чл. 283 ГПК

Задължителните реквизити, идентифициращи бенефициера, наредителя, обезпеченото валутно правоотношение и пр., които трябва да бъдат посочени от бенефициера в подаденото от него искане за плащане, следва ли да бъдат напълно идентични с посочените в банковата гаранция или може да не са еднакви с тях, но да не им противоречат?
При извършването от страна на банката – гарант на преценката относно редовността на искането за плащане, подадено от бенефициера до нея, длъжна ли е банката да съобразява представени й документи, стоящи извън искането, вкл. и представени документи с предходни, нередовни искания за плащане, в случай, че представянето на тези документи не се изисква от условията на гаранцията или банката е ограничена от разпоредбата на чл.19, б. А от Еднообразните правила за гаранциите на поискване и следва ли да извърши проверката за редовност само въз основа на данните, съдържащи се в самото искане?
Задължен ли е гарантът да посочва изчерпателно всички основания за отказ за плащане на бенефициера още преди получаване на писменото искане за плащане, в случай, че гаранцията установява писмена форма за действителност и редовност на искането.

Относно критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост и съответствието му със задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС 4/68 г.

Относно предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия, изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движение по пътищата при настъпилото ПТП /деликтното поведение на водача и на пострадалия/.

От кой момент настъпва погасителният ефект на прихващането в случаите, когато възражението за прихващане е направено в съдебния процес като средство за защита срещу предявен осъдителен иск за парично вземане, но вземането на ответника е установено със сила на пресъдено нещо в предходен процес?

Поражда ли правно действие учредяването на право на строеж по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./ върху дворно място съпружеска имуществена общност, извършено само от единия съпруг, по време на действието на Семейния кодекс от 1968г. и намира ли приложение за това разпореждане пар. 4 ПР СК 1985 /отм./?

За определяне на наличието или липсата на съпричиняване за настъпване на увреждането.

Очевидната неправилност произтича от липсата на мотиви по заявените от страните оплаквания в частните им жалби, по техните доводи и възражения във връзка с разноските и от пълната невъзможност да бъде установено как съдът е определил същите.

Безспорно е в доктрината и трайната съдебна практика в областта на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт, че наследниците на пострадалия от непозволено увреждане не могат да предявяват иск за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от техния наследодател, тъй като този иск е личен и затова единствено обектът на въздействието при непозволеното увреждане може лично да прецени дали са му били причинени или не неимуществени вреди. Единствено в хипотеза, в която пострадалият наследодател е предявил приживе такъв иск, след неговата смърт наследниците на тази изявена вече претенция могат да го заместят и да встъпят в образуваното дело. От друга страна обаче, също не е спорно в теорията и юриспруденцията обстоятелството, че Фондът настоящ касатор нито е търговец, нито е застраховател, нито е гражданскиотговорно лице, докато предявяването срещу него на претенция от увреденото от ПТП лице (с участие на МПС без сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите), е само процесуална предпоставка за допустимост на иска срещу него – не и фаза на исковия процес по чл. 288, ал. 11 КЗ /отм./.

В тежест на коя от страните в процеса е да докаже наличие или липсата на общи семейни нужди при тегленето на кредита?

При уговорена неустойка за забава при изпълнение на задължение за заплащане на възнаграждение по договор за изработка, начислявана в определен процент за всеки ден забава, но и при фиксиран максимален размер на дължимата неустойка от пълната стойност на възложената работа, от кой момент започва да тече срокът за погасяване по давност на вземането за неустойка?

Посочването в договора на адрес за кореспонденция от длъжника, дерогира ли правилата за връчване на нотариални покани, когато кредиторът не е бил уведомен от длъжника за промяна на адреса, но е възложил на нотариус връчването на кореспонденция по договора?

Дали едностранното изявление на работника или служителя за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, което е достигнало до работодателя, поражда действие, независимо дали е осъществен фактическият състав по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, или може да се преценява налице ли е този фактически състав и да се приеме, че трудовото правоотношение продължава да съществува?

За да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура, представляват публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, необходимо ли е да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, предл.2 и дали с оглед функционалното им предназначение са били публична държавна собственост и по смисъла на Закона за БДЖ и ППЗБДЖ?

Относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права върху роденото от фактическото съжителство на страните малолетно дете, на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на детето.

Дали е достатъчно в устава на дадено сдружение с нестопанска цел да е предвидено, че при неплащане на членски внос за съответната календарна година членовете се считат за самоизключили се, за да може да се приеме, че по този начин членственото им правоотношение надлежно е прекратено, респ. не противоречи ли на горепосочения материален закон клауза в устава на сдружение с нестопанска цел за фингираното изключване на негов член?

При наследяване на налични поименни акции какво придобива всеки един от наследниците – индивидуална собственост върху реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от собственост върху всяка акция?

Изпада ли в забава кредитора – ищец по искове за вреди за непозволено увреждане срещу застрахователя на делинквента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато не приеме плащане на определено от застрахователното дружество обезщетение , чрез връщането му?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?

Дали след изплащането на пълния размер от всяка вноска по договор за кредит платилият длъжник има право да търси при условията на регрес от другия солидарно задължен кредитополучател половината от сумата, или това право възниква едва след погасяването на частта на платилия длъжник от цялото вземане?

При създадено противоречие по въпрос, касаещ специални знания, когато по делото са приети две единични експертизи и една от страните е поискала разширяване на единичната експертиза в тройна, задължен ли е съда да допусне и назначи такава?

Приложим ли е ЗЗП по отношение на физическите лица, встъпили в задължение на търговец- кредитополучател по договор за банков кредит?
Валиден ли е договор за встъпване в дълг, сключен между кредитор, придобил вземането въз основа на цесия, която не е била съобщена на длъжника по прехвърленото вземане от цедента, и трето лице?

За начина, по който се определя размера на допълнителното трудово възнаграждение по чл. 13, ал. 1, т. 4 НСОРЗ и така определеният размер подлежи ли на съдебен контрол.

За задължението на гражданският съд да се произнесе по валидността на оспорен от страна по делото индивидуален административен акт, когато същият се противопоставя на лице, което не е било страна в производството по неговото издаване и не е имало право да го обжалва.

В случай, че източникът на неоснователно въздействие е незаконен строеж в съседен имот, може ли да се иска само въз основа на това твърдение неговото премахване, за да се прекрати неоснователно създаденото състояние или трябва да се посочат и други обстоятелства и ако такива обстоятелства не са посочени следва ли искът да бъде отхвърлен като неоснователен?

Нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скици от действащия регулационен план, обяснителната записка и скиците от помощния кадастрален план, изготвен от правоспособно лице, които са приподписани от съда и са неразделна част от влязло в сила решение?

Относно възможността нищожна клауза от потребителски договор да бъде заместена с повелителна норма от националното право.

Представлява ли признак на обективна и трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения онова спиране на плащанията, което се дължи на съзнателни, волеви действия на търговеца, представляващи обективиране на юридически възражения срещу вземанията, по които е проведен исков процес?

Независимо от правилно посочената от въззивния съд правна квалификация на предявения иск като такъв по чл.134 от ЗЗД, съдът е обсъждал като релевантни факти, които не са част от предпоставките за основателност на предявения косвен иск. По този начин основните правни изводи за неоснователност на исковата претенция са изведени без да се съобразят изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, формиращи основанието на исковата претенция. Съдът е посочил, че при действието на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./ искът по чл.134 от ЗЗД предпоставя твърдение,че задължението към банката - кредитор е било платено. Приел е, че след като ищецът – въззивник не твърди, че е платил на банката своето задължение по кредита, то предявеният от него иск е неоснователен. Въззивният съд не е отчел само елементите от фактическия състав на предявената по чл.134 от ЗЗД претенция, а се произнесъл по предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя при настъпило застрахователно събитие към кредитополучател, платил задължението си по кредита, тоест разгледал е предпоставките за основателност на иск по чл. 242, ал. 1 КЗ /отм./, какъвто не е предявен. Обсъждайки факти, относими към основателността на иск, различен от предявения, въззивният съд се е произнесъл извън очертания от ищеца предмет на делото.

Ищецът поддържа наличието на съсобственост само по отношение на постройките, но не и за терена, в който те са изградени, съответно на които е и отправеното към съда искане „да не се включват” идеални части от дворното място в дяловете на съсобствениците на сградите. Това означава, че отсъства сезиране на съда с иск за делба на дворното място, в която ситуация произнасянето по такъв с въззивното решение се явява процесуално недопустимо. Основание за произнасяне по отношение на дворното място в рамките на делбеното производство не произтича и от неговия статут, доколкото в случая то не представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Обща част на сградата по чл. 38, ал. 1 ЗС в режим на етажна собственост е земята, върху която тя е построена (тъй като без нея сградата не може да съществува), за разлика от двора, чийто статут може да бъде различен. Дворното място е обща част, когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на терена. Когато обаче дворното място, в което е построена сградата етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, той не е обща част на сградата.

Допустимо ли е съдът да прави извод въз основа на заключение на вещо лице, без да са налице данни за такъв извод в самото заключение?

Кой е началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит?
Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни?

Необходимо ли е да се демонстрира промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, спрямо собственика, когато тя няма характеристиките на владение към момента на установяването й, както и дали с извършването на действия по поддържането и ремонтирането на имота може да се демонстрира промяна в намерението?

Дали не са очевидно неправилни изводите на съда както в частта за квотите на съделителите, така и спрямо отхвърления иск за делба на сгради - поради несъобразяването на допускането на делбата, респ. отхвърлянето ѝ, с установеното от вещото лице и неоспорено от страните предназначение на сградите и обособените от тях самостоятелни обекти на правото на собственост, които не съответстват на заснемането на сградите в кадастралната карта?

Допустим ли е иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключването на управителя като съдружник?
Приложима ли е санкцията по чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126, ал. 3 ТЗ, т. 1-3, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл. 145 ТЗ?

При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.

Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всяко едно от въведените с въззивната жалба възражения и изрично и ясно да изложи мотиви по приемането или отхвърлянето им в решението?

Относно начина на определяне стойността на дружествения дял на починал съдружник в дружество, притежаващо статута на предприятие – майка.

Допустимо ли е да се задължава дружеството – ответник да издаде акции или временни удостоверения на приносител след като със закон такава възможност е отменена?

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че възникналата колизия между заключението на графичната експертиза, според което пълномощното от 18.02.2008 г. не е подписано от ищеца /сега касатор/ и нотариалното удостоверяване, следва да се разреши в полза на удостовереното от нотариуса явяване на упълномощителя и саморъчното полагане на подписа, а доказаните почеркови изменения да се обяснят с умишленото желание на автора да измени и прикрие собствения си почерков навик /динамичен стереотип/ и впоследствие да се отрече от авторството си /автоподлог/.

За процесуалната легитимация на наследниците да оспорят валидността на извършена от наследодателя им разпоредителна сделка в полза на техен сънаследник като привидна, както и размера, до който това може да се извърши, както и за материалната доказателствена сила на нотариалния акт, като официален свидетелстващ документ и за доказателствената тежест да установи оспорените удостоверени от нотариуса факти.

Дали е допустимо въззивният съд да основе решението си на изключен съгласно чл. 183, предл. второ ГПК препис от документ, ако документът не бъде приобщен към доказателствата по делото по съответния процесуален ред?

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че регулационният план от 1978г. не е приложен, защото липсват данни за някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на тази площ от имота на ответниците към имота на ищците - от една страна съдът е приел въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ, че между двата спорни имота не са придавани части по регулация по регулационните планове от 1955г., 1964г. и 1978г., а от друга страна е приел, че липсват данни за осъществяването на юридически факт, който да обоснове придаването на спорната площ от имота на ответниците към имота на ищците.

Дължи ли се заплащането на остатъчната стойност на лизинговата вещ, при неупражнено от лизингополучателя потестативно право за закупуването й, но и при невръщането й на лизингодателя, до изтичане срока на договора?

Относно началният момент на давността за възникналото в полза на държавата вземане за възстановяване на разходи в резултат на наложена финансова корекция във връзка с установена нередност при определяне на изпълнител от бенефициент на на Оперативна програма „Административен капацитет“.

Недопустимо ли е като постановено по непредявен иск съдебното решение по иск за делба поради неразглеждане на направено от ответник в производството възражение за намаляване на дарение до размера на запазената му част от наследството?

Получаването на ежемесечни парични суми, пропорционални на идеалната част от правото на собственост на съответния съсобственик в един общ недвижим имот, срещу ползването на същия, и невъзстановяването на тези суми към платеца, представлява ли съгласие от страна на съответния съсобственик по смисъла на ЗЗД за наличието на облигационно отношение, изразяващо се в договор за наем между тези страни?

Следва ли да бъде конституиран органа по настойничеството,когато лицето е поставено под запрещение в производството по делото?

За задълженията на въззивния съд да прецени ефективността на действащия режим на лични отношения при констатирано неизпълнение поради обстоятелства, свързани със заболявания на детето; пречки, създавани от родителя, упражняващ родителските права и отчуждаване на детето.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Какъв е подходът на въззивния съд при изпълнение на задължението да даде правната квалификация на иска за прогласяване на договора за нищожен и да го разгледа съответно на твърденията и петитума в исковата молба?

Дали след изплащането на пълния размер от всяка вноска по договор за кредит платилият длъжник има право да търси при условията на регрес от другия солидарно задължен кредитополучател половината от сумата, или това право възниква едва след погасяването на частта на платилия длъжник от цялото вземане?

Следва ли при постановяване на решението съдът да обсъди направените от страните възражения във връзка с техните правни доводи и всички доказателства по делото, респ. липсата на такива, като ги съпостави едно с друго и изложи съображения относно кредитирането на определен факт?

Как следва да се определи размера на накърняването на запазената част в случаи от вида на процесния, при които т.нар. „свободно имущество” по чл. 31, изр. 1 ЗН, респ. наследствения дял на наследника със запазена част, съставлява отрицателна стойност?

Доколкото постановеният отхвърлителен диспозив на обжалваното решение предполага произнасяне по съществото на спора в рамките за заявения предмет на делото от страна на решаващия съд, а мотивите не касаят такова произнасяне, а се отнасят само до предпоставките, при които може за надлежно упражняване правото да се иска допълване на съдебното решение от съда, постановил основен съдебен акт, настоящият състав на ВКС счита, че е налице порок, обосноваващ явното незачитане на процесуалните правила, свързани с проверката на допустимост на уредено от законодателя производство и за основателността на акта, с който съдът е сезиран в рамките на същото.

За необходимостта от преобръщане на държането във владение въз основа на конкретни действия за придобиване на чуждите идеални части по давност и доколко е налице такова преобръщане в контекста на установените по делото факти относно съществуващите сгради в дворното място към момента на придобиването им през 1967 год. общо от наследодателите на страните, установената фактическа власт, липсата на спор и извършването на преустройства и подобрения в тях от ответниците.

За отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две дружества едното е възложило на другото определена работа, при и по повод извършването на която настъпят вреди.

Налице ли е противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и правен интерес от предявяване на иск за признаване правото на собственост върху УПИ?
Дали при липса на доказателства за приложена регулация отпада отчуждителното действие на регулационния план и кой е собственик на придадената при урегулирането част от съседен имот?

Могат ли задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови ценности, да бъдат възлагани само с длъжностна характеристика или е допустимо такива да произтичат от самото естество на фактически осъществяваната дейност при работодателя?

Допустимо ли е по предявен отрицателен установителен иск ответникът да предяви насрещен отрицателен установителен иск и съответно преценка допустимостта на постановеното по насрещния отрицателен установителен иск въззивно решение?

Относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства, с оглед изискването за неговото пълно изясняване.

Прекъсва ли се срокът на придобивната давност с предявяването на иск с правно основание чл. 24, ал. 4 СК, респ. – иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК 1985 /отм./?

Следва ли лице, чието задължение възниква при отправяне на особена покана, да бъде поканено втори път, за да изпадне в забава на длъжника и да започне да дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД?

Намира ли приложение разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 КЗ в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението?

При наличието на клауза в Договор за банков кредит за момента/датата на уведомяване за настъпване на предсрочна му изискуемост, а и след като правото на банката за това не е било упражнено в срок от 5 /пет/ години, т.е. в пределите на общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, настъпва ли погасителен ефект при неспазването на уговорения момент/дата на уведомяване и кой е моментът, от който погасителната давност започва да тече?

Индивидуално или родово определена вещ е описаната млечна доилна система при данните по делото за поръчка на изработването й по проект за конкретен имот?
Относно начина на доказване при търсената защита с иск по чл. 108 ЗС вкл. и относно приложението на чл. 176, ал. 3 ГПК.

Прекъсва ли давността възражението на ипотекарния кредитор, че не е осъществен фактическия й състав, заявено с отговора на исковата молба, в производство по предявен от ипотекарния длъжник отрицателен установителен иск, че ипотечното право не съществува, поради изтичането на погасителния срок за обезпеченото вземане?

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?

Длъжно ли е Народното събрание да уреди последиците от обявен за противоконституционен закон, когато от действията на същия е засегната имуществената сфера на частноправни субекти или разполага с дискрецията да реши дали да ги уреди, и представлява ли бездействието на Народното събрание в такъв случай противоправно поведение, което поражда деликтна отговорност?

Включват ли се в застрахователната сума по застраховка "Гражданска отговорност" на осн. чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото лице?

Следва ли действително да са настъпили всички юридически факти, предвидени в императивната разпоредба на чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ към момента на волеизявлението на работника за прекратяване на тр. договор по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, за да възникне за него правото на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ, без работникът да е бил трудоустроен по наредбата за медицинска експертиза?

При безспорно установено по делото заемно правоотношение и фактически предоставен финансов ресурс с дати, предхождащи тази на сключването на процесната спогодба с нотариална заверка на подписите и издадена въз основа на нея заповед за изпълнение, следва ли в исковото производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се приеме, че уговорката за плащане в съдържанието на същата спогодба е в противоречие с нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, тогава, когато същата е сторена въз основа на допълнителни споразумения, съставени и подписани от страните в период, когато кредиторът по спогодбата е бил едновременно законен представител на длъжника, едноличен собственик на капитала, но и законен представител на принципала на ответното дружество, възразило в срока по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение?

Може ли ипотека, учредена от съсобственик върху целия имот без участието и съгласието на останалите съсобственици, да се редуцира до частта на съсобственика – ипотекарен длъжник, ако тази част е идеална, а не реална?

Има ли правно действие новото вписване на ипотеката, предвидено в чл. 172, ал. 2 ЗЗД, спрямо третите лица, придобили и вписали правата си върху имота, служещ за обезпечение, преди извършването на това вписване, но в рамките на действието на вписването по чл. 172, ал. 1 ЗЗД?

Вписаната в Службата по вписванията продажба на идеална част от недвижим имот, извършена от длъжник по изпълнително дело, на трето лице, след вписана от съдебния изпълнител възбрана, смущава ли правото на собственост на купувач, закупил същия недвижим имот на проведена по-късно публична продан, поради факта, че третото лице се посочва като собственик на идеалната част при справки в Службата по вписванията, при издаване на скици от АГКК, визи за проектиране и др., и поражда ли за купувача правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост на продадената идеална част?

