чл. 283 ГПК

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1) Поради какви причини е внесъл сигнал в МОСВ от 29.06.2021 г., чрез администрацията на президента, след като е бил наясно, че по повод негов сигнал от 10.03.2021 г. Агенцията за ядрено регулиране е издала констативен протокол от 19.04.2021 г. с крайно заключение, че не са установени нарушения, както и че по повод негов сигнал до АДФИ от 08.09.2020 г., препратен по компетентност на МОСВ и заведен в РИОСВ-Враца на 13.10.2020 г,. е съставен констативен протокол от 20.10.2020 г., като заключението е, че са спазени изискванията на Закона за управление на отпадъците и приложимите подзаконови нормативни актове; 2) Поради какви причини за посочените в сигнала обстоятелства не е регистрирал несъответствие в ИС ОЕД на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД (вътрешна система за сигнали на работодателя) или не е подал анонимна бланка за регистриране на забележки/несъответствия в поставените за целта кутии в съответствие с установения вътрешен ред, преди да сигнализира държавни институции. Заповедта е връчена на служителя на 15.07.2021 г. С писмен отговор от следващия ден (16.07.2021 г.) А. заявил, че не е подавал сигнал до МОСВ, както и че не е установил/възприел обстоятелства, които да подлежат на регистрация в ИС ОЕД или анонимна бележка. С обжалваната в настоящото дело заповед №г. на изпълнителния директор на дружеството на А. е наложено дисциплинарно наказание “уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ за това, че „умишлено е подал сигнал за извършени от работодателя нередности (неправилно третиране на радиоактивни отпадъци), за които нередности към момента на подаване на сигнала е знаел, че не са извършени, с което е злепоставил “АЕЦ Козлодуй“ ЕАД пред съответните държавни институции (МОСВ, РИОСВ- Враца и Администрацията на Президента) и е злоупотребил с доверието на работодателя, тъй като трудовият договор се сключва с оглед личността на служителя, а работодателят се е доверил на неговата добросъвестност при изпълнение на задълженията (чл. 67, т. 1 Правилника за вътрешния трудов ред), както и за това, че умишлено е нарушил вътрешните технологични правила, посочени в други вътрешни актове на работодателя – “Правила за осигуряване на качеството. Управление на несъответствията, коригиращи и превантивни действия“ и “Инструкция по безопасност. Ред за докладване и анализ на събития от ниско ниво и почти събития в “АЕЦ Козлодуй“ ЕАД“, като не е спазил вътрешния ред за докладване на нередности, а директно е сигнализирал държавните институции, т. е. докладваните от него нередности са станали достояние на трети лица, с което е накърнил авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на работодателя да организира, ръководи и контролира трудовия процес, с което е нарушил трудовата дисциплина (нарушения по чл. 83, т. 6 ПВТР и чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ), което представлява злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието.“ Заповедта е връчена на служителя на 27.07.2021 г.

в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първата група въпроси са процесуалноправни и се свеждат до въпросите дали при преценката за обективното наличие на заболяване към момента на връчване на уволнителната заповед, съдът е длъжен да извърши съвкупна преценка на всички доказателства по делото при съобразяване на доказателствената тежест, както и да назначи вещо лице, което да отговори еднозначно на въпроса страда ли работника или служителя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение от болест, за която има закрила по чл. 333 КТ; възможно ли е съдът да обоснове решението си единствено на медицински документи, съставени в противоречие с действащата към момента на издаването им правна рамка и чия е доказателствената тежест, че работникът или служителят боледува от болест, посочена в Наредба №5/1987 г. когато работодателят е оспорил твърденията му в исковата молба, че при издаване на заповедта за прекратяване е нарушена разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. По тези въпроси се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №230 от 1.11.2016 г. по гр. д. №502/2016 г. на III г. о., решение №287/27.12.2018 г. по гр. д. №253/2018 г. на IV г. о., , решение №107/25.06.2019 г. по гр. д. №2737/2018 г. на III г. о. и цитираната в него съдебна практика, вкл. и задължителната такава – ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В същата хипотеза /противоречие с практиката на ВКС – отново решение №230 от 1.11.2016 г. по гр. д. №502/2016 г. на III г. о./ е поставен и материалноправния въпрос какви са предпоставките на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, и по-специално трябва ли работникът или служителят обективно да страда от заболяване по Наредба №5/1987 г., за да е налице задължение на работодателя да проведе процедурата по чл. 333 КТ, като условие за законосъобразност на уволнението.

не е осъществен общият критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.

са разрешени във въззивното решение в противоречие на приетото и разрешенията, дадени в следните актове на ВКС: решение №48/09.07.2020 г. по т. д. №1072 на ВКС ТК, 2-ро ТО, решение №199/06.03.2018 г. по т. д. №735/2017г на ВКС, 1-во ТО, решение №215/12.10.2015 г. по гр. д. №49/2015 г. на ВКС, ГК, 3-то ГО, решение №129/12.07.2013 г. по т. д. №558/2012 г. ВКС, ТК, 2-ро ТО.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

иска спиране на настоящото касационно производство до произнасянето на ОСТК на ВКС по образуваното тълк. дело №1/2020г. по този въпрос

в противоречие с практиката на ВКС:

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

се претендира наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдения, че възприетото от въззивния съд в решението му, тяхно разрешаване е в противоречие със задължителната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД – ППВС №4/68 г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на състави на ВКС: №93/23.06.2011 г. по т. д. №43/2010 г. на Второ т. о., №259/19.12.2014 г. по гр. д. №1746/2014 г. на Трето г. о., №136/01.03.2012 г. по гр. д. №414/2010 г. на Трето г. о., №88/17.06.2014 г. по т. д. №2974/2013 г. на Второ т. о., №158/17.10.2014 г. по т. д. №3594/2013 г. на Първо т. о. и др. Твърди се, че в противоречие с посочената практика и с указанията на ППВС №4/1968 г. въззивният съд не е отчел всички специфични за случая обстоятелства, имащи значение за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, и конкретно – младата възраст на пострадалия, изолацията му месеци след инцидента, невъзможността му да комуникира с околните.

не са правни, а фактически и не представляват основание за допускане на касационно обжалване, като по същността си представляват оплакване срещу правилността на обжалваното решение. Не са налице и основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Напълно неоснователно е твърдението на касатора, че по делото не са представени доказателства за изпълнение на задълженията на ищеца по сключения договор от 23.11.2013г. Сочи, че с подписването на Споразумението от 27.04.2016г. страните са приели за безспорно установено, че изпълнителят „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД е изпълнил задълженията си по сключените договори, като е доставил, монтирал и предал материалите и оборудването в съответните обекти на възложителя (буква „Б" от Преамбюла). Въпреки, че подписаното Споразумение е частен документ, той се ползвал с материална доказателствена сила за удостоверените в документа неизгодни за издателя му (т. е. за касатора) факти. В този смисъл се позовава на определение №г. по т. д.№1249/2015г. на 2-ро т. о. на ВКС. Алтернативно намира касационната жалба за неоснователна. Излага съображения, че щом е налице положен подпис, то лицето, положило подписа съществува. Съдът правилно, в съответствие със събраните по делото доказателства е приел, че дори да се приеме, че са налице съмнения относно представителната власт на лицето, подписало Договора от 25.11.2013г. от името на ищеца, с подписването на Споразумението от 27.04.2016г. и двете страни изрично са признали, че са били обвързани от договора ( буква „А" от Преамбюла на Споразумението от 27.04.2016г.). Посоченото Споразумение от 27.04.2016г., като подписано от адвокат П. С. с представено по делото пълномощно (Приложение №1 към исковата молба), има право да сключва извънсъдебни спогодби с „Метатрон-МТ" ООД от името на ищеца. Поддържа се, че поради изложеното, твърденията на касатора за липса на представителна власт при сключването на споразумението от 27.04.2016г. са напълно неоснователни. Също така, на проведеното на 10.10.2019г. откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд са представени и доказателства, от които се установява, че ищецът изрично е потвърдил извършените правни действия - подписването на договора и споразумението, както и всички приложения и анекси към тях, като извършени от лица с надлежно учредена представителна власт, както и че тези действия обвързват „Тезкон Сторидж Системс" ЕООД. Претендират се всички разноски, направени във връзка с производството по делото.

също не може да предпостави допускането на решението да касация, тъй като разбирането, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост, е застъпено в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, като въззивният съд е съобразил икономическите отношения към датата на деликта, чийто израз са застрахователните лимити. Следва да се има превдид, че икономическата конюнктура зависи от множество фактори, и индикация за нея са различни икономически показатели, а не само нивата на застрахователно покритие, като изброяването на тези показатели не е посочено като условие, обуславящо правилността на акта в задължителната практика на ВКС.

