Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 285 ал. 1 ГПК

Проверка на редовността на касационната жалба
Чл. 285. (1) Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

чл. 285 ал. 1 ГПК

Проверка на редовността на касационната жалба
Чл. 285. (1) Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284, съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

относно задължителният характер на присъдата във връзка с приложението на тази норма е формирана трайна практика на ВКС, с която е изяснено, че обвързващата сила на присъдата за гражданския съд винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд. При наличие на произнасяне от наказателния съд, гражданският съд следва да изясни кое е изпълнителното деяние, кой е съставомерният резултат, кога и къде е настъпил, за да се определят обективните предели на задължителната за него сила на присъдата. В случая не е налице такава идентичност между изпълнителното деяние на съответния състав на престъпление по НК, за извършването на което ответникът Ц. Б. е признат за виновен със споразумение, одобрено от съда с определение по чл. 382 НПК от 24.10.2018 г., и заявеното от ищцата основание за ангажиране на деликтната му отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, изведено от направените в исковата молба твърдения за осъществени фактически действия, относими към друг вид престъпление (трафик на хора). Понятието „състав на престъпление се определя като съвкупност от признаци, от отделни белези, типични за определен вид посегателство, посочени в тяхната взаимовръзка – арг. от чл. 9, ал. 1 НК. Пълното и точно съответствие на извършеното с всички обективни и субективни признаци на състава на даден вид престъпление се идентифицира с конкретна правна норма, третираща по наказателноправен ред деянието. От обективна страна основен признак на престъплението е изпълнителното деяние – външно обективирани фактически действия, изразени като съзнателен волеви акт, проявен във външно действие или бездействие при определени условия на време, място и обстановка. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 321, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК се изразява в образуване или ръководене на организирана престъпна група (О.) по смисъла на чл. 93, т. 20 НК, която е създадена с користна цел или с поставена цел да върши определени други престъпления. Под „ръководене следва да се разбира дейност по поставяне на общи или конкретни задачи в устна или писмена форма, в изработване на план или други указания за постигане на набелязаната цел. От субективна страна престъплението се характеризира с умисъл и специална цел. За да е довършено, не е необходимо тази цел да е постигната, тъй като се касае за две отделни престъпления, с които се засягат два различни обекта на защита. Оттук следва извод, че ако деецът, като е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, с други деяния осъществи и второто престъпление, с което се засяга и друг непосредствен обект (например обектът на посегателство при трафик на хора са обществените отношения, осигуряващи половата свобода и половата неприкосновеност на отделната човешка личност, както и половия морал в обществото), ще отговаря и по съответния състав на това второ престъпление. Касае се за две отделни престъпления, извършени при условията на реална съвкупност, за които се налага отделно наказание за всяко едно от тях, след което на основание чл. 23 или чл. 25 НК се определя едно общо най тежко наказание (ТР №23 от 15.07.1977 г. по н. д.№21/1977 г. на ВС, ОСНК). Със споразумение, одобрено от съда с определение по чл. 382 НПК от 24.10.2018 г., ответникът Ц. Б. е осъден за ръководене на О., като групата е създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 159а, ал. 1 и ал. 2 НК. Ищцата претендира обаче обезщетение за вреди в качеството на пострадало лице от реализацията на съставомерната цел - като жертва на престъплението „трафик на хора, което посегателство представлява отделно по вид престъпление и за което по делото не са представени доказателства в подкрепа на твърденията, че спрямо нея са били извършени от страна на делинквента или участник в ръководената от него О. посочените от нея форми на изпълнителното деяние по чл. 159а, ал. 1 НК – набиране и приемане, с цел да бъде използвана за развратни действия. От данните по делото такава връзка би могла да се изведе, но не по отношение на ищцата Н. Т., а спрямо трето за настоящия спор лице – А. Н. И., за която има доказателства, че е била трафикирана от страна на един от участниците в престъпното сдружение (видно от споразумението, с което В. Ф. е признат за виновен освен за участието си в подготвителната престъпна дейност по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1 НК, така също и за осъщественото вече престъпление по чл. 159г във вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6 във вр. с ал. 1 НК, за което е била създадена групата). По делото не са ангажирани други доказателства, с които ищцата да установи при условията на пълно и главно доказване релевантните за предмета на спора факти. Посочено е, че в показанията на свидетелката И. не се съдържа информация за конкретно лице или лица, индивидуализирано/и по име или поне по прякор, които да са били свързани с твърдяната сексуална експлоатация на ищцата. От анализа на посоченото гласно доказателствено средство не може да се изведе обоснован извод за участието на ответника в тази дейност. В конкретния случай, предвид факта на осъждане на ответника за ръководене на О. с цел извършване на престъпления по чл. 159а, ал. 1 и ал. 2 НК, за да се приеме за установено твърдяното от ищцата деликтно поведение на ответника, не е необходимо помежду им да е налице пряка връзка, лични взаимоотношения – че именно той непосредствено е вършил дейността по набиране и приемане на ищцата (уговаряне на лицето да бъде използвано за развратни действия срещу получаване на материална облага и създаване на условия за тяхното осъществяване), дейността по охрана и превоз до и от местата, където е предоставяла „секс услуги“, че лично на него е предавала получените от клиентите парични средства. Връзката може да бъде опосредена – чрез участието на трето лице, по отношение на когото обаче следва да има доказана по несъмнен и безспорен начин както връзката му с ищцата, така и с ответника. В случая свидетелката нито споменава името на делинквента, нито на друго лице, за което да има данни по делото относно принадлежността му към организираното престъпно сдружение, ръководено от ответника. Като недоказани са определени и твърденията на ищцата, че е предоставяла секс услуги и в апартамент, находящ се на [улица], [населено място], срещу обещание за получаване на имуществена облага от страна на ответника или на участник в процесната О..

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

са общи, изведени от предмета на спор, а не от решаващите изводи на състава. Този извод произтича от това, че въззивният съд за да отхвърли претенцията е тълкувал корективно правилото на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, подкрепено и с практика на ВКС, посочвайки, че целта на регистрацията на обезпечителните мерки по ЗОЗ не е създаване право на предпочитателно удовлетворение, а предимство при конкуренция на различните форми на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение на заложния кредитор по чл. 32а ЗОЗ. Посочено е още, че специалните правила, уреждащи действието на запора също не предвиждат предимство на ползващия такава мярка спрямо конкуриращи кредитори. Съдът е изложил и друг самостоятелен мотив за отхвърляне на иска, основан на датата на вписване на запора в ЦРОЗ- след постановяване на решението за откриване производство по несъстоятелност. Това разбиране е обосновано с нормата на чл. 30 ЗОЗ, указваща, че вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването при съобразяване на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 ТЗ, съдържаща забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК и ДОПК след влизане в сила на решението за откриване производство по несъстоятелност, като от тази норма е изведено, че по-късното вписване в ЦРОЗ на постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки, като заобикалящо тази забрана не може да бъде противопоставено на останалите кредитори на несъстоятелността.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

По какъв начин може да се определи, при нормативно определено задължение на възложителя, съгласно чл. 12, ал. 2 Наредба №4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти за предоставяне на изходни данни, кой е критерият за определяне носителя на това задължение?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност доказателствата по делото и да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка? Може ли да основе своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля?
Каква е дейността на въззивната инстанция при решаване на спора пред него и има ли задължението да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, както и задължението да обсъди доводите и възраженията на стрините като изложи собствени мотиви по съществото на спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ивайло Младенов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

не е релевантен. Обжалваното решение е постановено в процедура по чл. 293, ал. 3 ГПК. С отменителното решение на ВКС, са дадени подробни и мотивирани указания за това, че следва да бъде преценено приложението на чл. 10, ал. 1 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК при установяване действителността на процесния договор за кредит. Предходния състав на ВКС подробно и с оглед приложение на Директива 87/102 ЕИО е мотивирал как следва да бъде тълкувано в светлината на общностното право, правилото на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съставът на въззивният съд при постановяване на обжалваното решение е бил лимитиран в произнасянето си от тези указания, задължителни за него, които той е спазил. Следователно, този въпрос вече е разрешен от предходния състав и доколкото съдът се е съобразил с тези указания, същият не е релевантен.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

– 1.1/“Когато във въззивната жалба страна се позовава на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада и въззивният съд даде указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест, длъжен ли е същият да реши делото съгласно разпределената от него тежест на доказване.“,1.2 „ В същата хипотеза, съдът длъжен ли е, след като укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства в зависимост от въведените твърдения и направените оспорвания, да разгледа тези доказателства при постановяване на своето решение. 1.3“Следва ли съдът да повтори опорочените действия като укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за тези факти, съответно да укаже на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства, ако с въззивната жалба или с отговора е въведено основание за неправилност на първоинстанционното решение, касаещо нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК“. Страната е заявила, че тези въпроси били разрешени в противоречие с изброена съдебна практика. Направено е оплакване, че представените от банката материали, направените възражения и аргументи не фигурирали в съдебното решение, определено от касатора като „липса на мотиви“, в каквато връзка са поставени въпросите- 3.1/по поредност на номерацията указана от касатора/ “Длъжен ли е въззивният съд да изложи свои собствени мотиви към решението си, като обсъди всички твърдения и възражения на страните във връзка, с които те черпят своите права, както и правните им доводи относими към тях.“ ,3.2 „ Длъжен ли е въззивният съд да направи цялостна и самостоятелна преценка на всички правно релевантни факти, от които произтичат спорните по делото права, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към тези релевантни за спора факти, на които страните се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решаване на делото, както и да изложат подробни мотиви кои доказателства кредитира, кои не кредитира и защо“. Касаторът е изброил съдебни актове на ВКС, за които поддържа, че разрешават въпросите по начин, различен от този на въззивния съд, без да го конкретизира. Поддържал е и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е развита защитната теза по отношение, твърдението, че в случая съдът неправилно е приел доказателствената тежест указана в чл. 78, ал. 1 ЗПУПС. Поставен е въпросът – „ Може ли съдът да приложи разпоредби на ЗПУПС при наличие на договорка между банка – доставчик на платежни услуги и търговско дружество – ползвател на платежни услуги на основание чл. 67, ал. 4 ЗПУПС за изключване на тяхното приложение. Страната е поддържала и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК като по отношение на него е преповторила изложеното във връзка с другите основания, а именно –неправилно разпределение на доказателствената тежест и необсъждане на представените материали от банката. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

–1/ “ Има ли задължение съда да тълкува националното право в духа и смисъла на европейското право и според тълкуването му от СЕС“. И 2/ „ Вътрешноправната норма /независимо от ранга й/, приета по транспонирането на Директива по смисъла на чл. 288 ДФЕС, трябва ли да се прилага напълно съобразено с Директивата. Поддържано е, че решението било постановено в противоречие с решение по к. д. №******г. на КС на РБ и решения на СЕС. Страната е отговорила на въпроса като е посочила, че ВКС имал постоянна практика, според която когато отделни разпоредби противоречат на нормативен акт от по-висока степен съдилищата прилагат акта от по-висока степен. Обяснила е механизма и значението на транспониране на норми от общностното право. Разгледани са подробно са текстове от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на съвет от 16.09.2009г. Цитирани са и текстове от Четвърта директиваза автомобилно застраховане. Страната е развила накратко и разбиране за това, че отказа на представителя на застрахователя да предприеме действия, следва да се тълкува като основание да бъде ангажирана отговорността на ответника като общностното право се съобрази при прилагане на националното законодателство. В заключение кратко е посочено, че като не е тълкувал чл. 284 КЗ /отм./ в светлината на разгледаната директива, въззивният съд е постановил неправилно решение. Поддържано е и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е поставен въпросът – „ Легитимиран ли е съответният компенсаторен орган в държавата- членка на ЕС да отговоря на претенции за заплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата, в която застрахователят / на виновния водач/, регистриран в друга държава – членка на ЕС е в производство по несъстоятелност, респ. прави ли разграничение гореописаната разпоредба дали застрахователя е в производство по несъстоятелност или не. Страната е посочила, че липсвала съдебна практика, която да „отговаря на този въпрос“. Развити са съображения свързани със споразумение от 17.12.1953 под егидатата на ИК за Европа на Обединените нации във връзка с улеснение реализацията на правата на граждани пострадали от ПТП. Застъпено и развито е накратко разбирането на касатора, че след като съдилищата били приели, че пострадалата има право на обезщетение пред компетентния орган в Румъния, то и НББАЗ имал регресно право, което следвало както Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и Съвета, така и от заключение на Генералния адвокат. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

– „Когато касаторите изрично се позовават на обстоятелство, обосноваващо нищожност на договор за цесия и анекс от 13.10.2010г. тъй като съставлява спогодба върху непозволен договор, съдът следи ли служебно нищожността… „, „ Ако договор за цесия, сключен в нарушение на чл. 2 ЗКИ е нищожен и цесионерът не е придобил вземането, то валидно ли е встъпването в това несъществуващо задължение от трети лица, чрез анекс“., „Чия е доказателствената тежест при оспорване на счетоводните записвания…“, „Когато размерът на задължението се основава на счетоводните записвания на страните, следва ли съдът да изследва редовността на счетоводните записвания …погасителни планове от 2008г. до завеждане на исковата молба, цедентът продължил ли е да получава плащанията по кредита … „ , „С оглед прехвърляне на вземанията като обезпечени с договор за ипотека, с ипотекарен длъжник, цесионерът открил ли е счетоводна сметка№******говора на ответниците към исковата молба представляващи анекс от 13.10.2010г…“. Други доводи не са развити.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елеонора Чаначева

12376 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право