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

Приложими ли са Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, ЗУТ и други нормативни актове към условията и сроковете, при които производителят и/или изпълнителят на монтажа на асансьор са поели към съответния инвеститор задължението за собствена сметка да извършват гаранционни ремонти?

За липсата на предпоставките на придобивната давност – владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, което да е изрично демонстрирано пред собственика.

За прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, предл. първо /закриване на част от предприятието/ когато работодателят е банка /предвид хипотеза, в която в населеното място има повече от един клон /офис/ и единият от тях се закрива/.

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

Kогато пострадалият с поведението си е допринесъл за трудовата злополука и по-конкретно относно признаците на грубата небрежност като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука и критериите за това?

За възможността във втората фаза на съдебна делба да бъдат обособени реално няколко обекта, когато до делба е допуснато дворно място, застроено със сгради на основното и допълващо застрояване.

При наличие на повече от един трудов договор със същия работодател /вътрешно съвместителство/ за нарушение на трудовата дисциплина по един от договорите работникът или служителят носи ли дисциплинарна отговорност по останалите договори, респ. носи ли работникът или служителят дисциплинарна отговорност по основния трудов договор за нарушение на трудовата дисциплина по предходен трудов договор, който е бил прекратен на друго основание, когато същата длъжност впоследствие е изпълнявана от него по вътрешно съвместителство?

Допустимо ли е със свидетелски показания да се установи замяна на първоначалния купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот?

Поради произнасянето на въззивния съд по иска въз основа на цитираната съдебна практика, а не на твърденията на ищцата в исковата молба и уточненията към нея, както и поради релевираните от касаторката пороци относно правната квалификация на иска, като при едни и същи факти тя е променена от въззивния съд, обусловило и различен изход по спора и поради неспазване на задължението на въззивния съд при решаване на спорния предмет след самостоятелна преценка на доказателствата да формира собствени фактически и правни изводи, които да съдържат произнасяне и по заявените от ответника възражения, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

Относно тежестта на доказване на възражението на ответника, че сумата е дадена на друго основание, когато срещу него е предявен иск за връщане на заетата сума.

Заявените от ищците обстоятелства сочат за наличието на правен интерес от предявяване на иска за собственост, но надлежната страна по него е лице, различно от посоченото в петитума. В такава хипотеза приложими са разясненията по т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. В случая е налице нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, която е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Тази нередовност не подлежи на отстраняване в рамките на въззивното производство, поради което и след обезсилване на въззивното решение делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Последният следва да даде указания на ищците да вземат мерки за конституирането на надлежната страна, като следващите процесуални действия са обусловени от отстраняването или неотстраняването на нередовността на исковата молба – в първия случай да се конституира надлежния ответник и процесът срещу него да започне отначало пред първата инстанция, а във втория - производството по делото се прекратява съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК, тъй като предявеният срещу Държавата като ненадлежна страна иск е недопустим.

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Относно хипотезите, при които е налице правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост и по-конкретно когато ищецът упражнява фактическа власт върху вещта и се позовава на възможността да придобие собствеността по давност.

Допуснал ли е въззивният съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е назначил тройна съдебно- техническа експертиза по въпроси, по които са приети заключения на еднолична и разширена съдебно технически експертизи пред първата инстанция и които не са били оспорени; като не е обсъдил събраните по делото относими към изхода на спора писмени доказателства и не е преценил особеното мнение на вещото лице във връзка с всички събрани доказателства?

Липсата на нормативно установено отстояние от 300 метра между пътни знаци В26 води ли до отмяна на ограничението на скоростта, което те предписват, при положение че не са налице предпоставките по чл. 50, ал. 1 ППЗДвП или ограничението на скоростта остава задължително за съблюдаване и изпълнение?

Относно предпоставките и отговорността при встъпване в дълг.

Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд? За характера и обхвата на упражняваната от въззивния съд дейност в хипотеза на постановено задължително тълкувателно решение по приложима за конкретен казус правна норма.

Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните?

Относно оспорването на отразеното в чуждестранно свидетелство за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС.

Относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в хипотезата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в мотивите си и да формира изводите си въз основа на съвкупната им преценка или може да ги основе само на избрани от него доказателства?

Има ли разлика между делегиране на павомощия и заместване, като във втория случай какъв е обемът на правомощията на заместника? Дали същият получава пълен обем от правомощия като извършва действия от името на замествания орган или конкретните му правомощия трябва да се изброят изчерпателно в акта за заместване, или получава всички правомощия на замествания орган, с изключение на тези, които са изрично изключени в акта за заместване?
За задължението на въззивния съд да обсъди представените по делото относими към спора доказателства.

За задължението на въззивния съд да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно, според приетото с ТР№1/2013г. ОСГТК, ВКС разрешение, и да направи съвкупна преценка на всички правно-релевантни обстоятелства в конкретния случай, с оглед интереса на детето.

За обвързаността на въззивния съд от указанията на BKC, произтичащи от постановено отменително решение, по прилагане и тълкуване на закона.

За действието на отказа от наследство, направен от наследството на тяхната майка на наследниците, която е починала след общия наследодател, но преди възстановяване на собствеността върху процесните земеделски земи.

Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност – факултативно или задължително и участието и на двамата съпрузи по делото предпоставка ли е за допустимост на процеса и за валидност на съдебния акт?

Относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване на произведение, както и конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

При установен размер на редовна и наказателна лихва в заключението на вещото лице, прието и неоспорено от страните по делото, може ли решаващият съд да отхвърли претенциите за лихви на ищеца?

Налице ли е прекратяване на съществуващо ЮЛ и възникване на ново такова или е налице пререгистрация на едно и също ЮЛ, респективно налице ли е правоприемство и в кои случаи от гледна точка на материалните права и задължения, както и на субекта на правото при преминаване на членската маса на местната структура от едно вероизповедание към друго.

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

За доказателствената сила на актовете за държавна и общинска собственост и легитимиращото им действие в хипотезата на конкуриращи се права.

За наличието или липсата на правен интерес в случай на предявен отрицателен установителен иск за вещното право на ползване в хипотезата на погиване на вещта.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на иск за собственост в хипотеза на разрешен с влязло в сила решение спор между страните въз основа на нови факти, настъпили след влизане в сила на предходното решение по спора за собственост и представляват ли такива уважения владелчески иск на ответника и позоваването му на придобивна давност.

Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготвя нов доклад, съответно без да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?

Присъствие на застрашения от изключване член на сдружение на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива?
Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?

Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва изплащането на трудово възнаграждение, когато получаването не е удостоверено с подпис на работника?

За правомощията и задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства и всички, направени от страните доводи и възражения по делото.

Допустимо ли е при наличие на задължителна съдебна практика относно приетия процент на съпричиняване на едно от пострадалите лица, то при определяне на съпричиняването от страна на другите пострадали и идентичен механизъм на настъпване на вредоносното събитие, да се определя различна степен на съпричиняване?

Относно задължението за доставка на вещ - наличието на доминицилирана уговорка за местоизпълнението представлява ли косвено доказателство за надлежното изпълнение на лицето, намиращо се (в т. ч. развиващо своята професионална дейност и ракламиращо се) на адреса?

За доказателствената тежест и разпределението й в хипотезата на оспорен констативен акт в производството по отрицателен установителен иск.

Може ли да бъде променен с конклудентни действия договорът за възлагане на управление на дружеството с ограничена отговорност в частта за определеното възнаграждение на управителя?

Относно белезите и критериите, по които се преценява дали владението е скрито или явно, с оглед на особеностите на настоящия случай, при който имотът се обитава от няколко лица в роднинска връзка, които се конкурират спрямо собственика като владелци, позоваващи се на придобивна давност.

Дали подлежи на отмяна, респ. на обезсилване съдебно решение, поради наличието на процесуални нарушения, които не засягат защитата и правата на обжалващата страна?

Дали гражданския съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по водено наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие?

Относно възможността застраховател по застраховка „Каско на МПС“ да откаже изплащане на претендирано застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, позовавайки се на уговорено в застрахователния договор и общите условия към него основание за освобождаване от отговорност при управление на автомобила от водач, употребил алкохол над допустима от ЗДвП концентрация.

Възможно ли е да има вреда за дружеството, за която отговаря неговият управител, при условие че извършените от управителя действия не влизат в противоречие с параметрите на продажбата, зададени с решение на общото събрание на търговското дружество?

Участието в общото събрание на лица, които не са член - кооператори, прави ли незаконни взетите от събранието решения?

Кога въззивният съд е длъжен да обсъди нови фактически твърдения, както и да допусне нови доказателства по делото?

Ако застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е заплатил обезщетение въз основа на споразумение с увредения, с което последният е признал, че тази сума напълно го обезщетява за съответната вреда, при положение, че споразумението му със застрахователя е валидно и покрива изцяло всички вреди или някои от тях пострадалият няма основание да търси репарация за същите отново по съдебен път, нито от застрахователя, нито от деликвента?

Допуснато ли е нарушение на правото на страната да й бъде осигурена правна помощ по подадена молба по чл. 95, ал. 1 ГПК в хипотезата, при която съдът е отказал такава в първата фаза на делбата по изложени съображения и постановил при условие, че делбата бъде допусната, молбата да се докладва във втората фаза, което не е сторено?

Налице ли е противоречие с чл. 63, пар. 1 ДФЕС на пар. 8 ПР ЗИД ЗПСК /сега отм./ и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната норма, като противоречаща на общностното право?

Следва ли въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди доводите на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност?

За проверка на допустимостта на решението, с оглед правния интерес от насочване на иска за прогласяване недействителността на упълномощителната сделка за разпореждане с конкретно имущество на упълномощителя и срещу пълномощника – адвокат, когато представителството е упражнено със сключване на основния договор.

Кога е налице предоставяне на неограничена представителна власт на пълномощник и какво следва да е съдържанието на пълномощното, за да е валидно упълномощаването за разпореждане с имущество на упълномощителя.

Налице ли е валидно изразена воля за про­мяна в предназначението на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост при липса на конкретизация в какво се състои промя­ната и възможно ли е осъществяването й въз основа на бланкетно изразе­но "принципно съгласие" на собствениците на останалите самостоятелни обекти?

Относно правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна и относно дадените от първоинстанционния съд указания за подлежащите на доказване факти.

При предявен иск по чл. 51, ал. 3 ЗМТА вр. чл. 5 Нюйоркската конвенция ищецът sледва ли да носи доказателствена тежест за установяване на твърдените от ответника факти, предвидени като основание за отказ за признаване и допускане изпълнението на арбитражно решение, съгласно чл. 5, т. 1, б. б Нюйоркската конвенция?

Допустимо ли е решението, постановено срещу правосубектно юридическо лице-правоприемник по закон на прекратено чрез преобразуване на правната форма търговско дружество, ако исковата молба е била насочена срещу прекратеното с преобразуването дружество?
Mоже ли първоинстанционният съд служебно да конституира като страна в процеса правоприемника на прекратеното чрез промяна на правната форма дружество. За да се даде отговор на поставените въпроси, следва да се изясни какво представлява преобразуването на капиталовото търговско дружество и каква е неговата същност като юридически факт?

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

Предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на иска е определена точно. Неправилната правна квалификация е порок, водещ но неправилност на решението – постановяването му в нарушение на материалния закон, но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да определи точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото.

Когато е извършено преобразуване чрез отделяне на новоучредено дружество и по силата на плана за преобразуване даден недвижим имот е преминал в имуществото на новоучреденото дружество, правата по чл. 190, ал. 2 ЗЗД на купувача, произтичащи от покупко-продажбата на недвижимия имот, преминават ли върху новоучреденото дружество, или остават у преобразуващото се дружество?

Относно процесуалните права на синдика да представлява длъжник в производство по несъстоятелност, по предявен иск по чл.694,ал.1 ТЗ и да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника.

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

Процесуалната легитимация на страните се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, т. е. от правното му твърдение за това обстоятелство, но при положение, че материалният закон сочи друг ответник по заявените в обстоятелствената част твърдения, съдът е следвало да констатира тази нередовност относно сочения от ищеца ответник по реда на приложимия в случая чл. 100 ГПК /отм./, съгласно пар. 2, ал. 1 ПЗР ГПК, тъй като е инстанция по същество и следва да реши материалноправния спор, постановявайки допустим съдебен акт.

За действието във времето на влязло в сила решени/определение на Върховен административен съд, с което е отменен общ административен акт – отпадат ли с обратна сила правните последици, настъпили от този общ административен акт или съдебното решение/определение, с което общият административен акт е отменен има действие само занапред.

Относно съдържанието на искането на работодателя до ищцата за вземане на обяснения, допустимо ли е заповедта за дисциплинарно уволнение да се мотивира чрез препращане към друг акт, който е доведен до знанието на работника или служителя и относно момента, от който започва да тече срокът по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.

Относно валидността на решението на ИК на ОНС, когато не е подписано от оторизираното по закон лице. Относно приложението на пар. 4и ПЗР ЗСПЗЗ и за допустимостта и относимостта на свидетелските показания относно предоставеното право на ползване,респ.границите на предоставения за ползване имот.

Възниква ли право на собственост при преобразуване на общинска фирма в търговско дружество,в чийто капитал е включен недвижим имот и на какво правно основание ?

Дали са спазени изискванията за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение, когато в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, ако работникът или служителят е запознат с тях ? Относно необходимостта да се посочи точния момент на извършване на нарушенията. Дали това законово изискване е изпълнено в случай, че те се изразяват в бездействие, осъществено през определен период от време ?

Следва ли административният акт – решение на Поземлената комисия , с което се възстановява имота в реални граници да бъде придружено от скица, в която същия да бъде индивидуализиран? При предявяване на положителен установителен иск за собственост върху земеделски имот необходимо ли е да бъдат съобразени всички приобщени доказателства , включително свидетелски показания и на последно място, ищците необходимо ли е по реда на пълното и главно доказване да установяват , че техният наследодател е бил собственик на имота при внасянето му в ТКЗС , което в Б. е образувано през 1958 г.?

Може ли да се приеме за доказано твърдението на работодателя, че има надлежно взето решение на Управителния съвет на сдружението с нестопанска цел, ако самото решение не е представено, а щатното разписание съдържа само подпис на председателя на сдружението? Каква е доказателствената сила на оспорени частни писмени документи, изходящи от страна по делото и установяващи изгодни за нея факти?

Какъв е характера на строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ПЗР на ЗУТ и каква е разликата с преместваемо съоръжение както и какво представлява обект “павилион”?

При сдруженията с нестопанска цел кой е органът, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания на лица, които са в трудови правоотношения със сдружението, ако по този въпрос липсва изрична уредба в устава на сдружението?

От кога започва да тече 5-годишният срок за погасяване на правото на строеж на конкретен обект /апартамент, ателие, гараж и др./ в няколкоетажна сграда- от момента на учредяване на това право, от момента, в който възникне възможност за упражняване на правото на строеж на цялата сграда или от момента, в който възникне възможност за упражняване правото на строеж на конкретния обект в сградата? Допустим ли е иск за признаване погасяването по давност на правото на строеж?

Относно отговорността към кредитора-прехвърлител по алеаторния договор при повече от един длъжници-приобретели – солидарна ли е или разделна.

Относно задължението за обсъждане на всички доказателства, включени в доказателствения материал, материално правен за задължението да се представи акта, с който е предоставено правото на ползване. Относно да се установи идентичност между имота, посочен в удостоверението и този който се ползва в действителност. Към кой момент следва да бъде установено наличието на сграда в имота, на какви характеристики следва да отговаря и с какви доказателствени средства следва да бъде доказвана и допустимо ли е въззивната инстанция да приеме един документ за нищожен – решение на ПК след като ВКС вече веднъж го е кредитирал ? При спорове между реституиран собственик и собственик, придобил правото си на собственост чрез преобразуване право на ползване, може ли последният да оспорва правото на собственост на ищците, легитимиращи се с актове по чл.14, ал.1 , т.1 ЗСПЗЗ ?

Какви доказателствени средства са допустими за установяването на факта на завършването на грубия строеж на сграда /само официални документи, удостоверяващи този факт или и свидетелски показания/?

Относно съотношението във фактическия състав на основанията за безвиновно прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя поради съкращаване на щата /чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ/ и поради намаляване на обема на работата /чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ/, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р. № 229/28.03.1995 г. по гр. д. № 1568/95 г. на ВКС, III г. о.

Налице ли е правен интерес за съделител да се брани срещу предявения иск за делба с възражение за нищожност на договор за придобиване на делбения имот от общия наследодател, от който договор и този съделител черпи права ?

Относно възможността въззивният съд инцидентно по висящ процес да зачете последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд и представлява ли това признаване на чуждестранно съдебно решение по смисъла на чл. 118 КМЧП.

При неоказано от страна на кредитора съдействие за изпълнение на алеаторния договор длъжникът следва ли да трансформира задължението си за грижи и издръжка от натурално в парично като изпълнява договора чрез заплащане на кредитора парична сума?

Представлява ли индивидуализацията на имота според актуалния регулационен план абсолютна предпоставка за предявяването на иск за защита на материалното право върху него? Допустимо ли е ищецът в исковата молба да не е посочил еднозначно придобивното основание? Какви са предпоставките да се приеме, че търговското дружество е придобило право на собственост върху имот по реда на чл. 17 б. “а” ЗППДОБ/отм./ и те включват ли усвояването на имота за нуждите на предприятието и записването му в баланса на приватизиращото се дружество? Съществува ли задължение на съда да проведе задължително косвен съдебен контрол върху административните актове , които имат значение за спора за собственост? Допустимостим ли е иск за установяване на правото на собственост ако ответника осъществява фактическата власт върху имота?

Относно предпоставките, при наличието на които се отнема в полза на държавата имущество по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ и по конкретно за това необходимо ли е да се установи наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност на лицето и притежаваното от него имущество, както и по процесуалноправния въпрос нуждае ли се от обосновка наличието на такава връзка както в искането на К., така и в съдебното решение.

Дължи ли работодателя на командирования работник предвидения с Приложение № 2 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ квартирни пари при положение, че работникът не е представил на работодателя документи за извършени от него разходи?

Може ли част от имот, по отношение на която е отпаднало отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, да бъде предмет на делба?

Относно иск за собственост с цена на иска над 5 000 лв.

Относно начина, по който следва да се осъществи косвеният съдебен контрол върху заповеди и решения, с които се възстановява собственост съобразно разпоредбите на ЗВСНОНИ по ЗТСУ и др., който е решен в противоречие с т.4 на ТР № 6/10.05.2006 год. по т.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС. Нищожен ли е административен акт, издаден от некомпетентен по степен орган с оглед т.1 на ТР № 2/1991 год. на ОСГК на ВКС?

Кой е приложимият нормативен акт за уреждане отношенията между ищеца и ответниците във връзка с наемното правоотношение – ЗНО /отм./ или ЗЗД? Какви са преобразуващите последици за наемното правоотношение за процесния имот след прехвърлянето на същия в патримониума на ищеца от Д. „Р.” и след приватизацията на [фирма] ?

