чл. 288 ГПК

Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните, при твърдения за забава на кредитора поради неоказано съдействие за изпълнение на задълженията?

За критериите по чл.52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, и за задължението на съда да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение.

Относно приложението на чл. 28в ЗК, ал. 1 и ал. 2.

С оглед на обстоятелството, че ищецът е твърдял погиване на видове риби, а за част от вредите ищецът е твърдял вследствие на загиване на продукция на невъзможност да се увеличи имуществото му, следва да се прецени дали въззивният съд е определил точно основанието на иска и дали произнасянето съответства на въведените от ищеца основания на спора.

Относно критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост и съответствието му със задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС 4/68 г.

От кой момент настъпва погасителният ефект на прихващането в случаите, когато възражението за прихващане е направено в съдебния процес като средство за защита срещу предявен осъдителен иск за парично вземане, но вземането на ответника е установено със сила на пресъдено нещо в предходен процес?

Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза?

Дължи ли въззивният съд даване на указания относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания и допустими ли са доказателства пред въззивната инстанция във връзка с неточност на доклада и липсата на разпределение на доказателствената тежест в него?

Поражда ли правно действие учредяването на право на строеж по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./ върху дворно място съпружеска имуществена общност, извършено само от единия съпруг, по време на действието на Семейния кодекс от 1968г. и намира ли приложение за това разпореждане пар. 4 ПР СК 1985 /отм./?

Може ли да бъде придобит по давност недвижим имот частна държавна или частна общинска собственост в периода 19.04.1996г. - 01.06.2006г.?

За определяне на наличието или липсата на съпричиняване за настъпване на увреждането.

Очевидната неправилност произтича от липсата на мотиви по заявените от страните оплаквания в частните им жалби, по техните доводи и възражения във връзка с разноските и от пълната невъзможност да бъде установено как съдът е определил същите.

Безспорно е в доктрината и трайната съдебна практика в областта на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт, че наследниците на пострадалия от непозволено увреждане не могат да предявяват иск за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от техния наследодател, тъй като този иск е личен и затова единствено обектът на въздействието при непозволеното увреждане може лично да прецени дали са му били причинени или не неимуществени вреди. Единствено в хипотеза, в която пострадалият наследодател е предявил приживе такъв иск, след неговата смърт наследниците на тази изявена вече претенция могат да го заместят и да встъпят в образуваното дело. От друга страна обаче, също не е спорно в теорията и юриспруденцията обстоятелството, че Фондът настоящ касатор нито е търговец, нито е застраховател, нито е гражданскиотговорно лице, докато предявяването срещу него на претенция от увреденото от ПТП лице (с участие на МПС без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите), е само процесуална предпоставка за допустимост на иска срещу него – не и фаза на исковия процес по чл. 288, ал. 11 КЗ /отм./.

В тежест на коя от страните в процеса е да докаже наличие или липсата на общи семейни нужди при тегленето на кредита?

При уговорена неустойка за забава при изпълнение на задължение за заплащане на възнаграждение по договор за изработка, начислявана в определен процент за всеки ден забава, но и при фиксиран максимален размер на дължимата неустойка от пълната стойност на възложената работа, от кой момент започва да тече срокът за погасяване по давност на вземането за неустойка?

Посочването в договора на адрес за кореспонденция от длъжника, дерогира ли правилата за връчване на нотариални покани, когато кредиторът не е бил уведомен от длъжника за промяна на адреса, но е възложил на нотариус връчването на кореспонденция по договора?

Касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивния акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Когато за конкретен имот е издадено решение за възстановяване на собствеността преди изменението на ЗСПЗЗ, ДВ бр.68 от 30.07.1999 г., в сила от 30.07.1999 г., а с последващо решение е променено местоположението му поради допусната очевидна фактическа грешка, какво е правното действие на двете решения и в този случай от кой момент лицето, в чиято полза е възстановена собствеността, може да защити правото си на собственост?

За задължението на съда да вземе предвид всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по всички доводи и оплаквания.

Дали едностранното изявление на работника или служителя за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, което е достигнало до работодателя, поражда действие, независимо дали е осъществен фактическият състав по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, или може да се преценява налице ли е този фактически състав и да се приеме, че трудовото правоотношение продължава да съществува?

Очевидната неправилност в случая се проявява като явна необоснованост на съдебния акт, предвид мотивите на окръжения съд, че имотите на страните са били извън регулация в периода 1985 г. – 1995 г. Този извод на съда влиза в противоречие с изложените от него факти относно наличието на регулационни планове от 1935 и 1976 г.

За да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, необходимо ли е да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, предл.2 и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна собственост и по смисъла на Закона за БДЖ и ППЗБДЖ?

Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и в рамките на наведените в жалбата доводи?

Относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права върху роденото от фактическото съжителство на страните малолетно дете, на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на детето.

Дали е достатъчно в устава на дадено сдружение с нестопанска цел да е предвидено, че при неплащане на членски внос за съответната календарна година членовете се считат за самоизключили се, за да може да се приеме, че по този начин членственото им правоотношение надлежно е прекратено, респ. не противоречи ли на горепосочения материален закон клауза в устава на сдружение с нестопанска цел за фингираното изключване на негов член?

Очевидна неправилност на въззивното решение, предвид приетото в него, че след като по делото е установено, че ищецът е собственик на имота, а ответникът отказва достъп до този имот през вход, коридор и стълбище, които са изградени в сграда, която е собственост на ответника, но са функционално свързани и единствените, чрез които се осъществява достъпът до имота на ищеца, то искът по чл. 109 ЗС е основателен.

Настъпват ли в правната сфера на непълнолетно дете вреди при принудително изпълнение на парично задължение за издръжката му чрез превод от съдебния изпълнител по банкова сметка на родителя, упражняващ родителските права?

Може ли по иск на неизправния купувач, който не е заплатил напълно договорената цена, съдът да обяви за окончателен предварителен договор за продажба, в който е уговорено, че окончателен договор ще бъде сключен след изплащане на цялата цена?

За проверка за наличие на евентуална недопустимост на атакувания съдебен акт в хипотеза на произнасяне на съда извън наведените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, определящи предмета на спора.

За допустимите доказателствени средства за установяване момента на изграждане на сграда в груб строеж, при спор между бивши съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършен при действието на ЗУТ.

При наследяване на налични поименни акции какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от собственост върху всяка акция?

Влязло ли е в сила решение на ТЕЛК, ако то не е връчено на всички заинтересовани по административното производство лица по предвидения за това ред?

Изпада ли в забава кредитора – ищец по искове за вреди за непозволено увреждане срещу застрахователя на делинквента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато не приеме плащане на определено от застрахователното дружество обезщетение , чрез връщането му?

При постигнато в предварителния договор съгласие на продавача да бъде учредено право на ползване върху прехвърляемия обект, следва ли това съществено условие да бъде възпроизведено в диспозитива на съдебното решение?

Съставлява ли наложената финансова корекция вреда и могла ли е тази вреда да бъде предвидена към момента на възникване на договорното правоотношение, съществува ли пряка и непосредствена причинна връзка между наложена финансова корекция по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и поведението на ответницата?

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти, с излагане на правни изводи и изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил.

При наличие на нередовност по чл.628, ал.1 ТЗ на молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, следва ли съдът да постанови решение по същество или следва да остави молбата без движение и при неотстраняване на нередовностите – да я остави без разглеждане и да прекрати производството?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?

Допустимо ли е решението на първоинстанционния съд, ако е постановено по отношение на страна, която е починала след приключване на съдебното дирене и преди постановяване на решението на съда?

При създадено противоречие по въпрос, касаещ специални знания, когато по делото са приети две единични експертизи и една от страните е поискала разширяване на единичната експертиза в тройна, задължен ли е съда да допусне и назначи такава?

Намира ли приложение разпоредбата на чл.380, ал.3 КЗ при дължимо застрахователно обезщетение по чл.432 КЗ в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство, при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението?

Приложим ли е ЗЗП по отношение на физическите лица, встъпили в задължение на търговец- кредитополучател по договор за банков кредит?
Валиден ли е договор за встъпване в дълг, сключен между кредитор, придобил вземането въз основа на цесия, която не е била съобщена на длъжника по прехвърленото вземане от цедента, и трето лице?

Aко съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос, който не е посочен от жалбоподателя, а в случая довод за недопустимост на решението е въведен като оплакване в касационната жалба.

За задължението на гражданският съд да се произнесе по валидността на оспорен от страна по делото индивидуален административен акт, когато същият се противопоставя на лице, което не е било страна в производството по неговото издаване и не е имало право да го обжалва.

Следва ли въззивният съд при решаване на спора да осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес, и какви са правомощията на въззивния съд при служебно прилагане на императивна материалноправна норма? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Когато срещу предявен иск за собственост, основан на наследяване по закон, ответникът се брани с възражение, основано на завещание, допустимо ли е ищецът да направи възражение по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството чрез намаляване на завещателното разпореждане? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Предметът на делото определя ли се от наведените от ищеца правопораждащи фактически твърдения и заявените от ответника правоизключващи и правопогасяващи възражения, които определят и предмета на доказване?
Може ли съдът да разгледа факти и обстоятелства, на които страните не са се позовали и какви са последиците от това и за задължението на съда да обсъди наведените доводи и възражения на страните?

В случай, че източникът на неоснователно въздействие е незаконен строеж в съседен имот, може ли да се иска само въз основа на това твърдение неговото премахване, за да се прекрати неоснователно създаденото състояние или трябва да се посочат и други обстоятелства и ако такива обстоятелства не са посочени следва ли искът да бъде отхвърлен като неоснователен?

Относно възможността нищожна клауза от потребителски договор да бъде заместена с повелителна норма от националното право.

Относно задължението на съда да установи служебно (ex officio) съдържанието на приложимото чуждо право, относимо към фактическата обстановка.

Представлява ли признак на обективна и трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения онова спиране на плащанията, което се дължи на съзнателни, волеви действия на търговеца, представляващи обективиране на юридически възражения срещу вземанията, по които е проведен исков процес?

За отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две дружества едното е възложило на другото определена работа, при и по повод извършването на която настъпят вреди.

След отстраняване на нередовността на исковата и молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК в процедура по чл. 129 ГПК, при евентуално несъвпадащи по съдържание твърдения на насрещните страни по повдигнатите по-горе въпроси, въззивният съд ще следва да изслуша и заключение на съдебно-техническа експертиза (каквато по делото до момента изобщо не е назначавана), за да провери съответствието между заявените от страните по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК твърдения и обективните факти. Едва тогава ще бъде възможно въззивният съд да прецени какъв е персоналния състав на съсобствениците – респ. дали се налага конституиране на лица, извън вече участващите в процеса или не. Въззивният съд е постановил акта си при нередовна искова молба, което би наложило обезсилването му в хипотеза на разгледана по същество претенция. Доколкото, обаче, произнасяне по съществото на спора от въззивния съд не е налице, атакуваното решение ще следва да бъде отменено в неговата цялост, а делото – да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от етапа на подготвителното заседание (чл. 267 ГПК). По отговорността за разноските, направени в настоящото производство, въззивният съд ще следва да се произнесе в случай, че пристъпи към постановяването на акт по съществото на спора.

Независимо от правилно посочената от въззивния съд правна квалификация на предявения иск като такъв по чл.134 от ЗЗД, съдът е обсъждал като релевантни факти, които не са част от предпоставките за основателност на предявения косвен иск. По този начин основните правни изводи за неоснователност на исковата претенция са изведени без да се съобразят изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, формиращи основанието на исковата претенция. Съдът е посочил, че при действието на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./ искът по чл.134 от ЗЗД предпоставя твърдение,че задължението към банката - кредитор е било платено. Приел е, че след като ищецът – въззивник не твърди, че е платил на банката своето задължение по кредита, то предявеният от него иск е неоснователен. Въззивният съд не е отчел само елементите от фактическия състав на предявената по чл.134 от ЗЗД претенция, а се произнесъл по предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя при настъпило застрахователно събитие към кредитополучател, платил задължението си по кредита, тоест разгледал е предпоставките за основателност на иск по чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./, какъвто не е предявен. Обсъждайки факти, относими към основателността на иск, различен от предявения, въззивният съд се е произнесъл извън очертания от ищеца предмет на делото.

За да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ следва ли страната позоваваща се на това придобивно основание на правото на собственост (в случая на процесния недвижим имот) да докаже всички елементи от фактическия състав , предвидени в тази разпоредба , включително и факта, че преди преобразуването на държавното предприятие (в случая негов праводател) в еднолично търговско дружество с държавно имущество, именно на това държавно предприятие е било предоставено правото на стопанисване и управление по см. на чл. 2 от НДИ?

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото; за това допустимо ли е въззивният съд да се произнася по пороци, които не са били въведени във въззивната жалба, да уточнява служебно съдържанието на същата и излизайки извън посоченото в нея да изгражда крайния си извод.

Ищецът поддържа наличието на съсобственост само по отношение на постройките, но не и за терена, в който те са изградени, съответно на които е и отправеното към съда искане „да не се включват” идеални части от дворното място в дяловете на съсобствениците на сградите. Това означава, че отсъства сезиране на съда с иск за делба на дворното място, в която ситуация произнасянето по такъв с въззивното решение се явява процесуално недопустимо. Основание за произнасяне по отношение на дворното място в рамките на делбеното производство не произтича и от неговия статут, доколкото в случая то не представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Обща част на сградата по чл. 38, ал. 1 ЗС в режим на етажна собственост е земята, върху която тя е построена (тъй като без нея сградата не може да съществува), за разлика от двора, чийто статут може да бъде различен. Дворното място е обща част, когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на терена. Когато обаче дворното място, в което е построена сградата етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, той не е обща част на сградата.

При промяна на границата между два парцела, образувани от един общ имот, която е свързана с необходимост от заплащане на обезщетение за придадени части към съседен имот, настъпва ли стабилизиране на отчуждителното действие на плана след завземане на придаваемите части и владението им в продължение на десет години при действието на ЗТСУ?

Допустимо ли е съдът да прави извод въз основа на заключение на вещо лице, без да са налице данни за такъв извод в самото заключение?

Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит?
Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни?

За преценка допустимостта на произнасянето на съда относно законната лихва върху претендираната главница по насрещния иск, доколкото искане за присъждането й е релевирано за първи път в пледоария по същество на делото пред първоинстанционния съд.

Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правно-релевантни факти по делото?

Представлява ли подаването и поддържането на частна тъжба от физическо лице пред надлежен съд виновно и неправомерно поведение, както и за това дължи ли обезщетение за причинени неимуществени вреди лице, което е сезирало надлежен съдебен орган в защита на свои права и тъжбата му е отхвърлена, без да е осъществена злоупотреба с право?

Допустимо ли е съдът да приеме, че е налице нищожност на договор за продажба на недвижим имот, въз основа на установена нищожност на договора по друго дело, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело?

Дали не са очевидно неправилни изводите на съда както в частта за квотите на съделителите, така и спрямо отхвърления иск за делба на сгради - поради несъобразяването на допускането на делбата, респ. отхвърлянето ѝ, с установеното от вещото лице и неоспорено от страните предназначение на сградите и обособените от тях самостоятелни обекти на правото на собственост, които не съответстват на заснемането на сградите в кадастралната карта?

За правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост.

При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.

Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всяко едно от въведените с въззивната жалба възражения и изрично и ясно да изложи мотиви по приемането или отхвърлянето им в решението?

Следва ли да се счита, че е налице и нов петитум на иска, ако ищецът е заявил изменение на основанието на иска си от договорна към извъндоговорна отговорност?

Налице ли е причинна връзка между неоснователното обвинение и неполученото месечно трудово възнаграждение поради прекратяване на служебното правоотношение, извън сроковете за обезщетение поради незаконно уволнение?

При ревизиране на уговорено възнаграждение на адвокат по исков ред следва ли съдът да извърши оценка на спаведливостта и обосноваността на неговия размер предвид разпоредбите на чл.36, ал.2 ЗАдв и чл.14, ал.2 от Етичния кодекс?

За необходимостта от предявяване за плащане на запис на заповед, съдържащ падеж, поставен в зависимост от предявяването му, за настъпване изискуемост на вземането по отношение на авалистите.

Относно начина на процедиране на съда по несъстоятелността при подадена молба за възобновяване на производството по несъстоятелност.

Задължен ли е голият съсобственик да предостави ползването на друг, неползващ съсобственик или да му заплати обезщетение за лишаване от ползването, когато прехвърлителя си е запазил правото на ползване върху прехвърлената идеална част и в периода преди ограниченото вещно право на ползване да се погаси със смъртта на титуляра си?

Относно оспорването на отразеното в чуждестранно свидетелство за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС.

Чия собственост става новопостроена постройка в съсобствено на няколко лица дворно място, в което има две сгради, в които има обекти на собственост на различни лица, без някой от съсобствениците на дворното място да е учредил право на строеж за постройката на останалите и ако постройката е свързана с част от несамостоятелните обслужващи помещения в една от сградите?

Явна неправилност във връзка с формираните от съда изводи относно липсата на причинна връзка между извършения от ответния сервиз ремонт на лекия автомобил, собственост на ищеца и унищожаването на вещта вследствие запалване.Тези свои изводи съдът е обосновал като изрично е заявил, че не ще кредитира заключението по допуснатата съдебна експертиза, тъй като вещото лица, дало заключение за неправилно свързан в сервиза силнотоков кабел, от който вероятно е възпламенена искрата е специалист по автотехнически, а не противопожарни експертизи.

За правомощията на съда по чл. 5 КРБ и пар. 3 ПЗР КРБ да установява противоречието на закона с Конституцията и правото на Европейския съюз; длъжен ли е съдът да следи служебно за силата на пресъдено нещо на решенията на Конституционния съд, с които е обявена противокноституционността на закон и длъжен ли е служебно да я зачете; както и по материалноправните въпроси: държавен орган ли е народното събрание и длъжностни лица ли са народните представители, за вредите от чиито противоправни актове отговаря държавата и чрез кои държавни органи държавата участва в производствата за реализиране на отговорността за вреди; противоправно деяние ли е приемането на противоконституционен закон; правна възможност или задължение на народното събрание е да уреди възникналите правни последици от прилагането на противоконституционния закон (влезли в сила съдебни решения и присъди, индивидуални административни актове и др. публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон; сключените правни сделки при неговото действие; извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на противокноституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие); противоправно деяние ли е бездействието на народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон; какъв е процесуалният ред за защита на накърнените от прилагането на противоконституционния закон права преди народното събрание да уреди „заварените“ приключили отношения и след като ги уреди, ако създадената уредбата е неизчерпателна или не предвижда справедливо обезщетение?

Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на изключено от първоинстанционния съд писмено доказателство, без никоя от страните по делото да е поискала това доказателство отново да бъде включено в доказателствения материал?

Относно начина на определяне стойността на дружествения дял на починал съдружник в дружество, притежаващо статута на предприятие – майка.

Допустимо ли е да се задължава дружеството – ответник да издаде акции или временни удостоверения на приносител след като със закон такава възможност е отменена?

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че възникналата колизия между заключението на графичната експертиза, според което пълномощното от 18.02.2008 г. не е подписано от ищеца /сега касатор/ и нотариалното удостоверяване, следва да се разреши в полза на удостовереното от нотариуса явяване на упълномощителя и саморъчното полагане на подписа, а доказаните почеркови изменения да се обяснят с умишленото желание на автора да измени и прикрие собствения си почерков навик /динамичен стереотип/ и впоследствие да се отрече от авторството си /автоподлог/.

Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и презумптивното виновно поведение на дееца, което в процеса не е опровергано и настъпилите вреди и че причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случая. Поведението на нотариуса трябва да е необходимо условие за причиняване на вредите - без него вредоносният резултат да не би могъл да настъпи. Само тогава вредоносният резултат би бил пряка и непосредствена последица от поведението на нотариуса, и би била налице изискуемата от закона причинна връзка. В настоящия случай, може да се направи обоснован извод, че е налице посочената зависимост. Това е така, защото вредата, която според ищците-купувачи се съразмерява със заплатената от тях продажна цена по нот. актове, не би била налице при положение, че нотариусът бе извършил дължимата по чл. 25, ал. 3 ЗННД и във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗННД проверка в базата данни фондовете на личната карта на явилото пред него лице.

За процесуалната легитимация на наследниците да оспорят валидността на извършена от наследодателя им разпоредителна сделка в полза на техен сънаследник като привидна, както и размера, до който това може да се извърши, както и за материалната доказателствена сила на нотариалния акт, като официален свидетелстващ документ и за доказателствената тежест да установи оспорените удостоверени от нотариуса факти.

Дали е допустимо въззивният съд да основе решението си на изключен съгласно чл. 183, предл. второ ГПК препис от документ, ако документът не бъде приобщен към доказателствата по делото по съответния процесуален ред?

Изисква ли се съгласно чл.164 ЗСВ вр. с чл.225 ал.1 ЗСВ магистратският стаж да бъде набран само при действието на ЗСВ или следва да се отчитат годините на такава работа и преди приемането на такъв закон” и „изплащането на гратификационно обезщетение за работа в друга държавна система явява ли се пречка за изплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 ЗСВ?

Относно процесуалната възможност съдът да обсъди и възприеме в правните си изводи единствено текста на писмените заключения на вещите лица по съдебни експертизи, без да вземе предвид отговорите на въпросите на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, преди приемането на същите експертизи.

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че регулационният план от 1978г. не е приложен, защото липсват данни за някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на тази площ от имота на ответниците към имота на ищците - от една страна съдът е приел въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ, че между двата спорни имота не са придавани части по регулация по регулационните планове от 1955г., 1964г. и 1978г., а от друга страна е приел, че липсват данни за осъществяването на юридически факт, който да обоснове придаването на спорната площ от имота на ответниците към имота на ищците.

Тъй като неучастието на съсобственик-задължителен другар в делбено производство е въпрос, относим към допустимостта на решението, следва да се допусне касационно обжалване на решението за проверка на допустимостта.

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение?

Дължи ли се заплащането на остатъчната стойност на лизинговата вещ, при неупражнено от лизингополучателя потестативно право за закупуването й, но и при невръщането й на лизингодателя, до изтичане срока на договора?

Следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното производство, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение, че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения относно годността на използвания сравнителен материал и с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза?

Разпоредбата на пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ свързва началото на 6-месечния срок за прилагане на дворищнорегулационните планове със започването на административно производство по приложението на плана /чрез подаване на искане от заинтересования собственик до общинската администрация за оценка на придаваемите части/, а не с плащането на определеното в това административно производство обезщетение. Следователно в хипотезата на пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ срокът е спазен, ако до изтичането му е подадено искане от заинтересованото лице за започване на административно производство по прилагането на плана чрез оценка на придаваемите части. Кога реално е заплатено определеното от общинската администрация обезщетение за тези придаваеми части е без значение, доколкото моментът на плащане зависи от продължителността на административното производство по издаване на административен акт за тяхната оценка и продължителността на съдебното производството, при евентуално обжалване на административния акт за оценка. Само ако заинтересованото лице не е подало искане за оценка в срока по пар. 6, ал.2 ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на дворищнорегулационния план се прекратява съгласно пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ.

Прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър по чл.632, ал.4 ТЗ се извършва, ако в предвидения от закона едногодишен преклузивен срок не е поискано възобновяване на спряното производство или въпреки че е поискано, възобновяването е отказано с влязло в сила решение. В това производство синдикът не представлява длъжника. Синдикът е назначен от съда орган в производството по несъстоятелност със законово регламентирани функции, който действа както в интерес на длъжника, така и в интерес на кредиторите. Синдикът действа от името на длъжника и упражнява неговите материални права по управление на имуществото на дружеството, както и правото на процесуално представителство по делата от или срещу предприятието му /чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ/, но не представлява длъжника в самото производство по несъстоятелност, вкл. в производството по чл.632, ал.2 ТЗ и чл. 632,ал.4 ТЗ, както и в производствата по чл.621а, ал.2 ТЗ, чл.649 ТЗ и чл.694 ТЗ. С откриване на производството по несъстоятелност правомощията на органите на дружеството не се прекратяват /арг. от чл. 635, ал. 2 ТЗ/, като несъстоятелният длъжник запазва органното си представителство при упражняване на правата си в производството по несъстоятелност.

По какъв ред може да се търси отговорност за вреди от действия на съдията по вписванията – по реда на ЗОДОВ или по общия исков ред?

Дали е възможна отмяна на въззивно решение без законът да е възлагал на въззивния съд служебно да следи за интереса на държавата, на какво основание е постановена отмяна на въззивното решение и е прието, че касацията е основателна?

При спиране действието на предоставена концесия за добив на подземни богатства на основание чл. 68, ал. 1 ЗПБ поради нарушаване клаузите на сключения концесионен договор, дължи ли концесионерът концесионно плащане за периода на спирането?

Относно началният момент на давността за възникналото в полза на държавата вземане за възстановяване на разходи в резултат на наложена финансова корекция във връзка с установена нередност при определяне на изпълнител от бенефициент на на Оперативна програма „Административен капацитет“.

Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот?

Недопустимо ли е като постановено по непредявен иск съдебното решение по иск за делба поради неразглеждане на направено от ответник в производството възражение за намаляване на дарение до размера на запазената му част от наследството?

За проверка неговата допустимост във връзка с надлежното представителство на Държавата.

Получаването на ежемесечни парични суми, пропорционални на идеалната част от правото на собственост на съответния съсобственик в един общ недвижим имот, срещу ползването на същия, и невъзстановяването на тези суми към платеца, представлява ли съгласие от страна на съответния съсобственик по смисъла на ЗЗД за наличието на облигационно отношение, изразяващо се в договор за наем между тези страни?

Следва ли задължението на държавите членки, предвидено в чл.3, параграф 3, буква „а“ от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, за създаване на схеми за подпомагане за постигане на целите по параграфи първи и втори на същия член, както и свободата на стопанска инициатива по чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага допълнителна такса за производство на енергия от възобновяеми източници?

Следва ли да бъде конституиран органа по настойничеството,когато лицето е поставено под запрещение в производството по делото?

За служебните задължения на съда във връзка с доклада по делото и даване на указания на страните за разпределение на доказателствената тежест, както и за задължението на въззивния съд в решението си да обсъди сторените с въззивната жалба оплаквания, доводи и възражения на страните.

За задълженията на въззивния съд да прецени ефективността на действащия режим на лични отношения при констатирано неизпълнение поради обстоятелства, свързани със заболявания на детето; пречки, създавани от родителя, упражняващ родителските права и отчуждаване на детето.

Относно материалноправните предпоставки за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. първо КТ /закриване на част от предприятието/, когато работодателят е банка /предвид хипотеза, в която в населеното място има повече от един клон /офис/ и единият от тях се закрива/.

Относно задължението на съда да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и в рамките на наведените в жалбата доводи?

В хипотезата на няколко еднородни парични задължения каква е поредността на погасяване когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички задължения?

За проверка за съответствие по отношение на определянето на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно ППВС 4/1968.

Искът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР не е иск за поправка на грешка в кадастралната карта, което не е в правомощията на съда, а иск за собственост към настоящия момент и в петитума следва да се посочи какъв обем права в пространствено отношение следва да бъдат признати на ищеца с точно отразяване на границите на имота, които иска да бъдат установени, включително и чрез графичното отразяване на претендираните граници по действащата кадастрална карта, а не просто с посочване на определена площ. По този иск ответникът може да се защитава като противопоставя права, придобити след одобряването на кадастралната карта и съответно с уважаването на иска, ще се постигне целта на ЗКИР кадастралната карта да отразява вярно актуалното състояние на собствеността. Ако се приеме обратното, би се стигнало до неприемливия резултат с иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР да се установят права, които не съответстват на действителните права на собственост към настоящия момент, ако в периода от одобряване на кадастралната карта до момента на предявяване на иска са настъпили промени в собствеността и уважаването на иска няма да допринесе до привеждане на кадастралната карта в актуално състояние.

Защитата на правото на собственост върху един имот не зависи от предварителното провеждане на административна процедура по нанасяне на точните граници на този имот в кадастрална карта, карта на възстановената собственост, кадастрален или друг план. Очевидна неправилност на извода на съда, че основателността на иск за защита правото на собственост върху един имот зависи от предварителното провеждане на административна процедура по нанасяне на точните граници на този имот в картата на възстановената собственост.

При служебна проверка от страна на съдебния състав в ТР по партидата на дружеството-касатор е констатирано открито след датата на подаване на настоящата КЖ производство по несъстоятелност на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД ЕИК[ЕИК], както и липсата на включване в списъка на предявените вземания на спорното вземане, предмет на исковото производство, по което е постановено обжалваното въззивно решение. Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 637, ал. 2 ТЗ, следва да се допусне касационно обжалване за проверка за допустимост.

Какъв е подходът на въззивния съд при изпълнение на задължението да даде правната квалификация на иска за прогласяване на договора за нищожен и да го разгледа съответно на твърденията и петитума в исковата молба?

За възможността извършените необходими разноски и подобренията в имота да се доказват с експертиза.

За обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, постановен при смърт на страна, настъпила след приключване на съдебното дирене.

Дали след изплащането на пълния размер от всяка вноска по договор за кредит платилият длъжник има право да търси при условията на регрес от другия солидарно задължен кредитополучател половината от сумата, или това право възниква едва след погасяването на частта на платилия длъжник от цялото вземане?

За избора на способ за извършване на делбата – чрез теглене на жребий.

Относно преценката от съда на извънсъдебното признание на факти, направено от страна по спора, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото.

Защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство. Въззивното решение в допуснатата му до касационно обжалване част не е недопустимо, тъй като исковете са разгледани в рамките на едно исково производство. Не обуславя недопустимост на въззивното решение обстоятелството, че както първата инстанция, така и въззивния съд са се произнесли по два обективно съединени иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД (за недействителност на първоначалната разпоредителна сделка и на последващата разпоредителна сделка). Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но следва да бъдат разгледани в едно производство.

Поражда ли действие универсално саморъчно завещание по отношение на горски имот, ако той е възстановен по ЗВСГЗГФ след откриване на наследството?

Била ли е налице абсолютна процесуална пречка, свързана с приложение на правилата за родова подсъдност по преки искове за неимуществени вреди срещу застраховател, основаващи се на твърдения за претърпени от ищеца болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от едно вредоносно събитие?

Релевантен ли е факта, че недвижим имот, собственост на съпруга-едноличен търговец, е заплатен чрез средства от банков кредит, който не е изплатен към момента на фактическата раздяла, както и към момента на предявяване на иска по чл.30 СК в случаите, в които съпруга-нетърговец претендира принос в придобиването на този имот чрез полагане на труд и как в тази хипотеза следва да се изчисли стойността на вземането по чл.30 СК?

Дължи ли въззивният съд произнасяне и излагане на мотиви по наведените във въззивната жалба възражения?

Формира ли решението по уважен частичен иск сила на пресъдено нещо относно правопораждащите вземането на ищеца правопораждащи юридически факти и съответно – относно несъществуването на твърдяните от ответника по частичния иск правоизключващи възражения, касаещи тези факти?

За задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно.

Следва ли при постановяване на решението съдът да обсъди направените от страните възражения във връзка с техните правни доводи и всички доказателства по делото, респ. липсата на такива, като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на определен факт?

Исковете на заявителя за вземанията му са заведени като установителни съгл. чл. 415, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с установителни искове за съществуване на вземанията и се е произнесъл по тях, съобразно вида им. Въззивният съд обаче не е отчел вида на предявените искове и се е произнесъл по осъдителни искове за вземанията, каквито заявителят – ищец не е предявил.

За допустимостта на въззивното решение и необходимостта да се провери дали е налице съответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Следва ли в производство по чл. 109 ЗС да бъде постановяване възстановяване на съоръжение, което не може да се използва по предназначение поради проектирането и изграждането му в нарушение на нормативните и технологичните изисквания?

Доколкото постановеният отхвърлителен диспозив на обжалваното решение предполага произнасяне по съществото на спора в рамките за заявения предмет на делото от страна на решаващия съд, а мотивите не касаят такова произнасяне, а се отнасят само до предпоставките, при които може за надлежно упражняване правото да се иска допълване на съдебното решение от съда, постановил основен съдебен акт, настоящият състав на ВКС счита, че е налице порок, обосноваващ явното незачитане на процесуалните правила, свързани с проверката на допустимост на уредено от законодателя производство и за основателността на акта, с който съдът е сезиран в рамките на същото.

Как следва да се определи размера на накърняването на запазената част в случаи от вида на процесния, при които т.нар. „свободно имущество” по чл. 31, изр. 1 ЗН, респ. наследствения дял на наследника със запазена част, съставлява отрицателна стойност?

Относно преценката на съда на експертните заключения, когато становищата на вещите лица са противоречиви, и относно изискването да мотивира преценката си, като изложи причините, поради които възприема или не съответно депозираното заключение.

За отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две дружества едното е възложило на другото определена работа, при и по повод извършването на която настъпят вреди.

Кога е налице закриване на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата и какво правно значение имат тези три форми за правото, съответно за задължението на работодателя да извърши подбор, когато се преустановява осъществяването на някоя дейност и когато същата дейност продължава да се осъществява в същото или в друго населено място?

Налице ли е противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и правен интерес от предявяване на иск за признаване правото на собственост върху УПИ?
Дали при липса на доказателства за приложена регулация отпада отчуждителното действие на регулационния план и кой е собственик на придадената при урегулирането част от съседен имот?

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания във възивната жалба, като обсъди всички доказателства и установените от тях факти и обстоятелства, да коригира доклада по делото, ако е непълен и да приложи императивни правни норми дори въззивника да не се е позовал на тях, да събере нужните доказателства за прилагането им, ако долната инстанция не ги е събрала и да формира самостоятелни изводи по съществото на спора?

Могат ли задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови ценности, да бъдат възлагани само с длъжностна характеристика или е допустимо такива да произтичат от самото естество на фактически осъществяваната дейност при работодателя?

Допустимо ли е по предявен отрицателен установителен иск ответникът да предяви насрещен отрицателен установителен иск и съответно преценка допустимостта на постановеното по насрещния отрицателен установителен иск въззивно решение?

Относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства, с оглед изискването за неговото пълно изясняване.

Прекъсва ли се срокът на придобивната давност с предявяването на иск с правно основание чл. 24, ал. 4 СК, респ. – иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК 1985 /отм./?

Намират ли приложение постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г., ОСГК на ВКС относно силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя в делбения процес, когато недвижимият имот е прехвърлен след завеждане на исковата молба, но същият е въведен в процеса за първи път едва с допълнителна искова молба в срока по чл. 341, ал. 2 ГПК, която обаче е последваща спрямо прехвърлителната сделка в полза на третото лице?

Дали предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ може да се оттегля преди изтичане на неговия срок?

Следва ли лице, чието задължение възниква при отправяне на особена покана, да бъде поканено втори път, за да изпадне в забава на длъжника и да започне да дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД?

Намира ли приложение разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението?

При наличието на клауза в Договор за банков кредит за момента/датата на уведомяване за настъпване на предсрочна му изискуемост, а и след като правото на банката за това не е било упражнено в срок от 5 /пет/ години, т.е. в пределите на общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, настъпва ли погасителен ефект при неспазването на уговорения момент/дата на уведомяване и кой е моментът, от който погасителната давност започва да тече?

Принципите за автономния характер и предимството на правото на Европейския съюз и принципът за осигуряване на полезния ефект на директивите, позволяват ли на националния съд да приложи национално право, транспониращо директива, без този съд да приложи принципа за съответстващо тълкуване, съобразно с решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания във връзка с тълкуването на съответната транспонирана директива? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Допустимо ли е ищецът да посочи за пръв път във въззивното производство, че разваля двустранен договор с исковата си молба, след като в хода на първоинстанционното производство е поддържал, че договорът вече е бил развален извънсъдебно поради осъществени други юридически факти, настъпили преди предявяването на иска? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За разваляне на двустранни договори, сключени с нотариална заверка на подписите. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Прекъсва ли давността възражението на ипотекарния кредитор, че не е осъществен фактическия й състав, заявено с отговора на исковата молба, в производство по предявен от ипотекарния длъжник отрицателен установителен иск, че ипотечното право не съществува, поради изтичането на погасителния срок за обезпеченото вземане?

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС по отношение на наследници с право на запазена част от наследството, когато запазената част на наследника по закон е възстановена след отчуждаване на имота от наследника по завещание и допустимо ли е в този случай ощетените наследници да се овъзмездят по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС?

Длъжно ли е Народното събрание да уреди последиците от обявен за противоконституционен закон, когато от действията на същия е засегната имуществената сфера на частноправни субекти или разполага с дискрецията да реши дали да ги уреди, и представлява ли бездействието на Народното събрание в такъв случай противоправно поведение, което поражда деликтна отговорност?

От кога започва да тече срокът за въззивно обжалване на съдебното решение, от първото му връчване на страната или от последващото връчване на упълномощения адвокат или назначения служебен защитник обуславя допустимостта на решението?
Дължи ли се обезщетение за вреди при наличието на неизправност на двете страни по договора в различни моменти?

Включват ли се в застрахователната сума по застраховка "Гражданска отговорност" на осн. чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото лице?

Следва ли действително да са настъпили всички юридически факти, предвидени в императивната разпоредба на чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ към момента на волеизявлението на работника за прекратяване на тр. договор по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, за да възникне за него правото на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ, без работникът да е бил трудоустроен по наредбата за медицинска експертиза?

При безспорно установено по делото заемно правоотношение и фактически предоставен финансов ресурс с дати, предхождащи тази на сключването на процесната спогодба с нотариална заверка на подписите и издадена въз основа на нея заповед за изпълнение, следва ли в исковото производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се приеме, че уговорката за плащане в съдържанието на същата спогодба е в противоречие с нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тогава, когато същата е сторена въз основа на допълнителни споразумения, съставени и подписани от страните в период, когато кредиторът по спогодбата е бил едновременно законен представител на длъжника, едноличен собственик на капитала, но и законен представител на принципала на ответното дружество, възразило в срока по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение?

Отговаря ли държавата за вреди, претендирани от законодателна дейност на Народното събрание, изразяваща се в приемане на противоконституционна норма и в бездействие при изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 ЗКС за уреждане на правните последици от противоконституционна норма?

Представлява съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 7 СК 1968 /отм./ участието на съпруга на дарителката в сделката и подписването на нотариалния акт за прехвърляне на имот – съпружеска имуществена общност , ако съпругът е подписал нотариалния акт в качеството на законен представител на надарения?

Има ли правно действие новото вписване на ипотеката, предвидено в чл. 172, ал. 2 ЗЗД, спрямо третите лица, придобили и вписали правата си върху имота, служещ за обезпечение, преди извършването на това вписване, но в рамките на действието на вписването по чл. 172, ал. 1 ЗЗД?

Какви са предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане?

Допустимо ли е да се въвеждат за първи път нови нарушения като основания за отмяна на решения на Общото събрание на дружеството след изтичането на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ за предявяване на конститутивния иск?

Кои са критериите, по които се преценява дали построеното е изцяло извън обема на учредено право на строеж /построен е изцяло различен обект от този, за който е учредена суперфицията/ или дали е надхъвърлен /частично извън/ обема на правото на строеж и кой придобива собствеността във всяка от двете хипотези?

Относно периода на действие на решението на общото събрание на етажната собственост за определяне размера на паричните вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата и прилага ли се автоматично размерът на таксите, определен за предходна година, когато решението на общото събрание на етажната собственост за следващата година е отменено по съдебен ред.

Допустимо ли е съдебно решение, постановено по насрещен иск за собственост на имот, който иск е предявен преди първото заседание за разглеждане на предявен иск за делба на този имот, ако към момента на постановяване на това решение по насрещния иск с влязло в сила решение искът за делба вече е отхвърлен?

Вписаната в Службата по вписванията продажба на идеална част от недвижим имот, извършена от длъжник по изпълнително дело, на трето лице, след вписана от съдебния изпълнител възбрана, смущава ли правото на собственост на купувач, закупил същия недвижим имот на проведена по-късно публична продан, поради факта, че третото лице се посочва като собственик на идеалната част при справки в Службата по вписванията, при издаване на скици от АГКК, визи за проектиране и др., и поражда ли за купувача правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост на продадената идеална част?

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

Приложими ли са Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, ЗУТ и други нормативни актове към условията и сроковете, при които производителят и/или изпълнителят на монтажа на асансьор са поели към съответния инвеститор задължението за собствена сметка да извършват гаранционни ремонти?

Налице ли е вреда, настъпила в патримониума на длъжника при неправилно отбелязване от частния съдебен изпълнител на погасяванията на дълга, когато задължението по изпълнителния лист не е погасено изцяло?
Допустимо ли е съдът да използва като база за изчисление централния курс на БНБ за съответната валута при определяне размера на присъдената като обезщетение за вреди сума?

За прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, предл. първо /закриване на част от предприятието/ когато работодателят е банка /предвид хипотеза, в която в населеното място има повече от един клон /офис/ и единият от тях се закрива/.

Дали отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник, да приеме предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, представлява действие, с което се отблъсква владението им?

За задължението на съда да мотивира решението си и обсъди направените във въззивната жалба доводи и оплаквания.

Кой е длъжник по вземането за цена на доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката?

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

Какви обстоятелства трябва да бъдат изследвани от съда при оспорване на констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност?

Представляват ли валидни административни актове издадени решения от поземлената комисия в хипотеза на постановено възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници след предходно постановен и влязъл в сила отказ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне?

За действителността на клауза в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения размер на лихвения процент.

От значение ли е за преценката дали един имот е поделяем съгласно изискванията на ЗУТ наличието на съгласие на съделителите за подялба на имота?

Съгласно установената практика на ВКС особени и непредвидени обстоятелства по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са тези, възникнали внезапно и неочаквано, които обективно са препятствали страната или процесуалния й представител да извършат определени процесуални действия, но при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса. Хипотезата се отнася само за случаи, когато страната не е могла да се яви лично или чрез повереник в съдебно заседание, за което е била призована, каквото по настоящото дело не се твърди. Молителката е участвала лично в производството пред съдебните инстанции, с майка си /в качеството на ответници по иска/ са били редовно уведомявани за хода на делото и постановените съдебни актове, разполагали са с възможност да ангажират доказателства и да изложат съображения по съществото на спора, да организират защитата си и да обжалват съдебните решения по допускането и извършването на делбата, от която възможност са се възползвали. Уважено е и искането на молителката за предоставяне на правна помощ за приподписване на касационната жалба.
Представените доказателства за влошеното здравословно състояние на майката на молителката и удостоверенията за раждане на трите й деца не опровергават доказателствата по делото за надлежното обезпечаване правото на участие на страните в процеса. Правилността на влезлите в сила съдебни решения във връзка с твърдението за постановяването им в нарушение на материалноправната разпоредба на чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето не се проверява в настоящето производство, в което ВКС се произнася относно наличието на поддържания фактическия състав по чл. 303 ГПК. Производството за отмяна е извънинстанционно производство за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 ГПК и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лицата, имащи право да искат отмяна и които основания са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Твърденията, че съдебните инстанции неправилно са допуснали изнасянето на имота на публична продан, в нарушение интересите на трите деца на молителката и доводите за нищожност на решенията не могат да бъдат обсъждани в производство по отмяна, тъй като са извън неговия предмет, с оглед изчерпване на съдебния контрол по съществото на спора.

Следва ли въззивният съд да изложи в решението си собствени мотиви, в които да отрази своята самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, както и направените въз основа на това, свои фактически и правни изводи по съществото на спора?

За задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и доводите на страните.

Дали след като е представен официално заверен препис при поискване, другата страна следва да представи оригинала?

За приложимостта на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, по отношение на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка.

За възможността във втората фаза на съдебна делба да бъдат обособени реално няколко обекта, когато до делба е допуснато дворно място, застроено със сгради на основното и допълващо застрояване.

При наличие на повече от един трудов договор със същия работодател /вътрешно съвместителство/ за нарушение на трудовата дисциплина по един от договорите работникът или служителят носи ли дисциплинарна отговорност по останалите договори, респ. носи ли работникът или служителят дисциплинарна отговорност по основния трудов договор за нарушение на трудовата дисциплина по предходен трудов договор, който е бил прекратен на друго основание, когато същата длъжност впоследствие е изпълнявана от него по вътрешно съвместителство?

Допустимо ли е със свидетелски показания да се установи замяна на първоначалния купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот?

Следва ли общината да носи отговорност за вреди, причинени при подхлъзване на пешеходец, движил се по непочистено от сняг и/или лед улично платно, вместо по също непочистен прилежащ тротоар?

Дължат ли се от работника такси и разноски в производството по трудови дела и за възможността съдът служебно да се произнесе по валидността на трудов договор, в т.ч. по неговата привидност?

Относно началото на погасителната давност за вземанията за обезщетение за вреди от извършено престъпление, за спирането и прекъсването на погасителната давност при предявяването на гражданския иск в наказателното производство и за последиците от прекратяването на производството по така предявения граждански иск.

При упражняване на фактическа власт заедно със съсобственик – сънаследник владелецът, който не е сънаследник следва ли да демонстрира по отношение на другите наследници намерението за своене на имота?

При условие, че от един юридически акт /нотариален акт за сделка/ могат да се установят границите на един недвижим имот и е възможно този имот да се разграничи от друг имот, може ли да се приеме, че същият съставлява самостоятелно обособена вещ и без да е нанесен в кадастралния план?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Дали при определяне на кръга от лицата, имащи право на обезщетение, отглежданото, но неосиновено дете следва да докаже, че е започнала административна процедура по осиновяване или, че такава е била планирана?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

За задълженията, които съдът има при преценка на свидетелски показания, дадени от заинтересовани лица.

Относно хипотезите, при които е налице правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост и по-конкретно когато ищецът упражнява фактическа власт върху вещта и се позовава на възможността да придобие собствеността по давност.

Длъжен ли е при определяне кръга на наследниците по закон въззивният съд да постанови решението си след обсъждане на събраните по делото доказателства?

По вероятността обжалваното решение да е процесуално недопустимо в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост.

Длъжен ли е въззивният съд при определянето на качеството корабопритежател и съответно работодател по смисъла на чл. 88б КТМ да обсъди доказателствата за флага под който е плавал кораба, предвид забраната на чл. 27 КТМ и значението на вписванията в корабния дневник, съгласно Наредба №5/2004г. за корабните документи?

Допуснал ли е въззивният съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е назначил тройна съдебно- техническа експертиза по въпроси, по които са приети заключения на еднолична и разширена съдебно технически експертизи пред първата инстанция и които не са били оспорени; като не е обсъдил събраните по делото относими към изхода на спора писмени доказателства и не е преценил особеното мнение на вещото лице във връзка с всички събрани доказателства?

За оплакванията относно непълнота на доклада за разпределяне на доказателствената тежест между страните във връзка с подлежащите на доказване конкретни факти.

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, включително и тези, които се съдържат в приобщена по делото прокурорска преписка и имат отношение за установяването или не на релевантен по делото факт?

Относно предпоставките и отговорността при встъпване в дълг.

Дали съдът следи служебно за противоречие на договора с добрите нрави?

Дали са допустими свидетелски показания за доказване на плащане на задължение, установено с писмен акт, между роднини по права линия?

Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд? За характера и обхвата на упражняваната от въззивния съд дейност в хипотеза на постановено задължително тълкувателно решение по приложима за конкретен казус правна норма.

Досежно критериите, въз основа на които съдът следва да формира извода си за идентичност на недвижими имоти, когато същата е спорна.

Относно оспорването на отразеното в чуждестранно свидетелство за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС.

За значението на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ относно давността, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ на 01.06.1973 г.

Относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в мотивите си и да формира изводите си въз основа на съвкупната им преценка или може да ги основе само на избрани от него доказателства?

При констатиране на пропуск или недостатък в доклада , следва ли въззивнния съд да даде указания за ангажиране на доказателства за факти , които не са включени в предмета на доказване с доклада, първоинстанционният съд не ги е посочил като нуждаещи се от доказване, а се приемат за недоказани факти от решаващо значение?
Следва ли съдът да разпредели доказателствената тежест при оспорвания, в случая направени по отношение и на доказателства, допустимо ангажирани за първи път пред въззивната инстанция:направено оспорване от ищеца на записванията във вх.регистър на ответника?

Има ли разлика между делегиране на павомощия и заместване, като във втория случай какъв е обемът на правомощията на заместника? Дали същият получава пълен обем от правомощия като извършва действия от името на замествания орган или конкретните му правомощия трябва да се изброят изчерпателно в акта за заместване, или получава всички правомощия на замествания орган, с изключение на тези, които са изрично изключени в акта за заместване?
За задължението на въззивния съд да обсъди представените по делото относими към спора доказателства.

За задължението на въззивния съд да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно, според приетото с ТР№1/2013г. ОСГТК, ВКС разрешение, и да направи съвкупна преценка на всички правно-релевантни обстоятелства в конкретния случай, с оглед интереса на детето.

Извършването на отчетна сделка между продавача и неговия пълномощник по предварителния договор представлява ли предпоставка за уважаване на претенцията на купувача за връщане на платената по този договор цена?

За задължението на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта.

В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?

По кой ред се довършват започналите до влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове производства по искове за плащане на суми по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове, предявени преди 25 декември 2015 г. – датата на влизане в сила на ЗУСЕСИФ?

За обвързаността на въззивния съд от указанията на BKC, произтичащи от постановено отменително решение, по прилагане и тълкуване на закона.

Относно обхвата на силата не пресъдено нещо на решението по предишно производство, по което е отхвърлен иска за делба.

Как следва да бъде доказан факта, че имотът няма друг собственик?

За действието на отказа от наследство, направен от наследството на тяхната майка на наследниците, която е починала след общия наследодател, но преди възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи.

За тълкуване на съдържанието на отделни уговорки при реален договор за паричен заем, когато страните са подписали писмен договор, съдържащ отделни взаимоизключващи се клаузи и при наличието на такива, за кое трябва да бъде прието да волеизявено съдържание и кое за свидетелстващо изявление?

