чл. 290, ал. 2 ГПК

При предявен осъдителен иск за неустойка и въведено от ответника възражение за недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, кой носи доказателствената тежест да установи релевантните факти, на които да се основе оценката относно действителността на клаузата?
Допустимо ли е с въззивната жалба да се навеждат нови обстоятелства и въз основа на тях да се релевират нови възражения, които не са въведени своевременно, въпреки известността им на страната?

Относно доказателствената сила на частен документ при оспорване на отразената в него дата на съставяне от страна по делото, която не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК.

Има ли право на вземане за подобрения в имот лицето, с което собственикът на имота е живял на семейни начала, само защото разноските са извършени по време на съвместното им съжителство?

Вредата за взискателя само в хипотезата на неразпределена събрана сума от публичната продан ли настъпва или са възможни и други хипотези за реално настъпили вреди за кредитора взискател, когато не се формира сума за получаване по разпределение?

Когато вземането на купувача по предварителен договор / цедент/ е било прехвърлено с договор за цесия, като задълженията по предварителния договор са останали в тежест на цедента, допустимо ли е да бъде уважен предявен от цесионера иск за обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 362, ал. 1 ГПК при условие цесионерът да изпълни задълженията към продавача по договора?

За възможността по реда на чл. 189, ал. 1 КТ работодателят да преразгледа тежестта на извършено от работника нарушение на трудовата дисциплина, като отмени издадена заповед, с която е наложил дисциплинарно наказание „забележка” и вместо това за същото нарушение на трудовата дисциплина да наложи по-тежко наказание „дисциплинарно уволнение”.

Какви сделки и действия следва да се определят като извършени в кръга на обичайната дейност на търговеца, на базата на какви критерии следва да се преценява дали определена сделка или действие попадат в категорията на такива, извършени в обхвата на обичайната дейност на търговеца според израза в текста на чл. 646, ал. 5 ТЗ?
В кръга на обичайната дейност на длъжника ли са действията и сделките които обслужват основната му дейност и са свързани с нея, в това число договори за заеми, средствата по които са изразходвани за обслужване на основната дейност на дружеството?

Може ли да бъде изменен с конклудентни действия договорът за възлагане на управление на дружеството с ограничена отговорност в частта за определеното възнаграждение на управителя?

За значението на практиката на съда по правата на човека (ЕСПЧ) при тълкуването на разпоредбите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС); за чие поведение отговаря държавата и по-специално отговаря ли тя за поведението на вещите лица; както и за правното значение на отделни забавяния с оглед на общата продължителност на делото.

Кои са юридическите факти (материално-правните предпоставки), които пораждат основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, предл. първо (закриване на част от предприятието), когато работодателят е банка?

Относно критериите за определяне на конкретен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.

За приложимостта на чл. 18 ЗС (установяващ обикновена писмена форма без нотариална заверка на договорите за придобиването и разпореждането с имоти - частна държавна или общинска собственост) при предоставяне на вещно право на ползване на земи от държавния поземлен фонд и за съотношението му с изискването за форма на договора за аренда съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАЗ.

Надлежното уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може ли да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителя или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД?

За задължението на въззивния съд да отстрани посочените във въззивната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото.

Следва ли да бъде зачетено, като факт от значение за спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, взето в хода на производство, образувано по иск за прекратяване на акционерно дружество на основание чл. 252, ал. 1, т. 5 ТЗ, предл. първо, решение на ОСА за намаление на капитала на дружеството?

Как се разпределя доказателствената тежест по вземането от неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД, когато ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника?
Кога възниква задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора?

Решенията, които са приети от Общото събрание,въз основа на Устава на кооперацията и в частност Вътрешните правила за организацията на работната заплата, следва ли да се считат за част от цялостната уредба на кооперацията и когато те съдържат разпоредби,които са различни от тези,предвидени в Кодекса на труда,следва ли да се приеме,че е налице основанието по пар. 2 ДР КТ за изключване прилагането на разпоредбите на КТ по отношение на член-кооператори, които полагат труд по трудово правоотношение в същата кооперация?

Кой е правнорелевантния момент, към който следва да е налице предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и по-специално, когато е дадено мнение с решение на ТЕЛК, което не е влязло в сила към момента на уволнението и впоследствие е било отменено?

Противоправни ли са действията по организиране на протест в нарушение на правилата за провеждането му (чл. 8 ЗСММ (Закона за събранията митингите и манифестациите) и чл. 9 ЗСММ) и накърняване правото на свобода на вероизповеданията, недопускане на дискриминация и гарантирани от чл. 4 КРБ, чл. 6 КРБ и чл. 39 КРБ права и свободи?

За началото на погасителната давност за вземанията за обезщетение за вреди от извършено престъпление, за спирането и прекъсването на погасителната давност при предявяването на гражданския иск в наказателното производство и за последиците от прекратяването на производството по така предявения граждански иск.

За обема на дължимите издръжка и грижи при отчитане на потребностите на кредитора и неговата способност да се справя сам и възможността дължимото, да бъде изпълнено от трето лице, без такава възможност да е уговорена изрично, когато при сключването на договора прехвърлителят е знаел, че приобретателят живее в друго населено място.

Длъжен ли е въззивният съд правилно да приложи императивна материално-правна норма и в частност, допуска ли предвиденото в чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД по иска с правна квалификация чл. 49 ЗЗД съдът да присъди обезщетение за вреда, която не е пряка последица от противоправното поведение?

Кой е длъжник по вземането за цена на доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката?

Кой държавен орган е надлежно легитимиран като процесуален субституент на държавата по иска по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ?

Спира ли да тече на основание чл. 628а, ал. 3 ТЗ давността по отношение на вземането, на което кредитор основава молбата си по чл. 625 ТЗ, ако молбата е подадена при наличието на друго висящо производство по чл. 625 ТЗ, образувано по молба от друг кредитор, и второто производство бъде прекратено след откриване на производство по несъстоятелност по първата молба?

Временно изпълняваните настойнически, респ. попечителски функции по смисъла на чл. 159, ал. 1 СК, изр. последно включват ли и предявяването от временния настойник, респ. попечител на иск по чл. 226 КЗ /отм./?

Кои дарения следва да се включат в масата по чл. 31 ЗН при предявен иск по чл. 30 ЗН в хипотеза, когато наследодателят е дарил един и същи имот на едно и също лице няколко пъти, след като имотът се е връщал по някакъв начин в патримониума на наследодателя?

За прилагане на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП по отношение на неиндивидуално уговорена в договор за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент.

Необходима ли е специална форма на „диктуване”, за да се приеме за удовлетворено изискването на чл. 24, ал. 2 ЗН, съгласно което завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена?

Допустим ли е иск за нищожност на нотариален акт, съставен в свидетелство на право на собственост върху недвижим имот?

Задължителни ли са указанията на консултант (главен инженер) по време на строителството и подлежат ли на заплащане извършените в тяхно изпълнение работи?

За пасивно легитимираните страни по отменителния иск и изискването за задължителната им съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса.

Присъствие на застрашения от изключване член на Сдружението на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива? Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?

Представляват ли валидни административни актове издадени решения от поземлената комисия в хипотеза на постановено възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници след предходно постановен и влязъл в сила отказ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне?

При предявен иск по чл. 135 ЗЗД, за обявяване за относително недействителен предварителен договор, обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, към кой момент следва да се преценява знанието на купувача за увреждането с продажбата на кредитора – към сключване на предварителния договор или към момента на влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?

За допустимите рамки, в които следва да се приложи разпоредбата на чл. 20 ЗЗД за тълкуване волята на страните при задължаването им, в случаите, когато целта, която се преследва с възникването на правоотношението и неговият предмет са регламентирани със специална изрична правна норма.

Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК?

Предвиждането в предизвиканата клауза, че при забава в изпълнението на задължението си по договора потребителят да заплаща такса за „удължаване на падежа”, която нараства във времето в зависимост от периода на забавата, несъмнено не отговаря на изискването за добросъвестност и нарушава равновесието между правата и задълженията на търговеца и на потребителя. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Същевременно приравняването на мълчанието на потребителя - по повод съобщението на търговеца за „продължаване” на падежа, на съгласие за изменение на договора при по-неблагоприятни условия (начисляване на допълнителни такси, наред с лихвите за забава и с другите дължими суми по договора) е в разрез с разпоредбите на чл. 143 ЗЗП, т.8 вр. т.8а и т.13. Констатираното противоречие на оспорената от Комисията за защита на потребителите клауза с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗЗП е основание клаузата да се прогласи за нищожна като неравноправна.

Как се определя размера на обезщетението за имуществени вреди при данни за общо заболяване, възрастови промени и лично поведение на трудоустроеното лице, ползването на неплатен годишен отпуск, както и на каква база следва да се определи размерът на дължимото обезщетение – средното месечно възнаграждение за заеманата длъжност или на база месечното възнаграждение на лицето, претендиращо обезщетението?

За съотношението между срока за връщане на допълнителните парични вноски по чл. 134, ал. 1 ТЗ и времето, което е необходимо за покриване на загубите и преодоляване на временната необходимост от парични средства.

За необходимото съдържание на пълномощното на процесуалния представител за получаване на суми по изпълнително дело и за предпоставките за връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, когато изпълнението е на представител на кредитора.
За разпределяне на тежестта на доказване по иска за връщане на даденото на отпаднало основание.

Участието в общото събрание на лица, които не са член – кооператори, прави ли незаконни взетите от събранието решения?

Предприемането на фактически и правни действия за узаконяване на незаконен строеж в съсобствен имот само единия съсобственик, който упражнява и фактическата власт върху него, могат ли да се окачествят като владелчески действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС?

Индивидуализирано ли е вземането, предмет на договор за цесия, когато в договора за цесия са посочени при условията на евентуалност две основания за възникването му – договор за заем, или евентуално неоснователно обогатяване?

Относно определяне на кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт на техен близък при трудова злополука.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните и относно наличието на претендираните суми по банковите сметка на ответника към момента на предявяване на иска по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ предпоставка ли е за тяхното отнемане по чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./

За предпоставките, при които може да се приеме, че документ, подписан еднолично от председателя на синдикалната организация, има правното значение на дадено предварително съгласие за уволнението на конкретен служител, когато такава закрила е предвидена в действащия в предприятието колективен трудов договор.

Счита ли се за увреждащо разпоредително действие с имущество на длъжника, когато кредиторът е можел да насочи изпълнението върху друго длъжниково имущество, за значението на знанието за увреждане и налице ли е недобросъвестност на кредитора, когато отказва да приеме нещо вместо изпълнение или отказва да изпълни свое задължение докато не получи изпълнение от длъжника?

За задължението на съда да даде указания на страната за отстраняване на нередовност на искова молба във връзка с необходимостта от конституиране на необходим другар.

Длъжен ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение, когато съдебният акт за осъждането на педагогически специалист за тежко умишлено престъпление от общ характер е влязъл в сила преди 01.08.2016 г. – датата на влизане в сила на пар. 33 ПЗР ЗПУО, с която се въведе новото основание по чл. 330, ал. 2, т. 10 ЗПУО?
За материално-правните предпоставки (условия) на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ има ли значение видът на наложеното наказание за извършеното умишлено престъпление от общ характер?

Дали правните последици при продажбата на недвижим имот – част от заложено търговско предприятие при изпълнение по реда на ЗОЗ са като при публична продан и по-конкретно, дали за заварените ипотеки се прилага чл. 175, ал. 1 ЗЗД?

За правните последици от нарушаването на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗК.

Може ли въззивният съд да даде разрешение на правния спор, което нито е въвеждано, нито е обсъждано от страните, както и по въпросите, свързани с тълкуването на договорите и предпоставките за новация на задълженията по чл. 107 ЗЗД.

Когато първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на спора, следва ли въззивният съд да даде правилната и постанови решение по спора като инстанция по съществото му или следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане?
Когато въззивният съд констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, следва ли същият да извърши действията по чл. 129, ал. 2 ГПК и постанови решение по поправената искова молба, респ. прекрати производството при неизпълнение на указанията му от ищеца или следва да обезсили решението на първата инстанция по нередовната искова молба и върне делото за ново разглеждане от нея?

За разпределението на доказателствената тежест при доказване на незаконно уволнение на сочените в исковата молба основания.

Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?

За значението на сключеното със застрахователя на виновния водач извънсъдебно споразумение.

Възниква ли отговорност на българската държава да обезщети неимуществените вреди по причина на приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“, когато влязлата в сила присъда е отменена с решение за възобновяване и прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на дееца?

Кои са „трети лица”, за които частният документ няма достоверна дата в производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ?

Следва ли съдът при постановяване на решението си, да съобрази нововъзникнали факти и обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване на спора?

Какъв е начинът на определяне размера на дружествения дял на изключения съдружник?

За задължението на съда в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти и за доказателствената сила на решението на Националното бюро за контрол на специални разузнавателни средства относно констатацията за неправомерно използване на специални разузнавателни средства, както и по материалноправните въпроси обхвата на отговорността на заявителя по чл. 13 ЗСРС и за обхвата на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ и по специално за изключващите отговорността обстоятелства, за значението на знанието, респ. за предположението на пострадалия, че по отношение на него са прилагани специални разузнавателни средства с оглед установяване на настъпили вреди и за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и за началния момент на погасителната давност по иска за обезщетение.

В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?

Дали процесният поземлен имот представлява публична или частна общинска собственост към момента на извършване на първата прехвърлителна сделка, с която [община] е прехвърлила на [фирма] собствеността върху имота и съответно този договор дали е нищожен или действителен, както и последващите сделки, както и каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им и в този аспект може ли да бъде отречена доказателствената сила на акта за публична общинска собственост, ако той не е опроверган с надлежни доказателства?

За възможността застраховател по застраховка „Каско на МПС“ да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на уговорено в застрахователния договор и общите условия към него основание за освобождаване от отговорност при управление на автомобила от водач, употребил алкохол над допустима от ЗДвП концентрация.

При посочване в петитума на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на имот, различен от този описан в предварителния договор и в обстоятелствената част на молбата, ищецът следва да въведе твърдения и обоснове на какво се дължи това различие. Липсата на уточнение в тази връзка прави невъзможна защитата на ответника и преценката по същество на решаващия съд дали имотът по предварителен договор е идентичен с посочения в петитума, респ. дали продавачът по предварителния договор се легитимира / на какво основание/ като собственик на имота, за който се иска обявяване на предварителния договор за окончателен. След извършване на конретизация от ищеца съдът може да прецени, че въпреки представените скици и доказателства е необходимо назначаване на СТЕ, която да установи актуалното състояние на имота по предварителен договор, евентуално налице ли е идентичност между същия този имот и посочения в петитума на иска, ако има различия – в какво се изразяват те.

Кога при предявен отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ сделката се явява увреждаща кредиторите на несъстоятелността?

Следва ли при определяне на обезщетение по справедливост да се вземат в предвид и конкретните икономически условия, чиито ориентир се явяват нормативно определените лимити на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?

За правомощията на въззивния съд при произнасяне по възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ при наличие на предпоставките по чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност?

Относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия.

Дали с оглед характера на претендираните строителни работи на подобрителя-ищец се дължи увеличената стойност на имота или стойността на извършените разходи и материали, вложени в ремонта?

За приложението на разпоредбата на чл. 95 ЗЗД в случай, че кредиторът е банка, а изпълнението се извършва чрез заверяване на сметка в същата банка съгласно чл. 305 ТЗ.

Налице ли е отговорност на дружеството цесионер по осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД за суми, представляващи надплатени вноски по договор за кредит, платени в полза на банката-кредитодател?

Ограничена ли е договорната отговорност на продавача от предвиденото в чл. 192, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато имотът принадлежи изцяло на трето лице, а преди сключването на договора купувачът не е извършил всяка възможна проверка, за да се убеди, че продавачът е собственик?

Според предвиденото в чл. 269 ГПК има ли правомощие въззивният съд да установи, че в обжалваното решение, с което искът е отхвърлен, първата инстанция неправилно е квалифицирала твърденията на ответника в писмения отговор на исковата молба като възражение за настъпило прихващане с вземането по иска (като материално възражение за прихващане) вместо като възражение за съдебна компенсация, въпреки че такова оплакване в жалбата от ищеца няма? В тази хипотеза какво следва да е въззивното решение?

За значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово– икономически показатели и тяхната тежест при определяне на начална дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността.

Може ли да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на единия от виновните водачи за заплащане на обезщетение над размера, за който е било постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на другия виновен водач за същите вреди от същото пътно-транспортно произшествие?

При предявен след 28.11.14г. иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН за оспорване на прихващане, извършено преди влизане в сила на изменението на нормата с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. /обн. ДВ бр. 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./, според коя редакция на разпоредбата следва да бъде извършена преценката за наличието на предпоставките за основателността на иска, визирани в нея.

За разпределението на доказателствената тежест при предявен от поемателя установителен иск по реда на чл. 422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед и направено от издателя възражение за издаване на записа на заповед по повод на бъдещ договор за заем.

Относно необходимостта от доказване на материалноправната легитимация на ищеца като кредитор в производството по чл. 517, ал. 4 ГПК.

Относно преценка доказателствената сила на актовете на органите в досъдебното производство и на събраните в наказателно производство, водено срещу прекия причинител на увреждането, доказателства.
Относно доказване за механизма на пътно-транспортното произшествие в производството по реализиране пряката отговорност на застрахователя по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./

Следва ли съделител, заявил претенция за възлагане, за когото съсобствеността е възникнала вследствие откриване на повече от едно наследство, да доказва, че е живял в процесното жилище поотделно към датата на смъртта на всеки от наследодателите си или е достатъчно да докаже, че е живял в процесното жилище непрекъснато през целия период, през който са се откривали наследствата?

Когато в текста на един договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което е страна по него се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него, като физическо лице, необходимо ли е той да положи отделен подпис с указание, че се полага в лично качество, или наличието на валидно положен от него един подпис го обвързва и в двете качества?

Относно приложението на чл. 60, ал. 2 ЗН в исковото производство при предявен иск против наследник, приел наследството по опис, съответно, дали посочената правна норма има значение за пасивната материалноправна легитимация на наследника или следва да се съобразява в рамките на изпълнителното производство, при събиране на вземането?

Относно приложението на чл. 60, ал. 2 ЗН в исковото производство при предявен иск против наследник, приел наследството по опис, съответно, дали посочената правна норма има значение за пасивната материалноправна легитимация на наследника или следва да се съобразява в рамките на изпълнителното производство, при събиране на вземането?

Приложим ли е Закона за защита на потребителите по отношение на физическите лица, встъпили в задължение на търговско дружество?
Договорът за встъпване в дълга на търговско дружество от страна на физически лица, съставлява ли сам по себе си част от търговската им и професионална дейност, по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП – има ли самостоятелен характер или следва режима на задължението, в което се встъпва ,за да би било изключено приложението на ЗЗП?

При произнасяне по обхвата на правна закрила на регистрирано географско означение по чл. 53, ал. 2 ЗМГО, как следва да се тълкува и прилага законодателството относно продажбата на минерални и изворни води, съответно изискванията към тяхното бутилиране – Директива 80/777/Е. на Съвета /сега заменена с Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18.06.2009 г./, транспонирана с Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели?

Изгубва ли се владението по смисъла на чл. 81 ЗС при предаване фактическата власт върху движима вещ на държавен орган и узнаване от владелеца, че вещта е обявена за издирване ?

Какво е значението на падежа на записа на заповед, признат от страните по спора като имащ обезпечителна функция по каузално правоотношение, по отношение на задълженията, обезпечими със същия, и дали това са изискуемите до падежа на записа на заповед задължения по конкретното каузално правоотношение или и такива, чиято изискуемост е настъпила след тази дата?
Относно служебното задължение на съда да следи за противоречието на уговорените неустоечни клаузи с добрите нрави и съответно за прогласяването им за нищожни.
За съществуването на правен интерес у поемателя по запис на заповед от предявяването на пряк осъдителен менителничен иск срещу издателя при положение, че за същото вземане, произтичащо от един и същ факт /договора за финансов лизинг/, има влязло в сила решение по иск по чл. 422 ГПК вр. чл .417 ГПК срещу авалиста по ценната книга и е образувано изпълнително дело срещу последния.

Обусловено ли е правото на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от възможностите за отлагане на ползването му в рамките на текущата календарна година с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 7 ЗМСМА?

Само върху обекти - публична собственост ли се учредява правото на ползване по чл. 295, ал. 1 ЗЕС или това изискване важи само за последното предложение от разпоредбата – за линейни мрежи на водни, напоителни съоръжения и естествени водни басейни?

За формата на вината при отговорността на работника или служителя за връщане на неотчетен аванс и за тежестта на работодателя да докаже умисъла на работника или служителя при причиняването на вреди от неотчетен аванс.

Относно критериите за определяне началната продажната цена по чл. 718, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 717ж ТЗ, респ. до наличие на законова възможност, синдикът сам да извърши оценка и да определи цената при пряко договаряне по чл. 718 ТЗ, когато за това отсъства изрично овластяване от Събранието на кредиторите и въведени условия от съда по несъстоятелността.

Дали при издаден изпълнителен лист за съдебно предявена част от вземането на кредитор и предприето въз основа на същия принудително изпълнение срещу всички солидарни длъжници, осъщественото в хода на производство по несъстоятелност спрямо един от тях частично погасяване на кредиторовото вземане, заявено и прието в това производство в пълния му размер има погасителен ефект и за вземането, предмет на изпълнителното производство, спряно по отношение на несъстоятелния длъжник на осн. чл. 638, ал. 1 ТЗ, когато го надхвърля по размер и дали е допустимо за разликата до пълния размер на заявеното в производството по несъстоятелност вземане на кредитора да бъде ангажирана отговорността на солидарните длъжници във висящото изпълнително производство срещу тях, когато този остатък на дълга не е бил съдебно предявен и присъден?

В случаите, когато се иска обявяване на недействителност по чл. 135 ЗЗД на апорт/ непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество, нужно ли е знание за увреждане от страна на юридическото лице, в чиято полза е извършена апортната вноска, за да възникне правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД?

При внасяне на непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество налице ли е възмездност, както и договаряне по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД?

Ползва ли се частният свидетелстващ документ по гражданското дело с материална доказателствена сила (чл. 179 ГПК); длъжен ли е съдът да открие производство по чл. 193 ГПК, когато страната, на която документът се противопоставя твърди, че не са се осъществили засвидетелстваните факти и как се разпределя доказателствената тежест, когато подобни твърдения са въведени?

1. Какви са правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба, че докладът на първоинстанционния съд е непълен?
2. Какво отношение към обвързващата сила на споразумението за възмездна цесия има обстоятелството, че вземането към датата на сключването му не съществува?

Каква е давността, с която се погасява искът за връщане на двойния размер на задатъка?

Следва ли да се прилага нормата на чл. 13а, т. 2 Регламент (ЕС) 2015/2424 по отношение на висящи производства?

Следва ли крайният снабдител на електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г./?

Относно възможността търговско дружество да оспори достоверността на датата на документ, съставен от негово име, евентуално - кои са приложимите процесуални правила и как се разпределя доказателствената тежест.

Относно съдържанието на заповедта за уволнение, съответно за задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение или друг документ кои качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения, както и кога и при какви обстоятелства е установена липсата на тези качества.

Осъществяването на състава на престъпление по чл. 252 НК чрез сключване на договор за паричен заем и нарушението на императивните законови разпоредби, изискващи извършване на банкова дейност по занятие само след издаване на лиценз, обосновават ли нищожността на договора поради противоречие на закона?

Относно задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение.

Когато въззивната инстанция прецени , че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска е неправилна , вследствие на което и указанията по доклада на съда за тежестта на доказване на правно релевантните факти са неправилни, следва ли служебно да се дадат нови указания относно необходимостта за ангажиране на други / нови / доказателства, за да се обезпечи правилното приложение на императивна материално-правна норма ? Когато въззивният съд в рамките на проведения контрол за законосъобразност приеме , че правната квалификация на иска е неправилна , излага мотиви каква следва да бъде според него, следва ли да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска на новата , правилна правна квалификация или може , както в конкретния случая да потвърди обжалваното решение въпреки констатираната незаконосъобразност?

Кое би било правилното тълкуване на договорна клауза спрямо модалитет, който се явява външен на основанието и предмета на договора по критериите на чл. 20 ЗЗД ?

Относно основанието на предявен по реда на чл. 422 ГПК иск за съществуване на вземания по договор за банков кредит, за които е издадена заповед за изпълнение на осн. чл. 417, т. 2 ГПК.

Съставлява ли наличието на непогасени публични вземания от страна на обещателя – продавач по предварителния договор, пречка за уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? Съставлява ли непредставянето на декларации по чл. 264 ДОПК пречка за уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? Съставлява ли непредставянето на удостоверение за актуална данъчна оценка пречка за уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?

Дали представлява изменение на основанието на положителния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу поръчител по договор за банков кредит, установяване съществуването на вземания за вноски за погасяването на кредита с настъпил вече падеж – с оглед разяснението по т. 11, б. „б” от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 4/18.VІ.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.?

Относно противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за правомощията на въззивната инстанция да променя квалификацията на иска. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, може да бъде квалифицирана, като неравноправна по смисъла на ЗПП?

Относно формиране сила на пресъдено нещо при отхвърляне на възражение по чл. 91 ЗЗД за право на задържане.

Относно начина, по който следва да бъде определен размера на дела на напуснал/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в случаите по чл. 97, ал. 2 ТЗ.

Относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции по образуваните до влизането в сила на ЗУСЕСИФ съдебни производства по реда на ГПК.

Как следва да се осъществи защитата срещу отказ за изплащане на финансова помощ по програма С. – по административен ред в производство по обжалване на административен акт или по гражданско правен ред, чрез иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД? Прилага ли се ЗУСЕСИФ по отношение на програми, финансирани от фондове, извън тези по чл. 1, ал. 2 на този закон, включително по отношение на Програма С., която е финансирана от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието?; 3./ По кой ред следва да се довършват образуваните до влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган?

Дали при обявяване в несъстоятелност на търговско дружество, предложило план за оздравяване на длъжник в производство по несъстоятелност в качеството на акционер по чл. 697, ал. 1, т. 5 ТЗ, определението на съда по несъстоятелност за недопускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите следва да бъде съобщено и на синдика на дружеството с оглед приложението на чл. 701, ал. 3 ТЗ или е достатъчно да бъде съобщено само на дружеството?

Необходимо ли е решение на ОС на О.,за разпореждане с недвижим имот – собственост на дружеството, съгласно компетентността на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, при наличие на сключен предварителен договор за покупко-продажба на този имот от представляващ дружеството управител, като предпоставка за обявяването му за окончателен, на основание чл. 363 ГПК ?

Представлява ли произнасяне по възражение за надзастраховане по чл. 204, ал. 1 КЗ /отм./ прилагането от съда на клауза от общите условия към застрахователния договор, която редуцира отговорността на застрахователя по специална договорка за допълнително застрахователно обезщетение за разчистване на развалини и останки?

Допустимо ли е вписването в търговски регистър на новоизбран председател на кооперация, при постановена обезпечителна заповед по чл. 61 ЗК за спиране изпълнение на решението на общото събрание относно този избор и при висящ съдебен спор по чл. 58 ЗК относно този избор?

Следва ли да се счита за упражнено в срока по чл. 87, ал. 5 ЗЗД правото на кредитора да развали един двустранен договор, ако изявлението му относно развалянето бъде направено в рамките на този срок посредством представена пред нотариус нотариална покана, но достигне до адресата чрез връчване на нотариалната покана след изтичането на същия срок?

Лизинговите вноски по договор за финансов лизинг имат ли характер на периодични плащания и в какъв срок се погасяват по давност вземанията за такива вноски?

Кой е моментът на възникване на задължението за неустойка за забава при плащането на възнаграждение по сключен преди преобразуването договор в различните хипотезите на разпределени и неразпределени задължения между участващите в преобразуването търговски дружества?

Ако се счете, че отмяна на неприсъствено решение има възобновяващ ефект спрямо исковото производство, но въз основа на влязлото в сила решение по чл. 238, ал. 1 ГПК е бил издаден изпълнителен лист и успешно е било проведено принудително изпълнение преди отмяната на това решение, налице ли ще е правен интерес от водене на осъдителен иск при липса на неудовлетворено притезание?

Дали във всички случаи безвиновно поведение може да се отчете като съпричиняване?

Относно недопустимостта на исковата му претенция срещу ответната етажна собственост на апартаментен комплекс „Тамплиер”-гр. Б. /с управител Св. К./, чиито предмет е било присъждането на сума в размер на 68 001.84 лв., с оглед решаването на същия въпрос в противоречие с т. 2 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г.

Налице ли е противоречие с чл. 63, пар. 1 ДФЕС на пар. 8 ПР ЗИД ЗПСК /сега отм./ и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната норма, като противоречаща на общностното право?

Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Щом законът е предоставил на разположение на правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав на чл. 59 ЗЗД. Същевременно задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум.

Дали с отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, представляващо индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона /чл. 13, ал. 7 ЗЕ/ е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови правни последици, респ. дали тази отмяна води до отпадане на задължението за заплащане на цена на достъп за минало време?

Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?

Дали съдебната отмяна на индивидуален административен акт с допуснато по закон предварително изпълнение /в частност – решение на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп/, представляващ елемент от сложен фактически състав на гражданско правоотношение, води до заличаване с обратна сила на породените въз основа на него правни последици в рамките на правоотношението?

Относно процесуалния ред, по който страна по договор за безвъзмездна финансова помощ може да търси защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган.

Предметът на иска по чл. 422 ГПК се определя от предмета на заповедното производство, по което е издадена заповедта за изпълнение на оспореното вземане. Съгласно разясненията по т. 10в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

Ответник по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК дължи ли на взискателя-ищец изплащане равностойността на дружествения дял на съдружника – длъжник, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на този съдружник, пасивът превишава активите на търговското дружество; ако дружественият дял към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника е с отрицателна стойност, следва ли искът по чл. 517, ал. 3 ГПК да се отхвърли?

При поправими недостатъци на изработеното, може ли възложителят да откаже изцяло заплащане на уговореното окончателно възнаграждение?

Относно задълженията на съда да събере всички относими, допустими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупност, да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях твърдения, възражения и доводи на страните. Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска, факт, неизгоден за него.

Относно действието във времето на постановеното от Върховния административен съд решение, с което е отменено Решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.9.2012 г. за определяне временни цени за достъп до електропреносните и електроразпределителни мрежи.

Относно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса /във връзка с това, в чия тежест е доказването на благоприятен за защитната теза на една от страните факт/. Относно критериите, които следва да се съобразяват при произнасяне по възражение за нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави /във връзка с това, дали при възражение за нищожност на клауза за неустойка поради противоречието й с добрите нрави и при използване на критериите – съотношение на размера на неустойката с естеството на задължението и вида на неизпълнението, съдът следва да преценява паричния еквивалент на престацията на страната, в чиято тежест е уговорена неустойката. Относно критериите по чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорни клаузи /във връзка със задължението на съда при тълкуване на договорна клауза да търси действителната, а не предполагаема воля на страните, да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и с оглед целта на договора, да тълкува само неясните и непълни уговорки/.

Нужно ли е заверяване на сметката на кредитора, за да се смята за завършено безкасовото плащане, наредено от длъжника?

Oтносно съответствието между вземанията по издадената заповед за изпълнение и предмета на спора в исковото производство по чл.422 ГПК. Oтносно допустимостта на въвеждането на нови факти и обстоятелства с въззивната жалба на ищеца като предмет на делото и съответствие на обжалваното решение с практиката на ВКС по ТР № 4/2013 год. на ОСГТК.

Би ли могъл ищецът да се удовлетвори при прекратяване на дружеството от ликвидационния дял на съдружника-длъжник в случай, че пасивите на ответното дружество превишават многократно активите му?

Относно доказателственото значение на влязлата в сила присъда и констатациите на наказателния съд в мотивите й за приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат и необходимостта от доказването му в гражданския процес като условие за прилагане разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД и кога фактите, относими към възражението за съпричиняване, се обхващат от последиците на чл.300 ГПК.

Необходимо ли е изправната страна да определя допълнителен срок за изпълнение по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, ако страните предварително са установили условията, при сбъдване на които изправната страна може да развали договора ? Какви критерии следва да прилага съдът при преценка за това какъв е разумният допълнителен срок по чл. 87, ал. 1 ЗЗД, има ли значение периодът на изтеклата вече до поканата забава, както и положената от кредитора дължима грижа?

Относно относно функционалния характер на отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите от отговорността на прекия причинител на вредите.

Доколкото по отношение на претендираното от кредитора [фирма] вземане вече е образувано производство по чл. 694 ТЗ, безпредметно е било повторното предявяване на отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на същото вземане от страна на длъжника. Независимо от това предметът на иска по чл. 694 ТЗ – спорното вземане, отричано от длъжника, следва да е напълно идентично с включеното от синдика в списъка на приетите вземания, както по своя титуляр и размер, така и по основание. Извършената от синдика поправка на основанието на приетото вземане, е следвало да намери отражение в предмета на производството по чл. 694 ТЗ, както правилно е преценил въззивния съд. Тази промяна в основанието на вземането, отричано от длъжника – ищец по иска по чл. 694 ТЗ, обаче не може да бъде въведена служебно от съда, доколкото предметът на търсената с иска защита се определя от ищеца. С оглед на това съдът е следвало да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност като съобрази основанието на предявения от него иск с извършената поправка в основанието на вземането, извършена от синдика в списъка на приетите вземания.

Допустимо ли е при въззивното обжалване страната да изложи оплакванията и доводите си срещу порочността на обжалваното решение извън въззивната жалба и след изтичане на срока за въззивно обжалване? Преклузивният срок, в който следва да бъде упражнено правото на въззивно обжалване, отнася ли се и за правото на страната да излага оплаквания и доводи относно порочността на обжалваното решение? Длъжна ли е страната да изложи тези оплаквания в същия преклузивен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК?
Когато съдът е дал на страната указания и й е предоставил възможност да уточни въззивната си жалба и страната е сторила това в предоставения й от съда срок, но след изтичане на срока за въззивно обжалване, следва ли въззивният съд да разгледа жалбата по същество съгласно изложеното от нея в допълнителната молба?
Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на въззивния съд при подадена въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение?
Налице ли е императивна материалноправна норма, която следва да се приложи и без да е налице оплакване от жалбоподателя?
Императивни ли са разпоредбите на чл. 13, т. 1, чл. 17, т. 2, чл. 20, т. 1 и т. 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки?
Императивна ли е разпоредбата на чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 306, ал. 2 ТЗ?
С императивни или диспозитивни разпоредби се урежда дали отговорността на съконтрахента е виновна или обективна?

Относно приложението на принципа за справедливост и критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, с оглед проверка за съответствие с предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Относно въпроса за предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия, съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му. Относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 288 КЗ /отм./ и дали лимитите на застраховане съобразно пар. 27 ПЗР КЗ /отм./ са релевантни за критерия по чл. 52 ЗЗД.

Кой е органът, който е оправомощен да вземе решение за прекратяване правомощията на управителя на Е., когато с разпоредба от Устава на акционерното дружество, едноличен собственик на капитала му, в компетентност на Съвета на директорите е възложено решаването на всички въпроси, свързани с участие на дружеството в други дружества, а в учредителния акт на Е. – че едноличният собственик провежда заседания на Общото събрание на акционерите по въпроси, касаещи дейността на Е. по реда на ТЗ за същото и на устройствения акт на АД ?

За характера на задължението за предоставяне на достъп до имот съгласно чл. 51 ЗС и способите за принудителното му изпълнение, както и за момента на изпадането в забава с оглед на това дали задължението е носимо или търсимо.

Относно обвързаността на страните от силата на пресъдено нещо на решението по ревандикационен иск относно владението на имота от ответник. Относно задължението на добросъвестния владелец, който е отстранен от имота да обезщети собственика за времето, през което е бил лишен от ползването. Противопоставя ли се владеещият на ползването от ищеца, ако иска отмяна на решението, с което е осъден да предаде владението и необходимо ли е да извърши активни фактически действия па предаване на владението или е достатъчно да не създава пречки за ползването; предаването на владението с нарочен приемо-предавателен протокол, доказва ли препятстването на ползването преди това?

Относно формата (устна или писмена) на възлагането на ръководна длъжност по вътрешно съвместителство. Правното значение на сключването на договора и приемането на бизнес плана и бизнес задачата към договора за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ (допустимо ли е препращане към вече изготвени бизнес план и бизнес задача, възложени на предходен управител и има ли забрана да се залагат еднакви или сходни задачи), с оглед определянето на началото на 9-месечния срок за упражняване на правото за прекратяване на трудовото правоотношение със служители от ръководството на предприетието? Относно определянето на размера за обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ при съвместителство.

Относно условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, почиваща на принципа за справедливост в гражданските и търговските правотношения, за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с практиката на ВКС – ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС.