Относно критериите за предоставяне ползването на семейното жилище, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС-ППВС № 12 от 28.11.1971 г. и вторият-относно срока за ползване на семейното жилище, когато е собственост на близки на другия съпруг-въпрос който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание .

Относно допустимостта на предявените от жалбоподателката при условията на обективно и субективно съединяване искове за собственост с оглед вещноправните последици от построяване на сграда чрез договор за групов строеж, момента на възникване на годен обект на правото на собственост в новострояща се сграда и възможността да се води иск за ревандикация на идеални части от недвижим имот.

Може ли съдът да основава решението си на доводи и обстоятелства, различни от въведените като спорни с отговора на исковата молба, въззивната жалба и отговора на жалбата ?

Чия е доказателствената тежест за установяване на владението върху недвижим имот за изискуемия от ЗС срок за придобиване на имота по давност в процес на ревандикация срещу владелец, разполагащ с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка ?

Дали може да се презюмира наличието на сключен договор за заем, без изрично в договора това основание да е договорено. В частта, с която въззивният съд е присъдил законна лихва върху главницата решението е допуснато до касационно обжалване с оглед вероятността да е недопустимо?

Относно начина по който следва да се извърши преценка на статута на етажите от жилищната сграда № 1 изградена в имот с идентификатор * по КК на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], а по регулационния план на [населено място], изградена в имот пл. № * в кв. 32 – зимничен етаж и жилищни етажи, изградени над него, съответно кой от тях е първи/приземен етаж/ и изградените етажи над него.

Възстановяването на трудовото правоотношение по чл.46, ал.1 от Закона за местните избори/ДВ, бр.66 от 1995 г., отм./ настъпва ли само въз основа на подадено в срок заявление до работодателя, или е необходимо и съгласие на работодателя, изразено в отмяната на заповедта по чл.327, т.4 от КТ, отразяване в трудовата книжка и други подобни волеизявления и действия ?

Относно предмета на доказване и разпределянето на доказателствената тежест при оспорване на индивидуални административни актове от страна на лица, които не са участвували в производството по тяхното издаване, в хипотезата на конкуренция на права между собственици по реституция по ЗСПЗЗ и заварените в имотите им ползватели.

Относно последиците за правото на собственост от неизпълнение на задължението на чужденци за прехвърляне на придобитите от тях по наследство земеделски земи е от значение за точното прилагане на закона.

Относно правоприемник ли е ДСГ на С., за да има права върху имота, предмет на спора, като преобразувано или реорганизирано Ю. на основание ЗЛС в редакция към 1956 г.

От кой момент правото на собственост преминава от Ж. към физическото лице- член- кооператор ? Възможно ли е по реда на косвеният съдебен контрол да се установи неправилност на разделителния протокол, който не е бил обжалван по надлежния ред ? Необходимо ли е за отпадане на удостоверителната сила на официалния документ- нотариален акт, оспорващия да претендира, че е носител на вещното право на собственост ?

Какво е правното действие на вписването на искова молба и постановеното по нея решение и по-конкретно може ли да бъде противопоставено на трето лице-приобретател, влязлото в сила решение, с което са отречени правата на праводателя му, ако нито решението, нито исковата молба са били вписани, съответно ако вписването на исковата молба е загубило действие поради невписване на решението в преклузивния шестмесечен срок ?

Дали касатора е обхванат от субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение от 4.01.2005 г. по адм. д. № 2647 от 2000 г. на СГС, Административно отделение , “а” състав ? Относно компетентността на съда да се произнесе само в рамките на заявените от страните твърдения и възражения , както и относно съпоставянето на правните норми и тълкуването им по аналогия.

Относно легитимирани страни, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 21 969,29 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 830 от 1.07.2013 г. по настоящото дело.

Относно задължението на съда да мотивира съдебния акт досежно начина на формиране на дължимия размер на обезщетението в хипотезата на водене чужда работа без пълномощие.

Дали е налице реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадената длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, които са различни от предходните?

Относно необходимите предпоставки за настъпване на вещно-правния ефект на придобивната давност в хипотеза на владение, основано на сделка, оформена с нотариален акт, признат за нищожно нотариално удостоверяване поради отсъствие на посочен месец на издаването му.

Може ли колажът да има обективно засягащо честта и достойнството на дадено лице съдържание ?

Дали притежаващият вещно право на ползване върху недвижим имот може да претендира само обезщетение за пропуснати ползи от повредени или унищожени многогодишни насаждения, или може да претендира и обезщетение за вреди от унищожаването и повреждането им, настъпили в резултат на мероприятие по растителна защита ?

Дали при дадено разрешение за неограничено извеждане от държави за неопределен брой пътувания без съгласието на един от родителите в достатъчна степен е защитен интересът на ненавършилото пълнолетие дете?

От кога започва да тече срокът на погасителната давност при иск за имуществени вреди, които представляват разлика между трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност в случай, че изискуемостта на вземането настъпва периодично ?

Следва ли да бъде уважено възражението, направено за заплащане на подобрения с право на задържане на имот, попадащ в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в полза на наследниците на бившия ползвател, за незаконно надстроеното в имота? Имат ли качеството на солидарни длъжници по възражението за подобрения всички наследници на общия наследодател А. Х., съсобственици на реституирания и ревандикиран в съдебния процес имот, при условие, че те са обикновени другари по ревандикационния иск и не е задължително всички те да бъдат конституирани по делото, за да бъдат задължени да заплащат присъдените подобрения по възражението. Следва ли да се вземат под внимание и обсъждат експертизи и констатации на вещи лица, залегнали в отменено решение?

Относно предпоставките за придобиване право на собственост от еднолични търговски дружества с държавно имущество по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./.

Липсват съставени първични счетоводни документи-приходен или разходен касов ордер, разписки, декларация, касов бон или друг писмен документ за удостоверяване предаването на суми ? Липсват свидетели на предаването на сумите, липсват счетоводни следи или експертно заключение за твърдяното авансово плащане по договор с [община] ? Налице е противоречие между изводите в приетата счетоводна експертиза и основния счетоводен принцип, заложен в чл. 4, ал. 3 ЗСч , който предвижда, че предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Следователно счетоводното записване на разход и приход ще бъде валидно при наличието на първичен счетоводен документ. Липсата на такъв документ означава невалиден счетоводен запис, който няма доказателствена стойност. В случая, след като не е съставен приходен касов ордер, не е доказано внасянето на сумата от страна на ответницата ?

Допустимо ли е възражението за придобиване на имот по давност да бъде направено от наследник на владелеца, ако самият владелец не се е позовал приживе на давността ? Счита ли се за прекъсната придобивната давност с предявяването на иск за собственост, производството по който по-късно е прекратено ?

При смърт на член кооператор прекратява ли се членственото правоотношение в Ж. и наследява ли се то по правилата на Закона за наследството? При смърт на член кооператор , когато неговите законни наследници са пълнолетни приложима ли е разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗЖСК или следва да се използва възможността на чл. 23, ал. 2 ЗЖСК?

Подлежат ли на проверка разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценъчни съждения относно тяхната истинност и ако тези съждения почиват на верни факти изразяването им противоправно ли е ?

Може ли да се използва като защитно средство пред въззивния съд доказателство, което страната е могла да представи пред първата инстанция с оглед фактическите констатации в първоинстанционното решение и опровергаването им?

Допустимо ли е въззивно решение, с което се отменя решение на първоинстанционен съд за допускане на делба на наследствени имоти между наследниците на бившия собственик и вместо него се постановява решение за отхвърляне на иска за делба, ако това решение е постановено по въззивна жалба на страна, която твърди, че следва да участва в делбата като приобретател на делбения имот от един или от няколко от наследниците ?

Може ли да се придобие по давност имот, ако осъществяваното давностно владение не е явно и следва ли промяната в намерението на държателя да свои имота да стане достояние на собственика на вещта? Достатъчно ли е да бъдат декларирани имотите като собствени пред държавен орган и да са заплащани данъци за тях за определен период от време, за да се приеме, че държателят е манифестирал пред останалите съсобственици намерението да владее за себе си?

От кой момент дисциплинарното наказание се счита за наложено-от момента на издаване на заповедта или от момента на нейното връчване ?

Относно искът за сумата 11 000 лв., представляваща пропусната полза от неполучаване на месечна наемна цена в периода от 1.09.2008 г. до 1.9.2009 г., е допустима.

Следва ли да се зачете като такъв в органите на съдебната власт? Кой е законът приложим към правоотношението, възникнало на основание чл.225, ал.1 ЗСВ, при определяне основателността на вземането за обезщетение по него и за квалифициране на заеманите от жалбоподателя длъжности в миналото като такива включени в системата на магистратските- действалият към момента на набиране на стажа за съответната длъжност закон, или този който действа при възникване на основанието за обезщетяване? Включва ли се размерът на средствата, изплащани като допълнително материално стимулиране в този на брутното трудово възнаграждение по чл.225, ал.1 ЗСВ?

Относно задължението на съда да обсъди доводите и възраженията на страните; в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по договора и за задължението на длъжника при неоказване на съдействие от страна на кредитора да трансформира изпълнението в паричен еквивалент, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика.

Относно доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивното производство и дали пред въззивния съд страните могат да представят писмени доказателства, които са могли да посочат и представят пред първата инстанция. Относно начина на погасяване на парично задължение, начина на плащане и дали плащането по банкова сметка с титуляр кредитора по изпълнението, различна от посочената във фактурата, има погасителен ефект.

Какъв е характерът на съдебния акт, с който съдът се произнася по допустимостта на иска по чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ /отм./?

Относно задължението на съда при разкриване на симулация да установи действителните, сиреч прикрити отношения между страните и икономическото съдържание на вътрешните им отношения, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата съгласно Р. № 35/1.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г., ВС, ОСГК и Р. № 447-69, ВС, І г. о.

Относно задължението на съда при разкриване на симулация да установи действителните, сиреч прикрити отношения между страните и икономическото съдържание на вътрешните им отношения, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата съгласно Р. № 35/1.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г., ВС, ОСГК и Р. № 447-69, ВС, I г. о.

Относно липсата на мотиви в решението на въззивния съд и препращането към мотивите на първоинстанционния съд, който според касаторът е решен в противоречие с т.19 от ТР №1 от 4.01.2001 г. по т. д. №1/2000 г. на ОСГК. Относно наличието на „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19 ЗГР, от който зависи основателността на иска.

Относно съществуваща постоянна практика, обективирана в решения по гр.д. №№ 1637/2002 г., 1638/2002 г., 1642/2002 г., 1643/2002 г., 1644/2002 г. и др. на III г.о., в която е прието, че исковете за заплащане на суми от фонд социално-битово и културно обслужване са процесуално недопустими.

Относно характера на отговорността на възложителя на работа за вреди, причинени от негов работник, при положение, че прекият извършител на деликта вече е осъден да ги репарира с влязла в сила присъда в наказателното производство.

Относно процесуалното задължение на съда да съобщи на страните за него, с оглед реализиране на правото им на защита в исковия процес. Прието е, че по този въпрос липсва съдебна практика, поради което и е допуснато касационното обжалване на въззивното решение.

При определяне по-голям от общо имущество по чл.28, ал.3 ГПК дали правно значение има „приносът” или „доходът” на двамата съпрузи ?

Относно условията при които собствеността възниква в полза на други правни субекти извън посочените електроразпределителни дружества и осъществени ли са тези условия в конкретния случай. С Решение № 300 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 169/2009 г., III г. о., ГК. Относно възможността и други субекти извън енергопреносните дружества да бъдат собственици на енергийни обекти .

При извършеното преобразуване със Закона за преобразуване на С. войски и В. на К. по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, кой е компетентен да възстанови ищеца на работа – министърът на регионалното развитие и благоустройството или министърът на отбраната?

Кога работодотелят има задължение да извърши подбор?

Относно характера на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, тъй като ищцата страда от „захарен диабет”, а уволнението е извършено без преодоляването й.

Относно начина за определяне стойността на имуществото, предмет на иска, както и размера на приходите и разходите на проверяваното лице – дали по посочената в документите за собственост придобивна стойност или по реалната им пазарна оценка. Налице ли е имущество на значителна стойност ако през проверявания период лицето е придобило имущество като физическо лице и в качеството на едноличен търговец; договорът за банков кредит „законен източник” ли е на доход по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИПД ? При получени от банков кредит средства следва ли да се приеме за законен източник на доход размера на всички получени по кредита средства или само тази част от кредита, която е възстановена от лицето на банката-кредитодател?

Отнемане на имущество в полза на държавата по чл. 28 ЗОПДИППД, респ. предпоставка ли е за основателността на иска по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД наличието на претендираната сума в имуществото на длъжника към момента на подаване в съда мотивираното искане на К.?

Относно установяване членството в ТКЗС и произтичащите от това правни последици за процесния имот.

Относно разпределянето на доказателствената тежест в исковото производство по отмяна на решенията на общото събрание на етажната собственост в случаите, в които се твърди, че е проведено общо събрание и на него са взети определени решения, но не е представен протокол.

Относно начина на определяне на критерия „значителност или незначителност” с оглед интереса на кредитора поради това, че в противоречие с практиката на ВС, обективирана в ППВС № 3/29.03.1973г., въззивният съд не е преценил „незначителността” на неизпълнението с оглед „обективните дадености”, не е съобразил вида на договора за лизинг /финансов или оперативен/ и неговата цел и в този смисъл е тълкувал и приложил разпоредбата на 87, ал. 4 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС и ВС.

За да бъде присъдена неустойка, следва ли кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни. От значение за делото е и въпросът съответства ли на уговореното обезщетение предложеният архитектурен проект и оферта за обезщетение с по-малка РЗП или с по-голяма РЗП и заплащане на разликата ?

Дали с Разпореждане на Министерски съвет № 12/08.02.1977г., Протокол от 02.11.1977г. между М на финансите и Председателя на ЦКС, Инструкция за предаване и приемане на дейности между стопанските организации и приложенията – списъци към този протокол в полза на кооперативните организации е прехвърлено право на собственост или е предоставено право на оперативно управление, като правото на собственост е останало в патримониума на държавата ?

Относно начина за определяне на застрахователното обезщетение при имуществено застраховане на бъдеща реколта – тютюн тип „В.” и приложението на общите правила за подзастраховане при този вид имуществено застраховане.

Били ли са налице законоустановените предпоставки за деблокиране на процесните военновременните запаси, съхранявани в [заличено име на фирма]-г.Габрово, за да се породи за последния правото да иска освобождаване на помещенията и обезщетение за тяхното ползване без основание ?

Относно доказателствените средства за установяване прекратяването на договор за наем, сключен в писмена форма.

Относно правата на възложителя при констатирани недостатъци на изработеното и дължи ли възложителят заплащане на вложените материали, труд и възнаграждение при извършване на работата с недостатъци.

Относно цитираното противоречие с незадължителна практика на ВКС и липсата на актуална съдебна практика по прилагане нормата на чл.113 ал.3 Закона за здравето/ЗЗ/, както и по въпроса относно момента за определяне на окончателното намаление/изгубване/ на трудоспособност.

Относно субективно убеждение за собственост на една вещ наличието на застрахователен интерес при имуществените застраховки, положително разрешен от САС, е в противоречие с разрешението в цитирана практика на тричленни състави на ВКС.

Относно преценката на косвените доказателства в тяхната съвкупност и със съобразяване само на своевременно повдигнатите в отговора на исковата молба възражения. Отговорът на първата част на въпроса е точно формулиран в решение № 554 от 8.2.2012 г. по гр.д. № 1163/2010 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.

Преди да постанови своя акт въззивният съд не е оставил без движение исковата молба, за да уточни ищцата цената на иска, подсъден на административния съд, или да отстрани евентуалното противоречие между обстоятелствената част и избрания ответник, който е Прокуратурата на Република България а не административният орган по изпълнение на наказанията. Затова от решението на въззивния съд не може да се установи и в каква част първоинстанционното решение е обезсилено и производството е прекратено и в каква част е оставено в сила. Отделните искове не могат да се разграничат по основание и размер, тъй като самата ищца не е извършила такова разграничение. По този начин решението е останало неразбираемо, тъй като действителната воля на съда не може да се установи дори при тълкуване. В такъв случай решението е нищожно

Допустими ли са съдебните решения на първоинстанционния и въззивния съд, постановени без участието на необходим по делото другар, какъвто се явява неучаствалата съпруга ?

Относно произнасянето на въззивния съд по допустимостта на предявените искове за собственост при наличието на друго висящо производство с предмет иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, в рамките на което е следвало да се релевират обстоятелствата относно действителността на същия, е разрешен в противоречие на общото правило относно преценката за допустимостта на иска въз основа на изложените от ищеца обстоятелства за спорните отношения между страните.

Дали извършваното през определен период деяние представлява системно нарушение на трудовата дисциплина? Какво се включва в понятието „злоупотреба с доверието на предприятието” по смисъла на чл.190, т.4 от КТ?

Относно искането за изкупуване на продадената идеална част от съсобствения имот на трето лице и волята на страните обективирана в нотариален акт №14099/19.08.1998г. на I нотариус при СРС.

Относно правата на съпрузите при придобиване имот, по време на брака им,който в настоящия случай е прекратен със смъртта на единия от съпрузите,съдът е приел при наличие на предоставени извънсемейни средства,с които изцяло е заплатен имота,поради което е настъпила пълна трансформация и този имот не е със статут на съпружеска имуществена общност,въпреки че е закупен общо на името на двамата съпрузи,което е в противоречие с практиката на ВКС,съгласно решение №92/27.02.2003г. по гр.д. №609/2002г. по описа на ВКС,Iго,според което,когато двамата съпрузи общо купуват един имот,той е общо съпружеско имущество,независимо от средствата ,с които е закупен.

Относно възможността за възстановяване правото на собственост по отношение на отчужден незастроен терен, който след одържавяването му е застроен.

Относно трансформацията на правото на собственост по пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС /ДВ. бр. 96 от 5.11.1999г./

При иск по чл. 227, ал. 1, б.”в” ГПК подлежи ли на отмяна договора за дарение, ако надареното лице не разполага със средства за издръжка, по който съдебната практика е противоречива?

Действително, в тези решения е прието, че ЖСК „Български художник” е собственик на 8500/20595 ид.ч. от парцела, върху който е изградена сградата, в която се намира процесният апартамент, но в тях не е разглеждано и съдебните състави не са се произнасяли по изрично възражение за нищожност на договорите от 19.05.1994 г. за продажба и дарение на ид.ч. от парцела от С. на българските художници на ЖСК „Български художник” поради това, че тези договори били подписани от П. на УС на ЖСК „Български художник”, за който нямало доказателства да е бил упълномощен от УС на ЖСК да го представлява по тези сделки?

Може ли да се иска от съда и съответно да се обездвижва искова молба след обявяване на делото за решаване от въззивната съдебна инстанция, длъжен ли е съдът да определи правната квалификация на спора в съответствие с основанието на иска и следва ли в случай на несъответствие между заявеното в обстоятелствената част на исковата молба основание и петитума на исковата молба съдът да остави тази искова молба без движение и да даде възможност на ищеца да отстрани тази нередовност на исковата молба?

