чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК

Действа ли въззивната инстанция като неограничен въззив в производството по обжалване на отказите на съдиите по вписванията и длъжна ли е да обсъди и вземе предвид и доказателствата, относими към редовността на заявлението, които са представени в надлежно заверен вид за пръв път с частната жалба срещу постановения отказ за вписване?

За съществуващите енергийни обекти към влизане в сила на ЗЕЕЕ, чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕ установява ли се винаги законов сервитут, или той е правна възможност, която възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането му и нормите за безопасност?

Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лице, извън кръга на лицата, определени с ППВС № 4/1961 год. и ППВС № 5/1969 год., причинени от смърт на близък?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?

За задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с всички останали доказателства по делото, като оцени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и да изложи мотиви защо го кредитира или не го приема.

Допустимо ли е при действието на чл. 59 ЗТСУ /отм./ придобиването на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Съществуването на обезпечителните мерки е функционално свързано със съществуването на правото на иск, с което се защитава накърнено материално право. При липса на иск, то и обезпечението няма как да бъде допуснато, съответно търпени наложените с него обезпечителни мерки. Те не изпълняват регламентираната от закона функция да улеснят реализиране на твърдяното да е накърнено материално право при бъдещо позитивно решение по предявения иск.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустим ли е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, когато същият е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, но ищецът не е представил доказателства за това съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК, а издадената заповед за изпълнение не е обезсилена от заповедния съд?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

С какви доказателствени средства и как се установяват в исковото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, както и искането и даването на обяснения по чл. 193 от КТ за тези нарушения?

Относно обхвата и критериите за извършване преценката на съда дали страната разполага с достатъчно средства да обезпечи заплащането на държавна такса и разноски в производството.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Съществува ли за ищеца по иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, предл.3 (респ. чл. 97 ГПК /отм./ вр. чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./) правен интерес от това да насочи иска си не само срещу дружеството, по чиято партида е вписано твърдяното несъществуващо обстоятелство, но и срещу правния субект, претендиращ права върху дяловете от капитала на същото дружество (приобретателя по договора, за който се твърди, че е нищожен), за да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение?
Пасивно легитимиран ли е да отговаря по иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, предл. 3 (респ. чл. 97 ГПК /отм./ вр. чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./) правният субект, претендиращ права върху дяловете от капитала на същото дружество (приобретателя по договора, за който се твърди, че е нищожен), за да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие?

Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Какви са последиците за страната от неизпълнение на неправилни, неясни или ненадлежно съобщени указания на съда за отстраняване на нередовност на въззивна жалба?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на въззивния съд, като инстанция по съществото на спора, да обсъди всички доводи и възражения на страните, да анализира всички доказателства по делото и да посочи на кои от дава вяра, кои не кредитира и защо и да постанови решението си след съвкупната им преценка.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на съда да назначи и служебно експертиза, когато са събрани доказателства, но поради липса на специални знания не може да ги прецени и да направи относими към спора обосновани изводи, т.е. когато делото е останало неизяснено поради тази причина.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Преклудирани ли са възраженията и доказателствените искания на страна в процеса, която оспорва истинността на документ пред въззивната инстанция, когато документът е представен пред първата инстанция, но не в оригинал или в заверен от страната препис, а бива заверен в резултат на указания, дадени от въззивния съд и след представянето на документа в заверен препис насрещната страна е направила доказателствени искания?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е преюдициалност между изхода на административно дело, по което се обжалва решение на КЕВР, определящо нетно специфично производство /НСП/ за определен вид обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници и гражданското/търговското дело, в което се претендира заплащане на произведена електрическа енергия над НСП по преференциална цена?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За отговорността на ответника по иска за сторените от ищеца разноски за производството в хипотезата на отказ или оттегляне на предявения иск поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, т.е. в хода на висящия исков процес.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложимостта на процесуалните правила на ЗОДОВ, включително и на нормите, определящи размера на държавната такса в производството по ЗОДОВ, към исковете за обезщетение за вредите, причинени от публични институции в резултат на нарушаване на правото на ЕС.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на въззивния съд да изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, в т. ч. изявленията на противната страна, наличните писмени и други доказателства, от които произтича спорното право, а също така да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни факти за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото?

Подлежат ли на доказване твърдени от ищеца и признати от ответника факти и обстоятелства, които са обявени от съда в доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1 ГПК, т. 3 и 4 за безспорни и ненуждаещи се от доказване, и по които страните не са спорили в първоинстанционното производство? Възможно ли е въззивният съд да приеме с решението си за спорни определени факти и обстоятелства, ако същите са били надлежно отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване в доклада по делото съгласно чл. 146, ал. 1 ГПК, т. 3 и 4?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Към кой момент следва да се преценява трайната липса на качества у работника, послужили като основание за уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и работодателят може ли да се позове на пропуски в работата на работника/служителя, установени за минал период от време, за да приеме, че той допуска същите пропуските при изпълнение на трудовите си функции и през следващите години?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Неоснователно действие на съсобственик на поземлен имот - ответник по чл. 109 ЗС, ли е установено трайно продължително фактическо положение на необезпокоявано ползване на собствена жилищна сграда в имота, построена преди ищецът да придобие право на собственост върху идеална част от същия имот?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

В кои случаи е приложимо уреденото в чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ основание за прекратяване на трудовия договор с работника или служителя, следва ли заповедта за прилагането му да бъде мотивирана и какво съдържание следва да има заповедта, за да бъде изпълнено това изискване?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Наличието на граждански брак между председател на арбитражна институция и представител на лице, което е страна по арбитражна клауза, означава ли, че арбитражният съд е изначално (а priori) небезпристрастен; приложими ли са в тези случаи разпоредбите на чл. 22, ал. 1 ГПК, т. 2 и т. 6; и води ли това до нищожност на арбитражната клауза поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Намира ли приложение изискването на чл. 177 ТЗ за упражняване на правата на акционерите върху съсобствени акции заедно, чрез определяне на общ пълномощник по отношение на правото на участие в ОСА и в гласуването на въпросите по дневния ред?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определяне на степента на съпричиняване на вредоносния резултат.

За задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

В кой момент трябва да е налице липсата на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, кога трябва да се е проявила тази липса и за какъв период от време трябва да е налице за да може работодателят да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, както и може ли да се приложи това основание за уволнение в случаите когато неефективното изпълнение на работата се дължи на субективно отношение на работника или служителя и от значение ли е за това основание това дали липсата е била налице през целия период посочен в заповедта за уволнение или само за част от него, както и продължителността на трудовия стаж на работника или служителя на съответната длъжност, и как следва да бъде съобразявана атестационната оценка на служителя, при наличието на съществуващата в администрацията система на атестиране на служителите, както и за това какви са правомощията на съда при оспорването на прекратяването на трудовото правоотношение на това основание по съдебен ред?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК и пределите на допустимата проверка на правилността на първоинстанционното решение, предвид ограничението на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При повдигнат спор за подсъдност между административен съд и граждански съд на конкретно основание, по който смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е дал разрешение, следва ли съответния съд, който е определен като компетентен да разгледа спора и на който е изпратено делото, да преценява отново своята компетентност относно същото основание или е обвързан от постановения от ВКС и ВАС акт, с който делото му е изпратено за разглеждане по подсъдност и компетентност?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди всички събрани доказателства по делото, както и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

1. При наличие на констативен нот. акт за придобиване по регулация части от недвижими имоти по реда на ЗПИНМ /отм./, установяващ заплащане на паричното обезщетение за придаваемите по дворищнорегулационен план место, установява ли се по безспорен начин придобиването на придаваемите по регулация места? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Кой е легитимиран да иска издаване на констативен нотариален акт за установяване право на собственост, придобито на основание дворищен-регулационен план? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предл. 1, и задължен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни обстоятелства, които обуславят размера на това обезщетение, както и да изложи мотиви за тяхното значение?

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложимия процесуален ред, по който се разглеждат искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС по чл. 4, пар. 3 ДЕС, и за надлежния ответник по тези искове.

Дали е релевантен към определяне на обезщетението за лишаване от ползване факта, че навършилото пълнолетие дете на съсобствениците – бивши съпрузи живее в съсобствения имот, за който неползващият жилището бивш съпруг притендира обезщетение съобразно квотата си?

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз?

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Относно обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.?

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Относно правомощията на Общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност да взема решение за ограничаване правата на управителя по чл. 141, ал. 1 ТЗ и чл. 142, ал. 2 ТЗ.

За критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Предстои добавяне на анотация.

Изискуемо ли е, по смисъла и в хипотезата на иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката-кредитор по реда на чл. 418 ГПК вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ?

Относно елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнителните признаци на владението.

Дали първоинстанционният съд служебно трябва да предприеме действия за отстраняване на констатирана нередовност на въззивната жалба и ако е предприел такива, като е дал конкретни указания на страната в тази насока и е определил срок за изпълнение, вследствие на което страната е предприела съответните действия, а първоинстанционният съд е приел, че нередовностите на въззивната жалба са били отстранени и е изпратил делото за въззивно разглеждане то допустимо ли е въззивната инстанция да игнорира всичките тези действия на първата съдебна инстанция и страната, без изрично да ги приема за опорочени и да разреши материалноправния спор, без да разгледа и да обсъди изпълнените от страната указания на първата инстанция?

За задълженията на въззивния съд по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК и мотивиране на решението.

Предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?

Относно лимита на отговорността на превозвача за липсваща стока по чл. 23, пар. 3 Конвенция CMR (Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки).

Има ли процесуална легитимация държавно ведомство, на което е предоставено оперативно управление на държавен имот по реда на НДИ /отм./, да предяви иск за признаване на правото на собственост на държавата като се позове освен на предоставено право на ползване, и на придобивна давност, когато липсват документи, установяващи точното местоположение на имота, но ведомството го владее от момента на предоставянето, застроило го е и липсва противопоставяне на трети лица и държавата повече от 50 години, а самата държава участва в исковия процес по повод собствеността на предоставения имот като трето лице – помагач и поддържа становището за придобивна давност?

Относно критериите за приложение на принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз по неприключили до влизането в сила на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ.бр.94/29.11.2019г.) производства?

За съпоставката между по чл. 67, ал. 3 КТ и чл. 119 КТ и изискванията към съгласието на работника/служителя в двете хипотези.

Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните и да посочи защо ги счита за основателни или не, както и да обсъди в съвкупност всички доказателства и да посочи защо игнорира някои от тях?

За преценка допустимостта на обжалваното решение по иска по чл. 109 ЗС.

Относно възможността списъкът по ч. 80 ГПК да е инкорпориран в депозирана от страната молба.

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита с предаването му по договор по чл. 19 ЗЗД, намира ли приложение чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическа власт държи имота за себе си, включително след смъртта на продавача по предварителния договор?

Дали е допустим отрицателен установителен иск за собственост, когато ищците обосновават правния си интерес с твърдение, че са собственици, но не само не са доказали това твърдение, но и е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен от тях иск за собственост?

За правото на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителя поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената ел. енергия след изменението на ЗЕ (обн. ДВ., бр. 54/2012, в сила от 17.07.2012 г.) и при действието на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.); при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, отговаря ли купувачът на електроенергия съгласно чл.183 ЗЗД за заплащане на цената на потребената ел.енергия, която е отчетена в неизведен на дисплея регистър на електромера?

Какво е действието на вписаната искова молба, ако решението по нея не е било вписано в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС и пропускането на този шестмесечен срок заличава ли с обратно действие вписването на исковата молба; представлява ли вписаната искова молба тежест върху имота, след като не е от категорията на вещно-правните тежести?

Относно приложението на чл. 286 ТЗ, ал.1 вр. ал.3 в хипотезата на сключен между търговци договор за заем и доказателствената тежест за оборване на презумпцията на чл. 286, ал. 3 ТЗ.

По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Неравноправни ли са клаузите в договорите за банков ипотечен кредит, с които банката едностранно определя размера на лихвения процент и прилагат ли се за тези клаузи изключенията, предвидени в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП?

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период, енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претендира доплащане?

След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ включително; ако бъде установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, купувачът на електрическа енергия дължи ли плащане на реално потребената енергия, за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013 г., с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. дело № 2385/2016 г., по реда на чл. 183 ЗЗД?

Осъдителните искове за изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или за обезщетение от неизпълнение на такъв договор, подведомствени ли са на общите граждански съдилища по силата на пар. 10 ПЗР ЗУСЕСИФ, ал. 3 във с вр. ал. 1 и допустими ли са постановените по тях съдебни актове по установения гражданскоправен съдопроизводствен ред, когато исковата молба е предявена до 25.12.2015 година?

Как следва да бъде прилаган критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД при предявен пряк иск на правоимащи лица с правно основание чл. 226 КЗ /отм./?
Относно приложението на чл. 269 ГПК и обхвата на проверката за правилност на първоинстанционния съдебен акт, вкл. за разграничението между диспозитивното и служебното начало при упражняване правомощията на въззивния съд.

Подведомствен ли е на гражданския съд осъдителен иск за връщане на предоставените суми по договор за финансова подкрепа за проект по програма „Младежта в действие“ поради прекратяването му от страна на Националната агенция при неизпълнение на задълженията от бенефициента?
2. Прилага ли се ЗУСЕСИФ по отношение на средствата, предоставени по програма „Младежта в действие“, създадена с Решение № 1719/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета?

За задълженията на въззивния съд по чл.12 и чл.235 ГПК да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор.
При сключен установителен договор, с който страните декларират и описват съществуващите между тях безспорни правоотношение, следва ли действителното съществуване на вземането по установителния договор да се поставя в зависимост от доказване съществуването на правопораждащите факти, при наличието на които е възникнало вземане, съответно правната квалификация на спора само на установителния договор ли следва да се основава или и на предходните отношения между страните, които са възпроизведени в установителния договор?

За задължението на въззивния съд при връщане на делото от ВКС, да се съобрази със задължителните указания по приложението на закона и за извършване на конкретни съдопроизводствени действия, в т.ч. да постанови решението си след съвкупна преценка на всички доводи на страните и на всички доказателства по делото.
Длъжен ли е съдът да вземе предвид и да прецени субективното отношение на кредитора към изпълнението на длъжника, както и да съобрази обема на полаганите грижи с възрастта, физическото и здравословно състояние и възможността за самообслужване на кредитора?

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ, съответно възможно ли е да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Може ли съдът да се произнесе за незаконосъобразност на заповед за уволнение поради нарушение, което не е въведено от ищеца като основание на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ?
Допуснал ли е нарушение на чл. 193, ал. 2 КТ работодателят, който е наложил дисциплинарно наказание без предварително да е изслушал работника или служителя или да е приел писмените му обяснения, когато тези обяснения не са били изслушани или дадени по вина на работника или служителя?

Имал ли е НЕК ЕАД право като обществен доставчик или като координатор на специална балансираща група, с оглед императивните норми на чл. 93а ЗЕ и чл. 162 от ЗЕ /ред. към ДВ бр.14 от 20.03.2015 г./ и ПТЕЕ /ред. ДВ бр.39 от 09.05.2014 г./ да налага едностранно корекции на подадени прогнозни ежедневни почасови графици спрямо производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, съдържащи информация относно прогнозното количество електрическа и топлинна енергия, която следва да бъде произведена от тях?

Относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при спор за упражняване на родителските права, респ. определяне на режим на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника. Тъй като правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес, той може сам да определи интензитета и обема на търсената защита, включително и чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Само в този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на неговата процесуална, а на материалноправната му легитимация. Когато съдът се произнася по въпроса за принадлежността на правото на ищеца, това обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.

Относно елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнителните признаци на владението.

Какви са предпоставките за редовност на връчването на адресата по реда на чл. 47 ГПК, в редакцията му преди изменението с ДВ бр.86/17г.?

По определението, направено в чл. 38 ЗС, общите части на сграда-етажна собственост обслужват самостоятелните обекти в сградата и предназначението им е да се ползват от всички. Затова съдебната практика приема, че иск по чл. 108 ЗС, предявен от етажни собственици против друг етажен собственик за предаване владението върху общи части би бил недопустим. Защитата при препятстван достъп до общи части е чрез иск за осигуряване на достъп по чл. 109 ЗС. При спор относно това дали част от сградата е обща част или е част от самостоятелен обект на правото на собственост, съдът следва да се произнесе в производството по негаторния иск, като съобрази доказателствата и прецени дали се касае за обща част /по естеството си или по предназначение/, създадена при изграждане на сградата и дали не е извършено преустройство по-късно, в резултат на което общата част да е променила своето предназначение и да се е превърнала в помещение, присъединено към някой от самостоятелните обекти в сградата при спазване на нормативните изисквания за това - чл. 185 ЗУТ, ал.2 и ал.3 ЗУТ, Изменението на предназначението на законно изграден обект, приобщаването му към друг обект или превръщането му от обща част в самостоятелен обект следва да става със съгласието на собствениците и след одобряването на необходимите проекти за това, а при неспазване на тези изисквания не настъпва вещно-транслативен ефект

Има ли качеството на трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ /отм./ пострадалият при ПТП невиновен водач на увреждащото МПС, близките на който имат право на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите"?

Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза“ по смисъла на чл. 146 ЗЗП и дали подписването на договор за банков кредит от потребителя освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращите се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него?

Прилагат ли се разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и чл. 113 ГПК в хипотезата на предявен иск от лизингополучател – юридическо лице с правата на застрахован по чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ срещу застраховател по застраховка „Каско“ на лизингов автомобил?

Установеният в чл.632, ал. 2 ТЗ едногодишен срок за възобновяване на производството по несъстоятелност счита ли се спазен с подаване на молбата, съдържаща искането за възобновяване или в рамките на този срок трябва да бъдат представени и доказателствата, удостоверяващи наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страната, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?

За проверка на допустимостта на въззивното решение предвид диспозитива на първоинстанционния съдебен акт, потвърден с въззивното решение, с който се признават права и на останалите наследници на Л. К. Х., без същите да са ищци по иска за собственост и над притежавания от Н. А. обем права.

Срокът по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е давностен и при констатация за изтичането му исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като възражението за изтекла погасителна давност е правопогасяващо. Давността е въпрос на материалната основателност на претенцията, поради което делото не се прекратява поради недопустимост на иска. Също така в доктрината и съдебната практика няма колебание, че погасителната давност погасява правото на иск, поради което съдът не се произнася по съществото на спора - в случая дали законосъобразно е упражнено правото на уволнение на приложеното от работодателя основание и то при съобразяване на релевираните от ищеца в исковата молба основания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, след като възражението за погасителна давност е прието за основателно.

За процесуалния ред за защита на членствени права на съдружници в събирателно дружество.

Вината елемент ли е от фактическия състав на нарушението злоупотреба с доверието на работодателя; може ли то да бъде извършено по небрежност; задължително ли е нарушението да е извършено с цел получаване на имотна облага, респ. да е получена такава ?
За основателността на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, следва ли работникът/служителят да представи доказателства за оставането си без работа, както и че не е получавал трудово възнаграждение за целия 6-месечен период.

Включва ли се в задължението на съда, регламентирано в чл. 235, ал. 3 ГПК, разглеждане на посочено в исковата молба изявление на кредитор, упражнил преди това правото си по чл. 410 ГПК, че счита задълженията на длъжника си за предсрочно изискуеми?

Допустим ли е иск, предявен от банка по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, в хипотезата на отменено разпореждане за незабавно изпълнение поради липса на активна процесуална легитимация на заявителя по чл. 417, т. 2 ГПК?

Представлява ли територия за рекреационна дейност земята, върху която е изграден почивен комплекс, находящ се в национален парк и прилага ли се спрямо тази територия Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони при определяне на площта, необходима за ползване на почивния комплекс?

Може ли в делбено производство да се обсъжда довод за нищожност на доброволна делба по чл. 17, ал. 2 ЗСПЗЗ / отм. 2002 г./, извършена след решение по чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ /отм/, въз основа на която са постановени решения по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за всеки от съделителите по отделно, съобразно уговореното в делбата.

Представлява ли дискриминация по признак лично положение по-неблагоприятното третиране на лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си?

За разясняване необходимостта от писмено обективиране на постигнатите между страната по делото и нейния процесуален представител уговорки относно предоставяне на правна защита и съдействие и относно стойността на тази услуга, както и за начина на доказване на сторените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Следва ли, в хипотезата, когато въззивният съд отхвърли единия от обективно съединените искове, да бъдат редуцирани съответно присъдените в полза на ответника разноски за първата инстанция?

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Относно задължителното съдържание на договора за заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД и по-конкретно, следва ли същият да съдържа основанието на дълга, който се поема, като част от неговата индивидуализация?

Дали е налице правен интерес за акционер да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ основен актив на акционерното дружество, който договор е сключен от дружеството, в което е акционер, и дали това дава отражение върху имуществените права, инкорпорирани в акцията?

За правомощията на въззивния съд във връзка с установяване на фактическата обстановка.

Съществува ли за страната, която е подала първоначална въззивна жалба срещу неблагоприятната за нея част от първоинстанционното решение интерес да подаде и насрещна въззивна жалба срещу тази част от решението?

При повторно разглеждане на делото във въззивната инстанция и при дадени указания в отменителното решение на ВКС, произнасянето да се извърши при условията на чл.269 ГПК, като е посочен и конкретен юридически факт, който следва да се анализира, необходимо ли е въззивната инстанция да изложи обосновани изводи относно постигнатата действителна договореност на страните по постигнатите действителни облигационни правоотношения?

Дали въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение, когато разпореждането със спорното право е извършено между съделителите /съсобствениците/ на делбения имот в първата фаза на делбата и приобретател е съделител, а не трето на делото лице?

Налице ли е обусловеност между претенция по установителен иск за съществуване на наемно правоотношение с предмет земеделски имот по отношение на претенция за ревандикация на същия имот от мажоритарен съсобственик в правото си по чл. 32, ал. 1 ЗС и основание ли е наличието на висящ спор по установителен иск за наемното правоотношение за спиране на спора по иска по чл. 108 ЗС поради наличие на преюдициалност по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?

Следва ли да бъде зачетено плащане, извършено в срок, определен от съд, в хипотезата на чл. 349, ал. 5 ГПК?

Уреждането на въпроси, уредени в чл. 51 ЗУЕС, включително и наред с други, в договор по чл. 2 ЗУЕС, сключен от индивидуален собственик на обект в сграда, която не е в жилищен комплекс от затворен тип по пар. 1, т. 3 ДР ЗУЕС, водят ли до нищожност на договора?

Обусловено ли е възникването правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя; и дължи ли се адвокатско възнаграждение при сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени?

За приложението на принципа за справедливост и оттам чл. 52 ЗЗД.

1. Липсата на нотариус в даден съдебен район неподлежащ на доказване факт ли е или е факт, който на общо основание подлежи на доказване от страната, която черпи благоприятни правни последици от него и ако съдът се позовава на такъв отрицателен факт, длъжен ли е на основание чл. 155 ГПК да уведоми страните? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
2. Ако в срока по чл. 193 ГПК страна по делото е оспорила истинността на документ пред първоинстанционния съд, той е открил производство по оспорването, но не е разпределил доказателствената тежест и дори е заличил допуснатата експертиза, длъжна ли е оспорващата страна да прави повторно искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК при условие, че се е позовала на нарушение на процесуалните правила във въззивната жалба относно разпределяне на доказателствената тежест между страните? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Длъжен ли е съдът по дело за делба да зачете силата на пресъдено нещо на постановено между същите страни съдебно решение, имащо отношение към правата им на собственост от делбения имот?

Следва ли ищецът, който твърди, че е осъществена от работодателя злоупотреба с право, да изложи конкретните факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за такава злоупотреба, или е достатъчно да посочи, че е налице заобикаляне на закона при извършеното уволнение?
Тежестта за доказване на осъществена от работодателя злоупотреба с право е за ищеца, който се позовава на нея, или работодателят-ответник следва да докаже, че добросъвестно е упражнил правото си на уволнение?

Кога следва да се счита открито дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, в случаите когато се касае за продължавано във времето финансово нарушение, съставляващо и нарушение на трудовата дисциплина?

За характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./.

Дали по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от лице извън кръга, очертан чрез ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., съдът е длъжен да изследва и обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищеца и починалия, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната /родствена/ връзка?

От кой момент пораждат действие /влизат в сила/ решенията на Управителния съвет /УС/ на юридическо лице с нестопанска цел за изключване и приемане на членове – от момента на вземането им или след изтичане на срока за оспорването им пред ОС, респ. след приключване на оспорването с потвърждаването им? Допустимо ли е лице, което е прието за нов член на сдружение с нестопанска цел с решение на УС, да участва с право на глас в ОС при гласуване на решение по направено оспорване на приемането му? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Лицето, отправило искане до съда за свикване на ОС на ЮЛНЦ /сдружение/ поради бездействие на УС на сдружението, легитимирано ли е да проведе свиканото от съда въз основа на това искане общо събрание? Следва ли в определението на съда за свикване на ОС на сдружение поради бездействие на УС да има изрично овластяване на лице или лица, които да извършат действията по провеждането на ОС? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) Обвързан ли е въззивният съд да се произнесе само по конкретните оплаквания и доводи във въззивната жалба или следва да се произнесе по всички направени от страните възражения в първоинстанционното производство? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Налице ли е трансформация на лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК при закупуване по време на брака на жилищен имот за семейството със средства от договор за потребителски банков кредит, страна по който е само единият съпруг?

Включва ли фактическия състав на материалното право на обезщетение на военнослужещия по чл. 233, ал. 5 ЗОВСРБ подаването на заявление до работодателя и съответно – направен от него отказ за изплащане на обезщетение?

Може ли да бъде установена трансформация на лично имущество по отношение на имот, придобит по време на брака чрез наследяване и съдебна делба на името на другия съпруг?

Налице ли е недопустимост на постановеното съдебно решение при наличие на произнасяне на въззивния съд за различни части от предявения иск за едно и също вземане произтичащо от едно и също основание, по различен начин?

Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени или за неустановени факти, които изобщо не са били въведени от страните пред първата съдебна инстанция и без във въззивната жалба да се съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантни за делото факти или за пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по своевременно направено от страните възражение или довод във връзка с такива факти? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че по изключение от забраната по чл.269, изр.2 ГПК следва да провери правилността на обжалвания съдебен акт извън оплакванията във въззивната жалба, защото се налага да приложи установена в публичен интерес императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд, следва ли съдът, с оглед спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност, да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата и по прилагането на нормата и да ангажират доказателства, както и следва ли въззивният съд да разпредели доказателствената тежест? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Може ли да се полза от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която е бил собственик и предписаната от закона форма на сделката е била спазена, но поради неизпълнение на изискването за вписване на акта, в който е обективирана сделката по реда на ЗС и ПВ и предвид разпоредбата на чл.113 ЗС това деривативно придобивно основание се явява непротивопоставимо на друго лице, придобило същия имот след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 ЗС от същия праводател и вписало придобиването си по посочения ред? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Налице ли е т.нар. комбинирана (смесена) съсобственост в контекста на т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, и приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК, в хипотезата, когато собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг, част от наследниците, сред които и преживялата съпруга, са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е съсредоточен и следва да се подели само между трима от тях и в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица?

1. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради незаписването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?
2. След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г.по адм.дело № 2385/16г.от петчленен състав на ВАС,могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?

Нормите на Закона за международния търговски арбитраж или тези на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркската конвенция/, приета на 17.12.1958г. и ратифицирана от България с Указ № 284 на Пленума на НС от 08.07.1961г. /Изв., бр. 57 от 18.07.1961г./, досежно влизането в сила и допускане на изпълнението се прилагат спрямо арбитражно решение, постановено от Международен арбитражен съд със седалище на институцията /мястото на нейната регистрация/ в чужбина в арбитражно производство, проведено на територията на РБългария при изрична уговорка, че мястото на арбитража е в [населено място]?

Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?

Задължителен ли е анализът на степента на отличителност на защитените марки и тяхната разпознаваемост от потребителите при преценката за вероятност от объркване на потребителите или е достатъчно да се докаже само сходство между по-рано регистрираните марки и използваните знаци?

Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможност един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл. 229, т. 5 от ГПК до приключване на досъдебното производство относно същия съд?

Какво е значението на коефициентите на обща и бърза ликвидност при определяне на икономическото състояние на длъжника в производството по несъстоятелност?

Налице ли е обезпечителна нужда от налагането на възбрана върху недвижим имот собственост на търговско дружество за обезпечаване на иск за отнемане в полза на държавата на акции, част от капитала на това дружество, насочен срещу собственика на акциите?
Явява ли се подходяща за обезпечаване на предявен от КПКОНПИ иск за отнемане в полза на държавата на акции от капитала на дружество обезпечителната мярка възбрана върху имуществото на същото, при положение, че това имущество не е предмет на иска за отнемане?

Когато поемателят по менителничното задължение и кредиторът по каузалното отношение съвпадат, необходима ли е идентичност на издателя на записа на заповед и длъжника по каузалното правоотношение, за да се приеме, че е налице валидно възникнало задължение по запис на заповед?

Поради постановяването на въззивното решение срещу починала страна, а не срещу наследниците й по закон, следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК.

Кога и при какви условия гражданският съд следва да спре производството пред себе си, за да изчака произнасяне на наказателния съд? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Длъжен на съдът да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните и следва ли съдът да обсъди всички доказателства в тяхната цялост и взаимосвързаност или да разглежда всяко доказателство само за себе си? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

При предявен иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът трябва ли да посочи конкретната правна норма или правен принцип, които са нарушени според него, при изложените в исковата молба правопораждащи факти? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Каква е правната характеристика на нотариалния акт като вид документ по отношение на волеизявленията на страните и, съответно, каква е неговата доказателствена сила по отношение на изявления на страните относно възмездния характер на сделката и размера на договорената цена, както и по отношение на декларирания в акта факт на плащане на цената, са от значение за постановения резултат по третият от евентуално съединените и разгледани искове – за нищожност на договора като симулативен, прикриващ дарение? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Наличието на основание за съкращаване на щата за заеманата от уволнения служител длъжност, пречка ли е трудовият договор с него да бъде прекратен по чл. 71 КТ и в този случай налице ли е заобикаляне на закона, щом работодателят, за да не извърши предварителна преценка на притежаваните умения на уволнения служител, съпоставими с тези на служителите, заемащи същата длъжност, се ползва направо от хипотезата на чл. 71 КТ, вместо от чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ?

При прекратяване на делото поради недопустимост на иска, за да се реши конкуренцията в правата на страните за присъждане на разноски, от значение ли е дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането на иска?

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател.

Към кой момент се преценява влагането на дарени средства, за необходимостта средствата с извънбрачен произход да са еквивалентни на придобивната стойност на имуществото, по отношение на което се твърди трансформация, за тежестта за доказване при оборване на презумпцията за съвместен принос и за възможността страна по сделка да опровергава съдържанието на подписан от нея нотариален акт?

За извършване на съдебна делба при способа на чл.353 ГПК относно незастроени имоти извън регулация, длъжен ли е съдът да съобрази, дали образуването на нови самостоятелни обекти е свързано с неудобства на съделителите, по-големи от обикновените или е достатъчна преценката, че при спазване на нормативните изисквания е възможно образуване на нови самостоятелни обекти, които подлежат на разпределяне между съделителите?

За задължението на съда, сезиран с иск за обезщетяване на вреди от нарушение на правото на Съюза извършено с влязло в сила решение на национална юрисдикция, да посочи коя правна норма от правото на съюза е очевидно нарушена и какъв е порокът на акта му, в който приложимата норма е неправилно приета.

Какви са задълженията на въззивния съд в производството по частна жалба при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, длъжен ли е да се произнесе по всички направени в жалбата оплаквания и доводи, да прецени сам доказателствата, събрани от първата инстанция, съответно да установи фактите и да изложи собствено становище по предмета на производството?

След отмяната на чл.1 до чл.47 и чл.52 до чл.52 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 6.02.17г. по адм.дело № 2385/16г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл.48 до чл.51 включително?

В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение?

Допустимо ли е извършването на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник, и представлява ли такъв отказ, отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?

1. Следва ли върху имот, придобит на публична продан, да се запазят в полза на купувача всички вписани възбрани или само първата?
2. Следва ли купувачът на публичната продан да понесе негативите от неизпълнение на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, в рамките на което купувачът е придобил имота на длъжника?

Вероятността за недопустимост се обосновава с това, че въззивният съд е постановил решението си без да е провел открито съдебно заседание при драстично нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи законосъобразно протичане на процеса, гарантиращи право на участие на страните в производството при спазване принципа за устност и непосредственост, закрепен в чл. 11 ГПК.

По отношение на кои вноски следва да се уважи искът: вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, включително когато редовната изискуемост настъпи в хода на процеса?
Въпросът относно момента, към който се установява вземането в процеса, заведен по реда на чл. 422 ГПК и кои факти са от значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК?

Има ли право съпритежател на идеални части от акции да участва самостоятелно в ОСА без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл.177 ТЗ? Дали наследниците на починалия акционер, притежаващи заедно идеална част от общия брой на притежаваните от наследодателя акции, е признато правото да участват лично в работата на ОСА на дружеството?
Съвместното упражняване на право на глас, което е допуснато в хипотезата на съпритежаване на дялове, допустимо ли е в хипотезата на съпритежание на акции по смисъла на чл. 177 ТЗ?
Недопускането до участие на ОСА на част от съпритежателите на акции, чийто глас няма да бъде зачетен при неучастието на останалата част на съпритежателите на тези акции на проведеното ОСА, опорочава ли проведеното ОСА и това може ли да се приеме за основание за отмяна на приетите на него решения?

По отношение на кои вноски следва да се уважи искът: вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, включително когато редовната изискуемост настъпи в хода на процеса?
Въпросът относно момента, към който се установява вземането в процеса, заведен по реда на чл. 422 ГПК и кои факти са от значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК?

Кой е приложимият закон – КЗ /отм./ или КЗ /в сила от 01.01.2016г./, по отношение на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /ЗЗГАО/ спрямо застрахования водач, когато застрахователният договор с него е сключен при действието на отменения КЗ, застрахователното събитие /ПТП/ е настъпило при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ и плащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя е осъществено при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./?

Постановеното от въззивния съд има за последица промяна в обекта на вещното право предвид презумпцията на чл. 92 ЗС, според която приращенията (включително – строителството, извършено без учредено ограничено вещно право) принадлежат на собственика независимо от кого са извършени. Следователно, в случая е належащо да се прецени дали притежаващите 1/3 ид.ч. от терена, респ. от претендираното да се премахне строителство, имат самостоятелна процесуална легитимация да предявят иска по чл. 109 ЗС, от отговора на който въпрос е обусловена преценката за допустимост на разгледаните от въззивния съд претенции.

За служебното задължение на съда да следи за надлежната индивидуализация на обекта на спорното право в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК, когато акт, издаден в охранително производство (включително – нотариален), засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. В настоящия случай е разгледан спор за притежанието на право на собственост към минал момент (кооперирането на земеделска земя към 1955/1956 г.), а отмененият от съда констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот удостоверява придобиването на права по силата на ЗСПЗЗ, т.е. след 1991 г. Това произнасяне на съда повдига въпроса дали така постановената последица е съответна именно на иска за собственост към миналия момент, който е предмет на делото. Евентуален отрицателен отговор би обосновал извод за недопустимост на произнасянето по чл. 537, ал. 2 ГПК поради несъответствие между него и предмета на делото.

Има ли право съпритежател на идеални части от акции да участва самостоятелно на общото събрание на акционерите без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл. 177 ТЗ?

Налице ли са предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се реализира гражданската отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо пострадалото лице, при наличие на досъдебно производство без да е привлечено лице като обвиняем?

Допустимо ли е чрез отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ кредитор да оспори вземане на НАП, установено с ревизионен акт, по съображения, че вземането се отнася за период, предшестващ постановяването на решение за откриване на производство по несъстоятелност, но не е предявено в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ?

Какви са последиците от спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ за производството по несъстоятелност по отношение на исковете по чл. 694 ТЗ и развитието на производството по тях?

Има ли значение основанието за прекратяване на договора за търговско представителство при определяне дължимостта и размера на обезщетението по чл. 41 от ТЗ?

Намира ли приложение разпоредбата на чл. 439 ГПК при оспорване на вземането по издаден обратен изпълнителен лист, въз основа на който е предприето принудително изпълнение?

При предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато купувачът не е заплатил напълно договорената продажна цена, може ли съдът да обяви за окончателен по реда и при условията на чл. 362, ал. 1 ГПК предварителен договор за покупко-продажба, в който страните са уговорили, че окончателният договор ще бъде сключен не едновременно със, а след заплащането на цялата цена?

Какъв е видът на документа - свидетелство за регистрация на МПС, частен или официален? При направено оспорване на този документ, какъв е видът на доказването, което следва да се проведе в процеса?

Предлага на Общото събрание на гражданката и търговската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по въпроса: когато в исковата молба пострадалият от деликт, претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, без да признава съпричиняване от своя страна, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение, след намаляването му според установеното съпричиняване е в рамките на претендираната сума.

Следва ли при тълкуването на договорите и особено на неясните им клаузи и тези, за които има спор между страните, съдът да търси действителната обща воля на страните, респ. следва ли отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?

Налице ли е договор за търговска продажба, когато страните са материализирали отношенията си в издадени фактури за търговски доставки, в които като основание е посочен конкретен писмен договор?

За задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, в т.ч. да обсъди и прецени заключението на вещите лица не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи.

Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да извърши задължителна и подробна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта, и да обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?

Относно критериите за определяне на място на доставка с оглед приложение на чл. 7 пар. 1 б. б от регламент 1215 от 2012 г. на ЕП и на Съвета от 12.12.12 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Следва ли да е налице съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпването на трудовата злополука, при допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат?

Представлява ли мястото за паркиране, когато не е изградено като гараж, отделен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 ПЗР ЗУТ?

Как следва да се преценява субективния елемент от придобивната давност при наличието на фактически и правни действия, с които дадено лице (в случая член-кооператор в ЖСК) явно декларира и демонстрира, че по отношение на ЖСК същият е собственик на имота, който му е разпределен със съответния разделителен протокол по решение на ЖСК?

Намира ли приложение разрешението, дадено с Тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД и преюдициалността на производството за вземането на кредитора и при предявените искове по реда на чл. 649 ТЗ в рамките на открито производство по несъстоятелност?

Допустимо ли е уговаряне в трудов договор, като място на работа всички филиали (обекти) на предприятието на дружеството работодател и за това при определяне на мястото на работа на основание чл. 66, ал. 3 от КТ - в зависимост от характера на работата, следва ли да се извеждат конкретни географски обособени (райони) или е допустимо да се достигне до извода, че място на работа на работника или служителя е цялото предприятие на дружеството работодател?

Дали при определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение трябва да се вземат предвид както настъпилите, така и потенциалните вреди, както за работодателя, така и за трети неопределени към датата на уволнението лица и за това дали заличеното идентично дисциплинарно наказание, дори да не се взема предвид като утежняващо обстоятелство при определянето на наказанието, може да се вземе предвид като доказателство за знанието на определени идентични правила и обстоятелства от страна на работника или служителя?

Относно задълженията на въззивния съд при преценка дали уговорка за заплащане на наказателна лихва, включена в договор за банков кредит, сключен с потребител, има неравноправен характер, да вземе предвид всички фактори, които влияят върху определянето на тази уговорка и за задължението на въззивния съд като обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти и да изложи мотиви по тях.

Налице ли е неточно изпълнение на задължението на наемодателя за отдаване на годен наемен обект по см. на чл. 230, ал. 1 ЗЗД при начално съществуваща обективна невъзможност за ползване на наетото имущество, съгласно договореното му предназначение дължи ли се обезщетение за неизпълнение на наемателя?

Поради наличието на вероятност последното да е недопустимо поради неконституирането на страна в производството.

Налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия при трудова злополука при изпълнение на възложената му от прекия ръководител работа, в случай на знание от страна на пострадалия, че ръководителят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата?

Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, тя разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота, ако при сключване на договора за ипотека е постигнато съгласие ипотеката да има действие и спрямо бъдещите обекти на собственост, съгласно одобрен към сключването му инвестиционен проект. Касае се за договор с модалитет /сключен под условие, че новата вещ бъде създадена и правото на собственост върху нея принадлежи лицето, учредило ипотеката/. В тази хипотеза ипотечното право възниква към момента на създаване на вещта/построяване на сградата и от този момент кредиторът има правото да иска удовлетворяване на претенцията си чрез насочване на принудително изпълнение върху построеното. Съдебната практика приема, че вещта /построената в терена сграда/ възниква, когато е завършен грубият строеж с подписването на акт обр.14.

За задължението на въззивната инстанция, на съд по съществото на спора, да обсъди всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните и в очертаните с въззивната жалба рамки, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, да се произнесе и по всички заявени във въззивната жалба оплаквания на въззивника.

Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, прекратил ли е действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака?

Направеното признание на правата на останалите съсобственици, направено преди позоваването на давността не разколебава ли твърдяното намерение за своене на чуждите идеални части, което е следвало да бъде демонстрирано пред останалите съсобственици и изследвано в процеса?

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе мотивирано по доводите, касаещи именно спорния предмет, а не по принцип.

При искова претенция за присъждане на компенсаторно обезщетение по чл.57, ал.2 от ЗЗД за няколко имота, отчуждени с договор, в който е уговорена обща цена за тях, налице ли са кумулативно обективно съединени искове или е предявен един иск за присъждане на тяхната парична равностойност?

За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД и за задължителното излагане от страна на съда на съображения за определяне на същия.

Притежаването на по-високо образование от участник в подбора по чл. 329 КТ, което няма конкретна връзка със заеманата длъжност и не може да се използва в изпълняваната работа, следва ли да се взема предвид при оценяването при извършването на подбора и може ли само наличието на такова образование да обоснове извод за по-висока квалификация, без съдът да е обсъдил относимостта му към квалификационните изисквания за заемане на длъжността и конкретните и трудови функции?

Как се уреждат отношенията между собствениците по реституция на определен имот и лицето, което ползва незаконно построена сграда върху реституирания имот и ползва на практика целия реституиран имот, тъй като неговата сграда заема почти цялата част от имота?; 2. Когато възстановеният по реституция имот е реално обособена част от имот, възниква ли съсобственост между собствениците по реституция на този терен и собственика на останалата част от имота? и 3. Как се уреждат отношенията между собственика на терена по реституция и ползвателя на незаконно построена сграда върху неговия терен, заемаща почти целия терен? Дали това става по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС или по реда на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ?

Какъв е приложимият давностен срок по отношение вземанията на кредитора по индивидуалните договори, сключени между НЗОК и изпълнителите на медицинска болнична помощ по реда на чл. 59 ЗЗО, вкл. за надлимитни дейности – общ или специален по чл. 111, б. в ЗЗД?

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период (чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ), енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претенедира доплащане?

Когато на един хартиен носител са материализирани два документа-в случая предварителен договор и разписка за получаването на задатък от ответника, и ответникът откаже да представи намиращия се в него оригинал на предварителния договор на гърба, на който е написан втория документ-разписка, може ли съдът прилагайки разпоредбата на чл. 190 ГПК във връзка с чл. 161 от ГПК да откаже да приеме за доказани обстоятелствата от втория документ, за които ответникът създава пречки за доказването им с единствения мотив, че първия документ, а именно предварителен договор, вече е приложен по делото и ответникът не го оспорва?

По приложението на чл. 12 ГПК и на чл. 235 ГПК - Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортното произшествие да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи?

За задължението на въззивния съд при въведено оплакване с въззивната жалба за наличие процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на допълнително съдебно-счетоводна експертиза.

Поради възникнало съмнение за допустимост на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на гараж и мазетата в партерния етаж на процесната сграда.

С оглед евентуална недопустимост на съдебния акт, постановен при спряно по силата на закона, на основание чл.637, ал.1 ТЗ, въззивно производство, поради открито производство по несъстоятелност спрямо ответното дружество - настоящ касатор.

Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато ищецът претендира идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, който е прехвърлен от ответника на трето лице след вписване на исковата молба?

За задължението на съда да обсъди и вземе предвид всички обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди.

Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, извън възложените му с договор, сключен по реда на ЗОП(отм.), респ. Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки(сега отм.)?

Знанието за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност по чл.115 ЗКИ достатъчно ли е, за да се приеме наличието на „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, с оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН?

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?

При личен дълг на единия от съпрузите не може да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на СИО, тъй като липсва пасивна материално правна легитимация за съпруга недлъжник от една страна, а от друга - с отчуждаване на вещта СИО върху нея е прекратена

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неснователни или защо игнорира доказателства по делото?

Знанието за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност по чл.115 ЗКИ достатъчно ли е, за да се приеме наличието на „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, с оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН?

Относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди.

Следва ли при тълкуване на сключения между страните договор, изменен със споразумение, да се търси действителната, воля на страните, като наред с това се изследва целта на договора и конкретно как предметът на договора, включващ лимитите за извършените медицински дейности, се отнася към целта на договора – предоставяне на посочените в договора здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки?

Относно фактите и обстоятелствата, които са установени по делото съобразно критериите за определяне на справедливо обезщетение.

Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касаторът, в представеното от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора.

Какво се означава с понятието „Публичен склад за зърно“ по смисъла на ЗСТЗ /отм./ - юридическо лице с предмет на дейност съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи или определена складова вместимост, вписана в лицензията на публичния склад?
Попада ли ипотека, учредена върху недвижим имот за обезпечаване на чужди задължения, сред сделките, забранени с чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./, или за учредяването на ипотека са приложими специалните правила на чл. 10 ЗСТЗ /отм./, ал.2 и ал.3?

Относно обусловеността на висшия интерес на детето от всички установени релевантни обстоятелства във връзка със спора за предоставяне упражняването на родителските права.

Нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и с основните принципи на задължителното здравно осигуряване клаузите на сключен през 2015г. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането от НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в приложение № 2 към договора стойности?

Може ли да бъде възстановена запазена част при условията на чл. 36 ЗН чрез връщане на дарен имот в наследството, без участие на всички наследници с право на запазена част, в производството, образувано по иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН, и съответно без всички наследници с право на запазена част да са поискали възстановяването ѝ?

Относно предметът на решението по допускане на делбата и необходимостта по иск за делба да се установи съсобственост върху делбения имот между съделителите.

По съществото на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД досежно началния момент на специалната (кратка) погасителна давност за лихви.

Допустимо ли е да се намалява обезщетението при трудова злополука поради груба небрежност от страна на работника,при условие,че работодателят не е осигурил безопасни условия на труд?

При липсата на поставени правни въпроси, обусловили решаващата воля в обжалваното решение, не може да бъде обсъждана и цитираната от касаторите съдебна практика. За да е релевантна тя, следва последните да са поставили конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото, които да са разрешени от въззивния съд в противоречие с тази съдебна практика или съответно да е обосновано тяхното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения и доводи, като обсъди и всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото.

Допустими ли са свидетелски показания за установяване нищожност на договор за продажба, като сключен с цел обезпечаване на задължение по договор за заем между същите страни?

Явява ли се нищожен по смисъла на чл.26 ЗЗД, ал.1 и ал.2 договор за изключителна лицензия на патентовано изобретение като такъв, сключен в нарушение на нормата на чл. 31, ал. 3 ЗПРПМ и като такъв с невъзможен предмет, в случаите, в които към момента на неговото сключване притежателят на патента вече е бил отстъпил на трето лице изключителна лицензия със същия предмет? Ако съобразно отговора на първия въпрос договорът се явява нищожен, то кой има право да се позовава на нищожността – всяко лице, което има правен интерес и черпи права от нея, или само лицензополучателят по първата изключителна лицензия?

Спазено ли е изискването за „пълно описание на непаричната вноска“ в акт на държавен орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала в акционерното дружество, за апорт на недвижим имот, постановен при действието на отменения чл. 172, т.5 ТЗ имотът е принадлежаща земя към сгради, индивидуализиран с неговия административен адрес?

Приложими ли са изискванията на чл.68 КТ при сключването на договор по чл.237 КТ след изпълнение на договор с условие за обучение?

В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната валута /щвейцарски франкове/, уговорена в договора за кредит, и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната /евро/ и в коя валута се дължи връщането на кредита?

В случая въззивният съд е постановил своя съдебен акт, без да отчете новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК /Нова - ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./, съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имущества, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред. Пропускайки да отчете тази промяна, въззивният съд е приложил закона в неговия обратен смисъл, а именно, че не може да бъде заличена възбраната, освен в изброените от закона случаи.

1. Длъжен ли въззивният съд да обсъди в мотивите на решението всички доказателства и доводи на страните, които имат значение за решението по делото, съобразно оплакванията в жалбата?
2. Задължен ли въззивният съд служебно да събира доказателства за изясняване на фактическата страна на спора?
3. Какво е съдържанието на понятието „несъществуващо обстоятелство“ по смисъла на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ и дали вписването на решение за смяна на управител, взето от съдружник, който е бил заличен като такъв с предхождащо регистърно решение, което не е отменено и правните му последици не са заличени, представлява вписване на несъществуващо обстоятелство?
4. При признаване на протокол от ОСС на ООД, с който са взети решения за увеличаване на капитала и промяна на съотношенията на дяловете, за неистински с влязло в сила решение, могат ли да бъдат признати за несъществуващи част от вписани с регистърно решение обстоятелства, а други обстоятелства, вписани с регистърното решение да се считат за валидно възникнали.

Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН?

Дали за възникването на право на застрахователя по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ е необходимо доказване на причинно - следствена връзка между неизпълнението на задължение на застрахования по застрахователния договор и застрахователното събитие?

Oтносно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 127, ал. 2 СК.

1. Извършеното от продавача по сключен предварителен договор апортиране на обещания недвижим имот преди купувачът по предварителния договор да впише искова молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД, представлява ли хипотеза на невъзможност за изпълнение на предварителния договор или само поставя длъжника-прехвърлител в забава за изпълнение; 2. Включва ли интегралното компенсаторно обезщетение по чл.79 ЗЗД /обезщетението за неизпълнение/ „мораторен елемент”, изразяващ се в компенсирането на вредите от късното престиране на паричния сурогат на първоначално дължимото или това обезщетение се изчерпва от паричната равностойност на първоначално обещаната престация и 3. В случай, че изпълнението е станало невъзможно по вина на длъжника и кредиторът претендира компенсаторно обезщетение по чл.79 ЗЗД, може ли кредиторът да търси – като елемент на компенсаторното обезщетение – и уговорената неустойка за забава или тази неустойка е дължима единствено в хипотезите, в които реалното изпълнение е все още възможно.

1.Нищожно ли е решението в полза на реституиран собственик, който е починал, но преди това лично е заявил имотите за възстановяване?
2.Нищожно ли е последващо решение на ПК, когато административният орган за пръв път се произнася по възстановяване на заявен земеделски имот?

Задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор, в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора?

Въз основа на какви предпоставки може да се приеме, че кредиторът по договор за банков кредит е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на съдлъжници, отговарящи солидарно за поетия с договора дълг?

Подлежат ли на заплащане от възложителя допълнителните и необходими СМР, които са възникнали в хода на изпълнение на договор, сключен при действието на ЗОП /отм./?

За ролята на приемо - предавателния протокол при доказване на договорното изпълнение и неговото приемане и за възможността при липса на двустранно съставен и подписан протокол изпълнението на договора и приемането на изпълнението да се доказват с други доказателства и доказателствени средства.

Следва ли въззивният съд да допусне изслушването на свидетелски показания за изясняване на механизма на настъпване на ПТП и поведението на участниците в него при положение, че по делото не се съдържат други данни, годни да установят горните обстоятелства?
Може ли съдът да обоснове фактическите си и правни изводи по изхода от правния спор, като се позове на акт и/или доказателствени средства, приобщени по воденото по случая наказателно производство, които не са били събрани в хода на съдебното дирене по висящия спор?

Когато близки роднини и сънаследници / съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици?

Какви акции придобива всеки един от наследниците при наследяване на налични поименни акции – реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от всяка акция съобразно наследствения му дял?

При предявен иск по чл. 82 ЗЗД от производител на електрическа енергия от възобновяеми източници срещу електроразпределително или електропреносно предприятие за неизпълнение на задължението му да изгради и въведе в експлоатация съоръжения за присъединяване на изграден електроенергиен обект към електроразпределителната мрежа как следва да се определят вредите от вида пропуснати ползи, съизмерени с преференциалната цена на произведената електроенергия по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ?

Кой е компетентният орган на кооперация-работодател да извърши съкращаване на щата?

Може ли изводът на съда за съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно по категоричен начин да бъде доказано наличието на причинна връзка между настъпилия инцидент и поведението на пострадалото лице, което се е возило в автомобил, управляван от неправоспособен водач?

При учредяване на пряко митническо представителство по смисъла на Закона за митниците и чл. 5 Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм.) възникват ли за прекия митнически представител, осъществяващ тази дейност по занятие, задължения за правомерност и компетентност на извършените действия, извън посочените в документа за учредяване на представителна власт, и задължението за правилно митническо тарифиране и деклариране на стоки от прекия митнически представител може ли да се ограничи само до деклариране на предоставена от представлявания информация, когато митническият представител предварително установява, че тя е непълна, грешна или некомпетентна?

Намира ли приложение изискването на чл. 177 ТЗ за упражняване на правата на акционерите върху съсобствени акции заедно чрез определяне на общ пълномощник по отношение на правото на участие в ОСА и в гласуването на въпросите по дневния ред и за качеството акционер на лице притежаващо идеални части от акция?

Кои са правнорелевантните действия, които прекъсват придобивната давност?

Допустимо ли е въззивната инстанция да влоши положението на жалбоподателя, като отрече признати от първоинстанционния съд права на ищеца по иск за парично вземане, които не са оспорени от насрещната страна чрез жалба?

Mоже ли вече погинала вещ или погинала такава по време на течението на съдебния спор да бъде обект на съдебна делба между страните и да подлежи на разпределение между съделителите?

Следва ли да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер, така както предвижда Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответниците в производство по делба, след като производството е прекратено по молба за оттегляне, депозирана от ищеца преди първото по делото открито съдебно заседание?
Може ли съдът да намали дължимото адвокатско възнаграждение до размер под минимално определения, в противоречие с чл. 7, ал. 4 НМРАВ, независимо от материалния интерес при условията на оттегляне на иска и в разрез с нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК?

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

Вероятността за недопустимост се обосновава с това, че както първоинстанционния съд, така и въззивния са се произнесли свръхпетитум.

1/ Длъжен ли е съдът, при въведено с отговора на исковата молба възражение за наличие на конкретно каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, да разгледа като част от предмета на делото направените във връзка с каузалното правоотношение релативни възражения на ответника?
2/ Доказва ли се изпълнението на парично задължение с неоспорена от насрещната страна разписка?
3/ Как се разпределя доказателствената тежест при представена разписка за плащане на претендираното задължение?
4/ При установено само едно задължение за плащане на пари, плащането на длъжника на цялата или част от сумата доказва ли погасяване именно на спорния дълг, независимо, дали кредиторът е направил изрично отдебязване по чл.77 ал.3 ЗЗД?
5/ Редовен ли е от външна страна запис на заповед, в който изрично е посочено, че плащането се извършва на предявяване на конкретно лице /предвид нормата на чл.535 т.2 ТЗ/?

Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковете и на постановените по повод на тях решения от инстанциите по същество, поради което преценката за неговото наличие или отсъствие предполага провеждане на производство по чл. 290 ГПК.

1/ Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноски с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ и допустимо ли е съдът да измества периода на исковата претенция към датата на устните състезания пред въззивната инстанция?
2/ Следва ли съдът в производството по чл.422 ГПК да съобрази вноските, чийто падеж е настъпил по време на исковото производство?
3/ Ненадлежно упражненото право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, в хипотезата, когато същият се е снабдил по реда на заповедното производство с изпълнително основание за вземането в пълен размер и изпълнителен титул за провеждане на принудително изпълнение, изключва ли възможността за присъждане на падежиралите вноски в хода на производството?
4/ Има ли задължение кредитополучателят да заплаща месечни анюитетни вноски с настъпил падеж към банката – ищец, при положение, че е налице заведено заповедно производство по чл.417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги по същия кредит и е образувано принудително изпълнение при частен съдебен изпълнител със спряно изпълнение по реда на чл.420 ГПК?
5/ Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл.422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничение на падежирали и непадежирали погасителни вноски в заявлението по чл.417 ГПК и исковата молба.

С оглед на обстоятелството, че ищецът е твърдял погиване на видове риби, а за част от вредите ищецът е твърдял вследствие на загиване на продукция на невъзможност да се увеличи имуществото му, следва да се прецени дали въззивният съд е определил точно основанието на иска и дали произнасянето съответства на въведените от ищеца основания на спора.

Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза?

За определяне на наличието или липсата на съпричиняване за настъпване на увреждането.

Очевидната неправилност произтича от липсата на мотиви по заявените от страните оплаквания в частните им жалби, по техните доводи и възражения във връзка с разноските и от пълната невъзможност да бъде установено как съдът е определил същите.

Посочването в договора на адрес за кореспонденция от длъжника, дерогира ли правилата за връчване на нотариални покани, когато кредиторът не е бил уведомен от длъжника за промяна на адреса, но е възложил на нотариус връчването на кореспонденция по договора?