Относно значението и последиците на договореното между страните при връщане на полученото капаро по чл. 93 ЗЗД по сключен между тях предварителен договор за продажба на недвижим имот и дължимостта на неустойка при неизпълнение, който е от значение за изхода спора, тъй като е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд.

Oтносно това, кой е завещаният имот, като от отговора на този въпрос в конкретния случай завещанието ще се определи като частно или като универсално и едва след това може да се обсъждат евентуално основанията на нищожност?

Относно задължението на въззивния съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил.

Съизмерима ли е вредата от неизпълнението на договор за поръчка (мандат), по който доверителят, физическо лице, е предоставил парична сума в евро, а довереникът, също физическо лице, се е задължил да погаси парично задължение на доверителя в същата валута, със средния (пазарен) лихвен процент за съхранение на сумата по срочните банкови депозити на физическите лица в евро?

Представянето в първата инстанция с молба за спиране на основание чл. 182, ал. 1, б. г ГПК /отм./ на производство по дело, което има за предмет иск за реално изпълнение, на искова молба за заведен иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за нищожност на договора, от който се извежда спорното право, предмет на делото, чието спиране се иска, представлява ли възражение за нищожност на договора по това дело?
В производството по предявен иск за реално изпълнение, влязлото в сила решение, с което са отхвърлени искове за нищожност на договора, поради противоречие със закона на конкретни основания, преклудира ли възможността за разглеждане на възражение за нищожност на договора, поради противоречие със закона, изведено от друго основание?

От кой момент започва да тече срокът по чл. 111 ЗЗД, респективно този по чл. 147 ЗЗД по отношение на лизинговите вноски по договор за финансов лизинг – дали от момента на настъпване на падежа на всяка една от тях /съобразно договореното в съответния погасителен план към договора/ или от момента на разваляне на договора по съответния ред?

Относно решение по материалноправния въпрос, отнасящ се до фактите, които определят извод за знание на длъжника за увреждане на кредитора по предявен иск по чл. 135 ЗЗД.

Относно въпроса за възможността по аналогия с каузалните правоотношения при спор относно вземане по запис на заповед неясна част от текста му да бъде тълкувана от съда и за приложимостта на чл. 20 ЗЗД към такива случаи.

Относно приложението на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и на чл. 113 ЗДвП, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.

Относно приложението на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и на чл. 113 ЗДвП, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.

Лизинговите вноски по договор за финансов лизинг имат ли характер на периодични плащания и в какъв срок се погасяват по давност вземанията за такива вноски?

За метода на определяне сумата за уравнение на дяловете между съделителите.

Относно кумулативността на предпоставките по чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ за освобождаване изцяло или частично от отговорност при заплащане на обезщетение по имуществена застраховка, тежестта на доказването им.

При предявен иск по чл. 51, ал. 3 ЗМТА вр. чл. 5 Нюйоркската конвенция ищецът sледва ли да носи доказателствена тежест за установяване на твърдените от ответника факти, предвидени като основание за отказ за признаване и допускане изпълнението на арбитражно решение, съгласно чл. 5, т. 1, б. б Нюйоркската конвенция?

Знание за какво следва да се разбира като „недобросъвестност” или „злоупотреба с право„ по смисъла на чл. 465 ТЗ, от страна на поемателя по запис на заповед?

Дали се счита за пропуснат определеният от съда срок за отстраняване на нередовности в исковата молба/жалбата, ако молбата с която се отстраняват нередовностите е подадена по поща/куриер в последния ден на срока?

За правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, като се позове на факт, за чието съществуване е знаел или е бил длъжен да знае към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор.

Трябва ли признанието на дълга да бъде изрично, или то може да се извлича от всякакви конклудентни действия? Следва ли приемането и осчетоводяването на фактурите да се смята ”за приемане на качествено изпълнение”по договор за строителство?

Относно наличието на съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.

Относно атакуваното в настоящето пр-во решение на Варненския апелативен съд. Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решението има сила за страните по делото, но ако с него оспореният адм. акт бъде отменен или изменен, решението на административния съд има действие по отношение на всички (erga omnes).

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

Относно частта, с която след частична отмяна на решение № 379 от 29.01.2014г. по гр.д. № 2996/2012г. на Варненски районен съд е отхвърлен предявеният от Г. Я. Я. против М. П. И. иск с по чл. 422 ГПК за установяване, че ответникът дължи на ищцата сумата 3 407,75 лева, явяваща се разлика над сумата 2 421,10 лева до 5 828,85 лева, представляваща сбор от дължимата от ответника ½ част от солидарно поети от страните като кредитополучатели задължения по сключен от тях по време на брака им договор за банков кредит № 019343 от 10.07.2007г. с банка [фирма], изпълнени от ищцата включително и след прекратяване на брака с развод, в повече от припадащата й се част, чрез плащане на погасителни вноски в периода от 30.08.2007г. до 01.12.2011г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.01.2012г., за която сума в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 119 от 12.01.2012г. по ч.гр.д. № 142/2012г. на В., X. състав.

Има ли обратно действие влязлото в сила съдебно решение за отмяна на индивидуален административен акт по отношение на породените от него поради предварителното му изпълнение правни последици до отмяната му, т.е. по отношение на създадените с отменения административен акт права и задължения на адресатите по акта? Може ли сложен смесен фактически състав, включващ административноправни и гражданскоправни елементи да породи валидни правни последици, въпреки отпадането с обратна сила на задължителен административноправен елемент /административен акт/ от смесения състав? Т.к. при отпадане на елемент от състава той остава незавършен, дали подлежи на връщане по чл.55 ал.1 ЗЗД платеното въз основа на незавършения фактически състав за периода на предварителното изпълнение на порочния административен акт до отмяната му?

Относно условията и критериите, при които уговорката за заплащане неустойка при прекратяване на търговския договор по вина на длъжника, е нищожна поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Относно начина за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, в т. ч. и за необходимостта да бъдат съобразени конкретните социално-икономически условия в страната и лимитите на отговорност на застрахователите.

Когато застрахователят писмено е отказал плащане на застрахователно обезщетение, без да оспори валидността на застрахователния договор, означава ли това признаване на неговата валидност и допустимо ли е впоследствие в хода на съдебното производство да релевира възражение за нищожност при положение, че по същия застрахователен договор вече е имало доброволно плащане по предходна щета?

Невписаното съдебно решение,с което се признават вещни права върху недвижими имоти,редовен титул за собственост ли е,или невписването му води до нередовност,която следва да бъде отстранена,за да обективира правото на собственост?

За допустимостта на решението по иск за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма Регионално развитие, предявен преди 25.12.2015 г.

За начина на съединяване на исковете, когато това зависи от естеството на материалноправните отношения между страните и когато това зависи от волята на ищеца и последиците от съединяване на исковете за процесуалното качество на страните и правото им на жалба срещу постановеното решение и по материалноправните въпроси за характера на отношенията между товародателя, спедитора и превозвача при международен автомобилен превоз на стоки и техните отношения с митническите власти, когато товарът и превозното средство са конфискувани поради нарушаване на митническия режим.

Какъв е видът недействителност на договора, при който представителят на едната страна се е споразумял във вреда на представлявания, налице ли е вреда на представлявания, ако пълномощникът е продавал други имоти на сходна цена (над данъчната оценка), без те да са оспорвани от представлявания и какъв е критерият за определяне на пазарната цена на имот: цените, по които подобни имоти се предлагат на пазара на същото място по същото време или цените, по които подобни имоти са се продали на пазара на същото място по същото време?

Длъжен ли е въззивният съд да призове страната за първото заседание по делото и представлява ли съществено процесуално нарушение решаването на делото при неспазване разпоредбата на чл. 56, ал. 3 ГПК,като е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика – решение № 110 от 23.04.12г.по гр.дело № 1024/11г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл. 290 ГПК?

За правното значение на подписа на автора при оспорване на истинността на частен документ; за задължението на съда да провери истинността на оспорения документ като го сравни с други безспорни документи и обсъди свидетелските показания, заключенията на вещи лица и всички други доказателствени средства; и за правното значение на неизпълнението от работодателя на задълженията му да обяви трудов договор в Н. и да води необходимата документация за отчитане на положения труд в неговото предприятие; както и по материалноправния въпрос за дължимостта на възнаграждение при наличието на валиден трудов договор.

Подведомствени ли са на гражданските съдилища исковете на ДФ „Земеделие“ за връщане на платените суми, заедно със законните лихви върху тях по договора по Наредба № 9/ 03.04.2008 г., сключен с ползвателя на безвъзмездната финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. след издаден акт от органите на Разплащателната агенция – ДФ „Земеделие“ за връщане на изплатената по договора сума заедно със законните лихви? Тези искове попадат ли в обхвата на § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ (нова – ДВ бр. 74/ 2016 г, в сила от 25.12.2015 г.)?

Включва ли се в обхвата на „паричните постъпления от приватизацията“ на обособена част, оставащи на разпореждане на търговското дружество – собственик на приватизираната обособена част, съгласно пар. 9б, ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./, съответно чл. 8, ал. 2 ЗПСК, обезщетението по чл. 86 ЗЗД за забава на разсрочени годишни вноски от продажната цена? Относно поредността за погасяване на вземанията на взискателя за главница и за законна лихва по чл. 86 ЗЗД, когато постъпилите суми в изпълнителното производство не са достатъчни за погасяване на всички вземания.

Относно значението на мотивите към невлязлото в сила решение по друго дело между същите страни при определяне предмета на спора по висящото пред съда дело.

Предвиденото в застрахователния договор, сключен при Общи условия, за който е издадена застрахователна полица, изискване за маркиране на автомобила представлява ли отлагателно условие, имащо значение за настъпване действието на договора? Може ли да се приеме, че неизпълнението на това изискване е договорно задължение, чието неизпълнение е съществено с оглед интереса на застрахователя съгласно чл. 211, т. 2 КЗ (отм)?

Включва ли се в обхвата на „паричните постъпления от приватизацията“ на обособена част, оставащи на разпореждане на търговското дружество – собственик на приватизираната обособена част, съгласно пар. 9б, ал.1 от ПЗР на ЗППДОП /отм./, съответно чл. 8, ал. 2 ЗПСК, обезщетението по чл. 86 ЗЗД за забава на разсрочени годишни вноски от продажната цена? Относно поредността за погасяване на вземанията на взискателя за главница и за законна лихва по чл. 86 ЗЗД, когато постъпилите суми в изпълнителното производство не са достатъчни за погасяване на всички вземания.

Относно значението на мотивите към невлязлото в сила решение по друго дело между същите страни при определяне предмета на спора по висящото пред съда дело.

Какви са последиците от прехвърлянето на публичен склад за зърно, без предварително разрешение на Националната служба по зърното в нарушение на чл. 10, ал. 3 ЗСТЗ?
Съставлява ли противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нарушаването на императивни правни норми и по-специално нарушението на чл. 10, ал. 3 ЗСТЗ?

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

Проверка за допустимост на въззивното решение с оглед постановяването му без участието на задължителен необходим другар.

Доколкото обаче отмяната на решенията на Общото събрание на кооперацията има действие занапред, за периода от приемане на решението за изключването на ищците до влизането в сила на решението за отмяната на изключването им, същите нямат качеството член-кооператори и следователно не притежават потестативното право да атакуват взетите в този период решения на кооперацията, сред които са и процесните решения от проведеното Общо събрание.

Относно това налице ли е реално съкращаване на щата в хипотезата при увеличаване на общата численост на персонала по щатното разписание, когато част от трудовите функции се запазват към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности и следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции, или само между работници и служители със сходни трудови функции.

Коя е приложимата норма за възстановяване на земеделски земи, които са били заменени по ЗТПС, но са били включени в регулация и застроени – чл. 18, б. „з“, ал. 3 ППЗСПЗЗ или чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ ?

Дали отмяната на индивидуален административен акт действа с обратна сила и води ли това до отпадане на последиците от него, както и поражда ли се задължение за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?

Относно приложението на чл. 294, ал. 1 ГПК и правомощията на въззивния съд в производството при новото разглеждане на делото, след отмяна на първоначално постановеното въззивно решение по спора и за обвързващата сила на дадените от ВКС, с отменителното му решение, указания по приложението на материалния и процесуален закони, респективно на отговора на разрешен по реда на чл. 290 ГПК и сл. конкретен правен въпрос, който е обусловил и необходимостта от новото разглеждане на делото.

Относно възможността за отклонение от параметрите на обществената поръчка.

Относно досежно правната квалификация на този осъдителен иск, по който същото решение на СГС е било постановено, доколкото от данните по делото е несъмнено, че непосредствено след процесното ПТП от 29 юни 2007 г. са настъпили, вкл. и с обратна сила, промени в приложимото законодателство – чл. 213 КЗ /сега отм./, а именно тези с обнародвания в ДВ, бр. 97 от 23.ХІ.2007 г. Закон за изменение и допълнение на този КЗ и, в частност, правилото на пар. 143 ПЗР към същия, според което разпоредбата на чл. 213 КЗ, ал. 1, изр. 4-то КЗ /сега отм./ се прилага за всички случаи на встъпване в право, по които не е било извършено плащане към деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник”.

Относно условията и критериите, при които уговорката за заплащане неустойка при прекратяване на търговския договор по вина на длъжника, е нищожна поради противоречие с добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Съществува ли вземане в полза на първоначалния кредитор спрямо длъжника, в случай че последният не е уведомен за цесията?

Дали прехвърлитерят на търговско предприятие следва да отговоря солидарно с приобретателя за задължения, възникнали от договор за наем след прехвърляне на предприятието?

Счита ли се прекратен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с фингираното връчване на известие за прекратяване поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл. 226, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 202, ал. 2 КЗ, без застрахователят да е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 КЗ да впише прекратяване на договора в регистъра на Гаранционния фонд ?

Счита ли се прекратен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с фингираното връчване на известие за прекратяване поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл. 226, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 202, ал. 2 КЗ, без застрахователят да е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 КЗ да впише прекратяване на договора в регистъра на Гаранционния фонд?

Относно размера на обезщетението за период по-дълъг от 30 дни – максималният период, за който се дължи неустойка съгласно разпоредбата на чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“ и за доказателствената тежест за търпените вреди след този срок.
Дължи ли се неустойка за период, след като кредиторът също е станал неизправен или относим е само момента на възникване на задължението, т.е. изключва ли неизправността на кредитора (лицето претендиращо неустойка) правото на неустойка?
Дължи ли се неустойка съгласно чл. 30, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч. Е. Б.“, когато продавачът заплаща описаните дневни обезщетения, след получаването на уведомление от потребителя, когато такова уведомление е постъпило?
Волята на носителя на спорното право (цедента) и на лицето (цесионера), което вместо него предявява от свое име неговото право, следва ли да се приеме за недопустимост на подобна процесуална субституция, с оглед, че е допустима само в случаите, предвидени в закона?
Предвид твърдяната цесия по отношение на процесната сума, за която следва да има самостоятелно правно основание, може ли цесионерът да провежда доказване по отношение на договора за продажба, по който не е страна (т.е. процесното вземане има ли характера на договорно основание по отношение на лицето, с което липсва облигационно отношение)?

Дължи ли собственикът на имот, в който са извършени подобрения, заплащането им на подобрителя, ако последният ги е изпълнил по силата на договор с трето лице?

Дали отмяната по реда на АПК с влязло в сила съдебно решение на индивидуален административен акт /решение на ДКЕВР/, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на заплатените временни цени, формирани въз основа на същото решение, като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД?

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната, респективно електроразпределителните мрежи и как то се отразява на правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт, който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир, съответно отпада ли с обратна сила правното основание за извършване на престации, произтичащи от отменения индивидуален административен акт?

В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане по договор за банков кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

Допустимо ли е с У. акт на ЕООД, когато негов едноличен собственик на капитала е друго юридическо лице /АД/, да се предвиди, че функциите на общо събрание вместо лицето, което може да се представлява /чл. 65, ал. 3 ТЗ и чл. 235 ТЗ/ ще се осъществяват от Общото събрание на акционерите? Ако такава клауза е включена в У. акт, същата нищожна ли е поради противоречие с императивни норми на закона и задължение ли е съдът да констатира тази нищожност? Има ли право акционер да участва посредством гласуване в управлението на дъщерно еднолично дружество и засягат ли се тези права от взети решения на Съвета на директорите и поради това да е допустим иск по чл. 71 ТЗ?

Дължи ли наемателят заплащане на наемна цена за наетия недвижим имот след направено от него изявление за прекратяване на срочен договор за наем и връщане на вещта на наемодателя преди изтичане на срока?

Относно начина за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, в т. ч. и за необходимостта да бъдат съобразени конкретните социално-икономически условия в страната и лимитите на отговорност на застрахователите.

Приложими ли са правилата на чл. 55 ЗЗД в случай на отмяна с обратна сила на административен акт /решение на ДКЕВР/, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, от който е възникнало имуществено разместване ?

Относно съпричиняването на вредоносния резултат от страна на починалата, доказателственото значение на влязлата в сила присъда и доколко констатациите на наказателния съд в мотивите на присъдата обвързват гражданския съд.

Относно базата на която следва да се изчисли размера на обезщетението за имуществените вреди на малолетно дете, при предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, изразяващи се в неизплащане на дължимата му се до пълнолетие месечна издръжка, при установен от законодателя, след първоначалното и определяне минимален размер за същата, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по незаявени в жалбата доводи и каква е правната същност на въззивно решение, основаващо се на незаявени доводи? Допустимо ли е да приема за недоказани факти и обстоятелства, за които не е изпълнена разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК?

Допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД?

Допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител? Има ли значение за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ обстоятелството, че присъденото на основание чл. 45 ЗЗД на пострадалия обезщетение по иск срещу прекия причинител /застрахованото лице/ не е платено?

Дали е допустимо признание на иска по чл. 694 ТЗ от ответника – длъжник в производството по несъстоятелност без да е взето съгласие на синдика?

Относно преодоляване съществуващата неяснота в разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на ЗМГО /в сила от датата 6.Х.2006 г./ относно кръга от лицата, извършващи фактическо пренасяне на стоки през границите на Република България, чиято отговорност може да бъде ангажирана за нарушаване на правото на търговска марка при нейното използване в хипотезата по чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО.

Относно приложението на чл. 140, чл. 146 и чл. 266 ГПК и по-конкретно – допустимо ли е искът да бъде отхвърлен поради недоказаност на факт, за който страните не са спорили и който не е обсъждан от първоинстанционния съд.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си, представеното пред него писмено становище на ответника, съдържащо признания на факти, описани в исковата молба.

Налице ли е непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД от страна на ответника при неспазване на предимство от водача на другото МПС, в което е пътувало увреденото лице (ищеца) при настъпването на ПТП, като е прието, че този правен въпрос е разрешен противоречиво с въззивното решение по настоящото дело и с решение № 582/06.07.2010 г. по гр. дело № 802/2009 г. на ВКС?

Дали изявлението на поставения под ограничено запрещение, че е получил сумата по договора без същото да е потвърдено от попечителя му е достатъчно доказателство за действителното получаване на сумите, предвид това, че същият не може да изразява правновалидна воля при разпоредителни сделки? Заплащането на претендираната сума и получаването и от ответницата следва ли да се докажат от ищеца при условията на пълно и главно доказване, както и следва ли въззивният съд да се произнесе по всички наведени от страната искания, доводи и възражения и да изложи мотиви защо не ги приема?

Дали обект от многоетажна сграда става годен предмет на гражданския оборот преди завършване на сградата в груб строеж – изпълнени ограждащи стени и покрив. Твърди, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя решения, както и че даденото разрешение от съда противоречи на преобладаващото разбиране, че обекти на гражданския оборот възникват след построяване на сградата в груб строеж – външни стени и покрив?

Обезщетението по чл. 200 КТ за имуществени вреди от професионално заболяване в брутен или нетен размер – след приспадане на Д. и осигуровки – се дължи?

Длъжен ли е съдът съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчно и ако не е изпълнил задълженията си във връзка с доклада настъпва ли преклузия за представяне на нови доказателства ?

Дали работодателят е длъжен да измени щатното разписание след възстановяването на ищеца на предишната му работа, като предвиди длъжността, за да изпълни съдебното решение и едва след това може да пристъпи към съкращаването и съответно към уволнение поради съкращаване на щата?

Следва ли административният акт – решение на Поземлената комисия , с което се възстановява имота в реални граници да бъде придружено от скица, в която същия да бъде индивидуализиран? При предявяване на положителен установителен иск за собственост върху земеделски имот необходимо ли е да бъдат съобразени всички приобщени доказателства , включително свидетелски показания и на последно място, ищците необходимо ли е по реда на пълното и главно доказване да установяват , че техният наследодател е бил собственик на имота при внасянето му в ТКЗС , което в Б. е образувано през 1958 г.?

Относно задължението на съда, при преценка на събраните доказателства, да съобрази научните, логическите и опитните правила; като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС и с приетото за необосноваността, като порок на съдебните решения на инстанциите по същество, в мотивите към ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.

Относно критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на лицето и предпоставките за изключване на предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност.

Относно отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, ако не е установен характера на настъпилата злополука като трудова по реда на КСО.

Относно правния статут на обектите в сградата с предназначение културен клуб и втори салон.

Необходимо ли е към момента на прекратяване на трудовия договор с учител/възпитател, поради съкращаване на щата, списък – образец № 1 да е съгласуван с началника на Регионална инспекция по образованието или е достатъчно утвърждаване на щатното разписание само от директора на училището, за да се приеме, че е настъпило реално съкращаване на щата ?

Дали може въззивният съд да се произнася за законността на уволнението по основание, относно което не е сезиран от страните и дали работодателят е длъжен да включи в подбора всички служители на длъжността на ищцата от цялата страна или може да се ограничи само до тези в [населено място]. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата?

Kои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност?

Допустимо ли е решение с което на съделител е възложен имот който вече не съществува в делбената маса, тъй като е продаден от всички съделители, а решението е обезсилено по отношение на друг имот който не е продаден, е разрешаван противоречиво от съдилищата?

Дали искане за отнемане на имущество по чл. 4, ал. 2 З. следва да бъде разглеждано само във връзка с чл. 7 З. и то при условията на евентуалност, но не и като самостоятелно основание за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, който е обусловил крайното решение на съда по това искане и има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото?

От кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от узнаване на отделен факт, представляващ индиция за вероятно нарушение на трудовата дисциплина или на целия фактически състав на нарушението ? Относно значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Кога работникът или служителят с поведението си е препятствал даването на обяснения, поискани от работодателя; като е прието, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Дали е преклудирано възражение за придобивна давност, заявено общо в отговора и уточнено в първото съдебно заседание преди доклада на съда?

Какъв е критерият за „значителна стойност” на имуществото по см. на чл. 3, ал. 1, вр. с § 1, т. 2 от ДР на З., т.е. следва ли тази стойност да бъде съотнесена към минималните работни заплати/М./ или определена само съобразно фиксираната сума от 60 000 лв.? Какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност и допустимо ли е проверката да обхваща период, предхождащ извършване на престъплението, които обуславят крайното решение на съда и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото ?

За приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и по точно подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за нивото на работа на включените в подбора работници или служители ?

Относно задължението на въззивния съд в рамките на посоченото във въззивната жалба да обсъди всички относими доказателства и да изложи мотиви относно това кои факти приема за доказани във връзка с твърдяната съсобственост върху делбения имот.

При извършване на подбор по реда на чл. 329 КТ, работодателят разполага ли с право да въвежда критерии за подбор във връзка с особеностите на работата?

Относно приложението на чл. 329, ал. 1 КТ – подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре.

Относно фактическия състав на нарушението на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ – „злоупотреба с доверието на предприятието/работодателя”, за което съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ може да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, и по-конкретно – в случаите, когато е извършено от служител, който осъществява материално-отчетнически функции.

Как се определя размерът на обезщетение, дължимо при установени неимуществени вреди и как трябва да бъде мотивирано то?

Относно прилагане на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди критерия.

Обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение неговата незаконност? Относно действителността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение, която е предхождана/съпътствана от заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” за същото дисциплинарно нарушение.

Относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на законовите критерии по чл. 329 КТ при извършване на подбор от работодателя.

Дали подлежи на съдебен контрол извършената от комисията на работодателя фактическа преценка на работата на включените в подбора работници или служители? Дали по-високата квалификация трябва да бъде установявана само с писмени доказателства, както и дали извършването на подбора може да се доказва и с други доказателствени средства освен с протокола на комисията?

Дали при извършване на пет нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях, наложеното най-тежко дисциплинарно наказание съответства на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ?

Може ли въззивният съд с оглед т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, предвид твърденията на страните, служебно да възложи задача на вещото лице по графологичната експертиза, а именно – наред с нотариално завереното копие от предварителния договор да извърши проверка на всички оригинални записвания по водените книги от съответния нотариус, заверил датата и подписа на обещателката по предварителния договор, когато преценява подписите на нотариуса, на служителя от кантората му, както и на техните печати и щемпели, което би изключило вероятността положеният подпис за „обещател” да е пренесен от друг документ, при хипотезата, че липсва оригиналът на предварителния договор?

Относно възможността да бъде уговарян изпитателен срок, както при срочните, така и при безсрочните трудови договори и за възможността условията на сключен писмени договор за бъдат променяни с изрични писмени уговорки.

За разграничението между иска за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС и иска за част от реализираните ползи по чл. 30, ал. 3 ЗС. Необходимо ли е ново искане, когато ползващият имота е бил поканен да плаща обезщетение преди да придобие идеални части от него?

Относно начина на доказване на трудовата злополука и задължението на съда да изложи съображения за наличието или не на елементите от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ.

Дали при преценка законността на уволнението съдът следва да съобразява какво е дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарно уволнение с оглед посочената в заповедта законова квалификация на нарушението или следва да го извежда от посочените в мотивите на заповедта обстоятелства и в тази връзка обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за уволнение неговата незаконност, както и в тази връзка, че заповедта за уволнение е немотивирана ?

Когато едно лице може да търси отговорност и обезщетение поради обида или клевета, дали то е свободно да избира да търси такава отговорност по частна тъжба на пострадалия, или чрез предявяване на иск по чл. 45 ЗЗД, т.е. има ли отговорността по генералния деликт субсидиарен характер и следва да намери приложение тогава, когато за същото деяние липсва друг път за защита, който правен въпрос е свързан с допустимостта на предявения иск по чл. 45 ЗЗД, както и длъжен ли е съдът в решение по спор за причинени от журналист вреди да посочи в какво се изразява противоправното поведение?

Относно мотивирането на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и какви са значението и ролята на предизвестието за уволнението в тази връзка.

Относно въпрос разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд установена с Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по т. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си ?

Относно разграничаване на хипотезите на обезщетения по тези разпоредби в случаите, когато ищецът е оправдан по част от обвиненията и е осъден по друга част от обвиненията на лишаване от свобода за срок, който е по-кратък от периода на задържането му под стража.

Дали наличието или липсата на трудово правоотношение между страните е въпрос по съществото на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, или е такъв по процесуалната допустимост на този иск и на производството по него?

Може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото?

Относно значението на размера на неустойката като абсолютна величина и като съотношение към стойността на престацията за действителността на самата клауза за неустойка.

Относно възможността да се предостави ползването на семейното жилище за срок от три години при действието на разпоредбата на чл.56, ал.3 СК, според която това може да стане за срок до една година.

Действията на общината, с които тя като административен орган осъществява своите правомощия, предоставени й по силата на ЗУТ, следва ли да бъдат приемани като действия по изпълнение или неизпълнение на задълженията й като страна по един договор, в който участва като гражданскоправен субект?

Обусловено ли е приложението на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ от установяването на пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, предвидено в Общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от него?

Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?

Каква доказателствена тежест носи изпълнителя по договор за обществена поръчка при предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатени без основание възнаграждения ? Задължен ли е възложителят да доказва реално извършените от изпълнителя разходи или е достатъчно позоваването му на липсата на основание за задържане на получената в повече престация?

Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?

Предвиденото в застрахователния договор отлагателно условие , изискващо представяне на автомобила за оглед и заснемане, имащо значение за влизането му в сила, спада ли към договорните задължения, неизпълнението на които е съществено с оглед интереса на застрахователя по см. на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./? Може ли изплащането на втората вноска от разсрочената застрахователна премия да дерогира изпълнението на отлагателното условие за влизане в сила на застрахователния договор, когато това условие е изрично договорено между страните ?

Относно необходимите предпоставки за настъпване на вещно-правния ефект на придобивната давност в хипотеза на владение, основано на сделка, оформена с нотариален акт, признат за нищожно нотариално удостоверяване поради отсъствие на посочен месец на издаването му.

Предвиденото в застрахователния договор отлагателно условие , изискващо представяне на автомобила за оглед и заснемане, имащо значение за влизането му в сила, спада ли към договорните задължения, неизпълнението на които е съществено с оглед интереса на застрахователя по см. на чл. 211, т. 2 КЗ / отм./ ? Може ли изплащането на втората вноска от разсрочената застрахователна премия да дерогира изпълнението на отлагателното условие за влизане в сила на застрахователния договор, когато това условие е изрично договорено между страните ?

Каква доказателствена тежест носи изпълнителя по договор за обществена поръчка при предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатени без основание възнаграждения ? Задължен ли е възложителят да доказва реално извършените от изпълнителя разходи или е достатъчно позоваването му на липсата на основание за задържане на получената в повече престация ?

Относно разпределение на доказателствената тежест в трудовия спор с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Трябва ли работодателят, преди да изиска обяснения по реда на чл. 193 КТ, да е открил дисциплинарно производство срещу служителя и да го е уведомил за това, или е достатъчно да се изискат обяснения по конкретните фактически обстоятелства, съставляващи от обективна страна дисциплинарното нарушение, за което впоследствие е наложено дисциплинарното наказание? Относно спазването на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за надлежно мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, при посочването на дисциплинарното нарушение в нея.

От кой момент започва да тече лихвата върху присъденото обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 6 З., в случай на надлежаване на наложено наказание „лишаване от свобода”?

Относно ясното и безпротиворечиво произнасяне от въззивния съд по оплакванията във въззивната жалба, свързани с настъпване на част от претендираните неимуществени вреди и за наличието на причинна връзка между тях и противоправното деяние, когато с въззивното решение се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, където е прието, че тези вреди са бъдещи и не следва да се обезщетяват.

Когато с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожността на договор за учредяване на вещно право на строеж върху чужд имот, от кой момент и на какво основание за собственика на застроения имот възниква право на обезщетение за лишаването му от ползата от имота, срещу държателя на сградата ?

Дали погрешната правна квалификация води до незаконно прекратяване на трудовото правоотношение ?

Дали съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и дали след като са установени липси ответникът по иска като отчетник трябва да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил, то това не е извършено виновно ?

Трябва ли да се вземат предвид интересите на детето при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина ? За съотношението между мерките относно местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права на родител, който живее в чужбина, когато не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.

Относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.

Може ли да се иска на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД връщане на даденото по договор, за който с оглед приложението на чл. 183, изр. 2 ГПК съдът приема, че не е съществувал ? Има ли конкуренция при исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и дали следва да се отхвърли претенция за неоснователно обогатяване само поради погрешна правна квалификация, посочена от ищеца?

Относно прилагането на чл. 193, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, т. 6 КТ -дисциплинарно уволнение и за приложението на чл. 225, ал. 1 КТ при определяне обезщетението на работника през времето, през което е останал без работа, когато през този период е изпаднал във временна неработоспособност.

Допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск ?

Следва ли изготвеният протокол за подбор да бъде оспорен от работника – ищец, за да е налице необходимост от доказване законосъобразността на подбора от работодателя, или е достатъчно работникът само да твърди, че подбор не е извършван, както и за съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии?

Какво е съдържанието на понятието “справедливост” изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД? При определяне на обезщетението съдът съобразил ли е характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата при които е получено, последиците, продължителността и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото и социално положение? С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 З. не са ли надценени периодът през който е продължило наказателното преследване, характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици?

Дали е допустимо по иск за собственост, предявен от държавата срещу лица, в чиято полза е постановена реституция, гражданският съд да осъществи по реда на косвения съдебен контрол проверка на материалната законосъобразност на решението на административния съд за възстановяване собствеността по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. ?

Относно осъществяването на предварителната закрила при уволнение на членове на синдикалното ръководство на синдикална секция, при представени по делото доказателства за „легитимност” на същата. Може ли да се приеме едно писмено изявление за подписан документ, в случая – заповед за уволнение, при положение, че липсва собственоръчен подпис на издателя му, а вместо това е положен печат (щемпел) от подписа му, при което липсват индивидуализиращи признаци на саморъчния подпис и не може да бъде установена автентичността на документа?

Може ли да бъдат разпитани като свидетели по делото лица, които неправилно са били конституирани като ответници по иска от ищеца въз основа на дадени му указания от първоинстанционния съд, ако впоследствие въззивният съд е преценил, че не са надлежни ответници по иска и производството по отношение на тях е прекратено?

Възможно ли възражението за изтекла погасителна давност да се направи извън исковия процес и възможно ли е отказът от изтекла погасителна давност да не е изричен и в изявлението за отказ да не бъде индивидуализирано паричното вземане чрез посочване на неговия размер?

Достатъчно доказателство ли е за оставане без работа на незаконно уволнен работник или служител обстоятелството, че в представеното по делото копие от трудовата му книжка няма отбелязване за исковия период той да е започнал работа при друг работодател, тъй като този въпрос обуславя въззивното решение по този иск?

Относно предпоставките по чл. 144 СК, при които възниква задължение за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато продължават образованието си ?

Ако между страните има облигационно правоотношение въз основа на ненаименован договор за отговорно пазене на недвижим имот, може ли да се приеме, че има ползване на имота без основание по смисъла на чл. 59 ЗЗД? Как се прилагат правилата за договора за влог на движими вещи по отношение на ненаименования договор за отговорно пазене на недвижим имот?

Дали когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, е следва имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество е включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита включено в кръга на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП ?

Относно допустимостта на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ в случаите, когато те са предявени преди да е настъпил юридическият факт на прекратяване на трудовото правоотношение.

Относно доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивното производство и дали пред въззивния съд страните могат да представят писмени доказателства, които са могли да посочат и представят пред първата инстанция. Относно начина на погасяване на парично задължение, начина на плащане и дали плащането по банкова сметка с титуляр кредитора по изпълнението, различна от посочената във фактурата, има погасителен ефект.

Допустимо ли е съдружник в О. да бъде уведомен за Общото събрание на съдружниците чрез връчване на нотариална покана по реда на чл. 47 ГПК, след като в Търговския закон и Учредителния договор на дружеството е определен изричен и различен ред за това? Следва ли да е установена безспорно вина и нанесени вреди за дружеството, както и причинно-следствена връзка между тях и поведението на съдружника, в качеството му на такъв, за да бъде изключен, или може да му се търси такава отговорност и да бъде изключен и за действията му на управител?

Предоставено ли е надлежно правомощие на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекция на дължими от потребителя суми за изминал период?

Съставлява ли процесуална предпоставка за допустимост на иска срещу Г. фонд предвидената в чл. 288, ал. 11 от Кодекса на застраховането административна процедура, предявен за заплащане на обезщетения за вреди от ПТП, настъпило при действието на отменения Закон за застраховането?

Необходимо ли е при претенция за обезщетение за пропуснати ползи да е налице реалност и сигурност на същите?

Дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на “периодични плащания” и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

При договор за застраховка на чужда вещ кой е носителят на правото да получи застрахователното обезщетение – собственикът или третото лице, действало без пълномощие и следва ли да се счита, че договорът е сключен за сметка на собственика или е възможно в посочената хипотеза да се приеме, че третото лице е сключило договора от свое име и за своя сметка?

Относно вида на евентуално съществуващото другарство между дружеството доставчик на ел. енергия и електрозапределителното дружество в отношенията покупко- продажба на ел. енергия с крайния потребител и за наличието на процесуална възможност, когато заповедно производство е образувано при участие само на едно от тези ТД, като заявител, в исковото производство по предявен положителен установителен иск от последното да бъде конституиран като задължителен необходим другар и другото ЮЛ- търговец.

Относно вземането, произтичащо от запис на заповед, признато по реда на чл. 417 ГПК и сл. следва ли да се отъждествява само с единично и съвпадащо по размер вземане към длъжника, произтичащо от каузалните отношения между страните, по повод на които е издадена ценната книга.

Относно материалноправната легитимация на ищеца по иск по чл. 247а ТЗ и приложимите процесуални правила за разглеждането на спора- тези на общия исков процес, или на особеното исково производство по търговски спорове във връзка с право, породено или отнасящо се до участие в търговско дружество- чл. 365, т. 3 ГПК.

Възможно ли е удовлетворяването на ищеца да се извърши, чрез прихващане на вземане на ответника в рамките на производството по чл. 517, ал. 3 ГПК?

Относно правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК, служебно да се произнася по нищожността на договора, от който произтича спорното правоотношение.

За момента, от който кредиторът по един двустранен договор изпада в забава по смисъла на легалната дефиниция по чл. 95 ЗЗД и последиците от това върху прехождащата я длъжникова забава, както и има ли първият правото в този случай да развали договора с предупреждение, основано върху срок, който да е „подходящ” за изпълнението или това разваляне може да се предприеме и без въобще да се дава такъв срок?

Допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител? Има ли значение за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл. 226, ал. 1 КЗ плащането/неплащането на присъденото на основание чл. 45 ЗЗД на пострадалия обезщетение по иск срещу прекия причинител /застрахованото лице/?

Необходимо ли е с наложеното обезпечение да са осуетени реално съществуващи правоотношения, за да се приеме, че кредиторът е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи?

Относно задължението на съда да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания.

Съставлява ли процесуална пречка за предявяване и разглеждане на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност”, основан на чл. 407, ал. 1 ТЗ/ отм./, респ. на чл. 226, ал. 1 КЗ, когато последното разполага с изпълнителен титул, издаден въз основа на уважен в наказателния процес, или в отделно гражданско производство иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на непозволеното увреждане за обезщетяване на същите вреди? Има ли обуславящо значение плащането на сумата, присъдена на осн. чл. 45 ЗЗД, за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента.?

Относно наличието на законово установена възможност доставчикът на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя за ползвана през минал период електроенергия въз основа на клаузи в общите си условия.

Относно съотношението между привидна сделка и прикрито съглашение, когато страните по привидната сделка и страните по прикритото съглашение са различни.

Допустимо ли е да се извърши публична продан на всички имоти тогава когато съделителите са се групирали, или делбата следва да се извърши по реда на чл. 292 ГПК /отм./?

Относно причиняване на непозволено увреждане при ПТП, който с представените от касатора решения на други съдилища (решение от 01.04.2010 г. по гр.д. № 2536/2009 г. на Великотърновския районен съд, решение № 130/22.04.2010 г. по гр.д. № 451/2010 г. на Врачанския окръжен съд и решение от 15.05.2009 г. по гр.д. № 312/2008 г. на Берковския районен съд) е разрешен при преценка правомерността на действията на всички участници в ПТП и на връзката между техните действия и настъпването на инцидента, а в случая въззивният съд се е отклонил от тази съдебна практика, като е преценявал само действията на единия водач на МПС – ищцата Б., но не и правомерността на действията на другия водач – ответника П..

Относно искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка/или друго действие/, с която длъжникът го уврежда.

От какво се определят възможностите на лицето, което дължи издръжка ? Следва ли при определяне на тези възможности да се приспадат ежемесечните разходи за покриване на битови нужди ? При липса на доказателства за намаляване или увеличаване доходите на задължения родител в периода към първоначално определената издръжка и към искането за намаляване на нейния размер, следва ли да се допусне изменение на издръжката, разрешени с обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика установена с Постановление № 5/16.11.1970 год. на Пленума на ВС и Постановление № 5/31.11.1981 год. на Пленума на ВС ?

От какво се определят възможностите на лицето, което дължи издръжка? Следва ли при определяне на тези възможности да се приспадат ежемесечните разходи за покриване на битови нужди ? При липса на доказателства за намаляване или увеличаване доходите на задължения родител в периода към първоначално определената издръжка и към искането за намаляване на нейния размер, следва ли да се допусне изменение на издръжката, разрешени с обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика установена с Постановление № 5/16.11.1970 год. на Пленума на ВС и Постановление № 5/31.11.1981 год. на Пленума на ВС ?

Как следва да се тълкува с оглед разпоредбата на чл. 59 З. /отм./ волята на прехвърлителя тогава, когато в акта за продажба е вписана реална част от парцел без посочени граници и подлежат ли на отмяна по реда на чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./ всички нотариални актове или само констативните?

Относно възнаграждението, което следва да се вземе предвид като база за определяне размера на обезщетението за недопускане до работа, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 677/15.10.2010 г. по гр. дело № 1302/2009 г. на ВКС, IV-то гр. отд.

Дали магазините са обекти, които могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки по чл. 9а от Указ № 463/1950 г. за създаване на жилищен фонд при М. на н.о. (отм.), по който правен въпрос е налице противоречива съдебна практика?

Относно приложението на чл. 99, ал. 4 СК /отм./, съгласно който развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът и по-конкретно продължителната фактическа раздяла на съпрузите явява ли се такова важно обстоятелство, налагащо да се допусне разводът, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 10 от 1971 г.

Дали изпълнението в рамките на конкретната договореност между страните – изпълнение на изрично посочени работи, съгласно инвестиционен проект и при уговорена недопустимост на преустройства, засягащи носещите конструкции, но което изпълнение е в отклонение от нормативно установени изисквания – действащите строителни правила за светла височина на помещенията, представлява неизпълнение на договора и основание за неговото разваляне, който правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие спрямо разрешенията, дадени от други съдилища, възприели общия принцип, че неизпълнението на договора се основава на клаузите на договора и се дължи на причина, за която длъжникът отговаря?

От кой момент започва да тече погасителната давност на предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – от датата на настъпване на уговорения срок в предварителния договор за сключване на окончателен такъв или от датата на встъпване на приемателя във владение на вещта, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК ?

Относно правната квалификация на предявения иск и реда, по който следва да бъде разгледан – административен или общ исков ред.

От какви критерии следва да се ръководи съдът при определяне размера на издръжка за ненавършили пълнолетие деца ?

Допустимо ли е при условията на ГГЖ / отм. / изменение на иска – преминаване от установителен към осъдителен / промяна във вида на търсената защита/ пред въззивната инстанция ?

Задължението на дарения да дава издръжка на дарителите става ли задължение на неговите наследници по силата на наследствено правоприемство и трансформира ли се то от морално в правно задължение при наличието на дадени предпоставки затова?

Относно възможността работникът или служителят да се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ без реално да е започнал ползването на отпуск, които се решават противоречиво от съдилищата.

Може ли да се уважат исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, но междувременно срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл, който е решаван противоречиво от съдилищата?

Длъжен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди всички допустими и относими доказателства, твърдения, възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност?

Възниква ли задължение за ДФЗ – Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

Относно правна квалификация на предявения иск. Относно материалноправния въпрос за приложението на правилата за неоснователното обогатяване, когато страните са обвързани от договор за мандат, който не е изпълнен или прекратен.

Относно допустимостта на делбата по отношение на съсобствен между страните по делото и трети лица имот.

Относно допустимостта на отрицателният установителен иск при възможност за предявяване на положителен установителен иск и по материално правен за придобиване на част от парцел въз основа на владение на реална част от него, която не съответства на изискванията за образуване на самостоятелен парцел.

Относно наследяването на земеделските земи , завещани с общо завещателно разпореждане от наследодател преди възстановяването им по ЗПСЗЗ и преди постановяването на решението на Конституционният съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 90 б “а” ЗН

Относно възможността да се придобие с давностно владение идеална част от парцел. Относно възможността да се придобие по давност при условията на чл. 59, ал. 2 З. /отм./ част от имот, включен в парцел и по този начин да се осъществи приложение на регулацията.

Относно критерия за определяне стойността на имущество, придобито от престъпна дейност като такова със значителна стойност по смисъла на разпоредбата на §1, т.2 ДР на ЗОПДИППД – придобивна стойност или пазарна цена към момента на придобиване на имуществото. Относно необходимостта да има причинна връзка между придобиването на имуществото и конкретното престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда.

Дали са допустими гласни доказателства за установяване на договор за дарение сключен с роднини по права линия, а по съребрена до 4 степен?

Допустима ли е отмяна на решение на общо събрание на дружество с ограничена отговорност по иск на съдружник с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ поради порок на решението, който не е посочен в исковата молба в рамките на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ?

Приложими ли са редът и срокът по чл. 428 ТЗ /отм./ за оспорване на операции със средства по разплащателна сметка, извършени от обслужващата банка без нареждане или съгласие на титуляра, или същите са относими само към хипотезата на несъответствие между даденото от титуляра нареждане и извършената от банката операция, отразена в дневното извлечение?

Следва ли да са налице предпоставките обедняване и обогатяване за успешното провеждане на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ?

Относно обема на подлежащата на обезщетяване вреда от нарушение на забраната за конкурентна дейност по чл.142, ал.1 от ТЗ, когато вредата е във формата на пропусната печалба от нереализирани търговски сделки, в противоречие с влязлото в сила решение по гр. д. № 865/2004 г. на Софийски градски съд, ТО, 1 състав, постановено по частичен иск относно същото спорно вземане.

Следва ли при поето от купувача по приватизационен договор задължение да изпълнява програма за трудова заетост, да се отчетат като изпълнение назначени лица по граждански договори? Има ли доказателствена сила известие за доставяне, връчено на ответника съгласно Закона за пощенските услуги, когато не е посочено качеството на лицето, което го е подписало за получател?

Относно подсъдността на споровете, свързани с изпълнение на задълженията по сключените между Н здравно-осигурителна к. и изпълнителите на медицинска помощ договори за оказване на медицинска помощ.

Относно материалноправния въпрос, свързан с нищожност на неустойка при условията на чл. 26, ал. 1 ЗЗД при хипотезата на твърдяно противоречие с добрите нрави. Относно процесуалноправния въпрос, свързан с допустимост, съответно недопустимост на решаващия съд да се произнесе служебно, без направено искане от страната по делото, и да постанови намаляване на неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД.

Относно процесуалноправната легитимация на А. за с. к. за водене на иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, основан на неизпълнено задължение по допълнително споразумение, сключено на основание приватизационен договор и представляващ неразделна част от него, във връзка с правомощията на А. по чл. 19 ЗПСК при постигнати на допълнителни договорености във връзка с приватизационната продажба.

Относно конкуренцията между законите, уреждащи сходни правоотношения, и за възможността отговорността по главното правоотношение да бъде определена по специалния закон, а претенцията за лихви да се определи по друг, общ закон, при хипотеза на наличие на изрична уредба в специалния закон и на отговорност за лихви при присъждане на обезщетение по него.

Относно условията, при които уговорката за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорните задължения е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/.

Относно доказателствената тежест за установяване на фактите по чл. 224 ТЗ, свързани с правото на всеки акционер да бъде информиран за въпросите, които ще се разглеждат от общото събрание.

Относно допустимостта на съдебния контрол по отношение на решенията на съдружниците в гражданското дружество.

Какви са правомощията на съда при преценка относно доказаността на фактите и обстоятелствата в случаите, когато ответникът е пропуснал срока по чл. 133 ГПК за извършване на процесуалните действия, изброени в него?

Предпоставка за уважаването на иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ ли е намаляването на масата на несъстоятелността в резултат от извършеното от длъжника след началната дата на неплатежоспособност изпълнение на парично задължение?

Обусловено ли е оттеглянето от виновно поведение на някоя от страните?; Дължи ли се обезщетение за в бъдеще, съобразно уговореното възнаграждение за периода след оттеглянето на поръчката и до изтичане срока на договора?

Относно отговорността на прекия причинител на вредата при наличие на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в хипотезата на суброгиране на застрахователя в правата на увредения застрахован, с оглед приложението на чл. 213, ал. 1 КЗ във вр. с пар. 143 ПЗР на З. от 2007 г.

Дали при тълкуване на търговските сделки е необходимо да се отчитат съществуващите между съконтрахентите – търговци трайни търговски отношения, както и формалните счетоводни записвания за вида и характера на отделните сделки, когато счетоводното им отразяване и извършваните във вр. с тях счетоводни операции противоречат на вписаното в самия договор?

За предпоставките за прилагане на чл. 55, ал. 1ЗЗД в хипотезата на получено нещо на отпаднало основание и обхвата на дължимата престация.
За правните последици на недопустимото съдебно решение и обвързващото въззивния съд действие на отменителния съдебен акт на касационната инстанция при връщане на делото за ново разглеждане.

Съществуват ли в правния мир или са преклудирани ex lege вземанията на кредитори, които са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, но не са предявени в производството, което е прекратено с приемане на оздравителен план? П. ли е нормата на чл.116 б."а" ЗЗД относно прекъсването чрез признание на длъжника на погасителната давност, която тече по отношение на установени публични вземания?

Относно правото на трето лице, което не е участвувало в производството пред първоинстанционния съд да обжалва решението за откриване на производство по несъстоятелност, постановено по молба на неограничено-отговорен съдружник по чл. 626, ал. 2 ТЗ, когато вземането му не е установено с влязло в сила съдебно решение или влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение по чл. 613 б. “а”, ал. 2 ТЗ.

Относно нищожност, поради противоречие с добрите нрави на клауза за неустойка за забавено плащане цената по приватизационен договор, която била уговорена без краен предел.

Относно определение № 267 от 20.05.2009 год., постановено по горепосоченото дело, като е прието, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на спора въпрос на материалното право, свързан с наличието на законова възможност на ЮЛ, правно и структурно обособено в ООД да бъде присъждано обезщетение за неимуществени вреди поради претърпяни от същото морални болки и страдания е в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 197/97 год., по гр.д.№ 250/95 год.

Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на П..7, ал. 1, т. 7 ПЗР на З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа; Д. нормативна уредба на енергийната система към момента на влизане в сила на З. /17.09.1991 г./ дава ли основание да се приеме, че по силата на закона мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система е предоставена на съответните държавни електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация “Енергетика”?

Относно допустимостта и валидността на обжалвания съдебен акт е преклудиран. /Посоченият за приложим допълнителен критерий е преди дадените с т. 2 на ТР № 1/19. 02.2010 год. задължителни указания във вр. със същия./.

Относно иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 16 000 лв., претендирана като дължимо обезщетение за ползване на собствения на ищеца електропровод “Китка” за периода от 01.04.2006г. до датата на исковата молба 14.11.2006 г. Като значим за конкретното дело е преценен въпросът за предпоставките за уважаване на субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, когато се касае за специфичен обект на ползване – електропровод.

Относно приложимостта на Павловия иск спрямо извършените от поръчителя действия.

Относно началния момент, от който се дължи обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД при предявен пряк иск срещу застрахователя.

Кои разходи следва да се отчитат като изпълнение на поетото с приватизационен договор задължение за извършване на инвестиции – разходите за придобиване или обновяване на дълготрайните активи на дружеството или и текущите разходи, направени за обикновената поддръжка на съществуващи активи на приватизираното дружество?

Нищожно ли е решение на Съвета на директорите на акционерно дружество, взето в нарушение на чл. 236, ал. 2, т. 3 ТЗ, въпреки изричната разпоредба на чл. 236, ал. 4 ТЗ, чийто отговор е от значение и за произнасянето по въведения от касатора процесуалноправен въпрос за допустимостта на предявения установителен иск по чл. 71 ТЗ във вр. с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./?

Относно размера на дължимите обезщетения и приложението на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.

Относно условията и предпоставките, при наличието на които уговорената в търговските договори неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави.

Относно нищожността на клаузата за неустойка за неизпълнение на поето с приватизационен договор задължение, произтичаща от накърняване на добрите нрави.

Относно договорена неустойка за забава като процент върху неиздължената главница, без да е предвиден краен срок за начисляването й, действително е налице противоречива практика.

Относно наличието на валидно сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ между ответниците „А.” ООД и „О. стил” ООД и осъществяването на предпоставките по чл. 15, ал. 3 ТЗ за солидарна отговорност на двете дружества за изпълнение на задължението по процесния запис на заповед.

Относно началната дата, от която започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането, предмет на предявения насрещен иск, поради липса на задължителна съдебна практика и създадена практика на съдилищата, приравняваща начина на неговото престиране с този на трудово възнаграждение по КТ.

Относно основанието за получаване от управителя на М. на допълнително тримесечно възнаграждение от приходите по договори с Н. за изпълнени клинични пътеки и начина на формиране на неговия размер.

Относно начина за определяне на застрахователното обезщетение при имуществено застраховане на бъдеща реколта – тютюн тип „В.” и приложението на общите правила за подзастраховане при този вид имуществено застраховане.

Нищожна ли е неустойка поради противоречие с добрите нрави, когато не е уговорен краен срок за начисляването й?

Как следва да бъде определено обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД и по-конкретно – може ли същото да бъде определено на база уговорения от страните наем за ползване на вещта, без да са ангажирани конкретни доказателства за размера на вредите, респ. на пропуснатите ползи ?

Необходимо ли е увреденото при деликт лице да е действало виновно, за да е налице съпричиняване и да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?

Относно активната легитимация на ищеца и за приложението на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 68 ЗС, е решен от въззивния съд в противоречие с приетото в Решение № 594 от 4.ХII.2009 г. по гр.д. № 3139/ 2008 г. на ВКС, постановено на основание чл. 290 ГПК.

Относно дължимостта на претендираните разходи във връзка със съхранението на суровини и материали е решен от въззивния съд в противоречие с действуващата нормативна уредба и постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС № 6/21.12.1979 год., ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и приложеното р. от 12.01.2005 год. по т.дело № 2177/2003 год. на ВКС, ТК, II т.о.

Относно задължението, поето с приватизационния договор за програмата за трудова заетост счита ли се изпълнено само с оглед лицата, заети по трудов договор в приватизираното дружество или за изпълнение се отчитат и лицата, назначени по трудов договор с купувача по приватизационния договор.

Относно приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД по отношение на поръчител – авалист на запис на заповед.

Относно правната квалификация на главния иск, който въпрос е от съществено значение за изхода на спора и е решен от апелативния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди представено пред него писмено доказателство от значение за делото – Уведомление на [фирма] изх.№ 1014/ 27.VII.2005 г. до ответника, съдържащо и данни за връчване на 16.ХI.2005 г., което не е сторил в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и не е зачел извършеното уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 4 ЗЗД – въпрос, релевантен за делото, който има отношение към правилността на решението и който, решен по изложения начин, е във вреда на жалбоподателя.

Изтекъл ли е давностният срок по чл. 111 б. “в” ЗЗД от прекъсването на давността на основание чл. 116 б. “в” ЗЗД, спряло ли е теченето на давността на основание чл. 115, ал. 1 б. “ж” ЗЗД по време на изп.дело № 60 166/2003 г. на СИС при ПРС, преобразувано в дело на ЧСИ от 2008 г. и погасено ли е по давност вземането, предмет на делото, въпроси решени в противоречие със задължителната съдебна практика – ППлВС №3/ 1980 г. ?

Чия е тежестта да докаже виновно отклонение на причинителя на щетите от проверка за алкохол, решавани противоречиво от съдилищата, и по материалноправен въпрос: напускането на местопроизшествието от причинителя на щетите поради необходимост от медицинска помощ в болнично заведение, може ли да се приеме за виновно отклонение от проверка за алкохол, съответно за приложението по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ ?

За правната квалификация на осъдителния иск, обусловен от специалния установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, предвид квалифицирането му от въззивния съд като такъв по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и по въпроса за процесуалноправната легитимацията на длъжника – обявеното в несъстоятелност дружество да предяви осъдителен иск за връщане на даденото в масата на несъстоятелността.

Относно правното значение на анекса от 04.01.2007 г., с който е постигнато съгласие за изменение на наемната цена за минал период, обвързващата сила на анекса и правоизменящия му ефект спрямо съдържанието на наемното правоотношение.

Кое е основанието за възникване на задължението на презастрахователя? От кой момент възниква задължението на презастрахователя по договор за презастраховане? Кой е началният момент от който започва да тече погасителната давност по задължението на презастраховател?

Допустимо ли е да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК /обн. в ДВ бр.59/2007 г./ към процедурата за увеличение на капитала на акционерно дружество в хипотезата на чл. 194 ТЗ?

Относно определение на второ търговско отделение на ВКС № 317 от 01.06.2010 год., постановено по горепосоченото дело.

Относно възможността в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД наред с реалното изпълнение на паричното задължение и на обезщетението за забавата му, на кредитора да бъде присъдена и договорна неустойка за неизпълнение, както и за критериите, при които неустойката за неизпълнение следва да се преценява, като противоречаща на добрите нрави.

Относно приложението на общите правила за подзастраховане при имуществено застраховане на бъдеща реколта - тютюн тип”В”, с оглед невъзможността да се определи действителната стойност на вещта /застрахователната стойност/ към момента на сключване на застрахователния договор и съответно да се съпоставя тази стойност спрямо уговорената от страните застрахователна сума.

Относно определяне на „справедливо” по см. на чл. 52 ЗЗД по размер обезщетение за причинени от деликт неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, основан на чл. 226, ал. 1 КЗ, аналогичен на този по 407 ТЗ / отм./, е в противоречие със задължителните за съдилищата разяснения относно конкретните критерии с които следва да бъде съобразено същото, съдържащи се в ППВС № 4/68 год..

Относно елементите, характеризиращи понятието “инвестиции” за нуждите на сключените по реда на ЗППДОбП / отм./ приватизационни сделки, обусловил крайния изход от възникналия между страните правен спор, поради отсъствието на трайна съдебна практика и легална законова дефиниция, извън Счетоводен стандарт 25 към ЗСч., се явява от значение за точното прилагане на закона, което е и един от аспектите на развитие на правот.

Относно приложимата погасителната давност при менителничните отношения, за формата на заявяване правопогасяващо правото по запис на заповед възражение за давност и за предпоставките за упражняване на специалния иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ.

Допустимо ли е да се събират доказателства чрез унищожаването на други доказателства?

Относно връзка с който е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по гр. д. № 2000/2008 г. на Софийски апелативен съд, настоящият състав съобразява същото и не се произнася повторно по посочения материaлноправен въпрос.

Относно начина на определяне конкретната степен на съпричиняване на вредата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417, т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, легитимиран ли е да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422, ал. 1 ГПК?

Наличието на взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ от съдружниците в дружество с ограничена отговорност за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя за причинени на дружеството вреди е предпоставка за реализиране на специалната имуществена отговорност на управителя по чл. 145 ТЗ; решението се наслагва върху фактическия състав на деянието, от което произтича имуществената отговорност на управителя, и е предпоставка за нейното реализиране по исков ред. Решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя на ООД, включително когато той е освободен към момента на подаване на исковата молба.
Решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ на общото събрание на съдружниците в ООД, респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, който към датата на предявяване на иска е заличен от Търговския регистър, представлява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 ТЗ. В качеството му на абсолютна предпоставка за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ – както срещу действащ, така и срещу бивш управител, решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е от значение за допустимостта на иска и съдът е задължен да следи за наличието му към момента на завеждане на делото във всеки етап от развитието на процеса. Представянето на решението е в тежест на търговското дружество – ищец, поради което ако ищецът не твърди и/или не успее да докаже съществуването му към момента на предявяване на иска по чл. 145 ТЗ, искът следва да се счете за недопустим и производството по него да бъде прекратено.

Дали обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД се дължи за целия нает обект или само за реално ползваната от него част ?

Не са изложени мотиви относно неуваженото му възражение за прихващане със стойността на увредените вследствие на теч в обекта мебели в размер на 54 625 лв. – противоречие с ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/65 г. и ППВС № 1/85 г. и ТР № 1 от 04.01.2011 г. по т.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Относно незачитане на доказателствена сила на частни документи, които не са оспорени от насрещната страна – в противоречие с Решение № 249 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1037/2010 г., ІІ г.о. В какъв срок ищецът следва да направи възраженията си във връзка с направено от ответника възражение за прихващане? Преклудира ли се възможността да се направи възражение за съдебно прихващане след приключване на устните състезания по делото? Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на съда да направи доклад по делото по чл.146 ГПК, в който да отдели спорното от безспорното, да укаже подлежащите на установяване факти и разпределението на доказателствената тежест между страните?

Прилага ли се въведеното с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоцираните медицински специалисти (ДВ бр. 46 от 03.06. 2005 год., редакция ДВ бр. 85 от 2005 г. в сила от 01.09.2006 год.) – ЗСОМСААМС изискване за лицата, упражняващи професията „медицинска сестра” да притежават професионална квалификация, удостоверена с диплома за придобито висше образувание на образователно -квалификационна степен „бакалавър” по отношение на лицата придобили квалификация за упражняване на професията преди влизането на закона в сила, удостоверено с диплома за средно образование или други валидни документи за квалификация, с оглед разпоредбата на § 3 ПЗР на ЗСОСААМС?

Относно писмените доказателства,с които се установява правото на собственост в исковото производство по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Дали представянето на другите писмени документи, изброени в чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ,съдържащи индиция за притежаването на г. , извън нотариалните и крепостните актове са достатъчни за доказване на вещни права?

Дали удовлетворяване на ипотекарен кредитор може да стане по реда на извършена продажба при договаряне сам със себе си- е решен в противоречие на практиката на ВС и на ВКС и на съдилищата?

Относно противоречиво произнасяне от съдилищата по въпроса за писмените доказателства,с които се установява правото на собственост в исковото производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ

Относно доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивната инстанция и по-специално за това дали в случая – първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е указал на страната да представи валидното щатно разписание и дали въззивният съд е следвало да приложи нормата на чл. 266, ал. 3 ГПК.

Дали стопанските карти на ревири и списъците към тях,като посочени в изброяването по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ са достатъчни за доказване на вещни права?

За задължението на съда да се произнесе за състоянието на брака след като прецени всички данни по делото, както и досежно упражняването на родителските права - за обсъждането моралния облик на родителите,полаганите грижи от родителите и социалното им обкръжение.

Относно искането за изкупуване на продадената идеална част от съсобствения имот на трето лице и волята на страните обективирана в нотариален акт №14099/19.08.1998г. на I нотариус при СРС.

Относно правата на съпрузите при придобиване имот, по време на брака им,който в настоящия случай е прекратен със смъртта на единия от съпрузите,съдът е приел при наличие на предоставени извънсемейни средства,с които изцяло е заплатен имота,поради което е настъпила пълна трансформация и този имот не е със статут на съпружеска имуществена общност,въпреки че е закупен общо на името на двамата съпрузи,което е в противоречие с практиката на ВКС,съгласно решение №92/27.02.2003г. по гр.д. №609/2002г. по описа на ВКС,Iго,според което,когато двамата съпрузи общо купуват един имот,той е общо съпружеско имущество,независимо от средствата ,с които е закупен.

Относно условията за настъпване на реституция по отношение на имот,принадлежал на наследодателя им,за който съдът е приел,че по силата на заповед №3040/07.07.1955г.,във връзка с приложена регулация,по реда на ЗПИНМ,същият е попадал в терен отреден за озеленяване,при което намира приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ,въпреки че според заключението на съдебно-техническата експертиза по делото,мероприятието,за което е отчужден парцела не е изпълнено,което според касаторите противоречи на прието с решение №1650/2007г. по гр.д. №1428/2007г. по описа на ВКС,Vгр.отд.,според което щом като един недвижим имот към момента на завземането му от държавата за жилищно строителство е бил в регулация и щом не е имало друго отреждане по действащите регулационни и засторителни планове и не е имало обезщетяване на съсобствениците е завзет незаконно и собствеността върху него се възстановява по чл. 2 ЗВСВОНИ.

Относно възможността за възстановяване правото на собственост по отношение на отчужден незастроен терен, който след одържавяването му е застроен.

Относно трансформацията на правото на собственост по пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС /ДВ. бр. 96 от 5.11.1999г./

Относно кръга на писмените доказателства,посочени в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ и липсата на практика на ВКС по дела по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Относно пределите на силата не пресъдено нещо,във връзка с предходно гражданско дело,приключило с влязло в законна сила решение между ищеца и праводателите на у. на ответното дружество С. М. Г. ,както и при участието на последния в същото производство, и във връзка с изискването за цялостна преценка на доказателствата по делото по отношение въпроса за оборването на констативния нотариален акт за правото на собственост на ищеца върху целия имот и от друга страна начина на придобиване на правото на собственост от страна на ответното дружество.

Относно връщане на делото от касационната инстанция,при дадените задължителни указания от последната по конкретно посочените въпроси,свързани с приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ,изцяло е игнорирал същите,считайки тези обстоятелства за ирелевантни на повдигнатия спор.

Относно срока за предявяване на иска за възстановяване на работа,като иск със самостоятелно значение и обвързаността му с иска за отмяна на незаконното уволнение,респективно срока за неговото предявяване.

Относно относимостта на положението на имота по последния влязъл в сила регулационен план,както и необходимостта от изследването на приложението на предходните планове,което е задължително условие, с оглед решаването спора за собственост,тъй като при положение,че предходните планове не са били приложени,собствеността върху недвижим имот се запазва такава,каквато е била при първоначалното му положение.

Относно осъществено давностно владение от единия съделител,за което е необходимо държането на съсобствената вещ да се промени във владение,такова,каквото е годно да го направи собственик на тази вещ,постановеното е в противоречие с практиката на ВКС.

Относно допустимостта на предявените от всеки от ищците искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС – ППлВС № 1/ 1979 г., което служи за ръководство на съдилищата.

Дали издръжка се дължи от момента на раждането, поради което тя може да се търси и за минал период преди завеждането на иска за произход, или правопораждащият факт е решението на съда за установяване на произхода?

Относно приключването на реституцията на процесния земеделски имот по реда на ЗСПЗЗ и неговата индивидуализация като самостоятелен обект,годен за неговата правна защита.

Дали следва да се зачетат правата на собственик на възстановен земеделски имот тогава, когато ответникът по иск за собственост не е заявил реституционна претенция за имота, а е закупил същия от ТКЗС ?

Относно условията при които един имот може да бъде придобит по давност съгласно чл. 68 ЗС и за реда за учредяване право на строеж на основание чл. 15, ал. 1 ЗС /отм./.

Относно дължимостта на дневни командировъчни пари на шофьор, извършващ международни превози.

Следва ли да се определи едно общо обезщетение за претърпените от увредения неимуществени вреди, независимо от действията на отделните правозащитни органи, в случая трима ответници с конкретни компетентности, с оглед установена по този въпрос задължителната съдебна практика установена в т. 11 на Тълкувателно решение № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС?

Относно правото на собственост върху процесния трафопост, като енергиен обект по см. на пар.1,т.23 от ДР на ЗЕ – с оглед разпоредбите на чл. 2, ал. 1 ЗЕл. от 1975 г., отм., действащ към момента на приватизационната сделка, от която черпи правата си ищецът „Рем и Т. “ЕО. , и тези на чл. 117, ал. 7 ЗЕ пар. 4, ал. 1 ЗЕ и пар. 4, ал. 11 ЗЕ – е от значение за точното прилагане на закона.

Редовно ли е,съобразно нормата на чл. 39 ГПК,призоваването,ако съобщенията са изпращани лично на страната,при положение,че в още с жалбата е бил посочен съдебен адрес и лице, на което да се връчват съобщенията,който в случая е и пълномощник на страната ?

Относно предявения иск по чл. 59 ЗЗД- по въпроса за възмездния характер на правото на ползване на чужд имот на нищожно правно основание. В останалата част -досежно претенцията по чл. 26, ал. 1 ЗЗД решението е влязло в сила.

Относно доказване на материалното право на ищцата за търсене на обезщетение от общината и конкретно, произнасянето по въпроса дали кучето, причинило ухапването, е „безстопанствено или е просто куче”.

Относно принципите за точното приложение на чл. 14 ЗНА,съгласно която обратна сила на нормативен акт може да бъде дадена само с изрична разпоредба.

Относно случаите,когато въззивният съд е констатирал несъответствие на исковата молба с изисквания по чл. 98 ГПК /отм./ и чл. 99 ГПК /отм./ и е предоставил възможност на ищеца за отстраняването им,като това е било свързано с необходимост от представяне на доказателства и в дадения срок ищецът е изложил твърдения във връзка с дадените указания,но е заявил,че не разполага с конкретни документи и че те следва да бъдат изискани от трето по делото лице – налице ли са основания за прилагане на чл. 100, ал. 2 ГПК /отм./ и чл. 100, ал. 3 ГПК /отм./

Относно разграничаване на увеличената част от имота от разходите за поддържане на имота.

Относно писмените доказателства,с които се установява правото на собственост в исковото производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Дали изплатените на основание чл. 249 ДПК/отм./суми за допълнително материално стимулиране имат характер на възнаграждение по смисъла на параграф 1 т.2 от ДПЗР на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения-НДДТВ/отм./и на основание параграф 2 от нея -дали следва да се включват в брутното трудово възнаграждение при изчисляване на възнаграждението по чл. 177 КТ?

КТД може ли да създава нови ограничения на работодателя при уволнение по чл. 328 КТ?

Относно правните въпроси от значение за изхода на делото,по които съдът се е произнесъл с въззивното решение,са свързани със съдържанието на придобивната давност,както и въпросите за наличието на индивидуализацията на имота с граници и размери и данните за наличие или отказ от наследство.

За доказателствената сила на списъка на горопритежателите в производството по възстановяване на гори, за доказателствената сила на декларацията за идентичност на имена, за правните последици от недекларирането на непокрит земеделски имот през 1949 г., както и по процесуалноправния въпрос за тежестта за доказване на погасяването на едно материално субективно право.

За доказателствената сила на протокола на комисията за подбор и необходимостта от доказване на решението на комисията със свидетелски показания и по материалноправните въпроси за значението на използваните критерии за подбор и съответствието на действителните качества с приетата оценка.

Когато е събрано едно вземане, за което със сила на присъдено нещо е установено, че не съществува, дължи ли се връщане на полученото, на основание неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ГПК? В тази връзка се поставя и въпроса за предмета на иска по чл. 254 ГПК /отм./ и последиците при уважаването му.

Kакъв вид владение за реализирали,както праводателката на ответниците,така и самите те,а като процесуалноправен въпрос-необсъждането и липсата на анализа на свидетелските показания досежно знанията на ответниците за водения спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ при извършване на сделките,с които са придобили идеални части от процесния имот от една страна,а от друга-необсъждането на всички доказателства,намиращи се по преписката по възстановяване на собствеността,в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 188 ГПК /отм/?

Относно конкуренцията на права между реституиран собственик и ползвател,позоваващ се на правата си по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, с оглед допустимостта в производството по ревандикационния иск, ползвателят да оспорва легитимацията на ищците с възражението,че наследодателят им не е бил собственик на имота към момента на внасянето му в ТКЗС, след като самият ответник не заявява такива права към същия момент, респективно да оспорва легитимацията на ищците с твърдението,че не е налице идентичност между възстановения имот с притежавания от наследодателя преди масовизацията.

Относно определянето на предмета на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Относно одържавената, отчуждената или незаконно отнета земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание или след 25.02.1992 г. собствеността върху земята се възстановява, а отношенията между собственика и строителя, респ. извършилия промените, се уреждат съгласно чл. 73 ЗС и чл. 74 ЗС.

Дали правната квалификация на договорите, предмет на които е предоставяне държането на обекти по чл. 1, ал. 3 ЗАЗ е само по този закон или по отношение на тези обекти могат да бъдат сключвани и договори под режима на Закона за задълженията и договорите?

Може ли да се приеме за недоказано едно твърдение на страна,ако за установяването му-същата е поискала повече свидетели,а съдът е допуснал само един и след разпита на допуснатия не е предоставил възможност на страната да ангажира и останалите поискани гласни доказателства?

Относно поредността, в която следва да се разглеждат административното и исковото производства -при предявен иск за собственост с предмет недвижими имоти,подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,когато по отношение на ищците не е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността заради възникнал спор за материално право с други лица.

Дали представеният като доказателство протокол за държавна приемателна комисия за установяване на годността за ползване на строеж Ж1/288-ж.к.”Д. 2″ бл.304 вх.”Г” /с оглед изразеното особено мнение на арх.П./-установява знание от страна на изпълнителя за скритите недостатъци на изградения апартамент,предмет на исковата претенция,с оглед прилагане на нормата на чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД?

Може ли да бъде уважено регресно притезание на застрахователя по риска “Гражданска отговорност” към виновния водач, когато то е предявено по реда на чл. 175, ал. 2 ГПК (отм.) респ. чл. 219, ал. 3 ГПК?

Относно възможността упълномощаването на виновния за настъпването на процесното ПТП водач да е било извършено с конклудентни действия от страна на собственика на автомобила, с който това произшествие е било причинено: т. 10 от ППВС № 7/77 г. от 4. Х.1978 г.

Относно активната легитимация на собственицата на застраховано по риск „гражданска отговорност” МПС да получи обезщетение като трето увредено лице при ПТП, настъпило когато не тя е управлявала автомобила, но е пътувала на едно от местата в него, понеже сега действащата разпоредба на чл. 257, ал. 3 КЗ, която се отнася до задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, е категорично в смисъл, че за трети лица се смятат „всички лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди”, но към датата на процесното ПТП /27.V.1999 г./ е бил в сила чл. 80, ал. 2 ЗЗ /Обн. ДВ, бр. 86 от 11. Х.1996 г./, отричащ качеството на „трето лице” на водача на МПС, а също така и на съпрузите, както и на роднините по права линия до втора степен вкл. на застрахованите, т.е. на изброените в първата точка на чл. 77, ал. 1 от този специален закон лица.

Дали преценката на въззивния съд по допустимостта на исковете по чл. 431, ал. 2 ГПК противоречи на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС ?

Въпроси, свързани с предявяване на ефекта за плащане, предвид уговорения падеж по чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ – на предявяване и последиците от неспазване на едногодишния срок по чл. 487, ал. 1, изр. 2 ТЗ по отношение на издателя и неговия авалист.

Какъв е редът за отправянето на писмено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, неговото съдържание и документът, който го материализира? В. ли е противоречието с интересите на дружеството да е предварително дефинирано в договор ?

Кой е началният момент на давностния срок за вземане за неустойка за забава, когато е уговорено, че същата се дължи за всеки просрочен ден? Следва ли да се присъди такава неустойка и за периода от подаване на исковата молба до изплащането на главницата?

Задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните и по материалноправния въпрос за приложимостта на разпоредбата на чл. 90 ЗЗД в отношенията между страните по предварителния договор?

Налице ли е правен интерес за ищеца „С” А. , в качеството му на кредитор на несъстоятелния длъжник „Р” О. , да предяви отменителен иск по реда на чл. 646, ал. 2, т. 1 ГПК, е решен по задължителен за въззивния съд начин в постановеното от Върховен касационен съд при първото касационно разглеждане на делото решение № 950 от 14.12.2007 г. по т. д. № 552/2007 г. на II т. о.?

За момента, от който започва да тече погасителната давност за вземането на застрахователя по чл. 402, ал. 1 ТЗ /отм./ за платеното на застрахования застрахователно обезщетение и относно формата за упълномощаване на виновния за пътно-транспортното произшествие водач от страна на собственика на автомобила, с който е реализирано произшествието.

От кого следва да изхожда съгласието за уволнение, свързано с предварителната закрила по реда на чл. 333, ал. 4 КТ – еднолично от председателя на синдикалната организация или от синдикалното ръководство като колективен орган ?

Характеристиката на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”.

Представлява ли допълнително възнаграждение с постоянен характер по смисъла на чл.15, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата това възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд?

За правните последици от отмяната с обратна сила на административен акт /решение на ДКЕВР/, с който са определени временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, в отношенията между ползувателите на мрежата и мрежовия оператор и приложимостта на правилата на чл. 55 ЗЗД към възникналото от отмененото решение имуществено разместване на блага.

Има ли отмяната на един индивидуален административен акт, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, конститутивно действие, изразяващо се в отпадане с обратна сила на породените от акта правни последици?

Относно възможността при неизпълнение задължението на кредитополучателя да плати уговорените с договора за потребителски кредит месечни вноски на падежа, дългът му автоматично да се трансформира в предсрочно изискуем по силата на изрична договорна клауза, без да е необходимо волеизявление на кредитодателя,което да е достигнало до длъжника, със задължителните постановки в т.18 на ТР № 4/18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС.

За приложимостта на чл. 453, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 496, ал. 2 ГПК от гл.т.зачитане на материално правния им ефект в рамките на спора за собственост в общия исков процес.
За приложение на чл. 181, ал. 1 ЗУТ и чл/ 181, ал. 2 ЗУТ във вр. с пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ и правното значение на Акт обр. 14 като констативен протокол на общинската администрация за установяване степен на завършеност на строителството в груб строеж.
Относно тълкуването на разпоредбите на чл. 7, ал. 3, т. 14 от Наредба No 3/ 2003 г.

Длъжен ли е съдът да изследва условията, при които е сключен договор за продажба чрез пълномощник на продавача, и трябва ли да обсъди и да вземе предвид какви са мотивите на пълномощника за сключването на сделката, с оглед това дали тя е в интерес на упълномощителя-продавач и дали уговорената цена е изгодна за него? Длъжен ли е съдът да се обоснове защо възприема (кредитира) или не, приети по делото експертни заключения на вещи лица?

Представлява ли доказателство и как следва да се преценява, направеното от третото лице – помагач признание на каузално правоотношение, свързано с издаден от него, в качеството му на представител на главна страна по делото (ищеца или ответника), документ, наименован „запис на заповед”, който е нищожен поради опорочаване на формата?

Какви са способите и възможните опорни факти при тълкуването на клаузите на един договор и действителната обща воля на страните – допустимо ли е при тълкуване да се разглеждат не само писмените уговорки в договора, но и преддоговорните отношения на страните, отношения по повод изменение на клаузи от писмения договор, поведение на страните по време на изпълнението на договора или договорът се тълкува само на база вписаните в него уговорки? Когато в предварителен договор за продажба на недвижим имот е уговорено, че имотът се предава във вида му при сключването на този договор и към този момент имотът – апартамент, не е въведен в експлоатация, то за продавача възниква ли задължението да въведе имота в експлоатация към момента на изповядване на окончателната сделка?

Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да обсъди защитните тези, доводите и възраженията, направени с въззивната жалба, преди да се произнесе по спорния предмет на делото?

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на първоинстанционното решение?

В кой момент следва да бъде извършено уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – докато трае престоят (спирането на работата за повече от 15 дни) или след него ? Към кой момент следва да се преценява законосъобразността на извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – към момента на връчването на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или към следващ момент – връчването на заповедта за прекратяването му ?

Необходимо ли е да се направи категоричен извод за точния ден на изселване, когато е предявена молба за установяване момента на изселване от страната? Допустимо ли е по реда на чл. 542 ГПК да се иска установяване на момента на изселване от страната в случай, в който съществува регистър на населението с отбелязване на датата на изселване и подадената до съда молба за поправка на данните в регистъра е отхвърлена с влязло в сила решение?

Когато ищецът по иск с правна квалификация чл. 108 ЗС извежда качеството си на собственик на имота на основание земеделска реституция, а ответникът възразява, че е бивш ползувател, чиито права са прекратени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но въпреки това е придобил имота по давност, намира ли приложение презумпцията на чл. 69 ЗС и в частност, необходими ли са доказателства, че ответникът е извършил действия, с които е обективирал своето намерение да завладее имота спрямо реституирания собственик?

Купувачът от публичната продан придобива ли правото на собственост върху имота, когато към деня на влизане в сила на постановлението за възлагане е вписано решение за развалянето на договора, легитимирал длъжника по изпълнението като собственик на възбранения имот и е спазен срокът по чл. 115, ал. 2 ЗС, но исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е вписана след възбраната в полза на взискателя по изпълнителното дело?

Следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства за извънсъдебни признания на страните, които са станали известни на въззивния жалбоподател след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и в хода на въззивното производство, в случаите, при които страната е защитавана от назначен от съда особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, чийто възможности да се снабдява с доказателства и да ги представя своевременно пред съда са силно ограничени, поради липсата на какъвто и да било контакт с представляваното лице?

относно интереса на децата да поддържат пълноценни лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права.

Дали работодателят е длъжен да използва допълнителната квалификация, независимо дали е свързана или не с изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя, като критерий при извършването на подбора?

Длъжен ли е въззивният съд да допусне гласните доказателства за установяване на предпоставките на оригинерния способ на чл. 79 ЗС, с осъществяването на които е обоснован предявеният иск в защита на собствеността, ако тези доказателства са били посочени в исковата молба, но са останали несъбрани поради отказ на първата инстанция да ги допусне?

По въпроса за прекратяването на двустранен договор

Спорният предмет е индивидуализиран в достатъчна степен по основание и петитум – вземане за цената на доставка, превоз и полагане на бетон, като не е налице несъответствие между изложените фактически твърдения в обстоятелствената част и заявеното към съда искане. Претенциите не се посочени по пера, включително вид и количество на доставения бетон, но в исковата молба изрично се препраща към фактурите, които са приложени към нея. По този начин претенцията на кредитора е индивидуализирана както с посочване на фактурите, така и с размера на вземането по всяка една от тях.

Относно правомощията на съда при произнасяне по акцесорна претенция за присъждане на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законните лихви върху парично вземане за периода от забавата на длъжника до предявяване на иск за вземането и за периода след предявяване на иска до окончателното плащане на вземането в обжалваната част.

Относно доказателствената сила на двустранно подписания протокол обр. 19 за установяване извършването на възложени с договор за изработка строително – монтажни работи.

Дали правото на застрахователя по договор за имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от наличие на причинно – следствена връзка между поведението на застрахования по конкретното застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователното събитие/вредите?

Относно касационната жалба е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като съгласно чл. 386, ал. 3 ГПК

Договор за управление, сключен с изпълнителен член на СД, прекратява ли се с изтичане на мандата на СД при липса на друга уговорка?

Относно приложението на чл. 300 ГПК в хипотезата, когато присъдата (решението по чл. 78 б. “а” НК), постановена за конкретно телесно увреждане на пострадало при ПТП лице, съдържа обсъждане на причинно-следствената връзка между произшествието и друго увреждане на лицето, но без произнасяне с оправдателен диспозитив за същото.

Относно начина на участие и гласуване в общото събрание на съдружниците – съпритежатели на дял в О. в хипотезата на чл. 132 ТЗ, разрешаването на който е обусловило изхода на делото.

П въпроса за разпореждането с правото на собственост върху имотите – предмет на предварителен договор за покупко-продажба в полза на трето лице, с което ответникът – продавач е сключил договор за встъпване на третото лице в дълг, води ли до невъзможност за изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността и представлява ли основание за разваляне на предварителния договор по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Извършеното встъпване в дълг обвързва ли ответника – продавач по предварителния договор относно задълженията, поети с предварителния договор. Кой може да изпълни задължението за прехвърляне на правото на собственост – встъпилото в дълг лице или ответникът – продавач по предварителния договор. Ищецът – купувач по предварителния договор може ли да проведе надлежна защита по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато имотът е прехвърлен на трето лице, което е встъпило в дълга на продавача по предварителния договор. Възникнало ли е за ищеца правото да развали предварителните договори за продажба, без да даде подходящ срок за изпълнение, на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД затова, че ответникът е завършил обектите със забава повече от две години, и забавата съставлява ли негово виновно поведение.

Законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на клауза в договор, сключен с потребител в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Относно правомощията на въззивната инстанция съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК за проверка на правилността на първоинстанционното решение при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба, включително следва ли да се оставя въззивната жалба без движение поради липса на указания в какво се състои порочността на решението. Относно възможността въззивният съд да преразглежда изводите на първата инстанция относно осъществяването на определени факти, без да уведоми страните и да измени съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК и без да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тези факти. Относно това дали се дължи доказване на неоспорени факти при условията на чл. 153 ГПК.

Когато се твърди, че договорът е развален едностранно от кредитора на основание чл. 87, ал. 2, предл. трето ЗЗД – изпълнението е станало безполезно, трябва ли безполезността на изпълнението да се докаже от този, който я твърди, и в този случай само и единствено забавата и нейната продължителност достатъчни ли са да обосноват безполезността на изпълнението, респ. разваляне на договора?

Възникнало ли е правото за ищеца да развали предварителните договори за продажба, без да даде подходящ срок за изпълнение, на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД: 1. затова, че ответникът е завършил обектите със забава и съставлява ли същата негово виновно поведение и 2. поради извършеното от ответника прехвърляне на собствеността върху имотите на трето лице, с което е сключил договор за встъпване на третото лице в дълг, и това разпореждане съставлява ли невъзможност за изпълнение? Разпореждането с правото на собственост върху имотите в полза на трето лице, с което ответникът е сключил договор за встъпване на третото лице в дълг, води ли до невъзможност за изпълнение на задължението на ответника за прехвърляне на собствеността на ищеца – основание за разваляне по чл. 87, ал. 2 ЗЗД? Извършеното встъпване в дълг отразява ли се на задълженията, поети от ответника с предварителния договор? Задължението за прехвърляне правото на собственост на ищеца от кого може да се изпълни – от встъпилото в дълг лице или от ответника?
Ищецът може ли да проведе надлежна защита с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато ответникът е прехвърлил имота на трето лице, с което ответникът е сключил договор за встъпване в дълг, и срещу кого?

Относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на деликвента.

Относно критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост: Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка?
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице и приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД: При направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на предпазен колан презумира ли се наличието на обезопасителни колани за процесното МПС и ако не – чия е доказателствената тежест за доказване на този факт?

Дали влязлото в сила решение, постановено по чл. 694, ал. 1 ТЗ по иск на кредитор, претендиращ съответното вземане, срещу търговско дружество в несъстоятелност – прехвърлител на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ, се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо неучаствалия в процеса приобретател по чл. 15 ТЗ? Следва ли силата на пресъдено нещо на това решение да бъде зачетена в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ за същото вземане по иск, предявен от кредитор, оспорващ приетото вземане, срещу кредитора на вземането и търговското дружество в несъстоятелност – приобретател на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ?
Солидарни длъжници ли са прехвърлителят и приобретателят на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ и решението, постановено по чл. 694, ал. 1 ТЗ по отношение на прехвърлителя на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ, ползва ли се със сила на пресъдено нещо спрямо неучаствалия в процеса солидарен длъжник – приобретател по чл. 15 ТЗ?

Какво е доказателственото значение на фактурата, която не е подписана от задължената по договора страна? Какво е доказателственото значение за установяване на сключен договор за търговска продажба на неподписана от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС, както и по същата не е ползван данъчен кредит от задължената страна?

Относно обжалваната от [фирма] част, с която са отхвърлени исковете за сумата 100 лв. (пропуснати ползи), касационната жалба е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Относно наличието на правна възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши едностранна корекция на сметките на своите абонати за минал период поради установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, при съобразяване на възможното реално енергийно потребление като критерий.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД и съобразяването на въведените с нея критерии при тълкуване.

Относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента, както и за дължимото обезщетение за имуществени вреди, изразяващи в загуба на издръжка при малолетни и непълнолетни лица.

Тече ли давност, по силата на разпоредбата на чл.115,ал.1,б.”ж”ЗЗД за акцесорното вземане по чл.86 ЗЗД-за обезщетението за неизпълненото парично задължение по време на съдебния процес с предмет само вземането за главното парично задължение /по време висящността на съдебния процес с предмет единствено вземането за главницата/ ?

Относно пълното възстановяване на причинените вреди на пострадалото от ПТП лице съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД поради решаването му в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/23.12.1968г. ?

Одобрените бюджетни кредити по инвестиционни програми с Постановление на Министерския съвет като допълнителни целеви субсидии за капиталови разходи и реализирани с акт на Министерството на финансите с промяна в размера на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет, но непреведени в пълен размер от Министерството на финансите на общините и задържани като резерв, могат ли да бъдат предмет на разпореждане от страна на общините?

Недобросъвестен ли е по смисъла на чл. 465 ТЗ поемателят по менителничните ефекти, издадени от солидарните длъжници за обезпечаване на задължението му по договор за овърдрафт, единият от които същевременно е и съдлъжник по този договор, при липсата на доказателства за обявяването на овърдрафта за предсрочно изискуем, респ. за предприети от кредитиращата банка действия по принудителното му събиране?

Изискуемо ли е в хипотезата на чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от банката – кредитор?

Представлява ли неподаването на декларация пред ОД на ДФ „Земеделие” основание за налагане на санкции по договорите за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж, сключвани между ДФ „Земеделие” и земеделските производители?

Налице ли е основание за връщане на безвъзмездната финансова помощ по договор, сключен по реда на Наредба №14/18.05.2001г. на Министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства, при условие, че ползвателят на помощта доказва само най – общо изпълнение на предмета на уговорената инвестиция, без да установи използването на придобитите по програма С. активи по заложеното в бизнес плана тяхно предназначение?

Относно значение за изхода на спора за договорната отговорност при бездействие на кредитора.

Относно въззивно решение, допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочените от касатора първи, втори и четвърти процесуалноправни въпроси относно предмета на делото и разпределянето на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК: 1. Може ли да бъде уважен предявен от ремитента установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, без да бъде изследван въпросът за съществуването на каузално отношение между страните, вида на каузалното правоотношение, връзката между менителничния ефект и конкретното каузално правоотношение. 2. Кому принадлежи тежестта да докаже съществуването на каузално правоотношение между страните, обуславящо менителнично задължение – на ремитента или на поемателя. 4. Задължен ли е съдът да изследва наличието на каузално правоотношение между страните, ако никоя от тях не въвежда такова.

Дали връщането на вещта, предоставена за ползване на основание договор за лизинг, освобождава лизингополучателя от изпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски за периода от връщането до изтичане на срока на договора?

По въпроса за предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК.

Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска факт. Нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Относно въззивното решение, допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречието му със задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Забраната за установяване на договори със свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, аналогичен на чл. 133, ал. 1, б. “в” ГПК /отм./ е относима към неформалните договори, за действителността на които не е необходим писмен акт.

С определение по чл. 288 ГПК ВКС е допуснат касационен контрол на обжалваното въззивно решение по въпроса за евентуална му недопустимост, предвид произнасяне от съдилищата по осъдителен иск, а не по специалния установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане, в хипотеза, когато присъденото парично вземане е в размер над 25 000 лева и е предмет на издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Налице ли е невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД в хипотеза, когато описаното МПС като обект на застрахователна закрила в застрахователния договор не може да бъде индивидуализирано /например поради интервенция в номера на рама на МПС или наличие на друго несъответствие по отношение на индивидуализиращите белези на МПС/?

Относно възможността да се присъди неустойка за пълно неизпълнение на двустранен договор, който е развален с обратно действие по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК в решение № 17 от 09.03.2010 г. по т. д. № 414/2009 г. на І т. о.

По иск чл. 59 ЗЗД може ли съдът да определи по своя преценка, на основание чл. 162, пр. 1 ГПК размера на претендираните от ищеца разходи за подобрения, вложени в имота на ответника, с които последният се е обогатил следствие предсрочното прекратяване на наемния договор?

Дали е нищожна - поради противоречието й с добрите нрави, клауза за неустойка по търговска сделка, сключена между търговци, която е била уговорена без краен срок и краен предел на начисляване и по този начин претендираният по делото неин размер надвишавал в пъти цената на договора? За възможността длъжникът да бъде освободен от отговорност по причина, която е съществувала към момента на сключване на договора, при условие, че кредиторът също е знаел за наличието на тази причина? Дали уговорен между страните по сделката срок за изпълнение на задължението на длъжника представлява част от нейния предмет- по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД и съответно невъзможен ли е срок, който към датата, когато е бил уговорен, още не е започнал да тече?

Относно преценка на една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност /чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед на правната материя, установяваща критериите за определяне на определена сделка като търговска / чл. 1, ал. 1 ТЗ и чл. 286 ТЗ/ е съществен по отношение на основателността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Трябва ли ищецът да ангажира доказателства за размера на иска, след като със сключения договор за застраховка застрахователят се е задължил да изплати конкретна сума при настъпване на застрахователно събитие „кражба”?

Относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента.

Учредява ли се менителнично поръчителство, когато подписът на лицевата страна на менителницата /записа на заповед/ не е на платеца или издателя и приложим ли е принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското и търговското право по отношение на менителничното поръчителство /авала/?

Допустимо ли е предявяването на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД при условие,че между страните съществува облигационно правоотношение ?

Относно погасителната давност за обезщетението за забавено плащане на дължимото по консултантския договор възнаграждение и прекъсва ли се давността с изпратена от изпълнителя до възложителя нотариална покана за доброволно изплащане на уговореното възнаграждение.

Относно предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест при иск с правно основание чл. 124 ГПК (аналогичен на чл. 254 ГПК отм.) за недължимост на сума по запис на заповед, предмет на издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК (отм.), в хипотезата, когато между страните е безспорно съществуването на трайни търговски отношения по повод конкретен вид търговска сделка и наличието на непогасени задължения във връзка със същите, без да се твърди съществуването на друго каузално правоотношение като причина за издаването на записа на заповед.

Допустимо ли е въззивният съд при постановяване на решението си да разгледа, анализира и да изведе правните си изводи от доказателства, които не са допуснати и събрани от първоинстанционния съд и за които страните не са поискали събиране на основание чл. 266 ГПК.

Дали при възражение на ответника за липса на каузална сделка е доказано със самия запис на заповед възникването на вземането, неговата изискуемост и задължението на издателя на записа на заповед.

Дали предявяването на частичен иск спира давността и по отношение на непредявената част от вземането, за която е допуснато увеличение на иска в хода на делото, но след изтичане на давностния срок. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение от задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК.

Към кой момент се установява съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл. 422 ГПК и намира ли приложение в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

При настъпило ПТП за вредите, от което, съгласно чл. 53 ЗЗД отговарят солидарно и двамата водачи на участвалите в него моторни- превозни средства, следва ли отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, /респ. на Гаранционния фонд/ на единия от водачите пред увредените трети лица да е ½ или следва да намери приложение общият правен принцип, че всеки от тях отговаря в пълен размер пред пострадалите, независимо от личния принос на конкретния делинквент за настъпване на вредите?

Относно правото на купувача по предварителен договор за продажба да го развали при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, когато: ответникът – продавач е в забава повече от две години, извършено е от него, като продавач, прехвърляне на собствеността на трето лице и дали забавата съставлява негово виновно поведение, ако е въведена обща забрана за строителство през летните месеци в крайбрежните зони, или се явява „форсмажорно” обстоятелство се явява в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК и сл.

Относно пасивната процесуална легитимация на А., като правоприемник на А., по висящо производство по иск, предявен срещу А. преди преобразуването й в АПСК със ЗИД ЗПСК (Д.в. бр.18/05.03. 2010 г.), свързан или произтичащ от сключен приватизационен договор, и конкретно налице ли е пасивна процесуална легитимация на АПСК, като ответник по иск за плащане на постъпили суми от цена от приватизация на обособена част, на основание пар. 9б, ал. 1 ПЗР ЗППДОП (отм.).

Относно тълкуването на договорни клаузи съобразно критериите по чл. 20 ЗЗД. При неяснота или спор относно точния смисъл и съдържание на договор или на отделни негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в чл. 20 ЗЗД критерии, за да изясни действителната воля на страните, като прилагането на критериите по чл. 20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и смисъла, който произтича от целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността и като не подменя постигнатата от страните и обективирана в договора обща воля.

Предвид съдържащата се в Закона за защита на потребителите изрична регламентация относно неравноправността на договорните клаузи, ръководните за съответния отрасъл на икономиката правни принципи се явяват ирелевентни за преценката дали определена клауза от Общите условия на доставчика е неравноправна или не.

По аргумент от чл. 298, ал. 1 ГПК силата на пресъдено нещо е съставлявала абсолютна процесуална пречка спорът за прихващането, релевирано като основание за несъществуване на отричаното с иска по чл. 439 ГПК вземане, да се пререшава по-късно в рамките на висящото производство по този иск.

Допустимо ли е кумулативното присъждане на уговорени в договор за лизинг неустойка за забава и неустойка при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя?

При прехвърляне на ид.ч. от търговско предприятие възможно ли е да се обособи и опише тази идеална част в реално изражение. При прехвърляне на част от търговско предприятие, допустимо ли е изключване на задълженията от състава му, следва ли това да е изрично договорено от страните?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 47 ГПК в нотариалните производства, при връчване на нотариални покани?

Относно досежно възможността да се приеме съпричиняване неимуществени вреди в обем ½ от страна на пострадало лице, което при знание, че МПС се управлява от водач, употребил алкохол, се е качило като пътник в същото преди настъпването на процесното ПТП, представляващо резултат от множество груби нарушения на правилата за движение.

Допустимо ли е назначаване на съдебно-графологична експертиза във въззивната инстанция, когато по реда на чл. 193 ГПК своевременно е оспорена автентичността на документа, но не е изслушана такава в първоинстанционното производство, поради неангажирането и от страната?При направено оспорване истинността на документ по реда на чл. 193 ГПК, длъжен ли е решаващият съд да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, според вида на оспорения документ и да им даде срок за ангажиране на доказателства?“

Относно разпределението на доказателствената тежест в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК.

Относно обсега за прилагане на служебното начало: недоказаността на погасителния ефект на компенсацията; липсата на задължение за заплащане на обезщетение; липсата на неизпълнение на задълженията по договора за охрана и превратно тълкуване на договорните клаузи.

Относно момента, от който възложителят по договор за изработка изпада в забава по отношение на задължението си по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за приетата работа, когато в договора не е уговорен срок за заплащането му.

Дали даденото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите, при които следва да се определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да е справедливо, предвид нивото на застрахователно събитие към датата на непозволеното увреждане, релевантен за крайния изход на делото по конкретния правен спор, не е в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена както в ППВС № 4/68 год., така и в множество решения на отделни състави на касационната инстанция, постановени по реда чл. 290 ГПК и сл..

Може ли въззивният съд да отхвърли като недоказано възражение на ответника за прихващане, което първоинстанционният съд не е приел, като неуточнено, когато ответникът в отговора на въззивната жалба е изложил изрично оплакване за допуснато процесуално нарушение и е поискал събиране на доказателства? Относно задължението на въззивния съд, като инстанция по същество, при проверката по чл. 269 ГПК, в рамките на оплакванията във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и да отговори на доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 3 ГПК.

Относно правното значение на собственоръчно изписания текст след положените върху менителницата подписи при въведено твърдение за дадено обезпечение чрез поръчителство.

Допустимо ли е съобразно действащата разпоредба на чл. 608, ал. 1 ТЗ /ДВ бр.20/28.02.2013г./ да бъде обявен в неплатежоспособност търговец, въз основа на негово задължение като поръчител по търговски договор?

Дали при наличието на клауза в договора, според която неговото изпълнение се подчинява на реда и изискванията на определен нормативен акт, е необходимо при тълкуване на договора да се вземат предвид съдържанието и изменението на този нормативен акт?

Следва ли при препращане по реда на чл. 272 ГПК въззивният съд да обоснове собствени изводи в съответствие с осъществяваната от него решаваща дейност ? Кому е доказателствената тежест за установяване наличието на каузално правоотношение, неговата индивидуализация и връзката му със записа на заповед, за който се твърди, че е бил издаден като гаранция по това каузално правоотношение?

При извършване на преценка за основателността на иска по чл. 422 ГПК следва ли да бъде съобразено направеното от ищеца в първото съдебно заседание по делото твърдение за наличие на каузално отношение като причина за издаване на записа на заповед и съответно да бъде взето предвид представеното в подкрепа на това твърдение писмено доказателство?

Относно знанието на пострадалия за употреба на алкохол от страна на водача, като обстоятелство, повишаващо риска от вреди при ПТП с оглед задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК .

Относно противоречие на становището на въззивния съд по въпроса за начина на настъпване на предсрочна изискуемост с т. 18 на ТР № 4/2013 год. на ОСГПК на ВКС. Предмет на исковете е установяване съществуването на задължени, произтичащо от просрочено задължение по договор за кредит, дължими лихви и съдебни разноски, за които вземания на основание чл. 417, т. 2 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и поръчителя по кредита.

Относно разпределянето на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед.

Относно предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, като спряното на основание чл. 229, ал. 4 ГПК производство по делото е възобновено след постановяване на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Относно размера на обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, дължимо от наемателя при продължило ползване на имота след прекратяване на наемното правоотношение, въпреки противопоставянето на наемодателя.

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, по който въпрос поради наличие на противоречива практика на основание чл. 292 ГПК е образувано Тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСКТК на ВКС.

Относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено конкретното обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди, разрешен в противоречие с дадените с ППВС № 4/68 г. задължителни за съдилищата разяснения.

Следва ли ищецът да посочи в исковата молба отделните суми, формиращи цената на иска при предявени кумулативно обективно съединени искове или е достатъчно да бъде посочена цената на иска като една сборна сума, а в изложението на исковата молба да бъдат конкретизирани отделните искови претенции.

Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право?

Относно обема на отговорността на лизингополучателя към суброгиралия се в правата на лизингодателя по предсрочно прекратен договор за финансов лизинг и по-конкретно – дали в застрахователното обезщетение следва да бъдат включени и вноските с ненастъпил падеж за периода от прекратяване на лизинговия договор до изтичането на срока по него.

Относно задължението на въззивната инстанция при отмяна на решението и аргументиране на противоположен извод – за основателност на предявения иск, да обсъди своевременно наведените правозащитни и правоизключващи възражения на ответната страна, да изложи мотиви като даде отговор на изложените от въззваемия конкретни съображения срещу твърдяната от въззивника порочност на решението.

Относно неправилно произнасяне по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Относно въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 21.05.2012г. по гр.д. № 8695/2011г. на Софийски градски съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Д. Пандурска срещу Гаранционен фонд иск за обезщетение по чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ за разликата над присъдените 12 000 лева до 18 000 лева поради съпричиняване от страна на пострадалата, по въпроса за предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възможността за намаляване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

При заплащане на застрахования лизингодател на застрахователно обезщетение за всички договорени, но неплатени по лизинга вноски, в хипотеза на връщане на лизинговата вещ / на прекратяване на договора за лизинг преди изтичане на срока му, суброгаторното право на застрахователя обхваща ли лизинговите вноски с ненастъпил падеж към момента на връщане на вещта / на прекратяване на договора за лизинг?

Автоматичното прекратяване на договора, поради неизпълнение на задължение, приравнява ли се по отношение на последиците си на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, т.е. ако след датата на автоматичното прекратяване на договора, ползването на вещта е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът счита ли се за продължен за неопределен срок?

Дали, за да се приеме наличието на съпричиняване от страна на пострадал при ПТП и съответно – за да се намали дължимото му обезщетение за понесените неимуществени вреди, е достатъчно формално да са били нарушени от него правила на ЗДвП и на ППЗДвП или е необходимо това нарушение да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат?

Относно материалноправен въпрос, свързан с възможността на доставчик на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя на електрическа енергия за минал период от време.

Тълкуването на сключено между увреденото лице и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите извънсъдебно споразумение, относно дължимостта и размера на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата, когато увреденото лице е заявило, че няма други претенции към застрахователя по повод претърпените вреди.

Обусловено ли е приложението на чл. 211, т. 2 КЗ от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото?

По въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост при определяне на размера на неимуществените вреди с определение № 745 от 19.12.2014 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с ППВС № 4/1968 г. и служебно известните на настоящия състав Решение № 83 от 06.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 795/2008 г. ІІ т.о. и решение № 66 от 03.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 619/2011 г., ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Може ли по реда на чл. 135 ЗЗД да се обяви за недействителна цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, за личен дълг на единия съпруг?

Относно приложение на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Следва ли въззивният съд при осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД да преценява валидността на клаузата за неустойка, преди да се произнесе по нейната основателност, дори и да не е направено възражение в тази насока?

Относно задължението на съда да изследва връзката между записа на заповед и каузалното отношение, като причина за неговото издаване при твърдение за наличие на такова от страна на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Представлява ли признание на задължението, отразяването на материализиращата го фактура в счетоводството на ответника, включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея?

Относно правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК.

Противоречие с т. 17 на ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС при произнасянето по въпроса за доказателствената тежест в производството по чл. 422 ГПК и по-конкретно, дали при въведено от ответника твърдение за липса на каузално правоотношение, следва ищецът да доказва наличието на такова.

По въпроса за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди.

Относно момента за определяне параметрите на спора и преклудиране на доказателствените искания – чл. 133 и чл. 146 ГПК, съдържаща се в Решение № 67/2010 год. по т.д.№ 898/2009 год. на І т.о.; Решение № 290/2011 год. по гр.д.№ 1211/2010 год. на І г.о.; Решение № 556/2011 год. по гр.д.№ 1019.2009 год. на ІІ г.о.; Решение № 310/2010 год. по гр.д.№ 1086/2009 год. на ІІ г.о.

Съгласно чл. 299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.

С каква давност се погасяват вземанията за лихви върху обезщетенията за претърпени неимуществени вреди – кратка, тригодишна по чл. 111, б. „в” ЗЗД или обща, петгодишна по чл. 110 ЗЗД”, доколкото при направеното от застрахователя настоящ касатор още с отговора по исковата молба възражение за изтеклата кратка погасителна давност по отношение на претенцията за мораторна лихва при съпоставка между датите на настъпване на процесното вредоносно събитие /ПТП/ и тази на завеждане на делото.

Относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД.

Дали при заявено и поддържано от ищеца основание в исковата молба и изготвен неточен доклад на първостепенния съд (сгрешена правна квалификация), въззивната инстанция може да върне делото за ново разглеждане по чл. 270, ал. 3 ГПК, приемайки че районният съд се е произнесъл по непредявен иск, но без последният да е обсъждал и допълвал в решението си нови обстоятелства, различни от тези, изложени в исковата молба? Дали за въззивната инстанция съществува възможност да поправя грешната правна квалификация в доклада на първостепенния съд по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК или той е длъжен да отстрани процесуалното нарушение като изготви нов доклад по чл. 146 ГПК, давайки прецизна правна квалификация на предявените искове? Дали сгрешената правна квалификация, направена едновременно от ищеца и от първоинстанционния съд, може да се счита за „непредявен иск”, при положение че ищецът е направил пълно и точно описание на обстоятелствата, върху които искът се основава и решаващият съд не е въвел нови (незаявени) обстоятелства в постановеното от него решение?

Следва ли разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 год. да се тълкува, като нормативно въведено отклонение от диспозитивното правило на чл. 66 ЗЗД, при условие, че последващото частично изпълнение е след декларирано пълно изпълнение и подадена заявка за окончателно плащане.

Противоречие с т. 18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за необходимостта от уведомяването на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ на поръчителите за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Дали с цедиране на вземането е настъпила промяна по отношение страните на договор, сключен под режима на ЗОП с оглед приемането след постановяване на решението на САС на нов чл. 42а ЗОП на която разпоредба законодателят е придал обратно действие – пар. 115, ал. 3 ПЗР ЗИДЗОП.

Противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за законовата възможност за доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите, ако не е установено неправомерно въздействие от страна на потребителя върху средството за търговско измерване и дали задължителната съдебна практика, създадена преди измененията и допълненията на ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г.) се простира и по отношение на корекциите, извършени при новата законова уредба и дали тя дава правото на доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция. Т.е. дали възможността за едностранна корекция и в кои хипотези е възможна след изменението на ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 год.).

Кой е началният момент от който Националното бюра на автомобилните застрахователи дължи обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва при изплащане на обезщетение.

По въпроса за възможността застраховател по имуществена застраховка да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключването и влизането в сила на съответния застрахователен договор и така да се окаже, че последният не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск.

Какъв е размерът на обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за ползването на имот без правно основание след прекратен договор за наем, сключен по реда на чл. 102, ал. 4 от Закона за лечебните заведения: в размер на средната пазарна цена на наема за имоти от същия вид или в размер на цената на наема за общинско имущество, определена от съответния общински съвет по реда на Закона за общинската собственост?

Допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 242 ГПК, чл. 237 ГПК /отм./ от 1952 г. и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.

Дължи ли дружеството – ответник по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК изплащане равностойността на дружествения дял на съдружника-длъжник на взискателя-ищец, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на този съдружник, пасивът превишава активите на търговското дружество, т.е. явява се отрицателна величина.

По въпроса за задължението на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните при формиране на изводите си по спорния предмет на делото в противоречие със задължителната съдебна практика по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 235, ал. 2 от новия ГПК – ППВС № 7/1965 г. и ТР № 1/04.01.2001 г. /т. 19/ на ОСГК на ВКС.

Относно уведомяване на съдружник в О. за свикване на общо събрание на дружеството с писмена покана по чл. 139, ал. 1 ТЗ, съдържаща и предупреждение за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ, връчена срещу подпис на съдружника, който отказва да я получи, респ. за значението на отказа за редовността на връчването.

С определение № 283 от 02.06.2015 г. касационното обжалване е допуснато по следните въпроси: 1./ Наличието на свързаност по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 1 ДР ТЗ между физическото лице-заемодател и управителя на търговското дружество преодолява ли презумпцията, че с предаването на сумата на управителя същата е получена от самото търговско дружество; 2./ Годишният финансов отчет /ГФО/ на дружеството в частта, в която са отразени задълженията на търговеца ползва ли се със самостоятелна доказателствена стойност отделно от тази на първичните счетоводни документи за тези задължения; 3./ С одобряването на ГФО от новия управител на дружеството считат ли се потвърдени действията на предишния управител, извършени без представителна власт, когато те не са отразени в ГФО и 4./ Налице ли е освобождаване от отговорност на управител на дружество с ограничена отговорност, когато липсва изрично взето решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ, взето при спазване на процедурата по чл. 138 ТЗ и чл. 139 ТЗ и допустимо ли е от ТЗ изразяването на такава воля да бъде извлечена от декларация, подписана от съдружниците.

Императивен или диспозитивен е характерът на нормата на чл. 7, ал. 2 ЗК, с която се дава право на членовете на дадена кооперация да членуват и в други кооперации. Недействителна ли е, поради противоречието й със закона разпоредба в устава на кооперацията /съюза/, която не допуска едновременното участие на техни членове в други сродни и национални структури, като е счетено, че по този въпрос е налице основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Длъжен ли е въззивният съд да разгледа възражението за съпричиняване, релевирано в отговора на исковата молба, на което въззиваемият /ответник в първоинстанционното производство/ се е позовал и във въззивната инстанция, ако решението е обжалвано само от ищеца в отхвърлителната част на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и не е обжалвано в осъдителната му част от ответника.

Представлява ли груба небрежност оставянето на ключовете от автомобила без надзор, когато това е създало предпоставка за противозаконното му отнемане.

Дали съставянето на редовни данъчни фактури от ищеца, които са неподписани от ответника, но са осчетоводени от него, включени в дневниците му за покупки и в справките – декларации по ЗДДС и въз основа на които ответникът е ползвал данъчен кредит, установяват наличието на договорно правоотношение между страните.

По въпроса за задължението на решаващия съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други е в противоречие с формираната по същия задължителна практика на ВКС.

По въпроса за възможността за освобождаване на длъжника от отговорност за неустойка при наличие на предпоставките по чл. 83 ЗЗД, респективно на чл. 95 ЗЗД.

Дали с влязлото в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ се преклудира спора по наличието на допринасяне за настъпване на вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в последващо производство между същите страни за вреди от ексцес.

По въпроса когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е било прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Относно установяване на допълнително претърпените от непозволено увреждане вреди спрямо тези, за които на пострадалия е присъдено обезщетение, разрешен в отклонение от разрешението, както и по въпроса подлежат ли на обезщетяване последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението.

Относно началния момент на изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой месечни вноски – дали вземането става автоматично изискуемо с неплащането на определения брой месечни вноски или е необходимо изявление на банката – кредитор, отправено до длъжника, че прави вземането по договора предсрочно изискуемо.

Има ли извършено предявяване на запис на заповед с падеж „на предявяване” и настъпила ли е изискуемост на вземането, когато в нотариалните покани длъжниците – издател и авалист, са поканени да се явят пред определен нотариус на определена дата и час за предявяване на записа на заповед и плащане на дължимата сума по него, и същите не са се явили. Приложима ли е забраната на чл. 164 ГПК и допустимо ли е със свидетелски показания да бъде оспорено нотариално удостоверяване за връчване на нотариална покана; допустимо ли е със свидетелски показания да се установява наличието или липсата на достъп до канцеларията на адресат – юридическо лице и жилището на адресат – физическо лице.

Трябва ли дължимите на несъстоятелното дружество парични суми, които се намират при съдебния изпълнител, да са постъпили реално по сметката на дружеството, за да се приеме,че последното има достатъчно имущество по смисъла на чл. 632, ал. 2 ТЗ“ и „Може ли с въззивната жалба срещу отказа за възобновяване на производството по несъстоятелност, да се направи искане за възобновяване на производството по несъстоятелност и при условията на чл. 632, ал. 2, изр. второ, предл. второ ТЗ, ако това искане не е заявено с молбата пред съда по несъстоятелността.

По въпроса за приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на деликвента.

Относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и да се произнесе по направените във въззивната жалба искания за допускане на нови доказателства във въззивното производство при действието на чл. 205 ГПК от 1952 г. /отм./.

Включва ли се в отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” и задължението за плащане на присъденото в друго производство в тежест на делинквента обезщетение забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 84, ал. 3 ЗЗД и приложима ли е хипотезата на чл. 111, б. ”в” ЗЗД по отношение на него.

Относно предпоставките на пар. 8 ПР ЗИД ЗПСК /ДВ бр.72/01.09.2006 г./ за учредяване на законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор и възможността да се учреди такава ипотека в хипотезата, когато към момента на вписването й длъжникът – купувач вече не е съдружник/акционер в дружеството, в противоречие с практиката в други влезли в сила съдебни решения.

Дали дружеството – ответник по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК, дължи на взискателя – ищец изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружника – длъжник, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивът превишава активите на дружеството. Задължителната практика в цитираното решение е формирана във връзка с приложението по чл. 125, ал. 3 ТЗ, но с оглед предмета на спора и решаващите изводи на въззивния съд тя е относима и към отговора на релевантния за конкретното дело правен въпрос.

От кого следва да изхожда съобщението до длъжника, за да настъпи действието на цесията, въззивното решение е постановено в противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 123 т 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.?

По въпроса за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. От доказателствата по делото е доказан фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД – вината на водача на МПС В. Р., която е предизвикала ПТП, увреждането на пострадалия Г. и причинната връзка между пътното произшествие и увреждането. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност”. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди съдът е взел предвид вида на увреждането; вида на приложеното лечение и продължителността на лечението; липсата на данни за остатъчно явление от увреждането.

Относно допустимостта въззивният съд да основе изводите си в решението на доказателство, което не е прието по установения ред, относно доказателствената сила на признанието на факт, изхождащо от страна по спора и относно задължението на въззивния съд да обсъди направено от страната признание на факт и всички доводи и възражения на страните, както и да изложи ясни и точни мотиви по тях.

Настъпва ли предсрочна изискуемост на вземането, произтичащо от договор за банков кредит, при липса на отправено от Банката-кредитодател уведомление до длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК.

Дали член – кооператор, който не е присъствал на ОС е обвързан с доказване на твърдяния от него момент на узнаване за решенията и съответно изтичането на 14-дневния срок за предявяване на иска по чл. 58, ал.1 ЗК от този момент ли тече или е достатъчно искът да бъде предявен в общия 3-месечен преклузивен срок с разрешението, дадено с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 7 от 01.02.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1130/2011 г., ТК, І т.о. и на основание т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите. Релевантен ли е моментът на узнаване за едно от приетите от ОС решения за срока по чл. 58, ал. 2 ЗК за отмяна на всички останали решения на общото събрание. Приложима ли е презумпцията на чл. 7, ал. 1 ЗТР към момента на узнаване на приети от ОС на кооперацията решения.

Неправилната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, представлява ли основание за недопустимост на съдебното решение или е аргумент за неговата неправилност? Какви са правомощията на въззивния съд в тази хипотеза и следва ли да се произнесе по същество на материалния спор.

Дали при развален поради неизправност на лизингополучателя договор за финансов лизинг, сключен при Общи условия /чл. 298 ТЗ/ и съдържащ клауза/„опция” за изкупуване на лизинговата вещ след изтичането на неговия срок, кредиторът лизингодател може да търси обезщетение и за вреди, респ. – за пропуснати ползи, които са по-големи от размера на веднъж платената договорна неустойка за забава при плащането на дължими лизингови вноски.

Може ли съдът да разгледа възражение, въведено от ответника след изтичане на срока за отговор; служебното начало допуска ли съдът да се произнесе по незаявени възражения; може ли съдът да оказва съдействие на страните извън рамките, поставени с чл. 7, ал. 1 ГПК и чл. 8, ал. 2 ГПК и чл. 8, ал. 3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; както и по въпроса за правомощията на въззивната инстанция и за извършваната служебна проверка на правилността на обжалваното решение.

Относно отговорността на държавата по ЗОДОВ за вредите от неоснователно обвинение през времето след изтичането на абсолютната погасителна давност за осъществяване на наказателно преследване до прекратяването на наказателното производство, ако то е прекратено и не е продължено по искане на обвиняемия или подсъдимия на основание чл. 21, ал. 2 НПК (отм.).

Трябва ли да се прави разлика между съобщаване на факти, даване на политически оценки и изразяване на мнения от една страна и обиди към конкретната личност от друга, както и дали негативните оценки, направени по политически въпроси при спазване ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ, представляват противоправно действие, което е основание да се търси отговорност за деликт.

За разграничението на отговорността за непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД в случаите, при които са причинени вреди от поставени изкуствени неравности на републикански път в границите на урбанизирана територия. Прието е, че тези въпроси обуславят крайното решение и са решени в противоречие с практиката на ВКС.

За легитимацията на съда да представлява държавата като процесуален субституент по искове за вреди от неоснователно обвинение и по материалноправния въпрос за значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост.

Значението на процесуалноправния въпрос за задълженията на съда да напътва страните с оглед вида на търсената защита при искове за обезщетение при неизпълнение по чл. 92 ЗЗД, когато констатира наличие на специални клаузи в Общите условия, съгласно които претърпени вреди не следва да се доказват и по материалноправния въпрос за отговорността на електроснабдителното предприятие за вредите от прекъсване на електроснабдяването и значението на уведомлението от потребителя.

Допустимо ли е въззивно решение при предявени пред районния съд няколко обективно съединени иска,в което въззивният съд се е произнесъл по правилността на решението относно исковете,за които решението е влязло в сила и не се е произнесъл по първоинстанционното решение относно иска,за който е бил сезиран с въззивна жалба?

Относно критериите при преценка тежестта на нарушенията, както и следва ли да се имат предвид предходни наложени наказания, за които работникът е реабилитиран, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Съпружеска имуществена общност ли е лизинговата вещ, придобита на името на единия съпруг по силата на договор за финансов лизинг, сключен преди сключване на брака между съпрузите ?

От кой работодател се дължи обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ – от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото работникът или служителят първоначално е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или работникът или служителят, съобразно своя интерес, може да претендира изплащане на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение от последващ работодател?

Кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителки права?

Дали успешно проведеният конститутивен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД има за резултат възстановяване на първоначалното правно положение, респективно до възможност да се обяви сключен преди увреждащата сделка предварителен договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД ?

Относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 59, ал. 9 СК, тъй като неизвършването му от съда е в противоречие на приетото в задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 173 от 07.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6136/2014 г., ІV г.о., решение № 14 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4575/2014 г., ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които еднозначно е прието, че изричното изслушване на родителите в производство за определяне на родителски права и мерки за лични контакти с ненавършилото пълнолетие дете е задължително, а не факултативно.

Кой е компетентния орган,който утвърждава и коригира щатното разписание в акционерно търговско дружество? Има ли разлика между организационно-управленската структура на акционерното дружество и щатното разписание на длъжностите в акционерно дружество,като е счел,че са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 8 от 2.03.12г.по гр.дело № 672/11г.на ІІІ г.о,решение № 343 от 28.12.12г.по гр.дело № 748/11г.на ІV г.о.,решение № 413 от 30.01.14г. по гр.дело № 2362/13г.на ІV г.о, постановени по реда на чл. 290 ГПК?

Относно процесуалната легитимация на съда и прокуратурата да представляват държавата като процесуални субституенти по искове за вреди от неоснователно обвинение, когато влязла в сила осъдителна присъда е отменена по реда за възобновяване на наказателното преследване и е започнало изтърпяване на наложеното наказание и за правомощието на въззивния съд да се произнесе по правната квалификация на предявените искове. Относно определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС.

Как следва да се определи размерът на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско” с оглед разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./?

Дали неуведомяването на застрахователя по имуществена застраховка „Каско на МПС” за смяната на собственика на застрахованото МПС съгласно изискването на чл. 212, ал. 1, предл.второ КЗ /отм./ е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение на новия собственик по смисъла на чл. 211, ал. 1, т. 2 КЗ /отм./ при възникване на застрахователно събитие?

Относно доказателствената стойност на документ, който не е преведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка.

Дали целият дълг от кредита става предсрочно изискуем при сбъдване на определени, посочени в договора факти, или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника за предсрочна изискуемост /аргумент и от чл. 60, ал. 2 ЗКИ/?

Императивна или диспозитивна е нормата на чл. 227, ал. 3, изр. 1 ТЗ и какъв е редът за промяна или отмяна на разпоредби от учредителния акт на акционерното дружество?

Какви са правните последици на счетоводното отразяване на данъчни фактури при редовно водено счетоводство по отношение на обективираното в тях вземане?

Относно приложение на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ/ отм./ срещу застрахователя на делинквента е в отклонение от задължителната практика на касационната инстанция, обективирана в ППВС № 4/68 г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК и сл. служебно известни на настоящия съдебен състав решения на ІІ т.о. на ВКС: № 88 от 17.06.2014 г., по т.д.№ 2974/2013 г. и № 101 от 03.07.2014 г., по т.д.№ 4391/2013 г..

За задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди.

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания и възражения в обхвата, очертан от въззивната жалба, за служебните задължения на съда по предявен иск за присъждане на левовата равностойност на сума, уговорена в чужда валута и за правомощията на въззивния съд да обезсили първоинстанционно решение поради неизпълнението на тези задължения.

Относно необходимото съдържание на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и в тази връзка трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност? Какво е от значение при преценката на съда за добросъвестност на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ?

Кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност?

Законно ли е уволнение по чл.325, ал.1, т.12 КТ ако основните трудовите функции на длъжността, заемана по трудов договор, са запазени и са преминали към длъжността, предвидена за заемане по служебно правоотношение, но същевременно са прибавени някои нови задължения и са премахнати част от старите?

Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях за размера на обезщетението, както и относно справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №4/23.12.1968 г.

Относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Относно промяна на имената на жалбоподателите в съответствие с приетото в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗГР, а съдът я отхвърил по съображения за липса на важни обстоятелства налагащи тази промяна. Искането е да се постанови ново решение, с което се допусни промяна на имената по чл. 19, ал. 2 ЗГР.

Ограничен ли е максималният размер на неустойката до 30 дни, след като клаузата на чл. 30, ал. 2 от „Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия от [фирма]” е прогласена за нищожна?

Как се разпределя доказателствената тежест, когато едната от страните в правния спор представя констативен нотариален акт за установяване качеството си на собственик на имота, а насрещната страна представя влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, придружено със скица, на което законът признава силата на констативен нотариален акт за собственост върху същия имот (чл. 14, ал. 1, т. 1 или чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ)?

Следва ли при определяне на мнозинството по чл. 137, ал. 3, изр. 3 ТЗ дяловете на починалите преди датата на общото събрание съдружници да се приспадат от капитала?

Относно същността на преценката, която решаващия съд следва да направи при изложени обективни предпоставки, обуславящи приложението на чл. 630, ал. 2 ТЗ. Представлява ли основание за прекратяване дейността на длъжника и обявяването му в несъстоятелност /на това правно основание/ собственото му признание в откритото производство по несъстоятелност, че фактически е преустановил дейността на предприятието си?

Допустимо ли е по реда на чл. 247 ГПК съдът да допълни решението си с изцяло нов диспозитив или това следва да стане по реда на чл. 250 ГПК?

Какви са правомощията на въззивната инстанция при оплакване в жалбата, че първоинстанционното решение отрича надлежната легитимация на жалбоподателя по предявения иск, а му е признава право на допълнително встъпване (чл. 174 ГПК (отм), сега чл. 218 ГПК), въпреки че такова право не е упражнено? Допустимо ли е въззивното решение, постановено по иск срещу юридическо лице, представлявано по делото от ищеца, който е единственият органен преставител на ответника?

Кой е пасивно легитимиран по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.//в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните им мораторни (компенсаторни) и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановена оправдателна присъда по реда на възобновяване на наказателното производство?

Допустим ли е искът на единия от бившите съпрузи срещу другия съпруг или срещу неговия наследник за стойност, която изравнява икономически създаденото по време на брака неравенство след влязло в сила решение за допусната делба на имота, по повод на който неравенството е възникнало? Допустимо ли е въззивният съд да реши спора по същество със същия акт, с който отменя определението за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск?

Кое определя един иск като допустим- обстоятелствата които са изложени в исковата молба, и които определят с достатъчна яснота правната фигура, съответстваща на предмета на делото, или определената от съда правна квалификация, и когато квалификацията е неправилна какви са правомощията на въззивния съд?

Налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/ и основание ли е това за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато въззивният съд неправилно е квалифицирал предявения иск, в резултат на което се е произнесъл по непредявен иск – вместо по заявения от ищеца иск с правно основание чл. 109 ЗС е разгледал и постановил решение по чл. 108 ЗС и е предоставил на ищците защита, каквато те не са поискали в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК и допустима ли е промяна на правната квалификация на иска? Относно основанието и вида на търсената защита между двата иска са различни. Допустимо ли е произнасяне по евентуален иск след уважаване на главния иск и в тази връзка допустимо ли е въззивната инстанция да квалифицира съединяването на исковете като кумулативно, след като от ищцовата страна изрично е заявено, че вторият иск е предявен при условията на евентуалност, налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/ и основание ли е това за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато въззивният съд се е произнесъл по евентуално съединен иск по чл. 109 ЗС/а според състава на СГС – чл. 108 ЗС/, без да се е сбъднало поставеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие за това – да бъде отхвърлен главният иск по чл. 26 ЗЗД, като се има предвид, че ищецът изрично е изразил волята си, че предявява двата иска при условията на евентуалност, а не като кумулативни? По какъв начин и към кой момент следва да се изчислят дяловете на етажните собственици от общите части по см. на чл. 38 ЗС и по реда на чл. 40 ЗС и съществува ли възможност етажните собственици да искат „попълване” на своите дялове с идеални части, които са били отчуждени преди възникване на етажната собственост, докато всички обекти в сградата са били собственост на едно лице? От кой момент възниква етажната собственост, съсобствеността върху обектите по чл. 38 ЗС и респ. от кога важат ограниченията, предвидени в чл. 38 ЗС? Може ли едноличният собственик на сграда, притежаващ всички обекти на правото на собственост в нея, свободно да се разпорежда с обекти, които биха представлявали общи части по см. на чл. 38 ЗС при евентуално възникване на етажна собственост в същата сграда?

Произтича ли по силата на самия закон (ex lege) правото на собственост за държавата върху земите, включени в стопанските дворове на ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях селскостопански (организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ), които не подлежат на възстановяване, негодни са за земеделско ползване и не са заети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях? Констативно или конститутивно е действието на решенията на ОСЗ по чл. 45, ал. 1 и 2 ППЗСПЗЗ, вр. чл. 18ж или чл. 27 ППЗСПЗЗ относно земите, останали частна държавна собственост, и намира ли приложение за този вид решения тълкуването на закона, дадено с т. 1 от ТР № 1/ 1997 г. по гр. д. № 11/ 1997 г. на ВКС?

При разглеждане на иска с правна квалификация чл. 61 ЗС за прекратяване на правото на ползване при основанието на предложение 3, изпълнението на съществените задължения на ползвателя (да плаща данъците и другите такси за вещта, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго), извършено в хода на разглеждане на делото, представлява ли факт, който съдът е длъжен да вземе пред вид (чл. 235, ал. 3 ГПК)? За отговора на този въпрос има ли значение дали преди предявяването на иска ползвателят е бил предупреден от собственика, че трябва да изпълни (чл. 61 ЗС)?

Относно необходимостта при отказ на застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка да се доказва пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие.

Не следва ли страната,твърдяща увреждане от неизпълнение на договорно задължение на другата страна да докаже това неизпълнение,настъпилата вреда и причинно следствената връзка между тях?

Представлява ли решението на общото събрание на О. / решението на едноличния собственик на капитала/ по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска с правно осн. чл. 145 ТЗ от О. /ЕООД/ срещу бивш управител, който към датата на предявяване на иска е бил освободен от тази длъжност и това му качество е било заличено от търговския регистър? Длъжен ли е съдът да следи служебно за наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ при предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу бивш управител при липса на надлежно възражение от ответника в тази връзка?

Следва ли да се приеме, че предпоставка на посесорната защита по иска по чл. 76 ЗС, осъществява незаконният акт на съдебния изпълнител по въвод във владение на недвижим имот или е необходимо съдебно решение по чл. 435, ал. 5 ГПК, с което въводът е отменен? Допуска ли действащото ни процесуално право т. нар. „обратен въвод във владение на недвижим имот“, т. е. има ли задължение съдебният изпълнител да възстанови предишното положение, след като въводът във владение е отменен с решение по чл. 435, ал. 5 ГПК по жалба на третото лице? Какво е съотношението между възможността третото лице да поиска провеждането на обратен въвод и да защити правата си чрез иск по чл. 76 ЗС?

Представлява ли апортната вноска едностранен акт и нужно ли е знание за увреда от страна на юридическото лице, в чиято полза е учредена апортната вноска?

Относно възможността наемодателят да претендира от наемателя под формата на неустойка всички оставащи наемни вноски след прекратяване на договора за наем и след връщане на наетата вещ, когато страните изрично са уговорили такава последица при едностранно прекратяване на наемния договор от наемателя .

Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента с оглед функционалния характер на отговорността на застрахователя?

Каква е базата за определяне на обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за времето през което продължава държането на имота, въпреки противопоставянето на наемодателя след прекратяване на наемния договор и до връщането на вещта? Следва ли наемодателят да доказва размера на действително претърпените вреди или пропуснати ползи, когато претендира обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в размер по-малък или равен на уговорения между страните наем по прекратения договор?

За начина на доказване на качеството наследник при конституирането на правоприемник на починала страна в хода на процеса; ползват ли се мотивите на решението със сила на пресъдено нещо и подлежат ли на самостоятелно обжалване решаващите мотиви на съда във връзка с правомощията на въззивния съд да проверява правилността на обжалваното решение; както и за правното значение на признанието на иска от ответника и има ли то обвързваща сила.

Как следва да се уредят отношенията между съсобствениците за направените от единия от тях подобрения в общия имот?

Какво е значението за индивидуализацията на самостоятелен жилищен обект в сграда и за обема на придобитите права на обстоятелството, че при изповядването на сделката на разпореждане с този обект е бил представен първоначалния архитектурен проект, а не одобреният към датата на изповядването на сделката архитектурен проект?

Какви са правомощията на въззивния съд при изпълнение на задължението по чл. 269, in fine ГПК, когато жалбата е подадена от ответника по иска по чл. 108 ЗС, искът е обоснован с твърденията, че ответникът е купил имота след договор със собственика, който не е породил последици при няколко основания за неговата нищожност, а първоинстанционният съд е уважил иска, приемайки за осъществено само едното?

Обвързан ли е правоприемникът от решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен, ако е придобил имота от ответника по ревандикационния иск преди да бъде вписана исковата молба по приключилото дело?

Относно възможността да се придобие имот от несобственик по давност, с доказателствената сила на акта за държавна собственост, дали следва при реституция по реда на ЗСПЗЗ съдът служебно да назначи експертиза относно установяване на факта дали реституцията би осуетила или затруднила функционирането на реализираното мероприятие.

Относно отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в хипотеза, когато получения в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице преди постановяването на решението за отмяна на отчуждаването.

От кой момент започва да тече погасителната давност по иска с правна квалификация чл. 30 ЗН, когато наследството е открито към дата, в която титулярът на правото по чл. 30 ЗН е поставен под ограничено запрещение, запрещението не е вдигнато към предявяването на иска, дареният имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), а дарители по договора са наследодателят и попечителят? Следва ли въззивният съд да базира фактическите си констатации на заключение на повторна експертиза, ако в определението, с което я е допуснал, не е обосновал кое от изключенията на чл. 266, ал. 2 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК преодолява забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК?

При възникнало между гражданско-правни субекти правоотношение,когато размерът на паричното задължение по силата на закона се определя от акт на държавен регулаторен орган и административният акт бъде отменен, подлежат ли на връщане паричните престации,направени преди отмяната на акта?

Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента?

За правомощията и задълженията на въззивния състав при неправилна правна квалификация в доклада по чл. 146 ГПК, когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснати съдопроизводствени нарушения във връзка с доклада?

Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?

Относно приложението на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорните клаузи. Относно начина на доказване на възлагане и извършване на работата от изпълнителя и приемането й от възложителя и доказателствените средства за установяване на задължение за възложителя за заплащане на възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД вкл. за значението на съставен акт обр.19 и доказателствената сила на осчетоводената от страните фактура.

Относно приложението на чл.52 ЗЗД и установеният с него принцип на справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента и с чл.51, ал.2 ЗЗД – за съотношението между вината на водача на моторното-превозно средство и евентуалния принос на пострадалия и начина на неговото определяне.

Дали с отмяната на индивидуален административен акт,по отношение на който по силата на закона /чл. 13, ал. 7 ЗЕ/ е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици,все едно че не е съществувал в правния мир или решението,с което този акт се отменя няма обратна сила?

Обстоятелството, че няма законова забрана страните по облигационната сделка да уговарят помежду си начини за уреждане на взаимоотношенията си при наличие на неоснователно разместване на блага и предвидената в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне не обосновават извод, че конкретните договорни клаузи от ОУ са индивидуално договорени.

Когато в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, инициирано въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК (запис на заповед), ответникът е повдигнал обосновано възражение за наличие на каузално правоотношение и ищецът премине към установяване на своето вземане и в контекста на това каузално правоотношение, към кой момент следва да се установи съществуването на вземане по каузалното правоотношение – към падежа (респ.към момента на предявяване на записа на заповед за плащане) или към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение? Може ли в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, инициирано въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК (запис на заповед), да се признае за съществуващо и подлежащо на изпълнение вземане, което не е съществувало (не е било възникнало) или не е било изискуемо към падежа на конкретната ценна книга?

Валидно ли е извършено прихващане на две насрещни задължения, което е направено чрез едностранно волеизявление на една от страните, отправено до другата по предвидения в договора начин, в случай, че липсва изрично двустранно подписан протокол за прихващане, и след като страната, получила изявлението за прихващане със свое изискуемо вземане от прихващащия, не се противопоставила на това прихващане? Допустимо и законосъобразно ли е решаващият съд да отхвърли акцесорния иск за законна лихва за забава върху главницата, чиито падеж е датата на извършеното прихващане, след като веднъж приема в мотивите си, че прихващане между страните е било валидно извършено и на това основание присъжда размер на претенцията, формирана като резултат от последното, констатирайки същевременно, че по делото не е представен „изричен протокол за прихващане между страните”? Необходимо ли е да се изготвя и подписва протокол за прихващане между страните, за да може да се приеме, че прихващането е направено по предвидения в ЗЗД ред, а именно чрез едностранно волеизявление на една от страните, отправено до другата? Може ли да се приеме, че длъжникът по парично задължение е изпаднал в забава след покана от кредитора си, в случай че определеният между страните в договора падеж изисква съдействие от длъжника и настъпването му се осуетява от умишлен отказ на последния да окаже такова съдействие? Законосъобразно ли е отхвърлянето на акцесорния иск за забава, поради ненастъпването на падежа на задължението, дължащо се пряко на умишлено неоказване на съдействие от страна на длъжника по същото, опитващ се по този начин да извлече изгода от собственото си неправомерно поведение?

Когато според актуалния му дружествен договор едно О. се управлява и представлява от двама или повече управители „заедно и поотделно”, извършените от единия от тях действия в хода на заповедното пр-во, обвързват ли търговското дружество-длъжник и могат ли другите управители на търговеца да оспорват тези действия, като твърдят, че същите не обвързват валидно представляваното от тях търговско д-во? Могат ли останалите управители на О. да направят възражение, че обстоятелствата, които са били известни на другия управител на д-вото, но те не са знаели в свое лично качество, имат характера на „новооткрити обстоятелства” по смисъла на закона /чл. 424, ал. 1 ГПК/ за търговското дружество-длъжник в заповедното пр-во? Могат ли обстоятелствата, които са били известни на единия управител на О., да имат характера на „новооткрити” /по см. на чл. 424, ал. 1 ГПК/ по отношение на същото търговско д-во, ако същите не са били известни на другите управители на същото юридическо лице?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните.

В какво се изразява задължението на продавача да оказва съдействие на купувача по приватизационен договор, в хипотезата на поето от последния задължение за разкриване на работни места в закупения обект и въвеждането му в експлоатация, с оглед приложението на чл. 64, ал. 3 ЗУТ и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ?

Относно задължението на съда да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди и да приложи законовия критерий за справедливост не абстрактно, а с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение. Относно процесуално легитимирано ли е М. да отговаря по искове за вреди по чл. 2 ЗОДОВ, причинени от разследващата дейност на длъжностни лица, работещи в обособена структура на министерството, която е самостоятелно юридическо лице.

Относно определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие със задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, се свежда до приложимия закон - Закон за железопътния транспорт или Закон за държавната собственост, при отдаване под наем на имоти, които към 2003 год. са държавна собственост - предоставени за управление на създаденото със закон юридическо лице, имащо статут на държавно предприятие - правоприемник на НК „Б".

За доказателственото значение на разписката за наличието на заемно правоотношение и за задължението на ищеца да докаже основанието на предявения иск, независимо от наличието на оспорване.

Относно задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните в тяхната взаимна връзка и обусловеност във връзка с установяване наличието на фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, като при преценката да съобрази научните, логическите и опитните правила, както и относно наличието на причинно-следствената връзка между противоправното поведение на дееца и уврежданията на пострадалия, както и относно разграничаване на отговорността по чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД.

Относно процесуално естество, отнасящ се до процесуалната допустимост на постановеното решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./, чл. 124, ал. 5 ГПК/2007 г./ в случаите, когато лицето, чието престъпно деяние ще се доказва, не е конституирано от съда, въпреки наличието на правен интерес за него.

Има ли основание (кауза) договорът за наем на недвижимия имот, върху който наемодателят е учредил на наемателя право на строеж и какво е значението на свободната от застрояване площ от земята?

Когато производството по несъстоятелност е заварено от ЗИДТЗ (обн. ДВ бр. 20/ 28.02.2013 г) и към влизане в сила на закона е влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (първоначална редакция на текста), прилага ли се защитата по чл. 647, ал. 3 ТЗ (редакция на текста след изменението със ЗИДТЗ) за правата на третите добросъвестни лица, придобили имота възмездно преди вписването на исковата молба?

При действие на законова презумпция за съвместен принос каква е доказателствената тежест и как се провежда доказването, когато искът за установяване на правото на собственост върху имот поради преобразуване на лично имущество е обоснован с твърденията, че при покупката на имота са вложени пари от продажба на лично имущество на съпруга, а по делото се установи, че сумите от продажбата на личното имущество са постъпили по паричен влог, открит по време на брака и бракът е заварен по смисъла на § 4 от ПЗР на СК от 2009 г? Следва ли съдът да отхвърли доказателственото искане, само защото страната, която го е направила, не носи тежестта да установи сочения факт (чл. 154 ГПК и чл. 159 ГПК)?

Относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента.

Относно възможността на съда в производството по чл. 422 ГПК да признае за съществуващо вземане по запис на заповед, който не е представен по делото в оригинал.

Относно задължението на въззивния съд за обсъди възражението на ответника по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415 ГПК установителен иск за нищожност на договора за заем, от който произтича установяваното с иска парично вземане.

Как следва да се прилага въведеният с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./? Как влияе върху критерия за справедливост икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането?

Има ли право застрахователят по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, като се позове на факт, чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор? Възможно ли е влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск?

Отмяната на Решение Ц-33/14.09.2012г. на Д. от Върховния административен съд,с което са определени временни цени за достъп, довела ли е до отпадане с обратна сила на основанието,на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп?

Относно съобразяването на жизнения стандарт при определянето на обезщетението за неимуществени вреди по прекия иск на увредения и по втори материалноправен въпрос за релевантността на размера обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани от състава на съда, на други увредени от смърт лица, в период близък до процесния, но от различни застрахователни събития /деликти/, като критерий за определяне на паричния еквивалент, дължим на ищеца. Относно началната дата, от която е определена законната лихва върху допълнително присъденото обезщетение от 100 000лв. за неимуществени вреди за проверка неговата допустимост.

Относно приложимостта на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП по отношение на неуговорена индивидуално клауза от ОУ в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент.

За възможността да бъде учредено право на строеж върху недвижим имот за железопътен коловоз.

Налице ли са предпоставките за отговорност по чл. 49 ЗЗД, ако няма виновно противоправно поведение на лицето, на което е възложена работата ?

Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.

Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд. Същата правна последица възниква, и когато е разгледан непредявен иск, или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост на постановеното решение, са налице, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респ. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран.

Относно допустимостта на изменението на иска и за възможността за посочване на нови факти и обстоятелства в случай на връщане на делото от ВКС за отстраняване на констатирана нередовност на исковата молба. Относно правното значение на изправността на страните по договора, както и за отговорността им при неизпълнение по причина, за която не отговарят, при неговото едностранно разваляне.

Възниква ли вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато съсобственикът осъществява фактическата власт върху вещта, но за ползването на съсобствената вещ съществуват нормативни изисквания, спазването на които е обусловено от съдействието на останалите съсобственици ?

Относно дейността на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора, характера на второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване, възможността въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК и за задължението му да обсъди релевираните оплаквания във въззивната жалба, както и защитните доводи и възражения на страните.

Относно критериите, въз основа на които длъжността се определя като „ръководна“ по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и в частност, заеманата от ищеца длъжност „ръководител отдел в промишлеността – инвестиции“, спрямо който е упражнено правото по чл. 328, ал. 2 КТ. Има ли качеството на лице, представляващо част от ръководството на предприятието, който въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с приетото във влязлото в сила въззивно решение № 422 от 07.11.2013 г. по в.гр.д. № 1345/2013 г. на Старозагорския окръжен съд ?

Носи ли отговорност за деликта собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта, причинила вредата, когато се установи, че увреждането е по изключителна вина на трето лице ?

Относно възможността обемът на отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите да е различен от този на отговорността на делинквента и размерът на определеното обезщетение за обезвреда по прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да е различен от присъденото обезщетение по уважен в наказателния процес деликтен иск по чл. 45 ЗЗД.

Възникнало ли е правото да се иска от съда обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД за единия обект,предмет на договора – недвижим имот,когато не е изплатена изцяло цената на имота,която е уговорена да се плати преди прехвърлянето на собствеността на същия ? Следва ли да се приложи чл. 362 ГПК след като не е извършено цялото плащане на предмета на иска – недвижим имот, с правото на строеж,при условията на ал.1 изр.2,като се даде възможност да се изплати остатъкът от цената на имота в предвидения за това срок – 2 седмици от постановяване на решението ?

Относно съдържанието на понятието „застраховащ” – за разлика от легалната дефиниция в пар. 1, т. 4 ДР КЗ (отм.) на понятието „застрахован”, а също и заради неяснотата в текстовете на чл. 201, ал. 2 и ал. 3 от този кодекс относно формата и съдържанието на предварителното и съответно – на последващото одобрение, за да е годно то да валидира договор с предмет застраховане на чуждо имущество за сметка на застраховащото лице в процесния случай, когато застрахователната премия е платена от него, но към датата на сключване на застрахователния договор /22.ХІІ.2009 г./ то не се е легитимирало пред застрахователя [фирма] с пълномощни от отделните собственици на увреденото впоследствие имущество.

Легитимиран ли е синдикът да подаде молба по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на спряното на основание ал.1 от същия член производство по несъстоятелност? Легитимиран ли е несъстоятелният длъжник да обжалва положително решение по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на производството?

Относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и доказване на съпричиняването на вредата.

Относно начина на гласуване и формирането на мнозинство по чл. 137, ал. 3 ТЗ при вземане на решение за изключване на съдружник в дружество с ограничена отговорност в хипотезата, когато в рамките на едно общо събрание са предложени за изключване няколко съдружници на едно и също основание.

Относно действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗЕ /, инкорпориран в решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Може ли въззивната инстанция да промени приетите за установени от първоинстанционния съд факти, без да има изрично посочено оплакване във въззивната жалба ? Следва ли въззивният съд, без да има оплакване във въззивната жалба, да достигне до решение, променяйки изводите относно правопораждащия факт и едновременно с това да потвърди въззивното решение ?

Относно действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Закона за енергетиката/, инкорпориран в решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Правният интерес за ищеца [фирма] да установи по исков ред, че [фирма] /в ликвидация/ и [фирма], САЩ не дължат на АПСК процесната сума, произтича от изричната норма на чл. 151 ЗЗД, предвиждаща правото на собственика на имота, ипотекиран като обезпечение на чуждо задължение, какъвто именно се явява ищецът, да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага длъжникът. С оглед посочената разпоредба, предявеният от [фирма] установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим и след обезсилване на въззивното решение следва да бъде разгледан по същество. Допустимо е съответно и искането по чл. 179, ал. 1 ЗЗД за заличаване на вписаната законна ипотека, явяващо се последица (а не самостоятелен иск) от евентуално уважаване на установителния иск за недължимост на обезпечените вземания.

Oтносно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Относно предпоставките, при които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ може да се освободи от отговорност към увреденото лице с възражение за прекратяване на застрахователното правоотношение преди изтичане на срока на застрахователния договор поради неплащане на дължима вноска от разсрочената при сключване на договора застрахователна премия.

Приложимо ли е ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености?
Кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника в производство по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД?

Следва ли за предявяване на иска срещу лице, което е управител, респ. което е изгубило към момента на предявяване на иска това качество или е признато за несъществуващо обстоятелство вписването му като управител, да е взето решение от едноличния собственик на капитала, на основание чл. 145 ТЗ вр. чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, респ. на общото събрание на съдружниците за предявяване на иска и това решение представлява ли абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска, за която съдът следи служебно?
Съдът следи ли служебно, при липса на възражение от ответника в срок, за взето решение от едноличния собственик на капитала на основание чл. 145 ТЗ вр. чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ или от съдружниците в дружество с ограничена отговорност при предявяване на иска на основание чл. 145 ТЗ за реализиране на имуществената отговорност на управител, респ. лице, за което е отпаднало това качество или е признато за несъществуващо обстоятелството, че няма такова качество към момента на предявяване на иска?

Пропуснатите ползи се дефинират от теорията и съдебната практика като неосъществено увеличаване на имуществото, в резултат на увреждащото действие. Претенцията за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи може да е само за тези вреди, които са в пряка и непосредствена последица с неоснователно допуснатото обезпечение. Без установяване на увреждане, изразяващо се в засягане на права на увреденото лице, както в настоящия случай, съдът не може да установи пряката и непосредствена последица на неоснователно неувеличаване на имуществото. Пропуснатата полза може да се изразява само в неоснователно неувеличение на патримониума на твърдящото, че е увредено лице и следва да се изразява в такова неосъществяване на материално състояние на лицето, което е сигурно и закономерно, а не хипотетично и определяемо със способи за вероятност.

Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт,който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение,отпадат с обратна сила и всички негови последици,съответно отпада ли с обратна сила правното основание за престациите, извършени на основание договор, цената по който е определена в отменения индивидуален административен акт?

Какви са качествата, необходими на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и може ли преценката за наличието им да бъде направена от работодателя за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели?
Относно обсъждане на всички доказателства по делото във взаимна връзка при доказването на отрицателни факти, както е в случая с прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и за тежестта на работодателя да докаже липсата им.

В случай, че Общото събрание на сдружение с нестопанска цел /спортна федерация/ се свиква по инициатива на Управителния съвет и в устава на федерацията не е предвидено мястото за провеждане на Общото събрание, свикано по инициатива на Управителния съвет, то предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ задължително ли е свикването и провеждането на Общото събрание по седалището на федерацията? Незаконосъобразно ли е проведено Общото събрание на сдружение с нестопанска цел /спортна федерация/ на място, различно от седалището на федерацията? В случай, че съставът на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел /спортна федерация/ се състои от членове – юридически лица /спортни клубове/, представлявани от своите законни представители, като начинът за представляване на членовете – юридически лица изрично е посочен в устава на федерацията, необходимо ли е вписване в поканата за Общото събрание на указания за реда и сроковете за избиране на делегати за събранието, независимо че такова изискване за съдържанието на поканата е предвидено в устава на федерацията? Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, без да обсъди всички доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор, и без да излага в мотивите преценка на доказателствата, така, както го задължава чл. 12 ГПК?

За действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗЕ /, инкорпориран в решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР и дали Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени?

Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, допускайки в тази връзка и възможността „предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение”. Докато само в случай, когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Изрично втората алинея на тази законова разпоредба предвижда, че това право /да се води иск по чл. 59 ЗЗД/ възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити.

Относно необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат.

Има ли задължение работодателят да промени организацията си на работа / в т.ч. с откриване и поддържане на нова допълнителна щатна бройка за длъжността/, за да запази трудовото правоотношение с трудоустроен работник и да може лицето да полага труд при облекчени условия, съгласно здравните предписания на ТЕЛК ?

Може ли договор за жилищен и ипотечен кредит да представлява сделка, имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар?
Дали при договори за кредит с променлив лихвен процент, методиката на банката кредитор за определяне на Б. е извън договорното съдържание и ако е извън него спазено ли е изискването за ясни и разбираеми клаузи?
Липсата на предоставена методика на потребителя за извършване на уговореното право на промянапо клаузите на договора води ли до бланкетност на уговореното в общите условия и дали извършената промяна в посока увеличение не е в този смисъл непредвидено в договора основание?

Нищожен ли е поради липса на съгласие договор за наем на недвижими имоти при общо определена за всички имоти наемна цена, т.е. при липса на уговорена наемна цена за всеки отделен имот?
Може ли да е налице частична недействителност на клаузи, които не засягат същественото съдържание на един договор, когато липсват императивни правни норми, които да ги заместят?

Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента?
Допустимо ли е въззивната инстанция да приеме по-нисък процент на съпричиняване на вредата от увреденото лице по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от приетия от първата инстанция, без да има въззивна жалба от ищеца, респективно когато ищецът като въззиваем във въззивното производство не е релевирал доводи за по-нисък размер на съпричиняване?

От кой момент настъпва предсрочната изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит с договорна клауза кредитът да стане по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем при допуснато просрочие на погасителна /анюитетна/ вноска по кредита – от изпадането на кредитополучателя в забава и неплащането на договорената месечна погасителна /анюитетна/ вноска на нейния падеж, или от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, или от упражняване на правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?
Налице ли е валидно уведомяване съгласно чл. 99 ЗЗД, ако същото не е извършено от стария кредитор и възможно ли е същото да се замести от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК?
По какъв ред следва да бъде извършено известяването по чл. 99 ЗЗД, за да произведе то своето действие спрямо третите лица и длъжника?
Дали исковата молба следва да съдържа всички обстоятелства, на които се основава искът /въпрос № 4 в изложението/?
Дали въззивният съд следва да съобрази всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото /въпрос № 1 в изложението/?

Относно последиците от липсата на изпълнено изискване на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ – за присъствие на орган на полицията при проверката,при съставен констативен протокол,отговарящ на останалите изисквания на чл. 47 ПИКЕЕ и подписан от абоната или негов представител, в който е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване.

Следвало ли е да бъде взето предвид от въззивната инстанция поведението на длъжника, който е платил изцяло присъденото от първостепенния съд застрахователно обезщетение в изпълнение на диспозитива на невлязлото в сила негово решение и дали това доброволно плащане на присъдената сума не е по естеството си признание на иска, а също и представлява ли злоупотреба с процесуални права от страна на този длъжник атакуването на решение, което той вече е изпълнил доброволно?

Към кой момент се преценява възникването на договорна обвързаност и респективно валидността на договарянето при предварителния договор – към момента на сключването му или към момента на обявяването му за окончателен ?

Как съдът констатира представянето на оригинал и на цветно ксерокопие на ценна книга /записа на заповед/ в заповедното производство, служеща като основание за издаване на заповедта по чл. 417 ГПК и дали последната, както и издаденият въз основа на нея изп. лист, ще подлежат на обезсилване, когато вместо въз основа на оригинал, издавеното им е станало при представяне на цветно ксерокопие от документа по чл. 417, т. 9, предл. първо ГПК?

Какви са предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възможността за намаляване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, както и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.

За правото на работодателя да въведе нови изисквания за образование и квалификация и за възможността да установи различни изисквания за сходни длъжности.

При наличие на алтернативни искания от страна на неползващия съсобственик, изпълнението на едно от тях погасява ли задължението за изпълнение на другото и какво е правното значение на изявлението за готовност за плащане на обезщетение с конкретно предложение , прекъсва ли състоянието на дължимост респ. от кой момент в тези хипотези би било изискуемо задължението по чл. 32 ал. 1 ЗС?

Притежава ли право на иск действителният собственик на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС? и за принадлежността на правото на иск относно собствеността на вещ, за която изключителните права са делегирани на трето лице – застраховател.

Принципът на равнопоставеност в отношенията между доставчика на топлинна енергия и потребителя не би могъл да се нарушава, като предотвратяването на възможност за злоупотреба с право и правната сигурност в оборота не могат да бъдат гарантирани чрез клаузи, даващи възможност на доставчика на топлинна енергия да получи недължимо плащане от потребителя.

Относно задължението на съда да изследва действителната воля на завещателя, когато завещанието е съставено на чужд език и между страните възникне спор относно точния превод на български.

Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд е извършил непълен доклад?
По кой ред се възстановява правото на собственост върху имот, внесен в ТКЗС, когато не е била извършена или не е приключила процедурата за неговото отчуждаване по благоустройствения закон?

За допустимостта със свидетелски показания да бъде доказан договор за паричен заем над 5.000 лева, когато предаването на сумата е установено с документ; за правните последици от погрешното разпределение на доказателствената тежест в доклада по делото и задълженията на въззивния съд при наличие на оплакване във въззивната жалба за конкретни нарушения на съдопроизводствените правила.

Дадените обяснения пред съда от законен представител на ответното търговско дружество имат ли характер на свидетелски показания или само на обяснения на страна в процеса и съответно каква е тяхната доказателствена стойност?

Може ли в случай на уговорен срок за изпитване в основния срочен трудов договор клаузата „срок за изпитване” да запази действието си и при допълнително споразумение между страните, отнасящо се до завършване на определена работа по друг договор, сключен между работодателя и трето лице с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ?

Налице ли е предвидена възможност в Закона за енергетиката след изменението с ДВ бр.54/12г. крайният снабдител с електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребител при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия?

Дали страната която твърди, че надлежно е упражнила правото си да развали договора без предупреждение /без отправено искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че смята договора за развален в случай на неизпълнение в срока/, следва да докаже наличието на предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД?

Следва ли съдът в производството по установителен иск по реда на чл. 422 ГПК да се произнесе по наличието на каузално правоотношение и неговата действителност при направено общо оспорване от страна на ответника?

От кой момент се счита, че работодателят е поискал обяснения от работника или служителя по чл. 193, ал. 1 КТ – от момента на изпращане на нотариалната покана или от момента на получаването ѝ?

За субсидиарността на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и по процесуалноправния въпрос за тежестта на ищеца да докаже размера на обогатяването и обедняването.

В случай, че в хипотезата на иск по чл. 534 ТЗ ответникът твърди, че между него и ищеца не съществува правоотношение, което да е причина за издаването на записа на заповед, т.е, че последният е „безпаричен”, подлежи ли на изследване съществуването на каузално правоотношение между издател и поемател, или самият запис на заповед, щом е редовен, е основание и доказателство за съществуване на вземането, както и следва ли издателят в такава хипотеза да конкретизира обстоятелствата, при които е издал записа на заповед и да докаже същите, или доказването е в тежест на поемателя?

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.

За да е налице сключен договор за наем, следва ли страните по него да постигнат съгласие относно възнаграждението за ползване на вещта и как може да бъде уговорена наемната цена?

Разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Последваща промяна на първоначално въведеното спорно право /вземане/ е допустима единствено при спазване на императивно установените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска, сред които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба. При нарушаване на тази забрана се стига до предявяване на недопустим нов иск в хода на висящия съдебен процес, което води до недопустимост на постановеното по иска съдебно решение и съставлява основание по чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК за неговото обезсилване.

Като се е произнесъл по правилността на недопустимо първоинстанционно решение, въззивният съд е постановил също недопустим акт, който следва да бъде обезсилен, а производството по делото във висящата към момента на второто въззивно разглеждане негова част – относно претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – следва да бъде прекратено.

Кои са елементите, които трябва да са налице при апортирането на имот – частна държавна собственост, предоставен за управление на министерство, в капитала на държавно предприятие – еднолично акционерно дружество, чийто капитал е изцяло държавна собственост и приложими ли са нормите на чл. 43 ЗДС и следващите от (в редакцията от ДВ, бр.67 от 27.07.1999 г.) относно такъв апорт, за да настъпи вещно-правния ефект на преминаване на правото на собственост от Държавата към държавното предприятие?

Право на какъв по размер допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден по чл. 83, ал. 1, т. 3 ЗДАНС има държавния служител в агенцията,и съответно – какъв размер на парично обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение при липсата на издадена заповед на председателя на Д. по чл. 3, ал. 3 ППЗДАНС?

Чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на това по чл. 235, ал. 2 ГПК, които императивно изискват излагането на такива мотиви, в които да са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата /вкл. относимите към спора писмени такива/, фактическите констатации и правните изводи на решаващия съд, които произтичат от тях, въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона.

Решението е допустимо, когато отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато е постановено при надлежно упражнено право на иск, при наличието на положителните и отсъствието на отрицателните процесуални предпоставки. Когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск, при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, или правото на иск не е надлежно упражнено, или ако съдът е бил десезиран поради оттегляне или отказ от иска, същото е недопустимо.

Следва ли да бъде възстановен на предишната работа работник или служител при дисциплинарно уволнение, извършено в срока на отправено до него предизвестие от работодателя, ако уволнението е отменено, но междувременно е изтекъл срокът на предизвестието?

Задължен ли е въззивният съд да констатира допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд във връзка с доклада на делото и следва ли да даде указания на страните да предприемат тези процесуални действия, изразяващи се в посочване на относими за делото доказателства във връзка с направени възражения, които не са извършили в първата инстанция поради непълнота на доклада, но които възражения са били предмет на разглеждане във въззивното решение и имат обуславящо значение за изхода на делото?

Съгласно чл. 289 ТЗ упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако то се извършва само с намерение да се увреди другата страна. Такова поведение изрично е квалифицирано от законодателя като злоупотреба с право и противното не може да бъде изведено от защитната теза в настоящата касационна жалба за „спецификата на електронните съобщителни услуги”, предоставяни от търговеца настоящ касатор, съчетано с практиката му да издава на свой клиент само една фактура за дължимите от него плащания, независимо от броя на индивидуално сключените с последния договори за потребление на такива услуги. Съгласно чл. 143, т. 19 ЗЗП неравноправна е клауза, съдържаща уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност, т.е. такава, в резултат от прилагането на която е възможно да бъде прекратен /по-точно – едностранно развален/ негов индивидуален двустранен договор с [фирма] и без той да е бил неизправна страна по същия.

Относно действието във времето на постановено от ВАС /и влязло в сила/ решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ.

За действието във времето на постановено от ВАС /и влязло в сила/ решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ.

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост, при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и критериите, които следва да бъдат съобразени.

Относно възможността въззивният съд да приема за установени по делото факти, за чието съществуване ищецът няма твърдения в исковата си молба и в хода на цялото първоинстанционно производство; както и може ли въззивният съд да прави фактически изводи относно обстоятелства, които не са посочени в исковата молба, дори когато твърди, че тези обстоятелства са му служебно известни и в тази връзка допустимо ли е въззивният съд едва в мотивите на решението си да обявява, че определени факти са му служебно известни, след като това не е направено до приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за решаване и по отношение на тези факти не е спазено изискването на чл. 155 ГПК; може ли е въззивният съд да се произнася по доводи и съображения, които не са посочени във въззивната жалба, както и да събира доказателства чрез служебно направени от него справки, или обявявайки дадени актове/нотариален, съдебен/ за служебни известни му, когато във въззивната жалба няма направено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, довело до неизяснена фактическа обстановка, както и да се позовава на доказателства, за които твърди, че са му служебно известни от други дела, при положение, че една от страните по делото не е била страна по тези дела.

Относно темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл. 13, ал. 2, предл. първо ЗЕ/, инкорпориран в Решение № Ц-33/14.ІХ.2012 г. на тогавашната ДКЕВР – сега Комисия за енергийно и водно регулиране.

Недопустимо ли е решението, когато с него същите правопораждащи факти по отношение на претенция срещу същия ответник, предявена на същото основание се приемат различно от начина, по който са приети с влязло в сила решение, постановено от друг състав в рамките на същия съд?
Недопустимо ли е такова решение, подписано без особено мнение, ако е постановено с участието в състава на съдия, който е участвал в другия състав в рамките на същия съд, постановил различното влязло в сила решение?

Дали, когато по делото е проведено обратно доказване относно липсата на валидно сключена застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и събрана по нея премия, вкл. и със справка от информационния център може да се приеме, че констативният протокол за процесното ПТП е доказателство за наличие на застрахователно правоотношение, предвид описаната в същия полица.

Правилна се явява дадена от първата инстанция (и от самия ищец), правна квалификация на иска – чл. 422 ГПК, чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане за търсената сума, платена на неосъществено основание, а не правната квалификация на спорното право – чл. 422 ГПК, чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, дадена от въззивната инстанция. Поради това и доколкото основателността на предявения главен иск е преценена именно съобразно предпоставките по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, като е отчетена липсата на доказателства за разваляне на приетия от съда за сключен договор за изработка на фотоолтаична централа, а не тези по чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД, въззивната инстанция е постановила недопустим акт, който подлежи на обезсилване.

Относно правомощието на въззивния съд да събере доказателства за нововъзникнали факти, както и такива, за които не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор – чл. 266, ал. 2 ГПК.

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните и дали е допустимо да препраща към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства?

Относно предпоставките за призоваване на страната-търговец или юридическо лице по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК.

Относно настъпването на предсрочна изискуемост на главницата и лихвите по договора за кредит.

Относно правомощията на въззивния съд в случаите, когато констатира, че първостепенният съд не се е произнесъл по иска на предявеното основание, дали след като е поставил правната квалификация, съдът следва да се произнесе по предявения иск, или следва да върне делото на първоинстанционния съд, той да разгледа иска на поставената правна квалификация.

Възможно ли е заемането на длъжността „съдия по вписванията” без провеждане на конкурс съгласно чл. 160, ал. 2 ЗСВ (отм.) в редакцията след изм. с ДВ бр. 39/2006г., в сила от 12.05.2006г.; съществуват ли други основания, освен предвиденото в чл. 160, ал. 5 ЗСВ (отм.) за назначаване на длъжност съдия по вписванията по безсрочен трудов договор без провеждането на конкурс? Приложими ли са разпоредбите на Кодекса по труда за сключване на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ и в тази връзка приложима ли е презумцията на чл. 69, ал. 1 КТ спрямо трудовото правоотношение на съдията по вписванията ?

За критериите по чл. 20 ЗЗД, въз основа на които съдът следва да изясни точния смисъл на договорните клаузи при спор на страните; за характера на споразумение, с което страните изменят предшестващ дълг по размер, като прибавят изтекли лихви и уговарят нов падеж, и съставлява ли същото договор за новация по чл. 107 ЗЗД; по процесуалноправните въпроси: за задължението на въззивния съд да обсъди събраните доказателства и доводите на страните и да се произнесе по възражение, направено от ответника; при посочени от ищеца договори за заем, за които е поддържал, че са новирани със Споразумението, следва ли съдът да се произнесе върху коя от страните е доказателствената тежест за установяване предаване на сумите, доказано ли е реално предаване, признанието на ответника в Споразумението за възникване на заемно правоотношение, включва ли признание за реално предаване, които въпроси обуславят въпроса Споразумението съставлява ли договор за новация и кое е старото задължение, за което съдът е приел, че се погасява.

Дали има право на обезщетение държателят на недвижим имот, чиято фактическа власт е отнета чрез насилие и каква е правната квалификация на предявения иск за такова обезщетение ?

Може ли въззивният съд да отхвърли иска поради забава на кредитора ако такова възражение не е въведено нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба и за това дали неприемането и съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора по договор за издръжка и гледане освобождава длъжника от задължението за издръжка, които са са решени в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №439 от 22.12.2011 г. по гр. дело №90/2011 г. на ВКС,I. г.о. ?

За приложението на чл. 52 ЗЗД при определя размера на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на причинно – следствена връзка между воденото наказателно производство и действително претърпените морални вреди, с оглед на конкретно събраните по делото доказателства.

Относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,като разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 42 от 22.02.13г.по гр.дело № 854/12г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 95 от 23.04.14г.по гр.дело № 5805/13г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл. 290 ГПК и др.

В нарушение на правилото на чл. 299, ал. 2 ГПК, вместо да зачете силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила отхвърлително решение по първия предявен частичен иск и прекрати производството по делото, първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на спора за друга част от съдебно отреченото вземане, постановявайки по този начин недопустим съдебен акт. Потвърждавайки този акт, вместо да го обезсили и прекрати производството по делото, въззивният съд също е постановил процесуално недопустимо решение.

Относно възможността да се присъди на съпруга – нетърговец паричният еквивалент на дял от определена вещ, включена в търговското предприятие на другия съпруг, оценена към момента на закупуването и.

Относно доказателствената сила на издадения в чужбина акт за раждане и на издадения въз основа на него в България акт за раждане относно произхода от бащата.

Достатъчно ли е наличието на доказана възможност за сигурно увеличаване имуществото на търговското дружество за получаване на доходи чрез използване на обекта за извършване на търговска дейност, за да се присъди на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за пропуснати ползи?

За значението и съдържанието на качеството трудоустроено лице и на спор за трудоустрояване и по-специално: следва ли да се приеме, че едно лице има качеството трудоустроен от датата на началното освидетелстване на работоспособността от здравните органи и след всяко следващо преосвидетелстване с установен процент намалена или трайно намалена работоспособност и отпада ли това качество при липса на посочени предписания за трудоустрояване в експертно решение на ТЕЛК за преосвидетелстване, ако същите са посочени в експертното решение за първоначално трудоустрояване и съставлява ли експертно решение за преосвидетелстване без посочени противопоказни условия на труд, което продължава срока на трудоустрояване при същите заболявания предписание за трудоустрояване по чл. 317 КТ при същите условия на труд, посочени в началното решение за трудоустрояване; кои действия и бездействия на трудоустроен служител съставляват повдигане на спор за трудоустрояване по смисъла на чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване и съставлява ли повдигане на такъв спор отказът да бъде приета предложената нова длъжност от служителя, без изявление че предлаганата длъжността за трудоустрояване е неподходяща; възниква ли задължение за работодателя да сезира здравните органи при всеки случай на предлагане на подходяща работа по смисъла на чл. 317, ал. 3 КТ или такова задължение възниква при повдигане на спор за трудоустрояване по чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване.

Относно задължението на съда служебно да установи съдържанието на приложимото чуждо право.

Относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като в останалата му обжалвана част въззивното решение не е допуснато до касационен контрол.

Намира ли приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗН, когато синът е починал след своята майка?

В случая е налице съответствие между посоченото от ищеца основание на иска по чл. 29 ЗТР – подаване на заявление за вписване от нелегитимирано лице /лице, което няма качеството на управител на търговското дружество към момента на подаване на заявлението / и формулирания петитум на иска – да бъде обявено за недопустимо извършеното вписване на заявените обстоятелства. Поради това искът е допустим и съдът дължи произнасяне по същия, като следва да се произнесе по въпроса дали лицето, подало заявлението за вписване, е бил легитимирано съгласно чл. 15, ал. 6 ЗТР за представлява търговското дружество [фирма], [населено място], по чиято партида са извършени вписванията.

Kои кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението?

За правото на работодателя, след като е отправил до работника или служителя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, да го оттегли без съгласието на работника или служителя.

Относно времето на подбора и правното значение на момента на издаване на заповедта и момента на връчването й на адресата при преценка законосъобразността на извършения подбор по чл. 329 КТ.

За тълкуването, правните последици и валидността на уговорките за прехвърляне или за учредяване на право на индивидуално или общо ползване (съответно сервитут) върху паркомясто в незастроената част на двора и открит басейн, като несамостоятелни обекти на правото на собственост.

За допустимостта на решението, с което се признават правните последици на факти, които не се твърдят в исковата молба; за възможността да бъдат съединени искове за нищожност и унищожаване на сделка и за последващо съединяване на иск за нищожност поради липса на форма; за материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ; за доказателствената сила на изявленията на страните в други производства и начина на доказването им, за началото на давностния срок за предявяване на исковете за унищожение и за възможността правнолевантен факт да бъде доказан главно чрез изключването на възможностите да са се осъществили други факти, както и по материалноправните въпроси: невярната представа за кои елементи на сделката влиза във фактическия състав на измамата и за разликата между липсата на съгласие и абсолютната симулация.

Приложението на чл. 202 ГПК при наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, дължи ли съдът излагане на аргументи защо възприема едно от тях и следва ли да обсъди останалите заключения? Относно приложението на чл. 301 ТЗ.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването и вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.

Когато при сключването на договор за прехвърляне на право на собственост върху жилище прехвърлителят си е запазил правото на ползване върху едно от жилищните помещения, ведно с банята и тоалетната, коридора и стълбището с преддверието в жилището, възниква ли задължение за съвместно ползване на банята и тоалетната, коридора и стълбището с преддверието между собственика и ползвателя-бивш собственик? Какви са правните последици от такова ограничение в собствеността при предявен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС от приобретателя на правото на собственост върху жилището срещу бившия собственик – титуляр на правото на ползване? Когато семейното жилище е собственост на единия съпруг и с решението за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака е утвърдено споразумение, с което ползването на жилището е предоставено на другия съпруг до навършване на пълнолетие на родените от брака деца (чл. 99, ал. 3 СК от 1985 г.), а децата не са навършили пълнолетие, притежава ли съпругът-собственик активна материална легитимация по предявения иск с правна квалификация чл. 108 ЗС?

Относно задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Присъжда (дължи) ли се обезщетение за претърпени вреди, във вид на пропуснати ползи през даден период от време, ако те са в пряка причинна връзка не единствено с противоправното поведение на ответника, а и с бездействието на ищеца?

Относно критериите за формиране на обосновано предположение за наличие на пряка или косвена връзка между имуществото и престъпната дейност на лицето по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./,като е приел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение № 7/2013г. от 30.06.14г.по т.дело № 7/13г.на ОСГК. Допустимо ли е наличието на принос от страна на другия съпруг в придобиване на имуществото – съпружеска имуществена общност да се установява единствено със свидетелски показания?

При действието на чл. 11, чл. 12 Примерния устав на ТКЗС запазват ли земеделските кооператори правото си на собственост в реални граници върху дворното място, щом то е включено в регулационния план на населеното място и може ли такъв имот да се придобива по давност?

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

относно възможността и начина на разпределение на семейното жилище е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Относно задължението на въззивната инстанция да се произнесе по наведените в жалбата доводи, касаещи правилността на съдебния акт и конкретно необсъждането от първоинстанционния съд на своевременно заявеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.

Налице ли е правен интерес респ. право на иск и надлежна процесуална легитимация на страните по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР /стар/ , когато към датата на завеждане на делото претендираният от ищеца имот е заснет и нанесен като негов в действащия КП или РП, а ответникът е подал молба на нанасяне в КП, по която няма произнасяне и налице ли е правен интерес, ако в хода на съдебното производство по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /стар/ се приеме нова КК , в която процесният имот е заснет и записан на името на ищците?

Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот или зададеният в исковата молба начин, по който в исковата молба е определено съдържанието (размерът) на съдебно предявено вземане, определят ли правната квалификация на иска срещу собственика на имота?

Относно критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. По какъв начин следва да се преценява връзката между престъплението, повод за образуване на производство по ЗОПДИППД /отм./ и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на цитирания закон? Следва ли да се отчита периода на извършване на престъплението, респ. неговия вид, и момента на придобиване на имуществото? Липсата на установен законен източник на доходи, изключва ли необходимостта от установяване на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито дадено имущество?

Относно възможността на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя по реда на чл. 334 КТ и в тази връзка съществува ли зависимост между основното трудово правоотношение и трудовото правоотношение за допълнителен труд/външно съвместителство/ и прекратяването на основния трудов договор представлява ли основание за прекратяване на договора за външно съвместителство, които са обуславящи изхода на делото и решаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Дали наличието на кражба от трето лице е достатъчно да се приеме, че е оборена законовата презумпция за причиняване на липсата от отчетника и дали въззивният съд трябва да обсъди всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка ?

Възможно/допустимо ли е разширително тълкуване на материално-правните предпоставки за предявяване на мотивирано искане от К. и по-специално на чл. 3, ал. 1, т. т. 1-25 ЗОПДИППД/отм./?

Относно приложението на заповедното производство при предварителните договори досежно уговорените в тях съществени условия и за вземането – предмет на иска по чл. 422 ГПК.

За задължението на съда, при наличието на данни за родителско отчуждение да изслуша вещо лице психолог и по материалноправните въпроси за значението на упражняването на домашно насилие и ограничаването на контактите на детето с другия родител при определянето на родителските качества.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички относими обстоятелства за критерия справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди.

От кой момент започва да тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1 КТ и какво се има предвид под откриване на нарушението по смисъла на същата разпоредба; налице ли е виновно неизпълнение на трудови задължения при задържане във връзка с водено наказателно производство или има обективна невъзможност от страна на работника или служителя да изпълнява трудовите си задължения?

За правомощието на въззивния съд да приеме за доказани различни факти от тези, приети от първоинстанционния съд.

Достатъчно доказателство ли са събрани свидетелски показания, за да се направи извод дали имотът, предмет на иска, е със статут на публична или частна държавна собственост? Ако имотът в края на 90-те години не е използван за задоволяване на публични нужди, това променило ли е неговия публично правен статут?

Как следва да се разпредели доказателствената тежест при възражение на длъжника за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване на което е издаден записът на заповед?
Дължи ли ищецът по иск по чл. 422 ГПК доказателствената тежест, която носи ответникът по иск по чл. 254 ГПК?
Длъжен ли е съдът да изследва каузалната връзка или е достатъчно да провери редовността на ценната книга?

Следва ли при определяне размера на обезщетението по чл. 200 КТ за претърпени вреди да се вземат предвид получаваните от ищеца командировъчни пари по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина преди увреждането,като разрешен от въззивния съд в противоречие с влязлото в сила решение от 20.02.03г.по гр.дело № 1625/01г.на Софийския апелативен съд ?

Налице ли е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за нищожност на договор, по който той не е страна, доколкото ищецът няма да може да черпи права от съдебното решение, дори ако то бъде постановено в негова полза? Относно действителността на процесния договор за замяна с оглед Решение на В. от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество, обн. Д.В., бр. 69 от 28.08.1990 г., с което е спряно разпореждането със земя, административни, стопански и туристически обекти и одържавени по ЗОЕГПНС жилища и вили, представляващи държавно и общинско имущество, както и с недвижими имоти на колективни земеделски стопанства, както и за действието във времето на наложения с това решение мораториум за разпореждане.

Каква е правната квалификация на иска и по какъв ред се реализира отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото по чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (К.) по висящо производство, ако производството, по което е допуснато нарушението, е образувано преди да влезе в сила Законът за изменение и допълнение на З. (обн. ДВ, бр. 98/ 11.12.2012 г)? Допустим ли е искът с правно основание чл. 2б З. за обезщетение на вреди от нарушение на правото по чл. 6, пар. 1 К. по висящо производство, ако не са спазени изискванията на чл. 8, ал. 2 З.? Притежава ли надлежна процесуална легитимация по иска с правна квалификация чл. 2б З. лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от нарушение на неговото право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6, пар. 1 К., но не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, а правоимащо лице, от което по наказателното дело е иззет предмет като веществено доказателствено средство?

За правнорелевантния момент, към който се счита, че трудовото правоотношение с работника е прекратено, в хипотезата на отправено от работодателя предизвестие, респ. необходимо ли е, след изтичане срока на предизвестието, да се издаде и нарочна заповед за уволнение.

Еднородни ли са длъжностите „главен юрисконсулт” и „младши юрисконсулт” и в кой случай подборът между тях е задължителен ? Следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции или само между работници и служители със сходни трудови функции ?

Има ли решаващо значение прекратяването на регистрацията на притежавано от застрахования увредено при тотална щета МПС, съгласно изискването на чл. 193, ал. 3 КЗ /отм./, за евентуална основателност на иска срещу застрахователя.

Относно задължението на съда да приложи нормата на чл. 162 ГПК в случаите, когато приема, че искът е основателен, но не е установен неговият размер, който в случая е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 175 от 06.06.2011 г. по гр.д. № 1242/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр.д. № 5247/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Въззивният съд се е произнесъл по иск, с какъвто не е бил сезиран. В резултат от допуснатото смесване на два правни института – на неустойката и обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, съдът е разгледал претенцията за сумата 174 000 лв. на непредявено основание. Решаващият състав е преценявал основателността на иска за посочената сума не с оглед предпоставките по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, относими към дължимостта на обезщетение за ползване на имот след прекратяване на договора за наем, каквото именно е заявено с исковата молба и подържано в хода на целия процес, а с оглед предпоставките по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, относими към дължимостта на неустойка, като е извършил и служебна преценка за валидността на клаузата за неустойка от гледна точка противоречие с добрите нрави. Изводът за произнасяне по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а не на предявеното основание по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, следва категорично и от диспозитива на решението.

За обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по иск за обявяване на предварителен договор за окончателен при неплащане на част от уговорената цена и за тежестта на получилия плащане да докаже основанието на което го е получил.

За формата на договора за управление на търговско дружество и може ли договорът да бъде сключен с конклудентни действия; за правната квалификация на иска на търговското дружество за вреди, причинени от управителя и възможността тази отговорност да бъде реализирана след като той е освободен от имуществена отговорност.

Ползва ли се със сила на пресъдено нещо арбитражното решение, постановено преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и трябва ли същата да бъде зачетена от съда в производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ, предявен от кредитор с неприето вземане срещу дружеството в несъстоятелност. Допустимо ли е в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ длъжникът в несъстоятелност да оспорва вземане, което е установено с влязло в сила арбитражно решение, постановено между същите страни преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност?

Длъжен ли е работодателя, включително при липса на предпоставки по чл.315 КТ /брой работници и служители по-малко от 50/ при всички положения да предложи на работника или служителя подходяща за здравословното му състояние работа преди да прекрати договора по реда на чл.325, ал.1, т.9 КТ?

Допустимо ли е съдът да откаже да зачете извода на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в констативен нотариален акт, ако събраните доказателства сочат на порок в процедурата по неговото издаване?
След като с доклада на делото първоинстанционният съд е квалифицирал иска, страните не са възразили по тази квалификация и първоинстанционното решение й съответства, допустимо ли е тя да бъде променена с въззивното решение?

Относно материалноправно легитимирана страна по исковете за оспорване законността на уволнение, такава страна е Министерството на външните работи на Република У. като работодател, посолството не притежава самостоятелна правосубектност и посланикът е само представител на работодателя.

Допустимо ли е съдът да се произнася по спора относно обема на правата на страните в съсобствеността в производството за разпределение ползването на вещта по чл. 32, ал. 2 ЗС?

Относно преценката на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание, поставен във връзка със задължението на съда в производството по спор за законност на дисциплинарно уволнение да обсъди обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поведението на служителя и възможните вредни последици от неизпълнението на възложена задача.

За момента, към който следва да се определи размера на обезщетението по чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, при подлежаща на връщане на отпаднало основание, но отчуждена възмездно вещ – дали това е моментът на отчуждаването на вещта от приобретателя, или този на възникване правото на кредитора да получи обратно своята вещ.

Кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника по иск с правно основание чл. 240 ГПК и каква е доказателствената стойност на признанието на ответника?

За съдържанието на нарушението по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а именно считат ли се за последователни работните дни, когато са разделени от почивни или празнични дни, както и по въпроса за критериите за определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189, ал. 1 КТ.

За възможността с последващ договор страните да уредят нови отношения и да преуредят съществуващите отношения.

Има ли основание за плащане, ако в платежния документ е посочено такова и плащането е извършено по личната банкова сметка на едноличния търговец по задължение, възникнало във връзка неговата търговска дейност?

Дължи ли се неустойка за забава, когато договорът е развален поради виновно неизпълнение на длъжника?

За определяне на наследствения дял на преживелия съпруг върху имущество съпружеска имуществена общност, когато сънаследява с деца.

За приложимостта на презумпцията по чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 за присъединяване и ползване на ВиК системи по отношение на лице, което не е в договорни отношения с оператора.

За обвързващата сила на мотивите на решението по молба за отмяна по чл. 304 ГПК, за легитимацията на третото лице, дало реално обезпечение на чужд дълг да оспорва съществуването на дълга и съществуването на обезпечението преди, по време и след като то е реализирано и по-специално да оспорва съществуването на ипотеката, ако е отчуждило ипотекирания имот преди осъществяването на принудителното изпълнение.

За доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, подписан от служител на работодателя и по материалноправните въпроси за възможността в заповедта за уволнение или в друг известен на работника документ да бъдат посочени липсващите качества на работника чрез начина, по който той се справя с възложената работа или задълженията, които не е в състояние да изпълни и може ли липсата на мотивация и поведение, което съставлява дисциплинарно нарушение да обосноват липса на качества.

За правото на пострадалия да иска обезщетение за вреди от деликвента, ако е получил обезщетение от застрахователя, като е заявил, че получената сума ги покрива изцяло.

Титуляр на материалноправното вземане, което възниква като последица от уважаването на иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е несъстоятелният длъжник. Съответно за него възниква и процесуалното право на иск за връщане на даденото от него в масата на несъстоятелността. С изменението на разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ със ЗИДТЗ / ДВ бр.20/2013г./, което намира приложение и към заварените искови производства, се предвижда,че при предявяването на исковете по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ или чл. 135 ЗЗД синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от тези искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. По силата на тази разпоредба не се отнема правото на иск от длъжника – носител на материалното право, а се установява една допълнителна възможност за синдика и кредиторите да упражнят правата на длъжника, тоест да действат като негови процесуални субституенти. О. на определени субекти да водят процес относно чуждото право, няма за последица отпадането на възможността на носителя на това право да предяви самостоятелен иск за неговата защита. Наред с това следва да се отбележи,че в случая производство по иска чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е приключило с влязло в сила решение и съответно не може да се стигне до хипотеза на обективно кумулативно съединяване на иска за обявяване на недействителност на извършеното плащане и на обусловения осъдителен иск за връщане на платените суми, в която хипотеза с оглед процесуална икономия двата иска биха били предявени от синдика като орган на несъстоятелността или от кредитор. При това положение длъжникът, чрез представляващия го синдик,също е легитимиран да предяви осъдителен иск за ефективно връщане на платеното от него в масата на несъстоятелността.

За приложението на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./, чл. 165, ал. 2 ГПК като средство за доказване на привидност на сделки при персонална симулация (подставено лице), както и при наличие на уговорки за обратно изкупуване във връзка с възможността да се допуснат и обсъдят свидетелски показания, като съвкупност от доказателствени средства за установяване нищожност на договори поради привидност.

Вярно е, че съставът на САС не е преценил както съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, така и задължителните указания на предходния въззивен състав относно приложимия закон. Това, обаче, не води до недопустимост на постановения акт, а до неправилност, поради нарушение на процесуалния закон. Решението не е недопустимо, само поради неправилната правна квалификация на спора. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното, решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му, но не и неговата допустимост.

Приложението на чл. 11 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, респ. за възможността съдът да основе решението си на доказателства, събрани в друго производство; както и за критериите, имащи значение за присъждането на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД и за лицата, на които се дължи такова обезщетение.

За задължението на въззивния съд служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск въз основа на фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, както и съдържанието на спорното право, посочено в нейния петитум.

За съотношението между правото на работодателя да извърши подбор при наличието на сходство между трудовите функции на съкращаваните и други длъжности и задължението му да извърши подбор, когато съкращаваните и другите длъжности не се различават съществено.

Преклудира ли се правото на ответника по търговски спор да представи писмени доказателства с изтичането на срока за отговор на първоначалната искова молба, или представянето на писмени доказателства може да се направи и с писмено молба - отговор на исковата, подадена след този срок, но преди подаване на допълнителната искова молба и преди първото по делото съдебно заседание?

За значението на характера и естеството на отношенията между лицата от състава на органите на търговското дружество при доказване на знанието за увреждане и по материалноправните въпроси, за значението на знанието у пълномощника на длъжника, чрез когото се претендира да е сключена увреждащата сделка, както и кои факти и обстоятелства за отношенията между длъжника и кредитора трябва да се известни на третото лице, за да се приеме, че той знае за увреждането.

За възможността съдът да основе решението си на факти и обстоятелства, които не се съдържат в основанието на исковата молба, кой е крайният момент, до който може да се направи възражение за погасителна давност и може ли това възражение да се направи за първи път пред въззивната инстанция?
За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички оплаквания в жалбата.
За възможността при оспорване валидността на извършена сделка от ненавършило пълнолетие дете да бъде проверявана правилността на издаденото от съда разрешение за същата сделка.
Опорочава ли извършената разпоредителна сделка неизслушването на навършилото 10 години дете и невземането на становище от органа за защита на детето при издаването на разрешение за разпореждане с имота.
Нищожността на сделката за една част имота, прехвърлена от едно лице, засяга ли и останалата част от имота, прехвърлена от друго лице?

За възможността да бъде ангажирана отговорността на възложителя без да е установена самоличността на третото лице, на което е възложена работата и за значението на вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост.

За правомощието на въззивния съд да се произнесе по наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не е посочено във въззивната жалба и не е обсъдено от страните и съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е неподписването на съдебния протокол от съдията и как може да бъде отстранен този пропуск?

Задължен ли е съдът да прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, а когато делото е върнато за ново разглеждане и съобразно дадените от по-горния съд указания за събиране на доказателства за конкретни обстоятелства, относими към спора?

Налице ли е обективен и субективен идентитет между предявените искове за делба между едни и същи страни за едни и същи имоти, когато страните се позовават на различно придобивно основание за възникване на съсобствеността?

Дали при сключен трудов договор със срок за изпитване в полза на работодателя и ползван от работника отпуск в рамките на този срок (чл. 70, ал. 4 КТ), срокът за изпитване се удължава с работни дни или като календарно време?

Предсрочното прекратяване на договора за финансов лизинг с връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя води ли да отпадане на задължението му за плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора, при условие, че лизингополучателят е длъжен да удовлетвори целия интерес на лизингодателя, независимо дали ползва лизинговата вещ или не?

Относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка.

Относно елементите на фактическия състав на иска по чл. 59 ЗЗД във връзка с необходимостта ползувателят да е получил реален доход от ползването на имота, за да има разместване на блага.

Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента на оттегляне на възражението /срещу издадената заповед за изпълнение/. При предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл. 416 ГПК.

Дали неприемането и съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора по договор за издръжка и гледане освобождава длъжника от задължението за издръжка ?

За задължението на съда да обсъди доказателствата по делото във връзка с направените от страните възражения, когато необсъдените доказателства са от значение за формираните правни изводи; както и по въпросите: – има ли статут на самостоятелен обект помещение, което е преустроено въз основа на строителни книжа, издадени на лице, което не е собственик на обекта, а също ако преустройството на жилищно помещение в стопанско е извършено без одобрени строителни книжа; – нищожно ли е нотариалното удостоверяване, когато като купувачи по договора са вписани четири лица, а нот. акт е подписан само от едно от тях, без да е посочено чий е подписа.

За обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по владелчески иск (относно противоправността и момента на отнемане на владението) и по иск за разваляне на договор поради неизпълнение (относно недопускането на прехвърлителя до прехвърления имот при незачитане на запазеното право на ползване), както и за възможността въззивният съд да събира нови доказателства и по материалноправните въпроси за правната квалификация на иска за вреди от недопускането до имот на един съсобственик от друг съсобственик, за значението на участието в съсобствеността и правото на ползване за размера на пропуснатите ползи от препятстването на ползването.

За тълкуването на договорите и отделните клаузи в тях съгласно изискванията на добросъвестността.

Неоспорването на произхода на детето по реда на чл. 33 СК/отм./ чрез съответния иск за оспорване на бащинство и въобще неизвършването на правни действия от трети лица/в конкретния случай презюмирания баща или първата ответница/? Съставлява ли пречка ищецът да е бил въведен в заблуждение и измамата по чл. 29 ЗЗД съдържа ли като елемент от фактическия състав извършването на действия от страна на трети лица? Следва ли да се приеме, че измама не е налице при неизвършването им?

За предметните предели на установителния иск в заповедното производство, предявен по реда на чл. 422 ГПК.

Дали при преценката си за основателност на положителен установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК - във вр. чл. 417, т. 9, предл. първо ГПК, решаващият съд е длъжен да провери и наличието на каузално правоотношение между издателя и поемателя по записа на заповед „и обвързаността на записа на заповед с такова правоотношение“?
Дали каузално правоотношение, обезпечено посредством процесния менителничен ефект, може да се счита въведено в предмета на делото, заведено по такъв иск, ако в исковата молба няма такова твърдение?

Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност?

Дали възниква валидно солидарно задължение, когато трето лице се задължи да встъпи в бъдещ дълг по договор, в които размерът на поетите задължения е определен до максималния му размер и дали следва да се приеме, че задължението е определено ако е посочен максималният му размер ?

Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху земята, ипотеката разпростира ли действието си върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката при липса на уговорки за действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения ?

Представлява ли новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД споразумение между кредитор и солидарни длъжници за разсрочване на погасяването остатъка от дълга по договор за банков кредит, и необходимо ли е да се преценява във всеки конкретен случай намерение у страните за новиране на дълга /animus novandi/, след като изрично не са заявявяли намерение за новиране?

Относно предпоставките, при които настъпва предсрочна изискуемост на задължението по договора за банков кредит, с оглед конкретните уговорки на страните.

Относно застрахования, по договор за застраховка на финансов риск, сключен в полза на трето лице, в хипотеза на отказ от уговорката в негова полза, и дали застрахованият в този случай има единствено задължение да посочи друго ползващо се трето лице или може сам да поиска и получи застрахователното обезщетение.

Относно възможността в производството по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъдат релевирани правопогасяващи възражения за плащане на дълга и за приложимостта на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

За момента, към който се установява съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение в исковото пр-во по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и съответно досежно това намира ли приложение нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на онези факти, които са настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Дали защитата по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗМГО се предоставя и в случаите, когато стоките, за които марката е регистрирана и стоките, върху които се използва знакът, нарушаващ марката, са сходни или идентични?

При главното твърдение в обстоятелствената част на исковата молба, че плащането на тонажните корабни такси от двамата корабособственици ищци по общо 40-те процесни фактури е станало без основание, т.е. незаконосъобразно, връщането на платеното, ведно с мораторна лихва е следвало да се претендира не по общия исков ред и на плоскостта на института на неоснователното обогатяване, а по специалния исков ред за обезщетения, предвиден в чл. 202 АПК и сл., допускащ незаконосъобразността на действието или бездействието на овластеното със специален закон да извършва административна дейност „по законосъобразното начисляване и събиране на пристанищни такси“ държавно предприятие да се установи от съответния административен съд, пред който такъв иск е предявен.

Относно приложението на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводите на страните по делото. Относно правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на обжалваното решение по чл.269 ГПК; за доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ. Относно съдържанието на доклада на съда по чл.146 ГПК и последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, както и докъде се простира служебното начало за събиране на доказателства.

Допустим ли е иск за присъждане на законната лихва върху обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление, присъдено в друго производство, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата ?

Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях включително и наличието на две оправдателни присъди за две престъпления, постановени в едно наказателно производство по различно време и относно справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди.

Относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, лимитите на застраховане съобразно пар. 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите условия в страната и тяхната релевантност за критерия по чл. 52 ЗЗД.

Относно приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите условия в страната и тяхната релевантност за критерия по чл. 52 ЗЗД.

Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди.

Дали може да се обяви за недействителен трудов договор, ако преди това има влязло в сила решение по искове с правно основание чл. 344 КТ, с което е прието, че между страните има валидно трудово правоотношение въз основа на същия трудов договор и дали води до недействителност на трудовия договор сключването му без съгласието на основния работодател съобразно изискването на чл. 111 КТ/редакция преди ДВ, бр.25 от 2001 г./?

Какви действия се отблъсква владението и дали спокойното му упражняване е част от характеристиките му, когато то е елемент на придобивния способ давностното владение.

За проверка на вероятна недопустимост на въззивното решение с оглед изменението на чл. 646, ал. 2 ТЗ /ред. ДВ, бр. 20/2013г./.

Настъпва ли прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на работодателя на писмено изявление на работника по чл.327, ал.1, т.2 КТ, ако не са били налице основанията за това. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №144 от 23.02.2010 г. по гр. дело №3101/2008 г. на ВКС,V г.о. ?

Възможно ли е възмезден договор за цесия да бъде развален по взаимно съгласие на страните – цедент и цесионер?

Има ли обратно действие нормата на пар. 57 ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 44/12.06.2012 г.), в сила от 01.07.2012 г., относно служебни правоотношения, които са прекратени преди влизането й в сила, и конкретно – във връзка с приложението на чл. 252 и чл. 253 ЗМВР от 2006 г. (отм.)?

За задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение или друг документ кои качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения, както и кога и при какви обстоятелства е установена липсата на тези качества.

Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193 КТ, ако работникът или служителят не се явява на работа два последователни работни дни, но продължава да не се явява на работа и след получаване на поканата за даване на писмени обяснения ?

Какви са материалноправните предпоставки на чл. 131, ал. 1 СК за ограничаване на родителските права?

Съществува ли задължение за съда да посочи в мотивите си от кои доказателства извежда извода си за извършено от страна на работника /служителя дисциплинарно нарушение? Чия е доказателствената тежест за установяване на извършеното дисциплинарно нарушение – на работника или на работодателя?

Налице ли е съкращаване на щата, когато е издадена изрична заповед на работодателя за това? Достатъчни ли са само регистрацията в бюрото по труда и отбелязванията в трудовата книжка, или е необходимо представянето и на други доказателства, за да се приеме, че ищецът е останал без работа след уволнението? Следва ли от обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ да се приспадне обезщетението, получено от ищеца поради заболяване (временна неработоспособност) през същия период?

Придобива ли право на собственост носителят на правото на строеж, върху обект, който е построил извън обема на учреденото му право? При позоваване на презумпцията по чл. 69 ЗС, кой носи доказателствената тежест за оборването й, владелците или оспорващите правата им върху имота ищци по ревандикационния иск?

Имота, предмет на иска, дали има земеделски характер и съобразно това следвало ли е преди предявяване на установителния иск за собственост да се проведе процедура за възстановяването му?

Дали извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти представлява доказателство, което трябва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото?
Как се удостоверява сключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и значението, което в тази връзка има посочването в застрахователната полица на съответния номер на рамата на автомобила – наред с други обстоятелства каквито са марка, модел, собственик на МПС и регистрационен номер на последното?

Длъжен ли е въззивният съд да събере допуснатите от първоинстанционния доказателства – свидетелски показания, който не са събрани поради допуснати процесуални нарушения?

Допустими ли са гласни доказателствени средства за доказване на смисъла на постигнатата между страните договореност, при наличието на документ за предаване на сумите на ответника ?

Следва ли да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на еднолично търговско дружество поради наличието на висящо исково производство по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането, за чието събиране е образувано изпълнителното дело, изпълнението по което е насочено върху всички дялове от капитала на това дружество? Спирането на принудителното изпълнение от съда, издал заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, води ли до спиране на производството по чл. 517, ал. 4 ГПК?

Дали ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ се отнася и за случаите, при които след прекратяване на трудовия договор се сключва нов трудов договор за същата длъжност?

По какъв критерий се определя дали юридическите лица са потребители на електрическа енергия за битови или за стопански нужди?

Допустими ли са свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частни документи, носещи подписа на оспорващата страна, в случая – трудов договор и длъжностна характеристика ? Относно тълкуването и оценката на направено от страната в съдебния процес признание на релевантен за спора факт.

Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, когато е поискал от работника или служителя незабавно да даде обяснения, и в кои случаи е необходимо да му даде подходящ разумен срок за това ?

Относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Приложими ли са към молбата за откриване на производство по несъстоятелност, основана на чл. 625 ТЗ разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК и допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по искане за определяне на конкретна начална датата на неплатежоспособност, направено за първи път с въззивната жалба, ако жалбоподателят е бил надлежно конституиран като страна в първоинстанционното производство и не е направил такава искане нито с молбата си по чл. 625 ТЗ, нито го е заявил до приключване на съдебното производство пред първата инстанция? Предоставянето на взискател за събиране на запорираното вземане от частен съдебен изпълнител по реда на чл. 510 ГПК легитимира ли същият като кредитор, който може да подаде молба по чл. 625 ТЗ срещу длъжника, респ. да се присъедини в производството, образувано по молба на друг кредитор по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ, да прави искане по чл. 630, ал. 2 ТЗ и да предприеме въззивно обжалване? Следва ли твърдяната от кредитор начална дата на неплатежоспособност, възприета за такава и от съда да е определена към момент, към който не е настъпила изискуемостта на задължението към този кредитор, нито е налице паричен дълг на длъжника?

При твърдяни свръхзадълженост като главно искане и/ или при условията на евентуалност неплатежоспособност на ответника, задължен ли е първоинстанционният съд изрично в диспозитива на поставения съдебен акт да отхвърли първото и тогава да обяви неплатежоспособността на длъжника, или е достатъчно само да посочи в мотивите, че искането за откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост е неоснователно и тогава да премине към обсъждане на евентуално въведено искане за неплатежоспособност?При отсъствие на достатъчно убедителни доказателства за наличие или липса на свръхзадълженост следва ли съдът да се произнася с диспозитив по този въпрос или е достатъчно да изложи съображенията си единствено в мотивите на съдебния акт, а в диспозитива да обяви неплатежоспособността на ответника? При обезсилване на първоинстанционното решение за откриване на производство по несъстоятелност какъв е статутът на постановените междувременно и влезли в сила съдебни актове- следва ли изрично да бъдат обезсилвани, отменяни и с какъв съдебен акт? Следва ли във въззивна жалба в частта срещу решението по чл.630, ал.1 ТЗ единствено относно определената начална дата на неплатежоспособност да се формулира конкретно искане за отмяна на поставения първоинстанционен съдебен акт и ако това не е направено, задължен ли е въззивният съд да приложи чл.262, ал.1, във вр. с чл.260, т.3 и т.4 ГПК?

Относно приложението на чл. 608 ТЗ и материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, за момента, към който следва да се преценява цялостното финансово и икономическо състояние на длъжника и за доказателствената тежест за установяване временния характер на затрудненията му.

Относно съотношението между договора за поръчка, от една страна и институтите на договора в полза на трето лице и на този за обещаване действието на трето лице – от друга, при констатацията, че т. нар. „меморандум за разбирателство” няма правна уредба в действащото ни законодателство.

Възможно ли е въззивният съд да приеме едва с решението си за спорен определен факт, ако същият е бил веднъж вече надлежно отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване с извършения доклад по делото, съгласно чл. 146, ал. 1, т.т. 3 и 4 ГПК?

Относно съразмерността на съпричиняване на вредоносния резултат и начина на определяне на степента му.

Задължен ли е работодателят да извърши подбор при съкращение на всички щатни бройки в териториално и икономически обособено звено от предприятието си?

За възможността да бъде разрешено неограничено пътуването на дете с единия от родителите.

За обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е отхвърлен иск за оспорване на вземането по чл. 254 ГПК /отм./, за задължението на съда по иска за съществуване на вземането да вземе предвид настъпилите след издаването на заповедта правопогасяващи факти и по материалноправните въпроси за тълкуването на договорите съгласно изискванията на добросъвестността и за погасителния ефект на извършено частично плащане, което не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Съставлява ли предвидима пряка и непосредствена вреда увеличената стойност на имота, от който купувачът е съдебно отстранен?

Допустимо ли е авалистите да релевират менителнични възражения /неправилно записано „задължения”/ ,произтичащи от каузалното правоотношение на издателя на записа на заповед?

Относно характера на срока по чл. 197 ЗЗД и възможността въззивният съд да откаже разглеждането на заявено в срок от насрещната страна правопогасяващо възражение за прихващане, поради служебно позоваване на изтекъл срок по чл. 197 ЗЗД, а вторият – за характера и процесуалната допустимост на възражението за прихващане.

Подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълненото конкретно задължение по застрахователния договор е значително, с оглед интересите на застрахователя, когато същото не е предвидено в ОУ като изключен от покритие риск? Съществено ли е неизпълнението на задължението на застрахования, предвидено в ОУ на застрахователя – да постави G. или РАПАС система на процесното МПС, при условие, че такъв въпрос не му е бил поставен при сключване на застрахователния договор и подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълнението на това задължение е значително с оглед интереса на застрахователя?

Относно приложението на чл. 266, ал. 1 и чл. 266, ал. 3 ГПК, с оглед на доказателствата, които могат да се ангажират и събират във въззивното производство, в хипотезата, когато заявени в срок доказателствени искания на страната са отклонени от първоинстанционния съд, поради изрично приетата с доклада му по делото / чл. 146 ГПК/ безспорност на факта, за които същите са относими, но впоследствие счетен от въззивния съд за недоказан.

Относно предпоставките и обема на тълкуване на сключения между страните договор съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД.

Относно решението на съда да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти. Относно за произтичащото от чл. 269 ГПК задължение на въззивния съд да разгледа въззивната жалба на заявените в нея основания. Относно доказателственото значение на направеното от ответника признание на факт, релевантен за основателността на иска.

Когато съдът приема за доказано правото на собственост на ищците върху идеална част от недвижимия имот, предмет на иска за ревандикация, може ли да уважи ревандикационния иск за целия имот или следва да го отхвърли изцяло?

Относно съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на механизма на ПТП.

Относно задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор и да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства по реда на чл. ф188, ал. 1 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 235 ГПК, така както го задължава чл. 12 ГПК, пряко свързан с който е подвъпроса за тълкуване на отделните уговорки от договора. Необходимо ли е да се провежда допълнително доказване на факти, които не са били оспорени от насрещната страна и следвало ли е съдът да укаже на страните в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1, чл. 146, ал. 2 ГПК кои факти и твърдения са безспорни и по кои страните спорят и следва да ангажират допълнителни доказателствени средства? При положение, че докладът на първоинстанционния съд няма изискуемото по чл. 375, ал. 1 във в. с чл. 146, ал. 1 ГПК съдържание, преклудирана ли е възможността на страните да сочат нови обстоятелства и да искат нови доказателства, извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК и дали в този случай съдът служебно следва да допусне изслушване на експертиза, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални познания, като по последните два въпроса е прието, че ще се извърши проверка на съответствието на въззивното решение със задължителните разяснения в ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС?

Представлява ли вреда по смисъла на чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД от действията/бездействията на кмета на общината по приключване на процедурата по приватизация, разликата между заплатената цена от купувача по договор за приватизационна продажба, сключен между него и общински съвет, в качеството му на орган на приватизацията чрез кмета на общината, и определената пазарна цена на имота към момента на преодоляване на пречките за изпълнение на първоначално взетото решение от общинския съвет, с което е прието предложението на купувача за приватизация и е открита процедурата по приватизация по реда на чл. 35, ал. 1 ЗППДОбП /отм./ на същия обект?

Допустимо ли е извършването на делбата на съсобствен земеделски имот чрез разпределяне на обособени от него дялове по колена, когато съсобствеността е възникнала по наследяване и продажба на наследствени права.

При констатиране на несъответствие в заповедта между цифрово посочените правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение и словесно описаните в мотивите на заповедта , следва ли съдът сам да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част или констатирането на това несъответствие е достатъчно за отмяна на заповедта като незаконосъобразна без да се разглежда спора по същество?

Осчетоводяването на фактурите и включването им в дневниците за покупки по ЗДДС, както и упражняването на право на приспадане на данъчен кредит по същите, представлява ли признание на задължението за плащане на цените на тези доставки и доказва ли неговото съществуване?

При направени изявления от двете страни по делото за съществуването на каузално правоотношение, във връзка с което е бил издаден запис на заповед, съдът длъжен ли е да разгледа това каузално отношение между страните по спора? При предявен установителен иск по чл. 124, ал. 1–във вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК, в тежест на коя от страните е да установи връзката между издадения запис на заповед и каузалното правоотношение – на поемателя или на издателя на записа на заповед?” Касаторите поддържат в изложението към жалбата си, че същите два правни въпроса, по които въззивният съд се е произнесъл с атакуваното от тях решение, били решавани противоречиво от съдилищата в страната?

Може ли да бъде уважен иск по чл. 398б, ал. 3 ГПК /отм./, ако дружествените дялове, срещу които е насочено принудителното изпълнение, са прехвърлени от длъжника на трето лице по реда на чл. 129, ал. 2 ТЗ с договор, сключен преди налагането на запора върху тях, но вписан след налагането на запора?

Може ли да бъде присъединено владение по чл. 82 ЗС в конкретната хипотеза, когато позоваващият се на придобивната давност е добросъвестен владелец, а неговият праводател е владелец по договор, който е относително недействителен на основание чл. 76 ЗН спрямо ищеца по делото?

Относно доказателствата, с които може да се установява факта на уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия.

Предметът на правния спор се определя от ищеца с исковата молба, чрез обстоятелствената част и петитума на която се индивидуализират спорното материално право и вида на търсената съдебна защита. Последваща промяна в предмета на спора е допустима при спазване на предвидените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска. Изменението може да засяга основанието на иска или самото искане за защита или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно, но не и да води едновременно до промяна на основанието и на петитума на първоначално предявения иск. Едновременната промяна на основанието и на петитума представлява по същността си предявяване на нов иск и е недопустима, тъй като има за последица цялостна промяна на спорния предмет на делото, въведен с исковата молба.

Относно приложимостта на разпоредбата чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ /отм./ във връзка с § 143 ПЗР ЗИДКЗ /отм./

Определяеми ли са идеалните части на отделните собственици в общите части от поземления имот съобразно императивните разпоредби на чл. 40 ЗС ?

Дали ЛКК е компетентният медицински орган, който може да издаде предписание за трудоустрояване за лица с под 50% трайно намалена работоспособност или без определен процент трайно намалена работоспособност?

Трябва ли договорът за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ да съдържа бизнес план или такъв може да бъде обективиран в отделен документ ?

Когато е налице авансово плащане, което цели да гарантира сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, приложими ли са институтите на задатъка (чл. 93 ЗЗД) и на отметнината (чл. 308 ТЗ)?

Когато в исковата молба не са цитирани изрично текстът на чл. 333, ал. 4 КТ или текстът на колективния трудов договор (К.), в който е предвидена предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ, но в исковата молба изрично е посочено, че уволнението е извършено „в нарушение на сключения К. и без да е получено дължимото предварително съгласие на синдикатите”, то следва ли съдът да изведе правната квалификация с оглед така наведените обстоятелства или следва да приеме, че ищецът не е заявил оспорване законността на уволнението на това основание по чл. 333, ал. 4 КТ.?

За възможността правото на иск да бъде упражнено противоправно и в какво се състои недобросъвестността при злоупотребата с него, както и за съотношението между отговорността за разноски по делото и отговорността за преките и непосредствени вреди при злоупотреба с процесуални права.

Относно установяване на размера на публични вземания за законна лихва при предявен положителен установителен иск по чл.694 ТЗ, за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Относно въпрос свързан с приложението на разпоредбата на чл. 50, ал. 3, изр. второ ГПК и обема на дължимата от съда преценка за редовността на връчването.

За правното значение пренебрегването на правилата за безопасност от работника като проява на небрежност.

Притежава ли ищцата право на иск по чл. 135 ЗЗД, ако няма качеството на кредитор и какъв е този иск - недопустим или неоснователен? След като съдът е прекратил производството по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД следва ли да разгледа иска по чл. 135 ЗЗД, ако те са предявени в отношение на евентуалност и следва ли ищцата да бъде осъдена да заплати съдебните разноски на ответници, ако тя е освободена от заплащане на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК?

Задължително ли е да настъпят вреди за акционера вследствие на решение на орган на търговско дружество или е достатъчно да съществува реална възможност за настъпването им за да се обоснове правен интерес от предявяването на иск по чл. 71 ТЗ?

Съставлява ли описанието на активите на предприятието задължителен реквизит на договора по чл. 15, ал. 1 ТЗ и липсата на такова описание било в договора, било в приложение към него, води ли до недействителност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие ? Следва ли решението на общото събрание на кооперацията за прехвърляне на предприятието по реда и на основание чл. 15, ал. 1 ТЗ да включва изброяване и описание на активите му и ако такова е необходимо – липсата му до какъв порок на решението на общото събрание води ?

Съгласно действащата процесуална уредба, една от формите за защита на длъжника срещу вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК или чл. 417 ГПК, е оспорването му по исков ред при наличие на предпоставките по чл. 424, ал. 1 ГПК – намерени новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Оспорването на вземането по този ред е обвързано със спазването на определен срок, който е посочен изрично в чл. 424, ал. 2 ГПК, а именно -в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Относно приложение принципа за справедливост, установен от законодателя с нормата на чл. 52 ЗЗД, като задължителен при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, релевантен за крайния изход на делото по конкретния правен спор, е в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена както в ППВС № 4/68 год., така и в множество решения на отделни състави на касационната инстанция, постановени по реда чл. 290 ГПК и сл.

Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля?

Като не е изпълнил задължението си чл. 129, ал. 3 ГПК съдът е постановил процесуално недопустимо решение.

Следва ли да се счита преклудирано правото на пострадалия да търси обезщетение от причинителя на вредата /делинквента/ при извършено изплащане на обезщетение от застрахователя?

Относно начина на уведомяване на съдружник за свикване на общо събрание на дружество с ограничена отговорност с нотариална покана. Длъжен ли е нотариусът да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея съгласно чл. 47 ГПК, когато не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението?

Относно приложение на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на деленквента.

Дали заповедта на Областния управител, прогласяваща нищожност на търга от 29.03.1994г., има действие само за страните в административното производство, съответно само за посочения в нея договор или обуславя нищожност и на придобивното основание на праводателите на ищеца, които са закупили друг имот при проведен търг на същата дата?

Подлежат ли на премахване по реда на чл. 109 ЗС дървета, които са разположени при спазване на предвидените в чл. 52 ЗС отстояния от съседния имот, но въпреки това създават опасност от неговото увреждане? Коя е релевантната височина на дървото при определяне на дължимото съгласно чл. 52 ЗС отстояние от имота на съседа – установената при разглеждане на делото или тази, до която достига съответният дървесен вид?

Дали искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора?

Необходимо ли е да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от всеки етажен собственик и дали в отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи?

Относно възможността/ невъзможността за формиране от гражданския съд на извод за съпричиняване от пострадалия на резултата, основавайки се единствено на мотивите на присъдата за факти, които са извън посочените в чл. 300 ГПК или упоменатият факт следва да бъде установен конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на гражданския процес.

За съдържанието на правомощието на съда да се произнесе по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, когато само един от съпрузите е поискал това.

За правното значение на разминаването между посоченото основание за уволнение и неговата правна квалификация.

Относно задължението на въззивния съд да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Длъжен ли е работодателят да осигурява специални работни места за всеки трудоустроен?

Дали писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва да се преценят от съда с оглед на всички обстоятелства по делото?

След като въззивният съд е считал, че исковата молба е нередовна той е бил длъжен да укаже на ищеца необходимостта от нейното поправяне, като му предостави възможност да отстрани недостатъците й, преди да пристъпи към обезсилване на първоинстанционния акт. Като не е изпълнил задължението си чл. 129, ал. 2 ГПК съдът е постановил процесуално недопустимо решение.

При действието на чл. 97 от ЗУС от 1976 г. (отменен, в първоначалната редакция) разполагал ли е кметът на село към община, където няма районен съд, с особената (ограничена)компетентност да извършва нотариални удостоверявания на подписи на частни документи? При действието на чл. 4 ЗУС от 1976 г. (отм) подлежи ли на доказване съдебният район на Софийски районен съд?

Относно твърдението че съдът се е произнесъл по непредявен иск.

Относно предявен иск с правно основание чл. 255, ал. 2 ЗМВР необходимо ли е като задължителен елемент от фактическия състав за възникване правото на еднократно обезщетение съставяне на акт за трудова злополука по реда на КСО. Следва ли да се установи причинна връзка между смъртта на държавен служител в МВР и извършените от него действия и бездействия, свързани с изпълняване на длъжността която е заемал?

За действието на новия граждански закон ЗМВР/2006 по отношение на сключените при действието на отменения ЗМВР/1997 договори за обучение и последиците от неизпълнението им, осъществено при действието на новия ЗМВР/2006.

За допустимостта чрез разпит на свидетели да бъде доказано преобразуването на лично имущество и действителната покупна и продажна цена на имоти в отклонение от посочената в нотариалните актове, както и за възможността по предявен иск за пълна трансформация съдът да се произнесе по правните последици от закупуването на поземлен имот от чужденец.

За значението на постановено в държава-членка на ЕС решение за обявяване в несъстоятелност на длъжник (в първично производство по чл. 3, пар. 1 Регламент (ЕО) 1346/2000) за възможността да бъде признато и допуснато изпълнението на съдебно решение, с което се признава отделно парично вземане по искане на отделен кредитор, комуто е присъдено вземането (без да е открито вторично производство по чл. 3, пар. 2 Регламент (ЕО) 1346/2000), с оглед на задължението на кредитора, получил удовлетворение след откриване на първичното производство по несъстоятелност да възстанови на синдика полученото съгласно чл. 20, пар. 1 Регламент (ЕО) 1346/2000.

Задължен ли съдът да зачете доказателствената стойност (сила) на частен свидетелстващ документ, подписан от страните, който е приет като доказателство по делото и не е оспорен?

За последиците от неизпълнението от страната на указанията на съда да представи доказателства, за които тя носи доказателствената тежест, както и по материалноправния въпрос за съотношението между възможностите на пълнолетния претендиращ издръжка да си я осигури сам и възможността на родителя да я предоставя без съществени затруднения, като основание за прекратяването й в различни периоди след присъждането на издръжката.

Относно материалното право, свързан с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определянето на конкретния принос на пострадалия, при установеност, че основаният фактор за настъпване на пътно-транспортното произшествие е извън поведението на последния.

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Последваща промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца е допустима при спазване на предвидените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска и в хипотезата на чл. 212 ГПК – предявяване на инцидентен иск. Изменението на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК може да се отнася до основанието на иска или до самото искане или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно. Във всички случаи обаче изменението не може да засяга едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание на иска и формулираното във връзка с него искане, тъй като води до промяна в предмета на първоначално въведения спор и допустимостта му е отречена с разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК. По аргумент за по-силното основание от чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК промяната в предмета на спора не може да се постигне и чрез едновременно прибавяне на ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба, доколкото по този начин се постига ефекта на предявяване на нов иск след образуване на делото. Съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК, обективното съединяване на искове срещу един и същ ответник е възможно само с първоначалната искова молба, не и с последваща молба по време на разглеждане на делото.

Относно противопоставимостта на правата /и възраженията/ на длъжника към джиратаря, произтичащи от каузалното отношение между него и първия поемател-джирант на процесния запис на заповед – се е оказало в противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 42 на ВКС, ТК, Второ отделение от 7.IV.2009 г. по т. д. № 453/08 г. по същия правен въпрос.

Представлява ли решението на общото събрание на кооперацията за разпореждане с имот собственост на кооперацията елемент от фактическия състав на договора за покупко-продажба и липсата на такова решение води ли до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие и по процесуалноправния въпрос – следва ли да участвува като страна в производството по установителния иск за собственост съпругата на ответника – приобретател на имота придобит в съпружеска общност?

Дали задължението на авалиста по запис на заповед е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава, и може ли авалистът да противопоставя на поемателя на записа на заповед личните възражения на издателя за обвързаност между записа на заповед и обезпеченото каузално правоотношение с поемателя ?

Относно материалноправния въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Относно риложението на чл. 69, ал. 2 ЗЗД в хипотезата, когато страните са обвързали изпълнението на задължението със сбъдването на отлагателно условие, за което не е уговорен конкретен срок.

Относно разграничаването на хипотезите на ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя от тези, при които трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата.

Относно правомощията на въззивния съд при преценката за доказаност на фактите, на които ищецът основава иска си, в случаите, когато в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е извършил указаните в чл. 133 ГПК процесуални действия.

Дали спадането на температурите през зимата под 0 градуса по Ц. би могло да представлява обективна, непредвидима и непреодолима причина, изключваща отговорността на длъжника по смисъла на чл. 81, ал. 1 ЗЗД за забава в строителството, респ. .- за предаване на сградата в уговорения между страните по спора срок?

Относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт.

Отправянето на покана за ползване и предоставянето на достъп до съсобствения имот достатъчно условие ли е за освобождаване от отговорност за заплащане на обезщетение от страната на ползващия имота съсобственик на неползващия? Какви са възможностите за неползващия съсобственик да реализира правата си спрямо ползващия при невъзможност съсобствената вещ да се ползва едновременно от съсобствениците?

За разликата между дължимостта на такси и разноски за извършването на съдопроизводствени действия, които страната е поискала и отговорността за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото.

Дължи ли въззивната инстанция произнасяне относно доказателственото значение за спора на документ, какъвто довод не е бил въведен като оплакване във въззивната жалба?

Отхвърлен предявеният иск по чл. 226 КЗ /отм./ за разликата над 25 000 лева до 50 000 лева и касаторката е осъдена да заплати разноски в размер на 800 лева, по материалноправния въпрос относно приложението на разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и на чл. 113 ЗДвП, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента.

Подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, в случаите, при които поради намаляване обема на работата се съкращава единствената щатна длъжност, но работодателят е извършил подбор между лицето, заемащо тази длъжност и друго лице, заемащо близка/сходна по трудови функции длъжност?

За допустимостта с въззивната жалба да бъдат представени и да бъде поискано събирането на доказателства за обстоятелства, за които с доклада на първоинстанционния съд не са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК.

Относно приложението на установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост и критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е в противоречие със задължителната практика на ВКС по същия, израз на която е ППВС № 4/68 год..

Относно приложението на принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и по материалноправния въпрос релевантни ли са за критерия по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната, тъй като тези въпроси са разрешени от въззивната инстанция в отклонение от установените в ППВС № 4/23.12.1968г.

Относно съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

За необходимостта от предварително изрично писмено изявление на работника за превръщането на трудовия договор от безсрочен в срочен и за наличието на съществено изменение на трудовата функция при отпадане на едни функции и запазването на останалите.

Относно прилагане принципа по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.

Трябва ли да се изследва характера на завещателното разпореждане – дали е универсално завещание или завет по иск за възстановяване на запазена част от наследство срещу ползващо се от завещанието лице, което не е наследник по закон, ако наследството не е прието под опис, и ако завещанието е универсално, необходимо ли е приемането по опис на наследството от наследника със запазена част?

Може ли въззивният съд да откаже събирането на доказателства за нововъзникнали обстоятелства относно здравословното състояние на страната?

Допустимо ли е въззивният съд да разгледа жалба на лице, което не е страна по делото и не е било конституирано като страна във въззивното производство и следва ли въззивният съд да следи служебно за процесуалноправната легитимация на страните, и ако констатира, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник, с какви правомощия разполага?

С разпоредбата на чл. 29 КМЧП императивно е уреден приложимият процесуален ред за разглеждането на спора – българският Граждански процесуален кодекс. С разпоредбите на чл. 39 и сл. КМЧП, обаче, за българския съд е въведено допълнителното задължение до определи и посочи кое е приложимото материално право – българското или турското, което съдът не е сторил. Ако (в най-благоприятния случай) се приеме, че квалифицирайки иска, като такъв за непозволено увреждане, Х. с определението си по чл. 28 КМЧП имплицитно се е произнесъл и по чл. 39 КМЧП и е приел, че приложим е българският закон, въпреки липсата на мотиви по чл. 105 КМЧП, то в този случай би следвало с решението си да се е произнесъл по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Относно обжалваното въззивно решение противоречи на влязлото в сила решение № 489 от 21.12.2011 год. по гр.дело № 1247/2011 год. на Великотърновския окръжен съд.

Дали прилагането на нормата на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ е обусловено от доказване на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, обявено за „значително” за интереса на застрахователя по условията на договора за застраховка, от една страна, и настъпване на събитието – от друга? Кои точно са факторите, които дават израз на критерия „значително”, употребен от законодателя в цитираната норма?

Дали когато спряно от движение МПС излиза /движи се/ по път, отворен за обществено ползване, неговият собственик и/или ползвател, респ. водач, следва да има сключена застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите?

Съставляват ли неизготвянето на доклад от първоинстанционния съд и неизпълнението на задълженията му по чл. 146, ал. 2 и ал. 3 ГПК процесуални нарушения по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, обуславящи възможност за събиране на доказателства във въззивното производство?

За възможността работодателят да бъде представляван в трудовите правоотношение от пълномощник с общо пълномощно, в т.ч. при прекратяване на трудовото правоотношение и за възможността страните да се съгласят да променят мястото и характера на работата, без да засегнат условията и срока на уговорения срок за изпитване.

В чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава. Първият фактически състав / чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД/ изисква предаване, съответно получаване на нещо когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на имуществена облага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице. Това са случаите на получаване на нещо въз основа на нищожен акт, когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта и др. Възможно е предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение. Съгласно чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила по нея. Когато е невъзможно да се върне в натура неоснователно придобитото имущество, дължи се заплащането на стойността му.В случаите когато резултата по изпълнението на нищожния договор е настъпил в правната сфера на друго лице, а не на насрещната страна по договора, както е по делото, при извършване на СМР в имот собственост на трето лице, имуществените последици ще се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощия / чл. 60 ЗЗД – чл. 62 ЗЗД/, доколкото в момента на поемане на работата не е налице натоварване и задължаване. В чл. 61 ЗЗД законодателят е определил отговорността на заинтересования до необходимите и полезни разноски в хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД, до обогатяването в хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чрез препращане към правилата на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД в хипотезата на чл. 61, ал. 3 ЗЗД.Правилото на чл. 59 ЗЗД се прилага само ако правоимащия не разполага с друг иск. Щом законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, неприложим е общия състав на чл. 59 ЗЗД, неизчерпателно изброени в т.9 на Постановление №1/1979г.

Погасява ли се правото на пострадалия на обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за разликата над размера, определен и изплатен по постигнато със застрахователя извънсъдебно споразумение, ако споразумението не съдържа изрично признание на пострадалото лице за пълно обезщетяване, т. е. че обезщетението покрива изцяло всички вреди?

Дали следва инвеститорът да положи грижата на добрия търговец, за да влезе в сила изменението на подробен устройствен план /ПУП/, на което страните по предварителен договор за строителство са придали значението на отлагателно условие по отношение възникване на правото, респ. на задължението за сключване на окончателен договор, прехвърлящ собственост върху новоизграден съобразно предвижданията на този ПУП недвижим имот /апартамент/?

Какъв е характерът на обезщетението, което се заплаща на основание чл. 249, ал. 2 З./отм./ на съпругата, децата и родителите на кадрови военнослужещ, загинал по време на военната служба и приложими ли са правилата по ЗЗД за деликтната отговорност към обезщетенията, дължими от ведомството на основание чл. 249 З./отм./? Съществува ли правно основание длъжникът-деликвент, осъден с влязъл в сила съдебен акт, да заплати определен размер неимуществени вреди, да бъде задължен да заплати втори път обезщетение за същите причинени от него вреди по регресен иск на ведомството по чл. 249, ал. 7 З./отм./?

Относно приложението на пар. 1, т. 42 ДР на Закона за енергетиката, дефиниращ „потребител на топлинна енергия за битови нужди”.

Може ли да бъде прието за редовно уведомяване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, ако залепването на известието за нотариалната покана е на адрес на съдружника, който вече не е актуален и следва ли промяната на адреса да се тълкува, като недобросъвестност от негова страна?

За правните последици от поетото с КТД задължение на работодателя при съкращение на синдикален член да вземе становище от съответното синдикално ръководство и правното значение на документа, възпроизвеждащ становището или съгласието, подписан от представителя на съответния синдикален орган.

За значението на вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост.

Длъжен ли е работодателят да промени възприетата от него организация на труда, за да осигури на трудоустроен работник условия на труд съгласно предписанията на ТЕЛК?

Относно съотношението между встъпването в дълг и заместването в дълг.

Налице ли е непризнателност, ако надареният е в обективна невъзможност да предоставя парична издръжка поради това, че не разполага със средства за собствената си издръжка, или на други лица, които следва да издържа по закон ?

За разликата между встъпването и заместването в дълг, необходимостта от одобрение от кредитора и възможността на встъпилия или заместилия да се освободи от задължението.

За начина на извършване на делбата във връзка с практиката, че допуснатите до делба имоти следва да се разпределят между съделителите, когато е възможно всеки един да получи дял в натура, както и че принципът за реален дял е водещ в делбата и прилагането му не може да бъде изключен по съображения за различната стойност на имотите, предмет на дела.

Трябва ли направеното от страната признание на факта за съществуването на определен договор за заем и за получаване на конкретна парична сума по него да се съобрази при тълкуването на договора според изискванията на чл. 20 ЗЗД ?

Относно приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК при направени претенции за възлагане от съсобственици, които са и собственици на самостоятелни етажи в жилищната сграда, извън етажа, предмета на делбата, за получаване на реален дял от допуснатите до делба гаража и лятната кухня, построени в същото дворно място.

Следва ли съдът, сезиран с иск за делба, да се произнесе по него с решение по допускане на делбата, когато по делото са постъпили данни, че алеаторният договорът за продажба, от който част от съделителите черпят права върху идеална част от имота, е предмет на иск за развалянето му поради неизпълнение?

Относно правомощията на въззивната инстанция, очертани в разпоредбата на чл. 269 ГПК.

Относно задължението на съда по чл. 7 и чл. 10 ГПК да съдейства на страните за изясняване на делото и за установяване на фактите, които са от значение за решаването му.

Кой дължи обезщетенията по чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ и чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ – съответното поделение или М. на о. ?

Относно приложението на чл. 20 ЗЗД във връзка със запазване съдържанието на тълкуваната договорна клауза в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните .

Лицето, с което Е. е сключило договор за присъединяване на обект на потребители към Е. по реда на чл. 20, ал. 5 от Наредба №6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, има ли изискуемо вземане за стойността на проектираните и изпълнени съоръжения за присъединяване, въз основа на договора за присъединяване, в който се съдържа клауза, че това лице се задължава да прехвърли възмездно на дружеството собствеността на съоръженията, и обусловено ли задължението на Е. за плащане стойността на изградените съоръжения за присъединяване от възмездното им прехвърляне? Основателен ли е отказът на Е. да плати на ищеца стойността на проектираните и изградени съоръжения за присъединяване, при липса на договор за изкупуването им?

Относно родовата подсъдност на спор между член на организация за колективна защита на авторски права и съответното сдружение във връзка с неизплатено авторско възнаграждение, получено от организацията при упражнени от нея, на основание чл. 73 ЗАПСП, във вр. с чл. 40, ал. 7 ЗАПСП, имуществени права на носителя и за правната квалификация на този иск.

За приложимостта на уредбата в чл. 123а КТ (Нов, ДВ, бр. 48/2006) към заварени отношения по чл. 123 КТ, възстановява ли се на работа при стария работодател след изтичането на срока на договора, работник чието трудово правоотношение е прекратено от новия работодател и старият не е участвал в делото по предявения иск за незаконност на уволнението и възстановяване на предишната работа, в чия тежест е да докаже обстоятелството, че работникът е бил без работа в периода на недопускането и по процесуалноправния въпрос за допустимостта съдът да определи характера на договора между работодателите, които нямат спор по прилагането му.

Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Допустим ли е иск за отмяна на решение на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел, предявен на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ от член на сдружението, при наличие на отхвърлен от съда иск за отмяна на същото решение, предявен от друг член на сдружението ? Подлежи ли на прекратяване на основание чл. 126, ал. 1 ГПК по-късно заведеното дело, образувано по иск за отмяна на решение на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел, предявен на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ от член на сдружението, при наличие на висящ процес по иск за отмяна на същото решение на Общото събрание, предявен от друг член на сдружението ?

Трябва ли при конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка да се вземе предвид и безспорно установеното обстоятелство, че единственият доход на дарителката е значително по-нисък от определения от държавата размер на линията на бедност?

Нарушеното право на информираност по чл. 224, ал. 1 ТЗ приложимо ли е спрямо всички решения на ОС, включени в дневния ред, независимо от съдържанието им, вкл. извън тези посочени изрично с предмета в чл. 224, ал. 2 ТЗ?

Може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото?

Относно приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и по точно за обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329 КТ от работодателя.

Може ли продажбата на поименни налични акции да бъде предмет на предварителен договор и същият да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД; Замества ли съдебното решение по този иск джирото на акциите ?

При уговорена неустойка за пълно неизпълнение, дължи ли се такава, когато е налице частично изпълнение, което е прието от възложителя ?

Дали посочената от ищеца правна квалификация е задължителна за съда и за разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск ?

Относно когато е предявен иск за сума по договор за заем, в която е включена по размер и уговорената възнаградителна лихва, но няма изрично предявена самостоятелна претенция за лихва, следва ли да се приеме, че такава не е предявена, или съдът трябва да укаже на страната да уточни петитума на исковата молба ?

Относно отношение развалянето на договора за изработка приложение намират правилата на чл. 87 ЗЗД, като приемането и одобряването на работата изключват правото на възложителя да развали договора поради неизпълнение.

За правното значение на предаването на паричната сума като елемент от фактическия състав на договора за заем.

Видно от мотивите на обжалвания акт, решаващият състав е разгледал именно иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, каквато е правната квалификация на същия, дадена в изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото и във връзка с която са и изложените във въззивната жалба съображения. В случая се касае за непрецизно определяне предмета на спора и сместване на елементите от фактическия състав при различните хипотези на неоснователно обогатяване, което води обаче до неправилност, а не до недопустимост на решението поради разглеждането на непредявен иск.

Липсата на мотиви води ли до недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно от въззивния съд?
Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?

Относно недопустимостта съдът да се произнася по нарушение при провеждане на Общото събрание на съдружниците, което не е надлежно заявено в срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ /провеждане на събранието на адрес, различен от посочения в поканата за свикването му/ и за възможността предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ да бъде връчено едновременно с поканата за Общото събрание.

Наличието или отсъствието на признато в действащото през исковия период законодателство право на доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за ползвана през минал период електрическа енергия?

Относно правното значение на изготвения проекто – договор за продажба на вещи, предаден за подпис от купувача на продавача.

Валидно ли е и поражда ли последици между търговеца и прокуриста правоотношението произтичащо от договора за вътрешни отношения между тях, при неупълномощаване на прокуриста в предписаната от закона форма, когато прокуриста е изправна страна по договора?

Относно допустимостта да бъде извършвана едностранна корекция на сметката на потребителя за доставена електрическа енергия за минал период.

Ако при висящо производство по чл. 422 ГПК, разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено и изпълнителният лист – обезсилен, без заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК да е отменена, производството по установителния иск подлежи ли на прекратяване, поради липса на правен интерес?

С разпоредбата на чл. 289 ГПК законодателят е предвидил призоваването на страните в касационното производство да се извършва чрез публикация в „Държавен вестник" и чрез призоваване. В случая е приложена възможността по чл. 289, изр. 2 ГПК, като страните са уведомени чрез съобщение. Наличието или липсата на обстоятелства за отклонение от реда по изр. 1 на чл. 289 ГПК по своя характер не съставлява съдопроизводствено нарушение, накърняващо правото на защита на страна в процеса.Съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК в производството по чл. 290 ГПК Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в касационната жалба основания. В това производство страните по делото не разполагат с процесуална възможност да ангажират доказателствени средства.

За правомощията на въззивния съд да провери служебно правилността на обжалваното решение и по материалноправните въпроси за необходимото съдържание на поканата за даване на обяснения и на заповедта за уволнение, както и за правните последици от непосочването на някои от нарушенията в поканата за даване на обяснения.

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото за разваляне на договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението ?

Относно приложимостта на забраната по чл. 309 ТЗ в хипотезата, когато неустойката за забава е уговорена в клаузите на едностранна търговска сделка и възражението за прекомерност е направено от страната – търговец, в чиято обичайна търговска дейност се включва същата, е в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в постановено по реда на чл. 290 ГПК и сл. решение № 88 от 22.06.2010 год., по т.д.№ 911/2009 год. на I т.о..

Допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск?

Има ли право застрахователят по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор, и допустимо ли е страните по застрахователен договор, сключен при действието на общи условия, да дерогират изисквания на общите условия с конклудентни действия ? Относно противоречивото произнасяне по посочените въпроси в обжалваното решение и в решение от 19.04.2011 г. по гр. д. № 10070/2010 г. на Софийски градски съд и решение № 341 от 14.02.2012 г. по гр. д. № 2524/2011 г. на Софийски апелативен съд. Обусловено ли е прилагането на правилото на чл. 186, ал. 1, изр. 3 КЗ от наличие на изрична уговорка в застрахователния договор за дерогиране на въведено с общите условия изискване и възможно ли е влезлият в сила застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява покритие за уговорения застрахователен риск?

Дали посочената от ищеца правна квалификация обвързва съда и има определящо значение при разглеждането и решаването на спор с оглед резултата от произнасянето по ТР № 2 от 28.09.2011 год. по т.д. № 2/2010 год. на ОСГТК на ВКС?

Съставлява ли възрастта на низходящите на пострадалия самостоятелен критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед приетото от Пленума на ВС на НРБ с Постановление № 4/1961 год.?

Относно приложението на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на делинквента е в отклонение от задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС № 4/68 год. и постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ІІ т.о. на ВКС решение № 749/05.12.2008 год., по т.д.№ 387/2008 год..

Недопустим е иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, когато ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва постановеното по установителния иск решение като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязло в сила решение по друго дело, по което документът е бил представен, но без да е своевременно оспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК.

Относно задължението на съда да допусне поисканата от страната експертиза във връзка с определяне началната дата на неплатежоспособността, когато не разполага със специални икономически знания да прецени доводите във въззивната жалба за непълноти и неточности в приетата в първоинстанционното производство експертиза.

Относно възможността с подписването на фактурата, получателят на услугата по договор за изработка да бъде поставен в забава за плащането на възнаграждението. Въпросът е поставен при законодателната уредба, действаща преди новата разпоредба на чл. 303а ТЗ /ДВ бр.20/28.02.2013г., приложима за договорите, сключени след 15.03.2013г./.

Кой е надлежния ответник/работодател/ по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, в случаите при които трудовото правоотношение е възникнало с един работодател, но впоследствие в резултат на създадена обособена структура за извършване на конкретна трудова дейност, последващите допълнителни трудови споразумения са сключени с този правен субект, който е издал и процесната уволнителна заповед?

Когато работодателят не е определил срок за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, в какъв срок следва да бъдат дадени обясненията?
Когато заедно с писмените си обяснения служителят представя на работодателя и документи, обосноваващи невъзможност обясненията да се представят в срок или по-рано, следва ли да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 193, ал. 3 КТ и разполага ли в този случай работодателят с възможност да не вземе под внимание обясненията при издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение?
Когато поради заболяване служителят не се явява на работа, следва ли дисциплинарното производство да приключи със заповед за дисциплинарно уволнение, въпреки, че заболяването е удостоверено с надлежен документ?
Разполага ли работодателят с възможност да връчи заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по начин, различен от посочените в чл. 195, ал. 2 КТ, и конкретно - чрез обаждане и чрез съобщение (SMS) по мобилен телефон?
След като отмени първоинстанционното решение, с което дисциплинарното уволнение е било признато за незаконосъобразно и отменено, въззивният съд следва ли да се произнесе и по иска за дължимото от работодателя обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ?

Съставлява ли предвидима пряка и непосредствена вреда увеличената стойност на имота, от който купувачът е съдебно отстранен?

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК/, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран. Процесуалният закон позволява на ищеца да извърши промяна в първоначално очертаните с исковата молба обективни предели на спора като измени основанието на иска или искането си при спазване на уредените в чл. 214 ГПК съдопроизводствени правила. Промяната е допустима само при условие, че не се нарушава произтичащата от чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за едновременно изменение на фактическите твърдения, формиращи основанието на иска, и на заявения в исковата молба петитум. Едновременното изменение на основанието и на петитума е равнозначно на предявяване на нов иск в хода на процеса и не е позволено от закона, защото има за последица цялостна подмяна на предмета на делото.

Относно защитата срещу решения на общото събрание на сдружение при нарушение на разпоредби от устава на сдружението, които не са визирани в чл. 20 ЗЮЛНЦ. Дали само нарушения на онези разпоредби на устава, приети в изпълнение на императивната разпоредба на чл. 20 от ЗЮЛНЦ, съставляват основания за незаконосъобразност на решенията на върховния орган на сдружението, както и въпроси, свързани с начина на приемане/на гласуване на решения от общото събрание, когато се касае за приемане на множество изменения на устава на сдружението?

Възниква ли солидарна отговорност за продавача и купувача на търговското предприятие за връщане на получената финансова помощ при неизпълнение на задължението по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 15 от 18.05.2001г. и т. 4.18 от договора по програма С. да не продава или да не преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица в срок от пет години от изплащането на финансовата помощ?

Ако ответникът по иска не е направил в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, може ли във въззивната жалба да се позове на инвокираното в първоинстанционното производство от третото лице – помагач /делинквента/ възражение за съпричиняване; дължи ли въззивният съд произнасяне по него? Дали се дължи обезщетение за имуществени вреди при необходимост от постоянна чужда помощ, когато грижите се полагат от член от семейството?

За правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Съгласно чл. 187, т. 2 ЗЗП, когато приеме, че определена търговска практика съставлява нарушение по чл. 186 ЗЗП от този закон, съдът може да разпореди на търговеца да преустанови тази незаконна търговска практика „в определен срок“. Безпредметно е даването на срок обаче, когато преустановяването на нелоялната търговска практика е настъпило в течение на висящия процес. Поради това за Комисията настоящ касатор не съществува правен интерес и от постановяването на съдебна забрана, препятстваща бъдещото прилагане на същата нелоялна търговска практика, а оттам – и за огласяване по подходящ начин на този запрет за сметка на неговия адресат. Съгласно чл. 187, т. 3 ЗЗП, при установяване на нарушение по смисъла на чл. 186 ЗЗП съдът може да постанови други подходящи мерки „за преустановяване“ на нарушенията по искане на лица по чл. 186, ал. 1 ЗЗП. Но при веднъж вече преустановено нарушение, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП е достатъчно ясна, когато прогласява, че се забраняват нелоялните търговски практики. В заключение, за разлика от индивидуалните искове за нарушения, изрично предвидени в закона за авторското право и сродните му права /чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП/, както и в закона за марките и географските означения /чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО/, законът за защита на потребителите не познава самостоятелен колективен иск за установяване факта на нарушението по чл. 186 ЗЗП.

Относно процесуалните права на синдика на дружество в несъстоятелност в производство по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ и за правомощията му да обжалва решението.

Ограничени ли са суброгационните права на застрахователя по имуществена застраховка към застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на застрахователното обезщетение, изчислено по Методиката – Приложение 1 към Наредба № 24/08.03.2006г. на Комисията за финансов надзор?

Относно материалноправни въпроси, отнасящи се до приложението на чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в резултат на забавено изпълнение на задължението за изграждане и предаване на купувача на недвижим имот – предмет на предварителен договор за продажба на апартамент в строеж и дали обезщетението е обусловено от договор за наем, в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 3/2012г. на ВКС, ОСГТК.

За необходимостта в заявлението да бъде посочено основанието, от което произтича вземането и неговата правна квалификация и за задължителната сила на указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона.

За наличието на формални изисквания за удостоверяване на извършения подбор, за доказателствената сила на протокола за подбор и необходимостта той съдържа отделните показатели, по които е извършен подборът, както и оценката за всеки участник.

Относно релевантните за спора въпроси, свързани с приложението на чл. 20 ЗЗД.

Материализира ли валидно правоотношение фактура, подписана за дружеството-получател на посочена в нея услуга /АД/ от лице без представителна власт – член на съвета на директорите, фактурата не е осчетоводена при дружеството-получател и задължението по нея е оспорено с отговора по исковата молба в заведеното съдебно производство по предявен иск срещу получателя на услугата за заплащане на посочената във фактурата цена на услугата?

За значението на вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост.

Относно неподписаните от страните приложения към договор за приватизация, определящи задълженията за инвестиции по видове и години, и задълженията за трудова заетост по години, съставляват ли част от договора. След като по-голямата част от оборота и печалбата на дружеството били свързани с бившата Република Ю. , където през процесния период имало война, то това съставлява ли непредвидено събитие, с оглед твърдението на страната за пълно освобождаване от отговорност по приватизационния договор? Относно правилното прилагане на чл. 107, ал. 2 ГПК предвид представен болничен лист за представляващия дружеството и оттегляне пълномощията на адв. Г, което довело до невъзможност за ангажиране на защита пред въззивния съд, но не мотивирало същия да отложи съдебното заседание.

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалия.

Относно приложение на принципа за справедливост, установен от законодателя с нормата на чл. 52 ЗЗД, като задължителен при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.

Относно определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди.

Поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване на капитала на еднолично акционерно дружество с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако намаляването на капитала не е вписано в търговския регистър? Ползва ли се с пряко отчуждително действие и има ли за последица промяна на собствеността върху включения в капитала на [фирма] недвижим имот Разпореждане № 10/23.09.1999г. на МС, с което имотът е обявен за публична държавна собственост и впоследствие е предаден за ползване и управление на ДА „Д.”?

Относно предпоставките по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане от продавача на получените суми, като цена на имота, обещан с предварителния договор, като последица от валидно възникнало и надлежно упражнено от купувача потестативно право за разваляне по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, и дали учредяването на договорна ипотека е нарушение на договорните задължения на продавача, ако в правната сфера на купувача не са настъпили негативни последици.

Относно значението на подписан от възложителя протокол обр.19 за установяване на действително изпълнените СМР при претендирано заплащане, за необходимостта от друго допълнително съглашение на страните. Относно обема и стойността на изпълнените и приети СМР, описани в двустранно съставените протоколи обр.19 и за цената, уговорена с договора – дали тя е фиксирана или определяема.

За приложението на критерия „справедливост“ при определяне на размера на парично обезщетение, присъждано за неимуществени вреди.

За материалната доказателствена сила на констатациите в ревизионния акт, когато той не е съставен по надлежния ред, за обвързващата сила на съдебното решение за налагане на административно наказание по чл. 78а НК.
За правното значение на погрешното, в натурално и стойностно изражение, отчитане на стоковоматериални ценности при разпореждане с повереното имущество и на проверката на действителните наличности, в натурално и стойностно изражение, за наличието на липса и определянето на размера на вредата.

За правомощието на съда по иск за признаване на уволнението за незаконно да се произнася по законосъобразността на актове на органи на търговското дружество и за правното значение на обстоятелството търсил ли е работникът активно работа.

За задължението на въззивния съд да отстрани последиците от непроизнасянето на първоинстанционния съд по искане за ползване на правна помощ.

Относно начина на определяне на обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД за ползуване на недвижим имот от бивш наемател след прекратяване на наемния договор и може ли това обезщетение да е по-ниско от уговорения наем ?

Изчерпателно ли са изброени в чл. 12 ЗК основанията за прекратяване на членството в кооперацията и в тази връзка – законосъобразно ли е прекратяване на членственото правоотношение поради прекратяване на трудовия договор с член-кооператора предвидено в Устава на кооперацията?

Намира ли приложение установеният в чл. 61, ал. 1 ЗН тримесечен срок по отношение на недееспособните лица и погасява ли се правото им да приемат наследството по опис след изтичането на този срок предвид разпоредбата на ал. 2 на чл. 61 ЗН?

Относно приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени на пострадалия при пътно- транспортно произшествие неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента.

Приложимо ли е законовото правило на чл. 229, ал. 2 ЗЗД по отношение на сключени под режима на ЗЛЗ договори за наем, когато наемодателят е Е.?

Дали въззивният съд, пренебрегвайки ясната воля на съдружниците, изразена в чл. 14, ал. 5 от дружествения договор, може да тълкува тази разпоредба разширително в разрез с легалната дефиниция на понятието „обратна разписка” и за редовното свикване на ОС да се приеме за достатъчен фактът на получаване на покана, независимо кога и къде е била връчена?

Относно релевантността на факта на реалното ползване от наемателя на отдадения под наем имот?

Относно доказателствената стойност на протокола за пътно-транспортно произшествие в гражданския процес и необходимостта от изслушване на специализирана авто-техническа експертиза, когато същия не е оспорен.

В противоречие с посочените фактически данни и цитираната задължителна съдебна практика в обжалваното решение е прието, че предявеният иск намира правното си основание в чл. 266, ал. 1 ЗЗД. В случая, въпреки че изложените в исковата молба фактически основания, от които ищецът черпи правата си сочат на претенция за неоснователно обогатяване, предвид липсата на валидно сключен договор по ЗОП, квалифицирайки погрешно иска като претенция за заплащане цена за извършена работа на договорно основание, въззивният съд е разгледал и разрешил спора на непредявено правно основание. С оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита на нарушеното материално право в рамките и по начина поискани от ищеца, което в случая не е направено.

Подлежи ли на изследване връзката с каузалната сделка на редовен от външна страна менителничен ефект при възникнал спор за обвързаност на процесния запис на заповед и дължимост на процесната сума като дадена в заем на кооперацията-издател на ефекта? Относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса относно реалното предаване на сумата по твърдяния договор за заем, чието изпълнение обезпечава издадения запис на заповед.

Дали изменението на договора за лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, заменя ли го с други, нови и различни правоотношения от тези по съществуващия договор за лизинг, т. е. представлява ли обективна новация?

За правната квалификация на иска за припадаща се част от направени необходими разноски за възстановяване на общи части на сграда.

За правното значение на паричната оценка на субективното право и на причинената вреда при погасяването на правото по давност поради пропуск на адвоката за определяне на размера на вредата от неизпълнението по договор за адвокатска услуга.

За правомощията на първоинстанционния и въззивния съд по искане за допускане на изменението на предявения иск по основание преди приключване на първото заседание за разглеждане на делото пред първата инстанция.

За допустимостта на свидетелски показания за установяване извършването на подбор, в т.ч. включените лица, приложените критерии, получените оценки и действителните качества на включените лица.

За правното значение на прекратяването на наказателното преследване на основание чл. 18, ал. 3 НК и на неправомерността на поведението на обвинения за отговорността на държавата за вреди поради неоснователно обвинение.

За правомощието на въззивния съд да се произнесе по правоотлагащо възражение, направено едва с въззивната жалба и по материалноправните въпроси за съдържанието на задълженията на предприемача и обвързващата сила на обещанието на действията на трети лица.

Относно начина и критериите при определяне на справедливо по смисъла на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД по размер обезщетение за причинени от деликт неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу Гаранционния фонд, основан на чл. 88, ал. 1, б. „б” ЗЗ /отм./.

Намира ли приложение чл. 403, ал. 1 ГПК, ако отмененото впоследствие обезпечение е допуснато за бъдещ иск, предявен след изтичане на дадения от съда срок по чл. 390, ал. 3 ГПК, производството по което е висящо? В хипотеза на чл. 403, ал. 1, предл. второ ГПК, ако наложената обезпечителна мярка е запор на вземане към трето лице, при претендирани вреди – законна лихва върху запорираното вземане, необходимо ли е ищецът да докаже, че запорираното вземане съществува и е изискуемо?

Иск за установяване единствено, че решението на органа на дружеството е нищожно е допустим само ако това решение на органа не подлежи на пряко вписване. В този случай целената правна последица не би била по чл. 498 ГПК /отм./. Ако решението/решенията са подлежащи на вписване (напр.решение по чл. 196, ал. 1 ТЗ), то самото установяване на нищожността им не би могло да доведе до заличаване на вписването им, поради ограничителното изброяване в чл. 498 ГПК /отм./, което е възпроизведено и в чл. 604 ГПК - 2007 и в чл. 29, ал. 1 ЗТР. В този случай би следвало да са налице основания за квалификацията им като обуславящи вписването на несъществуващи обстоятелства.

Обусловено ли е приложението на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ от установяването на пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото?

Може ли да се отхвърли иск за присъждане на договорна мораторна неустойка единствено поради това, че на кредитора вече е присъдено и изплатено обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за същото забавено изпълнение?

Плащането към кредитор на ДДС по конкретни фактури с посочен в тях определен размер на задължението, счетоводното записване на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието – длъжник счетоводство, извършените частични плащания, съответно прихващания, с вземания по конкретни фактури, представляват ли признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. “а” ЗЗД за пълния размер на дълга?

Разполагат ли с право на иск по чл. 200 КТ за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смърт, родителите на починалото лице, ако те не са законни наследници на същото, и приложими ли са при тези искове указанията, дадени с ППВС № № 4/61 г., 5/69 г. и 2/84 г. относно кръга от лица, имащи право на обезщетения за неимуществени вреди? Как следва да се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на деца и родител на починал в резултат на трудова злополука/? Следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от същия груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент съпричиняване на вредоносния резултат?

Относно евентуалната основателност на исковете по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ при уважени искове срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД, при наличие на изпълнителен титул и настъпило плащане на обезщетението, определено с влязлата в сила присъда от солидарно осъдения с присъдата работодател.

За възможността трудовото правоотношение да бъде прекратено с една заповед на повече основания (съкращение и намаляване обема на работата) и правните последици от това, че някои от тях е възможно да не са налице, необходимо ли е да се иска разрешение от инспекцията по труда за всяко посочено основание?
За значението на посочването на наименованието на длъжността в трудовия договор, длъжностната характеристика и на реално изпълняваните задължения за определяне на съдържанието на трудовото правоотношение в т.ч. трудовата функция с оглед извършването на подбора с необходимите участници.

Необходимо ли при преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара и поведението на пешеходеца с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението?

Може ли менителнично правоотношение между две лица да обезпечава вземане по каузално правоотношение между други две лица?

За приложението на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД и съблюдаването от съда на въведените с нея критерии за тълкуване на договорите.

Относно наличието на процесуална възможност за изменение на иска, след връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд по реда на чл. 218ж, ал. 2 , във вр. с чл. 209, ал. 1, изр. 3 ГПК/ отм./ с конкретни указания по квалификацията на иска.Относно приложението на чл. 218з ГПК/ отм./, в случаите, когато делото се връща за ново разглеждане по реда на чл. 218ж, ал. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1, изр. 3 ГПК/ отм./ и с правомощията на въззивния съд при констатирани в молбата по чл. 116, ал. 1 ГПК, като част от съдържанието на исковата молба, определено в чл. 98, ал. 1, б. “б” ГПК, недостатъци.

Относно съобразяване на залегналия в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, предмет на исковите претенции по чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ.

Дали записът на заповед, в който не е посочен падеж е валиден и дали, за да е успешно провеждането на иска, основан на чл. 534, ал. 1 ТЗ е необходимо всякога да се установява наличие на каузално правоотношение между издателя на менителничния ефект и неговия приносител и настъпило фактическо разместване на имуществени блага от ищеца към ответника, или е достатъчно да бъде установен фактът на неплащане по записа на заповед и загубени по него права, които са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика – постановеното по реда на чл. 290 ГПК и сл. решение № 42 от 07.04.2009 год., по т.д.№ 453/2008 год. на II т.о.?

Какво е значението на договора за управление и дали е необходимо в същия да има поставена нова бизнес задача (план), за да се обоснове правото на уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ?

Съставлява ли авансовото плащане на възнаграждение, извършено въз основа на отправена от изпълнителя оферта за изпълнение на строителни работи, конклудентно действие на възложителя, потвърждаващо съгласието му за сключване на договор за изработка при условията на офертата ?

За задължението на съда да обсъди събраните доказателства и да се произнесе по направено възражение за придобиване на имота на основание давностно владение.

За разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск

Относно задължението на съда при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди да вземе предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и за необходимостта от пълно обезщетяване на всички претърпени неимуществените вреди, включително и тези от продължилото над разумния срок наказателно производство.

За наличието на правен интерес от разгледания иск с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК /отм./ и по въпроса дали съдът е разгледал иск, с който не е бил сезиран или е разгледал иск при неправилно изведена правна квалификация в контекст на дадени указания на ВКС по приложението на закона в предходно отменително решение, които са относими към допустимостта на обжалваното решение.

Относно значението на проектната документация за противопожарните изисквания към обществени обекти, изпълнени в сграда; в кои части на документацията следва да е отразено това. Относно съответствието на документацията с действалата нормативна уредба, при проектиране и изграждане на сградата – чл. 153, ал. 1 от приложение № 1 към Наредба № 2 ПСТН в помещения.

За допустимостта на иск по чл. 124, ал. 4, предл. първо ГПК с оглед правния интерес от предявяването му, и може ли този иск да бъде предявен в отделно производство преди производството, в което документът е представен.

Относно констатацията, че от значение за точното прилагане на закона /чл. 327, ал. 1 във вр. чл. 305 ТЗ и чл. 77, ал. 1 ЗЗД. Дали при продажбата специално на течни горива формата на плащане задължително следва да е по банков път /със съответния паричен превод/ или е допустимо то да се извършва и в брой, както и кой е надлежният начин за удостоверяване настъпването на такъв факт ?

Относно погасителната давност на вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Относно предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 226, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и за необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Относно въпроса, свързан с определянето на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.

Относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 59, ал. 9 СК, поради противоречието му на приетото в ППВС № 1/1974 г. и решение № 269 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1420/2010 г., III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Допустимо ли е част от реквизитите в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 КТ да се съдържат в уведомлението на работодателя до работника или служителя по чл. 193, ал. 1 КТ?

Относно връзката между записа на заповед и каузалното отношение като причина за неговото издаване.

Относно допустимостта на исковете в случаите, когато те са предявени преди да е настъпил юридическия факт на прекратяване на трудовото правоотношение.

Каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им?

За съотношението между мерките относно местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права на родител, който живее в чужбина, когато не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.

Относно задължителната практика в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 57/07.06.2011 г. по т. д. № 546/2010 г. на ВКС, I т. о., при разрешаване на значимия за изхода на делото правен въпрос за приложението на презумпцията по чл. 301 ТЗ към спорното правоотношение.

За възможността работодателят да прекрати с едностранно предизвестие трудовото правоотношение с работник или служител, чието трудово правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж без оглед на неговата възраст.

За задължението на съда да обсъди всички доказателства за наличие на причинна връзка между деянието и претърпените неимуществени вреди, както и при определянето размера на дължимото обезщетение.

Дали след концесия по смисъла на чл. 123 б. “а” КТ новият работодател – концесионер отговаря за задълженията към работника или служителя?

Какъв е фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и дали е необходимо да се приведат в изпълнение всички етапи на реформата, предвидени в ЗГ, и едва след това да се пристъпи към уволнение на работници или служители на това основание?

При оспорване истинността на друг документ по реда на чл. 193 ГПК, допустимо ли е да бъдат приети по делото писмени доказателства, преклузивният срок за представянето на които е изтекъл?

Относно предоставяне ползването на бившето семейно жилище на другия съпруг при изменение на обстоятелствата.

Otnosno правила за договора за международен железопътен превоз на товари /ЕПДМЖПТ/ за заплащане на обезщетение за частична загуба на превозен товар.

Дали влязлото в сила решение за извършване на делба погасява правото на ползване на трето лице върху имотите, предмет на делбата?

Относно обезщетение за претърпени имуществени вреди като разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи, ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „валцьор и шприцьор” в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.06.2010 г. до 01.09.2011 г. , и този иск е уважен със законните последици.

Възмезден ли е договорът за ипотека и следва ли в производството по иск по чл. 135 ЗЗД за относителна недействителност на този договор да намери приложение правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, а именно – лицето, с което длъжникът-ответник е договарял, трябва ли също да е знаело за увреждането на кредитора-ищец?

Относно обезщетение за претърпени имуществени вреди като разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи, ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „валцьор и шприцьор” в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.06.2010 г. до 01.09.2011 г. , и този иск е уважен със законните последици.

За допустимостта да се доказва със свидетелски показания обратното придобиване на документа за дълга от кредитора, след доброволното му връщане на изпълнилия задължението си длъжник.

При придобиване на имущество със значителна стойност по смисъла на ЗОПДИППД/отм./ кой носи тежестта да докаже направените разходи при извършваната стопанска дейност когато доходите от нея са определени от съда по реда на чл. 130 ГПК/отм./ и дали в този случай е в тежест на К. да докаже в какво точно се изразяват тези разходи?

Доказан ли е фактът на оставане без работа за исковия период, ако е представено по делото копие от трудова книжка, в което няма отбелязване след уволнението работникът да е започнал работа при друг работодател, който въпрос е обусловил въззивното решение по този иск?

Непостановяването от съда на определение за отделяне на спорното от безспорното игнорира ли признаването на неизгодния за страната факт, признанието, че текстът на заве