Относно допустимите писмени доказателства , с които може да се докаже правото на собственост върху г. , които лицата заявяват за възстановяване.

Дали изискването и представянето на писмено обяснение на прекия ръководител, а не на работодателя, е основание за незаконност на уволнението, както и за възможността работодателят да делегира правомощия в тази насока на друго лице ?

Дали поставеният върху договора от 11.11.1946 г. от съдия щемпел от 21.11.1947 г. за внесена държавна такса за прехвърлянето на имотите по този договор може да се приеме като достатъчно доказателство за вписването на договора в 6-месечния срок по Закона за уреждане на правата на купувачи на недвижими имоти с частни договори от 1947 г. или това вписване може да се докаже само чрез записка за вписване?

Останала ли е касаторката без работа по трудово правоотношение след незаконното уволнение, каква е доказателствената сила на представените от нея писмени доказателства /копие от трудова книжка и служебна бележка от А. по заетостта ? Относно разпределението на доказателствената тежест в процеса.

Относно начина на доказване наличието на влошаване на здравето на работник или служител, пострадал при трудова злополука, за която е вече обезщетен от работодателя.

Otnosno иск и за наличието на абсолютната процесуална предпоставка “правен интерес” от провеждането му след като общината не осъществява фактическата власт върху спорната вещ.

За размера на наследствения дял на съпруг, който наследява наред с възходящи или с братя или сестри на наследодателя.

Относно признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата притежава право на ползване докато е жива върху стаята с източно изложение от приземието, както и общото ползване със собственика на имота на кухнята, тоалетната и банята в приземието на двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. в УПИ-ХХIV, имот № 159 в кв.39 по кадастралния план на гр. П., кв. Преслав.

Относно правните въпроси от значение за изхода на делото,по които съдът се е произнесъл с въззивното решение,са свързани със съдържанието на придобивната давност,както и въпросите за наличието на индивидуализацията на имота с граници и размери и данните за наличие или отказ от наследство.

Относно задължението на съда да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и доказателствени средства и връзката между тях.

Дали има характер на „сграда” по смисъла на пар. 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ построената в процесния имот барака,във връзка с определяне съдържанието на това понятие за „сграда” по смисъла на действащите законови разпоредби?

Относно приложението на чл. 133, ал. 1, б.”д” във връзка с чл. 134 ГПК/отм./ е съществен.

Относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземания /застрахователно обезщетение/, произтичащи от договор за морска застраховка.

Относно правото на иск на изправния кредитор за присъждане на неустойка за забава, която се изчислява в размер на законната лихва за всеки просрочен ден за периода от датата на исковата молба до окончателното заплащане на главницата.

Щом е налице влязъл в сила съдебен акт по допускане на делбата, в който изрично е отчетено запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване – заедно и поотделно на праводателите на ответниците, и доколкото правото на ползване е абсолютно вещно право върху чужд имот и тежи, действа спрямо всички, и не се погасява с изгубване на собствеността върху вещта, трябва ли да обременява и самостоятелния дал на ищеца след прекратяване на съсобствеността?

Допустим ли е отрицателен установителен иск от бивш собственик или не срещу лице, което владее имота и в негова полза е издадена заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, след като правото на собственост е било признато за възстановяване с решение на ПК в съществуващи стари реални граници и не следва ли в този случай ищците да се защитят чрез предявяване на осъдителен иск?

Възможно ли е с разпореждането от НОИ-РУ”Социално осигуряване за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а, ал.1 от КСО да бъде установен фактът на оставане без работа на работника или служителя, когато в него изрично е посочено, че лицето е с регистрация в Агенцията по заетостта?

При иск за подобрения в чужд имот от извършени строително-монтажни работи в имота, задължение на ищеца е в обстоятелствената част на исковата молба не само да посочи, но и да индивидуализира строително-ремонтните работи по вид, количество и стойност.

Има ли клеветнически характер твърдение, което се основава на истински факти, и противоправно ли е изразяването му ? Как следва да се прилага принципът на справедливостта при обективно съединени искове, с които се претендира обезщетение за вреди от отделни публикации, които са поредни и през незначителни интервали от време, както и при положение, че различни издатели в един и същи ден публикуват статии, съдържащи неверни, обидни или клеветнически факти, противоправно ли е поведението на всеки от издателите или следва да се ангажира отговорността само на един от тях, съответно как се определя размерът на обезщетението при ангажиране на отговорността на всеки от издателите ?

Относно пределите на силата на присъдено нещо на решението по допускане на делбата в хипотеза, при която след влизане в сила на това решение допуснатият до делба имот е урегулиран и попада в границите на УПИ, който обхваща и имот, за който се твърди, че принадлежи само на един от съделителите в индивидуална собственост. Намира ли приложение правилото на чл. 283 ГПК/отм./, ако в решението по допускане на делбата е прието, че част от имота, предмет на делбата, принадлежи в индивидуална собственост на един от съделителите и тази част, макар без нанесени имотни граници в кадастралната карта, не следва да бъде включвана в предмета на делбата?

При преценка относно значимостта на неизпълнените трудови задължения, съдът, разглеждащ съдебния спор следва да отчете действително настъпилите неблагоприятни последици или възможните , но ненастъпили такива?

Относно определянето на частите за реално ползване от съсобствения имот съдът не е изхождал от правата на страните като обуславящи определяне начина на разпределение на ползването, а от възможността за предоставяне на реална площ от всеки един от етажите на сградата, независимо от неравенството в дяловете в съсобствеността и ощетяването на касаторите с оглед избрания начин на разпределение на ползването.

Промяната на правната квалификация във въззивната инстанция препятства ли организирането на защитата на страните и решение, постановено при такива обстоятелства, следва ли да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед дадената нова правна квалификация на иска, както и следва ли да бъде дадена възможност на страните при евентуално връщане на делото на долната инстанция да ангажират нови доказателства, за които не им е била дадена възможност или които не са били необходими за процеса с оглед неправилната правна квалификация и разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния съд?

Ако първоинстанционният съд е приел за несвоевременни възражения, въведени с отговора по исковата молба, който е постъпил преди първото съдебно заседание в производството за делба, следва ли въззивният съд, приемайки възраженията за своевременни да допусне поисканите с отговора на исковата молба доказателства, без подобно искане да е направено във въззивната жалба?

Има ли материална и процесуална легитимация и правен интерес кредитополучател, респективно неговите наследници, който е застраховал живота си срещу определени рискове, да иска осъждането на застрахователното дружество да изплати на ползващото се лице по застрахователния договор дължимата сума, при осъществяване на застрахователно събитие? Притежават ли наследниците на застрахованото по групова застраховка „Живот” лице правен интерес и активна процесуална легитимация да предявят иск против застрахователното дружество в защита на правата на банката в случаите, когато тя бездейства?

Доказва ли получаване на определена услуга в обем и цена, отразени във фактури, които са осчетоводени и отразени в търговските книги на получателя, при упражнено от него право на данъчен кредит по ЗДДС и представлява ли това признание, че е приета извършената работа, респ.услуги и че се дължи плащане за същата.

По въпроса за прогласяване за недействителен договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт на недвижим имот, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на 1/6 ид. част от гореописания имот.

Предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Р. Ц., относно режима на лични отношения на бащата Ц. Ц. с детето Р. Ц. и присъдената издръжка?

Кой е приложимият закон ЗУЕС или ЗС с оглед липсата на мотиви във въззивното решение?

Кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договор за продажба поради противоречие с добрите нрави ?

Задължително ли е изслушването на родителите при дела, в които се разрешават спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права и мерките, при които това става ? Режима на лични отношения, и неизпълнението на задължението по чл. 59, ал. 6, предл. 1 СК съставлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на постановения съдебен акт ?

Трудоустроено ли е лице, след като на същото има издадено ЕР на ТЕЛК, с което са определени 50% намалена трудоспособност, а и в самия акт – чл.14 медицинският орган е посочил противопоказания – упражняването на тежък физически труд и дали същото лице се ползва от защитата по чл.333,ал.1,т.2 КТ?

По какъв друг начин, освен чрез извършване на инвентаризации, работодателят следва да докаже липси на лице, изпълняващо материално-отчетническа длъжност в дружеството?

Относно определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта

Задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно?

Наличието на договор между страните изключва ли приложението на деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на деликт ?

Длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства, извършвайки съпоставка на доказателствения материал с фактите по спорното материално право и да се произнесе по всички искания, възражения и доводи на страните в рамките на предмета на делото и да изложи правните си доводи? Допустимо ли е купувачът по предварителен договор да го развали, ако преди сключването на окончателен договор се установи, че вещта е обременена с недостатъци? Има ли купувачът по предварителен договор същото право да развали договора, както купувачът по окончателен договор за продажба?

Дали на подобрителя в чужд имот се дължи стойността на ремонта на имота, или увеличената му от този ремонт цена?

Отмяната на нотариалния акт е последица от уважаване на иска за собственост, поради което и очевидният пропуск на съда да стори това не обуславя извод за липса на решение по отношение сградата. Недопустимо е и този пропуск да се отстранява в настоящето производство, както всъщност е процедирал съдът, без да е предявен насрещен иск за собственост /тъй като той вече е решен/.

Относно действителността на едно завещание в зависимост от неговото съдържание и употребените в него изрази и противоречивите разрешения в обжалваното решение и представената съдебна практика относно тълкуването на употребените в завещанието изрази като мотив за извършване на завещателното разпореждане или като израз на възмездност за бъдещи грижи, което влияе на валидността на завещанието, е обосновало извода за допускане на касационното обжалване.

Съдът не е обвързан от правната квалификация, дадена от ищеца с исковата молба, а въз основа на изложените факти в обстоятелствената й част и заявения петитум определя сам правната квалификация.

По какви цени- в България или в чужбина се определя размера на дължимото от застрахователя по застраховка „ГО” обезщетение при непозволено увреждане, причинено от застрахован при него деликвент, когато увредения по деликтното правоотношение е чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина?

Относно задължението на съда да обсъди представените доказателства и изложи съображения по поддържаните доводи, в случая тези на ищците за наличието на основания за изключителна собственост на имота, се явява релевантен за изхода на делото, тъй като липсват съображения в тази връзка, с оглед приетото от съда като основателно възражение на ответника.

Тъй като задължението по чл.217, ал.1 от КТ е периодично според задължителната практика на ВКС, не следва ли съдът да вземе предвид настъпилите в хода на делото факти на основание чл.235, ал.3 от КТ и да разгледа иска за целия исков период?

Относно допустимостта въззивният съд, след като е уважил жалбата срещу произнасянето по главния иск, да се произнесе за първи път по същество по отношение на евентуалния иск, по който не се е произнесла първата инстанция.

Относно надлежния ответник по иск за отмяна на дисциплинарно наказание наложено от Регионалния инспекторат при М. на образованието и науката на директор на училище.

Относно приложимостта на придобивната давност по отношение на имоти с оглед статута им към момента на коопериране в ТКЗС противоречи на съдебната практика, приемаща, че селищен характер могат да имат и имоти извън регулационния план. Дали във всички случаи собствеността върху земеделски имот извън регулацията подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ ?

В молбата за отмяна липсва конкретно посочване, кое е новото обстоятелство, обуславящо прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, както и кое е решението, постановено в исково производство между същите страни и на същото основание, което е в противоречие с решението на Великотърновския апелативен съд – чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е налице. В първоинстанционното и въззивното производство дружеството е било представлявано от адв. С. Б., редовно упълномощена от вписаните в търговския регистър управители Д. М. и А. И.. Било е призовавано, чрез адв. Б. от адреса на кантората ѝ. На този адрес е било изпратено и съобщението за въззивното решение с приложен препис към него. Връчено е на адв. Е..П., която го е приела със задължение да го предаде. Т.е. налице е редовно връчване по реда на чл. 46 ГПК. В случай, че адв. П. не е предала известието на адв. Б. (обстоятелство, което не се твърди), то за страната е съществувала възможността по чл. 64 ГПК от момента на узнаването, респ.депозиране на касационна жалба при позоваване на незапочнал да тече срок по чл. 283 ГПК, поради нередовно уведомяване. Доказателства за нередовност на уведомяването не са представени.

Относно предпоставките, при които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ може да се освободи от отговорност към увреденото лице с възражение за прекратяване на застрахователното правоотношение преди изтичане на срока на застрахователния договор поради неплащане на дължима вноска от разсрочената при сключване на договора застрахователна премия.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствеността преди предявяване на иска, е обусловил извода на съда за недопустимост на предявения иск.

Може ли предявяването на иск за собственост върху определена ид. ч. от имота да прекъсне и не прекъсва давностния срок на владение върху друга ид. ч. от този имот, притежавана от лица, които не са предявили иск за собственост?

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и може ли да се игнорира извънсъдебно признание на ищеца, съдържащо се в обяснение, дадено по предварително наказателно производство?

За определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Има ли задължение работодателят да промени организацията си на работа / в т.ч. с откриване и поддържане на нова допълнителна щатна бройка за длъжността/, за да запази трудовото правоотношение с трудоустроен работник и да може лицето да полага труд при облекчени условия, съгласно здравните предписания на ТЕЛК ?

Клаузата, предмет на спора, създава убеждение, че потребителят безусловно дължи уговореното месечно плащане по договора, независимо от лошото, неточно изпълнение на насрещната страна, респективно позволява на ответното дружество да получи плащане за услуга, която се отклонява от дължимата и най-вече – не е приета в този вид от потребителя, който своевременно е уведомил доставчика за това. Следователно, тя напълно се субсумира под нормата на чл. 143, т. 14 ЗЗП, защото задължава потребителя да изпълни задълженията си, дори и ако доставчикът не е изпълнил своите. Налице са и общите условия на чл. 143 ЗЗП. Клаузата е очевидно във вреда на потребителя. Тя го поставя в неравностойно положение, като му вменява задължения, които няма по закон; както и противоречи на изискването за добросъвестност: при данни за ненадлежно и неприето изпълнение на задълженията на доставчика, чрез принуда създава привилегия в полза на последния да търси и получи плащане на суми, които евентуално не му се дължат, а това е в нарушение на принципа на добросъвестност по чл. 63, ал. 1 ЗЗД.

съдът е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди всички доказателства и доводите на страните, както и че необсъждането на доказателства и доводи представлява процесуално нарушение, което когато е съществено, е основание за отмяна на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Следва ли правната квалификация на иска да бъде определена от съда въз основа на наведените от ищеца твърдения и какви са правомощията на въззивния съд при определяна на точната правилна квалификация на така предявения иск?

Липсата на разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд следва ли да се поправи от въззивната инстанция и представлява ли съществено процесуално нарушение в случая, когато не е отстранено от въззивната инстанция?

Принципът на равнопоставеност в отношенията между доставчика на топлинна енергия и потребителя не би могъл да се нарушава, като предотвратяването на възможност за злоупотреба с право и правната сигурност в оборота не могат да бъдат гарантирани чрез клаузи, даващи възможност на доставчика на топлинна енергия да получи недължимо плащане от потребителя.

Подлежи ли задатъкът на намаляване поради прекомерност?

Не са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и по точно не е установено, че ищцовото дружество е претърпяло вреда, която да е в причинна връзка с противоправното поведение на ответниците. По силата на представения по делото договор, сключен между [фирма] и [фирма] възложителят предоставя на изпълнителя гръцки памук за преработването му в прежда, от която възложителят изработва памучни изделия. Правото на собственост върху преработвания памук не преминава от възложителя към изпълнителя, поради което вещта не се фактурира.Същият се доставя за преработка срещу възнаграждение и отново се връща на възложителя. От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че по документи липсват различия между полученото количество памук и предадено количество прежда, при отчитане на съответния рандеман. Влязлата в сила присъда, установява факта, че ответниците са отнели от владението на [фирма] посоченото количество памук, но не установява наличие на претърпяна от ищеца имуществена вреда. Такава не е установена в настоящия процес, поради което предявеният иск по чл. 422 ГПК е неоснователен.

Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото?

От кой момент настъпва изискуемост на вземания на доверителя за обезщетение за вреди срещу довереника по неизпълнен договор за поръчка – от датата на сключване на увреждащата сделка, от датата на вписване на увреждащата сделка, от момента на отчитане на увреждащата сделка?

Допустимостта на съдебния акт е обусловена от надлежното упражняване на правото на иск – от и срещу надлежни страни, при наличие на положителните процесуални предпоставки и отсъствие на процесуални пречки. Съдебното решение би било процесуално недопустимо и когато е постановено по непредявен иск -когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти.

Съдебното решение е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск, когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти. Не е недопустимо съдебното решение, когато съдът е основал решението си на заявените от страните факти, но им е дал погрешна правна квалификация, като ги е подвел под хипотезата на правна норма, която в случая не е приложима.

Нищожен ли е поради липса на съгласие договор за наем на недвижими имоти при общо определена за всички имоти наемна цена, при липса на уговорена наемна цена за всеки отделен имот? Може ли да е налице частична недействителност на клаузи, които не засягат същественото съдържание на един договор, когато липсват императивни правни норми, които да ги заместят?

Съгласно чл. 289 ТЗ упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако то се извършва само с намерение да се увреди другата страна. Такова поведение изрично е квалифицирано от законодателя като злоупотреба с право и противното не може да бъде изведено от защитната теза в настоящата касационна жалба за „спецификата на електронните съобщителни услуги”, предоставяни от търговеца настоящ касатор, съчетано с практиката му да издава на свой клиент само една фактура за дължимите от него плащания, независимо от броя на индивидуално сключените с последния договори за потребление на такива услуги. Съгласно чл. 143, т. 19 ЗЗП неравноправна е клауза, съдържаща уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност, т.е. такава, в резултат от прилагането на която е възможно да бъде прекратен /по-точно – едностранно развален/ негов индивидуален двустранен договор с [фирма] и без той да е бил неизправна страна по същия.

Внасянето на непарична вноска в търговско дружество, респективно акционерно дружество представлява разпоредителен акт на съдружника/акционера, с който същият прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Касае се за специфичен производен способ за придобиване на права, различен от сделките по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. Съгласно разпоредбите на чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма се извършва с дружествения договор или устава. При вписване на дружеството с непарична вноска е налице учредителен апорт, а при вписано увеличение на капитала чрез непарична вноска е последващ апорт. Вписването на дружеството с непарични вноски, както и вписване на увеличението на капитала на дружеството, чрез непарични вноски – последващ апорт създава презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съгласно чл. 496 ГПК /отм./ при разглеждане на искането за вписване регистърния съд е длъжен да прецени спазени ли са изискванията, при наличието на които е допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК /отм./, сега чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1 ЗТР, чл. 29 ЗТР и чл. 14 ЗТР въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ сега чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 537, ал. 2 ГПК, съответно чл. 29, ал. 1 ЗТР, чл. 30, ал. 1 ЗТР. Страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство разполага с този иск и правна последица от уважаването му е заличаване на вписаното обстоятелство. Предявяването на самостоятелен иск е необходимо, тъй като искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл. 80, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 29, ал. 2 ЗТР и за заличаване на вписаното обстоятелство съгласно чл. 498 ГПК /отм./ и чл. 30, ал. 1 ЗТР е необходимо влязло в сила решение, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство.

