чл. 283 ГПК

Противопоставимо ли е на ипотекарния кредитор решение по дело, по което е прогласена за нищожна сделката, с която учредителят на ипотеката е придобил ипотекирания имот, ако ипотекарният кредитор не е бил страна по това дело?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?

След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ, съответно възможно ли е да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Може ли съдът да се произнесе за незаконосъобразност на заповед за уволнение поради нарушение, което не е въведено от ищеца като основание на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ?
Допуснал ли е нарушение на чл. 193, ал. 2 КТ работодателят, който е наложил дисциплинарно наказание без предварително да е изслушал работника или служителя или да е приел писмените му обяснения, когато тези обяснения не са били изслушани или дадени по вина на работника или служителя?

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

1. На какво основание държавата продължава да държи в своя собственост таксата за производство, събрана по чл. 35а ЗЕВИ - чл. 35б ЗЕВИ и чл. 73 ЗЕВИ, въведена с параграф 6, т.2 и т.3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г./ДВ, бр.109 от 20.12.2013 г./, които са били обявени за противоконституционни с решение от 31.07.2014 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 1/2014 г./ДВ, бр.109/2013 г./ след влизане в сила на това решение на 10.08.2014 г.
2. Обогатява ли се неоснователно държавата, като продължава да държи в своя собственост събраната такса за производство след 10.08.2014 г., от която дата са обявени за противоконституционни разпоредбите на чл. 35а ЗЕВИ - чл. 35б ЗЕВИ и чл. 73 ЗЕВИ не се прилагат занапред и престават да съществуват като основание, на което е била събрана таксата?
3. Подлежи ли на връщане като неоснователно държана от държавата събраната такса за производство по противоконституционния закон, която към датата на обявяване на противоконституционността/10.08.2014 г./ и занапред се явява висяща последица от същия закон, след като тази последица не е уредена по реда и в срока по чл. 22, ал. 2 ЗКС и чл.88, ал.4 от тогавашния Правилник за организацията и дейността на Народното събрание?

Какво се разбира под „особено близка връзка с починалия" и „по изключение" , съгласно ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС?

Oтносно силата на пресъдено нещо на арбитражното решение.

Относно правното значение на периода, за който се претендира заплащане на реално потребената електроенергия, когато се констатира неточно измерване в резултат от софтуерно въздействие върху средството за измерване.

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на общите правила на договора за продажба, съгласно които купувачът, който вече е получил вещта, е длъжен да плати цената?

Относно конституирането на необходим другар.

Относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при спор за упражняване на родителските права, респ. определяне на режим на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

Допустимо ли е режимът на лични контакти с неупражняващия родителските права родител, да бъде определен във времеви интервали - през шест месеца с конкретно посочени в тях дати, след като решението на въззивната инстанция не е крайно и е невъзможно при евентуално касационно обжалване да се определени кога ще бъде постановен крайния съдебен акт?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички направени възражения, включително и тези в исковата молба, и в отговора на въззивната жалба, съответно да формира собствени мотиви във връзка с тях?

Относно задължението на съда да обсъди доводите, твърденията и възраженията на страните, както и всички доказателства по делото.

Относно елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнителните признаци на владението.

Какви са предпоставките за редовност на връчването на адресата по реда на чл. 47 ГПК, в редакцията му преди изменението с ДВ бр.86/17г.?

1. За допустимостта на производството по чл. 33, ал.2 ЗС в хипотези на сключен договор за замяна? Какви са правните последици за недвижимия имот, предмет на една от престациите по договора за замяна при допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал.2 ЗС само по отношение на съсобствения недвижим имот на продавача? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
2. За допустимостта нищожността, респ. симулативността на сделка да се заявят като праворелевантни факти и основания на искова претенцията претенция по чл. 33, ал.2 ЗС без да е поискано произнасяне по тях с отделен диспозитив и със силата на пресъдено нещо? Допустимо ли е съдът да приеме, че сделката е симулативна в производство по чл. 33, ал.2 ЗС без да има предявен иск за разкриване на симулация на договора за замяна? Допустимо ли е съдът да уважи иска по чл. 33, ал.2 ЗС и да допусне изкупуване по договор за замяна, на база позоваване от страна на ищците на нищожност и симулативност на сделката, без да е направено искане за произнасяне по тези факти със силата на пресъдено нещо? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
3.Чия воля изследва съда при преценка симулативността на сделка, сключена чрез пълномощник – волята на пълномощника или тази на упълномощителя? Допустимо ли е да се прави извод за симулативностна договор за замяна, като прикриващ договор за покупко-продажба без да се изследва волята на страните по сделката? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
4. Допустимо ли е въззивният съд да обосновава съдебното решение въз основа на писмено доказателство , което не е допуснато и прието от съда , и съответно без да има искане за приемането му като писмено доказателство? Допустимо ли е въззивният съд да кредитира свидетелски показания на свидетел за обстоятелства, за установяването на които не е допуснат и за установяването на тези обстоятелства няма доказателствени искания в преклузивния срок? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
5. Ограничен ли е правораздавателния контрол на въззивния съд до посочените във въззивната жалба доводи и възражения на жалбоподателя? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
6. Допустимо ли е въззивният съд да приема , че пълномощникът е превишил обема на пълномощията си, сключвайки сделка , за която изрично е упълномощен в пълномощното? Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че пълномощникът е превишил обема на правомощията си, без да има наведен такъв довод в исковата молба или в хода на съдебното производство? Следва ли съдът да допусне изкупуване едва след установяване на действително уговорените условия по сделката? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Следва ли земеделски стопанин да не търпи никакви санкции, след като е налице неизпълнение на дейностите, за които е поел ангажимент за пет последователни години и след като такава санкция е предвидена в сключения договор?

Възниква ли и при какви предпоставки право на отказ/ на разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на имот и на възстановяване на задатък, ако към договора купувачът знае, че имотът е ипотекиран?

Допустим ли е искът на член-кооператор срещу ЖСК за вземане за стойност поради направени разходи за довършване на жилището, определено като обезщетение със заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.), основан на принципа на забрана за неоснователно обогатяване на един правен субект за сметка на друг, която провежда искът по чл. 59 ЗЗД?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?

За проверка на допустимостта на въззивното решение предвид диспозитива на първоинстанционния съдебен акт, потвърден с въззивното решение, с който се признават права и на останалите наследници на Л. К. Х., без същите да са ищци по иска за собственост и над притежавания от Н. А. обем права.

Писмено изявление на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има ли характер на признание и притежава ли това признание доказателствено значение?

Относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Относно приложението на критериите на чл. 20 ЗЗД.

Включва ли се в задължението на съда, регламентирано в чл. 235, ал. 3 ГПК, разглеждане на посочено в исковата молба изявление на кредитор, упражнил преди това правото си по чл. 410 ГПК, че счита задълженията на длъжника си за предсрочно изискуеми?

Допустим ли е иск, предявен от банка по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, в хипотезата на отменено разпореждане за незабавно изпълнение поради липса на активна процесуална легитимация на заявителя по чл. 417, т. 2 ГПК?

Дължи ли концесионер допълнително / наред с концесионното възнаграждение / плащане, изчислимо в размер от 5 % от концесионното възнаграждение, по силата на чл. 74, ал. 4, т. 5 ЗЗТ, в полза на ПУДООС?

Представлява ли дискриминация по признак лично положение по-неблагоприятното третиране на лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си?

Относно основанията за отмяна по чл. 647, ал. 1 ТЗ при наличие на лично обезпечение, учредено с договор, сключен между продавач, купувач и солидарен длъжник.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Предвид особеностите на настоящия случай - извършено от първоначалните съсобственици разпределение на ползването на двора чрез обособяване на пракоместа и сключени след това от тях сделки, с които прехвърлят на други лица идеални части от поземления имот, то следва да се изясни допустимо ли е последващият приобретател на идеални части от поземления имот да защитава чрез иск по чл.109 ЗС възможността да ползва незастроената част от двора, върху която са разположени паркоместа?

Относно задължителното съдържание на договора за заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД и по-конкретно, следва ли същият да съдържа основанието на дълга, който се поема, като част от неговата индивидуализация?

За характера на претендираните суми относно дължимата лихва касаеща обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС.

За правомощията на въззивния съд във връзка с установяване на фактическата обстановка.

Чия е тежестта за доказване на възражение за съпричиняване на вредоносен резултат при деликт и може ли то да бъде прието за основателно въз основа на предположения и вероятности, които не са установени по несъмнен начин с доказателствата в процеса?
Следва ли да бъдат посочени в съдебното решение конкретни критерии при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт съгласно чл. 52 ЗЗД?

Представлява ли приложимо право нормата на чл.35а от ЗЕВИ за периода от 1.1.2014 г. до 9.8.2014 г. преди да бъде обявена за противоконституционна с решение № 13/31.07.2014 г. по к.д.№ 1/2014 г. на КС, в сила считано от 10.08.2014 г. и удържаната въз основа на нея такса за периода 1.1.2014 г. до 9.8.2014 г. събрана ли е на годно правно основание или е събрана без основание?
Може ли гражданският съд на основание чл.5 КРБ, ал.1 и ал.2 да откаже да приложи чл.35а от ЗЕВИ, който е влязъл в сила на 1.1.2014 г. и е бил задължителен до 10.08.2014 г.?
Представляват ли приложимо право и пораждат ли правно действие разпоредбите на чл.35а ЗЕВИ - чл. 35в ЗЕВИ и чл.73 от ЗЕВИ от момента на влизането им в сила до момента на обявяването им за противоконституционни с влязло в сила решение на Конституционния съд и запазва ли се действието на извършеното въз основа на нормите на ЗЕВИ в този период, или следва да се приеме, че извършеното е при начална липса на основание?
Извършено ли е въз основа на съществуващо и годно правно основание удържането и събирането на държавна такса по реда на чл.35а ЗЕВИ - чл.35в от ЗЕВИ за периода преди тези разпоредби да бъдат обявени за противоконституционни с решението на Конституционния съд?
Представляват ли приложимо право и запазва ли се правното действие на разпоредбите на чл.35а ЗЕВИ - чл. 35в от ЗЕВИ и чл.73 от ЗЕВИ от влизането им в сила до обявяването им за противоконституционни?
Влизането в сила на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, има ли за правна последица суспендиране или отмяна на действието на този закон с обратна сила, което да е равнозначно на начална липса на основание по смисъла на първия състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД?

При повторно разглеждане на делото във въззивната инстанция и при дадени указания в отменителното решение на ВКС, произнасянето да се извърши при условията на чл.269 ГПК, като е посочен и конкретен юридически факт, който следва да се анализира, необходимо ли е въззивната инстанция да изложи обосновани изводи относно постигнатата действителна договореност на страните по постигнатите действителни облигационни правоотношения?

За действието на извънсъдебното споразумение за прихващане при съществуващ съдебен спор между страните.

Следва ли да бъде зачетено плащане, извършено в срок, определен от съд, в хипотезата на чл. 349, ал. 5 ГПК?

За задължението на въззивния съд да вземе предвид всички доказателства по делото и да направи съвкупна преценка на всички правнорелевантни обстоятелства, като вземе предвид чувствата и желанията на детето в конкретния случай, с оглед интереса на детето.

Кой е релевантният момент за преценка спазени ли са изискванията за предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, т. 2 и 3, вр. чл. 333, ал. 2 КТ и за отговора има ли значение, че след връчването на заповедта за уволнение е констатирана техническа грешка от инспекцията по труда в разрешението, а от трудово-експертната комисия - в предварителното мнение?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Какво е действието на решението на КС, с което е прогласена противоконституционност на нормативен акт по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства според разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ?

Противопоставими ли са на купувача на публична продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на наемател върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от изменения във вписан договор за наем, когато измененията не са били вписани към момента на налагане на възбраната върху тези имоти, нито към момента на публичната продан?

Запис на заповед ли е документът при уговорка „без протест и разноски“ с уточнение „платим на предявяване“, ако в текста падежът на поетото с издаването му парично задължение е на определен ден и доколко съдържанието върху лицевата част на документа след подписа на издателя е от значение за реквизитите на записа на заповед?

При предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, следва ли ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса да докаже изпълнението от своя страна на типичната и непосредствена цел, която се преследва със сключването на договора и извършването на плащането?

Дали по иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен от лице извън кръга, очертан чрез ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., съдът е длъжен да изследва и обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищеца и починалия, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната /родствена/ връзка?

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно водено наказателно производство следва ли да бъде взето предвид обезщетението, присъдено заради друго наказателно производство?

Дали притежаването на по-високо образование от участник в подбора по чл. 329 КТ, което няма конкретна връзка със заеманата длъжност и не може да се използва в изпълняваната работа, следва да се взема предвид при оценяването, когато се извършва подбор и може ли само наличието на такова образование да обоснове извод за по-висока квалификация, без съдът да е обсъдил относимостта му към квалификационните изисквания за заемане на длъжността и конкретните и трудови функции?

Дали при въведена по делото и установена каузална сделка във връзка със запис на заповед съдът може да постанови своето решение, отчитайки само нередовността на менителничния ефект, когато е доказана действителността на сключената каузална сделка, за обезпечаване на която служи записът на заповед?

От кой момент пораждат действие /влизат в сила/ решенията на Управителния съвет /УС/ на юридическо лице с нестопанска цел за изключване и приемане на членове – от момента на вземането им или след изтичане на срока за оспорването им пред ОС, респ. след приключване на оспорването с потвърждаването им? Допустимо ли е лице, което е прието за нов член на сдружение с нестопанска цел с решение на УС, да участва с право на глас в ОС при гласуване на решение по направено оспорване на приемането му? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Лицето, отправило искане до съда за свикване на ОС на ЮЛНЦ /сдружение/ поради бездействие на УС на сдружението, легитимирано ли е да проведе свиканото от съда въз основа на това искане общо събрание? Следва ли в определението на съда за свикване на ОС на сдружение поради бездействие на УС да има изрично овластяване на лице или лица, които да извършат действията по провеждането на ОС? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) Обвързан ли е въззивният съд да се произнесе само по конкретните оплаквания и доводи във въззивната жалба или следва да се произнесе по всички направени от страните възражения в първоинстанционното производство? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Относно критериите за определяне на обезщетение на основание чл. 52 от ЗЗД и конкретно, за обстоятелствата, свързани с родствената връзка и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение.

Налице ли е трансформация на лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК при закупуване по време на брака на жилищен имот за семейството със средства от договор за потребителски банков кредит, страна по който е само единият съпруг?

Включва ли фактическия състав на материалното право на обезщетение на военнослужещия по чл. 233, ал. 5 ЗОВСРБ подаването на заявление до работодателя и съответно – направен от него отказ за изплащане на обезщетение?

Може ли съсобственик на недвижим имот да ревандикира целия имот от трето лице, което го владее без правно основание, или правото му се простира само до притежаваната идеална част от имота?

Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени или за неустановени факти, които изобщо не са били въведени от страните пред първата съдебна инстанция и без във въззивната жалба да се съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантни за делото факти или за пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по своевременно направено от страните възражение или довод във връзка с такива факти? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че по изключение от забраната по чл.269, изр.2 ГПК следва да провери правилността на обжалвания съдебен акт извън оплакванията във въззивната жалба, защото се налага да приложи установена в публичен интерес императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд, следва ли съдът, с оглед спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност, да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата и по прилагането на нормата и да ангажират доказателства, както и следва ли въззивният съд да разпредели доказателствената тежест? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Може ли да се полза от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която е бил собственик и предписаната от закона форма на сделката е била спазена, но поради неизпълнение на изискването за вписване на акта, в който е обективирана сделката по реда на ЗС и ПВ и предвид разпоредбата на чл.113 ЗС това деривативно придобивно основание се явява непротивопоставимо на друго лице, придобило същия имот след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 ЗС от същия праводател и вписало придобиването си по посочения ред? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Възстановява ли се правото на собственост върху имот на основание Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ по силата на самия закон, ако върху имота има новопостроена незаконна постройка?

Задължен ли е съдът да изложи в решението си мотивационен анализ и преценка, както и да направи разграничаване на личното мнение и оценка от една страна и посочването на факти от друга в изпълнителното деяние на деликвента, изразени в негово изказване?

Допускане до касационно обжалване в частта, с която до делба е допусната стопанска сграда с цел извършване на преценка дали в случая не следва да намери приложение разрешение, идентично с възприетото от ОСГК на ВКС в ТР №5/2015г. от 18.05.2017г. по т.д.№5/2015г., като се има предвид, че стопанската сграда е с функционално предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда на два етажа, за която не са открити строителни книжа и документи за статут.

Налице ли е т.нар. комбинирана (смесена) съсобственост в контекста на т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, и приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК, в хипотезата, когато собствеността на имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена общност, а след смъртта на единия съпруг, част от наследниците, сред които и преживялата съпруга, са извършили помежду си разпоредителни сделки, в резултат на които наследственият имот е съсредоточен и следва да се подели само между трима от тях и в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица?

Свидетелят, участвал в комисията за подбор по чл. 329 КТ, трябва ли да има преки впечатления от работата на участниците в подбора?

Извършва ли се трансформация на правото на собственост, придобито изрично с нотариален акт от държавата, в право на ползване по силата на сега действащия § 4 (предишен § 3 – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) от ПЗР на Закона за народните читалища?

За възможността стопанска постройка да представлява самостоятелен обект и да бъде притежавана от лице, което не притежава права върху дворното място, в което е построена, както и върху жилищната сграда в това дворно място.

Нормите на Закона за международния търговски арбитраж или тези на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркската конвенция/, приета на 17.12.1958г. и ратифицирана от България с Указ № 284 на Пленума на НС от 08.07.1961г. /Изв., бр. 57 от 18.07.1961г./, досежно влизането в сила и допускане на изпълнението се прилагат спрямо арбитражно решение, постановено от Международен арбитражен съд със седалище на институцията /мястото на нейната регистрация/ в чужбина в арбитражно производство, проведено на територията на РБългария при изрична уговорка, че мястото на арбитража е в [населено място]?

Първоинстанционният съд е бил сезиран с разглеждането на положителен установителен иск с правно основание чл.23, ал.1 СК, но решаващият първоинстанционен съд и в доклада, изготвен в открито съдебно заседание по реда на чл.146 ГПК, и в постановеното решение, еднозначно е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.21, ал.4 СК за липса на принос в придобиването на процесното жилище за бившия съпруг – ответник, макар в исковата молба да липсват твърдения за формите на съвместния принос, легално формулирани в разпоредбата на чл.21, ал.2 СК.

Дали и как се погасява по давност правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл.229, ал.1, т.9 /предишна т.8/ от ЗМВР от 1997 г. /отм./ и чл.212, ал.1, т.3 от ЗМВР 2006 г./отм./?

За функцията на задатъка и основанието за задържането му.

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Относно значението на възрастта на незаконно задържания обвиняем, като релевантен фактор при преценката на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?

За критериите за определяне на съответствието на извършеното дисциплинарно нарушение с наложеното наказание.

Допустимо ли е, предвид специалната регламентация на състоянието на банкова несъстоятелност, предпоставките за установяването й и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБ, „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор?

За възможността да се придобие реална част от имот след като ПНИ в селищно образувание е вече приложен.

За дължимостта на обезщетение за вреди от деликт, вкл. при наслагване на вреди.

