чл. 287 ГПК

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период (чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ), енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претенедира доплащане?

При учредяване на пряко митническо представителство по смисъла на Закона за митниците и чл. 5 Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм.) възникват ли за прекия митнически представител, осъществяващ тази дейност по занятие, задължения за правомерност и компетентност на извършените действия, извън посочените в документа за учредяване на представителна власт, и задължението за правилно митническо тарифиране и деклариране на стоки от прекия митнически представител може ли да се ограничи само до деклариране на предоставена от представлявания информация, когато митническият представител предварително установява, че тя е непълна, грешна или некомпетентна?

1.Нищожно ли е решението в полза на реституиран собственик, който е починал, но преди това лично е заявил имотите за възстановяване?
2.Нищожно ли е последващо решение на ПК, когато административният орган за пръв път се произнася по възстановяване на заявен земеделски имот?

В кои случаи въззивният съд е длъжен и служебно да назначи експертиза?

1. За допустимостта на производството по чл. 33, ал.2 ЗС в хипотези на сключен договор за замяна? Какви са правните последици за недвижимия имот, предмет на една от престациите по договора за замяна при допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал.2 ЗС само по отношение на съсобствения недвижим имот на продавача? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
2. За допустимостта нищожността, респ. симулативността на сделка да се заявят като праворелевантни факти и основания на искова претенцията претенция по чл. 33, ал.2 ЗС без да е поискано произнасяне по тях с отделен диспозитив и със силата на пресъдено нещо? Допустимо ли е съдът да приеме, че сделката е симулативна в производство по чл. 33, ал.2 ЗС без да има предявен иск за разкриване на симулация на договора за замяна? Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 33, ал.2 ЗС и да допусне изкупуване по договор за замяна, на база позоваване от страна на ищците на нищожност и симулативност на сделката, без да е направено искане за произнасяне по тези факти със силата на пресъдено нещо? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
3.Чия воля изследва съда при преценка симулативността на сделка, сключена чрез пълномощник – волята на пълномощника или тази на упълномощителя? Допустимо ли е да се прави извод за симулативностна договор за замяна, като прикриващ договор за покупко-продажба без да се изследва волята на страните по сделката? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
4. Допустимо ли е въззивният съд да обосновава съдебното решение въз основа на писмено доказателство , което не е допуснато и прието от съда , и съответно без да има искане за приемането му като писмено доказателство? Допустимо ли е въззивният съд да кредитира свидетелски показания на свидетел за обстоятелства, за установяването на които не е допуснат и за установяването на тези обстоятелства няма доказателствени искания в преклузивния срок? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
5. Ограничен ли е правораздавателния контрол на въззивния съд до посочените във въззивната жалба доводи и възражения на жалбоподателя? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
6. Допустимо ли е въззивният съд да приема , че пълномощникът е превишил обема на пълномощията си, сключвайки сделка , за която изрично е упълномощен в пълномощното? Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че пълномощникът е превишил обема на правомощията си, без да има наведен такъв довод в исковата молба или в хода на съдебното производство? Следва ли съдът да допусне изкупуване едва след установяване на действително уговорените условия по сделката? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?

Започва ли да тече срока на погасителната давност по чл. 67 от ЗС за собствениците на право на строеж, след като това е обусловено от фактическото състояние на друг обект в сградата, задължението за изпълнението на който е поето от собственика на земята или от друг суперфициар, получил правото на строеж от собственика на земята?
Разполагат ли суперфициентите с правото да поискат обявяването на изтекла давност по чл. 67 ЗС, след като същите не са изпълнили строежа на обектите, които са запазили за себе си?
В хипотезата , когато договорът между строителя-предприемач и собственика на земята бъде развален, но междувременно правото на строеж е прехвърлено на трети лица, следва да се даде отговор на въпрос: тези от тях, които са договаряли преди предявяване на иска и вписването на исковата молба след първоначалното учредяване на правото на строеж, ще следва ли да запазят правата си на основание чл. 88, ал. 2 ЗЗД?

По приложението на чл. 269 ГПК и задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи във въззивната жалба и да обсъди доказателствата, относими към конкретно въведените основания за неправилност на първоинстанционното решение.

Уреждането на въпроси, уредени в чл. 51 ЗУЕС, включително и наред с други, в договор по чл. 2 ЗУЕС, сключен от индивидуален собственик на обект в сграда, която не е в жилищен комплекс от затворен тип по пар. 1, т. 3 ДР ЗУЕС, водят ли до нищожност на договора?

Дали по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от лице извън кръга, очертан чрез ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., съдът е длъжен да изследва и обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищеца и починалия, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната /родствена/ връзка?

1. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради незаписването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?
2. След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г.по адм.дело № 2385/16г.от петчленен състав на ВАС,могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?

За задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор, когато отменя решението на първоинстанционния съд.

При наследяване на налични поименни акции, какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, или идеална част от собствеността върху всяка една акция и приложима ли е разпоредбата на чл.177 ТЗ при наследяване на налични поименни акции.

След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г. по адм.дело № 2385/16г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?

След като ищежът изрично сочи , че претендира собствеността на „четвъртия етаж „ на сграда , за който основание за придобиване правото на собственост е уредена суперфиция, то предметът на спора е ясно очертан – а именно за обектите обособени на четвъртия етаж. Ако собствеността на целия четвърти етаж е придобита от ищеца , при доказване на всички правно релевантни за това факти, то значение какви конкретно обекти са изградени съобразно екезекутивния план като самостоятелно единици, то съдът по същество следва да отговори на въпросите дали именно тези обекти, които реално съществуват са предмет на възлагане с Постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан и от тук да разреши по същество въпросите кому принадлежи правото на собственост.

Допустимо ли е съдебно решение, с което съдът се е произнесъл без за това да е отправено до него съответно искане?