За основанието, на което трябва да отговаря ответникът за имуществени вреди, произтичащи от повреждане или унищожаване на веществени доказателства, иззети във връзка с повдигнато и поддържано обвинение, приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Съществуват ли между страните облигационни отношения ?

Налице ли е реално съкращаване на щата при условие, че към съществуващите трудови функции бъдат прибавени нови такива; налице ли е съкращаване на щата при фактическо премахване на трудовата функция като длъжност или щатна бройка; задължителен ли е подборът при съкращаване на длъжност в териториално обособено структурно звено, когато в звеното съкратената длъжност е единствена?

Представлява ли брата на пострадалия лице, от кръга на тези, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди поради смърт от деликт?

Когато в платежния документ не е посочено в изпълнение на какво задължение е реализирано плащането, необходимо ли е да се установи лицето и основанието, на което е платена сумата? Чия е доказателствената тежест за установяване на основанието за плащане?

За преценката дали в производството по допускане на делбата са взели участие всички лица, притежаващи права в съсобствеността при въведен от касатора довод, че в производството за съдебна делба на воден обект следва да участва като необходим другар и собственикът на съоръжението, съобразно текста на чл. 27 ЗН.

Ако само единият съпруг е поискал произнасяне по въпроса за вината, трябва ли единствено на това основание бракът да бъде прекратен задължително по вина на съпруга, който не е поискал произнасяне по този въпрос ?

Как се определя количеството на доставена и изразходвана вода?

Относно определянето и присъждането на суми за уравнение на дяловете при съдебна делба.

При липса на уговорка в индивидуалния трудов договор за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, такова дължи ли се на работника ? Следва ли при произнасянето си по въпросите, свързани с дължимостта на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, съдът да се съобразява с приетите при работодателя Вътрешни правила за формиране на работната заплата, изработени въз основа на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ? За уважаването на иска по чл. 12 от Наредбата следва ли ищецът да докаже, че е изпълнявал при друг работодател длъжност или професия със сходен характер на работата, съобразно приетите от работодателя условия ?

Ищците не са предявили иск за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба с твърдение, че подписа на съделителката в посочения договор не е с нотариална заверка, според изискванията на чл. 35, ал. 1 ЗС. Това обстоятелство не е включено в предмета на делото. С въззивното решение съдът се е произнесъл по това основание/фактическо твърдение/, което не е въведено с исковата молба. Въззивният съд е обвързан от посочения от ищците предмет на исковите претенции – правопораждащи факти, петитум и страни и не може да разглежда незаявени основания, тъй като служебно не може да променя предмета на иска.

Установяването на непълноти и грешки в помощния план е предмет на установителния иск по пар. 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, уважаването на който е основание за изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Този иск е специален по отношение на иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, който се основава на твърдения за придобито право на собственост към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри . За разлика от него, искът по пар. 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР ЗСПЗЗ се свързва с възможността за бъдещо придобиване на това право с издаване на заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ и поради това петитумът на този иск следва да бъде ориентиран към установяване на признато право на придобиване по пар. 4а или пар. 4б ПЗР ЗСПЗЗ, съответно на признато право на възстановяване при условията на пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ - пар. 4л ПЗР ЗСПЗЗ, към момента на приемане на помощния план с оглед установяване непълнота или грешка в него, която е от значение за предвижданията на плана на новообразуваните имоти и за приключване на административната процедура по възстановяване, съответно придобиване на правото на собственост.

Съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина когато на работника са възложени трудови функции по опазване здравето и живота на деца, които са умствено изостанали и имат специфични потребности за наблюдение, грижи, възпитание и надзор ? С оглед характера на дейността и статута на работодателя-помощно училище за деца с интелектуална недостатъчност и особени потребности се изискват безупречна репутация и обществено доверие и последиците от допуснатото нарушение са повлияли или могат да повлияят върху дейността, колектива, репутацията и доверието на това училище ? Съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина когато са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за детето/децата/ от помощното училище, решен в противоречие с практиката на ВКС ?

За елементите на фактическия състав, предвиден в чл. 409, ал. 1 ГПК, които следва да се установят в производството по подадена молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист, за да се приеме молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист за основателна.

Относно правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача. Относно правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача.

Относно критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. По какъв начин следва да се преценява връзката между престъплението, повод за образуване на производство по ЗОПДИППД /отм./ и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на цитирания закон? Следва ли да се отчита периода на извършване на престъплението, респ. неговия вид, и момента на придобиване на имуществото? Липсата на установен законен източник на доходи, изключва ли необходимостта от установяване на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито дадено имущество?

Подаването в срок на въззивната жалба, с присъщите на това процесуално действие суспенсивен и деволутивен ефект, има пряко значение за допустимостта на постановеното по нея въззивно решение. С оглед изложеното атакуваното въззивно решение на САС се явява процесуално недопустимо – постановено при липса на валидно сезиране и при наличието на влязло в сила първоинстанционно решение. На това основание същото подлежи на обезсилване.

Дали за законосъобразността на уволнителната заповед е необходимо в нея да се посочат точният час на извършване на нарушението на трудовата дисциплина и всичките му обективни и субективни признаци?

Дали при щети от липси е необходимо съдът да прави констатации за виновно поведение на отчетника, за да бъде ангажирана неговата отговорност?
При какви условия се счита за опровергана презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет?

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск(О.) тогава, когато ищецът не твърди притежаването на субективно право върху един недвижим имот, но твърди, че упражнява фактическа власт върху същия и наред с това обосновава правния си интерес с възможността да придобие собствеността върху имота, ако отрече със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ответника?

Достатъчно ли е в заповедта за прекратяване на трудовия договор да са изброени само липсващите качества на работника/служителя или същата следва да съдържа конкретните факти и обстоятелства, обуславящи извода на работодателя за липса на определени качества, професионални знания и умения, които служителят не притежава, за да може да изпълнява ефективно работата си?

За правнорелевантния момент, към който се счита, че трудовото правоотношение с работника е прекратено, в хипотезата на отправено от работодателя предизвестие, респ. необходимо ли е, след изтичане срока на предизвестието, да се издаде и нарочна заповед за уволнение.

Липсва ли петитум по всеки един от обективно и субективно съединените искове при наличието на два обективно съединени иска за два реституирани имота, предявени при условията на субективно съединяване срещу две групи ответници, ако ищеца не е уточнил исковете си конкретно към всеки от ответниците и не е посочил кой от двата претендирани имота с каква част засяга всеки от имотите на ответниците?

Дали цесионерът /приобретателят на вземането/ може да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на цедента?

Включена ли е в компетентността на кмета на кметство възможността чрез промяна в длъжностната характеристика да променя изискванията относно необходимото образование за заемане на длъжност от служителите в общинската администрация, които подпомагат неговата дейност?

Може ли при получаване на обезщетенията по чл. 252, ал. 1 ЗМВР /2006 г., отм./ във връзка с чл. 253 ЗМВР /2006 г., отм./ на служители от закритото Министерство на извънредните ситуации за периода преди назначаването им в МВР трудовият стаж да се приравнява на служебен и има ли обратно действие пар. 57 ПЗР ЗМВР /2006 г./?

Относно определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта.

При предявен иск за заплащане на обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договорни задължения за изграждане на обект необходимо ли е в исковата молба съответните строително монтажни работи да бъдат посочени поотделно като вид и стойност и може ли исковата молба, съответно молбата, с която се конкретизират тези искови претенции да препраща към приложени към нея писмени доказателства, съответно към заключение на вещо лице, които съдържат описание на конкретните строителни работи и тяхната стойност ? Искът по чл. 79 ,ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неизпълнение на задължение за построяване на сграда един иск ли е или са налице множество обективно съединени искове за всяка отделна строителна работа?

Противопоставими ли са на купувача на публичната продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на арендатор върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от договор за аренда, сключен и вписан след налагане на възбрана върху тези имоти?

Относно съществуването на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за лице, на което е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но още не е издадена заповед по пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Какви са основанията за искане на отказ или спиране на изпълнението на съдебни решения въз основа на Регламент/ЕО/ № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задълженията за издръжка?

Налице ли е действително сключен църковен брак, ако не е бил обявен съгласно изискванията на чл. 152 ЗЛ (обн. ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г., в редакцията му към 1941 г.) и може ли по-късно такъв брак да произвежда действие и на граждански брак, ако църковният брак не е надлежно обявен и регистриран съгласно разпоредбите на действащия към датата на сключването му Закон за лицата? Дали дадено завещание следва да се приеме за универсално или за частно, ако то включва недвижимо имущество, което към момента на смъртта на завещателя е било извън териториалния периметър на завещаните недвижими имоти?

Относно кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от загубата на пострадало дете и попада ли в кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди, последица от смъртта на дете, лице, с което детето е живяло в едно домакинство и са изградени връзки между него и детето като баща и дете и отношения сходни с отношенията между роднини, в случая попада ли в кръга на оправомощените лица ищецът С. З. И., който е живял в едно домакинство с починалото дето и не е посочен като баща в удостоверението за раждане на детето.

Относно задължението на работодателя за подбор, когато съкращението се отнася до единствената щатна длъжност.

Относно приложението на чл.190 ЗУТ.

Относно преценката на въведената със ЗОСОИ и ЗДС пречка за възстановяване на собствеността върху имот, публична държавна собственост към настъпилата по силата закона – ЗВСВОНИ и по влязлото в сила решение на административния съд за отмяна на отчуждаването реституция относно ½ ид. ч. от имота с оглед разясненията по т. 3 на ТР № 6 по т. д. № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС и по въпроса за допустимостта на косвения съдебен контрол в контекста на разясненията по т. д. № 5/2011 год. на ОСГК на ВКС.

Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР, ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на ЗМСМА, дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР, ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? Законът за електростопанството от 1975 год. /отм./, заварен към влизане в сила на ЗМСМА, дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Задължително ли е липсата на кворум за провеждане на Общото събрание на етажните собственици (ОСЕС) да се установява единствено по реда на оспорване протокола, съставен за провеждането на ОСЕС?

Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР, З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Дали при разпределяне ползването на съсобствено дворно място, в което съсобствениците притежават в индивидуална собственост отделни сгради, обект на разпределяне и е дворното място под построените сгради, независимо дали за тях е отстъпено право на строеж?

Дали представлява злоупотреба с права поведението на ответниците, които са подали сигнал до полицията и са свидетелствали в наказателното производство за извършено от ищеца престъпление по чл. 225 б от Наказателния кодекс, състоящо се в искане на имотна облага за извършена работа, която облага не му се следва ?

Чия е тежестта на доказване на дисциплинарното нарушение ?

Относно прехвърлителното действие на разпореждането с идеалните части от дворното място и по отношение на построените без учредено право на строеж от останалите съсобственици сгради в груб строеж, независимо от изричното му изключване като предмет на сделката, е разрешен от въззивния съд в противоречие с представеното решение на ВКС.

Като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост.

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР особена предпоставка за допустимост на установителния иск по този закон е наличието на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. В чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР е предвидено, че когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 12 КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

Има ли качество работодател Кмета на общината по отношение на служителите в домовете за деца или това качество има съответната община?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото и за изложи мотиви относно релевантните за спора факти и възражения, свързани с предмета на делото.
Налице ли е обогатяване на ответниците за сметка на ищцовото дружество като се има предвид разрешението, дадено с т.5 от ППВС № 1/79 г, че между обогатяването на едно лице и обедняването на друго не е задължително да има пряка причинна връзка, а тези обстоятелства могат да произтичат от обща група факти?

Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения, защо не ги възприема?

Следва ли при допуснато и прието от първоинстанционния съд писмено доказателство, което при въззивното разглеждане на делото не се съдържа в кориците му /било е изгубено или унищожено/, въззивният съд служебно да попълни делото с него, като укаже на страните повторното му представяне или изпрати препис от акта за изгубването му /унищожаването му на органа, от където то е било изпратено с цел повторно изпращане?

Когато в договора за издръжка и гледане липсва детайлно уточнение на тази престация, какъв е обемът на задълженията за издръжка и за гледане?

Притежаван имот от единия съпруг преди брака, който е отчужден по реда на чл.95 З./отм./ обща вещ ли е на двамата съпрузи, ако заповедта за определяне на конкретния имот като обезщетение е издадена преди сключване на брака ?

За осъществяване на реституционния способ на чл. 2 ЗВСВОНИ ЗТСУ и др. закони има ли значение обстоятелството, че имотът е публична държавна собственост? За осъществяване на реституционния способ на чл. 2 ЗВСВОНИ и др. закони има ли значение обстоятелството, че фактическото строителство засяга само част от имота, отчужден като незастроен до 21.04.1990 год. по ЗТСУ?

Съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата, или не е подсъден на съответния съд, когато е разгледал непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.

Може ли да се иска възстановяване на запазена част от наследството срещу ползващото се от универсално завещание лице, което няма качеството на наследник по закон, ако наследството не е прието по опис?

Може ли въззивният съд да се произнася по възражение на ответника, повдигнато за първи път пред въззивната инстанция?

Допустимо ли е във въззивното производство да се допускат и приемат доказателства, които страната е била длъжна да представи пред първоинстанционния съд и е имала изрични указания за това, дадени с разпореждане на съда по чл. 315 ГПК?

На основание чл. 151 ЗИН /отм./ ако след изпълнението ѝ конфискацията бъде отменена, иззетите имущества се връщат на осъдения или на неговите наследници, а когато връщането е невъзможно, се заплаща тяхната равностойност, което обаче намира приложение само по отношение на имуществата, които се намират в гражданския оборот.

От кой момент купувачът изпада в забава и дължи лихва?

Относно предметните предели на косвения съдебен контрол за законосъобразност върху решенията на административния орган по възстановяване на собствеността / ОСЗ/ при предявен иск за собственост, основан на земеделска реституция.

Какъв е характера на процесните реални части от имот/и/, предоставени като обезщетение срещу отчужден/и/ имот/и/ по ЗТСУ в терен за задоволяване на здравни и курортни нужди в местностите „Мута ачма”(„О. ачма”) и „Кум тарла” сега местност „Т.”-В.?

До кой момент страната може да представя релевантни доказателства за оставането си без работа?

Относно обжалваното въззивно решение противоречи на влязлото в сила решение № 489 от 21.12.2011 год. по гр.дело № 1247/2011 год. на Великотърновския окръжен съд.

Следва ли наследникът със запазена част да е приел наследството по опис, когато завещаният в полза на трето лице имот е единствено имущество на завещателя?

Какво се състои порочността на обжалваното решение, респ. възможността за отстраняването й с допълнителна жалба ?

Дали е необходимо работодателят да извършва доказване и на неоспорените от другата страна обстоятелства относно подбора, когато документите, удостоверяващи този подбор, са оспорени само по отношение на датата на съставяне и на подписалите ги лица ?

Относно критериите, въз основа на които при постановен развод на съпрузите съдът преценява на кого от двамата родители следва да предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца.

Има ли правен интерес ответникът по ревандикационен иск, да оспорва конститутивния административен акт на О., от който черпи право на собственост ищецът, в случай, че ответникът не твърди да има качеството на правоимащ по отношение на възстановения имот към момента на обобществяването?

Относно вида на установеното от ищците владение върху имот - частна общинска собственост и до възможността да настъпят правните последици на кратката придобивна давност по отношение на имот/частна общинска собственост/.

Срочен ли е трудов договор, сключен по Национална програма „Старт на кариерата“ и как следва да бъде прекратен такъв договор, с изтичане на срока за изпитване от 6 месеца или с изтичането на уговорения срок от 9 месеца и какъв по вид е трудовия договор сключван с кандидатстващите по Национална програма „Старт на кариерата“ с оглед неговото времетраене?

Кому принадлежи правото да извърши съкращение на щата при кредитните институции съобразно Закона за кредитните институции и устава на съответното акционерно дружество?

За допустимостта на решението, обусловено от исковата молба – обстоятелствена част и петитум тъй като е посочено, че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в заснемане на възстановения имот по ЗСПЗЗ в няколко други имота, включително и в имотите записани на Община-А.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК / отм./ за възлагане на недвижим имот при наличието на съсобственост , възникнала на смесени основания и какви ?

Кога подпокривното пространство или таванът на сграда, притежавана в режим на етажна собственост, представлява обща част и може ли таванския етаж в сграда, в която има учредена етажна собственост на бъде притежание на трето лице, които са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС обективирана в Тълкувателно решение № 34 от 15.8.1983 г по гр.дело № 11/83 на ОСГК и Тълкувателно решение № 96 от 16.11.1971 г на ВС на РБ и в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана в следните влезли в сила решения на ВС на РБ?

Ответник по иск с правно основание чл. 75 ЗС може да бъде както лице, което фактически извършва действие, с което пречи на владелеца или го отстранява от осъществяване на фактическа власт върху имота (като например съдебен изпълнител, който осъществява въвод във владение, макар въводът във владение да е акт на държавна власт), така и всяко лице, което поддържа това неправомерно отнемане на владението от владелеца. Владелецът може да се защити ефективно срещу осъществен от съдебен изпълнител въвод във владение с владелчески иск, само ако е придобил владението на имота-предмет на въвода преди предявяване на иска, по който е постановено решението, което се изпълнява.

В кои случаи обща част на сградата е такава по естеството си и в кои случаи е по предназначение, възможно ли е да се трансформира обща част от естеството си в такава по предназначение; допустимо ли е стълбището да бъде присъединено към отделен самостоятелен обект и да стане негова част; допустимо ли е ново преразпределение на общите части на етажната собственост без да е извършено надстрояване или пристрояване; допустимо ли е въззивният съд да извърши изменение на иска като промени квалификацията; допустимо ли е общите части на сградата да бъдат такива само на лицата, които ги обслужват; кога следва да се направи правопогасителното възражение за изтекла погасителна или придобивна давност?

В кои случаи следва да се приеме, че е финализирана реституцията на земеделската земя и кога е налице правен интерес за провеждането на предявеният осъдителен иск?

Относно приложението на чл. 181 , ал. 2 ГПК .

Относно липсата на идентичност на процесния имот с този, предмет на нотариален акт, съобразно кадастралния идентификатор и неговата уникалност и допустимо ли е произнасянето по иск, когато имотът не е индивидуализиран съобразно действащия регулационен план.

Дали може да се приеме, че съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее за себе си реална част от съсобствения имот, ако тя не е обособена от останалата част от имота с трайна граница?

Може ли да се приеме, че вписването в книгите за вписвания в Службата по вписванията на нищожна делба на наследствен недвижим имот, извършена с участието на част от сънаследниците, което вписване е действие насочено към всички правни субекти/неограничен кръг лица/, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници и може ли такова действие/вписването/ валидно да замести манифестирането конкретно пред сънаследниците на евентуална промяна в намерението?

Относно недопустимостта на делбата на съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни лица, не изключва допускането на делба на дворното място между наследниците на един от съсобствениците в обема на притежаваните от него права.

Относно недопустимостта на делбата на съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни лица, не изключва допускането на делба на дворното място между наследниците на един от съсобствениците в обема на притежаваните от него права.

