чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК

Относно начина на процедиране на съда по несъстоятелността при подадена молба за възобновяване на производството по несъстоятелност.

От значение ли е при постановяване на решението по чл. 127, ал. 2 СК отношението на бащата към майката и начина, по който я е лишил от възможността да се грижи за децата си?

Налице ли е правен интерес от предявяване на искове по чл.29 от ЗТР за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания в хипотеза, когато със същата искова молба е предявен иск за установяване несъществуване и на последващите вписани обстоятелства.

Допустимо ли е да се задължава дружеството – ответник да издаде акции или временни удостоверения на приносител след като със закон такава възможност е отменена?

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че възникналата колизия между заключението на графичната експертиза, според което пълномощното от 18.02.2008 г. не е подписано от ищеца /сега касатор/ и нотариалното удостоверяване, следва да се разреши в полза на удостовереното от нотариуса явяване на упълномощителя и саморъчното полагане на подписа, а доказаните почеркови изменения да се обяснят с умишленото желание на автора да измени и прикрие собствения си почерков навик /динамичен стереотип/ и впоследствие да се отрече от авторството си /автоподлог/.

При спор между сънаследници относно наследени поименни акции, когато спорът не касае качеството им на наследници и размера на дяловете, а начина на упражняване на правата върху акциите /дали по силата на наследяването акциите са придобити от наследниците в съсобственост и правата върху тях се упражняват заедно или всеки от наследниците е придобил в индивидуална собственост реален брой акции, съответстващ на полагащия му се наследствен дял/, допустимо ли е предявяване на установителни искове за разрешаване на този спор против сънаследниците, съединен с иск за защита на членствени права, предявен против дружеството?

Тъй като неучастието на съсобственик-задължителен другар в делбено производство е въпрос, относим към допустимостта на решението, следва да се допусне касационно обжалване на решението за проверка на допустимостта.

Въззивният съд не е следвало да преценява дали към момента на произнасянето си /„настоящия момент“/ искът е допустим, а да извърши преценката си след влизане в сила на акта на съда по несъстоятелността във връзка с редовността/основателността на подаденото от кредитора възражение. Допуснато е нарушение на основополагащ принцип на съдопроизводството. В случая въпросът за допустимостта на предявения иск е решен в явно противоречие с дължимата съгласно чл.235,ал.2 ГПК преценка на фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Очевидната неправилност е видна от самите мотиви на обжалвания акт.

С оглед на какви обстоятелства следва да се извърши преценка дали кадастралната карта отразява вярно границата между съседни имоти, ако същите са реституирани по реда на ЗСПЗЗ в границите на урбанизирана територия въз основа на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ и чл. 13, ал.6 ППЗСПЗЗ, нанесени са в действащ кадастрален план след реституцията и са урегулирани за пръв път при действието на ЗУТ?

Следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното производство, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение, че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения относно годността на използвания сравнителен материал и с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза?

Как следва да се определи дължимата сума по чл. 30, ал. 3 ЗС, когато единият съсобственик е сключил договор за добив на дървесина от съсобствен имот – чрез експертиза или чрез получената по договора цена?

Допустимо ли е постановяването на охранително съдебно решение по реда на гл. L, чл. 542 ГПК - чл. 548 ГПК, с което съдът разпорежда да се състави акт за раждане на починало лице, респ. – процесуално легитимиран ли е наследник да подава молба по чл. 542, ал. 1 от ГПК, съдържаща такова искане към съда?

За отговорността на ответника за разноски по иск за несъществуване на вземането, когато то е погасено по давност и ответникът е признал иска.

Налице ли е правен интерес и трябва ли да се изследва въпроса дали по отношение на наследодателя на ищците в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е изтекла придобивна давност, към кой момент и за допустимите възражения против активната легитимация на ищеца по този иск от ответниците?

Получаването на ежемесечни парични суми, пропорционални на идеалната част от правото на собственост на съответния съсобственик в един общ недвижим имот, срещу ползването на същия, и невъзстановяването на тези суми към платеца, представлява ли съгласие от страна на съответния съсобственик по смисъла на ЗЗД за наличието на облигационно отношение, изразяващо се в договор за наем между тези страни?

От кога тече срокът за възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и може ли връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, или подаването на молба за издаване на препис от заповедта за изпълнение, да се приравни на връчване на самата заповед за изпълнение?

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?

За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД.

В хипотезата на няколко еднородни парични задължения каква е поредността на погасяване когато изпълнението не е достатъчно да погаси всички задължения?

Може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК?

За да е налице признание, прекъсващо давността по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД, следва ли то да бъде адресирано към кредитора или негов представител?

Когато към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ в одържавен по реда и на основание ЗОЕГПНС терен има изградени сгради, разрешени като временни постройки по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, съставляват ли същите пречка за възстановяване на собствеността съгласно чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ?

Относно съмнение за недопустимост на въззивното решение в обжалваната част, с която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт в частта, за признатото право на собственост на наследодателя за 1/2 ид.ч. от таванско подпокривно пространство в сградата, в която се намира делбения имот, без да има разрешен спор за собственост с лицето, чиито права са засегнати от нотариалния акт.

За обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, постановен при смърт на страна, настъпила след приключване на съдебното дирене.

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили вследствие незаконно обвинение, след извършване на задължителна преценка от съда на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Поражда ли действие универсално саморъчно завещание по отношение на горски имот, ако той е възстановен по ЗВСГЗГФ след откриване на наследството?

Ответникът в производството по чл. 68 ЗБН вр. чл. 66, ал. 6 ЗБН може ли да бъде представляван от юрисконсулт? В случай, че юрисконсулт на банката в качеството си на пълномощник на синдика е допуснат да извършва съдопроизводствени действия, дължат ли се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение при решаване на делото в полза на ответника?

За съдържанието и значението на каузалното правоотношение – договор за лизинг и релативните възражение по него при иск по чл.422 от ГПК, основан на запис на заповед, издаден за да обезпечи изпълнението по каузалното правоотношение и връзката на последното с менителничната сделка при обсъждане на възражение за погасителна давност, изтекла по отношение на обезпечените със записа на заповед вземания.

Допустимо ли е член-кооператор в ЖСК да предяви иск по чл.38а ЗЖСК за същия имот, за който ответникът по иска по чл.38а ЗЖСК е признат с влязло в сила решение за собственик спрямо ЖСК?

За задължението на съда при преценка основателността на направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК да съобрази фактическата и правна сложност на делото и положените от адвоката усилия за защита правата на страната.

Релевантен ли е факта, че недвижим имот, собственост на съпруга-едноличен търговец, е заплатен чрез средства от банков кредит, който не е изплатен към момента на фактическата раздяла, както и към момента на предявяване на иска по чл.30 СК в случаите, в които съпруга-нетърговец претендира принос в придобиването на този имот чрез полагане на труд и как в тази хипотеза следва да се изчисли стойността на вземането по чл.30 СК?

При преценка дали сделка противоречи на добрите нрави следва ли да се вземат предвид конкретните индивидуални особености на страната по нея, мотивите и целта за извършването й, действията на трети лица, спомогнали за формиране на волята за това? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
При направено възражение за давност длъжен ли е съдът служебно да прецени наличието и на предпоставките за спирането или прекъсването й съобразно императивните правни норми на чл.115 ЗЗД и чл.116 ЗЗД? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За задължението на съда да вземе предвид и се произнесе по всички твърдения, доводи и доказателства, че ищецът не е имал намерение реално да се обвърже с едностранната сделка? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Следва ли при постановяване на решението съдът да обсъди направените от страните възражения във връзка с техните правни доводи и всички доказателства по делото, респ. липсата на такива, като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на определен факт?

Съгласно чл. 101, ал. 1, изр. 1 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Произнасянето на СГС по реда на чл.577 ГПК във вр. с чл.32а ПВ е по нередовна частна жалба без съдът да е изпълнил задълженията си за даване указания и определяне на срок за отстраняване на нередовността на процесуалното действие по подаването й. Постановеният краен съдебен акт е недопустим.

Образуваното и висящо административно производство пред АССГ, а впоследствие пред ВАС дали е от преюдициално значение за разрешаване на спора в гражданското производство, в който се разглеждат защитаваните субективни права на страните?

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания във възивната жалба, като обсъди всички доказателства и установените от тях факти и обстоятелства, да коригира доклада по делото, ако е непълен и да приложи императивни правни норми дори въззивника да не се е позовал на тях, да събере нужните доказателства за прилагането им, ако долната инстанция не ги е събрала и да формира самостоятелни изводи по съществото на спора?

Допустимо ли е по предявен отрицателен установителен иск ответникът да предяви насрещен отрицателен установителен иск и съответно преценка допустимостта на постановеното по насрещния отрицателен установителен иск въззивно решение?

Допустим ли е иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които още не са настъпили?

За доказване правата на вносителя, при представен документ, установяващ правото на собственост, следва ли да се представи и удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания на имота

Относно реда, по който следва да бъде ангажирана отговорността за претърпени от бенефициента вреди поради неизпълнение на задължение на административен орган, произтичащо от Наредба №1/26.01.2009г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009г. – 2013/2014г.

Може ли съдът да приема наличие на обективен идентитет между предмета на спора по две дела въз основа на съдебно- техническа експертиза, без да запознае страните с нея?

Намира ли приложение разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението?

Включват ли се в застрахователната сума по застраховка "Гражданска отговорност" на осн. чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото лице?

Запазват ли се последиците на постановено от апелативния съд решение за откриване на производство по несъстоятелност до отмяната му от ВКС, ако след връщане на делото за ново разглеждане, апелативният съд повторно постанови решение за откриване на производство по несъстоятелност, което е влязло в сила?

При предявен осъдителен иск за неустойка и въведено от ответника възражение за недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, кой носи доказателствената тежест да установи релевантните факти, на които да се основе оценката относно действителността на клаузата?
Допустимо ли е с въззивната жалба да се навеждат нови обстоятелства и въз основа на тях да се релевират нови възражения, които не са въведени своевременно, въпреки известността им на страната?

Допустимо ли е да се въвеждат за първи път нови нарушения като основания за отмяна на решения на Общото събрание на дружеството след изтичането на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ за предявяване на конститутивния иск?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 40 ЗЗД към договори, сключени от дружество с ограничена отговорност чрез управителя му?

Въззивният съд не е приложил правилото на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, каквито указания е получил, което е в очевидно противоречие със задълженията му по чл. 294, ал. 1 ГПК.

Кои са критериите, по които се преценява дали построеното е изцяло извън обема на учредено право на строеж /построен е изцяло различен обект от този, за който е учредена суперфицията/ или дали е надхъвърлен /частично извън/ обема на правото на строеж и кой придобива собствеността във всяка от двете хипотези?

При наличие на нередовност по чл. 628, ал. 1 ТЗ на молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, следва ли съдът да постанови решение по същество или следва да остави молбата без движение и при неотстраняване на нередовностите – да я остави без разглеждане и да прекрати производството?

Вписаната в Службата по вписванията продажба на идеална част от недвижим имот, извършена от длъжник по изпълнително дело, на трето лице, след вписана от съдебния изпълнител възбрана, смущава ли правото на собственост на купувач, закупил същия недвижим имот на проведена по-късно публична продан, поради факта, че третото лице се посочва като собственик на идеалната част при справки в Службата по вписванията, при издаване на скици от АГКК, визи за проектиране и др., и поражда ли за купувача правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост на продадената идеална част?

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

Приложими ли са Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, ЗУТ и други нормативни актове към условията и сроковете, при които производителят и/или изпълнителят на монтажа на асансьор са поели към съответния инвеститор задължението за собствена сметка да извършват гаранционни ремонти?

Следва ли в производство по чл. 109 ЗС да бъде възстановено съоръжение, което не може да се използва по предназначение поради проектирането и изграждането му в нарушение на нормативните и технологичните изисквания?

За погасителната давност за упражняване на правото на Гаранционния фонд да встъпи в правата на увреденото лице срещу застрахователя на „Гражданската отговорност“ на причинителя на вредата след заплащането на обезщетението по чл. 288 КЗ /отм./, аналогично на суброгационното право на застрахователя, и за началния момент, от който тече давностният срок.

При определянето съгласно чл. 52 ЗЗД на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от ПРБ при незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът следва ли да взема предвид, наред с останалите релевантни за този размер обстоятелства, и конкретните условията в ареста, при които ищецът е търпял мярката за неотклонение „задържане под стража“, в рамките на цялостното незаконно наказателно преследване срещу него.

При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, редукцията на дължимото обезщетение към кой размер се прилага, към прецененият от съда за справедлив или към претендирания?

Допустимо ли е налагане на привременна /обезпечителна/ мярка на основание чл. 57ж, ал. 1, т. 2 ЗПД, която не е предвидена като такава в закона, а представлява самостоятелен иск, визиран в чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗПД, подлежащ на самостоятелно доказване, а именно: „включително изземване на средствата за производство на продукта, които служат за доказателство за бъдещото установяване на нарушението?

Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД?

Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143 ЗЗП клауза от договор за кредит, съгласно която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията по чл. 144, ал. 3 ЗЗП?

Какви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме?
Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните?

Дали в хипотезата на чл. 11 ЗН, когато починалото лице не е оставило наследници или всички наследници са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат, държавата става универсален правоприемник на починало лице и дали в този случай за държавата е налице правен интерес да инициира производство по чл. 61 ЗН?
В случай, че в хипотезата на чл. 11 ЗН починалото лице е оставило в наследство и имущество, което става собственост на общината по силата на тази норма, допустима ли би била молбата на държавата по чл. 61 ЗН за приемане по опис на наследството на починалото лице, ако преди подаването й в специалната книга при районния съд е вписано приемане по опис на наследството на същото лице от общината?

За възможността във втората фаза на съдебна делба да бъдат обособени реално няколко обекта, когато до делба е допуснато дворно място, застроено със сгради на основното и допълващо застрояване.

Налице ли е правен интерес от предявяване на искове по чл. 29 ЗТР за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания, в хипотеза, когато се търси защита на наследствени права върху дружествен дял при смърт на едноличен собственик на капитала на ЕООД?

Задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, носимо или търсимо задължение е, респ. – от кой момент възниква и става изискуемо това задължение, от кой момент работодателят изпада в забава за изпълнението му и кога се освобождава от последиците на тази забава?
Кога е налице незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ и кога възниква правото на работника или служителя да получи, съответно – задължението на работодателя да заплати обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ?

От кой момент тече срокът по чл. 698, ал. 1 ТЗ за предлагане на оздравителен план в случаите, когато преди обявяване в Търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, е постановено решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ, което впоследствие /след изтичане на повече от един месец от обявяване в ТР на определението по чл. 692 ТЗ/ е отменено с влязло в сила решение на въззивния съд – от обявяване на въззивното решение в ТР или от влизането му в сила?

Фактът на вписване на исковата молба за възстановяване на запазената част създава ли предимство за удовлетворяване на ищеца, с накърнена запазена част, от спорния недвижим имот, преди всички трети лица, които не са вписали искова претенция за същия имот или са вписали такава с по-късна дата? Какво е значението на вписването на исковата молба спрямо по-късно заведен установителен иск, с който се претендира придобиване на спорния имот по давност от трето за първоначалния спор лице и тази претенция е за период предхождащ периода на първоначалното вписване?

От кой момент започва да тече погасителната давност за регресно вземане на застрахователя по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ в случай на погасяване чрез прихващане на задължението му да плати обезщетение на третото лице?

От кой момент започва да тече давността по чл. 534, ал. 2 ТЗ относно ефектите с падеж на предявяване – дали от датата на падежа на задължението, съответен на изтичането на срока за предявяване за плащане на ефекта /чл. 487, ал. 1 ТЗ/ или от изтичане срока на прекия менителничен иск по чл. 531 ТЗ?

При упражняване на фактическа власт заедно със съсобственик – сънаследник владелецът, който не е сънаследник следва ли да демонстрира по отношение на другите наследници намерението за своене на имота?

Следва ли да има изрична уговорка спрямо бъдещите приращения, когато се учредява законна ипотека, или в този случай ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вида на новопостроена сграда по време на действие на ипотеката на основание чл. 92 ЗС?

За обхвата на преценката на съда за липса на достатъчно средства на страната да заплати държавна такса.

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Дали при определяне на кръга от лицата, имащи право на обезщетение, отглежданото, но неосиновено дете следва да докаже, че е започнала административна процедура по осиновяване или, че такава е била планирана?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Има ли право работодателят да прекрати на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ едностранно трудовото правоотношение поради придобиване право на „ранно пенсиониране“ от учител?

За задълженията, които съдът има при преценка на свидетелски показания, дадени от заинтересовани лица.

Валидна ли е арбитражна клауза в конкретен договор, сключен между страни по облигационен спор, съгласно която всяка една от страните може да отнесе спора за разрешаване от „съответния арбитражен съд”, без обаче да възлага изрично спора на конкретна арбитражна институция и следва ли са се приеме, че със същата се цели арбитраж ad hoc?

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение към всички доводи, изложени от страните?
Има ли значение за иска по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД извършено в хода на процеса безвъзмездно разпореждане с дарения имот от надарения?

Относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение, във връзка с посочените в конкретния случай в жалбата незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта по възражението на държавата за изтекла в нейна полза придобивна давност по смисъла на чл. 79 ЗС и прекъсвана ли е тя в хипотезите на чл. 116 ЗЗД.

Надлежното уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на договор за банков кредит може ли да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителя или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД?

Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

Придобиването на недвижим имот по време на брака чрез участие в ЖСК от двама бивши съпрузи и издаването на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК на името на двамата, изключва ли възможността да се претендира трансформация на вложени лични средства при придобиването, получени по дарение?

По вероятността обжалваното решение да е процесуално недопустимо в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост.

Липсата на нормативно установено отстояние от 300 метра между пътни знаци В26 води ли до отмяна на ограничението на скоростта, което те предписват, при положение че не са налице предпоставките по чл. 50, ал. 1 ППЗДвП или ограничението на скоростта остава задължително за съблюдаване и изпълнение?

Дали за осъществяване на фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК е необходимо условие родителят, който се грижи за отглеждането на детето, да е потърсил преди това от родителя – ответник даване на издръжка? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
За служебното събиране на доказателства и допускането на такива по искане на страните в производство за лишаване от родителски права по отношение на малолетно дете. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Относно преценката за приложимостта на чл. 98 ЗС, когато в дворното място има две или повече самостоятелни сгради, към която несамостоятелна постройка в същото място би могла да бъде принадлежност. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Представлява ли „уговаряне на друго” по смисъла на чл. 98 ЗС, уговореното общо ползване на несамостоятелна постройка от собствениците на самостоятелни сгради в общо дворно място, и длъжен ли е съдът, сезиран с иск за собственост на тази постройка на основание изтекла придобивна давност в полза на някой от тези собственици, да съобрази наличието на такава уговорка. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

За правомощието на съда да осъществява служебно, при липса на възражение от заинтересованата страна, проверка за валидността на завещателно разпореждане, без да обоснове какъв обществен интерес налага това.

Относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в мотивите си и да формира изводите си въз основа на съвкупната им преценка или може да ги основе само на избрани от него доказателства?

При предявен осъдителен иск за неустойка и въведено от ответника възражение за недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, кой носи доказателствената тежест да установи релевантните факти, на които да се основе оценката относно действителността на клаузата?
Допустимо ли е с въззивната жалба да се навеждат нови обстоятелства и въз основа на тях да се релевират нови възражения, които не са въведени своевременно, въпреки известността им на страната?

За задължението на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта.

Предявеният от банката в несъстоятелност, представлявана от синдика, иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН за установяване на нищожност на извършено прихващане, поради липса на предписана от закона форма, попада ли сред исковете за събиране на вземания на банката по смисъла на чл. 57, ал. 6 ЗБН и събира ли се предварително държавна такса по този иск?

Дали с изтичане на срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба се преклудира възражението на ответника за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД на договора, на който ищецът основава правата си?

За обвързаността на въззивния съд от указанията на BKC, произтичащи от постановено отменително решение, по прилагане и тълкуване на закона.

Дали невъзможността за придобиване по давност на правото на собственост върху недвижим имот заради действието на законова разпоредба е обстоятелство изключващо възможността да се осъществява владение върху този имот?
Дали издаването на заповед по чл. 65 ЗОС и довеждането й до знанието на търговското дружество, упражняващо фактическа власт върху имота предмет на заповедта, е обстоятелство оборващо презумпцията по чл. 69 ЗС, ако заповедта не е изпълнена и дружеството продължи да държи и ползва имота, да го отдава под наем и прибира наемите в своя полза?
Дали действията на търговско дружество – подобрител на общински имот, изразяващи се в счетоводно заприходяване на недвижимия имот като дълготраен материален актив на дружеството, плащане на данък сгради и такса смет, неизпълнение на влязла в сила заповед по чл. 65 ЗОС и продължило след издаването й ползване на имота за дружеството, отдаването му под наем на трети лица и събиране на наемите в полза на дружеството, снабдяване с констативен нотариален акт по давност и предявяване на установителен иск за собственост срещу общината обективират намерение за своене на имота и установяват качеството на владелец на дружеството-подобрител?

Относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

За действието на отказа от наследство, направен от наследството на тяхната майка на наследниците, която е починала след общия наследодател, но преди възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи.

Подлежи ли на вписване в имотния регистър удостоверение, издадено от Агенцията по вписванията - търговски регистър, в което се съдържа като обстоятелство заличаването само на един от двамата заложни кредитори в синдиката, чрез подреждане на удостоверението в книгите по чл. 33, б. д ПВ, ако в имотния регистър е вписан залог върху търговско предприятие в полза на двама кредитори едновременно като обезпечение по договор за синдикиран банков кредит, като задължението към единия от кредиторите в синдиката е погасено изцяло, а задължението към другия кредитор в синдиката не е погасено, а е цедирано?

За характера на производството по чл. 409 ГПК и правните последици на постановеното в същото съдебно решение.

За тълкуване на съдържанието на отделни уговорки при реален договор за паричен заем, когато страните са подписали писмен договор, съдържащ отделни взаимоизключващи се клаузи и при наличието на такива, за кое трябва да бъде прието да волеизявено съдържание и кое за свидетелстващо изявление?

Различен ли е правният режим на съдебната спогодба от този на влязлото в сила решение и допуска ли този режим възможност за релевиране на нейните пороци с последващ иск, както това е при всеки един договор, без каквито и да било ограничения относно фактите, на които поначало е допустимо да се основава такъв иск, или напротив, такъв иск, ако се основава на твърдения и факти, които не са заявявани в съответните процесуални срокове от страните в производството, което е приключило със спогодба и поради това прекратено, следва да се смята за недопустим с оглед разпоредбата на чл. 234, ал. 3 ГПК, която придава значение на влязло в сила решение на постигнатата съдебна спогодба, и то не във връзка с разпоредбата на чл. 299 ГПК, а във връзка с разпоредбата на чл. 133 ГПК, тъй като производството е прекратено и поради това не е налице влязло в сила решение по съществото на спора?

Обезпечителната нужда приема ли се за даденост при паричните вземания?
Как се извършва преценката за наличие на обезпечителна нужда - само въз основа на твърденията на ищеца или се съобразяват и обстоятелствата около ответника, като неговия правен статус, правно-организационна форма, сфера на дейност, вкл. такава под стриктен регулаторен режим, финансово състояние и пр.?
Има ли правни субекти, извън посочените в чл. 393 ГПК, за които може да се приеме, че когато са ответници, законът презумира тяхната финансова стабилност и следователно липса на обезпечителна нужда в случая на парични вземания?
Как се отнасят към явлението „обезпечителна нужда“ специални нормативно уредени регулаторни режими – в случаите на застрахователни, пенсионноосигурителни и банкови дружества? Тоест наличието на такива режими релевантно ли е към обезпечителна нужда на потребители – ищци в едно общо исково производство?

Временно изпълняваните настойнически, респ. попечителски функции по смисъла на чл. 159, ал. 1 СК, изр. последно включват ли и предявяването от временния настойник, респ. попечител на иск по чл. 226 КЗ /отм./?

Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност – факултативно или задължително и участието и на двамата съпрузи по делото предпоставка ли е за допустимост на процеса и за валидност на съдебния акт?

Относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване на произведение, както и конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя?

Попада ли искът по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, предявен срещу трето лице в открито производство по несъстоятелност, под предвидената в чл. 637, ал. 6 ТЗ забрана за образуване на нови съдебни и арбитражни производства по имуществени, граждански и търговски дела срещу длъжник в открито производство по несъстоятелност?

Съставляват ли наложената забрана за осъществяване от банката на дейностите по издадената й лицензия при поставянето й под специален надзор по чл. 115 ЗКИ, съответно отнемането на лиценза й за банкова дейност, хипотези на невъзможност за изпълнение по смисъла на чл. 89 ЗЗД на заварен договор за издаване на банкови гаранции?

Относно дейността на съда при тълкуване на неясна договорна клауза по реда на чл. 20 ЗЗД.

При установен размер на редовна и наказателна лихва в заключението на вещото лице, прието и неоспорено от страните по делото, може ли решаващият съд да отхвърли претенциите за лихви на ищеца?

Дали предявилият иска по чл. 31, ал. 2 ЗС съсобственик е длъжен да изрази в писмената покана желание за реално ползване на съсобствената вещ, да докаже факта на недопускането му до същата и представлява ли това предпоставка за уважаване на предявената по този ред претенция, както и има ли значение за нейната основателност обстоятелството дали владеещият съсобственик използва вещта само и единствено според нейното предназначение лично?

Относно задължението на въззивния съд и да посочи в мотивите на решението си точно и ясно каква фактическа обстановка приема за установена и въз основа на кои доказателства.

Относно прилагане разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

За преценката на признанието на неизгоден за страната факт, може ли съдът да основе решението си само на признанието и да игнорира останалите доказателства, длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства и събрани по делото доказателства и да отговори на всички доводи и възражения на страните, може ли да основе изводите си само на избрани доказателства.

Спира ли да тече на основание чл. 628а, ал. 3 ТЗ давността по отношение на вземането, на което кредитор основава молбата си по чл. 625 ТЗ, ако молбата е подадена при наличието на друго висящо производство по чл. 625 ТЗ, образувано по молба от друг кредитор, и второто производство бъде прекратено след откриване на производство по несъстоятелност по първата молба?

Към кой момент във въззивното производство може да се поиска прилагане на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Може ли въззивният съд служебно да приложи презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ и да приеме за доказано наличието на неплатежоспособност на длъжника? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли състоянието на неплатежоспособност да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор и кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Към кой момент и въз основа на какви критерии следва да се прецени обективното икономическо състояние, съответно състоянието на неплатежоспособност на търговското дружество? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Трети лица по см. на чл. 599, ал. 1 ГПК ли са членове на сдружението и с вписването в съдебен регистър на решения на Общо събрание на сдружение решенията считат ли се узнати от членовете на сдружението, с оглед определяне на началния момент, от който тече срокът по чл. 25, ал. 6, предл. първо ЗЮЛНЦ за предявяване на иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ?

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

Подлежи ли на вписване исковата молба по иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН за връщане в масата на несъстоятелност на банката на недвижим имот?

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, относими към спорното право.
С какви действия се обективира промяната на намерението на сънаследника да владее имота?

Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготвя нов доклад, съответно без да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?

1. Компетентно ли е Общото събрание на облигационерите да взема решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, издадени от акционерно дружество?
2. При положителен отговор на първия въпрос - с какво мнозинство следва да бъде взето решението за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, за да бъде правнообвързващо за всички облигационери, включително за неприсъствалите/непредставените на събранието и за гласувалите „против“?
3. Явява ли се изричното предвиждане в проспекта за емисията облигации по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност?

За отговорността на ответника за разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК по иск за несъществуване на вземането, когато то е погасено по давност и ответникът е признал иска.

За характера на винкулираните акции съгласно чл. 185, ал. 2, изр. 2 ТЗ и правните последици от прехвърлянето им.

За приложението на чл. 172, ал. 1 ЗУТ и обусловеността на възникване правото на обезщетение на застрахования от сезиране на застрахователя с формални писмени претенции в срока на действие на застрахователен договор по уредената в чл. 171 ЗУТ застраховка ”Професионална отговорност в проектирането и строителството”.

При предявен след 28.11.14г. иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН за оспорване на прихващане, извършено преди влизане в сила на изменението на нормата с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. /обн. ДВ бр. 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./, според коя редакция на разпоредбата следва да бъде извършена преценката за наличието на предпоставките за основателността на иска, визирани в нея.

При постановяване на въззивен съдебен акт съдът следва ли да извърши самостоятелна преценка на данните по делото, релевантни за допустимостта на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите?

Налице ли е правен интерес от предявяване на негаторен иск, с който се търси защита срещу правни действия/ бездействия на ответниците, свързани с ползването на съсобствен с ищеца недвижим имот, както и преодоляване по съдебен ред на тяхното несъгласие за извършване на действия, които според ищеца са необходими и полезни за общия имот?

Относно доказателствената тежест за състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем и приложението на разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, предл. последно.

Какъв е обхватът на проверката, която съдията по вписванията е овластен да извърши?

Налице ли е правен интерес на последващ купувач, който не е страна по договора за покупко-продажба, но след последващи прехвърлителни сделки е придобил право на собственост върху имота, да обжалва решението, с което е обявена за нищожна на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД упълномощителната сделка, послужила при продажбата на недвижимия имот между упълномощителя и първия купувач?

При определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди значението на обстоятелството дали незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната професия?

По какъв начин следва да се докаже, че даден държавен имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие като предпоставка за придобиването му от търговското дружество, в което е преобразувано предприятието, на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./?

Следва ли съдът да основе решението си само на част от събраните по делото доказателства, без да изложи съображения защо не обсъжда и не взема предвид останалите?

Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК?

Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК?

Какви са допустимите рамки, в които следва да се приложи разпоредбата на чл. 20 ЗЗД за тълкуване волята на страните при задължаването им, в случаите, когато целта, която се преследва с възникването на правоотношението и неговият предмет са регламентирани със специална изрична правна норма?

Когато едни и същи длъжници са поели солидарни задължения по различни договори за банков кредит, като с получените средства от единия са погасили част от солидарното си задължение по другия, следва ли да бъдат погасени всички техни общо поети солидарни задължения, за да възникне право на регрес по чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД за съдлъжника, платил в повече?

За съотношението между срока за връщане на допълнителните парични вноски по чл. 134, ал. 1 ТЗ и времето, което е необходимо за покриване на загубите и преодоляване на временната необходимост от парични средства

Относно приложението на обществения критерий за справедливост, определянето на паричен еквивалент на неимуществените вреди без да бъдат индивидуализирани и преценени поотделно, включването в преценката по чл. 52 ЗЗД освен на обществения критерий и на критерия на самия пострадал и себеоценката му.

Може ли съдът да приспадне размера на съпричиняване от действително определения размер на цялостното обезщетение или следва степента на съпричиняване на вредоносния резултат да бъде съобразена само по отношение на предявената част от спорното материално право, като от нея се приспадне размерът на съпричиняването?
Трябва ли съдът при определяне справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да съобрази и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, както и икономическата конюнктура в страната?

Може ли е да се прави възражение за погасяване на учредено право на строеж по давност, поради неупражняването му в срока по чл. 67 ЗС, след построяването на сградата? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли въззивната инстанция при уважаване на предявения иск за делба на недвижим имот да обсъди своевременно направено от ответната страна възражение за придобиване на имота по давност, обуславят изхода на спора? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Относно предпоставките за приложение на чл. 103, ал. 3 ЗЗД - за невъзникване, съответно погасяване на правото на компенсация на длъжника към цесионера със свое вземане към цедента, при съобщена му цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и за разпределяне на тежестта на доказване в процеса.

Следва ли съдът по всяко време на висящността на процеса служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните ?

При прогласяване нищожността на договор поради липса на съгласие на продавача поради прогласяване на неистинското пълномощно за нищожно от кой момент започва да тече погасителната давност за вземането на купувача към пълномощника в случаите, когато купувачът предварително е изплатил продажната цена на пълномощника, действащ от името и за сметка на продавача – от момента на предаване на сумата или от момента на влизане в сила на решението по иска за обявяване на пълномощното и на сключения от името на продавача договор за нищожни” и „при обявяване на пълномощното за нищожно даденото от купувача на пълномощника в изпълнение на сключения договор на какво основание се дължи – на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, пр.1 пр.2 или пр.3 или по чл. 59 ЗЗД?

Може ли да бъде променен с конклудентни действия договорът за възлагане на управление на дружеството с ограничена отговорност в частта за определеното възнаграждение на управителя?

Валидни и законосъобразни ли са решенията, взети от Съвет на директорите на акционерно дружество, който е действал в намален състав, под законоустановения минимален брой членове, но в шестмесечния срок по чл. 252, ал. 1 ТЗ, т. 6 вр. т.4?

Следва ли да се счете за надлежно уведомен длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия в хипотеза на заведен иск по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/, в което цесионерът с отговора на исковата молба представя уведомление от цедента до длъжника, за което твърди, че вече е връчено?

Дали подлежи на отмяна, респ. на обезсилване съдебно решение, поради наличието на процесуални нарушения, които не засягат защитата и правата на обжалващата страна?

Дали предприемането на фактически и правни действия за узаконяване на незаконен строеж в съсобствен имот само единия съсобственик, който упражнява и фактическата власт върху него, могат да се окачествят като владелчески действия по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС?

Нарушени ли са изискванията за форма на нотариално завещание по чл. 24, ал. 2 ЗН, ако нотариусът запише волята на завещателя извън кантората си, на друго място я оформи технически в печатен текст, включително с отбелязване за изпълнение на формалностите, завърне се при завещателя, прочете му разпечатания текст и завещателят, свидетелите и нотариуса го подпишат?

Висящността на изпълнително производство срещу кои обезпечения, учредени от трети лица за обезпечаване на задълженията на длъжника, съставлява пречка по смисъла на чл. 735, ал. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност при съпоставка с възможността за удовлетворяване в рамките на индивидуалното принудително изпълнение в хипотезата на чл. 739, ал. 2 ТЗ?

Когато вземането на купувача по предварителен договор /цедент/ е било прехвърлено с договор за цесия, като задълженията по предварителния договор са останали в тежест на цедента, допустимо ли е да бъде уважен предявен от цесионера иск за обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 362, ал. 1 ГПК при условие цесионерът да изпълни задълженията към продавача по договора?

При спор установена ли е фактическа власт върху имот от лице, което се позовава на придобивна давност, какво е правното значение на обективираните в договор, обуславящ частно правоприемство, волеизявления за предаване на владението и тече ли придобивна давност за последващ приобретател на имот по време на висящ процес за унищожаване на основание чл. 29 ЗЗД на придобивното основание на негов предходен праводател?

Дали гражданския съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по водено наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ при наличие на предпоставките по чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност?

Допустимо ли е по реда на чл. 66, ал. 2 КТ страните по трудово правоотношение да договорят други видове обезщетения, различни от тези, които се дължат на различни основания във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, установени в раздел ІІІ на глава Х от Кодекса на труда ?

Относно възможността застраховател по застраховка „Каско на МПС“ да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на уговорено в застрахователния договор и общите условия към него основание за освобождаване от отговорност при управление на автомобила от водач, употребил алкохол над допустима от ЗДвП концентрация.

Решението за прогласяване на нищожността на разпоредителната сделка, от която длъжникът черпи правото си на собственост може ли да бъде противопоставено на банката-ипотекарен кредитор, която не е била страна по делото, в случаите когато ипотеката е била учредена преди образуване на производството, по което е било постановено решението?

Как се уреждат облигационните отношения между бивши съпрузи относно ползването на недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, предоставен на съпруга, упражняващ родителските права с бракоразводното решение без да е определен наем на основание чл. 57, ал. 2 СК в случай, че претенцията е предявена във втората фаза на делба и неползващия съпруг не е отправил покана до ползващия по чл. 31, ал. 2 ЗС?

В производство по иск с правно основание чл. 23 СК съставлява ли оспорване верността на удостоверените от нотариуса обстоятелства и действия установяването на обстоятелството, че при придобиване по време на брака на вещно право върху недвижим имот е заплатена цена, различна от отбелязаната в нотариалния акт и за доказване на този факт, допустими ли са всички доказателствени средства, включително свидетелски показания за договарянето на цена, различна от обективираната в нотариалния акт или за различен начин на плащането й от посочения в нотариалния акт?

Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземане, произтичащо от договор за заем, сключен с финансова институция, в който договор се съдържа уговорка, че целият заем става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, но чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора – финансова институция?

Нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скица на вещо лице, изслушано по друго дело и площ, установена от вещо лице по делото?

В случаите, когато се иска обявяване на недействителност по чл. 135 ЗЗД на апорт/ непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество, нужно ли е знание за увреждане от страна на юридическото лице, в чиято полза е извършена апортната вноска, за да възникне правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД?
При внасяне на непарична вноска в капитала на съществуващо търговско дружество налице ли е възмездност, както и договаряне по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД?

Допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД срещу сделка с недвижим имот, когато сделката е сключена след наложена възбрана върху същия имот, но за обезпечение на друго вземане?

Промяната в постоянния адрес на ответника - длъжник, настъпила след датата на подаване в местно компетентния заповеден съд на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и преди предявяването на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК, съставлява ли по смисъла на чл. 120 ГПК промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност и основание ли е за препращане на делото по възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК?

Относно допустимостта на установителен иск по чл. 694 ТЗ по отношение на обезпечение или привилегия на вземане, заявено в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.

Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземане, произтичащо от договор за заем, сключен с финансова институция, в който договор се съдържа уговорка, че целият заем става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, но чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора – финансова институция?

Кои лица следва да се приемат за заинтересовани по смисъла на чл. 22 ПВ – лицата, които са пряко обвързани от ипотеката /ипотекарните длъжници/ или техен правоприемник, включително и кредитополучателят или всяко лице, което може да докаже правен интерес от заличаване на ипотеката, в това число и хирографарен кредитор, който е насочил принудително изпълнение към ипотекирания недвижим имот?
След изтичането на десетгодишния срок на вписването на ипотеката, вписването губи ли автоматично своя ред и респективно, губи ли се автоматично противопоставимостта на ипотеката спрямо трети лица, ако същата не е вписана наново или не е заличена?

Кога въззивният съд е длъжен да обсъди нови фактически твърдения, както и да допусне нови доказателства по делото?

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл. 422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничение на падежирани и непадежирани погасителни вноски в заявлението на чл. 417 ГПК и в исковата молба само за падежираните неплатени вноски, чиято изискуемост е настъпила преди датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗЗД по отношение на търговски сделки или прилагането й е ограничено до гражданско-правните отношения?

Допустимо ли е предявяването на нов иск за разликата над размера на частичния иск до пълния размер на претендираното вземане в случай, че предявеният преди това частичен иск е бил уважен частично?

Ако при сключване на трудов договор работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, налице ли е основание за признаване на уволнението за незаконно?

Допустим ли е иск по чл. 60а ЗБН срещу длъжник на банката – лизингово дружество – кредитополучател по договор за банков кредит за „връщане на получено имущество“, придобито със средства по договора за кредит, отпуснат с цел закупуването му и отдаване под лизинг?

Относно допустимостта на предявен иск за установяване на нищожност на арбитражна клауза.

Относно тълкуване на клаузите на договора и задълженията на въззивния съд за произнасяне по спорния предмет на делото. Относно съответствие на въззивния акт с разрешенията по т.17 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 108/22.07.14г. по т.д.№ 2418/13г. на І т.о.

Относно задължението на въззивния съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил.

За възможността ипотекиран за чужд дълг недвижим имот да бъде продаден /прехвърлен възмездно/ срещу поето от купувача задължение да отговаря за дълга до размера на прехвърлените му права, както би отговарял и ипотекарният гарант - продавач (в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните (в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

Налице ли е възползване, респективно обогатяване, по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД, когато купувачът по унищожения договор е заплатил цената на имота, същата не е реституирана, а впоследствие е продал имота на трето лице на същата цена преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора? (в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).

Как следва да се определи това, от което се е възползвал отчуждителят, по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД и релевантно ли е, дали има обогатяване на ищеца, съответно обедняване на ответника при разместване на благата, когато се иска осъждане на купувача на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД и последният е заплатил на продавача цената по унищожения договор, която не е реституирана, а впоследствие е продал имота на трето лице преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора? (в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Следва ли съдът да съобрази, при преценката си за основателността на компенсаторното обезщетение по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, едно такова обогатяване на ищеца за сметка на обедняването на ответника, при направено възражение в този смисъл? (в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Дали съдебното решение за унищожаване на договор за покупко-продажба на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД има обратно действие по отношение на страните по сделката, към деня на сключването й? (в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Могъл ли е купувачът да прехвърли собствеността на последващия приобретател; при положение, че съдебното решение за унищожаване на договор за покупко-продажба на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД има обратно действие по отношение на сраните по сделката, към деня на сключването й? (в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Налице ли е отчуждаване по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД - в тази хипотеза с какъв иск трябва да защити интереса си продавача по унищожения договор-допустим ли е и евентуално основателен ли би бил искът по чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД ако имотът е прехвърлен възмездно преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижим имот, при положение, че продавачът може да ревандикира имота от третото лице, тъй като купувачът по унищожения договор не е могъл да прехвърли собствеността? (в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Допустимо ли е разширително тълкуване на разпоредбата на пар. 26, ал. 3 ПЗРЗИДЗА /отм./, изразяващо се в допускане на обратно действие на нормата след като в същата или в друга такава не е визирано такова изключение и действието й изрично е регламентирано за в бъдеще, за конкретно определен срок, чието начало започва с изтичането срока на процесните договори, определящи исковия период в настоящия процес? Допустимо ли е разширителното тълкуване на административните актове издадени от Министър на финансите, изразяващи се в допускането им на обратно действие, след като в същия този административен акт или в друг действащ към този момент нормативен акт не е визирано това изключение, като действието им изрично е регламентирано за в бъдеще, за изрично определен срок, чието начало започва с изтичане срока на процесните договори определящи исковия период в настоящия процес? Следва ли въззивният съд да се произнесе в мотивите на своето решение отменяйки първоинстанционното такова относно това кои факти, които са от значение за делото не са изяснени, кои фактически констатации на първата инстанция не са основани на доказателствата по делото, кои изводи не са обосновани и кои са незаконосъобразни. Несъобразяването на оспореното решение с изискванията на ППВС № 7/27.12.1965 г. води ли до определянето на оспореното решение като необосновано и противоправно?

Налице ли е валидно изразена воля за про­мяна в предназначението на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост при липса на конкретизация в какво се състои промя­ната и възможно ли е осъществяването й въз основа на бланкетно изразе­но "принципно съгласие" на собствениците на останалите самостоятелни обекти?

Допустимо ли е съединяване при условията на евентуалност на установителен иск, основан на настъпила преди заповедното производство предсрочна изискуемост, с осъдителен иск, основан на предсрочна изискуемост, настъпила с получаване на обективирано в исковата молба изявление?

Какви са предпоставките и реда за извършване на ново вписване на договорна ипотека в хипотезата на чл. 172, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 18, ал. 4 ПВ?
Допустимо ли е новото вписване да се извърши за по-малка сума, представляваща остатъка от вземането, обезпечено с ипотека?

Дали чл. 38, aл. 2 ОУ за пренос на ел.енергия през ел.мрежите на АД е нищожна правна норма?

Относно задължението на съда да отдели спорното от безспорното съгласно изискванията на чл. 109, ал. 2 и ал. 4 ГПК/ отм./. Дали след като установи, че ищците са собственици на вещта, предмет на иска за ревандикация, съдът може да уважи същия само в установителната му част и при липса на доказателства ответниците да владеят имота, да го отхвърли в осъдителната му – за предаване на владението ?

Относно последиците от вписването на исковата молба по предявен иск с правно основание чл.33,ал.2 ЗС,ако след вписването е предявен иск за разваляне на договора, в който предявилото иска по чл.33,ал.2 ЗС лице желае да встъпи и решението,с което договорът е развален е влязло в сила преди приключване на устните състезания и постановяване на решението в производството по чл.33,ал.2 ЗС,както и за последиците на решението за разваляне на договора за правата на лицето,предявило иск по чл.33,ал.2 ЗС.

Относно определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Относно джирото е единственият способ за прехвърляне на вземането по запис на заповед, съдът се е произнесъл в противоречие с Р по т.д. 29/2010 на ВКС, както и с решения на ВТОС и Бургаски ОС, но последните две не са представени.

При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността?

Обема от права на собственика на терена и обема от права на суперфициарния собственик по отношение на дворното място,в което е построена сградата?

Следва ли то да бъде кредитирано доколкото по делото няма данни в противен смисъл и когато ответникът по ревандикационен иск е направил възражение за придобиване на имота по давност това достатъчно ли е съдът да приеме,че той владее имота,щом няма данни да го владее някой друг?

Относно давностният срок за искове по Конвенцията, съдът се е произнесъл в противоречие с Р № 62/25.01.2002 г. по гр.д. № 891/2001 г. на ВКС-V г.о., с което е прието, че по спор за превозно възнаграждение, срокът на погасителната давност е този по чл. 32, ал. 1, б. “в” от Конвенцията – 1 г., и началото му се поставя със сключването на договора и то след изтичане на три месеца от тази дата.

Относно възможността в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД наред с реалното изпълнение на паричното задължение и на обезщетението за забавата му, на кредитора да бъде присъдена и договорна неустойка за неизпълнение, както и за критериите, при които неустойката за неизпълнение следва да се преценява, като противоречаща на добрите нрави.

Относно обхвата на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и понятието “трудоустроено лице” по смисъла на тази разпоредба.

Представлява ли записването в емлячен регистър ,което не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такова писмено доказателство,т.е. необходимо ли е посредством изброените в чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ доказателства да бъде установено осъществяването и на конкретен придобивен способ ?

Относно правната природа на решението на ОСЗ /ПК/,с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ,противопоставимостта на това решение на трети лица, разпределението на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване при направено оспорване на това решение,както и определяне предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест при наведени доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Относно писмените доказателства,посредством които в производство по чл. 11, ал .2 ЗСПЗЗ е допустимо установяване принадлежността на правото на собственост върху заявени за възстановяване земеделски земи към патримониума на наследодателя и по-специално по въпроса представляват ли извлечението от емлячен регистър и данните по картен материал,които не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такива писмени доказателства.

Относно съвместен принос при придобиване на имущество от съпрузите по време на брака.

Относно касационната жалба е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като съгласно чл. 386, ал. 3 ГПК

Законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се установи неравноправният характер на клауза в договор, сключен с потребител в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т. е. клауза, чрез която се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите; 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Представлява ли неподаването на декларация пред ОД на ДФ „Земеделие” основание за налагане на санкции по договорите за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж, сключвани между ДФ „Земеделие” и земеделските производители?

От кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, предмет на образувано изпълнително дело, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./, респ. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /2008г./?

За правомощията и задълженията на въззивния състав при неправилна правна квалификация в доклада по чл. 146 ГПК, когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснати съдопроизводствени нарушения във връзка с доклада?

Относно задължението на въззивния съд при повторно разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС по изясняване на спора от фактическа страна и събиране на доказателства, както и относно приложението на материалния закон. Относно задължението на въззивната инстанция да постанови решението си след преценка на всички относими доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните.

В кои случаи и при какви предпоставки клауза за договорна неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и нищожна ли е поради противоречие с добрите нрави договорна мораторна неустойка, уговорена като конкретна сума за всеки месец на забава, без да е предвиден краен срок за начисляването й ? Длъжен ли е съда да обсъди всички обстоятелства по делото, които са от значение за спорното право ?

Относно мотивиране на въззивното решение, въз основа на факти и обстоятелства, които не са посочени от ищеца в исковата молба.

Дали недопустимостта на главния иск е основание за прекратяване на производството по отношение на предявения при условията на евентуалност иск?

При явно нарушаване на запазената част от наследството от страна на самия наследодател, налице ли е правната възможност на наследника по закон да поиска отмяната на разпоредбите, с които е ощетен? С отказът на съда да постанови приемане на наследството по опис не се ли нарушава правото да законния наследник да получи обезщетение от лицето, в полза на което е направен заветът до размера на накърнената запазена част? Какъв е срокът за определяне на времето по чл. 30 ЗН Достатъчен ли е актът на завещанието или следва да има акт за обявяването му, евентуално за вписването му и за противопоставянето му на наследника по закон? На какво основание съдът е приел, че жалбоподателят е пропуснал преклузивния срок за приемане на наследството по опис? Как следва да бъде разрешен въпросът за конкуренцията при наличие на издадено удостоверение за приемане на наследството и правата на заветниците? Как следва да се броят сроковете по чл. 30 ЗН при наличие на нарушаване на запазената част и били могло да се направи извод за по-благоприятно третиране на заветниците?

Относно отговорността на общината, която е придобила по силата на чл. 11 ЗН жилищен недвижим имот, по предявен осъдителен иск въз основа на облигационно отношение между кредитора и наследодателя – длъжник, който впоследствие е починал.

Относно елементите от фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и за съотношението му с основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

Следва ли при определяне на жилищната нужда на семейството, съгласно чл. 7, ал.2 НПЖДЖФПНС, да се преценява отделно жилищната нужда на пълнолетните деца, ако не са задомени?

Нищожен ли е поради липса на съгласие договор за наем на недвижими имоти при общо определена за всички имоти наемна цена, при липса на уговорена наемна цена за всеки отделен имот? Може ли да е налице частична недействителност на клаузи, които не засягат същественото съдържание на един договор, когато липсват императивни правни норми, които да ги заместят?

Дали лицето заемащо длъжността „Председател на ТЕЛК” е част от ръководството на съответното лечебно заведение, към което е структурирана комисията, по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ и приложима ли е по отношение на него възможността за прекратяване на трудовото му правоотношение по реда на чл. 328, ал. 2 КТ?

От кой момент възниква задължението на наемателя да заплаща наемната цена – дали от момента на предоставянето на наетата вещ от наемодателя на наематели или от момента на сключването на договора, независимо от това дали е изпълнено задължението на наемодателя за предоставяне на наетата вещ?

Децата на купувача, които са пълнолетни, но не са задомени, не са членове на семейството, поради което техните жилищни нужди не подлежат на съобразяване при продажба на жилището.

Налице ли са три различни самостоятелни основания, визирани в чл. 90, ал. 1 ЗКИР относно заличаване на вписано обстоятелство?
Установяване нищожност на нотариално удостоверяване представлява ли самостоятелно основание за заличаване на вписване в търговския регистър поради недействителност на същото?
Допустим ли е самостоятелен иск за установяване нищожност на вписване?

Дали в хипотеза на невнесена дължима от ищеца държавна такса, която е следвало да бъде събрана съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК предварително /при предявяването на иска/, принудителното й събиране по чл. 77 ГПК с постановеното по делото решение е обусловено от изхода на спора, съответно дали в тази хипотеза ответникът при неблагоприятен за него изход на делото дължи на ищеца разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК за невнесената от него, но присъдена в полза на бюджета държавна такса?

Противоречи ли уговорката по т.8.1 от процесния договор по С. на повелителните норми на закона и могли ли са страните свободно да определят съдържанието на договора при положение, че законодателят не е ограничил автономността на волята на страните?
Предвид т.8.1 от договора от кой момент е възникнало задължението на ползвателя по договора да върне получената по договора сума, т.е. от кога тече погасителната давност-деня на плащане по договора или деня в който ДФ Земеделие е узнал, че ответното Е. е представило документи с невярно съдържание?

Допустимо ли е в производството по трудов спор съдът служебно да основе своето вътрешно убеждение на непосочени от ищеца-работник фактически основания, за които в доклада на съда по чл. 146 ГПК липсват указания за доказването им?

Относно молбата за отмяна се обосновават с довод , че страната е била лишена от възможността да упражни ефективна защита по делото в резултат на нарушени правилата за връчване на съдебни книжа и по конкретно на допълнението към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Относно молбата за отмяна се обосновават с довод , че страната е била лишена от възможността да упражни ефективна защита по делото в резултат на нарушени правилата за връчване на съдебни книжа и по конкретно на допълнението към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Дали установеното незаконно строителство, извършено при отклонение на строителните правила и норми /неспазено отстояние от регулационната линия/ ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота, според предназначението, отдадено му от засегнатия собственик на съседен имот, предпоставящо защита по чл. 109 ЗС на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие или вредно отражение върху правото на собственост, както и дали в такива случаи засегнатият собственик следва да установи и в какво се изразяват пречките за ползването по предназначение ?

Дали установеното незаконно строителство, извършено при отклонение на строителните правила и норми /неспазено отстояние от регулационната линия/ ограничава, смущава или пречи на допустимото пълноценно ползване на имота, според предназначението, отдадено му от засегнатия собственик на съседен имот, предпоставящо защита по чл. 109 ЗС на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие или вредно отражение върху правото на собственост, както и дали в такива случаи засегнатият собственик следва да установи и в какво се изразяват пречките за ползването по предназначение ?

Приложим ли е пар. 2 Наредба № 1/2004 в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК?

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото на разваляне на договор по чл. 87, ал. 1 или 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението?

Следва ли пълномощното за гласуване пред О., да бъде изрично, като установява конкретно за кое събрание се отнася, точките от дн.ред и начина на гласуване, или може да бъде и общо?

От кой момент възниква фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж за тези, на които е учредено право на строеж от собствениците /на терена/ и от същия момент ли започва да тече този срок за добросъвестните приобретатели? Ако не е реализирано правото на строеж за долния етаж, започнал ли е да тече срокът за погасяване по давност /на правото на строеж/ за етажа над него?

Налице ли е закриване на част от предприятието когато минимална част от дейността, осъществявана от закритото звено, продължава да се осъществява от друго звено, но не като основна, а като допълнителна дейност?

Следва ли да се свързва периодът на извършване на престъплението, предпоставка за започване на проверката по закона /З./, с момента на придобиване на имуществото, предмет на искането за отнемане, или тази връзка трябва да се преценява логически за всеки конкретен случай, с оглед установените по делото факти? Следва ли да се отнеме в полза на държавата имущество като придобито от престъпна дейност, закупено по време на брака в режим на СИО, ако приносът за придобиването му от страна на другия съпруг се изразява преимуществено в полагане на личен труд, грижи за децата и домакинството ?

Следва ли да се приема, че волеизявлението за едностранно прекратяване на трудово правоотношение от страна на работник може да се извърши с конклудентни действия, а не с едностранно писмено изявление, достигнало до знанието на работодателя ? Следва ли да се счита, че работодателят е узнал за изявлението на работника за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, когато същото е отправено не лично до законния представител на дружеството, а до друг служител без представителна власт, макар и същият да е бил ръководител на работника ? Следва ли съдът да присъжда разноски в полза на ищеца – работник, когато безспорно е установено, че трудовото възнаграждение, което същият претендира е надлежно начислено във ведомостите за заплати, но той не е предприел никакви действия да потърси и поиска възнаграждението си ? Следва ли ръководителят да кани работник, чието трудово правоотношение е прекратил да получи дължимото му се възнаграждение, когато в прекратения трудов договор са уговорени срокове за неговото заплащане ? Следва ли първоинстанционният съд в условията на бързо производство да приема писмени доказателства по делото, когато същите са представени след изтичането на изрично указан с писмено разпореждане за изготвен писмен доклад по делото срок ? Допустимо ли е съдът да извлича правни изводи и основе съдебния си акт на неприето по делото доказателство, като в съдебния протокол е извършил единствено констатация за вида и датата на документа, но е лишил ответника от правото да оспори същия ?

За вида и характера на действията, с които следва да бъде демонстрирано намерението за своене от страна на съсобственик.

Как следва да се определят квотите, когато наследяват лица, които са в различна степен на родство с общия наследодател?

Завършена ли е административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по ЗСПЗЗ, ако към решението на поземлената комисия не е приложена издадена или заверена от този административен орган скица на имота ? Дали вписването на правопораждащия правото на собственост акт има защитно действие при липса на конкуренция между приобретатели, които черпят права върху спорния имот от един и същ праводател?

Допустимо ли е страните по трудов договор да уговорят в него възнаграждение основаващо се на клаузи от Н. от 2003 г. и при наличието на подписан договор между работодателя и НЗОК ?

за възможността предмет на спор между лица,позоваващи се на възстановяване на собствеността по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и лица, позоваващи се на придобиване на собствеността по реда на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ да бъде реална част от имот,която не е обособена като самостоятелна по плана на новообразуваните имоти; за изискванията,на които трябва да отговаря сградата,за да се приеме,че възниква правото на придобиване на собствеността по реда на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ както и по въпроса дали лицата, позоваващи се на придобиване право на собственост по реда на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ имат качеството добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС ако е прието,че липсват предпоставките за придобиване правото на собственост по реда на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Относно началото на давностния срок при вземането за неустойка, когато в договорът-чл. 40, ал. 1, е посочено, че същата се дължи след покана, съдът се е произнесъл в противоречие с Р № 103/8.10.2009 г. по т.д. № 68/2009 г. на I т.о..

Дали забраната за разпореждане с обособена част, предмет на приватизационен договор по чл. 35 ЗППДОП-отм., е съществен елемент от същия и дали следва да се прилага чл. 87, ал. 4 ЗЗД ?

Законосъобразно ли е в устава на кооперацията да има изисквания към член-кооператорите да предоставят за обработване в кооперацията собствената си земеделска земя, която не ползуват лично? Противоречи ли подобно изискване на чл. 31, ал. 4, /т. 1/ ЗК? .Следва ли в покана за ОС, когато се изключват член-кооператори, да се изписват техните имена, нарушения, основание и др.? Кое от двете решения следва да се гласува като т.1 от дн.ред-по чл. 8, ал. 2 или по чл. 13, ал. 3 ЗК? Нарушение ли е на материалния закон гласуването ан блок за изключване на член-кооператорите? Гласуването на някой от подлежащите на изключване при вземане на решение от ОС за неговото изключване води ли до недействителност на решението?

Относно доказателственото значение на извършените в емлячен регистър отбелязвания и за доказателственото значение на протокола на Т.-комисия по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ в частта,с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което искът е отхвърлен за нива с площ от 1.4 дка в м.”Л.”,землището на [населено място]; нива с площ от 6.7 дка в м.”Л.”,землището на [населено място];лозе с площ от 4.5 дка в м.”Г. с.”,землището на [населено място]; нива от 1 дка в м.”М.”,землището на [населено място]; нива от 4 дка в м.”Х. а. д.”,землището на [населено място]; нива с площ от 1.8 дка в м.”Б.”,землището на [населено място] и нива с площ от 3 дка в м.”Б.”,землището на [населено място].

Относно обвързаността като наемател на страната, която и е ползвала обекта предмет на договаряне и е заплатила наемната цена за първия месец на ищеца , но писмен договор за наем не е подписан.

Относно неустойка за разкрити, но неосигурени работни места.

Относно начина по който може да се реализира отговорността на банката под формата на обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията на банката по договора за банкова касетка при необявено от ползвателят съдържание като е взето в предвид и обстоятелството, че не е налице и относима съдебна практика/задължителна и казуална/ по тези въпроси.

Относно приложението на ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ и легитимацията на страните по спора.

Кои са елементите на основанието “съкращаване в щата” по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и включват ли същите като условие за законност на уволнението специалните изисквания на нормативните актове , в случая на тези в системата на народната просвета – чл. 65, ал. 5 от Наредба №4/2003 г. за документите в системата на народната просвета и чл. 147, ал. 1, т. 14 ППЗНП и чл. 147, ал. 1, т. 15 ППЗНП? Задължителен ли е Отрасловия колективен трудов договор, подписан от министъра на образованието за всички държавни и общински училища в системата на народната просвета и обвързан ли е работодателят в случай съответното училище с договореностите в този договор? Приложима ли е правната норма на чл. 333, ал. 4 КТ когато в КТД, в случая ОКТД за отрасъл “Образование” е договорена процедура при прекратяване трудовите договори на основание “съкращаване в щата”, но не се изисква съгласие от синдикалното ръководство, а становище, което както в настоящия случай не е искано ?

Относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действие по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.

Налице ли е разлика между съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ становище на синдикалния орган, с оглед същата разпоредба ?

Може ли да се допусне делба при квоти,различни от посочените в разрешението на районния съд,дадено по реда на чл.73 СК/отм./ и по въпроса дали е допустимо да се тълкува волята на страните по начин,различен от презумпцията на чл.30,ал.2 ЗС при условие,че страна по сделката наред със своя законен представител са и малолетни или непълнолетни деца,който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото?

Дали прилагането на скица към решение на ПК/сега ОСЗ/,постановено на 12.05.1998г. е задължителен елемент от производството то възстановяване на собствеността и легитимира ли решението заявителите като собственици на имота,ако такава скица не е била приложена с оглед действуващата към тази дата редакция на чл. 18 б „ж“, ал. 1 ППЗСПЗЗ?

Относно наличието на предпоставките за придобиване по давност на право на собственост по реда на чл. 79 ЗС и по-специално необходимо ли е позоваване на изтеклата в полза на упражняващото фактическата власт върху имота лице давност и възможно ли е наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя придобивна давност,ако приживе наследодателят не е сторил това,както и по въпроса може ли да бъде отменен по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ нотариален акт,обективиращ прехвърлителна сделка.

Относно определение №1001/05.11.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение.

Относно извършените действия, свързани със своене на определен обект и осъщественото по този начин владение на ограниченото вещно право на строеж, както и действия, свързани с придобиване на собственост върху вече построения обект, с оглед приложението на чл. 79, ал. 2 ЗС.

Дали издателят на печатна или електронна медия отговаря като „възложител на работата” по смисъла на чл. 49 ЗЗД за съдържанието на публикувани без редакторска намеса читателски писма, чието написване и изпращане не е възложено от издателя и издателят и авторът на публикуваното писмо не са обвързани с трудово или гражданско правоотношение? Допустимо ли е в две различни производства паралелно да се претендира обезщетение за непозволено увреждане – от издателя на медията като „възложител на работата” по чл. 49 ЗЗД и лично от автора на публикацията на основание чл. 45 ЗЗД; фактическата липса на мотиви към съдебното решение води ли до незаконосъобразност или до нищожност на съдебния акт?

Относно приложимостта на чл. 213, ал. 1 изр. 4 КЗ /отм./ във вр. с пар. 143 ПЗР КЗ за конкретното застрахователно правоотношение.

Относно прилагането на правилата на чл. 133 ГПК /2007г./, чл. 146, ал. 2 ГПК, правомощията на въззивния съд да не възприеме наличието на преклузия по чл. 133 ГПК, приложена от първоинстанционния съд и процесуалната възможност на ищеца да представи нови доказателства.

Относно елементите от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП / отм./

Има ли правен интерес от установяване на това, че Ж. “Български художник” не е собственик на апартамента при съобразяване на обстоятелството, че ищците осъществяват фактическа власт върху него?

Относно приложението на чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ, които са значими за изхода на спора и разрешаването им от въззивния съд в обжалваното решение е в противоречие с приложената съдебна практика на ВКС, а именно, че за всяко едно от нарушенията на трудовата дисциплина, послужили за издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение следва да се изслуша служителя или да се изискат от него писмени обяснения.

Относно предмета на иска по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ, за доказателствените средства, тежестта на доказване и доказателствената сила на писмените доказателства в това производство и за правните последици от невписването в декларацията по У. от 1949 г. на имот, придобит с нотариален акт от 1934 г. и вписан в партидната книга на кооперативния ревир към 1948 г.

Допустимо ли е съдът в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да се произнася по валидността на решенията на ПК/сега ОСЗ/ и на тази основа да формира извода си за основателността на иска?

Доказателствените средства, тежестта на доказване и доказателствената сила на писмените доказателства в това производство и за правните последици от невписването в декларацията по У. от 1949 г. на имот, придобит с нотариален акт от 1934 г. и вписан в партидната книга на кооперативния ревир към 1948 г.?

Относно приложение на процесуалните правила на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, задължаващи решаващия съд да отдели спорните от безспорните по делото факти и обстоятелства и да преценява събраните в процеса доказателства с оглед спорните по делото факти, твърденията и доводите на страните, както и относно установяване елементите от фактическия състав на чл. 109 ЗС за успешното провеждане на негаторния иск като средство за защита правото на собственост срещу неоснователни действия, които препятстват упражняването на това право.

За собствеността на енергийните съоръжения и за начина за получаване на обезщетения за тях.

Дали предявилият иска по чл. 31, ал. 2 ЗС съсобственик е длъжен да изрази в писмената покана желание за реално ползуване на съсобствената вещ и представлява ли това предпоставка за уважаване на предявената по този ред претенция?
Има ли значение за основателността на претенцията обстоятелството могъл ли е упражняващият фактическата власт съсобственик да извлича полезните свойства на вещта с оглед нейното състояние, т.е. доколко състоянието на вещта е позволявало тя да бъде ползувана по предназначение?

Относно характера и формулирането на правните въпроси за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Относно кръга от лицата, в полза на които може да бъде установено правото на собственост по реда на чл. 3, ал. 2 З., както и за доказателствените средства, посредством които може да се установи принадлежността на правото на собственост върху гори преди одържавяването им по смисъла на чл. 13, ал. 3 З. и в частност дали Дневник на идеалните имуществени дялове на ГПК „Орехово” от 1941 г. – 1942 г. е такова доказателство, както е прието в представени с жалбата преписи от решения на Чепеларски районен съд с посочени номера, дати и дела от 2007 г.

Относно кръга от лица,в полза на които може да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗВСГЗГФ /подлежат ли на възстановяване гори,които са били одържавени след смъртта на един общ наследодател общо,а не на всеки един от неговите наследници/,както и за доказателственото значение на извършените в книгите на горовладелските кооперации записвания по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ,когато същите съдържат записване на дялове на името на починало лице /дали може да се приеме,че подобно записване ползува неговите наследници/.

Дали намаляването на масата на несъстоятелността, поради извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността плащане, е предпоставка то да бъде признато за нищожно?

Отнася ли се пар. 6а ПЗР ЗППДОП /отм./ до случаите, когато кредиторите на приватизиращото се предприятие не са заявили своевременно своите вземания, но в същото време тези вземания са явни за приватизиращото се дружество, за органа по приватизация или за потенциални купувачи?

Относно наличието на пасивна материално правна легитимация по ревандикационния иск по чл. 108 ЗС. В разглеждания случай това е и въпрос за легитимацията по чл. 14, ал. 1 ЗДС /ред. ДВ бр.32/ 2005г./ на лицето, което се намира фактически в имота.

За допустимостта на делбата на компенсационни бонове, дадени като обезщетение по чл. 10б ЗСПЗЗ.

Относно цената на осъществените стокови престации.

Относно точното изпълнение на сключения между страните договор.

Дали уговорената в т. 14 от договора неустойка в размер на петорния наем се дължи еднократно или за всеки месец за периода, през който наетия имот е бил зает от наемателя след прекратяване на договора? Дължи ли се обезщетение за всеки месец за периода, през който наетия имот е бил зает от наемателя след прекратяване на договора на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД или се дължи само уговорената в т. 14 от договора неустойка?

Относно изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с постоянната практика на ВКС. Относно атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК/.