За пасивната легитимация при положителен установителен иск, предявен от кредитор по реда на чл. 694 ГПК, с оглед изменението със ЗИДТЗ /ДВ бр.105/ 30.12.2016г./

Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност – факултативно или задължително и участието и на двамата съпрузи по делото предпоставка ли е за допустимост на процеса и за валидност на съдебния акт?

Относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване на произведение, както и конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

При установен размер на редовна и наказателна лихва в заключението на вещото лице, прието и неоспорено от страните по делото, може ли решаващият съд да отхвърли претенциите за лихви на ищеца?

Относно задължението на въззивния съд и да посочи в мотивите на решението си точно и ясно каква фактическа обстановка приема за установена и въз основа на кои доказателства.

За преценката на признанието на неизгоден за страната факт, може ли съдът да основе решението си само на признанието и да игнорира останалите доказателства, длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства и събрани по делото доказателства и да отговори на всички доводи и възражения на страните, може ли да основе изводите си само на избрани доказателства.

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

Относно задължението на съда да мотивира решението чрез посочване на фактически и правни изводи.

Относно с начина на манифестиране на намерението за своене при релевиране на придобивна давност от страна на община и чрез кого се осъществява то, както и относно начина на установяването му по отношение представляващия общината.

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, относими към спорното право.
С какви действия се обективира промяната на намерението на сънаследника да владее имота?

Дали може фактът на упражняване на фактическа власт върху недвижим имот от търговско дружество, да се доказва с косвени доказателства?

Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготвя нов доклад, съответно без да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?

Нищожна ли е съдебна делба-спогодба, при която всеки от съсобствениците получава реален дял без заплащане на суми за уравнение на дяловете и при изрично изявление, че съсобствениците слагат край на всички спорове относно съсобствеността на недвижимите имоти?

За определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди при данни за общо заболяване, възрастови промени и лично поведение на трудоустроеното лице, ползването на неплатен годишен отпуск, както и на каква база следва да се определи размерът на дължимото обезщетение – средното месечно възнаграждение за заеманата длъжност или на база месечното възнаграждение на лицето, претендиращо обезщетението?

Относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това.
За задължението на съда да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да предостави упражняването на родителските права.

Присъствие на застрашения от изключване член на сдружение на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива?
Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?

Как се формира обезщетението за имуществени вреди при професионално заболяване?

Следва ли при спор относно упражняване на родителски права съдът да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред?

Допустимо и правомерно ли е, след като въззивният съд е допуснал и приел поредна експертиза за установяване на факти и обстоятелства, релевантни за правния спор, с които делото е вече попълнено, да кредитира и обоснове съдебния акт само на последната експертиза, като игнорира и пренебрегне другите приети по делото експертизи, без да изложи каквито и да било съображения и мотиви затова?

За правното естество на решението за разпределение на ползването на притежаваното от съпрузите семейно жилище на основание чл. 56, ал. 5 СК и неговата обвързваща сила, както и за правото на действителния собственик или титуляр на правото на ползване да защити правото си.

Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва изплащането на трудово възнаграждение, когато получаването не е удостоверено с подпис на работника?

За правомощията и задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства и всички, направени от страните доводи и възражения по делото.

Подаване на жалба до прокуратурата от собственика на имота срещу владелеца на същия имот смущава ли владението на последния, правейки го неспокойно и прекъсва ли придобивната давност?

По какъв начин следва да се докаже, че даден държавен имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие като предпоставка за придобиването му от търговското дружество, в което е преобразувано предприятието, на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./?

Допустимо ли е при наличие на задължителна съдебна практика относно приетия процент на съпричиняване на едно от пострадалите лица, то при определяне на съпричиняването от страна на другите пострадали и идентичен механизъм на настъпване на вредоносното събитие, да се определя различна степен на съпричиняване?

Следва ли съдът да основе решението си само на част от събраните по делото доказателства, без да изложи съображения защо не обсъжда и не взема предвид останалите?

Следва ли при определяне правото на едно лице да получава издръжка в нейния конкретен размер да се преценява според конкретните нужди на правоимащия, а не абстрактно?
Следва ли да се приеме осигуряването на подслон и нормални жилищни условия за живот на дарителя чрез предоставяне на същия за безвъзмездно ползване на собствен на подарения недвижим имот, като форма на предоставяне на издръжка от надарения?

Следва ли работодателят да извършва проверка за подходяща работа за трудоустрояване на работник, който е със 100 % трайно намалена работоспособност?

Относно задължението за доставка на вещ - наличието на доминицилирана уговорка за местоизпълнението представлява ли косвено доказателство за надлежното изпълнение на лицето, намиращо се (в т. ч. развиващо своята професионална дейност и ракламиращо се) на адреса?

Достатъчно ли е за разкриването на персонална симулация при сключване на договор да е налице знание и намерение за симулирането у подставеното лице и действителния приобретател на правата или следва и противната страна по договора да е изразила воля за това?

Търпят ли подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди религиозните организации от изразени чрез средства за масово осведомяване обидни, клеветнически твърдения, уронващи авторитета им, обусловил изхода на обжалвания съдебен акт?

Следва ли съдът по всяко време на висящността на процеса служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните ?

За преценка за съответствието между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум.

Допустими ли са свидетелски показания за установяване на плащане по сключена в нотариална форма сделка между роднини по права линия?

Може ли да бъде променен с конклудентни действия договорът за възлагане на управление на дружеството с ограничена отговорност в частта за определеното възнаграждение на управителя?

Следва ли съделител, заявил претенция за възлагане, за когото съсобствеността е възникнала вследствие откриване на повече от едно наследство, да доказва, че е живял в процесното жилище поотделно към датата на смъртта на всеки от наследодателите си или е достатъчно да докаже, че е живял в процесното жилище непрекъснато през целия период, през който са се откривали наследствата?

Относно белезите и критериите, по които се преценява дали владението е скрито или явно, с оглед на особеностите на настоящия случай, при който имотът се обитава от няколко лица в роднинска връзка, които се конкурират спрямо собственика като владелци, позоваващи се на придобивна давност.

Дали подлежи на отмяна, респ. на обезсилване съдебно решение, поради наличието на процесуални нарушения, които не засягат защитата и правата на обжалващата страна?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

Дали гражданския съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по водено наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие?

При изрично съгласие на кредитор, третото лице да замести длъжник, нужно ли е изрично писмено съгласие и на третото лице, което не е страна в договор между длъжник и кредитор?

Относно възможността застраховател по застраховка „Каско на МПС“ да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на уговорено в застрахователния договор и общите условия към него основание за освобождаване от отговорност при управление на автомобила от водач, употребил алкохол над допустима от ЗДвП концентрация.

Решението за прогласяване на нищожността на разпоредителната сделка, от която длъжникът черпи правото си на собственост може ли да бъде противопоставено на банката-ипотекарен кредитор, която не е била страна по делото, в случаите когато ипотеката е била учредена преди образуване на производството, по което е било постановено решението?

Относно значението на признаване на иска от ответника пред въззивен съд в случай, че искът е оспорен от особен представител, и първоинстанционният съд е отхвърлил иска.

Възможно ли е да има вреда за дружеството, за която отговаря неговият управител, при условие че извършените от управителя действия не влизат в противоречие с параметрите на продажбата, зададени с решение на общото събрание на търговското дружество?

Нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скица на вещо лице, изслушано по друго дело и площ, установена от вещо лице по делото?

Участието в общото събрание на лица, които не са член - кооператори, прави ли незаконни взетите от събранието решения?

При липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия преминава ли върху цедента правото да обяви кредита за предсрочно изискуем?

Как следва да се установи действителната воля на страните при прехвърляне на обект от сграда, без посочване на неговите граници - чрез изследване на неговия настоящ статут или към минал момент и следва ли да се приеме, че са налице два обекта ако такива са съществували още при построяване на сградата?

Възможно ли е дворно място, представляващо обща част, да се превърне в обикновена съсобственост с трети лица, непритежаващи самостоятелни обекти в сградата, изградена след сключването на предварителния договор за прехвърляне на идеални части, без изрично изразена воля от страните по договора?

Когато в текста на един договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което е страна по него се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него, като физическо лице, необходимо ли е той да положи отделен подпис с указание, че се полага в лично качество, или наличието на валидно положен от него един подпис го обвързва и в двете качества?

За формата на вината при отговорността на работника или служителя за връщане на неотчетен аванс и за тежестта на работодателя да докаже умисъла на работника или служителя при причиняването на вреди от неотчетен аванс.

Допустимо ли е предявяването на нов иск за разликата над размера на частичния иск до пълния размер на претендираното вземане в случай, че предявеният преди това частичен иск е бил уважен частично?

Задължен ли е съдът, когато е сезиран с иск против малолетни наследници, да им определи срок, в който да заявяват дали приемат наследството или не, както и да проведат процедурата по съставяне на опис на наследството и дали неприемане на наследството по опис води до липса на материалноправна легитимация на ответниците по иск за установяване прекратяване на учредено в полза на наследодателя им право на строеж поради неупражняването му, когато към датата на предявяване на иска те са недееспособни малолетни наследници?

За характера и предпоставките на отговорността на гаранта по договор за портфейлна гаранция, обезпечаващ вземания по банкови кредити.
За настъпването на предсрочна изискуемост при договорена „автоматична предсрочна изискуемост" по договор за банков кредит.
Представлява ли предсрочната изискуемост на кредита краен срок за издължаването му?

Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, и в частност – следва ли пълномощното да указва в какъв срок трябва да бъде платена уговорената по договора цена на недвижимия имот ?

При тълкуване на договор за продажба, сключен с нотариален акт, следва ли да се вземат предвид доказателствата, представени пред нотариуса за изповядване на сделката и да се отчете грешката на техническите органи за индивидуализирането на имота по действащия устройствен план , за да се установи действителната воля на страните по отношение на прехвърления имот?

Въз основа на кои обстоятелства се извършва преценката кога представителят, при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания, и в частност – съставлява ли единствен признак за увреждането неадекватността на престациите по договора?

При преценка дали дадения от работодателя срок е разумен и достатъчен, съдът би ли следвало да се съобрази с обстоятелството, че работникът или служителят познава документацията, която ще послужи за основа на обясненията му, както и че е организирал добре защитата си, не възнамерява да представи възражения, обяснения и доказателства в подкрепа на същите обяснения, което е видно от подробни възражения по констативен протокол, в който нарушенията на трудовата дисциплина са установени и подробно описани?

Относно начина, по който следва да бъде определен размера на дела на напуснал/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в случаите по чл. 97, ал. 2 ТЗ.

Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителната си власт извърши правното действие, за което е упълномощен, /в частност изтегли определена сума от банкова сметка на упълномощителя/, може ли да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях и довереникът дължи ли отчет по нея?

Представлява ли произнасяне по възражение за надзастраховане по чл. 204, ал. 1 КЗ /отм./ прилагането от съда на клауза от общите условия към застрахователния договор, която редуцира отговорността на застрахователя по специална договорка за допълнително застрахователно обезщетение за разчистване на развалини и останки?

На какви изисквания следва да отговарят осъществените от изпълнителя строително монтажни работи, неуточнени по съдържание , количество и качество в договора за възлагане строителство на сграда, поради противоречие на обжалваното решение с решение № 48 по т.д.№ 822/2010г. на ВКС, ІІ т.о. в решаващата му част?

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

Налице ли е противоречие с чл. 63, пар. 1 ДФЕС на пар. 8 ПР ЗИД ЗПСК /сега отм./ и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната норма, като противоречаща на общностното право?

От кой момент Гаранционен фонд дължи лихва за забава върху присъдените обезщетения?

Дали съдебната отмяна на индивидуален административен акт с допуснато по закон предварително изпълнение /в частност – решение на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп/, представляващ елемент от сложен фактически състав на гражданско правоотношение, води до заличаване с обратна сила на породените въз основа на него правни последици в рамките на правоотношението?

Следва ли поемателят по запис на заповед да докаже наличие на каузално правоотношение, между него, като поемател, и длъжника – издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, в хипотеза на общо оспорване на вземането от ответника – издател на менителничния ефект, по предявен от поемателя менителничен иск?

Относно правните последици на отмяната на административен акт по чл. 32, ал. 4 във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 13, предл. първо ЗЕ (Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР), с който са определени временни цени за такса достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до преносната и разпределителните мрежи, по отношение ликвидността на вземането и възможността с него да бъде извършена компенсация.

Относно правото на пострадалия да получи обезщетение за вреди от делинквента, ако е получил обезщетение от застрахователя и е заявил в постигнато с последния споразумение, че получената от застрахователя сума покрива изцяло претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и тези, които евентуално биха настъпили за в бъдеще по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие.

Дали заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване на собственика от негов имот за определен период от време, го лишава за този период от пълния обем на правото му на ползване върху този имот?

Какво значение за правото на обезщетение и размера на същото има обстоятелството, че извършителят и пострадалият са политици, а унизителният за адресата израз е използван във връзка с политическата му и обществена дейност?

При отсъствие на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на Банката, искът по чл. 422 ГПК може ли да се уважи само за изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в счетоводните книги на Банката , базирано на преценка на задължителната съдебна правата по цитираните с определението по чл. 288 ГПК решения по чл. 290 ГПК на състави на ВКС-ТК?

Относно задължението на съда при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила, включително при обсъждане и преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели.

Допустимо ли е разширително тълкуване на разпоредбата на пар. 26, ал. 3 ПЗРЗИДЗА /отм./, изразяващо се в допускане на обратно действие на нормата след като в същата или в друга такава не е визирано такова изключение и действието й изрично е регламентирано за в бъдеще, за конкретно определен срок, чието начало започва с изтичането срока на процесните договори, определящи исковия период в настоящия процес? Допустимо ли е разширителното тълкуване на административните актове издадени от Министър на финансите, изразяващи се в допускането им на обратно действие, след като в същия този административен акт или в друг действащ към този момент нормативен акт не е визирано това изключение, като действието им изрично е регламентирано за в бъдеще, за изрично определен срок, чието начало започва с изтичане срока на процесните договори определящи исковия период в настоящия процес? Следва ли въззивният съд да се произнесе в мотивите на своето решение отменяйки първоинстанционното такова относно това кои факти, които са от значение за делото не са изяснени, кои фактически констатации на първата инстанция не са основани на доказателствата по делото, кои изводи не са обосновани и кои са незаконосъобразни. Несъобразяването на оспореното решение с изискванията на ППВС № 7/27.12.1965 г. води ли до определянето на оспореното решение като необосновано и противоправно?

Налице ли е валидно изразена воля за про­мяна в предназначението на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост при липса на конкретизация в какво се състои промя­ната и възможно ли е осъществяването й въз основа на бланкетно изразе­но "принципно съгласие" на собствениците на останалите самостоятелни обекти?

Относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции по образуваните до влизането в сила на ЗУСЕСИФ съдебни производства по реда на ГПК.

За метода на определяне сумата за уравнение на дяловете между съделителите.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата и доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор.

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото относими и допустими доказателства?

Относно процесуалния ред, по който страна по договор за безвъзмездна финансова помощ може да търси защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган.

Относно служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, което трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288 ГПК.

Физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, има ли качеството на потребител по Закона за защита на потребителя и може ли да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит?

Дали отмяната на индивидуалния административен акт на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до Е. заличава с обратна сила основанието за заплащането на тази цена и дали в този случай подлежат на връщане средствата-предмет на паричните престации, направени през срока на действие на акта, след като е отпаднало с обратна сила основанието, с което се определя конкретният им размер?

Дали отмяната на индивидуалния административен акт на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до Е. заличава с обратна сила основанието за заплащането на тази цена и дали в този случай подлежат на връщане средствата-предмет на паричните престации, направени през срока на действие на акта, след като е отпаднало с обратна сила основанието, с което се определя конкретният им размер?

Допустимостта на евентуалния иск е обусловена от разглеждането и произнасянето от решаващия спора съд по главния иск. Следователно недопустимо се явява произнасянето по евентуалния иск, без разглеждането и произнасянето по главния.

Когато застрахователят писмено е отказал плащане на застрахователно обезщетение, без да оспори валидността на застрахователния договор, означава ли това признаване на неговата валидност и допустимо ли е впоследствие в хода на съдебното производство да релевира възражение за нищожност при положение, че по същия застрахователен договор вече е имало доброволно плащане по предходна щета?

Може ли въззивният съд да приеме за основен спорен въпрос и да обсъди като такъв материалноправен въпрос, който не е въведен от страните по делото по надлежния ред (с исковата молба, с отговора на същата, с въззивната жалба или с отговора на последната), и може ли да не се произнесе по наведените от страните доводи и съображения относно (не)законосъобразността на уволнението?

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение за този размер, включително – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост, както и да изложи мотиви за значението им при определянето на размера на обезщетението?

Дали волята на завещателя по отношение самоличността на бенефициера следва да се разкрие само въз основа на писмения текст на документа, или съдът трябва да съобрази всички факти по делото и установи отношенията между завещател и бенефициер, предхождащи съставянето на завещанието ?

Следва ли по иск за собственост, въззивният съд да обсъжда наново събраните доказателства за правата на ищците, ако не е правен довод във въззивната жалба във връзка с констатациите на първата инстанция по този въпрос ?

Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства и при установено противоречие между тях и останалите доказателства по делото, както и длъжен ли е да изложи съображения защо ги приема за достоверни?

Относно необходимото съответствие между квотата, която съпругът придобива при делбата чрез заплащане, и квотата, върху която възниква СИО.

Необходимо ли е при повдигане на възражение за съпричиняване в отговора на исковата молба ответникът да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава то?

Въз основа на какви предпоставки може да се приеме, че кредиторът по договор за банков кредит е довел до знанието на длъжника волеизявлението си, с което е обявил кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на т.нар.”автоматична предсрочна изискуемост ?

При упражняване на регресното право на застрахователя срещу застрахования, в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ/отм./, може ли застрахователят да претендира платените на третите увредени лица лихви за забава от увреждането до плащането?

Предвиденото в застрахователния договор, сключен при Общи условия, за който е издадена застрахователна полица, изискване за маркиране на автомобила представлява ли отлагателно условие, имащо значение за настъпване действието на договора? Може ли да се приеме, че неизпълнението на това изискване е договорно задължение, чието неизпълнение е съществено с оглед интереса на застрахователя съгласно чл. 211, т. 2 КЗ (отм)?

Нищожно ли е решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД, обусловило вписване в търговския регистър, взето чрез пълномощник при липса на представителна власт и налице ли е в тази хипотеза вписване на несъществуващо обстоятелство? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба?

Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?

Относно материалните предпоставки на чл. 4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация и разпределението на доказателствената тежест по този иск.

С обжалваното решение, въззивният състав не се е съобразил с връзката между двата иска, определена от ищеца в исковата молба и се е произнесъл директно по евентуалния иск, без да разгледа главния. Съгласно процесуалноправната доктрина и съдебната практика допустимостта на евентуалния иск е обусловена от разглеждането и произнасянето от решаващия спора съд по главния иск. Следователно недопустимо се явява произнасянето по евентуалния иск, без разглеждането и произнасянето по главния.

Относно собствеността на процесния апартамент с оглед задължението на касаторката по чл. 7, ал. 2 ЗСГ /отм./ да отчужди притежаваната от нея идеална част от друг неин апартамент, което е осъществено със съдебна спогодба.

При определяне на релевантния период по искове с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм/, следва ли съдът да определи периода на престъпна дейност, съобразно всички извършени от ответника престъпления, попадащи в хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон ?

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната, респективно електроразпределителните мрежи и как то се отразява на правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Как следва да процедира съда, сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, когато правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от претенцията му да е титуляр на правото, което отрича на ответника, при формиране на извод за недоказаност на фактите, на които се основава правото на собственост на ищеца- да прекрати производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по съществото на спора?

Относно липсата на мотиви води ли до нищожност на съдебното решение.

Относно противоречие с разясненията, дадени в т. 19 на ТР № 1/2000 год. на ОСГК, относно съдържанието на мотивите на въззивната инстанция, която е съд по същество и е длъжна да разгледа самия материалноправен спор, като обсъди всички доказателства по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./.

Дали обект от многоетажна сграда става годен предмет на гражданския оборот преди завършване на сградата в груб строеж – изпълнени ограждащи стени и покрив. Твърди, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя решения, както и че даденото разрешение от съда противоречи на преобладаващото разбиране, че обекти на гражданския оборот възникват след построяване на сградата в груб строеж – външни стени и покрив?

При дадено разрешение от съда за неограничено пътуване на детето, достатъчно защитен ли е неговият интерес , предвид факта, че родителят на който са предоставени родителските права сам ще преценява възможността за пътуване и не влиза ли това в противоречие с разпоредбата на чл. 76, т. 9 ЗБДС, която дава право на всеки родител на самостоятелна преценка по този въпрос?

Подлежат ли на възстановяване земеделските земи, които не са застроени законно и върху тях не са проведени мероприятия, но са отредени за озеленяване, като и представляват ли трафопостът и подземните комуникации съоръжения, които са пречка за реституция на земята?

Относно допустимостта на отрицателния установителен иск при конкуренция на права между бивш собственик на земеделска земя и лице, претендиращо трансформация на правото на ползване в право на собственост, респективно неговите правоприемници.

Как следва да процедира въззивният съд ако районният съд е допуснал делба на имот, индивидуализиран в исковата молба по отменен регулационен план?

Годно доказателство за установяване на правото на собственост на внесени в ТКЗС земи ли е молбата за членство и книгата за членство е от значение за делото, защото е обусловил решаващите изводи на съда?

Кога е налице промяна в обстоятелствата, която да налага изменение / в случая с ограничаване/ на режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не са възложени за упражняване родителските права, въззивното решение противоречи на трайна практика на ВКС по ГПК, отм., приложена към жалбата и цитирана в определение по чл. 288 ГПК?

Относно момента на трансформиране правото на строеж върху конкретен обект от сграда в право на собственост – с изграждането в груб строеж на всеки самостоятелен и отделен обект на вещни права, или с изграждането в груб строеж на цялата сграда, в която се намират тези обекти.

Относно обективните предели на силата на пресъдено нещо, възникнала като правна последица от влязло в сила решение по реивиндикационен иск, по който претендираното право на собственост произтича от наследствено правоприемство.

Допустимо ли е съдът да се произнася по валидността на отказ от наследство при липса на възражение?

Дали пропускането на името на един от ищците или ответниците представлява очевидна фактическа грешка или непълнота на решението, ако съдът е формирал воля за отхвърляне на исковете изцяло ? Допустимо ли е при разглеждане на въззивна жалба срещу първоинстанционно решение за поправка на очевидна фактическа грешка съдът да се произнесе по молба за постановяване на допълнително решение ? Допустимо ли е обжалване от ответника по иска на решение за поправка на очевидна фактическа грешка на положително за този ответник отхвърлително решение ? Подлежи ли на разглеждане жалбата на ищците срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка в случай на отмяна на това решение от въззивния съд ?

Поначало процесуалната легитимация на страните в исковия процес се определя от твърденията, обективирани в исковата молба, относно притежаването на спорното материално право от ищеца и оспорването му от конкретния ответник. В дадения случай изложеното в обстоятелствената част на исковата молба сочи на наличие на спор за собственост между ищците и държавата чрез неин орган в лицето на областния управител. Следователно, надлежен ответник по иска за собственост е самата държава, а определянето на конкретния правен субект, който да вземе участие в съдопроизводствените действия, е въпрос не на процесуална легитимация, а на процесуално представителство, което по отношение на държавата е уредено в закона по императивен и нетърпящ отклонения начин. Независимо кой държавен орган е предизвикал правния спор, пред съда държавата се представлява поначало от министъра на финансите, а при спор за недвижими имоти- държавна собственост представителството се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството /чл. 31 ГПК/.

Кога съсобственикът ползва общата вещ лично и определя ли се изводът за лично ползване от предназначението или естеството на общата вещ?

Дали при предявен иск за собственост от търговско дружество, в активите на което е включено имущество, за което е признато право на обезщетяване на ответника със съсобственост на основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОСОИ, може да се оспорва валидността и законосъобразността на издадената заповед на ведомствения ръководител по чл.6 ал.1 т.1 ЗОСОИ , с която са определени квотите в съсобствеността ?

Относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след преценка от съда на всички установени по делото, конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Относно мотивирането на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и какви са значението и ролята на предизвестието за уволнението в тази връзка.

Относно разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.

Относно преценката на изменението на обстоятелствата, като основание за промяна на мерките по упражняването на родителските права, и конкретно – на поведението на родителите и на останалите установени по делото причини, довели до категорично нежелание у детето да живее с родителя, на когото е било предоставено упражняването на родителските права с предходното съдебно решение. В определението по чл. 288 ГПК е прието е, че този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. V ППВС, във вр. с т. II ППВС № 1/12.11.1974 г.

Допустимо ли е присъединяване на изтекла давност от “купувачите” по предварителен договор към тази,която е изтекла за “продавача”?

Относно възможността да бъдат представени пред въззивната инстанция нови доказателства при обективна невъзможност за своевременното им представяне в хипотеза,при която определен въпрос не е бил поставян като спорен пред първоинстанционния съд и доказателства за това са ангажирани от предявилите иска лица едва в производството пред въззивния съд. Относно началния момент,от който започва да тече придобивна давност по отношение на имоти,заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск ?

Относно доказателствената сила на нотариалния акт, обективиращ дарението относно установяване наличието на предпоставките по чл. 13, ал. 7 СК (отм) от 1968 год., при действието на който е сключена сделката. Относно предмет на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК, приключило с постановеното определение от 6.06.2013 год.

Относно допустимостта за възлагане на имота в общ дял, вместо да се предпочете онзи от съделителите, който предложи по-висока цена. В т.7 на тълкувателното решение е прието, че ако повече от един съделител отговаря на условията по чл.288, ал.3 ГПК /отм./, единственото основание, даващо приоритет е предложената най-висока цена, като в мотивите е отбелязано, че принципно не може да има групиране на сънаследниците и възлагане в общ дял по чл.288, ал.3 ГПК /отм./.

Въвеждането в заблуждение относно вида, характера и съдържанието на сделката, или въвеждането в заблуждение относно правните последици на сделката е релевантно за измамата, като основание за унищожаване на сделката? От значение ли са за измамата, като основание за унищожаване на сделката, мотивите на страната по сделката за нейното сключване ?

Може ли да се използва като защитно средство пред въззивния съд доказателство, което страната е могла да представи пред първата инстанция с оглед фактическите констатации в първоинстанционното решение и опровергаването им?

Относно осъществяването на предварителната закрила при уволнение на членове на синдикалното ръководство на синдикална секция, при представени по делото доказателства за „легитимност” на същата. Може ли да се приеме едно писмено изявление за подписан документ, в случая – заповед за уволнение, при положение, че липсва собственоръчен подпис на издателя му, а вместо това е положен печат (щемпел) от подписа му, при което липсват индивидуализиращи признаци на саморъчния подпис и не може да бъде установена автентичността на документа?

Относно придобиване на правото на собственост на основание давностно владение по време на брака и снабдяването с констативен нотариален акт за това право след смъртта на единия съпруг, което обстоятелство е обусловило извода на въззивния съд за наличие на индивидуална собственост в лицето на снабдилия се с нотариалния акт съпруг, т.е. за незачитане на изтеклата по време на брака придобивна давност при липсата на позоваване на това придобивно основание приживе и на двамата съпрузи.

Относно относимостта на факта на необособеност на пристройката към жилищната сграда като самостоятелен обект на правото към първата фаза на делбеното производство.

Дали когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, е следва имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество е включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита включено в кръга на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП ?

Относно предпоставките за освобождаване от отговорност на застрахователя спрямо увреденото лице-ищец по иска по чл. 226 КЗ при прекратяване на застрахователното правоотношение по задължителна застраховка ГО на водачите на МПС в хипотезата на чл. 202, ал. 2 КЗ.

Счита ли се за осъществено плащането на застрахователното обезщетение със задължаването на сметката на застрахователя или за да е валидно, следва да се установи и постъпването на сумата по сметката на застрахования ?

Дали предвидената в чл. 8.1 от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С. отговорност при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива е приложима както при и по повод удостоверяване изпълнението на задължението по договора, така и при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива преди сключването на договора ?

Представлява ли фактурата и/или предварителният договор за продажба между ползувателя на помощта и доставчика разход по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 15/2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по Специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Р България (С.)?

Относно задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и да обсъди доводите на страните, както и да мотивира решението си по съществото на гражданскоправния спор.

Поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване капитала на еднолично АД с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако това обстоятелство не е вписано в търговския регистър, а спрямо третите добросъвестни лица – и ако не е обнародвано в “Д. вестник? Ползва ли се с пряко отчуждително действие и води ли до промяна в собствеността последвалото разпореждане на МС № 10/23.03.1999 год., с което включеният в капитала на [фирма] имот?

Относно грешка в мотивите на акта, свързана с отразяване на обжалвания резултат-вместо „уважен” е написано „отхвърлен” не променя нито извода.

Относно възможността да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот,който е застроен със законни сгради.

Дали е налице основание за отвеждане на член на състава на съда в случай,че негов съпруг е участвувал в производството по делото като вещо лице в производството в предходната инстанция ?

Наличие или липса на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост при спор за собственост върху недвижим имот и разпределението на доказателствената тежест като предпоставка за допустимостта,по който въпрос поддържа,че е налице противоречива практика на съдилищата?

Относно възможността преустроен обект,който отговаря на изискванията за жилище,установени в действащите технически правила и норми,да бъде придобит по давност или посредством друг придобивен способ,както и по въпроса за доказване на промяната в статута на обекта и придобиването на собствеността, свързани с въпроса за доказателственото значение и последиците на удостоверението за търпимост.

Дали определящо е само мястото на работа или следва да се има предвид естеството на трудовите функции при преценката за наличие или не на относително самостоятелна обособена структура в рамките на общото щатно разписание, обуславяща от своя страна преценката задължен ли е работодателят да извърши подбор при закриване на такава структура или при съкращаване на всички длъжности в нея? Относно особените случаи, когато със съответните актове на компетентните за това общински и държавни органи учебни паралелки от закрито училище в едно населено място са присъединени към училище в друго населено място и впоследствие са закрити и тези присъединени паралелки.

Кога веднъж установено владение е прекъснато,с какви действия и на кои лица както и по въпроса за вида действия,които владелецът следва да извършва,за да се приеме,че осъществява непрекъсната фактическа власт върху един имот?

Относно допустимостта на съдебната делба на земята като обща част на отделните обекти в сграда, етажна собственост, в хипотезата на принадлежност към един от тях, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика.

Относно допустимостта на съдебната делба на земята като обща част на отделните обекти в сграда, етажна собственост, в хипотезата на принадлежност към един от тях, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика .

Относно прилагане правните последици на решението по иска по чл. 7 З. спрямо трето неучаствало в делото лице, което е придобило имота преди завеждане на иска и възможността да прехвърли собствеността на последващ приобретател.

Отговаря ли съдът за вреди по чл.2,т.2 от ЗОДОВ, когато осъдителната присъда е отменена по реда на инстанционния контрол и подсъдимият – оправдан от по-горната съдебна инстанция ?

Обема от права на собственика на терена и обема от права на суперфициарния собственик по отношение на дворното място,в което е построена сградата?

Относно въпросите и обстоятелствата, които следва да бъдат обсъдени от съда при решаване на спора по чл. 106,ал.5 СК / отм./ за промяна в упражняването на родителските права и мерките относно тяхното упражняване.

Относно условията при които собствеността възниква в полза на други правни субекти извън посочените електроразпределителни дружества и осъществени ли са тези условия в конкретния случай. С Решение № 300 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 169/2009 г., III г. о., ГК. Относно възможността и други субекти извън енергопреносните дружества да бъдат собственици на енергийни обекти .

При извършеното преобразуване със Закона за преобразуване на С. войски и В. на К. по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, кой е компетентен да възстанови ищеца на работа – министърът на регионалното развитие и благоустройството или министърът на отбраната?

Относно пределите на задължителния характер на решенията на ВКС,с които делото е върнато на първоинстанционния или въззивния съд,но без постановен от този съд съдебен акт да е бил отменен.

Дали последващо завещание,което касае само реална част от имот отменя предходно завещание,с което е извършено разпореждане с идеална част от имот,както и дали е нищожно завещание,което касае реална част от имот,която не може да се обособи самостоятелно ?

Обвързан ли е въззивният съд от определението на първата инстанция, с което е отказано да се допусне изменение на иска поради противоречие на обжалваното решение с решение на ВКС, ТК № 81 от 01.07.2009 г. по т. д. № 708/2008 г. ?

Относно някои въпроси за погасителната давност при вземания от непозволено увреждане.

Дали липсата на издаден нотариален акт, след изкупуване на имота придобит при проведен търг/ публична продан/ съгласно решение по извършване на делбата от 1985 година и определяне на купувач от Г. е пречка за зачитане вещно-правните последици на делбата и ПП и за водене на установителен иск за собственост?

Относно характера на обособените избени помещения в една сграда,в която отделни жилищни обекти принадлежат на различни собственици и за възможността правото на собственост върху така обособените избени помещения да принадлежи на лица,които не притежават право на собственост върху самостоятелен жилищен обект,както и за обема права,прехвърлени по договор за продажба,имащ за предмет самостоятелно жилище в сграда в режим на етажна собственост.

Относно правното значение на приноса в придобиването на имуществото,съпоставен с доходите на съпрузите и за значението на съотношението между доходите и приноса като цяло.

Следва ли то да бъде кредитирано доколкото по делото няма данни в противен смисъл и когато ответникът по ревандикационен иск е направил възражение за придобиване на имота по давност това достатъчно ли е съдът да приеме,че той владее имота,щом няма данни да го владее някой друг?

Относно правомощията на втората инстанция и задължението на въззивния съд да разгледа самия материалноправен спор по същество като обсъди всички доводи и възражения на страните.

Дали договорът с нотариална заверка на подписите, с който носителите на правото на строеж разпределят собствеността върху бъдещите обекти в общата сграда, създава разделна собственост върху тези обекти? Дали прехвърлянето на реални обекти от съсобствена сграда има вещен транслативен ефект?

Необезпокоявано ли е владението на сънаследствен имот като елемент от придобивната давност при оспорването му от част от съсобствениците и зачитане на техните права с влязло в сила решение, в която насока няма съдебна практика и произнасянето ще допринесе за точното прилагане на закона?

Относно вида и предмета на ищцовата претенция, при позоваването в исковата молба на реда по чл. 13б З. за връщане на получени на отпаднало основание компенсаторни записи и заявената с въззивната жалба алтернативност на претендираното / компенсаторни записи със съответната номинална стойност или левовата им равностойност/ – т.9 от ТР №1/01 г., е от значение за точното прилагане на процесуалния закон при защита на съдебно предявеното право.

Как се разкрива симулацията в договорите?

Относно незаконосъобразност на извода, че постановеното решение от ОСЗ гр. С. от 05.03.1993 г. не легитимира касаторите, ищци по иска, като собственици на имота.

Може ли да се реституира в повече от съществуващото от една вещ и може ли съдът да постановява ревандикация на несъществуваща част от имот, или в този случай се произнася плюс петитум?

Обусловено ли е оттеглянето от виновно поведение на някоя от страните?; Дължи ли се обезщетение за в бъдеще, съобразно уговореното възнаграждение за периода след оттеглянето на поръчката и до изтичане срока на договора?

Кои разходи следва да се отчитат като изпълнение на поетото с приватизационен договор задължение за извършване на инвестиции – разходите за придобиване или обновяване на дълготрайните активи на дружеството или и текущите разходи, направени за обикновената поддръжка на съществуващи активи на приватизираното дружество?

Относно правното значение на записа на заповед за заемното правоотношение между страните, касационно обжалване не следва да се допуска.

Кой е пасивно легитимиран да отговаря по иска – общината (доколкото тя е страна по договора) или дружеството? Какъв е срокът на погасителната давност за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск при договор за управление – 3 или 5 годишен? Приложими ли са по аналогия разпоредбите на КТ при определяне размера на обезщетението за неизползван отпуск?

Относно досежно валидното приемане на работа, възложена за изпълнение по договор за изработка, сключен между страните по спора.

Относно отговорността на ответното застрахователно д-во за реимбурсиране по реда на чл. 402 /отм./ ТЗ на платеното от застрахователя касатор обезщетение по риска „Автокаско” в противоречие с установена трайна практика на ВКС, според която ангажирането й по риска „гражданска отговорност” е винаги възможно, освен ако са налице данни, че владението върху увреденото МПС е било противозаконно отнето и у неговия водач не се намират ключовете и регистрационния талон.

Относно субективно убеждение за собственост на една вещ наличието на застрахователен интерес при имуществените застраховки, положително разрешен от САС, е в противоречие с разрешението в цитирана практика на тричленни състави на ВКС.

Относно приложението на общите правила за подзастраховане при имуществено застраховане на бъдеща реколта - тютюн тип”В”, с оглед невъзможността да се определи действителната стойност на вещта /застрахователната стойност/ към момента на сключване на застрахователния договор и съответно да се съпоставя тази стойност спрямо уговорената от страните застрахователна сума.

Подлежат ли на обезщетяване неимуществените вреди, настъпили в резултат на влошаване на здравословното състояние и кога е налице такова.

Относно формата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Представлява ли записването в емлячен регистър ,което не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такова писмено доказателство,т.е. необходимо ли е посредством изброените в чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ доказателства да бъде установено осъществяването и на конкретен придобивен способ ?

Относно правото на собственост върху процесния трафопост, като енергиен обект по см. на пар.1,т.23 от ДР на ЗЕ – с оглед разпоредбите на чл. 2, ал. 1 ЗЕл. от 1975 г., отм., действащ към момента на приватизационната сделка, от която черпи правата си ищецът „Рем и Т. “ЕО. , и тези на чл. 117, ал. 7 ЗЕ пар. 4, ал. 1 ЗЕ и пар. 4, ал. 11 ЗЕ – е от значение за точното прилагане на закона.

Относно правната природа на решението на ОСЗ /ПК/,с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ,противопоставимостта на това решение на трети лица, разпределението на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване при направено оспорване на това решение,както и определяне предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест при наведени доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Относно писмените доказателства,посредством които в производство по чл. 11, ал .2 ЗСПЗЗ е допустимо установяване принадлежността на правото на собственост върху заявени за възстановяване земеделски земи към патримониума на наследодателя и по-специално по въпроса представляват ли извлечението от емлячен регистър и данните по картен материал,които не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такива писмени доказателства.

Относно възможните оспорвания и възражения,които ответникът по предявен ревандикационен иск може да прави в хипотеза,при която се иска предаване на владение върху имот,собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Необходимо ли е при спор за собственост към настоящия момент да се установи дали наследодателят на ползуващите се от решението на ПК/сега ОСЗ/ лица е притежавал имота към момента на внасянето му в ТКЗС?

Относно необходимостта да бъдат съобразени вътрешните отношения между лицето,което твърди,че фактическата власт се упражнява от негово име и лицето,което упражнява фактическата власт върху един имот,както и по въпроса досежно начина,по който следва съдът да извърши преценка на събраните по делото доказателства и по-специално свидетелските показания при наличие на противоречие както между показанията на различните групи свидетели,така и между тези показания и данните за правнорелевантните факти,съдържащи се в други доказателства.

Относно възможните оспорвания и възражения,които ответникът по предявен ревандикационен иск може да прави в хипотеза,при която се иска предаване на владение върху имот,собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, във връзка с което се поставя и въпросът необходимо ли е при спор за собственост към настоящия момент да се установи дали наследодателят на ползуващите се от решението на ПК/сега ОСЗ/ лица е притежавал имота към момента на внасянето му в ТКЗС.

За размера на наследствения дял на съпруг, който наследява наред с възходящи или с братя или сестри на наследодателя.

Относно събирането и преценката на доказателствата по делото, разпределение на доказателствената тежест , задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание, какво следва да съдържат мотивите. Кога следва да се приеме, че заповедта е достатъчно мотивирана?

Относно пазарната оценка на новообразуваните при делбата обособени обекти.

Какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск, поради което и с оглед липсата на данни в настоящия случай кой владее спорния имот, то изводът в обжалваното въззивно решение за недопустимост на отрицателния установителен иск е в противоречие с този по цитираното решение на ВКС?

Относно активната легитимация на собственицата на застраховано по риск „гражданска отговорност” МПС да получи обезщетение като трето увредено лице при ПТП, настъпило когато не тя е управлявала автомобила, но е пътувала на едно от местата в него, понеже сега действащата разпоредба на чл. 257, ал. 3 КЗ, която се отнася до задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, е категорично в смисъл, че за трети лица се смятат „всички лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди”, но към датата на процесното ПТП /27.V.1999 г./ е бил в сила чл. 80, ал. 2 ЗЗ /Обн. ДВ, бр. 86 от 11. Х.1996 г./, отричащ качеството на „трето лице” на водача на МПС, а също така и на съпрузите, както и на роднините по права линия до втора степен вкл. на застрахованите, т.е. на изброените в първата точка на чл. 77, ал. 1 от този специален закон лица.

Относно разпределението на доказателствената тежест и задължението на съда да даде указания за представяне на частите от протокола на общото събрание на етажната собственост, както и по въпроса допустимо ли е да се отменя решение на ОС на ЕС на основание, което не е посочено в исковата молба.

Има ли хипотеза, в която допустимостта на отрицателен установителен иск в защита на собствеността не следва от закона, но ищецът има интерес от предявяването на петиторния иск?

Дали може да се приеме за доказано твърдение за произход, въз основа на свидетелстващ документ, възпроизвеждащ съдържанието на друг документ, в който са посочени родителите на починало лице?

Дали когато дворното място представлява обща част на построена в него сграда в етажна собственост и се допуска делба на обект в етажната собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част от земята, върху която е построена сградата ?

Длъжен ли е съдът да изследва условията, при които е сключен договор за продажба чрез пълномощник на продавача, и трябва ли да обсъди и да вземе предвид какви са мотивите на пълномощника за сключването на сделката, с оглед това дали тя е в интерес на упълномощителя-продавач и дали уговорената цена е изгодна за него? Длъжен ли е съдът да се обоснове защо възприема (кредитира) или не, приети по делото експертни заключения на вещи лица?

Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да обсъди защитните тези, доводите и възраженията, направени с въззивната жалба, преди да се произнесе по спорния предмет на делото?

Относно формата на уведомлението по чл. 325, ал. 1, т.1 КТ за приемане от насрещната страна на направеното й предложение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие. Относно датата, от която договорът следва да се счита прекратен. Прекратява ли се срочният трудов договор по заместване в случаите, при които трудовият договор със замествания – титуляра, се прекрати?

В кой момент следва да бъде извършено уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – докато трае престоят (спирането на работата за повече от 15 дни) или след него ? Към кой момент следва да се преценява законосъобразността на извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – към момента на връчването на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или към следващ момент – връчването на заповедта за прекратяването му ?

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на първоинстанционното решение?

Следва ли да се приеме, че е налице бездействие на съделителите при наличие на заключение на съдебно-техническа експертиза за поделяемостта на имота и изработен от вещото лице инвестиционен проект или съдът е длъжен да изпрати този проект за становище на главния архитект на общината, както и по въпроса какво е съотношението между изискванията на ГПК, ЗУТ, З. и Закона за културното наследство по отношение на действията на страните и действията на съда при наличие на данни за поделяемост на имот-паметник на културата и какво е съотношението между разпределението на доказателствената тежест и изискванията за извършване на съответните действия от страна на сезирания съд ?

Възможно ли е помещение, разположено в една сграда, но предназначено функционално да обслужва и друга сграда, да представлява обща част на двете сгради, и изгубило ли е същото характера си на такава обща част, ако впоследствие първоначалната функционална връзка между сградите вече не съществува?

Относно правомощията на въззивния съд при преценка за наличието или липсата на основание за отвод по отношение на съдебния състав в първоинстанционното производство.

Дали се дължи неустойка, уговорена за неизпълнение при разваляне на договора?

Задължен ли е въззивния съд да извърши проверка на събраните по делото доказателства и да разгледа по същество направените доводи във въззивната жалба относно правопораждащото действие на осъществилите се правопораждащи факти? Задължен ли е въззивния съд да обсъди дали извършената замяна на недвижими имоти, обективирана в протокол от 10.04.1959 г., е породила транслативно действие и за спорния имот, при направен довод, че няма данни той да е одържавяван и предоставян за ползване на Института по хидрология и метеорология?

По въпроса за прекратяването на двустранен договор

От какъв факт произтича задължението на възложителя за заплащане възнаграждение за изработеното – от приемането на изработеното или от съществуването му като изпълнена работа във фактическо държане на възложителя ?
Само от фактическо държане на изработеното от възложителя може ли да бъде обоснован извод за приета от него / одобрена в качествено и количествено отношение / работа ?

Спорният предмет е индивидуализиран в достатъчна степен по основание и петитум – вземане за цената на доставка, превоз и полагане на бетон, като не е налице несъответствие между изложените фактически твърдения в обстоятелствената част и заявеното към съда искане. Претенциите не се посочени по пера, включително вид и количество на доставения бетон, но в исковата молба изрично се препраща към фактурите, които са приложени към нея. По този начин претенцията на кредитора е индивидуализирана както с посочване на фактурите, така и с размера на вземането по всяка една от тях.

Може ли съдът да отхвърли иска като недоказан по размер, когато е доказан по основание; за служебното задължение на съда за назначаване на експертиза за доказване на размера на иска и приложението на чл. 130 ГПК /отм./?

Одобрените бюджетни кредити по инвестиционни програми с Постановление на Министерския съвет като допълнителни целеви субсидии за капиталови разходи и реализирани с акт на Министерството на финансите с промяна в размера на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет, но непреведени в пълен размер от Министерството на финансите на общините и задържани като резерв, могат ли да бъдат предмет на разпореждане от страна на общините?

Дали връщането на вещта, предоставена за ползване на основание договор за лизинг, освобождава лизингополучателя от изпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски за периода от връщането до изтичане на срока на договора?

Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска факт. Нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С определение по чл. 288 ГПК ВКС е допуснат касационен контрол на обжалваното въззивно решение по въпроса за евентуална му недопустимост, предвид произнасяне от съдилищата по осъдителен иск, а не по специалния установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане, в хипотеза, когато присъденото парично вземане е в размер над 25 000 лева и е предмет на издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Дали е нищожна - поради противоречието й с добрите нрави, клауза за неустойка по търговска сделка, сключена между търговци, която е била уговорена без краен срок и краен предел на начисляване и по този начин претендираният по делото неин размер надвишавал в пъти цената на договора? За възможността длъжникът да бъде освободен от отговорност по причина, която е съществувала към момента на сключване на договора, при условие, че кредиторът също е знаел за наличието на тази причина? Дали уговорен между страните по сделката срок за изпълнение на задължението на длъжника представлява част от нейния предмет- по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД и съответно невъзможен ли е срок, който към датата, когато е бил уговорен, още не е започнал да тече?

Налице ли е сключен договор за заем, ако същият е антидатиран, когато, към реалната дата на получаване на заемната сума липсва представителна власт на лицето, получило сумата от името на заемополучателя?

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор, кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност и задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност?

Относно обема на отговорността на лизингополучателя към суброгиралия се в правата на лизингодателя по предсрочно прекратен договор за финансов лизинг и по-конкретно – дали в застрахователното обезщетение следва да бъдат включени и вноските с ненастъпил падеж за периода от прекратяване на лизинговия договор до изтичането на срока по него.

При заплащане на застрахования лизингодател на застрахователно обезщетение за всички договорени, но неплатени по лизинга вноски, в хипотеза на връщане на лизинговата вещ / на прекратяване на договора за лизинг преди изтичане на срока му, суброгаторното право на застрахователя обхваща ли лизинговите вноски с ненастъпил падеж към момента на връщане на вещта / на прекратяване на договора за лизинг?

Дали липсата на предпоставките по чл. 193, ал. 3 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение, а именно представяне на доказателство от потребителя на застрахователна услуга за прекратяване регистрацията на увреденото МПС е пречка за заплащане на такова и в хипотезата на предявен суброгационен иск по чл. 213, ал. 1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента.

Дали застрахователното обезщетение по сключената застраховка срещу „разни финансови загуби” по договор за финансов лизинг се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг или само от тези с настъпил падеж до датата на определяне/изплащане на застрахователното обезщетение и конкретно следва ли в застрахователното обезщетение да бъдат включени вноските с ненастъпил падеж при посочване, че разрешението на този въпрос в обжалваното решение е в противоречие с две влезли в сила въззивни решения на Софийски градски съд: р. от 16.05.2012 г. по гр.д. № 13234/2011 г. и р. от 17.10. 2012 г. по гр.д. № 16345/2011 г. ?

На каква база следва да се определи обезщетението за неоснователно обогатяване до размера, до който ответникът се е обогатил за сметка на ищеца вследствие ползване на електрически далекопровод-собственост на ищеца, без да има основание за това. Констатирано е, че обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС Р № 179 от 18.05.2011 г. по т.д. 13/2010 г. на Второ т.о. - основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1,т. 1 ГПК.

Относно противоречието на въззивното решение със сегашната задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 2 от постановките на тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК по тълк.дело № 1/2013 г.

Дължимостта на законната лихва за забава плащането на вземане по запис на заповед обусловена ли е от обстоятелството, че обезпеченото със записа на заповед вземане по каузална сделка включва и договорна лихва и нарушава ли се забраната за начисляване на лихва върху лихва.

Противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за законовата възможност за доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите, ако не е установено неправомерно въздействие от страна на потребителя върху средството за търговско измерване и дали задължителната съдебна практика, създадена преди измененията и допълненията на ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г.) се простира и по отношение на корекциите, извършени при новата законова уредба и дали тя дава правото на доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция. Т.е. дали възможността за едностранна корекция и в кои хипотези е възможна след изменението на ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 год.).

Длъжен ли е съдът при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС в отменителното му решение.

Кой е предвиденият в закона орган, който е компетентен да постанови заличаване на вписвания в имотния регистър, респективно на вписванията извършени по реда на Правилника за вписванията.