Подлежи ли на възстановяване собствеността върху имот по реда на ЗСПЗЗ, който е публична държавна собственост?

Относно необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво, след като е възприет за основателен довода на касатора, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед на уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.

Съставлява ли основание за преразпределение на ползването прехвърлянето на идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица, при липса на други промени в обстоятелствата, при които е постановено първоначалното разпределение?

Съставлява ли основание за преразпределение на ползването прехвърлянето на идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица, при липса на други промени в обстоятелствата, при които е постановено първоначалното разпределение?

Относно възможността уговорено задължение по договора за правна помощ да бъде заменено с друго, когато няма съгласие между страните. По този въпрос, разгледан съобразно общите правила на ЗЗД /чл. 65, ал. 2/ и в контекста на Закона за адвокатурата /чл. 36, ал. 4/ и Етичния кодекс на адвоката /чл. 14 и чл. 15/, липсва съдебна практика и доводите на касаторките са намерени за основателни.

Окръжният съд не е взел предвид, че производството по чл. 32, ал. 2 ЗС/както е квалифицирал спора/ не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските отношения между съсобственици по повод ползването и управлението на общата вещ, което производство приключва с решение на съда, заместващо липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ и че не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила.

Евентуално допуснатите вътрешнопроцесуални пороци в производството пред комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/ продължаване на производството, след като са налице предпоставки за неговото прекратяване, служебно събиране на доказателства, внасяне на мотивирано искане за отнемане на имущество по чл. 28 от Закона за престъпление, различно от посоченото в решението на комисията по чл. 13, ал. 1 от Закона и други/ водят ли до неотстранима нередовност на мотивираното искане за отнемане на имуществото по чл. 28 ЗОПДИППД/ДВ, бр.19 от 2005 г., отм./, която налага прекратяване на съдебното производство?

Чия собственост е сградата, построена през време на брака въз основа на учредено право на строеж на името на единия съпруг и как се формира обемът на правата в имот – съпружеска общност, на преживелия съпруг, когато наследява заедно с деца на починалия при действието на СК от 1985 г. ?

Дали може да се презюмира наличието на сключен договор за заем, без изрично в договора това основание да е договорено. В частта, с която въззивният съд е присъдил законна лихва върху главницата решението е допуснато до касационно обжалване с оглед вероятността да е недопустимо?

Дали може да се презюмира наличието на сключен договор за заем, без изрично в договора това основание да е договорено. В частта, с която въззивният съд е присъдил законна лихва върху главницата решението е допуснато до касационно обжалване с оглед вероятността да е недопустимо?

Дали работодателят има право едностранно да въвежда различни изисквания за образование и квалификация след възникване на трудовото правоотношение, без да доказва необходимост от това? Може ли да бъде осъществен съдебен контрол върху това правомощие на работодателя? С какъв акт работодателят може да въведе ново изискване за заемане на определена длъжност, в случай че същите не са определени в нормативен акт ?

Относно срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Относно обсега на извършвания от работодателя подбор при идентична по наименование длъжност, но при вътрешно функционално разпределение на изпълняващите я служители с оглед спецификата на трудовите им функции.

Относно съвместното ползване на семейното жилище след развода чрез разпределение на ползването, който въззивният съд е решил в противоречие с ППлВС № 12/28.11.1971 г.

Относно съвместното ползване на семейното жилище след развода чрез разпределение на ползването, който въззивният съд е решил в противоречие с ППлВС № 12/28.11.1971 г.

Допустима ли е съдебна делба на съсобствен УПИ, в който има построена сграда, която принадлежи на единия от съсобствениците на земята, ако след предявяване на иска за делба самостоятелни обекти в сградата са прехвърлени от собственика на трети лица и намират ли приложение в този случай постановките на т. 1, б. ”е” от ППВС № 2/1982 г.?

Относно формата на защита на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, включваща предявяване на възражения, изключващи правото на ответника, са обусловили изхода на спора с оглед непроизнасянето по поддържаните от него доводи в подкрепа на иска за отричане претендираното от ответниците право на собственост върху спорния имот.

Относно формата на защита на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, включваща предявяване на възражения, изключващи правото на ответника, са обусловили изхода на спора с оглед непроизнасянето по поддържаните от него доводи в подкрепа на иска за отричане претендираното от ответниците право на собственост върху спорния имот.

При определяне размера на издръжката съдът следва да се съобрази с нуждите на детето.

Ползването на останалото от наследодателя обзавеждане и изнасянето му вън от наследственото жилище, представлява ли действие на обикновено управление или е разпоредително действие, обективиращо приемането на наследството?
Необходимо ли е наследникът, който мълчаливо е приел наследството, да заяви нищожността на последващият отказ като предяви иск за делба или друг иск основан на наследяването?
Представлява ли изнасянето на част от вещите на наследодателя конклудентно действие по приемането на наследството? Следва ли приемането на наследството да бъде ясно и точно установено?
За характера на корпуса и анимуса от сънаследник, който желае да придобие по давност частите на другите сънаследници от съсобствения имот.

Установителният иск се характеризира спрямо другите искове с най-широк кръг от надлежни страни. С правото да предявят такъв иск се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на този иск. Предпоставка за допустимост обаче е съществуването на правен интерес у третото лице от установяване наличието или липсата на правоотношение между трети лица. Такъв интерес имат трети лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на правоотношението. Интерес от установителен иск липсва, когато правото на третото, чуждо на правоотношението лице може да се осъществи по друг процесуален ред-чрез осъдителен или конститутивен иск, без предявяване на установителния иск.

Нищожно ли е решението на поземлената комисия /сега Общинска служба „Земеделие“/ за възстановяване на земеделска земя по ЗСПЗЗ, ако не е подписано от секретар и следва ли, за да осъществи косвен съдебен контрол върху него с оглед постановяването му от компетентен орган и в предвидената форма, съдът да изиска оригинала на решението и да изследва състава на комисията и положените под решението подписи?

Дали предявяването на установителен иск е обусловено от предварително проведена административна процедура за отстраняване на непълноти или грешки в кадастралната карта?

Спорът между страните е за собствеността на тези поземлени имоти към настоящия момент, към който ищците, за да установят твърдението си, че са собственици в конкуренцията с правата, противопоставящи им се от ответниците, следва да се легитимират с решение на административния орган, натоварен по закон с възстановяване на собствеността върху земеделските земи – поземлената комисия, сега О.. ЗСПЗЗ регламентира изрична процедура по възстановяване на собствеността при наличие на определени предпоставки и предвижда различни способи за възстановяване на собствеността, но във всички случаи компетентността за признаване правото на възстановяване е на този административен орган, който решава въпроса за реституцията на земеделската земя на бившия собственик или на наследниците му.

Относно допустимите писмени доказателства, с които чужд гражданин може да доказва пред българския съд качеството си на наследник.

ВКС не е допусната касационна проверка, което е основание по чл. 287, ал. 4 ГПК да не се разглежда насрещната касационна жалба.

Следва ли петитумът на иска да съвпада с определеното от съда цялостно обезщетение и когато той не съвпада, независимо че съвпада с диспозитива на решението, недопустимо ли е това решение?

При наличие на доводи, че ищците черпят права от представен от тях официален документ може ли съдът да основе фактическите си констатации и правни изводи на друг документ?

Липсата на актуална индивидуализация на недвижимия имот, предмет на предявен установителен или осъдителен иск за собственост представлява нередовност на исковата молба и предпоставка за допустимостта на иска

Процесуалните нарушения на първоинстанционния съд във връзка с доклада му до какъв порок на решението водят – недопустимост или неправилност?

За субективните предели на силата на пресъдено нещо по решението, постановено по отношение на праводателя на ответника в процес между него и ищеца и материално правният въпрос за необходимостта от установяване на правото на собственост на ТКЗС върху имотите, които е продавало на трети лица.

За процесуална недопустимост на решението, с което съдът се е произнесъл по просрочена въззивна жалба, която е подадена от страна на ответника, във връзка с което своевременно е било заявено възражение от страна на ищцата с писмен отговор на жалбата.

Относно статута на придадените към отделните жилища складови помещения и възможността такива помещения да бъдат самостоятелен обект на собственост и да се придобиват чрез правна сделка или по давност.

Относно хипотеза на изградена жилищна сграда със сутеренен етаж към 1949 година за приложимите строителни правила и норми при извършване на преценката дали част от жилищната сграда представлява самостоятелен обект – следва ли да се вземат предвид строителните правила и норми към момента на построяване на сградата или към момента на извършване на разпоредителната сделка.

Съставлява ли удостоверителният документ, съставен от назначения от държавата по реда на чл. 12, ал. 2 ЗДЗИ временен управител на прекратеното по реда на ЗДЗИ /1946 г./ акционерно дружество частен документ по смисъла на действащия към момента на съставянето му чл. 250 ЗСГ /отм./ вр. с чл. 142, пр. 1 ГПК /отм./, или съставлява официален писмен документ ?

Относно разрешения в противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос за характера и допустимостта на възражение за прихващане, което неправилно съдът не е разгледал.

Кой е носителят на субективното право на дивидент, придобито от съдружника преди отчуждаване на притежаваните от него дялове от капитала на търговско дружество, правно и организационно обособено като О? От кой момент дружеството изпада в забава по отношение на задължението си за изплащане на дивидент?

Относно приложението на института на придобивната давност по отношение на сънаследствен имот, който според тях е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

Ако имотът, предмет на спора, не е индивидуализиран в достатъчна степен в диспозитива на решението, може ли съдът, на базата на решаващите мотиви, да изведе неговата индивидуализация?

Относно допустимостта на първоинстанционното решение с оглед предмета на въззивното обжалване и пределите на служебната проверка на въззивната инстанция. Как следва да се извърши делба на две наследства на общи наследодатели,между които няма пълна идентичност на сънаследниците,като част от имотите принадлежат и към двете наследства,а един от имотите принадлежи само към едното наследство?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди събраните пред него и пред първата инстанция доказателства.

Дали са налице законови пречки за придобиване на процесния имот по давност при наличие на мораториум?

Относно допустимостта на отрицателно установителния иск за собственост при влязъл в сила план на новообразуваните имоти,когато правото на собственост на ползвателя не е било оспорено по реда на пар. 4и ПЗР ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по пар. 35 ЗИД ПЗР ЗСПЗЗ,касаещо и въпроса за валидно учредено право на ползване.

За наличието на правен интерес от провеждането на положителен установителен иск за собственост при условие че и двете страни не осъществяват фактическа власт върху имота.

Налице ли е съществено отклонение от учреденото право на строеж след като е било учредено право на строеж за апартамент на един етаж с определена площ , а е изграден такъв на две нива и тяхната площ значителна надвишава площта по архитектурен проект ? Кое е водещото волята на страните при сключването на договора за строеж или заповедта с която е одобрен КЗСП при спазването на параметрите при одобряване на архитектурния проект и заповедта , с която е извършено отчуждаване на общи части на сградата, в т.ч. и на идеални части от дворното място?При надлежно учредено и реализирано право на строеж, е ли могло същото да бъде загубено от притежателя си ? Налице ли е съществено отклонение от учреденото право на строеж , което е било договорено за апартамент на един етаж с определена площ, а е реализирано за апартамент на две нива със значително надвишаване на площта по първоначалният архитектурен проект ?

Може ли съдът да се произнася по въпроси, свързани с правилността на решението, когато те не са посочени във въззивната жалба ? Може ли да се обоснове липса на изискуемост на задължение поради съмнение за годност на проекта при положение, че изпълнителят не е направил предупреждение за това обстоятелство в срока и по реда на чл. 260 ЗЗД?

Относно придобиването на право на собственост върху имот по реда на чл.2, ал.3 от ЗОС/отм./ .Относно процесуалния въпрос за наличието на правен интерес от провеждането на осъдителен вместо установителен иск след като ответника осъществява фактическа власт върху имота.

Относно приложението на чл. 66, ал. 2 ЗС и по-конкретно-погасява ли се учреденото право на строеж,ако постройката или част от нея погине и следва ли въззивната инстанция да обезсили първоинстанционното решение,постановено по иск за делба,когато в производството не е участвал съделител или може да потвърди това решение с довода за неоснователност и недоказаност на иска за делба.

Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато с последното решаващият състав е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън очертания от страните по спора предмет на делото, обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, обуславя правилността на решението. В конкретния случай, ищецът е изложил обстоятелства за нищожност на регистърното решение на съда, с което са вписани в търговския регистър определени обстоятелства, или по своето същество, обосноваването на порока е мотивирано с действия на регистърния съд и постановяването на охранителен съдебен акт, извън пределите на правораздавателната власт на съда. Обоснован е правният интерес на ищеца за провеждане на този установителен иск с оглед последващото му действие по отношение на охранителното производство, както и правни съображения за приложимост спрямо конкретното вписване с решението на СГС в търговския регистър, на нормите на влезлия в сила към този момент Закон за търговския регистър, а не на ГПК /отм./

Относно материалноправен въпрос, по който е налице противоречива съдебна практика на съдебни състави от Върховния касационен съд, във връзка с което производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение от ОСГК при ВКС.

Относно правните изводи на съда за осъщественото владение/държане/ върху процесния имот, придобивната и погасителната давност и периодите от време, през които са осъществени последните. Относно правото на собственост върху процесния имот и извършените подобрения.

Дали реституцията по З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС на реална част от парцел води до възникване на съсобственост в идеални части с лицата, които са собственици на останалата невъзстановена реална част от парцела ?

Дали молба за приемане за членуване в Ж. представлява признание на правото на собственост на Ж., което е годно съгласно чл. 116, б. “а” ЗЗД да прекъсне придобивната давност за имот, собственост на тази Ж.?

Може ли да се придобие по давност земеделски имот, който преди внасянето му в ТКЗС от собственика, е бил включен в кадастралния план на населеното място?

Относно необходимостта в делбата да участват всички съсобственици на общата вещ.

При правилна фактическа констатация на съда, че до датата на подаване на исковата молба от уволнената служителка в съда, с която са предявени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ работодателят по свой почин е отменил заповедта за уволнение, съдът е следвало да прекрати производството по делото, поради липса на правен интерес от предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, тъй като към момента на постъпване на исковата молба в съда заповедта за уволнение е била отменена по почин на самия работодател, а не да се произнася с решение и да отхвърля исковете като неоснователни.

Въпреки че удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, който до оборването му се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените факти, наличието на такова удостоверение не изключва допустимостта на други доказателства относно същите факти - например акта за раждане, удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя, както и че и без изричното оспорване на удостоверението за наследници, верността на съдържанието му може да бъде проверена.

Относно наличието на противоречива практика, като е съобразено и обстоятелството, че е налице висящо производство за издаване на тълкувателно решение по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, което ще засегне разглежданата проблематика.

Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на дело при неявяване на страната или нейния пълномощник при наличие на препятствие, което страната не може да отстрани?

Относно наличието на правен интерес по предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и за допустимостта на иска. Относно възможността в производството по иск за собственост, основана на земеделска реституция ответникът да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че техният наследодател не е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, ако той самият не заявява права върху имота към този момент.

Относно ползването на семейното жилище след развода на страните в аспект наличието на техническа възможност за разпределяне ползването на семейното жилище между двамата бивши съпрузи.

Относно задължението на съда да изследва и прецени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като при противоречиви свидетелски показания да обоснове защо дава вяра на едни, а не кредитира други.

Какво е основанието за възникване правата по ЗУПЛЗПДДМ – по силата на закона или възоснова на издаденото удостоверение по чл. 4 от закона ?

Относно законовите предпоставки, които дават основание на съда да разреши неограничено пътуване на дете извън страната, без съгласие на единия родител и това явява ли се в интерес на детето.

Кой е компетентен орган да утвърждава и коригира щатно разписание в акционерно търговско дружество?

Кой е компетентен орган да утвърждава и коригира щатно разписание в акционерно търговско дружество?

Действителен ли е трудов договор, изготвен в писмена форма, върху който няма подпис на работника или служителя, ако е регистриран в ТД на НАП и е започнало изпълнението му от работника или служителя и работодателя?

Завършена ли е административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по ЗСПЗЗ, ако към решението на поземлената комисия не е приложена издадена или заверена от този административен орган скица на имота ? Дали вписването на правопораждащия правото на собственост акт има защитно действие при липса на конкуренция между приобретатели, които черпят права върху спорния имот от един и същ праводател?

Относно правната квалификация на иска и задължителна ли е за съда посочената от ищеца квалификация на спорното материално право.

Относно базата, върху която се начислява неустойката за договорно неизпълнение на купувача по приватизационен договор, решен в противоречие с практиката на съдилищата.

Може ли да се придобият по давностно владение като самостоятелно жилище допълнително застроени към сграда помещения, ако останалата част от сградата не отговаря на изискванията на действащите строителни правила и норми за самостоятелен жилищен обект ?

Относно срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба.

Относно решение на въззивен съд по иск за собственост с цена на иска над 5 000 лв.

Какво представлява нотариалният акт в частта, в която е отразено, че сумата по договора за покупко-продажба е изплатена на продавача, чия е доказателствената тежест да установи, че отразеното в нотариалния акт е невярно и с какви доказателствени средства?

Каква е приложимата погасителна давност за задължението на абоната на топлинна енергия?

Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и по въпросът за критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при разрешаване на въпроса упражняването на родителските права върху родените от брака малолетни момичета на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на децата ?

Има ли право въззивния съд без подадена от ищцата въззивна жалба да постанови решение в нейна полза по отхвърлен от първоинстанционния съд иск?

Относно придобиването на земеделски имоти по давност.

Относно реда за реализиране на пряка отговорност за лошо изпълнение на третото лице-доставчик на стоката по договора за финансов лизинг, сключен между лизингодателя [фирма] и лизингополучателя-ищеца по делото [фирма] от г.С.

Относно доказателствената тежест на един от елементите на този иск, а именно за установяване на факта на оставане без работа в 6-месечния срок след прекратяване на трудовото правоотношение.

Следва ли, за да се приеме, че изградената постройка е „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя да е електрифицирана и водоснабдена, който въпрос касае тълкуването на понятието „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и на понятието „постройка, предназначена за постоянно, сезонно или временно обитаване” по смисъла на пар.1в, ал.3, т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ ?

Следва ли, за да се приеме, че изградената постройка е „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя да е електрифицирана и водоснабдена, който въпрос касае тълкуването на понятието „сграда” по смисъла на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и на понятието „постройка, предназначена за постоянно, сезонно или временно обитаване” по смисъла на пар.1в, ал.3, т.3 от ДР на ППЗСПЗЗ ?

Представлява ли съществено процесуално нарушение на съда липсата на доклад, който да отделя спорното от безспорното, да дава указания затова кои са подлежащите на доказване факти и обстоятелства и чия е тежестта на доказване на тези факти и длъжен ли е въззивният съд да отстрани това нарушение на първоинстанционния съд?

Относно настъпила промяна на формулировката, номерацията на текстове или други редакции на НК и са от значение за изхода на делото, тъй като са рефлектирали върху текста на чл. 3, ал. 1, т. 17 ЗОПДИППД и са породили спор относно възможността да се проведе производството пред К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, както и пред съда за отнемане в полза на държавата на такова имущество.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 115, б. “ж” ЗЗД в производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание за времето от постановяване на определението / разпореждането / за издаване на изпълнителен лист до подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело?