До приложимите правни норми за разрешаването на възникналата в случая конкуренция на права между от една страна - купувач на недвижим имот от сънаследник въз основа на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, влязло в сила по време на втората фаза на делбата, но при вписана възбрана върху имота и искова молба преди началото на делбата и от друга страна - приобретател на имота от сънаследника, комуто вещта се е паднала в дял при делбата. От значение за изхода на спора е дали са приложими правилата на чл. 453 ГПК, т.1 и 2 за действието на вписаната възбрана, правилото на чл. 114, б. б ЗС за защитното действие на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД или правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК за извършено разпореждане с делбен имот по време на висящия процес за делба?

Когато поемателят по менителничното задължение и кредиторът по каузалното отношение съвпадат, необходима ли е идентичност на издателя на записа на заповед и длъжника по каузалното правоотношение, за да се приеме, че е налице валидно възникнало задължение по запис на заповед?

Кога и при какви условия гражданският съд следва да спре производството пред себе си, за да изчака произнасяне на наказателния съд? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Длъжен на съдът да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните и следва ли съдът да обсъди всички доказателства в тяхната цялост и взаимосвързаност или да разглежда всяко доказателство само за себе си? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

При предявен иск с правно осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът трябва ли да посочи конкретната правна норма или правен принцип, които са нарушени според него, при изложените в исковата молба правопораждащи факти? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Каква е правната характеристика на нотариалния акт като вид документ по отношение на волеизявленията на страните и, съответно, каква е неговата доказателствена сила по отношение на изявления на страните относно възмездния характер на сделката и размера на договорената цена, както и по отношение на декларирания в акта факт на плащане на цената, са от значение за постановения резултат по третият от евентуално съединените и разгледани искове – за нищожност на договора като симулативен, прикриващ дарение? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Наличието на основание за съкращаване на щата за заеманата от уволнения служител длъжност, пречка ли е трудовият договор с него да бъде прекратен по чл. 71 ЗЗД и в този случай налице ли е заобикаляне на закона, щом работодателят, за да не извърши предварителна преценка на притежаваните умения на уволнения служител, съпоставими с тези на служителите, заемащи същата длъжност, се ползва направо от хипотезата на чл. 71 КТ, вместо от чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ?

За правомощията на въззивния съд при проверка на обжалвания акт в конкретната хипотеза когато в делбено производство е предявено искане за унищожаване на договор, което съдът не е разгледал в решението си като недопустимо за съединяване в делбата и допълване на акта му не е поискано от заинтересованата страна, нито са наведени оплаквания във въззивната жалба.

За задължението на въззивния съд да изложи фактически и правни изводи по съществото на спора, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, като даде отговор на оплакванията в сезиращата го жалба и на доводите на страните.

Когато близки роднини и сънаследници / съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици?

По съмнение за неговата допустимост, предвид възможността въззивният съд да се е произнесъл по нередовна искова молба: по петитум, който не отговаря на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба.

За задължението на съда да извърши комплексна преценка на събраните доказателства и по-конкретно на тези, установяващи изискването съделителят да не притежава друго жилище.

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?
От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?

Споровете по повод упражняване на фактическа власт върху реална част от съседен поземлен имот представляват ли противопоставяне на собственика на владението и пречка ли са за придобиване на реалната част по давност?

Относно задължението на съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, които имат значение за решението по делото поотделно и в тяхната съвкупност.

Кой е приложимият закон – КЗ /отм./ или КЗ /в сила от 01.01.2016г./, по отношение на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /ЗЗГАО/ спрямо застрахования водач, когато застрахователният договор с него е сключен при действието на отменения КЗ, застрахователното събитие /ПТП/ е настъпило при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ и плащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя е осъществено при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./?

Съгласно чл. 4 от Закона за издаване на нотариални актове за собственост върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (ДВ, бр.101 от 04.08.1928 г.) и чл. 3 от Закона за уреждане собствеността върху общински места, дадени или заети за жилища на бездомници (ДВ, бр. 55 от 11.03.1939 г.) правата за придобиване на място се разпростират върху урегулиран парцел с ограничението, че може да се придобие само един парцел. Уреждащите материята нормативни актове не съдържат правила, съгласно които да е възможно придобиването на реална или идеална част от самостоятелна градоустройствена единица, респ. – възможност за възникване на съсобственост между правоимащите бездомници – от една страна, и общината или Държавата – от друга.

Следва ли помещение от приземен етаж, което по архитектурен проект за приземния етаж е предвидено като складово помещение /маза/ и което е оставено извън предмета на прехвърлителна сделка за първия етаж и част от приземния етаж, да се приеме, че е принадлежност към втория жилищен етаж, към който с прехвърлителната сделка, въз основа на която е придобит, не е прехвърлено складово помещение /маза/ от приземния етаж?

За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения.

Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства?

Възможно ли е да бъде изготвено експертно заключение по техническа експертиза без вещите лица да имат достъп нито до обекта на изследването, нито до техническата документация за него? Възможно ли е експертно заключение по едно гражданско дело да се основава/ базира на експертно заключение, допуснато и изготвено в друго производство?

Какъв е видът на документа - свидетелство за регистрация на МПС, частен или официален? При направено оспорване на този документ, какъв е видът на доказването, което следва да се проведе в процеса?

Допустимо ли е да се приеме, че е налице компенсация на вредите, претърпени в резултат на проведена при грешна диагноза хирургическа интервенция, с ползата от възможен/вероятен благоприятен резултат от проведеното оперативно лечение?

Следва ли при тълкуването на договорите и особено на неясните им клаузи и тези, за които има спор между страните, съдът да търси действителната обща воля на страните, респ. следва ли отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?

Налице ли е договор за търговска продажба, когато страните са материализирали отношенията си в издадени фактури за търговски доставки, в които като основание е посочен конкретен писмен договор?

Представлява ли територия за рекреационна дейност земята, върху която е изграден почивен комплекс, находящ се в национален парк и прилага ли се спрямо тази територия Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони при определяне на площта, необходима за ползване на почивния комплекс?

Относно правните последици от отмяната по чл. 99, ал. 1 АПК на решението на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ по чл. 29, ал. 3 ЗННИ (Закона за насърчаване на научните изследвания) /ред. на ДВ, бр.83/2010г./, въз основа на което е сключен договор по чл. 29, ал. 4 ЗННИ.

Може ли временната неработоспособност да бъде установена с амбулаторен лист и следва ли разпоредбата на чл. 6, ал. 2 НМЕ да се тълкува разширително?

Задължен ли е съдът да изследва всички обстоятелства по делото от съществено значение за установяване на обективната истина.

За преценка на допустимостта на въззивното предвид съмнение за произнасяне по непредявен иск.

Поради наличието на вероятност последното да е недопустимо поради неконституирането на страна в производството.

Налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия при трудова злополука при изпълнение на възложената му от прекия ръководител работа, в случай на знание от страна на пострадалия, че ръководителят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата?

Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, тя разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота, ако при сключване на договора за ипотека е постигнато съгласие ипотеката да има действие и спрямо бъдещите обекти на собственост, съгласно одобрен към сключването му инвестиционен проект. Касае се за договор с модалитет /сключен под условие, че новата вещ бъде създадена и правото на собственост върху нея принадлежи лицето, учредило ипотеката/. В тази хипотеза ипотечното право възниква към момента на създаване на вещта/построяване на сградата и от този момент кредиторът има правото да иска удовлетворяване на претенцията си чрез насочване на принудително изпълнение върху построеното. Съдебната практика приема, че вещта /построената в терена сграда/ възниква, когато е завършен грубият строеж с подписването на акт обр.14.

Относно правомощията на въззивния съд в хипотеза, когато, след като едно първоинстанционно решение е обезсилено, делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд и при отсъствие на заявен отвод, второто по ред първоинстанционно решение е постановено от същия съдия, който е постановил и обезсиленото първоинстанционно решение.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и се произнесе на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение всички събрани по делото доказателства, като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не и защо.

Може ли да се приеме, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт, издаден в полза на част от сънаследниците, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници?

Направеното признание на правата на останалите съсобственици, направено преди позоваването на давността не разколебава ли твърдяното намерение за своене на чуждите идеални части, което е следвало да бъде демонстрирано пред останалите съсобственици и изследвано в процеса?

Дали се явява нищожна уговорена между физически лица неустойка в размер на 100 евро на ден за всеки просрочен ден, без да е определен краен размер и краен срок?

Дали едностранното изявление на работника или служителя за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, което е достигнало до работодателя, поражда действие, независимо дали е осъществен фактическият състав по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, или може да се преценява налице ли е този фактически състав и да се приеме, че трудовото правоотношение продължава да съществува?

След отмяна с решения на ВАС на нормативен акт в частта, регламентиращ възможността за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и сметките за минал период (чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ), енергоснабдителното предприятие има ли възможност и по кой ред да извършва корекция в цената на доставената електроенергия и да претенедира доплащане?

За задължението на въззивния съд при въведено оплакване с въззивната жалба за наличие процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на допълнително съдебно-счетоводна експертиза.

За правомощията на въззивната инстанция при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото; и за допустимостта във въззивното производство да се събират нови доказателства, при пропуск на първата инстанция да посочи в доклада всички предявени искове, да определи правната им квалификация, подлежащите на доказване факти и обстоятелства и как се разпределя доказателствената тежест между страните.

Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?

Допустимо ли е игнориране показанията на свидетел само поради това, че е близък роднина и пълномощник на трети за делото лица и като такъв е заинтересован от изхода на спора?

Относно съдържанието на понятието „секретарият”, по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗСОЛЛДМ /Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина/ и за това кой е компетентен да прекрати трудовото правоотношение на заемащият длъжността „технически секретар”в Районна лекарска комисия?

За задължението на съда да обсъди и вземе предвид всички обстоятелства, релевантни за определяне по справедливост размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди.

Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, извън възложените му с договор, сключен по реда на ЗОП(отм.), респ. Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки(сега отм.)?

Съществено различна ли е трудова функция, чийто трудов разултат е предпоставен от извършването на вече изпълнявана трудова функция?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната цялост в мотивите си и да формира изводите си след съвкупната им преценка. Следва ли въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доказателства и доводи на страните по делото?

Относно задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор?

Налице ли е писмено изявление за ползване на платен годишен отпуск, отправено по електронна поща?

Дали и как се погасява по давност правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл.229, ал.1, т.9 /предишна т.8/ от ЗМВР от 1997 г. /отм./ и чл.212, ал.1, т.3 от ЗМВР 2006 г./отм./?

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неснователни или защо игнорира доказателства по делото?

Относно правоприемството при преобразуване на държавна фирма в няколко търговски дружества и реда за прехвърляне на собствеността върху недвижими имоти при такова преобразуване?

Нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и с основните принципи на задължителното здравно осигуряване клаузите на сключен през 2015г. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането от НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в приложение № 2 към договора стойности?

За приложение критериите на чл.20 ЗЗД и целта на тълкуването на договорни клаузи, при спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици.

Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях?

Какво е значението на установените лимити за заплащане на извършени медицински дейности по отношение правата и задълженията на страните по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки във връзка и с правото на здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ?

Явява ли се нищожен по смисъла на чл.26 ЗЗД, ал.1 и ал.2 договор за изключителна лицензия на патентовано изобретение като такъв, сключен в нарушение на нормата на чл. 31, ал. 3 ЗПРПМ и като такъв с невъзможен предмет, в случаите, в които към момента на неговото сключване притежателят на патента вече е бил отстъпил на трето лице изключителна лицензия със същия предмет? Ако съобразно отговора на първия въпрос договорът се явява нищожен, то кой има право да се позовава на нищожността – всяко лице, което има правен интерес и черпи права от нея, или само лицензополучателят по първата изключителна лицензия?

За комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетните деца кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живеят.

Следва ли съдът да разгледа подадената пред него жалба съобразно изрично заявената от жалбоподателя процесуална легитимация?

Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?

Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява привидността на договор за паричен заем като сключен за обезпечение на друг бъдещ каузален и възмезден договор при липса на „начало на писмено доказателство?

За съдържанието на поканата за свикване на Общо събрание по чл.26 ал.2 ЗЮЛНЦ и конкретно относно мястото на провеждането му.

Подлежат ли на заплащане от възложителя допълнителните и необходими СМР, които са възникнали в хода на изпълнение на договор, сключен при действието на ЗОП /отм./?

За ролята на приемо - предавателния протокол при доказване на договорното изпълнение и неговото приемане и за възможността при липса на двустранно съставен и подписан протокол изпълнението на договора и приемането на изпълнението да се доказват с други доказателства и доказателствени средства.

Следва ли въззивният съд да допусне изслушването на свидетелски показания за изясняване на механизма на настъпване на ПТП и поведението на участниците в него при положение, че по делото не се съдържат други данни, годни да установят горните обстоятелства?
Може ли съдът да обоснове фактическите си и правни изводи по изхода от правния спор, като се позове на акт и/или доказателствени средства, приобщени по воденото по случая наказателно производство, които не са били събрани в хода на съдебното дирене по висящия спор?

Допустимо ли е при наследяване на поименни налични акции от няколко наследника да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира?

Какви акции придобива всеки един от наследниците при наследяване на налични поименни акции – реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от всяка акция съобразно наследствения му дял?

Касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

При предявен иск по чл. 82 ЗЗД от производител на електрическа енергия от възобновяеми източници срещу електроразпределително или електропреносно предприятие за неизпълнение на задължението му да изгради и въведе в експлоатация съоръжения за присъединяване на изграден електроенергиен обект към електроразпределителната мрежа как следва да се определят вредите от вида пропуснати ползи, съизмерени с преференциалната цена на произведената електроенергия по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ?

Може ли изводът на съда за съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно по категоричен начин да бъде доказано наличието на причинна връзка между настъпилия инцидент и поведението на пострадалото лице, което се е возило в автомобил, управляван от неправоспособен водач?

При учредяване на пряко митническо представителство по смисъла на Закона за митниците и чл. 5 Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм.) възникват ли за прекия митнически представител, осъществяващ тази дейност по занятие, задължения за правомерност и компетентност на извършените действия, извън посочените в документа за учредяване на представителна власт, и задължението за правилно митническо тарифиране и деклариране на стоки от прекия митнически представител може ли да се ограничи само до деклариране на предоставена от представлявания информация, когато митническият представител предварително установява, че тя е непълна, грешна или некомпетентна?

Допустимо ли е въззивната инстанция да влоши положението на жалбоподателя, като отрече признати от първоинстанционния съд права на ищеца по иск за парично вземане, които не са оспорени от насрещната страна чрез жалба?

1. Следва ли въззивният съд, когато не възприема заключението на тройна съдебно – техническа експертиза, да изложи мотиви?
2. Допустимо ли е въззивният съд, без да е събрал специални знания на експерти, да се произнася по факти, които не са общоизвестни или служебно известни на съда?

В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не в чуждестранната валута (щвейцарски франкове), уговорена в кредитния договор, и кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, счита ли се договорът сключен в резервната валута на страната (евро) и в коя валута се дължи връщането на кредита?

Вероятността за недопустимост се обосновава с това, че както първоинстанционния съд, така и въззивния са се произнесли свръхпетитум.

Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд.

С оглед вероятността въззивното решение да е частично недопустимо поради нарушаване на диспозитивното начало на гражданския процес, изразяващо се в уважаване на иска за неимуществени вреди в размер, по-голям от претендирания.

Задължителните реквизити, идентифициращи бенефициера, наредителя, обезпеченото валутно правоотношение и пр., които трябва да бъдат посочени от бенефициера в подаденото от него искане за плащане, следва ли да бъдат напълно идентични с посочените в банковата гаранция или може да не са еднакви с тях, но да не им противоречат?
При извършването от страна на банката – гарант на преценката относно редовността на искането за плащане, подадено от бенефициера до нея, длъжна ли е банката да съобразява представени й документи, стоящи извън искането, вкл. и представени документи с предходни, нередовни искания за плащане, в случай, че представянето на тези документи не се изисква от условията на гаранцията или банката е ограничена от разпоредбата на чл.19, б. А от Еднообразните правила за гаранциите на поискване и следва ли да извърши проверката за редовност само въз основа на данните, съдържащи се в самото искане?
Задължен ли е гарантът да посочва изчерпателно всички основания за отказ за плащане на бенефициера още преди получаване на писменото искане за плащане, в случай, че гаранцията установява писмена форма за действителност и редовност на искането.

Относно критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост и съответствието му със задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС 4/68 г.

Поражда ли правно действие учредяването на право на строеж по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./ върху дворно място съпружеска имуществена общност, извършено само от единия съпруг, по време на действието на Семейния кодекс от 1968г. и намира ли приложение за това разпореждане пар. 4 ПР СК 1985 /отм./?

За определяне на наличието или липсата на съпричиняване за настъпване на увреждането.

Очевидната неправилност произтича от липсата на мотиви по заявените от страните оплаквания в частните им жалби, по техните доводи и възражения във връзка с разноските и от пълната невъзможност да бъде установено как съдът е определил същите.

Безспорно е в доктрината и трайната съдебна практика в областта на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт, че наследниците на пострадалия от непозволено увреждане не могат да предявяват иск за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от техния наследодател, тъй като този иск е личен и затова единствено обектът на въздействието при непозволеното увреждане може лично да прецени дали са му били причинени или не неимуществени вреди. Единствено в хипотеза, в която пострадалият наследодател е предявил приживе такъв иск, след неговата смърт наследниците на тази изявена вече претенция могат да го заместят и да встъпят в образуваното дело. От друга страна обаче, също не е спорно в теорията и юриспруденцията обстоятелството, че Фондът настоящ касатор нито е търговец, нито е застраховател, нито е гражданскиотговорно лице, докато предявяването срещу него на претенция от увреденото от ПТП лице (с участие на МПС без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите), е само процесуална предпоставка за допустимост на иска срещу него – не и фаза на исковия процес по чл. 288, ал. 11 КЗ /отм./.

В тежест на коя от страните в процеса е да докаже наличие или липсата на общи семейни нужди при тегленето на кредита?

Посочването в договора на адрес за кореспонденция от длъжника, дерогира ли правилата за връчване на нотариални покани, когато кредиторът не е бил уведомен от длъжника за промяна на адреса, но е възложил на нотариус връчването на кореспонденция по договора?

Дали едностранното изявление на работника или служителя за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, което е достигнало до работодателя, поражда действие, независимо дали е осъществен фактическият състав по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, или може да се преценява налице ли е този фактически състав и да се приеме, че трудовото правоотношение продължава да съществува?

За да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, необходимо ли е да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, предл.2 и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна собственост и по смисъла на Закона за БДЖ и ППЗБДЖ?

Относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права върху роденото от фактическото съжителство на страните малолетно дете, на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на детето.

Дали е достатъчно в устава на дадено сдружение с нестопанска цел да е предвидено, че при неплащане на членски внос за съответната календарна година членовете се считат за самоизключили се, за да може да се приеме, че по този начин членственото им правоотношение надлежно е прекратено, респ. не противоречи ли на горепосочения материален закон клауза в устава на сдружение с нестопанска цел за фингираното изключване на негов член?

1. При несъответствие между отразената в Информационния център на Гаранционния фонд информация относно началната датата и час на валидност на конкретен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,, спрямо вписаните в застрахователната полица данни, в която застрахователният договор е материализиран, кои от тях намират приложение по отношение на трети, пострадали от пътно-транспортно произшествие лица и възникнали за тях права срещу виновния водач? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Каква е доказателствената сила на информацията, съдържаща се в Информационния център на Гаранционния фонд и как се отразява същата на отговорността на застрахователя при противоречие с данните от застрахователната полица по конкретен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

При наследяване на налични поименни акции какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от собственост върху всяка акция?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?

