чл. 287 ГПК

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дължи ли съдът, сезиран с иск по чл. 109 ЗС, преценка за това дали създаваните от ответниците пречки за използване на съседния имот са по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложимостта на чл. 34в ЗСПЗЗ и дали при преработка на план за земеразделяне новите решения на ПК/ОбСЗ за конкретното отреждане на възстановени земеделски имоти по новия план за земеразделяне в полза на първоначалния собственик предполагат ли възможност да бъдат издадени в полза на последния собственик – приобретател с оглед на вече придобити права на собственост и евентуалното им отпадане с обратна сила след преработка на плана за земеразделяне и обезсилване на първоначалните реституционни решение по силата на закона?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение, когато разпореждането със спорното право е извършено между съделителите /съсобствениците/ на делбения имот в първата фаза на делбата и приобретател е съделител, а не трето на делото лице?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз?

Длъжен ли е съдът по дело за делба да зачете силата на пресъдено нещо на постановено между същите страни съдебно решение, имащо отношение към правата им на собственост от делбения имот?

За характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./.

При учредяване на пряко митническо представителство по смисъла на Закона за митниците и чл. 5 Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм.) възникват ли за прекия митнически представител, осъществяващ тази дейност по занятие, задължения за правомерност и компетентност на извършените действия, извън посочените в документа за учредяване на представителна власт, и задължението за правилно митническо тарифиране и деклариране на стоки от прекия митнически представител може ли да се ограничи само до деклариране на предоставена от представлявания информация, когато митническият представител предварително установява, че тя е непълна, грешна или некомпетентна?

1.Нищожно ли е решението в полза на реституиран собственик, който е починал, но преди това лично е заявил имотите за възстановяване?
2.Нищожно ли е последващо решение на ПК, когато административният орган за пръв път се произнася по възстановяване на заявен земеделски имот?

В кои случаи въззивният съд е длъжен и служебно да назначи експертиза?

1. За допустимостта на производството по чл. 33, ал.2 ЗС в хипотези на сключен договор за замяна? Какви са правните последици за недвижимия имот, предмет на една от престациите по договора за замяна при допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал.2 ЗС само по отношение на съсобствения недвижим имот на продавача? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
2. За допустимостта нищожността, респ. симулативността на сделка да се заявят като праворелевантни факти и основания на искова претенцията претенция по чл. 33, ал.2 ЗС без да е поискано произнасяне по тях с отделен диспозитив и със силата на пресъдено нещо? Допустимо ли е съдът да приеме, че сделката е симулативна в производство по чл. 33, ал.2 ЗС без да има предявен иск за разкриване на симулация на договора за замяна? Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 33, ал.2 ЗС и да допусне изкупуване по договор за замяна, на база позоваване от страна на ищците на нищожност и симулативност на сделката, без да е направено искане за произнасяне по тези факти със силата на пресъдено нещо? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
3.Чия воля изследва съда при преценка симулативността на сделка, сключена чрез пълномощник – волята на пълномощника или тази на упълномощителя? Допустимо ли е да се прави извод за симулативностна договор за замяна, като прикриващ договор за покупко-продажба без да се изследва волята на страните по сделката? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
4. Допустимо ли е въззивният съд да обосновава съдебното решение въз основа на писмено доказателство , което не е допуснато и прието от съда , и съответно без да има искане за приемането му като писмено доказателство? Допустимо ли е въззивният съд да кредитира свидетелски показания на свидетел за обстоятелства, за установяването на които не е допуснат и за установяването на тези обстоятелства няма доказателствени искания в преклузивния срок? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
5. Ограничен ли е правораздавателния контрол на въззивния съд до посочените във въззивната жалба доводи и възражения на жалбоподателя? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
6. Допустимо ли е въззивният съд да приема , че пълномощникът е превишил обема на пълномощията си, сключвайки сделка , за която изрично е упълномощен в пълномощното? Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че пълномощникът е превишил обема на правомощията си, без да има наведен такъв довод в исковата молба или в хода на съдебното производство? Следва ли съдът да допусне изкупуване едва след установяване на действително уговорените условия по сделката? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?

Започва ли да тече срока на погасителната давност по чл. 67 от ЗС за собствениците на право на строеж, след като това е обусловено от фактическото състояние на друг обект в сградата, задължението за изпълнението на който е поето от собственика на земята или от друг суперфициар, получил правото на строеж от собственика на земята?
Разполагат ли суперфициентите с правото да поискат обявяването на изтекла давност по чл. 67 ЗС, след като същите не са изпълнили строежа на обектите, които са запазили за себе си?
В хипотезата , когато договорът между строителя-предприемач и собственика на земята бъде развален, но междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица, следва да се даде отговор на въпрос: тези от тях, които са договаряли преди предявяване на иска и вписването на исковата молба след първоначалното учредяване на правото на строеж, ще следва ли да запазят правата си на основание чл. 88, ал. 2 ЗЗД?

По приложението на чл. 269 ГПК и задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи във въззивната жалба и да обсъди доказателствата, относими към конкретно въведените основания за неправилност на първоинстанционното решение.

Дали въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение, когато разпореждането със спорното право е извършено между съделителите /съсобствениците/ на делбения имот в първата фаза на делбата и приобретател е съделител, а не трето на делото лице?

Уреждането на въпроси, уредени в чл. 51 ЗУЕС, включително и наред с други, в договор по чл. 2 ЗУЕС, сключен от индивидуален собственик на обект в сграда, която не е в жилищен комплекс от затворен тип по пар. 1, т. 3 ДР ЗУЕС, водят ли до нищожност на договора?

За характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./.

Дали по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от лице извън кръга, очертан чрез ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., съдът е длъжен да изследва и обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищеца и починалия, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната /родствена/ връзка?

1. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради незаписването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?
2. След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г.по адм.дело № 2385/16г.от петчленен състав на ВАС,могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?

За задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор, когато отменя решението на първоинстанционния съд.

За приложението на чл. 342 от ГПК, свързан с проблема за момента, до който ответникът по иска за делба може да възрази срещу допускането ѝ по отношение на имот, за който се претендира, че е придобит въз основа на давностно владение.

Когато владелецът е осъществил такова въздействие върху чуждата вещ, което отговаря на правата на съсобственик и е с намерение да придобие собствеността на определена идеална част от чужд терен, то осъщественото владение е ли върху идеална част и допустимо ли е придобиването на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от имота, в случай че обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост?

При наследяване на налични поименни акции, какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, или идеална част от собствеността върху всяка една акция и приложима ли е разпоредбата на чл.177 ТЗ при наследяване на налични поименни акции.

След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г. по адм.дело № 2385/16г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?

След като ищежът изрично сочи , че претендира собствеността на „четвъртия етаж „ на сграда , за който основание за придобиване правото на собственост е уредена суперфиция, то предметът на спора е ясно очертан – а именно за обектите обособени на четвъртия етаж. Ако собствеността на целия четвърти етаж е придобита от ищеца , при доказване на всички правно релевантни за това факти, то значение какви конкретно обекти са изградени съобразно екезекутивния план като самостоятелно единици, то съдът по същество следва да отговори на въпросите дали именно тези обекти, които реално съществуват са предмет на възлагане с Постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан и от тук да разреши по същество въпросите кому принадлежи правото на собственост.

В съответствие с нормите на чл. 5 ГПК и чл. 7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби.

Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато ищецът претендира идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, който е прехвърлен от ответника на трето лице след вписване на исковата молба?

Допустимо ли е съдебно решение, с което съдът се е произнесъл без за това да е отправено до него съответно искане?

Придобива ли право на собственост купувач на публична продан, ако преди влизане в сила на възлагателното постановление е било отменено изпълнителното основание?

Решенията, които са приети от Общото събрание,въз основа на Устава на кооперацията и в частност Вътрешните правила за организацията на работната заплата,следва ли да се считат за част от цялостната уредба на кооперацията и когато те съдържат разпоредби,които са различни от тези,предвидени в Кодекса на труда,следва ли да се приеме,че е налице основанието по пар. 2 ДР КТ за изключване прилагането на разпоредбите на КТ по отношение на член-кооператори, които полагат труд по трудово правоотношение в същата кооперация?

Притежава ли право на собственост, собственикът на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС?

За предпоставките и критериите по чл. 39, ал. 2 ЗС и чл. 203, ал. 1 ЗУТ за поделямост на допуснатия до съдебна делба недвижим имот.

Какво е значението при предявените по реда на чл. 109 ЗС искове на свидетелските показания, ангажирани за установяване правото на собственост, вкл. при позоваване на изтекла придобивна давност с посочване на конкретния период на отпочване на владението?

Относно приложението на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и по конкретно за момента от които тече срокът на придобивната давност, когато ответникът по иска, релевирал възражения за придобивна давност, не е бил страна в спора по чл. 7 ЗВСОНИ.

За приложимия способ за съдебна делба на недвижим имот в хипотезите на образувани дялове в натура за всеки един от съделителите и явява ли се способа по чл. 350 ГПК и последващото теглене на жребий възможно, когато до делба са допуснати имоти, обременени с вещно право на ползване на трето лице, учредено не от съделителите на имота и при определяне на пазарната стойност на дяловете трябва ли да се вземе предвид и да се пресметне стойността на ограниченото вещно право, което обременява имота?

Процесуално недопустимо ли е съдебно решение по заявен иск по чл. 108 ЗС в хипотези на непълно посочване на юридическото основание на възникване на защитаваното право на собственост в диспозитива на съдебния акт касаещ установителната част на решението, но несъответстващо отчасти на заявено с исковата молба и разгледано с мотивите на решението правно основание по см. на чл. 77 ЗС?

Какво е значението при предявените по реда на чл. 109 ЗС искове на свидетелските показания, ангажирани за установяване правото на собственост, вкл. при позоваване на изтекла придобивна давност с посочване на конкретния период на отпочване на владението?

Процесуално недопустимо ли е съдебно решение по заявен иск по чл. 108 ЗС в хипотези на непълно посочване на юридическото основание на възникване на защитаваното право на собственост в диспозитива на съдебния акт, касаещ установителната част на решението, но несъответстващо отчасти на заявено с исковата молба и разгледано с мотивите на решението правно основание по см. на чл. 77 ЗС?

Следва ли да е мотивирана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ?

Относно начина, по който съдът следва да извърши преценка на изслушаните по делото експертизи в хипотеза, при която становищата на вещите лица не съвпадат, както и за значението на експертните заключения в гражданския процес.

В хипотезата на обективно съединени искове, след произнасяне от касационната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане, въззивната инстанция не може да се произнася 1./ по необжалваната поради недопускане на касационно обжалване част / арг. чл. 296, т. 3 ГПК; или 2./ по допуснатата до касация и потвърдена с решението на касационния съд част на обжалваното въззивно решение / арг. чл. 296, т. 1 ГПК/ , или 3./ в частта , която не е била предмет на обжалване с първата касационна жалба / арг. чл. 296, т. 2 ГПК/.

Допустимо ли е при преценка на доказателствата по делото решаващият респ. проверяващият съд да се позове на чл. 17, ал. 2 ЗЗД по отношения на последния приобретател на спорния имот , за който имот , предходна прехвърлителна сделка е обявена за нищожна поради противоречие с чл. 152 ЗЗД ?

Представлява ли писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС покана до съсобственик за участие в общо събрание на съсобствениците , в текста на която е заявено , че на събранието ще се разрешават въпроси по реда на чл. 32 ЗС , свързани с ползването , стопанисването и управлението на имота, както и изявление, направено устно по време на общо събрание на съсобствениците на един имот и отразено в протокол , който не е подписан от съсобствениците?

Относно начина, по който следва да бъде определен размера на дела на напуснал/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в случаите по чл. 97, ал. 2 ТЗ.

Относно възможността да се допусне извършване на съдебна делба на ПИ извън регулация , в който индивидуална собственост по отношение на построените сгради има само един от съсобствениците.

Съгласно нормата на чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени, граждански и търговски дела срещу него, освен ако не се касае за парично вземане, произтичащо от трудов спор или когато за съвместно разглеждане е приет по делото предявен от длъжника насрещен иск или е направено възражение за прихващане. Възможността за по-нататъшно развитие на делото е обусловена от нуждите на производството по несъстоятелност, като за процесуална икономия на производството по чл. 637 ТЗ се отрежда ролята на иск по чл. 694 ТЗ за тези вземания, като запазването на извършените по завареното дело процесуални действия е предпоставено от наличието на спор относно предявеното от кредитора вземане в производството по несъстоятелност. Постановеното решение по завареното производство в този случай ще има установително действие спрямо всички участници в несъстоятелността, съобразно чл. 637, ал. 4 ТЗ, както решението по чл. 694 ТЗ. Когато срещу приетото вземане на кредитора не постъпи възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, производството по чл. 637, ал. 1 ТЗ се прекратява, тъй като вземането на кредитора е безспорно установено по смисъла на чл. 693 ТЗ за нуждите на производството по несъстоятелност и производството по чл. 637, ал. 1 ТЗ се явява лишено от предмет.

Относно установяване на правния интерес при заявен отрицателен установителен иск за собственост на терен – прилежаща част към самостоятелен обект на правото на собственост на ищеца, в хипотезата, когато ответникът разполага с констативен НА за собственост на част от същия терен и оспорва собствеността на спорния терен и доколкото от значение за избрания начин на защита на собствеността има значение заснемането, респ. незаснемането, на терена – паркинг като самостоятелен обект на правото на собственост, произнесен от въззивния съд в противоречие с ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.

Към кой момент следва да се преценява качеството „кредитор по чл.703, ал.1 ТЗ” на лицата, които участват с глас в събранието на кредиторите по чл.703 ТЗ, и отразява ли се върху гласуването и приемането на плана в съответния клас изгубването на това качество в периода след провеждане на събранието до постановяване на решението за утвърждаване на оздравителния план?

Следва ли съдебният изпълнител, зачитайки силата на пресъдено нещо по успешно проведен отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./, сега чл.124, ал.1 ГПК, да прекрати производството по изпълнителното дело, при положение, че постъпилата по изпълнителното дело сума е по сметката на съдебния изпълнител?

Относно процесуалното право,свързан с наличието на процесуална възможност висящността на производството по чл.74 ТЗ да поддържа правосубетността на заличеното в хода на процеса ТД- ответник, като е прието, че възприетото от въззивния съд разрешение е в противоречие с последователната практика на ВКС, изразена в цитираното от касатора решение на I-во т.о. на ВКС № 81 от 26. 02.2007 год., по т.д.№ 556/2006 год..

Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които районният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото по чл. 146, т. 4 ГПК и чл. 146, т. 5 ГПК?

Допустимо ли е да се поиска прогласяване нищожността на доброволна делба в производство, в което не участват всички съсобственици на общата вещ като е констатирано противоречие между обжалваното решение и решение на Върховния съд, IV г.о. № 1189 от 15.07.2003 г. по гр.д. № 964 /1996 г. на ВС, IV г.о. ?

Връща ли се в патримониума на заветника недвижим имот, предмет на завещание, ако преди обявяването му е извършено разпореждане с имота от част от наследниците по закон в полза на заветника или в полза на друго трето лице и след като е постановено изкупуването му по чл. 33, ал. 2 ЗС от останалите наследници по закон при участието на заветника като страна в това производство?

Налице ли е нередовност на исковата молба, с която е предявен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ , която не съдържа точно и ясно искане да се установи принадлежността на правото на собственост върху земеделски имот на конкретно изброени правоимащи , ако общият им наследодател е починал преди отнемане на собствеността и имотът е възстановен само на част от неговите наследници и налице ли е спор за материално право в този случай ?

Относно съдебния контрол върху извършения от работодателя подбор и дали подборът може да се извърши преди издаване на акта, с който е извършено съкращаването в щата.

Решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по реда на чл. 196 ГПК /отм./ и сл. във вр. с пар. 2, ал. 1 ПЗР ГПК, който не предвижда възможност въззивният съд след отмяна на първоинстанционното решение да събира нови доказателства и с последващо решение да се произнесе по съществото на спора.

Налице ли е разлика между предварително съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ и становище на синдикалния орган, с оглед същата разпоредба ?

Когато по делото са направени възражения относно приложението на чужд закон, касаещ правилата на придобивното основания при спор за вещни права придобити на територията на чуждата държава, следва ли съдът служебно да изясни съдържанието на посочения приложим чужд закон и с какви доказателствени средства, като произнесен от въззивния съд в противоречие на изразеното становище по Решение Nо 1239 от 14.11.2008 год. по гр.д. Nо 5590/2007 год. на ВКС-V г.о, Решение Nо 1106 от 03.12.2008 год. по гр.д. Nо 4201/2007 год. ВКС-I г.о.и Решение Nо 927 от 07.01.2010 год. по гр.д. Nо 2363/2008 год. на ВКС-I. отд.?

Подаденото заявление по чл. 56 ал.2 ЗТСУ / отм./ , без да е направено в изискуемата за това форма и без спазване изискванията на закона- заявление с нотариална заверка на подписите и вписване в нотариалните книги , води ли до опорочаване на акта за учредяване правото на строеж, произнесен от въззивния съд решение е в противоречие с Решение Nо 27 от 01.06.2010 год. по гр.д. Nо 2072/2008 г. на ВКС-IV отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК и Решение Nо 514 от 29.04.1991 год. по гр.д. Nо 1756/90 год. на ВС-IV отд? До кого следва да бъде отправено заявлението по чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ за да са спазени изискванията на закона , валидна ли е и съставлява ли нотариална заверка на подписите по см. на чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ , заверката на лице от общинската администрация „изпълняващо нотариална дейност при ОбНС’ поради липса на съдебна практика,а по въпроса за валидността на уреденото право на строеж само от единия съпруг , когато недвижимия имот е притежаван в режим на съпружеска имуществена общност”?

Относно правилното разпределение на доказателствената тежест при преценката на доказаните факти в рамката на събраните по делото доказателства. Относно приложението на чл. 38 ЗС и тълкуване на законовото понятие „общи части „ произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по Решение Nо 332 от 06.07.2010 година по гр.д. Nо 633/2009 година на ВКС-II отд., постановено по чл. 290 ГПК.

Може ли въззивният съд да прави констатации , че ищецът не е доказал определени факти за които носи доказателствената тежест в мотивите на решението си , в хипотеза , че с доклада на първата инстанция по чл. 146 ГПК указания относно доказването на тези конкретни факти няма , не съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила хипотезата , когато въззивният съд прави констатация , че ищецът не е доказал основанието на своя иск поради недоказаност на конкретни факти, за които първата инстанция нито е изисквала доказателства, нито е давала указания на страната по чл. 147 ГПК и не съставлява ли това процесуално поведение на съда нарушение на правото на защита на страната?

Относно характера на споразумението по чл. 37в ал.1 от ЗСПЗЗ като вид договор , респ. административен акт и приложимостта на общите разпоредби за недействителност , за реда за евентуална отмяна на подписани споразумения по чл. 37в ал.1 ЗСПЗЗ при неучастие на всички арендатори и/или собственици на земеделските земи в съответното землище и формите на защита на неучаствалите арендатори , за които няма предвиден масив за ползване, за значението на неучастие на всички арендатори , подали декларации по чл.69 и 70 от ППЗСПЗЗ, при подписване на споразумението за ползване на земеделските земи предвид на възприетия довод за липса на съдебна практика и, че исканото произнасяне от страна на касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

Допустимо ли е събирането на нови доказателства пред въззивния съд, кога и в какви случаи и в какви случаи се прилагат разпоредбите на чл.266 ГПК ?

Може ли работодател да прекрати трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ с вече пенсиониран служител ?

Относно приложението на чл. 193, ал. 2 ГПК, когато се касае до оспорване на положен палец вместо подпис на частен документ при намалено зрение на упълномощителя и това здравословно състояние е ли недъг по см. на закона, който изключва полагането на подпис при упълномощаване , за изясняването по тълкувателен път на употребеното от законодателя в понятие ‘недъгав” в разпоредбата на чл. 475, ал. 2 ГПК / отм/. респ. чл. 579, ал. 2 ГПК и необходимостта ,при липса на легална дефиниция , с оглед еднаквото и точно приложение на закона.

Относно приложението на чл. 353 ГПК , за значението във втората фаза на делбата на изразеното съгласие или несъгласие на част от съделителите за получаване на имоти в общ дял, ако делбата се извърши по колена , следва да има произнасяне на ВКС с оглед на точното и еднакво прилагане на закона , и развитие на правото.

Относно поправянето /отстраняването/ на аритметична грешка в мотивите на съдебното решение, касаещо дължимата сума – паричен еквивалент на квотата на съсобственика -длъжник за извършени подобрения в делбения имот, съставлява ли промяна на волята на съда диспозитива на съдебния акт в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , е разрешен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на този, обективиран в задължителна съдебна практика на ВКС- Решение Nо 38 от 01.12.2012 година по гр.д. Nо 343/2011 год. на ВКС-I г.о. Решение Nо 72 от 14.02.2011 год. по гр.д. Nо 1647/2009 год. на ВКС-I г.о. , Решение Nо 95 от 12.03.2012 год. по гр.д. Nо 1056/2010 год. на ВКВС-I г.о., Решение Nо 184 от 19.10.2010 год. по гр.д. No 1162/2009 год. на ВКС- II г.о.

Правилното математическо изчисление обуславя ли промяна на волята на страната в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , след като е прието, че е налице противоречиво разрешаване , предвид на Решение Nо 107 от 10.05.2012 година по гр.д. Nо 127/2012 год. на ОС-Видин ?

Относно приложението на чл. 9 ЗН в хипотезите , когато след смъртта си едно лице оставя за наследници родители и преживяла съпруга, е налице противоречиво разрешаване , позовавайки се на представено Решение Nо 2386 от 15.12.1966 година по гр.д. Nо 1614/66 год. на ВС-I, Решение Nо 397 от 12.11.1981 год. по гр.д. Nо 88/1981 год. на ВС-I г.о. , Решение Nо 40 от 25.07.1983 год. по гр.д. Nо 19/1093 год. на ВС- ОСГК.

Относно допустимостта на производството за съдебна делба на включени допълнително недвижими имоти от ищеца до първото по делото съдебно заседание, имащ характер на обуславящ изхода на спора , при констатирана липса на съдебна практика по приложение на чл. 287 ал. 2 ГПК / отм./ респ. на чл. 341 ал. 2 ГПК, приема че е налице основание за допускане на касационното обжалване.

При наличие на данни относно извършено правоприемство – А., отговарящ на изискванията на ЗДС и ППЗДС, в който се съдържат данни за предоставяне на държавен имот за стопанисване и оперативно управление, включване на имот в баланса на дружеството, липсата на разделителен протокол може ли да обоснове извод за липсата на завършен фактически състав по чл. 17 а ППЗДОбП / отм./? Относно тълкуване на термина „съответна част от активите”при хипотеза на приватизационна сделка по чл. 34, ал. 2 ППЗДОбП / отм./ , с довод , че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с Решение Nо 76 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5857/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 97 от 29.03.2011 год. по гр.д. Nо 431/2010 год. на ВКС-II отд., Решение 147 от 19.07.2010 год. по гр.д. Nо 7/2009 год. на ВКС-I отд., и др.

Относно възможността постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Съставлява ли изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК последващо позоваване на съществуващо към момента на постановяване на индивидуалния реституционен административен акт основание за реституция , което погрешно е квалифицирано в мотивите на реституционния акт като основание за реституция по друга законова хипотеза на същия реституционен закон?

Относно дължимост на обезщетение за ползване на недвижимо имущество- склад за съхранение на материали-държавен резерв и военновременни запаси за периода 01.04.2000г.-30.09.2003г. и обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД за периода 30.09.2003г.-24.01.2005г., по иска предявен от [фирма] /н/ срещу предпочитания ответник ДА „Д.” и по предявения като евентуален иск срещу Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Относно съставните елементи на възнаграждението по договора за съхранение на материали, представляващи държавен резерв и военновременни запаси, когато задължението за съхраняване възниква по силата на нормативен акт -Наредбата за Д., приета с ПМС 312/96г. /отменена/, в случай че материалите се съхраняват в складове на външен съхранител, а не в складове, собственост на Държавна агенция Д..

Относно възможността за събиране на доказателства във въззивното производство, предвид обстоятелството, че ищцата е представила пред въззивната инстанция доказателства в подкрепа на иска си по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.

Относно доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Законосъобразно ли е прекратяването на трудово правоотношение по чл.328, ал.2 КТ от синдик ?

Обвързан ли е въззивният съд от определението на първата инстанция, с което е отказано да се допусне изменение на иска поради противоречие на обжалваното решение с решение на ВКС, ТК № 81 от 01.07.2009 г. по т. д. № 708/2008 г. ?

Може ли е да се уважи иск по чл. 31 ал.2 ЗС във втората фаза на делбата и се присъди исканото обезщетение в хипотеза, когато съсобствениците живеят на друго населено място и въпреки изпратената нотариална покана , не е установено , че реално е поискано ползването на имота, съобразно правата в съсобствеността , при липса на съдебна практика ?

Дали липсата на издаден нотариален акт, след изкупуване на имота придобит при проведен търг/ публична продан/ съгласно решение по извършване на делбата от 1985 година и определяне на купувач от Г. е пречка за зачитане вещно-правните последици на делбата и ПП и за водене на установителен иск за собственост?

Относно възможността и необходимостта решаващият съд служебно да повдига материално-правния проблем за валидността на решението на ПК , без спор между страните и без такъв да е дискутиран в рамките на производството и без да е налице оспорването му като писмен документ по чл. 142, изр. 2 ГПК / отм./, налага произнасянето на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.

За приложението на чл. 1 ПМС №31/1994 г. относно увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ ?

Дворното място върху което е построена жилищна сграда, суперфициарна собственост, запазва ли характера си на индивидуална собственост след учредяването на ЕС по силата на извършена разпоредителна сделка със жилищен обект и или се превръща в обща част по предназначение, е разрешен с въззивното решение в смисъл обратен на изводите по представеното Решение Nо 1106/28.11.2008 година по гр.д. Nо 4750/2007 година на ВКС-II отд.?

Относно правомощията на втората инстанция и задължението на въззивния съд да разгледа самия материалноправен спор по същество като обсъди всички доводи и възражения на страните.

За приемане за съвместно разглеждане в производство по иск с правно основание чл. 422 ГПК на друг иск на ищеца.

За начина на доказване на симулативност на изявлението в договор от страна по същия договор.

Дали въззивната инстанция за първи път може да обяви за нищожна сделка в диспозитива на решението си без да е предявен иск за това? Каква е правната квалификация на претенцията в тези случаи?

Дали може да се прекрати трудовото правоотношение с работник-пенсионер по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ едностранно от работодателя, ако правото на пенсия за изслужено време и старост е придобито от работника още към момента на сключване на трудовия договор (а не по време на действието му)? Който въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото?

Кой е работодател на магистратите ? Какъв е характера на ежегодно практикуваното допълнително материално стимулиране на съдии и прокурори ?

Нищожно ли е решение на Съвета на директорите на акционерно дружество, взето в нарушение на чл. 236, ал. 2, т. 3 ТЗ, въпреки изричната разпоредба на чл. 236, ал. 4 ТЗ, чийто отговор е от значение и за произнасянето по въведения от касатора процесуалноправен въпрос за допустимостта на предявения установителен иск по чл. 71 ТЗ във вр. с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./?

Относно нищожността на клаузата за неустойка за неизпълнение на поето с приватизационен договор задължение, произтичаща от накърняване на добрите нрави.

Нищожна ли е неустойка поради противоречие с добрите нрави, когато не е уговорен краен срок за начисляването й?

Относно стесненото тълкуване нормата на чл. 68, ал. 4 КТ от гл.т. смисъла на законовите условия при сключване на срочни трудови договори, както и по приложение разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ от гл.т. съдържанието на понятието „останал без работа” дали касае само хипотези на липса на заетост по трудово правоотношение или гражданки договор , сключени на територията на България, ако уволненият работник не е пребивавал в страната за исковия период и евентуално е полагал труд в чужбина следва да бъдат квалифицирани като такива.

Дали ищцата е държавен служител или служител по трудово правоотношение ? Като какъв следва да се разгледа процесния спор – като исков или административен ?

Относно наличието на основание за прекратяване на трудовото правоотношение, и по процесуалноправен въпрос – за обсъждане от съда на всички доказателства, представени по делото, както и доводите и възраженията на страните.

Относно правомощията на втората инстанция при изменение на иска във връзка с разясненията, дадени в ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК .

Относно доказателствената сила на писмените доказателства- конкретно на „Дневник за идеалните имуществени дялове на членовете на Горовладелската кооперация „О”, списъци на съпритежателите на ревир „О” и др. писмени доказателства, при установяване на правото на собственост на гори или идеални части от тях съгласно изискванията на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ за доказване на собствеността на г. , чието право на възстановяване се иска по реда на предявения иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ.

Относно отказа на решаващия съд да се произнесе по релевирано възражения за нищожност на решението на ПК за възстановяване правото на собственост, като административен акт, поради нарушена материално-правната компетентност при издаването му, при липсата на решение по спора за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като преюдициална предпоставка, е разрешен в противоречие с цитираната практика на съдилищата .

Относно законовите основания, определящи ищеца по делото като кредитор по см. на чл. 135 ЗЗД и запазване правата на третите лица по отношение на разпоредения в тяхна полза недвижим имот, придобити преди вписване на исковата молба, по посочените решения на ВС и ВКС.

Относно съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието” на работодателя по см. на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ в контекста на допуснати нарушение на правилата на Етичния кодекс на служителите на НАП, чието разрешение от ВКС поради липата на съдебна практика би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

Относно релевирания материално-правен въпрос касаещ в рамките на спора приложимостта на процедурата по международен договор, а именно Консулска конвенция между Н от 1975 година при установяване на твърденията по искова молба , е въпрос от значение за еднаквото прилагане на закона и развитие на правото в хипотезите на обявяване от съда смъртта на безизвестно отсъстващи лица , за които има достатъчно данни , че са били изселени в Република Франция .

Относно констатация за несъответствие между предметната рамка на висящия правен спор, определена от заявеното искане на ищеца и релевираните възражения на всяка една от групите ответниците независимо от другите да се намира в части от процесния имот и упражнява фактическа власт, дали основание да за извод за евентуална недопустимост на атакуваното решение. Относно приложението на чл. 108 ЗС във вр. с чл. 97 ЗС в контекста на възможността да се притежава правото на собственост на постройките отделно от земята , по който въпрос е налице разнопосочна съдебна практика.

Относно конститутивното действие на решенията на поземлената комисия и възможността, такъв имот да бъде придобит с изтичане на 5-годишния давностен срок.

Относно застрояването на имот, предмет на замяна по ЗТПС/ отм./ с постройка по см. на чл. 18ж ППЗСПЗЗ и в съответствие с изискването на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, пречка ли е за неговото възстановяване по ЗСПЗЗ в полза на предишните собственици, при констатация , че произнасянето на въззивния съд е в смисъл различен от този, по Решение Nо 132/ 16.02. 2010 год. по гр.д. Nо 1905/2008 год. на ВКС-III г.о. и Решение Nо 1223 от 13.11.2001 год. по гр.д. Nо 2397/2001 год. на ВКС-IV г.о. и др.

Допустимо ли е при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327,ал.1,т.3 КТ присъждане на обезщетение по чл.221,ал.1 КТ в посочения в КТ размер едновременно с обезщетение на същото основание,но в друг размер,което страните са уговорили по реда на чл.66,ал.2 КТ в индивидуалния трудов договор,че се дължи при прекратяване на правоотношението на същото основание?

Относно правото на ответника по иск за собственост, основаващ се на земеделска реституция, да възразява срещу наличието на условията за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, след като не е участвал в административното производство по възстановяване собствеността на земеделска земя, след като е прието , че изводите на въззивния съд са в смисъл, противоречащ на задължителна съдебна практика.

За приложимостта на чл. 453, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 496, ал. 2 ГПК от гл.т.зачитане на материално правния им ефект в рамките на спора за собственост в общия исков процес.
За приложение на чл. 181, ал. 1 ЗУТ и чл/ 181, ал. 2 ЗУТ във вр. с пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ и правното значение на Акт обр. 14 като констативен протокол на общинската администрация за установяване степен на завършеност на строителството в груб строеж.
Относно тълкуването на разпоредбите на чл. 7, ал. 3, т. 14 от Наредба No 3/ 2003 г.

Ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС трябва ли да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост по отношение на общите части на сградата? За допустимостта съдебното решение да почива на обяснения на вещо лице експерт при разпит в залата , които не са в обхвата на поставената му по делото задача? Изграждането на стълби за достъп до офиса на Банката и на рампа за инвалиди, съобразно изискванията на Закона за интеграция на хората с недъзи , монтиране на климатична инсталация/ външно тяло/ на външната стена на фасадата съставляват ли действия п възпрепятстване ползването на общите части на сградата от собствениците по см. на чл. 109 ЗС ?

Би ли могло да съществува парцел в съсобственост идеална част от същия като публична общинска собственост, а другата идеална част от същия парцел като частна собственост, принадлежаща на търговско дружество, след като парцелът по регулационен план е отреден за търговското дружество и няма акт на общинската администрация , с който на имота да е даден статут на публична собственост ? Относно възможността да се придобие по давност от търговско дружество целия /като квадратура/ съсобствен с общината парцел , отреден по регулационния план за реализирано още към 1988 година мероприятие на държавата- построена газостанция и последващо разширение / 1996 год. , ако фактическата власт е осъществена за времето след обособяването му по последния в сила РП. Може ли да се приеме , при наличие издадения в рамките на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./ констативен нотариален акт , че осъщественото владение е добросъвестно, поради липсата на съдебна практика и необходимостта от еднаквото и точно прилагане на чл. 69 ЗС в такива хипотези ?

В случай, че продавачът по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е престанал да бъде собственик на същия, счита ли се, че е налице невъзможност за изпълнение по смисъла на чл.89 ЗЗД и развален ли е този предварителен договор по право ? Исковата молба, с която ищецът претендира последиците от развалянето на договор, в конкретния случай на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдържа ли в себе си имплицитно волеизявление за разваляне на договора ?

Относно въпроса за изслушването на двамата родители при решаване на въпроса за режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права.

Относно предпоставките за признаване на основание чл. 23 ал.2 СК/ респ. чл. 21 ал.2 СК от 1985 г. отм./ личен дял недвижим имот- съпружеска имуществена общност, придобит по време на брака на основание вложените лични, по дарение парични средства, получени от трето лице , когато имотът е закупен на името на двамата съпрузи и нотариалния акт за собственост е издаден на името на двамата съпрузи е произнесена от въззивния съд в смисъл, противоречащ на т.3 на ПП ВС 5-72.

При защита на собствеността с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищцовата страна е установяване на правен интерес от търсената защита, по отношение на лицето- ответник. Ищецът може да насочи исковата си претенция спрямо всяко физическо или юридическо лице , но само и доколкото твърди в исковата си молба, че последният има поведение или прояви, с които притежаваното от него право на собственост е застрашено или нарушено, както и че именно спрямо лицето ответник следва да се реализира търсената на субективното материално право съдебна защита.

Относно начина на участие и гласуване в общото събрание на съдружниците – съпритежатели на дял в О. в хипотезата на чл. 132 ТЗ, разрешаването на който е обусловило изхода на делото.

Налице ли е невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД в хипотеза, когато описаното МПС като обект на застрахователна закрила в застрахователния договор не може да бъде индивидуализирано /например поради интервенция в номера на рама на МПС или наличие на друго несъответствие по отношение на индивидуализиращите белези на МПС/?

Учредява ли се менителнично поръчителство, когато подписът на лицевата страна на менителницата /записа на заповед/ не е на платеца или издателя и приложим ли е принципът за акцесорност на договора за поръчителство в гражданското и търговското право по отношение на менителничното поръчителство /авала/?

По аргумент от чл. 298, ал. 1 ГПК силата на пресъдено нещо е съставлявала абсолютна процесуална пречка спорът за прихващането, релевирано като основание за несъществуване на отричаното с иска по чл. 439 ГПК вземане, да се пререшава по-късно в рамките на висящото производство по този иск.

Относно задължението на въззивната инстанция при отмяна на решението и аргументиране на противоположен извод – за основателност на предявения иск, да обсъди своевременно наведените правозащитни и правоизключващи възражения на ответната страна, да изложи мотиви като даде отговор на изложените от въззваемия конкретни съображения срещу твърдяната от въззивника порочност на решението.

Относно въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 21.05.2012г. по гр.д. № 8695/2011г. на Софийски градски съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В. Д. Пандурска срещу Гаранционен фонд иск за обезщетение по чл. 288, ал. 1, т. 2 КЗ за разликата над присъдените 12 000 лева до 18 000 лева поради съпричиняване от страна на пострадалата, по въпроса за предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възможността за намаляване размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Дали отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД и дали за новиране на задължението е необходимо да има изрично изявена воля на договарящите страни.

Допуснато е касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос, свързан със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводите на страните и да мотивира решението си като съд по съществото на спора.

Управомощен ли е изпълнителният директор на акционерното дружество, на който е предоставено от устава и закона да извършва оперативно управление, да прави самостоятелно/по своя воля/ промени в щатното разписание?

За качеството на подобрителя на чужд имот - публична общинска собственост - недобросъвестен владелец или държател и за приложимостта на чл. 74 ЗС във вр. с чл. 72 ЗС по отношение на такъв подобрител, реализирал фактическата власт на имота на нищожно правно основание.

От кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, предмет на образувано изпълнително дело, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./, респ. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /2008г./?

Императивна или диспозитивна е нормата на чл. 227, ал. 3, изр. 1 ТЗ и какъв е редът за промяна или отмяна на разпоредби от учредителния акт на акционерното дружество?

Дали при влошено състояние на жилищната сграда и активност на съсобственик да я заздрави и укрепи, макар и в отклонение на предписанията на техническите органи, следва да се уважи негаторния иск за разваляне на сградата, предявен от другите съсобственици?

Дали въззивният съд е длъжен да изложи собствени фактически и правни констатации по делото(мотиви)или на основание чл.272 ГПК може само да препрати към мотивите на първоинстанционния съд ?

Относно задължението на въззивния съд, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора. Относно възможността, респ. допустимостта, въззивният съд да мотивира решението си чрез препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, когато същите са вътрешно противоречиви и е налице явно несъответствие между приетото в тях и диспозитива на съдебния акт относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, при предявен деликтен иск по чл. 45 ЗЗД.

При образувани две изпълнителни производства въз основа на едно и също изпълнително основание, първото от които е било прекратено по перемция, следва ли във второто производство, при насочване на изпълнението върху дружествен дял по реда на чл. 517, ал. 2 ГПК на общо основание да се приложи нормата на чл. 96, ал. 1 ТЗ относно 6 месечния срок, предхождащ налагането на запора по чл. 517, ал. 1 ГПК, или следва да се зачете /респ. присъедини/ срокът, изтекъл по време на прекратеното изпълнително производство?

Относно тежестта на доказване на отрицателния факт в хипотезите при спор за собственост, основаващ се на чл. 6 ЗС /отм./, че не е имало друг собственик- физическо или юридическо лице, когато ответникът –Община има съставен АЧОбС и не би могъл да актувал тази спорна част като частна общинска собственост , ако преди 1991 година същата не е била държавна собственост“ , предвид на дадените разрешения по Р No 541/06/07.2010 год. по гр.д.No 661/2009 на ВКС, ГК- I г.о., Р No 321 от 14.10.2011 год. по гр.д.No 1167/2010 год. на ВКС, ГК- I г.о. ; Р No 8 от 11.02.2014 год. по гр.д.No 4244/2013 год. на ВКС,ГК- I г.о.

Налице ли е противопоставимо на бившия съпруг в производството по чл. 108 ЗС ползване на семейното жилище, което е предоставено на ответника – другия бивш съпруг, ако съдът при бракоразводното решение не е определил наемното правоотношение между страните?

При наличие на безспорни писмени доказателства за собственост на мюсюлманска религиозна общност от 1924 година , процесният недвижим имот-„гробище“ става ли публична общинска или държавна собственост на основание разпоредбите на чл. 61, ал. 4 ЗУТ във вр. с пар. 5, т. 73 ДР ЗУТ поради специфичното си предназначение и защото „гробищните паркове“ са част от обществените зелени площи в населените места, съгласно чл. 30 ал.2 от Наредба 7/22.12.2003 година на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии в устройствените зони, доколкото в АПОбС , съставен за процесния недвижим имот, няма посочено правно по см. на чл. 77 ЗС основание за собственост на Държавата?

Недопустимо ли е решението, когато с него същите правопораждащи факти по отношение на претенция срещу същия ответник, предявена на същото основание се приемат различно от начина, по който са приети с влязло в сила решение, постановено от друг състав в рамките на същия съд?
Недопустимо ли е такова решение, подписано без особено мнение, ако е постановено с участието в състава на съдия, който е участвал в другия състав в рамките на същия съд, постановил различното влязло в сила решение?

В производство по чл. 75 ЗС , когато нарушеното владение е извършено чрез действията на съдебен изпълнител кой е меродавния момент , към който следва да се прецени несеквестируемостта на едно имущество на длъжника на основание чл. 444, т. 5 ГПК- моментът на налагане на възбраната или моментът на въвода във владение на имота , предвид на противоречивото му разрешаване от съдилищата? Физическо лице , извършващо земеделска дейност в земеделско стопанство на територията на страната , която не е регистрирано по реда на Наредба Nо 3 / 29.01.1999 год. притежава ли качеството земеделски стопанин и неговите права попадат ли под закрилата на чл. 444, т. 5 ГПК при индивидуално принудително изпълнение, предвид на искането за тълкуване в по-широк смисъл от този, вложен в мотивите на въззивния съд? Впроизводство по иска по чл. 75 ЗС за възстановяване на нарушено владение , извършено със съдействието на съдебен изпълнител, когато ищецът се позовава на несеквестируемост на правото , спрямо което е насочено изпълнението, какви са правомощията на съда и кои действия на съдебния изпълнител подлежат на проверка за законосъобразност, предвид липсата на разрешения на съдилищата, като се сочат какво да се разбира по понятието „извършени действия”?

Аксиоматично правило е, че делба се допуска по отношение на конкретна, самостоятелна, обособена вещ като вид обект на правото на собственост. Такива характеристики не притежават отделните идеални части от вещта.

Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?

Относно придобивната давност на основание чл.79 ЗС в първата фаза на делбата е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Относно задължението на въззивния съд да изготви собствени мотиви, когато въззивната жалба е мотивирана и в нея е направен изричен довод за частична недопустимост на първоинстанционното решение.

Следва ли договорът за управление да има бизнес задача и уговорена гаранция ? При липса на бизнес задача и бизнес програма може ли управителят да упражни правомощия по чл.328, ал.2 КТ ? При промяна на структурата на предприятието и разделянето та един отдел на два самостоятелни отдела/при изземване на функциите/, следва ли на ръководителите да се връчи длъжностна характеристика съобразно новите им функции и задължения ? Спада ли длъжността “Ръководител водоползване, язовири, експлоатация и поддръжка на Х.” ръководни функции при структурата на [фирма], клон “Д. Д.” от 17.02.2012 г. към ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т3 от ДР на КТ ?

За необходимостта между бащата и детето да има трайно установени отношения, както и необходимостта от необходимостта от пълноценно присъствие на бащата в живота на детето.

Кога първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск, което обуславя правомощието на въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск?

За необходимостта от задължително изслушване на родителите при спорове относно родителските права, съгласно чл. 59, ал. 6 СК?

Когато съдът е сезиран с искане по чл. 128, ал. 1 СК длъжен ли е същият да се ръководи на първо място от интересите на децата при постановяване на съдебното решение и представлява ли нарушение на материалния закон поставянето на приоритетно място на качествата и чувствата на бабата и дядото – ищци, при определяне параметрите на режима на лични контакти?

За допустимостта да се предяви иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ стар/ с който ищците от свое име упражняват чужди права в противоречие на чл. 26, ал. 2 ГПК, налице ли е правен интерес респ. право на иск и надлежна процесуална легитимация на страните по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР /стар/.
Допустимо ли е иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР / стар/ да бъде уважен , след като ищците не са провели успешно пълно доказване на вещните си права върху целия имот, предмет на иска?

За задължението на делбения съд в решението по допускане на делбата да посочи кой от съделителите държи движимите вещи.

Налице ли е действително сключен църковен брак, ако не е бил обявен съгласно изискванията на чл. 152 ЗЛ (обн. ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г., в редакцията му към 1941 г.) и може ли по-късно такъв брак да произвежда действие и на граждански брак, ако църковният брак не е надлежно обявен и регистриран съгласно разпоредбите на действащия към датата на сключването му Закон за лицата? Дали дадено завещание следва да се приеме за универсално или за частно, ако то включва недвижимо имущество, което към момента на смъртта на завещателя е било извън териториалния периметър на завещаните недвижими имоти?

Правните последици от неизпълнението на задължението по чл. 29 ЗС в редакция от 1996г. и чл.22 от Конституцията на Република България на чуждите граждани, придобили недвижими имоти в Република България по наследяване , да прехвърлят собствеността в тригодишен срок от откриване на наследството?

Несъществуването/ незаснемането/ на един имот в цифровия вид на КП представлява ли грешка в кадастъра, когато същият имот съществува/ е заснет/ в графичния вид на същия план , след като е възприет за основателен довода , че произнасянето на ВКС би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото?

Относно вписването на саморъчното завещание означава ли упражняване правата по завещанието, от този момент закон са узнали в хода на делбения процес, произнесен в нарушение на ПП ВС 7-73.

Тече ли придобивна давност върху имот, собствеността върху който вече е изцяло възстановена по реда на ЗСПЗЗ от датата на възстановяването на собствеността до датата на влизане в сила на изменението на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ /ДВ. Бр. 107/ 18.11.1997 год./ т.е. приложима ли е забраната на цитираната норма по отношение на земеделски земи, чиято собственост е възстановена преди изменението на закона , е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика , цитирана по делото?

Относно законовите критерии и правно-релевантни факти при определяне статута на обособено помещение в подпокривно пространство, обжалваното решение на въззивния съд е произнесено в противоречие с ТР 34/83 год. на ОСГК на ВС , Решение Nо 734 от 14.03.2011 год. по гр.д. Nо 1270/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 211 от 13.09.2011 год. по гр.д. Nо1940/2009 год. на ВКС-I г.о.

Следва ли да се докаже и от кого фактът на извършено плащане по одобрена от Г. фонд претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.288, ал.1, т.2 КЗ при оспорването му от страна на пострадалия?

Дали способността на длъжника да погасява краткосрочните си задължения към определен момент изключва възможността началната дата на неплатежоспособност да предхожда този момент?

Относно предпоставките за квалифициране на кражбата като взломна.

С изменението на разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ, прието със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон – обн., ДВ бр.20 от 28.02.2013 г., законодателят е въвел императивно изискване за служебно конституиране на синдика като съищец при предявени от кредитор искове по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Тази процесуална разпоредба е влязла в сила по време на висящността пред касационната инстанция на настоящото исково производство за попълване на масата на несъстоятелността, образувано по искова молба на Адвокатско дружество „М.“ в качеството му на кредитор с прието вземане. След като делото е образувано по иск на кредитор и съобразявайки предвидената в чл. 649, ал. 3, изр. 1 ТЗ съвместна процесуална легитимация със синдика, въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение, постановени по предявения от кредитор иск, без участието на синдика в качеството му на съищец, се явяват недопустими. Общото предявяване на иска от другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, водеща до порок на съдебния акт, който не може да се санира чрез конституирането на неучастващия другар във въззивното, респ. в касационното производство.

За правния интерес на наследниците на физическо лице – ищец по трудово дело, да продължат производството когато е предявен само иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Относно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, т. 2 и т. 3 и това дали брутното трудово възнаграждение включва и разпределянето на плащанията по клинични пътеки.

Относно задължението на въззивния съд, съгласно чл. 271, чл. 272 вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните.

Относно обхвата на задължителната сила на присъдата /съответно – одобреното от наказателния съд споразумение; обвързан ли е гражданският съд с дадената от наказателния съд квалификация и допустимо ли е в гражданското производство да се установява друг квалифициращ елемент на деянието на виновния за автопроизшествието водач, какъвто не е бил приет от наказателния съд – в случая управление на МПС след употреба на алкохол по смисъла на чл.343, ал.3 /предишна ал.2, ДВ, бр.92/2002г./ НК.

Oтносно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на деликвента.

Относно предпоставките и обема на тълкуване на сключения между страните договор съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД.

Относно определяне качеството на подобрителя на чужд имот и възможността същият да получи обезщетение, когато е подобрил чуждия имот, увеличил е неговата стойност но е претендирал само увеличената стойност като добросъвестен подобрител. Относно характера на въззивното решение при порок, свързан с неправилна преценка на съда от гл.т. на неизпълнение на задължението по чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК /

Относно за реда за приоритетно установяване границите на поземлените имоти, чието заснемане не е извършено, съобразно изброените източници по ЗКИР или по Наредба Nо 3/2005 година за установяване на границите, и установените източници изключват ли се или взаимно се допълват. Относно приложимия акт и за необходимостта за се зачете силата на пресъдено нещо на решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ , когато е признато право на собственост към минал момент по отношение на лица или техни правоприемници , спрямо които се иска попълване на КК и КР с имот , отчасти съвпадащ с имот, на които последните са записани като собственици , произнесен от въззивният съд в противоречие с Решение Nо 526/ 11.06.2010 год. по гр.д. Nо 1032/2009 год. на ВКС-I г.о.

Относно доказателствата, с които може да се установява факта на уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия.

Относно приложението на чл. 3 ЗВСОНИ от гл.т. лица , в чиято полза настъпва реституцията , за значението на косвените доказателства като деклариране на имота по ЗОЕГПНС, за доказателствената тежест на факта на собственост, ако имотът е отчужден от наследодател на лицата.

Относно наличието на правен интерес на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, произнесен с въззивното решение в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана с ТР 1/1997 год. на ОСГК на ВКС.

Относно точната правна квалификация на иска , в случай , че претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа / гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Относно поставяне на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни системи, метална врата съставляват ли необходими или полезни разходи, свързани с общите части на сградата. Относно значението на общото събрание на етажните собственици респ. за възможността , при мълчаливо формиране на мнозинство да се предприемат действия от един от съсобствениците в полза на чуждя и личен интерес в сграда с трима съсобственика за извършване на неотложни действия, при констатация , че по представените съдебни решения като практика на съдилищата и произнесеното от въззивния съд е налице противоречие и липсва еднаквост по приложение на закона.

Относно приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС и необходимостта да се установи личното ползване на имота за основателността на иска за обезщетение, извършването на необходимите ремонтни работи на общата вещ с цел запазването и индиция ли е за нейното лично ползване, както и за противопоставянето да се ползва от другия съсобственик, при констатация, че е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика по ТР 7/2012 год. на ОСГК на ВКС.

Решаващият въззивен съд не е изложил мотиви по чл. 292 ГПК – не е посочил какво представляват движимите вещи /не са индивидуализирани/, не са оценени с оглед уравнение на дяловете, нито е препратил към решението за допускане на делбата им или към заключение на вещо лице, а е посочил в мотивите и диспозитива пунктове/в цифри/ по исковата молба, която съдът не може да приподпише, за да се счита неразделна част от решението. Не са изложени съображения как са сформирани двата дяла, за които липсва и остойностяване, не са посочени и трите имена на страните съгласно чл. 236, ал. 1, т. 4 ГПК.

Относно критериите за определяне размера на издръжката на малолетни деца по чл. 142,ал.1 СК.

Относно установяване на правния интерес на ищците при заявен от тях отрицателен установителен иск за собственост , разрешен в противоречие с решения на ВКС и съдилищата .

Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК при заявена искова претенция по чл. 108 ЗС.

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор. Последваща промяна в предмета на спора по инициатива на ищеца е допустима при спазване на предвидените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска и в хипотезата на чл. 212 ГПК – предявяване на инцидентен иск. Изменението на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК може да се отнася до основанието на иска или до самото искане или да е свързано с преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно. Във всички случаи обаче изменението не може да засяга едновременно първоначално заявеното в исковата молба основание на иска и формулираното във връзка с него искане, тъй като води до промяна в предмета на първоначално въведения спор и допустимостта му е отречена с разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК. По аргумент за по-силното основание от чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК промяната в предмета на спора не може да се постигне и чрез едновременно прибавяне на ново основание и ново искане към вече заявените с исковата молба, доколкото по този начин се постига ефекта на предявяване на нов иск след образуване на делото. Съгласно чл. 210, ал. 1 ГПК, обективното съединяване на искове срещу един и същ ответник е възможно само с първоначалната искова молба, не и с последваща молба по време на разглеждане на делото.

Какви са пределите на разглеждане на фактическата обстановка от въззивния съд при сезиране за неправилност на първоинстанционното решение? Какъв е обхватът на чл.195, ал.3 КТ при връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение ? При наличието на конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на какво основание се прекратява то ?

Влиза ли в правомощията на въззивния съд служебно да се произнася за обстоятелства неоспорени от страните и без съответно оплакване във въззивната жалба ?

Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти? Какво трябва да е съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК, последиците от не даване на указания, за кои факти и обстоятелства страните не сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 ГПК и чл. 266, ал. 2 ГПК?

Достатъчен ли е сам по себе си факът, ако се приеме, че постройките са незаконни , да бъде уважен иск по чл. 109 ЗС ? За значението на постройките в режим на „търпим строеж” по см. на пар. 16 ПР на ЗУТ и за необходимостта от преценка доколко конкретното строителство пречи да се упражнява правото на собственост и ако то е част от конструкцията на сградата, подлежи ли на премахване , при констатацията ,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в смисъл, различен на този ?

Относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт.

Кога възниква правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ – само след валидно взе решение за съкращаване в щата или след датата на която позицията (щатната бройка) е действително закрита ?

Относно момента, към който следва да се преценява изтичането на погасителната давност за частта от претендираното с осъдителен иск парично вземане, която е въведена като предмет на спора чрез увеличение на иска по реда на чл.116, ал.1 ГПК /отм./.

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото за разваляне на договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението ?

Има ли право застрахователят по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор, и допустимо ли е страните по застрахователен договор, сключен при действието на общи условия, да дерогират изисквания на общите условия с конклудентни действия ? Относно противоречивото произнасяне по посочените въпроси в обжалваното решение и в решение от 19.04.2011 г. по гр. д. № 10070/2010 г. на Софийски градски съд и решение № 341 от 14.02.2012 г. по гр. д. № 2524/2011 г. на Софийски апелативен съд. Обусловено ли е прилагането на правилото на чл. 186, ал. 1, изр. 3 КЗ от наличие на изрична уговорка в застрахователния договор за дерогиране на въведено с общите условия изискване и възможно ли е влезлият в сила застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява покритие за уговорения застрахователен риск?

Относно възможността с подписването на фактурата, получателят на услугата по договор за изработка да бъде поставен в забава за плащането на възнаграждението. Въпросът е поставен при законодателната уредба, действаща преди новата разпоредба на чл. 303а ТЗ /ДВ бр.20/28.02.2013г., приложима за договорите, сключени след 15.03.2013г./.

Относно допустимостта да се извърши съдебна делба на жилищна сграда без дворното място, построена върху терен , в който има изградена и друга жилищна сграда и съделителите имат права на собственост както в дворното място, така и в самостоятелните жилищни обекти. Относно необходимостта от произнасяне при липса на практика по приложимостта на закона в тези хипотези при действието на ЗУТ.

Относно необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво, след като е възприет за основателен довода на касатора, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед на уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.

Относно нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо , че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт, което становище на въззивният съд е в противоречие с незадължителна съдебна практика на ВКС по Решение Nо 173 от 27.07.2010 година по гр.д. Nо 5166/2008 година на ВКС-III отд.

Относно правното значение и последици на писмено искане / нотариална покана / за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС ,когато същото е получено от лице , което не е изрично писмено упълномощено за това от съсобственика , но е прието и същото е заявило становище на упълномощителя във връзка с обезщетението , за възможността писменото искане за обезщетение, отправено с молба по делото в присъствието на процесуалния представител на страна да се счита за писмено искане по чл. 31, ал. 2 ЗС и необходимостта от изрично писмено упълномощаване за приемане на писмено искане по чл. 31, ал. 2 ЗС когато би се злепоставило финансовото положение на упълномощителя, за тълкуване съдържанието на пълномощното по правилата за тълкуване на договора от гл.т. обема на представителна власт, ако упълномощаването е за придобиване на останалите дялове във съсобствеността. Може ли да се счете , че упълномощаването за повече съдържа воля за приемане на всякакви уведомления , отправени към упълномощителя, за необходимостта от изрично писмено упълномощаване за приемане на писмено искане по чл. 31, ал. 2 ЗС , когато същото е против интереса на упълномощителя , визиращи приложението на институти на облигационното право , по които липсва обобщаваща съдебна практика от гл.т. на значението на правните действия по получаване и приемане на покана по чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което , настоящият състав на ВКС приел , че е налице релевираното основание да се допусне касационното обжалване ?

Дали правните последици и валидността на заявяването на вещно право на собственост по см. на пар. 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм./ от правоимащите лица се обуславя от изисквания за форма и съдържание на заявеното искане и какви действия на правоимащите лица по см. на пар. 6 ал.1 ПЗР на ЗППДОбП / отм./ до органа по чл. 3 ЗППДОбП /отм./ или до приватизиращото се предприятие имат стойността и значението на заявяване на вещно право на собственост по см. на пар. 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм.// по изложението към касационната жалба на Н. В.-П./ ? За приложението на изискванията на пар. 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм. /от гл.т. на възможността да се сезира органа по приватизация преди обявяване на процедурата по приватизация и за начина на това сезиране/ по изложението към касационната жалба на К. П./ поради противоречивото разрешаване от съдилищата , според представените Решение Nо 1020 от 11.06.2004 година по гр.д. Nо 1163/2003 година на ВКС-IV отд. и Решение Nо 1161 от 26.07. 2002 година по гр.д. Nо 732/2001 год. на ВКС-IV отд. ?

Относно предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 226, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и за необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Относно допустимостта по иска за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът да оспорва легитимацията на ищеца с възражение, че неговия наследодател не е бил собственик на имота , възстановен по ЗСПЗЗ и материалната законосъобразност на постановеното в полза на ищеца от ПК решение. Отосно задължението решаващият съд да се произнесе по тези възражения, ако ответникът не заявява право на собственост върху възстановения имот към момента на обобществяването, а към настоящия момент. Относно допустимостта при действието на ГПК от 2009 година тези възражения да се правят с отговора на въззивната жалба и дължи ли въззивния съд произнасяне по тях и за допустимостта въззивният съд, който извършва проверка за правилността на първоинстанционното решение , да излезе извън рамката на посоченото във въззивната жалба, както и по въпроса за обхвата и границите на проверката на първоинстанционното решение във въззивнта инстанция.

Относно постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Относно задължителната практика в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 57/07.06.2011 г. по т. д. № 546/2010 г. на ВКС, I т. о., при разрешаване на значимия за изхода на делото правен въпрос за приложението на презумпцията по чл. 301 ТЗ към спорното правоотношение.

Съставлява ли изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК последващо позоваване на съществуващо към момента на постановяване на индивидуалния реституционен административен акт основание за реституция , което погрешно е квалифицирано в мотивите на реституционния акт като основание за реституция по друга законова хипотеза на същия реституционен закон?

Относно придобиване правото на собственост в хипотеза на чл. 58, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и възможността да се придобие право на собственост по време на брака от съпруг-чужд гражданин, при наличие ограниченията на чл. 29 ЗС.

При наличие на данни относно извършено правоприемство – А., отговарящ на изискванията на ЗДС и ППЗДС, в който се съдържат данни за предоставяне на държавен имот за стопанисване и оперативно управление, включване на имот в баланса на дружеството, липсата на разделителен протокол може ли да обоснове извод за липсата на завършен фактически състав по чл. 17 б. “а” ППЗДОбП / отм./? Относно тълкуване на термина „съответна част от активите”при хипотеза на приватизационна сделка по чл. 34, ал. 2 ППЗДОбП / отм./ , с довод , че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с Решение Nо 76 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5857/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 97 от 29.03.2011 год. по гр.д. Nо 431/2010 год. на ВКС-II отд., Решение 147 от 19.07.2010 год. по гр.д. Nо 7/2009 год. на ВКС-I отд., и др.

Относно доказателственото значение на фактурата, която не е подписана от задължената по договора страна, но е отразена в счетоводните й книги и в дневниците за покупко – продажби и по повод на оформената с нея сделка страната е упражнила правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.

Относно допустимостта да се разгледа и уважи иска по чл. 109 ЗС без да се изследват онези действия на нарушителите , с който се препятства упражняване правото на собственост на общите части от собственика- ищец и необходимостта за еднаквото и точно прилагане нормите на закона предвид на многобройната съдебна практика.

Относно допустимостта да се разгледа и уважи иска по чл. 109 ЗС без да се изследват онези действия на нарушителите , с който се препятства упражняване правото на собственост на общите части от собственика- ищец и необходимостта за еднаквото и точно прилагане нормите на закона предвид на многобройната съдебна практика.

Къде следва да бъде извършен подбора и измежду служители на коя митница, за да бъде законосъобразен?

Относно приложението на чл. 120 ЗЗД и зачитане на придобивната давност в полза на починал наследодател и възможността да бъде релевирана от наследниците и зачетена , без наследодателят да се е позовал на придобито вещно права по отношение на процесния имот , като поради наличие на констатирани противоречиви решения по чл. 290 ГПК.

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото за разваляне на договор по реда на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението ?

Относно допустимостта съдът да основе решението си на обстоятелства, които не са въведени с възражения на ответника в предвидените от закона процесуални срокове, и на документи, които не са приобщени като доказателства по делото, и за задължението на съда да обсъди всички доказателства, относими към релевантните за правния спор факти.

Относно правото на заченатото, но неродено към момента на настъпване на пътно – транспортно произшествие дете, на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия в резултат на произшествието негов баща.

Дали след като страната не е внесла определената държавна такса по въззивната жалба срещу основното решение и тя е върната, съдът може да се произнесе по правилността му по жалба срещу допълнително решение или следва да разгледа само втората жалба?

Относно предявяването на банковата гаранция за плащане съобразно условията на договора между наредителя и гаранта и гаранционния документ.

Към кой момент следва да се преценява изтичането на погасителната давност за вземанията /сумите/, с които по реда на чл.116 ГПК /отм./ е допуснато увеличение на първоначално предявения иск?

Съставлява ли изменение на иска /по смисъла на чл.116 и сл. от отм. ГПК от 1952 г./ промяната в предпочитанията на ищеца относно поредността на разглеждане на предявените срещу предпочитан и евентуален ответник искове и допустима ли е такава промяна пред въззивната инстанция?

Относно характера на спорния имот към момента на сключване на частния договор през 1982 г. и възможността при упражнявано непрекъснато владение в продължение на изискуемия се по чл. 79, ал. 1 ЗС срок от страна на приобретателя по него да настъпят правните последици на придобивната давност.

Относно приложимостта на чл. 10б ЗСПЗЗ, чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и чл. 24 ЗСПЗЗ ,а именно:осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, представлява ли пречка за реституция на земята.

За противопоставимостта на правата , придобити по завещание, спрямо правата върху същия имот, придобити от трето лице чрез сделка , вписана преди вписване на завещанието и приложимостта на чл. 113 ЗС във вр. с чл. 112, б. и ЗС .

Създават ли се права за кооперативните организации, които са построили сгради върху общинска земя, без да е налице валидно учредено право на строеж? Налице ли е правна легитимация на Р., с оглед на предхождащо вливане чрез поемане на дейност и последващо правоприемство? Следва ли правото да се придобие собствеността с влизане в сила на ЗОбС да се признае на организацията-правоприемник? Установяването произхода на средствата за строителство може ли да стане не само с писмени , но и с гласни доказателства? Дали понятието „сгради и постройки’, по чл. 3 ал.3 от ЗОбС включва временните постройки, посочени в чл.120 ППЗТСУ/ отм./? Договорът за прехвърляне на търговско предприятие, в който е отразено запазване на юридическата самостоятелност на прехвърлителя, води ли до ограничаване на правоспособността му?

Относно правилата на чл.229, ал.2 и ал.3 ЗЗД са приложими и към договора за наем с обект недвижим имот, собственост на кооперация, което означава, че в качеството му на носител само на права за обикновено управление председателят може да предоставя под наем недвижимите имоти на кооперацията за срок до три години.

Може ли да се приеме едно саморъчно завещание, че съдържа отлагателен срок поради използваната формула собствеността на имота да се придобие от бенефициера „след смъртта на завещателя и неговата съпруга“ и саморъчно завещание, за разпореждане с цялото имущество поражда ли вещно правно действие в полза на бенефициера и за частта на съпругата?

Налице ли е спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и към кой момент следва да се установи собствеността, когато се претендира възстановяване на собственост на различни имоти от различни лица в стари реални граници при отказ на Общинската служба по земеделие и гори да признае правото за възстановяване на собствеността на единия от правоимащите с мотив, че земите вече са възстановени на друго лице?

Въззивният съд на практика е поправил допуснатите от първата инстанция процесуални грешки като е присъдил на ищците обезщетение съобразно действителното съдържание на исковата претенция по чл.94, ал.1 ЗАПСП, формирано с исковата молба и с последващата молба за „изменение на иска”, след като е приел за доказано твърдяното нарушение. Констатацията в мотивите към въззивното решение, че ищците са претендирали само обезщетение за неимуществени вреди, и формулировката в диспозитива, че се присъжда обезщетение за имуществени вреди, се дължи на непрецизно изразяване на иначе ясната воля на въззивния съд за разрешаване на спора по исковете с правно основание чл.94, ал.1 ЗАПСП и не насочва към недопустимост на решението.

Кой е компетентният орган да вземе решение за отчуждаване на недвижим имот, собственост на еднолично търговско дружество в случаите, при които едноличен собственик на капитала на продавача е еднолично търговско дружество ? Какво следва да е съдържанието на решението на компетентния орган, за да е налице валидно изразено съгласие за продажбата?

Относно предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК и задължението на обжалващата страна да обоснове тяхното съществуване.

Ако въззивния съд констатира несъответствие между фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и търсената защита следва ли да остави исковата молба без движение?

Следва ли да се приема, че волеизявлението за едностранно прекратяване на трудово правоотношение от страна на работник може да се извърши с конклудентни действия, а не с едностранно писмено изявление, достигнало до знанието на работодателя ? Следва ли да се счита, че работодателят е узнал за изявлението на работника за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, когато същото е отправено не лично до законния представител на дружеството, а до друг служител без представителна власт, макар и същият да е бил ръководител на работника ? Следва ли съдът да присъжда разноски в полза на ищеца – работник, когато безспорно е установено, че трудовото възнаграждение, което същият претендира е надлежно начислено във ведомостите за заплати, но той не е предприел никакви действия да потърси и поиска възнаграждението си ? Следва ли ръководителят да кани работник, чието трудово правоотношение е прекратил да получи дължимото му се възнаграждение, когато в прекратения трудов договор са уговорени срокове за неговото заплащане ? Следва ли първоинстанционният съд в условията на бързо производство да приема писмени доказателства по делото, когато същите са представени след изтичането на изрично указан с писмено разпореждане за изготвен писмен доклад по делото срок ? Допустимо ли е съдът да извлича правни изводи и основе съдебния си акт на неприето по делото доказателство, като в съдебния протокол е извършил единствено констатация за вида и датата на документа, но е лишил ответника от правото да оспори същия ?

Относно виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството.

Относно реда за призоваване на страна - юридическо лице по реда на чл. 38 ГПК и чл. 39, ал. 1 ГПК в хипотезите на посочен адрес на управление на юридическото лице - ответник и на адвокат - пълномощника без изрично искане съдебните книжа, в т.ч. обявлението за изготвено решение, да се връчва на пълномощника.
Относно възможността да се придобие по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, части- отделни стаи от административна сграда, без самостоятелното им обособяване от гл.т. на ел. захранване , В и К, ОВ и др. системи, за възможността да се присъедини владението на праводател , когато има повече от един правоприемник и не е установено, кой на какво е правоприемник след като владението е фактическо положение и не е налице правоприемството, което касае трансмисия на права, след преценката , че този въпрос макар и да касае частна хипотеза , при липса на съдебна практика.

Следва ли втората инстанция да обезсили недопустимото решение на първата инстанция и да прекрати производството, като изпрати делото на компетентния съд или може да постанови съдебен акт по съществото на спора / при нарушена родова компетентност/, произнесен в противоречие ПП ВС 1-85.?

Следва ли при определяне масата по чл. 31 ЗН в нея да се включва имот, подарен на наследник, но отчужден в полза на държавата преди смъртта на наследодателите, доколкото след смъртта им, ако имотът не беше подарен , той не би бил включен в наследствената маса, поради отчуждаването в полза на държавата и непринадлежността му към наследството и след като облагодетелствуваното с дарението лице е починало преди наследодателите си , кои са пасивно легитимираните да участват в производството по чл. 30, ал. 1 ЗН наследници с право на заместване или всички негови наследници по закон с довод , че по поставения въпрос липсва съдебна практика и неговото произнасяне би довело до еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото?

Счита ли се за отнета и подлежи ли възстановяване по ЗСПЗЗ земеделска земя, попадаща в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, която е включена в регулация през 1964г. , не е внасяна и обработвана от ТКЗС и за нея е издадено разрешение за строеж ?

Следва ли при разпределяне на ползването на съсобствено дворно място на основание чл.32 ЗС да се съобрази частта , заета от постройки, лична собственост на единия от съсобствениците или застроената площ следва да се извади от общата площ на двора и да се разпредели според правата на съсобствениците само свободната, незастроена площ?

За приложимостта в отношенията му с ответника на Общите условия за договорите за продажба на електрическа енергия на „Е“ АД, приети на основание чл. 98 ЗЕ от УС на ЕС и одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране на 01.09.2005 г.

Относно предмета на презастрахователния договор, основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя и началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на застрахователя към презастрахователя.

Допустимо ли е страните по трудов договор да уговорят в него възнаграждение основаващо се на клаузи от Н. от 2003 г. и при наличието на подписан договор между работодателя и НЗОК ?

Относно касационно обжалване на въззивно решение №198/15.4.2010 г. по гр.д.№1055/2009 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, по подадена от ищците А. Ю. Г. и Ш. Ш. Г., и двамата от [населено място], касационна жалба, вх.№1655/25.5.2010 г., по процесуалния въпрос за допустимостта на въззивно решение.

За допустимостта да не се разгледа иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, поради промяна на регулационния статут на населеното място при категорични доказателства за притежанието право на собственост на имот, съществувал по отменения РП на населеното място , и ненанасянето на същия в КК като самостоятелен парцел.

Относно тълкуване разпоредбата на чл.325, т.2 КТ в контекста на манифестирано от работника желание за заемане на длъжността, на която е възстановен по силата на съдебно решение, следва ли работодателят за извърши определени действия, за да се счита, че е завършен фактическият състав на посочената правна норма, съобразно с разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ.

Относно тълкуване разпоредбата на чл.325, т.2 КТ в контекста на манифестирано от работника желание за заемане на длъжността, на която е възстановен по силата на съдебно решение, следва ли работодателят за извърши определени действия, за да се счита, че е завършен фактическият състав на посочената правна норма, съобразно с разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ.

Дали наличието на нова бизнес програма е условие за упражняване правомощието по чл. 328, ал. 2 КТ ?

В кой случай наказателният съд е отговорен за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – когато осъдителната му присъда е влязла в законна сила и впоследствие делото е възобновено от ВКС и обвиняемият е оправдан, или във всички случаи, когато е признал подсъдимия за виновен, който впоследствие оправдан от въззивната или от касационната инстанция?
Относно тълкуването на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ в контекста на т.13 от ТР №3/2005 г. за това дали съдът следва да отговаря за вреди при незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение?

Допустим ли е общият исков ред, при наличие на който и да е от актовете по чл.417 ГПК?

Какъв е процесуалният способ за защита правата на обявеното в несъстоятелност дружество, чрез който да се постигне ефективно връщане в масата на несъстоятелността на даденото по нищожните плащания, извършени след началната дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността и пряко свързания с това въпрос за правното основание и правната квалификация на заявения осъдителен иск? Плащанията, извършени от обявеното в несъстоятелност дружество след началната дата на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост, извършени ли са при липса на основание? Какъв е процесуалният способ за релевиране нищожността на изпълнението на паричното задължение, извършено след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността? Допустим ли е искът, предявен от синдика по чл. 646, ал. 1, т. 2 ТЗ, при положение, че същият е съединен с осъдителния иск на обявеното в несъстоятелност дружество или позоваването на нищожността следва да се съдържа единствено в осъдителната претенция? Кое е спорното право предмет на установителния иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ?

Владението на терена от собственик на обект в сграда, в която е учредена етажна собственост дава ли право на съсобственик на земята да иска предаване на владението и следва ли да се направи разграничение между позволени действия, свързани с упражняване на правото на собственост от етажните собственици и отнемане на владение на мястото?

Относно приложението на придобивната давност при наличието на чл.5 ал.2 ЗВСВОНИ. Относно служебното приложение на придобивната давност по чл.79 ЗС и присъединяване на владение по чл.82 ЗС ,без направено изрично искане от ползващата се от давността и присъединяването страна,които са от съществено значение за изхода на ревандикационния иск. Относно съответствието между чл.70 ЗС и чл.108 ЗС с чл.5 ал.2 ЗВСВОНИ и чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ.

За приложението на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и чл. 84 ЗС във вр. с чл. 120 ЗЗД при наличие на признаване от ответната страна на фактите, на които се основава иска и процесуалноправен въпрос, свързан с тежестта на доказване при положителен установетелен иск.

Относно реда за защита и реализация на отричаното право на собственост на имагинерни идеални части от имот на ответниците при незавършена процедура по изработването и наличие на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по § 4к от ЗСПЗЗ ,както и за приложимия закон и защита правото на собственост при колизия на реституционните основания,с оглед тяхната значимост, както и поради липса на съдебна практика.

Относно субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Допустимо ли е решение , постановено по отношение на недееспособна страна и решението по чл. 18з ППЗСПЗЗ доказва ли активноправната легитимация на бившите собственици или техните наследници и противопоставимо ли е на ответниците, които са се позовали на придобити права по пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ?

Запазвали действието си ТР 1/2000 ОСГК на ВКС след влизане в сила на новия ГПК от гл.т. правомощия на въззивната инстанция и може ли въззивната инстанция, при ограничителната норма на чл. 269 ГПК, сама да извършва проверка по ненаведени с въззивната жалба основания следва да получат отговор от ВКС в контекста на постановеното решение , с цел на уеднаквяване на съдебната практика и развитие на правото в насока на съпоставка на правомощията на втората инстанция като въззивна инстанция по двата процесуални закона?

Относно доказателствената сила на Акта за държавна собственост и вписаните в него основания за придобиване правото на собственост от държавата към 1927 година , в конкретния случай в хипотеза на отчуждаване , извършено по силата на Закона за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 година/ ЗОНИДОП-отм./.

Относно зачитане формалната доказателствена сила на официален свидетелстващ и диспозитивен документ- удостоверение за граждански брак от 18.05.1994 година и съответно заверен от [община] на Акт за женитба Nо 436 от 2.11.1930 година , със вписана Резолюция Nо 30от 05.12.1944 година в графа „забележки”, който изисква произнасяне предвид на оскъдната практика / р.1298/56 г. по гр. Nо 4439/56 г. на ВС/ , обосновава необходимостта от произнасяне на ВКС с оглед създаване практика за еднаквото и точно прилагане на закона по приложение чл. 143 ГПК / отм., касаещо документи, издадени по реда на отменения ЗЛ от 1907 година и за развитие на правото. Относно зачитане вещно -правни последици до размер на ¼ идеална част за процесния недвижим имот въз основа наличието на частен договор от 1946 година и записка за вписване на основание чл. 1 ЗУПКНИЧД, доколкото не е установен факта на упражняване на фактическа власт на имота към момента на вписването , за необходимостта от установяването на този факт и в тежест на коя от страните е доказването им, след като е възприет довода на защитата за необходимостта от произнасяне на ВКС с оглед на еднаквото и точно прилагане на закона от 1947 година, при липсата на съдебна практика в тази насока.

Представлява ли изменение на основанието на иска за собственост, по който ищците основават своето право на реституция по ЗСПЗЗ представянето на ново решение на Общинската служба по земеделие?

Възможно ли е правата на съсобствениците върху земята при изградена сграда в режим на етажна собственост да са различни от посочените в чл.40 ЗС?

Относно дължимостта на обезщетение от прекия причинител, независимо от изразеното от ищците съгласие за обезщетяване в по-нисък размер от застрахователния лимит, което има доказателствено значение относно претендираните вреди, както и по въпроса за началния момент на дължимост на лихви при направено възражение за погасяване по давност (чл. 111, б. “в” ЗЗД).

За процесуалната допустимост на въззивното решение, при постановяване на което въззивният съд се е самосезирал с непредявен иск за нищожност на правна сделка при висящо производство за унищожаване на договора.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 266 ГПК и в частност на нейната алинея 3 във въззивното производство.

Относно допустимост на съдебния акт, с оглед правомощията си по т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.II.2010 г за служебното му повдигане.

Относно известността (знанието) към момента на сключване на алеаторния договор у приобретателя за предстоящата смърт на прехвърлителя, който в конкретия случай е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика.

Относно допустимостта на отрицателен установителен иск при спор за собственост върху недвижим имот и разпределението на доказателствената тежест като предпоставка за допустимостта в противоречие с практиката на ВКС , обективирана в Решение Nо 19 от 19.02.2001 година по гр.д. Nо 526/ 2000 година на ВКС- ГК, II отд.

Представлява ли официален свидетелстващ документ заверено от неизвестно лице ксероксно копие, ако оригиналът на този документ е изгубен, как следва да се установи съдържанието му, върху коя страна пада доказателствената тежест , ако такъв документ е бил представен пред нотариус и следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 128, ал. 2 ГПК /отм./ при непредставяне на оригинала?

Представлява ли официален свидетелстващ документ заверено от неизвестно лице ксероксно копие, ако оригиналът на този документ е изгубен? Как следва да се установи съдържанието му, върху коя страна пада доказателствената тежест , ако такъв документ е бил представен пред нотариус? Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 128, ал.2 ГПК /отм./ при непредставяне на оригинала?

Относно нарушение на т.19 на ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК относно съдържанието на мотивите на втората инстанция.

Относно действителността на договор за ипотека върху конкретен недвижим имот, сключен от пълномощник въз основа на пълномощно, предвиждащо право за учредяване на ипотека върху всички имоти на упълномощителя. Относно значението на размера на обезпеченото с ипотека вземане като елемент на упълномощаването; за предпоставките, при които е допустимо съдът да прогласи за нищожен целия договор, ако нищожността засяга отделна договорна клауза, и за съответствието на клаузата на чл. 7 от сключения между страните договор с императивната норма на чл. 152 ЗЗД.

Относно поделяемостта на допуснатите до делба обекти по см. на чл. 201 ЗУТ и понятието за „обект” по см. на § 5 т.39 от ДР на ЗУТ и изборът на законосъобразния способ за извършване на делбата съпоставен с изискванията на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, касаещи индивидуализацията на обектите на правото на собственост с идентификационни номера , получавани съгласно уредена по този закон процедура, поставят нови проблеми, свързани с правилното разрешаване въпросите за делимостта на сграда, етаж или жилище и обособяването на нови самостоятелни обекти на правото на собственост, с оглед възможността да се пристъпи към извършване на делбата чрез способ, при който всеки съделител да има възможност да получи реален дял , налагат преосмисляне на поставения проблем при установената съдебна практика по приложимостта на 39 ЗС и чл. 203 ЗУТ.

За приложимостта на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ по отношение на незачетени вещни права при нищожност на правното основание, продажба на чужда вещ, произтичащи от конститутивен нотариален акт при хипотези, при разгледан спор за собственост с правопораждащо основание договор с вещно правен ефект, приет отчасти за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

Относно условията, при които може да се защити с ревандикационен иск правото на собственост на възстановена земеделска земя , която като самостоятелен обект на правото на собственост, такъв какъвто е отчужден , не съществува съгласно действащите устройствени планове и тази земя се намира в урбанизирана територия и е включена в капитала на търговско дружество, като дълготраен материален актив, с практика на ВКС и съдилищата .

Относно възприетата тезата , че въпросът съставлява ли строеж отчасти на сграда в чужд имот пречка за упражняване правото на собственост и пречене по см. на чл. 109 ЗС” е разрешаван противоречиво от съдилищата по ТР Nо 31/06.02.1985 година по гр.д. Nо 10/84 г. ОСГК , Решение Nо 1291/92 година на ВС- IV отд. по гр.д. Nо 1083/92 година, което налага и обобщаване с цел уеднаквяване на практиката.

Относно действителността на клаузата за неустойка, съдържащата се в р.V.3 от сключения на 04.05.2007 г. договор за строителство.

Относно правилната квалификация на фактите, като принос за увеличение на наследството, за материално – легитимираните ответници - сънаследници.
Относно начина на оценяване увеличението, когато погасяването на ипотечен дълг е станало преди 1950 година и може ли в тези хипотези претенцията по чл. 12, ал. 2 ЗН да има стойностен еквивалент, различен от платената номинална цена.

Дали протоколите на Т. комисии за заменки и тези за отчуждаване на земеделски земи за ДПФ са годни писмени доказателствени средства за установяване правото да се възстанови собствеността на земеделски имот по см. на чл. 12 ал.2 ЗСПЗЗ, се разрешава противоречиво от съдилищата с оглед на представената съдебна практика ?

Относно правомощията на въззивната инстанция при проверка на посочените процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани с отказа от допускане на доказателства с доклада по делото- чл. 146 ГПК и по приложение на разпоредбата на чл. 133 ГПК, поради липсва съдебна практика, тъй като самите текстове на ГПК са нови институти за въззивната инстанция , налагат тълкуване от касационния съд поради необходимостта за правилното, еднакво и законосъобразно приложение на новите разпоредби на ГПК.

Относно възможността да се придобие по давност недвижим имот, частна общинска собственост за периода 01.06.1996 година – 01.06.2006 година с оглед разпоредбите на чл. 86 ЗС и пар. 1 ЗДЗС /ДВ 46/2006 и 105/2006/

Относно придобиване на недвижим имот по давност към минал момент и възможността да бъде изследван придобивният момент служебно, без да има изрично позоваване на това, за придобиването по давност на правото на собственост от съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност и за наследяването от снаха- преживяла съпруга на син, починал преди баща си, по отношение на наследство, останало от бащата, е налице произнасяне в разрез с константната, трайно установена практика на съдилищата по приложение на разпоредбите на ЗЗД касаещи давностните срокове и служебното приложение на придобивната давност, както и по въпросите за наследяване на преживялата съпруга на имущество на бащата на покоен съпруг, когато последният е преживял сина си, обективирана с Решение Nо 996 от 04.01.1995 година по гр.д. Nо 878/1994 година ВС-I отд., Решение Nо 319 от 06.06.1995 година по гр.д. Nо 244/ 1995 година на ВС-I отд.

Относно нищожността на разпоредителна сделка , на основание чл. 26 ал. 2 предл. 2-ро ЗЗД, липса на съгласие, поради липсата на оригинален документ за извършено упълномощаване и учредяване на представителна власт за извършване на сделката, възприетото с обжалваното решение становище , е в противоречие с представеното Решение от 18.07.2005 година по гр.д. Nо 411/2005 г. СГС, т.е. поставеният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата.

Как следва да се присъждат обезщетенията за имуществени вреди за витаминозна храна, за лекарства и за балнеолечение – цял период или периодично, както и следва ли тези обезщетения за се присъждат за бъдеще време ?

Следва ли в заповедта за дисциплинарно уволнение да се посочи кога е извършено нарушението и следва ли във всички случаи да се разбира точната дата и/или час на извършване на нарушението, или е възможно само да се посочи период ?

За давността при непозволеното увреждане при наличието на извършено престъпление от страна на увреждания.

Относно противоречие на настоящото решение с решение по гр.д. № 2387/2002г. на Варненския районен съд, с което са уважени исковете на С. Д. В. , също наследник на Д. М. по чл.97 ал.1 ГПК /отм./ по отношение на Т. С. Ц. и П. Х. Ц. , както и иска по чл.108 ЗС срещу И. Х. К. и К. Х. Ц. за ½ ид.ч. от същия имот като е прието, че не е налице изключението на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ.

Относно допустимостта на представените доказателства и да ги обсъди и прецени доказателствената им сила с оглед на конкретните твърдения на ищците във връзка с елементите на фактическия състав на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ и възраженията на ответника.

Относно придобиване по давност на процесния имот от Р. и П. К..

Относно приложението на чл. 69 ЗН и чл. 292 ГПК /отм./

Относно кръга на годните писменни доказателства и представляващи ”други писмени доказателства, допустими по ГПК” по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ,установяващи право на собственост.

Относно заявения иск за собственост на основание чл. 92 ЗС и чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ, за т.н. ограничена правосубектност на ЖСК като субект на правото- юридическо лице и възможността да придобива помещение за стопански цели.

Относно кръга на годните писменни доказателства по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, т.е. релевантните доказателствени средства установяващи право на собственост.

Относно кръга на годните писмени доказателства по чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ, т.е.релевантните доказателствени средства установяващи право на собственост.

Относно произнасянето на въззивната инстанция по непредявена претенция и произнасяне плюс петитум относно отмяната на нотариален акт.

Има ли правен интерес от установяване на това, че Ж. “Български художник” не е собственик на апартамента при съобразяване на обстоятелството, че ищците осъществяват фактическа власт върху него?

Кому принадлежи тежестта на доказване, нейното разпределение между страните в процеса и преценката за наличието на пълно и несъмнено доказване по смисъла на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ с оглед твърденията/доводи и възражения/ от ищеца и от ответника ?

Относно противоречивото приложение от съдилищата , илюстрирано с приложената съдебна практика от касатора,на разпоредбата на чл. 101 ГПК /отм./ и изключване от доказателствения материал на писмен документ, непредставен „в оригинал” по делото по обективни причини.

Дали в производството по чл. 109 ЗС гражданският съд може да се произнася по материалната законосъобразност на административните актове?

Относно вида на доказателствата, с които може да се установява собствеността към образуване на ТКЗС в производството по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ.

Може ли да се противопостави кратка придобивна давност след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ по отношение на имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, както и налице ли е добросъвестност на владението , основано на унищожаем административен акт, върху който се упражнява косвен контрол от съда, разглеждащ гражданскоправен спор.

Относно основанията за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 2 ал.2 предл. 2-ро ЗОДОВ /ЗОДВПГ/ за незаконно повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление ,в хипотези на преквалификация на първоначално повдигнато обвинение и постановена оправдателна присъда по преквалифицираното обвинение, когато за вредите по повод на оправдателната присъда е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, е обусловен от констатацията , че посочените хипотези на прекратени наказателни производства не са обхванати от разясненията по ТР Nо 3/2004 година на ОСГК ВКС и необходимостта от обобщаване на съдебната практика за еднаквото и точно приложение на закона и развитие на правото.

Относно констатацията на съда за липса на богата съдебна практика за възмездяване на имуществени и неимуществени вреди , причинени на граждани от бездействието на държавни служители- държавен съдебен изпълнител по реда на общия / ЗЗД/ или специалния закон- ЗОДОВ.

За възникването и изгубването на правото на собственост и конкуренцията на правата на физически лица, на държавата и общините върху недвижими имоти, и процесуалноправни въпроси относно годността на писмените доказателства да бъдат доказателствени средства, когато върху тях е извършено въздействие с неустановено авторство и с неустановено основание, за относимостта на писмените доказателства в оригинал и като копия, както и възможността за приемане на писмени документи по делото не като доказателства, а за “справка”.

Недействителна ли е клаузата на трудов договор, предвиждаща неустойка за работника, в случай, че в определен от страните срок в договора след прекратяване на договорните отношения с работодателя работникът постъпи на работа при работодател, осъществяващ конкурентна дейност?

Относно приложимия закон за възстановяването на гори, които са били конфискувани с присъда по Наредбата – закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея , отменена по реда на надзора от ВКС преди влизане в сила на ЗВСГЗГФ и за съотношението между чл. 151 ЗИН/отм./ и чл. 3 ЗВСГЗГФ.

Относно предпоставките, които следва да са налице, за да се уважи иска по чл.109 ЗС за премахване на незаконна постройка на границата между два имота .

Относно проблемът за доказателствената сила на писмените доказателства при установяване на правото на собственост на гори, съгласно изискванията на ЗВСГЗГФ и определяне на техния характер като „балталък”по см. отменения ЗГ.

Относно противоречие в съдебната практика за момента, от който започва да тече срока на погасителната давност по чл.67 ЗС по отношение на приобратателя на правото на строеж.

Представлява ли хипертоничната сърдечна болест исхемична болест на сърцето ? Дали получаването на съгласието от инспекцията по труда на датата, на която работникът или служителят е уволнен, представлява нарушение на чл. 333, ал. 1 КТ ?

Относно правното действие на решението на ОСЗ, противопоставимостта му на трети лица и разпределяне на доказателствената тежест между страните при спор за собственост , които са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС.

Дали разпоредба на чл. 39, ал. 4 ЗМСМА визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение със заместник- кметовете в общините или определя само акта, с който се прекратява трудовото правоотношение със заместник-кметовете, а основанията за това прекратяване са посочени в чл. 42 ЗМСМА и в КТ. Необходимостта от тълкуване на разпоредбата е мотивирана с липсата на съдебна практика след изменението на правната норма със ЗИД на ЗМСМА, публ. в Д.в. бр. 69/2003 г.?

Относно годните доказателства и доказателствени средства за установяване правото на собственост на гори по ЗВСГЗГФ , в хипотезите на наследяване от праводател, починал далеч преди национализацията , разрешен с обжалваното решение по различен начин от други сходни разрешения .

Бил ли е правосубектен ответника по исковата молба – „П“ Е. – В. , като универсален правоприемник, да издаде заповедта за прекратяване на трудовия договор?

Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ /в ред. след 2001 г./, вр. пар. 5, ал. 1 ПЗР КСО изисква ли придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст на учителя, или е налице и при придобито право на намалена пенсия?

Относно допуснато касационното обжалване за приложението на пар. 4и ПЗР ЗСПЗЗ

Относно законосъобразността на задължителния подбор по чл. 329 КТ, извършван от работодателя при съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.

Относно приложението на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ..

Относно разграничението между иска по чл. 109а ЗС и иска за грешка в кадастралната основа, когато е свързан със спор за материално право и момента, към който се установява правото на собственост, релевантно и за основанието на иска по чл. 108 ЗС, когато е съединен с иск за определяне на граници.

Относно процесуалното право за приложението на чл. 222 ГПК /отм./ в хипотезата на постановена оправдателна присъда и възприето ПТП за „случайно събитие” по см. на чл. 15 НК и за правните последици на силата на пресъдено нещо / чл. 221 ГПК /отм./ по отношение предявени в гражданското производство искове за обезвреда, при идентичност на основанието с тези, разгледани в наказателното производство са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Дали основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ /в редакцията след 2001 г./, вр. с пар. 5, ал. 1 ПЗР КСО изисква придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст на учителя, или е налице и при придобито право на намалена пенсия?

Относно противоречиво разрешаване от съда с оглед на разясненията , дадени със задължителната съдебна практика по ПП 5-72 на ВС е този за “документът, съставляващ “прехвърлително” основание за придобиване правото на собственост на лек автомобил” който е от значение за доказване правопораждащият съсобствеността / при режим на бездялова съпружеска имуществена общност/ факт и реализиране на потестативно право на съдебна делба на съсобствениците.

Допустимо ли е ищецът по отрицателния установителен иск за собственост да се позовава на оригинерно придобиване на собствеността, без да го е посочил в исковата молба?

Относно допустимостта на възражението за провеждане на косвения съдебен контрол за законосъобразност на административен акт , от който се черпят права при спор за вещно право и неговото разглеждането същество на оспорването, е разрешен с обжалваното решение от въззивния съд в противоречие с решения на състави Върховния касационен съд .

За прекомерността на неустойката, който е свързан възможността за намаляване на нейния размер съгласно чл. 92, ал. 2 ЗЗД, с оглед съотношението й с претърпените от кредитора вреди от неизпълнение на договорни задължения.

Щом броят на допуснатите по делба имоти съответствува на броя на съделителите, делбата поначало се извършва чрез теглене на жребий.