Какъв е предмета на доказване на правото на собственост върху земеделска земя, възстановена с решение на ПК /сега ОСЗ/ при повдигнат граждански спор за собственост и по-конкретно следва ли в този случай ищецът да доказва всички предпоставки за реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ или само някои от тях?
Каква е силата на решението на ПК /ОСЗ/ по отношение на индивидуализацията на земеделския имот, който се възстановява с това решение?
Всички или само някои от предпоставките за реституция на земеделски имот може да оспорва ответника, който не заявява права върху имота към минал момент?

Допустим ли е иск с правно основание чл. 8, ал. 2 ЗАВОИ в хипотезата, когато бившите собственици са подали заявление за връщане на конфискувания им имот или за обезщетяване по административен ред, но искането им не е било удовлетворено поради това, че заявлението им не е било подадено в срок?

За допустимостта на решението предвид допускане на делба в хипотезата на чл. 345 ГПК когато имотът не е съсобствен с трето лице, а с един от сънаследниците, макар и в условията на съпружеска имуществена общност.

За допускане на делба в хипотезата на чл. 345 ГПК когато имотът не е съсобствен с трето лице, а с един от сънаследниците, макар и в условията на съпружеска имуществена общност.

Кой е приложимия ред за издаване на изпълнителен лист въз основа на чуждестранно решение в производство, инициирано при действието на отменения ГПК? Кои са задължителните реквизити, предвидени в Регламент 805/04 за които съдът в държавата по изпълнение на чуждестранното съдебно решение следва да следи служебно? Какъв е обхвата на проверката на представените документи съгласно чл. 20 Регламент 805/04? В кои случаи е допустимо съдът по изпълнение на чуждестранното съдебно решение да откаже издаване на изпълнителен лист?

За възможността да се сключи предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с оглед личността на купувач.

Относно изискванията за валидност на нотариално завещания.

Към кой момент се определя кръгът на наследниците на лице, чийто имот се реституира?

Допустим ли е отрицателен установителен иск за собственост, предявен от лице, спрямо което със сила на присъдено нещо е признато, че не е собственик на имота и съответно допустимо ли е постановено по такъв иск съдебно решение?

За процесуалната допустимост на предявения иск за собственост на машини и оборудване, изчерпателно посочени в исковата молба.

Дали Министерски съвет като колегиален орган има качеството на надлежна страна /процесуална правосубектност/ в гражданските производства?

Може ли да се приеме, че епизодична проява на родителя, поставяща в опасност личността и възпитанието на детето, представлява особено тежък случай по смисъла на чл. 75, ал. 1, т. 1 вр. чл. 74, ал. 1 СК/отм./ при липса на съдебна практика на Върховния касационен съд по този въпрос ?

Налице ли е фактическо приемане на изпълнени СМР, след като поръчващия работата е подписал данъчната фактура, в която е удостоверено извършване на уговорената работа и окончателното предаване на обекта без да е бил съставен нарочен приемо-предавателен протокол, какъвто е бил предвиден в договора между страните?

За искове с правно основание чл. 108 ГПК и чл. 109 ГПК.

Относно процесуалната легитимация на клон на чуждестранен търговец.

Относно приложението на чл.218з ГПК/отм./ в хипотеза на върнато дело за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд, разглеждащ делото при условията на чл.218з ГПК/отм./ обвързан ли е от указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение от гледна точка на даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици.

Относно необходимостта от изрично упълномощаване с описание на недвижимия имот при продажба на такъв имот, чрез пълномощник, че индивидуализацията на продавания имот е съществено условие на договора за покупко-продажба, извършен чрез пълномощник на продавача, че сключения договор от представителя без в пълномощното да е индивидуализиран имота и без потвърждаване от упълномощителя е нищожен.

Приложението на чл. 283 ГПК/отм./ и по-точно как следва да се допуснат до делба недвижими имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица?

Необходима ли е пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност? Относно пазарната стойност като критерий за оценка на активите. Дали при определяне стойността на имуществото, придобито от ответниците следва да се вземат предвид машини и съоръжения, намиращи се в сервиза за ремонт и баланс на гуми? Относно приемане от въззивния съд на писмени доказателства по делото за новоузнати от К. и относими към делото факти и обстоятелства от значение за определяне имуществения патримониум на лицето. Подлежи ли на отнемане имущество на проверяваното лице, придобито от престъпна дейност, представляващо СИО, за чието придобиване съпругът е допринесъл с личен труд, грижи за децата или работа в домакинството?

Може ли и в кои случаи да бъде уважен предявен от ремитента установителен иск без да има породено каузално правоотношение между страните по ефекта?

Относно действителността на договор за продажба на земя, когато купувач по него е български гражданин, който е в граждански брак с чужденец, е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Обвързан ли е решаващият съд от измерванията и констатациите на вещото лице при определяне площта на неотчуждената част или следва да определи тази площ като вземе предвид данните за площта на целия имот и другите доказателства по делото?

Относно доказателствената сила на Акта за държавна собственост и вписаните в него основания за придобиване правото на собственост от държавата към 1927 година , в конкретния случай в хипотеза на отчуждаване , извършено по силата на Закона за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 година/ ЗОНИДОП-отм./.

Недопустимо е съединяване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с иск за собственост към настоящия момент, тъй като след постановяване на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ следва ОСЗГ да издаде въз основа на него първо решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ. Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ може да се води както по време на висящата административна процедура, така и при приключила вече такава. И в двата случай ОСЗГ ще се съобрази с постановеното решение по спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като при уважаване на иска ще издаде решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ.

Относно годността на документ, изходящ от единия съпруг, страна по придобивната сделка, сключена по време на брака, да служи за разкриване на симулацията и за действието, което този документ има спрямо неучаствуващия в сделката съпруг.

Относно вещноправния статут на процесния имот като обуславящ годността му да бъде обект на придобивна давност.

Когато е уважено с влязло в сила съдебно решение възражение за прихващане, вземането по което надхвърля размера на предявената искова претенция, формира ли се сила на присъдено нещо върху частта от вземането, с която не е осъществено прихващане и допустимо ли е тази част да бъде предявена чрез ново възражение за прихващане в друго съдебно производство?

Дали е относимо в случаите на няколко последователно извършени от надарения частични отчуждения на дарения имот или е относимо при няколко последователни отчуждения на дарения имот по веригата на прехвърляния на собствеността ? Искът по чл. 37, ал. 1 от ЗН дали е приложим само за отмяна на извършени от надарения наследник отчуждения в полза на трети лица или може да бъде насочван за отмяна на последващи отчуждения на имота от третите или четвъртите лица, които са го придобили впоследствие?

Относно предметния обхват на решението при предявен иск за ревандикация от съсобственик срещу съсобственик, до възможността да се придобие идеална част от недвижим имот. Налице ли е необходимо другарство от страна на съсобствениците при иск за ревандикация от един съсобственик срещу друг и съществува ли правна възможност да се придобие право на собственост без да е учредено право на строеж върху сградите, изградени в съсобствено място?

Относно съвместния принос на двамата съпузи в противоречие с ППВС № 5/1972 год.

След като е налице решение за признаване на правото на собственост на частта от имота, която е в регулация и косвени писмени доказателства следва ли да бъдат отказвани свидетели за установяване придобиване правото на собственост по давностно владение, осъществено преди образуване на ТКЗС и до настоящия момент?

Относно обсъждане на всички доказателства , които да се съпоставят с твърденията и възраженията на страните, по процесуалния въпрос за начина на рамкирането на спора с обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Относно действителността на извършеното прехвърляне между кооперацията и държавата, за валидността на придобиване на държавен имот от кооперацията по регулация, както и по въпроса за тълкуване на чл. 1 от ПМС № 192 от 1991 г.

Как се определя обемът на отстъпеното право на строеж , когато обекта, който е реализиран се отклонява от утвърдения архитектурен проект ; коя е опорната точка при тълкуване на отстъпеното право на строеж – одобреният архитектурен проект по който е учредено ограниченото вещно право или фактическото изпълнение на сградата и допустимо ли е тълкуване на договор с аргументи извън отношенията на страните.

Когато липсващото имущество не е собственост на дружеството работодател, а на трето лице, с което работодателят е в договорни отношения може ли работодателят да търси отговорност на служителя, който е заемал отчетническа длъжност за причинени щети на третото лице на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ.

Относно давността за погасяване вземането за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди – специална тригодишна по чл. 111 б. “в” ЗЗД или обща петгодишна давност.

Към кой момент следва да са релевантните доказателства , индициращи правото на собственост върху земите и горите , одържавени към 1948 г. и допустими ли са други доказателства извън изброените в чл. 13, ал. 3 ЗВЗГДПФ в съдебното производство и които касаят установяване на оригинерно придобиване на имота при налично и представено извлечение от емлячния регистър?

Достатъчно ли е снабдяването на един от сънаследниците с нотариален акт по давностно владение, за да се приеме, че този сънаследник е отблъснал владението на останалите сънаследници и е установил явно владение върху целия имот за необходимия за придобиването на имота по давност срок?

Дали е съществено процесуално нарушение разглеждането на делото и постановяването на въззивно решение в период, когато все още е висящо искане на една от страните по делото за предоставяне на правна помощ?

Относно правното действие на вписванията на завещанията по отношение на правата, които трето лице е придобило от наследник по закон преди вписване на обявения препис от завещанието.

Относно възможността един имот, който е отчужден за улично- регулационен план по Закона за благоустройство на населените места да не стане автоматично държавен както разпорежда чл.47 от ЗБНМ , а да се счита за отчужден от деня на обезщетяване на собственика съгласно разпоредбата на чл.74а от ЗПИНМ.

Относно пасивната легитимация по предявения иск с предмет обезщетение за причинени от публикувани в печатно издание неимуществени вреди.

При конституиране на нова страна – необходим другар във въззивното производство, въззивният съд следва ли да преповтори извършените от първата инстанция процесуални действия ?

За компетентността на съдилищата да се произнасят по искове, с които се претендират обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията.

Относно определение № 397 от 13.05.2010 год. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Кому принадлежи тежестта да докаже основанието за получаване на исковата сума по така предявения кондиционен иск, който е предмет на настоящето дело?

Нищожна ли е и на какво основание клауза в трудов договор с предмет задължение на служителя при прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя, независимо от правното основание да не постъпва на работа по трудови или граждански правоотношения в конкурентна фирма за определен срок, като за гаранция на това задължение е уговорена санкционна неустойка?

Относно порока на съдебен акт, постановен от съдебен състав, който не се е произнесъл по направено от страната искане за отвод на съда.

Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите на института обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, но преценката за това във всеки конкретен случай следва да се прави „към момента на сключване на договора”.

Относно правото на електроразпределителното дружество на едностранна корекция в сметките на потребителите за изминал период от време.

Относно телевизионни интервюта, заснети и впоследствие излъчени в посочените телевизионни предавания ответницата съзнателно изрича множество вредоносни думи и лъжи по адрес на жалбоподателите и ги набеждава в извършване на престъпления и други неправомерни и/ или обществено неприемливи действия. Относно обаждайки се по телефона в телевизионното предаване, което в момента се излъчва в ефир ответницата съзнателно набеждава жалбоподателката в извършване на престъпление. Относно изказване пред журналист, впоследствие цитирано от журналиста в статия, публикувана в посоченото в исковата молба печатно издание ответницата набеждава жалбоподателите в извършване на обществено неприемливи действия. Кой е деликвентът който следва да отговаря спрямо увредените лица?

Суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице и приложима ли е разпоредбата на § 143 ПЗР на З., във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ към заварени застрахователни правоотношения?

Относно обема на отговорността на застрахователя по договора за застраховка ”гражданска отговорност”.

Когато семейното жилище е съсобствено между виновния съпруг и трето лице допустимо ли е предоставянето му за временно ползване на невиновния съпруг, за когото са налице всички други законови предпоставки с оглед крайно недостатъчна съдебна практика на Върховния касационен съд за точно и непротиворечиво приложение на посочената разпоредба от отменения Семеен кодекс?

Прекратяването на действието на рамкова полица № 04 100 Б 002804 от 28.04.2004г. води ли до прекратяване на действието на сключените въз основа на нея добавъци и конкретно на застрахователна полица № 04 100 1402 А0000010284/16.06.2005г.; дали неизпълнението от застрахования на т. А.3.7. от Общите условия е основание за отказ на застрахователя да изплати застрахователното обезщетение?

Относно начина по който може да се реализира отговорността на банката под формата на обезщетение за вреди от неизпълнение на задълженията на банката по договора за банкова касетка при необявено от ползвателят съдържание като е взето в предвид и обстоятелството, че не е налице и относима съдебна практика/задължителна и казуална/ по тези въпроси.

Необходимо ли е да се изследват предпоставките за реституция, когато липсва отчуждаване или само се констатира липсата на такова?

Допустимо ли е да се разрешава спор за материално право на основание чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ за имот, който е заявен от ищеца по реда на ЗВСГЗГФ и е възстановен на ответника по ЗСПЗЗ?

Относно приложението на ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ и легитимацията на страните по спора.

Какъв е допустимият ред за защита на длъжник по изпълнението спрямо незаконосъобразен въвод във владение, осъществен от съдебен изпълнител- само чрез обжалване на дейстията на съдебния изпълнител или и чрез предявяване на владелчески иск по чл. 75 ЗС или чл. 76 ЗС?

Относно обсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно.

Относно правомощията на въззивния съд при преценката за допустимост на положителен установителен иск за собственост на реално определена част от поземлен имот, съсобствен между страните по делото, и за правната квалификация на претендираното спорно материално право.

Дали обезщетението за вреди, причинени от неправомерно прекъсване на Е.захранването, следва да се удовлетвори по пътя на договорната отговорност ? Какви са границите на обезщетението при нарушение на чл. 43 във връзка с чл. 41, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия за битови нужди на „Е. – С.” Е., гр. София; дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди поради неправомерно прекъсване на Е.захранването ?

Относно решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесният гараж не е съпружеска имуществена общност, придобит по време на ищцата и първия ответник, не е придобит по давност, започнала от строежа му през 1989 год. до въвеждане във владение на 19.01.2007 год. на ответницата М. Б. Г., при което предявяването на иска за делба е прекъснала давността.

Относно субсидиарното приложението на общия граждански закон, и в частност на уредбата на пасивната солидарност, при искове по ЗОДОВ, както и за пределите на отговорността на държавата за вреди от пропуснати ползи.

Относно надлежния ответник по делото, посочен с исковата молба и конституиран като страна в процеса. Задължен ли е ищецът да следи за правосубектността на ответника в случаите на правоприемство?

Кои са индивидуализиращите белези на неурегулирани поземлени имоти и при установени разлики в площта, но ясни граници на имота, кои признаци имат приоритетно значение за идентификацията на този имот?

За доказателственото значение на декларацията за притежавани земеделски земи и гори съгласно Указ 573/ 1949 г.

За дължимостта на мораторна лихва.

Принадлежността на правото на собственост върху одържавени гори се доказва освен с доказателства, имащи пряк вещнотранслативен ефект и с всички други, допустими по ГПК.

Относно твърденията и доказателствените искания, че имотът е съпружеска имуществена общност, поради което С. О. Х. е собственик на целия имот, а отрицателният установителен иск за собственост е неоснователен и недоказан.

Относно правата на страните по решението за допускане на делбата.

Относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действие по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.

Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор /както е в случая/, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1 ГПК, чл. 212 ГПК и чл. 219 ГПК, той губи възможността да упражни това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, каквито обстоятелства не са твърдяни и установени по делото. При това положение ответникът не може да се позовава на разпоредбата на чл. 147 ГПК тъй като при липса и на касационна жалба от ищеца въззивното решение е максимално благоприятно за нея.

Относно материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи първата фаза по допускане на делбата и свързани с легитимацията на страните по искане за делба, доказателствените средства при обособяване на жилища и други помещения.

От кога тече срокът за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност – от вписване на решението за спиране в търговския регистър или от обнародване на решението в „Държавен вестник”?

Относно характера и особеностите на правоотношението с кадровите военослужещи и неговата уредба, разпределението на доказателствената тежест в процеса и възможността да се доказва полагането на извънреден труд.

Относно доказателствената тежест в процеса в случай на безвъзмездно предоставяне на средства от родител/родители на единия съпруг на името на този съпруг, но вложени в имущество, което е придобито в режим на съпружеска имуществена общност, както и за разбора на относимите писмени и гласни доказателства.

В кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането поради изтекъл давностен срок – с изтичането на срока на отговор в исковата молба или възражението за погасяване на вземането по давност може да се направи за пръв път пред въззивната инстанция?

Достатъчно ли е това, че в акта за придобиване на правото на собственост върху имот, придобит по време на брака, като приобретатели са записани двамата съпрузи, за да се приеме, че този имот е СИО, независимо от произхода на вложените при закупуването му средства?

Какъв е обхвата на земеделската реституция при условие на смесване на различни реституционни закони и по-конкретно, дали земеделска земя може да се реституира по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ или общото основание на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ не се отнася до земеделските земи?

Дали съгласно Примерния устав на ТКЗС и ПМС № 216 от 1961 г. земеделската земя извън регулационните граници на населените места се причислява към държавния поземлен фонд, по какъв ред и на основание какъв акт може да стане това причисляване?

За предпоставките за признаване на правото на собственост на сдружения с нестопанска цел върху застроени от тях преди 13.07.1991 г. имоти.

Били ли са налице законоустановените предпоставки за деблокиране на процесните военновременните запаси, съхранявани в [заличено име на фирма]-г.Габрово, за да се породи за последния правото да иска освобождаване на помещенията и обезщетение за тяхното ползване без основание ?

Дали е необезпокоявано владението на сънаследствен имот като елемент на придобивната давност при оспорването му от част от сънаследниците и зачитане на техните права с влязло в сила съдебно решение?

Длъжен ли е въззивният съд при новото разглеждане на делото да се съобрази с указанията, дадени от ВКС в отменителното му решение?

Може ли имот-съпружеска имуществена общност да бъде продаден изцяло на публична продан от съдебния изпълнител по изпълнително дело, насочено срещу един от съпрузите за негови лични задължения и има ли вещно-прехвърлително действие тази публична продан по отношение на целия имот?

Дали владението по нищожен договор /такъв сключен от лице без представителна власт/ е добросъвестно или не?

Дали владението по нищожен договор /такъв сключен от лице без представителна власт/ е добросъвестно или не?

В кои случаи пристройката към една сграда представлява самостоятелен обект на собственост, в кои случаи е принадлежност към съществуващата сграда или към отделен обособен обект на собственост в нея и в кои случаи е принадлежност към терена?

Относно вида и обема на представителната власт ,свързана с разпореждането с вещни права.

Относно обжалваното решение противоречи на приетото по гр.д. № 2283/2003г. на ВКС, където искът е отхвърлен поради ненадлежна пасивна легитимация.

Относно законността на уволнението по чл. 328 ал. 1, т. 2 КТ, в хипотезата на закриване на част от предприятието, при положение, че е закрита 90% от дейността на Отделение за клинична патофизиология на човека към болницата и е премахнат изцяло щата на това структурно звено.