1. „Каква е доказателствената стойност на частен свидетелстващ документ, в който издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти и чия е доказателствената тежест при оспорването му при положение, че е издаден от собственото на оспорващата страна юридическо лице?“; 2. „Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?” и 3. „Следва ли съда да приеме за недоказан юридически факт, за който са представени писмени доказателства с материална доказателствена сила и по отношение на който липсва възражение от ответниците?”. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с решение №169/23.11.2012 г. по т. д. №664/2011 г. на ВКС, II т. о. и решение №51/21.07.2010 г. по т. д. №528/2009 г. на ВКС, I т. о., вторият с ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г., ППВС №1/1985 г., решение №206/31.07.2015 г. по гр. д. №6832/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение №75/20.06.2016 г. по т. д. №1608/2015 г. на ВКС, II т. о., решение №161/04.10.2016 г. по т. д. №2220/2015 г. на ВКС, II т. о. и др., а третият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

и обоснованост с допълнителен селективен критерий.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

се сочи и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а спрямо втория - това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложението съдържа позоваване и на очевидна неправилност на съдебния акт.

1/ Кои отношения между две лица се приемат за значими и изчерпващи по съдържание дължимата в емоционален, духовен, социален и материален план връзка, даващи основание да се присъди обезщетение и на лицата извън кръга на изброените в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г.? – допълнителния селективен критерий по въпроса е обосноваван в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с ТР №1/2018 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС; 2/ Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. по доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса? – въпросът обосноваван в идентична хипотеза, с цитирана задължителна и казуална практика на ВКС, вкл. по чл. 290 ГПК.

следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни, като твърди противоречие с решение №63/17.07.2015 г. на ВКС по т. д. №674/2014 г., II т. о.; ТР №1/2001 г., ОСГК на ВКС и решение №157/08.11.2011 г. на ВКС по т. д. №823/2010 г., II т. о.; следва ли премия, фактически заплащана ежемесечно, но изрично нерегламентирана в правилата за работна заплата в предприятието, вкл. в писмена форма, да се включва при изчисляване на обезщетението по чл. 225 КТ, като поддържа, че въпросът от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

1/ Кои са предпоставките, при които съдът преценява най-добрия интерес на детето, при определяне режима на лични отношения между малолетното дете и неговите баба и дядо, съгласно чл. 128, ал. 1 СК; 2/ Имат ли значение при определяне на режима на лични отношения по чл. 128, ал. 1 СК ниската възраст на детето, здравословните проблеми на бабата и прекъснатият за продължително време контакт между тях. По отношение „интереса на детето“ се сочи противоречие на въззивното решение с решение №г. по гр. дело №799/2018 г. на ВКС, ІV г. о. и задължителната практика на ВС - ППВС №1/12.11.1974 г. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно, поради нарушение на материалния закон, тъй като постановеният режим на лични отношения е твърде разширен и не е в интерес на детето.

1/ Допустимо ли е въззивния съд да приеме и да постанови своето решение на базата на недоказани по делото факти, почиващи на предположение в приетата по делото експертиза; 2/ Следва ли въззивния съд, при разглеждане на делото и при допусната нова експертиза, с нови задачи за вещите лица, да приеме становището на вещото лице, дадено пред първата инстанция или следва да възприеме заключението на допуснатата от него повторната експертиза, при положение, че двете водят до формиране на различни изводи относно постановеното решение; 3/ При указания за разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд, при която има недоказани от едната страна факти /потребление на ел. енергия от ищеца/, следва ли въззивния съд да направи ново разпределение на доказателствената тежест; 4/ Съществува ли потестативно право на продавача на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, при положение, че към датата на монтиране на електромера, същият е заведен само по две тарифи не е отбелязано какви са показанията в трети, т. н. „скрит“ регистър, който не е изведен на дисплея; 5/ Допустимо ли е да бъде извършено пълно и главно доказване на факта на потребяване на ел. енергията само чрез косвени доказателства, без да бъдат използвани преки такива и 6/ Следва ли лицензианта в сферата на енергетиката, изискващ корекционна сума, да докаже виновно поведение на потребителя, при положение че не е успял да докаже факта на потребяване на ел. енергия от същия. Всички въпроси са поставени в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да е изложена конкретна обосновка защо поставените въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, т. е. кои са непълните и неясни норми, които се нуждаят от тълкуване и съдебната практика по приложението на кои норми следва да бъде осъвременена или променена, ако е налице неправилна такава. Поддържа се също така, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно, но отново без конкретно посочена обосновка за наличието на тази квалифицирана форма на неправилност.