Относно установяване на допълнително претърпените от непозволено увреждане вреди спрямо тези, за които на пострадалия е присъдено обезщетение, разрешен в отклонение от разрешението, както и по въпроса подлежат ли на обезщетяване последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението.

Относно предпоставките на пар. 8 ПР ЗИД ЗПСК /ДВ бр.72/01.09.2006 г./ за учредяване на законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор и възможността да се учреди такава ипотека в хипотезата, когато към момента на вписването й длъжникът – купувач вече не е съдружник/акционер в дружеството, в противоречие с практиката в други влезли в сила съдебни решения.

Следва ли в мотивите към решението си въззивният съд да обсъди направените оплаквания и възражения от въззивника в подадената въззивна жалба и да изложи собствени съображения по тях.

Допустимо ли е въззивно решение при предявени пред районния съд няколко обективно съединени иска,в което въззивният съд се е произнесъл по правилността на решението относно исковете,за които решението е влязло в сила и не се е произнесъл по първоинстанционното решение относно иска,за който е бил сезиран с въззивна жалба?

Подлежи ли на отнемане в полза на държавата на основание чл. 354а, ал. 6 НК във вр. с чл. 53, ал. 1, т. а НК иззета вещ от обвиняемо лице за извършено престъпление по чл. 345а, ал. 2 НК, изр. 2, предл. трето, ако вещта не е негова собственост?

За характера на завещателното разпореждане, извършено с придобитите по наследство 1/3 ид. ч. от възстановените на наследника (наследодателя) на завещателката земеделски имоти, когато с тях се изчерпва откритото наследство.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички правоизключващи възражения, обоснован с липсата на мотиви по правоизключващото възражение на ответниците за изгубване собствеността на държавата и необсъждане на доводите по приложението на чл. 145 от Закона за горите и чл.28 ал.5 т.3 от Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Намира приложение приетото в т. 4 на ПП на ВС № 5 от 31.10.1972 г., че съпружеска имуществена общност става и сградата, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, в случаите когато единият съпруг е собственик на идеална част от земята, върху която е построена сградата?

Съпружеска имуществена общност ли е лизинговата вещ, придобита на името на единия съпруг по силата на договор за финансов лизинг, сключен преди сключване на брака между съпрузите ?

Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и да обсъди всички възражения и доводи на страните?

Допустимо ли е недвижим имот, който е вписан като собствен на държавата съгласно А. /№313 от 28.10.1993г./ да бъде придобит по давност въпреки удължения срок на мораториума за придобиване на държавни и общински имоти по давност до 31.12.2017г.?

Дали указанията на т.1 от ТР № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК, според които производството по предявен отрицателен установителен иск подлежи на прекратяване при недоказване от ищеца на фактите, обуславящи правния му интерес, са приложими и в хипотезата, при която този интерес произтича от твърдението на ищеца, че е титуляр на спорното право, т.е. допустимо ли е съдът да не се произнесе с решение по съществото на спора, когато преценката за правния интерес по същество е идентична с тази за материалноправната легитимация на страните?

Относно определение постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване.

В случаите на уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг /от лизингодателя по вина на лизингополучателя/, определена в размер на неплатените по договора лизингови вноски, какъв е дължимият размер на неустойката – цялата непогасена част от лизинговата цена или сумата от неплатените лизингови вноски до датата на прекратяване на договора?

Допустимо ли е страните по договор за финансов лизинг да уговорят, че при предсрочно прекратяване на договора, лизингополучателят има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването до края на срока на договора, вкл. под формата на неустойка?

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, а при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. Когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума не е била отстранена, а делото е било разгледано и е постановено решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, постановеното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция.

Относно вероятност въззивното решение да е нищожно, която вероятност произтича от обстоятелството, че същото е постановено от състав, различен от състава, участвал в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото.

При какви условия може да се приеме, че наследникът с право на запазена част може да я допълни от останалото неразпоредено от наследодателя имущество?

Как следва да процедира съда, след като установи право на собственост, респ. съсобственост относно спорния имот, но иска относно предаването на владението не може да бъде уважен?

Договорът, с който се предоставя изключителното право на ползване на художествения проект от автора му на възложителя на проекта за определен в него срок, представлява ли „уговорено друго” според разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП. Посоченото в ал. 2 на чл. 42 ЗАПСП „ друго уговорено” по какъв начин следва да бъде договорено – само в самия договор за поръчка или може да бъде уговорено в друг, отделен договор?

Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото и за разпределението на доказателствената тежест при иск за вземане, основано на запис на заповед.

За дължимостта на изтеклата лихва върху сумата по записа на заповед до завеждане на делото.

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното конкретно значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.

Правомощията на въззивната инстанция при преценка дали дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е правилна при предявен иск за предаване владението на недвижим имот, както и за процесуалните действия, които въззивният съд следва да извърши като инстанция по същество при констатирана нередовност на исковата молба?

На коя страна е доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот?

Относно неподписването на съдебния протокол от съдебното заседание, в което е приключило заглеждането на делото от съдията, постановил решението, води ли до нищожност на протокола и опорочава ли съдебното решение до степен на неговата нищожност и как следва да процедира въззивния съд в този случай.

Допустим ли е искът на единия от бившите съпрузи срещу другия съпруг или срещу неговия наследник за стойност, която изравнява икономически създаденото по време на брака неравенство след влязло в сила решение за допусната делба на имота, по повод на който неравенството е възникнало? Допустимо ли е въззивният съд да реши спора по същество със същия акт, с който отменя определението за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск?

Дали съдът, който разглежда възражение за придобивна давност, не следва да обсъди всички наведени твърдения за осъществявано владение през целия период, за който възражението е направено и прието?

Относно направеното от ответника признание за дължимост на претендираното вземане и да се произнесе по съществото на делото, независимо от приемане на вземането в производството по несъстоятелност.

За задължението на въззивния съд при постановяване на решението си и извършването на преценката на обстоятелствата обуславящи размера на неимуществените вреди да посочи значението на всяко от тези обстоятелства за определянето на размера на обезщетението.

Кой е източникът на отношенията между ВЕИ производители и Е., касателно достъп до електроразпределителната мрежа и основание за заплащане на цени, установени с решение на КЕВР и за действието и правните последици на отмяната от ВАС на индивидуален административен акт, с който са определени, в резултат на нормативно заложена компетентност на ДКЕВР, временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на електрическата мрежа?

Дали при влошено състояние на жилищната сграда и активност на съсобственик да я заздрави и укрепи, макар и в отклонение на предписанията на техническите органи, следва да се уважи негаторния иск за разваляне на сградата, предявен от другите съсобственици?

За допустимостта на свидетелските показания при наличие на поправки в частен свидетелстващ документ и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими за спора доказателства.

Процесуално допустимо ли е длъжникът по запис на заповед и ответник по иск, основан на запис на заповед, да направи в отговора си на исковата молба само блаткетно възражение, че не дължи, поради липса на каузално правоотношение, без да посочва в отговора си възражения срещу формалната валидност на записа на заповед и без да посочва по какво каузално правоотношение е поел задължението по записа на заповед, съответно без да изчерпи възраженията си по това каузално правоотношение за нищожност, унищожаемост, неизискуемост, погасяване по давност, поради неизпълнение и т.н.?

Относно действителния кръг на лицата,които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дете,съобразно задължителната за съдилищата практика,обективирана в ППВС№4/1961г., ППВС №5/1969г. и ППВС№2/1984г. Има ли право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дете лицето,което го отглежда,извън случаите,в които детето е взето за отглеждане и осиновяване,но е неосиновено?

Относно пределите на диспозитивното начало в гражданския процес, свързано с надлежно сезиране на съда с въпроси относно истинността на документ и опровергаване на неговата доказателствена сила.

Наличието на правен интерес от търсената с установителен иск защита е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Интересът от защита по всеки установителен иск е конкретен и се извежда от твърденията на ищеца. Той следва да е налице по време на цялата висящност на производството, включително към момента на постановяване на окончателния акт по спора.

Oтносно абстрактния характер на банковата гаранция спрямо валутното отношение и извършването на преценка за наличие на външна редовност на посочените в банковата гаранция и представени с искането за плащане по нея документи, като условие за плащане по гаранцията.

Съдът следи ли служебно за нищожност, поради неравноправност на клаузи в договор, чието изпълнение се претендира, или следва да се произнесе по този въпрос само по възражение на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба?

Ако и двамата съпрузи имат равен принос, който се изразява в полагане на личен труд в домакинството, грижи за дома и създаване на спокойна обстановка на другия съпруг, за да може той пълноценно да работи, многократно по-високият доход на единият съпруг основание ли е за определяне на по-голям принос от придобитото в режим на съпружеска имуществена общност имущество?

Остава ли собствеността на недвижимите имоти в патримониума на приватизираното дружество при положение, че приватизацията е по чл. 35 ЗППДОП /отм./ и е извършена чрез прехвърляне на цялото предприятие на приватизираното дружество?

Как следва да се уредят отношенията между съсобствениците за направените от единия от тях подобрения в общия имот?

Относно възможността да се придобие имот от несобственик по давност, с доказателствената сила на акта за държавна собственост, дали следва при реституция по реда на ЗСПЗЗ съдът служебно да назначи експертиза относно установяване на факта дали реституцията би осуетила или затруднила функционирането на реализираното мероприятие.

Относно отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в хипотеза, когато получения в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице преди постановяването на решението за отмяна на отчуждаването.

Относно проверка за вероятна недопустимост на обжалваното решение, с оглед нередовност на ИМ, поради непълнота в обстоятелствената част на същата.

Когато размерът на паричната престация по договор се определя по силата на закона с индивидуален административен акт на държавен орган и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната суми по договора?

Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?

Възможно ли е с договорено от страните отлагателно условие да се промени моментът, в който учреденото право на строеж се трансформира в право на собственост върху изградения обект ?

Дали искът за нищожност на завещателно разпореждане е оценяем?

Дали неплащането на цената от приобретателя на отчуждителя по разпоредителна възмездна сделка, увреждаща кредитора на последния, само по себе си е индиция за знание за това увреждане от страна на лицето, с което длъжникът е преговарял по смисъла на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 предл. две ЗЗД ?

При разрешаване на въпросите за произхода на средствата, вложени във възмездно придобиване на недвижими имоти по време на брак между страните, следва ли да се презумира влагането на общи за съпрузите средства приоритетно пред влагане на лични средства или е необходимо съдът да извърши преценка относно фактите, имащи значение за определяне произхода на вложените средства във всеки конкретен случай ?

Как се разпределя доказателствената тежест при изследване истинността на документ в хипотезата, при която оспорилата го страна не разполага с оригинал от същия, и какви са допустимите доказателствени средства за проверка истинността на документа?

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства?

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

Може ли ответникът по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на авансово изплатената част от цената по частично неизпълнен и развален договор за изработка (СМР) да бъде освободен от отговорност поради вината на кредитора за неизпълнението на договора?

Каква е доказателствената сила на данъчната фактура, издадена от взискателя за длъжника, в която като стопанска операция е посочено: окончателно плащане на конкретна стока, и която съдържа датата на плащането?

Относно мотивиране на въззивното решение, въз основа на факти и обстоятелства, които не са посочени от ищеца в исковата молба.

Относно действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Закона за енергетиката/, инкорпориран в решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Относно предпоставките, при които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ може да се освободи от отговорност към увреденото лице с възражение за прекратяване на застрахователното правоотношение преди изтичане на срока на застрахователния договор поради неплащане на дължима вноска от разсрочената при сключване на договора застрахователна премия.

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп и следва ли електроразпределителните дружества да върнат на В.-производителите заплатените цени за достъп за периода, през който решението на ДКЕВР е подлежало на предварително изпълнение?

Следва ли лицето, упражняващо фактическа власт върху имота за собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за друго лице или за себе си, да доведе тази промяна до знанието на собственика?

Относно началния момент на двуседмичния срок, в който работникът може да заеме работата, на която е възстановен след отмяна на незаконно уволнение.

Относно последиците от липсата на изпълнено изискване на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ – за присъствие на орган на полицията при проверката,при съставен констативен протокол,отговарящ на останалите изисквания на чл. 47 ПИКЕЕ и подписан от абоната или негов представител, в който е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване.

За процесуалната възможност на съда, по предявен иск на различно основание или различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение по предходен спор между същите страни, съдебната проверка на съда да се разпростре и върху фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.

Следва ли въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички основни въпроси, определящи изхода на спора за собственост, или при положение, че ответника не владее имота предмет на ревандикация, следва отхвърли иска, без да обсъжда принадлежността на правото на собственост?
Допустимо ли е да се уважи иска в установителната му част, а да се отхвърли в осъдителната при положение, че ответника не владее процесния имот?

Дадените обяснения пред съда от законен представител на ответното търговско дружество имат ли характер на свидетелски показания или само на обяснения на страна в процеса и съответно каква е тяхната доказателствена стойност?

За задължителната сила на указанията на касационната инстанция и за правомощията на въззивния съд при повторното разглеждане на върнатото му по реда на инстанционния контрол дело.

Пречка ли е включването на имот в капитала на търговско дружество с едноличен собственик държавата, да бъде възстановена собствеността върху този имот по ЗВСНОИ по З. и др.?

Относно елементите от фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и за съотношението му с основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

Относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствеността преди предявяване на иска.

Относно обусловеността на вписването на подлежащ на вписване акт (по-специално нотариален акт за ипотека) от вписването или отказа да бъде вписан друг подлежащ на вписване акт (по-специално заличаване на ипотеката) и съществува ли правен интерес ипотекарният кредитор да поиска подновяване на ипотеката преди изтичането на 10-годишния срок на действие на първоначалното вписване?

С разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК законодателят е определил, че „предметът на делото и обемът на дължимата защита“ се определя от страните, т.е. недопустимо е съдът по свой почин да променя било то параметрите на предмета на правния спор, било то обема и вида на търсената защита. Произнасяне по искане, което не е заявено или е различно от заявеното обуславя процесуална недопустимост на обжалваното решение.

Следва ли съдът да даде указания за поправяне нередовности на исковата молба, за да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора?

За да е налице сключен договор за наем, следва ли страните по него да постигнат съгласие относно възнаграждението за ползване на вещта и как може да бъде уговорена наемната цена?

Обстоятелството, че родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права отсъства от страната за период от време, поради полагане на труд в друга държава членка на ЕС и за този период е предоставил на родителите си отглеждането на детето представлява ли изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим за упражняване на правата и може ли да се допусне промяна на режима само въз основа на този факт?

Разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Последваща промяна на първоначално въведеното спорно право /вземане/ е допустима единствено при спазване на императивно установените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска, сред които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба. При нарушаване на тази забрана се стига до предявяване на недопустим нов иск в хода на висящия съдебен процес, което води до недопустимост на постановеното по иска съдебно решение и съставлява основание по чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК за неговото обезсилване.

Решението за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство, съобразно дадените в Тълкувателно решение № 1/2002г. по тълк.д. № 1 /2002г. на ОСГК на ВКС разяснения, има действие занапред. Следователно, ищецът, в качеството си на трето лице, ще има правен интерес от защитата по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 29 ЗТР само, ако уважаването на установителния иск и последващото от това заличаване по чл. 30 ЗТР на вписаното обстоятелство, се отрази върху негова правна сфера. Заличаването на вписването в конкретния случай ще рефлектира единствено върху правата на членовете му /акционерите/ и върху правата на вносителите на апорта – четири физически лица, но не и върху правната сфера на търговското дружество – ищец. Безспорно заличаването на вписването на увеличението на капитала чрез непаричната вноска, като факт, настъпил след хода на устните състезания на влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС, не се обхваща от силата на пресъдено нещо на посоченото решение, но този новонастъпил факт не полза ищеца, тъй като предвид отмяната с влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС на нотариалните актове, с които му се прехвърля имота, предмет на апорта, той не може да се легитимира като негов собственик. Заличаването на вписването на увеличението на капитала посредством непарична вноска не е придобивен способ, поради което уважаването на иска при липса на титул за собственост не би довело до придобиване на права върху апортираното имущество от ищеца. Доколкото правните последици от евентуалното уважаване на иска по чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ не рефлектират върху патримониума на ищеца, а в правната сфера на трети лица, които не са страни по спора, за ищеца липсва очертания от него в исковата молба правен интерес от разглеждането на иска.

Придобили ли са ищците на основание давностно владение правото на собственост върху идеалните части от имота, които са придобити от останалите наследници на Р. Б. на основание наследствено правоприемство?

Следва ли при определяне на жилищната нужда на семейството, съгласно чл. 7, ал.2 НПЖДЖФПНС, да се преценява отделно жилищната нужда на пълнолетните деца, ако не са задомени?

Нищожен ли е поради липса на съгласие договор за наем на недвижими имоти при общо определена за всички имоти наемна цена, при липса на уговорена наемна цена за всеки отделен имот? Може ли да е налице частична недействителност на клаузи, които не засягат същественото съдържание на един договор, когато липсват императивни правни норми, които да ги заместят?

Решението е допустимо, когато отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато е постановено при надлежно упражнено право на иск, при наличието на положителните и отсъствието на отрицателните процесуални предпоставки. Когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск, при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, или правото на иск не е надлежно упражнено, или ако съдът е бил десезиран поради оттегляне или отказ от иска, същото е недопустимо.

За евентуалната недопустимост на въззивното решение, в хипотеза, когато то е постановено по искове, по които производството е приключило с влязло в сила първоинстанционно решение, срещу което не е постъпила в законоустановения срок въззивна жалба.

От кой момент възниква задължението на наемателя да заплаща наемната цена – дали от момента на предоставянето на наетата вещ от наемодателя на наематели или от момента на сключването на договора, независимо от това дали е изпълнено задължението на наемодателя за предоставяне на наетата вещ?

Недопустимо ли е решението, когато с него същите правопораждащи факти по отношение на претенция срещу същия ответник, предявена на същото основание се приемат различно от начина, по който са приети с влязло в сила решение, постановено от друг състав в рамките на същия съд?
Недопустимо ли е такова решение, подписано без особено мнение, ако е постановено с участието в състава на съдия, който е участвал в другия състав в рамките на същия съд, постановил различното влязло в сила решение?

Децата на купувача, които са пълнолетни, но не са задомени, не са членове на семейството, поради което техните жилищни нужди не подлежат на съобразяване при продажба на жилището.

Дали, когато по делото е проведено обратно доказване относно липсата на валидно сключена застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и събрана по нея премия, вкл. и със справка от информационния център може да се приеме, че констативният протокол за процесното ПТП е доказателство за наличие на застрахователно правоотношение, предвид описаната в същия полица.

Има ли правомощия гражданския съд при извършване на косвен съдебен контрол на административни актове по ЗОСОИ в спор за собственост да проверява законосъобразността на заповедта относно начина на обезщетяване – с реална собственост, или с акции, облигации и или друг начин, предвиден в закона, когато тези заповеди се противопоставят на страна, която не е участвала в производството по издаването им?

При какви предпоставки въззивният съд дължи назначаване на експертиза, която е необходима за изясняване на делото?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Относно жалба на Държавата е допусната касационна проверка на решение № 115 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 192/2014 г. Варненски апелативен съд .

Относно задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Присъжда (дължи) ли се обезщетение за претърпени вреди, във вид на пропуснати ползи през даден период от време, ако те са в пряка причинна връзка не единствено с противоправното поведение на ответника, а и с бездействието на ищеца?

Относно довода за наличие на осиновително правоотношение, прекратило правоотношенията по произход между ищцата и рождената й майка, е обуславящо изхода на заявения за разрешаване спор.

Дали изходящ от НЗОК, писмен отказ на покана за доброволно плащане на разходи за лечение в чужбина е индивидуален административен акт?

Противопоставими ли са на купувача на публичната продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на арендатор върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от договор за аренда, сключен и вписан след налагане на възбрана върху тези имоти?

Ако подпокривното пространство е изпълнено като свободно пространство между покривната плоча на втория етаж и покривната конструкция, представлява ли обща част на сградата?

Достатъчно доказателство ли са събрани свидетелски показания, за да се направи извод дали имотът, предмет на иска, е със статут на публична или частна държавна собственост? Ако имотът в края на 90-те години не е използван за задоволяване на публични нужди, това променило ли е неговия публично правен статут?

Относно доказателствената тежест на цедента по договора за цесия, кредитор по вземането за неустойка и с какви доказателствени средства следва да се установи доказването на факта на неизпълнение на договора от страна на цедента.

Може ли при непозволеното увреждане вредата да бъде пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължение по договор, по който страна не е увреденото лице?

Еднородни ли са длъжностите „главен юрисконсулт” и „младши юрисконсулт” и в кой случай подборът между тях е задължителен ? Следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции или само между работници и служители със сходни трудови функции ?

Допустимо ли е преобредателите на недвижим имот, придобили собствеността въз основа на възмездна сделка с ищеца по време на висящ процес да придобият собствеността върху процесния имот по давностно владение в случай че иска на техния праводател е отхвърлен?

Представляват ли промяна в анимуса на съсобственика действията, изразяващи се в изграждането на масивна ограда между двете части на имота и построяването на масивна ограда в едната част, ако между съсобствениците е била постигната спогодба преди извършването на строителството, съгласно която същите са разпределили само ползването върху реално определените части при равни квоти?

Относно значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на началната дата на неплатежоспособност.

Какви са правомощията на въззивната инстанция в производството по допускане на съдебна делба в хипотезата, при която се констатира, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон при определяне правата на съделителите, но във въззивната жалба липсва оплакване за това?

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, следва ли той да обезпечи правилното приложение на материалния закон, като след като преквалифицира спора, укаже на страните подлежащите на доказване факти, разпредели доказателствената тежест и укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства за правнорелевантните факти?
Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях?

Противопоставими ли са на купувача на публичната продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на арендатор върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от договор за аренда, сключен и вписан след налагане на възбрана върху тези имоти?

Дали е добросъвестно владението на прехвърлителя на недвижим имот, след влизане в сила на решението за разваляне на договора, с който е прехвърлен имота, когато това владение е насочено срещу последващ приобретател , придобил имота преди вписване на исковата молба за развалянето?

За обсъждане на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Може ли съдът да приеме за доказано правото на собственост на ответника по отрицателния установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора и този , който е придобил ответника?

За задължението на делбения съд в решението по допускане на делбата да посочи кой от съделителите държи движимите вещи.

Дали неустановяването на законен източник на средства за придобиване на имуществото замества предположението за връзка с конкретно установената престъпна дейност, следва ли да съществува и се изследва такава дейност, както и коя е престъпната дейност, която има предвид ЗОПДИППД (отм.). Сочи се решение № 607 по гр.д. № 116/2009 г., ІV г.о.?

Когато съсобствениците на двуетажна фамилна сграда след построяването й владеят реални обекти от нея и демонстрират намерението си да станат собственици на тях, осъществен ли е акт на открита промяна на намерението да се владее и придобие реална част от сградата?

Как следва да се индивидуализират недвижимите имоти, използвани за развиване на определена дейност, за да се приложи критерият, установен в пар. 7, т. 6 ПЗР ЗМСМА, за отделяне на общинската от държавната собственост?

Задължен ли е съдът да прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, а когато делото е върнато за ново разглеждане и съобразно дадените от по-горния съд указания за събиране на доказателства за конкретни обстоятелства, относими към спора?

Налице ли е обективен и субективен идентитет между предявените искове за делба между едни и същи страни за едни и същи имоти, когато страните се позовават на различно придобивно основание за възникване на съсобствеността?

Правните последици от неизпълнението на задължението по чл. 29 ЗС в редакция от 1996г. и чл.22 от Конституцията на Република България на чуждите граждани, придобили недвижими имоти в Република България по наследяване , да прехвърлят собствеността в тригодишен срок от откриване на наследството?

Относно значението на падежите на записи на заповед – при липса на спор относно обезпечителната им функция по конкретно каузално правоотношение между издател и поемател – по отношение задълженията,обезпечими със същите и дали това са само задълженията с изискуемост, настъпила до датата на падежа по записа на заповед или и задължения, с настъпила след падежа му изискуемост.

Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са налице до момента на оттегляне на възражението /срещу издадената заповед за изпълнение/. При предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда, разглеждащ иска, който прилага последиците по чл. 416 ГПК.

За задължението на съда да обсъди доказателствата по делото във връзка с направените от страните възражения, когато необсъдените доказателства са от значение за формираните правни изводи; както и по въпросите: – има ли статут на самостоятелен обект помещение, което е преустроено въз основа на строителни книжа, издадени на лице, което не е собственик на обекта, а също ако преустройството на жилищно помещение в стопанско е извършено без одобрени строителни книжа; – нищожно ли е нотариалното удостоверяване, когато като купувачи по договора са вписани четири лица, а нот. акт е подписан само от едно от тях, без да е посочено чий е подписа.

Длъжен ли е съдът да приложи правилата на тълкуването, за да достигне до действителната воля на страните при изрично позоваване, че в конкретния договор има неясни уговорки ?

Кой носи доказателствената тежест за установяване съществуването на движимите вещи и към момента на допускане на делбата; необходимо ли е съществуването им към този момент на бъде доказано, при положение, че е установено съществуването и местонахождението им към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност, но при различни твърдения на съделителите за местонахождението на вещите към датата на постановяване на решението; за възможността да се приеме кой от съделителите държи допуснатите до делба движими вещи само въз основа на обяснение, дадено от съделител в прекратено досъдебно производство; за възможността преценката на съда дали една вещ е движима или представлява подобрение да се извърши въз основа на заключение на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза; следва ли да се преценява състоянието на всяка вещ поотделно с оглед изразеното от съделителите становище за тази вещ и допустимо ли е правейки аналогия със становището на съделителите по отношение характера на сходни вещи да се формира извод въз основа на факти извън твърдените от страните; за задължението на съда да обсъди противоречивите свидетелски показания на две групи свидетели.

Допустимо ли е делбата да се извърши по колена, когато в нея участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на толкова дяла, колкото са съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена?

Налице ли е редовно призоваване, ако в изпратената до страната в производството призовка са вписани имената на друго лице като адресат?

Писмената защита не може да се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда, като даването на възможност за по – точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Следователно, посоченото от молителя нарушение на чл. 149, ал. 3 ГПК не лишава страната от участие в устните състезания, доколкото дадената от съда възможност за представяне на писмени защити, нито представлява част от съдебните прения, нито ги замества. Ето защо, настоящият състав приема, че нарушението на правилото на чл. 149, ал. 3 ГПК, въпреки че е съществено и е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението, не се обхваща от разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не води до лишавае на страната от участие в делото, вкл. във фазата на устните състезания. Страната е могла да защити правата си в образуваното по жалба й касационно производство, ако беше формулирала във връзка с фазата на селектиране на касационната жалба правен въпрос относно приложението на чл. 149, ал. 3 ГПК.

Какви действия се отблъсква владението и дали спокойното му упражняване е част от характеристиките му, когато то е елемент на придобивния способ давностното владение.

За да бъде доказано с РКО извършено плащане, необходимо ли е от него да се установява / да е посочено/ и основанието за плащане ?

Задължен ли е съдът да се произнесе по въведените възражения на страната, включително и това за погасяване на претенцията за присъждане на част от разходите за подобряване на имота, съответстваща на правата на ответниците по вземането в съсобствеността; – приобретателят на имота, който го е придобил след подобряването му, дали е пасивно легитимиран ответник по иска за присъждане на припадащата се част от стойността на разходите за подобренията?

Бургаският окръжен съд отхвърля претенцията, считайки, че при наличие на наемни отношения, наемателят няма признато законово право да събира плодовете от наетата вещ.

Имота, предмет на иска, дали има земеделски характер и съобразно това следвало ли е преди предявяване на установителния иск за собственост да се проведе процедура за възстановяването му?

Има ли правомощия въззивният съд да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение по предявена претенция по сметки в делбата за извършени подобрения, ако в обжалваното първоинстанционно решение липсва дадена правна квалификация на иска и в мотивите и диспозитива липсва произнасяне по всяка една от претендираните строителни дейности , за които се уважава и отхвърля иска?

За задължението на съда да обсъди заявените обстоятелства и установените факти, като прецени тяхната относимост към вида на търсената защита.

Какво значение има обратното писмо, подписано само от страните по договора, чиято привидност се претендира, за неучаствалия в сделката съпруг – ответник по иска за нищожност?

Длъжен ли е въззивният съд да събере допуснатите от първоинстанционния доказателства – свидетелски показания, който не са събрани поради допуснати процесуални нарушения?

Представлява ли промяната в пазарните цени на делбените недвижими имоти обективно настъпил /новонастъпил/ в хода на делото факт, длъжна ли е въззивната инстанция да съобрази тази настъпила в хода на делото промяна, следва ли да събере и цени доказателствата за тази промяна, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта досежно начина на извършване на делбата с наведени доводи за неправилност и в частта, с която е определено дължимото уравнение?

Допустими ли са гласни доказателствени средства за доказване на смисъла на постигнатата между страните договореност, при наличието на документ за предаване на сумите на ответника ?

Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл.213 КЗ, от посочения в присъдата размер на вредите, за причиняването на които делинквентът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.216,ал.1 НК?

По какъв критерий се определя дали юридическите лица са потребители на електрическа енергия за битови или за стопански нужди?

Допустими ли са свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частни документи, носещи подписа на оспорващата страна, в случая – трудов договор и длъжностна характеристика ? Относно тълкуването и оценката на направено от страната в съдебния процес признание на релевантен за спора факт.

Относно материалния и процесуалния закон, поради което се иска касирането му.

Относно правомощията на въззивния съд по отменения ГПК от 1952 г. при нередовност на исковата молба (респ. – на мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), имащо характера на искова молба) и произнасяне свръхпетитум от първоинстанционния съд.

Действителен или нищожен е предварителен договор за продажба на паркомясто, и представлява ли последното обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ?

Относно обхвата на дължимата преценка за недобросъвестност при използване в търговската дейност на регистрирано търговско наименование,съдържащо знак,идентичен или сходен с по-рано регистрираната търговска марка .

Дължи ли се договорна неустойка, ако страната, която я претендира, не е изпълнила или не е имала готовност да изпълни насрещните си задължения по договора?

За правомощията на въззивния съд, когато дава нова правна квалификация на иска.

Ако вместо прилежащо помещение (таван) към жилище в сграда съгласно одобрен архитектурен проект е построен самостоятелен обект – ателие, без такъв да е предвиден по архитектурен проект и без за това да е отстъпено право на строеж дали той става собственост на носителя на правото на строеж на прилежащото помещение или става собственост на собственика на терена по приращение.
До кой момент е допустимо страната да прави искания за допускане на доказателства за установяване на наведените възражения?

Допустимо ли е извършването на делбата на съсобствен земеделски имот чрез разпределяне на обособени от него дялове по колена, когато съсобствеността е възникнала по наследяване и продажба на наследствени права.

При констатиране на несъответствие в заповедта между цифрово посочените правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение и словесно описаните в мотивите на заповедта , следва ли съдът сам да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част или констатирането на това несъответствие е достатъчно за отмяна на заповедта като незаконосъобразна без да се разглежда спора по същество?

Относно доказателствата, с които може да се установява факта на уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия.

Искът за неустойка върху неплатената на падежа девета разсрочена вноска от цената по приватизационния договор за периода след предявяване на иска до окончателното плащане на вноската е процесуално недопустим.

Относно приложимостта на разпоредбата чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ /отм./ във връзка с § 143 ПЗР ЗИДКЗ /отм./

В интерес ли е на малолетно дете разрешение по чл. 127 б “а”, ал. 2 СК, дадено от съда до навършване на пълнолетие от детето, без ограничение в броя на пътуванията до страна, която не е член на Европейския съюз, предвид и обстоятелствата, че родителят, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, има местожителство и местоживеене в България – с оглед осъществяването на режима на личните контакти, общуването и поддържането на емоционална връзка между него и детето, както и обстоятелствата, че родителят, на когото са предоставени за упражняване родителските права, на практика неограничено във времето ще може да преценява възможността и броя на пътуванията, както и местоживеенето и средата, в която детето расте и се отглежда?

Допуснал ли е въззивният съд съществено процесуално нарушение, като е разрешил правния спор по начин, различен от предложения от странитe в хипотезата, в която те нямат спор по част от релевантните факти и по тяхното правнозначение?

При какви предпоставки гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност на индивидуални административни актове за възстановяване на собствеността? Какъв е порокът на административен акт за възстановяване на собствеността върху имот, който подлежи на възстановяване от друг орган и по реда на друг реституционен закон?

Обвързан ли е въззивният съд с обсъждане на допустимостта на свидетелските показания единствено на основанието, на което ги е допуснал първоинстанционният съд или ако ги игнорира, следва да се произнесе и по исканията, доводите и съображенията за допустимостта им, наведени от страната, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, цитирана в изложението към жалбата и в определението за допускане на обжалването?

За задължението на въззивния съд при пропуски на първата инстанция по съдържанието на доклада по чл. 146, т. 4 ГПК, чл. 146, т. 5 ГПК да допълни същия.

Подлежи ли на реституция незастроена земеделска земя, включена в строителните граници на населеното място и прехвърлена от ТКЗС на трето лице, в хипотезата, при която това лице или неговият правоприемник е извършило в имота законен строеж към 01.03.1991 г.

При изменение режима на лични контакти, задължително ли е изслушването на родителите по отношение бъдещите отношения и правото на лични контакти между бащата и децата. В определението по чл. 288 ГПК е прието е, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, и конкретно – с постановените по реда на чл. 290 ГПК, решение № 26/02.03.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 40/15.02.2012 г. по гр. дело № 522/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, както и с цитираното в тях ППВС № 1/12.11.1974 г.?

Дали е допустимо въззивният съд да извършва проверка по правилността на първоинстанционното решение и в необжалваната му част и дали, произнасяйки се извън рамките на заявеното с въззивната жалба, въззивният съд може да влоши положението на жалбоподателя, при липса на жалба от противната страна?

Относно това, непредставянето на скица на недвижимия имот по кадастрална карта и непосочване на неговия идентификатор, съставлява ли нередовност на исковата молба. С определението по чл. 288 ГПК е постановено съединяване за общо разглеждане гр.д.№4330/2013г., ВКС, IIг.о. и ч.гр.д.№4329/2013г., ВКС, IIг.о.

Освен за случаите на нередовна искова молба, поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, във всички останали хипотези на нередовност на исковата молба продължава да е актуално разрешението в в т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Според това тълкувателно решение, представляващо задължителна практика, както за съдилищата, така и за ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани. При неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва.

Има ли задължителна сила за гражданския съд, по въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, влязлото в сила решение по чл. 78а НК на наказателния съд?

Дали следва да се приемат за доказани факти, за които съдът е указал на страната, която ги твърди, че следва да бъдат установени от вещо лице, но тя не е внесла определения депозит и съдът е отменил определението си за допускане на експертизата?

Дали ответниците по иска Градска художествена галерия [населено място], Общински институт С. П. и Регионален исторически музей П. като юридически лица, създадени да стопанисват и управляват общинско имущество, имат качеството на процесуални субституенти на [община] и в това си качество могат да се позовават на придобивния способ давностно владение, осъществил се в полза на общината за вещи извън предоставените им за стопанисване и управление?
Може ли да се придобие право на собственост върху движима вещ, която е произведение на изобразителното изкуство и се ползва както с вещноправна защита така и с авторскоправна защита (чл. 18 ЗАПСП) и с какъв акт и на кой орган се обективира владелческия анимус на правния субект [община].

1. В кой стадий на производството същото подлежи на спиране поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение?
2. Подлежи ли на обжалване определението за спиране на производството поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение?

Относно разрешаването на въпроса от въззивния съд в противоречие с т. 1 от ТР № 6/ 10.05.2006 г. по тълк. гр. д. № 6/ 2006 г. ОСГК на ВКС.

Как следва да процедира въззивният съд при непрецизирана в самата искова молба претенция, предмет на търсената съдебна защита?

За пределите на проверка на първоинстанционното решение, когато то е неправилно и може ли въззивният съд да разреши спора като приложи правна норма, на която въззивникът не се е позовал нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба, е обуславящ за изхода на спора.

Какви са пределите на проверка на първоинстанционното решение, когато то е неправилно и може ли да разреши спора като приложи правна норма, на която въззивника не се е позовал нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба?

Процесният имот е бил отчужден през 1959 г. за кооперативно и групово жилищно строителство, като отчуждаването е било отменено със заповед на кмета на СГО от 19.12.1994 г. по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закони, т.е. за времето от началото на твърдяното владение до отмяната на отчуждаването имотът е бил собственост на държавата и като такъв не е могъл да се придобие по давност по силата на общата забрана на чл. 86 ЗС в редакциите му от 1951 г. до изменението му през 1996 г. По отношение на периода след отмяната на отчуждаването невъзможността за придобиване по давност на процесните идеални части произтича от забраната на чл. 59 ЗТСУ, съобразно която не могат да се придобиват по давност реални части от дворищнорегулационни парцели, които не отговарят на изискванията за минимална площ и лице, установени в ППЗТСУ. Владението на реална част от парцел, упражнявано при действието на ЗТСУ /1973 г.- 2001 г./ не обуславя и придобиване на съответна идеална част от правото на собственост, доколкото според фикцията на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ това е допустимо само за изтекла преди влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност. При действието на ЗТСУ владението на реална част от парцел не е годен придобивен способ както по отношение на самата реална част, така и за съответна на нея идеална част от парцела /Решение № 186 от 19.02.1987 г., гр.д.№ 154/86 г., ОСГК/. За периода от време след влизане в сила на ЗУТ /обн.ДВ, бр.1 от 02.01.2001 г./ забраната за придобиване на реална част от поземлени имоти в границите на населените места е изрично регламентирана в чл. 200 от същия закон, при което, за разлика от чл. 181, ал. 3 ЗТСУ, законът не придава правно значение на такова владение като способ за придобиване на съответна идеална част от имота.

Длъжен ли е съдът, сезиран с иск за собственост, при зачитане силата на пресъдено нещо, формирана от влязло в сила съдебно решение по спор между същите страни, с което е отхвърлен иск за прогласяване нищожност на сделките, от които произтичат правата на ответника върху спорния имот, предявен на основание, че имотът е публична държавна собственост, да приеме за установено в спора за собственост, че имотът е публична държавна собственост?

Искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК, поради което то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде предявено с отговора на исковата молба или насрещен иск. След въвеждането му като предмет на делото от една от страните, становището на насрещната страна относно начина на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването, съставлява правен довод, който може да бъде заявен вкл. и до приключване на устните състезания по делото.

Отправянето на покана за ползване и предоставянето на достъп до съсобствения имот достатъчно условие ли е за освобождаване от отговорност за заплащане на обезщетение от страната на ползващия имота съсобственик на неползващия? Какви са възможностите за неползващия съсобственик да реализира правата си спрямо ползващия при невъзможност съсобствената вещ да се ползва едновременно от съсобствениците?

Кои случаи избени помещения в сграда в режим на етажна собственост, могат да се придобият по давност от собственик на самостоятелен обект в сградата?

Дали е допустимо решение, с което се уважава иск за собственост на реална част от имот, който се намира в територията на действащ регулационен /подробен устройствен/ план и трябва ли предварително да бъде проведен специалният иск по чл. 53 ал. 2 З ?

Относно начина на формиране на обезщетението по имуществена застраховка при намиране на откраднатото имущество и за обвързаността на страните от уговорките в ОУ към договора за застраховка в този случай.

Какъв е характера на процесните реални части от имот/и/, предоставени като обезщетение срещу отчужден/и/ имот/и/ по ЗТСУ в терен за задоволяване на здравни и курортни нужди в местностите „Мута ачма”(„О. ачма”) и „Кум тарла” сега местност „Т.”-В.?

Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си с обстоятелства, които не са заявени или твърдяни от страните пред първата и въззивната инстанция и не са включени в доклада по делото като значими за изхода на спора, е от значение за конкретния спор, защото решаващите изводи на въззивния съд се основават на неустановено твърдение, което не е оспорено от ответника нито с отговора на исковата молба, нито с жалбата и за което не са дадени указания в доклада, че се нуждае от доказване?

По предявен отрицателен установителен иск при преценката за основателността му трябва ли да се доказва правото на собственост на ищеца и длъжен ли е ответника да проведе главно и пълно доказване на правото си на собственост, за да бъзе отхвърлен иска ?

За начина на извършване на делбата във връзка с практиката, че допуснатите до делба имоти следва да се разпределят между съделителите, когато е възможно всеки един да получи дял в натура, както и че принципът за реален дял е водещ в делбата и прилагането му не може да бъде изключен по съображения за различната стойност на имотите, предмет на дела.

Относно предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на чл. 151 ЗИН /отм./ .

Придобито ли е право на собственост на оригинерно основание давностно владение, когато са установени всички елементи от неговия фактически състав?

Следва ли съдът, сезиран с иск за делба, да се произнесе по него с решение по допускане на делбата, когато по делото са постъпили данни, че алеаторният договорът за продажба, от който част от съделителите черпят права върху идеална част от имота, е предмет на иск за развалянето му поради неизпълнение?

Учредяването на договорна ипотека от страна на продавача върху имота, предмет на предварителния договор, представлява ли основание за упражняване на потестативното право на купувача за разваляне на договора по чл.87 ал.1 и ал.2 ЗЗД, ако в правната сфера на купувача не са настъпили евентуалните негативни последици за него- към момента на предаване на имота, ипотеката е била заличена?

Погасява ли се правото на обезщетение на лизингодателя като страна по договор със застрахователя по имуществена застраховка „Каско” на МПС в случаите, когато настъпилата от застрахователно събитие щета се отстранява за сметка на лизингополучателя по силата на постигнато между страните по договора за финансов лизинг споразумение?

Относно подлежащите на възстановяване разходи „за издръжка”, „за обучение” и „за униформено облекло” по смисъла на тези разпоредби. Относно лицето – А. на М. (А.) или М.(МВР), което е активно легитимирано да предяви иск за възстановяване на тези разходи, съгласно същите разпоредби.

Кой е моментът на откриване на наследството и кръгът от призовани към наследяване лица при възстановяване на собственост по силата на реституционни закони /т.нар. “новооткрито наследство” по смисъла на чл. 91 б “а” ЗН/?

С разпоредбата на чл. 289 ГПК законодателят е предвидил призоваването на страните в касационното производство да се извършва чрез публикация в „Държавен вестник" и чрез призоваване. В случая е приложена възможността по чл. 289, изр. 2 ГПК, като страните са уведомени чрез съобщение. Наличието или липсата на обстоятелства за отклонение от реда по изр. 1 на чл. 289 ГПК по своя характер не съставлява съдопроизводствено нарушение, накърняващо правото на защита на страна в процеса. Съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК в производството по чл. 290 ГПК Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в касационната жалба основания. В това производство страните по делото не разполагат с процесуална възможност да ангажират доказателствени средства.

Допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск?

Съгласно правната уредбата в Наредбата за държавните имоти / отм. 1996 г./ възниква ли право на ползване и стопанисване в полза на министерство въз основа на Р., с което се утвърждава списък на държавните имоти за предоставяне за ползване от министерства и други ведомства?

Възстановява ли се на работа народен представител след изтичане на мандата му, ако е заемал длъжност по срочно трудово правоотношение, чийто срок е изтекъл по време на разрешения му служебен отпуск и нормата на чл. 52, ал. 4 ЗИНП /отм./ представлява ли специално основание за трансформиране на срочно трудово правоотношение в безсрочно?

Дали при извършване на преценката, дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПIЗЗ, е от решаващо значение обстоятелството, зает ли е имота от застрояване, или следва да се съобрази наличието като цяло на проведено мероприятие, за което теренът има обслужващо предназначение?

Чия собственост са имотите, предоставени на НОИ по разпореждане на закона – пар. 5, ал. 2 ЗФОО и приложим ли е по отношение на тях мораториума, установен с пар. 1 ДР ЗС?

За правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Има ли обратно действие развалянето на договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, независимо по инициатива на коя от страните е настъпило?

Изчерпателно ли са изброени в чл. 12 ЗК основанията за прекратяване на членството в кооперацията и в тази връзка – законосъобразно ли е прекратяване на членственото правоотношение поради прекратяване на трудовия договор с член-кооператора предвидено в Устава на кооперацията?

Относно действието във времето на нормите на ГПК от 1952 г. (отм.) и на ГПК от 2007 г., регламентиращи въззивното производство; и относно разликата между понятията „очевидна фактическа грешка“ и „непълно решение“.

Явно и несъмнително ли е владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение, което не е явно и открито?

Явно и несъмнително ли е владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение , което не е явно и открито?

Обжалваното въззивно решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, в която липсва надлежно изложение на обстоятелствената част досежно твърдяното правоприемство между ищеца и първоначалния собственик на процесния имот.

Съставлява ли авансовото плащане на възнаграждение, извършено въз основа на отправена от изпълнителя оферта за изпълнение на строителни работи, конклудентно действие на възложителя, потвърждаващо съгласието му за сключване на договор за изработка при условията на офертата ?

За задължението на съда да обсъди събраните доказателства и да се произнесе по направено възражение за придобиване на имота на основание давностно владение.

Допустимо ли е кумулирането на неустойка и обезщетение за вреди за неизпълнение на едно и също договорно задължение?

Относно значението на проектната документация за противопожарните изисквания към обществени обекти, изпълнени в сграда; в кои части на документацията следва да е отразено това. Относно съответствието на документацията с действалата нормативна уредба, при проектиране и изграждане на сградата – чл. 153, ал. 1 от приложение № 1 към Наредба № 2 ПСТН в помещения.

Към кой момент и каква промяната в обстоятелствата следва да е налице, за да се променят мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетните и ненавършилите пълнолетие деца?

Във втората фаза на съдебната делба-а именно по извършване на делбата,съдът започва извършване на процесуални действия,свързани с осъществяването на правото на делба,което се постига или чрез образуване на дялове от общите имоти и предпоставяне на всеки дял в изключителна собственост на съответен съделител,или чрез публична продан на общия имот и разпределяне на получените суми в случая по чл. 348 ГПК,които различни способи се прилагат в зависимост от естеството на имотите,които се делят.След като тези имоти могат да се разпределят в отделни дялове,обекти на бъдеща изключителна собственост,съдът пристъпва към съставяне на проект за разделителен протокол,като при съставянето му се основава на заключението на вещото лице - чл. 347 ГПК.

Дали е валиден договора с оглед валидното изразяване на волята на праводателя и постигане на уговорка по съществените клаузи на договора за покупко-продажба съответстват на установените факти, като правните изводи са формирани при правилно прилагане на материалния закон?

Дали разпореждането на МС от 1957 г. има вещно транслативно действие или с него е предоставено само ограниченото право на стопанисване и управление, върху недвижимия имот?

Дали са налице предпоставките за прилагане института на приращението е от решаващо значение за изхода на предявения иск за делба на сграда?

Относно възможността записът на заповед, издаден за обезпечаване на вземане към издателя по сключен с поемателя договор за заем, да послужи като доказателство за предаване на заемната сума на заемателя /издател на менителничния ефект/, ако няма други доказателства за реалното предаване на сумата.

Относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, с оглед изискването за пълно изясняване на делото, който правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

Какъв е фактическия състав при прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие на страните?
Подписът на работника/служителя под текста на заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание удостоверява ли връчването й, или негово съгласие за прекратяването?

Може ли ищецът успешно да претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие твърдяно професионално заболяване, при положение, че не е представил по делото експертно решение (ЕР) на ТЕЛК/НЕЛК, с което да е установен професионалният характер на заболяването? Може ли само въз основа на влезли в сила съдебни решения, с които са присъдени обезщетения за имуществени вреди за предходни периоди, съдът да приеме наличие на професионално заболяване?

Когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, следва ли имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита предмет на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП?

Относно оспорването на представен сравнителен материал при решаване на спор за действителността на завещанието и доказателствената тежест за установяване истинността на сравнителния материал.

Oтносно момента, в който правоимащите собственици, обезщетени по реда на чл. 6 ЗОСОИ със съсобственост в обектите, построени върху отчеждените от тях или от праводателите им земи, придобиват съответните идеални части от съсобствеността.

Относно оспорването на представения сравнителен материал при решаване на спора за действителността на завещанието и доказателствената тежест за установяване истинността на сравнителния материал.

Относно обсъждане на доказателствата по делото в контекста на предмета на спора и определяне относимостта им към него поотделно и в съвкупност.

Относно обсъждане на доказателствата по делото в контекста на предмета на спора и определяне относимостта им към него поотделно и в съвкупност.

Дали ответникът П. Х. Б. има качеството на добросъвестен или приравнен на добросъвестен владелец, във връзка със заявеното от него с възражение правото на задържане върху имота до заплащане на сумата, с която е увеличена стойността на вещта.

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, послужило като основание за неговото издаване и свързания с него процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест

За правомощията на въззивния съд и задължението му да обсъди всички доказателства по делото.
Кога е налице произнасяне по непредявен иск и по нередовна искова молба и поради противоречие?

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото на разваляне на договор по чл. 87, ал. 1 или 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението?

Относно придобиване на правото на собственост на основание давностно владение по време на брака и снабдяването с констативен нотариален акт за това право след смъртта на единия съпруг, което обстоятелство е обусловило извода на въззивния съд за наличие на индивидуална собственост в лицето на снабдилия се с нотариалния акт съпруг, т.е. за незачитане на изтеклата по време на брака придобивна давност при липсата на позоваване на това придобивно основание приживе и на двамата съпрузи.

Може ли въззивният съд да тълкува волята на страните в жалбата стеснително с оглед доводите, които са развити в нея и да приеме, че се отнася до част от решението?

Подлежат ли на възстановяване имоти, в които след одържавяването им са извършени строежи без необходимите строителни книжа, но за които е издадено удостоверение за търпимост по пар. 16, ал. 1, ПЗР ЗУТ и прилага ли се в този случай разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОСОИ?

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото за разваляне на договор по реда на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението ?