При създадено противоречие по въпрос, касаещ специални знания, когато по делото са приети две единични експертизи и една от страните е поискала разширяване на единичната експертиза в тройна, задължен ли е съда да допусне и назначи такава?

За начина, по който се определя размера на допълнителното трудово възнаграждение по чл. 13, ал. 1, т. 4 НСОРЗ и така определеният размер подлежи ли на съдебен контрол.

За задължението на гражданският съд да се произнесе по валидността на оспорен от страна по делото индивидуален административен акт, когато същият се противопоставя на лице, което не е било страна в производството по неговото издаване и не е имало право да го обжалва.

В случай, че източникът на неоснователно въздействие е незаконен строеж в съседен имот, може ли да се иска само въз основа на това твърдение неговото премахване, за да се прекрати неоснователно създаденото състояние или трябва да се посочат и други обстоятелства и ако такива обстоятелства не са посочени следва ли искът да бъде отхвърлен като неоснователен?

Поражда ли действие универсално саморъчно завещание по отношение на горски имот, ако той е възстановен по ЗВСГЗГФ след откриване на наследството?

Може ли съдът служебно да задължи страна по делото по реда на чл.190 от ГПК, да представи документ, имащ значение за правилното решаване на спора, без за това да е направено искане от другата страна по делото и съответно при непредставяне на документа, да приложи санкцията на чл.161 ГПК, вр. чл.190 ал.2 от ГПК?
Може ли да се приложи спрямо страна по делото санкцията по чл.161 от ГПК, ако свързано с нея лице, участващо в спора като насрещна страна, е било задължено да представи документ и не го е представило?

Относно възможността нищожна клауза от потребителски договор да бъде заместена с повелителна норма от националното право.

Представлява ли признак на обективна и трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения онова спиране на плащанията, което се дължи на съзнателни, волеви действия на търговеца, представляващи обективиране на юридически възражения срещу вземанията, по които е проведен исков процес?

Допустимо ли е съдът да прави извод въз основа на заключение на вещо лице, без да са налице данни за такъв извод в самото заключение?

Необходимо ли е да се демонстрира промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, спрямо собственика, когато тя няма характеристиките на владение към момента на установяването й, както и дали с извършването на действия по поддържането и ремонтирането на имота може да се демонстрира промяна в намерението?

Дали не са очевидно неправилни изводите на съда както в частта за квотите на съделителите, така и спрямо отхвърления иск за делба на сгради - поради несъобразяването на допускането на делбата, респ. отхвърлянето ѝ, с установеното от вещото лице и неоспорено от страните предназначение на сградите и обособените от тях самостоятелни обекти на правото на собственост, които не съответстват на заснемането на сградите в кадастралната карта?

При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.

Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всяко едно от въведените с въззивната жалба възражения и изрично и ясно да изложи мотиви по приемането или отхвърлянето им в решението?

Допустимо ли е да се задължава дружеството – ответник да издаде акции или временни удостоверения на приносител след като със закон такава възможност е отменена?

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че възникналата колизия между заключението на графичната експертиза, според което пълномощното от 18.02.2008 г. не е подписано от ищеца /сега касатор/ и нотариалното удостоверяване, следва да се разреши в полза на удостовереното от нотариуса явяване на упълномощителя и саморъчното полагане на подписа, а доказаните почеркови изменения да се обяснят с умишленото желание на автора да измени и прикрие собствения си почерков навик /динамичен стереотип/ и впоследствие да се отрече от авторството си /автоподлог/.

За процесуалната легитимация на наследниците да оспорят валидността на извършена от наследодателя им разпоредителна сделка в полза на техен сънаследник като привидна, както и размера, до който това може да се извърши, както и за материалната доказателствена сила на нотариалния акт, като официален свидетелстващ документ и за доказателствената тежест да установи оспорените удостоверени от нотариуса факти.

Дали е допустимо въззивният съд да основе решението си на изключен съгласно чл. 183, предл. второ ГПК препис от документ, ако документът не бъде приобщен към доказателствата по делото по съответния процесуален ред?

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че регулационният план от 1978г. не е приложен, защото липсват данни за някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на тази площ от имота на ответниците към имота на ищците - от една страна съдът е приел въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ, че между двата спорни имота не са придавани части по регулация по регулационните планове от 1955г., 1964г. и 1978г., а от друга страна е приел, че липсват данни за осъществяването на юридически факт, който да обоснове придаването на спорната площ от имота на ответниците към имота на ищците.

Дължи ли се заплащането на остатъчната стойност на лизинговата вещ, при неупражнено от лизингополучателя потестативно право за закупуването й, но и при невръщането й на лизингодателя, до изтичане срока на договора?

Дали презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага между сънаследници когато фактическата власт е установена и се осъществява въз основа на облигационно отношение - предоставено право на ползване?

Недопустимо ли е като постановено по непредявен иск съдебното решение по иск за делба поради неразглеждане на направено от ответник в производството възражение за намаляване на дарение до размера на запазената му част от наследството?

Следва ли да бъде конституиран органа по настойничеството,когато лицето е поставено под запрещение в производството по делото?

За задълженията на въззивния съд да прецени ефективността на действащия режим на лични отношения при констатирано неизпълнение поради обстоятелства, свързани със заболявания на детето; пречки, създавани от родителя, упражняващ родителските права и отчуждаване на детето.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Какъв е подходът на въззивния съд при изпълнение на задължението да даде правната квалификация на иска за прогласяване на договора за нищожен и да го разгледа съответно на твърденията и петитума в исковата молба?

Следва ли при постановяване на решението съдът да обсъди направените от страните възражения във връзка с техните правни доводи и всички доказателства по делото, респ. липсата на такива, като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на определен факт?

За обусловеността на последиците от неотстраняване на нередовностите в исковата молба от наличието на бездействие /отказ/ на съда да се произнесе по подадена от ищеца молба във връзка със същите указания, свързан с въпроса за задължението на съда да съдейства на страната при отстраняване на нередовности в исковата молба.

Доколкото постановеният отхвърлителен диспозив на обжалваното решение предполага произнасяне по съществото на спора в рамките за заявения предмет на делото от страна на решаващия съд, а мотивите не касаят такова произнасяне, а се отнасят само до предпоставките, при които може за надлежно упражняване правото да се иска допълване на съдебното решение от съда, постановил основен съдебен акт, настоящият състав на ВКС счита, че е налице порок, обосноваващ явното незачитане на процесуалните правила, свързани с проверката на допустимост на уредено от законодателя производство и за основателността на акта, с който съдът е сезиран в рамките на същото.

За отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две дружества едното е възложило на другото определена работа, при и по повод извършването на която настъпят вреди.

Налице ли е противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и правен интерес от предявяване на иск за признаване правото на собственост върху УПИ?
Дали при липса на доказателства за приложена регулация отпада отчуждителното действие на регулационния план и кой е собственик на придадената при урегулирането част от съседен имот?

Относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства, с оглед изискването за неговото пълно изясняване.

За обусловеността на последиците от неотстраняване на нередовностите в исковата молба от правилността на указанията в тази насока, и по конкретно следва ли съдът да се произнесе по редовността на молба, с която се отстраняват констатирани нередовности на исковата молба, преди да изиска вписването й и представяне на преписи от нея за ответниците.

Прекъсва ли се срокът на придобивната давност с предявяването на иск с правно основание чл. 24, ал. 4 СК, респ. – иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК 1985 /отм./?

Следва ли лице, чието задължение възниква при отправяне на особена покана, да бъде поканено втори път, за да изпадне в забава на длъжника и да започне да дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД?

Намира ли приложение разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението?

При наличието на клауза в Договор за банков кредит за момента/датата на уведомяване за настъпване на предсрочна му изискуемост, а и след като правото на банката за това не е било упражнено в срок от 5 /пет/ години, т.е. в пределите на общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, настъпва ли погасителен ефект при неспазването на уговорения момент/дата на уведомяване и кой е моментът, от който погасителната давност започва да тече?

Индивидуално или родово определена вещ е описаната млечна доилна система при данните по делото за поръчка на изработването й по проект за конкретен имот?
Относно начина на доказване при търсената защита с иск по чл. 108 ЗС вкл. и относно приложението на чл. 176, ал. 3 ГПК.

Прекъсва ли давността възражението на ипотекарния кредитор, че не е осъществен фактическия й състав, заявено с отговора на исковата молба, в производство по предявен от ипотекарния длъжник отрицателен установителен иск, че ипотечното право не съществува, поради изтичането на погасителния срок за обезпеченото вземане?

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?

Длъжно ли е Народното събрание да уреди последиците от обявен за противоконституционен закон, когато от действията на същия е засегната имуществената сфера на частноправни субекти или разполага с дискрецията да реши дали да ги уреди, и представлява ли бездействието на Народното събрание в такъв случай противоправно поведение, което поражда деликтна отговорност?

Налице ли е необходимост от генитална промяна на пола при установена транссексуалност на молителя и установено категорично самосъзнание за принадлежност към транссексуалния му пол, за да бъде допусната юридическа промяна на пола?
Длъжни ли са транссексуалните лица да се подложат на пълна хирургическа модификация на тялото им като предпоставка за допускане на юридическа промяна на пола или е достатъчно да са доказани необратими промени на вторичните полови белези и необратими хормонални промени?

Включват ли се в застрахователната сума по застраховка "Гражданска отговорност" на осн. чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото лице?

Следва ли действително да са настъпили всички юридически факти, предвидени в императивната разпоредба на чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ към момента на волеизявлението на работника за прекратяване на тр. договор по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, за да възникне за него правото на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ, без работникът да е бил трудоустроен по наредбата за медицинска експертиза?

При безспорно установено по делото заемно правоотношение и фактически предоставен финансов ресурс с дати, предхождащи тази на сключването на процесната спогодба с нотариална заверка на подписите и издадена въз основа на нея заповед за изпълнение, следва ли в исковото производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се приеме, че уговорката за плащане в съдържанието на същата спогодба е в противоречие с нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тогава, когато същата е сторена въз основа на допълнителни споразумения, съставени и подписани от страните в период, когато кредиторът по спогодбата е бил едновременно законен представител на длъжника, едноличен собственик на капитала, но и законен представител на принципала на ответното дружество, възразило в срока по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение?

Може ли ипотека, учредена от съсобственик върху целия имот без участието и съгласието на останалите съсобственици, да се редуцира до частта на съсобственика – ипотекарен длъжник, ако тази част е идеална, а не реална?

Има ли правно действие новото вписване на ипотеката, предвидено в чл. 172, ал. 2 ЗЗД, спрямо третите лица, придобили и вписали правата си върху имота, служещ за обезпечение, преди извършването на това вписване, но в рамките на действието на вписването по чл. 172, ал. 1 ЗЗД?

Липсват изложени съображения от въззивния съд за приложимото материално право относно имуществените отношения между съпрузите с оглед определяне квотите на наследниците на наследодателя, обусловило извод за допуснато тежко нарушение на императивни правни норми.

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

Приложими ли са Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, ЗУТ и други нормативни актове към условията и сроковете, при които производителят и/или изпълнителят на монтажа на асансьор са поели към съответния инвеститор задължението за собствена сметка да извършват гаранционни ремонти?

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

Kогато пострадалият с поведението си е допринесъл за трудовата злополука и по-конкретно относно признаците на грубата небрежност като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука и критериите за това?

Основанието за отмяна на влязло в сила решение, предвидено в чл.303, ал.1 т.1 от ГПК, изисква доказателствата, които представя да установяват новооткрити обстоятелства и страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства, да не е могла да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. От значение е обективната невъзможност на страната да узнае новите обстоятелства по време на процеса. В производството по отмяна на влязло в сила решение не могат да се поправят нейни пропуски и бездействие в хода на процеса. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно.

За възможността във втората фаза на съдебна делба да бъдат обособени реално няколко обекта, когато до делба е допуснато дворно място, застроено със сгради на основното и допълващо застрояване.

При наличие на повече от един трудов договор със същия работодател /вътрешно съвместителство/ за нарушение на трудовата дисциплина по един от договорите работникът или служителят носи ли дисциплинарна отговорност по останалите договори, респ. носи ли работникът или служителят дисциплинарна отговорност по основния трудов договор за нарушение на трудовата дисциплина по предходен трудов договор, който е бил прекратен на друго основание, когато същата длъжност впоследствие е изпълнявана от него по вътрешно съвместителство?

Допустимо ли е със свидетелски показания да се установи замяна на първоначалния купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот?

Относно тежестта на доказване на възражението на ответника, че сумата е дадена на друго основание, когато срещу него е предявен иск за връщане на заетата сума.

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Допуснал ли е въззивният съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е назначил тройна съдебно- техническа експертиза по въпроси, по които са приети заключения на еднолична и разширена съдебно технически експертизи пред първата инстанция и които не са били оспорени; като не е обсъдил събраните по делото относими към изхода на спора писмени доказателства и не е преценил особеното мнение на вещото лице във връзка с всички събрани доказателства?

Липсата на нормативно установено отстояние от 300 метра между пътни знаци В26 води ли до отмяна на ограничението на скоростта, което те предписват, при положение че не са налице предпоставките по чл. 50, ал. 1 ППЗДвП или ограничението на скоростта остава задължително за съблюдаване и изпълнение?

Относно предпоставките и отговорността при встъпване в дълг.

Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд? За характера и обхвата на упражняваната от въззивния съд дейност в хипотеза на постановено задължително тълкувателно решение по приложима за конкретен казус правна норма.

Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните?

Относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в мотивите си и да формира изводите си въз основа на съвкупната им преценка или може да ги основе само на избрани от него доказателства?

Има ли разлика между делегиране на павомощия и заместване, като във втория случай какъв е обемът на правомощията на заместника? Дали същият получава пълен обем от правомощия като извършва действия от името на замествания орган или конкретните му правомощия трябва да се изброят изчерпателно в акта за заместване, или получава всички правомощия на замествания орган, с изключение на тези, които са изрично изключени в акта за заместване?
За задължението на въззивния съд да обсъди представените по делото относими към спора доказателства.

За задължението на въззивния съд да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно, според приетото с ТР№1/2013г. ОСГТК, ВКС разрешение, и да направи съвкупна преценка на всички правно-релевантни обстоятелства в конкретния случай, с оглед интереса на детето.

При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на поето задължение за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, необходимо ли е да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца?
При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетение на вреди под формата на пропуснати ползи, пропуснато от забавено изпълнение на поето задължение за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, необходимо ли е да бъде установен фактът на създадени между ищеца и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които да са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника?

Относно индивидуализацията на имотите като самостоятелни обекти на собственост.

За обвързаността на въззивния съд от указанията на BKC, произтичащи от постановено отменително решение, по прилагане и тълкуване на закона.

За действието на отказа от наследство, направен от наследството на тяхната майка на наследниците, която е починала след общия наследодател, но преди възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи.

Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност – факултативно или задължително и участието и на двамата съпрузи по делото предпоставка ли е за допустимост на процеса и за валидност на съдебния акт?

Относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване на произведение, както и конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

При установен размер на редовна и наказателна лихва в заключението на вещото лице, прието и неоспорено от страните по делото, може ли решаващият съд да отхвърли претенциите за лихви на ищеца?

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

За доказателствената сила на актовете за държавна и общинска собственост и легитимиращото им действие в хипотезата на конкуриращи се права.

Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготвя нов доклад, съответно без да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?

В случаите, когато в резултат на упражнени права по чл. 46 ЗОЗ в ТР е вписан управител на търговско предприятие, а впоследствие по молби на членовете на СД последните са заличени от ТР, налице ли са предпоставките на закона за прекратяване на акционерно дружество по реда на чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ?

Присъствие на застрашения от изключване член на сдружение на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива?
Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и следва ли да бъдат обсъдени и писмените доказателства, събрани по приложено друго дело?

Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва изплащането на трудово възнаграждение, когато получаването не е удостоверено с подпис на работника?

За правомощията и задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства и всички, направени от страните доводи и възражения по делото.

Допустимо ли е при наличие на задължителна съдебна практика относно приетия процент на съпричиняване на едно от пострадалите лица, то при определяне на съпричиняването от страна на другите пострадали и идентичен механизъм на настъпване на вредоносното събитие, да се определя различна степен на съпричиняване?

Относно задължението за доставка на вещ - наличието на доминицилирана уговорка за местоизпълнението представлява ли косвено доказателство за надлежното изпълнение на лицето, намиращо се (в т. ч. развиващо своята професионална дейност и ракламиращо се) на адреса?

Може ли да бъде променен с конклудентни действия договорът за възлагане на управление на дружеството с ограничена отговорност в частта за определеното възнаграждение на управителя?

Относно белезите и критериите, по които се преценява дали владението е скрито или явно, с оглед на особеностите на настоящия случай, при който имотът се обитава от няколко лица в роднинска връзка, които се конкурират спрямо собственика като владелци, позоваващи се на придобивна давност.

Дали подлежи на отмяна, респ. на обезсилване съдебно решение, поради наличието на процесуални нарушения, които не засягат защитата и правата на обжалващата страна?

Относно възможността застраховател по застраховка „Каско на МПС“ да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на уговорено в застрахователния договор и общите условия към него основание за освобождаване от отговорност при управление на автомобила от водач, употребил алкохол над допустима от ЗДвП концентрация.

Възможно ли е да има вреда за дружеството, за която отговаря неговият управител, при условие че извършените от управителя действия не влизат в противоречие с параметрите на продажбата, зададени с решение на общото събрание на търговското дружество?

Участието в общото събрание на лица, които не са член - кооператори, прави ли незаконни взетите от събранието решения?

Кога въззивният съд е длъжен да обсъди нови фактически твърдения, както и да допусне нови доказателства по делото?

Налице ли е произнасяне плюс петитум, в случаите когато ищецът е поискал да бъде установено, че е собственик на една конкретно посочена от него площ, а съдът се е произнесъл, като е признал, че е собственик на по голяма площ, без да е налице надлежно изменение на заявения първоначално иск?

Ако застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е заплатил обезщетение въз основа на споразумение с увредения, с което последният е признал, че тази сума напълно го обезщетява за съответната вреда, при положение, че споразумението му със застрахователя е валидно и покрива изцяло всички вреди или някои от тях пострадалият няма основание да търси репарация за същите отново по съдебен път, нито от застрахователя, нито от деликвента?

За задължението на съда в първата фаза на делбата да установи правилно обема на делбената маса и да я индивидуализира в диспозитива на съдебния акт.

Допуснато ли е нарушение на правото на страната да й бъде осигурена правна помощ по подадена молба по чл. 95, ал. 1 ГПК в хипотезата, при която съдът е отказал такава в първата фаза на делбата по изложени съображения и постановил при условие, че делбата бъде допусната, молбата да се докладва във втората фаза, което не е сторено?

Налице ли е противоречие с чл. 63, пар. 1 ДФЕС на пар. 8 ПР ЗИД ЗПСК /сега отм./ и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната норма, като противоречаща на общностното право?

Следва ли въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди доводите на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност?

За проверка на допустимостта на решението, с оглед правния интерес от насочване на иска за прогласяване недействителността на упълномощителната сделка за разпореждане с конкретно имущество на упълномощителя и срещу пълномощника – адвокат, когато представителството е упражнено със сключване на основния договор.

Кога е налице предоставяне на неограничена представителна власт на пълномощник и какво следва да е съдържанието на пълномощното, за да е валидно упълномощаването за разпореждане с имущество на упълномощителя.