1. Задължен ли е въззивния съд като инстанция по същество да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди /прецени/ анализира всички допустими и относими доказателства, както и въведените от страните доводи и възражения, включително и да изложи свои фактически и правни изводи в мотивите към решението, като установи фактическата и правна обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?; 2. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК?; 3. Длъжна ли е въззивната инстанция да извърши служебна проверка за нарушение на императивна материалноправна норма, независимо от заявените в жалбата оплаквания, както и служебно да назначи експертиза с оглед приложението на императивна материалноправна норма?; 4. Длъжен ли е съдът да ползва експертно становище на специалист в съответната област, при необходимост от отговор на въпроси по делото, за които съдът няма специални знания?; 5. Какви са предпоставките, за да упражни кредиторът успешно потестативното си субективно право на извънсъдебно разваляне на договора? Следва ли кредиторът да е изправна страна по договора и следва ли да е налице виновно длъжниково неизпълнение, за което може да бъде ангажирана договорната отговорност на последния?; 6. Извън хипотезатана чл. 87, ал. 2 ЗЗД, настъпва ли ефекта на развалянето, в случай че кредиторът с едностранното си волеизявление не е дал подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след неговото изтичане договорът ще се счита за развален?; 7. Следва ли да се приеме, че всяка сделка, включваща модалитет срок, се явява по своето правно естество фикс- сделка по смисъла на чл. 87, ал. 2, предл. последно ЗЗД?; 8. За да се присъди връщане на даденото при разваляне на договора, следва ли ищеца да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване настъпване на предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, пораждащи в негова полза право на разваляне без даване на подходящ срок за изпълнение?; 9. Следва ли да се приеме, че ищецът /купувач по предварителен договор/ е установил при условията на пълно и главно доказване виновното неизпълнение на ответника /продавач по предварителен договор/, след като по делото са представени документите, необходими за изповядване на сделката с дата на издаване, предшестваща датата на сключване на окончателния договор?

за размера на справедливото обезщетение, което да компенсира установените по делото вреди САС е съобразил следните обстоятелства: получена тежка мозъчна контузия, фрактура на черепната основа, травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, остър кръвоизлив между костта и твърдата мозъчна обвивка, посттравматично увреждане на лицеви нерви, двойно виждане и кривогледство, разкъсване на слуховата верига в лявото ухо и трайно отслабване на слуха, нарушена до липсваща мимика, намалено обоняние, говорни нарушения, затруднена походка. Продължителността на лечебния и възстановителния период е била 12 дни болнично лечение, шест месеца домашноамбулаторно лечение, през които пострадалият е бил на легло при необходимост от чужда помощ; временна нетрудоспособност шест месеца; общ период на възстановяване до една година. По отношение интензитета на търпените от ищеца болки и страдания е било посочено, че шест месеца е имало интензивни болки, до 12 месеца – значителни, след това по-леки продължаващи и до момента. Съобразени са били възрастта на ищеца към настъпване на инцидента - 40 години; допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от травмата/ – невъзможност да се обслужва; негативното отражение върху психо-емоционалната сфера на ищеца и социален дисбаланс вследствие нарушената комуникативност, намален слух, затруднения в говора – затворил се, не иска да излиза, освен по работа; както и последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му здравословно състояние – трайни негативни последици за здравето без прогнози за подобрение – нарушения на слуха, зрението, мимиката, походката, говорни и дъвкателни нарушения. Отчетена е била призната 75% трайна неработоспособност. Не на последно място са били преценени и обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие 29.03.2014 г. САС е счел, че сумата 200 000 лева е справедливо обезщетение за вредите на ищеца, настъпили на 29.03.2014 г., като всеки от ответниците следва за бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на по 100 000 лева.

са разрешени в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Поддържа се и основание чл. 280, ал. 2 ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение.

е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формулиран следният въпрос: