чл. 290, ал. 2 ГПК

Дали неизпълнението на указанията на ВКС са довели до недопустимост на съдебния акт или до неговата процесуална незаконосъобразност?

Предстои добавяне на анотация.

Възниква ли на основание чл. 648 ТЗ в партимониума на третото лице вземане за връщане на заплатената от него цена по обявената за относително недействителна прехвърлителна сделка, ако върху прехвърлените недвижими имоти са заявени противопоставими права на собственост от последващ приобретател?

Има ли право съпритежател на идеални части от акции да участва самостоятелно в ОСА без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл.177 ТЗ? Дали наследниците на починалия акционер, притежаващи заедно идеална част от общия брой на притежаваните от наследодателя акции, е признато правото да участват лично в работата на ОСА на дружеството?
Съвместното упражняване на право на глас, което е допуснато в хипотезата на съпритежаване на дялове, допустимо ли е в хипотезата на съпритежание на акции по смисъла на чл. 177 ТЗ?
Недопускането до участие на ОСА на част от съпритежателите на акции, чийто глас няма да бъде зачетен при неучастието на останалата част на съпритежателите на тези акции на проведеното ОСА, опорочава ли проведеното ОСА и това може ли да се приеме за основание за отмяна на приетите на него решения?

За задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор,когато отменя решението на първоинстанционния съд.

Нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и с основните принципи на задължителното здравно осигуряване клаузите на сключен през 2015г. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането от НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в приложение № 2 към договора стойности?

Пред кой съд и по кой процесуален ред следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, произтичащо от акт на висшата националната юрисдикция, която се е произнесла като последна инстанция по отнесения до нея правен спор?
Легитимирано ли е Народното събрание да представлява държавата като процесуален субституент по искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС?
За допустимостта на съдебното решение по отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС, без по противоконституционността на този закон да се е произнесъл компетентния Конституционен съд.
За допустимостта по иск за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз съдът да се произнесе по правилността на определение по допускане на касационното обжалване, с което е оставено без уважение искане за отправяне на преюдициално запитване.
Длъжен ли е Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване съгласно чл. 629, ал. 3 ГПК преди да се е произнесъл по допускане на касационното обжалване, ако искането е свързано с касационните оплаквания срещу въззивното решение, а не с повдигнатите правни въпроси, които са основание за допускане на касационното обжалване?
Задължен ли е Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване, ако касационното обжалване не е допуснато?
При кои предпоставки държавата отговаря за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз и налице ли е причинна връзка между поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС и вредите от неговото приложение, предвид непосредственото действие на Конституцията и уредения в нея примат на правото на Европейския съюз пред вътрешното законодателство; обусловена ли е отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз от обстоятелството, че пострадалият не е „чуждестранно лице” по смисъла на чл. 63 ДФЕС?
Съставлява ли ограничение на свободното движение на капитали или ограничение върху плащанията по смисъла на чл. 63 ДФЕС, вписването и реализирането на законна ипотека върху имущество на дружеството за дълг на негов акционер?
Засяга ли се дейността на търговското дружество от ограничаването на свободното движение на капитали; както и действително претърпяна вреда ли е заплатеният от неправомерно отстранения собственик на имота наем в размера, който той е уговорил с наемодателя и обвързан ли е съдът от размера на уговорения наем?

Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН?

Относно правните последици от отмяната по чл. 99, ал. 1 АПК на решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ по чл. 29, ал. 3 ЗННИ (Закона за насърчаване на научните изследвания) /ред. на ДВ, бр.83/2010г./, въз основа на което е сключен договор по чл. 29, ал. 4 ЗННИ.

След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г. по адм.дело № 2385/16г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?

Исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ са процесуален способ за защита срещу порочни вписвания в Търговския регистър, предоставен на всяко лице, което има правен интерес да установи нищожност или недопустимост на конкретно вписване или несъществуване на вписано обстоятелство. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковете и трябва да е налице не само към момента на тяхното предявяване, но и във всеки момент от развитието на исковия процес като условие за допустимост на съдебното решение, с което съдът се произнася по същество относно валидността и допустимостта на оспорваното вписване и/или относно съществуването на вписаните обстоятелства. Определящи за правния интерес са твърденията, с които ищецът обосновава необходимостта от търсената с исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ защита, но отсъствието на такива твърдения не лишава съда от правомощието да изследва служебно наличието на правен интерес, преценявайки дали и в каква степен положителното произнасяне по исковете, т. е. признаването на извършеното вписване за нищожно или за недопустимо и/или на вписаното обстоятелство за несъществуващо, ще рефлектира благоприятно в правната сфера на ищеца и ще доведе до настъпване на целения от него правен резултат.

Има ли право съпритежателят на идеални части от акции да участва самостоятелно на общо събрание на акционерите без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл. 177 ТЗ?

Какъв е приложимият давностен срок по отношение вземанията на кредитора по индивидуалните договори, сключени между НЗОК и изпълнителите на медицинска болнична помощ по реда на чл. 59 ЗЗО, вкл. за надлимитни дейности – общ или специален по чл. 111, б. в ЗЗД?

Какъв е характерът на иска по чл. 626 ГПК – осъдителен или установителен и как се развива производството при подаване в срок на възражение по чл. 16 Регламент /ЕО/ №1896/2006 год. на ЕП и Съвета?

Подлежат ли на заплащане от възложителя допълнителните и необходими СМР, които са възникнали в хода на изпълнение на договор, сключен при действието на ЗОП /отм./?

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство, ако в хода на делото е установено, че кредитополучателят е надплатил сума, която е в по – голям размер от неплатената сума, която банката твърди, че е основание за предсрочна изискуемост?

Знанието за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност по чл.115 ЗКИ достатъчно ли е, за да се приеме наличието на „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, с оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Налице ли е валидно изменение на договор за изработка, сключен по реда на ЗОП(отм.), респ. на НВМОбП (отм.) относно обема на възложената работа, при отсъствие на допълнително писмено споразумение между страните по см. на чл.31 НВМОбП(отм.)?
Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, извън възложените му с договор, сключен по реда на ЗОбП(отм.), респ. Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (сега отм.)?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД? От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?

Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си и да изложи съображения при значително увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, в сравнение с първоинстанционния съд, при съобразени от двете инстанции едни и същи обективни обстоятелства от значение за размера на обезщетението съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд?
Достатъчно ли е доказването на възможността за узнаване от увредения при проявена от него дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е непълнолетен, съответно неправоспособен, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато е установено, че ПТП е настъпило именно поради липсата на правоспособност, умения за шофиране и навици на този водач?

Има ли право съпритежател на идеални части от акции да участва самостоятелно на общото събрание на акционерите без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл. 177 ТЗ?

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и се произнесе на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?

Какво се означава с понятието „Публичен склад за зърно“ по смисъла на ЗСТЗ /отм./ - юридическо лице с предмет на дейност съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи или определена складова вместимост, вписана в лицензията на публичния склад? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Попада ли ипотека, учредена върху недвижим имот за обезпечаване на чужди задължения, сред сделките, забранени с чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./, или за учредяването на ипотека са приложими специалните правила на чл. 10 ЗСТЗ /отм./, ал.2 и ал.3? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН?

За правомощията на въззивния съд при постановяване на решението му в контекста на чл. 269 ГПК.

По приложението на чл. 12 ГПК и на чл. 235 ГПК - Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортното произшествие да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи?

С оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН, допустимо ли е „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН да бъде обосновано със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор?

Получените мнения на ТЕЛК по чл.333, ал.2 КТ и разрешения на инспекцията по труда по чл.333, ал.1 КТ за всички основания за уволнения, предвидени в КТ, ли се отнасят или само за изрично поисканите от работодателя?

Разполага ли ответникът по иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 ТЗ - издател на запис на заповед, с възражение за погасяване по давност на вземането по каузалната сделка, обезпечено със записа на заповед, по която ищецът - приносител на менителничния ефект е кредитор, а длъжник е трето лице?

При присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, когато ищецът претендира единствено обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, приспада ли се полученото обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ?

Какъв е срокът на погасителната давност за предявяването на иска по чл. 145 ТЗ – 3-годишен или 5-годишен?

При наличието на клауза в Договор за банков кредит за момента/датата на уведомяване за настъпване на предсрочна му изискуемост, а и след като правото на банката за това не е било упражнено в срок от 5 /пет/ години, т.е. в пределите на общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, настъпва ли погасителен ефект при неспазването на уговорения момент/дата на уведомяване и кой е моментът, от който погасителната давност започва да тече?

За характера на претендираните суми относно дължимата лихва касаеща обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС.

За правомощията на въззивния съд във връзка с установяване на фактическата обстановка.

За задлъжението на въззивния съд да обсъди възраженията на страните.

За ролята на приемо - предавателния протокол при доказване на договорното изпълнение и неговото приемане и за възможността при липса на двустранно съставен и подписан протокол изпълнението на договора и приемането на изпълнението да се доказват с други доказателства и доказателствени средства.

Гражданско или административно е делото по спора, дали ЗДДС допуска за цената по договор с лице, регистрирано по ЗДДС, доставчикът да начисли ДДС и дали купувачът дължи на продавача ДДС върху уговорената цена?

С оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН, следва ли „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН да бъде тълкувано като „неплатежоспособност“ по смисъла на чл.36, ал.2 ЗКИ; допустимо ли е „знание за неплатежоспособност“ да бъде обосновано със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор?

Дали изменението на договор за лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, заменя ли го с други, нови и различни правоотношения от тези по съществуващия договор за лизинг, т.е. представлява ли обективна новация?

За правомощията на въззивния съд при обжалване на първоинстанционно решение, постановено по нередовна искова молба и за изискванията за редовност на исковата молба за отнемане на незаконно придобито имущество по чл. 74 ЗОПДНПИ, ал. 1 и 2.
За значително несъответствие между имуществото, с което ответниците са разполагали в началото и в края на изследвания (за всеки от тях) период и по-специално подлежат ли на отнемане парични средства по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период.

За начина на определяне стойността на дружествения дял на починал съдружник в дружество, притежаващо статута на предприятие – майка.

Уговорката в допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на осн. чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфичните провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД.

По начина, по който е определена, неустойката за забавено изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение не е съобразена с вида на неизпълнението на продавача и размера на неизпълнената част, тъй като размерът на неустойката не е определен като тяхна функция, доколкото се съизмерява с продажната цена на имота, определена в договора, а не неизплатената част от възнаграждението на посредника. Поради това по начина на уговарянето й тази неустойка би могла да доведе до значително несъответствие между размера на неизпълненото задължение на продавача и периода на забавата му и размера на дължимата от него неустойка и в този смисъл – до значително неравновесие между правата на страните по договора.

При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, от кой момент се дължи обезщетение за забава?

При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда и неизяснени от съда противоречия в приобщените по делото свидетелски показания, длъжен ли е въззивният съд да обсъди, въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани, относими и релевирани доказателства и доводите на жалбоподателя и самостоятелно да установи фактическата обстановка,към която да приложи относимите материалноправни норми?

За критериите по чл.52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, и за задължението на съда да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение.

За предпоставките за прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента.

1. Може ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на факти, твърдения за които не са наведени от страните в производството?
2. Годно доказателствено средство ли са свидетелските показания за установяване на факти, изискващи специализирани знания в областта на медицината и имащи значение за определянето на размера на застрахователното обезщетение?

Договорът за учредяване на ипотека доказва ли обезпеченото вземане и за отговора има ли значение обстоятелството, че въз основа на вписания нотариален акт за ипотека е издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 6, ГПК, пр. 2 вр. чл. 173, ал. 3 ГПК, а предявеният иск е за съществуване на вземането (предвиденият в чл. 422 ГПК)?

За критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди и съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Може ли обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено от съда по чл.51, ал.2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици, на основание, че ответната страна е участвала в процесуални действие, свързани с доказване на такива конкретни действия или бездействия?

Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.

Относно задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.

Допустимо ли е при наследяване на поименни налични акции от няколко наследници да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира?

За размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Налице ли е правен интерес за ищцата от предявяване на установителен иск за нищожност на договор, поради невъзможен предмет, по който тя не е страна, доколкото ищцата няма да може да черпи права от съдебното решение, дори ако то бъде постановено в нейна полза?

За проверка на съответствието на извода на въззивния съд, че не дължи произнасяне по неконкретизирано от фактическа страна, макар и заявено с отговора на исковата молба, възражение за съпричиняване.

Налице ли е преклузия досежно искане на ищеца за допускане на доказателства от въззивната инстанция, след като същото е заявено в първото по делото открито заседание пред първоинстанционния съд, след обявяване на доклада по делото?
Следва ли въззивният съд да допусне изслушването на свидетелски показания за изясняване на механизма на настъпване на ПТП и поведението на участниците в него при положение, че по делото не се съдържат други данни, годни да установят горните обстоятелства; Може ли съдът да обоснове фактическите си и правни изводи по изхода от правния спор, като се позове на акт и/или доказателствени средства, приобщени по воденото по случая наказателно производство?

За приложението на нормите по чл.172 ГПК и чл .235, ал. 2 ГПК и конкретно - могат ли изводите на съда за основателност на иска да се основават само на показанията на свидетел, който е в родствени отношения със страната, без да са обсъдени всички доказателства по делото?

Какви акции придобива всеки един от наследниците при наследяване на налични поименни акции – реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от всяка акция съобразно наследствения му дял?

Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?

Произвежда ли материалноправен ефект волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, обективирано в исковата му молба по чл. 430, ал. 1 ТЗ, връчена на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК?

Намира ли приложение изискването на чл. 177 ТЗ за упражняване на правата на акционерите върху съсобствени /налични и поименни/ акции заедно чрез определяне на общ пълномощник по отношение на правото на участие в ОСА и в гласуването на въпросите по дневния ред и за качеството акционер на лице притежаващо по наследство идеални части от акция?

За задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата и да обсъди доводите и възраженията на страните, въз основа на които да изведе собствени фактически и правни изводи по спорното материално право.

Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи на страните във въззивната жалба, респ. в писмения отговор?

Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, които носят информация за релевантните по делото факти и в частност показанията на причинителя на увреждането при предявен пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ и приетите по делото експертизи?

Притежава ли кредиторът възможност да предяви иск по чл.135 от ЗЗД по отношение на увреждащите действия на поръчителя, независимо от акцесорния характер на поръчителството?

Длъжен ли е съдът да разреши спора, като подложи на преценка събраните по делото и относими към спора доказателства и като основе решението си само върху осъществили се в обективната действителност факти?

За предпоставките, при наличието на които съдът постановява решение за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (чл.608 ТЗ) на търговеца - длъжник.

Приложими ли са Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, ЗУТ и други нормативни актове към условията и сроковете, при които производителят и/или изпълнителят на монтажа на асансьор са поели към съответния инвеститор задължението за собствена сметка да извършват гаранционни ремонти?

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?

Дали констатираната от съда нищожност по чл. 146 ЗЗП на уговорка в клауза от договор за банков кредит, предвиждаща право за банката - кредитор да променя едностранно размера на договорната възнаградителна лихва по кредита, обуславя нищожност и на съдържащата се в същата клауза уговорка за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в конкретно определен размер?

Намират ли приложение постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г., ОСГК на ВКС относно силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя в делбения процес, когато недвижимият имот е прехвърлен след завеждане на исковата молба, но същият е въведен в процеса за първи път едва с допълнителна искова молба в срока по чл. 341, ал. 2 ГПК, която обаче е последваща спрямо прехвърлителната сделка в полза на третото лице?

Допустимо ли е със свидетелски показания да се установи замяна на купувача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот?

Допустимо ли е да се променя предметът на обществената поръчка чрез устно договаряне на допълнителни видове строително монтажни работи в отклонение от съществените параметри на първоначално възложената обществена поръчка?

Лишено ли е от правно основание включването в предмета на договора за наем на застроен имот – публична държавна собственост на идеални части от дворното място?

Когато не са платени обезщетения и не е проведена докрай процедурата по отчуждаване на недвижим имот за улица и имотът е останал в патримониума на собствениците, то неплатените обезщетения представляват ли обогатяване на общината, която е провеждала тази процедура и обеднели ли са собствениците с пазарната стойност на имота, след като не са загубили собствеността?

1. Компетентно ли е Общото събрание на облигационерите да взема решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, издадени от акционерно дружество?
2. При положителен отговор на първия въпрос - с какво мнозинство следва да бъде взето решението за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, за да бъде правнообвързващо за всички облигационери, включително за неприсъствалите/непредставените на събранието и за гласувалите „против“?
3. Явява ли се изричното предвиждане в проспекта за емисията облигации по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност?

При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, редукцията на дължимото обезщетение към кой размер се прилага, към преценения от съда за справедлив или към претендирания?

При предявен осъдителен иск за неустойка и въведено от ответника възражение за недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, кой носи доказателствената тежест да установи релевантните факти, на които да се основе оценката относно действителността на клаузата?
Допустимо ли е с въззивната жалба да се навеждат нови обстоятелства и въз основа на тях да се релевират нови възражения, които не са въведени своевременно, въпреки известността им на страната?

Относно приложението на чл. 60, ал. 2 ЗН в исковото производство при предявен иск против наследник, приел наследството по опис, съответно, дали посочената правна норма има значение за пасивната материалноправна легитимация на наследника или следва да се съобразява в рамките на изпълнителното производство, при събиране на вземането?

Относно възможността наемодателят да претендира от наемателя под формата на неустойка всички оставащи наемни вноски след прекратяване на договора за наем и след връщане на наетата вещ, когато страните изрично са уговорили такава последица при едностранно прекратяване на наемния договор от наемателя.

С разпоредбата на чл. 289 ГПК законодателят е предвидил призоваването на страните в касационното производство да се извършва чрез публикация в „Държавен вестник" и чрез призоваване. В случая е приложена възможността по чл. 289, изр. 2 ГПК, като страните са уведомени чрез съобщение. Наличието или липсата на обстоятелства за отклонение от реда по изр. 1 на чл. 289 ГПК по своя характер не съставлява съдопроизводствено нарушение, накърняващо правото на защита на страна в процеса. Съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК в производството по чл. 290 ГПК Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в касационната жалба основания. В това производство страните по делото не разполагат с процесуална възможност да ангажират доказателствени средства.

Съгласно нормата на чл. 290, ал. 2 ГПК, ВКС проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания и във връзка с обсега на проверката е изискването по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК – жалбата да съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Изложените в молбата за отмяна обстоятелства нямат връзка с фактическите състави по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, както и с другите фактически състави по чл. 303, ал. 1 ГПК при наличието, на които въззивното решение може да бъде отменено като неправилно. Същите състави формират основанията за отмяна, които са изчерпателно изброени и за това разширителното им тълкуване е недопустимо. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, когато те са неправилни не поради всякакви нарушения на закона, а единствено поради някоя от причините по чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК и сл. не обхваща всички видове порочни решения и всички техни пороци, а само регламентираните в него фактически състави, поради което и разпоредбите му следва да се тълкуват стриктно. Обстоятелствата, на които се позовава страната не обуславят лишаване от възможност за участие в делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

За съотношението на грубата небрежност по смисъла на чл. 200 КТ и формите на вината по наказателното право, както и с нарушенията на трудовата дисциплина и субективното отношение на пострадалия.

По отношение допуснатата до касационно обжалване част на въззивното решение не е налице хипотеза на процесуална недопустимост по чл. 293, ал. 4, предл. 2 ГПК. Предвид това, че в случая касационното обжалване е допуснато по реда на чл. 288 ГПК единствено с оглед проверка процесуалната допустимост на посочената част от обжалваното въззивно решение, но не и по формулираните от касатора правни въпроси, свързани с оплакванията му за неправилност на обжалваното въззивно решение, то такава проверка за правилността му – по чл. 290, ал. 2 ГПК не следва да се извършва (в този смисъл е и т. 1, изреч. 4 – in fine от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на това, на основание чл. 293, ал. 1, предл. първо ГПК, въззивното решение следва да бъде оставено в сила в допуснатата до касационно обжалване негова част.

Дали подлежи на възстановяване по чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ тавански етаж, който след одържавяването е бил разрушен и след надстрояване на сградата е бил отново изграден. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК?