чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

от значение за изхода по конкретното дело, който ВКС не е длъжен и не може да извежда от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба/, настоящият състав намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, поради което и поради липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, по този въпрос касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Както бе посочено съдът изрично е приел, че с оглед установените и предвидени от страните в договора особени непредвидени обстоятелства, ищецът не дължи обезщетение за забавата си за период от 43 дни, през които не е могъл да изпълнява задълженията си именно поради тези обстоятелства. В този смисъл съдът е възприел изцяло доводите на касатора, че не дължи обезщетение за понесени вреди и загуби, ако последните са причинени в резултат на непредвидени обстоятелства, които са: обстоятелствата, включително от извънреден характер, възникнали след сключването на договора, независимо от волята на страните, които не са могли да бъдат предвидени и правят невъзможно изпълнението при договорените условия. Всъщност с този въпрос, касаторът по същество оспорва правилността на изводите на съда относно периода, през който са били налични посочените обстоятелства, като следва да се посочи обаче, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и извън въведеното с ал. 2 на чл. 280 ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби.

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и доводите и възраженията на страните, като формира самостоятелни правни изводи по спора. 2. Следва ли съдът да установи кой владее движимите вещи и на какво основание, след като е установено по безспорен начин, че собственик на мебелите се явява ищецът, а в рамките на исковото производство се е установило, че фактическата власт върху тях е отнета против волята на първия ответник и се държат бел правно основание от втория и третия ответник. 3. Следва ли ответниците да носят солидарна отговорност за причинени на ищеца вреди по смисъла на чл. 49 ЗЗД, предвид изложените факти и приложените доказателства, установяващи именно, че те са се разпоредили с движимите вещи, предмет на делото. Поддържа се, че първи и втори въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо третия въпрос – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

1) Поради какви причини е внесъл сигнал в МОСВ от 29.06.2021 г., чрез администрацията на президента, след като е бил наясно, че по повод негов сигнал от 10.03.2021 г. Агенцията за ядрено регулиране е издала констативен протокол от 19.04.2021 г. с крайно заключение, че не са установени нарушения, както и че по повод негов сигнал до АДФИ от 08.09.2020 г., препратен по компетентност на МОСВ и заведен в РИОСВ-Враца на 13.10.2020 г,. е съставен констативен протокол от 20.10.2020 г., като заключението е, че са спазени изискванията на Закона за управление на отпадъците и приложимите подзаконови нормативни актове; 2) Поради какви причини за посочените в сигнала обстоятелства не е регистрирал несъответствие в ИС ОЕД на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД (вътрешна система за сигнали на работодателя) или не е подал анонимна бланка за регистриране на забележки/несъответствия в поставените за целта кутии в съответствие с установения вътрешен ред, преди да сигнализира държавни институции. Заповедта е връчена на служителя на 15.07.2021 г. С писмен отговор от следващия ден (16.07.2021 г.) А. заявил, че не е подавал сигнал до МОСВ, както и че не е установил/възприел обстоятелства, които да подлежат на регистрация в ИС ОЕД или анонимна бележка. С обжалваната в настоящото дело заповед №г. на изпълнителния директор на дружеството на А. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ за това, че „умишлено е подал сигнал за извършени от работодателя нередности (неправилно третиране на радиоактивни отпадъци), за които нередности към момента на подаване на сигнала е знаел, че не са извършени, с което е злепоставил “АЕЦ Козлодуй“ ЕАД пред съответните държавни институции (МОСВ, РИОСВ- Враца и Администрацията на Президента) и е злоупотребил с доверието на работодателя, тъй като трудовият договор се сключва с оглед личността на служителя, а работодателят се е доверил на неговата добросъвестност при изпълнение на задълженията (чл. 67, т. 1 Правилника за вътрешния трудов ред), както и за това, че умишлено е нарушил вътрешните технологични правила, посочени в други вътрешни актове на работодателя – “Правила за осигуряване на качеството. Управление на несъответствията, коригиращи и превантивни действия“ и “Инструкция по безопасност. Ред за докладване и анализ на събития от ниско ниво и почти събития в “АЕЦ Козлодуй“ ЕАД“, като не е спазил вътрешния ред за докладване на нередности, а директно е сигнализирал държавните институции, т. е. докладваните от него нередности са станали достояние на трети лица, с което е накърнил авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на работодателя да организира, ръководи и контролира трудовия процес, с което е нарушил трудовата дисциплина (нарушения по чл. 83, т. 6 ПВТР и чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ), което представлява злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието.“ Заповедта е връчена на служителя на 27.07.2021 г.

дали е възможно същите да са получени при констатирания механизъм на ПТП и каква е била скоростта на удара между двата автомобила, а е посочил единствено /освен фактите, които са безспорни за това как е настъпило процесното ПТП, които съвпадат с тези, изложени от вещото лице Топузян/, че механизмът на удара е – удар от автомобил с маса 1,4 тона, нанесен при движение назад с ниска скорост върху автомобил с маса 1,8 тона. Въззивният съд е установил също така, че от друга страна обаче вещото лице Д. е изложило мотивирано обяснение за това, как с тази ниска скорост са причинени толкова сериозни увреждания на процесния автомобил - автомобилът, който е понесъл удара е модел с автоматична скоростна кутия и със система за автоматично активиране на паркинг спирачката при изгасен двигател, като е проектиран със система за пасивна безопасност, част от която са изключително меките и чупливи елементи на предната част на автомобила, чиято цел е да поемат кинетичната енергия докато се разрушават и по този начин да предпазят от увреда телата на водача и пътниците в автомобила, както тези на пешеходците и велосипедистите /обстоятелства, които не е съобразени от вещото лице Топузян/. Понеже МПС „Опел З.“ е нанесло удара с най-здравата си част по най-слабата част на неподвижното и застопорено от паркинг функцията на автоматичната си скоростна кутия и автоматично активиращата се паркинг спирачка на МПС марка „Мерцедес“, щетите по процесния автомобил са значително повече. Въззивният съд е изразил становище, че този извод на експерта Д. почива на обективните факти по делото, касаещи особеностите на модела на застрахования автомобил, които не са съобразени от вещото лице Топузян, поради което е намерил, че всички описани от представителите на застрахователя вреди се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В този смисъл е посочил, че застрахователното обезщетение в конкретния казус следва да се определи съобразно стойността на частите, описана във фактурата на л. 10 от делото на РС Бургас, ведно със стойността на труда за ремонта, боята и материалите, посочени в проформа фактурата - каквото е искането на ищеца /стойността им според двамата експерти е по-висока/ - 307.50 лв. или общо дължимото обезщетение е в размер на 5503,17 лв., като от него следва да се приспадне платеното вече от застрахователя обезщетение в размер на 297.77 лв.

в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първата група въпроси са процесуалноправни и се свеждат до въпросите дали при преценката за обективното наличие на заболяване към момента на връчване на уволнителната заповед, съдът е длъжен да извърши съвкупна преценка на всички доказателства по делото при съобразяване на доказателствената тежест, както и да назначи вещо лице, което да отговори еднозначно на въпроса страда ли работника или служителя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение от болест, за която има закрила по чл. 333 КТ; възможно ли е съдът да обоснове решението си единствено на медицински документи, съставени в противоречие с действащата към момента на издаването им правна рамка и чия е доказателствената тежест, че работникът или служителят боледува от болест, посочена в Наредба №5/1987 г. когато работодателят е оспорил твърденията му в исковата молба, че при издаване на заповедта за прекратяване е нарушена разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. По тези въпроси се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №230 от 1.11.2016 г. по гр. д. №502/2016 г. на III г. о., решение №287/27.12.2018 г. по гр. д. №253/2018 г. на IV г. о., , решение №107/25.06.2019 г. по гр. д. №2737/2018 г. на III г. о. и цитираната в него съдебна практика, вкл. и задължителната такава – ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В същата хипотеза /противоречие с практиката на ВКС – отново решение №230 от 1.11.2016 г. по гр. д. №502/2016 г. на III г. о./ е поставен и материалноправния въпрос какви са предпоставките на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, и по-специално трябва ли работникът или служителят обективно да страда от заболяване по Наредба №5/1987 г., за да е налице задължение на работодателя да проведе процедурата по чл. 333 КТ, като условие за законосъобразност на уволнението.

не е осъществен общият критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.

са разрешени във въззивното решение в противоречие на приетото и разрешенията, дадени в следните актове на ВКС: решение №48/09.07.2020 г. по т. д. №1072 на ВКС ТК, 2-ро ТО, решение №199/06.03.2018 г. по т. д. №735/2017г на ВКС, 1-во ТО, решение №215/12.10.2015 г. по гр. д. №49/2015 г. на ВКС, ГК, 3-то ГО, решение №129/12.07.2013 г. по т. д. №558/2012 г. ВКС, ТК, 2-ро ТО.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

иска спиране на настоящото касационно производство до произнасянето на ОСТК на ВКС по образуваното тълк. дело №1/2020г. по този въпрос

в противоречие с практиката на ВКС:

Дали при непълен доклад на първата инстанция и очевиден пропуск да се представи задължителен за установяване на претендираното право документ, е допустимо въззивното решение да се основава само на извода, обусловен от липсата на този документ?

във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

в противоречие с практиката на ВКС:

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

се претендира наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдения, че възприетото от въззивния съд в решението му, тяхно разрешаване е в противоречие със задължителната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – ППВС №4/68 г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на състави на ВКС: №93/23.06.2011 г. по т. д. №43/2010 г. на Второ т. о., №259/19.12.2014 г. по гр. д. №1746/2014 г. на Трето г. о., №136/01.03.2012 г. по гр. д. №414/2010 г. на Трето г. о., №88/17.06.2014 г. по т. д. №2974/2013 г. на Второ т. о., №158/17.10.2014 г. по т. д. №3594/2013 г. на Първо т. о. и др. Твърди се, че в противоречие с посочената практика и с указанията на ППВС №4/1968 г. въззивният съд не е отчел всички специфични за случая обстоятелства, имащи значение за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, и конкретно – младата възраст на пострадалия, изолацията му месеци след инцидента, невъзможността му да комуникира с околните.

също не може да предпостави допускането на решението да касация, тъй като разбирането, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост, е застъпено в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, като въззивният съд е съобразил икономическите отношения към датата на деликта, чийто израз са застрахователните лимити. Следва да се има превдид, че икономическата конюнктура зависи от множество фактори, и индикация за нея са различни икономически показатели, а не само нивата на застрахователно покритие, като изброяването на тези показатели не е посочено като условие, обуславящо правилността на акта в задължителната практика на ВКС.

не са правни, а фактически и не представляват основание за допускане на касационно обжалване, като по същността си представляват оплакване срещу правилността на обжалваното решение. Не са налице и основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Напълно неоснователно е твърдението на касатора, че по делото не са представени доказателства за изпълнение на задълженията на ищеца по сключения договор от 23.11.2013г. Сочи, че с подписването на Споразумението от 27.04.2016г. страните са приели за безспорно установено, че изпълнителят „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД е изпълнил задълженията си по сключените договори, като е доставил, монтирал и предал материалите и оборудването в съответните обекти на възложителя (буква „Б" от Преамбюла). Въпреки, че подписаното Споразумение е частен документ, той се ползвал с материална доказателствена сила за удостоверените в документа неизгодни за издателя му (т. е. за касатора) факти. В този смисъл се позовава на определение №г. по т. д.№1249/2015г. на 2-ро т. о. на ВКС. Алтернативно намира касационната жалба за неоснователна. Излага съображения, че щом е налице положен подпис, то лицето, положило подписа съществува. Съдът правилно, в съответствие със събраните по делото доказателства е приел, че дори да се приеме, че са налице съмнения относно представителната власт на лицето, подписало Договора от 25.11.2013г. от името на ищеца, с подписването на Споразумението от 27.04.2016г. и двете страни изрично са признали, че са били обвързани от договора ( буква „А" от Преамбюла на Споразумението от 27.04.2016г.). Посоченото Споразумение от 27.04.2016г., като подписано от адвокат П. С. с представено по делото пълномощно (Приложение №1 към исковата молба), има право да сключва извънсъдебни спогодби с „Метатрон-МТ" ООД от името на ищеца. Поддържа се, че поради изложеното, твърденията на касатора за липса на представителна власт при сключването на споразумението от 27.04.2016г. са напълно неоснователни. Също така, на проведеното на 10.10.2019г. откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд са представени и доказателства, от които се установява, че ищецът изрично е потвърдил извършените правни действия - подписването на договора и споразумението, както и всички приложения и анекси към тях, като извършени от лица с надлежно учредена представителна власт, както и че тези действия обвързват „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД. Претендират се всички разноски, направени във връзка с производството по делото.