Налице ли е валидно изразена воля за про­мяна в предназначението на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост при липса на конкретизация в какво се състои промя­ната и възможно ли е осъществяването й въз основа на бланкетно изразе­но "принципно съгласие" на собствениците на останалите самостоятелни обекти?

Относно правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна и относно дадените от първоинстанционния съд указания за подлежащите на доказване факти.

При предявен иск по чл. 51, ал. 3 ЗМТА вр. чл. 5 Нюйоркската конвенция ищецът sледва ли да носи доказателствена тежест за установяване на твърдените от ответника факти, предвидени като основание за отказ за признаване и допускане изпълнението на арбитражно решение, съгласно чл. 5, т. 1, б. б Нюйоркската конвенция?

Допустимо ли е решението, постановено срещу правосубектно юридическо лице-правоприемник по закон на прекратено чрез преобразуване на правната форма търговско дружество, ако исковата молба е била насочена срещу прекратеното с преобразуването дружество?
Mоже ли първоинстанционният съд служебно да конституира като страна в процеса правоприемника на прекратеното чрез промяна на правната форма дружество. За да се даде отговор на поставените въпроси, следва да се изясни какво представлява преобразуването на капиталовото търговско дружество и каква е неговата същност като юридически факт?

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

Предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на иска е определена точно. Неправилната правна квалификация е порок, водещ но неправилност на решението – постановяването му в нарушение на материалния закон, но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да определи точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото.

Представлява ли нарушение на императивната разпоредба на чл. 43 ЗОП /отм./ включването на уговорка в договор за обществена поръчка, която допуска заплащане на цени по-високи от предложените от изпълнителя с офертата му при участието в процедурата по провеждане на обществената поръчка и представлява ли изменение на договора за обществена поръчка уговаряне на такава възможност за последваща промяна на единичните цени?

Когато е извършено преобразуване чрез отделяне на новоучредено дружество и по силата на плана за преобразуване даден недвижим имот е преминал в имуществото на новоучреденото дружество, правата по чл. 190, ал. 2 ЗЗД на купувача, произтичащи от покупко-продажбата на недвижимия имот, преминават ли върху новоучреденото дружество, или остават у преобразуващото се дружество?

Относно процесуалните права на синдика да представлява длъжник в производство по несъстоятелност, по предявен иск по чл.694,ал.1 ТЗ и да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника.

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

За действието във времето на влязло в сила решени/определение на Върховен административен съд, с което е отменен общ административен акт – отпадат ли с обратна сила правните последици, настъпили от този общ административен акт или съдебното решение/определение, с което общият административен акт е отменен има действие само занапред.

Относно съдържанието на искането на работодателя до ищцата за вземане на обяснения, допустимо ли е заповедта за дисциплинарно уволнение да се мотивира чрез препращане към друг акт, който е доведен до знанието на работника или служителя и относно момента, от който започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.

Относно валидността на решението на ИК на ОНС, когато не е подписано от оторизираното по закон лице. Относно приложението на пар. 4и ПЗР ЗСПЗЗ и за допустимостта и относимостта на свидетелските показания относно предоставеното право на ползване,респ.границите на предоставения за ползване имот.

Възниква ли право на собственост при преобразуване на общинска фирма в търговско дружество,в чийто капитал е включен недвижим имот и на какво правно основание ?

Как се преценява родовата подсъдност в случаите, при които е предявен иск за заплащане на обезщетение по чл. 88, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79 ЗЗД с цена на иска над 25 000 лв.-като се вземе предвид стойността на претендираното обезщетение, или като се вземе предвид стойността поотделно на всеки един разход, сборът от които формира стойността на исковата претенция. В тези хипотези касае ли се за един иск, или за множество обективно съединени искове за всеки един от направените разходи по договора ?

Може ли да се приеме за доказано твърдението на работодателя, че има надлежно взето решение на Управителния съвет на сдружението с нестопанска цел, ако самото решение не е представено, а щатното разписание съдържа само подпис на председателя на сдружението? Каква е доказателствената сила на оспорени частни писмени документи, изходящи от страна по делото и установяващи изгодни за нея факти?

Какъв е характера на строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ПЗР на ЗУТ и каква е разликата с преместваемо съоръжение както и какво представлява обект “павилион”?

При сдруженията с нестопанска цел кой е органът, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания на лица, които са в трудови правоотношения със сдружението, ако по този въпрос липсва изрична уредба в устава на сдружението?

От кога започва да тече 5-годишният срок за погасяване на правото на строеж на конкретен обект /апартамент, ателие, гараж и др./ в няколкоетажна сграда- от момента на учредяване на това право, от момента, в който възникне възможност за упражняване на правото на строеж на цялата сграда или от момента, в който възникне възможност за упражняване правото на строеж на конкретния обект в сградата? Допустим ли е иск за признаване погасяването по давност на правото на строеж?

Относно задължението за обсъждане на всички доказателства, включени в доказателствения материал, материално правен за задължението да се представи акта, с който е предоставено правото на ползване. Относно да се установи идентичност между имота, посочен в удостоверението и този който се ползва в действителност. Към кой момент следва да бъде установено наличието на сграда в имота, на какви характеристики следва да отговаря и с какви доказателствени средства следва да бъде доказвана и допустимо ли е въззивната инстанция да приеме един документ за нищожен – решение на ПК след като ВКС вече веднъж го е кредитирал ? При спорове между реституиран собственик и собственик, придобил правото си на собственост чрез преобразуване право на ползване, може ли последният да оспорва правото на собственост на ищците, легитимиращи се с актове по чл.14, ал.1 , т.1 ЗСПЗЗ ?

Относно отговорността към кредитора-прехвърлител по алеаторния договор при повече от един длъжници-приобретели – солидарна ли е или разделна.

Какви доказателствени средства са допустими за установяването на факта на завършването на грубия строеж на сграда /само официални документи, удостоверяващи този факт или и свидетелски показания/?

Налице ли е правен интерес за съделител да се брани срещу предявения иск за делба с възражение за нищожност на договор за придобиване на делбения имот от общия наследодател, от който договор и този съделител черпи права ?

Относно възможността въззивният съд инцидентно по висящ процес да зачете последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд и представлява ли това признаване на чуждестранно съдебно решение по смисъла на чл. 118 КМЧП.

Представлява ли индивидуализацията на имота според актуалния регулационен план абсолютна предпоставка за предявяването на иск за защита на материалното право върху него? Допустимо ли е ищецът в исковата молба да не е посочил еднозначно придобивното основание? Какви са предпоставките да се приеме, че търговското дружество е придобило право на собственост върху имот по реда на чл. 17 б. “а” ЗППДОБ/отм./ и те включват ли усвояването на имота за нуждите на предприятието и записването му в баланса на приватизиращото се дружество? Съществува ли задължение на съда да проведе задължително косвен съдебен контрол върху административните актове , които имат значение за спора за собственост? Допустимостим ли е иск за установяване на правото на собственост ако ответника осъществява фактическата власт върху имота?

Относно предпоставките, при наличието на които се отнема в полза на държавата имущество по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ и по конкретно за това необходимо ли е да се установи наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност на лицето и притежаваното от него имущество, както и по процесуалноправния въпрос нуждае ли се от обосновка наличието на такава връзка както в искането на К., така и в съдебното решение.

Относно иск за собственост с цена на иска над 5 000 лв.

Относно начина, по който следва да се осъществи косвеният съдебен контрол върху заповеди и решения, с които се възстановява собственост съобразно разпоредбите на ЗВСНОНИ по ЗТСУ и др., който е решен в противоречие с т.4 на ТР № 6/10.05.2006 год. по т.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС. Нищожен ли е административен акт, издаден от некомпетентен по степен орган с оглед т.1 на ТР № 2/1991 год. на ОСГК на ВКС?

Кой е приложимият нормативен акт за уреждане отношенията между ищеца и ответниците във връзка с наемното правоотношение – ЗНО /отм./ или ЗЗД? Какви са преобразуващите последици за наемното правоотношение за процесния имот след прехвърлянето на същия в патримониума на ищеца от Д. „Р.” и след приватизацията на [фирма] ?

Относно задължението на съда да направи пълна и обективна преценка на събраните по делото доказателства и да обсъди всички доводи и възражения на страните. Касаторите поддържат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон.

Относно критериите за предоставяне ползването на семейното жилище, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС-ППВС № 12 от 28.11.1971 г. и вторият-относно срока за ползване на семейното жилище, когато е собственост на близки на другия съпруг-въпрос който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание .

Относно характеристиката на решенията на общото събрание на етажната собственост и приложението на правилата за недействителност на сделките към тях.

Може ли съдът да основава решението си на доводи и обстоятелства, различни от въведените като спорни с отговора на исковата молба, въззивната жалба и отговора на жалбата ?

Чия е доказателствената тежест за установяване на владението върху недвижим имот за изискуемия от ЗС срок за придобиване на имота по давност в процес на ревандикация срещу владелец, разполагащ с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка ?

Относно начина по който следва да се извърши преценка на статута на етажите от жилищната сграда № 1 изградена в имот с идентификатор * по КК на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], а по регулационния план на [населено място], изградена в имот пл. № * в кв. 32 – зимничен етаж и жилищни етажи, изградени над него, съответно кой от тях е първи/приземен етаж/ и изградените етажи над него.

Възстановяването на трудовото правоотношение по чл.46, ал.1 от Закона за местните избори/ДВ, бр.66 от 1995 г., отм./ настъпва ли само въз основа на подадено в срок заявление до работодателя, или е необходимо и съгласие на работодателя, изразено в отмяната на заповедта по чл.327, т.4 от КТ, отразяване в трудовата книжка и други подобни волеизявления и действия ?

Относно предмета на доказване и разпределянето на доказателствената тежест при оспорване на индивидуални административни актове от страна на лица, които не са участвували в производството по тяхното издаване, в хипотезата на конкуренция на права между собственици по реституция по ЗСПЗЗ и заварените в имотите им ползватели.

Относно конститутивното действие на решението на поземлената комисия, респ. О., за възстановяване право на собственост с план за земеразделяне, при наличие на индивидуализиране на имотите в него по площ и граници, при липсата на издадени скици, и релевантността на последното обстоятелство за възстановяването на собствеността, произнасянето на въззивния съд е в противоречие със задължителната съдебна практика – решение № 511 от 19.11.2010 год. по гр. д. № 1080/2009 год. ВКС, решение № 248 от 11.06.2012 год. по гр. д. № 470/2011 год. ВКС и ТР № 1/97 год. на ОСГК на ВКС.

Относно правоприемник ли е ДСГ на С., за да има права върху имота, предмет на спора, като преобразувано или реорганизирано Ю. на основание ЗЛС в редакция към 1956 г.

От кой момент правото на собственост преминава от Ж. към физическото лице- член- кооператор ? Възможно ли е по реда на косвеният съдебен контрол да се установи неправилност на разделителния протокол, който не е бил обжалван по надлежния ред ? Необходимо ли е за отпадане на удостоверителната сила на официалния документ- нотариален акт, оспорващия да претендира, че е носител на вещното право на собственост ?

Какво е правното действие на вписването на искова молба и постановеното по нея решение и по-конкретно може ли да бъде противопоставено на трето лице-приобретател, влязлото в сила решение, с което са отречени правата на праводателя му, ако нито решението, нито исковата молба са били вписани, съответно ако вписването на исковата молба е загубило действие поради невписване на решението в преклузивния шестмесечен срок ?

Следва ли в нарушение на чл.70, ал.1 ГПК в първата инстанция ищеца да посочи цена на иска в размер не съответстващ на данъчната оценка , съгласно която се определя цената на иска по спорното материално право съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК ? Следва ли навлизането в чужд имот само по себе си реално да пречи на упражняването на правото на собственост или е необходимо да се конкретизира и начина по който се смущава правото на собственост?

Относно легитимирани страни, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 21 969,29 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 830 от 1.07.2013 г. по настоящото дело.

Относно задължението на съда да мотивира съдебния акт досежно начина на формиране на дължимия размер на обезщетението в хипотезата на водене чужда работа без пълномощие.

Дали е налице реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадената длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, които са различни от предходните?

Относно необходимите предпоставки за настъпване на вещно-правния ефект на придобивната давност в хипотеза на владение, основано на сделка, оформена с нотариален акт, признат за нищожно нотариално удостоверяване поради отсъствие на посочен месец на издаването му.

Може ли колажът да има обективно засягащо честта и достойнството на дадено лице съдържание ?

Дали притежаващият вещно право на ползване върху недвижим имот може да претендира само обезщетение за пропуснати ползи от повредени или унищожени многогодишни насаждения, или може да претендира и обезщетение за вреди от унищожаването и повреждането им, настъпили в резултат на мероприятие по растителна защита ?

Съставлява ли самостоятелен обект по смисъла на пар.5 т.39 ЗУТ обект – склад, който има самостоятелен идентификатор и посоченото предназначение ?

От кога започва да тече срокът на погасителната давност при иск за имуществени вреди, които представляват разлика между трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност в случай, че изискуемостта на вземането настъпва периодично ?

Следва ли да бъде уважено възражението, направено за заплащане на подобрения с право на задържане на имот, попадащ в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в полза на наследниците на бившия ползвател, за незаконно надстроеното в имота? Имат ли качеството на солидарни длъжници по възражението за подобрения всички наследници на общия наследодател А. Х., съсобственици на реституирания и ревандикиран в съдебния процес имот, при условие, че те са обикновени другари по ревандикационния иск и не е задължително всички те да бъдат конституирани по делото, за да бъдат задължени да заплащат присъдените подобрения по възражението. Следва ли да се вземат под внимание и обсъждат експертизи и констатации на вещи лица, залегнали в отменено решение?

Липсват съставени първични счетоводни документи-приходен или разходен касов ордер, разписки, декларация, касов бон или друг писмен документ за удостоверяване предаването на суми ? Липсват свидетели на предаването на сумите, липсват счетоводни следи или експертно заключение за твърдяното авансово плащане по договор с [община] ? Налице е противоречие между изводите в приетата счетоводна експертиза и основния счетоводен принцип, заложен в чл. 4, ал. 3 ЗСч , който предвижда, че предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Следователно счетоводното записване на разход и приход ще бъде валидно при наличието на първичен счетоводен документ. Липсата на такъв документ означава невалиден счетоводен запис, който няма доказателствена стойност. В случая, след като не е съставен приходен касов ордер, не е доказано внасянето на сумата от страна на ответницата ?

Дали елементи от фасадата на сградата като козирки, корнизи и т.н. са обща част и каква, как следва да се извършва промяната с тях и при извършена промяна без съгласието на етажните собственици какъв е пътя им на защита и съставляват ли тези действия пречка за упражняване правото на собственост ?

Допустимо ли е възражението за придобиване на имот по давност да бъде направено от наследник на владелеца, ако самият владелец не се е позовал приживе на давността ? Счита ли се за прекъсната придобивната давност с предявяването на иск за собственост, производството по който по-късно е прекратено ?

Подлежат ли на проверка разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценъчни съждения относно тяхната истинност и ако тези съждения почиват на верни факти изразяването им противоправно ли е ?

Може ли да се използва като защитно средство пред въззивния съд доказателство, което страната е могла да представи пред първата инстанция с оглед фактическите констатации в първоинстанционното решение и опровергаването им?

Допустимо ли е въззивно решение, с което се отменя решение на първоинстанционен съд за допускане на делба на наследствени имоти между наследниците на бившия собственик и вместо него се постановява решение за отхвърляне на иска за делба, ако това решение е постановено по въззивна жалба на страна, която твърди, че следва да участва в делбата като приобретател на делбения имот от един или от няколко от наследниците ?

От кой момент дисциплинарното наказание се счита за наложено-от момента на издаване на заповедта или от момента на нейното връчване ?

Относно искът за сумата 11 000 лв., представляваща пропусната полза от неполучаване на месечна наемна цена в периода от 1.09.2008 г. до 1.9.2009 г., е допустима.

Следва ли да се зачете като такъв в органите на съдебната власт? Кой е законът приложим към правоотношението, възникнало на основание чл.225, ал.1 ЗСВ, при определяне основателността на вземането за обезщетение по него и за квалифициране на заеманите от жалбоподателя длъжности в миналото като такива включени в системата на магистратските- действалият към момента на набиране на стажа за съответната длъжност закон, или този който действа при възникване на основанието за обезщетяване? Включва ли се размерът на средствата, изплащани като допълнително материално стимулиране в този на брутното трудово възнаграждение по чл.225, ал.1 ЗСВ?

Относно задължението на съда да обсъди доводите и възраженията на страните; в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по договора и за задължението на длъжника при неоказване на съдействие от страна на кредитора да трансформира изпълнението в паричен еквивалент, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика.

Какво трябва да е съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК, последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във вр. с чл. 266, ал. 1 ГПК, както и има ли преклузия да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК? Следва ли при иск по чл. 225, ал. 1 КТ да се допускат нови доказателства по реда на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, както и да се прилагат доказателствените правила за първа инстанция във връзка с новонастъпили факти – оставане на ищеца без работа за последващия период?

Относно доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивното производство и дали пред въззивния съд страните могат да представят писмени доказателства, които са могли да посочат и представят пред първата инстанция. Относно начина на погасяване на парично задължение, начина на плащане и дали плащането по банкова сметка с титуляр кредитора по изпълнението, различна от посочената във фактурата, има погасителен ефект.

Какъв е характерът на съдебния акт, с който съдът се произнася по допустимостта на иска по чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ /отм./?

Относно задължението на съда при разкриване на симулация да установи действителните, сиреч прикрити отношения между страните и икономическото съдържание на вътрешните им отношения, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата съгласно Р. № 35/1.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г., ВС, ОСГК и Р. № 447-69, ВС, І г. о.

Относно задължението на съда при разкриване на симулация да установи действителните, сиреч прикрити отношения между страните и икономическото съдържание на вътрешните им отношения, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата съгласно Р. № 35/1.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г., ВС, ОСГК и Р. № 447-69, ВС, I г. о.

Относно липсата на мотиви в решението на въззивния съд и препращането към мотивите на първоинстанционния съд, който според касаторът е решен в противоречие с т.19 от ТР №1 от 4.01.2001 г. по т. д. №1/2000 г. на ОСГК. Относно наличието на „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19 ЗГР, от който зависи основателността на иска.

Относно съществуваща постоянна практика, обективирана в решения по гр.д. №№ 1637/2002 г., 1638/2002 г., 1642/2002 г., 1643/2002 г., 1644/2002 г. и др. на III г.о., в която е прието, че исковете за заплащане на суми от фонд социално-битово и културно обслужване са процесуално недопустими.

Относно характера на отговорността на възложителя на работа за вреди, причинени от негов работник, при положение, че прекият извършител на деликта вече е осъден да ги репарира с влязла в сила присъда в наказателното производство.

При определяне по-голям от общо имущество по чл.28, ал.3 ГПК дали правно значение има „приносът” или „доходът” на двамата съпрузи ?

Относно условията при които собствеността възниква в полза на други правни субекти извън посочените електроразпределителни дружества и осъществени ли са тези условия в конкретния случай. С Решение № 300 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 169/2009 г., III г. о., ГК. Относно възможността и други субекти извън енергопреносните дружества да бъдат собственици на енергийни обекти .

При извършеното преобразуване със Закона за преобразуване на С. войски и В. на К. по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, кой е компетентен да възстанови ищеца на работа – министърът на регионалното развитие и благоустройството или министърът на отбраната?

Относно характера на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, тъй като ищцата страда от „захарен диабет”, а уволнението е извършено без преодоляването й.

Необходимо ли е съсобственик, който твърди, че е придобил целия съсобствен имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност, да доведе до знанието на другия съсобственик промяната в намерението си да свои целия имот, чрез действия, които да станат достояние на сънаследниците и до доказват несъмнено, че този сънаследник отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си?

Отнемане на имущество в полза на държавата по чл. 28 ЗОПДИППД, респ. предпоставка ли е за основателността на иска по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД наличието на претендираната сума в имуществото на длъжника към момента на подаване в съда мотивираното искане на К.?

Може ли чрез владение на реална част от сграда, не съставляваща самостоятелно жилище, да се придобие съответната идеална част от нея е относим към предмета на спора, защото определя крайния извод?

Относно установяване членството в ТКЗС и произтичащите от това правни последици за процесния имот.

За да бъде присъдена неустойка, следва ли кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни. От значение за делото е и въпросът съответства ли на уговореното обезщетение предложеният архитектурен проект и оферта за обезщетение с по-малка РЗП или с по-голяма РЗП и заплащане на разликата ?

Дали с Разпореждане на Министерски съвет № 12/08.02.1977г., Протокол от 02.11.1977г. между М на финансите и Председателя на ЦКС, Инструкция за предаване и приемане на дейности между стопанските организации и приложенията – списъци към този протокол в полза на кооперативните организации е прехвърлено право на собственост или е предоставено право на оперативно управление, като правото на собственост е останало в патримониума на държавата ?

Относно начина за определяне на застрахователното обезщетение при имуществено застраховане на бъдеща реколта – тютюн тип „В.” и приложението на общите правила за подзастраховане при този вид имуществено застраховане.

Били ли са налице законоустановените предпоставки за деблокиране на процесните военновременните запаси, съхранявани в [заличено име на фирма]-г.Габрово, за да се породи за последния правото да иска освобождаване на помещенията и обезщетение за тяхното ползване без основание ?

Относно правата на възложителя при констатирани недостатъци на изработеното и дължи ли възложителят заплащане на вложените материали, труд и възнаграждение при извършване на работата с недостатъци.

Относно цитираното противоречие с незадължителна практика на ВКС и липсата на актуална съдебна практика по прилагане нормата на чл.113 ал.3 Закона за здравето/ЗЗ/, както и по въпроса относно момента за определяне на окончателното намаление/изгубване/ на трудоспособност.

Относно субективно убеждение за собственост на една вещ наличието на застрахователен интерес при имуществените застраховки, положително разрешен от САС, е в противоречие с разрешението в цитирана практика на тричленни състави на ВКС.

Относно преценката на косвените доказателства в тяхната съвкупност и със съобразяване само на своевременно повдигнатите в отговора на исковата молба възражения. Отговорът на първата част на въпроса е точно формулиран в решение № 554 от 8.2.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.

Кога настъпва вещноправният ефект при отчуждаването на имотите по Закона за приложение на общия градоустройствен план на Столична голяма община от 1941г. /отм./? Какво е значението на благоустройственото мероприятие, проведено върху одържавения имот при възстановяването му по реда на ЗВСОНИ и дали асимилирането на одържавения имот в единно комплексно мероприятие изключва неговото самостоятелно съществуване , независимо от това дали имотът е застроен изцяло?

Преди да постанови своя акт въззивният съд не е оставил без движение исковата молба, за да уточни ищцата цената на иска, подсъден на административния съд, или да отстрани евентуалното противоречие между обстоятелствената част и избрания ответник, който е Прокуратурата на Република България а не административният орган по изпълнение на наказанията. Затова от решението на въззивния съд не може да се установи и в каква част първоинстанционното решение е обезсилено и производството е прекратено и в каква част е оставено в сила. Отделните искове не могат да се разграничат по основание и размер, тъй като самата ищца не е извършила такова разграничение. По този начин решението е останало неразбираемо, тъй като действителната воля на съда не може да се установи дори при тълкуване. В такъв случай решението е нищожно

Допустими ли са съдебните решения на първоинстанционния и въззивния съд, постановени без участието на необходим по делото другар, какъвто се явява неучаствалата съпруга ?

Дали извършваното през определен период деяние представлява системно нарушение на трудовата дисциплина? Какво се включва в понятието „злоупотреба с доверието на предприятието” по смисъла на чл.190, т.4 от КТ?

Относно искането за изкупуване на продадената идеална част от съсобствения имот на трето лице и волята на страните обективирана в нотариален акт №14099/19.08.1998г. на I нотариус при СРС.

Относно правата на съпрузите при придобиване имот, по време на брака им,който в настоящия случай е прекратен със смъртта на единия от съпрузите,съдът е приел при наличие на предоставени извънсемейни средства,с които изцяло е заплатен имота,поради което е настъпила пълна трансформация и този имот не е със статут на съпружеска имуществена общност,въпреки че е закупен общо на името на двамата съпрузи,което е в противоречие с практиката на ВКС,съгласно решение №92/27.02.2003г. по гр.д. №609/2002г. по описа на ВКС,Iго,според което,когато двамата съпрузи общо купуват един имот,той е общо съпружеско имущество,независимо от средствата ,с които е закупен.

Относно възможността за възстановяване правото на собственост по отношение на отчужден незастроен терен, който след одържавяването му е застроен.

Относно трансформацията на правото на собственост по пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС /ДВ. бр. 96 от 5.11.1999г./

Действително, в тези решения е прието, че ЖСК „Български художник” е собственик на 8500/20595 ид.ч. от парцела, върху който е изградена сградата, в която се намира процесният апартамент, но в тях не е разглеждано и съдебните състави не са се произнасяли по изрично възражение за нищожност на договорите от 19.05.1994 г. за продажба и дарение на ид.ч. от парцела от С. на българските художници на ЖСК „Български художник” поради това, че тези договори били подписани от П. на УС на ЖСК „Български художник”, за който нямало доказателства да е бил упълномощен от УС на ЖСК да го представлява по тези сделки?

Относно допустимите писмени доказателства , с които може да се докаже правото на собственост върху г. , които лицата заявяват за възстановяване.

Може ли да се иска от съда и съответно да се обездвижва искова молба след обявяване на делото за решаване от въззивната съдебна инстанция, длъжен ли е съдът да определи правната квалификация на спора в съответствие с основанието на иска и следва ли в случай на несъответствие между заявеното в обстоятелствената част на исковата молба основание и петитума на исковата молба съдът да остави тази искова молба без движение и да даде възможност на ищеца да отстрани тази нередовност на исковата молба?

Дали поставеният върху договора от 11.11.1946 г. от съдия щемпел от 21.11.1947 г. за внесена държавна такса за прехвърлянето на имотите по този договор може да се приеме като достатъчно доказателство за вписването на договора в 6-месечния срок по Закона за уреждане на правата на купувачи на недвижими имоти с частни договори от 1947 г. или това вписване може да се докаже само чрез записка за вписване?

Останала ли е касаторката без работа по трудово правоотношение след незаконното уволнение, каква е доказателствената сила на представените от нея писмени доказателства /копие от трудова книжка и служебна бележка от А. по заетостта ? Относно разпределението на доказателствената тежест в процеса.

Относно начина на доказване наличието на влошаване на здравето на работник или служител, пострадал при трудова злополука, за която е вече обезщетен от работодателя.

Otnosno иск и за наличието на абсолютната процесуална предпоставка “правен интерес” от провеждането му след като общината не осъществява фактическата власт върху спорната вещ.

Относно признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата притежава право на ползване докато е жива върху стаята с източно изложение от приземието, както и общото ползване със собственика на имота на кухнята, тоалетната и банята в приземието на двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. в УПИ-ХХIV, имот № 159 в кв.39 по кадастралния план на гр. П., кв. Преслав.

Относно правните въпроси от значение за изхода на делото,по които съдът се е произнесъл с въззивното решение,са свързани със съдържанието на придобивната давност,както и въпросите за наличието на индивидуализацията на имота с граници и размери и данните за наличие или отказ от наследство.

Относно задължението на съда да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и доказателствени средства и връзката между тях.

Дали има характер на „сграда” по смисъла на пар. 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ построената в процесния имот барака,във връзка с определяне съдържанието на това понятие за „сграда” по смисъла на действащите законови разпоредби?

Относно приложението на чл. 133, ал. 1, б.”д” във връзка с чл. 134 ГПК/отм./ е съществен.

Относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземания /застрахователно обезщетение/, произтичащи от договор за морска застраховка.

Относно правото на иск на изправния кредитор за присъждане на неустойка за забава, която се изчислява в размер на законната лихва за всеки просрочен ден за периода от датата на исковата молба до окончателното заплащане на главницата.

Щом е налице влязъл в сила съдебен акт по допускане на делбата, в който изрично е отчетено запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване – заедно и поотделно на праводателите на ответниците, и доколкото правото на ползване е абсолютно вещно право върху чужд имот и тежи, действа спрямо всички, и не се погасява с изгубване на собствеността върху вещта, трябва ли да обременява и самостоятелния дал на ищеца след прекратяване на съсобствеността?

Възможно ли е с разпореждането от НОИ-РУ”Социално осигуряване за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а, ал.1 от КСО да бъде установен фактът на оставане без работа на работника или служителя, когато в него изрично е посочено, че лицето е с регистрация в Агенцията по заетостта?

При иск за подобрения в чужд имот от извършени строително-монтажни работи в имота, задължение на ищеца е в обстоятелствената част на исковата молба не само да посочи, но и да индивидуализира строително-ремонтните работи по вид, количество и стойност.

Има ли клеветнически характер твърдение, което се основава на истински факти, и противоправно ли е изразяването му ? Как следва да се прилага принципът на справедливостта при обективно съединени искове, с които се претендира обезщетение за вреди от отделни публикации, които са поредни и през незначителни интервали от време, както и при положение, че различни издатели в един и същи ден публикуват статии, съдържащи неверни, обидни или клеветнически факти, противоправно ли е поведението на всеки от издателите или следва да се ангажира отговорността само на един от тях, съответно как се определя размерът на обезщетението при ангажиране на отговорността на всеки от издателите ?

Относно пределите на силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата в хипотеза, при която след влизане в сила на това решение допуснатият до делба имот е урегулиран и попада в границите на УПИ, който обхваща и имот, за който се твърди, че принадлежи само на един от съделителите в индивидуална собственост. Намира ли приложение правилото на чл. 283 ГПК/отм./, ако в решението по допускане на делбата е прието, че част от имота, предмет на делбата, принадлежи в индивидуална собственост на един от съделителите и тази част, макар без нанесени имотни граници в кадастралната карта, не следва да бъде включвана в предмета на делбата?

При преценка относно значимостта на неизпълнените трудови задължения, съдът, разглеждащ съдебния спор следва да отчете действително настъпилите неблагоприятни последици или възможните , но ненастъпили такива?

Промяната на правната квалификация във въззивната инстанция препятства ли организирането на защитата на страните и решение, постановено при такива обстоятелства, следва ли да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед дадената нова правна квалификация на иска, както и следва ли да бъде дадена възможност на страните при евентуално връщане на делото на долната инстанция да ангажират нови доказателства, за които не им е била дадена възможност или които не са били необходими за процеса с оглед неправилната правна квалификация и разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния съд?

Ако първоинстанционният съд е приел за несвоевременни възражения, въведени с отговора по исковата молба, който е постъпил преди първото съдебно заседание в производството за делба, следва ли въззивният съд, приемайки възраженията за своевременни да допусне поисканите с отговора на исковата молба доказателства, без подобно искане да е направено във въззивната жалба?

Има ли материална и процесуална легитимация и правен интерес кредитополучател, респективно неговите наследници, който е застраховал живота си срещу определени рискове, да иска осъждането на застрахователното дружество да изплати на ползващото се лице по застрахователния договор дължимата сума, при осъществяване на застрахователно събитие? Притежават ли наследниците на застрахованото по групова застраховка „Живот” лице правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на правата на банката в случаите, когато тя бездейства?

Доказва ли получаване на определена услуга в обем и цена, отразени във фактури, които са осчетоводени и отразени в търговските книги на получателя, при упражнено от него право на данъчен кредит по ЗДДС и представлява ли това признание, че е приета извършената работа, респ.услуги и че се дължи плащане за същата.

По въпроса за прогласяване за недействителен договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт на недвижим имот, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на 1/6 ид. част от гореописания имот.

Предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Р. Ц., относно режима на лични отношения на бащата Ц. Ц. с детето Р. Ц. и присъдената издръжка?

Кой е приложимият закон ЗУЕС или ЗС с оглед липсата на мотиви във въззивното решение?

Кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договор за продажба поради противоречие с добрите нрави ?

Задължително ли е изслушването на родителите при дела, в които се разрешават спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права и мерките, при които това става ? Режима на лични отношения, и неизпълнението на задължението по чл. 59, ал. 6, предл. 1 СК съставлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на постановения съдебен акт ?

По какъв друг начин, освен чрез извършване на инвентаризации, работодателят следва да докаже липси на лице, изпълняващо материално-отчетническа длъжност в дружеството?

Относно определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта

Наличието на договор между страните изключва ли приложението на деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликт ?

Относно несъответствието между петитума на исковата молба за делба на наследствените имоти при посочените от ищцата квоти и произнасянето на съда по този въпрос.

Дали на подобрителя в чужд имот се дължи стойността на ремонта на имота, или увеличената му от този ремонт цена?

Отмяната на нотариалния акт е последица от уважаване на иска за собственост, поради което и очевидният пропуск на съда да стори това не обуславя извод за липса на решение по отношение сградата. Недопустимо е и този пропуск да се отстранява в настоящето производство, както всъщност е процедирал съдът, без да е предявен насрещен иск за собственост /тъй като той вече е решен/.

Относно действителността на едно завещание в зависимост от неговото съдържание и употребените в него изрази и противоречивите разрешения в обжалваното решение и представената съдебна практика относно тълкуването на употребените в завещанието изрази като мотив за извършване на завещателното разпореждане или като израз на възмездност за бъдещи грижи, което влияе на валидността на завещанието, е обосновало извода за допускане на касационното обжалване.

Съдът не е обвързан от правната квалификация, дадена от ищеца с исковата молба, а въз основа на изложените факти в обстоятелствената й част и заявения петитум определя сам правната квалификация.

По какви цени- в България или в чужбина се определя размера на дължимото от застрахователя по застраховка „ГО” обезщетение при непозволено увреждане, причинено от застрахован при него деликвент, когато увредения по деликтното правоотношение е чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина?

Относно задължението на съда да обсъди представените доказателства и изложи съображения по поддържаните доводи, в случая тези на ищците за наличието на основания за изключителна собственост на имота, се явява релевантен за изхода на делото, тъй като липсват съображения в тази връзка, с оглед приетото от съда като основателно възражение на ответника.

Относно възможността да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот по време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, произнасянето по който противоречи на т. 4 от ТР № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС.

Тъй като задължението по чл.217, ал.1 от КТ е периодично според задължителната практика на ВКС, не следва ли съдът да вземе предвид настъпилите в хода на делото факти на основание чл.235, ал.3 от КТ и да разгледа иска за целия исков период?

Относно допустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция.

Относно надлежния ответник по иск за отмяна на дисциплинарно наказание наложено от Регионалния инспекторат при М. на образованието и науката на директор на училище.

В молбата за отмяна липсва конкретно посочване, кое е новото обстоятелство, обуславящо прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и кое е решението, постановено в исково производство между същите страни и на същото основание, което е в противоречие с решението на Великотърновския апелативен съд – чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице. В първоинстанционното и въззивното производство дружеството е било представлявано от адв. С. Б., редовно упълномощена от вписаните в търговския регистър управители Д. М. и А. И.. Било е призовавано, чрез адв. Б. от адреса на кантората ѝ. На този адрес е било изпратено и съобщението за въззивното решение с приложен препис към него. Връчено е на адв. Е..П., която го е приела със задължение да го предаде. Т.е. налице е редовно връчване по реда на чл. 46 ГПК. В случай, че адв. П. не е предала известието на адв. Б. (обстоятелство, което не се твърди), то за страната е съществувала възможността по чл. 64 ГПК от момента на узнаването, респ.депозиране на касационна жалба при позоваване на незапочнал да тече срок по чл. 283 ГПК, поради нередовно уведомяване. Доказателства за нередовност на уведомяването не са представени.

Относно предпоставките, при които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ може да се освободи от отговорност към увреденото лице с възражение за прекратяване на застрахователното правоотношение преди изтичане на срока на застрахователния договор поради неплащане на дължима вноска от разсрочената при сключване на договора застрахователна премия.

Какви са качествата, необходими на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и може ли преценката за наличието им да бъде направена от работодателя за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели?
Относно обсъждане на всички доказателства по делото във взаимна връзка при доказването на отрицателни факти, както е в случая с прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и за тежестта на работодателя да докаже липсата им.

Може ли предявяването на иск за собственост върху определена ид. ч. от имота да прекъсне и не прекъсва давностния срок на владение върху друга ид. ч. от този имот, притежавана от лица, които не са предявили иск за собственост?

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и може ли да се игнорира извънсъдебно признание на ищеца, съдържащо се в обяснение, дадено по предварително наказателно производство?

За определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Има ли задължение работодателят да промени организацията си на работа / в т.ч. с откриване и поддържане на нова допълнителна щатна бройка за длъжността/, за да запази трудовото правоотношение с трудоустроен работник и да може лицето да полага труд при облекчени условия, съгласно здравните предписания на ТЕЛК ?

съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди всички доказателства и доводите на страните, както и че необсъждането на доказателства и доводи представлява процесуално нарушение, което когато е съществено, е основание за отмяна на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Следва ли правната квалификация на иска да бъде определена от съда въз основа на наведените от ищеца твърдения и какви са правомощията на въззивния съд при определяна на точната правилна квалификация на така предявения иск?

Липсата на разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд следва ли да се поправи от въззивната инстанция и представлява ли съществено процесуално нарушение в случая, когато не е отстранено от въззивната инстанция?

Принципът на равнопоставеност в отношенията между доставчика на топлинна енергия и потребителя не би могъл да се нарушава, като предотвратяването на възможност за злоупотреба с право и правната сигурност в оборота не могат да бъдат гарантирани чрез клаузи, даващи възможност на доставчика на топлинна енергия да получи недължимо плащане от потребителя.

Подлежи ли задатъкът на намаляване поради прекомерност?

Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото?

Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Недопустимостта на съдебния акт е налице когато съществуват процесуални пречки или липсват процесуални условия за съществуването и/или надлежното упражняване на правото на иск, поради което е невъзможно, при подобен порок, произнасянето по същество на спора.

Допустимостта на съдебния акт е обусловена от надлежното упражняване на правото на иск – от и срещу надлежни страни, при наличие на положителните процесуални предпоставки и отсъствие на процесуални пречки. Съдебното решение би било процесуално недопустимо и когато е постановено по непредявен иск -когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти.

Съдебното решение е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск, когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти. Не е недопустимо съдебното решение, когато съдът е основал решението си на заявените от страните факти, но им е дал погрешна правна квалификация, като ги е подвел под хипотезата на правна норма, която в случая не е приложима.

За основанието, на което трябва да отговаря ответникът за имуществени вреди, произтичащи от повреждане или унищожаване на веществени доказателства, иззети във връзка с повдигнато и поддържано обвинение, приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Съществуват ли между страните облигационни отношения ?

Представлява ли брата на пострадалия лице, от кръга на тези, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди поради смърт от деликт?

Когато в платежния документ не е посочено в изпълнение на какво задължение е реализирано плащането, необходимо ли е да се установи лицето и основанието, на което е платена сумата? Чия е доказателствената тежест за установяване на основанието за плащане?

Ако само единият съпруг е поискал произнасяне по въпроса за вината, трябва ли единствено на това основание бракът да бъде прекратен задължително по вина на съпруга, който не е поискал произнасяне по този въпрос ?

Как се определя количеството на доставена и изразходвана вода?

Относно определянето и присъждането на суми за уравнение на дяловете при съдебна делба.

При липса на уговорка в индивидуалния трудов договор за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, такова дължи ли се на работника ? Следва ли при произнасянето си по въпросите, свързани с дължимостта на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, съдът да се съобразява с приетите при работодателя Вътрешни правила за формиране на работната заплата, изработени въз основа на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ? За уважаването на иска по чл. 12 от Наредбата следва ли ищецът да докаже, че е изпълнявал при друг работодател длъжност или професия със сходен характер на работата, съобразно приетите от работодателя условия ?

Съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина когато на работника са възложени трудови функции по опазване здравето и живота на деца, които са умствено изостанали и имат специфични потребности за наблюдение, грижи, възпитание и надзор ? С оглед характера на дейността и статута на работодателя-помощно училище за деца с интелектуална недостатъчност и особени потребности се изискват безупречна репутация и обществено доверие и последиците от допуснатото нарушение са повлияли или могат да повлияят върху дейността, колектива, репутацията и доверието на това училище ? Съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина когато са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за детето/децата/ от помощното училище, решен в противоречие с практиката на ВКС ?

Относно правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача. Относно правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача.

Относно критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. По какъв начин следва да се преценява връзката между престъплението, повод за образуване на производство по ЗОПДИППД /отм./ и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на цитирания закон? Следва ли да се отчита периода на извършване на престъплението, респ. неговия вид, и момента на придобиване на имуществото? Липсата на установен законен източник на доходи, изключва ли необходимостта от установяване на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито дадено имущество?

Налице ли е основание за разглеждане на искова претенция по чл.12, ал.2 ЗН в обема на наследствените права или от нея следва да се приспадне онова, което е придобито чрез покупко-продажба приживе на наследодателката и каква е процесуалната стойност на възражението, направено пред въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК?

Подаването в срок на въззивната жалба, с присъщите на това процесуално действие суспенсивен и деволутивен ефект, има пряко значение за допустимостта на постановеното по нея въззивно решение. С оглед изложеното атакуваното въззивно решение на САС се явява процесуално недопустимо – постановено при липса на валидно сезиране и при наличието на влязло в сила първоинстанционно решение. На това основание същото подлежи на обезсилване.

Дали за законосъобразността на уволнителната заповед е необходимо в нея да се посочат точният час на извършване на нарушението на трудовата дисциплина и всичките му обективни и субективни признаци?

Дали при щети от липси е необходимо съдът да прави констатации за виновно поведение на отчетника, за да бъде ангажирана неговата отговорност?
При какви условия се счита за опровергана презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет?

Достатъчно ли е в заповедта за прекратяване на трудовия договор да са изброени само липсващите качества на работника/служителя или същата следва да съдържа конкретните факти и обстоятелства, обуславящи извода на работодателя за липса на определени качества, професионални знания и умения, които служителят не притежава, за да може да изпълнява ефективно работата си?

За правнорелевантния момент, към който се счита, че трудовото правоотношение с работника е прекратено, в хипотезата на отправено от работодателя предизвестие, респ. необходимо ли е, след изтичане срока на предизвестието, да се издаде и нарочна заповед за уволнение.

Липсва ли петитум по всеки един от обективно и субективно съединените искове при наличието на два обективно съединени иска за два реституирани имота, предявени при условията на субективно съединяване срещу две групи ответници, ако ищеца не е уточнил исковете си конкретно към всеки от ответниците и не е посочил кой от двата претендирани имота с каква част засяга всеки от имотите на ответниците?

Включена ли е в компетентността на кмета на кметство възможността чрез промяна в длъжностната характеристика да променя изискванията относно необходимото образование за заемане на длъжност от служителите в общинската администрация, които подпомагат неговата дейност?

Може ли при получаване на обезщетенията по чл. 252, ал. 1 ЗМВР /2006 г., отм./ във връзка с чл. 253 ЗМВР /2006 г., отм./ на служители от закритото Министерство на извънредните ситуации за периода преди назначаването им в МВР трудовият стаж да се приравнява на служебен и има ли обратно действие пар. 57 ПЗР ЗМВР /2006 г./?

Относно определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта.

При предявен иск за заплащане на обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договорни задължения за изграждане на обект необходимо ли е в исковата молба съответните строително монтажни работи да бъдат посочени поотделно като вид и стойност и може ли исковата молба, съответно молбата, с която се конкретизират тези искови претенции да препраща към приложени към нея писмени доказателства, съответно към заключение на вещо лице, които съдържат описание на конкретните строителни работи и тяхната стойност ? Искът по чл. 79 ,ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неизпълнение на задължение за построяване на сграда един иск ли е или са налице множество обективно съединени искове за всяка отделна строителна работа?

Противопоставими ли са на купувача на публичната продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на арендатор върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от договор за аренда, сключен и вписан след налагане на възбрана върху тези имоти?

Какви са основанията за искане на отказ или спиране на изпълнението на съдебни решения въз основа на Регламент/ЕО/ № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задълженията за издръжка?

Налице ли е действително сключен църковен брак, ако не е бил обявен съгласно изискванията на чл. 152 ЗЛ (обн. ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г., в редакцията му към 1941 г.) и може ли по-късно такъв брак да произвежда действие и на граждански брак, ако църковният брак не е надлежно обявен и регистриран съгласно разпоредбите на действащия към датата на сключването му Закон за лицата? Дали дадено завещание следва да се приеме за универсално или за частно, ако то включва недвижимо имущество, което към момента на смъртта на завещателя е било извън териториалния периметър на завещаните недвижими имоти?

Относно кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от загубата на пострадало дете и попада ли в кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди, последица от смъртта на дете, лице, с което детето е живяло в едно домакинство и са изградени връзки между него и детето като баща и дете и отношения сходни с отношенията между роднини, в случая попада ли в кръга на оправомощените лица ищецът С. З. И., който е живял в едно домакинство с починалото дето и не е посочен като баща в удостоверението за раждане на детето.

Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР, ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на ЗМСМА, дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР, ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? Законът за електростопанството от 1975 год. /отм./, заварен към влизане в сила на ЗМСМА, дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Задължително ли е липсата на кворум за провеждане на Общото събрание на етажните собственици (ОСЕС) да се установява единствено по реда на оспорване протокола, съставен за провеждането на ОСЕС?

Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР, З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Допустимо ли е делбата да се извърши по колена, когато в нея участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на толкова дяла, колкото са съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена?

Дали представлява злоупотреба с права поведението на ответниците, които са подали сигнал до полицията и са свидетелствали в наказателното производство за извършено от ищеца престъпление по чл. 225 б от Наказателния кодекс, състоящо се в искане на имотна облага за извършена работа, която облага не му се следва ?

Чия е тежестта на доказване на дисциплинарното нарушение ?

Като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост.

Има ли качество работодател Кмета на общината по отношение на служителите в домовете за деца или това качество има съответната община?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото и за изложи мотиви относно релевантните за спора факти и възражения, свързани с предмета на делото.
Налице ли е обогатяване на ответниците за сметка на ищцовото дружество като се има предвид разрешението, дадено с т.5 от ППВС № 1/79 г, че между обогатяването на едно лице и обедняването на друго не е задължително да има пряка причинна връзка, а тези обстоятелства могат да произтичат от обща група факти?

Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения, защо не ги възприема?

Следва ли при допуснато и прието от първоинстанционния съд писмено доказателство, което при въззивното разглеждане на делото не се съдържа в кориците му /било е изгубено или унищожено/, въззивният съд служебно да попълни делото с него, като укаже на страните повторното му представяне или изпрати препис от акта за изгубването му /унищожаването му на органа, от където то е било изпратено с цел повторно изпращане?

Притежаван имот от единия съпруг преди брака, който е отчужден по реда на чл.95 З./отм./ обща вещ ли е на двамата съпрузи, ако заповедта за определяне на конкретния имот като обезщетение е издадена преди сключване на брака ?

За осъществяване на реституционния способ на чл. 2 ЗВСВОНИ ЗТСУ и др. закони има ли значение обстоятелството, че имотът е публична държавна собственост? За осъществяване на реституционния способ на чл. 2 ЗВСВОНИ и др. закони има ли значение обстоятелството, че фактическото строителство засяга само част от имота, отчужден като незастроен до 21.04.1990 год. по ЗТСУ?

Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата, или не е подсъден на съответния съд, когато е разгледал непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.

Може ли да се иска възстановяване на запазена част от наследството срещу ползващото се от универсално завещание лице, което няма качеството на наследник по закон, ако наследството не е прието по опис?

Може ли въззивният съд да се произнася по възражение на ответника, повдигнато за първи път пред въззивната инстанция?

Относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствената част на друг сънаследник, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници, като е представена съдебна практика, в т. ч. и задължителна.

Допустимо ли е във въззивното производство да се допускат и приемат доказателства, които страната е била длъжна да представи пред първоинстанционния съд и е имала изрични указания за това, дадени с разпореждане на съда по чл. 315 ГПК?

На основание чл. 151 ЗИН /отм./ ако след изпълнението ѝ конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници, а когато връщането е невъзможно, се заплаща тяхната равностойност, което обаче намира приложение само по отношение на имуществата, които се намират в гражданския оборот.

От кой момент купувачът изпада в забава и дължи лихва?

Относно предметните предели на косвения съдебен контрол за законосъобразност върху решенията на административния орган по възстановяване на собствеността / ОСЗ/ при предявен иск за собственост, основан на земеделска реституция.

До кой момент страната може да представя релевантни доказателства за оставането си без работа?

Относно обжалваното въззивно решение противоречи на влязлото в сила решение № 489 от 21.12.2011 год. по гр.дело № 1247/2011 год. на Великотърновския окръжен съд.

Следва ли наследникът със запазена част да е приел наследството по опис, когато завещаният в полза на трето лице имот е единствено имущество на завещателя?

Какво се състои порочността на обжалваното решение, респ. възможността за отстраняването й с допълнителна жалба ?

Дали е необходимо работодателят да извършва доказване и на неоспорените от другата страна обстоятелства относно подбора, когато документите, удостоверяващи този подбор, са оспорени само по отношение на датата на съставяне и на подписалите ги лица ?

Относно критериите, въз основа на които при постановен развод на съпрузите съдът преценява на кого от двамата родители следва да предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца.

Има ли правен интерес ответникът по ревандикационен иск, да оспорва конститутивния административен акт на О., от който черпи право на собственост ищецът, в случай, че ответникът не твърди да има качеството на правоимащ по отношение на възстановения имот към момента на обобществяването?

Относно вида на установеното от ищците владение върху имот - частна общинска собственост и до възможността да настъпят правните последици на кратката придобивна давност по отношение на имот/частна общинска собственост/.

Срочен ли е трудов договор, сключен по Национална програма „Старт на кариерата“ и как следва да бъде прекратен такъв договор, с изтичане на срока за изпитване от 6 месеца или с изтичането на уговорения срок от 9 месеца и какъв по вид е трудовия договор сключван с кандидатстващите по Национална програма „Старт на кариерата“ с оглед неговото времетраене?

Кому принадлежи правото да извърши съкращение на щата при кредитните институции съобразно Закона за кредитните институции и устава на съответното акционерно дружество?

За допустимостта на решението, обусловено от исковата молба – обстоятелствена част и петитум тъй като е посочено, че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в заснемане на възстановения имот по ЗСПЗЗ в няколко други имота, включително и в имотите записани на Община-А.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК / отм./ за възлагане на недвижим имот при наличието на съсобственост , възникнала на смесени основания и какви ?

Кога подпокривното пространство или таванът на сграда, притежавана в режим на етажна собственост, представлява обща част и може ли таванския етаж в сграда, в която има учредена етажна собственост на бъде притежание на трето лице, които са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС обективирана в Тълкувателно решение № 34 от 15.8.1983 г по гр.дело № 11/83 на ОСГК и Тълкувателно решение № 96 от 16.11.1971 г на ВС на РБ и в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в следните влезли в сила решения на ВС на РБ?

В кои случаи обща част на сградата е такава по естеството си и в кои случаи е по предназначение, възможно ли е да се трансформира обща част от естеството си в такава по предназначение; допустимо ли е стълбището да бъде присъединено към отделен самостоятелен обект и да стане негова част; допустимо ли е ново преразпределение на общите части на етажната собственост без да е извършено надстрояване или пристрояване; допустимо ли е въззивният съд да извърши изменение на иска като промени квалификацията; допустимо ли е общите части на сградата да бъдат такива само на лицата, които ги обслужват; кога следва да се направи правопогасителното възражение за изтекла погасителна или придобивна давност?

Относно приложението на чл. 181 , ал. 2 ГПК .

Относно липсата на идентичност на процесния имот с този, предмет на нотариален акт, съобразно кадастралния идентификатор и неговата уникалност и допустимо ли е произнасянето по иск, когато имотът не е индивидуализиран съобразно действащия регулационен план.

Дали може да се приеме, че съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее за себе си реална част от съсобствения имот, ако тя не е обособена от останалата част от имота с трайна граница?

Може ли да се приеме, че вписването в книгите за вписвания в Службата по вписванията на нищожна делба на наследствен недвижим имот, извършена с участието на част от сънаследниците, което вписване е действие насочено към всички правни субекти/неограничен кръг лица/, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници и може ли такова действие/вписването/ валидно да замести манифестирането конкретно пред сънаследниците на евентуална промяна в намерението?

Относно недопустимостта на делбата на съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни лица, не изключва допускането на делба на дворното място между наследниците на един от съсобствениците в обема на притежаваните от него права.

Подлежи ли на възстановяване собствеността върху имот по реда на ЗСПЗЗ, който е публична държавна собственост?

Относно допустимостта да се извърши съдебна делба на жилищна сграда без дворното място, построена върху терен , в който има изградена и друга жилищна сграда и съделителите имат права на собственост както в дворното място, така и в самостоятелните жилищни обекти. Относно необходимостта от произнасяне при липса на практика по приложимостта на закона в тези хипотези при действието на ЗУТ.

Относно необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво, след като е възприет за основателен довода на касатора, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед на уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.

Съставлява ли основание за преразпределение на ползването прехвърлянето на идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица, при липса на други промени в обстоятелствата, при които е постановено първоначалното разпределение?

Относно възможността уговорено задължение по договора за правна помощ да бъде заменено с друго, когато няма съгласие между страните. По този въпрос, разгледан съобразно общите правила на ЗЗД /чл. 65, ал. 2/ и в контекста на Закона за адвокатурата /чл. 36, ал. 4/ и Етичния кодекс на адвоката /чл. 14 и чл. 15/, липсва съдебна практика и доводите на касаторките са намерени за основателни.

Евентуално допуснатите вътрешнопроцесуални пороци в производството пред комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/ продължаване на производството, след като са налице предпоставки за неговото прекратяване, служебно събиране на доказателства, внасяне на мотивирано искане за отнемане на имущество по чл. 28 от Закона за престъпление, различно от посоченото в решението на комисията по чл. 13, ал. 1 от Закона и други/ водят ли до неотстранима нередовност на мотивираното искане за отнемане на имуществото по чл. 28 ЗОПДИППД/ДВ, бр.19 от 2005 г., отм./, която налага прекратяване на съдебното производство?

Чия собственост е сградата, построена през време на брака въз основа на учредено право на строеж на името на единия съпруг и как се формира обемът на правата в имот – съпружеска общност, на преживелия съпруг, когато наследява заедно с деца на починалия при действието на СК от 1985 г. ?

Относно срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Дали работодателят има право едностранно да въвежда различни изисквания за образование и квалификация след възникване на трудовото правоотношение, без да доказва необходимост от това? Може ли да бъде осъществен съдебен контрол върху това правомощие на работодателя? С какъв акт работодателят може да въведе ново изискване за заемане на определена длъжност, в случай че същите не са определени в нормативен акт ?

Относно съвместното ползване на семейното жилище след развода чрез разпределение на ползването, който въззивният съд е решил в противоречие с ППлВС № 12/28.11.1971 г.

Относно съвместното ползване на семейното жилище след развода чрез разпределение на ползването, който въззивният съд е решил в противоречие с ППлВС № 12/28.11.1971 г.

Допустима ли е съдебна делба на съсобствен УПИ, в който има построена сграда, която принадлежи на единия от съсобствениците на земята, ако след предявяване на иска за делба самостоятелни обекти в сградата са прехвърлени от собственика на трети лица и намират ли приложение в този случай постановките на т. 1, б. ”е” от ППВС № 2/1982 г.?

При определяне размера на издръжката съдът следва да се съобрази с нуждите на детето.

Ползването на останалото от наследодателя обзавеждане и изнасянето му вън от наследственото жилище, представлява ли действие на обикновено управление или е разпоредително действие, обективиращо приемането на наследството?
Необходимо ли е наследникът, който мълчаливо е приел наследството, да заяви нищожността на последващият отказ като предяви иск за делба или друг иск основан на наследяването?
Представлява ли изнасянето на част от вещите на наследодателя конклудентно действие по приемането на наследството? Следва ли приемането на наследството да бъде ясно и точно установено?
За характера на корпуса и анимуса от сънаследник, който желае да придобие по давност частите на другите сънаследници от съсобствения имот.

Нищожно ли е решението на поземлената комисия /сега Общинска служба „Земеделие“/ за възстановяване на земеделска земя по ЗСПЗЗ, ако не е подписано от секретар и следва ли, за да осъществи косвен съдебен контрол върху него с оглед постановяването му от компетентен орган и в предвидената форма, съдът да изиска оригинала на решението и да изследва състава на комисията и положените под решението подписи?

Спорът между страните е за собствеността на тези поземлени имоти към настоящия момент, към който ищците, за да установят твърдението си, че са собственици в конкуренцията с правата, противопоставящи им се от ответниците, следва да се легитимират с решение на административния орган, натоварен по закон с възстановяване на собствеността върху земеделските земи – поземлената комисия, сега О.. ЗСПЗЗ регламентира изрична процедура по възстановяване на собствеността при наличие на определени предпоставки и предвижда различни способи за възстановяване на собствеността, но във всички случаи компетентността за признаване правото на възстановяване е на този административен орган, който решава въпроса за реституцията на земеделската земя на бившия собственик или на наследниците му.

Относно допустимите писмени доказателства, с които чужд гражданин може да доказва пред българския съд качеството си на наследник.

ВКС не е допусната касационна проверка, което е основание по чл. 287, ал. 4 ГПК да не се разглежда насрещната касационна жалба.

Следва ли петитумът на иска да съвпада с определеното от съда цялостно обезщетение и когато той не съвпада, независимо че съвпада с диспозитива на решението, недопустимо ли е това решение?

При наличие на доводи, че ищците черпят права от представен от тях официален документ може ли съдът да основе фактическите си констатации и правни изводи на друг документ?

Процесуалните нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада му до какъв порок на решението водят – недопустимост или неправилност?

Към кой момент следва да е налице предоставяне за стопанисване и управление на имуществото, за да е налице фактическия състав на придобиване на правото на собственост по реда на чл.17а от ЗППДОбП /отм./ - към момента на създаване на търговското дружество с държавно имущество или в един по-късен момент и дали единствено включването в дълготрайните материални активи на това имущество е достатъчно, за да се направи извод на предоставянето на това имущество от страна на държавата, за стопанисване и управление?

За процесуална недопустимост на решението, с което съдът се е произнесъл по просрочена въззивна жалба, която е подадена от страна на ответника, във връзка с което своевременно е било заявено възражение от страна на ищцата с писмен отговор на жалбата.

Относно статута на придадените към отделните жилища складови помещения и възможността такива помещения да бъдат самостоятелен обект на собственост и да се придобиват чрез правна сделка или по давност.

Относно хипотеза на изградена жилищна сграда със сутеренен етаж към 1949 година за приложимите строителни правила и норми при извършване на преценката дали част от жилищната сграда представлява самостоятелен обект – следва ли да се вземат предвид строителните правила и норми към момента на построяване на сградата или към момента на извършване на разпоредителната сделка.

Съставлява ли удостоверителният документ, съставен от назначения от държавата по реда на чл. 12, ал. 2 ЗДЗИ временен управител на прекратеното по реда на ЗДЗИ /1946 г./ акционерно дружество частен документ по смисъла на действащия към момента на съставянето му чл. 250 ЗСГ /отм./ вр. с чл. 142, пр. 1 ГПК /отм./, или съставлява официален писмен документ ?

Относно разрешения в противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос за характера и допустимостта на възражение за прихващане, което неправилно съдът не е разгледал.

Кой е носителят на субективното право на дивидент, придобито от съдружника преди отчуждаване на притежаваните от него дялове от капитала на търговско дружество, правно и организационно обособено като О? От кой момент дружеството изпада в забава по отношение на задължението си за изплащане на дивидент?

Относно приложението на института на придобивната давност по отношение на сънаследствен имот, който според тях е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

Ако имотът, предмет на спора, не е индивидуализиран в достатъчна степен в диспозитива на решението, може ли съдът, на базата на решаващите мотиви, да изведе неговата индивидуализация?

Относно допустимостта на първоинстанционното решение с оглед предмета на въззивното обжалване и пределите на служебната проверка на въззивната инстанция. Как следва да се извърши делба на две наследства на общи наследодатели,между които няма пълна идентичност на сънаследниците,като част от имотите принадлежат и към двете наследства,а един от имотите принадлежи само към едното наследство?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните пред него и пред първата инстанция доказателства.

Дали са налице законови пречки за придобиване на процесния имот по давност при наличие на мораториум?

Налице ли е съществено отклонение от учреденото право на строеж след като е било учредено право на строеж за апартамент на един етаж с определена площ , а е изграден такъв на две нива и тяхната площ значителна надвишава площта по архитектурен проект ? Кое е водещото волята на страните при сключването на договора за строеж или заповедта с която е одобрен КЗСП при спазването на параметрите при одобряване на архитектурния проект и заповедта , с която е извършено отчуждаване на общи части на сградата, в т.ч. и на идеални части от дворното място?При надлежно учредено и реализирано право на строеж, е ли могло същото да бъде загубено от притежателя си ? Налице ли е съществено отклонение от учреденото право на строеж , което е било договорено за апартамент на един етаж с определена площ, а е реализирано за апартамент на две нива със значително надвишаване на площта по първоначалният архитектурен проект ?

Може ли съдът да се произнася по въпроси, свързани с правилността на решението, когато те не са посочени във въззивната жалба ? Може ли да се обоснове липса на изискуемост на задължение поради съмнение за годност на проекта при положение, че изпълнителят не е направил предупреждение за това обстоятелство в срока и по реда на чл. 260 ЗЗД?

Относно материалноправен въпрос, по който е налице противоречива съдебна практика на съдебни състави от Върховния касационен съд, във връзка с което производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение от ОСГК при ВКС.

Относно правните изводи на съда за осъщественото владение/държане/ върху процесния имот, придобивната и погасителната давност и периодите от време, през които са осъществени последните. Относно правото на собственост върху процесния имот и извършените подобрения.

Дали реституцията по З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС на реална част от парцел води до възникване на съсобственост в идеални части с лицата, които са собственици на останалата невъзстановена реална част от парцела ?

Дали молба за приемане за членуване в Ж. представлява признание на правото на собственост на Ж., което е годно съгласно чл. 116, б. “а” ЗЗД да прекъсне придобивната давност за имот, собственост на тази Ж.?

Може ли да се придобие по давност земеделски имот, който преди внасянето му в ТКЗС от собственика, е бил включен в кадастралния план на населеното място?

Относно необходимостта в делбата да участват всички съсобственици на общата вещ.

Въпреки че удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, който до оборването му се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените факти, наличието на такова удостоверение не изключва допустимостта на други доказателства относно същите факти - например акта за раждане, удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя, както и че и без изричното оспорване на удостоверението за наследници, верността на съдържанието му може да бъде проверена.

Относно наличието на противоречива практика, като е съобразено и обстоятелството, че е налице висящо производство за издаване на тълкувателно решение по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, което ще засегне разглежданата проблематика.

Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на дело при неявяване на страната или нейния пълномощник при наличие на препятствие, което страната не може да отстрани?

За правната уредба, правната същност и последици на породеното в полза на [фирма] потестативно право да извърши корекции на сметките на потребителя, пораждащ задължение на потребителя на електроенергия за заплащане на коригираните сметки, изготвени по реда на общите условия при констатирано нарушение, водещо до неотчитане на преминаващата през средството за търговско измерване употребена електрическа енергия.

Относно ползването на семейното жилище след развода на страните в аспект наличието на техническа възможност за разпределяне ползването на семейното жилище между двамата бивши съпрузи.

Относно задължението на съда да изследва и прецени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като при противоречиви свидетелски показания да обоснове защо дава вяра на едни, а не кредитира други.

Какво е основанието за възникване правата по ЗУПЛЗПДДМ – по силата на закона или възоснова на издаденото удостоверение по чл. 4 от закона ?

Относно законовите предпоставки, които дават основание на съда да разреши неограничено пътуване на дете извън страната, без съгласие на единия родител и това явява ли се в интерес на детето.

Кой е компетентен орган да утвърждава и коригира щатно разписание в акционерно търговско дружество?

Завършена ли е административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по ЗСПЗЗ, ако към решението на поземлената комисия не е приложена издадена или заверена от този административен орган скица на имота ? Дали вписването на правопораждащия правото на собственост акт има защитно действие при липса на конкуренция между приобретатели, които черпят права върху спорния имот от един и същ праводател?

Относно правната квалификация на иска и задължителна ли е за съда посочената от ищеца квалификация на спорното материално право.

Относно базата, върху която се начислява неустойката за договорно неизпълнение на купувача по приватизационен договор, решен в противоречие с практиката на съдилищата.

Каква е приложимата погасителна давност за задължението на абоната на топлинна енергия?

Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и по въпросът за критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при разрешаване на въпроса упражняването на родителските права върху родените от брака малолетни момичета на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на децата ?

Има ли право въззивния съд без подадена от ищцата въззивна жалба да постанови решение в нейна полза по отхвърлен от първоинстанционния съд иск?

Относно придобиването на земеделски имоти по давност.

Относно реда за реализиране на пряка отговорност за лошо изпълнение на третото лице-доставчик на стоката по договора за финансов лизинг, сключен между лизингодателя [фирма] и лизингополучателя-ищеца по делото [фирма] от г.С.

Относно доказателствената тежест на един от елементите на този иск, а именно за установяване на факта на оставане без работа в 6-месечния срок след прекратяване на трудовото правоотношение.

Следва ли, за да се приеме, че изградената постройка е „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя да е електрифицирана и водоснабдена, който въпрос касае тълкуването на понятието „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и на понятието „постройка, предназначена за постоянно, сезонно или временно обитаване” по смисъла на пар.1в, ал.3, т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ ?

Следва ли, за да се приеме, че изградената постройка е „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя да е електрифицирана и водоснабдена, който въпрос касае тълкуването на понятието „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и на понятието „постройка, предназначена за постоянно, сезонно или временно обитаване” по смисъла на пар.1в, ал.3, т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ ?

Представлява ли съществено процесуално нарушение на съда липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания затова кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти и длъжен ли е въззивният съд да отстрани това нарушение на първоинстанционния съд?

Относно настъпила промяна на формулировката, номерацията на текстове или други редакции на НК и са от значение за изхода на делото, тъй като са рефлектирали върху текста на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД и са породили спор относно възможността да се проведе производството пред К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, както и пред съда за отнемане в полза на държавата на такова имущество.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 115, б. “ж” ЗЗД в производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание за времето от постановяване на определението / разпореждането / за издаване на изпълнителен лист до подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело?

Какъв е предмета на доказване на правото на собственост върху земеделска земя, възстановена с решение на ПК /сега ОСЗ/ при повдигнат граждански спор за собственост и по-конкретно следва ли в този случай ищецът да доказва всички предпоставки за реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ или само някои от тях?
Каква е силата на решението на ПК /ОСЗ/ по отношение на индивидуализацията на земеделския имот, който се възстановява с това решение?
Всички или само някои от предпоставките за реституция на земеделски имот може да оспорва ответника, който не заявява права върху имота към минал момент?

Допустим ли е иск с правно основание чл. 8, ал. 2 ЗАВОИ в хипотезата, когато бившите собственици са подали заявление за връщане на конфискувания им имот или за обезщетяване по административен ред, но искането им не е било удовлетворено поради това, че заявлението им не е било подадено в срок?

Кой е приложимия ред за издаване на изпълнителен лист въз основа на чуждестранно решение в производство, инициирано при действието на отменения ГПК? Кои са задължителните реквизити, предвидени в Регламент 805/04 за които съдът в държавата по изпълнение на чуждестранното съдебно решение следва да следи служебно? Какъв е обхвата на проверката на представените документи съгласно чл. 20 Регламент 805/04? В кои случаи е допустимо съдът по изпълнение на чуждестранното съдебно решение да откаже издаване на изпълнителен лист?

За възможността да се сключи предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с оглед личността на купувач.

Към кой момент се определя кръгът на наследниците на лице, чийто имот се реституира?

За процесуалната допустимост на предявения иск за собственост на машини и оборудване, изчерпателно посочени в исковата молба.

Дали Министерски съвет като колегиален орган има качеството на надлежна страна /процесуална правосубектност/ в гражданските производства?

Може ли да се приеме, че епизодична проява на родителя, поставяща в опасност личността и възпитанието на детето, представлява особено тежък случай по смисъла на чл. 75, ал. 1, т. 1 вр. чл. 74, ал. 1 СК/отм./ при липса на съдебна практика на Върховния касационен съд по този въпрос ?

Налице ли е фактическо приемане на изпълнени СМР, след като поръчващия работата е подписал данъчната фактура, в която е удостоверено извършване на уговорената работа и окончателното предаване на обекта без да е бил съставен нарочен приемо-предавателен протокол, какъвто е бил предвиден в договора между страните?

За искове с правно основание чл. 108 ГПК и чл. 109 ГПК.

Относно процесуалната легитимация на клон на чуждестранен търговец.

Относно приложението на чл.218з ГПК/отм./ в хипотеза на върнато дело за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд, разглеждащ делото при условията на чл.218з ГПК/отм./ обвързан ли е от указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение от гледна точка на даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици.

Относно необходимостта от изрично упълномощаване с описание на недвижимия имот при продажба на такъв имот, чрез пълномощник, че индивидуализацията на продавания имот е съществено условие на договора за покупко-продажба, извършен чрез пълномощник на продавача, че сключения договор от представителя без в пълномощното да е индивидуализиран имота и без потвърждаване от упълномощителя е нищожен.

Приложението на чл. 283 ГПК/отм./ и по-точно как следва да се допуснат до делба недвижими имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица?

Необходима ли е пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност? Относно пазарната стойност като критерий за оценка на активите. Дали при определяне стойността на имуществото, придобито от ответниците следва да се вземат предвид машини и съоръжения, намиращи се в сервиза за ремонт и баланс на гуми? Относно приемане от въззивния съд на писмени доказателства по делото за новоузнати от К. и относими към делото факти и обстоятелства от значение за определяне имуществения патримониум на лицето. Подлежи ли на отнемане имущество на проверяваното лице, придобито от престъпна дейност, представляващо СИО, за чието придобиване съпругът е допринесъл с личен труд, грижи за децата или работа в домакинството?

Относно годността на документ, изходящ от единия съпруг, страна по придобивната сделка, сключена по време на брака, да служи за разкриване на симулацията и за действието, което този документ има спрямо неучаствуващия в сделката съпруг.

Относно вещноправния статут на процесния имот като обуславящ годността му да бъде обект на придобивна давност.

Допустима ли е делба на дворно място, в което има изградени сгради в режим на етажна собственост и сграда на трето лице, което няма права в съсобствеността върху терена? Относно правата на съделитетелите. Как следва да се извърши нотариалното удостоверяване на подпис на лице с ниска степен на грамотност и страдащо от заболяване, довело до разстройство на писмено – двигателния рефлекс и следва ли в такъв случай лицето да положи отпечатък от палец вместо подпис?

Относно съвместния принос на двамата съпузи в противоречие с ППВС № 5/1972 год.

Относно обсъждане на всички доказателства , които да се съпоставят с твърденията и възраженията на страните, по процесуалния въпрос за начина на рамкирането на спора с обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Относно действителността на извършеното прехвърляне между кооперацията и държавата, за валидността на придобиване на държавен имот от кооперацията по регулация, както и по въпроса за тълкуване на чл. 1 от ПМС № 192 от 1991 г.

Как се определя обемът на отстъпеното право на строеж , когато обекта, който е реализиран се отклонява от утвърдения архитектурен проект ; коя е опорната точка при тълкуване на отстъпеното право на строеж – одобреният архитектурен проект по който е учредено ограниченото вещно право или фактическото изпълнение на сградата и допустимо ли е тълкуване на договор с аргументи извън отношенията на страните.

Когато липсващото имущество не е собственост на дружеството работодател, а на трето лице, с което работодателят е в договорни отношения може ли работодателят да търси отговорност на служителя, който е заемал отчетническа длъжност за причинени щети на третото лице на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ.

Относно давността за погасяване вземането за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди – специална тригодишна по чл. 111 б. “в” ЗЗД или обща петгодишна давност.

Към кой момент следва да са релевантните доказателства , индициращи правото на собственост върху земите и горите , одържавени към 1948 г. и допустими ли са други доказателства извън изброените в чл. 13, ал. 3 ЗВЗГДПФ в съдебното производство и които касаят установяване на оригинерно придобиване на имота при налично и представено извлечение от емлячния регистър?

Дали е съществено процесуално нарушение разглеждането на делото и постановяването на въззивно решение в период, когато все още е висящо искане на една от страните по делото за предоставяне на правна помощ?

Относно правното действие на вписванията на завещанията по отношение на правата, които трето лице е придобило от наследник по закон преди вписване на обявения препис от завещанието.

Относно възможността един имот, който е отчужден за улично- регулационен план по Закона за благоустройство на населените места да не стане автоматично държавен както разпорежда чл.47 от ЗБНМ , а да се счита за отчужден от деня на обезщетяване на собственика съгласно разпоредбата на чл.74а от ЗПИНМ.

Относно пасивната легитимация по предявения иск с предмет обезщетение за причинени от публикувани в печатно издание неимуществени вреди.

При конституиране на нова страна – необходим другар във въззивното производство, въззивният съд следва ли да преповтори извършените от първата инстанция процесуални действия ?

За компетентността на съдилищата да се произнасят по искове, с които се претендират обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.

Относно определение № 397 от 13.05.2010 год. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Кому принадлежи тежестта да докаже основанието за получаване на исковата сума по така предявения кондиционен иск, който е предмет на настоящето дело?

Нищожна ли е и на какво основание клауза в трудов договор с предмет задължение на служителя при прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя, независимо от правното основание да не постъпва на работа по трудови или граждански правоотношения в конкурентна фирма за определен срок, като за гаранция на това задължение е уговорена санкционна неустойка?

Относно порока на съдебен акт, постановен от съдебен състав, който не се е произнесъл по направено от страната искане за отвод на съда.

Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите на института обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, но преценката за това във всеки конкретен случай следва да се прави „към момента на сключване на договора”.

Относно правото на електроразпределителното дружество на едностранна корекция в сметките на потребителите за изминал период от време.

Относно телевизионни интервюта, заснети и впоследствие излъчени в посочените телевизионни предавания ответницата съзнателно изрича множество вредоносни думи и лъжи по адрес на жалбоподателите и ги набеждава в извършване на престъпления и други неправомерни и/ или обществено неприемливи действия. Относно обаждайки се по телефона в телевизионното предаване, което в момента се излъчва в ефир ответницата съзнателно набеждава жалбоподателката в извършване на престъпление. Относно изказване пред журналист, впоследствие цитирано от журналиста в статия, публикувана в посоченото в исковата молба печатно издание ответницата набеждава жалбоподателите в извършване на обществено неприемливи действия. Кой е деликвентът който следва да отговаря спрямо увредените лица?

Суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице и приложима ли е разпоредбата на § 143 ПЗР на З., във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ към заварени застрахователни правоотношения?

Относно обема на отговорността на застрахователя по договора за застраховка ”гражданска отговорност”.

Когато семейното жилище е съсобствено между виновния съпруг и трето лице допустимо ли е предоставянето му за временно ползване на невиновния съпруг, за когото са налице всички други законови предпоставки с оглед крайно недостатъчна съдебна практика на Върховния касационен съд за точно и непротиворечиво приложение на посочената разпоредба от отменения Семеен кодекс?

Прекратяването на действието на рамкова полица № 04 100 Б 002804 от 28.04.2004г. води ли до прекратяване на действието на сключените въз основа на нея добавъци и конкретно на застрахователна полица № 04 100 1402 А0000010284/16.06.2005г.; дали неизпълнението от застрахования на т. А.3.7. от Общите условия е основание за отказ на застрахователя да изплати застрахователното обезщетение?

Необходимо ли е да се изследват предпоставките за реституция, когато липсва отчуждаване или само се констатира липсата на такова?

Допустимо ли е да се разрешава спор за материално право на основание чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ за имот, който е заявен от ищеца по реда на ЗВСГЗГФ и е възстановен на ответника по ЗСПЗЗ?

Относно приложението на ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ и легитимацията на страните по спора.

Относно обсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно.

Дали обезщетението за вреди, причинени от неправомерно прекъсване на Е.захранването, следва да се удовлетвори по пътя на договорната отговорност ? Какви са границите на обезщетението при нарушение на чл. 43 във връзка с чл. 41, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на „Е. – С.” Е., гр. София; дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди поради неправомерно прекъсване на Е.захранването ?

Относно решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесният гараж не е съпружеска имуществена общност, придобит по време на ищцата и първия ответник, не е придобит по давност, започнала от строежа му през 1989 год. до въвеждане във владение на 19.01.2007 год. на ответницата М. Б. Г., при което предявяването на иска за делба е прекъснала давността.

Относно субсидиарното приложението на общия граждански закон, и в частност на уредбата на пасивната солидарност, при искове по ЗОДОВ, както и за пределите на отговорността на държавата за вреди от пропуснати ползи.

Относно надлежния ответник по делото, посочен с исковата молба и конституиран като страна в процеса. Задължен ли е ищецът да следи за правосубектността на ответника в случаите на правоприемство?

Кои са индивидуализиращите белези на неурегулирани поземлени имоти и при установени разлики в площта, но ясни граници на имота, кои признаци имат приоритетно значение за идентификацията на този имот?

За доказателственото значение на декларацията за притежавани земеделски земи и гори съгласно Указ 573/ 1949 г.

За дължимостта на мораторна лихва.

Принадлежността на правото на собственост върху одържавени гори се доказва освен с доказателства, имащи пряк вещнотранслативен ефект и с всички други, допустими по ГПК.

Относно правата на страните по решението за допускане на делбата.

Относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действие по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.

Относно материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи първата фаза по допускане на делбата и свързани с легитимацията на страните по искане за делба, доказателствените средства при обособяване на жилища и други помещения.

От кога тече срокът за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност – от вписване на решението за спиране в търговския регистър или от обнародване на решението в „Държавен вестник”?

Относно характера и особеностите на правоотношението с кадровите военослужещи и неговата уредба, разпределението на доказателствената тежест в процеса и възможността да се доказва полагането на извънреден труд.

Относно доказателствената тежест в процеса в случай на безвъзмездно предоставяне на средства от родител/родители на единия съпруг на името на този съпруг, но вложени в имущество, което е придобито в режим на съпружеска имуществена общност, както и за разбора на относимите писмени и гласни доказателства.

В кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането поради изтекъл давностен срок – с изтичането на срока на отговор в исковата молба или възражението за погасяване на вземането по давност може да се направи за пръв път пред въззивната инстанция?

Какъв е обхвата на земеделската реституция при условие на смесване на различни реституционни закони и по-конкретно, дали земеделска земя може да се реституира по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ или общото основание на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ не се отнася до земеделските земи?

Дали съгласно Примерния устав на ТКЗС и ПМС № 216 от 1961 г. земеделската земя извън регулационните граници на населените места се причислява към държавния поземлен фонд, по какъв ред и на основание какъв акт може да стане това причисляване?

За предпоставките за признаване на правото на собственост на сдружения с нестопанска цел върху застроени от тях преди 13.07.1991 г. имоти.

Били ли са налице законоустановените предпоставки за деблокиране на процесните военновременните запаси, съхранявани в [заличено име на фирма]-г.Габрово, за да се породи за последния правото да иска освобождаване на помещенията и обезщетение за тяхното ползване без основание ?

Дали е необезпокоявано владението на сънаследствен имот като елемент на придобивната давност при оспорването му от част от сънаследниците и зачитане на техните права с влязло в сила съдебно решение?

Длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да се съобрази с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение?

Може ли имот-съпружеска имуществена общност да бъде продаден изцяло на публична продан от съдебния изпълнител по изпълнително дело, насочено срещу един от съпрузите за негови лични задължения и има ли вещно-прехвърлително действие тази публична продан по отношение на целия имот?

Дали владението по нищожен договор /такъв сключен от лице без представителна власт/ е добросъвестно или не?

Дали владението по нищожен договор /такъв сключен от лице без представителна власт/ е добросъвестно или не?

В кои случаи пристройката към една сграда представлява самостоятелен обект на собственост, в кои случаи е принадлежност към съществуващата сграда или към отделен обособен обект на собственост в нея и в кои случаи е принадлежност към терена?

Относно вида и обема на представителната власт ,свързана с разпореждането с вещни права.

Относно обжалваното решение противоречи на приетото по гр.д. № 2283/2003г. на ВКС, където искът е отхвърлен поради ненадлежна пасивна легитимация.

Относно законността на уволнението по чл. 328 ал. 1, т. 2 КТ, в хипотезата на закриване на част от предприятието, при положение, че е закрита 90% от дейността на Отделение за клинична патофизиология на човека към болницата и е премахнат изцяло щата на това структурно звено.

Дали въззивният съд може директно да обезсили първоинстанционно решение и да прекрати делото с мотив, че в дадения му от първоинстанционния съд срок ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, които първоинстанционният съд е приел за отстранени, или следва отново да остави исковата молба без движение и да даде нов срок на ищеца да отстрани тези нередовности?

Представлява ли актът по чл.10 от ЗПИНМ /отм./ за одобрение на уличнорегулационния план същевременно и акт за отчуждаване по реда на чл.55а от ЗПИНМ на имот, отреден с този план за нужди на държавата и държавни учреждения за държавно и групово жилищно строителство, когато се касае за одобрение на този план след изменението на чл.39 от ЗПИНМ с И. бр.54 от 1956 г. или за да настъпи отчуждаването е необходимо издаването на нарочна заповед по чл.55а от ЗПИНМ /отм./?

На кои лица може да бъде реституиран един имот по реда на ЗВСВОНИ /на наследниците на бившите собственици по закон или и на наследниците по завещание/?

Относно правомощието делегирано на министъра за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, формата, в която следва да се обективира волята за разпореждане с недвижимо имущество и вещнопрехвърлителното действие.

Относно приложимостта на чл. 213, ал. 1 изр. 4 КЗ /отм./ във вр. с пар. 143 ПЗР КЗ за конкретното застрахователно правоотношение.

Ползуват ли се от предварителната закрила по чл. 333, ал.3 ГПК лицата, определени от централното ръководство на синдикалната организация за представители – председатели на синдикалното ръководство на територията на дадено предприятие ?

За възникването на правото на собственост по пар. 4а ПЗР ЗПСЗЗ.

Относно предмета на спорното право. Относно задължението на общинската администрация да предприеме действия за поправяне на сградата, с което да охрани здравето и живота на гражданите.

Относно възможността по пътя на възражение да се признае нищожността на протокол на общото събрание. Относно възникването на правото на собственост на член –кооператори , съпрузи, чийто брак е прекратен, но те не са предявили иска по чл.15, ал.1 ЗЖСК , които са относими към заявеното спорно право и решението им се отклонява от практиката на ВКС.

За включване на общи части и промяната на фасадата на сградата без разрешение от Н. институт за паметниците на културата.

Възникването на правото на собственост при условията на § 4 от ЗПСЗЗ , ако правото на ползване е предоставено върху имот, от които в последствие са формирани два имота в рамките на допустимата от закона площ от 600 кв.м.?

За придобиването на имот по давност от съсобственик.

Може ли презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК/ отм./ за съвместен принос на съпрузите в придобиване на имущество по време на брака да се счита оборена само въз основа на свидетелските показания на роднините на единия съпруг за даряване на парични средства ?

Относно правния ефект на реституцията по ЗСПЗЗ спрямо влязло в сила съдебно решение по допускане на делба с участието на общината като предходен титуляр на правото на собственост, които са от значение за точното приложение на закона.

Относно отчитането на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Има ли конститутивно действие за правото на собственост върху земеделска земя решението на ПК /сега ОСЗ/, към което не е приложена заверена скица на имота, който се възстановява?

За превишаването на служебното време при даване на дежурства и компенсирането му с почивки в рамките на същия календарен месец, а след изтичане на този месец с допълнително възнаграждение по чл.226 от ЗОВСРБ, определено със заповед на Министъра на отбраната, но не и с възнаграждение за извънреден труд.

Дали според действащото законодателство язовирите са предвидени като възможни предмети на частна собственост и по-конкретно като предмет на собственост на ТКЗС или на други ЮЛ, които са закупили язовирите от ТКЗС, е съществен за делото?

Относно релевантните за спора факти като заключението на изслушаната техническа експертиза е прието с оглед приобщените останали доказателства по делото. Взето е предвид, че на ищцата е признато правото на собственост във възстановими стари реални граници върху процесната нива. Направен е извод, че в имота е изградена масивна сграда с едно помещение, годна за обитаване в състоянието пи огледа от вещото лице.

Относно определение № 1* от 27.10.2009 год., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Относно обективните признаци на фактическия състав „закриване на предприятието” и разграничаване от преструктуриране на редприятието.

Дали нормата на чл.55а от ЗПИНМ /отм./ урежда един специален ред за отчуждаване на имоти, който изключва посоченият в чл.39 от ЗПИНМ /отм./ ред за отчуждаване след заплащане на обезщетение /конкретно дали отчуждаването на имот на основание чл.55а от ЗПИНМ /отм./ настъпва с влизане в сила на заповедта за отчуждаване или след заплащане на обезщетението за този имот, както изисква разпоредбата на чл.39 от ЗПИНМ след изменението и с ДВ бр.54 от 1956 г./?

Относно определение № 583 от 02.07.2009 год. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение

Относно необходимостта на бъде установено по безспорен начин неоснователното разместване на блага от имуществената сфера на ищеца към тази на ответника, доколкото облагодетелстване на ответника като ползувател на реституиран по ЗВСОНИ имот за сметка на ищеца би било налице само ако същият не установява наличие на законни права върху сградите.

За доказателствените средства, с които се установява причинната връзка между смъртта на наследодателя и условията на труд.

Относно критериите от които съдът следва да се ръководи при определяне мерките на лични отношения между внуци и баба и дядо, решен в противоречие с трайната практика, установена с ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/ 1974 г.

Относно законността на прекратяването на трудово правоотношение на основание чл. 325, т. 12 КТ при положение, че не са изтекли сроковете по §4 ПЗР от ЗДСл, в които служителят е заявил или може да заяви, че желае да заеме съответната държавна служба, както и по въпроса дали несъответствието между правните и фактическите основания за уволнението има за последица неговата незаконност.

Определянето на правната квалификация на предявените искове е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от исковата молба – нейната обстоятелствена част и петитум.

За допустимостта на иска за разпределение на ползването на дворно място, в което има две сгради-етажна собственост.

Дали в първата фаза на производството по делба съделителите могат да оспорват произход или това следва да стане в отделен процес?

Относно нищожност на договора за продажба , сключен между страните поради противоречие с “добрите нрави” предвид неравностойността на насрещните престации. Относно характера на правното понятие “добри нрави” и неговото субективно и обективно изражение и на последно място необходимостта “крайната нужда” да бъде обусловена от предходно внезапно влошаване на здравословното или материално състояние на прехвърлителя.

Относно приложението на чл. 12, ал. 2 ЗН.

Относно решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не е установено към 01.03.1991 год. в имота да е имало изградена постройка по смисъла на § 1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ, която съобразно действащите строителни правила и норми към 231.03.1991 год. е следвало да бъде годна за постоянно или сезонно обитаване, не е електрифицирана, липсва и кухненско помещение.

Може ли да се придобива по давност реална част от парцел **** оглед нормите на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./?

Били ли са изправни страните по сключения предварителен договор, с оглед задължението на купувача по предварителния договор да е готов да престира уговорената в него цена, а продавачите /обещатели/ документално да са организирали прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот?

Дали имот, претендиран за реституция по реда на ЗВСВОНИ, съществува реално до размерите, в които е отчужден по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗВСВОНИ, ако към датата на влизане в сила на ЗВСВОНИ /а в случая към датата на влизане в сила на изменията в ЗВСВОНИ, публ.в ДВ бр.107 от 18.11.1997 г./ този имот не е съществувал като отделна кадастрална единица, бил е предназначен за обществено обслужване и предназначението му е било реализирано?

Как се установява владение върху сънаследствен имот?

Относно приложена противоречива практика по приложението на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ на Смолянския окръжен съд и Смолянския районен съд.

За приложението на разпоредбите на чл. 3 ЗВСГЗГФ, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и разграничаването на двете хипотези на възстановяване правото на собственост на бившите член-кооператори или на техни наследници върху горите и земите от горския фонд, както и за предпоставките, които следва да са налице, при всяко едно от двете основания за възстановяване собствеността върху горите.

От кой момент става фактически възможно упражняването на правото на строеж от лицата, които са придобили това право от строителя на сградата, чието право на строеж е погасено по давност /от учредяването на това право, от погасяването по давност на правото на строеж на строителя, който е имал задължение да изгради сградата, от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е признато за установено, че правото на строеж на строителя е погасено по давност или от друг момент?

Относно възникване правото на собственост на движими вещи, изработени от физически лица, включително и ако те са съдружници в СД при изработването на вещите от закупени от тях или от дружеството материали.

Относно вида на допустимите доказателствени средства и начина на доказване размера на доставената топлинна енергия.

Относно критериите от които съдилищата следва да се ръководят при разпределяне ползването на семейното жилище между бивши съпрузи.

Относно идентичността на имота, за който счел, че липсва спор между страните.

Относно доказателствената стойност на издаден от купувача разходен касов ордер, без да е съпроводен с фискален касов бон, издаден от доставчика съгласно чл. 23, ал. 1 Наредба № 4/16.02.1999г. /отм./, и доказателствената стойност на дневния финансов отчет по служебен бон-разпечатка, в който е документиран фискален бон, регистриран чрез фискално касово устройство, за осъществена продажба в брой на определена стойност.

Относно това дали транслативна сделка с движима вещ, която се намира в режим на СИО, е действителна при положение, че прехвърлителката /продавачката/ е представила пред нотариуса общо пълномощно, в което липсва изрично упъломощаване за извършеното разпореждане.

Дали разпоредбата на чл. 10, ал. 13, изр. 2 ЗСПЗЗ, според която лицата, на които са предоставени от държавни или общински органи земеделски земи, не могат да се позовават на давност, се отнася и за лицата по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на които с ПМС са били дадени за ползване земеделски земи и за правоприемниците на тези лица?

Относно цитираното по -горе определение № 850/09 от 5.08.2009 г. по същото гр.дело. Решението е подписано с особено мнение на съдията Р. С.

Дали издадено от общината удостоверение за идентичност на имена е годно доказателство за установяване на това обстоятелство?
С какви други доказателствени средства може да се установява идентичността на имената на едно лице, колко от имената на едно лице следва да съвпадат, за да се приеме, че е налице такава идентичност?
Основателен ли е иск за собственост върху идеална част от ревир в случаите, когато не е била установена площта на ревира към датата на национализацията на горите?

В кои случаи е допустимо и задължително възстановяването на земята по реда на ЗПСЗЗ?

Относно обезпечаването на участието на касаторката в производството пред районния съд, както и с отказа на въззивния съд да приеме представени писмени доказателства и да разгледа и се произнесе по искане за допускане на гласни доказателства, относими съм спорния въпрос за обществената известност на касаторката с брачното име К.

За активната легитимация на съсобственик да упражни правото на собственост /в проявната форма, обективираща владението/ и да търси съдебна защита за нарушаването му от страна на трети лица, съответно дали успешното провеждане на иска се предпоставя от изискване за съгласувани волеизявления от всички съсобственици?

Дали недекларирането в емлячен регистър от 1949 г. на притежавана от едно лице гора води до загубване на правото на собственост на това лице върху тази гора и подлежат ли на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ одържавените поради недекларираните им в емлячните регистри от 1949 г. гори?

Относно разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос по чл. 11, ал. 2 ЗВСГЗГФ се разрешава противоречиво от съдилищата.

дали жилищно-строителна кооперация, която е собственик на ид.ч. от даден имот /а не на целия имот/, върху който е изградила сграда, може да разпределя жилищата в тази сграда между своите член-кооператори по реда на чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК и съответно дали членовете на ЖСК, на които са разпределени тези жилища, могат да предявят иск по чл. 38, б. „а“ ЗЖСК срещу трети лица, които неоснователно ползват тези жилищни обекти.

Относно допустимостта на производството за делба на идеална част от имот, съсобствен с трети лица, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика.

Относно съотношението на различните правни способи,предвидени в ГПК,за ликвидиране на съсобствеността,предпоставките за тяхното приложение и с оглед на приложението на същите по отношение на настоящия спор.

Относно извършеното незаконно строителство, състоящо се в надстрояване на съществуващата едноетажна полумасивна сграда, находяща се във вътрешната северна част на УПИ.

Необходимо ли е към момента на прекратяване на трудовия договор с учител/възпитател, поради съкращаване на щата, списък – образец № 1 да е съгласуван с началника на Регионална инспекция по образованието или е достатъчно само утвърждаване на щатното разписание от директора на училището, за да се приеме, че е осъществен фактическия състав на основанието за уволнение „съкращаване на щата” – реално отпадане на трудовата функция с ново щатно разписание, утвърдено от надлежния орган?

Кога имуществото на кооперациите следва да се счита възстановено на основание пар. 1 ДР ЗК /отм./?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?

Дали в производствата по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за установяване правото на възстановяване на собствеността върху гори, за които се е прилагал Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г., с разширенията и допълненията му за П. от 1931 г., са допустими други доказателства за собственост, освен нотариални /крепостни/ актове?

Относно системата на оценяване. Относно процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд при приети по делото нечетливи доказателства.

Дължи ли се обезщетение на работника за неизползван платен годишен отпуск за времето от уволнението до възстановяването му на работа, който се зачита за трудов стаж?

Относно значението на вписана искова молба при последващ спор с приобретател, придобил правата си след вписването с оглед въпроса следва ли ищците отново да проведат пълно и главно доказване на придобивното си основание, ако ревандикират имот от лице, придобило правата си след вписване на исковата молба против неговия праводател.

Относно приложението на чл. 49, ал. 4 НППРЕМПП /отм./ и наличието на надлежно предоставено с посочената наредба правомощие на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира дължимите от потребителя суми са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1081/07.02.2008г. по т. дело № 657/2007г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение № 641/06.10.2008г. по т. дело № 287/2008г. на ВКС, ТК, Второ отделение.

Относно активната легитимация на ищцовата страна е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.

Дшхдяхд активната материалноправна легитимация на ищеца във връзка с извършената апортна вноска на процесната идеална част от недвижимия имот е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.

От кой момент възниква правото на собственика да търси обезщетение от държателя на вещта, дали от момента, откогато е започнал да държи вещта или от момента на установяване нищожността на основанието, на което я държи, и дали констатираната със съдебното решение нищожност на приватизационната сделка не заличава с обратна сила правото на държателя да ползва вещта, поради което дължи на собственика обезщетение изначало от момента на лишаването му от ползването на вещта? Базата, на която следва да се определи размерът на облагодетелстването на ответника чрез спестената от него евентуалната пазарната наемна цена за процесното помещение или чрез наема, който той е получил като граждански плод?

Относно възможността да се търсят вреди изразяващи се в пропуснати ползи, когато купувачът е съдебно отстранен от имот, закупен по реда на ЗППДОбП.

Относно процесуалноправни и материалноправни въпроси, по които няма практика на ВКС на РБ и са от значение за точното прилагане на закона. Относно развитието на правото, са свързани с активната легитимация на съдружника в дружество с ограничена отговорност в ликвидация да предяви срещу ликвидатора иск за заплащане на обезщетение за вреди от бездействието на последния и с отговорността на ликвидатора по чл. 266, ал. 6 ТЗ.

Относно фактическия състав на сделката за прехвърляне на търговско предприятие и в частност за значението на вписването му по съответната партида.

Относно правната същност на популярните банки, като юридически лица след прекратяването им по силата на ПМС№218/02.03.1951 год. Кои са оправомощени лица по смисъла на чл. 494, б. “а” ГПК, отм. във вр. с чл. 4, ЗК, отм. да искат вписване на заявените промени- дали това са членовете на новоизбрания УС на К. кооперация”Л”, които съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси са разрешени в противоречие с решение №1257 от 12.07.2001 год. по гр.д. №1964/2000 год. на ВК. , V Г. О?

Към 15.08.2007 г. били ли са изправни страните по сключения на 9.07.2007 г. предварителен договор, с оглед задължението на купувача по предварителния договор да е готов да престира уговорената в него цена, а продавачите /обещатели/ документално да са организирали прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот?

Относно точното изпълнение на сключения между страните договор.

За обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба.