чл. 288 ГПК

При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.?

Подновяване на вписването на законна ипотека (чл.172 ЗЗД), противопоставимо ли е на трето лице, което е придобило собствеността върху имота и е вписало своя акт преди новото вписване на ипотеката?

Относно правомощията на Общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност да взема решение за ограничаване правата на управителя по чл. 141, ал. 1 ТЗ и чл. 142, ал. 2 ТЗ.

Неправилно ли е решението на съда, с което той се е произнесъл по ненаведени от страна по делото факти, твърдения и възражения, или е приел за установени обстоятелства, различни от тези, за които между страните не съществува спор?
Към кой момент следва да е извършено дарението на парични средства за закупуването на имот, за да бъде оборена презумпцията за съвместен принос?

Необходимо ли е наследникът да демонстрира спрямо останалите завладяването на имота в хипотеза, когато владението е предадено от наследодателя на лице, което след смъртта му има качеството наследник по закон?

За критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Доколкото изложените в обстоятелствената част на исковата молба като правопораждащи факти навеждат на съмнения за разминаване на иска, с който съдът е бил сезиран по основание, с този, по който въззивният съд се е произнесъл.

Касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

При извършване на делба на поземлен имот с няколко сгради, към кой момент съдът следва да прецени дали те представляват жилищни сгради и дали са „търпими“ постройки по смисъла на ЗУТ: към момента на изграждането им, към момента на преустройството им от друг вид сгради в жилищни или към момента на извършване на делбата?

Има ли значение за произнасянето по иск за собственост върху реална част от имот по отменена регулация, попадаща в съседен имот по действащата регулация и при граница по действащия регулационен план, съвпадаща с границата по кадастралната карта, съобразяването на следните обстоятелства: момента на завземане на процесната реална част, както и момента (и факта) на приложение на регулационните планове?

Внесените или постъпилите пари в банковите сметки на проверяваното лице, могат ли да бъдат предмет на отнемане, ако не са налични в края на проверявания период и за тях не е доказан законен източник?

Дали първоинстанционният съд служебно трябва да предприеме действия за отстраняване на констатирана нередовност на въззивната жалба и ако е предприел такива, като е дал конкретни указания на страната в тази насока и е определил срок за изпълнение, вследствие на което страната е предприела съответните действия, а първоинстанционният съд е приел, че нередовностите на въззивната жалба са били отстранени и е изпратил делото за въззивно разглеждане то допустимо ли е въззивната инстанция да игнорира всичките тези действия на първата съдебна инстанция и страната, без изрично да ги приема за опорочени и да разреши материалноправния спор, без да разгледа и да обсъди изпълнените от страната указания на първата инстанция?

Относно задължението на съда да се произнесе по всички направени от страната доводи и възражения.

Допустимо ли е съдът да направи извод въз основа заключение на вещо лице, без да са налице данни за такъв извод в самото заключение и следва ли експертизата да бъде обсъдена с всички доказателства по делото?

Кой е компетенттен да разгледа иска за неимуществени вреди от незаконосъобразни актове и действия на министъра на правосъдието, в качеството му на работодател на съдиите по вписванията?

Промяната на името на дете, чийто произход е установен или оспорен (отречен) по съдебен ред, представлява ли задължителен реквизит на съдебното решение и какъв е редът, по който се поправя евентуалния пропуск на съда да се произнесе по този въпрос?

1. Длъжен ли е въззивният съд в решението си да се произнесе по всички съдържащи се във въззивната жалба и в отговора на жалбата доводи и възражения на страните?
2. Кога се намалява дарение съгласно разпоредбата на чл. 33 ЗН - след като се изчерпят завещаните имущества или преди това?

Следва ли въззивният съд да разгледа всички възражения и доводи на страните, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на делото, като изложи собствени мотиви към решението, които следва да са логични и непротиворечиви?

Длъжен ли въззивният съд, в случая че въззивната жалба съдържа, според него, обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест, задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест или непълнота на дадените в доклада указания не са събрани в първата инстанция?

Относно лимита на отговорността на превозвача за липсваща стока по чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR (Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки).

Има ли процесуална легитимация държавно ведомство, на което е предоставено оперативно управление на държавен имот по реда на НДИ /отм./, да предяви иск за признаване на правото на собственост на държавата като се позове освен на предоставено право на ползване, и на придобивна давност, когато липсват документи, установяващи точното местоположение на имота, но ведомството го владее от момента на предоставянето, застроило го е и липсва противопоставяне на трети лица и държавата повече от 50 години, а самата държава участва в исковия процес по повод собствеността на предоставения имот като трето лице – помагач и поддържа становището за придобивна давност?

Допустимо ли е с договор дерогирането на предвидения в чл. 469, ал. 1 КЗ принцип , че застраходателното събитие по застраховка „професионалната отговорност на лечебното заведение и медицинския персонал” е настъпването на вредоносния резултат?
Налице ли е противоречие с императивна правна норма - чл. 469 КЗ възприемането, че събитието по застраховка „професионалната отговорност на лечебното заведение и медицинския персонал„ е предявяване на претенцията, и допустимо ли е това, както и при възприемане Cleims –mode модел на застраховане и при липса на ретроактивно покритие на настъпили застрахователни събития преди датата на начало на покритие по застраховката, следва ли да се счита, че застрахователното събитие е единствено предявяването на претенцията за обезвреда?

Следва ли ищецът, който твърди, че е осъществена от работодателя злоупотреба с право, да изложи конкретните факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за такава злоупотреба, или е достатъчно да посочи, че е налице заобикаляне на закона при извършеното уволнение?
Тежестта за доказване на осъществена от работодателя злоупотреба с право е за ищеца, който се позовава на нея, или работодателят-ответник следва да докаже, че добросъвестно е упражнил правото си на уволнение?

Продължава ли да тече придобивна давност и може ли да се придобие по давност реално обособена част от поземлен имот, след като същият бъде урегулиран преди изтичането на давността?

Следва ли съдът, при разглеждане и произнасяне по специалните отменителни искове по чл. 216, ал. 1 ДОПК, да разгледа възражението и вземе в предвид погасяването на конкретните публични задължения, установени към датата на извършване на разпоредителните сделки с имущество на длъжника?

Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на закона за енергетиката в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ в сила от 16.11.2013 г.

Следва ли да се отхвърли иска по чл.109 ЗС, ако ищецът не е посочил с какво незаконният строеж му пречи да упражнява правата си?

Налице ли е правно основание за определяне и начисляване цената на допълнителни количества енергия по ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 35 от 30.4.2019 г, в случай, че корекцията обхваща и период от време, предхождащ влизането им в сила?

Има ли значение, дали вземанетo, основано на съответната конкретна уговорка в договор, с което се прави възражение за прихващане с насрещно вземане, представлява по правната си природа, вземане за неустойка или за отбив в цената при определени условия, за да бъде уважено възражението за прихващане с такова вземане, ако се установява наличието на материално-правните предпоставки за това?

За задължението на съда да защити най - добрия интерес на децата при промяна режим на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителски права.

Има ли право ловна дружина да вземе решение за преместването си от едно ловно сдружение в друго и да свика и проведе собственото си общо събрание при спазване на разпоредбите, предвидени в Устава на ловното сдружение, в което членува?;
Необходимо ли е одобрението на Управителния съвет на ловното сдружение, за да породи действие решението на Общото събрание на ловната дружина за прекратяване на членуването в ловното сдружение и за преминаване на дружината към друго ловно сдружение?

Може ли американски гражданин да придобива право на собственост върху земя в Република България при условията, произтичащи от Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 1.04.1993 г. /ДВ. Бр.30 от 1993 г., обнародван ДВ бр.47 от 23.05.1995 г., в сила от 2.06.1994 г., изменен и допълнен в бр.15 от 16.02.2007 г., в сила от 16.01.2007 г./ и условията на посочения договор попадат ли в приложното поле на чл.22, ал.1 от Конституцията на Република България?

Да се провери допустим ли е иск за собственост (установителен или ревандикационен), предявен за складово помещение /мазе/, каквото не е изградено и не съществува в обективната действителност.

Може ли да се впише наново ипотека съгласно чл. 172, ал. 2 ЗЗД, ако е изтекъл десетгодишният срок на действие на вписването и ипотеката вече е била заличена по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията?

Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните и да посочи защо ги счита за основателни или не, както и да обсъди в съвкупност всички доказателства и да посочи защо игнорира някои от тях?

За легитимацията на длъжника да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане; за тежестта на доказване при оспорване на достоверността на датата на договор, като частен диспозитивен документ, неподписан от оспорващия и по-специално, когато датата има значение за валидността на договора за цесия, както и за правното значение на изискването за наличие на достоверна дата, съответно – за задължението на съда да даде указания в доклада по делото как се разпределя доказателствената тежест.

За задължението на въззивния съд да обсъди допустимите и релевантни за спора доказателства, възражения и доводи на страните в тяхната взаимна връзка, както и да анализира фактите по делото.

За начина на доказване на количеството потребена електрическа енергия, в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена енергия поради неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.

Дължи ли се обезщетение по смисъла и при условията на чл. 225, ал. 1 ЗСВ вр. с чл. 292, ал. 3 ЗСВ за прослуженото време като „съдия по вписванията“, ако правото по чл. 225, ал. 1 ЗСВ е възникнало при прекратяване на последващо правоотношение за длъжността „съдия“, заемана непосредствено след длъжността „съдия по вписванията“? Допустимо ли е при тази хипотеза присъединяване на прослуженото време като „съдия по вписванията“ и като „съдия“ за определяне на едно общо обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ?

За начина на доказване на количеството потребена електрическа енергия, в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена енергия поради неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.

Необходимо ли е, за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни)?

Относно възможността въззивният съд в условията на ограничен въззив да събира нови доказателства, когато въззивната жалба съдържа оплакване за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд (неправилно установяване на факт), в т.ч. и за служебно назначаване на експертиза.

За значението на използваните критерии за подбор и обхвата на съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците.

Допустимо ли е при влязло в сила първоинстанционно решение по определен въпрос, въззивният съда да преразглежда този въпрос и да го пререшава?
За доказателственото значение на разписката за наличието на заемно правоотношение, когато разписката удостоверява получаването на парична сума и е посочен размерът на подлежащата на връщане парична сума от издателя на разписката и за правното значение на обстоятелството, кой в действителност е получил сумата – издателят на разписката, или трето лице.

Какво е действието на вписаната искова молба, ако решението по нея не е било вписано в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС и пропускането на този шестмесечен срок заличава ли с обратно действие вписването на исковата молба; представлява ли вписаната искова молба тежест върху имота, след като не е от категорията на вещно-правните тежести?

Достатъчно ли е приемане на решение за трансформиране на публична в частна общинска собственост на общинския съвет, за да се приеме за доказано, че съществуваща улица е публична общинска собственост, при данни по делото, че част от тази улица е продадена като прилежащ обект, част от стопански двор?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими доказателства, както и доводите и възраженията на страните, след като направи свои фактически и правни изводи по делото?

Следва ли при смърт на ищец по делото съдът служебно сам да вземе необходимите мерки за установяване на наследниците на покойния ищец?

Нищожна ли е клауза в договор за правна защита и съдействие, в която самият адвокат е поел задължение за връщане, при определени условия, на предварително платено, но уговореното като резултативно , по смисъла на чл. 36, ал. 4 ЗАдв, възнаграждение?

За задълженията на въззивния съд по чл.12 и чл.235 ГПК да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор.
При сключен установителен договор, с който страните декларират и описват съществуващите между тях безспорни правоотношение, следва ли действителното съществуване на вземането по установителния договор да се поставя в зависимост от доказване съществуването на правопораждащите факти, при наличието на които е възникнало вземане, съответно правната квалификация на спора само на установителния договор ли следва да се основава или и на предходните отношения между страните, които са възпроизведени в установителния договор?

Противопоставимо ли е на ипотекарния кредитор решение по дело, по което е прогласена за нищожна сделката, с която учредителят на ипотеката е придобил ипотекирания имот, ако ипотекарният кредитор не е бил страна по това дело?

За задължението на въззивния съд при връщане на делото от ВКС, да се съобрази със задължителните указания по приложението на закона и за извършване на конкретни съдопроизводствени действия, в т.ч. да постанови решението си след съвкупна преценка на всички доводи на страните и на всички доказателства по делото.
Длъжен ли е съдът да вземе предвид и да прецени субективното отношение на кредитора към изпълнението на длъжника, както и да съобрази обема на полаганите грижи с възрастта, физическото и здравословно състояние и възможността за самообслужване на кредитора?

Постановление за възлагане на недвижим имот в изпълнително производство, издадено от ЧСИ преди откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, но влязло в сила след обявяване на несъстоятелността и налагане на обща възбрана върху имуществото му, противопоставимо ли е на длъжника-в несъстоятелност и на кредиторите на несъстоятелността, вкл. и на банката, ипотекарен кредитор и взискател в индивидуалното принудително изпълнение и чието вземане е прието и включено в сметка за разпределение по чл. 717н ТЗ?

За критериите, които следвада се имат предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?

Задължава ли разпоредбата на чл.124 от Търговския закон съдружниците в ООД да осигуряват парични средства за развиване на търговската дейност на дружеството?
Съществува ли вземане за неоснователно обогатяване на съдружник в ООД, възникващо от обслужване на отпуснат на съдружник по решение на Общото събрание банков кредит, когато с отпуснатите средства дружеството е придобило собственост върху недвижим имот и се е задължило като ипотекарен длъжник за вземанията на банката по договора за кредит към съдружника?
Ако такова вземане съществува, от кой момент започва да тече погасителна давност за него – от момента на придобиване на собствеността от дружеството върху имота с отпуснатите средства от кредита, респективно от ипотекирането му за обезпечение на задълженията на съдружника към банката или от момента на погасяване на всяка месечна вноска по кредита от съдружника?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

Имал ли е НЕК ЕАД право като обществен доставчик или като координатор на специална балансираща група, с оглед императивните норми на чл. 93а ЗЕ и чл. 162 от ЗЕ /ред. към ДВ бр.14 от 20.03.2015 г./ и ПТЕЕ /ред. ДВ бр.39 от 09.05.2014 г./ да налага едностранно корекции на подадени прогнозни ежедневни почасови графици спрямо производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, съдържащи информация относно прогнозното количество електрическа и топлинна енергия, която следва да бъде произведена от тях?

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Какво се разбира под „особено близка връзка с починалия" и „по изключение" , съгласно ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС?

В кои случаи въззивният съд е длъжен и служебно да назначи експертиза?

Oтносно силата на пресъдено нещо на арбитражното решение.

Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН?

Относно правното значение на периода, за който се претендира заплащане на реално потребената електроенергия, когато се констатира неточно измерване в резултат от софтуерно въздействие върху средството за измерване.

Относно критериите за определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.

Относно конституирането на необходим другар.

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на общите правила на договора за продажба, съгласно които купувачът, който вече е получил вещта, е длъжен да плати цената?

Следва ли съдът да извърши съвкупен анализ на обстоятелствата посочени в чл. 59, ал. 4 СК и т.2 от ППВС №1/1974 г. при преценката на кой родител следва да се предостави упражняването на родителските права?
Mоже ли единствено полът и възрастта на децата да са определящи за решаването на въпроса за родителските права?

Относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при спор за упражняване на родителските права, респ. определяне на режим на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

Допустимо ли е режимът на лични контакти с неупражняващия родителските права родител, да бъде определен във времеви интервали - през шест месеца с конкретно посочени в тях дати, след като решението на въззивната инстанция не е крайно и е невъзможно при евентуално касационно обжалване да се определени кога ще бъде постановен крайния съдебен акт?

Относно задължението на съда да обсъди доводите, твърденията и възраженията на страните, както и всички доказателства по делото.

При изследване на връзката между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, съдът следва ли да обсъди и извърши преценка на вида и характера на конкретната престъпна дейност, придобивните способи и евентуалните последващи трансформации на имуществото, както и на всички други твърдяни и установени по делото, релевантни факти и логически взаимовръзки?

Относно елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнителните признаци на владението.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, относими към правния спор във връзка с доводите на страните и да ги изследва пълно и според действителния им смисъл; да посочи кои доказателства и защо игнорира и кои кредитира, за да направи своите фактически и правни изводи по делото?

Какви са предпоставките за редовност на връчването на адресата по реда на чл. 47 ГПК, в редакцията му преди изменението с ДВ бр.86/17г.?

Има ли качеството на трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ /отм./ пострадалият при ПТП невиновен водач на увреждащото МПС, близките на който имат право на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите"?

Има ли право съпритежателят на идеални части от акции да участва самостоятелно на общо събрание на акционерите без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл. 177 ТЗ?

Следва ли земеделски стопанин да не търпи никакви санкции, след като е налице неизпълнение на дейностите, за които е поел ангажимент за пет последователни години и след като такава санкция е предвидена в сключения договор?

Възниква ли и при какви предпоставки право на отказ/ на разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на имот и на възстановяване на задатък, ако към договора купувачът знае, че имотът е ипотекиран?

Допустим ли е искът на член-кооператор срещу ЖСК за вземане за стойност поради направени разходи за довършване на жилището, определено като обезщетение със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), основан на принципа на забрана за неоснователно обогатяване на един правен субект за сметка на друг, която провежда искът по чл. 59 ЗЗД?

При наличие на изрична клауза в предварителен договор за покупко-продажба, съгласно която владението върху недвижимия имот е предадено на купувача, и упражнявана от купувача фактическа власт върху имота, извършеното доплащане на цената по предварителния договор изключва ли намерението за своене по отношение на недвижимия имот?

Налице ли е проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя?

Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и се произнесе на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?

За застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност” по чл. 257 КЗ /отм./ и сл. и включва ли в обема си случаите, при които увреждането на третото лице е настъпило от свойствата и състоянието на самата вещ /МПС/ по смисъла на чл. 50 ЗЗД?

За проверка на допустимостта на въззивното решение предвид диспозитива на първоинстанционния съдебен акт, потвърден с въззивното решение, с който се признават права и на останалите наследници на Л. К. Х., без същите да са ищци по иска за собственост и над притежавания от Н. А. обем права.

Писмено изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има ли характер на признание и притежава ли това признание доказателствено значение?

Относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Вината елемент ли е от фактическия състав на нарушението злоупотреба с доверието на работодателя; може ли то да бъде извършено по небрежност; задължително ли е нарушението да е извършено с цел получаване на имотна облага, респ. да е получена такава ?
За основателността на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, следва ли работникът/служителят да представи доказателства за оставането си без работа, както и че не е получавал трудово възнаграждение за целия 6-месечен период.

Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН?

1. Поражда ли действие противоконституционният закон от влизането си в сила до влизане в сила на решението на Конституционния съд, с което законът е обявен за противоконституционен?
2. Отговаря ли държавата за вреди от законодателна дейност на Народното събрание при приемане на противоконституционен закон, когато Народното събрание бездейства в изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 от Закона за конституционен съд (ЗКС)?
3. Кой орган надлежно представлява държавата по този иск?

Относно приложението на критериите на чл. 20 ЗЗД.

Включва ли се в задължението на съда, регламентирано в чл. 235, ал. 3 ГПК, разглеждане на посочено в исковата молба изявление на кредитор, упражнил преди това правото си по чл. 410 ГПК, че счита задълженията на длъжника си за предсрочно изискуеми?

Дали въззивният съд е длъжен да формира свое вътрешно убеждение по правнорелевантните факти, въз основа на събраните в процеса доказателства и може ли да препрати изцяло към мотивите на първата инстанция?

Допустим ли е иск, предявен от банка по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, в хипотезата на отменено разпореждане за незабавно изпълнение поради липса на активна процесуална легитимация на заявителя по чл. 417, т. 2 ГПК?

Дължи ли концесионер допълнително / наред с концесионното възнаграждение / плащане, изчислимо в размер от 5 % от концесионното възнаграждение, по силата на чл. 74, ал. 4, т. 5 ЗЗТ, в полза на ПУДООС?

Налице ли е противоправност на деяние, бездействие на Народното събрание, за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен акт от органа, който го е постановил, произтичащо от разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС?

Може ли в делбено производство да се обсъжда довод за нищожност на доброволна делба по чл. 17, ал. 2 ЗСПЗЗ / отм. 2002 г./, извършена след решение по чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ /отм/, въз основа на която са постановени решения по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за всеки от съделителите по отделно, съобразно уговореното в делбата.

Представлява ли дискриминация по признак лично положение по-неблагоприятното третиране на лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си?

Какво е действието на решението по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, в кой момент настъпва реституционният ефект при постановяване на такова решение, с което е уважена жалбата против отказ на Поземлената комисия / респ. Общинска служба „Земеделие и гори” и легитимира ли това решение жалбоподателите като собственици?

Налице ли е противоправност на законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и на бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗКС? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предл. 1)
Когато искове за обезщетения за вреди, причинени от законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и от бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон, са предявени в едно и също производство срещу Държавата и НС, кой от тях е надлежният, процесуално легитимиран ответник да отговаря по тези искове? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Относно основанията за отмяна по чл. 647, ал. 1 ТЗ при наличие на лично обезпечение, учредено с договор, сключен между продавач, купувач и солидарен длъжник.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Има ли за последица несъществуване на вземането по запис на заповед при посочване от ищеца на каузално правоотношение, но недоказването му?

1. Необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./ и придобитото имущество, за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД /отм./?
2. Достатъчно ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по ЗОПДИППД (отм.), за да е налице основателното предположение по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, че имуществото е придобито от престъпна дейност?

Допустимо ли е игнориране показанията на свидетел само поради това, че е близък роднина и пълномощник на трети за делото лица и като такъв е заинтересован от изхода на спора?

Задължителни ли са указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона при връщане на делото за ново разглеждане?

За задължението на въззивния съд служебно да провери предпоставките за признаване и допускане на изпълнение на решенията на чуждестранните съдилища, предвидени в разпоредбите на чл.117 КМЧП и сл.

Относно задължителното съдържание на договора за заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД и по-конкретно, следва ли същият да съдържа основанието на дълга, който се поема, като част от неговата индивидуализация?

За проверка валидността на процесното решение предвид оплакването, че диспозитивите на основното и допълнителното решение създават неяснота ако се прочетат без мотивите към тях.

За характера на претендираните суми относно дължимата лихва касаеща обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС.

За правомощията на въззивния съд във връзка с установяване на фактическата обстановка.

Чия е тежестта за доказване на възражение за съпричиняване на вредоносен резултат при деликт и може ли то да бъде прието за основателно въз основа на предположения и вероятности, които не са установени по несъмнен начин с доказателствата в процеса?
Следва ли да бъдат посочени в съдебното решение конкретни критерии при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт съгласно чл. 52 ЗЗД?

При повторно разглеждане на делото във въззивната инстанция и при дадени указания в отменителното решение на ВКС, произнасянето да се извърши при условията на чл.269 ГПК, като е посочен и конкретен юридически факт, който следва да се анализира, необходимо ли е въззивната инстанция да изложи обосновани изводи относно постигнатата действителна договореност на страните по постигнатите действителни облигационни правоотношения?

За действието на извънсъдебното споразумение за прихващане при съществуващ съдебен спор между страните.

Нищожна ли е вписана законна ипотека върху недвижим имот, ако при вписването й същият не е бил собственост на кредитополучателя, който е гарантирал със същия за вземането на кредитора, е обусловил изхода на спора?

Следва ли да бъде зачетено плащане, извършено в срок, определен от съд, в хипотезата на чл. 349, ал. 5 ГПК?

За правоприемството при преобразуване на държавна фирма в няколко търговски дружества и реда за прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти при такова преобразуване.

Необходимо ли е за уважаването на иск по чл.109 ЗС да се докаже, че действията на ответниците, изразяващи се в извършено незаконно строителство в съсобствения имот и завземането по този начин на по-голяма част от дворното място, пречат на ищцата да упражнява правата си в него?

Дали е допустимо кредитор да предяви иск за нищожност на извършен от длъжника отказ от наследство?

Приложима ли е презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице?

Дали съдът е длъжен да посочи припадащите се идеални части от дворното място, когато то е обща част и се допуска делба на един или няколко от самостоятелните обекти в сградата-етажна собственост?
Възникнало съмнение за допустимост на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на гараж и мазетата в партерния етаж на процесната сграда.

За задължението на въззивния съд да вземе предвид всички доказателства по делото и да направи съвкупна преценка на всички правнорелевантни обстоятелства, като вземе предвид чувствата и желанията на детето в конкретния случай, с оглед интереса на детето.

Уреждането на въпроси, уредени в чл. 51 ЗУЕС, включително и наред с други, в договор по чл. 2 ЗУЕС, сключен от индивидуален собственик на обект в сграда, която не е в жилищен комплекс от затворен тип по пар. 1, т. 3 ДР ЗУЕС, водят ли до нищожност на договора?

Обусловено ли е възникването правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя; и дължи ли се адвокатско възнаграждение при сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени?

Кой е релевантният момент за преценка спазени ли са изискванията за предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, т. 2 и 3, вр. чл. 333, ал. 2 КТ и за отговора има ли значение, че след връчването на заповедта за уволнение е констатирана техническа грешка от инспекцията по труда в разрешението, а от трудово-експертната комисия - в предварителното мнение?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

В случаите, когато истинността на отразените в протокола за извършен подбор обстоятелства се оспорва от уволнения работник или служител, работодателят следва ли да проведе пълно доказване на законността на проведения подбор, включително чрез разпит на свидетели, имащи непосредствени впечатления от нивото на справяне с работата на участвалите в подбора?

Какво е действието на решението на КС, с което е прогласена противоконституционност на нормативен акт по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства според разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ?

Следва ли ищецът, който твърди, че е осъществена от работодателя злоупотреба с право, да изложи конкретните факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за такава злоупотреба, или е достатъчно да посочи, че е налице заобикаляне на закона при извършеното уволнение?
Тежестта за доказване на осъществена от работодателя злоупотреба с право е за ищеца, който се позовава на нея, или работодателят-ответник следва да докаже, че добросъвестно е упражнил правото си на уволнение?

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Противопоставими ли са на купувача на публична продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на наемател върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от изменения във вписан договор за наем, когато измененията не са били вписани към момента на налагане на възбраната върху тези имоти, нито към момента на публичната продан?

За правомощията на въззивния съд да извърши служебна проверка на факти и обстоятелства по спора и да приеме същите за доказани, без страната, която носи доказателствената тежест за установяването им, да е ангажирала доказателства.

От кой момент възниква съсобствеността между наследника, в чиято полза има направено универсално завещателно разпореждане, и наследника, който е възстановил запазената си част със съдебно решение по чл. 30, ал. 1 ЗН, върху оставеното в наследство имущество?

Кога следва да се счита открито дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, в случаите когато се касае за продължавано във времето финансово нарушение, съставляващо и нарушение на трудовата дисциплина?

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.

Трябва ли да се счете за оборена презумпцията за съвместен принос по чл.21, ал.3 СК при придобиване на вещното право по време на брака и на възмездно придобивно основание, когато не е установена липса на принос на другия съпруг?

Досежно задължението на съда служебно да събере доказателства, при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна, както и доказателства, имащи значение за допустимостта на иска.

Дали в производство по иск по чл. 108 ЗС, основан на земеделска реституция, ищецът следва да доказва материалноправните предпоставки за издаване на решението на ОСЗ и по-конкретно да установява правото на собственост върху земеделската земя отпреди кооперирането; както и дали писмените доказателства, посочени в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ са достатъчни за това доказване?

От кой момент пораждат действие /влизат в сила/ решенията на Управителния съвет /УС/ на юридическо лице с нестопанска цел за изключване и приемане на членове – от момента на вземането им или след изтичане на срока за оспорването им пред ОС, респ. след приключване на оспорването с потвърждаването им? Допустимо ли е лице, което е прието за нов член на сдружение с нестопанска цел с решение на УС, да участва с право на глас в ОС при гласуване на решение по направено оспорване на приемането му? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Лицето, отправило искане до съда за свикване на ОС на ЮЛНЦ /сдружение/ поради бездействие на УС на сдружението, легитимирано ли е да проведе свиканото от съда въз основа на това искане общо събрание? Следва ли в определението на съда за свикване на ОС на сдружение поради бездействие на УС да има изрично овластяване на лице или лица, които да извършат действията по провеждането на ОС? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) Обвързан ли е въззивният съд да се произнесе само по конкретните оплаквания и доводи във въззивната жалба или следва да се произнесе по всички направени от страните възражения в първоинстанционното производство? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Относно критериите за определяне на обезщетение на основание чл. 52 от ЗЗД и конкретно, за обстоятелствата, свързани с родствената връзка и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение.

Налице ли е трансформация на лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК при закупуване по време на брака на жилищен имот за семейството със средства от договор за потребителски банков кредит, страна по който е само единият съпруг?

Включва ли фактическия състав на материалното право на обезщетение на военнослужещия по чл. 233, ал. 5 ЗОВСРБ подаването на заявление до работодателя и съответно – направен от него отказ за изплащане на обезщетение?

Дали се смята за пропуснат определеният от съда срок за отстраняване на нередовност на искова молба, ако молбата, с която се отстранява нередовността, е подадена по поща в последния ден на изтичане на срока?

Може ли американски гражданин да придобива право на собственост върху земя в Република България при условията, произтичащи от Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 1.04.1993 г. /ДВ. Бр.30 от 1993 г., обнародван ДВ бр.47 от 23.05.1995 г., в сила от 2.06.1994 г., изменен и допълнен в бр.15 от 16.02.2007 г., в сила от 16.01.2007 г./ и условията на посочения договор попадат ли в приложното поле на чл.22, ал.1 от Конституцията на Република България?

Може ли съсобственик на недвижим имот да ревандикира целия имот от трето лице, което го владее без правно основание, или правото му се простира само до притежаваната идеална част от имота?

Предоставя ли разпоредбата на чл. 523 ГПК право на преценка на съдебния изпълнител да извърши ли въвод във владение или да го отложи и ако такава възможност е налице, възможно ли е изборът на една от двете алтернативи да съставлява противоправно поведение?
Ако въводът във владение е извършен от помощник на ЧСИ, в негово лице ли се преценява наличието на вина и може ли фактът да бъде установен в исково производство без негово участие, както и за приложимостта на чл.37 ал.3 ЗЧСИ в тази хипотеза?
Може ли съдът да постанови решението си позовавайки се на задължителна съдебна практика, която не е била създадена към момента на възникване на претендираното субективно право?

Прекратяването на трудовото правоотношение за допълнителен труд, сключен с член на академичния състав, може ли законосъобразно да се извърши без да се приложи чл. 58 ЗВО (Закона за висшето образование)?

Налице ли е недопустимост на постановеното съдебно решение при наличие на произнасяне на въззивния съд за различни части от предявения иск за едно и също вземане произтичащо от едно и също основание, по различен начин?

Допустимостта на въззивното решение следва да се прецени с оглед извършеното произнасяне по искове по чл.76 ЗН, по които липсва диспозитив в първоинстанционното решение /като районният съд е приел, че относителната недействителност е релевирана с възражение/ и уважаването им само спрямо сънаследниците ... и при липса на произнасяне спрямо приобретателите по приетите за относително недействителни сделки ... и община Козлодуй.

Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени или за неустановени факти, които изобщо не са били въведени от страните пред първата съдебна инстанция и без във въззивната жалба да се съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантни за делото факти или за пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по своевременно направено от страните възражение или довод във връзка с такива факти? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че по изключение от забраната по чл.269, изр.2 ГПК следва да провери правилността на обжалвания съдебен акт извън оплакванията във въззивната жалба, защото се налага да приложи установена в публичен интерес императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд, следва ли съдът, с оглед спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност, да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата и по прилагането на нормата и да ангажират доказателства, както и следва ли въззивният съд да разпредели доказателствената тежест? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Може ли да се полза от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която е бил собственик и предписаната от закона форма на сделката е била спазена, но поради неизпълнение на изискването за вписване на акта, в който е обективирана сделката по реда на ЗС и ПВ и предвид разпоредбата на чл.113 ЗС това деривативно придобивно основание се явява непротивопоставимо на друго лице, придобило същия имот след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 ЗС от същия праводател и вписало придобиването си по посочения ред? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

За проверка на извода на въззивния съд, че иск по чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД за нищожност на прехвърлителна сделка с предмет вещно право върху недвижим имот е допустим и може да бъде уважен само по отношение на идеална част от този имот, доколкото само за нея ищецът има правен интерес от предявения иск.

Възстановява ли се правото на собственост върху имот на основание Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ по силата на самия закон, ако върху имота има новопостроена незаконна постройка?

За правото на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената ел. енергия след изменението на ЗЕ (обн. ДВ., бр. 54/2012, в сила 17.07.2012) и при действието на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013, в сила от 16.11.2013).

Кой е компетентният орган на кооперация-работодател да извърши съкращаване на щата?

за критериите за установяване дали договорни клаузи накърняват добрите нрави.

Задължен ли е съдът да изложи в решението си мотивационен анализ и преценка, както и да направи разграничаване на личното мнение и оценка от една страна и посочването на факти от друга в изпълнителното деяние на деликвента, изразени в негово изказване?

Допускане до касационно обжалване в частта, с която до делба е допусната стопанска сграда с цел извършване на преценка дали в случая не следва да намери приложение разрешение, идентично с възприетото от ОСГК на ВКС в ТР №5/2015г. от 18.05.2017г. по т.д.№5/2015г., като се има предвид, че стопанската сграда е с функционално предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда на два етажа, за която не са открити строителни книжа и документи за статут.

Налице ли е т.нар. комбинирана (смесена) съсобственост в контекста на т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, и приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК, в хипотезата, когато собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг, част от наследниците, сред които и преживялата съпруга, са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е съсредоточен и следва да се подели само между трима от тях и в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица?

Налице ли е правен интерес от предявяването на иск за прогласяване на нищожност на целия договор за прехвърляне на недвижим имот, когато ищецът не е собственик на целия имот, а на идеална част?

1. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради незаписването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?
2. След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г.по адм.дело № 2385/16г.от петчленен състав на ВАС,могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?

Свидетелят, участвал в комисията за подбор по чл. 329 КТ, трябва ли да има преки впечатления от работата на участниците в подбора?

Допустимо ли е страните по предварителен договор за покупко-продажба на имот да предвидят, че купувачът няма да има право да претендира увеличената стойност на имота на основание чл. 70, ал. 3 ЗС, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС, ако предварителният договор бъде развален по негова вина? Въпросът поставя правния проблем за отказ от бъдещи права в хипотеза на чл. 72 ЗС.

За задължението на въззивния съд, като инстанция по същество, при наличие на императивни разпоредби (в случая относно действието на дворищната регулация, чл. 43, т. 5 ЗКИР и пар. 6 ПЗР ЗУТ, ал. 2 и 4 и пар. 8 ПЗР ЗУТ, несъобразени от първоинстанционния съд) да даде указания на страните , поради непълнота в доклада , да представят доказателства за собственост на имотите преди влизане в сила на регулацията, след което да изслуша експертиза.

Липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса отсъства условие за допустимост на производството, с което се мотивира искането с обезсилване на първоинстанционното решение да се постанови и прекратяване на производството, а не връщане на делото за служебно конституиране на етажните собственици като ищци вместо неправоспособната етажна собственост.

Длъжен ли е въззивният съд да формира мотиви по възраженията във въззивната жалба, да обсъди всяко от тях поотделно и да заяви защо ги приема за основателни или неоснователни?
Длъжна ли е въззивната инстанция да формира мотиви по събраните по делото доказателства, включително и тези, свързани с оплакванията във въззивната жалба, като обсъди всяко от тях поотделно и да заяви какви юридически факти се установяват с всяко едно от тях?
Въззивният съд следва ли да формулира мотиви, когато заявява, че споделя мотивите на първоинстанционния съд в хипотезата на чл. 272 ГПК?

Нормите на Закона за международния търговски арбитраж или тези на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркската конвенция/, приета на 17.12.1958г. и ратифицирана от България с Указ № 284 на Пленума на НС от 08.07.1961г. /Изв., бр. 57 от 18.07.1961г./, досежно влизането в сила и допускане на изпълнението се прилагат спрямо арбитражно решение, постановено от Международен арбитражен съд със седалище на институцията /мястото на нейната регистрация/ в чужбина в арбитражно производство, проведено на територията на РБългария при изрична уговорка, че мястото на арбитража е в [населено място]?

За възможността стопанска постройка да представлява самостоятелен обект и да бъде притежавана от лице, което не притежава права върху дворното място, в което е построена, както и върху жилищната сграда в това дворно място.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с разглеждането на положителен установителен иск с правно основание чл.23, ал.1 СК, но решаващият първоинстанционен съд и в доклада, изготвен в открито съдебно заседание по реда на чл.146 ГПК, и в постановеното решение, еднозначно е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.21, ал.4 СК за липса на принос в придобиването на процесното жилище за бившия съпруг – ответник, макар в исковата молба да липсват твърдения за формите на съвместния принос, легално формулирани в разпоредбата на чл.21, ал.2 СК.

Допустимо ли е при наследяване на поименни налични акции от няколко наследници да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира?

Кой е момента за настъпване на преклузията за представяне на доказателства за оставане без работа от страна на ищеца, по предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ?

Дали единствено квадратурата е решаващ индивидуализиращ белег на недвижимите имоти?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

За функцията на задатъка и основанието за задържането му.

За правомощията на въззивната инстанция при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото.

Кои са предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендирано с иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?
2. Дали след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/ 2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ включително?

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Относно значението на възрастта на незаконно задържания обвиняем, като релевантен фактор при преценката на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди.

За задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, а не избирателно, само тези, които обслужват определена теза, да се произнесе в рамките на въззивната жалба по същество, като обсъди доказателствата и формира самостоятелни изводи от тях, да обсъди всички доводи и възражения на страните във въззивното производство.

Задължителен ли е анализът на степента на отличителност на защитените марки и тяхната разпознаваемост от потребителите при преценката за вероятност от объркване на потребителите или е достатъчно да се докаже само сходство между по-рано регистрираните марки и използваните знаци?

Относно съотношението между исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, и иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, както и относно очертаването на предмета на делото с обстоятелствената част и петитума на исковата молба (чл. 127, ал. 1 ГПК, т. 4 и т. 5), по реда за отстраняване на нередовности на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и по реда за изменение на иска ( чл. 214, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 от ГПК), при предявяване на такива искове за недействителност на договор за продажба на недвижим имот.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОС и възниква ли право на собственост за посочените в разпоредбата юридически лица, ако са суперфициари, върху прилежащ терен на сградите, ако сградите са изградени със собствени средства до 13.07.1991 г. или разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗОС е правопораждащото право на собственост основание за прилежащ на сгради терен, само ако сградите са изградени без строителни книжа, респ. само ако сградите не са изградени въз основа на учредено право на строеж?

Дали правото на купувача на разваляне на предварителния договор по реда на чл. 87 ЗЗД, ал.1 и ал.2 е обвързано с настъпването на негативни последици в правната му сфера от учредената без негово съгласие ипотека върху имота?

За критериите за определяне на съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение с наложеното наказание.

Относно правното действие и последиците на исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ за попълване масата по несъстоятелността и връщане в нея на даденото от несъстоятелния длъжник, и в частност дали след успешното провеждане на горните отменителни искове обявените за нищожни, респ. недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделки, сключени между несъстоятелния длъжник и третите лица, остават действителни и дали валидно обвързват страните по тях и третите лица?

За преценка на допустимостта на въззивното решение, като постановено по искова молба с твърдение за осъществявано владение само от ищците върху терен, индивидуализиран единствено чрез площта си в квадратни метра и заявен петитум за признаване права в съсобствеността на недвижим имот, отразен в кадастралната карта.

Владелец ли е и то добросъвестен лицето, закупило недвижим имот от несобственик и противопоставящо възражение по чл. 79, ал. 2 ЗС /погрешно в определението по чл. 288 ГПК е посочено чл. 70, ал. 2 ЗС/ на лице, закупило същия имот от същия праводател и вписало акта си преди този на лицето, претендиращо придобивна давност?

За задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор, когато отменя решението на първоинстанционния съд.

За критериите, които следвада се имат предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.

Какви акции придобива всеки един от наследниците при наследяване на налични поименни акции – реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от всяка акция съобразно наследствения му дял?

За възможността да се придобие реална част от имот след като ПНИ в селищно образувание е вече приложен.

За дължимостта на обезщетение за вреди от деликт, вкл. при наслагване на вреди.

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период (чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ), енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претенедира доплащане?

До приложимите правни норми за разрешаването на възникналата в случая конкуренция на права между от една страна - купувач на недвижим имот от сънаследник въз основа на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, влязло в сила по време на втората фаза на делбата, но при вписана възбрана върху имота и искова молба преди началото на делбата и от друга страна - приобретател на имота от сънаследника, комуто вещта се е паднала в дял при делбата. От значение за изхода на спора е дали са приложими правилата на чл. 453 ГПК, т.1 и 2 за действието на вписаната възбрана, правилото на чл. 114, б. б ЗС за защитното действие на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД или правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК за извършено разпореждане с делбен имот по време на висящия процес за делба?

Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената ел.енергия, след изменението на Закона за енергетиката в сила от 17.7.12 г, но при действието на чл. 48 ПИКЕЕ - чл. 51 от ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/, в сила от 16.11.13 г.?

За правното значение на подаването на молба за образуване на изпълнително дело, на искането за провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането на действия по осъществяването на изпълнителния способ, както и на прекратяването на изпълнителното дело на основанията по чл. 433, ал. 1 ГПК, т. 1 – 8 и образуването на ново изпълнително дело за прекъсването на давността.

Когато поемателят по менителничното задължение и кредиторът по каузалното отношение съвпадат, необходима ли е идентичност на издателя на записа на заповед и длъжника по каузалното правоотношение, за да се приеме, че е налице валидно възникнало задължение по запис на заповед?

Поради постановяването на въззивното решение срещу починала страна, а не срещу наследниците й по закон, следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК.

За задължението на въззивния съд в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, за приложението на чл. 162 ГПК, следва ли съдът да определи размера на иска по своя преценка, когато по делото има достатъчно данни за неговия размер (в случая прието по делото и неоспорено от страните заключение на вещо лице), както и за определянето на размера на иска при достатъчно данни по смисъла на чл. 162 ГПК?

Ползува ли се работник от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в случаите, в които е налице разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност, но работникът е бил на работа в деня, в който е връчена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение?

Допуска ли въззивният съд съществено процесуално нарушение, когато отхвърля иска без съответно оплакване в жалбата от ответника срещу първоинстанционното решение, приемайки за неосъществен правопораждащ вземането по иска юридически факт, за който страните не спорят и има ли значение, че искът е основан (има за източник) императивна материално-правна норма?

Длъжен ли е решаващият спора съдебен състав да изложи във въззивното решение съображенията си по възраженията и доводите, наведени в отговора на въззивната жалба, а също и поддържани пред първата инстанция?

За правомощията на въззивния съд при проверка на обжалвания акт в конкретната хипотеза когато в делбено производство е предявено искане за унищожаване на договор, което съдът не е разгледал в решението си като недопустимо за съединяване в делбата и допълване на акта му не е поискано от заинтересованата страна, нито са наведени оплаквания във въззивната жалба.

За задължението на въззивния съд да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, като даде отговор на оплакванията в сезиращата го жалба и на доводите на страните.

Относно критериите, които следва да бъдат взети предвид в производството за изменение мерките относно упражняването на родителските права, и относно задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето.

Към кой момент се преценява влагането на дарени средства, за необходимостта средствата с извънбрачен произход да са еквивалентни на придобивната стойност на имуществото, по отношение на което се твърди трансформация, за тежестта за доказване при оборване на презумпцията за съвместен принос и за възможността страна по сделка да опровергава съдържанието на подписан от нея нотариален акт?

По съмнение за неговата допустимост, предвид възможността въззивният съд да се е произнесъл по нередовна искова молба: по петитум, който не отговаря на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба.

За задължението на съда да извърши комплексна преценка на събраните доказателства и по-конкретно на тези, установяващи изискването съделителят да не притежава друго жилище.

За правомощията на въззивния съд да тълкува смисъла и съдържанието на формираната от страните воля, съдържаща се в представените по делото договор и анекси към него, с които страните са уредили вътрешните си имуществени отношения.

За задължението на съда, сезиран с иск за обезщетяване на вреди от нарушение на правото на Съюза извършено с влязло в сила решение на национална юрисдикция, да посочи коя правна норма от правото на съюза е очевидно нарушена и какъв е порокът на акта му, в който приложимата норма е неправилно приета.

След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделители, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий?
Дали искането за присъждане на законната лихва представлява самостоятелен иск или последица от уважаването на главния иск?

За доказателствената тежест за установяване оставането без работа след уволнението.

Дали въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните?

След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г. по адм.дело № 2385/16г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?

При постановяване на решението следва ли съдът да вземе предвид всички доказателства по делото, да ги обсъди и да изложи мотиви защо приема някои за неотносими, както и защо кредитира едни, а не кредитира други?
Дали в преценката си за допусната грешка при заснемане на поземлен имот в кадастралната карта съдът е задължен да изследва и да обоснове правните си изводи с прилагането на предходни, одобрени преди одобряване на кадастралната карта, регулационни планове и трансформацията на регулационните граници в имотни?

За комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетните деца кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живеят.

Въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като са разгледани два иска по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД, за всеки от които е формирана воля от съда при определяне поотделно на дължимия размер, като е допусната техническа /математическа/ грешка в мотивите при определяне на сбора на общата присъдена сума, която грешка не се отразява на формираната воля на съда по всеки от исковете по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.

Налице ли е очевидна фактическа грешка в решението, ако е налице грешка в аритметическото пресмятане?

За задължението на въззивния съд да отстрани допуснато от първата инстанция нарушение, състоящо се в невъзприемане на експертно заключение относно наличие на синдром на родителско отчуждение без служебно да назначи нова експертиза и съставлява ли неизпълнението на това задължение на въззивната инстанция съществено процесуално нарушение.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Кой е приложимият закон – КЗ /отм./ или КЗ /в сила от 01.01.2016г./, по отношение на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /ЗЗГАО/ спрямо застрахования водач, когато застрахователният договор с него е сключен при действието на отменения КЗ, застрахователното събитие /ПТП/ е настъпило при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ и плащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя е осъществено при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./?

Съгласно чл. 4 от Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (ДВ, бр.101 от 04.08.1928 г.) и чл. 3 от Закона за уреждане собствеността върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (ДВ, бр. 55 от 11.03.1939 г.) правата за придобиване на място се разпростират върху урегулиран парцел с ограничението, че може да се придобие само един парцел. Уреждащите материята нормативни актове не съдържат правила, съгласно които да е възможно придобиването на реална или идеална част от самостоятелна градоустройствена единица, респ. – възможност за възникване на съсобственост между правоимащите бездомници – от една страна, и общината или Държавата – от друга.

За правомощията на въззивния съд при обжалване на първоинстанционно решение, постановено по нередовна искова молба и за изискванията за редовност на исковата молба за отнемане на незаконно придобито имущество по чл. 74 ЗОПДНПИ, ал. 1 и 2.
За значително несъответствие между имуществото, с което ответниците са разполагали в началото и в края на изследвания (за всеки от тях) период и по-специално подлежат ли на отнемане парични средства по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период.

Следва ли помещение от приземен етаж, което по архитектурен проект за приземния етаж е предвидено като складово помещение /маза/ и което е оставено извън предмета на прехвърлителна сделка за първия етаж и част от приземния етаж, да се приеме, че е принадлежност към втория жилищен етаж, към който с прехвърлителната сделка, въз основа на която е придобит, не е прехвърлено складово помещение /маза/ от приземния етаж?

При наличие на изисквания в нормативни актове /чл.90 ал.3 ЗЗ и чл.20 ал.3 1 от Наредба № 49/2010г. за устройството, дейността и вътрешния ред в лечебните заведения за болнична помощ/ за начина на отразяване на факти и обстоятелства в медицинска документация може ли такива факти да се приемат за установени въз основа на свидетелски показания, ако не са отразени в изискуемите се форма и ред?

Приетата с ДВ, бр. 105/2016 г. нова ал. 2 на чл. 28 ЗТР, постановява, че Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. При промяна на нормативната уредба следва да се приложи новата разпоредба на закона, определяща, че вредите са причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, в резултат от което приложима се явява подведомствеността, предвидена с чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК. Приложими са правилата на чл. 203 и сл. АПК, респ. компетентен да разгледа исковата молба, по която е повдигнат настоящият спор за подсъдност, е административният съд.

За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения.

За последиците от неизпълнението на паричното задължение при постановеното изкупуване на 1/2 ид. ч. от апартамента, като част от легитимацията на ищцата за собственик?

По кой ред следва да се уредят отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията, ако съсобственикът-подобрител е манифестирал спрямо останалите съсобственици намерение да владее имота само за себе си и се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка?
От кой момент започва да тече погасителната давност за претенцията за обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени от съсобственик в общата вещ, в качеството му на недобросъвестен владелец на идеалните части на останалите съсобственици и с тяхното знание и непротивопоставяне?

Дали е налице накърняване на доброто име, когато лицето, което е обект на публикацията не е посочено с имената или други индивидуализиращи белези, а само с най- общи такива- професия, семейно положение, етнос и образование, както и дали фактът, че не са споменати имена в публикацията има значение за определяне размера на обезщетението?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните?

Какви са правомощията на въззивната инстанция при изложени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със задължението му за изготвяне на пълен и точен доклад и разпределяне на доказателствената тежест и направени с жалбата доказателствени искания?

Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства?

Какъв е видът на документа - свидетелство за регистрация на МПС, частен или официален? При направено оспорване на този документ, какъв е видът на доказването, което следва да се проведе в процеса?

Произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на решението, е налице когато, нарушавайки принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран, определяйки спорното право въз основа на обстоятелства, каквито не са били въведени от страната и излизайки извън обхвата на търсената защита. При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от обстоятелствата, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум. Само в случай, че съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон.

Предлага на Общото събрание на гражданката и търговската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по въпроса: когато в исковата молба пострадалият от деликт, претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, без да признава съпричиняване от своя страна, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение, след намаляването му според установеното съпричиняване е в рамките на претендираната сума.

За правомощието на работодателя, след като е решил да упражни правото си на подбор и е назначил съответната комисия, да прекрати трудовото правоотношение със служител, заемащ единствена длъжност, поради съкращение в щата, без да извърши подбор.

Допустимо ли е да се приеме, че е налице компенсация на вредите, претърпени в резултат на проведена при грешна диагноза хирургическа интервенция, с ползата от възможен/вероятен благоприятен резултат от проведеното оперативно лечение?

Следва ли при тълкуването на договорите и особено на неясните им клаузи и тези, за които има спор между страните, съдът да търси действителната обща воля на страните, респ. следва ли отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?

Налице ли е договор за търговска продажба, когато страните са материализирали отношенията си в издадени фактури за търговски доставки, в които като основание е посочен конкретен писмен договор?

За задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, в т.ч. да обсъди и прецени заключението на вещите лица не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи.

За тълкуването на съдебното решение.

За начина, по който се индивидуалиризат трудовите функции на служителя, за изпълнението, на които служителят се е задължил.

Дали подлежи на вписване, респ. отбелязване съдебното решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, постановено по вписана молба за отмяна?

Представлява ли територия за рекреационна дейност земята, върху която е изграден почивен комплекс, находящ се в национален парк и прилага ли се спрямо тази територия Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони при определяне на площта, необходима за ползване на почивния комплекс?

Дължат ли се разноски на ответника, когато е ангажирана адвокатска защита и същата е направена след получаване на препис от исковата молба, като е депозиран отговор и допълнителна молба преди подаване на молба от ищцовата страна, с което се иска оттегляне на иска?

Представлява ли мястото за паркиране, когато не е изградено като гараж, отделен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 ПЗР ЗУТ?

Относно дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и релевираните в нея оплаквания, да изложи собствени мотиви по съществото на спора.

Относно правните последици от отмяната по чл. 99, ал. 1 АПК на решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ по чл. 29, ал. 3 ЗННИ (Закона за насърчаване на научните изследвания) /ред. на ДВ, бр.83/2010г./, въз основа на което е сключен договор по чл. 29, ал. 4 ЗННИ.

Дали при определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение трябва да се вземат предвид както настъпилите, така и потенциалните вреди, както за работодателя, така и за трети неопределени към датата на уволнението лица и за това дали заличеното идентично дисциплинарно наказание, дори да не се взема предвид като утежняващо обстоятелство при определянето на наказанието, може да се вземе предвид като доказателство за знанието на определени идентични правила и обстоятелства от страна на работника или служителя?

Може ли временната неработоспособност да бъде установена с амбулаторен лист и следва ли разпоредбата на чл. 6, ал. 2 НМЕ да се тълкува разширително?

Представлява ли признак на обективна и трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения онова спиране на плащанията, което се дължи на съзнателни, волеви действия на търговеца, представляващи обективиране на юридически възражения срещу вземанията, по които е проведен исков процес?

Задължен ли е съдът да изследва всички обстоятелства по делото от съществено значение за установяване на обективната истина.

За преценка на допустимостта на въззивното предвид съмнение за произнасяне по непредявен иск.

За характера на срока по чл.27 ЗОДНПИ /отм./

Налице ли е неточно изпълнение на задължението на наемодателя за отдаване на годен наемен обект по см. на чл. 230, ал. 1 ЗЗД при начално съществуваща обективна невъзможност за ползване на наетото имущество, съгласно договореното му предназначение дължи ли се обезщетение за неизпълнение на наемателя?

Поради наличието на вероятност последното да е недопустимо поради неконституирането на страна в производството.

Налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия при трудова злополука при изпълнение на възложената му от прекия ръководител работа, в случай на знание от страна на пострадалия, че ръководителят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата?

Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, тя разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота, ако при сключване на договора за ипотека е постигнато съгласие ипотеката да има действие и спрямо бъдещите обекти на собственост, съгласно одобрен към сключването му инвестиционен проект. Касае се за договор с модалитет /сключен под условие, че новата вещ бъде създадена и правото на собственост върху нея принадлежи лицето, учредило ипотеката/. В тази хипотеза ипотечното право възниква към момента на създаване на вещта/построяване на сградата и от този момент кредиторът има правото да иска удовлетворяване на претенцията си чрез насочване на принудително изпълнение върху построеното. Съдебната практика приема, че вещта /построената в терена сграда/ възниква, когато е завършен грубият строеж с подписването на акт обр.14.

Относно правомощията на въззивния съд в хипотеза, когато, след като едно първоинстанционно решение е обезсилено, делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд и при отсъствие на заявен отвод, второто по ред първоинстанционно решение е постановено от същия съдия, който е постановил и обезсиленото първоинстанционно решение.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и се произнесе на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?

Може ли да се приеме, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт, издаден в полза на част от сънаследниците, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници?

Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, прекратил ли е действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака?

Относно преценката от съда на извънсъдебното признание на факти, направено от страна по спора, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото.

Собствеността върху изграденото извън правото на надстрояване в сграда, в която отделни етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици, придобива ли се от лицето, което го е изградило, и при какви условия така изграденото може да бъде годен обект на придобиване по давност?

За кой период се дължи лихва за забава и за кой период вземането за лихви за забава се погасява, когато искът е предявен след изтичане на повече от три години от изискуемостта на главното вземане?

Направеното признание на правата на останалите съсобственици, направено преди позоваването на давността не разколебава ли твърдяното намерение за своене на чуждите идеални части, което е следвало да бъде демонстрирано пред останалите съсобственици и изследвано в процеса?

Допустимо ли е съдът да прави извод въз основа на заключение на вещо лице, без да са налице данни за такъв извод в самото заключение?

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе мотивирано по доводите, касаещи именно спорния предмет, а не по принцип.

От кой момент се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва при обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили вследствие на трудова злополука?

В действителност ли разясненията в т.8 на ППВС № 5 от 1972 г. относно предпоставките за изключителност не са актуални при действащия Семеен кодекс с цел преценка дали въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр.д. № 4874/2014 г., I г.о.?

За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

За задължението на въззивния съд при въведено оплакване с въззивната жалба за наличие процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на допълнително съдебно-счетоводна експертиза.

За правомощията на въззивната инстанция при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото; и за допустимостта във въззивното производство да се събират нови доказателства, при пропуск на първата инстанция да посочи в доклада всички предявени искове, да определи правната им квалификация, подлежащите на доказване факти и обстоятелства и как се разпределя доказателствената тежест между страните.

Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?

Допустимо ли е игнориране показанията на свидетел само поради това, че е близък роднина и пълномощник на трети за делото лица и като такъв е заинтересован от изхода на спора?

Относно съдържанието на понятието „секретарият”, по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗСОЛЛДМ /Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина/ и за това кой е компетентен да прекрати трудовото правоотношение на заемащият длъжността „технически секретар”в Районна лекарска комисия?

Поради възникнало съмнение за допустимост на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на гараж и мазетата в партерния етаж на процесната сграда.

Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?

Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, извън възложените му с договор, сключен по реда на ЗОП(отм.), респ. Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки(сега отм.)?

Съществено различна ли е трудова функция, чийто трудов разултат е предпоставен от извършването на вече изпълнявана трудова функция?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната цялост в мотивите си и да формира изводите си след съвкупната им преценка. Следва ли въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доказателства и доводи на страните по делото?

Относно задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор?

Налице ли е писмено изявление за ползване на платен годишен отпуск, отправено по електронна поща?

Дали и как се погасява по давност правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл.229, ал.1, т.9 /предишна т.8/ от ЗМВР от 1997 г. /отм./ и чл.212, ал.1, т.3 от ЗМВР 2006 г./отм./?

Длъжен ли е етажен собственик да осигури достъп на останалите етажни собственици до общи части на сградата, които са разположени /изградени/ в самостоятелен обект- лична собственост на този етажен собственик?

За значението за доказването в гражданския процес на представен препис, снет от оригинал на частен документ, верността на който е удостоверена от нотариус.

Подлежат ли на заплащане от собственика направените в имота му необходими и полезни разноски от ползвателя при учредено право на ползване по нотариален ред?

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неснователни или защо игнорира доказателства по делото?

1. Поражда ли действие противоконституционният закон от влизането си в сила до влизане в сила на решението на Конституционния съд, с което законът е обявен за противоконституционен?
2. Отговаря ли държавата за вреди от законодателна дейност на Народното събрание при приемане на противоконституционен закон, когато Народното събрание бездейства в изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 от Закона за конституционен съд (ЗКС)?
3. Кой орган надлежно представлява държавата по този иск?

Следва ли при тълкуване на сключения между страните договор, изменен със споразумение, да се търси действителната, воля на страните, като наред с това се изследва целта на договора и конкретно как предметът на договора, включващ лимитите за извършените медицински дейности, се отнася към целта на договора – предоставяне на посочените в договора здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Относно фактите и обстоятелствата, които са установени по делото съобразно критериите за определяне на справедливо обезщетение.

Дали съдът е длъжен да обоснове наличието на противоправност, причинна връзка, вина и вреда?

Относно обусловеността на висшия интерес на детето от всички установени релевантни обстоятелства във връзка със спора за предоставяне упражняването на родителските права.

Относно правоприемството при преобразуване на държавна фирма в няколко търговски дружества и реда за прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти при такова преобразуване?

Нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и с основните принципи на задължителното здравно осигуряване клаузите на сключен през 2015г. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането от НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в приложение № 2 към договора стойности?

Относно предметът на решението по допускане на делбата и необходимостта по иск за делба да се установи съсобственост върху делбения имот между съделителите.

Допустимо ли е да се намалява обезщетението при трудова злополука поради груба небрежност от страна на работника,при условие,че работодателят не е осигурил безопасни условия на труд?

Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?

Какво е значението на установените лимити за заплащане на извършени медицински дейности по отношение правата и задълженията на страните по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки във връзка и с правото на здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ?

При липсата на поставени правни въпроси, обусловили решаващата воля в обжалваното решение, не може да бъде обсъждана и цитираната от касаторите съдебна практика. За да е релевантна тя, следва последните да са поставили конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото, които да са разрешени от въззивния съд в противоречие с тази съдебна практика или съответно да е обосновано тяхното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения и доводи, като обсъди и всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото.

Явява ли се нищожен по смисъла на чл.26 ЗЗД, ал.1 и ал.2 договор за изключителна лицензия на патентовано изобретение като такъв, сключен в нарушение на нормата на чл. 31, ал. 3 ЗПРПМ и като такъв с невъзможен предмет, в случаите, в които към момента на неговото сключване притежателят на патента вече е бил отстъпил на трето лице изключителна лицензия със същия предмет? Ако съобразно отговора на първия въпрос договорът се явява нищожен, то кой има право да се позовава на нищожността – всяко лице, което има правен интерес и черпи права от нея, или само лицензополучателят по първата изключителна лицензия?

Следва ли съдът при установяване на точния размер на накърняване на запазените части на наследниците с право на запазена част да приспадне всички дарения, направени от наследодателя в тяхна полза?

При какви предпоставки може да се пристъпи към отмяна на дарение с цел попълване на възстановена запазена част от наследството, след като е отменено общо завещателно разпореждане в полза на същото лице?

Относно възможността третото лице – ползвател на недвижим имот да установи владение върху същия, без да манифестира изрично промяната в намерението си за своене на вещта спрямо наследниците, когато е получил владението със знанието и съгласието на наследодателя преди неговата смърт, както и досежно допустимите доказателства относно промяната в анимуса и знанието на наследниците за установеното владение.

За комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетните деца кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живеят.

Следва ли съдът да разгледа подадената пред него жалба съобразно изрично заявената от жалбоподателя процесуална легитимация?

ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение в осъдителните му части следва да бъде допуснато за преценка с оглед вероятната му недопустимост /относно предявения иск/ с оглед потвърждаването от въззивния съд на първоинстанционното решение, с което е уважена евентуалната претенция за присъждане на сума като подлежаща на връщане на отпаднало основание, а в мотивите на въззивното решение е прието, че не е установено основанието за даването на сумата, поради което връщането й се дължи като дадена без основание.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

При сключен трудов договор и договор за обучение по чл.234, ал.1 КТ, работникът или служителят дължи ли връщане на направените за сметка на работодателя разходи за обучение, ако не изпълни поетото задължение да остане на работа при този работодател за уговорения срок по договора?

За задължението на съда да обсъди обективно и пълно всички обстоятелства от значение за размера на неимуществените вреди, произтекли от деликт.

За задължението на съда да обсъдивсички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалата.

За задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните и да изложи собствени мотиви, следи ли служебно въззивния съд за допуснати от първата инстанция нарушения при докладване на делото, в случай на допуснати нарушения от първата инстанция по доклада на делото дължи ли въззивния съд указания на страните за фактите които подлежат на доказване, когато експертно решение мотивирало изводите на първата инстанция е било оспорено и включително и с въззивната жалба е поискано повторно заключение нализе ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение при определяне обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване по справедливост и за критериите, които следва да се имат предвид при определяне на същото?

Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?

Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява привидността на договор за паричен заем като сключен за обезпечение на друг бъдещ каузален и възмезден договор при липса на „начало на писмено доказателство?

Дали е допустимо кредитор да предяви иск за нищожност на извършен от длъжника отказ от наследство?

1.Нищожно ли е решението в полза на реституиран собственик, който е починал, но преди това лично е заявил имотите за възстановяване?
2.Нищожно ли е последващо решение на ПК, когато административният орган за пръв път се произнася по възстановяване на заявен земеделски имот?

Подлежат ли на заплащане от възложителя допълнителните и необходими СМР, които са възникнали в хода на изпълнение на договор, сключен при действието на ЗОП /отм./?

Възможно ли е след като сънаследникът не е установявал нито за момент фактическа власт върху имота, нито пък го е владял по някакъв начин, да се приеме, че същият е придобил по давност частите на други двама от петимата сънаследници, защото те не били оспорили твърденията му и същите да бъдат изключени от делбата?

За ролята на приемо - предавателния протокол при доказване на договорното изпълнение и неговото приемане и за възможността при липса на двустранно съставен и подписан протокол изпълнението на договора и приемането на изпълнението да се доказват с други доказателства и доказателствени средства.

Следва ли въззивният съд да допусне изслушването на свидетелски показания за изясняване на механизма на настъпване на ПТП и поведението на участниците в него при положение, че по делото не се съдържат други данни, годни да установят горните обстоятелства?
Може ли съдът да обоснове фактическите си и правни изводи по изхода от правния спор, като се позове на акт и/или доказателствени средства, приобщени по воденото по случая наказателно производство, които не са били събрани в хода на съдебното дирене по висящия спор?

Когато близки роднини и сънаследници / съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици?

Допустимо ли е при наследяване на поименни налични акции от няколко наследника да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира?

Какви акции придобива всеки един от наследниците при наследяване на налични поименни акции – реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от всяка акция съобразно наследствения му дял?

Касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Кой е компетентният орган на кооперация-работодател да извърши съкращаване на щата?

При учредяване на пряко митническо представителство по смисъла на Закона за митниците и чл. 5 Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм.) възникват ли за прекия митнически представител, осъществяващ тази дейност по занятие, задължения за правомерност и компетентност на извършените действия, извън посочените в документа за учредяване на представителна власт, и задължението за правилно митническо тарифиране и деклариране на стоки от прекия митнически представител може ли да се ограничи само до деклариране на предоставена от представлявания информация, когато митническият представител предварително установява, че тя е непълна, грешна или некомпетентна?

Може ли изводът на съда за съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно по категоричен начин да бъде доказано наличието на причинна връзка между настъпилия инцидент и поведението на пострадалото лице, което се е возило в автомобил, управляван от неправоспособен водач?

Допустимо ли е и при какви предпоставки, да бъде допусната юридическа промяна на пола при установена транссексуалност на молителя?

Допустимо ли е въззивната инстанция да влоши положението на жалбоподателя, като отрече признати от първоинстанционния съд права на ищеца по иск за парично вземане, които не са оспорени от насрещната страна чрез жалба?

Mоже ли вече погинала вещ или погинала такава по време на течението на съдебния спор да бъде обект на съдебна делба между страните и да подлежи на разпределение между съделителите?

В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор, и кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната (евро) и в коя валута се дължи връщането на кредита?

Вероятността за недопустимост се обосновава с това, че както първоинстанционния съд, така и въззивния са се произнесли свръхпетитум.

Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.

С оглед вероятността въззивното решение да е частично недопустимо поради нарушаване на диспозитивното начало на гражданския процес, изразяващо се в уважаване на иска за неимуществени вреди в размер, по-голям от претендирания.

Задължителните реквизити, идентифициращи бенефициера, наредителя, обезпеченото валутно правоотношение и пр., които трябва да бъдат посочени от бенефициера в подаденото от него искане за плащане, следва ли да бъдат напълно идентични с посочените в банковата гаранция или може да не са еднакви с тях, но да не им противоречат?
При извършването от страна на банката – гарант на преценката относно редовността на искането за плащане, подадено от бенефициера до нея, длъжна ли е банката да съобразява представени й документи, стоящи извън искането, вкл. и представени документи с предходни, нередовни искания за плащане, в случай, че представянето на тези документи не се изисква от условията на гаранцията или банката е ограничена от разпоредбата на чл.19, б. А от Еднообразните правила за гаранциите на поискване и следва ли да извърши проверката за редовност само въз основа на данните, съдържащи се в самото искане?
Задължен ли е гарантът да посочва изчерпателно всички основания за отказ за плащане на бенефициера още преди получаване на писменото искане за плащане, в случай, че гаранцията установява писмена форма за действителност и редовност на искането.

Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните, при твърдения за забава на кредитора поради неоказано съдействие за изпълнение на задълженията?

С оглед на обстоятелството, че ищецът е твърдял погиване на видове риби, а за част от вредите ищецът е твърдял вследствие на загиване на продукция на невъзможност да се увеличи имуществото му, следва да се прецени дали въззивният съд е определил точно основанието на иска и дали произнасянето съответства на въведените от ищеца основания на спора.

Относно критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост и съответствието му със задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС 4/68 г.

Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза?

Поражда ли правно действие учредяването на право на строеж по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./ върху дворно място съпружеска имуществена общност, извършено само от единия съпруг, по време на действието на Семейния кодекс от 1968г. и намира ли приложение за това разпореждане пар. 4 ПР СК 1985 /отм./?

Дължи ли въззивният съд даване на указания относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания и допустими ли са доказателства пред въззивната инстанция във връзка с неточност на доклада и липсата на разпределение на доказателствената тежест в него?

Може ли да бъде придобит по давност недвижим имот частна държавна или частна общинска собственост в периода 19.04.1996г. - 01.06.2006г.?

За определяне на наличието или липсата на съпричиняване за настъпване на увреждането.

Очевидната неправилност произтича от липсата на мотиви по заявените от страните оплаквания в частните им жалби, по техните доводи и възражения във връзка с разноските и от пълната невъзможност да бъде установено как съдът е определил същите.

Безспорно е в доктрината и трайната съдебна практика в областта на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт, че наследниците на пострадалия от непозволено увреждане не могат да предявяват иск за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от техния наследодател, тъй като този иск е личен и затова единствено обектът на въздействието при непозволеното увреждане може лично да прецени дали са му били причинени или не неимуществени вреди. Единствено в хипотеза, в която пострадалият наследодател е предявил приживе такъв иск, след неговата смърт наследниците на тази изявена вече претенция могат да го заместят и да встъпят в образуваното дело. От друга страна обаче, също не е спорно в теорията и юриспруденцията обстоятелството, че Фондът настоящ касатор нито е търговец, нито е застраховател, нито е гражданскиотговорно лице, докато предявяването срещу него на претенция от увреденото от ПТП лице (с участие на МПС без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите), е само процесуална предпоставка за допустимост на иска срещу него – не и фаза на исковия процес по чл. 288, ал. 11 КЗ /отм./.

В тежест на коя от страните в процеса е да докаже наличие или липсата на общи семейни нужди при тегленето на кредита?

Посочването в договора на адрес за кореспонденция от длъжника, дерогира ли правилата за връчване на нотариални покани, когато кредиторът не е бил уведомен от длъжника за промяна на адреса, но е възложил на нотариус връчването на кореспонденция по договора?

Касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивния акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Когато за конкретен имот е издадено решение за възстановяване на собствеността преди изменението на ЗСПЗЗ, ДВ бр.68 от 30.07.1999 г., в сила от 30.07.1999 г., а с последващо решение е променено местоположението му поради допусната очевидна фактическа грешка, какво е правното действие на двете решения и в този случай от кой момент лицето, в чиято полза е възстановена собствеността, може да защити правото си на собственост?

За задължението на съда да вземе предвид всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по всички доводи и оплаквания.

Дали едностранното изявление на работника или служителя за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, което е достигнало до работодателя, поражда действие, независимо дали е осъществен фактическият състав по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, или може да се преценява налице ли е този фактически състав и да се приеме, че трудовото правоотношение продължава да съществува?

Очевидната неправилност в случая се проявява като явна необоснованост на съдебния акт, предвид мотивите на окръжения съд, че имотите на страните са били извън регулация в периода 1985 г. – 1995 г. Този извод на съда влиза в противоречие с изложените от него факти относно наличието на регулационни планове от 1935 и 1976 г.

За да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, необходимо ли е да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, предл.2 и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна собственост и по смисъла на Закона за БДЖ и ППЗБДЖ?

Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и в рамките на наведените в жалбата доводи?

Относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права върху роденото от фактическото съжителство на страните малолетно дете, на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на детето.

Дали е достатъчно в устава на дадено сдружение с нестопанска цел да е предвидено, че при неплащане на членски внос за съответната календарна година членовете се считат за самоизключили се, за да може да се приеме, че по този начин членственото им правоотношение надлежно е прекратено, респ. не противоречи ли на горепосочения материален закон клауза в устава на сдружение с нестопанска цел за фингираното изключване на негов член?

Представляват ли решенията на общото събрание на търговско дружество търговски сделки и приложими ли са по отношение на тях правилата за недействителност по ЗЗД, както и приложима ли е защита с иск по чл.135 ЗЗД чрез атакуване решение на общо събрание на търговско дружество?

Настъпват ли в правната сфера на непълнолетно дете вреди при принудително изпълнение на парично задължение за издръжката му чрез превод от съдебния изпълнител по банкова сметка на родителя, упражняващ родителските права?

За допустимите доказателствени средства за установяване момента на изграждане на сграда в груб строеж, при спор между бивши съпрузи и строителство в имот, собственост на единия съпруг, извършен при действието на ЗУТ.

При наследяване на налични поименни акции какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от собственост върху всяка акция?

Влязло ли е в сила решение на ТЕЛК, ако то не е връчено на всички заинтересовани по административното производство лица по предвидения за това ред?

При постигнато в предварителния договор съгласие на продавача да бъде учредено право на ползване върху прехвърляемия обект, следва ли това съществено условие да бъде възпроизведено в диспозитива на съдебното решение?

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти, с излагане на правни изводи и изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил.

За действието на прекратителното условие или срок в договора за цесия и може ли условието и срокът да се определят от събитие, което представлява юридическо действие – извършване на продажба на недвижим имот и за правните последици от несъобщаването на длъжника за модалитетите на цесията и за настъпването на съответните факти, както и за правните последици от плащането (погасяването) на цесионера преди настъпването на прекратителното условие или срок на цесията.

Допустимо ли е решението на първоинстанционния съд, ако е постановено по отношение на страна, която е починала след приключване на съдебното дирене и преди постановяване на решението на съда?

При създадено противоречие по въпрос, касаещ специални знания, когато по делото са приети две единични експертизи и една от страните е поискала разширяване на единичната експертиза в тройна, задължен ли е съда да допусне и назначи такава?

Aко съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос, който не е посочен от жалбоподателя, а в случая довод за недопустимост на решението е въведен като оплакване в касационната жалба.

За задължението на гражданският съд да се произнесе по валидността на оспорен от страна по делото индивидуален административен акт, когато същият се противопоставя на лице, което не е било страна в производството по неговото издаване и не е имало право да го обжалва.

В случай, че източникът на неоснователно въздействие е незаконен строеж в съседен имот, може ли да се иска само въз основа на това твърдение неговото премахване, за да се прекрати неоснователно създаденото състояние или трябва да се посочат и други обстоятелства и ако такива обстоятелства не са посочени следва ли искът да бъде отхвърлен като неоснователен?

Относно възможността нищожна клауза от потребителски договор да бъде заместена с повелителна норма от националното право.

Представлява ли признак на обективна и трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения онова спиране на плащанията, което се дължи на съзнателни, волеви действия на търговеца, представляващи обективиране на юридически възражения срещу вземанията, по които е проведен исков процес?

За отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две дружества едното е възложило на другото определена работа, при и по повод извършването на която настъпят вреди.

За да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ следва ли страната позоваваща се на това придобивно основание на правото на собственост (в случая на процесния недвижим имот) да докаже всички елементи от фактическия състав , предвидени в тази разпоредба , включително и факта, че преди преобразуването на държавното предприятие (в случая негов праводател) в еднолично търговско дружество с държавно имущество, именно на това държавно предприятие е било предоставено правото на стопанисване и управление по см. на чл. 2 от НДИ?

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото; за това допустимо ли е въззивният съд да се произнася по пороци, които не са били въведени във въззивната жалба, да уточнява служебно съдържанието на същата и излизайки извън посоченото в нея да изгражда крайния си извод.

При промяна на границата между два парцела, образувани от един общ имот, която е свързана с необходимост от заплащане на обезщетение за придадени части към съседен имот, настъпва ли стабилизиране на отчуждителното действие на плана след завземане на придаваемите части и владението им в продължение на десет години при действието на ЗТСУ?

Допустимо ли е съдът да прави извод въз основа на заключение на вещо лице, без да са налице данни за такъв извод в самото заключение?

За преценка допустимостта на произнасянето на съда относно законната лихва върху претендираната главница по насрещния иск, доколкото искане за присъждането й е релевирано за първи път в пледоария по същество на делото пред първоинстанционния съд.

Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правно-релевантни факти по делото?

Представлява ли подаването и поддържането на частна тъжба от физическо лице пред надлежен съд виновно и неправомерно поведение, както и за това дължи ли обезщетение за причинени неимуществени вреди лице, което е сезирало надлежен съдебен орган в защита на свои права и тъжбата му е отхвърлена, без да е осъществена злоупотреба с право?

Дали не са очевидно неправилни изводите на съда както в частта за квотите на съделителите, така и спрямо отхвърления иск за делба на сгради - поради несъобразяването на допускането на делбата, респ. отхвърлянето ѝ, с установеното от вещото лице и неоспорено от страните предназначение на сградите и обособените от тях самостоятелни обекти на правото на собственост, които не съответстват на заснемането на сградите в кадастралната карта?

Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всяко едно от въведените с въззивната жалба възражения и изрично и ясно да изложи мотиви по приемането или отхвърлянето им в решението?

Следва ли да се счита, че е налице и нов петитум на иска, ако ищецът е заявил изменение на основанието на иска си от договорна към извъндоговорна отговорност?

Налице ли е причинна връзка между неоснователното обвинение и неполученото месечно трудово възнаграждение поради прекратяване на служебното правоотношение, извън сроковете за обезщетение поради незаконно уволнение?

При ревизиране на уговорено възнаграждение на адвокат по исков ред следва ли съдът да извърши оценка на спаведливостта и обосноваността на неговия размер предвид разпоредбите на чл.36, ал.2 ЗАдв и чл.14, ал.2 от Етичния кодекс?

Относно начина на процедиране на съда по несъстоятелността при подадена молба за възобновяване на производството по несъстоятелност.

Задължен ли е голият съсобственик да предостави ползването на друг, неползващ съсобственик или да му заплати обезщетение за лишаване от ползването, когато прехвърлителя си е запазил правото на ползване върху прехвърлената идеална част и в периода преди ограниченото вещно право на ползване да се погаси със смъртта на титуляра си?

Относно оспорването на отразеното в чуждестранно свидетелство за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС.

Чия собственост става новопостроена постройка в съсобствено на няколко лица дворно място, в което има две сгради, в които има обекти на собственост на различни лица, без някой от съсобствениците на дворното място да е учредил право на строеж за постройката на останалите и ако постройката е свързана с част от несамостоятелните обслужващи помещения в една от сградите?

Явна неправилност във връзка с формираните от съда изводи относно липсата на причинна връзка между извършения от ответния сервиз ремонт на лекия автомобил, собственост на ищеца и унищожаването на вещта вследствие запалване.Тези свои изводи съдът е обосновал като изрично е заявил, че не ще кредитира заключението по допуснатата съдебна експертиза, тъй като вещото лица, дало заключение за неправилно свързан в сервиза силнотоков кабел, от който вероятно е възпламенена искрата е специалист по автотехнически, а не противопожарни експертизи.

Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на изключено от първоинстанционния съд писмено доказателство, без никоя от страните по делото да е поискала това доказателство отново да бъде включено в доказателствения материал?

Относно начина на определяне стойността на дружествения дял на починал съдружник в дружество, притежаващо статута на предприятие – майка.

Допустимо ли е да се задължава дружеството – ответник да издаде акции или временни удостоверения на приносител след като със закон такава възможност е отменена?

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че възникналата колизия между заключението на графичната експертиза, според което пълномощното от 18.02.2008 г. не е подписано от ищеца /сега касатор/ и нотариалното удостоверяване, следва да се разреши в полза на удостовереното от нотариуса явяване на упълномощителя и саморъчното полагане на подписа, а доказаните почеркови изменения да се обяснят с умишленото желание на автора да измени и прикрие собствения си почерков навик /динамичен стереотип/ и впоследствие да се отрече от авторството си /автоподлог/.

Дали е допустимо въззивният съд да основе решението си на изключен съгласно чл. 183, предл. второ ГПК препис от документ, ако документът не бъде приобщен към доказателствата по делото по съответния процесуален ред?

За процесуалната легитимация на наследниците да оспорят валидността на извършена от наследодателя им разпоредителна сделка в полза на техен сънаследник като привидна, както и размера, до който това може да се извърши, както и за материалната доказателствена сила на нотариалния акт, като официален свидетелстващ документ и за доказателствената тежест да установи оспорените удостоверени от нотариуса факти.

Изисква ли се съгласно чл.164 ЗСВ вр. с чл.225 ал.1 ЗСВ магистратският стаж да бъде набран само при действието на ЗСВ или следва да се отчитат годините на такава работа и преди приемането на такъв закон” и „изплащането на гратификационно обезщетение за работа в друга държавна система явява ли се пречка за изплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 ЗСВ?

Относно процесуалната възможност съдът да обсъди и възприеме в правните си изводи единствено текста на писмените заключения на вещите лица по съдебни експертизи, без да вземе предвид отговорите на въпросите на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, преди приемането на същите експертизи.

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че регулационният план от 1978г. не е приложен, защото липсват данни за някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на тази площ от имота на ответниците към имота на ищците - от една страна съдът е приел въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ, че между двата спорни имота не са придавани части по регулация по регулационните планове от 1955г., 1964г. и 1978г., а от друга страна е приел, че липсват данни за осъществяването на юридически факт, който да обоснове придаването на спорната площ от имота на ответниците към имота на ищците.

Тъй като неучастието на съсобственик-задължителен другар в делбено производство е въпрос, относим към допустимостта на решението, следва да се допусне касационно обжалване на решението за проверка на допустимостта.

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение?

Дължи ли се заплащането на остатъчната стойност на лизинговата вещ, при неупражнено от лизингополучателя потестативно право за закупуването й, но и при невръщането й на лизингодателя, до изтичане срока на договора?

Следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното производство, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение, че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения относно годността на използвания сравнителен материал и с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза?

По какъв ред може да се търси отговорност за вреди от действия на съдията по вписванията – по реда на ЗОДОВ или по общия исков ред?

Дали е възможна отмяна на въззивно решение без законът да е възлагал на въззивния съд служебно да следи за интереса на държавата, на какво основание е постановена отмяна на въззивното решение и е прието, че касацията е основателна?

За задължението на въззивната инстанция да действа като инстанция по същество, като прави собствена преценка на събраните доказателства и да постанови безпротиворечиви мотиви.

Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот?

Недопустимо ли е като постановено по непредявен иск съдебното решение по иск за делба поради неразглеждане на направено от ответник в производството възражение за намаляване на дарение до размера на запазената му част от наследството?

За проверка неговата допустимост във връзка с надлежното представителство на Държавата.

Следва ли задължението на държавите членки, предвидено в чл.3, параграф 3, буква „а“ от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, за създаване на схеми за подпомагане за постигане на целите по параграфи първи и втори на същия член, както и свободата на стопанска инициатива по чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага допълнителна такса за производство на енергия от възобновяеми източници?

Следва ли да бъде конституиран органа по настойничеството,когато лицето е поставено под запрещение в производството по делото?

За служебните задължения на съда във връзка с доклада по делото и даване на указания на страните за разпределение на доказателствената тежест, както и за задължението на въззивния съд в решението си да обсъди сторените с въззивната жалба оплаквания, доводи и възражения на страните.

За задълженията на въззивния съд да прецени ефективността на действащия режим на лични отношения при констатирано неизпълнение поради обстоятелства, свързани със заболявания на детето; пречки, създавани от родителя, упражняващ родителските права и отчуждаване на детето.

Относно материалноправните предпоставки за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. първо КТ /закриване на част от предприятието/, когато работодателят е банка /предвид хипотеза, в която в населеното място има повече от един клон /офис/ и единият от тях се закрива/.

Относно задължението на съда да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и в рамките на наведените в жалбата доводи?

В хипотезата на няколко еднородни парични задължения каква е поредността на погасяване когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички задължения?

Може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК?

За проверка за съответствие по отношение на определянето на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно ППВС 4/1968.

Какъв е подходът на въззивния съд при изпълнение на задължението да даде правната квалификация на иска за прогласяване на договора за нищожен и да го разгледа съответно на твърденията и петитума в исковата молба?

За избора на способ за извършване на делбата – чрез теглене на жребий.

Относно преценката от съда на извънсъдебното признание на факти, направено от страна по спора, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото.

Поражда ли действие универсално саморъчно завещание по отношение на горски имот, ако той е възстановен по ЗВСГЗГФ след откриване на наследството?

Била ли е налице абсолютна процесуална пречка, свързана с приложение на правилата за родова подсъдност по преки искове за неимуществени вреди срещу застраховател, основаващи се на твърдения за претърпени от ищеца болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от едно вредоносно събитие?

Дължи ли въззивният съд произнасяне и излагане на мотиви по наведените във въззивната жалба възражения?

За задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно.

Следва ли при постановяване на решението съдът да обсъди направените от страните възражения във връзка с техните правни доводи и всички доказателства по делото, респ. липсата на такива, като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на определен факт?

За допустимостта на въззивното решение и необходимостта да се провери дали е налице съответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Как следва да се определи размера на накърняването на запазената част в случаи от вида на процесния, при които т.нар. „свободно имущество” по чл. 31, изр. 1 ЗН, респ. наследствения дял на наследника със запазена част, съставлява отрицателна стойност?

Доколкото постановеният отхвърлителен диспозив на обжалваното решение предполага произнасяне по съществото на спора в рамките за заявения предмет на делото от страна на решаващия съд, а мотивите не касаят такова произнасяне, а се отнасят само до предпоставките, при които може за надлежно упражняване правото да се иска допълване на съдебното решение от съда, постановил основен съдебен акт, настоящият състав на ВКС счита, че е налице порок, обосноваващ явното незачитане на процесуалните правила, свързани с проверката на допустимост на уредено от законодателя производство и за основателността на акта, с който съдът е сезиран в рамките на същото.

За отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две дружества едното е възложило на другото определена работа, при и по повод извършването на която настъпят вреди.

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания във възивната жалба, като обсъди всички доказателства и установените от тях факти и обстоятелства, да коригира доклада по делото, ако е непълен и да приложи императивни правни норми дори въззивника да не се е позовал на тях, да събере нужните доказателства за прилагането им, ако долната инстанция не ги е събрала и да формира самостоятелни изводи по съществото на спора?

Налице ли е противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и правен интерес от предявяване на иск за признаване правото на собственост върху УПИ?
Дали при липса на доказателства за приложена регулация отпада отчуждителното действие на регулационния план и кой е собственик на придадената при урегулирането част от съседен имот?

Относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства, с оглед изискването за неговото пълно изясняване.

Прекъсва ли се срокът на придобивната давност с предявяването на иск с правно основание чл. 24, ал. 4 СК, респ. – иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК 1985 /отм./?

Намират ли приложение постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г., ОСГК на ВКС относно силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя в делбения процес, когато недвижимият имот е прехвърлен след завеждане на исковата молба, но същият е въведен в процеса за първи път едва с допълнителна искова молба в срока по чл. 341, ал. 2 ГПК, която обаче е последваща спрямо прехвърлителната сделка в полза на третото лице?

Дали предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ може да се оттегля преди изтичане на неговия срок?

Следва ли лице, чието задължение възниква при отправяне на особена покана, да бъде поканено втори път, за да изпадне в забава на длъжника и да започне да дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД?

Намира ли приложение разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението?

При наличието на клауза в Договор за банков кредит за момента/датата на уведомяване за настъпване на предсрочна му изискуемост, а и след като правото на банката за това не е било упражнено в срок от 5 /пет/ години, т.е. в пределите на общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, настъпва ли погасителен ефект при неспазването на уговорения момент/дата на уведомяване и кой е моментът, от който погасителната давност започва да тече?

Принципите за автономния характер и предимството на правото на Европейския съюз и принципът за осигуряване на полезния ефект на директивите, позволяват ли на националния съд да приложи национално право, транспониращо директива, без този съд да приложи принципа за съответстващо тълкуване, съобразно с решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания във връзка с тълкуването на съответната транспонирана директива? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Допустимо ли е ищецът да посочи за пръв път във въззивното производство, че разваля двустранен договор с исковата си молба, след като в хода на първоинстанционното производство е поддържал, че договорът вече е бил развален извънсъдебно поради осъществени други юридически факти, настъпили преди предявяването на иска? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За разваляне на двустранни договори, сключени с нотариална заверка на подписите. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС по отношение на наследници с право на запазена част от наследството, когато запазената част на наследника по закон е възстановена след отчуждаване на имота от наследника по завещание и допустимо ли е в този случай ощетените наследници да се овъзмездят по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС?

Длъжно ли е Народното събрание да уреди последиците от обявен за противоконституционен закон, когато от действията на същия е засегната имуществената сфера на частноправни субекти или разполага с дискрецията да реши дали да ги уреди, и представлява ли бездействието на Народното събрание в такъв случай противоправно поведение, което поражда деликтна отговорност?

От кога започва да тече срокът за въззивно обжалване на съдебното решение, от първото му връчване на страната или от последващото връчване на упълномощения адвокат или назначения служебен защитник обуславя допустимостта на решението?
Дължи ли се обезщетение за вреди при наличието на неизправност на двете страни по договора в различни моменти?

Включват ли се в застрахователната сума по застраховка "Гражданска отговорност" на осн. чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото лице?

Следва ли действително да са настъпили всички юридически факти, предвидени в императивната разпоредба на чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ към момента на волеизявлението на работника за прекратяване на тр. договор по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, за да възникне за него правото на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ, без работникът да е бил трудоустроен по наредбата за медицинска експертиза?

При безспорно установено по делото заемно правоотношение и фактически предоставен финансов ресурс с дати, предхождащи тази на сключването на процесната спогодба с нотариална заверка на подписите и издадена въз основа на нея заповед за изпълнение, следва ли в исковото производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се приеме, че уговорката за плащане в съдържанието на същата спогодба е в противоречие с нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тогава, когато същата е сторена въз основа на допълнителни споразумения, съставени и подписани от страните в период, когато кредиторът по спогодбата е бил едновременно законен представител на длъжника, едноличен собственик на капитала, но и законен представител на принципала на ответното дружество, възразило в срока по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение?

Отговаря ли държавата за вреди, претендирани от законодателна дейност на Народното събрание, изразяваща се в приемане на противоконституционна норма и в бездействие при изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 ЗКС за уреждане на правните последици от противоконституционна норма?

Представлява съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 7 СК 1968 /отм./ участието на съпруга на дарителката в сделката и подписването на нотариалния акт за прехвърляне на имот – съпружеска имуществена общност , ако съпругът е подписал нотариалния акт в качеството на законен представител на надарения?

Има ли правно действие новото вписване на ипотеката, предвидено в чл. 172, ал. 2 ЗЗД, спрямо третите лица, придобили и вписали правата си върху имота, служещ за обезпечение, преди извършването на това вписване, но в рамките на действието на вписването по чл. 172, ал. 1 ЗЗД?

Какви са предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане?

Допустимо ли е да се въвеждат за първи път нови нарушения като основания за отмяна на решения на Общото събрание на дружеството след изтичането на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ за предявяване на конститутивния иск?

Относно периода на действие на решението на общото събрание на етажната собственост за определяне размера на паричните вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата и прилага ли се автоматично размерът на таксите, определен за предходна година, когато решението на общото събрание на етажната собственост за следващата година е отменено по съдебен ред.

Нередовна ли е искова молба за заплащане увеличена стойност на недвижим имот вследствие на подобрения /чл. 72 ЗС/, ако отделните подобрения са конкретизирани по вид и цена, но периодът на извършването е посочен общо като отрязък от време?

Допустимо ли е съдебно решение, постановено по насрещен иск за собственост на имот, който иск е предявен преди първото заседание за разглеждане на предявен иск за делба на този имот, ако към момента на постановяване на това решение по насрещния иск с влязло в сила решение искът за делба вече е отхвърлен?

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

Приложими ли са Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, ЗУТ и други нормативни актове към условията и сроковете, при които производителят и/или изпълнителят на монтажа на асансьор са поели към съответния инвеститор задължението за собствена сметка да извършват гаранционни ремонти?

Налице ли е вреда, настъпила в патримониума на длъжника при неправилно отбелязване от частния съдебен изпълнител на погасяванията на дълга, когато задължението по изпълнителния лист не е погасено изцяло?
Допустимо ли е съдът да използва като база за изчисление централния курс на БНБ за съответната валута при определяне размера на присъдената като обезщетение за вреди сума?

Дали отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник, да приеме предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, представлява действие, с което се отблъсква владението им?

Кой е длъжник по вземането за цена на доставена електрическа енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката?

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

Какви обстоятелства трябва да бъдат изследвани от съда при оспорване на констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност?

Следва ли въззивният съд да изложи в решението си собствени мотиви, в които да отрази своята самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, както и направените въз основа на това, свои фактически и правни изводи по съществото на спора?

За задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и доводите на страните.

За приложимостта на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, по отношение на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка.

За възможността във втората фаза на съдебна делба да бъдат обособени реално няколко обекта, когато до делба е допуснато дворно място, застроено със сгради на основното и допълващо застрояване.

При наличие на повече от един трудов договор със същия работодател /вътрешно съвместителство/ за нарушение на трудовата дисциплина по един от договорите работникът или служителят носи ли дисциплинарна отговорност по останалите договори, респ. носи ли работникът или служителят дисциплинарна отговорност по основния трудов договор за нарушение на трудовата дисциплина по предходен трудов договор, който е бил прекратен на друго основание, когато същата длъжност впоследствие е изпълнявана от него по вътрешно съвместителство?

Допустимо ли е със свидетелски показания да се установи замяна на първоначалния купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот?

Следва ли общината да носи отговорност за вреди, причинени при подхлъзване на пешеходец, движил се по непочистено от сняг и/или лед улично платно, вместо по също непочистен прилежащ тротоар?

Дължат ли се от работника такси и разноски в производството по трудови дела и за възможността съдът служебно да се произнесе по валидността на трудов договор, в т.ч. по неговата привидност?

При упражняване на фактическа власт заедно със съсобственик – сънаследник владелецът, който не е сънаследник следва ли да демонстрира по отношение на другите наследници намерението за своене на имота?

При условие, че от един юридически акт /нотариален акт за сделка/ могат да се установят границите на един недвижим имот и е възможно този имот да се разграничи от друг имот, може ли да се приеме, че същият съставлява самостоятелно обособена вещ и без да е нанесен в кадастралния план?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Дали при определяне на кръга от лицата, имащи право на обезщетение, отглежданото, но неосиновено дете следва да докаже, че е започнала административна процедура по осиновяване или, че такава е била планирана?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Длъжен ли е при определяне кръга на наследниците по закон въззивният съд да постанови решението си след обсъждане на събраните по делото доказателства?

Допуснал ли е въззивният съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е назначил тройна съдебно- техническа експертиза по въпроси, по които са приети заключения на еднолична и разширена съдебно технически експертизи пред първата инстанция и които не са били оспорени; като не е обсъдил събраните по делото относими към изхода на спора писмени доказателства и не е преценил особеното мнение на вещото лице във връзка с всички събрани доказателства?

За оплакванията относно непълнота на доклада за разпределяне на доказателствената тежест между страните във връзка с подлежащите на доказване конкретни факти.

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, включително и тези, които се съдържат в приобщена по делото прокурорска преписка и имат отношение за установяването или не на релевантен по делото факт?

Относно предпоставките и отговорността при встъпване в дълг.

Дали съдът следи служебно за противоречие на договора с добрите нрави?

Дали са допустими свидетелски показания за доказване на плащане на задължение, установено с писмен акт, между роднини по права линия?

Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд? За характера и обхвата на упражняваната от въззивния съд дейност в хипотеза на постановено задължително тълкувателно решение по приложима за конкретен казус правна норма.

Досежно критериите, въз основа на които съдът следва да формира извода си за идентичност на недвижими имоти, когато същата е спорна.

Относно оспорването на отразеното в чуждестранно свидетелство за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС.

За значението на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ относно давността, изтекла до влизане в сила на ЗТСУ на 01.06.1973 г.

Относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в мотивите си и да формира изводите си въз основа на съвкупната им преценка или може да ги основе само на избрани от него доказателства?

Има ли разлика между делегиране на павомощия и заместване, като във втория случай какъв е обемът на правомощията на заместника? Дали същият получава пълен обем от правомощия като извършва действия от името на замествания орган или конкретните му правомощия трябва да се изброят изчерпателно в акта за заместване, или получава всички правомощия на замествания орган, с изключение на тези, които са изрично изключени в акта за заместване?
За задължението на въззивния съд да обсъди представените по делото относими към спора доказателства.

За задължението на въззивния съд да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно, според приетото с ТР№1/2013г. ОСГТК, ВКС разрешение, и да направи съвкупна преценка на всички правно-релевантни обстоятелства в конкретния случай, с оглед интереса на детето.

За задължението на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта.

По кой ред се довършват започналите до влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове производства по искове за плащане на суми по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове, предявени преди 25 декември 2015 г. – датата на влизане в сила на ЗУСЕСИФ?

За обвързаността на въззивния съд от указанията на BKC, произтичащи от постановено отменително решение, по прилагане и тълкуване на закона.

Относно обхвата на силата не пресъдено нещо на решението по предишно производство, по което е отхвърлен иска за делба.

Как следва да бъде доказан факта, че имотът няма друг собственик?

За действието на отказа от наследство, направен от наследството на тяхната майка на наследниците, която е починала след общия наследодател, но преди възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи.

За тълкуване на съдържанието на отделни уговорки при реален договор за паричен заем, когато страните са подписали писмен договор, съдържащ отделни взаимоизключващи се клаузи и при наличието на такива, за кое трябва да бъде прието да волеизявено съдържание и кое за свидетелстващо изявление?

Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност – факултативно или задължително и участието и на двамата съпрузи по делото предпоставка ли е за допустимост на процеса и за валидност на съдебния акт?

Относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване на произведение, както и конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

При установен размер на редовна и наказателна лихва в заключението на вещото лице, прието и неоспорено от страните по делото, може ли решаващият съд да отхвърли претенциите за лихви на ищеца?

Относно задължението на въззивния съд и да посочи в мотивите на решението си точно и ясно каква фактическа обстановка приема за установена и въз основа на кои доказателства.

За преценката на признанието на неизгоден за страната факт, може ли съдът да основе решението си само на признанието и да игнорира останалите доказателства, длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства и събрани по делото доказателства и да отговори на всички доводи и възражения на страните, може ли да основе изводите си само на избрани доказателства.

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

Относно задължението на съда да мотивира решението чрез посочване на фактически и правни изводи.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на иск за собственост в хипотеза на разрешен с влязло в сила решение спор между страните въз основа на нови факти, настъпили след влизане в сила на предходното решение по спора за собственост и представляват ли такива уважения владелчески иск на ответника и позоваването му на придобивна давност.

Относно с начина на манифестиране на намерението за своене при релевиране на придобивна давност от страна на община и чрез кого се осъществява то, както и относно начина на установяването му по отношение представляващия общината.

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, относими към спорното право.
С какви действия се обективира промяната на намерението на сънаследника да владее имота?

Дали може фактът на упражняване на фактическа власт върху недвижим имот от търговско дружество, да се доказва с косвени доказателства?

Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготвя нов доклад, съответно без да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?

За определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди при данни за общо заболяване, възрастови промени и лично поведение на трудоустроеното лице, ползването на неплатен годишен отпуск, както и на каква база следва да се определи размерът на дължимото обезщетение – средното месечно възнаграждение за заеманата длъжност или на база месечното възнаграждение на лицето, претендиращо обезщетението?

Относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това.
За задължението на съда да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да предостави упражняването на родителските права.

Присъствие на застрашения от изключване член на сдружение на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива?
Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?

Как се формира обезщетението за имуществени вреди при професионално заболяване?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?

Следва ли при спор относно упражняване на родителски права съдът да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред?

Допустимо и правомерно ли е, след като въззивният съд е допуснал и приел поредна експертиза за установяване на факти и обстоятелства, релевантни за правния спор, с които делото е вече попълнено, да кредитира и обоснове съдебния акт само на последната експертиза, като игнорира и пренебрегне другите приети по делото експертизи, без да изложи каквито и да било съображения и мотиви затова?

За правното естество на решението за разпределение на ползването на притежаваното от съпрузите семейно жилище на основание чл. 56, ал. 5 СК и неговата обвързваща сила, както и за правото на действителния собственик или титуляр на правото на ползване да защити правото си.

Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва изплащането на трудово възнаграждение, когато получаването не е удостоверено с подпис на работника?

За правомощията и задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства и всички, направени от страните доводи и възражения по делото.

По какъв начин следва да се докаже, че даден държавен имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие като предпоставка за придобиването му от търговското дружество, в което е преобразувано предприятието, на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./?

Допустимо ли е при наличие на задължителна съдебна практика относно приетия процент на съпричиняване на едно от пострадалите лица, то при определяне на съпричиняването от страна на другите пострадали и идентичен механизъм на настъпване на вредоносното събитие, да се определя различна степен на съпричиняване?

Следва ли съдът да основе решението си само на част от събраните по делото доказателства, без да изложи съображения защо не обсъжда и не взема предвид останалите?

Следва ли при определяне правото на едно лице да получава издръжка в нейния конкретен размер да се преценява според конкретните нужди на правоимащия, а не абстрактно?
Следва ли да се приеме осигуряването на подслон и нормални жилищни условия за живот на дарителя чрез предоставяне на същия за безвъзмездно ползване на собствен на подарения недвижим имот, като форма на предоставяне на издръжка от надарения?

Относно задължението за доставка на вещ - наличието на доминицилирана уговорка за местоизпълнението представлява ли косвено доказателство за надлежното изпълнение на лицето, намиращо се (в т. ч. развиващо своята професионална дейност и ракламиращо се) на адреса?

Достатъчно ли е за разкриването на персонална симулация при сключване на договор да е налице знание и намерение за симулирането у подставеното лице и действителния приобретател на правата или следва и противната страна по договора да е изразила воля за това?

Следва ли съдът по всяко време на висящността на процеса служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните ?

За преценка за съответствието между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум.

Допустими ли са свидетелски показания за установяване на плащане по сключена в нотариална форма сделка между роднини по права линия?

Може ли да бъде променен с конклудентни действия договорът за възлагане на управление на дружеството с ограничена отговорност в частта за определеното възнаграждение на управителя?

Следва ли съделител, заявил претенция за възлагане, за когото съсобствеността е възникнала вследствие откриване на повече от едно наследство, да доказва, че е живял в процесното жилище поотделно към датата на смъртта на всеки от наследодателите си или е достатъчно да докаже, че е живял в процесното жилище непрекъснато през целия период, през който са се откривали наследствата?

Относно белезите и критериите, по които се преценява дали владението е скрито или явно, с оглед на особеностите на настоящия случай, при който имотът се обитава от няколко лица в роднинска връзка, които се конкурират спрямо собственика като владелци, позоваващи се на придобивна давност.

Дали подлежи на отмяна, респ. на обезсилване съдебно решение, поради наличието на процесуални нарушения, които не засягат защитата и правата на обжалващата страна?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

При изрично съгласие на кредитор, третото лице да замести длъжник, нужно ли е изрично писмено съгласие и на третото лице, което не е страна в договор между длъжник и кредитор?

Относно възможността застраховател по застраховка „Каско на МПС“ да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на уговорено в застрахователния договор и общите условия към него основание за освобождаване от отговорност при управление на автомобила от водач, употребил алкохол над допустима от ЗДвП концентрация.

Решението за прогласяване на нищожността на разпоредителната сделка, от която длъжникът черпи правото си на собственост може ли да бъде противопоставено на банката-ипотекарен кредитор, която не е била страна по делото, в случаите когато ипотеката е била учредена преди образуване на производството, по което е било постановено решението?

Относно значението на признаване на иска от ответника пред въззивен съд в случай, че искът е оспорен от особен представител, и първоинстанционният съд е отхвърлил иска.

Нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скица на вещо лице, изслушано по друго дело и площ, установена от вещо лице по делото?

Участието в общото събрание на лица, които не са член - кооператори, прави ли незаконни взетите от събранието решения?

За задължението на въззивната инстанция да обсъди, както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор.

Как следва да се установи действителната воля на страните при прехвърляне на обект от сграда, без посочване на неговите граници - чрез изследване на неговия настоящ статут или към минал момент и следва ли да се приеме, че са налице два обекта ако такива са съществували още при построяване на сградата?

Възможно ли е дворно място, представляващо обща част, да се превърне в обикновена съсобственост с трети лица, непритежаващи самостоятелни обекти в сградата, изградена след сключването на предварителния договор за прехвърляне на идеални части, без изрично изразена воля от страните по договора?

Когато в текста на един договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което е страна по него се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него, като физическо лице, необходимо ли е той да положи отделен подпис с указание, че се полага в лично качество, или наличието на валидно положен от него един подпис го обвързва и в двете качества?

За формата на вината при отговорността на работника или служителя за връщане на неотчетен аванс и за тежестта на работодателя да докаже умисъла на работника или служителя при причиняването на вреди от неотчетен аванс.

Допустимо ли е предявяването на нов иск за разликата над размера на частичния иск до пълния размер на претендираното вземане в случай, че предявеният преди това частичен иск е бил уважен частично?

Задължен ли е съдът, когато е сезиран с иск против малолетни наследници, да им определи срок, в който да заявяват дали приемат наследството или не, както и да проведат процедурата по съставяне на опис на наследството и дали неприемане на наследството по опис води до липса на материалноправна легитимация на ответниците по иск за установяване прекратяване на учредено в полза на наследодателя им право на строеж поради неупражняването му, когато към датата на предявяване на иска те са недееспособни малолетни наследници?

Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, и в частност – следва ли пълномощното да указва в какъв срок трябва да бъде платена уговорената по договора цена на недвижимия имот ?

Въз основа на кои обстоятелства се извършва преценката кога представителят, при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания, и в частност – съставлява ли единствен признак за увреждането неадекватността на престациите по договора?

При преценка дали дадения от работодателя срок е разумен и достатъчен, съдът би ли следвало да се съобрази с обстоятелството, че работникът или служителят познава документацията, която ще послужи за основа на обясненията му, както и че е организирал добре защитата си, не възнамерява да представи възражения, обяснения и доказателства в подкрепа на същите обяснения, което е видно от подробни възражения по констативен протокол, в който нарушенията на трудовата дисциплина са установени и подробно описани?

Относно начина, по който следва да бъде определен размера на дела на напуснал/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в случаите по чл. 97, ал. 2 ТЗ.

Представлява ли произнасяне по възражение за надзастраховане по чл. 204, ал. 1 КЗ /отм./ прилагането от съда на клауза от общите условия към застрахователния договор, която редуцира отговорността на застрахователя по специална договорка за допълнително застрахователно обезщетение за разчистване на развалини и останки?

На какви изисквания следва да отговарят осъществените от изпълнителя строително монтажни работи, неуточнени по съдържание , количество и качество в договора за възлагане строителство на сграда, поради противоречие на обжалваното решение с решение № 48 по т.д.№ 822/2010г. на ВКС, ІІ т.о. в решаващата му част?

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

Налице ли е противоречие с чл. 63, пар. 1 ДФЕС на пар. 8 ПР ЗИД ЗПСК /сега отм./ и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната норма, като противоречаща на общностното право?

От кой момент Гаранционен фонд дължи лихва за забава върху присъдените обезщетения?

Дали съдебната отмяна на индивидуален административен акт с допуснато по закон предварително изпълнение /в частност – решение на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп/, представляващ елемент от сложен фактически състав на гражданско правоотношение, води до заличаване с обратна сила на породените въз основа на него правни последици в рамките на правоотношението?

Относно правните последици на отмяната на административен акт по чл. 32, ал. 4 във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 13, предл. първо ЗЕ (Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР), с който са определени временни цени за такса достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до преносната и разпределителните мрежи, по отношение ликвидността на вземането и възможността с него да бъде извършена компенсация.

Дали заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване на собственика от негов имот за определен период от време, го лишава за този период от пълния обем на правото му на ползване върху този имот?

Какво значение за правото на обезщетение и размера на същото има обстоятелството, че извършителят и пострадалият са политици, а унизителният за адресата израз е използван във връзка с политическата му и обществена дейност?

При отсъствие на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на Банката, искът по чл. 422 ГПК може ли да се уважи само за изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в счетоводните книги на Банката , базирано на преценка на задължителната съдебна правата по цитираните с определението по чл. 288 ГПК решения по чл. 290 ГПК на състави на ВКС-ТК?

Относно задължението на съда при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила, включително при обсъждане и преценка на показанията на разпитаните по делото свидетели.

Допустимо ли е разширително тълкуване на разпоредбата на пар. 26, ал. 3 ПЗРЗИДЗА /отм./, изразяващо се в допускане на обратно действие на нормата след като в същата или в друга такава не е визирано такова изключение и действието й изрично е регламентирано за в бъдеще, за конкретно определен срок, чието начало започва с изтичането срока на процесните договори, определящи исковия период в настоящия процес? Допустимо ли е разширителното тълкуване на административните актове издадени от Министър на финансите, изразяващи се в допускането им на обратно действие, след като в същия този административен акт или в друг действащ към този момент нормативен акт не е визирано това изключение, като действието им изрично е регламентирано за в бъдеще, за изрично определен срок, чието начало започва с изтичане срока на процесните договори определящи исковия период в настоящия процес? Следва ли въззивният съд да се произнесе в мотивите на своето решение отменяйки първоинстанционното такова относно това кои факти, които са от значение за делото не са изяснени, кои фактически констатации на първата инстанция не са основани на доказателствата по делото, кои изводи не са обосновани и кои са незаконосъобразни. Несъобразяването на оспореното решение с изискванията на ППВС № 7/27.12.1965 г. води ли до определянето на оспореното решение като необосновано и противоправно?

Налице ли е валидно изразена воля за про­мяна в предназначението на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост при липса на конкретизация в какво се състои промя­ната и възможно ли е осъществяването й въз основа на бланкетно изразе­но "принципно съгласие" на собствениците на останалите самостоятелни обекти?

Относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции по образуваните до влизането в сила на ЗУСЕСИФ съдебни производства по реда на ГПК.

За метода на определяне сумата за уравнение на дяловете между съделителите.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата и доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор.

Относно кумулативността на предпоставките по чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ за освобождаване изцяло или частично от отговорност при заплащане на обезщетение по имуществена застраховка, тежестта на доказването им.

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото относими и допустими доказателства?

Относно процесуалния ред, по който страна по договор за безвъзмездна финансова помощ може да търси защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган.

Относно служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, което трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288 ГПК.

Дали отмяната на индивидуалния административен акт на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до Е. заличава с обратна сила основанието за заплащането на тази цена и дали в този случай подлежат на връщане средствата-предмет на паричните престации, направени през срока на действие на акта, след като е отпаднало с обратна сила основанието, с което се определя конкретният им размер?

Дали отмяната на индивидуалния административен акт на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до Е. заличава с обратна сила основанието за заплащането на тази цена и дали в този случай подлежат на връщане средствата-предмет на паричните престации, направени през срока на действие на акта, след като е отпаднало с обратна сила основанието, с което се определя конкретният им размер?

Допустимостта на евентуалния иск е обусловена от разглеждането и произнасянето от решаващия спора съд по главния иск. Следователно недопустимо се явява произнасянето по евентуалния иск, без разглеждането и произнасянето по главния.

Когато застрахователят писмено е отказал плащане на застрахователно обезщетение, без да оспори валидността на застрахователния договор, означава ли това признаване на неговата валидност и допустимо ли е впоследствие в хода на съдебното производство да релевира възражение за нищожност при положение, че по същия застрахователен договор вече е имало доброволно плащане по предходна щета?

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение за този размер, включително – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост, както и да изложи мотиви за значението им при определянето на размера на обезщетението?

Дали волята на завещателя по отношение самоличността на бенефициера следва да се разкрие само въз основа на писмения текст на документа, или съдът трябва да съобрази всички факти по делото и установи отношенията между завещател и бенефициер, предхождащи съставянето на завещанието ?

Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства и при установено противоречие между тях и останалите доказателства по делото, както и длъжен ли е да изложи съображения защо ги приема за достоверни?

Относно необходимото съответствие между квотата, която съпругът придобива при делбата чрез заплащане, и квотата, върху която възниква СИО.

При упражняване на регресното право на застрахователя срещу застрахования, в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ/отм./, може ли застрахователят да претендира платените на третите увредени лица лихви за забава от увреждането до плащането?

Предвиденото в застрахователния договор, сключен при Общи условия, за който е издадена застрахователна полица, изискване за маркиране на автомобила представлява ли отлагателно условие, имащо значение за настъпване действието на договора? Може ли да се приеме, че неизпълнението на това изискване е договорно задължение, чието неизпълнение е съществено с оглед интереса на застрахователя съгласно чл. 211, т. 2 КЗ (отм)?

Нищожно ли е решение на едноличния собственик на капитала на ЕООД, обусловило вписване в търговския регистър, взето чрез пълномощник при липса на представителна власт и налице ли е в тази хипотеза вписване на несъществуващо обстоятелство? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба?

Задължителни ли са указанията на ВКС за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?

Относно материалните предпоставки на чл. 4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация и разпределението на доказателствената тежест по този иск.

С обжалваното решение, въззивният състав не се е съобразил с връзката между двата иска, определена от ищеца в исковата молба и се е произнесъл директно по евентуалния иск, без да разгледа главния. Съгласно процесуалноправната доктрина и съдебната практика допустимостта на евентуалния иск е обусловена от разглеждането и произнасянето от решаващия спора съд по главния иск. Следователно недопустимо се явява произнасянето по евентуалния иск, без разглеждането и произнасянето по главния.

При определяне на релевантния период по искове с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм/, следва ли съдът да определи периода на престъпна дейност, съобразно всички извършени от ответника престъпления, попадащи в хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон ?

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната, респективно електроразпределителните мрежи и как то се отразява на правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Относно липсата на мотиви води ли до нищожност на съдебното решение.

Относно противоречие с разясненията, дадени в т. 19 на ТР № 1/2000 год. на ОСГК, относно съдържанието на мотивите на въззивната инстанция, която е съд по същество и е длъжна да разгледа самия материалноправен спор, като обсъди всички доказателства по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./.

Дали обект от многоетажна сграда става годен предмет на гражданския оборот преди завършване на сградата в груб строеж – изпълнени ограждащи стени и покрив. Твърди, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя решения, както и че даденото разрешение от съда противоречи на преобладаващото разбиране, че обекти на гражданския оборот възникват след построяване на сградата в груб строеж – външни стени и покрив?

Подлежат ли на възстановяване земеделските земи, които не са застроени законно и върху тях не са проведени мероприятия, но са отредени за озеленяване, като и представляват ли трафопостът и подземните комуникации съоръжения, които са пречка за реституция на земята?

Как следва да процедира въззивният съд ако районният съд е допуснал делба на имот, индивидуализиран в исковата молба по отменен регулационен план?

Годно доказателство за установяване на правото на собственост на внесени в ТКЗС земи ли е молбата за членство и книгата за членство е от значение за делото, защото е обусловил решаващите изводи на съда?

Кога е налице промяна в обстоятелствата, която да налага изменение / в случая с ограничаване/ на режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не са възложени за упражняване родителските права, въззивното решение противоречи на трайна практика на ВКС по ГПК, отм., приложена към жалбата и цитирана в определение по чл. 288 ГПК?

Относно момента на трансформиране правото на строеж върху конкретен обект от сграда в право на собственост – с изграждането в груб строеж на всеки самостоятелен и отделен обект на вещни права, или с изграждането в груб строеж на цялата сграда, в която се намират тези обекти.

Дали пропускането на името на един от ищците или ответниците представлява очевидна фактическа грешка или непълнота на решението, ако съдът е формирал воля за отхвърляне на исковете изцяло ? Допустимо ли е при разглеждане на въззивна жалба срещу първоинстанционно решение за поправка на очевидна фактическа грешка съдът да се произнесе по молба за постановяване на допълнително решение ? Допустимо ли е обжалване от ответника по иска на решение за поправка на очевидна фактическа грешка на положително за този ответник отхвърлително решение ? Подлежи ли на разглеждане жалбата на ищците срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка в случай на отмяна на това решение от въззивния съд ?

Дали при предявен иск за собственост от търговско дружество, в активите на което е включено имущество, за което е признато право на обезщетяване на ответника със съсобственост на основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОСОИ, може да се оспорва валидността и законосъобразността на издадената заповед на ведомствения ръководител по чл.6 ал.1 т.1 ЗОСОИ , с която са определени квотите в съсобствеността ?

Относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след преценка от съда на всички установени по делото, конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Относно разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС.

Относно преценката на изменението на обстоятелствата, като основание за промяна на мерките по упражняването на родителските права, и конкретно – на поведението на родителите и на останалите установени по делото причини, довели до категорично нежелание у детето да живее с родителя, на когото е било предоставено упражняването на родителските права с предходното съдебно решение. В определението по чл. 288 ГПК е прието е, че този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. V ППВС, във вр. с т. II ППВС № 1/12.11.1974 г.

Допустимо ли е присъединяване на изтекла давност от “купувачите” по предварителен договор към тази,която е изтекла за “продавача”?

Относно доказателствената сила на нотариалния акт, обективиращ дарението относно установяване наличието на предпоставките по чл. 13, ал. 7 СК (отм) от 1968 год., при действието на който е сключена сделката. Относно предмет на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК, приключило с постановеното определение от 6.06.2013 год.

Относно допустимостта за възлагане на имота в общ дял, вместо да се предпочете онзи от съделителите, който предложи по-висока цена. В т.7 на тълкувателното решение е прието, че ако повече от един съделител отговаря на условията по чл.288, ал.3 ГПК /отм./, единственото основание, даващо приоритет е предложената най-висока цена, като в мотивите е отбелязано, че принципно не може да има групиране на сънаследниците и възлагане в общ дял по чл.288, ал.3 ГПК /отм./.

Може ли да се използва като защитно средство пред въззивния съд доказателство, което страната е могла да представи пред първата инстанция с оглед фактическите констатации в първоинстанционното решение и опровергаването им?

Относно осъществяването на предварителната закрила при уволнение на членове на синдикалното ръководство на синдикална секция, при представени по делото доказателства за „легитимност” на същата. Може ли да се приеме едно писмено изявление за подписан документ, в случая – заповед за уволнение, при положение, че липсва собственоръчен подпис на издателя му, а вместо това е положен печат (щемпел) от подписа му, при което липсват индивидуализиращи признаци на саморъчния подпис и не може да бъде установена автентичността на документа?

Дали когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, е следва имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество е включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита включено в кръга на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП ?

Относно предпоставките за освобождаване от отговорност на застрахователя спрямо увреденото лице-ищец по иска по чл. 226 КЗ при прекратяване на застрахователното правоотношение по задължителна застраховка ГО на водачите на МПС в хипотезата на чл. 202, ал. 2 КЗ.

Счита ли се за осъществено плащането на застрахователното обезщетение със задължаването на сметката на застрахователя или за да е валидно, следва да се установи и постъпването на сумата по сметката на застрахования ?

Дали предвидената в чл. 8.1 от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С. отговорност при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива е приложима както при и по повод удостоверяване изпълнението на задължението по договора, така и при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива преди сключването на договора ?

Относно задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото и да обсъди доводите на страните, както и да мотивира решението си по съществото на гражданскоправния спор.

Относно грешка в мотивите на акта, свързана с отразяване на обжалвания резултат-вместо „уважен” е написано „отхвърлен” не променя нито извода.

Относно възможността да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот,който е застроен със законни сгради.

Относно допустимостта на молба за тълкуване на съдебно решение тогава, когато се касае за явна фактическа грешка и отстраняването на тази грешка по реда, предвиден за тълкуване на съдебното решение, посочен в разпоредбата на 194 от ГПК /отм./.

Дали е налице основание за отвеждане на член на състава на съда в случай,че негов съпруг е участвувал в производството по делото като вещо лице в производството в предходната инстанция ?

Дали определящо е само мястото на работа или следва да се има предвид естеството на трудовите функции при преценката за наличие или не на относително самостоятелна обособена структура в рамките на общото щатно разписание, обуславяща от своя страна преценката задължен ли е работодателят да извърши подбор при закриване на такава структура или при съкращаване на всички длъжности в нея? Относно особените случаи, когато със съответните актове на компетентните за това общински и държавни органи учебни паралелки от закрито училище в едно населено място са присъединени към училище в друго населено място и впоследствие са закрити и тези присъединени паралелки.

Кога веднъж установено владение е прекъснато,с какви действия и на кои лица както и по въпроса за вида действия,които владелецът следва да извършва,за да се приеме,че осъществява непрекъсната фактическа власт върху един имот?

Относно допустимостта на съдебната делба на земята като обща част на отделните обекти в сграда, етажна собственост, в хипотезата на принадлежност към един от тях, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика.

Относно допустимостта на съдебната делба на земята като обща част на отделните обекти в сграда, етажна собственост, в хипотезата на принадлежност към един от тях, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика .

Относно прилагане правните последици на решението по иска по чл. 7 З. спрямо трето неучаствало в делото лице, което е придобило имота преди завеждане на иска и възможността да прехвърли собствеността на последващ приобретател.

Отговаря ли съдът за вреди по чл.2,т.2 от ЗОДОВ, когато осъдителната присъда е отменена по реда на инстанционния контрол и подсъдимият – оправдан от по-горната съдебна инстанция ?

Обема от права на собственика на терена и обема от права на суперфициарния собственик по отношение на дворното място,в което е построена сградата?

Относно въпросите и обстоятелствата, които следва да бъдат обсъдени от съда при решаване на спора по чл. 106,ал.5 СК / отм./ за промяна в упражняването на родителските права и мерките относно тяхното упражняване.

Относно процесуалното задължение на съда да съобщи на страните за него, с оглед реализиране на правото им на защита в исковия процес. Прието е, че по този въпрос липсва съдебна практика, поради което и е допуснато касационното обжалване на въззивното решение.

Относно условията при които собствеността възниква в полза на други правни субекти извън посочените електроразпределителни дружества и осъществени ли са тези условия в конкретния случай. С Решение № 300 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 169/2009 г., III г. о., ГК. Относно възможността и други субекти извън енергопреносните дружества да бъдат собственици на енергийни обекти .

При извършеното преобразуване със Закона за преобразуване на С. войски и В. на К. по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, кой е компетентен да възстанови ищеца на работа – министърът на регионалното развитие и благоустройството или министърът на отбраната?

Относно пределите на задължителния характер на решенията на ВКС,с които делото е върнато на първоинстанционния или въззивния съд,но без постановен от този съд съдебен акт да е бил отменен.

Дали последващо завещание,което касае само реална част от имот отменя предходно завещание,с което е извършено разпореждане с идеална част от имот,както и дали е нищожно завещание,което касае реална част от имот,която не може да се обособи самостоятелно ?

Обвързан ли е въззивният съд от определението на първата инстанция, с което е отказано да се допусне изменение на иска поради противоречие на обжалваното решение с решение на ВКС, ТК № 81 от 01.07.2009 г. по т. д. № 708/2008 г. ?

Относно правното значение на приноса в придобиването на имуществото,съпоставен с доходите на съпрузите и за значението на съотношението между доходите и приноса като цяло.

Относно правомощията на втората инстанция и задължението на въззивния съд да разгледа самия материалноправен спор по същество като обсъди всички доводи и възражения на страните.

Дали договорът с нотариална заверка на подписите, с който носителите на правото на строеж разпределят собствеността върху бъдещите обекти в общата сграда, създава разделна собственост върху тези обекти? Дали прехвърлянето на реални обекти от съсобствена сграда има вещен транслативен ефект?

Необезпокоявано ли е владението на сънаследствен имот като елемент от придобивната давност при оспорването му от част от съсобствениците и зачитане на техните права с влязло в сила решение, в която насока няма съдебна практика и произнасянето ще допринесе за точното прилагане на закона?

Относно вида и предмета на ищцовата претенция, при позоваването в исковата молба на реда по чл. 13б З. за връщане на получени на отпаднало основание компенсаторни записи и заявената с въззивната жалба алтернативност на претендираното / компенсаторни записи със съответната номинална стойност или левовата им равностойност/ – т.9 от ТР №1/01 г., е от значение за точното прилагане на процесуалния закон при защита на съдебно предявеното право.

Относно незаконосъобразност на извода, че постановеното решение от ОСЗ гр. С. от 05.03.1993 г. не легитимира касаторите, ищци по иска, като собственици на имота.

Обусловено ли е оттеглянето от виновно поведение на някоя от страните?; Дължи ли се обезщетение за в бъдеще, съобразно уговореното възнаграждение за периода след оттеглянето на поръчката и до изтичане срока на договора?

Кои разходи следва да се отчитат като изпълнение на поетото с приватизационен договор задължение за извършване на инвестиции – разходите за придобиване или обновяване на дълготрайните активи на дружеството или и текущите разходи, направени за обикновената поддръжка на съществуващи активи на приватизираното дружество?

Кой е пасивно легитимиран да отговаря по иска – общината (доколкото тя е страна по договора) или дружеството? Какъв е срокът на погасителната давност за заплащане на обезщетение за неизползван отпуск при договор за управление – 3 или 5 годишен? Приложими ли са по аналогия разпоредбите на КТ при определяне размера на обезщетението за неизползван отпуск?

Относно субективно убеждение за собственост на една вещ наличието на застрахователен интерес при имуществените застраховки, положително разрешен от САС, е в противоречие с разрешението в цитирана практика на тричленни състави на ВКС.

Относно приложението на общите правила за подзастраховане при имуществено застраховане на бъдеща реколта - тютюн тип”В”, с оглед невъзможността да се определи действителната стойност на вещта /застрахователната стойност/ към момента на сключване на застрахователния договор и съответно да се съпоставя тази стойност спрямо уговорената от страните застрахователна сума.

Относно отговорността на ответното застрахователно д-во за реимбурсиране по реда на чл. 402 /отм./ ТЗ на платеното от застрахователя касатор обезщетение по риска „Автокаско” в противоречие с установена трайна практика на ВКС, според която ангажирането й по риска „гражданска отговорност” е винаги възможно, освен ако са налице данни, че владението върху увреденото МПС е било противозаконно отнето и у неговия водач не се намират ключовете и регистрационния талон.

Подлежат ли на обезщетяване неимуществените вреди, настъпили в резултат на влошаване на здравословното състояние и кога е налице такова.

Относно формата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Представлява ли записването в емлячен регистър ,което не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такова писмено доказателство,т.е. необходимо ли е посредством изброените в чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ доказателства да бъде установено осъществяването и на конкретен придобивен способ ?

Относно правото на собственост върху процесния трафопост, като енергиен обект по см. на пар.1,т.23 от ДР на ЗЕ – с оглед разпоредбите на чл. 2, ал. 1 ЗЕл. от 1975 г., отм., действащ към момента на приватизационната сделка, от която черпи правата си ищецът „Рем и Т. “ЕО. , и тези на чл. 117, ал. 7 ЗЕ пар. 4, ал. 1 ЗЕ и пар. 4, ал. 11 ЗЕ – е от значение за точното прилагане на закона.

Относно правната природа на решението на ОСЗ /ПК/,с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ,противопоставимостта на това решение на трети лица, разпределението на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване при направено оспорване на това решение,както и определяне предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест при наведени доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Относно писмените доказателства,посредством които в производство по чл. 11, ал .2 ЗСПЗЗ е допустимо установяване принадлежността на правото на собственост върху заявени за възстановяване земеделски земи към патримониума на наследодателя и по-специално по въпроса представляват ли извлечението от емлячен регистър и данните по картен материал,които не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такива писмени доказателства.

Относно възможните оспорвания и възражения,които ответникът по предявен ревандикационен иск може да прави в хипотеза,при която се иска предаване на владение върху имот,собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. Необходимо ли е при спор за собственост към настоящия момент да се установи дали наследодателят на ползуващите се от решението на ПК/сега ОСЗ/ лица е притежавал имота към момента на внасянето му в ТКЗС?

Относно необходимостта да бъдат съобразени вътрешните отношения между лицето,което твърди,че фактическата власт се упражнява от негово име и лицето,което упражнява фактическата власт върху един имот,както и по въпроса досежно начина,по който следва съдът да извърши преценка на събраните по делото доказателства и по-специално свидетелските показания при наличие на противоречие както между показанията на различните групи свидетели,така и между тези показания и данните за правнорелевантните факти,съдържащи се в други доказателства.

Относно възможните оспорвания и възражения,които ответникът по предявен ревандикационен иск може да прави в хипотеза,при която се иска предаване на владение върху имот,собствеността върху който е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, във връзка с което се поставя и въпросът необходимо ли е при спор за собственост към настоящия момент да се установи дали наследодателят на ползуващите се от решението на ПК/сега ОСЗ/ лица е притежавал имота към момента на внасянето му в ТКЗС.

Относно събирането и преценката на доказателствата по делото, разпределение на доказателствената тежест , задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание, какво следва да съдържат мотивите. Кога следва да се приеме, че заповедта е достатъчно мотивирана?

Относно пазарната оценка на новообразуваните при делбата обособени обекти.

Относно активната легитимация на собственицата на застраховано по риск „гражданска отговорност” МПС да получи обезщетение като трето увредено лице при ПТП, настъпило когато не тя е управлявала автомобила, но е пътувала на едно от местата в него, понеже сега действащата разпоредба на чл. 257, ал. 3 КЗ, която се отнася до задължителната застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, е категорично в смисъл, че за трети лица се смятат „всички лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди”, но към датата на процесното ПТП /27.V.1999 г./ е бил в сила чл. 80, ал. 2 ЗЗ /Обн. ДВ, бр. 86 от 11. Х.1996 г./, отричащ качеството на „трето лице” на водача на МПС, а също така и на съпрузите, както и на роднините по права линия до втора степен вкл. на застрахованите, т.е. на изброените в първата точка на чл. 77, ал. 1 от този специален закон лица.

Относно разпределението на доказателствената тежест и задължението на съда да даде указания за представяне на частите от протокола на общото събрание на етажната собственост, както и по въпроса допустимо ли е да се отменя решение на ОС на ЕС на основание, което не е посочено в исковата молба.

Дали може да се приеме за доказано твърдение за произход, въз основа на свидетелстващ документ, възпроизвеждащ съдържанието на друг документ, в който са посочени родителите на починало лице?

Дали когато дворното място представлява обща част на построена в него сграда в етажна собственост и се допуска делба на обект в етажната собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част от земята, върху която е построена сградата ?

Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да обсъди защитните тези, доводите и възраженията, направени с въззивната жалба, преди да се произнесе по спорния предмет на делото?

Относно формата на уведомлението по чл. 325, ал. 1, т.1 КТ за приемане от насрещната страна на направеното й предложение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие. Относно датата, от която договорът следва да се счита прекратен. Прекратява ли се срочният трудов договор по заместване в случаите, при които трудовият договор със замествания – титуляра, се прекрати?

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на първоинстанционното решение?

Следва ли да се приеме, че е налице бездействие на съделителите при наличие на заключение на съдебно-техническа експертиза за поделяемостта на имота и изработен от вещото лице инвестиционен проект или съдът е длъжен да изпрати този проект за становище на главния архитект на общината, както и по въпроса какво е съотношението между изискванията на ГПК, ЗУТ, З. и Закона за културното наследство по отношение на действията на страните и действията на съда при наличие на данни за поделяемост на имот-паметник на културата и какво е съотношението между разпределението на доказателствената тежест и изискванията за извършване на съответните действия от страна на сезирания съд ?

Дали се дължи неустойка, уговорена за неизпълнение при разваляне на договора?

Задължен ли е въззивния съд да извърши проверка на събраните по делото доказателства и да разгледа по същество направените доводи във въззивната жалба относно правопораждащото действие на осъществилите се правопораждащи факти? Задължен ли е въззивния съд да обсъди дали извършената замяна на недвижими имоти, обективирана в протокол от 10.04.1959 г., е породила транслативно действие и за спорния имот, при направен довод, че няма данни той да е одържавяван и предоставян за ползване на Института по хидрология и метеорология?

По въпроса за прекратяването на двустранен договор

От какъв факт произтича задължението на възложителя за заплащане възнаграждение за изработеното – от приемането на изработеното или от съществуването му като изпълнена работа във фактическо държане на възложителя ?
Само от фактическо държане на изработеното от възложителя може ли да бъде обоснован извод за приета от него / одобрена в качествено и количествено отношение / работа ?

Спорният предмет е индивидуализиран в достатъчна степен по основание и петитум – вземане за цената на доставка, превоз и полагане на бетон, като не е налице несъответствие между изложените фактически твърдения в обстоятелствената част и заявеното към съда искане. Претенциите не се посочени по пера, включително вид и количество на доставения бетон, но в исковата молба изрично се препраща към фактурите, които са приложени към нея. По този начин претенцията на кредитора е индивидуализирана както с посочване на фактурите, така и с размера на вземането по всяка една от тях.

Одобрените бюджетни кредити по инвестиционни програми с Постановление на Министерския съвет като допълнителни целеви субсидии за капиталови разходи и реализирани с акт на Министерството на финансите с промяна в размера на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет, но непреведени в пълен размер от Министерството на финансите на общините и задържани като резерв, могат ли да бъдат предмет на разпореждане от страна на общините?

Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска факт. Нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С определение по чл. 288 ГПК ВКС е допуснат касационен контрол на обжалваното въззивно решение по въпроса за евентуална му недопустимост, предвид произнасяне от съдилищата по осъдителен иск, а не по специалния установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане, в хипотеза, когато присъденото парично вземане е в размер над 25 000 лева и е предмет на издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Дали е нищожна - поради противоречието й с добрите нрави, клауза за неустойка по търговска сделка, сключена между търговци, която е била уговорена без краен срок и краен предел на начисляване и по този начин претендираният по делото неин размер надвишавал в пъти цената на договора? За възможността длъжникът да бъде освободен от отговорност по причина, която е съществувала към момента на сключване на договора, при условие, че кредиторът също е знаел за наличието на тази причина? Дали уговорен между страните по сделката срок за изпълнение на задължението на длъжника представлява част от нейния предмет- по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД и съответно невъзможен ли е срок, който към датата, когато е бил уговорен, още не е започнал да тече?

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор, кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност и задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност?

На каква база следва да се определи обезщетението за неоснователно обогатяване до размера, до който ответникът се е обогатил за сметка на ищеца вследствие ползване на електрически далекопровод-собственост на ищеца, без да има основание за това. Констатирано е, че обжалваното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС Р № 179 от 18.05.2011 г. по т.д. 13/2010 г. на Второ т.о. - основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1,т. 1 ГПК.

Относно противоречието на въззивното решение със сегашната задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 2 от постановките на тълкувателно решение № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК по тълк.дело № 1/2013 г.

Противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за законовата възможност за доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите, ако не е установено неправомерно въздействие от страна на потребителя върху средството за търговско измерване и дали задължителната съдебна практика, създадена преди измененията и допълненията на ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г.) се простира и по отношение на корекциите, извършени при новата законова уредба и дали тя дава правото на доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция. Т.е. дали възможността за едностранна корекция и в кои хипотези е възможна след изменението на ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 год.).

Длъжен ли е съдът при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС в отменителното му решение.

Учредяването на договорна ипотека от страна на продавача върху имота, предмет на предварителния договор, представлява ли основание за упражняване на потестативното право на купувача за разваляне на договора по чл. 87, ал. 1ЗЗД и чл. 87, ал. 2 ЗЗД, ако в правната сфера на купувача не са настъпили евентуалните негативни последици за него.

Кой е предвиденият в закона орган, който е компетентен да постанови заличаване на вписвания в имотния регистър, респективно на вписванията извършени по реда на Правилника за вписванията.

Относно установяване на допълнително претърпените от непозволено увреждане вреди спрямо тези, за които на пострадалия е присъдено обезщетение, разрешен в отклонение от разрешението, както и по въпроса подлежат ли на обезщетяване последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението.

Относно предпоставките на пар. 8 ПР ЗИД ЗПСК /ДВ бр.72/01.09.2006 г./ за учредяване на законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор и възможността да се учреди такава ипотека в хипотезата, когато към момента на вписването й длъжникът – купувач вече не е съдружник/акционер в дружеството, в противоречие с практиката в други влезли в сила съдебни решения.

Следва ли в мотивите към решението си въззивният съд да обсъди направените оплаквания и възражения от въззивника в подадената въззивна жалба и да изложи собствени съображения по тях.

Допустимо ли е въззивно решение при предявени пред районния съд няколко обективно съединени иска,в което въззивният съд се е произнесъл по правилността на решението относно исковете,за които решението е влязло в сила и не се е произнесъл по първоинстанционното решение относно иска,за който е бил сезиран с въззивна жалба?

Подлежи ли на отнемане в полза на държавата на основание чл. 354а, ал. 6 НК във вр. с чл. 53, ал. 1, т. а НК иззета вещ от обвиняемо лице за извършено престъпление по чл. 345а, ал. 2 НК, изр. 2, предл. трето, ако вещта не е негова собственост?

Съпружеска имуществена общност ли е лизинговата вещ, придобита на името на единия съпруг по силата на договор за финансов лизинг, сключен преди сключване на брака между съпрузите ?

Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и да обсъди всички възражения и доводи на страните?

Относно определение постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване.

В случаите на уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг /от лизингодателя по вина на лизингополучателя/, определена в размер на неплатените по договора лизингови вноски, какъв е дължимият размер на неустойката – цялата непогасена част от лизинговата цена или сумата от неплатените лизингови вноски до датата на прекратяване на договора?

Допустимо ли е страните по договор за финансов лизинг да уговорят, че при предсрочно прекратяване на договора, лизингополучателят има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването до края на срока на договора, вкл. под формата на неустойка?

Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, а при неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено. Когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума не е била отстранена, а делото е било разгледано и е постановено решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, постановеното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция.

Относно вероятност въззивното решение да е нищожно, която вероятност произтича от обстоятелството, че същото е постановено от състав, различен от състава, участвал в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото.

Как следва да процедира съда, след като установи право на собственост, респ. съсобственост относно спорния имот, но иска относно предаването на владението не може да бъде уважен?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното конкретно значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.

Правомощията на въззивната инстанция при преценка дали дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск е правилна при предявен иск за предаване владението на недвижим имот, както и за процесуалните действия, които въззивният съд следва да извърши като инстанция по същество при констатирана нередовност на исковата молба?

На коя страна е доказателствената тежест при оспорване на констативен нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот?

Относно неподписването на съдебния протокол от съдебното заседание, в което е приключило заглеждането на делото от съдията, постановил решението, води ли до нищожност на протокола и опорочава ли съдебното решение до степен на неговата нищожност и как следва да процедира въззивния съд в този случай.

Дали съдът, който разглежда възражение за придобивна давност, не следва да обсъди всички наведени твърдения за осъществявано владение през целия период, за който възражението е направено и прието?

Относно направеното от ответника признание за дължимост на претендираното вземане и да се произнесе по съществото на делото, независимо от приемане на вземането в производството по несъстоятелност.

За задължението на въззивния съд при постановяване на решението си и извършването на преценката на обстоятелствата обуславящи размера на неимуществените вреди да посочи значението на всяко от тези обстоятелства за определянето на размера на обезщетението.

Кой е източникът на отношенията между ВЕИ производители и Е., касателно достъп до електроразпределителната мрежа и основание за заплащане на цени, установени с решение на КЕВР и за действието и правните последици на отмяната от ВАС на индивидуален административен акт, с който са определени, в резултат на нормативно заложена компетентност на ДКЕВР, временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на електрическата мрежа?

Дали при влошено състояние на жилищната сграда и активност на съсобственик да я заздрави и укрепи, макар и в отклонение на предписанията на техническите органи, следва да се уважи негаторния иск за разваляне на сградата, предявен от другите съсобственици?

За допустимостта на свидетелските показания при наличие на поправки в частен свидетелстващ документ и за задължението на въззивния съд да обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими за спора доказателства.

Относно действителния кръг на лицата,които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дете,съобразно задължителната за съдилищата практика,обективирана в ППВС№4/1961г., ППВС №5/1969г. и ППВС№2/1984г. Има ли право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дете лицето,което го отглежда,извън случаите,в които детето е взето за отглеждане и осиновяване,но е неосиновено?

Относно пределите на диспозитивното начало в гражданския процес, свързано с надлежно сезиране на съда с въпроси относно истинността на документ и опровергаване на неговата доказателствена сила.

Oтносно абстрактния характер на банковата гаранция спрямо валутното отношение и извършването на преценка за наличие на външна редовност на посочените в банковата гаранция и представени с искането за плащане по нея документи, като условие за плащане по гаранцията.

Съдът следи ли служебно за нищожност, поради неравноправност на клаузи в договор, чието изпълнение се претендира, или следва да се произнесе по този въпрос само по възражение на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба?

Ако и двамата съпрузи имат равен принос, който се изразява в полагане на личен труд в домакинството, грижи за дома и създаване на спокойна обстановка на другия съпруг, за да може той пълноценно да работи, многократно по-високият доход на единият съпруг основание ли е за определяне на по-голям принос от придобитото в режим на съпружеска имуществена общност имущество?

Остава ли собствеността на недвижимите имоти в патримониума на приватизираното дружество при положение, че приватизацията е по чл. 35 ЗППДОП /отм./ и е извършена чрез прехвърляне на цялото предприятие на приватизираното дружество?

Как следва да се уредят отношенията между съсобствениците за направените от единия от тях подобрения в общия имот?

Относно отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в хипотеза, когато получения в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице преди постановяването на решението за отмяна на отчуждаването.

Когато размерът на паричната престация по договор се определя по силата на закона с индивидуален административен акт на държавен орган и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната суми по договора?

Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?

Възможно ли е с договорено от страните отлагателно условие да се промени моментът, в който учреденото право на строеж се трансформира в право на собственост върху изградения обект ?

Дали искът за нищожност на завещателно разпореждане е оценяем?

Дали неплащането на цената от приобретателя на отчуждителя по разпоредителна възмездна сделка, увреждаща кредитора на последния, само по себе си е индиция за знание за това увреждане от страна на лицето, с което длъжникът е преговарял по смисъла на разпоредбата на чл. 135, ал. 1 предл. две ЗЗД ?

При разрешаване на въпросите за произхода на средствата, вложени във възмездно придобиване на недвижими имоти по време на брак между страните, следва ли да се презумира влагането на общи за съпрузите средства приоритетно пред влагане на лични средства или е необходимо съдът да извърши преценка относно фактите, имащи значение за определяне произхода на вложените средства във всеки конкретен случай ?

Как се разпределя доказателствената тежест при изследване истинността на документ в хипотезата, при която оспорилата го страна не разполага с оригинал от същия, и какви са допустимите доказателствени средства за проверка истинността на документа?

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани по делото доказателства?

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

Каква е доказателствената сила на данъчната фактура, издадена от взискателя за длъжника, в която като стопанска операция е посочено: окончателно плащане на конкретна стока, и която съдържа датата на плащането?

Относно мотивиране на въззивното решение, въз основа на факти и обстоятелства, които не са посочени от ищеца в исковата молба.

Относно действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Закона за енергетиката/, инкорпориран в решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Относно предпоставките, при които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ може да се освободи от отговорност към увреденото лице с възражение за прекратяване на застрахователното правоотношение преди изтичане на срока на застрахователния договор поради неплащане на дължима вноска от разсрочената при сключване на договора застрахователна премия.

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп и следва ли електроразпределителните дружества да върнат на В.-производителите заплатените цени за достъп за периода, през който решението на ДКЕВР е подлежало на предварително изпълнение?

Следва ли лицето, упражняващо фактическа власт върху имота за собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за друго лице или за себе си, да доведе тази промяна до знанието на собственика?

Относно началния момент на двуседмичния срок, в който работникът може да заеме работата, на която е възстановен след отмяна на незаконно уволнение.

Относно последиците от липсата на изпълнено изискване на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ – за присъствие на орган на полицията при проверката,при съставен констативен протокол,отговарящ на останалите изисквания на чл. 47 ПИКЕЕ и подписан от абоната или негов представител, в който е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване.

Следва ли въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички основни въпроси, определящи изхода на спора за собственост, или при положение, че ответника не владее имота предмет на ревандикация, следва отхвърли иска, без да обсъжда принадлежността на правото на собственост?
Допустимо ли е да се уважи иска в установителната му част, а да се отхвърли в осъдителната при положение, че ответника не владее процесния имот?

Дадените обяснения пред съда от законен представител на ответното търговско дружество имат ли характер на свидетелски показания или само на обяснения на страна в процеса и съответно каква е тяхната доказателствена стойност?

За задължителната сила на указанията на касационната инстанция и за правомощията на въззивния съд при повторното разглеждане на върнатото му по реда на инстанционния контрол дело.

Пречка ли е включването на имот в капитала на търговско дружество с едноличен собственик държавата, да бъде възстановена собствеността върху този имот по ЗВСНОИ по З. и др.?

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

Относно обусловеността на вписването на подлежащ на вписване акт (по-специално нотариален акт за ипотека) от вписването или отказа да бъде вписан друг подлежащ на вписване акт (по-специално заличаване на ипотеката) и съществува ли правен интерес ипотекарният кредитор да поиска подновяване на ипотеката преди изтичането на 10-годишния срок на действие на първоначалното вписване?

Следва ли съдът да даде указания за поправяне нередовности на исковата молба, за да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора?

Обстоятелството, че родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права отсъства от страната за период от време, поради полагане на труд в друга държава членка на ЕС и за този период е предоставил на родителите си отглеждането на детето представлява ли изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим за упражняване на правата и може ли да се допусне промяна на режима само въз основа на този факт?

Следва ли при определяне на жилищната нужда на семейството, съгласно чл. 7, ал.2 НПЖДЖФПНС, да се преценява отделно жилищната нужда на пълнолетните деца, ако не са задомени?

Решението е допустимо, когато отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато е постановено при надлежно упражнено право на иск, при наличието на положителните и отсъствието на отрицателните процесуални предпоставки. Когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск, при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, или правото на иск не е надлежно упражнено, или ако съдът е бил десезиран поради оттегляне или отказ от иска, същото е недопустимо.

За евентуалната недопустимост на въззивното решение, в хипотеза, когато то е постановено по искове, по които производството е приключило с влязло в сила първоинстанционно решение, срещу което не е постъпила в законоустановения срок въззивна жалба.

От кой момент възниква задължението на наемателя да заплаща наемната цена – дали от момента на предоставянето на наетата вещ от наемодателя на наематели или от момента на сключването на договора, независимо от това дали е изпълнено задължението на наемодателя за предоставяне на наетата вещ?

Недопустимо ли е решението, когато с него същите правопораждащи факти по отношение на претенция срещу същия ответник, предявена на същото основание се приемат различно от начина, по който са приети с влязло в сила решение, постановено от друг състав в рамките на същия съд?
Недопустимо ли е такова решение, подписано без особено мнение, ако е постановено с участието в състава на съдия, който е участвал в другия състав в рамките на същия съд, постановил различното влязло в сила решение?

Децата на купувача, които са пълнолетни, но не са задомени, не са членове на семейството, поради което техните жилищни нужди не подлежат на съобразяване при продажба на жилището.

Дали, когато по делото е проведено обратно доказване относно липсата на валидно сключена застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и събрана по нея премия, вкл. и със справка от информационния център може да се приеме, че констативният протокол за процесното ПТП е доказателство за наличие на застрахователно правоотношение, предвид описаната в същия полица.

Има ли правомощия гражданския съд при извършване на косвен съдебен контрол на административни актове по ЗОСОИ в спор за собственост да проверява законосъобразността на заповедта относно начина на обезщетяване – с реална собственост, или с акции, облигации и или друг начин, предвиден в закона, когато тези заповеди се противопоставят на страна, която не е участвала в производството по издаването им?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Относно жалба на Държавата е допусната касационна проверка на решение № 115 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 192/2014 г. Варненски апелативен съд .

Относно довода за наличие на осиновително правоотношение, прекратило правоотношенията по произход между ищцата и рождената й майка, е обуславящо изхода на заявения за разрешаване спор.

Дали изходящ от НЗОК, писмен отказ на покана за доброволно плащане на разходи за лечение в чужбина е индивидуален административен акт?

Противопоставими ли са на купувача на публичната продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на арендатор върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от договор за аренда, сключен и вписан след налагане на възбрана върху тези имоти?

Ако подпокривното пространство е изпълнено като свободно пространство между покривната плоча на втория етаж и покривната конструкция, представлява ли обща част на сградата?

Достатъчно доказателство ли са събрани свидетелски показания, за да се направи извод дали имотът, предмет на иска, е със статут на публична или частна държавна собственост? Ако имотът в края на 90-те години не е използван за задоволяване на публични нужди, това променило ли е неговия публично правен статут?

Относно доказателствената тежест на цедента по договора за цесия, кредитор по вземането за неустойка и с какви доказателствени средства следва да се установи доказването на факта на неизпълнение на договора от страна на цедента.

Може ли при непозволеното увреждане вредата да бъде пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължение по договор, по който страна не е увреденото лице?

Представляват ли промяна в анимуса на съсобственика действията, изразяващи се в изграждането на масивна ограда между двете части на имота и построяването на масивна ограда в едната част, ако между съсобствениците е била постигната спогодба преди извършването на строителството, съгласно която същите са разпределили само ползването върху реално определените части при равни квоти?

Относно значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на началната дата на неплатежоспособност.

Какви са правомощията на въззивната инстанция в производството по допускане на съдебна делба в хипотезата, при която се констатира, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон при определяне правата на съделителите, но във въззивната жалба липсва оплакване за това?

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, следва ли той да обезпечи правилното приложение на материалния закон, като след като преквалифицира спора, укаже на страните подлежащите на доказване факти, разпредели доказателствената тежест и укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства за правнорелевантните факти?
Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях?

Противопоставими ли са на купувача на публичната продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на арендатор върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от договор за аренда, сключен и вписан след налагане на възбрана върху тези имоти?

Дали е добросъвестно владението на прехвърлителя на недвижим имот, след влизане в сила на решението за разваляне на договора, с който е прехвърлен имота, когато това владение е насочено срещу последващ приобретател , придобил имота преди вписване на исковата молба за развалянето?

За обсъждане на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

За задължението на делбения съд в решението по допускане на делбата да посочи кой от съделителите държи движимите вещи.

Дали неустановяването на законен източник на средства за придобиване на имуществото замества предположението за връзка с конкретно установената престъпна дейност, следва ли да съществува и се изследва такава дейност, както и коя е престъпната дейност, която има предвид ЗОПДИППД (отм.). Сочи се решение № 607 по гр.д. № 116/2009 г., ІV г.о.?

Когато съсобствениците на двуетажна фамилна сграда след построяването й владеят реални обекти от нея и демонстрират намерението си да станат собственици на тях, осъществен ли е акт на открита промяна на намерението да се владее и придобие реална част от сградата?

Как следва да се индивидуализират недвижимите имоти, използвани за развиване на определена дейност, за да се приложи критерият, установен в пар. 7, т. 6 ПЗР ЗМСМА, за отделяне на общинската от държавната собственост?

Налице ли е обективен и субективен идентитет между предявените искове за делба между едни и същи страни за едни и същи имоти, когато страните се позовават на различно придобивно основание за възникване на съсобствеността?

Правните последици от неизпълнението на задължението по чл. 29 ЗС в редакция от 1996г. и чл.22 от Конституцията на Република България на чуждите граждани, придобили недвижими имоти в Република България по наследяване , да прехвърлят собствеността в тригодишен срок от откриване на наследството?

За задължението на съда да обсъди доказателствата по делото във връзка с направените от страните възражения, когато необсъдените доказателства са от значение за формираните правни изводи; както и по въпросите: – има ли статут на самостоятелен обект помещение, което е преустроено въз основа на строителни книжа, издадени на лице, което не е собственик на обекта, а също ако преустройството на жилищно помещение в стопанско е извършено без одобрени строителни книжа; – нищожно ли е нотариалното удостоверяване, когато като купувачи по договора са вписани четири лица, а нот. акт е подписан само от едно от тях, без да е посочено чий е подписа.

Относно преценката на въведената със ЗОСОИ и ЗДС пречка за възстановяване на собствеността върху имот, публична държавна собственост към настъпилата по силата закона – ЗВСВОНИ и по влязлото в сила решение на административния съд за отмяна на отчуждаването реституция относно ½ ид. ч. от имота с оглед разясненията по т. 3 на ТР № 6 по т. д. № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС и по въпроса за допустимостта на косвения съдебен контрол в контекста на разясненията по т. д. № 5/2011 год. на ОСГК на ВКС.

Длъжен ли е съдът да приложи правилата на тълкуването, за да достигне до действителната воля на страните при изрично позоваване, че в конкретния договор има неясни уговорки ?

Кой носи доказателствената тежест за установяване съществуването на движимите вещи и към момента на допускане на делбата; необходимо ли е съществуването им към този момент на бъде доказано, при положение, че е установено съществуването и местонахождението им към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност, но при различни твърдения на съделителите за местонахождението на вещите към датата на постановяване на решението; за възможността да се приеме кой от съделителите държи допуснатите до делба движими вещи само въз основа на обяснение, дадено от съделител в прекратено досъдебно производство; за възможността преценката на съда дали една вещ е движима или представлява подобрение да се извърши въз основа на заключение на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза; следва ли да се преценява състоянието на всяка вещ поотделно с оглед изразеното от съделителите становище за тази вещ и допустимо ли е правейки аналогия със становището на съделителите по отношение характера на сходни вещи да се формира извод въз основа на факти извън твърдените от страните; за задължението на съда да обсъди противоречивите свидетелски показания на две групи свидетели.

Налице ли е редовно призоваване, ако в изпратената до страната в производството призовка са вписани имената на друго лице като адресат?

За да бъде доказано с РКО извършено плащане, необходимо ли е от него да се установява / да е посочено/ и основанието за плащане ?

Задължен ли е съдът да се произнесе по въведените възражения на страната, включително и това за погасяване на претенцията за присъждане на част от разходите за подобряване на имота, съответстваща на правата на ответниците по вземането в съсобствеността; – приобретателят на имота, който го е придобил след подобряването му, дали е пасивно легитимиран ответник по иска за присъждане на припадащата се част от стойността на разходите за подобренията?

Бургаският окръжен съд отхвърля претенцията, считайки, че при наличие на наемни отношения, наемателят няма признато законово право да събира плодовете от наетата вещ.

Има ли правомощия въззивният съд да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение по предявена претенция по сметки в делбата за извършени подобрения, ако в обжалваното първоинстанционно решение липсва дадена правна квалификация на иска и в мотивите и диспозитива липсва произнасяне по всяка една от претендираните строителни дейности , за които се уважава и отхвърля иска?

За задължението на съда да обсъди заявените обстоятелства и установените факти, като прецени тяхната относимост към вида на търсената защита.

Какво значение има обратното писмо, подписано само от страните по договора, чиято привидност се претендира, за неучаствалия в сделката съпруг – ответник по иска за нищожност?

Длъжен ли е въззивният съд да събере допуснатите от първоинстанционния доказателства – свидетелски показания, който не са събрани поради допуснати процесуални нарушения?

Представлява ли промяната в пазарните цени на делбените недвижими имоти обективно настъпил /новонастъпил/ в хода на делото факт, длъжна ли е въззивната инстанция да съобрази тази настъпила в хода на делото промяна, следва ли да събере и цени доказателствата за тази промяна, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта досежно начина на извършване на делбата с наведени доводи за неправилност и в частта, с която е определено дължимото уравнение?

По какъв критерий се определя дали юридическите лица са потребители на електрическа енергия за битови или за стопански нужди?

Допустими ли са свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частни документи, носещи подписа на оспорващата страна, в случая – трудов договор и длъжностна характеристика ? Относно тълкуването и оценката на направено от страната в съдебния процес признание на релевантен за спора факт.

Относно материалния и процесуалния закон, поради което се иска касирането му.

Относно правомощията на въззивния съд по отменения ГПК от 1952 г. при нередовност на исковата молба (респ. – на мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), имащо характера на искова молба) и произнасяне свръхпетитум от първоинстанционния съд.

Относно обхвата на дължимата преценка за недобросъвестност при използване в търговската дейност на регистрирано търговско наименование,съдържащо знак,идентичен или сходен с по-рано регистрираната търговска марка .

Дължи ли се договорна неустойка, ако страната, която я претендира, не е изпълнила или не е имала готовност да изпълни насрещните си задължения по договора?

За правомощията на въззивния съд, когато дава нова правна квалификация на иска.

Ако вместо прилежащо помещение (таван) към жилище в сграда съгласно одобрен архитектурен проект е построен самостоятелен обект – ателие, без такъв да е предвиден по архитектурен проект и без за това да е отстъпено право на строеж дали той става собственост на носителя на правото на строеж на прилежащото помещение или става собственост на собственика на терена по приращение.
До кой момент е допустимо страната да прави искания за допускане на доказателства за установяване на наведените възражения?

Допустимо ли е извършването на делбата на съсобствен земеделски имот чрез разпределяне на обособени от него дялове по колена, когато съсобствеността е възникнала по наследяване и продажба на наследствени права.

При констатиране на несъответствие в заповедта между цифрово посочените правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение и словесно описаните в мотивите на заповедта , следва ли съдът сам да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част или констатирането на това несъответствие е достатъчно за отмяна на заповедта като незаконосъобразна без да се разглежда спора по същество?

Искът за неустойка върху неплатената на падежа девета разсрочена вноска от цената по приватизационния договор за периода след предявяване на иска до окончателното плащане на вноската е процесуално недопустим.

Относно приложимостта на разпоредбата чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ /отм./ във връзка с § 143 ПЗР ЗИДКЗ /отм./

В интерес ли е на малолетно дете разрешение по чл. 127 б “а”, ал. 2 СК, дадено от съда до навършване на пълнолетие от детето, без ограничение в броя на пътуванията до страна, която не е член на Европейския съюз, предвид и обстоятелствата, че родителят, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, има местожителство и местоживеене в България – с оглед осъществяването на режима на личните контакти, общуването и поддържането на емоционална връзка между него и детето, както и обстоятелствата, че родителят, на когото са предоставени за упражняване родителските права, на практика неограничено във времето ще може да преценява възможността и броя на пътуванията, както и местоживеенето и средата, в която детето расте и се отглежда?

Допуснал ли е въззивният съд съществено процесуално нарушение, като е разрешил правния спор по начин, различен от предложения от странитe в хипотезата, в която те нямат спор по част от релевантните факти и по тяхното правнозначение?

При какви предпоставки гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност на индивидуални административни актове за възстановяване на собствеността? Какъв е порокът на административен акт за възстановяване на собствеността върху имот, който подлежи на възстановяване от друг орган и по реда на друг реституционен закон?

Обвързан ли е въззивният съд с обсъждане на допустимостта на свидетелските показания единствено на основанието, на което ги е допуснал първоинстанционният съд или ако ги игнорира, следва да се произнесе и по исканията, доводите и съображенията за допустимостта им, наведени от страната, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, цитирана в изложението към жалбата и в определението за допускане на обжалването?

За задължението на въззивния съд при пропуски на първата инстанция по съдържанието на доклада по чл. 146, т. 4 ГПК, чл. 146, т. 5 ГПК да допълни същия.

Подлежи ли на реституция незастроена земеделска земя, включена в строителните граници на населеното място и прехвърлена от ТКЗС на трето лице, в хипотезата, при която това лице или неговият правоприемник е извършило в имота законен строеж към 01.03.1991 г.

При изменение режима на лични контакти, задължително ли е изслушването на родителите по отношение бъдещите отношения и правото на лични контакти между бащата и децата. В определението по чл. 288 ГПК е прието е, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, и конкретно – с постановените по реда на чл. 290 ГПК, решение № 26/02.03.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 40/15.02.2012 г. по гр. дело № 522/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, както и с цитираното в тях ППВС № 1/12.11.1974 г.?

Дали е допустимо въззивният съд да извършва проверка по правилността на първоинстанционното решение и в необжалваната му част и дали, произнасяйки се извън рамките на заявеното с въззивната жалба, въззивният съд може да влоши положението на жалбоподателя, при липса на жалба от противната страна?

Относно това, непредставянето на скица на недвижимия имот по кадастрална карта и непосочване на неговия идентификатор, съставлява ли нередовност на исковата молба. С определението по чл. 288 ГПК е постановено съединяване за общо разглеждане гр.д.№4330/2013г., ВКС, IIг.о. и ч.гр.д.№4329/2013г., ВКС, IIг.о.

Освен за случаите на нередовна искова молба, поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, във всички останали хипотези на нередовност на исковата молба продължава да е актуално разрешението в в т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Според това тълкувателно решение, представляващо задължителна практика, както за съдилищата, така и за ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани. При неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва.

Дали следва да се приемат за доказани факти, за които съдът е указал на страната, която ги твърди, че следва да бъдат установени от вещо лице, но тя не е внесла определения депозит и съдът е отменил определението си за допускане на експертизата?

1. В кой стадий на производството същото подлежи на спиране поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение?
2. Подлежи ли на обжалване определението за спиране на производството поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение?

Относно разрешаването на въпроса от въззивния съд в противоречие с т. 1 от ТР № 6/ 10.05.2006 г. по тълк. гр. д. № 6/ 2006 г. ОСГК на ВКС.

Как следва да процедира въззивният съд при непрецизирана в самата искова молба претенция, предмет на търсената съдебна защита?

За пределите на проверка на първоинстанционното решение, когато то е неправилно и може ли въззивният съд да разреши спора като приложи правна норма, на която въззивникът не се е позовал нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба, е обуславящ за изхода на спора.

Какви са пределите на проверка на първоинстанционното решение, когато то е неправилно и може ли да разреши спора като приложи правна норма, на която въззивника не се е позовал нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба?

Дали е допустимо решение, с което се уважава иск за собственост на реална част от имот, който се намира в територията на действащ регулационен /подробен устройствен/ план и трябва ли предварително да бъде проведен специалният иск по чл. 53 ал. 2 З ?

Относно начина на формиране на обезщетението по имуществена застраховка при намиране на откраднатото имущество и за обвързаността на страните от уговорките в ОУ към договора за застраховка в този случай.

Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си с обстоятелства, които не са заявени или твърдяни от страните пред първата и въззивната инстанция и не са включени в доклада по делото като значими за изхода на спора, е от значение за конкретния спор, защото решаващите изводи на въззивния съд се основават на неустановено твърдение, което не е оспорено от ответника нито с отговора на исковата молба, нито с жалбата и за което не са дадени указания в доклада, че се нуждае от доказване?

За начина на извършване на делбата във връзка с практиката, че допуснатите до делба имоти следва да се разпределят между съделителите, когато е възможно всеки един да получи дял в натура, както и че принципът за реален дял е водещ в делбата и прилагането му не може да бъде изключен по съображения за различната стойност на имотите, предмет на дела.

Относно предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на чл. 151 ЗИН /отм./ .

Учредяването на договорна ипотека от страна на продавача върху имота, предмет на предварителния договор, представлява ли основание за упражняване на потестативното право на купувача за разваляне на договора по чл.87 ал.1 и ал.2 ЗЗД, ако в правната сфера на купувача не са настъпили евентуалните негативни последици за него- към момента на предаване на имота, ипотеката е била заличена?

Погасява ли се правото на обезщетение на лизингодателя като страна по договор със застрахователя по имуществена застраховка „Каско” на МПС в случаите, когато настъпилата от застрахователно събитие щета се отстранява за сметка на лизингополучателя по силата на постигнато между страните по договора за финансов лизинг споразумение?

Относно подлежащите на възстановяване разходи „за издръжка”, „за обучение” и „за униформено облекло” по смисъла на тези разпоредби. Относно лицето – А. на М. (А.) или М.(МВР), което е активно легитимирано да предяви иск за възстановяване на тези разходи, съгласно същите разпоредби.

Кой е моментът на откриване на наследството и кръгът от призовани към наследяване лица при възстановяване на собственост по силата на реституционни закони /т.нар. “новооткрито наследство” по смисъла на чл. 91 б “а” ЗН/?

Допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск?

Съгласно правната уредбата в Наредбата за държавните имоти / отм. 1996 г./ възниква ли право на ползване и стопанисване в полза на министерство въз основа на Р., с което се у