Доколкото постановеният отхвърлителен диспозив на обжалваното решение предполага произнасяне по съществото на спора в рамките за заявения предмет на делото от страна на решаващия съд, а мотивите не касаят такова произнасяне, а се отнасят само до предпоставките, при които може за надлежно упражняване правото да се иска допълване на съдебното решение от съда, постановил основен съдебен акт, настоящият състав на ВКС счита, че е налице порок, обосноваващ явното незачитане на процесуалните правила, свързани с проверката на допустимост на уредено от законодателя производство и за основателността на акта, с който съдът е сезиран в рамките на същото.

За рамката и границата на правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото при спазване на разпоредбата на чл. 269 изр. второ ГПК и правото му и евентуално относно пределите на служебната проверка на първоинстанционното решение.

Относно правомощията на въззивния съд да се произнесе по всички обосновани оплаквания на въззивника, като извърши собствена оценка на събраните доказателства във връзка с твърденията на страните и изложи собствени мотиви по основателността на предявените претенции.

Следва ли при определяне правото на едно лице да получава издръжка в нейния конкретен размер да се преценява според конкретните нужди на правоимащия, а не абстрактно?
Следва ли да се приеме осигуряването на подслон и нормални жилищни условия за живот на дарителя чрез предоставяне на същия за безвъзмездно ползване на собствен на подарения недвижим имот, като форма на предоставяне на издръжка от надарения?

Относно начина, по който съдът следва да извърши преценка на изслушаните по делото експертизи в хипотеза, при която становищата на вещите лица не съвпадат, както и за значението на експертните заключения в гражданския процес.

Относно начина, по който следва да бъде определен размера на дела на напуснал/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в случаите по чл. 97, ал. 2 ТЗ.

Относно възможността да се допусне извършване на съдебна делба на ПИ извън регулация , в който индивидуална собственост по отношение на построените сгради има само един от съсобствениците.

Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които районният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото по чл. 146, т. 4 ГПК и чл. 146, т. 5 ГПК?

Допустимо ли е да се поиска прогласяване нищожността на доброволна делба в производство, в което не участват всички съсобственици на общата вещ като е констатирано противоречие между обжалваното решение и решение на Върховния съд, IV г.о. № 1189 от 15.07.2003 г. по гр.д. № 964 /1996 г. на ВС, IV г.о. ?

Относно съдебния контрол върху извършения от работодателя подбор и дали подборът може да се извърши преди издаване на акта, с който е извършено съкращаването в щата.

В кои случаи делбата може да се извърши чрез разпределение в дялове и за невъзможността да се приложи друг способ при 6 имота и наследници в 6 колена на общия наследодател , освен изнасяне на имотите на публична продан , противоречи на дадени от съдилищата разрешения в обратен смисъл със задължителна съдебна практика- т.19 на ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС?

Когато по делото са направени възражения относно приложението на чужд закон, касаещ правилата на придобивното основания при спор за вещни права придобити на територията на чуждата държава, следва ли съдът служебно да изясни съдържанието на посочения приложим чужд закон и с какви доказателствени средства, като произнесен от въззивния съд в противоречие на изразеното становище по Решение Nо 1239 от 14.11.2008 год. по гр.д. Nо 5590/2007 год. на ВКС-V г.о, Решение Nо 1106 от 03.12.2008 год. по гр.д. Nо 4201/2007 год. ВКС-I г.о.и Решение Nо 927 от 07.01.2010 год. по гр.д. Nо 2363/2008 год. на ВКС-I. отд.?

Относно характера на споразумението по чл. 37в ал.1 от ЗСПЗЗ като вид договор , респ. административен акт и приложимостта на общите разпоредби за недействителност , за реда за евентуална отмяна на подписани споразумения по чл. 37в ал.1 ЗСПЗЗ при неучастие на всички арендатори и/или собственици на земеделските земи в съответното землище и формите на защита на неучаствалите арендатори , за които няма предвиден масив за ползване, за значението на неучастие на всички арендатори , подали декларации по чл.69 и 70 от ППЗСПЗЗ, при подписване на споразумението за ползване на земеделските земи предвид на възприетия довод за липса на съдебна практика и, че исканото произнасяне от страна на касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

Дали е налице законово основание за претенцията по чл. 28 ЗОПДИППД при отсъствието на осъдителна присъда ?

Относно поправянето /отстраняването/ на аритметична грешка в мотивите на съдебното решение, касаещо дължимата сума – паричен еквивалент на квотата на съсобственика -длъжник за извършени подобрения в делбения имот, съставлява ли промяна на волята на съда диспозитива на съдебния акт в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , е разрешен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на този, обективиран в задължителна съдебна практика на ВКС- Решение Nо 38 от 01.12.2012 година по гр.д. Nо 343/2011 год. на ВКС-I г.о. Решение Nо 72 от 14.02.2011 год. по гр.д. Nо 1647/2009 год. на ВКС-I г.о. , Решение Nо 95 от 12.03.2012 год. по гр.д. Nо 1056/2010 год. на ВКВС-I г.о., Решение Nо 184 от 19.10.2010 год. по гр.д. No 1162/2009 год. на ВКС- II г.о.

Правилното математическо изчисление обуславя ли промяна на волята на страната в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , след като е прието, че е налице противоречиво разрешаване , предвид на Решение Nо 107 от 10.05.2012 година по гр.д. Nо 127/2012 год. на ОС-Видин ?

Относно възможността постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Може ли да се приеме за годно доказателствено средство заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната от съда и неоспорена от страните, в която се съдържа констатация на вещото лице, направена въз основа на справка в персоналния регистър на НОИ и НАП, относно периода на оставане без работа след уволнението ?

Кога представителят действува в разрез с интересите на представлявания и кога следва да се приеме, че представителят е излязъл извън пределите на предоставените му от упълномощителната сделка правомощия ? Как следва да бъдат определяни рамките на предоставената на пълномощника представителна власт – в аспекта на конкретно извършено разпореждане, или съобразно изявената воля на упълномощителя в упълномощителната сделка ? Кога представителят при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания ?

Допустимо ли е за първи път пред въззивната инстанция да се въвеждат нови обстоятелства от въззиваемата страна ?

Обвързан ли е въззивният съд от определението на първата инстанция, с което е отказано да се допусне изменение на иска поради противоречие на обжалваното решение с решение на ВКС, ТК № 81 от 01.07.2009 г. по т. д. № 708/2008 г. ?

Относно възможността и необходимостта решаващият съд служебно да повдига материално-правния проблем за валидността на решението на ПК , без спор между страните и без такъв да е дискутиран в рамките на производството и без да е налице оспорването му като писмен документ по чл. 142, изр. 2 ГПК / отм./, налага произнасянето на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.

Дворното място върху което е построена жилищна сграда, суперфициарна собственост, запазва ли характера си на индивидуална собственост след учредяването на ЕС по силата на извършена разпоредителна сделка със жилищен обект и или се превръща в обща част по предназначение, е разрешен с въззивното решение в смисъл обратен на изводите по представеното Решение Nо 1106/28.11.2008 година по гр.д. Nо 4750/2007 година на ВКС-II отд.?

Относно правомощията на втората инстанция и задължението на въззивния съд да разгледа самия материалноправен спор по същество като обсъди всички доводи и възражения на страните.

За начина на доказване на симулативност на изявлението в договор от страна по същия договор.

Кой е работодател на магистратите ? Какъв е характера на ежегодно практикуваното допълнително материално стимулиране на съдии и прокурори ?

Относно нищожността на клаузата за неустойка за неизпълнение на поето с приватизационен договор задължение, произтичаща от накърняване на добрите нрави.

Нищожна ли е неустойка поради противоречие с добрите нрави, когато не е уговорен краен срок за начисляването й?

Относно противоречие с трайната практика на ВКС по приложение на процесуалните правила – т.6 на ТР№1/2001г., съгласно която пред въззивната инстанция са допустими в качеството си на нови доказателства по смисъла на чл.205, ал.1 ГПК /отм./ не само тези, които се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, а и тези, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоначалния съд, но не е сторил това, поради виновното си процесуално поведение.

Дали ищцата е държавен служител или служител по трудово правоотношение ? Като какъв следва да се разгледа процесния спор – като исков или административен ?

Относно наличието на основание за прекратяване на трудовото правоотношение, и по процесуалноправен въпрос – за обсъждане от съда на всички доказателства, представени по делото, както и доводите и възраженията на страните.

Относно конститутивното действие на решенията на поземлената комисия и възможността, такъв имот да бъде придобит с изтичане на 5-годишния давностен срок.

Съществуването на искане за откриване на банкова сметка доказателство ли е за съществуване на договор за разплащателна сметка ? Писмената форма условие ли е за действителност на договор за разкриване на разплащателна сметка съгласно действащата нормативна уредба към момента на откриване на разплащателната сметка и по – конкретно Наредба № 3/29.09.2005 год./отм/?

Относно правото на ответника по иск за собственост, основаващ се на земеделска реституция, да възразява срещу наличието на условията за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, след като не е участвал в административното производство по възстановяване собствеността на земеделска земя, след като е прието , че изводите на въззивния съд са в смисъл, противоречащ на задължителна съдебна практика.

лицата, заемащи ръководни длъжности в държавни институции, създадени със заповед на отделен министър, попадат ли в обхвата на органите на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм и могат ли техните правоотношения да се прекратяват по реда на чл. 19 б. “а”, ал. 2 ЗАдм.

Относно въпроса за изслушването на двамата родители при решаване на въпроса за режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права.

При защита на собствеността с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищцовата страна е установяване на правен интерес от търсената защита, по отношение на лицето- ответник. Ищецът може да насочи исковата си претенция спрямо всяко физическо или юридическо лице , но само и доколкото твърди в исковата си молба, че последният има поведение или прояви, с които притежаваното от него право на собственост е застрашено или нарушено, както и че именно спрямо лицето ответник следва да се реализира търсената на субективното материално право съдебна защита.

Относно материалноправен въпрос, свързан с възможността на доставчик на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя на електрическа енергия за минал период от време.

Относно предпоставките на пар. 8 ПР ЗИД ЗПСК /ДВ бр.72/01.09.2006 г./ за учредяване на законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор и възможността да се учреди такава ипотека в хипотезата, когато към момента на вписването й длъжникът – купувач вече не е съдружник/акционер в дружеството, в противоречие с практиката в други влезли в сила съдебни решения.

Дали е допустимо само на основание процесуалното действие на презумпцията по чл. 4  ЗОПДИППД /отм./ да се направи извод за наличие на връзка между престъплението и придобитото имущество или неговите източници.

Управомощен ли е изпълнителният директор на акционерното дружество, на който е предоставено от устава и закона да извършва оперативно управление, да прави самостоятелно/по своя воля/ промени в щатното разписание?

Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства.

Относно процесуален представител на Ю. М. А. , против въззивно решение № 138/25.06.2015 г. по гр.д.№ 298/2015 г. по описа на Шуменски окръжен съд, с което е отменено решение № 122/11.02.2015 г. по гр.д.№ 2445/2014 г. по описа на Шуменски районен съд, с което са уважени предявените от Ю. М. А. против СОУ „Н.Й.В.“ – [населено място], област Ш., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 и 2 КТ и исковете са отхвърлени.

Дали при влошено състояние на жилищната сграда и активност на съсобственик да я заздрави и укрепи, макар и в отклонение на предписанията на техническите органи, следва да се уважи негаторния иск за разваляне на сградата, предявен от другите съсобственици?

Недопустимо ли е решението, когато с него същите правопораждащи факти по отношение на претенция срещу същия ответник, предявена на същото основание се приемат различно от начина, по който са приети с влязло в сила решение, постановено от друг състав в рамките на същия съд?
Недопустимо ли е такова решение, подписано без особено мнение, ако е постановено с участието в състава на съдия, който е участвал в другия състав в рамките на същия съд, постановил различното влязло в сила решение?

Аксиоматично правило е, че делба се допуска по отношение на конкретна, самостоятелна, обособена вещ като вид обект на правото на собственост. Такива характеристики не притежават отделните идеални части от вещта.

Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?

Относно задължението на въззивния съд да изготви собствени мотиви, когато въззивната жалба е мотивирана и в нея е направен изричен довод за частична недопустимост на първоинстанционното решение.

За необходимостта между бащата и детето да има трайно установени отношения, както и необходимостта от необходимостта от пълноценно присъствие на бащата в живота на детето.

Какъв е стабилитетът на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, поставен в зависимост от разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК, сочеща възможност за неговото обжалване в седемдневен срок пред съда?
Дали при неуспешно главно доказване от страна на ищеца на отделните настъпили неимуществени вреди и тяхната причинна връзка с незаконния акт, искът по чл. 2 ал. 1, предл. трето ЗОДОВ следва да се отхвърли като изцяло недоказан?

Кога първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск, което обуславя правомощието на въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск?

За наличието на идентичност на длъжността по старото щатно разписание и тази по новото, щом тя е с друго наименование и към съществуващите трудови функции са възложени допълнителни?

За задължението на делбения съд в решението по допускане на делбата да посочи кой от съделителите държи движимите вещи.

Налице ли е действително сключен църковен брак, ако не е бил обявен съгласно изискванията на чл. 152 ЗЛ (обн. ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г., в редакцията му към 1941 г.) и може ли по-късно такъв брак да произвежда действие и на граждански брак, ако църковният брак не е надлежно обявен и регистриран съгласно разпоредбите на действащия към датата на сключването му Закон за лицата? Дали дадено завещание следва да се приеме за универсално или за частно, ако то включва недвижимо имущество, което към момента на смъртта на завещателя е било извън териториалния периметър на завещаните недвижими имоти?

Правните последици от неизпълнението на задължението по чл. 29 ЗС в редакция от 1996г. и чл.22 от Конституцията на Република България на чуждите граждани, придобили недвижими имоти в Република България по наследяване , да прехвърлят собствеността в тригодишен срок от откриване на наследството?

Несъществуването/ незаснемането/ на един имот в цифровия вид на КП представлява ли грешка в кадастъра, когато същият имот съществува/ е заснет/ в графичния вид на същия план , след като е възприет за основателен довода , че произнасянето на ВКС би било от значение за еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на правото?

Относно вписването на саморъчното завещание означава ли упражняване правата по завещанието, от този момент закон са узнали в хода на делбения процес, произнесен в нарушение на ПП ВС 7-73.

Относно законовите критерии и правно-релевантни факти при определяне статута на обособено помещение в подпокривно пространство, обжалваното решение на въззивния съд е произнесено в противоречие с ТР 34/83 год. на ОСГК на ВС , Решение Nо 734 от 14.03.2011 год. по гр.д. Nо 1270/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 211 от 13.09.2011 год. по гр.д. Nо1940/2009 год. на ВКС-I г.о.

Следва ли да се докаже и от кого фактът на извършено плащане по одобрена от Г. фонд претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.288, ал.1, т.2 КЗ при оспорването му от страна на пострадалия?

Дали способността на длъжника да погасява краткосрочните си задължения към определен момент изключва възможността началната дата на неплатежоспособност да предхожда този момент?

Относно предпоставките за квалифициране на кражбата като взломна.

Относно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, т. 2 и т. 3 и това дали брутното трудово възнаграждение включва и разпределянето на плащанията по клинични пътеки.

Относно обхвата на задължителната сила на присъдата /съответно – одобреното от наказателния съд споразумение; обвързан ли е гражданският съд с дадената от наказателния съд квалификация и допустимо ли е в гражданското производство да се установява друг квалифициращ елемент на деянието на виновния за автопроизшествието водач, какъвто не е бил приет от наказателния съд – в случая управление на МПС след употреба на алкохол по смисъла на чл.343, ал.3 /предишна ал.2, ДВ, бр.92/2002г./ НК.

Дали при констатиране на неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд,въззивният съд има право да обезсилва решението му и да връща делото за ново произнасяне или е длъжен,като определи правилната правна квалификация,сам да се произнесе по същество на спора, както и по материалноправния въпрос относно характера на отношенията на страните по мандатен договор за управление на търговско дружество и приложимостта на разпоредбите на КТ,по време на действието и след прекратяването на такова правоотношение ?

Относно точната правна квалификация на иска , в случай , че претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа / гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Относно поставяне на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни системи, метална врата съставляват ли необходими или полезни разходи, свързани с общите части на сградата. Относно значението на общото събрание на етажните собственици респ. за възможността , при мълчаливо формиране на мнозинство да се предприемат действия от един от съсобствениците в полза на чуждя и личен интерес в сграда с трима съсобственика за извършване на неотложни действия, при констатация , че по представените съдебни решения като практика на съдилищата и произнесеното от въззивния съд е налице противоречие и липсва еднаквост по приложение на закона.

Влиза ли в правомощията на въззивния съд служебно да се произнася за обстоятелства неоспорени от страните и без съответно оплакване във въззивната жалба ?

Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания за това кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти? Какво трябва да е съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК, последиците от не даване на указания, за кои факти и обстоятелства страните не сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 ГПК и чл. 266, ал. 2 ГПК?

Следва ли въззивният съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с длъжностната характеристика за длъжността ”оперативен директор”, която е представена едва в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция?

Кога възниква правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ – само след валидно взе решение за съкращаване в щата или след датата на която позицията (щатната бройка) е действително закрита ?

Налице ли и съществено изменение на трудовата функция на длъжността „горски стражар“ по чл. 34 ЗГ /отм./ и „Главен специалист – горски инспектор“ по чл. 198 ЗГ?
Премахването на част от функциите/охранителните/ от длъжността „горски стражар“ и запазването на останалите функции/контролни/ и длъжността „главен специалист – горски инспектор“ водят ли до съществено изменение на трудовите функции по ЗГ?

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото за разваляне на договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението ?

За несъответствие между заявено с исковата молба право и на правото на което е дадена защита с решението, обуславящо евентуалната недопустимост на съдебния акт.

Има ли право застрахователят по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор, и допустимо ли е страните по застрахователен договор, сключен при действието на общи условия, да дерогират изисквания на общите условия с конклудентни действия ? Относно противоречивото произнасяне по посочените въпроси в обжалваното решение и в решение от 19.04.2011 г. по гр. д. № 10070/2010 г. на Софийски градски съд и решение № 341 от 14.02.2012 г. по гр. д. № 2524/2011 г. на Софийски апелативен съд. Обусловено ли е прилагането на правилото на чл. 186, ал. 1, изр. 3 КЗ от наличие на изрична уговорка в застрахователния договор за дерогиране на въведено с общите условия изискване и възможно ли е влезлият в сила застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява покритие за уговорения застрахователен риск?

Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по незаявено нито в исковата молба, нито във въззивната жалба, нито в хода на първоинстанционното и на въззивното производство до приключване на устните състезания, възражение за незаконосъобразност на заповедта за уволнение и то едва в мотивите на въззивното съдебно решение без възможност страните за изравят становище и да ангажират доказателства?

Относно исковата молба Н. А. М. и В. А. М., и двамата от [населено място], област С., против въззивно решение №168/13.10.2011 г. по гр.д.№331/2011 г. по описа на Смолянския окръжен съд.

Допустим ли е иск за удовлетворяване на претенции по сметки между съделители, евентуално за уравняване на дялове при извършена делба, при условие, че е изтекъл петгодишния давностен период и възражение за изтекла погасителна давност е направено от заинтересованата страна?

Как се формира обезщетението за имуществени вреди при доказано професионално заболяване и кои получени суми от работника следва да се приспаднат от това обезщетение ? От кой момент се дължи на работника обезщетение за имуществени вреди ? Към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди и може ли то да се определя за конкретен период от време ?

Относно необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво, след като е възприет за основателен довода на касатора, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед на уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.

Относно нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо , че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт, което становище на въззивният съд е в противоречие с незадължителна съдебна практика на ВКС по Решение Nо 173 от 27.07.2010 година по гр.д. Nо 5166/2008 година на ВКС-III отд.

Дали правните последици и валидността на заявяването на вещно право на собственост по см. на пар. 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм./ от правоимащите лица се обуславя от изисквания за форма и съдържание на заявеното искане и какви действия на правоимащите лица по см. на пар. 6 ал.1 ПЗР на ЗППДОбП / отм./ до органа по чл. 3 ЗППДОбП /отм./ или до приватизиращото се предприятие имат стойността и значението на заявяване на вещно право на собственост по см. на пар. 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм.// по изложението към касационната жалба на Н. В.-П./ ? За приложението на изискванията на пар. 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм. /от гл.т. на възможността да се сезира органа по приватизация преди обявяване на процедурата по приватизация и за начина на това сезиране/ по изложението към касационната жалба на К. П./ поради противоречивото разрешаване от съдилищата , според представените Решение Nо 1020 от 11.06.2004 година по гр.д. Nо 1163/2003 година на ВКС-IV отд. и Решение Nо 1161 от 26.07. 2002 година по гр.д. Nо 732/2001 год. на ВКС-IV отд. ?

Относно постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Относно придобиване правото на собственост в хипотеза на чл. 58, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и възможността да се придобие право на собственост по време на брака от съпруг-чужд гражданин, при наличие ограниченията на чл. 29 ЗС.

Как следва да се определи “това от което се е възползвал по смисъла на чл. 57, ал. 2, изречение второ ЗЗД”?

Относно доказателственото значение на фактурата, която не е подписана от задължената по договора страна, но е отразена в счетоводните й книги и в дневниците за покупко – продажби и по повод на оформената с нея сделка страната е упражнила правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.

Какви са критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност, т.е. по какъв начин следва да се преценява връзката между конкретното престъпление, повод за образуване на производството по ЗОПДИППД, и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на чл.28 от цитирания закон. В частност кледва ли формално(темпорално) да се привързва периода на извършване на престъплението, предпоставка за започване на проверката по закона, с момента на придобиване на имуществото, предмет на искането за отнемане, или тази връзка следва да се преценява логически за всеки конкретен случай, с оглед установените по делото факти ?

Къде следва да бъде извършен подбора и измежду служители на коя митница, за да бъде законосъобразен?

Може ли само с трудовата книжка да се установи оставането без работа след уволнение или е възможно този факт да бъде установен и с други писмени доказателства ?

Между лица с еднакви или сходни длъжности, които работят в различни населени места, следва ли да се извършва подбор ?

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото за разваляне на договор по реда на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението ?

Относно допустимостта съдът да основе решението си на обстоятелства, които не са въведени с възражения на ответника в предвидените от закона процесуални срокове, и на документи, които не са приобщени като доказателства по делото, и за задължението на съда да обсъди всички доказателства, относими към релевантните за правния спор факти.

Относно правото на заченатото, но неродено към момента на настъпване на пътно – транспортно произшествие дете, на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия в резултат на произшествието негов баща.

Длъжен ли е работодателят писмено да поиска обяснения от служител по открита процедура за налагане на дисциплинарно наказание, след като това е единствената форма на искане на обяснение, съгласно правилника за вътрешния ред на работодателя, с който е бил запознат служителя?

Дали след като страната не е внесла определената държавна такса по въззивната жалба срещу основното решение и тя е върната, съдът може да се произнесе по правилността му по жалба срещу допълнително решение или следва да разгледа само втората жалба?

Относно предявяването на банковата гаранция за плащане съобразно условията на договора между наредителя и гаранта и гаранционния документ.

Съставлява ли изменение на иска /по смисъла на чл.116 и сл. от отм. ГПК от 1952 г./ промяната в предпочитанията на ищеца относно поредността на разглеждане на предявените срещу предпочитан и евентуален ответник искове и допустима ли е такава промяна пред въззивната инстанция?

Създават ли се права за кооперативните организации, които са построили сгради върху общинска земя, без да е налице валидно учредено право на строеж? Налице ли е правна легитимация на Р., с оглед на предхождащо вливане чрез поемане на дейност и последващо правоприемство? Следва ли правото да се придобие собствеността с влизане в сила на ЗОбС да се признае на организацията-правоприемник? Установяването произхода на средствата за строителство може ли да стане не само с писмени , но и с гласни доказателства? Дали понятието „сгради и постройки’, по чл. 3 ал.3 от ЗОбС включва временните постройки, посочени в чл.120 ППЗТСУ/ отм./? Договорът за прехвърляне на търговско предприятие, в който е отразено запазване на юридическата самостоятелност на прехвърлителя, води ли до ограничаване на правоспособността му?

Може ли да се приеме едно саморъчно завещание, че съдържа отлагателен срок поради използваната формула собствеността на имота да се придобие от бенефициера „след смъртта на завещателя и неговата съпруга“ и саморъчно завещание, за разпореждане с цялото имущество поражда ли вещно правно действие в полза на бенефициера и за частта на съпругата?

Относно задължението на въззивния съд служебно да присъди на законната лихва по отношение на сумите дължими за уравнение на дялове в делбата от момента на влизане в сила на възлагателното решение. На каква база следва да бъде извършено стойностното уравняване на дяловете, когато имотът е разпореден , как следва да се извърши делбата, ако само единият от делбените имоти е разпореден , а поставените в дял за уравнение имоти не са разпоредени на трети лица и в тази хипотеза допустимо ли е делбения процес да приключи само със стойностното присъждане на дялове, без да се вземат предвид стойността и съдбата на останалите имоти, за които няма самостоятелно възлагане, материално-легитимирани ли са да отговарят за стойностното уравнение ли са лицата, който не са били страни , но са наследниците на починал наследодател, разпоредил имота и до какъв размер следва да е отговорността им и процесуално-правния въпрос за допустимостта на въззивното обжалване при липса на правен интерес от обжалването,при просрочена въззивна жалба и/или липса на процесуална легитимация на лицето, подало жалбата и без липсата на представителна власт да е санирана чрез потвърждаване действията на пълномощника?

Кой е компетентният орган да вземе решение за отчуждаване на недвижим имот, собственост на еднолично търговско дружество в случаите, при които едноличен собственик на капитала на продавача е еднолично търговско дружество ? Какво следва да е съдържанието на решението на компетентния орган, за да е налице валидно изразено съгласие за продажбата?

Ако въззивния съд констатира несъответствие между фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и търсената защита следва ли да остави исковата молба без движение?

Следва ли да се приема, че волеизявлението за едностранно прекратяване на трудово правоотношение от страна на работник може да се извърши с конклудентни действия, а не с едностранно писмено изявление, достигнало до знанието на работодателя ? Следва ли да се счита, че работодателят е узнал за изявлението на работника за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, когато същото е отправено не лично до законния представител на дружеството, а до друг служител без представителна власт, макар и същият да е бил ръководител на работника ? Следва ли съдът да присъжда разноски в полза на ищеца – работник, когато безспорно е установено, че трудовото възнаграждение, което същият претендира е надлежно начислено във ведомостите за заплати, но той не е предприел никакви действия да потърси и поиска възнаграждението си ? Следва ли ръководителят да кани работник, чието трудово правоотношение е прекратил да получи дължимото му се възнаграждение, когато в прекратения трудов договор са уговорени срокове за неговото заплащане ? Следва ли първоинстанционният съд в условията на бързо производство да приема писмени доказателства по делото, когато същите са представени след изтичането на изрично указан с писмено разпореждане за изготвен писмен доклад по делото срок ? Допустимо ли е съдът да извлича правни изводи и основе съдебния си акт на неприето по делото доказателство, като в съдебния протокол е извършил единствено констатация за вида и датата на документа, но е лишил ответника от правото да оспори същия ?

Относно виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството.

При наличие на противоречиви свидетелски показания решаващият съд на коя група от тях следва да основе крайния си извод – на заинтересования свидетел или на останалите свидетели с непротиворечиви показания ? Следва ли работодателят в трудов спор в съответствие с разпределението на доказателствената тежест да докаже извършването от наказания служител на всички изброени в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения и ако работодателят не ги е доказал с допустимите по ГПК доказателствени средства, може ли съдът да приеме атакуваната заповед за законосъобразна ?

Следва ли втората инстанция да обезсили недопустимото решение на първата инстанция и да прекрати производството, като изпрати делото на компетентния съд или може да постанови съдебен акт по съществото на спора / при нарушена родова компетентност/, произнесен в противоречие ПП ВС 1-85.?

Счита ли се за отнета и подлежи ли възстановяване по ЗСПЗЗ земеделска земя, попадаща в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, която е включена в регулация през 1964г. , не е внасяна и обработвана от ТКЗС и за нея е издадено разрешение за строеж ?

Следва ли да се извършва подбор при длъжностни с еднакви наименования и изисквания определени по закон за заемането им, но с различни задължения ? Необходимо ли в процедурата по подбор да бъде включен и служител, назначен по срочно правоотношение – до завръщането на титуляра на длъжността ?

Относно кръга на приложение на института на договора за управление и дали той е приложим в сферата на държавната администрация.

Относно предмета на презастрахователния договор, основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя и началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на застрахователя към презастрахователя.

Допустимо ли е страните по трудов договор да уговорят в него възнаграждение основаващо се на клаузи от Н. от 2003 г. и при наличието на подписан договор между работодателя и НЗОК ?

Относно касационно обжалване на въззивно решение №198/15.4.2010 г. по гр.д.№1055/2009 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, по подадена от ищците А. Ю. Г. и Ш. Ш. Г., и двамата от [населено място], касационна жалба, вх.№1655/25.5.2010 г., по процесуалния въпрос за допустимостта на въззивно решение.

Относно необходимите доказателства за установяване притежаването на акции в национализирано АД, към датата на национализацията предвид на представеното Решение Nо 99/ 01.02.2002 г. по гр.д. Nо 418/2001 година на ВКС-IV отд., и при констатацията за наличие на противоречие на изводите на въззивния съд , по материално правния въпрос относно възможността да бъде признато правото на собственост в обем , различен от заявения по исковата молба, оглед на стъпилите регулационни промени след момента на национализацията на имота и параметрите съгласно настоящия регулационен статут с изводите на съда по Решение 1392/27.11.2006 година по гр.д. Nо 2055/2005 година ВКС-IV отд.

Дали е допустимо съставеният протокол да не дава отговор каква е стойността на дяловете и какви суми се дължат за уравнението им, както е в конкретния случай?

Дали сравнението на качествата на отделните работници е елемент от фактическия състав на основанието по чл.328, ал.1, т.5 КТ ?

Дали са преценени всички ангажирани по делото доказателства, във връзка с твърдението на ищцата, че получава пенсия да осигурителен стаж, на което тя основава претенцията си ?

Може ли да се презумира съществуването на факти без да е установено изрично съществуването им?

Трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост предприетата промяна в изискванията за длъжността, която ищецът е заемал и има ли той задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения?

Относно реда за защита и реализация на отричаното право на собственост на имагинерни идеални части от имот на ответниците при незавършена процедура по изработването и наличие на влязъл в сила план на новообразуваните имоти по § 4к от ЗСПЗЗ ,както и за приложимия закон и защита правото на собственост при колизия на реституционните основания,с оглед тяхната значимост, както и поради липса на съдебна практика.

Относно възможността за приложение разпоредите на ЗВСОНИ и ЗОСОИ за реституция на отчуждена собственост ,, когато имотът е придобил статут на публична държавна или общинска собственост за това има издаден АПДС, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и по конкретно Решение Nо 605 от 09.08.2004 година по гр.д. Nо 134/2003 година ВКС- IV отд., като се поддържа теза , че спорът е от значение за точното прилагане на закона винаги, когато той е нарушен и са засегнати правата на гражданите и/или държавата, и за възможността за реституция когато отчуждените обекти не съществуват във вида, който са имали при отчуждаването, произнесен по делото в разрез с трайната съдебна практика, както и поради обстоятелството , че спорът, засягащ еднаквото разрешаване на споровете , свързани с поставения проблем са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Относно доказателствената сила на Акта за държавна собственост и вписаните в него основания за придобиване правото на собственост от държавата към 1927 година , в конкретния случай в хипотеза на отчуждаване , извършено по силата на Закона за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 година/ ЗОНИДОП-отм./.

Представлява ли изменение на основанието на иска за собственост, по който ищците основават своето право на реституция по ЗСПЗЗ представянето на ново решение на Общинската служба по земеделие?

Относно дължимостта на обезщетение от прекия причинител, независимо от изразеното от ищците съгласие за обезщетяване в по-нисък размер от застрахователния лимит, което има доказателствено значение относно претендираните вреди, както и по въпроса за началния момент на дължимост на лихви при направено възражение за погасяване по давност (чл. 111, б. “в” ЗЗД).

За процесуалната допустимост на въззивното решение, при постановяване на което въззивният съд се е самосезирал с непредявен иск за нищожност на правна сделка при висящо производство за унищожаване на договора.

Относно допустимост на съдебния акт, с оглед правомощията си по т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.II.2010 г за служебното му повдигане.

Относно известността (знанието) към момента на сключване на алеаторния договор у приобретателя за предстоящата смърт на прехвърлителя, който в конкретия случай е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика.

Относно възможността да се придобие на основание придобивна давност собствеността част от общ недвижим имот , получен в съсобственост по силата на алеаторен договор при поето задължение към един от прехвърлителите за подслон и пожизнени грижи за издръжка, за времето , когато договорът е изпълняван от всички приобретатели, обусловен от липсата на съдебна практика по аналогичен казус, когато съсобствеността между съделителите е придобита на основание договор с продължително действие.

Длъжен ли е работодателя да докаже причинно следствената връзка между намаления обем на работата и осъществяваната трудова функция на работника, респективно уволнението ?

Представлява ли официален свидетелстващ документ заверено от неизвестно лице ксероксно копие, ако оригиналът на този документ е изгубен? Как следва да се установи съдържанието му, върху коя страна пада доказателствената тежест , ако такъв документ е бил представен пред нотариус? Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл. 128, ал.2 ГПК /отм./ при непредставяне на оригинала?

Относно нарушение на т.19 на ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК относно съдържанието на мотивите на втората инстанция.

Относно условията, при които може да се защити с ревандикационен иск правото на собственост на възстановена земеделска земя , която като самостоятелен обект на правото на собственост, такъв какъвто е отчужден , не съществува съгласно действащите устройствени планове и тази земя се намира в урбанизирана територия и е включена в капитала на търговско дружество, като дълготраен материален актив, с практика на ВКС и съдилищата .

Относно действителността на клаузата за неустойка, съдържащата се в р.V.3 от сключения на 04.05.2007 г. договор за строителство.

Следва ли работникът или служителят да се възстанови на предишната работа, която е извършвал преди уволнението или може да се възстанови на друга работа, както и може ли работодателят да промени изискванията за заемане на предишната работа по време на висящ съдебен процес за отмяна на уволнението и възстановяване на работа?

Относно придобиване на недвижим имот по давност към минал момент и възможността да бъде изследван придобивният момент служебно, без да има изрично позоваване на това, за придобиването по давност на правото на собственост от съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност и за наследяването от снаха- преживяла съпруга на син, починал преди баща си, по отношение на наследство, останало от бащата, е налице произнасяне в разрез с константната, трайно установена практика на съдилищата по приложение на разпоредбите на ЗЗД касаещи давностните срокове и служебното приложение на придобивната давност, както и по въпросите за наследяване на преживялата съпруга на имущество на бащата на покоен съпруг, когато последният е преживял сина си, обективирана с Решение Nо 996 от 04.01.1995 година по гр.д. Nо 878/1994 година ВС-I отд., Решение Nо 319 от 06.06.1995 година по гр.д. Nо 244/ 1995 година на ВС-I отд.

Как следва да се присъждат обезщетенията за имуществени вреди за витаминозна храна, за лекарства и за балнеолечение – цял период или периодично, както и следва ли тези обезщетения за се присъждат за бъдеще време ?

Следва ли в заповедта за дисциплинарно уволнение да се посочи кога е извършено нарушението и следва ли във всички случаи да се разбира точната дата и/или час на извършване на нарушението, или е възможно само да се посочи период ?

За давността при непозволеното увреждане при наличието на извършено престъпление от страна на увреждания.

Относно допустимостта на представените доказателства и да ги обсъди и прецени доказателствената им сила с оглед на конкретните твърдения на ищците във връзка с елементите на фактическия състав на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ и възраженията на ответника.

Относно придобиване по давност на процесния имот от Р. и П. К..

Относно произнасянето на въззивната инстанция по непредявена претенция и произнасяне плюс петитум относно отмяната на нотариален акт.

Има ли правен интерес от установяване на това, че Ж. “Български художник” не е собственик на апартамента при съобразяване на обстоятелството, че ищците осъществяват фактическа власт върху него?

Относно основанията за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 2 ал.2 предл. 2-ро ЗОДОВ /ЗОДВПГ/ за незаконно повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление ,в хипотези на преквалификация на първоначално повдигнато обвинение и постановена оправдателна присъда по преквалифицираното обвинение, когато за вредите по повод на оправдателната присъда е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, е обусловен от констатацията , че посочените хипотези на прекратени наказателни производства не са обхванати от разясненията по ТР Nо 3/2004 година на ОСГК ВКС и необходимостта от обобщаване на съдебната практика за еднаквото и точно приложение на закона и развитие на правото.

За възникването и изгубването на правото на собственост и конкуренцията на правата на физически лица, на държавата и общините върху недвижими имоти, и процесуалноправни въпроси относно годността на писмените доказателства да бъдат доказателствени средства, когато върху тях е извършено въздействие с неустановено авторство и с неустановено основание, за относимостта на писмените доказателства в оригинал и като копия, както и възможността за приемане на писмени документи по делото не като доказателства, а за “справка”.

Недействителна ли е клаузата на трудов договор, предвиждаща неустойка за работника, в случай, че в определен от страните срок в договора след прекратяване на договорните отношения с работодателя работникът постъпи на работа при работодател, осъществяващ конкурентна дейност?

Относно приложимия закон за възстановяването на гори, които са били конфискувани с присъда по Наредбата – закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея , отменена по реда на надзора от ВКС преди влизане в сила на ЗВСГЗГФ и за съотношението между чл. 151 ЗИН/отм./ и чл. 3 ЗВСГЗГФ.

Дължи ли се обезщетение по КТД в размер по-голям от законноустановения, когато уволнението е отменено ? Договорното обезщетение по КТД има ли характер на неустойка ?

Относно правното действие на решението на ОСЗ, противопоставимостта му на трети лица и разпределяне на доказателствената тежест между страните при спор за собственост , които са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС.

Дали разпоредба на чл. 39, ал. 4 ЗМСМА визира самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение със заместник- кметовете в общините или определя само акта, с който се прекратява трудовото правоотношение със заместник-кметовете, а основанията за това прекратяване са посочени в чл. 42 ЗМСМА и в КТ. Необходимостта от тълкуване на разпоредбата е мотивирана с липсата на съдебна практика след изменението на правната норма със ЗИД на ЗМСМА, публ. в Д.в. бр. 69/2003 г.?

Бил ли е правосубектен ответника по исковата молба – „П“ Е. – В. , като универсален правоприемник, да издаде заповедта за прекратяване на трудовия договор?

Относно допуснато касационното обжалване за приложението на пар. 4и ПЗР ЗСПЗЗ

Относно съотношението на различните правни способи,предвидени в ГПК,за ликвидиране на съсобствеността,предпоставките за тяхното приложение и с оглед на приложението на същите по отношение на настоящия спор.

Относно противоречиво разрешаване от съда с оглед на разясненията , дадени със задължителната съдебна практика по ПП 5-72 на ВС е този за “документът, съставляващ “прехвърлително” основание за придобиване правото на собственост на лек автомобил” който е от значение за доказване правопораждащият съсобствеността / при режим на бездялова съпружеска имуществена общност/ факт и реализиране на потестативно право на съдебна делба на съсобствениците.

Относно допустимостта на възражението за провеждане на косвения съдебен контрол за законосъобразност на административен акт , от който се черпят права при спор за вещно право и неговото разглеждането същество на оспорването, е разрешен с обжалваното решение от въззивния съд в противоречие с решения на състави Върховния касационен съд .

Относно поставения въпрос касаторът сочи, че искът е предявен след смъртта на прехвърлителя от съпругата му, поради което искът за разваляне на двата процесни договора следва да се отхвърли частично до размер от Ѕ идеална част от процесните имоти – частта на починалия прехвърлител.

Щом броят на допуснатите по делба имоти съответствува на броя на съделителите, делбата поначало се извършва чрез теглене на жребий.