Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК

Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа: […]
3. точно и мотивирано изложение на касационните основания;

чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК

Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. (1) Жалбата трябва да съдържа: […]
3. точно и мотивирано изложение на касационните основания;

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Липсата на информирано съгласие за определен диагностичен процес или поставяне на сребърна гъба в конкретния случай действие или бездействие е, което да бъде определено като медицински деликт; 2. Липсата на час на смъртта в съобщението за смърт, издадено от болничното заведение, нарушение ли е, което да се определи като медицински деликт, доколкото часът на смъртта установява реалното настъпване на същата, а видно от медицинската документация след настъпилата смърт е имало венозен достъп на пациента; 3. Позоваването на съда на медицински стандарт, различен от нормативно установения за съответния случай, а именно спешна медицина вместо АГО и хирургия, е ли основание за връщане на делото на съответната инстанция за ново произнасяне и води ли до недопустимост на съдебното решение; 4. При медицински деликт съдът длъжен ли е да мотивира решението си при приложение на относимия към случая медицински стандарт, действащ към датата на настъпване на вредоносния резултат, а именно смърт на пациент; 5. Следва ли съдът в определението си за допускане на СМЕ да постави въпрос относно приложимия медицински стандарт и алгоритъма на действие по него, в съответствие с клиничната пътека, по която е лекуван пациентът; 6. Какво е значението на изискването за писмена форма на информираното съгласие при операция на пациента и за значението на неизпълнението на тези изисквания при преценката за отговорност на лекуващия лекар; 7. Как следва да се преценява наличието на противоправно деяние. Нарушаване на етичните норми представлява ли противоправното твърдение. В отделно изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите сочат решения на ВКС с твърдения, че обжалваното им противоречи по поставените въпроси. В изложението се съдържат и оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„Намира ли приложение забраната на чл. 266, ал. 1 ГПК за представяне във въззивното производство на доказателства, които са могли да бъдат ангажирани в първоинстанционното производство – по отношение на доказателствените искания, целящи установяване на вземането на кредитора по договор за банков кредит – в хипотезата на т. 1 Тълкувателно решение от 02.04.2019 г. по тълк. д. №8/2017 г., ОСГТК на ВКС?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

от значение за спора в противоречие със съдебната практика - основание за допустимост на касационната жалба по смисъла на чл. 280 ГПК. Касаторката излага, че в нарушение на процесуалния закон съдът, не е приложил разпоредбата на чл. 172 ГПК преценявайки показанията на разпитаните свидетели. На следващо място излага, че въззивният съд не е обсъдил всестранно и пълно всички събрани по делото доказателства. Счита, че неправилно е изключил представените по делото договори за заем и дарение, като не е съобразил, че те кореспондират на показанията на водените от нея свидетели. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК посочва, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Първият формулиран въпрос е: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и се произнесе относно относимостта и значението за спора на всички събрани по делото доказателства? Задължен ли е въззивният съд да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях формира свои фактически и правни изводи по спорния предмет? Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни и без да ги обсъди в съвкупност и да отчете връзката между тях. Тези въпроси се поставят във връзка с твърдението на касаторката, че въззивният съд е игнорирал част от събраните писмени и гласни доказателства, като е извел изводите си само въз основа на избрани от него такива. Счита, че произнасянето на съда е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Решение №******г. по гр. дело №127/2020г., Решение №37/29.03.2012г. по гр. д. №241/2011г., Решение №210 от 15.08.2014г. по гр. д. №6605/2013г., решение №60134 от 08.11.2021г. по гр. д. №1062/2021г., решение №50148/24.01.2023г. по гр. д. №407/2022. Следващите въпроси: 2. Налице ли е заинтересованост на свидетеля по смисъла на чл. 172 ГПК, когато по делото бъде установено, че свидетелят е имал конфликт с едната от страните. При противоречие в свидетелските показанията относно един и същ факт, длъжен ли е въззивният съд при преценката им да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от свидетелите пред други и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК? са взаимосвързани и касаят допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, произтичащи от неизпълнение на задълженията му да извърши преценка на свидетелските показания, доколкото между тях има противоречие при установяване на един и същ факт. Касторът твърди, че според наложилата се практика, като заинтересовано лице следва да се приемат не само лицата, изброени в чл. 172 ГПК, а всяко лице, които има интерес от постановяване на решението в полза или вреда на една от страните. В тази насока цитира решение №207 от 17.03.2021г. по гр. д. №165/2020г. на ВКС, решение №60173 от 15.12.2021г. по гр. д. №1431/2021г., решение №159/22.02.2016г. по т. д. №1871/2014г., решение №79 от 12.07.2017 г. по гр. д. №3244/2016г., решение №182 от 15.07.2019 г. по гр. д. №3322/2017г. Посочени са и следните материално-правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС -основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: В какви случай се счита за опровергана презумпцията за равенство в съвместния принос при придобиване на имуществото по време на брака. Опровергана ли е презумпцията за равенство в съвместния принос при придобиване на имуществото по време на брака, когато бъде установено, че единият съпруг има поведение, което изключва неговия принос и в доходите на съпрузите има значителна разлика? Касаторът излага, че поставените въпроси са основни при определяне на по-голям принос на единият от съпрузите, включени са в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд, тъй като в зависимост от това, в какво се изразява приносът на всеки от съпрузите в семейството и какви по размер доходи е получавал всеки, се определя дали е основателен иска по чл. 29, ал. 3 СК. Твърди, че при произнасянето си, въззивният съд не съобразил практиката на ВКС, възприета в решение №85 от 03.11.2017г. по гр. д. №4360/2016г., решение №60147 от 15.12.2021г. по гр. д. №1102/2021г., решение №72 от 15.07.2016г. по гр. д. №290/2016г., че презумпцията за равенство в съвместния принос при придобиване на имуществото по време на брака се опровергава, когато бъде установено, че единият съпруг има поведение, което изключва неговия принос и в доходите на съпрузите има значителна разлика, което е основание за допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следващите формулирани въпроси: В какви случаи частните свидетелстващи документи се ползват с материална доказателствена сила? Ползват ли се частните свидетелстващи документи с материална доказателствена сила, ако тяхната достоверност е потвърдена със свидетелски показания? се поставят във връзка с извода на съда, че представените по делото договори за заеми и дарения не биха могли да послужат като доказателство, че семейното имущество е придобито със средства, взети или дадени на ищцата от нейни близки. Според касатора, в практиката на ВКС се приема, че частните документи имат материална доказателствена сила, ако по делото са приети и други доказателства, които мога да бъдат писмени и гласни, и които установяват същия факт. Предвид което счита, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с решение №213 от 15.01.2018г. по гр. д. №856/2017г. на ВКС, решение №58/23.03.2016г. по гр. д. №3666/2015г., решение №57/28.06.2021г. по гр. д. №1593/2020г., което е основание за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1. т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

„Налице ли са основания за зачитане на периода, през който срока за давностно владение върху недвижим имот е бил спрян по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. ж от ЗЗД в хипотеза, при която владеещото имота трето неправоимащо лице е конституирано като съделител в делбеното производство и искът за делба е отхвърлен срещу последното като неоснователен, или е налице прекъсване на давностния срок по смисъла на чл. 116, б. “6“ от ЗЗД?“ Твърди, че изводът на съда за наличие на предпоставките за прекъсване на придобивната давност по чл. 116, б. б ЗЗД по време на делбеното дело е в противоречие с решение №******г. по гр. дело №895/2010г. на ВКС и решение №631/26.09.2009г. по гр. д. №1525/2008г. на ВКС, в които се приема, че давността се прекъсва с предявяване на иска- установителен или ревандикационен иск от собственика срещу владелеца, и последният се позове на придобивна давност, но ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната. Твърди, че конституираната като съделител в делбеното дело Е. К. не е противопоставила възражение, че е придобила имота по давност, а само, че е несъпричастна към правния спор. Тъй като не се е позовала на придобивна давност, то не може да се приеме, че същата е прекъсната. Вторият въпрос: „В хипотезата, при която искът, който е прекъснал давността, бъде отхвърлен, зачита ли се за давността периода, през който тя е била спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. ж от ЗЗД или отпада периода на спиране с обратна сила и давността се счита, че не е спирана?“ се поставя във връзка с извода на съда, че независимо, че искът за делба спрямо нея е бил отхвърлен, то едва от датата на неговото влизане в сила, за нея е започнал да тече нов давностен срок, без значение изтеклия до датата на прекъсването и в периода на спирането давност. Счита, че този извод е в противоречие с решение №554 от 02.09.2011г. по гр. д. №1019/2010г. на ВКС, съгласно което давността не се счита прекъсната ако искът или възражението бъдат отхвърлени, тъй като с прекратяване на съдебното производство в по-голяма степен от неговото отхвърляне отпада с обратна сила ефекта на прекъсването на придобивната давност- т. е. придобивната давност не се счита за прекъсната. Третият въпрос “В хипотезата, когато срокът на придобивната давност е започнал да тече преди предявяване на иска, прекъсващ давността, следва ли при отхвърляне на иска периода през който давността е била спряна на основание чл. 115, ал. 1, б. ж от ЗЗД да се зачете и да се присъедини към вече изтеклия давностен срок с обратна сила?“ се поставя тъй като съдът не е зачел срокът на давността, започнал да тече от 09.05.2003 година и изтекъл до 17.06.2008 година, при положение, че искът за делба спрямо касаторката е бил отхвърлен. Счита, че това становище на въззивния съд противоречи на съдебната практика, изразена в Решение №401/2011 година постановено по гр. дело №895/2010, в което е посочено, че ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната, а след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила. Следващият въпрос „Каква е материалната доказателствена сила на нотариален акт за собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка при хипотеза, че признатото с него право е оспорено от страна в процеса?“ се поставя тъй като представеният от нея К., с който се легитимира като собственик, не е приет от съда като годно доказателство за собственост, поради това, че издаването му е в противоречие със закона. Счита, че този извод е в противоречие със задължителните указания на ТР №3/2012г. по т. д. №3/2012г. ОСГК на ВКС, както и на ТР №178/30.06.1986г. гр. д. №150/1985г. на ОСГК. Последният пети въпрос “Налице ли е нищожност на сделката /договорна ипотека/по смисъла на чл. 26 ЗЗД в хипотезата на нарушение на закона, при липса на нарушение на разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД?“ е по повод приетото от въззивния съд, че тъй като не е била собственик на ипотекирания имот, то ипотеката е била учредена в нарушение на разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, което води до нейната нищожност поради нарушение на закона по смисъла на чл. 26 ЗЗД, който извод според касатора противоречи на Решение №553/20.12.2011г. по гр. д. №1166/2011г. На следващо място касаторката излага, че е налице основанието за допустимост на касационната жалба по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като решението страда от очевидна неправилност. Счита, че от цялостния му прочит се установява незаконосъобразност вследствие нарушаване на основни процесуални правила /чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2, чл. 202 ГПК/ и нарушение на основните логически правила при интепретиране на релевантните за производството факти и доказателствата за тях, като не са преценени в цялост събраните по делото доказателства и факти. Установява се и смесване на правните последници на „спирането на давността и на „прекъсването на давността.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Дали съдът се е произнесъл по иска, с който е бил сезиран от ищеца, при изложени твърдения, че е собственик на първи етаж в къща, а ответниците, собственици на втория етаж в същата, възпрепятстват свободния му достъп /до неговото жилище и общите част/ през входната врата, и отправено искане към съда последните да бъдат осъдени да му възстановят владението върху входа на съсобствената им жилищна сграда чрез предаване на ключ от същата входна врата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Предвид нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

в противоречие със задължителната практика на ВКС по прилагането на чл. 69 и чл. 79 ЗС, установена с ТР №4 от 17.12.2012г. по тълк. д. №4/2012г. на ВКС, ОСГК; ТР №1 от 06.08.2012г. на ВКС по тълк. д. №1/2012 г. на ОСГК и практиката на ВКС /Решение №92/25.04.2016 г. по гр. д. №6259/2015 г. I г. о, на ВКС; Решение №60173 от 15.12.2021 г. по гр. д. №1431/2021 г. I г. о. на ВКС и др./, като не е съобразил, че въззиваемият не е ангажирал доказателства, които да оборват презумпцията за владение, което е довело до неправилния извод, че въззивникът е държател на имота, а не владелец. Излага, че по въпросите: как следва да се обсъждат от съда свидетелските показания, как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК е формирана трайна и непротиворечива съдебна практика по чл. 290 ГПК. Твърди, че въззивният съд изборно е кредитирал свидетелските показания, независимо от наличието на обстоятелства по чл. 172 ГПК за евентуална тяхна заинтересованост, което е довело до необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилното възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност. Счита, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика, установена с Тълкувателно решение №4 от 17.12.2012г. по тълк. Дело №4/2012г. на ОСГК, което е предпоставка за допускане касационно обжалване по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Излага, че неправилно е тълкувана и приложена разпоредбата на чл. 69 ЗС в противоречие с решение №92/25.04.2016г. по гр. д. №6259/2015г., I г. о. на ВКС, в което е прието, че съгласно ТР №4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №4/2012г., ОСГК е възприето автоматичното придобиване на правото на собственост след изтичане на давността при наличие на двата елемента на владението. Твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 79, ал. 1 ЗС, чл. 68 и чл. 69 ЗС/ и поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 269 ГПК/, което е предпоставка за допускане касационно обжалване по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. На следващо място твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 предложение последно ГПК поради допуснати от съда нарушения на относима и приложима за конкретния спор императивна материално-правна норма, постановено в противоречие с установената съдебна практика, без обективна преценка на установените по делото факти и постановен "contra legem", при прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл. Счита, че същото е в противоречие с материалноправни норми от Закона за наследството, Закона за собствеността и Семейния кодекс във връзка с твърдението му, че ищецът е собственик само на ид. част, а не на целия имот. Във връзка с изложеното, счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от значение за изхода по конкретното дело. Този въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които касационният съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да го квалифицира `

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елена Арнаучкова

123257 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право