прихващащия, не се противопоставила на това прихващане? Допустимо и законосъобразно ли е решаващият съд да отхвърли акцесорния иск за законна лихва за забава върху главницата, чиито падеж е датата на извършеното прихващане, след като веднъж приема в мотивите си, че прихващане между страните е било валидно извършено и на това основание присъжда размер на претенцията, формирана като резултат от последното, констатирайки същевременно, че по делото не е представен „изричен протокол за прихващане между страните”? Необходимо ли е да се изготвя и подписва протокол за прихващане между страните, за да може да се приеме, че прихващането е направено по предвидения в ЗЗД ред, а именно чрез едностранно волеизявление на една от страните, отправено до другата? Може ли да се приеме, че длъжникът по парично задължение е изпаднал в забава след покана от кредитора си, в случай че определеният между страните в договора падеж изисква съдействие от длъжника и настъпването му се осуетява от умишлен отказ на последния да окаже такова съдействие? Законосъобразно ли е отхвърлянето на акцесорния иск за забава, поради ненастъпването на падежа на задължението, дължащо се пряко на умишлено неоказване на съдействие от страна на длъжника по същото, опитващ се по този начин да извлече изгода от собственото си неправомерно поведение?

В какво се изразява задължението на продавача да оказва съдействие на купувача по приватизационен договор, в хипотезата на поето от последния задължение за разкриване на работни места в закупения обект и въвеждането му в експлоатация, с оглед приложението на чл. 64, ал. 3 ЗУТ и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ?

Относно определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие със задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, се свежда до приложимия закон - Закон за железопътния транспорт или Закон за държавната собственост, при отдаване под наем на имоти, които към 2003 год. са държавна собственост - предоставени за управление на създаденото със закон юридическо лице, имащо статут на държавно предприятие - правоприемник на НК „Б".

За доказателственото значение на разписката за наличието на заемно правоотношение и за задължението на ищеца да докаже основанието на предявения иск, независимо от наличието на оспорване.

Има ли основание (кауза) договорът за наем на недвижимия имот, върху който наемодателят е учредил на наемателя право на строеж и какво е значението на свободната от застрояване площ от земята?

Когато производството по несъстоятелност е заварено от ЗИДТЗ (обн. ДВ бр. 20/ 28.02.2013 г) и към влизане в сила на закона е влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (първоначална редакция на текста), прилага ли се защитата по чл. 647, ал. 3 ТЗ (редакция на текста след изменението със ЗИДТЗ) за правата на третите добросъвестни лица, придобили имота възмездно преди вписването на исковата молба?

Отмяната на Решение Ц-33/14.09.2012г. на Д. от Върховния административен съд,с което са определени временни цени за достъп, довела ли е до отпадане с обратна сила на основанието,на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп?

Има ли право застрахователят по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, като се позове на факт, чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор? Възможно ли е влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск?

За възможността да бъде учредено право на строеж върху недвижим имот за железопътен коловоз.

Задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, включително и безспорните такива между страните относно извършените плащания с ордери на парични суми по процесното споразумение, като в мотивите на решението вземе отношение по всички доводи на страните и доказателствата по делото, както и дали има съществено процесуално нарушение ако въззивният съд въпреки оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не се е съобразил с липсата на спор между страните по съществуването на представените от ищеца мемориални ордери и по обстоятелството, че същите удостоверяват получаването от ответницата на сумите, формиращи претендираната главница, не поправи допуснатите нарушения във връзка с доклада ?

Относно допустимостта на изменението на иска и за възможността за посочване на нови факти и обстоятелства в случай на връщане на делото от ВКС за отстраняване на констатирана нередовност на исковата молба. Относно правното значение на изправността на страните по договора, както и за отговорността им при неизпълнение по причина, за която не отговарят, при неговото едностранно разваляне.

Носи ли отговорност за деликта собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта, причинила вредата, когато се установи, че увреждането е по изключителна вина на трето лице ?

Относно съдържанието на понятието „застраховащ” – за разлика от легалната дефиниция в пар. 1, т. 4 ДР КЗ (отм.) на понятието „застрахован”, а също и заради неяснотата в текстовете на чл. 201, ал. 2 и ал. 3 от този кодекс относно формата и съдържанието на предварителното и съответно – на последващото одобрение, за да е годно то да валидира договор с предмет застраховане на чуждо имущество за сметка на застраховащото лице в процесния случай, когато застрахователната премия е платена от него, но към датата на сключване на застрахователния договор /22.ХІІ.2009 г./ то не се е легитимирало пред застрахователя [фирма] с пълномощни от отделните собственици на увреденото впоследствие имущество.

За задължението на съда при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на дело в разумен срок да съобрази всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия „справедливост”, включително обстоятелството, че пострадалият се е дезинтересирал от неразумно дълго продължилото производство и обстоятелството, че производството е било спряно поради неразкриване на автора на престъплението.

Може ли въззивната инстанция да промени приетите за установени от първоинстанционния съд факти, без да има изрично посочено оплакване във въззивната жалба ? Следва ли въззивният съд, без да има оплакване във въззивната жалба, да достигне до решение, променяйки изводите относно правопораждащия факт и едновременно с това да потвърди въззивното решение ?

Относно мотивиране на въззивното решение, въз основа на факти и обстоятелства, които не са посочени от ищеца в исковата молба.

Относно действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Закона за енергетиката/, инкорпориран в решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Относно предпоставките, при които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ може да се освободи от отговорност към увреденото лице с възражение за прекратяване на застрахователното правоотношение преди изтичане на срока на застрахователния договор поради неплащане на дължима вноска от разсрочената при сключване на договора застрахователна премия.

Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт,който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение,отпадат с обратна сила и всички негови последици,съответно отпада ли с обратна сила правното основание за престациите, извършени на основание договор, цената по който е определена в отменения индивидуален административен акт?

При отмяна от ВАС с влязло в законна сила решение на индивидуален административен акт - Решение на ДКЕВР №Ц-33/14.09. 2012 г. за определени временни цени за достъп - следва ли това да се зачете от гражданския съд; какво е действието във времето на постановеното от ВАС решение, има ли отмяната обратно действие и води ли до отпадане на последиците от административния акт; отпада ли с обратна сила основанието на задължението за плащане цена на достъп и поражда ли задължение за връщане на платена цена на отпаднало основание?

При отмяна на индивидуален административен акт - Решение на ДКЕВР №Ц-33/14.09.2012 г. за определени временни цени за достъп - с влязло в законна сила решение на ВАС, следва ли същото да се зачете от гражданския съд; какво е действието във времето на решението на ВАС; има ли обратно действие и води ли до отпадане на последиците от административния акт; поражда ли задължение за връщане на платената цена за достъп на отпаднало основание?

Законосъобразно ли е въззивният съд да се произнася по правилността на решението, като обсъжда пороци, невъведени с жалбата, които не касаят приложение на установена в публичен интерес материалноправна норма? Законосъобразно ли е въззивният съд да обсъди и приеме за недоказани обстоятелства, за които са налице изрични съвпадащи се волеизявления на страните, че не са спорни и ги приемат за установени, когато във въззивната жалба не е въведено по тях оплакване за незаконосъобразност на решението?

Има ли задължение работодателят да промени организацията си на работа / в т.ч. с откриване и поддържане на нова допълнителна щатна бройка за длъжността/, за да запази трудовото правоотношение с трудоустроен работник и да може лицето да полага труд при облекчени условия, съгласно здравните предписания на ТЕЛК ?

Може ли договор за жилищен и ипотечен кредит да представлява сделка, имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар?
Дали при договори за кредит с променлив лихвен процент, методиката на банката кредитор за определяне на Б. е извън договорното съдържание и ако е извън него спазено ли е изискването за ясни и разбираеми клаузи?
Липсата на предоставена методика на потребителя за извършване на уговореното право на промянапо клаузите на договора води ли до бланкетност на уговореното в общите условия и дали извършената промяна в посока увеличение не е в този смисъл непредвидено в договора основание?

Нищожен ли е поради липса на съгласие договор за наем на недвижими имоти при общо определена за всички имоти наемна цена, т.е. при липса на уговорена наемна цена за всеки отделен имот?
Може ли да е налице частична недействителност на клаузи, които не засягат същественото съдържание на един договор, когато липсват императивни правни норми, които да ги заместят?

Относно последиците от липсата на изпълнено изискване на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ – за присъствие на орган на полицията при проверката,при съставен констативен протокол,отговарящ на останалите изисквания на чл. 47 ПИКЕЕ и подписан от абоната или негов представител, в който е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване.

Следвало ли е да бъде взето предвид от въззивната инстанция поведението на длъжника, който е платил изцяло присъденото от първостепенния съд застрахователно обезщетение в изпълнение на диспозитива на невлязлото в сила негово решение и дали това доброволно плащане на присъдената сума не е по естеството си признание на иска, а също и представлява ли злоупотреба с процесуални права от страна на този длъжник атакуването на решение, което той вече е изпълнил доброволно?

До колко свободата на договаряне може да преодолее противоречието с добрите нрави?
Към кой момент се преценява възникването на договорна обвързаност и респективно валидността на договарянето при предварителния договор – към момента на сключването му или към момента на обявяването му за окончателен?

За правото на работодателя да въведе нови изисквания за образование и квалификация и за възможността да установи различни изисквания за сходни длъжности.

Принципът на равнопоставеност в отношенията между доставчика на топлинна енергия и потребителя не би могъл да се нарушава, като предотвратяването на възможност за злоупотреба с право и правната сигурност в оборота не могат да бъдат гарантирани чрез клаузи, даващи възможност на доставчика на топлинна енергия да получи недължимо плащане от потребителя.

Относно задължението на съда да изследва действителната воля на завещателя, когато завещанието е съставено на чужд език и между страните възникне спор относно точния превод на български.

Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд е извършил непълен доклад?
По кой ред се възстановява правото на собственост върху имот, внесен в ТКЗС, когато не е била извършена или не е приключила процедурата за неговото отчуждаване по благоустройствения закон?

Дадените обяснения пред съда от законен представител на ответното търговско дружество имат ли характер на свидетелски показания или само на обяснения на страна в процеса и съответно каква е тяхната доказателствена стойност?

Налице ли е предвидена възможност в Закона за енергетиката след изменението с ДВ бр.54/12г. крайният снабдител с електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребител при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия?

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.

За да е налице сключен договор за наем, следва ли страните по него да постигнат съгласие относно възнаграждението за ползване на вещта и как може да бъде уговорена наемната цена?

Разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Последваща промяна на първоначално въведеното спорно право /вземане/ е допустима единствено при спазване на императивно установените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска, сред които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба. При нарушаване на тази забрана се стига до предявяване на недопустим нов иск в хода на висящия съдебен процес, което води до недопустимост на постановеното по иска съдебно решение и съставлява основание по чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК за неговото обезсилване.

Като се е произнесъл по правилността на недопустимо първоинстанционно решение, въззивният съд е постановил също недопустим акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по делото във висящата към момента на второто въззивно разглеждане негова част – относно претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – следва да бъде прекратено.

Право на какъв по размер допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден по чл. 83, ал. 1, т. 3 ЗДАНС има държавния служител в агенцията,и съответно – какъв размер на парично обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение при липсата на издадена заповед на председателя на Д. по чл. 3, ал. 3 ППЗДАНС?

Чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на това по чл. 235, ал. 2 ГПК, които императивно изискват излагането на такива мотиви, в които да са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата /вкл. относимите към спора писмени такива/, фактическите констатации и правните изводи на решаващия съд, които произтичат от тях, въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона.

Решението е допустимо, когато отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато е постановено при надлежно упражнено право на иск, при наличието на положителните и отсъствието на отрицателните процесуални предпоставки. Когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск, при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, или правото на иск не е надлежно упражнено, или ако съдът е бил десезиран поради оттегляне или отказ от иска, същото е недопустимо.

Следва ли да бъде възстановен на предишната работа работник или служител при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на отправено до него предизвестие от работодателя, ако уволнението е отменено, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието?

Задължен ли е въззивният съд да констатира допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд във връзка с доклада на делото и следва ли да даде указания на страните да предприемат тези процесуални действия, изразяващи се в посочване на относими за делото доказателства във връзка с направени възражения, които не са извършили в първата инстанция поради непълнота на доклада, но които възражения са били предмет на разглеждане във въззивното решение и имат обуславящо значение за изхода на делото?

Съгласно чл. 289 ТЗ упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако то се извършва само с намерение да се увреди другата страна. Такова поведение изрично е квалифицирано от законодателя като злоупотреба с право и противното не може да бъде изведено от защитната теза в настоящата касационна жалба за „спецификата на електронните съобщителни услуги”, предоставяни от търговеца настоящ касатор, съчетано с практиката му да издава на свой клиент само една фактура за дължимите от него плащания, независимо от броя на индивидуално сключените с последния договори за потребление на такива услуги. Съгласно чл. 143, т. 19 ЗЗП неравноправна е клауза, съдържаща уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност, т.е. такава, в резултат от прилагането на която е възможно да бъде прекратен /по-точно – едностранно развален/ негов индивидуален двустранен договор с [фирма] и без той да е бил неизправна страна по същия.

Недопустимо ли е решението, когато с него същите правопораждащи факти по отношение на претенция срещу същия ответник, предявена на същото основание се приемат различно от начина, по който са приети с влязло в сила решение, постановено от друг състав в рамките на същия съд?
Недопустимо ли е такова решение, подписано без особено мнение, ако е постановено с участието в състава на съдия, който е участвал в другия състав в рамките на същия съд, постановил различното влязло в сила решение?

Дали, когато по делото е проведено обратно доказване относно липсата на валидно сключена застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и събрана по нея премия, вкл. и със справка от информационния център може да се приеме, че констативният протокол за процесното ПТП е доказателство за наличие на застрахователно правоотношение, предвид описаната в същия полица.

Правилна се явява дадена от първата инстанция (и от самия ищец), правна квалификация на иска – чл. 422 ГПК, чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане за търсената сума, платена на неосъществено основание, а не правната квалификация на спорното право – чл. 422 ГПК, чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, дадена от въззивната инстанция. Поради това и доколкото основателността на предявения главен иск е преценена именно съобразно предпоставките по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като е отчетена липсата на доказателства за разваляне на приетия от съда за сключен договор за изработка на фотоолтаична централа, а не тези по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, въззивната инстанция е постановила недопустим акт, който подлежи на обезсилване.

Относно правомощията на въззивния съд в случаите, когато констатира, че първостепенният съд не се е произнесъл по иска на предявеното основание, дали след като е поставил правната квалификация, съдът следва да се произнесе по предявения иск, или следва да върне делото на първоинстанционния съд, той да разгледа иска на поставената правна квалификация.

Дали има право на обезщетение държателят на недвижим имот, чиято фактическа власт е отнета чрез насилие и каква е правната квалификация на предявения иск за такова обезщетение ?

Може ли въззивният съд да отхвърли иска поради забава на кредитора ако такова възражение не е въведено нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба и за това дали неприемането и съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора по договор за издръжка и гледане освобождава длъжника от задължението за издръжка, които са са решени в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №439 от 22.12.2011 г. по гр. дело №90/2011 г. на ВКС,I. г.о. ?

Относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост.

В нарушение на правилото на чл. 299, ал. 2 ГПК, вместо да зачете силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила отхвърлително решение по първия предявен частичен иск и прекрати производството по делото, първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на спора за друга част от съдебно отреченото вземане, постановявайки по този начин недопустим съдебен акт. Потвърждавайки този акт, вместо да го обезсили и прекрати производството по делото, въззивният съд също е постановил процесуално недопустимо решение.

Относно възможността да се присъди на съпруга – нетърговец паричният еквивалент на дял от определена вещ, включена в търговското предприятие на другия съпруг, оценена към момента на закупуването и.

За процесуалната легитимация на наследниците да оспорят валидността на извършена от наследодателя им разпоредителна сделка в полза на техен сънаследник като привидна и правното значение на изходящия от приобретателя писмен документ, в който се признава привидността и за принадлежността на качеството кредитор от наследниците по отношение на техния наследодател, който се е разпоредил с възложен му по делба негов наследствен имот, преди обезсилване на възлагането.

Относно доказателствената сила на издадения в чужбина акт за раждане и на издадения въз основа на него в България акт за раждане относно произхода от бащата.

За значението и съдържанието на качеството трудоустроено лице и на спор за трудоустрояване и по-специално: следва ли да се приеме, че едно лице има качеството трудоустроен от датата на началното освидетелстване на работоспособността от здравните органи и след всяко следващо преосвидетелстване с установен процент намалена или трайно намалена работоспособност и отпада ли това качество при липса на посочени предписания за трудоустрояване в експертно решение на ТЕЛК за преосвидетелстване, ако същите са посочени в експертното решение за първоначално трудоустрояване и съставлява ли експертно решение за преосвидетелстване без посочени противопоказни условия на труд, което продължава срока на трудоустрояване при същите заболявания предписание за трудоустрояване по чл. 317 КТ при същите условия на труд, посочени в началното решение за трудоустрояване; кои действия и бездействия на трудоустроен служител съставляват повдигане на спор за трудоустрояване по смисъла на чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване и съставлява ли повдигане на такъв спор отказът да бъде приета предложената нова длъжност от служителя, без изявление че предлаганата длъжността за трудоустрояване е неподходяща; възниква ли задължение за работодателя да сезира здравните органи при всеки случай на предлагане на подходяща работа по смисъла на чл. 317, ал. 3 КТ или такова задължение възниква при повдигане на спор за трудоустрояване по чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване.

Относно задължението на съда служебно да установи съдържанието на приложимото чуждо право.

За правото на работодателя, след като е отправил до работника или служителя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, да го оттегли без съгласието на работника или служителя.

За допустимостта на решението, с което се признават правните последици на факти, които не се твърдят в исковата молба; за възможността да бъдат съединени искове за нищожност и унищожаване на сделка и за последващо съединяване на иск за нищожност поради липса на форма; за материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ; за доказателствената сила на изявленията на страните в други производства и начина на доказването им, за началото на давностния срок за предявяване на исковете за унищожение и за възможността правнолевантен факт да бъде доказан главно чрез изключването на възможностите да са се осъществили други факти, както и по материалноправните въпроси: невярната представа за кои елементи на сделката влиза във фактическия състав на измамата и за разликата между липсата на съгласие и абсолютната симулация.

За тълкуването, правните последици и валидността на уговорките за прехвърляне или за учредяване на право на индивидуално или общо ползване (съответно сервитут) върху паркомясто в незастроената част на двора и открит басейн, като несамостоятелни обекти на правото на собственост.

Относно задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Присъжда (дължи) ли се обезщетение за претърпени вреди, във вид на пропуснати ползи през даден период от време, ако те са в пряка причинна връзка не единствено с противоправното поведение на ответника, а и с бездействието на ищеца?

При действието на чл. 11, чл. 12 Примерния устав на ТКЗС запазват ли земеделските кооператори правото си на собственост в реални граници върху дворното място, щом то е включено в регулационния план на населеното място и може ли такъв имот да се придобива по давност?

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

относно възможността и начина на разпределение на семейното жилище е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Следва ли съдът да задължи страните да се явят в съдебно заседание за изслушването им при определяне на режим на лични отношения на детето и за правното значение на пребиваването на родителя в различна държава от местоживеенето на детето за определяне на ограничен режим на лични отношения?

Относно задължението на въззивната инстанция да се произнесе по наведените в жалбата доводи, касаещи правилността на съдебния акт и конкретно необсъждането от първоинстанционния съд на своевременно заявеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.

Относно критериите за формиране на обосновано предположение за наличие на пряка или косвена връзка между имуществото и престъпната дейност на лицето по чл.3 ЗОПДИППД/отм./

Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот или зададеният в исковата молба начин, по който в исковата молба е определено съдържанието (размерът) на съдебно предявено вземане, определят ли правната квалификация на иска срещу собственика на имота?

Относно критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. По какъв начин следва да се преценява връзката между престъплението, повод за образуване на производство по ЗОПДИППД /отм./ и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на цитирания закон? Следва ли да се отчита периода на извършване на престъплението, респ. неговия вид, и момента на придобиване на имуществото? Липсата на установен законен източник на доходи, изключва ли необходимостта от установяване на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито дадено имущество?

Относно възможността на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя по реда на чл. 334 КТ и в тази връзка съществува ли зависимост между основното трудово правоотношение и трудовото правоотношение за допълнителен труд/външно съвместителство/ и прекратяването на основния трудов договор представлява ли основание за прекратяване на договора за външно съвместителство, които са обуславящи изхода на делото и решаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Дали наличието на кражба от трето лице е достатъчно да се приеме, че е оборена законовата презумпция за причиняване на липсата от отчетника и дали въззивният съд трябва да обсъди всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка ?

Възможно/допустимо ли е разширително тълкуване на материално-правните предпоставки за предявяване на мотивирано искане от К. и по-специално на чл. 3, ал. 1, т. т. 1-25 ЗОПДИППД/отм./?

За задължението на съда, при наличието на данни за родителско отчуждение да изслуша вещо лице психолог и по материалноправните въпроси за значението на упражняването на домашно насилие и ограничаването на контактите на детето с другия родител при определянето на родителските качества.

За правомощието на въззивния съд да приеме за доказани различни факти от тези, приети от първоинстанционния съд.

Достатъчно доказателство ли са събрани свидетелски показания, за да се направи извод дали имотът, предмет на иска, е със статут на публична или частна държавна собственост? Ако имотът в края на 90-те години не е използван за задоволяване на публични нужди, това променило ли е неговия публично правен статут?

Налице ли е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за нищожност на договор, по който той не е страна, доколкото ищецът няма да може да черпи права от съдебното решение, дори ако то бъде постановено в негова полза? Относно действителността на процесния договор за замяна с оглед Решение на В. от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество, обн. Д.В., бр. 69 от 28.08.1990 г., с което е спряно разпореждането със земя, административни, стопански и туристически обекти и одържавени по ЗОЕГПНС жилища и вили, представляващи държавно и общинско имущество, както и с недвижими имоти на колективни земеделски стопанства, както и за действието във времето на наложения с това решение мораториум за разпореждане.

Каква е правната квалификация на иска и по какъв ред се реализира отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (К.) по висящо производство, ако производството, по което е допуснато нарушението, е образувано преди да влезе в сила Законът за изменение и допълнение на З. (обн. ДВ, бр. 98/ 11.12.2012 г)? Допустим ли е искът с правно основание чл. 2б З. за обезщетение на вреди от нарушение на правото по чл. 6, пар. 1 К. по висящо производство, ако не са спазени изискванията на чл. 8, ал. 2 З.? Притежава ли надлежна процесуална легитимация по иска с правна квалификация чл. 2б З. лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушение на неговото право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, пар. 1 К., но не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, а правоимащо лице, от което по наказателното дело е иззет предмет като веществено доказателствено средство?

Има ли обратно действие нормата на § 57 от ПЗР на ЗИД ЗМВР /обн.ДВ, бр.44 от 12.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г./, по отношение на служебни правоотношения, които са прекратени преди влизане в сила на посочената норма, във връзка с приложението на чл.252 и чл.253 ЗМВР?

За правнорелевантния момент, към който се счита, че трудовото правоотношение с работника е прекратено, в хипотезата на отправено от работодателя предизвестие, респ. необходимо ли е, след изтичане срока на предизвестието, да се издаде и нарочна заповед за уволнение.

Еднородни ли са длъжностите „главен юрисконсулт” и „младши юрисконсулт” и в кой случай подборът между тях е задължителен ? Следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции или само между работници и служители със сходни трудови функции ?

Дали се дължи лихва от увреждането до момента на извършеното плащане от застраховател ?

Въззивният съд се е произнесъл по иск, с какъвто не е бил сезиран. В резултат от допуснатото смесване на два правни института – на неустойката и обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, съдът е разгледал претенцията за сумата 174 000 лв. на непредявено основание. Решаващият състав е преценявал основателността на иска за посочената сума не с оглед предпоставките по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, относими към дължимостта на обезщетение за ползване на имот след прекратяване на договора за наем, каквото именно е заявено с исковата молба и подържано в хода на целия процес, а с оглед предпоставките по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, относими към дължимостта на неустойка, като е извършил и служебна преценка за валидността на клаузата за неустойка от гледна точка противоречие с добрите нрави. Изводът за произнасяне по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а не на предявеното основание по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, следва категорично и от диспозитива на решението.

За обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по иск за обявяване на предварителен договор за окончателен при неплащане на част от уговорената цена и за тежестта на получилия плащане да докаже основанието на което го е получил.

За формата на договора за управление на търговско дружество и може ли договорът да бъде сключен с конклудентни действия; за правната квалификация на иска на търговското дружество за вреди, причинени от управителя и възможността тази отговорност да бъде реализирана след като той е освободен от имуществена отговорност.

Допустимо ли е съдът да откаже да зачете извода на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в констативен нотариален акт, ако събраните доказателства сочат на порок в процедурата по неговото издаване?
След като с доклада на делото първоинстанционният съд е квалифицирал иска, страните не са възразили по тази квалификация и първоинстанционното решение й съответства, допустимо ли е тя да бъде променена с въззивното решение?

Относно материалноправно легитимирана страна по исковете за оспорване законността на уволнение, такава страна е Министерството на външните работи на Република У. като работодател, посолството не притежава самостоятелна правосубектност и посланикът е само представител на работодателя.

Как се установяват размерът и предвидимостта на вредите при несвоевременно изплащане на субсидията по изпълнен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./?

За възможността с последващ договор страните да уредят нови отношения и да преуредят съществуващите отношения.

Има ли основание за плащане, ако в платежния документ е посочено такова и плащането е извършено по личната банкова сметка на едноличния търговец по задължение, възникнало във връзка неговата търговска дейност?

Дължи ли се неустойка за забава, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника?

За определяне на наследствения дял на преживелия съпруг върху имущество съпружеска имуществена общност, когато сънаследява с деца.

За приложимостта на презумпцията по чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 за присъединяване и ползване на ВиК системи по отношение на лице, което не е в договорни отношения с оператора.

За доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, подписан от служител на работодателя и по материалноправните въпроси за възможността в заповедта за уволнение или в друг известен на работника документ да бъдат посочени липсващите качества на работника чрез начина, по който той се справя с възложената работа или задълженията, които не е в състояние да изпълни и може ли липсата на мотивация и поведение, което съставлява дисциплинарно нарушение да обосноват липса на качества.

За правото на пострадалия да иска обезщетение за вреди от деликвента, ако е получил обезщетение от застрахователя, като е заявил, че получената сума ги покрива изцяло.

Титуляр на материалноправното вземане, което възниква като последица от уважаването на иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е несъстоятелният длъжник. Съответно за него възниква и процесуалното право на иск за връщане на даденото от него в масата на несъстоятелността. С изменението на разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ със ЗИДТЗ / ДВ бр.20/2013г./, което намира приложение и към заварените искови производства, се предвижда,че при предявяването на исковете по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ или чл. 135 ЗЗД синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от тези искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. По силата на тази разпоредба не се отнема правото на иск от длъжника – носител на материалното право, а се установява една допълнителна възможност за синдика и кредиторите да упражнят правата на длъжника, тоест да действат като негови процесуални субституенти. О. на определени субекти да водят процес относно чуждото право, няма за последица отпадането на възможността на носителя на това право да предяви самостоятелен иск за неговата защита. Наред с това следва да се отбележи,че в случая производство по иска чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е приключило с влязло в сила решение и съответно не може да се стигне до хипотеза на обективно кумулативно съединяване на иска за обявяване на недействителност на извършеното плащане и на обусловения осъдителен иск за връщане на платените суми, в която хипотеза с оглед процесуална икономия двата иска биха били предявени от синдика като орган на несъстоятелността или от кредитор. При това положение длъжникът, чрез представляващия го синдик,също е легитимиран да предяви осъдителен иск за ефективно връщане на платеното от него в масата на несъстоятелността.

Вярно е, че съставът на САС не е преценил както съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, така и задължителните указания на предходния въззивен състав относно приложимия закон. Това, обаче, не води до недопустимост на постановения акт, а до неправилност, поради нарушение на процесуалния закон. Решението не е недопустимо, само поради неправилната правна квалификация на спора. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното, решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му, но не и неговата допустимост.

За задължението на въззивния съд служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск въз основа на фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, както и съдържанието на спорното право, посочено в нейния петитум.

За съотношението между правото на работодателя да извърши подбор при наличието на сходство между трудовите функции на съкращаваните и други длъжности и задължението му да извърши подбор, когато съкращаваните и другите длъжности не се различават съществено.

Преклудира ли се правото на ответника по търговски спор да представи писмени доказателства с изтичането на срока за отговор на първоначалната искова молба, или представянето на писмени доказателства може да се направи и с писмено молба - отговор на исковата, подадена след този срок, но преди подаване на допълнителната искова молба и преди първото по делото съдебно заседание?

Как следва да се индивидуализират недвижимите имоти, използвани за развиване на определена дейност, за да се приложи критерият, установен в пар. 7, т. 6 ПЗР ЗМСМА, за отделяне на общинската от държавната собственост?

За значението на характера и естеството на отношенията между лицата от състава на органите на търговското дружество при доказване на знанието за увреждане и по материалноправните въпроси, за значението на знанието у пълномощника на длъжника, чрез когото се претендира да е сключена увреждащата сделка, както и кои факти и обстоятелства за отношенията между длъжника и кредитора трябва да се известни на третото лице, за да се приеме, че той знае за увреждането.

За възможността съдът да основе решението си на факти и обстоятелства, които не се съдържат в основанието на исковата молба, кой е крайният момент, до който може да се направи възражение за погасителна давност и може ли това възражение да се направи за първи път пред въззивната инстанция?
За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания в жалбата.
За възможността при оспорване валидността на извършена сделка от ненавършило пълнолетие дете да бъде проверявана правилността на издаденото от съда разрешение за същата сделка.
Опорочава ли извършената разпоредителна сделка неизслушването на навършилото 10 години дете и невземането на становище от органа за защита на детето при издаването на разрешение за разпореждане с имота.
Нищожността на сделката за една част имота, прехвърлена от едно лице, засяга ли и останалата част от имота, прехвърлена от друго лице?

За възможността да бъде ангажирана отговорността на възложителя без да е установена самоличността на третото лице, на което е възложена работата и за значението на вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост.

За правомощието на въззивния съд да се произнесе по наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не е посочено във въззивната жалба и не е обсъдено от страните и съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е неподписването на съдебния протокол от съдията и как може да бъде отстранен този пропуск?

Задължен ли е съдът да прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, а когато делото е върнато за ново разглеждане и съобразно дадените от по-горния съд указания за събиране на доказателства за конкретни обстоятелства, относими към спора?

Налице ли е обективен и субективен идентитет между предявените искове за делба между едни и същи страни за едни и същи имоти, когато страните се позовават на различно придобивно основание за възникване на съсобствеността?

Несъществуването/ незаснемането/ на един имот в цифровия вид на КП представлява ли грешка в кадастъра, когато същият имот съществува/ е заснет/ в графичния вид на същия план , след като е възприет за основателен довода , че произнасянето на ВКС би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото?

Предсрочното прекратяване на договора за финансов лизинг с връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя води ли да отпадане на задължението му за плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора, при условие, че лизингополучателят е длъжен да удовлетвори целия интерес на лизингодателя, независимо дали ползва лизинговата вещ или не?

Относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка.

Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента на оттегляне на възражението /срещу издадената заповед за изпълнение/. При предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл. 416 ГПК.

Дали неприемането и съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора по договор за издръжка и гледане освобождава длъжника от задължението за издръжка ?

За задължението на съда да обсъди доказателствата по делото във връзка с направените от страните възражения, когато необсъдените доказателства са от значение за формираните правни изводи; както и по въпросите: – има ли статут на самостоятелен обект помещение, което е преустроено въз основа на строителни книжа, издадени на лице, което не е собственик на обекта, а също ако преустройството на жилищно помещение в стопанско е извършено без одобрени строителни книжа; – нищожно ли е нотариалното удостоверяване, когато като купувачи по договора са вписани четири лица, а нот. акт е подписан само от едно от тях, без да е посочено чий е подписа.

За обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по владелчески иск (относно противоправността и момента на отнемане на владението) и по иск за разваляне на договор поради неизпълнение (относно недопускането на прехвърлителя до прехвърления имот при незачитане на запазеното право на ползване), както и за възможността въззивният съд да събира нови доказателства и по материалноправните въпроси за правната квалификация на иска за вреди от недопускането до имот на един съсобственик от друг съсобственик, за значението на участието в съсобствеността и правото на ползване за размера на пропуснатите ползи от препятстването на ползването.

За тълкуването на договорите и отделните клаузи в тях съгласно изискванията на добросъвестността.

За допустимостта на изменението на размера на петитума на предявения иск и за допустимостта на изменението на неговите основание и петитум при действието на отменения ГПК и за възможните изключения от общите правила.

Mоже ли административния орган да определя сам и едностранно падежа на изпълнение на задължението си за изплащане на определеното в заповедта обезщетение?

Дали възниква валидно солидарно задължение, когато трето лице се задължи да встъпи в бъдещ дълг по договор, в които размерът на поетите задължения е определен до максималния му размер и дали следва да се приеме, че задължението е определено ако е посочен максималният му размер ?

Следва ли да се докаже и от кого фактът на извършено плащане по одобрена от Г. фонд претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.288, ал.1, т.2 КЗ при оспорването му от страна на пострадалия?

Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху земята, ипотеката разпростира ли действието си върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката при липса на уговорки за действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения ?

Относно предпоставките, при които настъпва предсрочна изискуемост на задължението по договора за банков кредит, с оглед конкретните уговорки на страните.

Относно застрахования, по договор за застраховка на финансов риск, сключен в полза на трето лице, в хипотеза на отказ от уговорката в негова полза, и дали застрахованият в този случай има единствено задължение да посочи друго ползващо се трето лице или може сам да поиска и получи застрахователното обезщетение.

Дали способността на длъжника да погасява краткосрочните си задължения към определен момент изключва възможността началната дата на неплатежоспособност да предхожда този момент?

Дали защитата по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО се предоставя и в случаите, когато стоките, за които марката е регистрирана и стоките, върху които се използва знакът, нарушаващ марката, са сходни или идентични?

При главното твърдение в обстоятелствената част на исковата молба, че плащането на тонажните корабни такси от двамата корабособственици ищци по общо 40-те процесни фактури е станало без основание, т.е. незаконосъобразно, връщането на платеното, ведно с мораторна лихва е следвало да се претендира не по общия исков ред и на плоскостта на института на неоснователното обогатяване, а по специалния исков ред за обезщетения, предвиден в чл. 202 АПК и сл., допускащ незаконосъобразността на действието или бездействието на овластеното със специален закон да извършва административна дейност „по законосъобразното начисляване и събиране на пристанищни такси“ държавно предприятие да се установи от съответния административен съд, пред който такъв иск е предявен.

Допустим ли е иск за присъждане на законната лихва върху обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление, присъдено в друго производство, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата ?

Дали може да се обяви за недействителен трудов договор, ако преди това има влязло в сила решение по искове с правно основание чл. 344 КТ, с което е прието, че между страните има валидно трудово правоотношение въз основа на същия трудов договор и дали води до недействителност на трудовия договор сключването му без съгласието на основния работодател съобразно изискването на чл. 111 КТ/редакция преди ДВ, бр.25 от 2001 г./?

Какви действия се отблъсква владението и дали спокойното му упражняване е част от характеристиките му, когато то е елемент на придобивния способ давностното владение.

Настъпва ли прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на работодателя на писмено изявление на работника по чл.327, ал.1, т.2 КТ, ако не са били налице основанията за това. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №144 от 23.02.2010 г. по гр. дело №3101/2008 г. на ВКС,V г.о. ?

Възможно ли е възмезден договор за цесия да бъде развален по взаимно съгласие на страните – цедент и цесионер?

Относно правомощията на въззивната инстанция в случаите на констатирана за пръв път във въззивното производство нередовност на исковата молба.

Има ли обратно действие нормата на пар. 57 ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 44/12.06.2012 г.), в сила от 01.07.2012 г., относно служебни правоотношения, които са прекратени преди влизането й в сила, и конкретно – във връзка с приложението на чл. 252 и чл. 253 ЗМВР от 2006 г. (отм.)?

За задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение или друг документ кои качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения, както и кога и при какви обстоятелства е установена липсата на тези качества.

Какви са материалноправните предпоставки на чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване на родителските права?

Съществува ли задължение за съда да посочи в мотивите си от кои доказателства извежда извода си за извършено от страна на работника /служителя дисциплинарно нарушение? Чия е доказателствената тежест за установяване на извършеното дисциплинарно нарушение – на работника или на работодателя?

Задължен ли е съдът да се произнесе по въведените възражения на страната, включително и това за погасяване на претенцията за присъждане на част от разходите за подобряване на имота, съответстваща на правата на ответниците по вземането в съсобствеността; – приобретателят на имота, който го е придобил след подобряването му, дали е пасивно легитимиран ответник по иска за присъждане на припадащата се част от стойността на разходите за подобренията?

Имота, предмет на иска, дали има земеделски характер и съобразно това следвало ли е преди предявяване на установителния иск за собственост да се проведе процедура за възстановяването му?

Дали извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти представлява доказателство, което трябва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото?
Как се удостоверява сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и значението, което в тази връзка има посочването в застрахователната полица на съответния номер на рамата на автомобила – наред с други обстоятелства каквито са марка, модел, собственик на МПС и регистрационен номер на последното?

За задължението на съда да обсъди заявените обстоятелства и установените факти, като прецени тяхната относимост към вида на търсената защита.

Длъжен ли е въззивният съд да събере допуснатите от първоинстанционния доказателства – свидетелски показания, който не са събрани поради допуснати процесуални нарушения?

За легитимацията на родителя, комуто не са предоставени за упражняване родителските права да иска заместване на съгласието на родителя, комуто родителските права са предоставени, за издаването на лични документи на детето за пътуване в чужбина, както и на разрешение за неограниченото извършване на пътувания в чужбина без съгласието на двамата родители.

Кои допълнителни трудови възнаграждения се считат постоянни и какво е значението на получаването и момента на получаване на допълнителното възнаграждение?

Допустими ли са гласни доказателствени средства за доказване на смисъла на постигнатата между страните договореност, при наличието на документ за предаване на сумите на ответника ?

Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл.213 КЗ, от посочения в присъдата размер на вредите, за причиняването на които делинквентът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.216,ал.1 НК?

По какъв критерий се определя дали юридическите лица са потребители на електрическа енергия за битови или за стопански нужди?

Допустими ли са свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частни документи, носещи подписа на оспорващата страна, в случая – трудов договор и длъжностна характеристика ? Относно тълкуването и оценката на направено от страната в съдебния процес признание на релевантен за спора факт.

Означава ли изтеклият срок на свидетелството за управление на МПС, че водачът е управлявал превозното средство без свидетелство за управление по смисъла на чл.274, ал.2 КЗ, за да се породи правото на регрес на застрахователя?

Относно материалния и процесуалния закон, поради което се иска касирането му.

Представлява ли признание на дълга по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД извършено частично плащане на възнаграждението на член на надзорния съвет на АД за определен период и прекъсва ли давността по отношение вземанията за други периоди. Този въпрос е от значение за делото предвид направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане – предмет на иска ?

Относно съотношението между договора за поръчка, от една страна и институтите на договора в полза на трето лице и на този за обещаване действието на трето лице – от друга, при констатацията, че т. нар. „меморандум за разбирателство” няма правна уредба в действащото ни законодателство.

Възможно ли е въззивният съд да приеме едва с решението си за спорен определен факт, ако същият е бил веднъж вече надлежно отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване с извършения доклад по делото, съгласно чл. 146, ал. 1, т.т. 3 и 4 ГПК?

Относно съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му.

Задължен ли е работодателят да извърши подбор при съкращение на всички щатни бройки в териториално и икономически обособено звено от предприятието си?

За възможността да бъде разрешено неограничено пътуването на дете с единия от родителите.

За значението на изявленията на страните и доказването на начина на разходване на средствата по заем за нужди на семейството и по материалноправния въпрос за действието на споразумението по имуществените отношения при прекратяването на брака и възможността някои имуществени отношения да останат неуредени или да бъдат уредени отделно.

Съставлява ли предвидима пряка и непосредствена вреда увеличената стойност на имота, от който купувачът е съдебно отстранен?

Допустимо ли е авалистите да релевират менителнични възражения /неправилно записано „задължения”/ ,произтичащи от каузалното правоотношение на издателя на записа на заповед?

Подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълненото конкретно задължение по застрахователния договор е значително, с оглед интересите на застрахователя, когато същото не е предвидено в ОУ като изключен от покритие риск? Съществено ли е неизпълнението на задължението на застрахования, предвидено в ОУ на застрахователя – да постави G. или РАПАС система на процесното МПС, при условие, че такъв въпрос не му е бил поставен при сключване на застрахователния договор и подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълнението на това задължение е значително с оглед интереса на застрахователя?

Счита ли се за прекратен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл.260 ал.2 от КЗ, във връзка с чл.202 ал.2 от КЗ, без застрахователят да е изпълнил задължението си по чл.294 ал.1 от КЗ и да е вписано в регистъра на Г. фонд прекратяването на договора?

Когато съдът приема за доказано правото на собственост на ищците върху идеална част от недвижимия имот, предмет на иска за ревандикация, може ли да уважи ревандикационния иск за целия имот или следва да го отхвърли изцяло?

Относно съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на механизма на ПТП.

Дължи ли се договорна неустойка, ако страната, която я претендира, не е изпълнила или не е имала готовност да изпълни насрещните си задължения по договора?

Относно нищожността на изпълнението на длъжник в производство по несъстоятелност на действия или сделки, извършени след началната дата на неплатежоспособността, освен със самия факт на плащане.

Допустимо ли е извършването на делбата на съсобствен земеделски имот чрез разпределяне на обособени от него дялове по колена, когато съсобствеността е възникнала по наследяване и продажба на наследствени права.

При констатиране на несъответствие в заповедта между цифрово посочените правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение и словесно описаните в мотивите на заповедта , следва ли съдът сам да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част или констатирането на това несъответствие е достатъчно за отмяна на заповедта като незаконосъобразна без да се разглежда спора по същество?

Осчетоводяването на фактурите и включването им в дневниците за покупки по ЗДДС, както и упражняването на право на приспадане на данъчен кредит по същите, представлява ли признание на задължението за плащане на цените на тези доставки и доказва ли неговото съществуване?

Относно доказателствата, с които може да се установява факта на уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия.

Обхваща ли се от забраната на чл.43 ал.1 ЗОП цедирането на парични вземания по договор за обществена поръчка между страни по този договор?

Искът за неустойка върху неплатената на падежа девета разсрочена вноска от цената по приватизационния договор за периода след предявяване на иска до окончателното плащане на вноската е процесуално недопустим.

Предметът на правния спор се определя от ищеца с исковата молба, чрез обстоятелствената част и петитума на която се индивидуализират спорното материално право и вида на търсената съдебна защита. Последваща промяна в предмета на спора е допустима при спазване на предвидените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска. Изменението може да засяга основанието на иска или самото искане за защита или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно, но не и да води едновременно до промяна на основанието и на петитума на първоначално предявения иск. Едновременната промяна на основанието и на петитума представлява по същността си предявяване на нов иск и е недопустима, тъй като има за последица цялостна промяна на спорния предмет на делото, въведен с исковата молба.

Относно приложимостта на разпоредбата чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ /отм./ във връзка с § 143 ПЗР ЗИДКЗ /отм./

За предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление, който се решава противоречиво от съдилищата.

Дали ЛКК е компетентният медицински орган, който може да издаде предписание за трудоустрояване за лица с под 50% трайно намалена работоспособност или без определен процент трайно намалена работоспособност?

Влияе ли се правото на иск и активната материалноправна легитимация на ищеца – съдружник в дружество с ограничена отговорност от последващи факти и съдебни актове след датата на провеждане на ОС, чиито решения се атакуват?

Влияе ли се правото на иск и активната материалноправна легитимация на ищеца – съдружник в дружество с ограничена отговорност от последващи факти и съдебни актове след датата на провеждане на ОС, чиито решения се атакуват?

Относно приложението на разпоредбата на чл.108,ал.2,т.1 ЗДвП при преценката за наличие на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия при пътното произшествие пешеходец.

Относно приложимия давностен срок по отношение на лихвата за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя и въведено от него възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност.

Относно наличието на законова възможност с решението си по чл.19, ал.3 ГПК решаващият съд да внася промяна в съдържанието на клаузите на предварителния договор по своя инициатива.

За възможността правото на иск да бъде упражнено противоправно и в какво се състои недобросъвестността при злоупотребата с него, както и за съотношението между отговорността за разноски по делото и отговорността за преките и непосредствени вреди при злоупотреба с процесуални права.

Относно въпрос свързан с приложението на разпоредбата на чл. 50, ал. 3, изр. второ ГПК и обема на дължимата от съда преценка за редовността на връчването.

За правното значение пренебрегването на правилата за безопасност от работника като проява на небрежност.

Съгласно действащата процесуална уредба, една от формите за защита на длъжника срещу вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК, е оспорването му по исков ред при наличие на предпоставките по чл. 424, ал. 1 ГПК – намерени новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Оспорването на вземането по този ред е обвързано със спазването на определен срок, който е посочен изрично в чл. 424, ал. 2 ГПК, а именно -в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля?

Следва ли да се счита преклудирано правото на пострадалия да търси обезщетение от причинителя на вредата /делинквента/ при извършено изплащане на обезщетение от застрахователя?

Относно начина, по който следва да бъде получено от длъжника изпратено по пощата писмо с обратна разписка, материализиращо едностранното изявление на кредитор по двустранен договор, за да е редовно връчването е в противоречие с формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС, израз на която е решение № 283 от 06. 04. 2010 год., по гр.д.№ 507/ 2009 год. на III г.о. на ВКС.

Дали е допустимо въззивният съд да извършва проверка по правилността на първоинстанционното решение и в необжалваната му част и дали, произнасяйки се извън рамките на заявеното с въззивната жалба, въззивният съд може да влоши положението на жалбоподателя, при липса на жалба от противната страна?

Дали заповедта на Областния управител, прогласяваща нищожност на търга от 29.03.1994г., има действие само за страните в административното производство, съответно само за посочения в нея договор или обуславя нищожност и на придобивното основание на праводателите на ищеца, които са закупили друг имот при проведен търг на същата дата?

Необходимо ли е да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от всеки етажен собственик и дали в отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи?

Дали искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора?

За съдържанието на правомощието на съда да се произнесе по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, когато само един от съпрузите е поискал това.

За правното значение на разминаването между посоченото основание за уволнение и неговата правна квалификация.

Относно задължението на въззивния съд да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Длъжен ли е работодателят да осигурява специални работни места за всеки трудоустроен?

При действието на чл. 97 от ЗУС от 1976 г. (отменен, в първоначалната редакция) разполагал ли е кметът на село към община, където няма районен съд, с особената (ограничена)компетентност да извършва нотариални удостоверявания на подписи на частни документи? При действието на чл. 4 ЗУС от 1976 г. (отм) подлежи ли на доказване съдебният район на Софийски районен съд?

Относно предявен иск с правно основание чл. 255, ал. 2 ЗМВР необходимо ли е като задължителен елемент от фактическия състав за възникване правото на еднократно обезщетение съставяне на акт за трудова злополука по реда на КСО. Следва ли да се установи причинна връзка между смъртта на държавен служител в МВР и извършените от него действия и бездействия, свързани с изпълняване на длъжността която е заемал?

Относно твърдението че съдът се е произнесъл по непредявен иск.

За действието на новия граждански закон ЗМВР/2006 по отношение на сключените при действието на отменения ЗМВР/1997 договори за обучение и последиците от неизпълнението им, осъществено при действието на новия ЗМВР/2006.

За значението на постановено в държава-членка на ЕС решение за обявяване в несъстоятелност на длъжник (в първично производство по чл. 3, пар. 1 Регламент (ЕО) 1346/2000) за възможността да бъде признато и допуснато изпълнението на съдебно решение, с което се признава отделно парично вземане по искане на отделен кредитор, комуто е присъдено вземането (без да е открито вторично производство по чл. 3, пар. 2 Регламент (ЕО) 1346/2000), с оглед на задължението на кредитора, получил удовлетворение след откриване на първичното производство по несъстоятелност да възстанови на синдика полученото съгласно чл. 20, пар. 1 Регламент (ЕО) 1346/2000.

Задължен ли съдът да зачете доказателствената стойност (сила) на частен свидетелстващ документ, подписан от страните, който е приет като доказателство по делото и не е оспорен?

За последиците от неизпълнението от страната на указанията на съда да представи доказателства, за които тя носи доказателствената тежест, както и по материалноправния въпрос за съотношението между възможностите на пълнолетния претендиращ издръжка да си я осигури сам и възможността на родителя да я предоставя без съществени затруднения, като основание за прекратяването й в различни периоди след присъждането на издръжката.

За необходимостта обясненията да бъдат взети в рамките на започнало дисциплинарно производство във връзка с извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина и за последиците от неизпълнението на задълженията на служителя с ръководни функции да взема мерки за добра организация на производството или предоставянето на услуга.

Дали задължението на авалиста по запис на заповед е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава, и може ли авалистът да противопоставя на поемателя на записа на заповед личните възражения на издателя за обвързаност между записа на заповед и обезпеченото каузално правоотношение с поемателя ?

Отправянето на покана за ползване и предоставянето на достъп до съсобствения имот достатъчно условие ли е за освобождаване от отговорност за заплащане на обезщетение от страната на ползващия имота съсобственик на неползващия? Какви са възможностите за неползващия съсобственик да реализира правата си спрямо ползващия при невъзможност съсобствената вещ да се ползва едновременно от съсобствениците?

За разликата между дължимостта на такси и разноски за извършването на съдопроизводствени действия, които страната е поискала и отговорността за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото.

Дължи ли въззивната инстанция произнасяне относно доказателственото значение за спора на документ, какъвто довод не е бил въведен като оплакване във въззивната жалба?

Какъв е характера на процесните реални части от имот/и/, предоставени като обезщетение срещу отчужден/и/ имот/и/ по ЗТСУ в терен за задоволяване на здравни и курортни нужди в местностите „Мута ачма”(„О. ачма”) и „Кум тарла” сега местност „Т.”-В.?

За необходимостта от предварително изрично писмено изявление на работника за превръщането на трудовия договор от безсрочен в срочен и за наличието на съществено изменение на трудовата функция при отпадане на едни функции и запазването на останалите.

Трябва ли да се изследва характера на завещателното разпореждане – дали е универсално завещание или завет по иск за възстановяване на запазена част от наследство срещу ползващо се от завещанието лице, което не е наследник по закон, ако наследството не е прието под опис, и ако завещанието е универсално, необходимо ли е приемането по опис на наследството от наследника със запазена част?

Може ли въззивният съд да откаже събирането на доказателства за нововъзникнали обстоятелства относно здравословното състояние на страната?

С разпоредбата на чл. 29 КМЧП императивно е уреден приложимият процесуален ред за разглеждането на спора – българският Граждански процесуален кодекс. С разпоредбите на чл. 39 и сл. КМЧП, обаче, за българския съд е въведено допълнителното задължение до определи и посочи кое е приложимото материално право – българското или турското, което съдът не е сторил. Ако (в най-благоприятния случай) се приеме, че квалифицирайки иска, като такъв за непозволено увреждане, Х. с определението си по чл. 28 КМЧП имплицитно се е произнесъл и по чл. 39 КМЧП и е приел, че приложим е българският закон, въпреки липсата на мотиви по чл. 105 КМЧП, то в този случай би следвало с решението си да се е произнесъл по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Относно обжалваното въззивно решение противоречи на влязлото в сила решение № 489 от 21.12.2011 год. по гр.дело № 1247/2011 год. на Великотърновския окръжен съд.

Дали когато спряно от движение МПС излиза /движи се/ по път, отворен за обществено ползване, неговият собственик и/или ползвател, респ. водач, следва да има сключена застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите?

За възможността работодателят да бъде представляван в трудовите правоотношение от пълномощник с общо пълномощно, в т.ч. при прекратяване на трудовото правоотношение и за възможността страните да се съгласят да променят мястото и характера на работата, без да засегнат условията и срока на уговорения срок за изпитване.

Погасява ли се правото на пострадалия на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за разликата над размера, определен и изплатен по постигнато със застрахователя извънсъдебно споразумение, ако споразумението не съдържа изрично признание на пострадалото лице за пълно обезщетяване, т. е. че обезщетението покрива изцяло всички вреди?

Какъв е характерът на обезщетението, което се заплаща на основание чл. 249, ал. 2 З./отм./ на съпругата, децата и родителите на кадрови военнослужещ, загинал по време на военната служба и приложими ли са правилата по ЗЗД за деликтната отговорност към обезщетенията, дължими от ведомството на основание чл. 249 З./отм./? Съществува ли правно основание длъжникът-деликвент, осъден с влязъл в сила съдебен акт, да заплати определен размер неимуществени вреди, да бъде задължен да заплати втори път обезщетение за същите причинени от него вреди по регресен иск на ведомството по чл. 249, ал. 7 З./отм./?

Относно приложението на пар. 1, т. 42 ДР на Закона за енергетиката, дефиниращ „потребител на топлинна енергия за битови нужди”.

За правните последици от поетото с КТД задължение на работодателя при съкращение на синдикален член да вземе становище от съответното синдикално ръководство и правното значение на документа, възпроизвеждащ становището или съгласието, подписан от представителя на съответния синдикален орган.

За значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост.

Длъжен ли е работодателят да промени възприетата от него организация на труда, за да осигури на трудоустроен работник условия на труд съгласно предписанията на ТЕЛК?

Ако в договора за прехвърляне на дружествени дялове липсва изрично постигнато съгласие по отношение на неразпределената печалба за предходен период, кому принадлежат правата върху нея – на прехвърлителя или на приобретателя? Наличието на решение по чл.137 ал.1 т.3 ТЗ на дружеството с ограничена отговорност, съставлява ли процесуална предпоставка за предявяването на осъдителен иск за изплащането на част от печалбата ?

Относно съотношението между встъпването в дълг и заместването в дълг.

Налице ли е непризнателност, ако надареният е в обективна невъзможност да предоставя парична издръжка поради това, че не разполага със средства за собствената си издръжка, или на други лица, които следва да издържа по закон ?

Дали е налице колизия между чл.97 ал.1 предл.2 ЗЗД от една страна и Наредба № 3/16.07.2009 год. и Закона за мерките срещу изпиране на пари?

За разликата между встъпването и заместването в дълг, необходимостта от одобрение от кредитора и възможността на встъпилия или заместилия да се освободи от задължението.

За начина на извършване на делбата във връзка с практиката, че допуснатите до делба имоти следва да се разпределят между съделителите, когато е възможно всеки един да получи дял в натура, както и че принципът за реален дял е водещ в делбата и прилагането му не може да бъде изключен по съображения за различната стойност на имотите, предмет на дела.

Следва ли съдът, сезиран с иск за делба, да се произнесе по него с решение по допускане на делбата, когато по делото са постъпили данни, че алеаторният договорът за продажба, от който част от съделителите черпят права върху идеална част от имота, е предмет на иск за развалянето му поради неизпълнение?

Дължи ли му се връщане на даденото за придобиването на акции и ако такова облигационно задължение има, какво е основанието му, както и за проверка за евентуалната допустимост на въззивното решение – т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТТ на ВКС с оглед правната квалификация на иска?

Кой дължи обезщетенията по чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ и чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ – съответното поделение или М. на о. ?

За правното действие на решението за обявяване на смърт по отношение на третите лица.

Лицето, с което Е. е сключило договор за присъединяване на обект на потребители към Е. по реда на чл. 20, ал. 5 от Наредба №6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, има ли изискуемо вземане за стойността на проектираните и изпълнени съоръжения за присъединяване, въз основа на договора за присъединяване, в който се съдържа клауза, че това лице се задължава да прехвърли възмездно на дружеството собствеността на съоръженията, и обусловено ли задължението на Е. за плащане стойността на изградените съоръжения за присъединяване от възмездното им прехвърляне? Основателен ли е отказът на Е. да плати на ищеца стойността на проектираните и изградени съоръжения за присъединяване, при липса на договор за изкупуването им?

Относно родовата подсъдност на спор между член на организация за колективна защита на авторски права и съответното сдружение във връзка с неизплатено авторско възнаграждение, получено от организацията при упражнени от нея, на основание чл. 73 ЗАПСП, във вр. с чл. 40, ал. 7 ЗАПСП, имуществени права на носителя и за правната квалификация на този иск.

За релевантните обстоятелства относно критерия „справедливост“.

Трябва ли при конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка да се вземе предвид и безспорно установеното обстоятелство, че единственият доход на дарителката е значително по-нисък от определения от държавата размер на линията на бедност?

Задължително ли е предоставянето на гаранции и за хирографарните кредитори и какъв е вложеният от законодателя смисъл в понятието „ гаранции „ по чл.700 ал.1 т.4 ТЗ – обезпечения на вземанията на кредиторите или друг тип гаранции за изпълнението на плана ?

Може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото?

Следва ли при частично уважаване на прекия иск срещу застрахователя, на основание лимитираната му отговорност , в съответствие с принципа за справедливо обезщетяване на пострадалия, за разликата до пълния предявен размер, да бъде разгледан иска срещу делинквента , конституиран в процеса като страна по евентуално предявен иск ?

При уговорена неустойка за пълно неизпълнение, дължи ли се такава, когато е налице частично изпълнение, което е прието от възложителя ?

Дали посочената от ищеца правна квалификация е задължителна за съда и за разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск ?

Относно когато е предявен иск за сума по договор за заем, в която е включена по размер и уговорената възнаградителна лихва, но няма изрично предявена самостоятелна претенция за лихва, следва ли да се приеме, че такава не е предявена, или съдът трябва да укаже на страната да уточни петитума на исковата молба ?

Допустимо ли е застрахователят, в иницииран от застрахования исков процес за събиране вземането му от дължимо застрахователно обезщетение , да предяви и други основания за отказ за заплащането му , освен заявените извънсъдебно, по образуваната щета ?

За правомощието на управителя на н. „Д. с. п.” при общината да прекрати трудовото правоотношение с работник в направлението и за задължението на работодателя да извърши подбор, когато съкращава единствената длъжност „майстор готвач” при запазване на несъществено отличаващите длъжности „готвач” и „работник кухня” предвид отчетническите задължения на майстор-готвача.

Относно начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност и значението на икономическите показатели /коефициенти/ за ликвидност при установяването й

За наличието на реално съкращение при наличието на трансформация, когато трудовите функции на съкратената длъжност се преразпределят между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции, за необходимостта от извършването на подбор и кръга на лицата, които трябва да участват в него при наличието на такава трансформация, за значението на извършен подбор, когато той не е задължителен и за правомощието на съда да упражни контрол върху него.

За правното значение на предаването на паричната сума като елемент от фактическия състав на договора за заем.

За приложимостта на уредената в ЗДВФК/2000 и ЗДФИ/2006 абсолютна 10-годишна погасителна давност по отношение на вземания възникнали преди 20.10.1998 г. и установени с акт за начет при действието на ЗДФК/96.

Относно възможността упълномощаването на виновния за настъпване на пътно-транспортно произшествие водач на моторно превозно средство, предоставено на работодателя му с договор за лизинг, да е валидно извършено чрез конклудентни действия от последния, като лизингополучател, когато лизингодателят с лизинговия договор е въвел изрично форма за упълномощаване.

Липсата на мотиви води ли до недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно от въззивния съд?
Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?

Наличието или отсъствието на признато в действащото през исковия период законодателство право на доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за ползвана през минал период електрическа енергия?

Относно правното значение на изготвения проекто – договор за продажба на вещи, предаден за подпис от купувача на продавача.

Валидно ли е и поражда ли последици между търговеца и прокуриста правоотношението произтичащо от договора за вътрешни отношения между тях, при неупълномощаване на прокуриста в предписаната от закона форма, когато прокуриста е изправна страна по договора?

Относно допустимостта да бъде извършвана едностранна корекция на сметката на потребителя за доставена електрическа енергия за минал период.

За правомощията на въззивния съд да провери служебно правилността на обжалваното решение и по материалноправните въпроси за необходимото съдържание на поканата за даване на обяснения и на заповедта за уволнение, както и за правните последици от непосочването на някои от нарушенията в поканата за даване на обяснения.

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото за разваляне на договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението ?

Допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск?

Има ли право застрахователят по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор, и допустимо ли е страните по застрахователен договор, сключен при действието на общи условия, да дерогират изисквания на общите условия с конклудентни действия ? Относно противоречивото произнасяне по посочените въпроси в обжалваното решение и в решение от 19.04.2011 г. по гр. д. № 10070/2010 г. на Софийски градски съд и решение № 341 от 14.02.2012 г. по гр. д. № 2524/2011 г. на Софийски апелативен съд. Обусловено ли е прилагането на правилото на чл. 186, ал. 1, изр. 3 КЗ от наличие на изрична уговорка в застрахователния договор за дерогиране на въведено с общите условия изискване и възможно ли е влезлият в сила застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява покритие за уговорения застрахователен риск?

Дали посочената от ищеца правна квалификация обвързва съда и има определящо значение при разглеждането и решаването на спор с оглед резултата от произнасянето по ТР № 2 от 28.09.2011 год. по т.д. № 2/2010 год. на ОСГТК на ВКС?

Съставлява ли възрастта на низходящите на пострадалия самостоятелен критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед приетото от Пленума на ВС на НРБ с Постановление № 4/1961 год.?

Относно задължението на съда да допусне поисканата от страната експертиза във връзка с определяне началната дата на неплатежоспособността, когато не разполага със специални икономически знания да прецени доводите във въззивната жалба за непълноти и неточности в приетата в първоинстанционното производство експертиза.

Съставлява ли предвидима пряка и непосредствена вреда увеличената стойност на имота, от който купувачът е съдебно отстранен?

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран. Процесуалният закон позволява на ищеца да извърши промяна в първоначално очертаните с исковата молба обективни предели на спора като измени основанието на иска или искането си при спазване на уредените в чл. 214 ГПК съдопроизводствени правила. Промяната е допустима само при условие, че не се нарушава произтичащата от чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за едновременно изменение на фактическите твърдения, формиращи основанието на иска, и на заявения в исковата молба петитум. Едновременното изменение на основанието и на петитума е равнозначно на предявяване на нов иск в хода на процеса и не е позволено от закона, защото има за последица цялостна подмяна на предмета на делото.

Относно защитата срещу решения на общото събрание на сдружение при нарушение на разпоредби от устава на сдружението, които не са визирани в чл. 20 ЗЮЛНЦ. Дали само нарушения на онези разпоредби на устава, приети в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 20 от ЗЮЛНЦ, съставляват основания за незаконосъобразност на решенията на върховния орган на сдружението, както и въпроси, свързани с начина на приемане/на гласуване на решения от общото събрание, когато се касае за приемане на множество изменения на устава на сдружението?

Възниква ли солидарна отговорност за продавача и купувача на търговското предприятие за връщане на получената финансова помощ при неизпълнение на задължението по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 18.05.2001г. и т. 4.18 от договора по програма С. да не продава или да не преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица в срок от пет години от изплащането на финансовата помощ?

За правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Ограничени ли са суброгационните права на застрахователя по имуществена застраховка към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на застрахователното обезщетение, изчислено по Методиката – Приложение 1 към Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор?

За необходимостта в заявлението да бъде посочено основанието, от което произтича вземането и неговата правна квалификация и за задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона.

За наличието на формални изисквания за удостоверяване на извършения подбор, за доказателствената сила на протокола за подбор и необходимостта той съдържа отделните показатели, по които е извършен подборът, както и оценката за всеки участник.

Материализира ли валидно правоотношение фактура, подписана за дружеството-получател на посочена в нея услуга /АД/ от лице без представителна власт – член на съвета на директорите, фактурата не е осчетоводена при дружеството-получател и задължението по нея е оспорено с отговора по исковата молба в заведеното съдебно производство по предявен иск срещу получателя на услугата за заплащане на посочената във фактурата цена на услугата?

За значението на вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост.

Относно определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди.

Поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване на капитала на еднолично акционерно дружество с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако намаляването на капитала не е вписано в търговския регистър? Ползва ли се с пряко отчуждително действие и има ли за последица промяна на собствеността върху включения в капитала на [фирма] недвижим имот Разпореждане № 10/23.09.1999г. на МС, с което имотът е обявен за публична държавна собственост и впоследствие е предаден за ползване и управление на ДА „Д.”?

Относно значението на подписан от възложителя протокол обр.19 за установяване на действително изпълнените СМР при претендирано заплащане, за необходимостта от друго допълнително съглашение на страните. Относно обема и стойността на изпълнените и приети СМР, описани в двустранно съставените протоколи обр.19 и за цената, уговорена с договора – дали тя е фиксирана или определяема.

За приложението на критерия „справедливост“ при определяне на размера на парично обезщетение, присъждано за неимуществени вреди.

За материалната доказателствена сила на констатациите в ревизионния акт, когато той не е съставен по надлежния ред, за обвързващата сила на съдебното решение за налагане на административно наказание по чл. 78а НК.
За правното значение на погрешното, в натурално и стойностно изражение, отчитане на стоковоматериални ценности при разпореждане с повереното имущество и на проверката на действителните наличности, в натурално и стойностно изражение, за наличието на липса и определянето на размера на вредата.

За правомощието на съда по иск за признаване на уволнението за незаконно да се произнася по законосъобразността на актове на органи на търговското дружество и за правното значение на обстоятелството търсил ли е работникът активно работа.

За задължението на въззивния съд да отстрани последиците от непроизнасянето на първоинстанционния съд по искане за ползване на правна помощ.

Изчерпателно ли са изброени в чл. 12 ЗК основанията за прекратяване на членството в кооперацията и в тази връзка – законосъобразно ли е прекратяване на членственото правоотношение поради прекратяване на трудовия договор с член-кооператора предвидено в Устава на кооперацията?

Дали въззивният съд, пренебрегвайки ясната воля на съдружниците, изразена в чл. 14, ал. 5 от дружествения договор, може да тълкува тази разпоредба разширително в разрез с легалната дефиниция на понятието „обратна разписка” и за редовното свикване на ОС да се приеме за достатъчен фактът на получаване на покана, независимо кога и къде е била връчена?

Относно релевантността на факта на реалното ползване от наемателя на отдадения под наем имот?

Относно доказателствената стойност на протокола за пътно-транспортно произшествие в гражданския процес и необходимостта от изслушване на специализирана авто-техническа експертиза, когато същия не е оспорен.

Дали изменението на договора за лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, заменя ли го с други, нови и различни правоотношения от тези по съществуващия договор за лизинг, т. е. представлява ли обективна новация?

За правната квалификация на иска за припадаща се част от направени необходими разноски за възстановяване на общи части на сграда.

За правното значение на паричната оценка на субективното право и на причинената вреда при погасяването на правото по давност поради пропуск на адвоката за определяне на размера на вредата от неизпълнението по договор за адвокатска услуга.

За правомощията на първоинстанционния и въззивния съд по искане за допускане на изменението на предявения иск по основание преди приключване на първото заседание за разглеждане на делото пред първата инстанция.

За допустимостта на свидетелски показания за установяване извършването на подбор, в т.ч. включените лица, приложените критерии, получените оценки и действителните качества на включените лица.

За правното значение на прекратяването на наказателното преследване на основание чл. 18, ал. 3 НК и на неправомерността на поведението на обвинения за отговорността на държавата за вреди поради неоснователно обвинение.

За правомощието на въззивния съд да се произнесе по правоотлагащо възражение, направено едва с въззивната жалба и по материалноправните въпроси за съдържанието на задълженията на предприемача и обвързващата сила на обещанието на действията на трети лица.

Плащането към кредитор на ДДС по конкретни фактури с посочен в тях определен размер на задължението, счетоводното записване на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието – длъжник счетоводство, извършените частични плащания, съответно прихващания, с вземания по конкретни фактури, представляват ли признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. “а” ЗЗД за пълния размер на дълга?

За възможността трудовото правоотношение да бъде прекратено с една заповед на повече основания (съкращение и намаляване обема на работата) и правните последици от това, че някои от тях е възможно да не са налице, необходимо ли е да се иска разрешение от инспекцията по труда за всяко посочено основание?
За значението на посочването на наименованието на длъжността в трудовия договор, длъжностната характеристика и на реално изпълняваните задължения за определяне на съдържанието на трудовото правоотношение в т.ч. трудовата функция с оглед извършването на подбора с необходимите участници.

Може ли менителнично правоотношение между две лица да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две лица?

Относно наличието на процесуална възможност за изменение на иска, след връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд по реда на чл.218ж, ал.2 , във вр. с чл.209, ал.1, изр.3 ГПК/ отм./ с конкретни указания по квалификацията на иска. Относно приложението на чл.218з ГПК/ отм./, в случаите, когато делото се връща за ново разглеждане по реда на чл. 218ж, ал.2 във вр. с чл.209, ал.1, изр.3 ГПК/ отм./ и с правомощията на въззивния съд при констатирани в молбата по чл.116, ал.1 ГПК, като част от съдържанието на исковата молба, определено в чл.98, ал.1, б.”б” ГПК, недостатъци.

Относно наличието на процесуална възможност за изменение на иска, след връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд по реда на чл. 218ж, ал. 2 , във вр. с чл. 209, ал. 1, изр. 3 ГПК/ отм./ с конкретни указания по квалификацията на иска.Относно приложението на чл. 218з ГПК/ отм./, в случаите, когато делото се връща за ново разглеждане по реда на чл. 218ж, ал. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1, изр. 3 ГПК/ отм./ и с правомощията на въззивния съд при констатирани в молбата по чл. 116, ал. 1 ГПК, като част от съдържанието на исковата молба, определено в чл. 98, ал. 1, б. “б” ГПК, недостатъци.

Съставлява ли авансовото плащане на възнаграждение, извършено въз основа на отправена от изпълнителя оферта за изпълнение на строителни работи, конклудентно действие на възложителя, потвърждаващо съгласието му за сключване на договор за изработка при условията на офертата ?

За задължението на съда да обсъди събраните доказателства и да се произнесе по направено възражение за придобиване на имота на основание давностно владение.

За разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск

Относно значението на проектната документация за противопожарните изисквания към обществени обекти, изпълнени в сграда; в кои части на документацията следва да е отразено това. Относно съответствието на документацията с действалата нормативна уредба, при проектиране и изграждане на сградата – чл. 153, ал. 1 от приложение № 1 към Наредба № 2 ПСТН в помещения.

За допустимостта на иск по чл. 124, ал. 4, предл. първо ГПК с оглед правния интерес от предявяването му, и може ли този иск да бъде предявен в отделно производство преди производството, в което документът е представен.

Относно връзката между записа на заповед и каузалното отношение като причина за неговото издаване.

Относно допустимостта на исковете в случаите, когато те са предявени преди да е настъпил юридическия факт на прекратяване на трудовото правоотношение.

Каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им?

За съотношението между мерките относно местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права на родител, който живее в чужбина, когато не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.

За възможността работодателят да прекрати с едностранно предизвестие трудовото правоотношение с работник или служител, чието трудово правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж без оглед на неговата възраст.

Дали след концесия по смисъла на чл. 123 б. “а” КТ новият работодател – концесионер отговаря за задълженията към работника или служителя?

Относно предоставяне ползването на бившето семейно жилище на другия съпруг при изменение на обстоятелствата.

Otnosno правила за договора за международен железопътен превоз на товари /ЕПДМЖПТ/ за заплащане на обезщетение за частична загуба на превозен товар.

Дали влязлото в сила решение за извършване на делба погасява правото на ползване на трето лице върху имотите, предмет на делбата?

Относно обезщетение за претърпени имуществени вреди като разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи, ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „валцьор и шприцьор” в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.06.2010 г. до 01.09.2011 г. , и този иск е уважен със законните последици.

Относно обезщетение за претърпени имуществени вреди като разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи, ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „валцьор и шприцьор” в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.06.2010 г. до 01.09.2011 г. , и този иск е уважен със законните последици.

За допустимостта да се доказва със свидетелски показания обратното придобиване на документа за дълга от кредитора, след доброволното му връщане на изпълнилия задължението си длъжник.

Доказан ли е фактът на оставане без работа за исковия период, ако е представено по делото копие от трудова книжка, в което няма отбелязване след уволнението работникът да е започнал работа при друг работодател, който въпрос е обусловил въззивното решение по този иск?

Доказан ли е фактът на оставане без работа за исковия период, ако е представено по делото копие от трудова книжка, в което няма отбелязване след уволнението работникът да е започнал работа при друг работодател, който въпрос е обусловил въззивното решение по този иск?

Дали е валиден договора с оглед валидното изразяване на волята на праводателя и постигане на уговорка по съществените клаузи на договора за покупко-продажба съответстват на установените факти, като правните изводи са формирани при правилно прилагане на материалния закон?

За необходимостта в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде посочено кое задължение е нарушено от работника и къде е уредено то (в закона, в подзаконов нормативен акт, във вътрешни правила, в трудовия договор, в длъжностна характеристика, в колективен трудов договор и др.) и възможността тя да се позовава на други документи, известни на работника.
За възможността въззивният съд да присъди обезщетение поради незаконно уволнение за времето след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство.

Дали разпореждането на МС от 1957 г. има вещно транслативно действие или с него е предоставено само ограниченото право на стопанисване и управление, върху недвижимия имот?

Дали са налице предпоставките за прилагане института на приращението е от решаващо значение за изхода на предявения иск за делба на сграда?

Относно възможността записът на заповед, издаден за обезпечаване на вземане към издателя по сключен с поемателя договор за заем, да послужи като доказателство за предаване на заемната сума на заемателя /издател на менителничния ефект/, ако няма други доказателства за реалното предаване на сумата.

Относно дължимостта от застрахователя на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното от увредения нетно възнаграждение преди увреждането и полученото след увреждането обезщетение за временна нетрудоспособност и възнаграждение като трудоустроен.

Обстоятелството, че според изрично заявеното от въззивника В. Г. искане, предмет на предприетото въззивно обжалване е постановеното от СГС решение в неговата отхвърлителна част по иска с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, но до размера на сумата 55 000 лв., означава, че в останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила и въззивният съд не е разполагал с правомощия да се произнесе по нея. могъл надлежно да упражни своите правомощия само в очертаните от въззивната жалба рамки.

Длъжен ли е съдебният изпълнител, след отменяването на постановление за възлагане да извърши нова продан?
За правното значение поведението на увредения след настъпването на вредата.

Какъв е фактическия състав при прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие на страните?
Подписът на работника/служителя под текста на заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание удостоверява ли връчването й, или негово съгласие за прекратяването?

Следва ли мотивът, поради който единствено е било направено завещателното разпореждане да бъде част от съдържанието на завещанието; ако мотивът е добавен след подписа на завещателя това отразява ли се на валидността на завещателното разпореждане?

Следва ли мотивът, поради който единствено е било направено завещателното разпореждане да бъде част от съдържанието на завещанието; ако мотивът е добавен след подписа на завещателя това отразява ли се на валидността на завещателното разпореждане.

Когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, следва ли имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита предмет на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП?

Как вписването в книгата на акционерите на извършено прехвърляне на акции или временни удостоверения се отразява на членствените права на приобретателя на акциите и по-специално на правото му на участие в ОС?

Относно обсъждане на доказателствата по делото в контекста на предмета на спора и определяне относимостта им към него поотделно и в съвкупност.

Относно обсъждане на доказателствата по делото в контекста на предмета на спора и определяне относимостта им към него поотделно и в съвкупност.

Дали ответникът П. Х. Б. има качеството на добросъвестен или приравнен на добросъвестен владелец, във връзка със заявеното от него с възражение правото на задържане върху имота до заплащане на сумата, с която е увеличена стойността на вещта.

Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му?

Относно доказателственото значение на фактурата, която не е подписана от задължената по договора страна, но е отразена в счетоводните й книги и в дневниците за покупко – продажби и по повод на оформената с нея сделка страната е упражнила правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.

За възможността съществуващи към 16.07.1999 г. енергийни обекти да бъдат притежавани в собственост и прехвърляни с договор между частни лица и значението на изискванията обектите да служат за задоволяване само на собствени нужди на кооперативните и обществените организации и наличието на разрешение от Асоциация „Енергетика”, за възможността изградени след тази дата енергийни обекти да бъдат прехвърляни не на лицензирано енергийно предприятие, както и за правото на енергийното предприятие да ползва такива обекти.

Относно въпросът за отговорността на застрахователя при причинени вреди от обща композиция на влекач и ремарке, за които има сключени отделни застраховки „Гражданска отговорност. Противоречи ли разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, ал. 1 и ал. 2 КЗ на общите правила за отговорност на застрахователите, установени от Кодекса за застраховането ? Как се разпределя застрахователната сума за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между увредените от едно събитие лица, когато същата е недостатъчна да удовлетвори в пълен размер претенциите на всички увредени лица ?

За допустимостта получаването на трудово възнаграждение да бъде доказано с доказателства извън посочените в чл. 270, ал. 3 КТ.

Дали съкращаване на щата може да има и при запазване на бройките по щатното разписание при т. нар. трансформиране на длъжности?

Дали съкращаване на щата може да има и при запазване на бройките по щатното разписание при т. нар. трансформиране на длъжности?

Относно допустимостта на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ в случаите, когато те са предявени преди да е настъпил юридическият факт на прекратяване на трудовото правоотношение.

Дали има съкращаване на щата когато за дадена длъжност това е предвидено изрично в нормативен акт – за директорите на регионалните центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве в разпоредбата на пар. 93, ал. 4 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЗ /Обн. – ДВ, бр.98 от 2010 г./?

Дали има съкращаване на щата когато за дадена длъжност това е предвидено изрично в нормативен акт – за директорите на регионалните центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве в разпоредбата на § 93, ал.4 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /Обн. – ДВ, бр.98 от 2010 г./?

Дали целият дълг по един банков кредит става предсрочно изискуем при сбъдването на определени, посочения в договора факти или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника, за да настъпи предсрочната изискуемост?

Влияе ли се правото на иск и отразяват ли се на активната легитимация на ищеца – съдружник в дружество с ограничена отговорност, последващи факти, основани на съдебни актове, настъпили след датата на провеждане на общото събрание, чиито решения се атакуват.

Относно отговорността на пристанищния оператор при необорена презумпция за отговорност на морския превозвач и безспорни доказателства по делото, че вредите по товара са настъпили преди той да е напуснал борда на кораба, с който е пристигнал.

Преждевременно заведен осъдителен иск не е недопустим, а е неоснователен и затова настъпила последваща изискуемост на спорното вземане винаги представлява нов факт, „преодоляващ“ преклузията на силата на пресъдено нещо, с какъвто ефект би се ползвало влязлото в сила решение за отхвърляне на такъв /преждевременно предявен/ осъдителен иск.

За задължението на съда служебно да изследва собствеността върху семейното жилище при служебното му произнасяне по мерките относно неговото ползване и по материалноправния въпрос за значението на поведението на съпруга в рамките на житейски допустимото реагиране при определянето на вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

За задължението на съда служебно да изследва собствеността върху семейното жилище при служебното му произнасяне по мерките относно неговото ползване.
За значението на поведението на съпруга в рамките на житейски допустимото реагиране при определянето на вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Подлежат ли на възстановяване имоти, в които след одържавяването им са извършени строежи без необходимите строителни книжа, но за които е издадено удостоверение за търпимост по пар. 16, ал. 1, ПЗР ЗУТ и прилага ли се в този случай разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОСОИ?

Относно предпоставките по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане от продавача на авансово платени суми по предварителен договор, като последица от упражнено от купувача право на разваляне по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, и представляват ли предпоставки за разваляне евентуални негативни последици за купувача.

За последиците от изпълнението на единия съдлъжник за отговорността на другия и за правото на удовлетворения кредитор да иска развалянето на договора по отношение на неизпълнилия съдлъжник.

При спиране на делото поради смърт на една от страните в процеса, спират ли да текат за всички процесуалните срокове и дали всички последици от спиране на делото отпадат занапред от деня, когато спряното дело е било възобновено? Какво е правното значение на извършените процесуални действия, вкл. постановяване на съдебно решение, ако една от страните по делото е починала в хода на производството преди приключване на устните състезания в първата инстанция и към датата на внезапната и смърт срокът за отговор на исковата молба не е изтекъл, но е изтекъл към датата на конституиране на правоприемниците и, тъй като делото не е било спряно, а отложено?

За възможността работодателят да бъде представляван в трудовите правоотношения от пълномощник и необходимостта пълномощното да има достоверна дата и по процесуалноправния въпрос за начина на удостоверяване на връчването на изявление при отказ от страна на адресата.

За разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск.

Ако въззивната жалба е подписана само от адвокат – пълномощник на страната в период на изтърпяване на наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ допустимо ли е било въззивното производство, респ. допустимо ли е постановеното възизвно решение?

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото за разваляне на договор по реда на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението ?

За задължението на съда да прецени заинтересоваността на свидетеля, солидарно отговорен за претендираното обезщетение.

Относно допустимостта съдът да основе решението си на обстоятелства, които не са въведени с възражения на ответника в предвидените от закона процесуални срокове, и на документи, които не са приобщени като доказателства по делото, и за задължението на съда да обсъди всички доказателства, относими към релевантните за правния спор факти.

Дали поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната парична престация на купувача или в такива случаи съдът трябва да изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по договора?

По какъв начин и към кой момент следва да се определи стойността на насрещните престации, когато се касае за възмездна сделка с имущество от масата на несъстоятелността, от който въпрос зависи преценката надхвърля ли даденото от длъжника по стойност полученото по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ?

Въззивният съд е служебно задължен преди да се произнесе по същество на въззивната жалба да провери редовността на обжалвания пред него съдебен акт. При тази проверка е следвало да констатира, че е налице несъответствие между формираната воля на съда и отразеното в диспозитива.

Дали опровергаващият съдържанието на нотариалния акт в частта, в която е отразено плащане на цената, трябва да докаже пълно и главно, че признатото от него обстоятелство за получаване на цената е невярно?
Представляват ли счетоводните книги и записванията в тях доказателство за страната, която ги е водила?
Представлява ли изявлението, материализирано в нотариалния акт, че цената по сделката е получена, разписка за извършено плащане?

Относно правото на заченатото, но неродено към момента на настъпване на пътно – транспортно произшествие дете, на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия в резултат на произшествието негов баща.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

Кой е потребител на енергия за битови нужди?

Съставлява ли противоречие с т.10 на ППВС № 4/1975 год. обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението?

За правното значение на предоставянето на имота за стопанисване от министерския съвет, на включването му в баланса на държавно учреждение и правното значение на предназначението и фактическото ползване на имота от държавно учреждение.

Дали показателят „спазване на изискванията на Кодекса за поведение на митническия служител”, като относим към критерия „по-добра работа”, подлежи единствено на субективна преценка по целесъобразност на работодателя или тази преценка подлежи на съдебен контрол.

За тежестта на пострадалия да докаже увреждащите го негативни изживявания.

За задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и по материалноправния въпрос за правното значение на отказа на работника да изпълни заповед за извършване на работа извън длъжностната му характеристика.

Може ли да се уважат исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, т.2 и т.3 за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за оставане без работа когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, но междувременно срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл?

Разполага ли с работодателска компетентност да наложи дисциплинарно наказание заместващият титуляра, който не е изрично упълномощен?

Може ли да се приеме, че е налице нарушение на правото върху търговска марка поради недоказаност на оригиналността на означените с нея стоки, когато този въпрос не е бил спорен по делото и съдът е отказал допускането на поисканите в тази връзка доказателства ? Относно предпоставките за прилагане нормата на чл. 15, ал. 1 ЗМГО.

За писмената форма на договора за предоставяне на ВИК услуги, предвидена в отменената Наредба № 9 от 23.IХ.1994 г. за ползуване на водоснабдителните и канализационните системи – като такава за валидност или само за доказване на сделката.

За отговорността на малолетния длъжник при неизпълнение на договорно задължение.

За задължението на работодателя при съкращение да извърши подбор с участието на титулярите на длъжностите с несъществено различаваща се трудова функция, когато един от титулярите не я осъществява продължително време, а изпълнява длъжността на представител на работодателя.

Кога следва да бъде извършен подборът – преди или след реалното съкращаване на щата?

За значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост, когато такива мерки са предприети по същото време и в други производства, както и за наличието на причинна връзка между забраната за напускане на страната и невъзможността да се изпълняват задълженията по трудов договор в чужбина.

За съотношението между основанието на наложеното дисциплинарно наказание и правната квалификация на извършеното нарушение.

За допустимостта на свидетелските показания на пълномощника на страната в материалното правоотношение, предмет на делото.

За значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост.

За правомощието на кмета на общината да определя щатното разписание на служителите в общината и за кръга на лицата, между които работодателят е длъжен да извърши подбор.

За правното значение на промяната на условията, при които детето е било отглеждано и възпитавано продължително време и на пригодността на майката да полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето в по-ниска възраст и отношението им към интереса на детето да бъде отглеждано и възпитавано с участието на двамата родители.

За допустимостта на решението, в частта, с която е отхвърлен ревандикационен иск за съоръженията, монтирани в сградата назовавана пароцентрала, както и по разрешените материалноправни въпроси за това дали с факта на трайното прикрепване на движими вещи към недвижима вещ, те стават части от недвижимата по предназначени и вложилият средства в чужда сграда за пристрояване, надстрояване и оборудване става ли собственик на сградата на основание чл. 94 ЗС.

За момента, към който се оценява обогатяването на надарения и правното значение на обедняването на дарителя.

За компетентността на изпълнителния директор да определя щатното разписание, когато извършването на съществени структурни и организационни промени е възложено в компетентността на съвета на директорите.

Относно предявяването на банковата гаранция за плащане съобразно условията на договора между наредителя и гаранта и гаранционния документ.

За определяне обезщетението за неимуществени вреди.

След вдигане на наложена възбрана върху недвижим имот за обезпечаване на парично вземане, отпада ли защитното действие на възбраната и противопоставима ли е следваща наложена възбрана върху имот, който към момента на налагането й не е собствен на длъжника по вземането?

За възможността единствено под условието на евентуалност да бъдат съединявани искове на увреденото лице срещу застраховател и делинквент, когато предварително е посочен кой е предпочитаният между тях ответник.

Относно това дължи ли се възнаградителна или обезщетителна лихва върху паричните суми, които са иззети по реда на НПК и в какъв размер, ако лицето бъде оправдано.

Подлежи ли на възстановяване земеделски имот ако преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е застроен и задължен ли е съда да приключи устните състезания след като делото е изяснено от фактическа страна?

Относно досежно процесуалната допустимост на пряк иск срещу застраховател, когато ищецът вече разполага с влязло в сила осъдително решение срещу делинквента за обезщетяване на причинените му от последния имуществени и неимуществени вреди.

Относно отклонение от задължителната практика в приетите от Пленума на Върховния съд постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. при разрешаване на въпроса за активната материалноправна легитимация на К. Карафеин и правото му на обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на пострадалия К. К..

Относно ограничаване обема на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважен граждански иск срещу делинквента.

Представляват ли „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, лично и обществено значимите обстоятелства, че в семейната, училищната и обществената среда, където лицето се е установило да живее и учи, не е известен етническият му произход и то не желае същият да бъде известен, а желае да се приобщи към друга етническа група, в която е семейната му и обществена среда, като е прието, че този правен въпрос е разрешен противоречиво с тази част на обжалваното въззивно решени ?

Допустим ли е иск за присъждане на обезщетение за вреди от ПТП срещу застрахователя, ако такъв иск е бил предявен и уважен срещу делинквента в наказателния процес ?

Отговаря ли застрахователят за поведението на собственика на застрахованата вещ – застрахованото МПС, респ. включва ли разпоредбата на чл.80 ЗЗ /отм./ в обхвата на отговорността на застрахователя и поведението на застрахования собственик, довело до настъпване на застрахователното събитие?

Дали с акта за приемане на новопостроен обект е учредено право на преминаване през съседен урегулиран поземлен имот, както и дали ако въпреки учредяването на такова право реализирането му смущава и препятства упражняването на правото на собственост, негаторният иск е неоснователен ?

За процесуалната легитимация на работодателя да отговаря по искове за оспорване на уволнението, когато закритата част от предприятието му е преминала към предприятието на друг работодател.

Съставлява ли изменение на иска /по смисъла на чл.116 и сл. от отм. ГПК от 1952 г./ промяната в предпочитанията на ищеца относно поредността на разглеждане на предявените срещу предпочитан и евентуален ответник искове и допустима ли е такава промяна пред въззивната инстанция?

Относно разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ.Г.

Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява ли процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ. Гаранционния фонд?

Как следва да бъде квалифицирано разпореждане с недвижим имот, извършен от управител на О. без да е налице решение на неговото общо събрание за това, но в хипотеза, когато едноличния собственик на капитала в Е. има качеството и на негов управител, който обаче не е протоколирал предварително решението си за предприетото отчуждаване и нарушава ли се по този начин разпоредбата на чл. 137, ал. 1 т. 7 ТЗ? Има ли последната императивен характер?

Дължи ли се самостоятелно обезщетение при отмяна на мярката за неотклонение”задържане под стража”,тогава когато лицето е било оправдано с влязла в сила присъда или наказателното производство,водено срещу него и по което е било задържано,е прекратено,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – т.13 от ТР № 3/22.04.2004г.по тълк.дело № 3/04г.на ОСГК ?

От кого следва да изхожда съгласието за уволнение – еднолично от председателя на синдикалната организация или от синдикалното ръководство като колективен орган ?

Относно размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди.

При направено оспорване на материалната законосъобразност на констативен административен акт за възстановяване на земеделска земя на основание ЗСПЗЗ в гражданския процес дали оспорилата го страна носи доказателствената тежест за установяване, че някоя от предпоставките за издаването му не е била налице или доказателствената тежест се носи от страната, която се ползва от акта?

С влезли в сила решения са признати права на страните и върху избените и тавански помещения. Тези помещения нямат самостоятелно значение, а имат статут на обслужващи жилищата. Признаването на права на собственост върху тях в полза на всеки един от собствениците на обособените жилища на двата етажа има за последица промяна и на правата им в общите части на сградата. В производството за делба на таванските и избени помещения при извършването й следва да се определят и съответстващите на тези помещения общи части на сградата.

За разграничаване на безвиновното основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, т. 5 КТ – липса на качества за ефективно изпълнение на работата и налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради виновно неизпълнение на трудови задължения.

Задължително ли е предупреждението за изключване на съдружник да се отправи с решение на ОС на дружеството?

За задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и посочи, кои правно релевантни факти счита за установени.

Съставлява ли удостоверителният документ, съставен от назначения от държавата по реда на чл. 12, ал. 2 ЗДЗИ временен управител на прекратеното по реда на ЗДЗИ /1946 г./ акционерно дружество частен документ по смисъла на действащия към момента на съставянето му чл. 250 ЗСГ /отм./ вр. с чл. 142, пр. 1 ГПК /отм./, или съставлява официален писмен документ ?

За правното значение на причинната връзка между престъплението, за което е осъдено проверяваното лице и придобиването на имущество на значителна стойност, както и на основателното предположение, че придобитото е от престъпна дейност и липсата на установен законен източник на средства за придобиване на имуществото.

Относно процесуалното и материално право, свързани със задължението решаващият съд да зачете действието на влязлото в сила решение и за възможността, при неизпълнение на задължение, по подготвителен договор за учредяване на дружество, лицето- съучредител, договаряло с трети лица от свое име, но с оглед предмета на дейност на бъдещото дружество и изрично поето по договор за безвъзмездна помощ по специализирана програма за външна помощ от Европейската общност, задължение в тази насока, да претендира обезщетение за причинените му вреди”.

Относно действителността на учредената договорна ипотека при липса на дадено по см. на чл. 137, т.7 ТЗ съгласие от собственика на ипотекирания имот – търговско дружество, правно и структурно обособено в О. и при отсъствие на задължителни, съгласно чл.167, ал.2ЗЗД, елементи от съдържанието на ипотечния договор.

Ограничението на правата на потребителите се изразява в това, че установените в клаузите на чл.48, ал.2 и чл.49, ал.2 ОУ 90-дневни срокове /с изтичането на които се погасява правото на потребителите да претендират обезщетение за неизпълнение на конкретни задължения от доставчика на ел.енергия/ са по-кратки от установеният в закона тригодишен давностен срок за подобен вид вземания. Противоречието на посочените две клаузи с императивната норма на чл. 111, б. б ЗЗД е достатъчно основание за определянето им като неравноправни и за прогласяване на тяхната нищожност.

Липсата на критерий за определяемост на необходимите за сключване на договор за продажба на ел. енергия документи, при тяхната неопределеност по вид и характер, създава недопустима, от съществуващия в страната правов порядък, възможност за неравнопоставеност на страните по договора, чрез лишаване на потребителите от реална защита, при необоснован отказ на дружеството- доставчик на ел. енергия.

Относно възможността за паралелно съществуване на облигационно и трудово правоотношение между едни и същи правни субекти – работодател и служител и валидността на договор, сключен между работодател и служител, с който служителят се задължава да плати задължението на трето лице към работодателя, възникнало в резултат на договор за продажба на разсрочено плащане, сключен между третото лице като купувач и служителя, без да е упълномощен от работодателя да продава стока на разсрочено плащане.

Само при условията на евентуалност ли могат да бъдат упражнени прякото право срещу застрахователя и правото на деликтно обезщетение?

За допустимостта пред въззивната инстанция на доказателства, които не са допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения.

За допустимостта на свидетелските показания за доказване на получаването на заем над 1.000 лева като доход на проверяваното лице, както и по материалноправния въпрос за правното значение на липсата на установен законен източник на средства за придобиване на имущество от контролирано лице.

За отговорността на държавата за вреди, причинени на юридически лица от незаконосъобразен акт, издаден и отменен преди 12.07.2006 г. и за възникването на вземането за лихва върху дължимото обезщетение.

За възможността консумацията на неотчетена електроенергия да бъде установена не по съответния административноправен ред, а и с други допустими по ГПК доказателствени средства и по материалноправния въпрос за определянето на количеството консумирана неотчетена електроенергия според възможностите за установяване на действителния размер.

За правото на кредитора да иска равностойността на дължимите компенсаторни записи, когато длъжникът не разполага с такива.

Отмяната от въззивния съд на уважения евентуален иск възстановява ли висящността на процеса по отношение на отхвърления с първоинстанционното решение иск срещу главния ответник, в която част първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца с въззивна жалба поради положителния за него резултат по евентуалния иск.

Дължи ли длъжникът разноски по изпълнението за изпълнителен способ, който не е осъществен, защото взискателят е удовлетворен чрез друг осъществен изпълнителен способ и следва ли в този случай неосъщественият изпълнителнителен способ да се счита изоставен?

За допустимостта на искането за събиране на нови доказателства с въззивната жалба, когато първоинстанционния съд не е изпълнил задълженията си във връзка с доклада по делото и даването на указания.

Относно присъдените с определението от 20.01.2010 г. по делото съдебни разноски.

Относно началния момент на петгодишния давностен срок за прекия иск на увреденото лице за обезщетение при ексцес, предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност”.

Относно правната квалификация на заявената претенция, обусловил изхода на спора.

Относно правилата на чл.229, ал.2 и ал.3 ЗЗД са приложими и към договора за наем с обект недвижим имот, собственост на кооперация, което означава, че в качеството му на носител само на права за обикновено управление председателят може да предоставя под наем недвижимите имоти на кооперацията за срок до три години.

За значението на изявленията на страните при оборването на презумпциите за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници и за начина на разходване на средствата по заем за нужди на семейството, както и по материалноправния въпрос за условията, при които солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част от общия дълг, когато общото задължение е платено от другия съдлъжник предсрочно.

За причинната връзка между неоснователното обвинение и вредата от сключеното и изпълнено споразумение за обезщетение между неоснователно обвинения и пострадалия от неизвършеното или извършеното от другиго престъпление.

Кога смъртта на държавен служител в МВР е настъпила при и по повод изпълнение на служебните му задължения и е основание на наследниците му да бъдат изплатени обезщетения по чл. 255, ал. 2 ЗМВР?

Може ли да се приеме едно саморъчно завещание, че съдържа отлагателен срок поради използваната формула собствеността на имота да се придобие от бенефициера „след смъртта на завещателя и неговата съпруга“ и саморъчно завещание, за разпореждане с цялото имущество поражда ли вещно правно действие в полза на бенефициера и за частта на съпругата?

Относно предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на „скрито съучастие”, по отношение на които е прието наличието

Въззивният съд на практика е поправил допуснатите от първата инстанция процесуални грешки като е присъдил на ищците обезщетение съобразно действителното съдържание на исковата претенция по чл.94, ал.1 ЗАПСП, формирано с исковата молба и с последващата молба за „изменение на иска”, след като е приел за доказано твърдяното нарушение. Констатацията в мотивите към въззивното решение, че ищците са претендирали само обезщетение за неимуществени вреди, и формулировката в диспозитива, че се присъжда обезщетение за имуществени вреди, се дължи на непрецизно изразяване на иначе ясната воля на въззивния съд за разрешаване на спора по исковете с правно основание чл.94, ал.1 ЗАПСП и не насочва към недопустимост на решението.

Има ли право ищецът да развали договора изцяло или частично ако недвижимият имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се е изпълнявало само от единия длъжник?

Каква трябва да е връзката между придобитото имущество и престъпната дейност; какъв трябва да е критерият за определяне значителната стойност на имуществото; придобиването на имущество с банков кредит означава ли, че не може да се направи основателно предположение по чл. 4 ЗОПДИППД ? Ако едно придобито имущество не е предмет на делото, то следва ли да се включи неговата стойност при преценката дали има придобиване на процесно имущество от престъпна дейност ? Прехвърлянето на право на строеж може ли да се разглежда като сделка с имущество, за която са приложими разпоредбите на ЗОПДИППД ?

За приложимостта на правилата за призоваване, уредени в новия ГПК в производствата, които подлежат на разглеждане по стария ред, за задълженията на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и за правните последици от новото разглеждане на делото в неотменената част?

За задълженията на съда да определи правната квалификация на предявения иск и да следи служебно за изслушването на работника преди налагането на дисциплинарното наказание и по материалноправните въпроси за необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и за задължението на работодателя да приеме писмените обяснение на работника в рамките на дисциплинарно производство.

Относно активната легитимация на ищеца за предявяване на иска, излагат се доводи за вида и характера на съдебния акт, с който се произнася в подобни случаи, сочи се и съдебна практика в подкрепа на твърдението, че изводите на апелативния съд са в противоречие с практиката на ВКС?

Относно прилагане критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди , като разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика – ППВС № 4 / 1968 година .

Кой е компетентният орган да вземе решение за отчуждаване на недвижим имот, собственост на еднолично търговско дружество в случаите, при които едноличен собственик на капитала на продавача е еднолично търговско дружество ? Какво следва да е съдържанието на решението на компетентния орган, за да е налице валидно изразено съгласие за продажбата?

Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато с последното решаващият състав е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън очертания от страните по спора предмет на делото, обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, обуславя правилността на решението. В конкретния случай, ищецът е изложил обстоятелства за нищожност на регистърното решение на съда, с което са вписани в търговския регистър определени обстоятелства, или по своето същество, обосноваването на порока е мотивирано с действия на регистърния съд и постановяването на охранителен съдебен акт, извън пределите на правораздавателната власт на съда. Обоснован е правният интерес на ищеца за провеждане на този установителен иск с оглед последващото му действие по отношение на охранителното производство, както и правни съображения за приложимост спрямо конкретното вписване с решението на СГС в търговския регистър, на нормите на влезлия в сила към този момент Закон за търговския регистър, а не на ГПК /отм./

Дали следва да се съобразят промените на обществено-икономическите и социални условия в страната и доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”?

Дали указанията на ВКС, дадени по реда на чл. 218 б. “з”, ал. 1, изр. 2 ГПК от 1952 г. (отм.), са задължителни за съда, на който е върнато делото, като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 644/13.12.2007 г. по търг. дело № 321/2007 г. на I-во търг. отд. на ВКС и решение № 906/15.11.2007 г. по търг. дело № 519/2007 г. на II-ро търг. отд. на ВКС? Относно приложението на нормата на чл. 31, ал. 3 ЗК от 1991 г. (отм.), съдържаща забрана да се придобиват по давност имоти на кооперация, като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 183/30.03.2009 г. по гр. дело № 5032/2007 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 1400/30.12.2008 г. по гр. дело № 4112/2007 г. на II-ро гр. отд. на ВКС.

За обвързващата сила на предварителния договор за продажба, когато е уговорен начин за определяне на цената.

За допустимостта на иска за установяване на нарушение на трудовото законодателство, когато не се претендират никакви негови последици.

За съотношението между компетентността на районния съдия да извършва нотариални удостоверявания, когато няма нотариус и компетентността на председателя на окръжния съд да командирова съдии, съдии-изпълнители и нотариуси в района на окръжния съд.

За възможността съдът да приемe определени факти за доказани, без да са представени доказателства по делото и за възможността в колективен трудов договор да бъде уговорено вземането на предварително съгласие или становище за прекратяване на трудов договор със синдикален член поради съкращение.

Относно характера и значението на тристранно споразумение, с което страните се уговарят трето лице да поеме задълженията по договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс, замествайки първоначалния изпълнител.

Какви са качествата, необходими за ефективно изпълнение на възложената на работника или служителя работа ? Дали заповедта за уволнение на това основание може да се мотивира с конкретни действия и бездействия, които са извършени поради незнание или неумение ? За степента на конкретност при посочване на липсващите качества и дали работодателят може да посочи в отделен документ липсващите качества, щом той е доведен до знанието на работника или служителя ?

За легитимацията кмета на общината, който е издал заповедта за уволнение, като ответник по иска за незаконност на уволнението и задължението на съда, когато по иска не са конституирани надлежните страни, да даде указания в какво се състои нередовността на исковата молба и как тя може да бъде отстранена, като определи срок за отстраняване на нередовността.

Относно правомощията на въззивната инстанция при констатирана в хода на въззивното производство нередовност на исковата молба, за съдържанието на мотивите към въззивното решение и за произнасянето на въззивния съд по защитните позиции на страните в процеса.

Дали при влизане в сила на ЗМСМА правото на собственост върху терена, предмет на иска, е преминало в собственост на общината в пълния му обем по разпореждане на закона или е било обременено със суперфициарното право на строеж за универсален магазин, ако то е било валидно учредено преди това в полза на [фирма], чиито правоприемник е [фирма], а по късно на основание разпоредителна сделка [фирма]?

Могат ли да бъдат самостоятелно защитени отделни софтуерни компютърни модули свързани с системата, когато самата система представлява самостоятелен обект на авторско право?

Относно виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството.

За задължението на съда да следи за процесуалната легитимация на ответника по предявения иск.

За възможността съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца и по материалноправния въпрос за задължението на работодателя да поиска от работника информация за наличието на болести по Наредба № 5, за компетентността на медицинските органи да установят наличието на такова заболяване и за значението на момента, в който то е констатирано.

Допустим ли е иск за частично унищожаване на сделка поради грешка в предмета ? Дали запазеното вещно право на ползване върху недвижим имот е съществен елемент от фактическия състав на продажбата и допустимо ли е въззивно решение с което е потвърдено първоинстанционно решение с което съдът се е произнесъл по непредявен иск?

Легитимирана ли е съпругата на приемателя по предварителен договор да предяви иск за обявяването на окончателния договор и по материалноправните въпроси уговорена ли е цената за прехвърлянето на отделна принадлежност към вещта, ако е уговорена цената на цялата вещ със тази принадлежност и дължи ли обещателят да прехвърли тази част от обещаното, която притежава?

За легитимацията на ведомствения ръководител, който е издал заповедта за уволнение, като ответник по иска за незаконност на уволнението.

Как се определя стойността на придобитото имущество – по пазарна стойност или според посочената цена в придобивната сделка, счита ли се придобито за имущество по смисъла на чл. 4 ЗОПДИППД, ако е отчуждено преди налагането на обезпечителните мерки или придобиването и отчуждаването имат значение като доход и разход на проверяваното лице, обективен критерий за размера на придобитото имущество ли е минималната работна заплата за съответния период, както и за значението на несеквестируемостта на единственото жилище, когато то подлежи отнемане от ненавършило пълнолетие лице?

Длъжен ли е съдът с оглед обема на семейното жилище и отношенията между съпрузите да изследва възможността за разпределение ползването му между тях, предвид разрешенията, дадени в ППВС № 12/1971 г.?

С цедиране на обезпеченото вземане от банката-кредитор на един от поръчителите, отпада ли задължението му на поръчител по дълга и качеството на ипотекарен длъжник по учредената ипотека за обезпечаването на този дълг и в тази връзка – погасяват ли се регресните права на изплатилия целият дълг друг поръчител към останалите поръчители/ипотекарни длъжници/, в т.ч. и към този, придобил вземането ?

За задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по приложението на процесуалния закон и по материалноправния въпрос за задължението на съда да тълкува правните действия според действителната воля на страната.

За задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение не само липсващите качества на работника, но и фактите, установяващи липсата на качества, както и фактите, установяващи неефективността на работата.

Дължимостта на разноските по изпълнението от длъжника, когато задължението е изпълнено след предявяване на изпълнителния лист и влизат ли в това число невнесените от взискателя авансови такси за всички извършени изпълнителни действия?

Дали погрешното отразяване на името на един от купувачите в отбелязването при нотариалното удостоверяване обуславя нищожността на договора за продажба на наследство поради липса на предписаната от закона форма?

Дали е важно обстоятелство по смисъла на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР, пр. последно, че молителката е известна в две държави с различни имена, което и създава административни пречки, както и дали след като навърши пълнолетие тя може да избере кои от тези имена да носи занапред?

Относно връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за неговото издаване в отношенията между издателя на записа на заповед и джиратаря. Относно правото на издателя на записа на заповед да противопостави на джиратаря, както абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните си възражения, основани на каузалните отношения с кредитора му – поемател на записа на заповед и джирант.

Относно уговорката за неустойка в предварителния договор, евентуално в неговата част, в която има уговорки за изработка, прекратява ли се със сключването на окончателния договор.

Дали работодателят е изпълнил задълженията си да събере информация съгласно чл. 1 от Нар. № 5/1987 г., в случай, че работникът е отказал съдействие; като е прието, че той е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените и представени от касатора, решение № 1652/13.02.2004 г. по гр. дело № 952/2002 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 1077/08.10.1999 г. по гр. дело № 1147/1998 г. на III-то гр. отд. на ВКС?

Чрез какви доказателства и доказателствени средства се установява несъществуването на обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър ?

Относно точното изпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовности на исковата молба.

Дали решенията на ОСЗ легитимират лицата, в чиято полза са издадени, като собственици на възстановения имот по отношения на трети лица?

Дали обособяването на четири имота от съсобствените два между страните е извършено преди сключване на договора за делба и от компетентния за това орган и дали договорът за делба е действителен с оглед изискванията установени с нормата на чл. 54, ал. 5 във вр. с ал. 4 ЗКИР?

За правното значение на възможността за обособяване на реална част от сграда за валидността на разпоредителната сделка с тази част и на момента на одобряването на инвестиционен проект за преустройството.

За значението на цената на предмета на нарушението, формата на вината и наличието на щета при злоупотреба с доверието на работодателя и за тежестта на нарушението при определянето на наказание дисциплинарно уволнение.

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му и свързания с него процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение.

Относно значението на въведения със ЗППМ регистрационен режим за търговия с посевен и посадъчен материал и последиците от неспазване на изискването за регистрация на продавача – търговец по отношение на сключените от него договори за търговска продажба.

Обвързан ли съдът от силата на пресъдено, нещо формирана между страните?

За дължимостта на лихви от дееца, когато застрахователят е изплатил обезщетението, но не и законните лихви.

Относно съдържанието на изявлението за изменяване на размера на петитума на предявения иск и по материалноправните въпроси - към кой момент се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди и отчитат ли се инфлационните процеси и следва ли да се съобразява обезщетителния характер на законната лихва?

Доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”?

Допустимо ли съдът да постанови спиране на строителство което е разрешено с влязло в сила разрешение за строеж? Може ли граждански съд да разпорежда изменение на влязъл в сила архитектурен /работен/ проект?

Относно вещно-прехвърлителното действие на спогодбата между съпрузите, обективирана в одобрено от съда споразумение помежду им за уреждане на имуществените отношения, с което идеална част от недвижим имот се поставя в дял и става изключителна собственост на единия от съпрузите.

Относно обвързващата сила на пресъдено нещо, като не е зачел създадената с решението по гр. д. № 2297/2003 г. на ПОС, с което е отхвърлен предявения от И. Д. Г. и М. Д. Д. срещу касатора ОС на Т. ревандикационен иск за ½ ид. ч. от дворното място и обекта кафе-аперитив в първия етаж на сградата, включващ и помещенията, предмет на настоящия иск.

Относно критериите при определяне размера на дължимата издръжката за непълнолетно дете. Относно критериите, от които се преценява изменението на издръжката, както и начин на определяне нуждите на лицето с право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Кои членове на синдикалното ръководство се ползват от закрила при уволнение?

Относно обема на отговорност на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС”, очертан от застрахователния договор и общите условия към него, и тълкуването на предвидените в договора и в общите условия основания за освобождаване на застрахователя от отговорност в случай на увреждане на застрахованото имущество.

За задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и значението на записа на заповед с опорочена форма на признание за дълга.

Относно изключване на ограничено отговорен съдружник в ООД, в хипотезата на неизпълнено решение на ОС на съдружниците, когато това неправомерно поведение има епизодичен, а не системен характер и за обема на дължимото от ограничено отговорния съдружник оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Дали упражняването на членствени права може да бъде квалифицирано като действие против интересите на дружеството и отсъствието на легална законова дефиниция на словосъчетанията?

Дали е бил част от имуществото на преобразуваното държавно предприятие (Пристанище В.), комуто е предоставен за стопанисване и управление и чийто правоприемник (на предприятието) след преобразуване и приватизация е ищцовото по насрещния иск дружество ( [фирма] със седалище [населено място]) и преминал в собственост на последното е определящ за изхода на спора и от значение за точното прилагане на закона?

Действителна ли е клаузата от трудовия договор, с която е уговорено задължението за служителя да не постъпва на работа при друг работодател, чиято дейност е сходна с неговата, в едногодишен срок, или по какъвто и да е начин да не извършва лично или чрез трети лица конкурентна дейност, както и да не разпространява станали му служебно известни сведения, за което ще получи обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за всеки месец на действие на забраната, а в противен случай при нарушение на тази забрана служителят трябва да заплати на работодателя неустойка в двоен размер на уговореното обезщетение?

Дали несъответствието между законовия текст, въз основа на който е наложено дисциплинарното наказание и констатираното нарушение на трудовата дисциплина води до незаконност на уволнението?

Относно основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя по договора за презастраховане и началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя.

За правомощието на въззивния съд служебно да приеме различна правна квалификация на предявения иск без съответно оплакване във въззивната жалба.

За формата на вината и наличието на щета при злоупотреба с доверието на работодателя.

Действителна ли е неустоечната клауза при договорена като процент върху неиздължената главница неустойка за забава, без краен предел или срок за начисляване и когато размерът на същата за визирания в исковата молба период многократно надвишава неплатения главен дълг?

Относно отказа на съда да уважи релевираното от него възражение за погасяване на процесните вземания на Държавата, предвид незаявяването им по реда на § 6а от ПЗР на ЗППДОП /отм./.

Може ли въззивният съд да се произнесе по обжалвано решение и в необжалваната му част?

Относно материалния закон- чл.213, ал.1 КЗ, във вр. с § 143 ПЗР на ЗИДКЗ и очертаният от законодателя със сочената разпоредба кръг на пасивно легитимираните да отговорят по регресния иск на застрахователя лица, като се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.

Дали непосредствено към момента на утвърждаване на новото разписание на длъжностите, предвиждащо съкращаване в щата или е допустимо такъв да бъде проведен известно време преди този момент, на състава не е известна съдебна практика?

Относно предмета на презастрахователния договор, основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя и началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на застрахователя към презастрахователя.

Влязлото в сила експертно решение на ТЕЛК задължително ли е за гражданските съдилища относно наличието на професионално заболяване?

В производство по признаване и допускане на изпълнение на решение постановено в държава членка на Европейския съюз, представеният Сертификатът по чл. 54 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, може ли да замести удостоверението за влизане в сила на решението, чието признаване се иска по съдебен ред, предвиденото в чл. 622, ал. 2 ГПК ?

Дали е налице идентичност на предметите на ревандикационните искове и страните по тях?

От кой момент тече срокът по чл. 58 ал. 3 ЗК за предявяване на иск за отмяна на решения на ОС на кооперацията, предявен от кооператор, който е присъствал на ОС и което е напуснал преди завършването му – от деня на решенията или от деня на узнаване или уведомяване?

За възможността ищецът да сочи нови пороци на заповедта за уволнение след подаването на исковата молба.

За задължението на съда при преценката на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила.

Допустимо ли е съделител, който в срока за отговор е оспорил само квотите на съсобственост, да заяви след първото заседание че е придобил имота по давност, без да са налице нововъзникнали или нови обстоятелства и доказателства?

За възможността мнозинството съсобственици да сключи договор за наем за срок от три години и възможността сключеният за по-дълъг срок договор да обвърже страните за по-краткия с възможност за продължаването му като безсрочен, както и за правното значение на овластяването на председателя на кооперацията от общото събрание за сключване на договори за наем със срок над 3 години.

Дължи ли се обезщетение за имуществени вреди при оставане без работа вследствие незаконно уволнение, при наличието освен на прекратеното основно трудово правоотношение и на друго – съществуващо отпреди процесното уволнение – трудово правоотношение по чл. 110, чл. 111 или чл. 114 от КТ ?

За изменението на основанието на предявения иск, когато претендираното право се основава на новонастъпили обстоятелства, както и на материалноправните въпроси за правното значение: на липсата на разходи за жилище при определяне на нуждата от издръжка, на притежаваните идеални части от земеделски земи и предоставянето на издръжка от трети лица при определянето на възможността дарителят да си осигурява сам издръжката, както и на безвъзмездното отчуждаване на тези земи, също и за правното значение на материалните възможности на надарения да предоставя исканата издръжка.

Допустим ли е предявеният отрицателно установителен иск за нищожност на договор от лице, което не е страна по оспорените сделки?

Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор е послужил като основание за допускане на решението до касационен контрол.

Плащането на част от стойността на издадена от продавача данъчна фактура, съответстваща по размер на данъчната основа и на цената на стоката без ДДС, може ли да се разглежда като признание от страна на купувача за сключването на договора за търговска продажба ? Какво е значението на счетоводното записване на фактурата в търговските книги на продавача, в частност – в дневника за продажби, и на последващото ползване на данъчен кредит по повод на сделката за доказването на договора за търговска продажба?

Плащането на част от стойността на издадена от продавача данъчна фактура, съответстваща по размер на данъчната основа и на цената на стоката без ДДС, може ли да се разглежда като признание от страна на купувача за сключването на договора за търговска продажба ? Какво е значението на счетоводното записване на фактурата в търговските книги на продавача, в частност – в дневника за продажби, и на последващото ползване на данъчен кредит по повод на сделката за доказването на договора за търговска продажба ?

Относно предпоставките за упражняване на правото за извънсъдебно разваляне без предупреждение на сключения между страните договор за предоставяне на туристически пакети за шестдневна почивка в Гърция за печеливши участници от играта „Втори тото шанс” са значими за изхода на делото.

За обективните предели на силата на пресъдено нещо на установителния иск за собственост и за преклудирането на възраженията за наличието на пороци в придобивните сделки, както и по материалноправния въпрос нищожна ли е делбата на имот, извършена без участието на съпругата на един от съсобствeниците.

Една от особеностите на производството по колективния иск е, че на страната на ищеца участват лица, които не са поименно определени, а са само определяеми по конкретни признаци, т. е. налице е групов субект, без да има яснота нито по отношение броя на лицата в него, нито по отношение на тяхната индивидуалност. Изискването да са индивидуално определени и да отговарят на характеристиките, по които се определя принадлежността им към колектива, се отнася само за лицата, които предявяват иска от името на колектива и които се явяват особен процесуален представител на груповия субект. Тези лица обаче не стават ищец по колективния иск – такова качество има единствено груповият субект /”колективът”/, като съвкупност от лица, отговарящи на определени признаци. Изискването за индивидуализация е неприложимо в хипотезата /каквато е и настоящата/, когато груповият субект се представлява от организация за защита на увредените лица или за защита срещу нарушения на колективния интерес. Правото на такава организация да предяви колективния иск произтича от самото й съществуване като юридическо лице, създадено именно с цел да защитава интересите на определена категория лица, без да е обусловено от личния и пряк интерес на конкретни лица от тази категория.

В кои случаи въззивният съд прекратява производството по делото, поради нередовност на исковата молба?

Счита ли се за близка смъртта на прехвърлителя, която е настъпила около шест месеца след изповядване на договора за издръжка и гледане и обуславя ли тя нищожност на договора? За наличието на кауза на договора за издръжка и гледане, необходимо ли е да е налице равновесие в престациите на двете страни по сделката? Допустимо ли е прилагане на т.нар. „опитно правило”, по силата на което в случай, че страните по сделката живеят заедно и приобретателката се грижи за прехвърлителката, да се предположи наличието на знание на приобретателката за предстоящата смърт на прехвърлителя и оттук да се обоснове липсата на основание на договора и в тази връзка може ли да се преодоляват правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса ? В случай, че в договора за издръжка и гледане изрично е посочено, че сделката се извършва и с оглед грижите, които приобретателката е полагала преди сделката и с оглед даваната в миналото издръжка, може ли да се приеме, че е налице нищожност на част или на цялата сделка ?

За правомощието на управителя на търговското дружество да определя щатното разписание.

Дали при унищожаемите договори страните си дължат връщане на даденото като насрещни престации на отпаднало основание или това важи само при нищожните договори, тъй като същият е обусловил изхода на спора и решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

За понятието „семейно жилище”, и по-конкретно, кое жилище има характер на „семейно жилище” и може ли след фактическата раздяла на съпрузите да загуби този характер?

Дали е необходимо формулировката на извършеното дисциплинарно нарушение в писмото, с което се изискват обясненията на служителя, да е идентична с тази в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото?

Съгласно нормата на чл. 290, ал. 2 ГПК, ВКС проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания и във връзка с обсега на проверката е изискването по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК – жалбата да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Изложените в молбата за отмяна обстоятелства нямат връзка с фактическите състави по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, както и с другите фактически състави по чл. 303, ал. 1 ГПК при наличието, на които въззивното решение може да бъде отменено като неправилно. Същите състави формират основанията за отмяна, които са изчерпателно изброени и за това разширителното им тълкуване е недопустимо. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, когато те са неправилни не поради всякакви нарушения на закона, а единствено поради някоя от причините по чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК и сл. не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци, а само регламентираните в него фактически състави, поради което и разпоредбите му следва да се тълкуват стриктно. Обстоятелствата, на които се позовава страната не обуславят лишаване от възможност за участие в делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

За задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по спорния предмет.

Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата, като тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. При въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд и изготвя собствени мотиви.

За обсъждане на всички доказателства, определяне доказателствената им стойност и относимост към спорното правоотношение.

Кога възниква правото на приобретателя по алеаторния договор да поиска трансформиране на натуралното задължение за издръжка и гледане в паричното му изражение?

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение.

Относно меродавния момент, от който възникват членствените им права в ответното АД в качеството им на реституенти по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОСОД и, в частност, възникването на всяко от инкорпорираните в притежаваните от тях акции права /на глас в ОС, на ликвидационен дял и съответно на дивидент/.

Относно съответствието на съдебното решение с действителното искане – така, както то е конкретизирано от ищеца.

Наличието или липсата на предпоставки за извършване на последваща корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия, в частност – в Общите условия към договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], действали в периода 12.03.2009 г. – 16.06.2009 г.?

Наличието или липсата на предпоставки за извършване на последваща корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия, в частност – в Общите условия към договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], действали в периода 12.03.2009 г. – 16.06.2009 г.?

Oтредената площ за [улица] с плана от 1945 г., която не е била реализирана и не е предвидена за изграждане с плана от 1988 г. и за която не е проведена процедура по отчуждаване дали е собствена на ищците или с отреждането й за обществено мероприятие е преминала в собственост на държавата?

За необходимостта предварителният договор да съдържа точно посочване на уговорената цена.

Относно критериите за разграничаване на функциите и правомощията на органите на сдружение с нестопанска цел, съответно на юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност, според които се преценява приложимият правен ред за защита срещу незаконосъобразните и противоуставни решения на тези органи – исковият ред по чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ или редът по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ.

Относно предмета на презастрахователния договор, основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя и началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на застрахователя към презастрахователя.

Относно констатацията за липсата на съдебна практика по такова евентуално обективно съединяване на искове, осъществено при заявени с една искова молба отделни претенции на двама ищци – юридическа личност и физическо лице, при което отхвърлянето на иска на последното да се явява вътрешнопроцесуално условие решаващият съд да се произнесе отново по същия иск, но вече като претенция на търговското д-во ищец срещу първоначалния ответник по спора.

Относно констатацията за липсата на съдебна практика по такова евентуално обективно съединяване на искове, осъществено при заявени с една искова молба отделни претенции на двама ищци – юридическа личност и физическо лице, при което отхвърлянето на иска на последното да се явява вътрешнопроцесуално условие решаващият съд да се произнесе отново по същия иск, но вече като претенция на търговското д-во ищец срещу първоначалния ответник по спора .

Ако приносителят на запис на заповед твърди, че записа обезпечава каузален договор за заем, следва ли това каузално правоотношение да се установи, или е достатъчна констатацията, че е налице валиден менителничен ефект, при което каузалното отношение не се доказва ?

Ако приносителят на запис на заповед твърди, че записа обезпечава каузален договор за заем, следва ли това каузално правоотношение да се установи, или е достатъчна констатацията, че е налице валиден менителничен ефект, при което каузалното отношение не се доказва ?

Допустимо ли е със споразумение между страните, сключено в рамките на договор за неопределено време, да се преуредят отношенията им така, че договорът да се трансформира в договор с клауза за изпитване или по-конкретно: уговаряне на срок за изпитване по отношение на нова длъжност, различна от тази, която служителят е заемал продължително време преди изменение на трудовия договор, с който се преназначава на новата длъжност?

Относно обхвата на задължителната сила на присъдата/споразумението/ за гражданския съд и възможността в гражданското производство да се установява друг, квалифициращ елемент на деянието на виновния за произшествието водач – в случая управление на МПС след употреба на алкохол по смисъла на чл. 343, ал. 2 НК, и то след като в хода на наказателното производство е допуснато изменение на обвинението и прекратяване на производството по първоначалното обвинение за извършване на деянието в пияно състояние – при 1.2 промила алкохол в кръвта.

Налице ли е правен интерес за съдружник в дружество с ограничена отговорност да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за ипотека, сключен от дружеството, в което е съдружник, ако той счита, че с този договор се накърняват неговите членствени права?

Относно предмета на презастрахователния договор и разграничението му от застрахователния договор, Относно основанието за възникване на задължението на презастрахователя по презастрахователния договор. От кой момент възниква задължението на презастрахователя по договора за презастраховане и за началния момент, от който започва да тече давността по задълженията на презастрахователя?

Относно възможността за изменение на трудовия договор и отпадане на клаузата за изпитване без постигане на изрично съгласие затова от страните.

Относно задължението на съда да приключи устните състезания и обяви делото за решаване, когато спорът е изяснен напълно от фактическа страна, а също и задължението на съда да обсъди в съвкупност и в хронологична последователност осъществилите се правнорелевантни факти и да определи произтичащите от тях правни последици.

За задълженията на първоинстанционния и въззивния съд във връзка с доклада по делото и даването на указания на страните.
Дължи ли се обезщетение за вредите от извършването на негодна работа?

Относно произнасянето по допустимостта на въззивния акт, съобразно т. 1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК.

Относно противоречие със съдебна практика на ВКС материализирана с Решение № 52 от 08.07.2010 год. по т.д.№ 652/2009 год. на ВКС-ТК, състав на I т.о. по прилагането на чл. 273, ал. 2 КЗ и по конкретно начинът на определяне размера на обезщетенията, съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по Наредба № 24/08.03.2006 год. на КФН.

За редовността на исковата молба, в която не е обоснован интерес от предявения ревандикационен иск и по въпроса по кой от двата иска предявени при условията на евентуалност съдът е следвало да се произнесе.

Прекъсва ли се погасителната давност с подписването на анекс към договора за уреждане на задълженията към държавата, произтичащи от необслужваните кредити към търговските банки, с който анекс се променя погасителния план за изплащане на задълженията? Дали отказът от оспорване на дадено вземане представлява признание за съществуване на вземането?

Компетентен ли е съдът да се произнесе по предявения насрещен установителен иск, че ипотеката е погасена?

Какъв е начинът на установяване на застрахователната сума по застраховка „Зелена карта” – чрез извличане от закона или чрез доказването на факти и разпределението на доказателствената тежест за това, ако е необходимо доказване?

За тълкуването на отделните клаузи в договорите и началото на давността по вземане за неустойка.

За началото на давността за вземането за парично обезщетение за работа при удължено работно време.

Дали е налице смесена съсобственост тогава, когато част от неподеляемо жилище е придобито по време на брака с лични средства на единия съпруг, а другата част е съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на другия съпруг и частта на починалия се наследява заедно с братя и сестри?

Към кой момент се извършва оценката на престациите – към момента на подписване на нотариалния акт; към момента към който е следвало да се изпълнят или към момента на реалното изпълнение, ако има такова?

Противоречи ли на Закона за народните читалища клауза в устава на читалище, предвиждаща правомощие за управителен орган – общо събрание или настоятелство, да приема нови членове на читалището при спазване на уредена в устава процедура?

Дали е действителен договорът за придобиване на идеална част от правото на собственост върху земята по реда на ПМС №235/1996 г. ако тя не съответства на придобитата идеалната част от правото на строеж?

Относно приложението на чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ във вр. с пар. 143 ПЗР ЗИДКЗ.

За значението на заживяването на съпружески начала с друго лице по време на трайната фактическа раздяла за търпимостта в отношенията между съпрузите.

За начина на индивидуализиране на имота, за чието неоснователно ползване се претендира обезщетение.

За правното значение на погрешните представи у страната при сключването на договора, когато те не са предизвикани нито от насрещната страна, нито от трети лица.

Относно транслативното действие на продажбата на 100% от дружествените дялове на приватизираното еднолично дружество с ограничена отговорност спрямо недвижимите имоти, включени в неговото имущество.

За възможността съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца.

С какви доказателства могат да се установят обстоятелства, имащи значение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и съставляват ли такива доказателства актове на органите на досъдебното производство ?

С какви доказателства могат да се установят обстоятелства, имащи значение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и съставляват ли такива доказателства актове на органите на досъдебното производство?

При сключен договор за застраховка по риска “пълно каско”, покриват ли се вреди, причинени на застрахованото имущество от липса или повреждане на отделни части, когато Общите условия не са предадени на застрахования, не го обвързват и се прилага уговореното от страните в договора, по който въпрос няма установена съдебна практика ?

Относно началната дата на възникването на акцесорното задължение за заплащане на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, дължимо при ексцес – влошаване на здравословното състояние при непозволено увреждане, разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 10 от постановление № 4/30.10.1975 г. по гр. дело № 5/2009 г. на Пленума на Върховния съд.

Относно правомощията на въззивната инстанция при неправилна правна квалификация на предявения иск, дадена от първоинстанционния съд.

Относно възможността за изменение на трудовия договор и отпадане на клаузата за изпитване без постигане на изрично съгласие за това.

Относно дължимостта на обезщетение за извършени в апартаментите подобрения преди отмяната на отчуждаването по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.

Относно необходимостта при решаване на спора съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и направените от страните възражения и наведените правни доводи, и съображения.

Относно Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], уреждаща процедурата и методиката за изчисляване на сумата по корекцията, начина за определяне на цената на доставена, но неизмерена ел. енергия при констатирано неточно измерване за изтекъл период.

Относно нередовното призоваване на настоящия касатор в процеса – „при наличие на предпоставките по чл. 54, ал. 1 ГПК /отм./”. Относно възможността да бъде кредитирано експертно заключение, основаващо се върху анализ на веществени доказателства, които не са приложени в кориците на делото.

Какво е правното основание на претенцията за присъждане на обезщетение за ползата, от която собственика е бил лишен от собствената си вещ?

За правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник, който е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст без оглед на други обстоятелства.

Дали когато пострадалият е знаел, че шофьорът няма свидетелство за правоуправление, т.е. допуснал е да пътува с неправоспособен водач на МПС и е приел съзнателно риска от увреждане, има съпричиняване на вредоносния резултат?

Дали е изпълнено изискването за участие в подбора на всички служители, заемащи длъжността „старши митнически специалист“, ако към момента на уволнението две от щатните 90 бройки са били свободни и кои са законовите критерии за извършване на подбор?

Налице са били всички предпоставки от фактическия състав на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ за закупуване на имота, тъй като в същия е била изградена и стопанска постройка на основание издадено строително разрешение, а след предоставяне правото на ползване в имота са построени още стая с помещение за баня и тоалетна. Ползувателят е заплатил определената цена на имота. Ответниците ползват имота на правно основание, а ищцата не се легитимира като собственик на имота, тъй като ползувателят е трансформирал предоставеното му право на ползване в право на собственост.

За тълкуването на договорите съгласно изискванията на добросъвестността.

Относно погасителната давност по лихвоносно вземане, присъждането на което е било търсено по реда на чл. 242, ал. 1 във вр. чл. 237, б. „в” ГПК /отм./.

Дали етажен собственик следва да отговаря за вреди, причинени на друг етажен собственик от вещ, представляваща обща част в етажна собственост?

Въззивният съд, като е приел, че Споразумението от 1.VII.2002 г., не може да установи имуществените отношения на дружеството и чрез съглашение не може да се дерогира императивната разпоредба на чл. 125, ал. 3 ТЗ, в същото време е посочил, че съобразно основанието и петитума на първия иск, той не се отнася до сума, дължима на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, както и че в закона е предвидено как се уреждат отношенията между напусналия съдружник и дружеството и исковете не се основават на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Така съдът е разгледал иск, какъвто не е предявен и не е разгледал предявения иск.

Съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт разглеждането на непредявен иск?

За прекратяването на неделимостта на задължението по алеаторен договор със смъртта на съпрехвърлителя и погасяването по давност на иска за разваляне на договора.

По отношение допуснатата до касационно обжалване част на въззивното решение не е налице хипотеза на процесуална недопустимост по чл. 293, ал. 4, предл. 2 ГПК. Предвид това, че в случая касационното обжалване е допуснато по реда на чл. 288 ГПК единствено с оглед проверка процесуалната допустимост на посочената част от обжалваното въззивно решение, но не и по формулираните от касатора правни въпроси, свързани с оплакванията му за неправилност на обжалваното въззивно решение, то такава проверка за правилността му – по чл. 290, ал. 2 ГПК не следва да се извършва (в този смисъл е и т. 1, изреч. 4 – in fine от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на това, на основание чл. 293, ал. 1, предл. първо ГПК, въззивното решение следва да бъде оставено в сила в допуснатата до касационно обжалване негова част.

Относно приложението на чл. 25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от “Е” АД, приети на основание чл. 98 от Закона за енергетиката и дали на доставчика на електрическа енергия надлежно е предоставено правомощие да извършва корекция на дължими от потребителя суми.

Относно доказателствената сила на първичните счетоводни документи, при направено извънсъдебно признание от длъжника и въведената с чл. 7, ал. 1 ЗСч., в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ бр.106/2008 год., промяна относно минимално необходимото съдържание на същите, респ. на процесната фактура.

Различни ли са длъжностите възпитател в различните степени на образованието?

Дали съдът е обвързан от правната квалификация на иска дадена от ищеца, както и по материалноправен въпрос от кога започва да тече погасителната давност за вземането за подобрения?

Относно оплакването за недопустимост на въззивното решение в частта му по уважения срещу двамата касатори осъдителен иск на С. по чл. 94, ал. 1 ЗПСП на стойност 1 /един/ лев. Относно оплакването за неправилност на атакуваното въззивно решение в частта му, с която С. е бил признат за съавтор с П. и Ц. „на архитектурен проект и на изградената въз основа на него сграда, представляваща Панорама „Плевенска епопея^ 1877 г.

Дали групова застраховка върху живота на кредитополучателите между банка и застрахователно д-во представлява типичен договор в полза на трето лице? Дали такъв застрахователен договор валидно може да се прекрати по взаимно съгласие на сключилите го търговци преди изтичане срока на погасяване на кредита, който застраховката е следвало да обезпечава?

Относно връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение като причина за издаването му и свързания с него процесуалноправен въпрос за доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение.

Относно съотношението на обема на обществената поръчка и съответствието на този обем със сключения по реда на ЗОП договор.

За задължението на работодателя да изслуша работника или приеме обясненията му преди налагане на дисциплинарното наказание.

Относно правната възможност на собственика на един имот да се разпорежда с ограниченото вещно право на преминаване, когато върху служещия имот /обременения със сервитут имот/ е учредено право на строеж на трето лице, което след учредяването на сервитута е придобило собствеността върху целия служещ имот, произнасянето по който е от значение за точното прилагане на закона, тъй като е свързан с тълкуване на правни норми при липса на съдебна практика за осигуряване точното му прилагане по смисъла на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.

Обусловена ли е отговорността по чл. 81 ЗЗ (отм.) вр. чл. 19, т. 2 НЗЗ (отм.) от доказването на конкретен размер на концентрацията на алкохол?

Относно възможността за придобиване по давност на земеделски имот.

За дължимостта на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от прекратяването на трудовото правоотношение до възстановяването на предишната работа.

Относно произтичащите от ОУ за продажба на електрическа енергия правни последици, при отсъствие на сключен индивидуален договор с конкретния потребител и за наличието на законова възможност при установено отсъствие на външно вмешателства неблагоприятните правни последици, разпоредени от ОУ за неточно отчитане на доставената ел. енергия да бъдат приложени към абоната,т.е. – за тълкуване ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия, съществува противоречие в практиката на съдилищата.

Относно непреценка от въззивния съд на довод на ищеца, че ответницата като чужденец по силата на чл. 22, ал. 2 К. и на чл. 29 ЗС не може да придобива собственост върху земя в България.

За тълкуването на волеизявленията на страните.

За дължимостта на обезщетение поради незаконно уволнение, когато работникът е започнал друга по-нископлатена работа за по-кратък период в рамките на 6-месечния сок след уволнението.

Представлява ли изменение на основанието на иска за собственост, по който ищците основават своето право на реституция по ЗСПЗЗ представянето на ново решение на Общинската служба по земеделие?

За правното значение на споразумението с причинителя на вредата и на плащането от застрахователя за отговорността на отговорния за действията на причинителя, за правното значение на тези обстоятелства за регресната отговорност на прекия причинител на вредата, както и за справедливостта на размера на обезщетението за вреди от причинена смърт на близък човек?

За тежестта на доказването на причинната връзка между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК.

При отсъствие на изрично постановление на СИ в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. “д” ГПК/ отм./, следва ли изпълнителното производство да се счита за прекратено ex lege и дали в тази хипотеза намира приложение законовото правило на чл. 116, б. “в” ЗЗД? Вземането на цената на консумираната топлинна енергия има ли периодичен характер и приложима ли е спрямо него кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

Относно правните последици, произтичащи от ОУ за предоставяне на услуги чрез обществена далекосъобщителна фиксирана мрежа за отделния абонат при отсъствие на сключен индивидуален договор. Относно начина на установяване броя проведени телефонни разговори от конкретния абонат, при липса на техническа възможност за изготвяне на детайлизирана справка за същите за отчетния период и доказателствената сила на съставените от [фирма] месечни сметки.

За правото на страната да участва при изслушването на заключението на вещото лице във връзка със задължението й да следи за насрочването на следващите заседания.

Относно правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на правния спор при произнасяне по искове, предявени при условията на евентуалност срещу различни ответници.

Какви са качествата, необходими на работника за ефективно изпълнение на работата и за необходимостта в заповедта да уволнение да бъдат посочени качествата, които липсват и по процесуалноправния въпрос за тежестта на работодателя да докаже липсата им?

За задължителната сила на указанията на касационната инстанция по приложението на закона и по материалноправния въпрос за противопоставимостта на възмездна сделка с имот съпружеска имуществена общност, извършена от единия съпруг без участието на другия.

Относно приложение на пар. 143 ПЗР ЗИДКЗ, вр. с чл. 213, ал. 1, изр. 4 от Кодекса за застраховането.

Относно правното значение на рекламацията или жалбата за предявяването на иск за обезщетяване на вредите при загуба на товар и за активната легитимация по този иск.

Относно допустимостта, съответно недопустимостта в решение по допълване да се приеме различно материалноправно квалифициране на парична претенция, въз основа на която се иска присъждане на законна лихва за времето от датата на исковата молба до окончателното й плащане.

Относно внасянето на лични средства в придобитото през време на брака имущество и дали установяването на това обстоятелство оборва презумпцията на чл. 19, ал. 2 СК.

Длъжен ли е въззивният съд служебно да следи освен за валидността и допустимостта на обжалваното решение и за прилагането на императивни норми включително и да преквалифицира иска?

Може ли да бъде разгледано и уважено регресно притезание на застрахователя по риска “Гражданска отговорност” към виновния водач на основание чл. 81 ЗЗ (отм.) вр. чл. 35, т. 2 от Наредба № 18/2004 год. за задължителното застраховане, в случай, че искът е предявен при действието на КЗ, макар, че ПТП е настъпило на 18.10.2005 год. при действието на Закона за застраховането?

Подлежат ли на съдебен контрол решенията по чл. 24 ЗПФКПП на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления/ НСПКПП/ с оглед императивната норма на чл. 16 ЗПФКПП, който въпрос е обусловил изхода на спора по този иск, отговорът по който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото?

За процесуалната легитимация на държавните учреждения, които не са юридически лица, да представляват държавата по иск за обезщетяване на вреди по чл. 1 ЗОДВПГ и служебните задължения на съда да следи за процесуалната правоспособност на ответника.

Как следва да се изчисли дължимата разлика между трудовото възнаграждение и получавана пенсия за инвалидност – като база се приеме последното получено от ищеца трудово възнаграждение или минималните осигурителни прагове за съответния период, както и дали стойността на безплатната предпазна храна трябва да се добавя към размера на трудовото възнаграждение и съответно да се включва към обезщетението за имуществени вреди?

Относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не.

Относно действието на сключения между страните договор за посредничество при продажба на недвижим имот и произтичащите последици от неизпълнението на поетите задължения по този договор?

За правнорелевантния период, в който договорът не е бил изпълняван, и който съдът следва да прецени по иска за неговото разваляне.
За разпределяне на доказателствената тежест по иск за разваляне на договор за гледане и издръжка.

Дали съставянето на фактура за дължимо възнаграждение представлява елемент от договора за изработка и не следва ли едва от приемането на извършената работа да възниква задължението за заплащане възнаграждение на изпълнителя ?

Дали искът за собственост е допустим или е неоснователен, ако процедурата по възстановяване собствеността на земеделски имот не е завършена, тъй като за възстановения имот няма издадена скица?

Кои обстоятелствата могат да наложат постановяване на силно ограничителен режим на лични отношения на бащата с детето?

Използваният в чл.106 ал.3 ЗДСл израз”прослужени години като държавен служител” идентичен ли е с понятието”служебен стаж”,към който с разпоредбата на §2 П. на ЗДСл е приравнен и трудовия стаж ,придобит до влизането на ЗДСл в сила ?

Може ли акционерно дружество с държавно имущество да бъде „ощетено юридическо лице” от престъпление по чл. 282, ал. 2 НК във вр. с ал. 1, пред. 3, т. 2 НК и зависи ли стабилитета на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство от връчването му на ощетеното юридическото лице като предпоставка за възникване отговорността на държавата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. ?

За наличието или отсъствието на предпоставки за едностранно коригиране на сметката на потребителя на електрическа енергия за минал период от доставчика на електроенергия.

Относно действието на разпореждането с обща недвижима вещ по отношение на съпруга, който го е извършил, които въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Относно правоприемството между съществувалото до 1970 година и прекратило дейността си по силата на ПМС № 16/03.07.1970 г. юридическо лице с наименование Окръжен съюз на ТПК,[населено място] и регистрираната през 1993 година по ф. д. № 247/1993 г. на Окръжен съд,[населено място] кооперация с наименование “ОС на ТПК”,[населено място] с оглед тълкуването и прилагането на § 1, ал. 1 от ДР на ЗК от 1991 г. /отм./.

Следва ли гражданският съд, в случаите когато разрешава въпроса за обезщетяване на пострадалото от престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “а”, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК лице от застрахователя, носещ отговорност за обезвреда по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, да е обвързан от съдържащия се в присъдата размер на щетите, квалифицирани като значителни имуществени вреди”, и именно, и само поради това, да не може да присъди обезщетение на пострадалия в размер на действително претърпените и установени вреди, които подлежат на обезщетяване по силата на чл. 390, ал. 1 ТЗ ?

Може ли да се приеме, че липсва принос на касатора при придобиване на имота, при положение, че апартаментът е закупен на негово име, тъй като е бил работник в предприятието – продавач и е приел допълнителни задължения да работи определено време в това предприятие?

За момента и начина на прекратяване на трудовото правоотношение на председател на кооперация, възникнало от избор.

За правното значение на изграждането и ползването на незаконно отклонение от В и К мрежата.

Може ли по предявен осъдителен иск съдът да не зачете вече заплатената част от претендираната сума?

За служебното задължение на съда да следи за надлежната процесуална легитимация на ответника и задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по приложението на закона.
Кой дължи възнаграждение за извънреден труд на кадрови офицер, поделението, в което той е назначен или министърът на отбраната, който го е назначил?

Относно преустановяването на действието на рамковата полица, води ли до прекратяването на всички издадени въз основа на нея полици (добавъци). Задължителната съдебна практика е материализирана[населено място] № 109 от 16.11.2009 год. по т.д.№ 91/2009 год. на I т.о. на ВКС и Решение № 138 от 19.11.2009 год. по т.д.№ 367/2009 год. на I т.о. на ВКС. С първото от тях, съставът на ВКС е приел, че рамковият договор не е недействителен, както и, че упражненото правомощие по т.44 от рамковия договор за едностранното му прекратяване не се отнася за издадените въз основа на него полици. С второто решение, съставът на I т.о. също е приел, че т.нар. „добавъци” съставляват самостоятелни договори, които не следват съдбата на рамковия такъв.

За приложното поле на придобивната давност относно имоти, чието стопанисване и управление е предоставено по реда на НДИ /отм./

Може ли да се уважи искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа, когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, но междувременно срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл?

Ако производството по главния иск е прекратено, може ли съдът да разгледа по същество иска предявен в отношение на евентуалност, поставен в контекста на конкретния случай?

Относно договорът за заем по своята правна характеристика е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на самата сделка.

Дали силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо правоприемниците на страните, ако исковата молба по делото не е била вписана и правоприемниците са придобили собствеността преди вписване на решението по другото дело?

Относно приложното поле на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ в случаите когато инспекцията по труда е дала разрешение за уволнение.

За началния момент, от който се дължи лихва върху присъдено парично уравнение на делът на съсобственик при извършване на делба на съсобствен недвижим имот чрез възлагането му на друг съсобственик.

Дали съобразно изричната разпоредба на чл. 123, ал. 4, т. 2 КТ касаторът отговаря за задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната на работодателя, с оглед конституирането му като ответник в хода на делото наред с първоначалния ответник [фирма].

За допустимостта на иска за ревандикация на имот, реституиран по реда на ЗСПЗЗ, с оглед завършване на процедурата за това по пар. 4к ПДР на ЗСПЗЗ.

За задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и всички доводи и възражения на страните.

За задължението на съда да се произнесе, възниква ли правото на собственост от прикритото съглашение.

За допустимостта на решението в частта по вината и ползването на семейното жилище при наличието на постигнато споразумение по чл. 99, ал. 3 СК и за правното значението на възможността за разпределяне на ползването на семейното жилище.

За доказателствената тежест на изпълнението на задължението за издръжка и грижи и за правното значение на неосигуряването на емоционална близост, топлина и уют и на обстоятелството, че прехвърлителите в продължение на няколко години след прехвърлянето са се издържали и грижили за себе си сами и подлежи ли на разваляне целия договор, когато е налице неизпълнение по отношение на един от прехвърлителите.

За приложното поле на закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ в случаите когато работникът или служителят е действал недобросъвестно като не е представил на работодателя болничния си лист.

Дали част от терена на описания имот, върху който са построени сградите, ревандикация на които се иска, е придобит от наследодателя в режим на семейна имуществена общност?
Дали преустрояването на приземния етаж на жилищната сграда в жилище, без за това да е одобрено изменение на архитектурния проект, е довело до възникване на нов обект на правото на собственост, или приземният етаж следва да се счита за такъв със складови помещения обслужващи жилищата в сградата, съгласно одобрения архитектурен проект, въз основа на който е построена?

За задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото.

Грешка в предмета или грешка в мотива е незнанието на регулационния статут на прехвърляния имот?

За възможността договорът за изработка да бъде развален с исковата молба.

Следва ли работодателят да докаже какви са фактите от работата на служителя, обусловили преценката му при подбора?

Дали Министерство на културата е пасивно материалноправно легитимирано по предявените искове при условие, че работодател на ищцата е „О.-ф. д.“,[населено място], който е държавен културен институт и самостоятелно юридическо лице?

Относно задължението на съда да прецени заинтересоваността на свидетеля, който е в трудово правоотношение с работодателя. Относно правното значение на връчването на длъжностна характеристика и нормативната уредба на трудовите задължения и за липсата на качества като основание за прекратяване на трудовия договор.

Относно обсъждане на събрано писмено доказателство в нарушение на процесуалния закон.

Дали подлежи на възстановяване по чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ тавански етаж, който след одържавяването е бил разрушен и след надстрояване на сградата е бил отново изграден. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК?

За правното значение на осъждането на причинителя на вредата да плати обезщетение и на плащането за отговорността на отговорния за неговите действия.

За действието по време на разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ.

За правното значение на подписания договор, когато трудовото правоотношение е възникнало от конкурс и за правното значение на отношенията с новоназначен работник за правоотношенията с уволнения работник.

За задълженията на въззивния съд, когато при разглеждането на делото констатира, че исковата молба, с която е предявен иска, е нередовна.

Дали установяването на грешка в кадастъра при заснемане на кадастралната основа е абсолютна положителна предпоставка при установителния иск за собственост? Дали искът е преждевременно предявен, ако не е установена грешка в кадастралната основа, дали посочването на „давностно владение” като придобивен способ представлява искане за установяване право на собственост към минал момент?

Относно процесуалната допустимост на искова молба, в която съществувало противоречие между обстоятелствена част и петитум.

Относно възможността продажбата от несобственик да е основание за добросъвестно владение - за който въпрос жалбоподателят поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС -Р.№15/15.І.1980 г. по гр.д. № 2571/ 1979 г.

Относно възможността за сключване на трудов договор за определен срок с уговорка за изпитване и за условията за прекратяването му в тези случаи.

Дали наследникът на прехвърлителя по алеаторния договор ще може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник само в обема на притежаваните от него права – т.е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник.

За отговорността на държавата за вредите от доброволното изпълнение на невлязъл в сила административен акт.

За задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото и всички искания, възражения и доводи на страните, както и по материалноправния въпрос за интереса на детето да има пълноценни отношения с двамата родители.

По предявен иск за недействителността на една сделка от трето лице, което не е участвало в нея и не е правоприемник на някоя от страните, процесуално легитимирани като ответници са двете страни по оспорваната сделката, тъй като предмет на това дело е порочността на сделката. По предявен иск за собственост процесуално легитимирани като истци са лицата, които претендират да са собственици не вещта, а процесуално легитимирани като ответници са лицата, които отричат правото на истците. Възможно е ответниците да отричат правото на истците, защото претендират да са придобили право върху същата вещ чрез сделка с тях или с трето лице. Ако не предявят насрещен установителен иск, те се бранят с възражение, че са придобили право, което изключва това на истците. В първия случай те искат защита на своето право, а във втория – защита срещу претендираното от истците право. Няма пречка истците да претендират недействителност на сделката, на която се позовават ответниците. В първия случай те се бранят с възражение срещу насрещния иск, а във втория – чрез реплика по предявения от тях иск. Когато порок на сделка се претендира с възражение, реплика, дуплика и т.н. не е наложително страната, оспорваща сделката да привлече нови страни в процеса (страните по сделката, от които ответниците са придобили права и не са конституирани като страни по иска за собственост).

За необходимостта обясненията да бъдат взети в рамките на започнало дисциплинарно производство във връзка с извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина.

Доказателствената сила на доклада на назначената от работодателя комисия за установяване на нарушение на трудовата дисциплина не е представена противоречива практика на съдилищата. Представените решения на административните съдилища се отнасят за доказателствената сила на други документи – ревизионен акт, медицински протокол и др.?

Относно правните последици от неистинността на декларирани обстоятелства в договора и неизпълнението на задължения за непрехвърляне и необременяване на вещ и за възможността да бъдат уговорени различни последици от неизпълнението на различни задължения по договора, които са решени в нарушение на практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от жалбоподателя И. Д. на ищеца по делото С. С. е в противоречие с установената практика – т. 11 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, която изисква при определяне на размера на неимуществените вреди да се вземат предвид всички установени и конкретно посочени обстоятелства.

Относно въведения режим на държавна собственост върху построените при действието на чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството отм. съоръжения за пренос и разпределение на ел. енергия, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 2, ал. 1 Закона за електростопанството отм. и на чл. 17 б. “а” ЗППДОП отм., /решение № 1081 от 5.11.2008г. по гр.дело №3259/2007г. и решение №883/26.07.2007г. по гр.дело № 1207/2006г. на ВКС/.

Относно приложението на § 143 от ПЗР на КЗ към случаите, в които не е извършено към 23.ХІ.2007 г. плащане по регресния иск от увреденото лице, на “каско” застрахователя, и оттам – въпросът за пасивната материалноправна легитимация на ответника по иск по чл. 402, ал. 1 (отм.) ТЗ.

За възможността да се претендира обявяването на договора за окончателен по отношение на един от обещателите и за част от обещания имот.

За легитимацията на съсобственика да ревандикира целия имот от всяко лице, което го владее или държи без правно основание.

Oтносно възможността на трето лице да претендира произтичащи от поименна акция права. Относно съдържанието на правото на дивидент. Относно моментът на възникване на това право. Приложима ли е към това право кратката погасителна давност? Относно основателността на претенцията за дивиденти от непритежавани акции, без претендиращия да има членствено правоотношение като акционер. Ползва ли заявлението на един от наследниците и останалите такива при приватизация по реда на чл. 18 ЗППДОП и налице ли е неоснователно обедняване в патримониума на лице от неполучени дивиденти от поименни акции на трето лице?

Относно приложимия към спорното правоотношение материален закон и доказателственото значение на фактурата, издадена по повод международна продажба на стоки, която не е придружена с митническа декларация за внос на стоките на територията на Р. Б..

Относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за упражняване на правото на ГФ да встъпи в правата на увреденото лице, след заплащане на застрахователната сума по чл. 88 ЗЗ/ отм./, което право е аналогично на суброгационното право на застрахователя.

Какъв дял от имуществото на прекратените организации се включва в учреденото търговско дружество, когато само част от правоимащите лица са негови учредители и като такива са упражнили правото си по чл. 52, ал. 4 ППЗСПЗЗ?

Кога трябва да се счита, че застрахованото лице виновно се е отклонило от проверка за алкохол?

Относно размера на обезщетението, когато са причинени вреди на мотоциклет, собственост на чуждестранно лице, което постоянно живее в чужбина и ремонтът е извършен в чужбина.

За момента на настъпване на изискуемостта на вземането на Гаранционния фонд към причинителя на вредата, съответно от кой момент тече погасителната давност за иска по чл. 91 ЗЗ /отм./.

Относно начина на формиране на обезщетението, а именно – прилагане на корекционен коефициент, съобразно овехтяването на увредения автомобил.

Относно нищожността на договора за доброволна делба поради неучастие в него на всички съделители и възможността всеки от тях да се позове на нищожната делба. Относно наличие на добросъвестно владение, основано на нищожната делба.

Относно правната възможност да се установява наличието на трудова злополука в съдебното производство, в което пострадалият претендира обезщетение за неимуществени вреди.

Следва ли въззивният съд да се произнася по незаявени от жалбоподателя основания за отмяна на първоинстанционото решение, както и по по искове, непредявени от ищеца? Прекъсва ли, респ. спира ли давността, предявен, но недопуснат до разглеждане граждански иск в наказателното производство? Съгласно разпоредбите на ГПК/отм./ допустимо ли е възражение за погасителна давност в производството пред въззивния съд?

Към момента на съставянето му, или към момента на откриване на наследството, който въпрос е обуславящ изхода на спора по този иск и е решаван е противоречиво от съдилищата?

Използваният израз в чл. 106, ал. 3 ЗДСл „прослужени години на държавна служба“ идентичен ли е с понятието „служебен стаж“, към което с разпоредбата на пар. 2, ал. 1 ПЗР ЗДСл е приравнен и трудовият стаж, придобит до влизането на ЗДСл в сила?

Относно това дали допълнителните възнаграждения, изплащани на летателния състав в поделенията на бюджетна издръжка от системата на МО се включват в брутното трудово възнаграждение, което служи за база за определяне на дължимите обезщетения по чл. 237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ /отм./.

За приложимостта на правилата при отклонения в площта на продавания имот при публичните продажби извън публичната продан.

За валидността на наемен договор на земеделска земя.

Относно възможността да се обяви за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот само за ½ идеална част от имота, след като само един от двамата купувачи е заплатил половината от уговорената продажна цена.

За тежестта на получателя на едно плащане да докаже основанието, на което го е получил.

Относно преценката на доказателствата относно владението – на имота с намерение да се придобият вещни права върху него.

Относно иска за обезщетение за периода от 01. август 2006 до 01. март 2007 г.

За необходимостта обясненията да бъдат взети в рамките на започнало дисциплинарно производство във връзка с извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина.

За допустимостта да бъде присъдено по-голямо обезщетение за доказаните имуществени вреди в рамките на претендираната обща сума.

За тежестта на работодателя да докаже противоправното поведение на работника, неговия умисъл и причинената щета.

Необходима ли е нотариална форма на договора за доброволна делба, когато се поставя в дял на един от съсобствениците недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане?

За необходимостта обясненията да бъдат взети в рамките на започнало дисциплинарно производство във връзка с извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина.

Има ли непозволено увреждане в случаите, когато ищецът няма права върху унищожената вещ?

При какви условия се дължи възнаграждение за положен извънреден труд на кадровите военнослужещи?

За допустимостта предявеното искане за осиновяване да бъде обосновано с новонастъпили факти и за доказателствената тежест на факта на недаването на издръжка и на материалноправния въпрос за основанието за допускане на осиновяването без съгласие на родителя.

Относно нищожността на договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, сключен между Община [населено място] и [фирма] [населено място] поради невъзможен предмет, по иск на С. С. Т..

За възможността в производството по възстановяване на земеделски земи правото на собственост да се доказва с писмени доказателства, които не удостоверяват придобиването на това право.

Дали е нищожно въззивно решение тогава, когато в постановилия го състав е посочен съдия, който не е взел участие при разглеждането на делото?

Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост тогава, когато ищецът може да предяви осъдителен иск за собственост?

Относно правната квалификация на предявения иск.

Кое право е приложимо при трудов спор с международен елемент, ако страните по трудовия договор не са избрали приложимо право?

При освобождаване от военна служба, преклудира (прекратява) ли се правото на кадровия военнослужещ да претендира компенсиране на неизползван платен годишен отпуск с парично обезщетение за повече от две години, ако отлагането на годишния отпуск се допуска при служебна необходимост със съгласието на кадровия военен, за не повече от две години (чл. 255 З. /отм./) ?

Относно дължимостта на претендираните възнаграждения, за разпределението на доказателствената тежест и възможността да се доказва полагането на извънреден труд с приетите по делото експертизи, които са решавани противоречиво от съдилищата, видно от представените по делото решения.

Относно обвързаността на съда от правната квалификация на предявения иск и служебното му задължение да го квалифицира сам, като изходи от основанието и петитума на исковата молба, както и за естеството на правоотношенията между работодател и работник, възникнали от сключен от работодателя в полза на работника импресарски договор, които въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Дали действието по подаване жалба до прокуратурата с твърдения за незаконни действия на определено лице и молба за съдействие за разрешаване на проблемите, е противоправно?

Какво включва като съдържание физическият контрол, осъществяван от митническите инспектори, възложен със заповед № 88/29.07.1998 г. на началника на митница Кулата, с оглед приетото от въззивния съд, че ищецът изпълнил задълженията си с осъществената от него частична проверка на товарен автомобил с per. № SK019HK и ремарке с per. № SK955FD (македонска регистрация)?

За отговорността на длъжника за неизпълнение на задължение за заместими действия и правното значение на бездействието на кредитора, който е бил овластен да ги извърши вместо длъжника.

За причинната връзка между вредите от извършеното престъпление и действията на полицейските служители, които не са успели да го предотвратят, въпреки положените усилия.

За необходимостта обясненията да бъда взети в рамките на започнало дисциплинарно производство във връзка с конкретни нарушения та трудовата дисциплина.

Дължи ли се обезщетение за вреди от трудова злополука когато е причинена трайна неработоспособност под 50%?

Относно реда за разглеждане спора за прекратяване на трудово правоотношение когато според Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията определена длъжност следва да бъде заемана от държавен служител, но се заема от такъв по трудово правоотношение и последното е прекратено по реда на КТ.

Относно правното основание на иска по чл. 99, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), като разрешен в противоречие с т. 9 отППВС№ 10/03.11.1971 г.

От кога застрахователят дължи лихва върху присъденото обезщетение за вреди и не е допуснал касационно обжалване по въпросите за съпричиняването и за размера на обезщетението за вреди?

За разграничаването на правоотношенията между страните по трудово правоотношение и правоотношенията, които възникват между тях във връзка с други граждански правоотношения.

За дължимостта на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за времето от прекратяването на трудовото правоотношение до възстановяването на предишната работа.

Относно възможността правоотношенията между уговорящ и третото лице да бъдат най-различни, включително и да произтичат от договор за издръжка и гледане.

Относно вида и обема на представителната власт ,свързана с разпореждането с вещни права.

Следва ли решаващият съд да участва при поставяне задачата на вещото лице, който въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 10 от TP № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС?

Относно началният момент от който започва да тече погасителна давност за подобрения в съсобственият им имот.

Дали тече давност по отношение на бившите собственици на земеделски земи преди правото им на собственост да бъде възстановено с решение на ОСЗ?

Дали съдът е задължен да се произнесе по допускане на делбата само въз основа на предявеното основание?

Относно критериите за преценка на характера на земята като земеделска или предназначена за други нужди , както и хипотезите при които е допустимо възстановяване на земеделските земи.

Относно действителността на договора за дарение, които е осъществен при наличието на основание, което е прехвърлянето на правото на собственост върху земеделската земя.

Решението е неправилно защото с него е разширен неоснователно от съда спорния предмет. В случая не е поискана и допусната поправка на грешка в решението, а извършено в противоречие с процесуалните правила допълване на същото.

Относно условията при които следва да се прекрати трудовото правоотношение със служител , който страда от хронично заболяване, което е включено в списъка на Наредба № 5 от 1987 г. на МЗ и което пречи да изпълнява трудовите си задължения за което са необходими определени условия , включително и невъзможност на предприятието да му осигури подходяща работа.

Относно допустимостта на гласни доказателства при условията на чл. 134, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване съдържанието на документ- протокол за замяна на ТПС Комисия, който е изгубен не по вина на страната.

Относно правния ефект на реституцията по ЗСПЗЗ спрямо влязло в сила съдебно решение по допускане на делба с участието на общината като предходен титуляр на правото на собственост, които са от значение за точното приложение на закона.

Относно конкретните обстоятелства за тълкуване по приложимостта на §2, ал.1 и ал.4 ПЗР ЗВ /ДВ, бр.120/29.12.2002г./ вр.чл.6 ЗИ /ДВ,бр.48/1949г./ за поделенията – местни структури на вероизповеданията, както и относно легитимацията на страните по делото – наличието или липсата на правосубектност на ищеца М. н. с. С., а оттук за надлежните страни – ищци в процеса и съответствието на материалноправната и процесуалноправната легитимация.

Дължи ли наемателят на наемодателя обезщетение за ползата от която е бил лишен, ако след прекратяване на договора за наем продължи ползването на имота, изразяващо се в съхранение на негови лични вещи, въпреки противопоставянето на наемодателя ?

Относно приложението на института на неоснователното обогатяване, когато между страните са налице договорни отношения, който е от значение за изхода на делото и е решен в противоречие с практиката на ВКС.

Предмет на делото по предявен павлов иск ли е договорът, от който произтича вземането на кредитора-ищец?

За възможността и начина на разпределяне на ползването на семейното жилище.

Относно възстановяването на собствеността върху земята, върху която са построени национализираните имоти.

Относно допустимите средства за доказване на употребата на алкохол и по материалноправния въпрос за значението на употребата на алкохол за безопасността на условията на труд и за способността да се изпълняват трудовите задължения, които въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата.

Кой е приложимият нормативен акт при определяне размера на командировъчните пари на шофьорите при извършване на международни автомобилни превози?

За възможността да се намалява неустойка по приватизационен договор поради прекомерност и/или при частично изпълнение на задължение за бездействие.

Относно правото на платен годишен отпуск на работника или служителя, който работи на непълно работно време.

За необходимостта мерките относно личните отношения на детето с родителя, който не упражнява родителските права да бъдат съобразени с обстоятелството, че те живеят в различни държави.

За възможността чрез иск да бъдат установени границите на подлежащ на възстановяване земеделски имот в урбанизирана територия.

Дали е активно легитимиран единият съсобственик да упражнява правата на собственост/в проявната форма, обективираща владението, ползването, извличането на граждански плодове и пр./ и да търси съдебна защита при тяхното нарушаване от страна на трети лица, или трябва да има съгласувани волеизявления от всички съсобственици, който въпрос е обуславящ изхода на спора и е решаван е противоречиво от съдилищата?

Кога настъпва ефектът на кооперативната реституция на иззето и одържавено след 10.09.1944 г. имущество на кооперативни организации, съгласно Закона за кооперациите/обн. Д. В., бр. 63/1991 г./ и ПМС № 192/1991 г. за условията и реда за връщане на кооперации на тяхно иззето и одържавено имущество след 10.09.1944 г. и Закона за кооперациите от 1999 г. и Наредба за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни с. на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.09.1944 г., приета с ПМС №162/2000 г./обн. ДВ, бр. 65/08.08.2000 г./, когато исковата молба е депозирана на 06.07.2000 г.?

За възможността във въззивното производство ищецът да направи възражения и да ангажира доказателства като защитно средство срещу възражения на ответника.

Относно базата за изчисляване на обезщетението при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

На кого принадлежи задължението да определи правното основание на иска и за допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост тогава, когато в административно производство по чл. 13 ал. 6 от ЗВСГЗГФ спорът между общината и ОСЗ е решен положително в полза на общината.

Относно разграничаването на правоотношенията между страните по трудово правоотношение и правоотношенията, които възникват между тях във връзка с други граждански правоотношения, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

За силата на пресъдено нещо на съдебната спогодба и възможността за намаляване на уговорената с нея неустойка и на материалноправния въпрос за възможността да бъде уговорена компенсаторна неустойка за вредите от неизпълнение на парично задължение.

Дали констативния нот. акт по § 149 ППЗПИНМ /отм./ има вещноправнодействие или има само установителен характер, както и за доказателствата с които може да се докаже факта на продажбата?

Относно началната дата на неплатежоспособността.

За задължението на съда да постави точна правна квалификация на заявените претенции и е относим към преценката налице ли е фактическият състав на така заявените претенции, в т.ч. кои искове са недопустими, поради липса на правен интерес и относим ли е този извод по отношение на осъдителните искове.

Относно въпросът за размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди.

Относно разграничаването на правоотношенията между страните по трудово правоотношение и правоотношенията, които възникват между тях във връзка с други граждански правоотношения, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Дали възрастовата клауза, съдържаща се в общите условия на ответната банка, по силата на която лица над определена възраст нямат право да получат ипотечен кредит, съставлява пряка дискриминация спрямо тези лица при упражняване на правото им на достъп до услуги?

Относно равното третиране на половете в сферата на заетост и условията на труд, в т.ч. и заплащането, нарушени с действията на ответната агенция. Относно оборимата презумпция на чл. 9 ЗЗоД, който прехвърля тежестта на доказване на ответника, които въпроси са от значение за изхода на спора и по които липсва трайно установена съдебна практика, предвид обстоятелството, че приложимия Закон за защита от дискриминацията е сравнително нов и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Относно зачитането като трудов стаж на времето,през което неработещата майка е отглеждала първото си дете – за периода от 31.07.1973г./когато то е родено/ до 7.05.75г.,когато тя е започнала работа по трудово правоотношение.

Дали документ, който изхожда само от една от страните по привиден договор, може да бъде счетен за обратно писмо за доказване на симулация или той представлява само начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. 1 ГПК?

Относно наличието на вещнопрехвърлително действие на продажба на имот от несобственик.

Относно възникване правото на собственост на движими вещи, изработени от физически лица, включително и ако те са съдружници в СД при изработването на вещите от закупени от тях или от дружеството материали.

Недопустимо ли се явява постановеното първоинстанционно решение при положение, че ищецът по брачния иск не се е явил лично на насроченото от съда ново помирително заседание по брачното дело, при хипотезата на чл. 259, ал. 3 ГПК/отм./ и делото е следвало да бъде прекратено?

Кой е субектът на служебното правоотношение по иск с правно основание чл. 121, ал. 3, т. 1 ЗДСл?

Относно доказателствената стойност на издаден от купувача разходен касов ордер, без да е съпроводен с фискален касов бон, издаден от доставчика съгласно чл. 23, ал. 1 Наредба № 4/16.02.1999г. /отм./, и доказателствената стойност на дневния финансов отчет по служебен бон-разпечатка, в който е документиран фискален бон, регистриран чрез фискално касово устройство, за осъществена продажба в брой на определена стойност.

Когато с нотариална покана се връчват документите, приложени към нея, има ли същата удостоверителен характер по отношение на връчването на документите?

За правната квалификация на иска и за правомощията на въззивния съд при неправилна правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд.

Относно приложимия закон за възстановяване на собствеността на отчужден имот и дали е допустимо осъществяване на косвен съдебен контрол върху решение постановено от административен съд тогава, когато ищецът е бил страна в административното производство.

Дали въззивният съд може да откаже събиране на нови доказателства които са съществували, но не са били известни на страната в производството пред районния съд, с оглед разпоредбата на чл. 266 ал. 2 и на чл. 267 ал. 2 ГПК ?

Относно правната квалификация на предявения иск при неясна искова молба.

Относно характера на средствата, които се акумулират във Фонд "И" към ЦКС, създаден на основание чл. 61г ЗКПО /отм./ и дали ЦКС има право да предоставя тези средства на кооперациите под формата на заем.

Доколко изкупуването на жилището, преди развалянето на алеаторния договор, по реда, предвиден в ПМС №170/1991 година, представлява възстановяване на собствеността върху имота или се явява способ за придобиване на собственост по силата на правна сделка, както и доколко съпругът на лицето, което е изкупило по реда на цитираното постановление имота, е придобил в съсобственост имота, доколкото е заплатена цена, по-голяма от получената през 1989 година ?

Възможно ли е след изтичане на преклузивния едногодишен срок за предявяване на иска ищецът да въвежда твърдения за нарушения на закона, които не са посочени в исковата молба и на материалноправният въпрос за възможността за прехвърляне на законова компетентност от един административен орган на друг, както и подлежи ли прехвърлянето на правомощия на доказване по общия ред?

Въззивното решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото съдът не е изследвал настоящата стойност на дарените имоти, чрез която се осъществява обезвъзмездяването по чл. 36 ЗН и неправилно е приложил материалния закон, намалявайки дарение, извършено от разполагаемата част на наследодателите.

Относно тълкуване съдържанието на законовите разпоредби, въвеждащи право на разсрочено плащане на цената по приватизационен договор /чл. 25, ал. 2 ЗППДОбП /отм./ и хипотезите на прекратяване на това право /чл. 25, ал. 4 ЗППДОбП /отм./, и настъпването на предсрочна изискуемост на цената по договора.

Относно солидарната отговорност на нововъзникналите търговски дружества за задълженията на преобразуваното и за изискуемите се материалноправни предпоставки за предявяване на иска по чл. 180, ал. 1, т. 3 ДПК /отм./ е в отклонение от трайната практика на ВКС, изразена в цитираните от касатора и приложени в препис към касационната жалба съдебни актове на касационната инстанция.

Относно правните последици от реализираното право на приспадане на данъчен кредит.

За правната квалификация на предявения от ищцата иск за осъждане на ответника да възстанови за негова сметка неправомерно прекъснатото водоснабдяване в собствения й недвижим имот.

Относно приложението на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./,във връзка с предвидените сервитутни зони около съществуващите енергийни обекти, за правното значение на установената по делото липса на изискуемите се по чл. 22 ППЗЕ – чл. 25 ППЗЕ /отм./документи и на незаконността на строителството при преценката за основателността на негаторен иск и за това доколко притежателите на правото на собственост следва да търпят ограничение на правото си с оглед защита на обществения интерес от електроснабдяване.

Дали фискалният касов бон /т.нар „касова бележка”/ към издадена фактура удостоверява надлежно извършено плащане или това плащане следвало непременно да се установи от дружеството касатор „със съответния платежен документ съобразно счетоводните стандарти в България”?

Относно възможността на упълномощителя Я. да формира правно валидна воля при претърпян срив в хемодинамиката на организма.

Носител ли е ищецът – чуждестранно юридическо лице – на авторско право върху създаденото произведение, за да търси защита ч. противопоставяне на предприети от ответника в България неправомерни действия по ползването му и кой е приложимият закон, по който ще се изведе претендираното право на защита?

Относно правната природа и действие на чл. 213 КЗ и чл. 213А КЗ , след 2007 год., поради липса на съдебна практика по приложението на пар. 143 ЗИДКЗ и съществуваща известна неяснота в законовия текст, създаващ ограничено ретроактивно действие на горепосочената нова материалноправна норма и конкретно условие за приложението и – липса на осъществено към 23. 11. 2007 год. плащане, удовлетворява критерия за селекция на достъпа до касация.

Длъжен ли е съдът да се произнесе по направено от ответника възражение за погасяване на иска поради изтекла давност, като правно средство на защита?

Разсрочване задължението на купувача по приватизационен договор може ли да бъде възприето като animus novandi, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващото предходно задължение?

Относно допустимите доказателствените средства, с които може да бъде установено правото на собственост върху г. до одържавяването им в производства по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ.

За съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии.

Относно право на собственост към момента на одържавяване на гори на писмени документи при недеклариране на горите през 1949г. съобразно Указ № 573/1949г. и при липса на нотариални актове.

За необходимостта в заповедта за уволнение да бъдат посочени изрично качествата, които липсват на работника, за да изпълнява трудовите си задължения.

Кому подлежи на възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд: на незаличената кооперация, на членовете на заличената кооперация, на членовете на кооперацията, от която е отнета гората или на членовете на проеобразуваната кооперация, чийто е бил ревирът; който въпрос е разрешен в нарушение на практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото?

В кой момент горопритежателите, които са плащали петини за предоставените им гори, са ставали собственици на г. – със снабдяването им с нотариален акт или с факта на плащане на петините?

Относно направеното възражение за прихващане със стойността на направените подобрения от страна собственик срещу отстранилия го носител на правото на ползване.

Относно допустимостта на предявения отрицателноустановителен иск за собственост. Дали е настъпило реституционното действие на решението за отмяна на отчуждаването за имот, постановено на основание чл. 4 ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. и на това основание праводателят на касатора е придобил право на собственост върху него и валидно се е разпоредил с в полза на касатора чрез дарение?

Кой има право да извършва промени в щатното разписание по отношение на персонала в системата на народната просвета и необходимо ли е изготвеното от директора на учебното заведение длъжностно щатно разписание да бъде съгласувано с инспектората по образование?

Обвързан ли и съдът със заключението на вещото лице и следва ли да го обсъди с всички доказателства по делото? Кога предположението е допустимо като доказателство в гражданския процес?

Нищожно ли е съдебно решение, подписано от съдията, разгледал делото, в което решение като автор е посочено друго лице?

За възможността за доказване на правото на собственост с нотариален акт за завет при възстановяване на собствеността върху земеделска земя.

Относно съотношението на различните правни способи,предвидени в ГПК,за ликвидиране на съсобствеността,предпоставките за тяхното приложение и с оглед на приложението на същите по отношение на настоящия спор.

За правната квалификация на предявения иск и за правомощията на въззивния съд, когато първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на спорното материално право.

Има ли право трето ползващо се от договор за прехвърляне на недвижими имот срещу задължение за гледане и издръжка лице, да иска неговото разваляне, след смъртта на прехвърлителя-собственик на прехвърления имот, поради неизпълнението му по отношение на третото лице?

Допустима ли е съдебна делба на помещения изградени в отклонение от одобрен архитектурен проект?

При постановяване на решение за поправка на очевидна фактическа грешка (неправилно квалифицирано като допълнително решение), кое решение въззивният съд следва да провери: поправеното или решението преди поправката?

Дали представеният протокол от 22.03.1929г.на Дьовленския мирови съдия е достатъчно доказателство,установяващо право на собственост при положение,че други не са налице,тъй като по безспорен начин е установена липсата на част от страниците на емлячния регистър от 1949г,отразяващи заведените недвижими имоти, притежавани от наследодателя на жалбоподателя?

Относно касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е уважен предявеният обратен иск по чл. 409 ТЗ /отм./ и е осъден ответника-касатор да заплати на И. К. С. застрахователно обезщетение в размер на 1349,84 лева ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски.

Относно уговорката за цена, като съществен елемент от всеки възмезден договор, е действителна и в хипотеза, когато размерът й не е бил точно определен, но е все пак определяем.

Относно решаващите изводи на въззивния съд относно началния момент, от който започва да тече лихвата за забавено плащане на дължимото от Г. ф. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 88, ал. 1 ЗЗ /отм./.

За тежестта на доказване относно наличието на нарушенията, допуснати от работника, които са обосновали налагане най-тежкото наказание по чл. 188 КТ.

За липса на договор за заем и съответно възникнало задължение за връщане на заетата сума, при наличие на представен договор с нотариална заверка на подписите, тълкувайки изразената в него воля.

Относно случаите,когато в предварителния договор за покупко-продажба на недвижими имот е включена клауза за т.нар. “отметнина” /право на страната да го прекрати преди да е започнало изпълнението му като загуби обещаното или даденото/ и тази страна е упражнила правото си – то другата страна има ли право да иска обявяването му за окончателен или е носител само на правото да иска присъждане на уговорената в случай на отказ от договора престация.

Дали за да се придобие собствеността по давност е необходимо предварително изрично позоваване за това от владелеца-чрез предявяване на иск,възражение, снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка – или действието на давността настъпва по право с непрекъснато владение,осъществено в предвидения в закона срок,без да е необходимо владелецът да предприема каквито и да е било други действия?

Относно решение № 2148/7.05.2002 г. по гр.дело № 367/2001 г. на III-то г.о., според която извършването на подбор е наложително, при наличие на организационни промени в самото предприятие, изразяващи се в сливане на дейността на две от лабораториите, каквото изискване не е задължително, когато се закрива част от предприятието, обстоятелство, установено в настоящия спор.

Налице ли и е правен интерес за ищците от предявения отрицателно установителен иск за собственост, ако те разполагат с възможността да предявят срещу ответника осъдителен иск?

Относно приложение на основанието за обявяване относителна недействителност на сделките по чл. 180, ал. 1, т. 2 ДПК/ отм./ и относно тежестта на доказване за влизане в сила на наказателните постановления относно публични вземания.
Дали следва да бъдат доказани по основание и размер/ с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение/ всички публични задължения, установени преди вписването на учредения особен залог върху имуществени права на длъжника, за които е налице позоваване в исковата молба по отменителния иск по чл. 180 ДПК /отм./, или е достатъчно да бъдат доказани само някои от тях.

Относно допустимостта на нови гласни доказателства пред въззивния съд при повторно разглеждане на делото в тази инстанция ,обусловили решаващите изводи на съда по същество ,правилото на чл. 218 б. “з”, ал. 3 ГПК (отм) и предвид съответствието на решението с указанията по т.11 от Тълкувателно решение №1 /2001г на ОСГК на Върховия касационен съд.

За последиците от разглеждане на делото и постановяване на решението е без страна да е призована за заседанието пред въззивната инстанция, доколкото адресираната до нея призовка е била връчена на адвокат-пълномощник на насрещната страна.

Относно приложението на придобивния способ давностно владение, когато имотът е бил включван и изключван от регулация, в резултат на което е променял характера си от селищен в земеделски и обратно.

Относно погасителната давност на претенции за репариране на вреди от престъпление , потърсени по исков ред след приключване наказателен процес. С оглед приетото от Врачански окръжен съд , осъждането с влязла в сила присъда да е равнозначно на откриването на дееца и съответствието на това разрешение с указанията в т.2 от Тълкувателно решение №5 /2006г на ОСГК и ОСТК на Върховия касационен съд , са дали основание да допускане на касациоввата жалба .

Относно допустимостта на съдебна делба на съсобствен при равни права незастроен УПИ, в който могат да се построят две жилищни сгради.

Дали органът по чл. 3 ЗППДОбП /отм./ представлява дружеството, чиято обособена част, е предмет на приватизационната продажба или то е трето лице за сделката, в чиято полза тя е била сключена и оттам може ли такъв търговец да претендира пряко въз основа на нея изпълнение от купувача на задълженията му /извън плащането на покупната цена/ или това може да става само въз основа на съответни анекси към договора, подписвани помежду им?

Относно поставения въпрос касаторът сочи, че искът е предявен след смъртта на прехвърлителя от съпругата му, поради което искът за разваляне на двата процесни договора следва да се отхвърли частично до размер от Ѕ идеална част от процесните имоти – частта на починалия прехвърлител.

Дължи ли се обезщетение на работника за неизползван платен годишен отпуск за времето от уволнението до възстановяването му на работа, който се зачита за трудов стаж?

Относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба.

За началния момент на давностния срок за вземане за неустойка за забава, когато е уговорено, че същата се дължи за всеки просрочен ден.

Съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е отхвърлил искането на ищцата за гласни доказателства във връзка с изясняване на възникналия спор и по този начин, в нарушение на основни принципи на гражданския процес, я е лишил от право на защита. Съдът едностранчино е анализирал показанията на разпитаните свидетели.

Относно разрешаване на процесуалноправния въпрос за правната квалификация на иска, предмет на облигационния спор, в противоречие с практиката на ВКС, че определянето й представлява служебно правомощие на решаващия съд, при упражняването на което той би могъл евентуално да сподели – без обаче никога да е обвързан, от предложена от ищеца квалификация на претенцията му в исковата молба.

Нищожен ли е предварителния договор за продажба на недвижим имот, включващ и земя сключен от чужд гражданин, като купувач макар и постоянно пребиваващ в България при действието на чл. 22, ал. 1 от Конституцията на Република България в първоначалната му редакция от 1991г. и основание ли е тази нищожност за връщане на даденото по нищожния договор на неосъществено основание по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД?

Относно допустимостта на въззивното решение и от кой момент вземането за цялата арендна вноска става изискуемо.

Относно противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2008 год. ВКС-Търговска колегия.

Може ли да бъде предявен и подържан иск срещу ответник, чието заличаване от търговския регистър вече е постановено към депозирането на исковата молба?

Относно значението на вписана искова молба при последващ спор с приобретател, придобил правата си след вписването с оглед въпроса следва ли ищците отново да проведат пълно и главно доказване на придобивното си основание, ако ревандикират имот от лице, придобило правата си след вписване на исковата молба против неговия праводател.

За да има пълно доказване постигнато чрез косвено доказване на получени при продажба и дадени при покупка на недвижими имоти,средства, не е необходимо цената на имотите задължително да се привежда по банков път. Въпрос на договаряне е как да се заплати-дали в брой или по банков път. И при безспорно установената валидност и на двете сделки, допустимо е при наличието на вложени на влог суми в чужда валута,получени от продавача след продажбата,да се приеме, че плащането на цената при втората сделка-покупката от купувача-да е станало също в чужда валута, а не както е посоченото в нотариалните актове плащане в български лева.

Относно момента от който застрахователя изпада в забава и относно правоприлагането на Наредба №18, чл. 9, т. 3 отм., на нормите на Закона за задължителното застраховане /отм./ и ТЗ, уреждащи обезщетяването на имуществени вреди при застраховка “Гражданско отговорност” и съотношението между тях.

Относно активната легитимация на ищцовата страна е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.

Дшхдяхд активната материалноправна легитимация на ищеца във връзка с извършената апортна вноска на процесната идеална част от недвижимия имот е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.

Относно момента от който се прекратяват правомощията на управителя на дружеството с ограничена отговорност, е решен при съществуваща противоречива съдебна практика по този въпрос.

Относно сделката по прехвърляне на търговско предприятие и в частност, за значението на вписването му по партидата на прехвърлителя и приобретателя.

Относно въпроса за суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице съгласно ТЗ.

Относно липса на съдебна практика по материалноправния въпрос за възможността наемен договор между лечебни заведения, регистрирани по ТЗ, да се сключи за срок по-дълъг от 3 години преди влизането в сила на ЗДЗЗД /Обн. ДВ, бр. 92 от 13. ХI.2007 г./.

Относно процесуалноправни и материалноправни въпроси, по които няма практика на ВКС на РБ и са от значение за точното прилагане на закона. Относно развитието на правото, са свързани с активната легитимация на съдружника в дружество с ограничена отговорност в ликвидация да предяви срещу ликвидатора иск за заплащане на обезщетение за вреди от бездействието на последния и с отговорността на ликвидатора по чл. 266, ал. 6 ТЗ.

Относно постановяването според тях на обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС досежно изискването за наличие на правен интерес като задължителна процесуална предпоставка от категорията на положителните за предявяване на установителен иск за прогласяване нищожността на сключена между трети лица сделка.

Кому е принадлежала собствеността на процесните земи, представляващи дървопоризводителна горска площ, към момента на одържавяването им през 1958г., в хипотезата, при която само част от наследниците на общия наслодедател са заявили по предвидената от закона реституционна административна процедура възстановяването на правото на собственост върху същата и възможността решението на административния орган - ОСЗГ да се обори по исков ред?

Може ли да се иска на отпаднало основание - чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД - връщане на цена, авансово платена по сключен договор, развален поради неизпълнение?

Доколкото се отнася до ограничено по време ретроактивно действие на една нова и действаща понастоящем правна уредба в материята на застрахователни правоотношения, възникващи при покупки на полици за задължителната застраховка по риска „гражданска отговорност” на автомобилистите и доколкото в тази връзка наложително се оказва тълкуване на израза, употребен в текста на § 143 от ПЗР на ЗИДКЗ: „случай на встъпване в право, по който не е извършено плащане към деня на обнародването на този закон в ДВ”?

Относно нищожността на клаузата за неустойка поради липсата на краен предел за начисляване и прекомерния й размер съдържаща се в приложените към жалбата съдебни решения.

Относно материалноправен въпрос решаван противоречиво от съдилищата, който е от съществено значение и е свързан с възможността юридическо лице да бъде регистрирано като управител на ООД.

Относно обективните предели на застраховката по риска “Гражданска отговорност” при хипотезата, когато увреждащото и увреденото превозни средства са елементи от едно съставно ППС с един и същи водач.

От кой момент е възникнало вещното право на собственост върху процесния имот в патримониума на ищеца, респ. от кой момент ответното дружество е ползвало същия имот без правно основание, е основният спорен въпрос, обусловил решението на ПАС, който е разрешен в противоречие с ТР № 2/1995 г. на ОСГК на ВС и цитирана практика на отделни състави на ВС и ВКС, представляваща константна практика ?

За задължението на съда да се произнесе по предявения иск, въз основа на твърдяните факти.

Необходимо ли и съгласие на продавача по приватизационния договор за плащане на задължението чрез компенсаторни инструменти?

Има ли АСлПК – гр. София активна процесуалноправна и материалноправна легитимация да води искове за реално изпълнение срещу неизправни купувачи по приватизационни договори?

Относно приетото за виновното поведение на двамата водачи на МПС е от значение за обема на отговорността на застрахователя и за изхода на спора, но ВКС.

Може ли страна, чужда на правния спор, да обжалва постановеното решение, с което е разрешен спор между други страни, който въпрос обуславя преценката за валидност на въззивното решение?

За характера и допустимостта на възражение за прихващане за недостатъци на СМР: подмяна на изкривени колони и възстановяване на външно дворно осветление.

Настъпва ли правоприемството между закритите държавни училища и М. на о. и н. , предвид възприетото с обжалваното решение правоприемство между закрития С. – педагогически интернат „П“ гр. С., ответник по иска, където ищцата е изпълнявала длъжността „работник в кухнята“, и където е настъпила трудовата злополука и М. на о. и науката?

За правната квалификация на предявения иск и за правомощията на въззивния съд, когато първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на спорното материално право.