За задължението на съда да вземе предвид всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по всички доводи и оплаквания.

Очевидната неправилност в случая се проявява като явна необоснованост на съдебния акт, предвид мотивите на окръжения съд, че имотите на страните са били извън регулация в периода 1985 г. – 1995 г. Този извод на съда влиза в противоречие с изложените от него факти относно наличието на регулационни планове от 1935 и 1976 г.

Относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права върху роденото от фактическото съжителство на страните малолетно дете, на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на детето.

На този етап от процеса – получаване отговори на исковата молба, без становище на ищците по въпросните документи и без приобщаването им като доказателства по делото, съдът не е имал право съгласно нормите на ГПК да се произнася и дава отговор на основния спорен въпрос между страните.

За предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./.
Може ли кредиторът да бъде задължен да получи частично плащане с оглед разпоредбата на чл.65, ал.1 от ЗЗД и налице ли е забава на кредитора, когато последният не е съгласен с размера на определеното му от застрахователя обезщетение и е върнал същото на застрахователя?

Коя е приложимата редакция на чл.59 ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. /обн. ДВ бр. 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./?

1. При несъответствие между отразената в Информационния център на Гаранционния фонд информация относно началната датата и час на валидност на конкретен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,, спрямо вписаните в застрахователната полица данни, в която застрахователният договор е материализиран, кои от тях намират приложение по отношение на трети, пострадали от пътно-транспортно произшествие лица и възникнали за тях права срещу виновния водач? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Каква е доказателствената сила на информацията, съдържаща се в Информационния център на Гаранционния фонд и как се отразява същата на отговорността на застрахователя при противоречие с данните от застрахователната полица по конкретен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Допустимо ли е, предвид специалната регламентация на състоянието на банкова неплатежоспособност, предпоставките за установяването й и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка – в ЗКИ и ЗБН - „знание за неплатежоспособност” по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, да се обоснове със знание на решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор”?

При наследяване на налични поименни акции какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от собственост върху всяка акция?

При постигнато в предварителния договор съгласие на продавача да бъде учредено право на ползване върху прехвърляемия обект, следва ли това съществено условие да бъде възпроизведено в диспозитива на съдебното решение?

Относно начина на отчитане на датата, на която изтичат сроковете, които са определени в седмици, съгласно чл.60 ал.4 ГПК.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?

При създадено противоречие по въпрос, касаещ специални знания, когато по делото са приети две единични експертизи и една от страните е поискала разширяване на единичната експертиза в тройна, задължен ли е съда да допусне и назначи такава?

Пълномощник, който не е в кръга на лицата по чл. 32 ГПК, но има пълномощно за сключване на всякакви договори, извършване на правни действия и представляване на упълномощителя по съдебни дела в защита на негови имуществени и други интереси, може ли да упълномощи адвокат за извършване на процесуално представителство с оглед разпоредбата на чл. 32 ГПК и влиза ли в обема на представителната му власт сключване на договор за процесуално представителство с адвокат?
При липса на изрично писмено изявление на упълномощителя за сключване на договор за адвокатска помощ, защита и съдействие, може ли пълномощникът да преупълномощи друго лице – адвокат, и налице ли е валидно процесуално представителство?

Относно очевидна неправилност на съдебния акт по причина, че съдът е счел, че не са изпълнения указанията, каквито в действителност не са дадени.

Aко съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол и по правен въпрос, който не е посочен от жалбоподателя, а в случая довод за недопустимост на решението е въведен като оплакване в касационната жалба.

За задължението на гражданският съд да се произнесе по валидността на оспорен от страна по делото индивидуален административен акт, когато същият се противопоставя на лице, което не е било страна в производството по неговото издаване и не е имало право да го обжалва.

Към кой момент във времето следва да се преценява имущественото състояние на молителя при разглеждането на молба с правно основание чл.83, ал.2 ГПК?

Следва ли съдът, след направено възражение на ответника за неподведомственост поради наличие на арбитражна клауза, да се произнесе за съществуването и действителността й?

Задължен ли е ищецът по предявен иск за защита от дискриминация задължително да посочва признак, по който е дискриминиран, или е достатъчно да изложи твърдения относно състава на пряка дискриминация?

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото; за това допустимо ли е въззивният съд да се произнася по пороци, които не са били въведени във въззивната жалба, да уточнява служебно съдържанието на същата и излизайки извън посоченото в нея да изгражда крайния си извод.

Дали исковете за попълване на масата на несъстоятелност са изчерпателно изброени в Глава 41 на ТЗ?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 40 от ЗЗД, в хипотезата на чл. 717м, ал. 1 от ТЗ, в случай, че съсобствениците са дали писмено съгласие целия имот да бъде продаден и то на цената постигната в проведена по реда на чл. 718 от ТЗ процедура; за това определянето на обща продажна цена, без да е определена съгласно стойността на идеалните части на съсобствениците, представлява ли само по себе си споразумяване във вреда на представлявания при хипотезата на чл. 40 от ЗЗД и за това представлява ли уговорката цялата продажна цена да бъде преведена по сметка на синдика сама по себе си споразумяване във вреда на представлявания при хипотезата на чл. 40 от ЗЗД?

Допустим ли е иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключването на управителя като съдружник?
Приложима ли е санкцията по чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126, ал. 3 ТЗ, т. 1-3, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл. 145 ТЗ?

При подадена молба за освобождаване от държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК, към която са приложени надлежни писмени доказателства за материално и имущественото състояние на молителя, включително и декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, следва ли съдът, преди да се произнесе по молбата, да укаже на молителя да представи и други доказателства, с оглед самоинициативата за събиране на доказателства, въпреки че съдът няма правомощия за служебно начало в процеса?

Възниква ли съпружеска имуществена общност по силата на чл.23 СК в хипотезата на отчужден личен имот на единия съпруг по реда на ЗТСУ /отм./ и получен в обезщетение друг имот /жилище/ на по-голяма стойност върху съответната на стойността на отчуждения имот част от стойността на отстъпения в обезщетение имот?

За да е налице основанието по чл.126 ГПК необходимо ли е да е налице пълен субективен и обективен идентитет между делата?

Може ли предявените от Ц. Л. Г. искове против законодателен орган-Народното събрание на Република България да се разглеждат по реда на АПК и за това компетентен ли е Административен съд-София град да разгледа предявените от Ц. Л. Г. искове, с които се претендира нищожност на актове на Народното събрание, както и обезщетение за вреди от нарушаване на правото на ЕС?

Относно начина на процедиране на съда по несъстоятелността при подадена молба за възобновяване на производството по несъстоятелност.

От значение ли е при постановяване на решението по чл. 127, ал. 2 СК отношението на бащата към майката и начина, по който я е лишил от възможността да се грижи за децата си?

Налице ли е правен интерес от предявяване на искове по чл.29 от ЗТР за установяване несъществуване на вписани обстоятелства, заличени поради последващи вписвания в хипотеза, когато със същата искова молба е предявен иск за установяване несъществуване и на последващите вписани обстоятелства.

Относно начина на определяне стойността на дружествения дял на починал съдружник в дружество, притежаващо статута на предприятие – майка.

Допустимо ли е в производство по чл.694 от ТЗ да се преценява /по възражение на страна или служебно/ нищожността на договор, от който е породено или до който се отнася вземането, предмет на иска по чл.694 от ТЗ, когато с влязло в сила решение, същият договор е обявен за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността на основание чл.647 от ТЗ?

Допустимо ли е да се задължава дружеството – ответник да издаде акции или временни удостоверения на приносител след като със закон такава възможност е отменена?

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че възникналата колизия между заключението на графичната експертиза, според което пълномощното от 18.02.2008 г. не е подписано от ищеца /сега касатор/ и нотариалното удостоверяване, следва да се разреши в полза на удостовереното от нотариуса явяване на упълномощителя и саморъчното полагане на подписа, а доказаните почеркови изменения да се обяснят с умишленото желание на автора да измени и прикрие собствения си почерков навик /динамичен стереотип/ и впоследствие да се отрече от авторството си /автоподлог/.

Изисква ли се съгласно чл.164 ЗСВ вр. с чл.225 ал.1 ЗСВ магистратският стаж да бъде набран само при действието на ЗСВ или следва да се отчитат годините на такава работа и преди приемането на такъв закон” и „изплащането на гратификационно обезщетение за работа в друга държавна система явява ли се пречка за изплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 ЗСВ?

Въззивният съд не е следвало да преценява дали към момента на произнасянето си /„настоящия момент“/ искът е допустим, а да извърши преценката си след влизане в сила на акта на съда по несъстоятелността във връзка с редовността/основателността на подаденото от кредитора възражение. Допуснато е нарушение на основополагащ принцип на съдопроизводството. В случая въпросът за допустимостта на предявения иск е решен в явно противоречие с дължимата съгласно чл.235,ал.2 ГПК преценка на фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Очевидната неправилност е видна от самите мотиви на обжалвания акт.

Допустима ли е актуализация на арендната вноска по аренден договор в случай, че страните по него са я договорили при подписването му или промяната задължително следва да е по реда на чл. 16, ал. 1 ЗАЗ?
Представлява ли изменение на аренден договор - в частта за задължителната арендна вноска, актуализацията на арендното плащане, уговорена между страните при подписване на договора?

Когато в производство по чл. 59, ал. 9 от СК се установи изменение на обстоятелствата, изразяващо се в развил се у детето синдром на родителско отчуждение спрямо родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, следва ли преценката на съда относно ефективността на действащия режим на лични контакти между детето и този родител, да се извършва с оглед преодоляване на отчуждението, респ. – следва ли съдът и служебно да постанови мерки, насочени към неговото преодоляване?

Следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното производство, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение, че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения относно годността на използвания сравнителен материал и с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза?

Приложим ли е текстът на чл. 183, ал. 4 ЗУТ в случаите когато съсобствеността е възникнала чрез продажба на готови обекти и идеални части от парцел и продавачът на обектите построи без съгласието на новите съсобственици нов обект след продажбата и става ли негов индивидуален собственик?

Относно нотариалната компетентност на кмета на населено място при извършване на удостоверяване на подписите на договарящи по договор за продажба на наследство /чл. 212 ЗЗД/, при действието на чл. 97 ЗУС /отм./ в редакцията му по изменението от 1979 год.

Налице ли е правен интерес и трябва ли да се изследва въпроса дали по отношение на наследодателя на ищците в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е изтекла придобивна давност, към кой момент и за допустимите възражения против активната легитимация на ищеца по този иск от ответниците?

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?

За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД.

Относно приложението на чл.52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

За възможността извършените необходими разноски и подобренията в имота да се доказват с експертиза.

Компетентен ли е въззивният състав, сезиран с частна жалба, да отмени определение за прекратяване на производството по чл. 126, ал. 1 ГПК ако констатира, че предпоставките за прекратяване на производството са отпаднали след постановяване на първоинстанционното определение?

Относно съмнение за недопустимост на въззивното решение в обжалваната част, с която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт в частта, за признатото право на собственост на наследодателя за 1/2 ид.ч. от таванско подпокривно пространство в сградата, в която се намира делбения имот, без да има разрешен спор за собственост с лицето, чиито права са засегнати от нотариалния акт.

За обезсилване на първоинстанционния съдебен акт, постановен при смърт на страна, настъпила след приключване на съдебното дирене.

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили вследствие незаконно обвинение, след извършване на задължителна преценка от съда на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Поражда ли действие универсално саморъчно завещание по отношение на горски имот, ако той е възстановен по ЗВСГЗГФ след откриване на наследството?

За съдържанието и значението на каузалното правоотношение – договор за лизинг и релативните възражение по него при иск по чл.422 от ГПК, основан на запис на заповед, издаден за да обезпечи изпълнението по каузалното правоотношение и връзката на последното с менителничната сделка при обсъждане на възражение за погасителна давност, изтекла по отношение на обезпечените със записа на заповед вземания.

Да се провери правилността на решението в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е уважен и до размера на оставащата 1/3 ид. ч. на едно от заявените от ищците основания, а именно договор за покупко-продажба на 2/3 ид. ч. от процесния апартамент, поради несъобразяване на силата на пресъдено нещо.

За задължението на съда при преценка основателността на направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК да съобрази фактическата и правна сложност на делото и положените от адвоката усилия за защита правата на страната.

За предпоставките, при които е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и за установяване на конкретния принос на пострадалия, водещ до намаляване на дължимото се обезщетение.

Съгласно чл. 101, ал. 1, изр. 1 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Произнасянето на СГС по реда на чл.577 ГПК във вр. с чл.32а ПВ е по нередовна частна жалба без съдът да е изпълнил задълженията си за даване указания и определяне на срок за отстраняване на нередовността на процесуалното действие по подаването й. Постановеният краен съдебен акт е недопустим.

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания във възивната жалба, като обсъди всички доказателства и установените от тях факти и обстоятелства, да коригира доклада по делото, ако е непълен и да приложи императивни правни норми дори въззивника да не се е позовал на тях, да събере нужните доказателства за прилагането им, ако долната инстанция не ги е събрала и да формира самостоятелни изводи по съществото на спора?

Допустим ли е иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, които още не са настъпили?

За доказване правата на вносителя, при представен документ, установяващ правото на собственост, следва ли да се представи и удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания на имота

Може ли съдът да приема наличие на обективен идентитет между предмета на спора по две дела въз основа на съдебно- техническа експертиза, без да запознае страните с нея?

Включват ли се в застрахователната сума по застраховка "Гражданска отговорност" на осн. чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото лице?

При предявен осъдителен иск за неустойка и въведено от ответника възражение за недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, кой носи доказателствената тежест да установи релевантните факти, на които да се основе оценката относно действителността на клаузата?
Допустимо ли е с въззивната жалба да се навеждат нови обстоятелства и въз основа на тях да се релевират нови възражения, които не са въведени своевременно, въпреки известността им на страната?

Допустимо ли е да се въвеждат за първи път нови нарушения като основания за отмяна на решения на Общото събрание на дружеството след изтичането на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ за предявяване на конститутивния иск?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 40 ЗЗД към договори, сключени от дружество с ограничена отговорност чрез управителя му?

При наличие на нередовност по чл. 628, ал. 1 ТЗ на молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, следва ли съдът да постанови решение по същество или следва да остави молбата без движение и при неотстраняване на нередовностите – да я остави без разглеждане и да прекрати производството?

Вписаната в Службата по вписванията продажба на идеална част от недвижим имот, извършена от длъжник по изпълнително дело, на трето лице, след вписана от съдебния изпълнител възбрана, смущава ли правото на собственост на купувач, закупил същия недвижим имот на проведена по-късно публична продан, поради факта, че третото лице се посочва като собственик на идеалната част при справки в Службата по вписванията, при издаване на скици от АГКК, визи за проектиране и др., и поражда ли за купувача правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост на продадената идеална част?

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

Приложими ли са Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, ЗУТ и други нормативни актове към условията и сроковете, при които производителят и/или изпълнителят на монтажа на асансьор са поели към съответния инвеститор задължението за собствена сметка да извършват гаранционни ремонти?

Следва ли в производство по чл. 109 ЗС да бъде възстановено съоръжение, което не може да се използва по предназначение поради проектирането и изграждането му в нарушение на нормативните и технологичните изисквания?

За погасителната давност за упражняване на правото на Гаранционния фонд да встъпи в правата на увреденото лице срещу застрахователя на „Гражданската отговорност“ на причинителя на вредата след заплащането на обезщетението по чл. 288 КЗ /отм./, аналогично на суброгационното право на застрахователя, и за началния момент, от който тече давностният срок.

При определянето съгласно чл. 52 ЗЗД на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от ПРБ при незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът следва ли да взема предвид, наред с останалите релевантни за този размер обстоятелства, и конкретните условията в ареста, при които ищецът е търпял мярката за неотклонение „задържане под стража“, в рамките на цялостното незаконно наказателно преследване срещу него.

При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, редукцията на дължимото обезщетение към кой размер се прилага, към прецененият от съда за справедлив или към претендирания?

Какви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме?
Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните?

От кой момент тече срокът по чл. 698, ал. 1 ТЗ за предлагане на оздравителен план в случаите, когато преди обявяване в Търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, е постановено решение по чл. 630, ал. 2 ТЗ, което впоследствие /след изтичане на повече от един месец от обявяване в ТР на определението по чл. 692 ТЗ/ е отменено с влязло в сила решение на въззивния съд – от обявяване на въззивното решение в ТР или от влизането му в сила?

Фактът на вписване на исковата молба за възстановяване на запазената част създава ли предимство за удовлетворяване на ищеца, с накърнена запазена част, от спорния недвижим имот, преди всички трети лица, които не са вписали искова претенция за същия имот или са вписали такава с по-късна дата? Какво е значението на вписването на исковата молба спрямо по-късно заведен установителен иск, с който се претендира придобиване на спорния имот по давност от трето за първоначалния спор лице и тази претенция е за период предхождащ периода на първоначалното вписване?

От кой момент започва да тече погасителната давност за регресно вземане на застрахователя по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ в случай на погасяване чрез прихващане на задължението му да плати обезщетение на третото лице?

При упражняване на фактическа власт заедно със съсобственик – сънаследник владелецът, който не е сънаследник следва ли да демонстрира по отношение на другите наследници намерението за своене на имота?

Следва ли да има изрична уговорка спрямо бъдещите приращения, когато се учредява законна ипотека, или в този случай ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вида на новопостроена сграда по време на действие на ипотеката на основание чл. 92 ЗС?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Дали при определяне на кръга от лицата, имащи право на обезщетение, отглежданото, но неосиновено дете следва да докаже, че е започнала административна процедура по осиновяване или, че такава е била планирана?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Има ли право работодателят да прекрати на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ едностранно трудовото правоотношение поради придобиване право на „ранно пенсиониране“ от учител?

За задълженията, които съдът има при преценка на свидетелски показания, дадени от заинтересовани лица.

Валидна ли е арбитражна клауза в конкретен договор, сключен между страни по облигационен спор, съгласно която всяка една от страните може да отнесе спора за разрешаване от „съответния арбитражен съд”, без обаче да възлага изрично спора на конкретна арбитражна институция и следва ли са се приеме, че със същата се цели арбитраж ad hoc?

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение към всички доводи, изложени от страните?
Има ли значение за иска по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД извършено в хода на процеса безвъзмездно разпореждане с дарения имот от надарения?

Относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение, във връзка с посочените в конкретния случай в жалбата незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта по възражението на държавата за изтекла в нейна полза придобивна давност по смисъла на чл. 79 ЗС и прекъсвана ли е тя в хипотезите на чл. 116 ЗЗД.

Надлежното уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на договор за банков кредит може ли да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителя или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД?

Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

Придобиването на недвижим имот по време на брака чрез участие в ЖСК от двама бивши съпрузи и издаването на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК на името на двамата, изключва ли възможността да се претендира трансформация на вложени лични средства при придобиването, получени по дарение?

По вероятността обжалваното решение да е процесуално недопустимо в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост.

Допустимо ли е да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делбено дело, по което страни са единият от бившите съпрузи и приобретатели от другия съпруг, тъй като между бившите съпрузи е налице висящо дело с правно основание чл. 23 СК и чл. 29 СК, при условие, че приобретателите не са конституирани като страни по това дело и решението по него не би имало сила на пресъдено нещо по отношение на тях?

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, включително и тези, които се съдържат в приобщена по делото прокурорска преписка и имат отношение за установяването или не на релевантен по делото факт?

Липсата на нормативно установено отстояние от 300 метра между пътни знаци В26 води ли до отмяна на ограничението на скоростта, което те предписват, при положение че не са налице предпоставките по чл. 50, ал. 1 ППЗДвП или ограничението на скоростта остава задължително за съблюдаване и изпълнение?

Дали за осъществяване на фактическия състав на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК е необходимо условие родителят, който се грижи за отглеждането на детето, да е потърсил преди това от родителя – ответник даване на издръжка? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
За служебното събиране на доказателства и допускането на такива по искане на страните в производство за лишаване от родителски права по отношение на малолетно дете. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Относно преценката за приложимостта на чл. 98 ЗС, когато в дворното място има две или повече самостоятелни сгради, към която несамостоятелна постройка в същото място би могла да бъде принадлежност. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Представлява ли „уговаряне на друго” по смисъла на чл. 98 ЗС, уговореното общо ползване на несамостоятелна постройка от собствениците на самостоятелни сгради в общо дворно място, и длъжен ли е съдът, сезиран с иск за собственост на тази постройка на основание изтекла придобивна давност в полза на някой от тези собственици, да съобрази наличието на такава уговорка. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и в тази връзка дали даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производство или и към тези, които са приключили преди това?

Относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в мотивите си и да формира изводите си въз основа на съвкупната им преценка или може да ги основе само на избрани от него доказателства?

При предявен осъдителен иск за неустойка и въведено от ответника възражение за недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, кой носи доказателствената тежест да установи релевантните факти, на които да се основе оценката относно действителността на клаузата?
Допустимо ли е с въззивната жалба да се навеждат нови обстоятелства и въз основа на тях да се релевират нови възражения, които не са въведени своевременно, въпреки известността им на страната?

Предявените от банката в несъстоятелност, представлявана от синдика, установителни /по чл. 26 ЗЗД/ и конститутивни искове /по чл. 135 ЗЗД/, с които се атакуват сключени от длъжник/ци на банката сделки, по които банката не е била страна, попадат ли сред исковете за събиране на вземания на банката по смисъла на чл. 57, ал. 6 ЗБН и събира ли се предварително държавна такса по тези искове?

За задължението на съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта.

При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на поето задължение за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, необходимо ли е да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца?
При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетение на вреди под формата на пропуснати ползи, пропуснато от забавено изпълнение на поето задължение за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, необходимо ли е да бъде установен фактът на създадени между ищеца и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които да са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника?

Предявеният от банката в несъстоятелност, представлявана от синдика, иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН за установяване на нищожност на извършено прихващане, поради липса на предписана от закона форма, попада ли сред исковете за събиране на вземания на банката по смисъла на чл. 57, ал. 6 ЗБН и събира ли се предварително държавна такса по този иск?

Дали с изтичане на срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба се преклудира възражението на ответника за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД на договора, на който ищецът основава правата си?

За обвързаността на въззивния съд от указанията на BKC, произтичащи от постановено отменително решение, по прилагане и тълкуване на закона.

Дали невъзможността за придобиване по давност на правото на собственост върху недвижим имот заради действието на законова разпоредба е обстоятелство изключващо възможността да се осъществява владение върху този имот?
Дали издаването на заповед по чл. 65 ЗОС и довеждането й до знанието на търговското дружество, упражняващо фактическа власт върху имота предмет на заповедта, е обстоятелство оборващо презумпцията по чл. 69 ЗС, ако заповедта не е изпълнена и дружеството продължи да държи и ползва имота, да го отдава под наем и прибира наемите в своя полза?
Дали действията на търговско дружество – подобрител на общински имот, изразяващи се в счетоводно заприходяване на недвижимия имот като дълготраен материален актив на дружеството, плащане на данък сгради и такса смет, неизпълнение на влязла в сила заповед по чл. 65 ЗОС и продължило след издаването й ползване на имота за дружеството, отдаването му под наем на трети лица и събиране на наемите в полза на дружеството, снабдяване с констативен нотариален акт по давност и предявяване на установителен иск за собственост срещу общината обективират намерение за своене на имота и установяват качеството на владелец на дружеството-подобрител?

Относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

За действието на отказа от наследство, направен от наследството на тяхната майка на наследниците, която е починала след общия наследодател, но преди възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи.

Подлежи ли на вписване в имотния регистър удостоверение, издадено от Агенцията по вписванията - търговски регистър, в което се съдържа като обстоятелство заличаването само на един от двамата заложни кредитори в синдиката, чрез подреждане на удостоверението в книгите по чл. 33, б. д ПВ, ако в имотния регистър е вписан залог върху търговско предприятие в полза на двама кредитори едновременно като обезпечение по договор за синдикиран банков кредит, като задължението към единия от кредиторите в синдиката е погасено изцяло, а задължението към другия кредитор в синдиката не е погасено, а е цедирано?

За характера на производството по чл. 409 ГПК и правните последици на постановеното в същото съдебно решение.

За тълкуване на съдържанието на отделни уговорки при реален договор за паричен заем, когато страните са подписали писмен договор, съдържащ отделни взаимоизключващи се клаузи и при наличието на такива, за кое трябва да бъде прието да волеизявено съдържание и кое за свидетелстващо изявление?

Временно изпълняваните настойнически, респ. попечителски функции по смисъла на чл. 159, ал. 1 СК, изр. последно включват ли и предявяването от временния настойник, респ. попечител на иск по чл. 226 КЗ /отм./?

Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност – факултативно или задължително и участието и на двамата съпрузи по делото предпоставка ли е за допустимост на процеса и за валидност на съдебния акт?

Относно дейността на съда при тълкуване на неясна договорна клауза по реда на чл. 20 ЗЗД.

При установен размер на редовна и наказателна лихва в заключението на вещото лице, прието и неоспорено от страните по делото, може ли решаващият съд да отхвърли претенциите за лихви на ищеца?

Относно прилагане разпоредбите на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

За преценката на признанието на неизгоден за страната факт, може ли съдът да основе решението си само на признанието и да игнорира останалите доказателства, длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства и събрани по делото доказателства и да отговори на всички доводи и възражения на страните, може ли да основе изводите си само на избрани доказателства.

Спира ли да тече на основание чл. 628а, ал. 3 ТЗ давността по отношение на вземането, на което кредитор основава молбата си по чл. 625 ТЗ, ако молбата е подадена при наличието на друго висящо производство по чл. 625 ТЗ, образувано по молба от друг кредитор, и второто производство бъде прекратено след откриване на производство по несъстоятелност по първата молба?

За обхвата на проверката на съдията по вписванията по отношение на издадена от съда обезпечителна заповед за налагане на възбрана върху недвижим имот, вкл. относно наличието на достатъчна индивидуализация на имота по ПВ в съдебния акт.

Към кой момент във въззивното производство може да се поиска прилагане на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Може ли въззивният съд служебно да приложи презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ и да приеме за доказано наличието на неплатежоспособност на длъжника? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли състоянието на неплатежоспособност да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор и кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Към кой момент и въз основа на какви критерии следва да се прецени обективното икономическо състояние, съответно състоянието на неплатежоспособност на търговското дружество? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Подлежи ли на вписване исковата молба по иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН за връщане в масата на несъстоятелност на банката на недвижим имот?

Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготвя нов доклад, съответно без да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?

За отговорността на ответника за разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК по иск за несъществуване на вземането, когато то е погасено по давност и ответникът е признал иска.

При постановяване на въззивен съдебен акт съдът следва ли да извърши самостоятелна преценка на данните по делото, релевантни за допустимостта на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите?

Налице ли е правен интерес от предявяване на негаторен иск, с който се търси защита срещу правни действия/ бездействия на ответниците, свързани с ползването на съсобствен с ищеца недвижим имот, както и преодоляване по съдебен ред на тяхното несъгласие за извършване на действия, които според ищеца са необходими и полезни за общия имот?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?

Относно доказателствената тежест за състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по договора за наем и приложението на разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, предл. последно.

Какъв е обхватът на проверката, която съдията по вписванията е овластен да извърши?

При определяне на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, длъжен ли е въззивният съд да прецени и обсъди значението на обстоятелството дали незаконното обвинение е било повдигнато във връзка с упражняваната професия?

По какъв начин следва да се докаже, че даден държавен имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие като предпоставка за придобиването му от търговското дружество, в което е преобразувано предприятието, на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./?

Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК?

Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК?

За съотношението между срока за връщане на допълнителните парични вноски по чл. 134, ал. 1 ТЗ и времето, което е необходимо за покриване на загубите и преодоляване на временната необходимост от парични средства

Може ли съдът да приспадне размера на съпричиняване от действително определения размер на цялостното обезщетение или следва степента на съпричиняване на вредоносния резултат да бъде съобразена само по отношение на предявената част от спорното материално право, като от нея се приспадне размерът на съпричиняването?
Трябва ли съдът при определяне справедлив размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да съобрази и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, както и икономическата конюнктура в страната?

Относно предпоставките за приложение на чл. 103, ал. 3 ЗЗД - за невъзникване, съответно погасяване на правото на компенсация на длъжника към цесионера със свое вземане към цедента, при съобщена му цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и за разпределяне на тежестта на доказване в процеса.

За преценка за съответствието между обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум.

При прогласяване нищожността на договор поради липса на съгласие на продавача поради прогласяване на неистинското пълномощно за нищожно от кой момент започва да тече погасителната давност за вземането на купувача към пълномощника в случаите, когато купувачът предварително е изплатил продажната цена на пълномощника, действащ от името и за сметка на продавача – от момента на предаване на сумата или от момента на влизане в сила на решението по иска за обявяване на пълномощното и на сключения от името на продавача договор за нищожни” и „при обявяване на пълномощното за нищожно даденото от купувача на пълномощника в изпълнение на сключения договор на какво основание се дължи – на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, пр.1 пр.2 или пр.3 или по чл. 59 ЗЗД?

Допустими ли са свидетелски показания за установяване на плащане по сключена в нотариална форма сделка между роднини по права линия?

Валидни и законосъобразни ли са решенията, взети от Съвет на директорите на акционерно дружество, който е действал в намален състав, под законоустановения минимален брой членове, но в шестмесечния срок по чл. 252, ал. 1 ТЗ, т. 6 вр. т.4?

Следва ли да се счете за надлежно уведомен длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия в хипотеза на заведен иск по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/, в което цесионерът с отговора на исковата молба представя уведомление от цедента до длъжника, за което твърди, че вече е връчено?

Дали подлежи на отмяна, респ. на обезсилване съдебно решение, поради наличието на процесуални нарушения, които не засягат защитата и правата на обжалващата страна?

Висящността на изпълнително производство срещу кои обезпечения, учредени от трети лица за обезпечаване на задълженията на длъжника, съставлява пречка по смисъла на чл. 735, ал. 2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност при съпоставка с възможността за удовлетворяване в рамките на индивидуалното принудително изпълнение в хипотезата на чл. 739, ал. 2 ТЗ?

Дали гражданския съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по водено наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ при наличие на предпоставките по чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност?

Относно възможността застраховател по застраховка „Каско на МПС“ да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на уговорено в застрахователния договор и общите условия към него основание за освобождаване от отговорност при управление на автомобила от водач, употребил алкохол над допустима от ЗДвП концентрация.

Решението за прогласяване на нищожността на разпоредителната сделка, от която длъжникът черпи правото си на собственост може ли да бъде противопоставено на банката-ипотекарен кредитор, която не е била страна по делото, в случаите когато ипотеката е била учредена преди образуване на производството, по което е било постановено решението?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 474, ал. 4 ГПК /отм./ (чл. 578, ал. 4 ГПК) в охранителното производство по издаване на констативен нотариален акт по реда и при условията на чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ (чл. 587, ал. 1 ГПК)?

Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземане, произтичащо от договор за заем, сключен с финансова институция, в който договор се съдържа уговорка, че целият заем става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, но чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора – финансова институция?

Нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скица на вещо лице, изслушано по друго дело и площ, установена от вещо лице по делото?

Допустим ли е иск по чл. 135 ЗЗД срещу сделка с недвижим имот, когато сделката е сключена след наложена възбрана върху същия имот, но за обезпечение на друго вземане?

Промяната в постоянния адрес на ответника - длъжник, настъпила след датата на подаване в местно компетентния заповеден съд на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и преди предявяването на специалния установителен иск по чл. 422 ГПК, съставлява ли по смисъла на чл. 120 ГПК промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност и основание ли е за препращане на делото по възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК?

Относно допустимостта на установителен иск по чл. 694 ТЗ по отношение на обезпечение или привилегия на вземане, заявено в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.

Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземане, произтичащо от договор за заем, сключен с финансова институция, в който договор се съдържа уговорка, че целият заем става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски, но чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора – финансова институция?

Кои лица следва да се приемат за заинтересовани по смисъла на чл. 22 ПВ – лицата, които са пряко обвързани от ипотеката /ипотекарните длъжници/ или техен правоприемник, включително и кредитополучателят или всяко лице, което може да докаже правен интерес от заличаване на ипотеката, в това число и хирографарен кредитор, който е насочил принудително изпълнение към ипотекирания недвижим имот?
След изтичането на десетгодишния срок на вписването на ипотеката, вписването губи ли автоматично своя ред и респективно, губи ли се автоматично противопоставимостта на ипотеката спрямо трети лица, ако същата не е вписана наново или не е заличена?

Кога въззивният съд е длъжен да обсъди нови фактически твърдения, както и да допусне нови доказателства по делото?

Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 ЗАЗ (Закона за арендата в земеделието) / ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017г./, при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата?

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

Допустимо ли е съдът да уважи иск за вземания по договор за банков кредит, предявен по реда на чл. 422 ГПК, в хипотеза на позоваване от ищеца на предсрочна изискуемост на кредита и при липса на разграничение на падежирани и непадежирани погасителни вноски в заявлението на чл. 417 ГПК и в исковата молба само за падежираните неплатени вноски, чиято изискуемост е настъпила преди датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗЗД по отношение на търговски сделки или прилагането й е ограничено до гражданско-правните отношения?

Арбитър, постановил арбитражно решение,отговаря ли за вреди по чл. 45 ЗЗД, ако е нарушил материалния и процесуалния закон с това решение или с арбитражния процес, който е провел,поради липса на задължителна съдебна практика?

Допустим ли е иск по чл. 60а ЗБН срещу длъжник на банката – лизингово дружество – кредитополучател по договор за банков кредит за „връщане на получено имущество“, придобито със средства по договора за кредит, отпуснат с цел закупуването му и отдаване под лизинг?

Относно тълкуване на клаузите на договора и задълженията на въззивния съд за произнасяне по спорния предмет на делото. Относно съответствие на въззивния акт с разрешенията по т.17 на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 108/22.07.14г. по т.д.№ 2418/13г. на І т.о.

За възможността ипотекиран за чужд дълг недвижим имот да бъде продаден /прехвърлен възмездно/ срещу поето от купувача задължение да отговаря за дълга до размера на прехвърлените му права, както би отговарял и ипотекарният гарант - продавач (в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните (в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК).

Налице ли е възползване, респективно обогатяване, по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД, когато купувачът по унищожения договор е заплатил цената на имота, същата не е реституирана, а впоследствие е продал имота на трето лице на същата цена преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора? (в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).

Как следва да се определи това, от което се е възползвал отчуждителят, по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД и релевантно ли е, дали има обогатяване на ищеца, съответно обедняване на ответника при разместване на благата, когато се иска осъждане на купувача на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД и последният е заплатил на продавача цената по унищожения договор, която не е реституирана, а впоследствие е продал имота на трето лице преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора? (в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Следва ли съдът да съобрази, при преценката си за основателността на компенсаторното обезщетение по чл. 57, ал. 2 ЗЗД, едно такова обогатяване на ищеца за сметка на обедняването на ответника, при направено възражение в този смисъл? (в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Дали съдебното решение за унищожаване на договор за покупко-продажба на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД има обратно действие по отношение на страните по сделката, към деня на сключването й? (в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Могъл ли е купувачът да прехвърли собствеността на последващия приобретател; при положение, че съдебното решение за унищожаване на договор за покупко-продажба на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД има обратно действие по отношение на сраните по сделката, към деня на сключването й? (в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Налице ли е отчуждаване по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД - в тази хипотеза с какъв иск трябва да защити интереса си продавача по унищожения договор-допустим ли е и евентуално основателен ли би бил искът по чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД ако имотът е прехвърлен възмездно преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижим имот, при положение, че продавачът може да ревандикира имота от третото лице, тъй като купувачът по унищожения договор не е могъл да прехвърли собствеността? (в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Допустимо ли е разширително тълкуване на разпоредбата на пар. 26, ал. 3 ПЗРЗИДЗА /отм./, изразяващо се в допускане на обратно действие на нормата след като в същата или в друга такава не е визирано такова изключение и действието й изрично е регламентирано за в бъдеще, за конкретно определен срок, чието начало започва с изтичането срока на процесните договори, определящи исковия период в настоящия процес? Допустимо ли е разширителното тълкуване на административните актове издадени от Министър на финансите, изразяващи се в допускането им на обратно действие, след като в същия този административен акт или в друг действащ към този момент нормативен акт не е визирано това изключение, като действието им изрично е регламентирано за в бъдеще, за изрично определен срок, чието начало започва с изтичане срока на процесните договори определящи исковия период в настоящия процес? Следва ли въззивният съд да се произнесе в мотивите на своето решение отменяйки първоинстанционното такова относно това кои факти, които са от значение за делото не са изяснени, кои фактически констатации на първата инстанция не са основани на доказателствата по делото, кои изводи не са обосновани и кои са незаконосъобразни. Несъобразяването на оспореното решение с изискванията на ППВС № 7/27.12.1965 г. води ли до определянето на оспореното решение като необосновано и противоправно?

Налице ли е валидно изразена воля за про­мяна в предназначението на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост при липса на конкретизация в какво се състои промя­ната и възможно ли е осъществяването й въз основа на бланкетно изразе­но "принципно съгласие" на собствениците на останалите самостоятелни обекти?

Допустимо ли е съединяване при условията на евентуалност на установителен иск, основан на настъпила преди заповедното производство предсрочна изискуемост, с осъдителен иск, основан на предсрочна изискуемост, настъпила с получаване на обективирано в исковата молба изявление?

Какви са предпоставките и реда за извършване на ново вписване на договорна ипотека в хипотезата на чл. 172, ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 18, ал. 4 ПВ?
Допустимо ли е новото вписване да се извърши за по-малка сума, представляваща остатъка от вземането, обезпечено с ипотека?

Дали чл. 38, aл. 2 ОУ за пренос на ел.енергия през ел.мрежите на АД е нищожна правна норма?

Относно възможността един недвижим имот да бъде придобит по давност. В съдебните решения, на които касаторът се е позовал в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Относно задължението на въззивния съд в рамките на посоченото във въззивната жалба да обсъди всички относими доказателства и да изложи мотиви относно това кои факти приема за доказани във връзка с твърдяната съсобственост върху делбения имот.

Определянето на кръга от „трети лица” по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и в частност служителите по трудовоправни отношения следва ли да се определят като трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, спрямо които частни документи, като заповеди за утвърждаване и изменение на щатното разписание са непротивопоставими поради липса на достоверна дата?

Относно определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Относно джирото е единственият способ за прехвърляне на вземането по запис на заповед, съдът се е произнесъл в противоречие с Р по т.д. 29/2010 на ВКС, както и с решения на ВТОС и Бургаски ОС, но последните две не са представени.

При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността?

Налице ли е периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД при договор за заем, с който е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати ?

Относно правомощията на втората инстанция и задължението на въззивния съд да разгледа самия материалноправен спор по същество като обсъди всички доводи и възражения на страните.

Има ли противоречие между “клауза 3” от ОУ - т. 6 към застрахователния договор между страните по делото от 3.08.01 г., която визира обема и съдържанието на рисковете, които са изключени от задължението за изплащане на обезщетение и чл. 390, ал. 1 ТЗ/отм./?

Относно давностният срок за искове по Конвенцията, съдът се е произнесъл в противоречие с Р № 62/25.01.2002 г. по гр.д. № 891/2001 г. на ВКС-V г.о., с което е прието, че по спор за превозно възнаграждение, срокът на погасителната давност е този по чл. 32, ал. 1, б. “в” от Конвенцията – 1 г., и началото му се поставя със сключването на договора и то след изтичане на три месеца от тази дата.

Относно възможността в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД наред с реалното изпълнение на паричното задължение и на обезщетението за забавата му, на кредитора да бъде присъдена и договорна неустойка за неизпълнение, както и за критериите, при които неустойката за неизпълнение следва да се преценява, като противоречаща на добрите нрави.

Относно разпределението на доказателствената тежест при предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпените от незаконно уволнение вреди по реда на чл. 225, ал. 1 КТ.

Относно направен погрешен извод, че липсва идентичност между процесния имот, който е заявен за възстановяване на името на А. С. Ч. и имота, възстановен на ответниците, в качеството им на наследници на Д. Я. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа.

Представлява ли записването в емлячен регистър ,което не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такова писмено доказателство,т.е. необходимо ли е посредством изброените в чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ доказателства да бъде установено осъществяването и на конкретен придобивен способ ?

Относно писмените доказателства,посредством които в производство по чл. 11, ал .2 ЗСПЗЗ е допустимо установяване принадлежността на правото на собственост върху заявени за възстановяване земеделски земи към патримониума на наследодателя и по-специално по въпроса представляват ли извлечението от емлячен регистър и данните по картен материал,които не съдържат данни за основанието за придобиване на собствеността, такива писмени доказателства.

Относно съвместен принос при придобиване на имущество от съпрузите по време на брака.

Относно практика на ВКС, според която лихвите, които се дължат са от деня на застрахователното събитие.

Относно касационната жалба е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като съгласно чл. 386, ал. 3 ГПК

Представлява ли неподаването на декларация пред ОД на ДФ „Земеделие” основание за налагане на санкции по договорите за предоставяне на помощ de minimis за закупуване на фураж, сключвани между ДФ „Земеделие” и земеделските производители?

Относно задължението на въззивния съд при повторно разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС по изясняване на спора от фактическа страна и събиране на доказателства, както и относно приложението на материалния закон. Относно задължението на въззивната инстанция да постанови решението си след преценка на всички относими доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните.

Относно дейността на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора, характера на второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване, възможността въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК и за задължението му да обсъди релевираните оплаквания във въззивната жалба, както и защитните доводи и възражения на страните.

Относно тълкуване правната норма на чл.540 ГПК, във връзка с чл.533 ГПК.

Принципът на равнопоставеност в отношенията между доставчика на топлинна енергия и потребителя не би могъл да се нарушава, като предотвратяването на възможност за злоупотреба с право и правната сигурност в оборота не могат да бъдат гарантирани чрез клаузи, даващи възможност на доставчика на топлинна енергия да получи недължимо плащане от потребителя.

Допустимо ли е по отменителен иск с правно основание чл.135 ЗЗД и с предмет на иска обявяване на недействителност на търговски договор да бъде допуснато обезпечение чрез запор върху парично вземане, направено от търговец, който не е страна по делото?

За критериите, по които се определя размера на гаранцията по чл.391, ал.2 ГПК, вр. ал.1, т.2 и ал.3 - Какъв е достатъчния размер на гаранцията, която ищецът следва да внесе, за да обезпечи преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно и какви са критериите за определяне на размера на тези вреди, и включват ли тези критерии съобразяване с допуснатата обезпечителна мярка?

Относно елементите от фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и за съотношението му с основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствеността преди предявяване на иска.

Нищожен ли е поради липса на съгласие договор за наем на недвижими имоти при общо определена за всички имоти наемна цена, при липса на уговорена наемна цена за всеки отделен имот? Може ли да е налице частична недействителност на клаузи, които не засягат същественото съдържание на един договор, когато липсват императивни правни норми, които да ги заместят?

Дали лицето заемащо длъжността „Председател на ТЕЛК” е част от ръководството на съответното лечебно заведение, към което е структурирана комисията, по смисъла на § 1, т. 3 ДР КТ и приложима ли е по отношение на него възможността за прекратяване на трудовото му правоотношение по реда на чл. 328, ал. 2 КТ?

От кой момент възниква задължението на наемателя да заплаща наемната цена – дали от момента на предоставянето на наетата вещ от наемодателя на наематели или от момента на сключването на договора, независимо от това дали е изпълнено задължението на наемодателя за предоставяне на наетата вещ?

По въпроса за задължението на съда служебно да извърши проверка за редовността на исковата молба, като в случай на констатирани нередовности на същата, предприеме действия по отстраняването им и за привеждането на молбата в съответствие със законовите изисквания.
Дали може да се обяви за относително недействителна по реда на чл. 135, ал. 1 ЗЗД последваща сделка с имуществото на длъжника, без да се обяви по този ред за относително недействителна първоначалната увреждаща сделка?
Представлява ли предявяването и уважаването на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на първоначалната увреждаща сделка условие за допустимост на иска за обявяване на относителна недействителност на последващата сделка или е предпоставка за основателността му; с оглед на връзката между двете оспорвания трябва ли същите да бъдат разгледани в едно производство или е допустимо това да стане в отделни производства?

Децата на купувача, които са пълнолетни, но не са задомени, не са членове на семейството, поради което техните жилищни нужди не подлежат на съобразяване при продажба на жилището.

Какво се включва в критерия „квалификация” по смисъла на чл. 329, ал. 1 КТ; за възможността на работодателя да извърши подбора по установени от самия него показатели, които да обхващат всички или част от общите критерии за оценка на работника или служителя по чл. 329, ал. 1 КТ и за обхвата на съдебния контрол за спазването на тези критерии при извършения преди уволнението подбор.

Липсва ли петитум по всеки един от обективно и субективно съединените искове при наличието на два обективно съединени иска за два реституирани имота, предявени при условията на субективно съединяване срещу две групи ответници, ако ищеца не е уточнил исковете си конкретно към всеки от ответниците и не е посочил кой от двата претендирани имота с каква част засяга всеки от имотите на ответниците?

Дали в хипотеза на невнесена дължима от ищеца държавна такса, която е следвало да бъде събрана съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК предварително /при предявяването на иска/, принудителното й събиране по чл. 77 ГПК с постановеното по делото решение е обусловено от изхода на спора, съответно дали в тази хипотеза ответникът при неблагоприятен за него изход на делото дължи на ищеца разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК за невнесената от него, но присъдена в полза на бюджета държавна такса?

Противоречи ли уговорката по т.8.1 от процесния договор по С. на повелителните норми на закона и могли ли са страните свободно да определят съдържанието на договора при положение, че законодателят не е ограничил автономността на волята на страните?
Предвид т.8.1 от договора от кой момент е възникнало задължението на ползвателя по договора да върне получената по договора сума, т.е. от кога тече погасителната давност-деня на плащане по договора или деня в който ДФ Земеделие е узнал, че ответното Е. е представило документи с невярно съдържание?

Допустимо ли е в производството по трудов спор съдът служебно да основе своето вътрешно убеждение на непосочени от ищеца-работник фактически основания, за които в доклада на съда по чл. 146 ГПК липсват указания за доказването им?

Относно молбата за отмяна се обосновават с довод , че страната е била лишена от възможността да упражни ефективна защита по делото в резултат на нарушени правилата за връчване на съдебни книжа и по конкретно на допълнението към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Относно молбата за отмяна се обосновават с довод , че страната е била лишена от възможността да упражни ефективна защита по делото в резултат на нарушени правилата за връчване на съдебни книжа и по конкретно на допълнението към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Приложим ли е пар. 2 Наредба № 1/2004 в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК?

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото на разваляне на договор по чл. 87, ал. 1 или 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението?

Следва ли пълномощното за гласуване пред О., да бъде изрично, като установява конкретно за кое събрание се отнася, точките от дн.ред и начина на гласуване, или може да бъде и общо?

1. Ако съдът не е изложил мотиви по заявените в иска фактически основания, а е основал решението на др. факти и документи, тогава решението нищожно ли е поради липса на мотиви?, 2. При уважаване на исковете на незаявени в исковата молба документи, прави ли решението недопустимо?, 3. При влязло в сила решение по частичен иск и при предявен иск за останалата част от вземането, допустимо ли е съдът да зачита влязлото в сила решение по частичния иск?, 4. Нищожна ли е клауза за неустойка във връзка с която не е посочен размер на вероятни вреди?, 5. Представляват ли действията на ищцата водещи до причиняване на щети на О.?

Налице ли е закриване на част от предприятието когато минимална част от дейността, осъществявана от закритото звено, продължава да се осъществява от друго звено, но не като основна, а като допълнителна дейност?

За правната уредба, правната същност и последици на породеното в полза на [фирма] потестативно право да извърши корекции на сметките на потребителя, пораждащ задължение на потребителя на електроенергия за заплащане на коригираните сметки, изготвени по реда на общите условия при констатирано нарушение, водещо до неотчитане на преминаващата през средството за търговско измерване употребена електрическа енергия.

Завършена ли е административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по ЗСПЗЗ, ако към решението на поземлената комисия не е приложена издадена или заверена от този административен орган скица на имота ? Дали вписването на правопораждащия правото на собственост акт има защитно действие при липса на конкуренция между приобретатели, които черпят права върху спорния имот от един и същ праводател?

Допустимо ли е страните по трудов договор да уговорят в него възнаграждение основаващо се на клаузи от Н. от 2003 г. и при наличието на подписан договор между работодателя и НЗОК ?

Допустимо ли е да се извърши делба чрез разпределение по чл.292 от ГПК /отм./ или чрез теглене на жребие по колена, ако за наследниците от всяко коляно /но не и за всеки един от тях/ може да се обособи отделен дял от допуснатите до делба имоти ? Длъжен ли е въззивният съд служебно да допусне експертиза за поделяемостта на допуснатите до делба имоти, ако такава експертиза не е била поискана от страните ?

Налице ли е фактическо приемане на изпълнени СМР, след като поръчващия работата е подписал данъчната фактура, в която е удостоверено извършване на уговорената работа и окончателното предаване на обекта без да е бил съставен нарочен приемо-предавателен протокол, какъвто е бил предвиден в договора между страните?

Относно началото на давностния срок при вземането за неустойка, когато в договорът-чл. 40, ал. 1, е посочено, че същата се дължи след покана, съдът се е произнесъл в противоречие с Р № 103/8.10.2009 г. по т.д. № 68/2009 г. на I т.о..

Дали забраната за разпореждане с обособена част, предмет на приватизационен договор по чл. 35 ЗППДОП-отм., е съществен елемент от същия и дали следва да се прилага чл. 87, ал. 4 ЗЗД ?

Допустимо ли е, при наличието на договор за наем на недвижим имот с клауза за изкупуване от 12.01.2001 г. и предвидената в т. 3 възможност за преустройство, предявеният иск с правно основание чл. 231, ал. 2 във вр. с чл. 230, ал. 2 ЗЗД, да бъде преквалифициран от въззивния съд по чл. 59 ЗЗД ?

Законосъобразно ли е в устава на кооперацията да има изисквания към член-кооператорите да предоставят за обработване в кооперацията собствената си земеделска земя, която не ползуват лично? Противоречи ли подобно изискване на чл. 31, ал. 4, /т. 1/ ЗК? .Следва ли в покана за ОС, когато се изключват член-кооператори, да се изписват техните имена, нарушения, основание и др.? Кое от двете решения следва да се гласува като т.1 от дн.ред-по чл. 8, ал. 2 или по чл. 13, ал. 3 ЗК? Нарушение ли е на материалния закон гласуването ан блок за изключване на член-кооператорите? Гласуването на някой от подлежащите на изключване при вземане на решение от ОС за неговото изключване води ли до недействителност на решението?

Относно обвързаността като наемател на страната, която и е ползвала обекта предмет на договаряне и е заплатила наемната цена за първия месец на ищеца , но писмен договор за наем не е подписан.

Относно неустойка за разкрити, но неосигурени работни места.

Следва ли въззивният съд преди постановяване на решението си да направи самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и доводи от страните, да направи свои изводи, независимо от тези на първата инстанция? За конкуренцията между доказателствата ангажирани по спора, приетите от съда експертизи и тяхното обсъждане, заедно и поотделно, при постановяване на съдебното решение ?

Относно начина по който може да се реализира отговорността на банката под формата на обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията на банката по договора за банкова касетка при необявено от ползвателят съдържание като е взето в предвид и обстоятелството, че не е налице и относима съдебна практика/задължителна и казуална/ по тези въпроси.

Относно приложението на ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ и легитимацията на страните по спора.

Кои са елементите на основанието “съкращаване в щата” по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и включват ли същите като условие за законност на уволнението специалните изисквания на нормативните актове , в случая на тези в системата на народната просвета – чл. 65, ал. 5 от Наредба №4/2003 г. за документите в системата на народната просвета и чл. 147, ал. 1, т. 14 ППЗНП и чл. 147, ал. 1, т. 15 ППЗНП? Задължителен ли е Отрасловия колективен трудов договор, подписан от министъра на образованието за всички държавни и общински училища в системата на народната просвета и обвързан ли е работодателят в случай съответното училище с договореностите в този договор? Приложима ли е правната норма на чл. 333, ал. 4 КТ когато в КТД, в случая ОКТД за отрасъл “Образование” е договорена процедура при прекратяване трудовите договори на основание “съкращаване в щата”, но не се изисква съгласие от синдикалното ръководство, а становище, което както в настоящия случай не е искано ?

Налице ли е разлика между съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ становище на синдикалния орган, с оглед същата разпоредба ?

Може ли да се допусне делба при квоти,различни от посочените в разрешението на районния съд,дадено по реда на чл.73 СК/отм./ и по въпроса дали е допустимо да се тълкува волята на страните по начин,различен от презумпцията на чл.30,ал.2 ЗС при условие,че страна по сделката наред със своя законен представител са и малолетни или непълнолетни деца,който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото?

Относно определение №1001/05.11.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение.

Дали издателят на печатна или електронна медия отговаря като „възложител на работата” по смисъла на чл. 49 ЗЗД за съдържанието на публикувани без редакторска намеса читателски писма, чието написване и изпращане не е възложено от издателя и издателят и авторът на публикуваното писмо не са обвързани с трудово или гражданско правоотношение? Допустимо ли е в две различни производства паралелно да се претендира обезщетение за непозволено увреждане – от издателя на медията като „възложител на работата” по чл. 49 ЗЗД и лично от автора на публикацията на основание чл. 45 ЗЗД; фактическата липса на мотиви към съдебното решение води ли до незаконосъобразност или до нищожност на съдебния акт?

Относно приложимостта на чл. 213, ал. 1 изр. 4 КЗ /отм./ във вр. с пар. 143 ПЗР КЗ за конкретното застрахователно правоотношение.

Относно елементите от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОП / отм./

Има ли правен интерес от установяване на това, че Ж. “Български художник” не е собственик на апартамента при съобразяване на обстоятелството, че ищците осъществяват фактическа власт върху него?

Относно приложението на чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ, които са значими за изхода на спора и разрешаването им от въззивния съд в обжалваното решение е в противоречие с приложената съдебна практика на ВКС, а именно, че за всяко едно от нарушенията на трудовата дисциплина, послужили за издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение следва да се изслуша служителя или да се изискат от него писмени обяснения.

За приложението на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ във вр. с чл. 211 ГПК /отм./, аналогични на чл. 235, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК.

Допустимо ли е съдът в производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да се произнася по валидността на решенията на ПК/сега ОСЗ/ и на тази основа да формира извода си за основателността на иска?

За собствеността на енергийните съоръжения и за начина за получаване на обезщетения за тях.

Относно кръга от лица,в полза на които може да бъде възстановено правото на собственост по реда на ЗВСГЗГФ /подлежат ли на възстановяване гори,които са били одържавени след смъртта на един общ наследодател общо,а не на всеки един от неговите наследници/,както и за доказателственото значение на извършените в книгите на горовладелските кооперации записвания по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ,когато същите съдържат записване на дялове на името на починало лице /дали може да се приеме,че подобно записване ползува неговите наследници/.

Дали намаляването на масата на несъстоятелността, поради извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността плащане, е предпоставка то да бъде признато за нищожно?

Отнася ли се пар. 6а ПЗР ЗППДОП /отм./ до случаите, когато кредиторите на приватизиращото се предприятие не са заявили своевременно своите вземания, но в същото време тези вземания са явни за приватизиращото се дружество, за органа по приватизация или за потенциални купувачи?

Относно наличието на пасивна материално правна легитимация по ревандикационния иск по чл. 108 ЗС. В разглеждания случай това е и въпрос за легитимацията по чл. 14, ал. 1 ЗДС /ред. ДВ бр.32/ 2005г./ на лицето, което се намира фактически в имота.

Относно предпоставките,при наличието на които сънаследник би могъл да придобие по давност дяловете на останалите сънаследници от съсобствен недвижим имот и за начина,по който останалите сънаследници следва да предявят правата си при установена самостоятелна фактическа власт от един от сънаследниците,за да се приеме,че започналата са тече в негова полза придобивна давност е прекъсната.

Относно предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на корегирана сметка, изготвена по реда на ОУ на “Ч. Р. България”АД.

Относно началният момент, от който следва да се присъди законната лихва е 28.03.07г. когато е получено от застрахователят съобщението за деликта по смисъла на чл. 224, ал. 1 КЗ, а не деня на деликта-28.10.06год.

За допустимостта на делбата на компенсационни бонове, дадени като обезщетение по чл. 10б ЗСПЗЗ.

Относно цената на осъществените стокови престации.

Относно точното изпълнение на сключения между страните договор.

Дали уговорената в т. 14 от договора неустойка в размер на петорния наем се дължи еднократно или за всеки месец за периода, през който наетия имот е бил зает от наемателя след прекратяване на договора? Дължи ли се обезщетение за всеки месец за периода, през който наетия имот е бил зает от наемателя след прекратяване на договора на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД или се дължи само уговорената в т. 14 от договора неустойка?

Относно изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с постоянната практика на ВКС. Относно атакувания акт са решени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК/.