1. „Може ли фактите, на които се основава твърдението в исковата молба за увреждащи действия (изпращане на писма до лице, с което увреденият е в договорни отношения и съдържанието на писмени документи, приложени към писмото) да обосноват извод за настъпил вредоносен резултат под формата на клеветнически твърдения и обида, довели до болка и страдание на увреденото лице - ищец по делото, ако волеизявлението, съдържащо т. н. клеветнически и обидни квалификации за лицето - ищец, не са волеизявления на делинквента - ответник, а на друго, неучастващо в процеса лице, макар като споделено виждане да са послужили за обобщена негативна оценителна квалификация“; 2. „Може ли да се приеме, че има логическа връзка на причина и следствие между поведение на делинквента - ответник по иска, като увреждащо действие чрез предоставяне на писмена информация за бизнес отношенията на ищеца в миналото и тяхната квалификация като несъответстващи на закона, според тези приложени писмени документи с адресат лице - бизнес партньор на ищеца по повод на предстоящо сключване на бъдеща сделка и „твърдения“ за настъпил вредоносния резултат от тези действия, ако оценката на третото лице, под формата на конкретно бизнес поведение, не изразява по никакъв начин негативна оценка за качествата на контрагента - ищец“; 3. „Ако в производството по чл. 45 ЗЗД вредата /или увреждането/ е в резултат на повече от едно действие на делинквента, как се отчита това при определяне на размера на евентуално дължимото обезщетение; 4. „Може ли да се приеме, че е налице вредоносен резултат и пряка причинно-следствена връзка с увреждащи действия, реализирани под формата на предоставяне на негативна (респ. клеветническа) информация от делинквента, в хипотеза, когато узнаването за тези действия зависи от активното (да уведоми лицето, за което се отнася информацията) или пасивно (да не уведоми лицето, за което се отнася информацията) поведение на трето лице - адресат и не са пряко насочени към лицето, за което се отнасят“; 5. „Допустимо ли е изводите на съда за настъпил вредоносен резултат, изразяващ се в болки, страдания от противоправното поведение на ответника, да се базират на предположението на съдебния състав, че излагането на клеветнически твърдения пред „чуждестранен контрагент“ на ищеца apriori уронва неговото достойнство и чест и накърняват доброто му име на „утвърден бизнесмен“, без да е необходимо това да се установява от конкретни действия или бездействия в поведението на този чуждестранен бизнес партньор“; 6. „В хипотезите, когато се поддържа от страна на ищеца по иска по чл. 45 ЗЗД, че увреждането е резултат на разпространени в писмена форма неверени и клеветнически твърдения относно бизнес поведението му, проявено при повод сключването на конкретна сделка в миналото, фактите за тази сделка дали са в предмета на доказване по делото, чия е тежестта на доказване на неверността на твърденията при конкретно ангажирани писмени доказателства от ответника и за да се приеме от съда, че твърденията са неверни, следва ли ищецът да опровергае твърденията с конкретни факти в обратния смисъл; Ако такива факти не се установяват, може ли съдът да даде собствена (различна от изразената в документите на трети лица) квалификация и преценка на доказаните от ответника факти“, и 7. „Не следва ли при предявен иск за обезщетение за репариране на вреди, настъпили в резултат от незаконни твърдения, при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът да обсъди и съобрази поотделно всички установени по делото, релевантни, конкретни обстоятелства, както и техният принос и значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост“. Поддържа се, че първите пет въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а останалите два са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно.

са от значение за „правилното разрешаване на спора по делото“. Изложението съдържа позоваване и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – възпроизвеждане на текстовата част на разпоредбата.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е съдът да тълкува клаузите на предварителния договор в тяхното единство и взаимовръзка, във връзка с преследваните с договора цели, поведението на страните преди и след сключването му и тяхната добросъвестност, особеностите и конкретиката на случая?

Съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ как прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и за задължението на съда по иска да извърши преценка на всички относими факти и обстоятелства, включително обществено-икономическия стандарт на живот в страната, които имат значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?