Относно допустимостта съдът да основе решението си на обстоятелства, които не са въведени с възражения на ответника в предвидените от закона процесуални срокове, и на документи, които не са приобщени като доказателства по делото, и за задължението на съда да обсъди всички доказателства, относими към релевантните за правния спор факти.

Въззивният съд е служебно задължен преди да се произнесе по същество на въззивната жалба да провери редовността на обжалвания пред него съдебен акт. При тази проверка е следвало да констатира, че е налице несъответствие между формираната воля на съда и отразеното в диспозитива.

За правното основание на различните вземания, предявени между съделителите, моментът на настъпване на тяхната изискуемост и вида на погасителната давност.

Дали показателят „спазване на изискванията на Кодекса за поведение на митническия служител”, като относим към критерия „по-добра работа”, подлежи единствено на субективна преценка по целесъобразност на работодателя или тази преценка подлежи на съдебен контрол.

За допустимостта на решението, в частта, с която е отхвърлен ревандикационен иск за съоръженията, монтирани в сградата назовавана пароцентрала, както и по разрешените материалноправни въпроси за това дали с факта на трайното прикрепване на движими вещи към недвижима вещ, те стават части от недвижимата по предназначени и вложилият средства в чужда сграда за пристрояване, надстрояване и оборудване става ли собственик на сградата на основание чл. 94 ЗС.

Дали след като страната не е внесла определената държавна такса по въззивната жалба срещу основното решение и тя е върната, съдът може да се произнесе по правилността му по жалба срещу допълнително решение или следва да разгледа само втората жалба?

След вдигане на наложена възбрана върху недвижим имот за обезпечаване на парично вземане, отпада ли защитното действие на възбраната и противопоставима ли е следваща наложена възбрана върху имот, който към момента на налагането й не е собствен на длъжника по вземането?

Подлежи ли на възстановяване земеделски имот ако преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е застроен и задължен ли е съда да приключи устните състезания след като делото е изяснено от фактическа страна?

Представляват ли „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, лично и обществено значимите обстоятелства, че в семейната, училищната и обществената среда, където лицето се е установило да живее и учи, не е известен етническият му произход и то не желае същият да бъде известен, а желае да се приобщи към друга етническа група, в която е семейната му и обществена среда, като е прието, че този правен въпрос е разрешен противоречиво с тази част на обжалваното въззивно решени ?

Дали с акта за приемане на новопостроен обект е учредено право на преминаване през съседен урегулиран поземлен имот, както и дали ако въпреки учредяването на такова право реализирането му смущава и препятства упражняването на правото на собственост, негаторният иск е неоснователен ?

Завършва ли процедурата по реституиране на земеделска земя решението на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя, включена в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, когато е постановено след влизане в сила на § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ (приет с изменението на закона публикувано в ДВ бр. 98 от 1997 г. и преди изменението му с ДВ бр. 68 от 1999 г.) и от който момент давността, като придобивен способ, е приложима по отношение на спорния имот, са дадени в противоречие на закона и формираната задължителна практика, в която се приема че придобиването по давност на имот, находящ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ?

Кой е органът, овластен да вземе решението за продажба на държавно жилище съгласно чл. 14, ал. 1 НПЖДЖФ, и съответно- какъв е административният акт, постановен от длъжностно лице, което не разполага с такава материална компетентност ? Кой носи тежестта да докаже, че заместникът на титуляра не е бил овластен да извърши съответното действие от компетентността на последния /в случая- вземането на решение за извършване на продажбата и подписване на договора по чл. 15 от Наредбата/ ?

ВКС не е допусната касационна проверка, което е основание по чл. 287, ал. 4 ГПК да не се разглежда насрещната касационна жалба.

Съставлява ли изменение на иска /по смисъла на чл.116 и сл. от отм. ГПК от 1952 г./ промяната в предпочитанията на ищеца относно поредността на разглеждане на предявените срещу предпочитан и евентуален ответник искове и допустима ли е такава промяна пред въззивната инстанция?

При направено оспорване на материалната законосъобразност на констативен административен акт за възстановяване на земеделска земя на основание ЗСПЗЗ в гражданския процес дали оспорилата го страна носи доказателствената тежест за установяване, че някоя от предпоставките за издаването му не е била налице или доказателствената тежест се носи от страната, която се ползва от акта?

Необходимостта решението по допускането на делбата да установява ясно и несъмнено правата на съделителите, както и осигуряването на възможността неговата правилност да бъде проверена от касационната инстанция налагат, делбените квоти да бъдат определени така, че знаменателят на дяловете да е еднакъв, както и сборът от числителите на отделните дялове да е равен на знаменателя.

С влезли в сила решения са признати права на страните и върху избените и тавански помещения. Тези помещения нямат самостоятелно значение, а имат статут на обслужващи жилищата. Признаването на права на собственост върху тях в полза на всеки един от собствениците на обособените жилища на двата етажа има за последица промяна и на правата им в общите части на сградата. В производството за делба на таванските и избени помещения при извършването й следва да се определят и съответстващите на тези помещения общи части на сградата.

Относно процесуалната допустимост на иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, респ. за процесуалната допустимост на постановеното по такъв иск съдебно решение в случаите, когато ищецът не е страна по договора и не е собственик на целия, а само на идеална част от прехвърляния с договора имот, предвид това – налице ли е правен интерес от предявяването на такъв иск за нищожност на целия договор, и чии права брани ищецът с предявяването на такъв иск.

Относно разрешения в противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос за характера и допустимостта на възражение за прихващане, което неправилно съдът не е разгледал.

Относно задължението на работодателя по чл. 1 ал. 2 от Наредба № 5/1987 г.предварително да събере информация от работниците, които смята да уволни.

Дали началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед последното извършено плащане към конкретно определен кредитор, или с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника?

Относно значението на извършените преди началото на давностния срок действия,за значението на действията,извършени след изтичането на този срок,за вида и характера на действията,представляващи владение,периода на тяхното извършване,за действията,с които се демонстрира намерение за своене и за значението на искането за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка,извършено след изтичането на давностния срок.

По смисъла на чл. 261 ТЗ преобразуване на търговски дружества е налице както при вливането на едно ООД в друго такова, така и при промяна на правната форма на последното: от ООД – в АД, но в хипотезата на вливане, каквато е била и процесната, разпоредбата чл. 262, ал. 2 ТЗ въвежда изричен запрет за „едновременно“ извършване и на промяна в правната форма на приемащото д-во. Данните по регистърното дело са, че в процесния случай двете последни преобразувания са станали в интервал от половин месец и в резултат Т. К. Д. е продължил да има членствени права в ответното по неговия частичен иск с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД акционерно д-во „Ж.“-С., датиращо по регистрация от 16.VIII.1999 г. В заключение, след последното допуснато уточнение на петитума на тази искова претенция, тя е имала за свой предмет присъждането на „равностойност на ликвидационния дял“ на Т. К. Д. от прекратеното без ликвидация /арг. чл. 262, ал. 1, изр. 2 ТЗ/ и следователно несъществуващо [фирма], с който дял ответното АД, на което Д. продължава да е член, се било обогатило без основание за негова сметка. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД обаче, това право /на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД/ възниква само когато обеднелият няма друг иск, с който да може да се защити. В случая касаторът е имал /и продължава да има/ на свое разположение искът по чл. 71 ТЗ, който, съгласно т. IV от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1 от 6.ХII.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г., не е ограничен със срок и може да бъде освен установителен и конститутивен, още и осъдителен: в зависимост от конкретните действия и бездействия на органи на д-вото, различни от неговото ОС, „и виновното нарушение от тяхна страна на отделни членствени права или на членството като цялостно /комплексно/ право.

Относно приложението на нормата на чл.116, б.”в” ЗЗД.

Дали отричането на правата за възстановяване в процес срещу част от наследниците може да се противопостави и на останалите наследници в последващ процес за собствеността на същия имот?

Дали указанията на ВКС, дадени по реда на чл. 218 б. “з”, ал. 1, изр. 2 ГПК от 1952 г. (отм.), са задължителни за съда, на който е върнато делото, като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 644/13.12.2007 г. по търг. дело № 321/2007 г. на I-во търг. отд. на ВКС и решение № 906/15.11.2007 г. по търг. дело № 519/2007 г. на II-ро търг. отд. на ВКС? Относно приложението на нормата на чл. 31, ал. 3 ЗК от 1991 г. (отм.), съдържаща забрана да се придобиват по давност имоти на кооперация, като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 183/30.03.2009 г. по гр. дело № 5032/2007 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 1400/30.12.2008 г. по гр. дело № 4112/2007 г. на II-ро гр. отд. на ВКС.

Относно материалноправен въпрос, по който е налице противоречива съдебна практика на съдебни състави от Върховния касационен съд, във връзка с което производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение от ОСГК при ВКС.

Има ли решението, постановено в производство чл.297 ал.1 ГПК /отм./ за обявяване на предварителен договор за окончателен, вещнопрехвърлителен ефект или той настъпва след сбъдване на определеното в решението условие – купувачът да заплати остатъка от продажната цена по договора ?

Относно началния момент на погасителната давност за упражняване правото на строеж на отделен самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост.

За правосубектността на кооперациите,чието имущество е било иззето и одържавено по реда на ПМС №218 от 1951г.,т.е. за правните последици от извършеното с този нормативен акт одържавяване и за възможността такава кооперация /популярна банка/ да възстанови дейността си по смисъла на §27 ПЗР ЗИДЗК/ДВ.бр.41/22.05.2007г./; по въпроса за приложимостта на административния ред за възстановяване на иззета,одържавена или преразпределена кооперативна собственост на възстановена след 07.02.1993г. кооперация и по въпроса за пределите на приложение на административния ред за възстановяване на иззета,одържавена и преразпределена кооперативна собственост,когато тя не се намира в правните субекти,визирани в пар. 1, ал. 4 ДР ЗК.

Има ли конститутивен ефект вписването на декларацията по чл. 56, ал. 2 и ал. 3 З./отм./ ? Следва ли да се приеме,че постройките, извършени в един имот,са предмет на извършено разпореждане,ако при прехвърлянето на земята те не са били изрично изключени от разпореждането ?

Следва ли да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение при допусната техническа грешка в официален документ,върху който се основава решението на съда досежно една от границите на имота ?

Относно правния характер на Интендантството на Цивилната листа на Н.В. Царя и по-конкретно, дали е “държавно юридическо лице от типа на учрежденията, създадено по разпоредителната система от държавния глава” или е “частна структура.

Осъществен ли е твърдяният придобивен способ , от който ищецът извежда материалната си легитимация като собственик /правоприемство по завет/ , след като към датата на смъртта на завещателя имотът вече е бил негова собственост, възстановена с решение на Общинската служба по земеделие , независимо, че към датата на извършване на заве та , процедурата по възстановяване на собствеността все още не е била приключила. Констатирано е противоречие между обжалваното решение и решение № 378 от 27.05.2009г. по гр.д.№ 302/2008г. на ВКС, III г.о.?

Придобил ли е Ц. право на собственост върху терена през 1957 г., когато е бил отчужден за мероприятие на тази организация; подлежал ли е имота на възстановяване в полза на Ц. на основание пар. 1 ПЗР ЗК след като не е установено това право да е придобито преди отнемането му и на какво основание; легитимират ли се касаторите като собственици на спорния терен, след като са провели процедурата по отмяна на отчуждаването за него и са възстановили полученото при отчуждаването на имота обезщетение?

Относно правомощията на въззивната инстанция в производство, провеждано по ГПК/отм./, да събира доказателства за факти и обстоятелства, които не са били въведени в производството пред първоинстанционния съд с оглед указанията,дадени в т.6 и т.7 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС.

Необходимо ли е изготвяне на инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни обекти в сградата след като с техническа експертиза е установено, че тя е реално поделяема поради съществуването на два самостоятелни жилищни обекта изпълнени на първи и втори етаж, а в приземния етаж – на самостоятелния обект гараж?

Възможно ли е да се извърши завещателно разпореждане с имущество на търговско дружество при условие, че завещателят е едноличен собственик на капитала на това дружество?

Необходимо ли е имотът фактически да се използва за нуждите на общината съобразно посоченото в пар. 7, ал. 1 ПЗР ЗМСМА предназначение,за да премине в нейния патримониум по силата на закона? Как следва да се приложи пар. 7, ал. 2 ПЗР ЗМСМА когато имотът е предоставен за ползване и управление по НДИ/отм./ и е включен в баланса на преобразувано търговско дружество? Как следва да бъде установено това обстоятелство и следва ли за установяване на това обстоятелство пред въззивния съд да бъде допуснато изслушване на експертиза по документи,с които страната не разполага ?

Подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, за който е прието, че е обусловил изхода от спора и по който към момента на постановяване на определението по чл. 288 ГПК е било образувано тълкувателно дело № 3 /2011 г., по което не е било постановено тълкувателно решение?

Към кой момент следва да се преценява наличието на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2 КТ – към момента на уволнението или към момента на връчване на заповедта за уволнение?

Дали работодателят е изпълнил задълженията си да събере информация съгласно чл. 1 от Нар. № 5/1987 г., в случай, че работникът е отказал съдействие; като е прието, че той е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените и представени от касатора, решение № 1652/13.02.2004 г. по гр. дело № 952/2002 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 1077/08.10.1999 г. по гр. дело № 1147/1998 г. на III-то гр. отд. на ВКС?

Счита ли се за отнета и подлежи ли възстановяване по ЗСПЗЗ земеделска земя, попадаща в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, която е включена в регулация през 1964г. , не е внасяна и обработвана от ТКЗС и за нея е издадено разрешение за строеж ?

Относно произнасяне от въззивния съд, без да обсъди събраните по делото гласни доказателства, и за произнасянето плюс петитум с определянето на режим на лични контакти 3 дни през коледните празници и 26 дни през новогодишните празници.

За вида и характера на действията, с които следва да бъде демонстрирано намерението за своене от страна на съсобственик.

Доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”?

Как следва да се определят квотите, когато наследяват лица, които са в различна степен на родство с общия наследодател?

Съгласно чл. 289 ГПК, уведомяването на страните за насрочените от ВКС заседания се извършва чрез обнародване в Държавен вестник. Молителят е бил своевременно уведомен за заседанието на ВКС по предвидения процесуален ред и е могъл да участва в него лично или чрез упълномощен адвокат и там да развие всички свои доводи за неоснователност на касационната жалба. Неучастието му в заседанието и липсата му на защита по делото не може да се вмени във вина на съда и не може да обоснове основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. От друга страна неприлагането на молбата му към делото на ВКС /тя остава приложена към въззивното производство/ не обосновава основание за отмяна, тъй като не покрива нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Несъобразяването на тази молба от състава на ВКС има значение единствено за фазата по чл. 288 ГПК, а за следващата решаваща фаза по чл. 290 ГПК молителят е имал процесуална възможност за защита, включително и като представи пред съда въпросната молба с искане да бъде съобразено становището му по нея. Същото се отнася и за въведените едва в пледоарията на процесуалния представител на молителя твърдения – че не му е бил връчен препис от уточняващата молба към касационната жалба. Това твърдение е късно въведено в процеса, но независимо от това, дори то да е вярно, нарушението на съда не е основание за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като молителят не е бил лишен от възможност да се запознае с делото след допускането му до разглеждане по същество и да участва в него във втората му решаваща фаза, като развие защитната си позиция по съществото на правния спор.

Относно брачното жилище, уточнен от съда е удовлетворена ли е жилищната нужда на бивш съпруг, когато е заживял в дома на лице, с което е във фактическо съжителство и охранени ли са в този случай интересите на непълнолетното дете от брака.

За косвения съдебен контрол за законност на актовете за реституция.

За преценката за наличие за „проявена груба небрежност от страна на пострадалия”, както и относно преценката за определяне на справедливо обезщетение във връзка и с наличие на данни за „проявена груба небрежност от страна на пострадалия”.

Дали при констатиране на неправилна квалификация, дадена от първоинстанционния съд, въззивният съд има право да обезсилва решението му и да връща делото за ново произнасяне, или е длъжен, като определи правилната квалификация, сам да се произнесе по съществото на спора, за който е прието, че е обуславящ и разрешен в противоречие с приетото в решения № 45 от 20.04.2010 г. по т.д. № 516 /2009 г. на ВКС, II т.о. (неправилно посочено в определението по чл. 288 ГПК като гр.д.) и № 1386 от 16.07.20202 г. по?

Действителен ли е трудов договор, изготвен в писмена форма, върху който няма подпис на работника или служителя, ако е регистриран в ТД на НАП и е започнало изпълнението му от работника или служителя и работодателя?

Относно правната квалификация на заявените в делбеното производство претенции по сметки за извършени в съсобствения имот подобрения. Относно началния момент, от който започва да тече погасителна давност по заявените в делбеното производство претенции по сметки с оглед тяхното основание.

Относно предмета на презастрахователния договор, основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя и началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на застрахователя към презастрахователя.

Влязлото в сила експертно решение на ТЕЛК задължително ли е за гражданските съдилища относно наличието на професионално заболяване?

Относно противоречие с разясненията, дадени в т.19 на ТР № 1/2000 год. на ОСГК, относно съдържанието на мотивите на въззивната инстанция, която е съд по същество и е длъжна да разгледа самия материалноправен спор, като обсъди всички доказателства по реда на чл.188, ал.1 ГПК/отм./.

Относно необходимостта от тълкуване досежно възможността при наличие на несъответствие между действителната воля на две договарящи страни и изразената от тях воля в нотариалния акт,обективиращ сключена помежду им сделка поправянето да бъде извършено по реда на чл. 475, ал. 3 ГПК /отм./, респ. чл. 579, ал. 3 от сега действащия ГПК?

Кога е налице окончателен договор за продажба на недвижим имот с оглед значението на клаузата,че цената на имота няма да бъде платена веднага?

Кога е налице окончателен договор за продажба на недвижим имот с оглед значението на клаузата,че цената на имота няма да бъде платена веднага?

Относно касационните жалби срещу въззивното решение, в неговите обжалвани части е образувано производство по чл.288 ГПК и с определение № 646/22.06.2011 год. по гр.дело № 1363/2010 год. на ВКС на РБ, II-ро г.о. е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на С.

За действителността на административния акт по ЗСПЗЗ.

Следва да се приеме,че ако върху имот, отчужден по реда на ЗОЕГПНС са предоставени вещни права на чужда държава в изпълнение на задължение,поето от българската държава с международен договор,с оглед разпоредбите на чл.27 от В. конвенция за правото на договорите от 1969г. и чл.21 и чл.22 от В. конвенция за дипломатическите отношения,правото на собственост не може да бъде възстановено реално по реда на ЗВСОНИ ?

Следва да се приеме,че ако върху имот, отчужден по реда на ЗОЕГПНС са предоставени вещни права на чужда държава в изпълнение на задължение,поето от българската държава с международен договор,с оглед разпоредбите на чл.27 от В. конвенция за правото на договорите от 1969г. и чл.21 и чл.22 от В. конвенция за дипломатическите отношения,правото на собственост не може да бъде възстановено реално по реда на ЗВСОНИ ?

За съвкупната преценка на доказателствата по делото и за необходимостта от изслушване на експертиза относно факти с правно значение, за установяване на които са необходими специални познания.
Ако постройката е изградена с временен статут, приложим ли е института на приращението по отношение на нея?

Дължи ли се обезщетение за имуществени вреди при оставане без работа вследствие незаконно уволнение, при наличието освен на прекратеното основно трудово правоотношение и на друго – съществуващо отпреди процесното уволнение – трудово правоотношение по чл. 110, чл. 111 или чл. 114 от КТ ?

За съвкупната преценка на доказателствата по делото и за необходимостта от изслушване на експертиза относно факти с правно значение, за установяване на които са необходими специални познания.
Ако постройката е изградена с временен статут, приложим ли е института на приращението по отношение на нея?

Относно възможността стълбищната площадка след преустройство да промени предназначението си от обща част в помещение, което да бъде присъединено към един от самостоятелните обекти в сградата.

Следва ли с решението по извършване на делбата да се определят и припадащите се общи части от дворното място, което е със статут на обща част?

Плащането на част от стойността на издадена от продавача данъчна фактура, съответстваща по размер на данъчната основа и на цената на стоката без ДДС, може ли да се разглежда като признание от страна на купувача за сключването на договора за търговска продажба ? Какво е значението на счетоводното записване на фактурата в търговските книги на продавача, в частност – в дневника за продажби, и на последващото ползване на данъчен кредит по повод на сделката за доказването на договора за търговска продажба?

Плащането на част от стойността на издадена от продавача данъчна фактура, съответстваща по размер на данъчната основа и на цената на стоката без ДДС, може ли да се разглежда като признание от страна на купувача за сключването на договора за търговска продажба ? Какво е значението на счетоводното записване на фактурата в търговските книги на продавача, в частност – в дневника за продажби, и на последващото ползване на данъчен кредит по повод на сделката за доказването на договора за търговска продажба ?

Относно правилата за призоваване,процесуално представителство и възможността на страните да вземат участие по делото.

Може ли работодателят да делегира правомощия на зам.директора за времето, през което е в отпуск, въз основа на което последният е издадал заповед за уволнение на служител поради съкращение в щата, въззивното решение е постановено при противоречива съдебна практика?

Може ли работодателят да делегира правомощия на зам.директора за времето, през което е в отпуск, въз основа на което последният е издал заповед за уволнение на служител поради съкращение в щата?

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение.

Нормата на чл. 2, ал.6 от ЗОСОИ има ли директно реституционно действие, или реализирането на последиците й следва да стане по реда на чл. 6 от ЗОСОИ, т.е. по административен ред ?

Относно констатацията за липсата на съдебна практика по такова евентуално обективно съединяване на искове, осъществено при заявени с една искова молба отделни претенции на двама ищци – юридическа личност и физическо лице, при което отхвърлянето на иска на последното да се явява вътрешнопроцесуално условие решаващият съд да се произнесе отново по същия иск, но вече като претенция на търговското д-во ищец срещу първоначалния ответник по спора.

Относно констатацията за липсата на съдебна практика по такова евентуално обективно съединяване на искове, осъществено при заявени с една искова молба отделни претенции на двама ищци – юридическа личност и физическо лице, при което отхвърлянето на иска на последното да се явява вътрешнопроцесуално условие решаващият съд да се произнесе отново по същия иск, но вече като претенция на търговското д-во ищец срещу първоначалния ответник по спора .

Приложима ли е разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОС в случаите,когато сградите и постройките са с временен статут?

Относно обхвата на задължителната сила на присъдата/споразумението/ за гражданския съд и възможността в гражданското производство да се установява друг, квалифициращ елемент на деянието на виновния за произшествието водач – в случая управление на МПС след употреба на алкохол по смисъла на чл. 343, ал. 2 НК, и то след като в хода на наказателното производство е допуснато изменение на обвинението и прекратяване на производството по първоначалното обвинение за извършване на деянието в пияно състояние – при 1.2 промила алкохол в кръвта.

Tрябва ли да се извърши подбор между служители, заемащи сходни длъжности в различни факултети на едно и също висше учебно заведение, които са в рамките на едно населено място?

Трябва ли да се извърши подбор между служители, заемащи сходни длъжности в различни факултети на едно и също висше учебно заведение, които са в рамките на едно населено място?

Относно дължимостта на разноски в полза на ответник в хипотезата на отхвърлен иск, при условието такива да са били реално направени и да съответстват на действителната фактическа и правна сложност на разрешения спор.

Възникнало ли е за ищеца в конкретния случай право на обезщетение и какви са неговите предели, а именно дължи ли се от туроператора обезщетение за неимуществени вреди поради неизпълнение на задължения по договора между страните за туристическа услуга?

За допустимостта на решението предвид допускане на делба в хипотезата на чл. 345 ГПК когато имотът не е съсобствен с трето лице, а с един от сънаследниците, макар и в условията на съпружеска имуществена общност.

За допускане на делба в хипотезата на чл. 345 ГПК когато имотът не е съсобствен с трето лице, а с един от сънаследниците, макар и в условията на съпружеска имуществена общност.

Какъв е начинът на установяване на застрахователната сума по застраховка „Зелена карта” – чрез извличане от закона или чрез доказването на факти и разпределението на доказателствената тежест за това, ако е необходимо доказване?

Относно доказателствените средства за установяване съществуването на трудовото правоотношение.

При строителство в съсобствено дворно място стават ли съсобствениците такива и на новопостроеното при липса на доказателства за дадено съгласие за строеж в полза на единия от съсобствениците?

За възможността да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имот, който след кооперирането е включен в парцел като придадена част към друг имот и какво е действието на регулацията в подобна хипотеза, вкл. и с оглед понятието “приложена регулация”.

1. Какво следва да се разбира под “противоречиво разрешавани въпроси” по смисъла на чл. 292 ГПК – необходимо ли е по тях да е формирана сила на пресъдено нещо или е достатъчно да бъдат изведени с определението по чл. 288 ГПК противоречиви правни изводи?
2. За да се направи предложение по чл. 292 ГПК, следва ли правните въпроси от значение за изхода на делото, да са противоречиво разрешени с две решения по чл. 290 ГПК или е достатъчно това противоречие да е формирано между решение по чл. 290 ГПК и определение по чл. 288 ГПК?

По отношение допуснатата до касационно обжалване част на въззивното решение не е налице хипотеза на процесуална недопустимост по чл. 293, ал. 4, предл. 2 ГПК. Предвид това, че в случая касационното обжалване е допуснато по реда на чл. 288 ГПК единствено с оглед проверка процесуалната допустимост на посочената част от обжалваното въззивно решение, но не и по формулираните от касатора правни въпроси, свързани с оплакванията му за неправилност на обжалваното въззивно решение, то такава проверка за правилността му – по чл. 290, ал. 2 ГПК не следва да се извършва (в този смисъл е и т. 1, изреч. 4 – in fine от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на това, на основание чл. 293, ал. 1, предл. първо ГПК, въззивното решение следва да бъде оставено в сила в допуснатата до касационно обжалване негова част.

Дали групова застраховка върху живота на кредитополучателите между банка и застрахователно д-во представлява типичен договор в полза на трето лице? Дали такъв застрахователен договор валидно може да се прекрати по взаимно съгласие на сключилите го търговци преди изтичане срока на погасяване на кредита, който застраховката е следвало да обезпечава?

При отсъствие на изрично постановление на СИ в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. “д” ГПК/ отм./, следва ли изпълнителното производство да се счита за прекратено ex lege и дали в тази хипотеза намира приложение законовото правило на чл. 116, б. “в” ЗЗД? Вземането на цената на консумираната топлинна енергия има ли периодичен характер и приложима ли е спрямо него кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

Предявяването на нищожността става винаги с установителен иск на едно трето за сделката лице, но във всеки конкретен случай следва да се преценява правният му интерес от предявяване на такава претенция и той никога не може да произтича от вероятната й основателност. В това отношение лице, претендиращо да е било бивш едноличен собственик на капитала на дадено ЕООД - прехвърлител, няма a priori правен интерес от водене на иск за прогласяване на нищожността ѝ, обосноваван с довод, че предмет на разпореждането е била чужда вещ.

Относно обхвата на проведения по делото косвен инцидентен съдебен контрол на влязъл в сила административен акт/ конкретно този за узаконяване на сградата / разрешението по Решение Nо 203/2009 г. на ВКС-III отд. Относно наличието на правно защитим интерес на ответника за оспорване чрез възражение правата на собственост на ищците, придобити чрез правна сделка , като нищожна и за допустимостта да се разгледа такова възражение,когато оспорващият ответник не противопоставя собствени права , с Определение Nо 374/7.05.2009 година по гр.д. Nо 110/2009 година на ВКС-I отд..

Първо, как следва да се разбира изискването на чл. 288, ал. 7, предл. 3 ГПК/отм./ след обезсилване на решението по възлагане съделителят да заплати „веднага” сумата за уравнение на дяловете, за да не бъде изнесен имота на публична продан и второ, дали живеенето в имота заедно с наследодателя поради необходимостта от грижи за неговото здраве или с оглед напредналата му възраст покрива изискването на чл. 288, ал. 3, предл. 1 ГПК /отм./ съделителят да е живял в жилището при откриване на наследството?

Според установената съдебна практика отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се допусне, когато се установи наличие на навооткрито обстоятелство, което е съществувало до постановяване на решението, но не е било известно или не е могло да стане известно на страната при полагане на съответната дължима грижа при водене на делото. Нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти.
Отмяна е допустима и при хипотеза на открити нови писмени доказателства – това са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото.
Постановеното съдебно решение от състава на ВКС на осн. чл. 290 ГПК не е съобщено на молителката, тъй като същото е окончателно и не подлежи на обжалване. С оглед на посочените факти съдът намира, че не се установява нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а именно поради нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в производството пред ВКС, съответно да не е надлежно представлявана или да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Относно допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост върху земеделска земя, предявен срещу намиращи се в имота лица, черпещи права от предоставено им право на ползване по реда на § 4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Относно възможността един имот, който е отчужден за улично- регулационен план по Закона за благоустройство на населените места да не стане автоматично държавен както разпорежда чл.47 от ЗБНМ , а да се счита за отчужден от деня на обезщетяване на собственика съгласно разпоредбата на чл.74а от ЗПИНМ.

За начина, по който следва да бъде извършен анализ на показанията на свидетелите, за необходимостта да бъде извършен такъв анализ при наличие на противоречие в показанията, да се посочи защо се дава вяра на показанията на едни свидетели, а на други не, т. е. за съобразяването на принципните изисквания за дейността на съда по извършване на преценка на гласните доказателства.

Кому принадлежи тежестта да докаже основанието за получаване на исковата сума по така предявения кондиционен иск, който е предмет на настоящето дело?

Относно преустановяването на действието на рамковата полица, води ли до прекратяването на всички издадени въз основа на нея полици (добавъци). Задължителната съдебна практика е материализирана[населено място] № 109 от 16.11.2009 год. по т.д.№ 91/2009 год. на I т.о. на ВКС и Решение № 138 от 19.11.2009 год. по т.д.№ 367/2009 год. на I т.о. на ВКС. С първото от тях, съставът на ВКС е приел, че рамковият договор не е недействителен, както и, че упражненото правомощие по т.44 от рамковия договор за едностранното му прекратяване не се отнася за издадените въз основа на него полици. С второто решение, съставът на I т.о. също е приел, че т.нар. „добавъци” съставляват самостоятелни договори, които не следват съдбата на рамковия такъв.

Правилно /законосъобразно/ въззивната инстанция е отказала да обезсили атакуваното пред нея първоинстанционно решение, тъй като дори и да бе допуснато съществено нарушаване на съответните съдопроизводствени правила, лишаващо ответното по исковете търговско д-во от участие в процеса пред първостепенния съд, това би рефлектирало върху правилността на постановения по делото съдебен акт по съществото на спора, но не и върху неговата процесуална допустимост.

Относно критериите за формиране на основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност.
Подлежи ли на отнемане имущество, придобито преди датата на извършено престъпление?
Как се определя периода, в който се изследва имущественото състояние на лицето?
Какви доходи следва да се признават като получени приходи?
Какво следва да се включва в стойността на имуществото?
Следва ли да е налице връзка между конкретната престъпна дейност и придобитото имущество и кога може да се отнема имущество на юридическо лице?

Относно необходимостта от провеждане на разграничение между етажна собственост, при която етажните собственици са същевременно и собственици на земята-от една страна, и етажна собственост, при която етажните собственици не са собственици на земята, а притежават само право на строеж – от друга страна.

Дали призоваването по телефона по реда на чл. 41, ал. 4 ГПК /отм./ следва да се извърши лично,може ли да се извърши чрез лице от домакинството и как следва да бъде оформено това призоваване, както и може ли да бъде извършено без да е изпращана призовка на адреса?

Следва ли да се демонстрира упражняваното владение по отношение на другия съсобственик и да се търси пряк контакт с него, за да му се покаже владение за себе си?

Относно наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от лица,които са заявили имот за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ в хипотеза,при която постановяването на окончателния акт по така заявената претенция е обвързано от разрешаването на спора дали правото на собственост не е било придобито и не принадлежи на други лица.

Относно наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу държавата и общината при извършено отбелязване за актуване на имота като държавен с оглед доказателствената сила на съставения по предвидения в закона ред акт за държавна собственост и дали това отбелязване сочи на наличие на оспорване правата на предявилото иска лице.

Относно фактическия състав на продажбата на държавни имоти по чл. 29 и сл. от Правилника за държавните имоти/ ПДИ / и чл. 11 и 18 от ЗС , е произнесен от въззивния съд се разрешава противоречиво от съдилищата , и конкретно с Решение Nо 77/18.02.2009 година по гр.д. Nо 5790/2007год. ВКС-II отд., Решение Nо 1372/18.03.2009 година по гр.д. Nо 5961/2007 г. ВКС-V отд.

Относно правомощията на съда при наведен довод за нищожност на индивидуален административен акт.

Към момента на съставянето му, или към момента на откриване на наследството, който въпрос е обуславящ изхода на спора по този иск и е решаван е противоречиво от съдилищата?

Относно доказателствената стойност на протоколите на ОС на ТКЗС.

Относно иск за предаване владението на гараж,находящ се в същата сграда,че ако от момента на учредяване на право на строеж едно лице извършва действия по построяване на сградата с намерение за своене на определен обект в нея,то същото осъществява по този начин владение на ограниченото вещно право на строеж и придобива собствеността върху построеното.

Следва ли при прекратяване на брака с развод съдът да се произнесе относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и за издръжката на родените от брака деца?

Относно определение №1097/01.12.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение.

Валидно ли е уговорена в трудовия договор неустойката, чието присъждане се иска е решаван противоречиво от съдилищата?

Дали прилагането на скица към решение на ПК/сега ОСЗ/,постановено на 12.05.1998г. е задължителен елемент от производството то възстановяване на собствеността и легитимира ли решението заявителите като собственици на имота,ако такава скица не е била приложена с оглед действуващата към тази дата редакция на чл. 18 б „ж“, ал. 1 ППЗСПЗЗ?

Относно определение №1001/05.11.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение.

Може ли приобретателят да замести праводателя си, когато във фазата по извършване на делбата са му прехвърлени права?
Какъв може да бъде предметът на договора за цесия, с оглед приетото от въззивния съд, че негов предмет могат да бъдат вземания и други права, които имат имуществен характер, но не и вещни права?

Приложението на придобивната давност и конкретно може ли купувачът по предварителен договор да присъедини владението на продавача по него.

Кога представителят действа в разрез с интересите на представлявания и кога следва да се приеме, че представителят е излязъл извън пределите на предоставените му правомощия?

Относно предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ и по-специално за правата на наследниците на лице,което е починало преди одържавяването на имотите.

Относно предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ и по-специално за правата на наследниците на лице,което е починало преди одържавяването на имотите.

Относно отмяна на първоинстанционното решение спрямо ответниците, физически лица, които не са го обжалвали с въззивна жалба, с оглед на качеството им на обикновени другари на вззивниците “М.” ЕООД и О. Я. и противоречието по този въпрос с разясненията относно правомощията на въззивния сд в т. 2 и т. 16 от ТР № 1/2001 год. Относно определянето на прилежащата земя към складовата база съгласно определения с решението на К. по земята от 1985 год. размер на отредения за изграждането й терен, а не съгласно акта на К. по чл. 45, ал. 3 ППЗСПП /редакция 1993 год./ , който въпрос свързан с процесуалноправния въпрос за преценката на събраните доказателства, е прието наличието на противоречие с представената съдебна практика.

Следва ли делбеното производство да продължи във фазата по извършване на делбата,ако след влизане в сила на решението по допускането й настъпят факти, пораждащи промяна в правото на собственост,които сочат,че това право не принадлежи на съделителите,а на трети лица,неучаствуващи в делбеното производство?

За тълкуване на клаузите на предварителния договор в тяхната взаимна връзка за установяване на действителната воля на страните по сделката.

Дали ищецът К. Т. К. като един от тримата низходящи на починалия през М. притежава активна материално правна легитимация да предяви установителния иск за собственост от името на неупълномощили го сънаследници на същия наследодател.

Прилагат ли се правилата на чл. 13 и 14 СК /отм./ по отношение на придобитите по време на брака имущества на възмездно основание между съпрузи по заварените към влизане в сила на СК от 1968г. бракове ?

Следва ли страните по договор за поръчителство да посочат размера на обезпечения дълг, която обезпечението е поето преди сключване на главна сделка?

Включва ли се в задължението на посредника изискването да съблюдава интересите на страните, като ги информира относно обстоятелства, които биха могли да повлияят върху техните волеизявления при сключване на сделката и/или на нейното съдържание или задължението му се изчерпва със свързването на двете страни и създаването на условия за сключване на договор между тях?

Относно противоречие с практиката на ВКС по приложение на процесуалните правила относно задължението на въззивния съд, действащ като инстанция по съществото на спора по правилата на ГПК /1952г./ да изложи самостоятелни правни изводи относно предмета на самия спор и релевантните възражения на страните.

Относно прилагане разпоредбата на чл.5,ал.1 ЗОСОИ в хипотезата вр.чл.7,ал.1 ЗВСОНИ и дали изплащането на обезщетение по реда на чл.5,ал.1 ЗОСОИ е пречка за реституция по чл.7,ал.1 ЗВСОНИ с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото.

Относно определение № 187/25.02.2010 год. по гр.дело № 1146/2009 год., по реда и условията на чл.288 ГПК, касационният съд е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.

Кога подпокривното пространство или таванът на сградата,притежавана в режим на етажна собственост,представлява обща част на сградата ?

Относно действието и значението на отбелязването на един имот като държавен в регулационния план без при това да е посочена и съобразена действуващата при записването правна норма досежно отчуждителното действие на регулационния план,който въпрос касае приложното поле на разпоредбите на Закона за благоустройството от 1905г./отм./,ЗПИНМ/отм./ и ЗТСУ/отм./ досежно момента, в който настъпва отчуждителното действие на регулационните планове на съответното населено място и начина,по който следва да бъде установено в исковото производство настъпването на това отчуждително действие,както и доказателствената тежест при спор за собственост с общината,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика.

Относно възможността застрахователят да упражни правото си за прекратяване на договора по чл. 202, ал. 1, изр. 2 КЗ при неплащане само на част от разсрочена вноска от застрахователната премия.

Относно отхвърлянето на иска за разликата над 1/3 до 1/2 ид. ч. от имота, останал в наследство на страните, с оглед твърдяното от ищцата недостойнство на ответницата Л за наследяване в хипотезата на чл. 3, б. „в”, предл. последно ЗН – същата съзнателно си е служила с неистинско завещание и по-конкретно допустимо ли е в производството по иск за собственост да се установява недостойнство за наследяване на това основание и начина на доказването му.

Относно релевантните за спора факти като заключението на изслушаната техническа експертиза е прието с оглед приобщените останали доказателства по делото. Взето е предвид, че на ищцата е признато правото на собственост във възстановими стари реални граници върху процесната нива. Направен е извод, че в имота е изградена масивна сграда с едно помещение, годна за обитаване в състоянието пи огледа от вещото лице.

Относно преценка на доказателствата по делото при оспорване на констативен нотариален акт за признато право на собственост на основание давностно владение. Относно възможността да се придобие по давност част от чужд имот, без същият да съставлява отделен конкретен имот, също е разрешен в противоречие трайно установената съдебна практика, изразена в Решение Nо 2063/67 година на I отд. на ВС.

Относно касационната жалба на „Л” АД, гр. П. чрез адв. А против решение № 188/25.03.2008 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 132/2008 г.

Относно действието на споразумението по чл.99,ал.3 СК,1985г./отм./ по отношение на осъществили се преди сключването му факти и възможността подписалите споразумението лица да доказват в делбеното или в друго исково производство,че отношенията са различни от тези,които прогласява одобреното от съда споразумение.

Относно идентичността на имота, за който счел, че липсва спор между страните.

За предпоставките, при които съда може да приеме, че е налице валидно сключен наемен договор при условията на чл. 9, ал. 3 от Основните правила за устройство, ръководство и експлоатация на постоянните общежития за работниците и служителите /ОПУРЕПОРС/, при наемодател едно и също предприятие?

Дали при преценка законността на уволнението съдът следва да съобразява какво е дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарно уволнение с оглед посочената в заповедта законова квалификация на нарушението или следва да го извежда от посочените в мотивите на заповедта обстоятелства , както и по процесуалноправния въпрос дали съдът следва да разглежда спора по същество, когато в уволнителната заповед подробно е посочено дисциплинарното нарушение / фактът, представляващ уволнителното основание/, което според съда не може да се съотнесе към посочената правна квалификация като разпоредба от КТ ?

Относно характера на средствата, които се акумулират във Фонд "И" към ЦКС, създаден на основание чл. 61г ЗКПО /отм./ и дали ЦКС има право да предоставя тези средства на кооперациите под формата на заем.

Доколко изкупуването на жилището, преди развалянето на алеаторния договор, по реда, предвиден в ПМС №170/1991 година, представлява възстановяване на собствеността върху имота или се явява способ за придобиване на собственост по силата на правна сделка, както и доколко съпругът на лицето, което е изкупило по реда на цитираното постановление имота, е придобил в съсобственост имота, доколкото е заплатена цена, по-голяма от получената през 1989 година ?

Относно противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС досежно възможността да се навеждат нови обстоятелства и да се иска събиране на нови доказателства пред въззивния съд при действието на ГПК от 1952 г. /отм./.

Разсрочване задължението на купувача по приватизационен договор може ли да бъде възприето като animus novandi, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващото предходно задължение?

Относно допуснато касационното обжалване за приложението на пар. 4и ПЗР ЗСПЗЗ

Относно имоти, които са придобити с нотариален акт за покупко- продажба от 15.03.1946 г., сключен от В. А. , който според декларация, подписана от него, е действал като скрит пълномощник на съпругата си М. А. и на И. А. , която е наследодателка на ищците.

Относно касационната жалба на Д. Г. Т. и насрещната касационна жалба на „Н” ООД , гр. Т. срещу решение № 27/20.02.2008 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 31/2008 г.

Относно определение № 840/1.09.2009 г. по гр.дело № 595/2009 г. на ВКС на РБ, II-ро г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради наличие на предпоставките за това.

Допустимо ли е в производството по чл. 647 ТЗ по иск на синдика срещу обявеното в несъстоятелност дружество и неговите съконтрахенти по сделките, синдикът да предяви от свое име инцидентни установителни искове по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на тези сделки или на свързани с тях други сделки ?

За кои случаи при договор за изработка частичното изпълнение дава основание да се претендира възнаграждение?

Жалбоподателката /сега молител/ е била призована за заседанието, в което е даден ход на устните състезания в по-кратък от предписания от закона едноседмичен срок. В резултат на това нарушение страната е била лишена от възможността да участва в делото. Едноседмичният срок по чл. 56, ал. 3, предл. първо ГПК е гаранция, че страната ще има реална възможност да организира защитата си и неспазването му съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, освен ако страната се е явила лично или чрез процесуален представител и е заявила, че не желае да се възползва от правото си, предвидено в чл. 56, ал. 3, предл. първо ГПК.

Призовката представлява само индиция за съществуването на гражданско дело и то след 1940 год. Характерът на производството, като делбено не може да се установи, поради обстоятелството, че Е. Д. е получила призовката в качество не на страна, а на свидетел. Изкупуването на всички наследствени права от съделителите също не се доказва категорично, защото представените записки за вписване на нот.акт за продажба установяват прехвърляне на наследствени права единствено от сънаследниците и сестри на А. Л. – З. М. и М. П.

Относно разпределяне на доказателствената тежест между страните при оспорване на констативен нотариален акт , издаден в производство по обстоятелствена проверка.

За предпоставките на пар. 1, ал. 1 ДР ЗК /отм./ и доказване наличието на съществуваща кооперация или възстановена такава към влизане в сила на сочената разпоредба, както и установяването с кое от двете алтернативно сочени качества се легитимира ищецът – съществуваща или възстановена.

Относно съотношението на различните правни способи,предвидени в ГПК,за ликвидиране на съсобствеността,предпоставките за тяхното приложение и с оглед на приложението на същите по отношение на настоящия спор.

Относно непроизнасянето по първата предпоставка на ревандикационния иск – за собствеността на процесния имот.

Дали намаляването на масата на несъстоятелността, поради извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността плащане, е предпоставка то да бъде признато за нищожно?

Отнася ли се пар. 6а ПЗР ЗППДОП /отм./ до случаите, когато кредиторите на приватизиращото се предприятие не са заявили своевременно своите вземания, но в същото време тези вземания са явни за приватизиращото се дружество, за органа по приватизация или за потенциални купувачи?

Относно правния статут на правоимащите кооперативни организации при реституиране на одържавено кооперативно имущество по Закона за кооперациите. Относно реда и процедурата по ЗК за възстановяване на дейността на съществуващите правоимащи кооперативни организации, които са прекратили своята дейност, но не са заличени, като правни субекти в кооперативния регистър, който въпрос съдът е решил в противоречие с практиката на ВКС.

Относно доказателствените средства,посредством които може да се установи принадлежността на правото на собственост върху гори преди одържавяването,за значението на писмените доказателства,съдържащи данни за принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи и гори,основани на факти,осъществили се преди 1949г. и въпроси по приложението на разпоредбите на Указ №573 на Президиума на ВНС от 28.05.1949г. с оглед значението на липсата на данни имотите да са били декларирани по реда на този указ и разпределението на доказателствената тежест досежно обстоятелството дали наследодателят е загубил правото на собственост върху имотите в периода до 1949г. при липса на подобно деклариране.

Относно предпоставките,при наличието на които сънаследник би могъл да придобие по давност дяловете на останалите сънаследници от съсобствен недвижим имот и за начина,по който останалите сънаследници следва да предявят правата си при установена самостоятелна фактическа власт от един от сънаследниците,за да се приеме,че започналата са тече в негова полза придобивна давност е прекъсната.

Относно уговорката за цена, като съществен елемент от всеки възмезден договор, е действителна и в хипотеза, когато размерът й не е бил точно определен, но е все пак определяем.

Относно доказателственото значение на писмените доказателства,съдържащи данни за принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи и земи от горския фонд,основани на факти,осъществили се преди 1949г. и съотношението на тези доказателства с извършените отбелязвания в емлячния регистър от 1949г.,както и по приложението на разпоредбата на §5 от Указ №573 на Президиума на ВНС от 28.05.1949г. Следва ли лицето,което е заявило имотите за възстановяване да установи по категоричен начин,че наследодателят не е загубил правото на собственост върху имотите,които е притежавал в периода до 1949г.,когато е извършено тяхното обобществяване без да е налице твърдение за наличие на подобно отчуждаване от страна на ответника и чия е доказателствената тежест да установи,че имотите действително са били отчуждени?

Относно противоречиво разрешаване от съда с оглед на разясненията , дадени със задължителната съдебна практика по ПП 5-72 на ВС е този за “документът, съставляващ “прехвърлително” основание за придобиване правото на собственост на лек автомобил” който е от значение за доказване правопораждащият съсобствеността / при режим на бездялова съпружеска имуществена общност/ факт и реализиране на потестативно право на съдебна делба на съсобствениците.

Относно предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на корегирана сметка, изготвена по реда на ОУ на “Ч. Р. България”АД.

Относно допустимостта на възражението за провеждане на косвения съдебен контрол за законосъобразност на административен акт , от който се черпят права при спор за вещно право и неговото разглеждането същество на оспорването, е разрешен с обжалваното решение от въззивния съд в противоречие с решения на състави Върховния касационен съд .

Относно защитата ,която може да се търси при предявен ревандикационен иск за защита на общинска собственост срещу ответната кооперация,която поддържа, че е възстановена такава,чието имущество е било незаконно одържавено.

Застрояването на парцела със сграда съгласно застроителното предвиждане на действалия към момента на учредяване на правото на строеж върху него план не е пречка за реституиране на част от парцела, когато тази част не е необходима за обслужване на сградата (не е прилежащ към нея).

Относно допустимостта на съдебна делба на съсобствен при равни права незастроен УПИ, в който могат да се построят две жилищни сгради.

Относно договор за продажба между страните, установен от приложената от делото фактура без задължителни реквизити, е съществен по делото и разрешението на този въпрос е в противоречие с приложено решение на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ от 16.12.2003 г. по гр.д. № 778/2003 г.

Дали с неплащане на две и повече анюитетни вноски с настъпил падеж, уговорената в договора за банков кредит предсрочна изискуемост на кредита, настъпва автоматично, или банката трябва да направи вземането предсрочно изискуемо, чрез изявление, отправено до длъжника?

Относно валидно конклудентно упълномощаване от страна на собственик на МПС на водача на автомобила, е решен в противоречие с практиката на ВКС.

Относно нищожността на клаузата за неустойка поради липсата на краен предел за начисляване и прекомерния й размер съдържаща се в приложените към жалбата съдебни решения.

Вредставлява ли подадената от наемодателя искова молба по чл. 233, ал. 1, изречение първо ЗЗД предизвестие за прекратяване на сключения безсрочен наемен договор, който въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС?

Относно въпроси, свързани с начина и формата за изменение на съществени условия на сключения договор за продажба на акции, от разрешаването на който произтича и решаването на въпроса относно датата на падежа на задължението на ответното дружество за плащане цената на акциите?

Когато страните по наемното правоотношение не са уговорили заплащане от страна на наемателя на разходите за ремонт в наетия обект, направени от наемателя с цел привеждането му в състояние, годно за предназначението на обекта – бар-дискотека, какви са правата на наемателя и може ли при прекратяване на наемното правоотношение да се претендира стойността на подобренията съобразно правилата на неоснователното обогатяване. Констатирано е, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на Върховния съд – ТР № 85/1968 г. на ОСГК за приложение института на неоснователното обогатяване в отношенията на наемателя с наемодателя при направени разходи за подобрения в наетия имот?

За задължението на съда да се произнесе по предявения иск, въз основа на твърдяните факти.

Може ли да се счете, че получаването на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление за цесията представлява надлежно съобщаване на цесията на длъжника?

За действителността на уговорката за неустойка, респ. за нищожност на клаузата поради противоречие с добрите нрави, когато неустойката за забава се определя като процент върху главницата без краен срок за начисляването й.