Дали въззивният съд може директно да обезсили първоинстанционно решение и да прекрати делото с мотив, че в дадения му от първоинстанционния съд срок ищецът не е отстранил нередовностите на исковата молба, които първоинстанционният съд е приел за отстранени, или следва отново да остави исковата молба без движение и да даде нов срок на ищеца да отстрани тези нередовности?

Представлява ли актът по чл.10 от ЗПИНМ /отм./ за одобрение на уличнорегулационния план същевременно и акт за отчуждаване по реда на чл.55а от ЗПИНМ на имот, отреден с този план за нужди на държавата и държавни учреждения за държавно и групово жилищно строителство, когато се касае за одобрение на този план след изменението на чл.39 от ЗПИНМ с И. бр.54 от 1956 г. или за да настъпи отчуждаването е необходимо издаването на нарочна заповед по чл.55а от ЗПИНМ /отм./?

На кои лица може да бъде реституиран един имот по реда на ЗВСВОНИ /на наследниците на бившите собственици по закон или и на наследниците по завещание/?

Относно правомощието делегирано на министъра за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, формата, в която следва да се обективира волята за разпореждане с недвижимо имущество и вещнопрехвърлителното действие.

Относно приложимостта на чл. 213, ал. 1 изр. 4 КЗ /отм./ във вр. с пар. 143 ПЗР КЗ за конкретното застрахователно правоотношение.

Ползуват ли се от предварителната закрила по чл. 333, ал.3 ГПК лицата, определени от централното ръководство на синдикалната организация за представители – председатели на синдикалното ръководство на територията на дадено предприятие ?

За възникването на правото на собственост по пар. 4а ПЗР ЗПСЗЗ.

Относно предмета на спорното право. Относно задължението на общинската администрация да предприеме действия за поправяне на сградата, с което да охрани здравето и живота на гражданите.

Относно възможността по пътя на възражение да се признае нищожността на протокол на общото събрание. Относно възникването на правото на собственост на член –кооператори , съпрузи, чийто брак е прекратен, но те не са предявили иска по чл.15, ал.1 ЗЖСК , които са относими към заявеното спорно право и решението им се отклонява от практиката на ВКС.

За включване на общи части и промяната на фасадата на сградата без разрешение от Н. институт за паметниците на културата.

Възникването на правото на собственост при условията на § 4 от ЗПСЗЗ , ако правото на ползване е предоставено върху имот, от които в последствие са формирани два имота в рамките на допустимата от закона площ от 600 кв.м.?

За придобиването на имот по давност от съсобственик.

Може ли презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК/ отм./ за съвместен принос на съпрузите в придобиване на имущество по време на брака да се счита оборена само въз основа на свидетелските показания на роднините на единия съпруг за даряване на парични средства ?

Относно отчитането на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Има ли конститутивно действие за правото на собственост върху земеделска земя решението на ПК /сега ОСЗ/, към което не е приложена заверена скица на имота, който се възстановява?

За превишаването на служебното време при даване на дежурства и компенсирането му с почивки в рамките на същия календарен месец, а след изтичане на този месец с допълнително възнаграждение по чл.226 от ЗОВСРБ, определено със заповед на Министъра на отбраната, но не и с възнаграждение за извънреден труд.

Дали според действащото законодателство язовирите са предвидени като възможни предмети на частна собственост и по-конкретно като предмет на собственост на ТКЗС или на други ЮЛ, които са закупили язовирите от ТКЗС, е съществен за делото?

Относно легитимацията на касаторката, като приобретател на имота, за обезщетяване на извършени в него преди прехвърлянето подобрения, от начина, по който този въпрос е разрешен в представената съдебна практика.

Относно релевантните за спора факти като заключението на изслушаната техническа експертиза е прието с оглед приобщените останали доказателства по делото. Взето е предвид, че на ищцата е признато правото на собственост във възстановими стари реални граници върху процесната нива. Направен е извод, че в имота е изградена масивна сграда с едно помещение, годна за обитаване в състоянието пи огледа от вещото лице.

Относно определение № 1* от 27.10.2009 год., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Относно обективните признаци на фактическия състав „закриване на предприятието” и разграничаване от преструктуриране на редприятието.

Дали нормата на чл.55а от ЗПИНМ /отм./ урежда един специален ред за отчуждаване на имоти, който изключва посоченият в чл.39 от ЗПИНМ /отм./ ред за отчуждаване след заплащане на обезщетение /конкретно дали отчуждаването на имот на основание чл.55а от ЗПИНМ /отм./ настъпва с влизане в сила на заповедта за отчуждаване или след заплащане на обезщетението за този имот, както изисква разпоредбата на чл.39 от ЗПИНМ след изменението и с ДВ бр.54 от 1956 г./?

Относно определение № 583 от 02.07.2009 год. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение

Относно необходимостта на бъде установено по безспорен начин неоснователното разместване на блага от имуществената сфера на ищеца към тази на ответника, доколкото облагодетелстване на ответника като ползувател на реституиран по ЗВСОНИ имот за сметка на ищеца би било налице само ако същият не установява наличие на законни права върху сградите.

За доказателствените средства, с които се установява причинната връзка между смъртта на наследодателя и условията на труд.

При иск по чл. 227, ал. 1, б.”в” ГПК подлежи ли на отмяна договора за дарение, ако надареното лице не разполага със средства за издръжка, по който съдебната практика е противоречива?

Относно критериите от които съдът следва да се ръководи при определяне мерките на лични отношения между внуци и баба и дядо, решен в противоречие с трайната практика, установена с ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/ 1974 г.

Относно законността на прекратяването на трудово правоотношение на основание чл. 325, т. 12 КТ при положение, че не са изтекли сроковете по §4 ПЗР от ЗДСл, в които служителят е заявил или може да заяви, че желае да заеме съответната държавна служба, както и по въпроса дали несъответствието между правните и фактическите основания за уволнението има за последица неговата незаконност.

Определянето на правната квалификация на предявените искове е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от исковата молба – нейната обстоятелствена част и петитум.

За допустимостта на иска за разпределение на ползването на дворно място, в което има две сгради-етажна собственост.

Дали в първата фаза на производството по делба съделителите могат да оспорват произход или това следва да стане в отделен процес?

Относно нищожност на договора за продажба , сключен между страните поради противоречие с “добрите нрави” предвид неравностойността на насрещните престации. Относно характера на правното понятие “добри нрави” и неговото субективно и обективно изражение и на последно място необходимостта “крайната нужда” да бъде обусловена от предходно внезапно влошаване на здравословното или материално състояние на прехвърлителя.

Относно определение № 665 от 13.07.2009 год., постановено по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решени .

Относно решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че не е установено към 01.03.1991 год. в имота да е имало изградена постройка по смисъла на § 1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ, която съобразно действащите строителни правила и норми към 231.03.1991 год. е следвало да бъде годна за постоянно или сезонно обитаване, не е електрифицирана, липсва и кухненско помещение.

Може ли да се придобива по давност реална част от парцел **** оглед нормите на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./?

Били ли са изправни страните по сключения предварителен договор, с оглед задължението на купувача по предварителния договор да е готов да престира уговорената в него цена, а продавачите /обещатели/ документално да са организирали прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот?

Дали имот, претендиран за реституция по реда на ЗВСВОНИ, съществува реално до размерите, в които е отчужден по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗВСВОНИ, ако към датата на влизане в сила на ЗВСВОНИ /а в случая към датата на влизане в сила на изменията в ЗВСВОНИ, публ.в ДВ бр.107 от 18.11.1997 г./ този имот не е съществувал като отделна кадастрална единица, бил е предназначен за обществено обслужване и предназначението му е било реализирано?

Как се установява владение върху сънаследствен имот?

Относно приложена противоречива практика по приложението на чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ на Смолянския окръжен съд и Смолянския районен съд.

За приложението на разпоредбите на чл. 3 ЗВСГЗГФ, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и разграничаването на двете хипотези на възстановяване правото на собственост на бившите член-кооператори или на техни наследници върху горите и земите от горския фонд, както и за предпоставките, които следва да са налице, при всяко едно от двете основания за възстановяване собствеността върху горите.

От кой момент става фактически възможно упражняването на правото на строеж от лицата, които са придобили това право от строителя на сградата, чието право на строеж е погасено по давност /от учредяването на това право, от погасяването по давност на правото на строеж на строителя, който е имал задължение да изгради сградата, от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е признато за установено, че правото на строеж на строителя е погасено по давност или от друг момент?

Относно вида на допустимите доказателствени средства и начина на доказване размера на доставената топлинна енергия.

Относно характера на задължението на дарения по договор за дарение да дава издръжка на дарителя при предвидените в закона предпоставки и преминаването му по наследствено правоприемство само в случай, че е поискана приживе на дарения издръжка от дарителя, неговите наследници ще бъдат носители на правното задължение за издръжка на дарителя е в противоречие на разрешението в представената с изложението съдебна практика – решение № 407 по гр. д. № 403/2003 год. на ВКС.

Относно критериите от които съдилищата следва да се ръководят при разпределяне ползването на семейното жилище между бивши съпрузи.

Относно идентичността на имота, за който счел, че липсва спор между страните.

Налице ли и е правен интерес за ищците от предявения положителен установителен иск за собственост, ако те разполагат с възможността да предявят срещу жалбоподателите осъдител иск ?

Относно доказателствената стойност на издаден от купувача разходен касов ордер, без да е съпроводен с фискален касов бон, издаден от доставчика съгласно чл. 23, ал. 1 Наредба № 4/16.02.1999г. /отм./, и доказателствената стойност на дневния финансов отчет по служебен бон-разпечатка, в който е документиран фискален бон, регистриран чрез фискално касово устройство, за осъществена продажба в брой на определена стойност.

За частието на родителите по дела за установяване режим на лични отношения между и баба и дядо по чл.70, ал.2 СК 1985 /отм./ (по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК)
За критериите от които съдът следва да се ръководи при определяне мерките на лични отношения между внуци и баба и дядо. (по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК)

Относно това дали транслативна сделка с движима вещ, която се намира в режим на СИО, е действителна при положение, че прехвърлителката /продавачката/ е представила пред нотариуса общо пълномощно, в което липсва изрично упъломощаване за извършеното разпореждане.

Дали разпоредбата на чл. 10, ал. 13, изр. 2 ЗСПЗЗ, според която лицата, на които са предоставени от държавни или общински органи земеделски земи, не могат да се позовават на давност, се отнася и за лицата по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на които с ПМС са били дадени за ползване земеделски земи и за правоприемниците на тези лица?

Относно цитираното по -горе определение № 850/09 от 5.08.2009 г. по същото гр.дело. Решението е подписано с особено мнение на съдията Р. С.

Съгласно чл. 19, ал. 1 СК 1985 /отм./, чл. 19, ал. 2 СК 1985 /отм./, чл. 19, ал. 3 СК 1985 /отм./, придобитите по време на брака на страните имущества по презумпция са тяхна съпружеска имуществена общност. Оборването на тази презумпция и доказването, че придобито по време на брака имущество е лична собственост, тъй като е придобито с лични средства на един от съпрузите /чл. 21 СК 1985 /отм./, е изцяло в тежест на този съпруг. Същият следва да докаже, не само че е притежавал лични средства от преди брака, но и че именно тези лични средства са вложени при закупуването на имота, за който се спори.

Дали издадено от общината удостоверение за идентичност на имена е годно доказателство за установяване на това обстоятелство?
С какви други доказателствени средства може да се установява идентичността на имената на едно лице, колко от имената на едно лице следва да съвпадат, за да се приеме, че е налице такава идентичност?
Основателен ли е иск за собственост върху идеална част от ревир в случаите, когато не е била установена площта на ревира към датата на национализацията на горите?

В кои случаи е допустимо и задължително възстановяването на земята по реда на ЗПСЗЗ?

Нищожен ли е договор за продажба на недвижим имот, който по същество представлява съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта и който е сключен с уговорка да обратно изкупуване?

Относно обезпечаването на участието на касаторката в производството пред районния съд, както и с отказа на въззивния съд да приеме представени писмени доказателства и да разгледа и се произнесе по искане за допускане на гласни доказателства, относими съм спорния въпрос за обществената известност на касаторката с брачното име К.

За активната легитимация на съсобственик да упражни правото на собственост /в проявната форма, обективираща владението/ и да търси съдебна защита за нарушаването му от страна на трети лица, съответно дали успешното провеждане на иска се предпоставя от изискване за съгласувани волеизявления от всички съсобственици?

Дали недекларирането в емлячен регистър от 1949 г. на притежавана от едно лице гора води до загубване на правото на собственост на това лице върху тази гора и подлежат ли на възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ одържавените поради недекларираните им в емлячните регистри от 1949 г. гори?

Относно разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос по чл. 11, ал. 2 ЗВСГЗГФ се разрешава противоречиво от съдилищата.

дали жилищно-строителна кооперация, която е собственик на ид.ч. от даден имот /а не на целия имот/, върху който е изградила сграда, може да разпределя жилищата в тази сграда между своите член-кооператори по реда на чл. 28, ал. 1, т. 5 ЗЖСК и съответно дали членовете на ЖСК, на които са разпределени тези жилища, могат да предявят иск по чл. 38, б. „а“ ЗЖСК срещу трети лица, които неоснователно ползват тези жилищни обекти.

Относно точното прилагане на чл. 68, т. 1 КТ и чл. 325, т. 3 КТ, а се разрешава противоречиво от съдилищата.

Относно допустимостта на производството за делба на идеална част от имот, съсобствен с трети лица, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представената съдебна практика.

Относно съотношението на различните правни способи,предвидени в ГПК,за ликвидиране на съсобствеността,предпоставките за тяхното приложение и с оглед на приложението на същите по отношение на настоящия спор.

Относно извършеното незаконно строителство, състоящо се в надстрояване на съществуващата едноетажна полумасивна сграда, находяща се във вътрешната северна част на УПИ.

Кога имуществото на кооперациите следва да се счита възстановено на основание пар. 1 ДР ЗК /отм./?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?

Дали в производствата по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за установяване правото на възстановяване на собствеността върху гори, за които се е прилагал Закона за продаване на някои държавни гори в С. околия от 1911 г., с разширенията и допълненията му за П. от 1931 г., са допустими други доказателства за собственост, освен нотариални /крепостни/ актове?

Относно решение № 2148/7.05.2002 г. по гр.дело № 367/2001 г. на III-то г.о., според която извършването на подбор е наложително, при наличие на организационни промени в самото предприятие, изразяващи се в сливане на дейността на две от лабораториите, каквото изискване не е задължително, когато се закрива част от предприятието, обстоятелство, установено в настоящия спор.

Относно системата на оценяване. Относно процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд при приети по делото нечетливи доказателства.

Дължи ли се обезщетение на работника за неизползван платен годишен отпуск за времето от уволнението до възстановяването му на работа, който се зачита за трудов стаж?

Чл. 139, ал. 1 ТЗ постановява, че общото събрание на дружество с ограничена отговорност се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко седем дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор, като в поканата се посочва и дневния ред. Императивният характер на този текст няма предвид начина по който следва да стане връчване на поканата, а това означава, че връчването може да стане чрез нотариус, от съдружник, по пощата, от лицензирана фирма която извършва куриерски услуги, но независимо кой връчва поканата от името на дружеството, самото връчване трябва да стане лично на съдружника. Няма пречка връчването да стане при отказ, както е станало и в процесния случай, но този отказ трябва да бъде направен от съдружника на когото се връчва поканата за общото събрание, а не от друго лице, независимо от това в какви отношения се намира то със съдружника. Ето защо, неправилно е прието от въззивния съд, че връчването при отказ е могло да стане дори и чрез близките на съдружника съгласно чл. 47, ал. 1, изр. последно ГПК /отм./, като в случая съдът неправилно прави аналогии с реда предвиден в ГПК за връчване на призовки и съобщения.

След като вземането по записа на заповед е било погасено поради неупражнено право за предявяването му в законните срокове, прихващане в настоящия случай не може да се извърши.

Относно договор за продажба между страните, установен от приложената от делото фактура без задължителни реквизити, е съществен по делото и разрешението на този въпрос е в противоречие с приложено решение на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ от 16.12.2003 г. по гр.д. № 778/2003 г.

Относно значението на вписана искова молба при последващ спор с приобретател, придобил правата си след вписването с оглед въпроса следва ли ищците отново да проведат пълно и главно доказване на придобивното си основание, ако ревандикират имот от лице, придобило правата си след вписване на исковата молба против неговия праводател.

Относно активната легитимация на ищцовата страна е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.

Дшхдяхд активната материалноправна легитимация на ищеца във връзка с извършената апортна вноска на процесната идеална част от недвижимия имот е от значение за изхода на спора, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 ид. части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството, и по този въпрос липсва трайна практика на ВКС.

От кой момент възниква правото на собственика да търси обезщетение от държателя на вещта, дали от момента, откогато е започнал да държи вещта или от момента на установяване нищожността на основанието, на което я държи, и дали констатираната със съдебното решение нищожност на приватизационната сделка не заличава с обратна сила правото на държателя да ползва вещта, поради което дължи на собственика обезщетение изначало от момента на лишаването му от ползването на вещта? Базата, на която следва да се определи размерът на облагодетелстването на ответника чрез спестената от него евентуалната пазарната наемна цена за процесното помещение или чрез наема, който той е получил като граждански плод?

Относно възможността да се търсят вреди изразяващи се в пропуснати ползи, когато купувачът е съдебно отстранен от имот, закупен по реда на ЗППДОбП.

Относно процесуалноправни и материалноправни въпроси, по които няма практика на ВКС на РБ и са от значение за точното прилагане на закона. Относно развитието на правото, са свързани с активната легитимация на съдружника в дружество с ограничена отговорност в ликвидация да предяви срещу ликвидатора иск за заплащане на обезщетение за вреди от бездействието на последния и с отговорността на ликвидатора по чл. 266, ал. 6 ТЗ.

Относно фактическия състав на сделката за прехвърляне на търговско предприятие и в частност за значението на вписването му по съответната партида.

Относно правната същност на популярните банки, като юридически лица след прекратяването им по силата на ПМС№218/02.03.1951 год. Кои са оправомощени лица по смисъла на чл. 494, б. “а” ГПК, отм. във вр. с чл. 4, ЗК, отм. да искат вписване на заявените промени- дали това са членовете на новоизбрания УС на К. кооперация”Л”, които съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси са разрешени в противоречие с решение №1257 от 12.07.2001 год. по гр.д. №1964/2000 год. на ВК. , V Г. О?

Към 15.08.2007 г. били ли са изправни страните по сключения на 9.07.2007 г. предварителен договор, с оглед задължението на купувача по предварителния договор да е готов да престира уговорената в него цена, а продавачите /обещатели/ документално да са организирали прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот?

Относно точното изпълнение на сключения между страните договор.

Относно възможността за произнасяне от граждански съд по възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат при наличие на приключило наказателно производство с осъдителна присъда /споразумение/ за извършителя – водач на м. п. с.

За обобщаване на практиката по някои въпроси на съдебната делба.