чл. 281, т. 3 ГПК

При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.?

Задължен ли е съдът да изложи в решението си мотивационен анализ и преценка, както и да направи разграничаване на личното мнение и оценка от една страна и посочването на факти от друга в изпълнителното деяние на деликвента, изразени в негово изказване?

За критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Следва ли ищецът, който твърди, че е осъществена от работодателя злоупотреба с право, да изложи конкретните факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за такава злоупотреба, или е достатъчно да посочи, че е налице заобикаляне на закона при извършеното уволнение?
Тежестта за доказване на осъществена от работодателя злоупотреба с право е за ищеца, който се позовава на нея, или работодателят-ответник следва да докаже, че добросъвестно е упражнил правото си на уволнение?

Когато пострадалият с поведението си е допринесъл за трудовата злополука и по-конкретно относно признаците на грубата небрежност като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука и критериите за това.

Продължава ли да тече придобивна давност и може ли да се придобие по давност реално обособена част от поземлен имот, след като същият бъде урегулиран преди изтичането на давността?

Относно възможността да носи гражданската отговорност за причинено увреждане от пътно-транспортно произшествие лице - водач на моторно превозно средство, с временно отнето свидетелство за правоуправление, което е освободено от наказателна отговорност, поради невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, когато употребявайки алкохол се е поставило в състояние и на алкохолно опиянение.

С оглед вероятната му недопустимост, поради произнасяне от съдилищата извън родовата им компетентност.
Попада ли в хипотезата на “очевидна фактическа грешка“ датата, вписана в постановеното съдебно решение, съгласно чл. 236, ал. 1, т. 1 ГПК, когато предхожда датата на обявяването му в срочната книга на съда – т.е. тази по чл. 235, ал. 5, изр. 2 ГПК?

За функцията на задатъка и основанието за задържането му.

Допустимо ли е да се приеме, че е налице компенсация на вредите, претърпени в резултат на проведена при грешна диагноза хирургическа интервенция, с ползата от възможен/вероятен благоприятен резултат от проведеното оперативно лечение?

Налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия при трудова злополука при изпълнение на възложената му от прекия ръководител работа, в случай на знание от страна на пострадалия, че ръководителят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата?

Дължи ли се обезщетение по смисъла и при условията на чл. 225, ал. 1 ЗСВ вр. с чл. 292, ал. 3 ЗСВ за прослуженото време като „съдия по вписванията“, ако правото по чл. 225, ал. 1 ЗСВ е възникнало при прекратяване на последващо правоотношение за длъжността „съдия“, заемана непосредствено след длъжността „съдия по вписванията“? Допустимо ли е при тази хипотеза присъединяване на прослуженото време като „съдия по вписванията“ и като „съдия“ за определяне на едно общо обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ?

Относно възможността въззивният съд в условията на ограничен въззив да събира нови доказателства, когато въззивната жалба съдържа оплакване за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд (неправилно установяване на факт), в т.ч. и за служебно назначаване на експертиза.

Какво е действието на вписаната искова молба, ако решението по нея не е било вписано в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС и пропускането на този шестмесечен срок заличава ли с обратно действие вписването на исковата молба; представлява ли вписаната искова молба тежест върху имота, след като не е от категорията на вещно-правните тежести?

След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 16.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително?

Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?

Счетено е, че като се е произнесъл по същество на въведените с въззивната жалба оплаквания, относими към законовите предпоставки за приемане на предложения от длъжника оздравителен план от събранието на кредиторите, подложил е на тълкуване приложимите материалноправни норми и е преценявал законосъобразността на крайния правен извод на първостепенния съд относно изискваното от ТЗ мнозинство, въпреки, че е приел първоинстанционното съдебно решение за процесуално недопустимо, решаващият състав на Софийски апелативен съд е допуснала съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до очевидна неправилност на въззивния съдебен акт.

Налице ли е неточно изпълнение на задължението на наемодателя за отдаване на годен наемен обект по см. на чл. 230, ал. 1 ЗЗД при начално съществуваща обективна невъзможност за ползване на наетото имущество, съгласно договореното му предназначение дължи ли се обезщетение за неизпълнение на наемателя?

Вероятността за недопустимост се обосновава с това, че въззивният съд е постановил решението си без да е провел открито съдебно заседание при драстично нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи законосъобразно протичане на процеса, гарантиращи право на участие на страните в производството при спазване принципа за устност и непосредственост, закрепен в чл. 11 ГПК.

За задълженията на въззивния съд по чл.12 и чл.235 ГПК да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор.
При сключен установителен договор, с който страните декларират и описват съществуващите между тях безспорни правоотношение, следва ли действителното съществуване на вземането по установителния договор да се поставя в зависимост от доказване съществуването на правопораждащите факти, при наличието на които е възникнало вземане, съответно правната квалификация на спора само на установителния договор ли следва да се основава или и на предходните отношения между страните, които са възпроизведени в установителния договор?

При учредяване на пряко митническо представителство по смисъла на Закона за митниците и чл. 5 Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм.) възникват ли за прекия митнически представител, осъществяващ тази дейност по занятие, задължения за правомерност и компетентност на извършените действия, извън посочените в документа за учредяване на представителна власт, и задължението за правилно митническо тарифиране и деклариране на стоки от прекия митнически представител може ли да се ограничи само до деклариране на предоставена от представлявания информация, когато митническият представител предварително установява, че тя е непълна, грешна или некомпетентна?

За задължението на въззивния съд при връщане на делото от ВКС, да се съобрази със задължителните указания по приложението на закона и за извършване на конкретни съдопроизводствени действия, в т.ч. да постанови решението си след съвкупна преценка на всички доводи на страните и на всички доказателства по делото.
Длъжен ли е съдът да вземе предвид и да прецени субективното отношение на кредитора към изпълнението на длъжника, както и да съобрази обема на полаганите грижи с възрастта, физическото и здравословно състояние и възможността за самообслужване на кредитора?

Има ли право съпритежател на идеални части от акции да участва самостоятелно в ОСА без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл.177 ТЗ? Дали наследниците на починалия акционер, притежаващи заедно идеална част от общия брой на притежаваните от наследодателя акции, е признато правото да участват лично в работата на ОСА на дружеството?
Съвместното упражняване на право на глас, което е допуснато в хипотезата на съпритежаване на дялове, допустимо ли е в хипотезата на съпритежание на акции по смисъла на чл. 177 ТЗ?
Недопускането до участие на ОСА на част от съпритежателите на акции, чийто глас няма да бъде зачетен при неучастието на останалата част на съпритежателите на тези акции на проведеното ОСА, опорочава ли проведеното ОСА и това може ли да се приеме за основание за отмяна на приетите на него решения?

Какво се разбира под „особено близка връзка с починалия" и „по изключение" , съгласно ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС?

Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН?

Относно правното значение на периода, за който се претендира заплащане на реално потребената електроенергия, когато се констатира неточно измерване в резултат от софтуерно въздействие върху средството за измерване.

Следва ли съдът да извърши съвкупен анализ на обстоятелствата посочени в чл. 59, ал. 4 СК и т.2 от ППВС №1/1974 г. при преценката на кой родител следва да се предостави упражняването на родителските права?
Mоже ли единствено полът и възрастта на децата да са определящи за решаването на въпроса за родителските права?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на общите правила на договора за продажба, съгласно които купувачът, който вече е получил вещта, е длъжен да плати цената?

Относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при спор за упражняване на родителските права, респ. определяне на режим на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

Допустимо ли е режимът на лични контакти с неупражняващия родителските права родител, да бъде определен във времеви интервали - през шест месеца с конкретно посочени в тях дати, след като решението на въззивната инстанция не е крайно и е невъзможно при евентуално касационно обжалване да се определени кога ще бъде постановен крайния съдебен акт?

Може ли гражданския съд да осъществява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решенията на ОбСЗ, влезли в законна сила, при възражение на ответника по делото, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху процесния възстановен земеделски имот, преди образуването на ТКЗС?
За допустимостта лице – страна в производство по спор за собственост на възстановен земеделски имот (в т.ч. и общината), възстановен по реда на ЗСПЗЗ да оспорва правото на възстановяване на заявителя по чл. 10 ЗСПЗЗ?
За възможността да се приеме, че в исковия процес Общината като страна е особен правен субект, по отношение на който са налице различни, по-широки възможности за оспорване на влязъл в сила конститутивен акт за възстановяване на правото на собственост, отколкото тези , които са на разположение на останалите правни субекти?

При изследване на връзката между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, съдът следва ли да обсъди и извърши преценка на вида и характера на конкретната престъпна дейност, придобивните способи и евентуалните последващи трансформации на имуществото, както и на всички други твърдяни и установени по делото, релевантни факти и логически взаимовръзки?

За допустимостта и обхвата на косвения съдебен контрол върху реституционен административен акт в случаите, когато върху него е проведен пряк съдебен контрол, когато този акт се противопоставя на лица, които са придобили права от държавата след началото на реституционния процес.

Исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ са процесуален способ за защита срещу порочни вписвания в Търговския регистър, предоставен на всяко лице, което има правен интерес да установи нищожност или недопустимост на конкретно вписване или несъществуване на вписано обстоятелство. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковете и трябва да е налице не само към момента на тяхното предявяване, но и във всеки момент от развитието на исковия процес като условие за допустимост на съдебното решение, с което съдът се произнася по същество относно валидността и допустимостта на оспорваното вписване и/или относно съществуването на вписаните обстоятелства. Определящи за правния интерес са твърденията, с които ищецът обосновава необходимостта от търсената с исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ защита, но отсъствието на такива твърдения не лишава съда от правомощието да изследва служебно наличието на правен интерес, преценявайки дали и в каква степен положителното произнасяне по исковете, т. е. признаването на извършеното вписване за нищожно или за недопустимо и/или на вписаното обстоятелство за несъществуващо, ще рефлектира благоприятно в правната сфера на ищеца и ще доведе до настъпване на целения от него правен резултат.

Как следва да се определят обичайните разходи за издръжка на проверяваното лице и неговото семейство и за разпределението на доказателствената тежест в процеса?

Има ли качеството на трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ /отм./ пострадалият при ПТП невиновен водач на увреждащото МПС, близките на който имат право на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите"?

Има ли право съпритежателят на идеални части от акции да участва самостоятелно на общо събрание на акционерите без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл. 177 ТЗ?

За задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, в т.ч. да обсъди и прецени заключението на вещите лица не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи.

Какъв е приложимият давностен срок по отношение вземанията на кредитора по индивидуалните договори, сключени между НЗОК и изпълнителите на медицинска болнична помощ по реда на чл. 59 ЗЗО, вкл. за надлимитни дейности – общ или специален по чл. 111, б. в ЗЗД?

При наличие на изрична клауза в предварителен договор за покупко-продажба, съгласно която владението върху недвижимия имот е предадено на купувача, и упражнявана от купувача фактическа власт върху имота, извършеното доплащане на цената по предварителния договор изключва ли намерението за своене по отношение на недвижимия имот?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД? От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?

Относно настъпване, респ. зачитане на правните последици на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотезата на изтекъл срок по чл. 33, ал. 3 ЗС, както и за последиците от неизпълнението на паричното задължение при постановеното изкупуване на 1/2 ид. ч. от апартамента като част от легитимацията на ищцата като собственик?

Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато ищецът претендира идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, който е прехвърлен от ответника на трето лице след вписване на исковата молба?

Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си и да изложи съображения при значително увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, в сравнение с първоинстанционния съд, при съобразени от двете инстанции едни и същи обективни обстоятелства от значение за размера на обезщетението съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд?
Достатъчно ли е доказването на възможността за узнаване от увредения при проявена от него дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е непълнолетен, съответно неправоспособен, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато е установено, че ПТП е настъпило именно поради липсата на правоспособност, умения за шофиране и навици на този водач?

Поради очевидна неправилност, свързана с необходимостта изводите на съда да съответстват на правилата на формалната логика и опита.

Какво се означава с понятието „Публичен склад за зърно“ по смисъла на ЗСТЗ /отм./ - юридическо лице с предмет на дейност съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи или определена складова вместимост, вписана в лицензията на публичния склад? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Попада ли ипотека, учредена върху недвижим имот за обезпечаване на чужди задължения, сред сделките, забранени с чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./, или за учредяването на ипотека са приложими специалните правила на чл. 10 ЗСТЗ /отм./, ал.2 и ал.3? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Поначало предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника върху спорната вещ, което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни придобивни основания. В случая ищецът с този иск по същество оспорва към определен минал период, а не понастоящем, правото на собственост на ответника, а оттук и вещноправното действие на прехвърлителната сделка, с която са се легитимирали ищците по уважения срещу нето иск по чл.108 ЗС, което е недопустимо.

Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители?

Вината елемент ли е от фактическия състав на нарушението злоупотреба с доверието на работодателя; може ли то да бъде извършено по небрежност; задължително ли е нарушението да е извършено с цел получаване на имотна облага, респ. да е получена такава ?
За основателността на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, следва ли работникът/служителят да представи доказателства за оставането си без работа, както и че не е получавал трудово възнаграждение за целия 6-месечен период.

Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН?

Необходимо ли е при позоваване на придобивна давност за чуждите идеални части, съсобственикът да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си?

За правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора.

Следва ли въззивният съд да обсъди в съвкупност всички приети по делото доказателства?

Включва ли се в задължението на съда, регламентирано в чл. 235, ал. 3 ГПК, разглеждане на посочено в исковата молба изявление на кредитор, упражнил преди това правото си по чл. 410 ГПК, че счита задълженията на длъжника си за предсрочно изискуеми?

Представлява ли дискриминация по признак лично положение по-неблагоприятното третиране на лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си?

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения и доводи, като обсъди и всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото.

Налице ли е противоправност на законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и на бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗКС? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предл. 1)
Когато искове за обезщетения за вреди, причинени от законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и от бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон, са предявени в едно и също производство срещу Държавата и НС, кой от тях е надлежният, процесуално легитимиран ответник да отговаря по тези искове? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Oтносно съотношението между иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и иска по чл. 40 от ЗЗД, конкретно – в хипотеза, когато се претендира недействителност/нищожност на двустранен възмезден договор, сключен чрез представител на ищеца, при твърдения на последния за нееквивалентност на насрещните престации по договора, като основание на иска.

По приложението на чл. 12 ГПК и на чл. 235 ГПК - Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортното произшествие да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи?

Относно основанията за отмяна по чл. 647, ал. 1 ТЗ при наличие на лично обезпечение, учредено с договор, сключен между продавач, купувач и солидарен длъжник.

За служебното задължение на съда да следи за надлежната индивидуализация на обекта на спорното право в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Oтносно обсъждане на всички конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно предвиденото в чл. 52 от ЗЗД основание.

Искът с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС е облигационен иск с предмет парично вземане, чиято цена се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – стойността на търсената сума. Доколкото при обективно съединяване на искове за парични вземания, от значение при преценката на родовата подсъдност е цената на всеки един от паричните искове, а не сборът от цената на всеки от обективно и субективно съединените искове, цената на предявените искове с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС следва да се определи с оглед правата на всяка от ищците в съсобствения им недвижим имот.

За характера на претендираните суми относно дължимата лихва касаеща обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС.

За правомощията на въззивния съд във връзка с установяване на фактическата обстановка.

За прилагане на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

При повторно разглеждане на делото във въззивната инстанция и при дадени указания в отменителното решение на ВКС, произнасянето да се извърши при условията на чл.269 ГПК, като е посочен и конкретен юридически факт, който следва да се анализира, необходимо ли е въззивната инстанция да изложи обосновани изводи относно постигнатата действителна договореност на страните по постигнатите действителни облигационни правоотношения?

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

Нищожна ли е вписана законна ипотека върху недвижим имот, ако при вписването й същият не е бил собственост на кредитополучателя, който е гарантирал със същия за вземането на кредитора, е обусловил изхода на спора?

Дали заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване следва да бъде от единствено и решаващо значение при преценката за приложението на чл. 79 ЗС?

Следва ли да бъде зачетено плащане, извършено в срок, определен от съд, в хипотезата на чл. 349, ал. 5 ГПК?

Подлежи ли на повторно вписване поправената искова молба в резултат на изменения на обема на заявеното право или страните по иска?

Приложима ли е презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице?

За задължението на въззивния съд да вземе предвид всички доказателства по делото и да направи съвкупна преценка на всички правнорелевантни обстоятелства, като вземе предвид чувствата и желанията на детето в конкретния случай, с оглед интереса на детето.

За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения.

Какво е действието на решението на КС, с което е прогласена противоконституционност на нормативен акт по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства според разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ?

Следва ли ищецът, който твърди, че е осъществена от работодателя злоупотреба с право, да изложи конкретните факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за такава злоупотреба, или е достатъчно да посочи, че е налице заобикаляне на закона при извършеното уволнение?
Тежестта за доказване на осъществена от работодателя злоупотреба с право е за ищеца, който се позовава на нея, или работодателят-ответник следва да докаже, че добросъвестно е упражнил правото си на уволнение?

Противопоставими ли са на купувача на публична продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на наемател върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от изменения във вписан договор за наем, когато измененията не са били вписани към момента на налагане на възбраната върху тези имоти, нито към момента на публичната продан?

Законът придава различно действие на вписването на исковата молба, с оглед предмета на спора. По принцип вписването на искови молби има оповестително действие, а оповестително-защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи /чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗС, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1 ЗЗД, чл.227 ЗЗД, чл.37 ЗН/. Вписването на искова молба по чл.29 ЗЗД има само оповестително действие - да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба. При оповестително действие на вписването се прилагат правилата: „никой не може да прехвърли право, което няма“ или „отпадне ли правото на праводателя, отпада и правото на приобретателя“. Такъв е ефектът на вписването на исковата молба, с която е предявен иск по чл.27 ЗЗД във вр. с чл.29 ЗЗД. Н. й не може да доведе до запазване на правото на собственост, придобито от праводател, който не го е притежавал, тъй като при оповестително действие на вписването, при преценката за съществуването на правото, е от значение дали праводателят е бил собственик. В случай че договорът бъде унищожен, каквато е настоящата хипотеза, отпадат правата и на приобретател, който е придобил имота преди вписване на исковата молба. Такъв приобретател, който не е участвал в правния спор, не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на договора между прехвърлителя и първоначалния приобретател, но отпадането на правата му се свързва не със силата на пресъдено нещо на решението, чийто предмет е съществуването /респективно несъществуването/ на потестативното право, което е упражнено с предявяването на иска. То е следствие от конститутивното действие на съдебното решение, с което е уважен иска за унищожаване на договор, съставляващо негова гражданскоправна последица. Чрез конститутивното си действие съдебното решение става юридически факт, който създава, изменя или прекратява гражданското правоотношение и всички лица, за които този юридически факт е правнорелевантен са длъжни да го зачитат, т. е. не могат да оспорват материалноправната промяна, следствие от конститутивното действие на съдебното решение.

Кога следва да се счита открито дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, в случаите когато се касае за продължавано във времето финансово нарушение, съставляващо и нарушение на трудовата дисциплина?

Може ли да се приеме, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт, издаден в полза на част от сънаследниците, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници?

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.

Не е ли обвързан на основание чл. 226, ал. 3 ГПК, приобретателят на правото на собственост, от формираната сила на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е уважен иск по чл. 76 ЗС срещу неговия праводател, като същият е осъден да предаде отнетото насилствено владение на процесния имот?

За предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезите на чл. 266 ГПК, ал.2 и 3.

Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, прекратил ли е действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака?

Допустимо ли е въззивната инстанция да влоши положението на жалбоподателя, като отрече признати от първоинстанционния съд права на ищеца по иск за парично вземане, които не са оспорени от насрещната страна чрез жалба?

За задължението на решаващия съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения на страните и в частност – дължи ли произнасяне по своевременно направено с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. По съществото на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД досежно началния момент на специалната (кратка) погасителна давност за лихви.

С оглед преценката на правилността на изводите на въззивния съд по приложимостта на разпоредбата на чл. 69 ЗС и наличието на намерение за своене /аnimus/ при констатираното споразумение /за послужване/ между ползвателя на апартамента, към който принадлежи процесното избено помещение, и ответниците, които твърдят, че са владелци на същото във връзка и с правата на ползвателя по чл. 56 ЗС и сл.

Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени или за неустановени факти, които изобщо не са били въведени от страните пред първата съдебна инстанция и без във въззивната жалба да се съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантни за делото факти или за пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по своевременно направено от страните възражение или довод във връзка с такива факти? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че по изключение от забраната по чл.269, изр.2 ГПК следва да провери правилността на обжалвания съдебен акт извън оплакванията във въззивната жалба, защото се налага да приложи установена в публичен интерес императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд, следва ли съдът, с оглед спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност, да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата и по прилагането на нормата и да ангажират доказателства, както и следва ли въззивният съд да разпредели доказателствената тежест? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Може ли да се полза от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която е бил собственик и предписаната от закона форма на сделката е била спазена, но поради неизпълнение на изискването за вписване на акта, в който е обективирана сделката по реда на ЗС и ПВ и предвид разпоредбата на чл.113 ЗС това деривативно придобивно основание се явява непротивопоставимо на друго лице, придобило същия имот след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 ЗС от същия праводател и вписало придобиването си по посочения ред? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Кой е компетентният орган на кооперация-работодател да извърши съкращаване на щата?

Може ли обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено от съда по чл.51, ал.2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици, на основание, че ответната страна е участвала в процесуални действие, свързани с доказване на такива конкретни действия или бездействия?

Относно задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.

За задължението на въззивния съд, като инстанция по същество, при наличие на императивни разпоредби (в случая относно действието на дворищната регулация, чл. 43, т. 5 ЗКИР и пар. 6 ПЗР ЗУТ, ал. 2 и 4 и пар. 8 ПЗР ЗУТ, несъобразени от първоинстанционния съд) да даде указания на страните , поради непълнота в доклада , да представят доказателства за собственост на имотите преди влизане в сила на регулацията, след което да изслуша експертиза.

За правомощията на въззивната инстанция при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото.

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?
2. Дали след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/ 2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ включително?

Налице ли е преклузия досежно искане на ищеца за допускане на доказателства от въззивната инстанция, след като същото е заявено в първото по делото открито заседание пред първоинстанционния съд, след обявяване на доклада по делото?
Следва ли въззивният съд да допусне изслушването на свидетелски показания за изясняване на механизма на настъпване на ПТП и поведението на участниците в него при положение, че по делото не се съдържат други данни, годни да установят горните обстоятелства; Може ли съдът да обоснове фактическите си и правни изводи по изхода от правния спор, като се позове на акт и/или доказателствени средства, приобщени по воденото по случая наказателно производство?

Предвид вероятността същото да е недопустимо като постановено по непредявен иск с оглед съображенията относно обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца по отношение площта на недвижимия имот, мотивите на решаващия съд за липсата на спор за собствеността на имота с посочен идентификатор, и произнасянето с отхвърлителен диспозитив за същия имот, с различна площ.

Допустимо ли е при наследяване на поименни акции от няколко наследници да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата които тя материализира?

Въззивният съд трябва служебно да следи за валидността и допустимостта на първоинстанционния акт, който се обжалва пред него, и без да са наведени оплаквания за това във въззивната жалба. Това задължение е условие за постановяване на валидно и допустимо въззивно решение. В нарушение на съдопроизводствените правила решаващият състав въззивния съд е постановил решението си без да съобрази валидно извършеното от ищеца намаляване размера на предявения иск. Същото се явява в съгласие с нормата на чл. 214, ал. 1 ГПК – заявено е преди първото по делото редовно заседание, което означава, че решаващият съдът е следвало да се счете десезиран относно частта, с която е намалена претенцията. Упражняване на правото по чл. 214, ал. 1 ГПК в този случай не се явява обвързано от наличието на съгласие от ответника при съществуващата уредба на чл. 232, изр. 1 ГПК и чл. 233 ГПК.

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?

За приложението на нормите по чл.172 ГПК и чл .235, ал. 2 ГПК и конкретно - могат ли изводите на съда за основателност на иска да се основават само на показанията на свидетел, който е в родствени отношения със страната, без да са обсъдени всички доказателства по делото?

Владелец ли е и то добросъвестен лицето, закупило недвижим имот от несобственик и противопоставящо възражение по чл. 79, ал. 2 ЗС /погрешно в определението по чл. 288 ГПК е посочено чл. 70, ал. 2 ЗС/ на лице, закупило същия имот от същия праводател и вписало акта си преди този на лицето, претендиращо придобивна давност?

Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и подлежащите на изясняване обстоятелства, като обсъди всички събрани доказателства по делото и доводите на страните; длъжен ли е да прецени правнорелевантните факти, от които произтича спорното право и да изложи правни изводи, които да бъдат мотивирани и обосновани?

Налице ли е обезпечителна нужда от налагането на възбрана върху недвижим имот собственост на търговско дружество за обезпечаване на иск за отнемане в полза на държавата на акции, част от капитала на това дружество, насочен срещу собственика на акциите?
Явява ли се подходяща за обезпечаване на предявен от КПКОНПИ иск за отнемане в полза на държавата на акции от капитала на дружество обезпечителната мярка възбрана върху имуществото на същото, при положение, че това имущество не е предмет на иска за отнемане?

Произвежда ли материалноправен ефект волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, обективирано в исковата му молба по чл. 430, ал. 1 ТЗ, връчена на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК?

Допустими ли са свидетелски показания за установяване нищожност на договор за продажба, като сключен с цел обезпечаване на задължение по договор за заем между същите страни?

Изисква ли се съгласно чл.164 ЗСВ във вр. с чл. 225, ал. 1 ЗСВ магистратският стаж да бъде набран само при действието на ЗСВ или следва да се отчитат годините на такава работа и преди приемането на такъв закон“ и „изплащането на гратификационно обезщетение за работа в друга държавна система явява ли се пречка за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ?

Има ли хирографарен кредитор правен интерес от установяване на несъществуване на вземане на привиден заложен кредитор спрямо неговия длъжник?

Относно критериите, които следва да бъдат взети предвид в производството за изменение мерките относно упражняването на родителските права, и относно задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето.

За комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетните деца кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живеят.

След като ищежът изрично сочи , че претендира собствеността на „четвъртия етаж „ на сграда , за който основание за придобиване правото на собственост е уредена суперфиция, то предметът на спора е ясно очертан – а именно за обектите обособени на четвъртия етаж. Ако собствеността на целия четвърти етаж е придобита от ищеца , при доказване на всички правно релевантни за това факти, то значение какви конкретно обекти са изградени съобразно екезекутивния план като самостоятелно единици, то съдът по същество следва да отговори на въпросите дали именно тези обекти, които реално съществуват са предмет на възлагане с Постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан и от тук да разреши по същество въпросите кому принадлежи правото на собственост.

В случай, че въззивникът не е релевирал в жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения при постановяване на доклада следва ли въззивният съд да извършва служебна проверка за законосъобразност на този акт и при евентуално установяване на пороци задължен ли е да даде указания на страните кои са приетите от него релевантните факти, как се разпределя доказателствената тежест за установяването им и да предостави възможност на страните да ангажират съответни доказателства и доказателствени средства?

Представляват ли факти, удостоверяващи наличието на задължения за отчетническо боравене с имущество и фактически изпълнявана материално-отчетническа дейност по трудово правоотношение, първични счетоводни документи, с които е доказан фактът на получаване на С. от работника или служителя, и представлява ли този факт задължение за същия, за тяхното съхраняване, опазване и отчитане?

За задължението на гражданския съд да се произнесе по валидността на оспорен от страна по делото индивидуален административен акт, когато същият се противопоставя на лице, което не е било страна в производството по неговото издаване, и не е имало право да го обжалване.

Представляват ли счетоводните книги и записванията в тях доказателство за страната, която ги е водила?

Съставлява ли злоупотреба с право извършено от работодателя последователно прекратяване на трудовите договори на различни служители на едно и също основание?

Какъв е видът на документа - свидетелство за регистрация на МПС, частен или официален? При направено оспорване на този документ, какъв е видът на доказването, което следва да се проведе в процеса?

За правомощието на работодателя, след като е решил да упражни правото си на подбор и е назначил съответната комисия, да прекрати трудовото правоотношение със служител, заемащ единствена длъжност, поради съкращение в щата, без да извърши подбор.

Допустимо ли е да се приеме, че е налице компенсация на вредите, претърпени в резултат на проведена при грешна диагноза хирургическа интервенция, с ползата от възможен/вероятен благоприятен резултат от проведеното оперативно лечение?

Следва ли при тълкуването на договорите и особено на неясните им клаузи и тези, за които има спор между страните, съдът да търси действителната обща воля на страните, респ. следва ли отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността?

За задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, в т.ч. да обсъди и прецени заключението на вещите лица не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи.

Относно дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и релевираните в нея оплаквания, да изложи собствени мотиви по съществото на спора.

Относно проверка на допустимостта на въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за нищожност на договора за учредяване на ипотека.

Дали при определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение трябва да се вземат предвид както настъпилите, така и потенциалните вреди, както за работодателя, така и за трети неопределени към датата на уволнението лица и за това дали заличеното идентично дисциплинарно наказание, дори да не се взема предвид като утежняващо обстоятелство при определянето на наказанието, може да се вземе предвид като доказателство за знанието на определени идентични правила и обстоятелства от страна на работника или служителя?

Може ли временната неработоспособност да бъде установена с амбулаторен лист и следва ли разпоредбата на чл. 6, ал. 2 НМЕ да се тълкува разширително?

Необходимо ли е за придобиването по давност да се демонстрира промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, спрямо собственика; дали с извършването на действия по поддържане и ремонтиране на имота може да се обективира промяната в намерението?

Oтносно съпричиняването на вредоносния резултат, с оглед предпоставките за приравняване на приноса на деликвента с този на пострадалата, изведено от наличие на причинна връзка между конкретните увреждания и фактическата възможност за получаването им, съобразно нарушените правила на ЗДвП.

1. Следва ли въззивният съд при разпределение на тежестта на доказване да вземе предвид въведените от ответника възражения, като даде изрични указания по същите за ангажиране на съответни доказателства?
2. Как следва да се установи идентичността между два недвижими имота, в различен период от време и достатъчно ли е да бъде приета за доказана такава идентичност с наличието на съвпадение между две граници?
3. Подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот, чиято собственост е отнета или същият е одържавен.

Следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното производство, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение, че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения относно годността на използвания сравнителен материал и с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза?

При отсъствието на специални медицински знания у съда, когато са се породили съмнения относно правилността и яснотата на вече приети по делото експертни заключения, длъжен ли е въззивният съд по свой почин (служебно) да назначи нова съдебно-медицинска експертиза/?

Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всяко едно от въведените с въззивната жалба възражения и изрично и ясно да изложи мотиви по приемането или отхвърлянето им в решението?

Задължен ли е съдът да изследва всички обстоятелства по делото от съществено значение за установяване на обективната истина.

Налице ли е неточно изпълнение на задължението на наемодателя за отдаване на годен наемен обект по см. на чл. 230, ал. 1 ЗЗД при начално съществуваща обективна невъзможност за ползване на наетото имущество, съгласно договореното му предназначение дължи ли се обезщетение за неизпълнение на наемателя?

Поради наличието на вероятност последното да е недопустимо поради неконституирането на страна в производството.

Налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия при трудова злополука при изпълнение на възложената му от прекия ръководител работа, в случай на знание от страна на пострадалия, че ръководителят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата?

Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, тя разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота, ако при сключване на договора за ипотека е постигнато съгласие ипотеката да има действие и спрямо бъдещите обекти на собственост, съгласно одобрен към сключването му инвестиционен проект. Касае се за договор с модалитет /сключен под условие, че новата вещ бъде създадена и правото на собственост върху нея принадлежи лицето, учредило ипотеката/. В тази хипотеза ипотечното право възниква към момента на създаване на вещта/построяване на сградата и от този момент кредиторът има правото да иска удовлетворяване на претенцията си чрез насочване на принудително изпълнение върху построеното. Съдебната практика приема, че вещта /построената в терена сграда/ възниква, когато е завършен грубият строеж с подписването на акт обр.14.

Само умишленото нарушение ли в хипотезата на чл. 187, т. 8 КТ - уронване на доброто име на предприятието – работодател, е основание за дисциплинарно уволнение?

Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, прекратил ли е действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака?

Относно преценката от съда на извънсъдебното признание на факти, направено от страна по спора, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото.

Относно правомощията на съда да извършва косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязло в сила реституционно решение по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, както и задължението на въззивния съд да обсъди въведените от страните доводи и възражения.

За кой период се дължи лихва за забава и за кой период вземането за лихви за забава се погасява, когато искът е предявен след изтичане на повече от три години от изискуемостта на главното вземане?

От кой момент се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва при обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили вследствие на трудова злополука?

За задължението на съда, който прекратява производството по делото поради неподсъдност да го изпрати на компетентния съд.

За задължението на въззивния съд при въведено оплакване с въззивната жалба за наличие процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на допълнително съдебно-счетоводна експертиза.

Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?

Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, извън възложените му с договор, сключен по реда на ЗОП(отм.), респ. Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки(сега отм.)?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната цялост в мотивите си и да формира изводите си след съвкупната им преценка. Следва ли въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доказателства и доводи на страните по делото?

Следва ли при тълкуване на сключения между страните договор, изменен със споразумение, да се търси действителната, воля на страните, като наред с това се изследва целта на договора и конкретно как предметът на договора, включващ лимитите за извършените медицински дейности, се отнася към целта на договора – предоставяне на посочените в договора здравноосигурени лица болнична медицинска помощ по клинични пътеки?

Относно обусловеността на висшия интерес на детето от всички установени релевантни обстоятелства във връзка със спора за предоставяне упражняването на родителските права.

При липсата на поставени правни въпроси, обусловили решаващата воля в обжалваното решение, не може да бъде обсъждана и цитираната от касаторите съдебна практика. За да е релевантна тя, следва последните да са поставили конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото, които да са разрешени от въззивния съд в противоречие с тази съдебна практика или съответно да е обосновано тяхното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения и доводи, като обсъди и всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото.

За комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетните деца кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живеят.

Относно възможността третото лице – ползвател на недвижим имот да установи владение върху същия, без да манифестира изрично промяната в намерението си за своене на вещта спрямо наследниците, когато е получил владението със знанието и съгласието на наследодателя преди неговата смърт, както и досежно допустимите доказателства относно промяната в анимуса и знанието на наследниците за установеното владение.

За задължението на съда да обсъди обективно и пълно всички обстоятелства от значение за размера на неимуществените вреди, произтекли от деликт.

За задължението на въззивния съд при постановяване на своето решение да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и възраженията на страните.

Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?

Задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор, в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора?

За ролята на приемо - предавателния протокол при доказване на договорното изпълнение и неговото приемане и за възможността при липса на двустранно съставен и подписан протокол изпълнението на договора и приемането на изпълнението да се доказват с други доказателства и доказателствени средства.

Следва ли въззивният съд да допусне изслушването на свидетелски показания за изясняване на механизма на настъпване на ПТП и поведението на участниците в него при положение, че по делото не се съдържат други данни, годни да установят горните обстоятелства?
Може ли съдът да обоснове фактическите си и правни изводи по изхода от правния спор, като се позове на акт и/или доказателствени средства, приобщени по воденото по случая наказателно производство, които не са били събрани в хода на съдебното дирене по висящия спор?

Кой е компетентният орган на кооперация-работодател да извърши съкращаване на щата?

Какъв е подходът на въззивния съд при изпълнение на задължението да даде правната квалификация на иска за прогласяване нищожността на договор и да го разгледа съответно на твърденията в исковата молба?

Вероятността за недопустимост се обосновава с това, че както първоинстанционния съд, така и въззивния са се произнесли свръхпетитум.

Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза?

Очевидната неправилност произтича от липсата на мотиви по заявените от страните оплаквания в частните им жалби, по техните доводи и възражения във връзка с разноските и от пълната невъзможност да бъде установено как съдът е определил същите.

Касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивния акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Когато за конкретен имот е издадено решение за възстановяване на собствеността преди изменението на ЗСПЗЗ, ДВ бр.68 от 30.07.1999 г., в сила от 30.07.1999 г., а с последващо решение е променено местоположението му поради допусната очевидна фактическа грешка, какво е правното действие на двете решения и в този случай от кой момент лицето, в чиято полза е възстановена собствеността, може да защити правото си на собственост?

Относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права върху роденото от фактическото съжителство на страните малолетно дете, на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на детето.

Дали е достатъчно в устава на дадено сдружение с нестопанска цел да е предвидено, че при неплащане на членски внос за съответната календарна година членовете се считат за самоизключили се, за да може да се приеме, че по този начин членственото им правоотношение надлежно е прекратено, респ. не противоречи ли на горепосочения материален закон клауза в устава на сдружение с нестопанска цел за фингираното изключване на негов член?

За съдържането на понятието „справедливост” и критериите , които определят понятието справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и за задължителната преценка от въззивният съд да на всички обстоятелства , които обуславят неимуществените вреди и са от значение за прилагане на принципа.цц

Налице предпоставки за допускане на исканото касационно обжалване, поради съществуващата вероятност въззивното решение да е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба по смисъла на чл. 127 ал.1 т.4 ГПК и при съществуваща неяснота относно предмета на спора, с който съдът е сезиран?

Действителна ли е / поражда ли действие/ сделка между цесионер и длъжник, с която се предоговарят условията за погасяване на придобитото с цесия вземане?

При създадено противоречие по въпрос, касаещ специални знания, когато по делото са приети две единични експертизи и една от страните е поискала разширяване на единичната експертиза в тройна, задължен ли е съда да допусне и назначи такава?

Относно правомощията на въззивния съд при допуснато от първата инстанция изменение на иска от установителен по чл.422 ГПК в осъдителен, поради отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист.

Подлежи ли на вписване по реда на ПВ, респ. в имотния регистър, пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ върху отделни активи – недвижими имоти на търговско предприятие, предмет на особен залог.

Поражда ли действие универсално саморъчно завещание по отношение на горски имот, ако той е възстановен по ЗВСГЗГФ след откриване на наследството?

Нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скици от действащия регулационен план, обяснителната записка и скиците от помощния кадастрален план, изготвен от правоспособно лице, които са приподписани от съда и са неразделна част от влязло в сила решение?

Следва ли съдът, след направено възражение на ответника за неподведомственост поради наличие на арбитражна клауза, да се произнесе за съществуването и действителността й?

Относно възможността нищожна клауза от потребителски договор да бъде заместена с повелителна норма от националното право.

За отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две дружества едното е възложило на другото определена работа, при и по повод извършването на която настъпят вреди.

За проверка относно вероятността за недопустимост на обжалваното решение като постановено по нередовна искова молба .

За задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните.

За приложението на разпоредбите на Закона за гражданската регистрация при наличие на различно отразено име в актовете за гражданско състояние по отечественото право на молителя от това, отразено в актовете за гражданско състояние в Република България, както и за правното действие на актовете за гражданско състояние.

За правомощието на въззивния съд да осъществява служебно, при липса на възражение от заинтересованата страна, проверка за валидността на завещателно разпореждане, без да обоснове какъв обществен интерес налага това?

За да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ следва ли страната позоваваща се на това придобивно основание на правото на собственост (в случая на процесния недвижим имот) да докаже всички елементи от фактическия състав , предвидени в тази разпоредба , включително и факта, че преди преобразуването на държавното предприятие (в случая негов праводател) в еднолично търговско дружество с държавно имущество, именно на това държавно предприятие е било предоставено правото на стопанисване и управление по см. на чл. 2 от НДИ?

Съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото.

Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. и доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса?

Може ли фактическият състав на придобивната давност по отношение на процесната реална част от имота, да се приеме за осъществен в периода, когато имотът е бил извън регулация?

Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правно-релевантни факти по делото?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи и възражения на страните?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими възражения на ответниците и да изложи изрични мотиви по тях?

Не следва ли при тълкуване на съдържанието на договор да бъде съобразена действителната, а не предполагаема воля на страните и негов предмет да бъдат само неясните уговорки и тези, които макар и разбираеми от външна страна са предмет на спор между страните?

Задължен ли е голият съсобственик да предостави ползването на друг, неползващ съсобственик или да му заплати обезщетение за лишаване от ползването, когато прехвърлителя си е запазил правото на ползване върху прехвърлената идеална част и в периода преди ограниченото вещно право на ползване да се погаси със смъртта на титуляра си?

Относно оспорването на отразеното в чуждестранно свидетелство за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС.

Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на изключено от първоинстанционния съд писмено доказателство, без никоя от страните по делото да е поискала това доказателство отново да бъде включено в доказателствения материал?

Допустимо ли е да се задължава дружеството – ответник да издаде акции или временни удостоверения на приносител след като със закон такава възможност е отменена?

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че възникналата колизия между заключението на графичната експертиза, според което пълномощното от 18.02.2008 г. не е подписано от ищеца /сега касатор/ и нотариалното удостоверяване, следва да се разреши в полза на удостовереното от нотариуса явяване на упълномощителя и саморъчното полагане на подписа, а доказаните почеркови изменения да се обяснят с умишленото желание на автора да измени и прикрие собствения си почерков навик /динамичен стереотип/ и впоследствие да се отрече от авторството си /автоподлог/.

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение?

За процесуалните задължения за анализ и цялостна преценка на всички доказателства при обосноваване от въззивната инстанция на фактическите и правни изводи по спора.

Дължи ли се заплащането на остатъчната стойност на лизинговата вещ, при неупражнено от лизингополучателя потестативно право за закупуването й, но и при невръщането й на лизингодателя, до изтичане срока на договора?

Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на съделителите, че представеният от тях частен проект за разделяне на допуснати до делба имоти следва да бъде съгласуван и одобрен от АГКК?

Следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното производство, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение, че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения относно годността на използвания сравнителен материал и с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза?

Съобразен ли е интересът на всяко от децата с оглед решаващите изводи на въззивния съд, че международно компетентен да се произнесе по предявените искове е испанския съд, а не българския съд, поради което първоинстанционното решение е недопустимо?

Допустимо ли е събирането на гласни доказателства чрез свидетелски показания за установяването на положен извънреден труд от страна на работник по трудово правоотношение?

В самата искова молба, а и в последващото уточнение с писмена молба е посочено изрично, че исковете са предявени от дружеството в качеството му на управител на ЕС. Въведеният по този начин от ищеца предмет на делото е спорно право, произтичащо от материалното правоотношение на етажните собственици с ответника, а дружеството като управител на ЕС действа от тяхно име и за тяхна сметка. Оттук следва, че въззивният и първоинстанционният съд, не са се произнесли по така предявените искове, а по непредявени такива - от името и за сметка на дружество, което не е страна по делото, а е представител на ищеца.

Инициирането на извънсъдебен спор от страна на невладеещия собственик смущава ли владението и прекъсва ли придобивната давност?
Възможно ли е придобиването по давност на прилежащо към жилище избено помещение, ако собственикът на имота притежава в същата сграда друго складово /таванско/ помещение?

Изводът на съда, предполага съвсем различен вид правоотношение, поради което и приетото от него не съответства на установените факти по спора, в резултат, на което е формиран очевидно неправилен решаващ правен извод, което е основание за касиране на решението.

За задължението на въззивната инстанция да действа като инстанция по същество, като прави собствена преценка на събраните доказателства и да постанови безпротиворечиви мотиви.

Следва ли страната, която легитимира своето право на собственост с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, да проведе пълно и главно доказване на фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание?

Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот?

За задълженията на въззивния съд да прецени ефективността на действащия режим на лични отношения при констатирано неизпълнение поради обстоятелства, свързани със заболявания на детето; пречки, създавани от родителя, упражняващ родителските права и отчуждаване на детето.

Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и в рамките на наведените в жалбата доводи?

Допустимо ли е съдебно решение, постановено по насрещен иск за собственост на имот, който иск е предявен преди първото заседание за разглеждане на предявен иск за делба на този имот, ако към момента на постановяване на това решение по насрещния иск с влязло в сила решение искът за делба вече е отхвърлен?

Длъжен ли е съдът да допусне тройна експертиза, когато приетото от него заключение на единичната експертиза не е категорично и една от страните по делото своевременно е оспорила това заключение и е поискала назначаването на тройна експертиза?

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

Относно преценката от съда на извънсъдебното признание на факти, направено от страна по спора, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото.

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните?

За доказването на автентичността на документ, представен като сравнителен материал, при спор относно автентичността на саморъчно завещание.

За обусловеността на последиците от неотстраняване на нередовностите в исковата молба от наличието на бездействие /отказ/ на съда да се произнесе по подадена от ищеца молба във връзка със същите указания, свързан с въпроса за задължението на съда да съдейства на страната при отстраняване на нередовности в исковата молба.

Как следва да се квалифицира фактическата власт върху недвижим имот - като държане или като владение, когато едно лице я упражнява, след като с влязло в сила решение имотът е признат за собственост на друго лице?

Доколкото постановеният отхвърлителен диспозив на обжалваното решение предполага произнасяне по съществото на спора в рамките за заявения предмет на делото от страна на решаващия съд, а мотивите не касаят такова произнасяне, а се отнасят само до предпоставките, при които може за надлежно упражняване правото да се иска допълване на съдебното решение от съда, постановил основен съдебен акт, настоящият състав на ВКС счита, че е налице порок, обосноваващ явното незачитане на процесуалните правила, свързани с проверката на допустимост на уредено от законодателя производство и за основателността на акта, с който съдът е сезиран в рамките на същото.

За отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две дружества едното е възложило на другото определена работа, при и по повод извършването на която настъпят вреди.

За задължението на въззивния съд да изложи мотиви във връзка с оплакванията на ответника във въззивната му жалба, че за част от вредите, за които е определено обезщетение, ищецът вече е бил обезщетен с влязло в сила решение.

Дали констатираната от съда нищожност по чл. 146 ЗЗП на уговорка в клауза от договор за банков кредит, предвиждаща право за банката - кредитор да променя едностранно размера на договорната възнаградителна лихва по кредита, обуславя нищожност и на съдържащата се в същата клауза уговорка за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в конкретно определен размер?

Допустимо ли е да се променя предметът на обществената поръчка чрез устно договаряне на допълнителни видове строително монтажни работи в отклонение от съществените параметри на първоначално възложената обществена поръчка?

Приложима ли е арбитражна клауза, включена в действащ договор между страните, към спор с предмет различно правоотношение между тях, което е възникнало ex lege по силата на последваща нормативна уредба?

1. Може ли присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от държавен съдебен изпълнител да служи като сурогат на неосъществената реална парична престация на взискателя?
2. При положителен отговор на горния въпрос възможно ли това обезщетение да бъде приспаднато от остатъка на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, по кой процесуален ред и по чия инициатива ще се осъществи това приспадане?
3. При висящ изпълнителен процес и извършване на действия по удовлетворяване на вземането, следва ли да се извърши прихващане на присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД с частта от заплатения дълг от длъжника, за да се избегне неоснователното обогатяване на взискателя?

Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спирането на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?

Принципите за автономния характер и предимството на правото на Европейския съюз и принципът за осигуряване на полезния ефект на директивите, позволяват ли на националния съд да приложи национално право, транспониращо директива, без този съд да приложи принципа за съответстващо тълкуване, съобразно с решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания във връзка с тълкуването на съответната транспонирана директива? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Допустимо ли е ищецът да посочи за пръв път във въззивното производство, че разваля двустранен договор с исковата си молба, след като в хода на първоинстанционното производство е поддържал, че договорът вече е бил развален извънсъдебно поради осъществени други юридически факти, настъпили преди предявяването на иска? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За разваляне на двустранни договори, сключени с нотариална заверка на подписите. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Текла ли е придобивна давност за времето от внасянето на делбеното дело в архив до възобновяването на същото?

При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, редукцията на дължимото обезщетение към кой размер се прилага, към преценения от съда за справедлив или към претендирания?

Налице ли е необходимост от генитална промяна на пола при установена транссексуалност на молителя и установено категорично самосъзнание за принадлежност към транссексуалния му пол, за да бъде допусната юридическа промяна на пола?
Длъжни ли са транссексуалните лица да се подложат на пълна хирургическа модификация на тялото им като предпоставка за допускане на юридическа промяна на пола или е достатъчно да са доказани необратими промени на вторичните полови белези и необратими хормонални промени?

Включват ли се в застрахователната сума по застраховка "Гражданска отговорност" на осн. чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото лице?

За задължението на въззивната инстанция при произнасянето си да обсъди доводите на страните в рамките на предмета на спора,очертан от тях и във връзка с оплакванията,въведени с въззивната жалба и отговора на нея,като формира изводите си,след като прецени всички правно релевантни факти и обсъди всички допустимо събрани и относими към спора доказателства, излагайки съображения защо възприема едни,а отхвърля други.

При предявен осъдителен иск за неустойка и въведено от ответника възражение за недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, кой носи доказателствената тежест да установи релевантните факти, на които да се основе оценката относно действителността на клаузата?
Допустимо ли е с въззивната жалба да се навеждат нови обстоятелства и въз основа на тях да се релевират нови възражения, които не са въведени своевременно, въпреки известността им на страната?

При преценка основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и при заявен избор от заветника по чл. 34 ЗН следва да се вземе предвид стойността на цялото завещано имущество или само стойността на имуществото, което заветникът желае да задържи?

Как съдът следва да се произнесе с решението си (диспозитива), когато са предявени иск и насрещен иск за парични вземания, и едната от страните е направила изявление за прихващане между спорните вземания?

Вредата за взискателя само в хипотезата на неразпределена събрана сума от публичната продан ли настъпва или са възможни и други хипотези за реално настъпили вреди за кредитора взискател, когато не се формира сума за получаване по разпределение?

Длъжен ли е въззивният съд да разреши спора по същество и в съответствие с приетата за правилна правна квалификация на претенцията по сметки, а не да обезсилва обжалваното решение поради неправилна правна квалификация?

Допустимо ли е съдебно решение, постановено по насрещен иск за собственост на имот, който иск е предявен преди първото заседание за разглеждане на предявен иск за делба на този имот, ако към момента на постановяване на това решение по насрещния иск с влязло в сила решение искът за делба вече е отхвърлен?

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

Допустимо ли е в производството по предявен иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства?
За възможността в последващ процес да се релевира твърдение за лична трансформация на лично имущество при заявено намерение за общо придобиване от съпрузите.

Относно предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба – в случая при открити нелегални емигранти в превозното средство, управлявано от него пред работодателя, когато работодателят е погасил задължението му.

Присъствие на застрашения от изключване член на Сдружението на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива? Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?

Когато реалните части от сградата не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелни обекти, нищожен ли е договорът за тяхната продажба поради невъзможен предмет?
Липсата на предварително съгласие, изразено в необходимата форма по чл. 185, ал. 3 ЗУТ от останалите етажни собственици за обособяване на продаваем обект като самостоятелен, прави ли продажбата му нищожна поради невъзможен предмет, или за нейната валидност е достатъчна съществуващата към момента на сключването й възможност за даване на такова съгласие в един следващ момент?

Следва ли въззивният съд да изложи в решението си собствени мотиви, в които да отрази своята самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, както и направените въз основа на това, свои фактически и правни изводи по съществото на спора?

Намират ли субсидиарно приложение разпоредбите на чл. 67, ал. 7 ЗДСл, т. 1 и т. 3 за заплащане на допълнителни възнаграждения за нощен труд и за работа през официалните празници на държавните служители в системата на МВР при действието на ЗМВР 2006 /отм./?

Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните?

За задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и доводите на страните.

Основанието за отмяна на влязло в сила решение, предвидено в чл.303, ал.1 т.1 от ГПК, изисква доказателствата, които представя да установяват новооткрити обстоятелства и страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства, да не е могла да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. От значение е обективната невъзможност на страната да узнае новите обстоятелства по време на процеса. В производството по отмяна на влязло в сила решение не могат да се поправят нейни пропуски и бездействие в хода на процеса. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно.

Дали отдаването от един от съсобствениците на целия съсобствен имот под наем или аренда представлява категорично доказателство за явно и несъмнено намерение на този съсобственик за придобиване на частите на другите съсобственици по давност?
Какво е значението на вписването на договорите за аренда и наем в службата по вписванията в производството по доказване субективния признак на владението?

Kогато пострадалият с поведението си е допринесъл за трудовата злополука и по-конкретно относно признаците на грубата небрежност като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука и критериите за това?

За предпоставките, при които може да се приеме, че документ, подписан еднолично от председателя на синдикалната организация, има правното значение на дадено предварително съгласие за уволнението на конкретен служител, когато такава закрила е предвидена в действащия в предприятието колективен трудов договор.

При условие, че от един юридически акт /нотариален акт за сделка/ могат да се установят границите на един недвижим имот и е възможно този имот да се разграничи от друг имот, може ли да се приеме, че същият съставлява самостоятелно обособена вещ и без да е нанесен в кадастралния план?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд? За характера и обхвата на упражняваната от въззивния съд дейност в хипотеза на постановено задължително тълкувателно решение по приложима за конкретен казус правна норма.

Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?

За дължимите процесуални действия от въззивния съд при констатиране от него на недостатък на доклада на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест при оспорванията, направени от страна на ищеца.

Дали процесният поземлен имот представлява публична или частна общинска собственост към момента на извършване на първата прехвърлителна сделка, с която [община] е прехвърлила на [фирма] собствеността върху имота и съответно този договор дали е нищожен или действителен, както и последващите сделки, както и каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им и в този аспект може ли да бъде отречена доказателствената сила на акта за публична общинска собственост, ако той не е опроверган с надлежни доказателства?

Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност – факултативно или задължително и участието и на двамата съпрузи по делото предпоставка ли е за допустимост на процеса и за валидност на съдебния акт?

Относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване на произведение, както и конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

Относно правния интерес за обжалване не първоинстанционното решение.

Може ли да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на единия от виновните водачи за заплащане на обезщетение над размера, за който е било постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на другия виновен водач за същите вреди от същото пътно-транспортно произшествие?

За приложението на разпоредбата на чл. 95 ЗЗД в случай, че кредиторът е банка, а изпълнението се извършва чрез заверяване на сметка в същата банка съгласно чл. 305 ТЗ.

Възможно ли е да се придобие по давност имот - частна общинска собственост, владян в периода 01.06.1996г.-31.05.2006г., предвид въведената с пар. 1 ПЗР ЗДЗС от 2006г. забрана и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОС?

Относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това.
За задължението на съда да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да предостави упражняването на родителските права.

Присъствие на застрашения от изключване член на сдружение на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива?
Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

Възможно ли е имуществото да бъде придобито от престъпна дейност в определени случаи, когато деянието на лицето, за което е осъдено, е криминализирано след придобиване на процесното имущество?

Как се формира обезщетението за имуществени вреди при професионално заболяване?

Допустимо и правомерно ли е, след като въззивният съд е допуснал и приел поредна експертиза за установяване на факти и обстоятелства, релевантни за правния спор, с които делото е вече попълнено, да кредитира и обоснове съдебния акт само на последната експертиза, като игнорира и пренебрегне другите приети по делото експертизи, без да изложи каквито и да било съображения и мотиви затова?

Относно задължението за доставка на вещ - наличието на доминицилирана уговорка за местоизпълнението представлява ли косвено доказателство за надлежното изпълнение на лицето, намиращо се (в т. ч. развиващо своята професионална дейност и ракламиращо се) на адреса?

Следва ли съдът по всяко време на висящността на процеса служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните ?

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

Може ли да бъде променен с конклудентни действия договорът за възлагане на управление на дружеството с ограничена отговорност в частта за определеното възнаграждение на управителя?

Когато в текста на един договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което е страна по него се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него, като физическо лице, необходимо ли е той да положи отделен подпис с указание, че се полага в лично качество, или наличието на валидно положен от него един подпис го обвързва и в двете качества?

На кръстовище, образувано от улици/пътища с различни стопани/собственици, кой от тях, и по силата на кой нормативен акт има задължение да урегулира кръстовището с пътни знаци за безопасното преминаване през него и да постави знаците – всеки от тях или стопанинът/собственикът на улицата/пътя по основното направление?

Ако на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти и с дадените указания е неправилно разпределена доказателствената тежест между страните, следва ли въззивният съд да даде възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и събиране на относими доказателства?

За задължението на въззивната инстанция да обсъди, както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор.

Как следва да се установи действителната воля на страните при прехвърляне на обект от сграда, без посочване на неговите граници - чрез изследване на неговия настоящ статут или към минал момент и следва ли да се приеме, че са налице два обекта ако такива са съществували още при построяване на сградата?

Допустимо ли е предявяването на нов иск за разликата над размера на частичния иск до пълния размер на претендираното вземане в случай, че предявеният преди това частичен иск е бил уважен частично?

Задължен ли е съдът, когато е сезиран с иск против малолетни наследници, да им определи срок, в който да заявяват дали приемат наследството или не, както и да проведат процедурата по съставяне на опис на наследството и дали неприемане на наследството по опис води до липса на материалноправна легитимация на ответниците по иск за установяване прекратяване на учредено в полза на наследодателя им право на строеж поради неупражняването му, когато към датата на предявяване на иска те са недееспособни малолетни наследници?

Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, и в частност – следва ли пълномощното да указва в какъв срок трябва да бъде платена уговорената по договора цена на недвижимия имот ?

Ръководителите на регионалните здравни инспекции, респективно техните заместници, попадат ли в обхвата на органите на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм и могат ли техните правоотношения да се прекратяват по реда на чл. 19 б. “а”, ал. 2 ЗАдм.?

Въз основа на кои обстоятелства се извършва преценката кога представителят, при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания, и в частност – съставлява ли единствен признак за увреждането неадекватността на престациите по договора?

Осъществяването на състава на престъпление по чл. 252 НК чрез сключване на договор за паричен заем и нарушението на императивните законови разпоредби, изискващи извършване на банкова дейност по занятие само след издаване на лиценз, обосновават ли нищожността на договора поради противоречие на закона?

Ако застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е заплатил обезщетение въз основа на споразумение с увредения, с което последният е признал, че тази сума напълно го обезщетява за съответната вреда, при положение, че споразумението му със застрахователя е валидно и покрива изцяло всички вреди или някои от тях пострадалият няма основание да търси репарация за същите отново по съдебен път, нито от застрахователя, нито от деликвента?

Допуснато ли е нарушение на правото на страната да й бъде осигурена правна помощ по подадена молба по чл. 95, ал. 1 ГПК в хипотезата, при която съдът е отказал такава в първата фаза на делбата по изложени съображения и постановил при условие, че делбата бъде допусната, молбата да се докладва във втората фаза, което не е сторено?

При преценка дали дадения от работодателя срок е разумен и достатъчен, съдът би ли следвало да се съобрази с обстоятелството, че работникът или служителят познава документацията, която ще послужи за основа на обясненията му, както и че е организирал добре защитата си, не възнамерява да представи възражения, обяснения и доказателства в подкрепа на същите обяснения, което е видно от подробни възражения по констативен протокол, в който нарушенията на трудовата дисциплина са установени и подробно описани?

Относно начина, по който следва да бъде определен размера на дела на напуснал/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в случаите по чл. 97, ал. 2 ТЗ.

Представлява ли произнасяне по възражение за надзастраховане по чл. 204, ал. 1 КЗ /отм./ прилагането от съда на клауза от общите условия към застрахователния договор, която редуцира отговорността на застрахователя по специална договорка за допълнително застрахователно обезщетение за разчистване на развалини и останки?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди и оцени всички събрани по делото и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност?

Какъв е приложимият давностен срок /обща или кратка погасителна давност/ по отношение вземането на кредитора по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски /в частта им за главница/, както и имат ли последните характера на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД ?

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

Относно допустимостта на предявен иск за установяване на нищожност на арбитражна клауза.

Дали съдебната отмяна на индивидуален административен акт с допуснато по закон предварително изпълнение /в частност – решение на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп/, представляващ елемент от сложен фактически състав на гражданско правоотношение, води до заличаване с обратна сила на породените въз основа на него правни последици в рамките на правоотношението?

Дали плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. ”в” ЗЗД?

Относно задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да направи самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводи на страните, да направи свои изводи, независимо от тези на първата инстанция.

Би ли могъл ищецът да се удовлетвори при прекратяване на дружеството от ликвидационния дял на съдружника-длъжник в случай, че пасивите на ответното дружество превишават многократно активите му?

Относно задълженията на съда да събере всички относими, допустими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупност, да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях твърдения, възражения и доводи на страните. Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска, факт, неизгоден за него.

Кой е органът, който е оправомощен да вземе решение за прекратяване правомощията на управителя на Е., когато с разпоредба от Устава на акционерното дружество, едноличен собственик на капитала му, в компетентност на Съвета на директорите е възложено решаването на всички въпроси, свързани с участие на дружеството в други дружества, а в учредителния акт на Е. – че едноличният собственик провежда заседания на Общото събрание на акционерите по въпроси, касаещи дейността на Е. по реда на ТЗ за същото и на устройствения акт на АД ?

Относно правните последици на отмяната на административен акт по чл. 32, ал. 4 във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 13, предл. първо ЗЕ (Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР), с който са определени временни цени за такса достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до преносната и разпределителните мрежи, по отношение ликвидността на вземането и възможността с него да бъде извършена компенсация.

Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество претендира на основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД суми, заплатени през исковия период от дружеството-цедент като цена за пренос през електропреносната мрежа и цена за достъп до електропреносната мрежа, тези искови претенции не са ясно и категорично разграничени.

Дължи ли се допълнително възнаграждение по чл. 194, ал. 4 ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.) за изпълнение на службата през почивните дни и дните на официални празници, когато носенето на дежурства по график се включва в основните функционални задължения на военнослужещия?

Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, и в частност – свидетелските показания на очевидец относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск ?

Дали заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване на собственика от негов имот за определен период от време, го лишава за този период от пълния обем на правото му на ползване върху този имот?

За проверка на допустимостта на решението, с оглед правния интерес от насочване на иска за прогласяване недействителността на упълномощителната сделка за разпореждане с конкретно имущество на упълномощителя и срещу пълномощника – адвокат, когато представителството е упражнено със сключване на основния договор.

Относно условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, почиваща на принципа за справедливост в гражданските и търговските правотношения, за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с практиката на ВКС – ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС.

Допускането на промяна в акта за раждане относно вписания пол, поради транссексуалност на лицето, обуславя ли се от предварително предприети медицински мерки, в т.ч. хирургическа интервенция за „смяна на пола” и настъпила физиологична промяна във външните полови белези на лицето?

Oтносно това, кой е завещаният имот, като от отговора на този въпрос в конкретния случай завещанието ще се определи като частно или като универсално и едва след това може да се обсъждат евентуално основанията на нищожност?

Относно задължението на въззивния съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил.

Дали действията на търговско дружество в изпълнение на договор, сключен и подписан от лице, което не е вписано в Търговския регистър като представляващ това търговско дружество, могат да бъдат противопоставени на третите добросъвестни лица по договора /в случая на Изпълнителната агенция по програма ФАР/?

Допустимо ли е разширително тълкуване на разпоредбата на пар. 26, ал. 3 ПЗРЗИДЗА /отм./, изразяващо се в допускане на обратно действие на нормата след като в същата или в друга такава не е визирано такова изключение и действието й изрично е регламентирано за в бъдеще, за конкретно определен срок, чието начало започва с изтичането срока на процесните договори, определящи исковия период в настоящия процес? Допустимо ли е разширителното тълкуване на административните актове издадени от Министър на финансите, изразяващи се в допускането им на обратно действие, след като в същия този административен акт или в друг действащ към този момент нормативен акт не е визирано това изключение, като действието им изрично е регламентирано за в бъдеще, за изрично определен срок, чието начало започва с изтичане срока на процесните договори определящи исковия период в настоящия процес? Следва ли въззивният съд да се произнесе в мотивите на своето решение отменяйки първоинстанционното такова относно това кои факти, които са от значение за делото не са изяснени, кои фактически констатации на първата инстанция не са основани на доказателствата по делото, кои изводи не са обосновани и кои са незаконосъобразни. Несъобразяването на оспореното решение с изискванията на ППВС № 7/27.12.1965 г. води ли до определянето на оспореното решение като необосновано и противоправно?

Относно правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна и относно дадените от първоинстанционния съд указания за подлежащите на доказване факти.

Относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции по образуваните до влизането в сила на ЗУСЕСИФ съдебни производства по реда на ГПК.

За метода на определяне сумата за уравнение на дяловете между съделителите.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата и доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор.

Относно кумулативността на предпоставките по чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ за освобождаване изцяло или частично от отговорност при заплащане на обезщетение по имуществена застраховка, тежестта на доказването им.

Относно процесуалния ред, по който страна по договор за безвъзмездна финансова помощ може да търси защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган.

Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?

Относно задължението на въззивния съд да постанови решението си въз основа възраженията на страните и с оглед всички събрани по делото доказателства, след съвкупната им преценка.

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

Дали при наличие на влязъл в сила акт, завършващ адхезионен процес/ при предявен граждански иск в наказателното производство/ застрахователят, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на застрахованите по риска гражданска отговорност, дължи обезщетение в по-голям размер /като парична сума/ от определеното от деликвента ?

Когато застрахователят писмено е отказал плащане на застрахователно обезщетение, без да оспори валидността на застрахователния договор, означава ли това признаване на неговата валидност и допустимо ли е впоследствие в хода на съдебното производство да релевира възражение за нищожност при положение, че по същия застрахователен договор вече е имало доброволно плащане по предходна щета?

Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води ли до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?

Предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на иска е определена точно. Неправилната правна квалификация е порок, водещ но неправилност на решението – постановяването му в нарушение на материалния закон, но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да определи точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение за този размер, включително – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост, както и да изложи мотиви за значението им при определянето на размера на обезщетението?

Следва ли въззивният съд да обоснове решението си в случаите когато обезсилва решението на първоинстанционния съд?

В какво се изразява нарушението на забраната по чл. 142, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за конкурентна дейност от управител на дружество с ограничена отговорност – в самото участие в друго дружество, макар същото да не извършва дейност, или в реалното извършване на конкурентна дейност, от която са причинени вреди?

Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани?

Съдружниците в събирателното дружество имат ли качеството на страна – длъжник по договорите и основаните на тях материални правоотношения, по които страна – длъжник е самото събирателно дружество, предвид солидарната и неограничена лична отговорност на съдружниците за задълженията на дружеството?

Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води ли до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?

Предвиденото в застрахователния договор, сключен при Общи условия, за който е издадена застрахователна полица, изискване за маркиране на автомобила представлява ли отлагателно условие, имащо значение за настъпване действието на договора? Може ли да се приеме, че неизпълнението на това изискване е договорно задължение, чието неизпълнение е съществено с оглед интереса на застрахователя съгласно чл. 211, т. 2 КЗ (отм)?

Относно значението на мотивите към невлязлото в сила решение по друго дело между същите страни при определяне предмета на спора по висящото пред съда дело.

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

Дали отмяната на индивидуален административен акт действа с обратна сила и води ли това до отпадане на последиците от него, както и поражда ли се задължение за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?

Длъжен ли е въззивният съд, когато за първи път се произнася по своевременно направено от ответника евентуално възражение за давност, да разгледа и се произнесе по всички относими към това възражение доказателства, доводи и възражения на ищеца.

Относно собствеността на процесния апартамент с оглед задължението на касаторката по чл. 7, ал. 2 ЗСГ /отм./ да отчужди притежаваната от нея идеална част от друг неин апартамент, което е осъществено със съдебна спогодба.

При определяне на релевантния период по искове с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм/, следва ли съдът да определи периода на престъпна дейност, съобразно всички извършени от ответника престъпления, попадащи в хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон ?

Дължи ли собственикът на имот, в който са извършени подобрения, заплащането им на подобрителя, ако последният ги е изпълнил по силата на договор с трето лице?

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната, респективно електроразпределителните мрежи и как то се отразява на правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Относно критериите при определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост , като е прието , че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото.

Погасяването на едно парично задължение чрез плащане, води ли до прехвърляне на собственост по отношение на платените пари и обхваща ли се от хипотезата на чл.647 т.4 ТЗ?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си, представеното пред него писмено становище на ответника, съдържащо признания на факти, описани в исковата молба.

Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които районният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото по чл. 146, т. 4 ГПК и чл. 146, т. 5 ГПК?

Относно валидността на решението на ИК на ОНС, когато не е подписано от оторизираното по закон лице. Относно приложението на пар. 4и ПЗР ЗСПЗЗ и за допустимостта и относимостта на свидетелските показания относно предоставеното право на ползване,респ.границите на предоставения за ползване имот.

Длъжен ли е работникът или служителят, чието уволнението е признато за незаконно и е възстановен на предишната работа, да се яви, за да я заеме или може да изпрати само писмо за намеренията си ?

Дали обект от многоетажна сграда става годен предмет на гражданския оборот преди завършване на сградата в груб строеж – изпълнени ограждащи стени и покрив. Твърди, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя решения, както и че даденото разрешение от съда противоречи на преобладаващото разбиране, че обекти на гражданския оборот възникват след построяване на сградата в груб строеж – външни стени и покрив?

Представлява ли унищожаването от съсобственик на един съсобствен недвижим имот/път за преминаване/, поради наличие на друг път за достъп действие, което пречи на останалите съсобственици да упражняват своето право и за възможността съсобственик да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право?

Относно частичното неизпълнение на сключения договор – основание за пълно или за частично разваляне на договора е – в хипотеза,когато неизпълнението по отношение на единия кредитор е значително и е уговорено полагане на грижи и спрямо трето лице,без да е налице изпълнение.

Относно възникване на съсобствеността на сградата при „групов строеж”, ако сградата е построена в достатъчно индивидуализиращ я груб вид и същата и отделните обекти, построени преди брака, съпругът неучастващ в съсобствеността на дворното място, който не е участвал в строителството в груб вид,дали става съсобственик и може ли да участва в доброволната делба чрез договора по чл. 192, ал. 4 ЗТСУ /отм./.

Подлежат ли на възстановяване земеделските земи, които не са застроени законно и върху тях не са проведени мероприятия, но са отредени за озеленяване, като и представляват ли трафопостът и подземните комуникации съоръжения, които са пречка за реституция на земята?

Длъжен ли е въззивният съд по свой почин да назначи вещо лице при необходимост от специални знания за разрешаване на въпрос от значение за решаването на спора?

Може ли да се приеме за доказано твърдението на работодателя, че има надлежно взето решение на Управителния съвет на сдружението с нестопанска цел, ако самото решение не е представено, а щатното разписание съдържа само подпис на председателя на сдружението? Каква е доказателствената сила на оспорени частни писмени документи, изходящи от страна по делото и установяващи изгодни за нея факти?

Какъв е характера на строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ПЗР на ЗУТ и каква е разликата с преместваемо съоръжение както и какво представлява обект “павилион”?

От кога започва да тече 5-годишният срок за погасяване на правото на строеж на конкретен обект /апартамент, ателие, гараж и др./ в няколкоетажна сграда- от момента на учредяване на това право, от момента, в който възникне възможност за упражняване на правото на строеж на цялата сграда или от момента, в който възникне възможност за упражняване правото на строеж на конкретния обект в сградата? Допустим ли е иск за признаване погасяването по давност на правото на строеж?

При сдруженията с нестопанска цел кой е органът, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания на лица, които са в трудови правоотношения със сдружението, ако по този въпрос липсва изрична уредба в устава на сдружението?

Относно задължението на съда, при преценка на събраните доказателства, да съобрази научните, логическите и опитните правила; като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС и с приетото за необосноваността, като порок на съдебните решения на инстанциите по същество, в мотивите към ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.

Годно доказателство за установяване на правото на собственост на внесени в ТКЗС земи ли е молбата за членство и книгата за членство е от значение за делото, защото е обусловил решаващите изводи на съда?

Дали може въззивният съд да се произнася за законността на уволнението по основание, относно което не е сезиран от страните и дали работодателят е длъжен да включи в подбора всички служители на длъжността на ищцата от цялата страна или може да се ограничи само до тези в [населено място]. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата?

Относно задължението за обсъждане на всички доказателства, включени в доказателствения материал, материално правен за задължението да се представи акта, с който е предоставено правото на ползване. Относно да се установи идентичност между имота, посочен в удостоверението и този който се ползва в действителност. Към кой момент следва да бъде установено наличието на сграда в имота, на какви характеристики следва да отговаря и с какви доказателствени средства следва да бъде доказвана и допустимо ли е въззивната инстанция да приеме един документ за нищожен – решение на ПК след като ВКС вече веднъж го е кредитирал ? При спорове между реституиран собственик и собственик, придобил правото си на собственост чрез преобразуване право на ползване, може ли последният да оспорва правото на собственост на ищците, легитимиращи се с актове по чл.14, ал.1 , т.1 ЗСПЗЗ ?

Дали искане за отнемане на имущество по чл. 4, ал. 2 З. следва да бъде разглеждано само във връзка с чл. 7 З. и то при условията на евентуалност, но не и като самостоятелно основание за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, който е обусловил крайното решение на съда по това искане и има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото?

Какви доказателствени средства са допустими за установяването на факта на завършването на грубия строеж на сграда /само официални документи, удостоверяващи този факт или и свидетелски показания/?

От кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от узнаване на отделен факт, представляващ индиция за вероятно нарушение на трудовата дисциплина или на целия фактически състав на нарушението ? Относно значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Кога работникът или служителят с поведението си е препятствал даването на обяснения, поискани от работодателя; като е прието, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Налице ли е правен интерес за съделител да се брани срещу предявения иск за делба с възражение за нищожност на договор за придобиване на делбения имот от общия наследодател, от който договор и този съделител черпи права ?

Относно необходимо ли е въззивния съд да изложи мотиви,обосноваващи извода му за промяна на определения от първоинстанционния съд срок по чл. 145, ал. 2 СК,в който съпругът дължи издръжка на другия невиновен за развода съпруг.

Дали за да се приеме,че едно животно е под надзор на фирма- юридическо лице е достатъчно то да е живеело в двора,ползван от дружеството/в базата където е адреса на фирмената му регистрация/, то да е хранено и отглеждано от служители на фирмата, при това с цел – охрана на същата база ? Дали тези обстоятелства и факта,че животното е куче от агресивна порода – са създали задължение за ответниците да поставят животното при такива условия и да осигурят подходящ контрол така, че да не се допуснат евентуални инциденти, причинени от него ?Ако това не е направено – кой е отговорен при настъпили вреди ?

Относно правомощията на органите на общинската администрация по издаване на актове за изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, представляващи част от имуществото на бившите селскостопански организации. Относно обхвата на инцидентния/косвения/ съдебен контрол спрямо стабилни административни актове с предмет изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, част от имуществото на прекратените селскостопански организации.

Относно момента на трансформиране правото на строеж върху конкретен обект от сграда в право на собственост – с изграждането в груб строеж на всеки самостоятелен и отделен обект на вещни права, или с изграждането в груб строеж на цялата сграда, в която се намират тези обекти.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК/ отм./, когато смесената съсобственост е възникнала от един и същ юридически факт ?

Относно задължението на въззивния съд в рамките на посоченото във въззивната жалба да обсъди всички относими доказателства и да изложи мотиви относно това кои факти приема за доказани във връзка с твърдяната съсобственост върху делбения имот.

Подлежат ли на възстановяване земеделски земи, които са били отчуждени за държавни нужди след внасянето им в Т., ако преди влизане в сила на реституционния закон са загубили предназначението, за което е извършено отчуждаването и са предоставени за ползуване на лица по някой от актовете по пар. 63 ППЗСПЗЗ, но отчуждаването не е отменено с изричен акт на Министерския съвет?

Относно доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарствен мотив по см. на чл. 20 ал.1 СК от 1985 г./ отм./ , в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спора делба на прекратена съпружеска имуществена общност , са дадени от бащата на единия съпруг и за необходимостта да се обори презумпцията на чл. 19 ал.3 СК от 1985 г. / отм./, когато е заявен иск по чл. 21 ал.1/2 СК от 1985 г.-отм.

В кои случаи е необходимо да бъде установена законността на сградата с оглед реституцията по реда на ЗСПЗЗ и какъв следва да бъде характерът на сградата ?

Относно предпоставките, при наличието на които се отнема в полза на държавата имущество по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ и по конкретно за това необходимо ли е да се установи наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност на лицето и притежаваното от него имущество, както и по процесуалноправния въпрос нуждае ли се от обосновка наличието на такава връзка както в искането на К., така и в съдебното решение.

Относно определение № 182 от 10.02.2012 г. на ВКС, III г.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в посочената по – горе част, включително в частта, с която са присъдени разноски на ответника.

Включва ли се в базата за определяне на обезщетението по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ възнаграждението за постигнати годишни резултати, което няма постоянен характер?

При прехвърляне на идеални части от делбения имот от съделител на трето лице в хода на делото пред първата инстанция дали производството следва да продължи между първоначалните страни или делбата следва да се допусне между действителните участници в имуществената общност?

Относно иск за собственост с цена на иска над 5 000 лв.

Обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение неговата незаконност? Относно действителността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение, която е предхождана/съпътствана от заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” за същото дисциплинарно нарушение.

Относно допустимостта на съдебното решение, тъй като съществува вероятност същото да е недопустимо.

В кои случаи делбата може да се извърши чрез разпределение в дялове и за невъзможността да се приложи друг способ при 6 имота и наследници в 6 колена на общия наследодател , освен изнасяне на имотите на публична продан , противоречи на дадени от съдилищата разрешения в обратен смисъл със задължителна съдебна практика- т.19 на ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС?

Може ли въззивният съд с оглед т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, предвид твърденията на страните, служебно да възложи задача на вещото лице по графологичната експертиза, а именно – наред с нотариално завереното копие от предварителния договор да извърши проверка на всички оригинални записвания по водените книги от съответния нотариус, заверил датата и подписа на обещателката по предварителния договор, когато преценява подписите на нотариуса, на служителя от кантората му, както и на техните печати и щемпели, което би изключило вероятността положеният подпис за „обещател” да е пренесен от друг документ, при хипотезата, че липсва оригиналът на предварителния договор?

Дали разпореждането с част от придобития по замяна имот е пречка за реституиране и на останалата част от имота, е разрешен при неправилно прилагане на материалния закон?

За разгласяване на писмената покана до член-кооператорите за провеждане на общо събрание на кооперацията.

Относно противоречиво решаване на въпроса самостоятелен обект на правото на собственост ли е гараж, находящ се в сграда-етажна собственост или представлява обслужващо помещение към жилище, намиращо се в същата сграда?

Относно начина, по който следва да се осъществи косвеният съдебен контрол върху заповеди и решения, с които се възстановява собственост съобразно разпоредбите на ЗВСНОНИ по ЗТСУ и др., който е решен в противоречие с т.4 на ТР № 6/10.05.2006 год. по т.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС. Нищожен ли е административен акт, издаден от некомпетентен по степен орган с оглед т.1 на ТР № 2/1991 год. на ОСГК на ВКС?

Дали при преценка законността на уволнението съдът следва да съобразява какво е дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарно уволнение с оглед посочената в заповедта законова квалификация на нарушението или следва да го извежда от посочените в мотивите на заповедта обстоятелства и в тази връзка обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за уволнение неговата незаконност, както и в тази връзка, че заповедта за уволнение е немотивирана ?

Относно начина по който следва да се извърши преценка на статута на етажите от жилищната сграда № 1 изградена в имот с идентификатор * по КК на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], а по регулационния план на [населено място], изградена в имот пл. № * в кв. 32 – зимничен етаж и жилищни етажи, изградени над него, съответно кой от тях е първи/приземен етаж/ и изградените етажи над него.

Когато по делото са направени възражения относно приложението на чужд закон, касаещ правилата на придобивното основания при спор за вещни права придобити на територията на чуждата държава, следва ли съдът служебно да изясни съдържанието на посочения приложим чужд закон и с какви доказателствени средства, като произнесен от въззивния съд в противоречие на изразеното становище по Решение Nо 1239 от 14.11.2008 год. по гр.д. Nо 5590/2007 год. на ВКС-V г.о, Решение Nо 1106 от 03.12.2008 год. по гр.д. Nо 4201/2007 год. ВКС-I г.о.и Решение Nо 927 от 07.01.2010 год. по гр.д. Nо 2363/2008 год. на ВКС-I. отд.?

Допустимо ли е въззивният съд да назначи нова графологическа експертиза, която да даде заключение въз основа и на допълнителен сравнителен материал, когато същият материал е съществувал и при изготвяне на оспорената предходна експертиза, но е представен в съдебното заседание пред втората поред въззивна инстанция?

Относно потвърждаването на договора, сключен от представител без представителна власт да договаря сам със себе си, както и момента и начина, по който то би могло да се осъществи, е решен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика – в решението по гр. д. № 643/98 год. на ВКС е прието, че извършена от представител без представителна власт сделка може да породи желаното правно действие при настъпването на допълнителен факт, установен от закона, като изпълнение, съгласие или потвърждаване, като по този начин нищожността може да се трансформира в действителност.

Относно характера на споразумението по чл. 37в ал.1 от ЗСПЗЗ като вид договор , респ. административен акт и приложимостта на общите разпоредби за недействителност , за реда за евентуална отмяна на подписани споразумения по чл. 37в ал.1 ЗСПЗЗ при неучастие на всички арендатори и/или собственици на земеделските земи в съответното землище и формите на защита на неучаствалите арендатори , за които няма предвиден масив за ползване, за значението на неучастие на всички арендатори , подали декларации по чл.69 и 70 от ППЗСПЗЗ, при подписване на споразумението за ползване на земеделските земи предвид на възприетия довод за липса на съдебна практика и, че исканото произнасяне от страна на касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

От кой момент правото на собственост преминава от Ж. към физическото лице- член- кооператор ? Възможно ли е по реда на косвеният съдебен контрол да се установи неправилност на разделителния протокол, който не е бил обжалван по надлежния ред ? Необходимо ли е за отпадане на удостоверителната сила на официалния документ- нотариален акт, оспорващия да претендира, че е носител на вещното право на собственост ?

Какво е правното действие на вписването на искова молба и постановеното по нея решение и по-конкретно може ли да бъде противопоставено на трето лице-приобретател, влязлото в сила решение, с което са отречени правата на праводателя му, ако нито решението, нито исковата молба са били вписани, съответно ако вписването на исковата молба е загубило действие поради невписване на решението в преклузивния шестмесечен срок ?

Дали работодателят може да прекратява трудовото правоотношение с работника или служителя чрез пълномощник ?

Относно задължението на съда да мотивира съдебния акт досежно начина на формиране на дължимия размер на обезщетението в хипотезата на водене чужда работа без пълномощие.

Има ли правен интерес работникът или служителят, като страна по трудовия договор, да предяви иск за обявяване недействителността на договора по чл. 74, ал. 1 КТ ?

Дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си ?

Относно разграничаване на хипотезите на обезщетения по тези разпоредби в случаите, когато ищецът е оправдан по част от обвиненията и е осъден по друга част от обвиненията на лишаване от свобода за срок, който е по-кратък от периода на задържането му под стража.

Дали е налице реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадената длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, които са различни от предходните?

Може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото?

Относно възможността да се предостави ползването на семейното жилище за срок от три години при действието на разпоредбата на чл.56, ал.3 СК, според която това може да стане за срок до една година.

Добросъвестни владелци ли са лицата,осъществявали фактическата власт върху имот,върху който е наложена възбрана?

При липсата на индивидуализация на спорното право в диспозитивите както на първоинстанционното, така и на въззивното решение, не може да се установи дали въззивният съд се е произнесъл точно по предявените искове и в границите, очертани от въззивната жалба срещу първоинстанционното решение. В този смисъл и неговото решение е напълно неясно и като такова нищожно.

Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?

Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?

Може ли колажът да има обективно засягащо честта и достойнството на дадено лице съдържание ?

Може ли съдът да се произнесе направо по евентуалния иск, а не по главния предявен и следва ли при произнасянето да посочи по кой от двата иска се произнася ? Дали след като установи наличието на предпоставките от основанието на разглеждания иск за собственост (каквито са исковете по пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС и по пар.7,ал.1,т.3 ПЗР на ЗМСА), съдът, който разглежда спора по същество, не следва да разгледа възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност, за които е прието, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Дали погрешната правна квалификация води до незаконно прекратяване на трудовото правоотношение ?

Дали съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и дали след като са установени липси ответникът по иска като отчетник трябва да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил, то това не е извършено виновно ?

Съставлява ли самостоятелен обект по смисъла на пар.5 т.39 ЗУТ обект – склад, който има самостоятелен идентификатор и посоченото предназначение ?

От кога започва да тече срокът на погасителната давност при иск за имуществени вреди, които представляват разлика между трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност в случай, че изискуемостта на вземането настъпва периодично ?

Относно предпоставките за придобиване право на собственост от еднолични търговски дружества с държавно имущество по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./.

Липсват съставени първични счетоводни документи-приходен или разходен касов ордер, разписки, декларация, касов бон или друг писмен документ за удостоверяване предаването на суми ? Липсват свидетели на предаването на сумите, липсват счетоводни следи или експертно заключение за твърдяното авансово плащане по договор с [община] ? Налице е противоречие между изводите в приетата счетоводна експертиза и основния счетоводен принцип, заложен в чл. 4, ал. 3 ЗСч , който предвижда, че предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Следователно счетоводното записване на разход и приход ще бъде валидно при наличието на първичен счетоводен документ. Липсата на такъв документ означава невалиден счетоводен запис, който няма доказателствена стойност. В случая, след като не е съставен приходен касов ордер, не е доказано внасянето на сумата от страна на ответницата ?

От кой момент следва да се присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди ?

Относно срока , за който може да се присъди обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение и размера на отпуснатата пенсия по инвалидност за причинена трайна нетрудоспособност, при законодателна промяна във възрастта за пенсиониране

Относно поправянето /отстраняването/ на аритметична грешка в мотивите на съдебното решение, касаещо дължимата сума – паричен еквивалент на квотата на съсобственика -длъжник за извършени подобрения в делбения имот, съставлява ли промяна на волята на съда диспозитива на съдебния акт в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , е разрешен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на този, обективиран в задължителна съдебна практика на ВКС- Решение Nо 38 от 01.12.2012 година по гр.д. Nо 343/2011 год. на ВКС-I г.о. Решение Nо 72 от 14.02.2011 год. по гр.д. Nо 1647/2009 год. на ВКС-I г.о. , Решение Nо 95 от 12.03.2012 год. по гр.д. Nо 1056/2010 год. на ВКВС-I г.о., Решение Nо 184 от 19.10.2010 год. по гр.д. No 1162/2009 год. на ВКС- II г.о.

Подлежат ли на проверка разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценъчни съждения относно тяхната истинност и ако тези съждения почиват на верни факти изразяването им противоправно ли е ?

Дали е допустимо по иск за собственост, предявен от държавата срещу лица, в чиято полза е постановена реституция, гражданският съд да осъществи по реда на косвения съдебен контрол проверка на материалната законосъобразност на решението на административния съд за възстановяване собствеността по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. ?

Може ли да се счете , че при непопълване на възстановеният имот в границите на предходния план правото на собственост се загубва , а с факта на отреждането на ново заснетите имоти е възникнала отделна собственост в полза на общината , а освен това е допуснато и служебно касационно обжалване по въпроса за допустимостта на решението, обусловено от нередовната искова молба, изразяващо се в противоречие между обстоятелствена част и петитум ?

Относно осъществяването на предварителната закрила при уволнение на членове на синдикалното ръководство на синдикална секция, при представени по делото доказателства за „легитимност” на същата. Може ли да се приеме едно писмено изявление за подписан документ, в случая – заповед за уволнение, при положение, че липсва собственоръчен подпис на издателя му, а вместо това е положен печат (щемпел) от подписа му, при което липсват индивидуализиращи признаци на саморъчния подпис и не може да бъде установена автентичността на документа?

Може ли да бъдат разпитани като свидетели по делото лица, които неправилно са били конституирани като ответници по иска от ищеца въз основа на дадени му указания от първоинстанционния съд, ако впоследствие въззивният съд е преценил, че не са надлежни ответници по иска и производството по отношение на тях е прекратено?

Възможно ли възражението за изтекла погасителна давност да се направи извън исковия процес и възможно ли е отказът от изтекла погасителна давност да не е изричен и в изявлението за отказ да не бъде индивидуализирано паричното вземане чрез посочване на неговия размер?

Може ли да се приеме, че е налице присъединяване, включително и невъзможност за отделяне на прикрепена към главната вещ /сграда/ движима вещ без повреда на главната вещ, поради съображения за похабяване на архитектурната стойност на сградата, а не поради техническа невъзможност за отделянето без повреда на главната вещ, ако е установено чрез заключение на вещо лице, че начинът на закрепване на движимата вещ към сградата позволява от техническа гледна точна нейното отделяне без повреди върху главната вещ ?

Кога е налице основанието чл. 328, т. 10а КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя ?

Достатъчно доказателство ли е за оставане без работа на незаконно уволнен работник или служител обстоятелството, че в представеното по делото копие от трудовата му книжка няма отбелязване за исковия период той да е започнал работа при друг работодател, тъй като този въпрос обуславя въззивното решение по този иск?

Правилното математическо изчисление обуславя ли промяна на волята на страната в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , след като е прието, че е налице противоречиво разрешаване , предвид на Решение Nо 107 от 10.05.2012 година по гр.д. Nо 127/2012 год. на ОС-Видин ?

Длъжен ли е въззивният съдът при повторното разглеждане на делото да се съобрази с дадените от ВКС указания по приложението на закона.?

Доказателствената сила на констативния нотариален акт относно правото на собственост.

Относно искът за сумата 11 000 лв., представляваща пропусната полза от неполучаване на месечна наемна цена в периода от 1.09.2008 г. до 1.9.2009 г., е допустима.

Относно предпоставките по чл. 144 СК, при които възниква задължение за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато продължават образованието си ?

Следва ли да се зачете като такъв в органите на съдебната власт? Кой е законът приложим към правоотношението, възникнало на основание чл.225, ал.1 ЗСВ, при определяне основателността на вземането за обезщетение по него и за квалифициране на заеманите от жалбоподателя длъжности в миналото като такива включени в системата на магистратските- действалият към момента на набиране на стажа за съответната длъжност закон, или този който действа при възникване на основанието за обезщетяване? Включва ли се размерът на средствата, изплащани като допълнително материално стимулиране в този на брутното трудово възнаграждение по чл.225, ал.1 ЗСВ?

При наличие на данни относно извършено правоприемство – А., отговарящ на изискванията на ЗДС и ППЗДС, в който се съдържат данни за предоставяне на държавен имот за стопанисване и оперативно управление, включване на имот в баланса на дружеството, липсата на разделителен протокол може ли да обоснове извод за липсата на завършен фактически състав по чл. 17 а ППЗДОбП / отм./? Относно тълкуване на термина „съответна част от активите”при хипотеза на приватизационна сделка по чл. 34, ал. 2 ППЗДОбП / отм./ , с довод , че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с Решение Nо 76 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5857/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 97 от 29.03.2011 год. по гр.д. Nо 431/2010 год. на ВКС-II отд., Решение 147 от 19.07.2010 год. по гр.д. Nо 7/2009 год. на ВКС-I отд., и др.

Дали когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, е следва имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество е включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита включено в кръга на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП ?

Относно възможността постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Счита ли се за осъществено плащането на застрахователното обезщетение със задължаването на сметката на застрахователя или за да е валидно, следва да се установи и постъпването на сумата по сметката на застрахования ?

Плащането от длъжника , на задължение за определен период , съставлява ли признание на задължението с повтарящ се характер и за други периоди от съществуването на облигационното правоотношение – предмет на иска , прекъсващо погасителната давност по смисъла на чл. 116 б. “а „ ЗЗД ?

Дали предвидената в чл. 8.1 от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С. отговорност при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива е приложима както при и по повод удостоверяване изпълнението на задължението по договора, така и при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива преди сключването на договора ?

При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността?

Дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на “периодични плащания” и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

При договор за застраховка на чужда вещ кой е носителят на правото да получи застрахователното обезщетение – собственикът или третото лице, действало без пълномощие и следва ли да се счита, че договорът е сключен за сметка на собственика или е възможно в посочената хипотеза да се приеме, че третото лице е сключило договора от свое име и за своя сметка?

Налице ли е валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”, при неспазване формата на договора и последиците от неспазването й, в хипотеза на последващо подписване на анекс по този договор и приемане на изпълнение по него?

Подлежи ли на доказване възражението, че количеството на отпадните води е по-малко от това на изразходваната питейна вода при наличието на клауза в договора относно годишното количество отпадна вода, което съгласно чл. 36, ал. 3 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва да се приеме която съгласно чл. 36, ал. 3 от цитираната наредба следва да се прилага в случаите, в които не може да се монтира измервателно устройство за отчитане на отпадните води?

Трябва ли да се вземе предвид от решаващия съд и без да е въведено своевременно под формата на възражение, наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредата, при определяне размера на застрахователното обезщетение ?

Какъв е видът на отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора, е прекъснал електроснабдяването на потребителя – договорна или деликтна с оглед претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди?”.

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото да се развали договорът по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението?

Относно задължението на съда да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания.

Съставлява ли липсата на изчерпване на правото, регламентирана в чл. 15, ал. 1 ЗМГО, елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО? Осъщественият без съгласието на притежателят на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката, върху които е поставен със съгласие на притежателя й, представлява ли нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО?

Относно грешка в мотивите на акта, свързана с отразяване на обжалвания резултат-вместо „уважен” е написано „отхвърлен” не променя нито извода.

Какъв е характерът на съдебния акт, с който съдът се произнася по допустимостта на иска по чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ /отм./?

Относно задължението на съда при разкриване на симулация да установи действителните, сиреч прикрити отношения между страните и икономическото съдържание на вътрешните им отношения, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата съгласно Р. № 35/1.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г., ВС, ОСГК и Р. № 447-69, ВС, І г. о.

Относно задължението на съда при разкриване на симулация да установи действителните, сиреч прикрити отношения между страните и икономическото съдържание на вътрешните им отношения, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата съгласно Р. № 35/1.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г., ВС, ОСГК и Р. № 447-69, ВС, I г. о.

Относно причиняване на непозволено увреждане при ПТП, който с представените от касатора решения на други съдилища (решение от 01.04.2010 г. по гр.д. № 2536/2009 г. на Великотърновския районен съд, решение № 130/22.04.2010 г. по гр.д. № 451/2010 г. на Врачанския окръжен съд и решение от 15.05.2009 г. по гр.д. № 312/2008 г. на Берковския районен съд) е разрешен при преценка правомерността на действията на всички участници в ПТП и на връзката между техните действия и настъпването на инцидента, а в случая въззивният съд се е отклонил от тази съдебна практика, като е преценявал само действията на единия водач на МПС – ищцата Б., но не и правомерността на действията на другия водач – ответника П..

Може ли въззивният съд след връщане на делото за ново разглеждане да не се съобрази с указанията на горната инстанция и със задължителната практика?

Дали е налице основание за отвеждане на член на състава на съда в случай,че негов съпруг е участвувал в производството по делото като вещо лице в производството в предходната инстанция ?

Относно съществуваща постоянна практика, обективирана в решения по гр.д. №№ 1637/2002 г., 1638/2002 г., 1642/2002 г., 1643/2002 г., 1644/2002 г. и др. на III г.о., в която е прието, че исковете за заплащане на суми от фонд социално-битово и културно обслужване са процесуално недопустими.

Относно приложението на чл. 99, ал. 4 СК /отм./, съгласно който развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът и по-конкретно продължителната фактическа раздяла на съпрузите явява ли се такова важно обстоятелство, налагащо да се допусне разводът, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 10 от 1971 г.

Относно възнаграждението, което следва да се вземе предвид като база за определяне размера на обезщетението за недопускане до работа, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 677/15.10.2010 г. по гр. дело № 1302/2009 г. на ВКС, IV-то гр. отд.

Относно прилагане правните последици на решението по иска по чл. 7 З. спрямо трето неучаствало в делото лице, което е придобило имота преди завеждане на иска и възможността да прехвърли собствеността на последващ приобретател.

Дали магазините са обекти, които могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки по чл. 9а от Указ № 463/1950 г. за създаване на жилищен фонд при М. на н.о. (отм.), по който правен въпрос е налице противоречива съдебна практика?

Относно правомощията на лицето, упражняващо правата на едноличен собственик на капитала на търговско дружество със 100 % държавно участие , за основанията за актуване на имот като държавен.

Относно настъпване на действието на отчуждението и за значението на факта на обезщетяване на собствениците при действието на ЗПИНМ към 1962 г.

Относно процесуалното задължение на съда да съобщи на страните за него, с оглед реализиране на правото им на защита в исковия процес. Прието е, че по този въпрос липсва съдебна практика, поради което и е допуснато касационното обжалване на въззивното решение.

Относно условията при които собствеността възниква в полза на други правни субекти извън посочените електроразпределителни дружества и осъществени ли са тези условия в конкретния случай. С Решение № 300 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 169/2009 г., III г. о., ГК. Относно възможността и други субекти извън енергопреносните дружества да бъдат собственици на енергийни обекти .

Следва ли да се признае трансформация на стойността на правото на строеж след като сградата /обекта/ е вече построен ?

На кого следва да се предостави упражняването на родителските права в хипотеза, когато и двамата родители са в равностойно положение относно материалните си възможности и притежаваните от тях родителски качества,а и двамата желая да се грижат за роденото от брака дете ?

Относно възможността и необходимостта решаващият съд служебно да повдига материално-правния проблем за валидността на решението на ПК , без спор между страните и без такъв да е дискутиран в рамките на производството и без да е налице оспорването му като писмен документ по чл. 142, изр. 2 ГПК / отм./, налага произнасянето на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.

Относно възможността работникът или служителят да се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ без реално да е започнал ползването на отпуск, които се решават противоречиво от съдилищата.

Отнемане на имущество в полза на държавата по чл. 28 ЗОПДИППД, респ. предпоставка ли е за основателността на иска по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД наличието на претендираната сума в имуществото на длъжника към момента на подаване в съда мотивираното искане на К.?

Относно установяване членството в ТКЗС и произтичащите от това правни последици за процесния имот.

Дворното място върху което е построена жилищна сграда, суперфициарна собственост, запазва ли характера си на индивидуална собственост след учредяването на ЕС по силата на извършена разпоредителна сделка със жилищен обект и или се превръща в обща част по предназначение, е разрешен с въззивното решение в смисъл обратен на изводите по представеното Решение Nо 1106/28.11.2008 година по гр.д. Nо 4750/2007 година на ВКС-II отд.?

Считат ли се отчуждени по силата на Указ № 29 от 10.12.1943г. имотите, за които не са изпълнени изискванията на чл. 69 ЗОНИДОП и чл. 70 ЗОНИДОП /отм. 1885г./? Подлежат ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ такива имоти, когато са били земеделски към момента на отнемането на собствеността , но по-късно са загубили земеделския си характер?

Възниква ли задължение за ДФЗ – Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

По какъв способ следва да се извърши съдебна делба, когато е възможно от допуснатите до делба имоти да бъдат обособени толкова дяла, колкото са съделителите по колена или когато до делба са допуснати толкова имоти, колкото са съделителите по колена? Дължи ли се заплащане като подобрения в делбения имот на стойността на движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота?

Относно правомощията на въззивния съд като съд по същество на спора.

Относно възможността да се придобие по давност етаж от жилищна сграда, който не е обособен като самостоятелно жилище поради липса на сервизни помещения, респективно – идеална част от жилище, съответстваща на владяната реална част.

Относно правомощията на въззивния съд.

Относно доказателственото значение на списъците към постановленията на МЗДИ по чл. 22 от Закона за г. от 1925г.

Относно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.

Относно възможността незаконно уволнения работник да бъде възстановен, ако след уволнението е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Относно предпоставките за възстановяване и за релевантния момент, към който се преценява тяхното наличие, в случай на спор за собственост, произхождаща от реституция по чл. 2, ал. 2 З., въведена с изменението на З. с пар. 1, т. 1 от ПЗР на ЗОСОИ – Обн., ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г., в сила от 22.11.1997 г.

Относно тази от предпоставките за реституция, която е свързана с обекта на претендираното право на собственост. Дали спорният имот е придобил характер на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗОбС и съставлява ли това пречка за реституция по чл. 2, ал. 2 З., в сила от 22.11.1997 г.

Относно процесуалната допустимостта да се разпитва роденото от брака на страните малолетно дете – на 6 години, в качеството му на свидетел по бракоразводното дело на неговите родители, в присъствие на единия родител и свидетелите, установяващи вината на съпрузите за прекратяване на брака, въз основа на което е решен въпроса за родителските права по чл. 106, ал. 1 СК /отм./.

Относно началния момент на присъдената издръжка.

Относно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, следва да се квалифицира по т. 2/ по въпросите за приложението на чл. 188, ал. 1 и 3 ГПК /отм./.

Относно критерия за определяне стойността на имущество, придобито от престъпна дейност като такова със значителна стойност по смисъла на разпоредбата на §1, т.2 ДР на ЗОПДИППД – придобивна стойност или пазарна цена към момента на придобиване на имуществото. Относно необходимостта да има причинна връзка между придобиването на имуществото и конкретното престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда.

Дали бившата съпруга има правен интерес да води иск за поставяне под запрещение на бившия си съпруг и с оглед на това дали е активно процесуално легитимирана да води иска?

Кой е заинтересованият,който следва да плати на пълномощника и какви отношение възникват между пълномощника и собствениците на имота и пълномощника и живеещите в него?

Относно причинените неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване,реда,начина и началната дата за обезщетяването им.

Може ли да се реституира в повече от съществуващото от една вещ и може ли съдът да постановява ревандикация на несъществуваща част от имот, или в този случай се произнася плюс петитум?

Дали намаляването на масата на несъстоятелността, поради извършени от длъжника плащания в подозрителния период е предпоставка за нищожността му и за легитимация на кредитор в производството по несъстоятелност да предяви иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД?

Относно конкуренцията между законите, уреждащи сходни правоотношения, и за възможността отговорността по главното правоотношение да бъде определена по специалния закон, а претенцията за лихви да се определи по друг, общ закон, при хипотеза на наличие на изрична уредба в специалния закон и на отговорност за лихви при присъждане на обезщетение по него.

От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора такъв не е бил посочен?

От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора такъв не е бил посочен?

Обусловено ли е оттеглянето от виновно поведение на някоя от страните?; Дължи ли се обезщетение за в бъдеще, съобразно уговореното възнаграждение за периода след оттеглянето на поръчката и до изтичане срока на договора?

Възможно ли е застрахователят по задължителна застраховка “ГО” да прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, след като на основание чл. 226, ал. 2 КЗ не може да прави възражение за самоучастие на застрахования?

За предпоставките за прилагане на чл. 55, ал. 1ЗЗД в хипотезата на получено нещо на отпаднало основание и обхвата на дължимата престация.
За правните последици на недопустимото съдебно решение и обвързващото въззивния съд действие на отменителния съдебен акт на касационната инстанция при връщане на делото за ново разглеждане.

Относно възможността да се превалутира без допълнително споразумение паричното задължение на страната, уговорено в излязла от гражданския оборот към момента на сключване на договора, парична единица при официално прието съотношение между съответните валути е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Относно действието на прехвърлянето на временните удостоверения, както и по въпроса за доказателствената стойност на ксерокопието, респ. на официално заверения препис от временното удостоверение, същественото значение на който е обусловено от качеството му на ценна книга на заповед, която легитимира приносителят й като притежател на правата по нея само когато той е последният й приобретател при формално доказана непрекъсната поредност на предхождащите го джира.

Относно началото на давностния срок при вземанията за неустойка за забава без определен краен срок е налице противоречие в практиката на съдилищата.

Съществуват ли в правния мир или са преклудирани ex lege вземанията на кредитори, които са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, но не са предявени в производството, което е прекратено с приемане на оздравителен план? П. ли е нормата на чл.116 б."а" ЗЗД относно прекъсването чрез признание на длъжника на погасителната давност, която тече по отношение на установени публични вземания?

Относно определение № 267 от 20.05.2009 год., постановено по горепосоченото дело, като е прието, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на спора въпрос на материалното право, свързан с наличието на законова възможност на ЮЛ, правно и структурно обособено в ООД да бъде присъждано обезщетение за неимуществени вреди поради претърпяни от същото морални болки и страдания е в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 197/97 год., по гр.д.№ 250/95 год.

Относно допустимостта на искането за присъждане на неустойка за забава в плащането на парично задължение за периода от датата на предявяване на иска до датата на окончателното му погасяване.

Относно допустимостта и валидността на обжалвания съдебен акт е преклудиран. /Посоченият за приложим допълнителен критерий е преди дадените с т. 2 на ТР № 1/19. 02.2010 год. задължителни указания във вр. със същия./.

Относно елементите от обективната страна на престъпление по чл. 227 б. “б”, ал. 2 НК/престъпление против кредиторите/, а от друга страна е постановено преди изменението на ТЗ – ДВ бр.38/2006 г.

Относно началната дата, от която започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането, предмет на предявения насрещен иск, поради липса на задължителна съдебна практика и създадена практика на съдилищата, приравняваща начина на неговото престиране с този на трудово възнаграждение по КТ.

Относно включените в соченото основание съдебни актове на ВКС /.

Относно начина за определяне на застрахователното обезщетение при имуществено застраховане на бъдеща реколта – тютюн тип „В.” и приложението на общите правила за подзастраховане при този вид имуществено застраховане.

Относно допустимостта да се обжалват с въззивна жалба мотивите към съдебно решение, отделно от самото решение, и свързаните с него въпроси за пределите и предмета на обжалване при подадена въззивна жалба от трето лице – помагач в процеса.

Дали уговорката за неустойка за забава при двустранна търговска сделка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, с оглед прекомерността на размера и липсата на краен срок?

Били ли са налице законоустановените предпоставки за деблокиране на процесните военновременните запаси, съхранявани в [заличено име на фирма]-г.Габрово, за да се породи за последния правото да иска освобождаване на помещенията и обезщетение за тяхното ползване без основание ?

Относно дължимостта на претендираните разходи във връзка със съхранението на суровини и материали е решен от въззивния съд в противоречие с действуващата нормативна уредба и постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС № 6/21.12.1979 год., ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и приложеното р. от 12.01.2005 год. по т.дело № 2177/2003 год. на ВКС, ТК, II т.о.

Относно правната квалификация на главния иск, който въпрос е от съществено значение за изхода на спора и е решен от апелативния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС.

Относно определение на второ търговско отделение на ВКС № 317 от 01.06.2010 год., постановено по горепосоченото дело.

С каква доказателствена сила се ползува нотариалния акт относно волеизявленията на страните по сделката и допустимо ли е в окончателния договор страните да изменят направени от тях съществени договорки в предварителния договор?

Относно цитираното противоречие с незадължителна практика на ВКС и липсата на актуална съдебна практика по прилагане нормата на чл.113 ал.3 Закона за здравето/ЗЗ/, както и по въпроса относно момента за определяне на окончателното намаление/изгубване/ на трудоспособност.

Дали безспорността на вземането на кредитора представлява предпоставка за откриване производство по несъстоятелност?

Относно приложението на общите правила за подзастраховане при имуществено застраховане на бъдеща реколта - тютюн тип”В”, с оглед невъзможността да се определи действителната стойност на вещта /застрахователната стойност/ към момента на сключване на застрахователния договор и съответно да се съпоставя тази стойност спрямо уговорената от страните застрахователна сума.

Относно елементите, характеризиращи понятието “инвестиции” за нуждите на сключените по реда на ЗППДОбП / отм./ приватизационни сделки, обусловил крайния изход от възникналия между страните правен спор, поради отсъствието на трайна съдебна практика и легална законова дефиниция, извън Счетоводен стандарт 25 към ЗСч., се явява от значение за точното прилагане на закона, което е и един от аспектите на развитие на правот.

Възниква ли задължение за ДФЗ - Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

Подлежат ли на обезщетяване неимуществените вреди, настъпили в резултат на влошаване на здравословното състояние и кога е налице такова.

Имат ли решенията на ВАС за отмяна на индивидуален административен акт ретроактивно действие и заличават ли с обратна сила последиците, произтичащи от отменения административен акт?

Допустими ли са съдебните решения на първоинстанционния и въззивния съд, постановени без участието на необходим по делото другар, какъвто се явява неучаствалата съпруга ?

Относно недопускане на още един свидетел за установяване на твърдяно от касаторите обстоятелство.

Може ли въззивният съд да се произнесе със своето решение „извън пределите на спора по делото, така както са били очертани от становищата на страните?

Относно постановяване на обжалваното решение, че в имота съществуват подобрения и не е изяснено от кого са направени тези подобрения, както и дали съществува възможност на съсобственика подобрител да бъде разпределена подобрената част от имота.

Относно обективната отговорност на общината за вреди при незаконен акт, настъпили в изпълнение или в отклонение от него.

Допустимо ли е било назначаването на постоянна длъжност на вече пенсионирана учителка и след това прекратяване на създаденото трудово правоотношение с нея на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ-т.е при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст?

Относно наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху балталъци по реда на ЗВСГЗГФ с оглед разпоредбите на пар. 5 ЗВСГЗГФ в редакцията след изменението обн. ДВ.бр.13/2007г. и пар. 6 ППЗВСГЗГФ.

Относно противоречие с трайната практика на ВКС по приложение на процесуалните правила – т.6 на ТР№1/2001г., съгласно която пред въззивната инстанция са допустими в качеството си на нови доказателства по смисъла на чл.205, ал.1 ГПК /отм./ не само тези, които се отнасят до новооткрити или новонастъпили обстоятелства, а и тези, които въззивникът е бил в състояние да посочи пред първоначалния съд, но не е сторил това, поради виновното си процесуално поведение.

Относно воля, че решението се обжалва само от част от ответниците, които имат качество на наследниците на С. В. В. , която не е изразил в диспозитива на определението. Предмет на касационната проверка е въззивното решение само в частта, с която е уважен ревандикационния иск по отношение на наследниците на С. В. В. за 1/26 ид. ч. от УПИ ХV-567, кв. 23, по плана на м. вилна зона “Б”, в землището на гр. С..

Относно определение № 1396 от 8.10.09г.,постановено по делото,е допуснато касационно обжалване на въззивното решение

Относно бжалване на въззивното решение в частта, с която първоинстанционният съдебен акт е обезсилен по иска срещу Х. Д. Л. и производството е прекратено.

Относно определение № 1* от 5.11.09г.по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Относно определение № 1* от 26.IХ.2009г. по процесуалноправния въпрос, изразяващ се в непреценка на представени доказателства.

Относно отговорността на ответника по иска, обусловен от този за правоприемство между закритото държавно училище и министерството, се решава противоречиво от съдилищата.

Допустимо ли е тълкуване волята на страните в производството по сключване на окончателен договор по чл.19 ал3 от ЗЗД е решен в обжалваното решение в противоречие с трайната практика на ВКС,в т.ч.с приложените към изложението решения на състави на ВКС?

Относно определение № 1* от 23.09.09г.,постановено по делото,е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Трябва ли да се отложи делото при наличие на внезапна пречка за явяване в насроченото заседание на страната и на процесуалният й представител – в разрез с практиката на ВКС?

Относно правната природа на решението на ОСЗ /ПК/,с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ,противопоставимостта на това решение на трети лица, разпределението на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване при направено оспорване на това решение,както и определяне предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест при наведени доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Останала ли е касаторката без работа по трудово правоотношение след незаконното уволнение, каква е доказателствената сила на представените от нея писмени доказателства /копие от трудова книжка и служебна бележка от А. по заетостта ? Относно разпределението на доказателствената тежест в процеса.

Относно начина на доказване наличието на влошаване на здравето на работник или служител, пострадал при трудова злополука, за която е вече обезщетен от работодателя.

Допустимо ли е присъждане на адвокатски хонорар, заплатен по друго производство /в случая наказателно/, по реда на чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ, разрешаван противоречиво от съдилищата?

Относно начина на прекратяване на наемния договор при изрично постигнато в клаузите на същия общо съгласие на съконтрахентите за преустановяване на облигационната връзка помежду им, когато са налице конкретно уговорени условия е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Дали наследник, който претендира да е получил собственост от общия наследодател, признава правото му и следва да докаже своето придобиване, а ако прехвърлянето не е извършено по надлежен ред, може да се легитимира като собственик само ако ги е придобил по давност?

Относно пазарната оценка на новообразуваните при делбата обособени обекти.

Относно съвместен принос при придобиване на имущество от съпрузите по време на брака.

Относно нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила -касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Относно установяване на правото на собственост към минал момент.

Относно релевирания материално-правен въпрос касаещ в рамките на спора приложимостта на процедурата по международен договор, а именно Консулска конвенция между Н от 1975 година при установяване на твърденията по искова молба , е въпрос от значение за еднаквото прилагане на закона и развитие на правото в хипотезите на обявяване от съда смъртта на безизвестно отсъстващи лица , за които има достатъчно данни , че са били изселени в Република Франция .

Относно приложението на чл. 133, ал. 1, б.”д” във връзка с чл. 134 ГПК/отм./ е съществен.

Относно касационно обжалване, с определение № 829/21.08.2009 год. по гр.дело № 260/2009 год. на ВКС на РБ, II-ро г.о.

Относно правната квалификация на иска, която следва да бъде определена съобразно фактите по делото и твърденията, на които ищецът основава своето право, и за задължението на съда да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба.

Относно суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице, както и за приложението и характера на пар. 143 ПЗР ЗИДКЗ, във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ и за нуждата от тълкуване на неговото приложение.

Относно момента на изискуемост на вземането на ГФ, заявено по реда на чл.91 ЗЗ/ отм./ и за началния момент на погасителната давност за упражняване регресното право на последния съществува противоречие в практиката на съдилищата.

Характеристиката на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”.

Може ли въззивната инстанция да приеме за незаконно уволнението на основания, които не са посочени във въззивната жалба и как се извършва преценка дали има реално съкращаване на щата ?

Нищожни ли са извършените разпореждания с чужд имот ?

При иск за подобрения в чужд имот от извършени строително-монтажни работи в имота, задължение на ищеца е в обстоятелствената част на исковата молба не само да посочи, но и да индивидуализира строително-ремонтните работи по вид, количество и стойност.

Допустимо ли е в производство по чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ да се установява характера на извършваната работа, длъжността и категорията на положения труд ? Приложими ли са общите правила на ГПК при разпределение на разноските, направени в производството по чл.1 ал.1 т.3 ЗУТОССР ?

Има ли клеветнически характер твърдение, което се основава на истински факти, и противоправно ли е изразяването му ? Как следва да се прилага принципът на справедливостта при обективно съединени искове, с които се претендира обезщетение за вреди от отделни публикации, които са поредни и през незначителни интервали от време, както и при положение, че различни издатели в един и същи ден публикуват статии, съдържащи неверни, обидни или клеветнически факти, противоправно ли е поведението на всеки от издателите или следва да се ангажира отговорността само на един от тях, съответно как се определя размерът на обезщетението при ангажиране на отговорността на всеки от издателите ?

Допустимо ли е искане за изменение на решението, направено с отговор по въззивна жалба, да се приеме за насрещна въззивна жалба ?

Относно възможността подуправителя на НОИ да изпълнява функциите на управител на НОИ в период от време, през който управителя е освободен с решение на НОИ и не е избран нов управител и включва ли се в правомощията на подуправителя на НОИ правомощието от компетентността на управителя да прекратява трудови договори. Има ли от правна гледна точка разлика между отсъстващ по болест, отпуск, командировка и др. управител на НОИ и хипотезата, при която за определен период от време НОИ няма управител, тъй като същият е освободен с решение на Народното събрание и не е избран друг управител ?

Относно правото на ответника по иск за собственост, основаващ се на земеделска реституция, да възразява срещу наличието на условията за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, след като не е участвал в административното производство по възстановяване собствеността на земеделска земя, след като е прието , че изводите на въззивния съд са в смисъл, противоречащ на задължителна съдебна практика.

Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води ли до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта? Относно темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл. 13, ал. 2, предл. първо от ЗЕ), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Дължи ли се обезщетение за извършени ремонти в имот, предмет на договор, който не е прекратен, осъществени по време на неговото действие при изрична клауза, че същите са за сметка на наемателя?

Има ли отмяната на един индивидуален административен акт, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, конститутивно действие, изразяващо се в отпадане с обратна сила на породените от акта правни последици?

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на първоинстанционното решение?

Следва ли да се приеме, че е налице бездействие на съделителите при наличие на заключение на съдебно-техническа експертиза за поделяемостта на имота и изработен от вещото лице инвестиционен проект или съдът е длъжен да изпрати този проект за становище на главния архитект на общината, както и по въпроса какво е съотношението между изискванията на ГПК, ЗУТ, З. и Закона за културното наследство по отношение на действията на страните и действията на съда при наличие на данни за поделяемост на имот-паметник на културата и какво е съотношението между разпределението на доказателствената тежест и изискванията за извършване на съответните действия от страна на сезирания съд ?

Дължи ли се еднократно обезщетение на държавни служители от органите на МВР, които са прослужили трудово-служебния си стаж при един и същ работодател-правоприемник /Гражданска защита на Република България към Министерството на отбраната, Държавна агенция „Гражданска защита”, Главна дирекция „Национална служба Гражданска защита” към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”МВР/ при едни и същи условия на труд и на едно и също място?

Има ли правно значение за приноса в придобиването на имуществото разликата в получаваните от съпрузите доходи и следва ли само съпоставянето на разликата в получаваните доходи да е от значение за съда при постановяване на решението и присъждането на значително по-голям дял?

Как следва да се тълкува волята, изразена ръкописно от завещателя, с означена дата и подпис и дали тя представлява отмяна по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗН на предходно завещание , без да е извършено завещание в полза на друго лице?

Относно определянето на частите за реално ползване от съсобствения имот съдът не е изхождал от правата на страните като обуславящи определяне начина на разпределение на ползването, а от възможността за предоставяне на реална площ от всеки един от етажите на сградата, независимо от неравенството в дяловете в съсобствеността и ощетяването на касаторите с оглед избрания начин на разпределение на ползването.

Промяната на правната квалификация във въззивната инстанция препятства ли организирането на защитата на страните и решение, постановено при такива обстоятелства, следва ли да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед дадената нова правна квалификация на иска, както и следва ли да бъде дадена възможност на страните при евентуално връщане на делото на долната инстанция да ангажират нови доказателства, за които не им е била дадена възможност или които не са били необходими за процеса с оглед неправилната правна квалификация и разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния съд?

Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи в мотивите си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?

Ако първоинстанционният съд е приел за несвоевременни възражения, въведени с отговора по исковата молба, който е постъпил преди първото съдебно заседание в производството за делба, следва ли въззивният съд, приемайки възраженията за своевременни да допусне поисканите с отговора на исковата молба доказателства, без подобно искане да е направено във въззивната жалба?

Задължен ли е въззивния съд да извърши проверка на събраните по делото доказателства и да разгледа по същество направените доводи във въззивната жалба относно правопораждащото действие на осъществилите се правопораждащи факти? Задължен ли е въззивния съд да обсъди дали извършената замяна на недвижими имоти, обективирана в протокол от 10.04.1959 г., е породила транслативно действие и за спорния имот, при направен довод, че няма данни той да е одържавяван и предоставян за ползване на Института по хидрология и метеорология?

Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23, ал. 1, 2 СК / чл. 21, ал. 1, 2 СК, /отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?

Относно необходимостта от задължително изслушване в съдебния процес на двамата родители.

По въпроса за прекратяването на двустранен договор

Дали правото на застрахователя по договор за имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от наличие на причинно – следствена връзка между поведението на застрахования по конкретното застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователното събитие/вредите?

Възниква ли отговорност за солидарните длъжници при неизпълнение на кредит, който е отпуснат по Програма на банката за предоставяне на микрокредити на търговски дружества и кооперации, ЕТ и съдружници в търговски дружества, когато нито кредитополучателя, нито солидарните длъжници отговарят на изискванията за получаване на кредита?

Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска факт. Нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Дали са били налице предпоставките на закона за неговото упражняване и дали съществува правоотношение по договор, за който се твърди, че е развален.

Дали извършеното от трето лице частично плащане на задължение на ответника към ищеца представлява признание на дълга от страна на ответника?

Относно правните последици на сключен от общинско предприятие договор за ползване на площи, общинска собственост, за рекламна цел.

Относно задълженията на съда да обсъди и извърши преценка на всички доказателства и доказателствени средства при постановяване на решението.

Относно обсега за прилагане на служебното начало: недоказаността на погасителния ефект на компенсацията; липсата на задължение за заплащане на обезщетение; липсата на неизпълнение на задълженията по договора за охрана и превратно тълкуване на договорните клаузи.

Представлява ли частично плащане на парично задължение признаване на цялото вземане на кредитора по смисъла на чл. 116, ал. 1б, ”а” ЗЗД, дори ако при плащането длъжникът е съставил и съответните първични счетоводни документи и е посочил в тях фактически състав, от който вземането произтича, включително и фактурата издадена при възникване на вземането.

Относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено конкретното обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди, разрешен в противоречие с дадените с ППВС № 4/68 г. задължителни за съдилищата разяснения.

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор, кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност и задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност?

Представлява ли признание на задължението, отразяването на материализиращата го фактура в счетоводството на ответника, включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея?

Включено ли е във фактическия състав на отчуждаването по чл. 55а ЗПИНМ /отм./ изплащането на обезщетението, т. е. обуславящо ли е изплащането на обезщетението, за да премине собствеността в патримониума на държавата ?

Дали с цедиране на вземането е настъпила промяна по отношение страните на договор, сключен под режима на ЗОП с оглед приемането след постановяване на решението на САС на нов чл. 42а ЗОП на която разпоредба законодателят е придал обратно действие – пар. 115, ал. 3 ПЗР ЗИДЗОП.

Противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за законовата възможност за доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите, ако не е установено неправомерно въздействие от страна на потребителя върху средството за търговско измерване и дали задължителната съдебна практика, създадена преди измененията и допълненията на ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г.) се простира и по отношение на корекциите, извършени при новата законова уредба и дали тя дава правото на доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция. Т.е. дали възможността за едностранна корекция и в кои хипотези е възможна след изменението на ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 год.).

По въпроса за задължението на решаващия съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други е в противоречие с формираната по същия задължителна практика на ВКС.

Следва ли да се доказва връзката между каузалната и абстрактната сделка, в случаите когато по отношение на длъжника – търговско дружество заповедта за изпълнение е влязла в сила, а солидарен длъжник е управителят на това дружество в качеството му на физическо лице.

Относно предпоставките на пар. 8 ПР ЗИД ЗПСК /ДВ бр.72/01.09.2006 г./ за учредяване на законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор и възможността да се учреди такава ипотека в хипотезата, когато към момента на вписването й длъжникът – купувач вече не е съдружник/акционер в дружеството, в противоречие с практиката в други влезли в сила съдебни решения.

Неправилната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, представлява ли основание за недопустимост на съдебното решение или е аргумент за неговата неправилност? Какви са правомощията на въззивния съд в тази хипотеза и следва ли да се произнесе по същество на материалния спор.

Налице ли е противоправно деяние, когато името на лицето, към което са отправени обидните и клеветнически изявления, не е посочено конкретно в тях, но то е индивидуализирано в телевизионното предаване по друг начин, който не оставя съмнение, че репликите са насочени конкретно към него.

Предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Р. Ц., относно режима на лични отношения на бащата Ц. Ц. с детето Р. Ц. и присъдената издръжка?

Следва ли в мотивите към решението си въззивният съд да обсъди направените оплаквания и възражения от въззивника в подадената въззивна жалба и да изложи собствени съображения по тях.

В хипотезата на неизпълнение и от двете страни по договора, може ли всяка от неизправните страни по него да го развали.

Относно критериите при преценка тежестта на нарушенията, както и следва ли да се имат предвид предходни наложени наказания, за които работникът е реабилитиран, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните.

Допустимо ли е въззивния съд да обоснове своето решение единствено на основания, които не са посочени като оплаквания във въззивната жалба и по които страните не са имали възможност да развият доводи и да изразят съображенията си ?

Кой е приложимият закон ЗУЕС или ЗС с оглед липсата на мотиви във въззивното решение?

Дали претендираните подобрения са извършени от ищеца в качеството на държател или на владелец?

Относно приложението на пар. 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА и пар. 42 от ПЗР към ЗИДЗОбС /ДВ, бр. 96 от 1999 г./, и по-конкретно за възможността на основание пар. 42 от ПЗР към ЗИДЗОбС /ДВ, бр. 96 от 1999 г./ в собственост на общината да премине недвижим имот, който се води по баланса на предприятие с държавно имущество, в случай, че преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество следва влизането в сила на пар. 42 от ПЗР към ЗИДЗОбС /ДВ, бр. 96 от 1999 г./.

Съпружеска имуществена общност ли е лизинговата вещ, придобита на името на единия съпруг по силата на договор за финансов лизинг, сключен преди сключване на брака между съпрузите ?

Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и да обсъди всички възражения и доводи на страните?

Необходимо ли е освен установяването на факта на изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода” над определения срок да бъде установено действие или бездействие на П. на Р. Б., в резултат на което са причинени вредите, за да се присъди обезщетение за тях?

При ограниченото /непълно/ въззивно обжалване с оглед действащата процесуална уредба по ГПК /в сила от 01.03.2008г./, втората инстанция като решаващ / по същество на делото/ или като контролноотменителен /проверяващ/ правораздавателен съд действа и какви са правомощията на въззивния съд когато установи, че дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна, след като е сезиран с конкретно оплакване по това обстоятелство във въззивната жалба, като в този случай недопустимо или неправилно е решението на първоинстанционния съд ?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и на доказателствата във връзка с тези доводи и възражения,като е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 62 от 6.04.15г. по гр.дело № 5310/14г.на ІІІ г.о.?

Кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителки права?

По какъв друг начин, освен чрез извършване на инвентаризации, работодателят следва да докаже липси на лице, изпълняващо материално-отчетническа длъжност в дружеството?

Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти? и При установени с писмени и гласни доказателства конклудентни действия на ответника, сочещи на неформален договор за мандат между страните, може ли съдът да приеме, че такъв съществува?

Следва ли възрастта на загиналия да има решаващо значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и може ли необходимостта от грижи за пострадалия, сама по себе си да води до намаляване на размера на същото обезщетение?

Относно правния характер на договора за управление и относно компетентния орган, определящ възнаграждението на изпълнителния директор на АД с двустепенна система на управление.

Относно доказателствената стойност на документ, който не е преведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка.

Относно момента, към който следва да се преценява еквивалентността на насрещните престации при сделка под режим на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998 г./

Кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност?

Относно преценката на доказателствата от съда при установяването на правно-релевантните факти по делото, и конкретно – следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства, събрани по делото, които са от значение за спора

Имат ли право общините и В и К дружествата да държат в чужд имот канализационни тръби и съоръжения, изградени от тях преди възстановяване на собствеността върху имота на бившите собственици и преди влизане в сила на Закона за водите от 2000 г. ?

Как следва да се определи реалния размер на притежаваните от етажен собственик идеални части от общите части на сградата, когато той притежава самостоятелни обекти в надземната и подземната част на същата – дали като съотношение между стойността на всеки обект към стойността на цялата сграда, или като съотношения между стойността на обекта и съответната част от сградата, в която е разположен?

Относно допустимостта на постановения съдебен акт, предвид твърдяното противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Допустимо ли е с писмената защита пред въззивната инстанция за пръв път да бъдат въведени възражения, свързани с настъпили до приключване на въззивното производство факти и как следва да процедира съдът, с оглед защитата на противната страна в производството?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Следва ли при действието на новия ЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 35/12.05.2009 г.), времето при полагане на 24-часови дежурства да се тълкува като работа при условия на удължено служебно време, а не като извънреден труд (както при действието на чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ, отм.), въпреки изричната разпоредба на чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, с която е уредено заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време ? Следва ли договорът за военна служба да е прекратен, за да възникне право на парично възнаграждение за положен от военнослужещ извънреден труд при действието на новия ЗОВСРБ?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното конкретно значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.

За значението на задължителното изслушване на двамата родители.

Към кой момент следва да се установи дали ищецът е носител на спорното вещно право?

Кой е пасивно легитимиран по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.//в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните им мораторни (компенсаторни) и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановена оправдателна присъда по реда на възобновяване на наказателното производство?

Поражда ли правен ефект актът за прехвърляне право на строеж, когато изграждането на сграда, в посечения в него обем, е забранено?

Дали когато във въззивната жалба се правят възражения по факти, установени с приети от първостепенния съд експертизи и при направено искане от въззиваемия с отговора на въззивната жалба за допускане на нова съдебна експертиза със задачи пряко свързани с направените възражения, следва въззивният съд да уважи това искане?

Отмяната на нотариалния акт е последица от уважаване на иска за собственост, поради което и очевидният пропуск на съда да стори това не обуславя извод за липса на решение по отношение сградата. Недопустимо е и този пропуск да се отстранява в настоящето производство, както всъщност е процедирал съдът, без да е предявен насрещен иск за собственост /тъй като той вече е решен/.

Относно действителността на едно завещание в зависимост от неговото съдържание и употребените в него изрази и противоречивите разрешения в обжалваното решение и представената съдебна практика относно тълкуването на употребените в завещанието изрази като мотив за извършване на завещателното разпореждане или като израз на възмездност за бъдещи грижи, което влияе на валидността на завещанието, е обосновало извода за допускане на касационното обжалване.

Относно необходимостта при отказ на застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка да се доказва пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие.

Кой е източникът на отношенията между ВЕИ производители и Е., касателно достъп до електроразпределителната мрежа и основание за заплащане на цени, установени с решение на КЕВР и за действието и правните последици на отмяната от ВАС на индивидуален административен акт, с който са определени, в резултат на нормативно заложена компетентност на ДКЕВР, временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на електрическата мрежа?

Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото?

Дали при влошено състояние на жилищната сграда и активност на съсобственик да я заздрави и укрепи, макар и в отклонение на предписанията на техническите органи, следва да се уважи негаторния иск за разваляне на сградата, предявен от другите съсобственици?

Клаузата на т.8.1 от договора, съгласно която при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива ползвателят на помощта дължи възстановяването й, ведно със законната лихва върху нея от датата на извършване на нарушението, респективно от узнаването му касае ли преддоговорните отношения между ДФЗ и бенефициента?

Относно допринасяне на вредоносния резултат от страна на пострадалия пътник, който се е съгласил да бъде превозван от водач на МПС, за който знае, че е употребил алкохол.

Как следва да процедира съдът, и в частност как да съобразява (или не) писмени доказателства, приложени към исковата молба и приети по делото, които са оспорени от ответната страна след изтичане на преклузивния срок по чл.367, ал.1 ГПК? Може ли въззивният съд да се произнася по основания за неправилност на обжалваното решение, извън посочените във въззивната жалба, извън случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните?

Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата,да обсъди доводите на двете страни и да мотивира решението по съществото на правния спор.

Относно действителния кръг на лицата,които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дете,съобразно задължителната за съдилищата практика,обективирана в ППВС№4/1961г., ППВС №5/1969г. и ППВС№2/1984г. Има ли право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дете лицето,което го отглежда,извън случаите,в които детето е взето за отглеждане и осиновяване,но е неосиновено?

Относно доказателствената тежест в процеса и доколко тя може да се възлага за нетвърдяни от страните факти.

Относно пределите на диспозитивното начало в гражданския процес, свързано с надлежно сезиране на съда с въпроси относно истинността на документ и опровергаване на неговата доказателствена сила.

По какви цени- в България или в чужбина се определя размера на дължимото от застрахователя по застраховка „ГО” обезщетение при непозволено увреждане, причинено от застрахован при него деликвент, когато увредения по деликтното правоотношение е чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина?

Относно възможността на застрахователя да упражни правото си да прекрати договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.202 ал.1 изр.2 и ал.2от КЗ/отм./,поради неизпълнение на задължението за плащане на една от разсрочените вноски от застрахователната премия ,без да изпрати уведомление на застрахования.

Съдът следи ли служебно за нищожност, поради неравноправност на клаузи в договор, чието изпълнение се претендира, или следва да се произнесе по този въпрос само по възражение на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба?

Как следва да се уредят отношенията между съсобствениците за направените от единия от тях подобрения в общия имот?

Какви са критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя, който не упражнява родителски права и детето, както и обвързан ли е съдът от конкретните предложения на родителите?

Относно прекратяване на трудов договор на изпълнителен директор на изпълнителна агенция на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм. от министъра, към който е създадена изпълнителната агенция съгласуването с министър-председателя по смисъла на чл. 54, ал. 5 ЗАдм. представлява ли елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор.

Относно отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в хипотеза, когато получения в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице преди постановяването на решението за отмяна на отчуждаването.

Относно възможността да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот по време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, произнасянето по който противоречи на т. 4 от ТР № 5/2014 год. на ОСГТК на ВКС.

При възникнало между гражданско-правни субекти правоотношение,когато размерът на паричното задължение по силата на закона се определя от акт на държавен регулаторен орган и административният акт бъде отменен, подлежат ли на връщане паричните престации,направени преди отмяната на акта?

Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?

Когато размерът на паричната престация за достъп през електроразпределителните мрежи се определя по силата на закона с индивидуален административен акт, който подлежи на предварително изпълнение, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа и актът бъде отменен с влязло в сила решение по реда на АПК, отпада ли основанието на заплатените от производителите на ел. енергия цени за достъп преди отмяната му?

Когато размерът на паричната престация за достъп до електроразпределителните мрежи се определя по силата на закона / чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ/ с индивидуален административен акт, който подлежи на предварително изпълнение, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа и актът бъде отменен с влязло в сила решение по реда на АПК, отпада ли основанието на заплатените от производителите на ел. енергия цени за достъп преди отмяната му?

Допустимо ли е начисляването на наказателни лихви за забава и законна лихва за забава върху едно и също вземане, за един и същи период на забава в частност когато вземането е преоформено по реда на ЗУНК, договорени до 31.12.1990г.?

Относно действието и правните последици на отмяната от ВАС на индивидуален административен акт, с който са определени, в резултат на нормативно заложена компетентност на ДКЕВР, временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на електрическата мрежа.

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства при постановяване на съдебното решение?

В какво се изразява задължението на продавача да оказва съдействие на купувача по приватизационен договор, в хипотезата на поето от последния задължение за разкриване на работни места в закупения обект и въвеждането му в експлоатация, с оглед приложението на чл. 64, ал. 3 ЗУТ и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ?

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

Може ли от поведението на ответника (длъжника) – заплащане на част от паричен дълг спрямо ищеца (кредитора), да се формира извод за основанието за пораждане на облигационното правоотношение между тях, респ. – за правната квалификация на предявения иск, и какво е значението в тази връзка на твърдението (признанието) на ищеца (кредитора) за извършено такова частично плащане от страна на ответника (длъжника) ?

Kакъв способ за придобиване на право на собственост е публичната продан по ГПК- оригинерен или деривативен ?

Дали искът за нищожност на завещателно разпореждане е оценяем?

Относно задължението на въззивния съд при повторно разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС по изясняване на спора от фактическа страна и събиране на доказателства, както и относно приложението на материалния закон. Относно задължението на въззивната инстанция да постанови решението си след преценка на всички относими доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните.

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Относно съобразяването на жизнения стандарт при определянето на обезщетението за неимуществени вреди по прекия иск на увредения и по втори материалноправен въпрос за релевантността на размера обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани от състава на съда, на други увредени от смърт лица, в период близък до процесния, но от различни застрахователни събития /деликти/, като критерий за определяне на паричния еквивалент, дължим на ищеца. Относно началната дата, от която е определена законната лихва върху допълнително присъденото обезщетение от 100 000лв. за неимуществени вреди за проверка неговата допустимост.

В кои случаи и при какви предпоставки клауза за договорна неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и нищожна ли е поради противоречие с добрите нрави договорна мораторна неустойка, уговорена като конкретна сума за всеки месец на забава, без да е предвиден краен срок за начисляването й ? Длъжен ли е съда да обсъди всички обстоятелства по делото, които са от значение за спорното право ?

Право на какъв по размер допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден по чл. 83, ал. 1, т. 3 З. има ищецът и съответно – какъв размер на парично обезщетение, при проявено бездействие с власт и липса на издадена заповед на Председателя на Д. по чл. 3, ал. 3 П., и следва ли при законоустановен в З. размер на този вид отпуск, при горепосочената хипотеза, да се прилагат общите разпоредби на Кодекса на труда /КТ/?

Задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, включително и безспорните такива между страните относно извършените плащания с ордери на парични суми по процесното споразумение, като в мотивите на решението вземе отношение по всички доводи на страните и доказателствата по делото, както и дали има съществено процесуално нарушение ако въззивният съд въпреки оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не се е съобразил с липсата на спор между страните по съществуването на представените от ищеца мемориални ордери и по обстоятелството, че същите удостоверяват получаването от ответницата на сумите, формиращи претендираната главница, не поправи допуснатите нарушения във връзка с доклада ?

След като нередовността на исковата молба не е свързана с конституирането на страните и не са налице пороци, даващи основание за обезсилване и на двете решения и връщане на делото на първоинстанционния съд, то обвалваното въззивно решение трябва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В правомощията на въззивния съд е да остави без движение отново нередовната искова молба и даде указания на ищците да конкретизират петитума си по отношение на обстоятелствата, на които се основават исковете. Евентуалното уточнение (или липсата на такова) е определящо за последващите му процесуални действия.

Относно приложимостта на придобивната давност по отношение на имоти с оглед статута им към момента на коопериране в ТКЗС противоречи на съдебната практика, приемаща, че селищен характер могат да имат и имоти извън регулационния план. Дали във всички случаи собствеността върху земеделски имот извън регулацията подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ ?

Относно основанието, на което дружеството ищец е заплащало на ответника процесните суми. Относно правните последици от отмяната на решение на ДКЕВР №Ц-33 от 14.09.2012г.

Длъжен ли е въззивният съд в случай, че въззивната жалба съдържа според него обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада и разпределението на доказателствената тежест задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест, поради неточност или непълнота на дадените в доклада по делото на първоистнанционния съд указания не са събрани в първата инстанция?

Относно правомощията на въззивния съд при наведени с въззивната жалба доводи за непълен доклад на първоинстанционния съд и искания за събиране на доказателства за установяване на факти и обстоятелства, които първоинстанционния съд не е допуснал, приемайки ги за неотносими.

Относно изискуемостта на задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение след приемане на работата.

Родителите имат ли право на обезщетение за търпените от тях болки и страдания от смъртта на починалото им дете, ако е налице причинна връзка между телесните увреждания, получени от пострадалата при ПТП , при доказана вина на деликвента / деликвентите и последвалата смърт?

Материално легитимиран ли е застрахованият /стипуланта/ по договор за застраховка на чужда вещ да получи застрахователното обезщетение в случай на настъпване на застрахователното събитие, когато третото лице в полза на което е уговорен договорът, се откаже от клаузата, уговорена в негова полза?

Относно действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Закона за енергетиката/, инкорпориран в решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на материалноправната норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и за необходимостта за ангажиране на допълнителни доказателства.

Пропуснатите ползи се дефинират от теорията и съдебната практика като неосъществено увеличаване на имуществото, в резултат на увреждащото действие. Претенцията за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи може да е само за тези вреди, които са в пряка и непосредствена последица с неоснователно допуснатото обезпечение. Без установяване на увреждане, изразяващо се в засягане на права на увреденото лице, както в настоящия случай, съдът не може да установи пряката и непосредствена последица на неоснователно неувеличаване на имуществото. Пропуснатата полза може да се изразява само в неоснователно неувеличение на патримониума на твърдящото, че е увредено лице и следва да се изразява в такова неосъществяване на материално състояние на лицето, което е сигурно и закономерно, а не хипотетично и определяемо със способи за вероятност.

Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт,който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение,отпадат с обратна сила и всички негови последици,съответно отпада ли с обратна сила правното основание за престациите, извършени на основание договор, цената по който е определена в отменения индивидуален административен акт?

Може ли предявяването на иск за собственост върху определена ид. ч. от имота да прекъсне и не прекъсва давностния срок на владение върху друга ид. ч. от този имот, притежавана от лица, които не са предявили иск за собственост?

Относно правното значение на невръчването на предизвестие за законосъобразността на уволнението.

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

Относно последиците от липсата на изпълнено изискване на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ – за присъствие на орган на полицията при проверката,при съставен констативен протокол,отговарящ на останалите изисквания на чл. 47 ПИКЕЕ и подписан от абоната или негов представител, в който е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване.

Дали следва собствеността на имоти, които са изключени от регулацията на населеното място, но не са включвани в кооперативно стопанство, не са одържавени на валидно законно основание, не са отнемани фактически и не е прекъсвано владението им в реални граници, да бъдат възстановена по реда на ЗСПЗЗ?

Липсата на разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд следва ли да се поправи от въззивната инстанция и представлява ли съществено процесуално нарушение в случая, когато не е отстранено от въззивната инстанция?

Дадените обяснения пред съда от законен представител на ответното търговско дружество имат ли характер на свидетелски показания или само на обяснения на страна в процеса и съответно каква е тяхната доказателствена стойност?

Въззивното решение е постановено при липсата на относителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск – редовна искова молба. За да е налице тази предпоставка, в исковата молба следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за защита. Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение едно лице дължи пари на друго, обстоятелствата, на които се основава искането, задължително включват източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези. Ищецът дължи уточнение дали вземането, чиято защита търси, е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или от извъндоговорен източник. При твърдения за липса на договор следва да бъдат описани фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на неоснователното обогатяване, деликта или гестията. При изложени твърдения за договорен източник на задължението (съответно на кореспондиращото му субективно право, чиято защита се претендира) ищецът не е длъжен да квалифицира договора, но е длъжен да го индивидуализира по време и място на сключването му, субекти и характеризиращи престации.

Пречка ли е включването на имот в капитала на търговско дружество с едноличен собственик държавата, да бъде възстановена собствеността върху този имот по ЗВСНОИ по З. и др.?

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото?

Съставлява ли груба небрежност на пострадал при трудова злополука работник поведението, изразяващо в липса на елементарно внимание и старание и пренебрегване на основни технологични правила и правила на безопасност, неполагане на грижа, каквато и най- небрежният би положил в подобна обстановка?

Относими и допустими ли са за доказване на предпоставката по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД – „знание за увреждането“ у ответника-приобретател по атакувания с иска възмезден вещно-прехвърлителен договор („лицето, с което длъжникът е договарял“), свидетелски показания за обстоятелствата, че същият не владее и не ползва недвижимия имот, придобит по договора, както и писмени доказателства – документи, изходящи от Националната агенция по приходите (НАП) – относно обстоятелствата, дали и кога ответникът-приобретател е декларирал придобиването на имота? Достатъчно ли е за доказването на същата предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД установяването по делото на няколко кумулативно дадени обстоятелства-индиции (косвени доказателства), като например: ответникът-приобретател не се е нанесъл, не владее и не ползва имота, не е декларирал същия на свое име, придобил го е на изключително занижена цена по процесния договор, едновременно с това е придобил от ответника-длъжник и друг негов имот на занижена цена?

Съдебното решение е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск, когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти. Не е недопустимо съдебното решение, когато съдът е основал решението си на заявените от страните факти, но им е дал погрешна правна квалификация, като ги е подвел под хипотезата на правна норма, която в случая не е приложима.

Задължен ли е въззивният съд да констатира допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд във връзка с доклада на делото и следва ли да даде указания на страните да предприемат тези процесуални действия, изразяващи се в посочване на относими за делото доказателства във връзка с направени възражения, които не са извършили в първата инстанция поради непълнота на доклада, но които възражения са били предмет на разглеждане във въззивното решение и имат обуславящо значение за изхода на делото?

Видно от обективираната в мотивите решаваща воля на съда, искът е уважен на незаявени в исковата молба обстоятелства, от които произтича твърдяното и претендирано от търговското дружество ищец спорно материално право. По този начин, решаващият състав на Апелативен съд – София се е произнесъл недопустимо – въз основа на различни от твърдяните от ищеца правопораждащи факти. Поради това въззивното решение подлежи на обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и произнасяне на предявеното от ищеца основание.

Недопустимо ли е решението, когато с него същите правопораждащи факти по отношение на претенция срещу същия ответник, предявена на същото основание се приемат различно от начина, по който са приети с влязло в сила решение, постановено от друг състав в рамките на същия съд?
Недопустимо ли е такова решение, подписано без особено мнение, ако е постановено с участието в състава на съдия, който е участвал в другия състав в рамките на същия съд, постановил различното влязло в сила решение?

За основанието, на което трябва да отговаря ответникът за имуществени вреди, произтичащи от повреждане или унищожаване на веществени доказателства, иззети във връзка с повдигнато и поддържано обвинение, приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Какви са правните последици от депозирано при работодателя писмено и подписано от работника заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, в което не се сочи правно основание, но се съдържа срок от едномесечно предизвестие – има ли то прекратителен ефект за трудовото правоотношение, на кое основание и от кой момент?

Дали има право на обезщетение държателят на недвижим имот, чиято фактическа власт е отнета чрез насилие и каква е правната квалификация на предявения иск за такова обезщетение ?

Следва ли въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото, като разгледа и отговори на всички възражения и доводи на страните по съществото на правния спор, и може ли в тази връзка той да направи извод от решаващо значение за спора – по отношение установяването на даден правнорелевантен факт, без да са налице признания от страните на този факт или приемането му за безспорен, при направено възражение с отговора на исковата молба и без да са обсъдени каквито и да било доказателства в тази насока ?

Въззивното решение е нищожно. То е абсолютно неясно и неразбираемо, тъй като в мотивите му липсват каквито и да било съображения, по които въззивният съд е достигнал до крайния резултат. Този порок не може да бъде отстранен чрез проверка за законосъобразност на изводите на съда за правното значение на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, тъй като изводите са противоречиви и взаимно изключващи се. Изразената в разглеждания случай от въззвният съд воля не може да бъде изведена вкл. и чрез тълкуване на нейното съдържание. Поради това не може да се направи и извод дали са налице допуснати при отразяването и в диспозитива очевидни фактически грешки.

Относно правата на наследодателя в имотите, които се включват в наследствената маса и в резултат от това за неправилно определяне стойността й, както и с каква част от нея е накърнена запазената част на ищцата с извършеното от наследодателя приживе дарение.

Относно доказателствената сила на констативния нотариалeн акт и доказателствената тежест при оспорване на признатото с него право на собственост е в противоречие с ТР № 11 по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС.

Относно реда и начина на изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, подлежащи на възстановяване от военнослужещите на основание чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ, в случаите, когато са освободени от военна служба на посочените там основания, след влизане в сила на действащия ЗОВСРБ от 2009 г., но преди влизане в сила на 22.03.2011 г. на новата ал. 4 на чл. 260 от този закон, и приложими ли са в тези случаи Инструкцията за определяне размера на издръжката на един обучаем във Военната академия „Г. С. Р.” и военните училища към М., обявена със заповед № ОХ-40/08.01.1998 г. на министъра на отбраната, и Таблицата за размерите на действителните разходи за лична издръжка и обучение на един обучаем във Военната академия „Г. С. Р.” и военните училища към Министерството на отбраната, обявена със заповед № ОХ-210/21.03.2000 г. на министъра на отбраната.

Какви са критериите при определяне налице ли е или не относително самостоятелно обособено структурно звено, респ. при преценката задължен ли е работодателят да извърши подбор, когато се закрива изцяло такава обособена структура чрез съкращаване на единствена длъжност в нея, както и когато наред с основната си дейност работодателят осъществява и специфична, представляват ли структурите му осъществяващи тази специфична дейност относително самостоятелно обособени звена, с оглед преценката за подбор при закриване на тази от тях която е на загуба?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Следва ли ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като най-вероятна от това пряко да се прави извод за липса на пълно и главно доказване ?

Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?

Относно жалба на Държавата е допусната касационна проверка на решение № 115 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 192/2014 г. Варненски апелативен съд .

Относно съкращаване на щата при обособена дейност на даден банков клон в различни населени места в страната задължен ли е работодателят да извършва подбор между всички лица в различните населени места, заемащи еднакви или сходни длъжности.

Допустимо ли е служителите в държавната администрация да приемат рекламни материали и подаръци по време на изпълнение на служебните си задължения, и приемането на вещи с рекламен характер, по време на служба, нарушава ли установените морални норми и добрите нрави ? Следва ли поведението на митническите служители, приели рекламни материали /подаръци/ по време на изпълнение на служебните си задължения да се приеме за виновно нарушение на трудовата дисциплина?

В случая, нередовността на исковата молба не е свързана с конституирането на страните и не са налице пороци, даващи основание за обезсилване и на двете решения и връщане на делото на първоинстанционния съд. В правомощията на въззивния съд е да остави без движение нередовната искова молба и даде указания на ищците да конкретизират петитума си по отношение на главната претенция с оглед определяне правната квалификация на иска. Евентуалното уточнение (или липсата на такова) е определящо за последващите му процесуални действия.

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина когато на работника са възложени трудови функции по опазване здравето и живота на деца, които са умствено изостанали и имат специфични потребности за наблюдение, грижи, възпитание и надзор ? С оглед характера на дейността и статута на работодателя-помощно училище за деца с интелектуална недостатъчност и особени потребности се изискват безупречна репутация и обществено доверие и последиците от допуснатото нарушение са повлияли или могат да повлияят върху дейността, колектива, репутацията и доверието на това училище ? Съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина когато са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за детето/децата/ от помощното училище, решен в противоречие с практиката на ВКС ?

Относно довода за наличие на осиновително правоотношение, прекратило правоотношенията по произход между ищцата и рождената й майка, е обуславящо изхода на заявения за разрешаване спор.

Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот или зададеният в исковата молба начин, по който в исковата молба е определено съдържанието (размерът) на съдебно предявено вземане, определят ли правната квалификация на иска срещу собственика на имота?

Въззивното решение е недопустимо. То е постановено по недопустима въззивна жалба. Това е така, защото спрямо Д. П. Й. и М. Д. Й. не е постановено първоинстанционно решение по съществото на спора. Оттук и за тях не е налице правен интерес от обжалването му. По подадената от тях частна жалба срещу решението, имащо характер на определение, въззивният съд няма правомощие да разгледа по същество иск срещу тях. Той дължи произнасяне по основателността на частната жалба като потвърди или отмени обжалваното определение. Недопустимо въззивният съд се е произнесъл за първи път по съществото на спора, без той да е разгледан от първоинстанционния съд.

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните – решен в противоречие с ТР № 1/4.01. 2001 г., т. 19? Налице ли е пречка за реституция по ЗВСОНИ в хипотезите, при които одържавеният незастроен недвижим имот е застроен след влизане в сила на ЗВСОНИ и в хипотезите, при които отчужденият застроен имот към влизане в сила на ЗВСОНИ съществува реално до размерите до които е бил отчужден – решени в противоречие с ТР № 6/2006 г., препращащо към ТР № 1/2005 г.?

Относно правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача. Относно правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача.

Относно критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. По какъв начин следва да се преценява връзката между престъплението, повод за образуване на производство по ЗОПДИППД /отм./ и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на цитирания закон? Следва ли да се отчита периода на извършване на престъплението, респ. неговия вид, и момента на придобиване на имуществото? Липсата на установен законен източник на доходи, изключва ли необходимостта от установяване на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито дадено имущество?

Относно възможността на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя по реда на чл. 334 КТ и в тази връзка съществува ли зависимост между основното трудово правоотношение и трудовото правоотношение за допълнителен труд/външно съвместителство/ и прекратяването на основния трудов договор представлява ли основание за прекратяване на договора за външно съвместителство, които са обуславящи изхода на делото и решаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Има ли правен интерес купувачът по приватизационна продажба по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОП/ отм./, който се е разпоредил с придобития имот преди изтичане на срока по чл. 41, ал. 2 ЗППДОП/ отм./, да се позовава на нищожност на извършената от него разпоредителна сделка, и допустимо ли е въззивният съд да се произнася по основания за нищожност, които не са въведени с изменение на иска и са направени след първото по делото заседание?

Дали изходящ от НЗОК, писмен отказ на покана за доброволно плащане на разходи за лечение в чужбина е индивидуален административен акт?

Дали наличието на кражба от трето лице е достатъчно да се приеме, че е оборена законовата презумпция за причиняване на липсата от отчетника и дали въззивният съд трябва да обсъди всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка ?

Възможно/допустимо ли е разширително тълкуване на материално-правните предпоставки за предявяване на мотивирано искане от К. и по-специално на чл. 3, ал. 1, т. т. 1-25 ЗОПДИППД/отм./?

Относно задължението на въззивния съд да изготви собствени мотиви, когато въззивната жалба е мотивирана и в нея е направен изричен довод за частична недопустимост на първоинстанционното решение.

Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца семейното жилище, което е собственост на единия съпруг, може ли да бъде предоставено за ползване след прекратяване на брака на другия съпруг?

Когато в производство по трудов спор по оспорване на дисциплинарно наказание е направен довод за неравноправно третиране – дискриминация, по признак членство в синдикална организация, съдът има ли правомощие да откаже да разгледа този довод с мотива, че той има значение само в производствата пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД) ?

Дали се дължи лихва от увреждането до момента на извършеното плащане от застраховател ?

Следва ли, след като съдът сам е преценил, че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, да игнорира изцяло заключенията на лицата, притежаващи такива знания, и да се произнесе по технически въпроси, за които не притежава нужната квалификация и образование? Допустимо ли е съдът да определя размера на уважената и отхвърлената част от иска „на око”, без да вземе предвид доказателствата по делото и без да обоснове и мотивира своето изчисление?

Относно критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето. Относно задължението на съда служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на мерките за лични отношения между родителя и детето.

След измененията на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 (нова) от ЗЕ – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена електроенергия за минал период от време, в който все още не са били приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) правилата по първата от тези разпоредби – съгласно чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, и общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с втората (нова) разпоредба?

Приликите и разликите между две длъжности в администрацията от функциите им, определени в нормативен акт ли произтичат или от функциите им, описани в длъжностните характеристики; когато само част от функциите на една длъжност в администрацията се запазват при определянето й за заемане по служебно правоотношение, като към функциите на длъжността нормативно се добавят и нови такива, налице ли е съкращаване на щата на длъжността и възникване на нова длъжност при тази трансформация или не; когато една длъжност в администрацията е определена да се заема по служебно правоотношение, но липсва идентичност между функциите на длъжността, заемана по трудово правоотношение и тази, която ще се заема по служебно, съкратена ли е реално длъжността, която се заемала по трудово правоотношение или не?

Включена ли е в компетентността на кмета на кметство възможността чрез промяна в длъжностната характеристика да променя изискванията относно необходимото образование за заемане на длъжност от служителите в общинската администрация, които подпомагат неговата дейност?

Относно значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на началната дата на неплатежоспособност.

Може ли въззивният съд, едва във въззивното производство, да определи наемна стойност на апартамент без да има специални знания и опит за това, без да ползва вещи лица – независими експерти?

При предявен иск за заплащане на обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договорни задължения за изграждане на обект необходимо ли е в исковата молба съответните строително монтажни работи да бъдат посочени поотделно като вид и стойност и може ли исковата молба, съответно молбата, с която се конкретизират тези искови претенции да препраща към приложени към нея писмени доказателства, съответно към заключение на вещо лице, които съдържат описание на конкретните строителни работи и тяхната стойност ? Искът по чл. 79 ,ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неизпълнение на задължение за построяване на сграда един иск ли е или са налице множество обективно съединени искове за всяка отделна строителна работа?

Дали е добросъвестно владението на прехвърлителя на недвижим имот, след влизане в сила на решението за разваляне на договора, с който е прехвърлен имота, когато това владение е насочено срещу последващ приобретател , придобил имота преди вписване на исковата молба за развалянето?

За съдържанието на законовия термин упражняване вещното право на ползване и дали в това съдържание се разбира единствено живеене в жилището/ недвижимия имот/,по отношение на който това право е учредено и може ли то да се упражнява, в смисъл на живеене в него, от друго лице.

Вярно е, че съставът на САС не е преценил както съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, така и задължителните указания на предходния въззивен състав относно приложимия закон. Това, обаче, не води до недопустимост на постановения акт, а до неправилност, поради нарушение на процесуалния закон. Решението не е недопустимо, само поради неправилната правна квалификация на спора. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното, решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му, но не и неговата допустимост.

За обсъждане на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Когато съсобствениците на двуетажна фамилна сграда след построяването й владеят реални обекти от нея и демонстрират намерението си да станат собственици на тях, осъществен ли е акт на открита промяна на намерението да се владее и придобие реална част от сградата?

Преклудира ли се правото на ответника по търговски спор да представи писмени доказателства с изтичането на срока за отговор на първоначалната искова молба, или представянето на писмени доказателства може да се направи и с писмено молба - отговор на исковата, подадена след този срок, но преди подаване на допълнителната искова молба и преди първото по делото съдебно заседание?

Може ли въззивният съд, без да изследва становището на страните, без да отдели спорното от безспорното, без да даде указания на страните да дадат своето становище по въведените от него нови предели на предмета на доказване от ищеца, да се произнесе с въззивното решение, като го „изненада” с мотивите си?

Налице ли е действително сключен църковен брак, ако не е бил обявен съгласно изискванията на чл. 152 ЗЛ (обн. ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г., в редакцията му към 1941 г.) и може ли по-късно такъв брак да произвежда действие и на граждански брак, ако църковният брак не е надлежно обявен и регистриран съгласно разпоредбите на действащия към датата на сключването му Закон за лицата? Дали дадено завещание следва да се приеме за универсално или за частно, ако то включва недвижимо имущество, което към момента на смъртта на завещателя е било извън териториалния периметър на завещаните недвижими имоти?

Относно кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от загубата на пострадало дете и попада ли в кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди, последица от смъртта на дете, лице, с което детето е живяло в едно домакинство и са изградени връзки между него и детето като баща и дете и отношения сходни с отношенията между роднини, в случая попада ли в кръга на оправомощените лица ищецът С. З. И., който е живял в едно домакинство с починалото дето и не е посочен като баща в удостоверението за раждане на детето.

Налице ли е обективен и субективен идентитет между предявените искове за делба между едни и същи страни за едни и същи имоти, когато страните се позовават на различно придобивно основание за възникване на съсобствеността?

Правните последици от неизпълнението на задължението по чл. 29 ЗС в редакция от 1996г. и чл.22 от Конституцията на Република България на чуждите граждани, придобили недвижими имоти в Република България по наследяване , да прехвърлят собствеността в тригодишен срок от откриване на наследството?

Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху земята, ипотеката разпростира ли действието си върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката при липса на уговорки за действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения?

Може ли да се приеме за установено включването на сгради в капитала на акционерното дружество само въз основа на отбелязването в акта за частна държавна собственост за това?

Относно приложимостта на тригодишната давност по чл.111 б.”в” ЗЗД по отношение на задълженията към „Т.” за заплащане на цена на консумирана топлинна енергия.

За задължението на съда да обсъди доказателствата по делото във връзка с направените от страните възражения, когато необсъдените доказателства са от значение за формираните правни изводи; както и по въпросите: – има ли статут на самостоятелен обект помещение, което е преустроено въз основа на строителни книжа, издадени на лице, което не е собственик на обекта, а също ако преустройството на жилищно помещение в стопанско е извършено без одобрени строителни книжа; – нищожно ли е нотариалното удостоверяване, когато като купувачи по договора са вписани четири лица, а нот. акт е подписан само от едно от тях, без да е посочено чий е подписа.

Дали непосочването в диспозитива на решението на основанието, на което са разгледани исковете, е равнозначно на произнасяне по непредявен иск и е основание за обезсилване на постановеното решение?

Дали възниква валидно солидарно задължение, когато трето лице се задължи да встъпи в бъдещ дълг по договор, в които размерът на поетите задължения е определен до максималния му размер и дали следва да се приеме, че задължението е определено ако е посочен максималният му размер ?

Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР, ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на ЗМСМА, дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Задължително ли е липсата на кворум за провеждане на Общото събрание на етажните собственици (ОСЕС) да се установява единствено по реда на оспорване протокола, съставен за провеждането на ОСЕС?

Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР, З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху земята, ипотеката разпростира ли действието си върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката при липса на уговорки за действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения ?

Дали способността на длъжника да погасява краткосрочните си задължения към определен момент изключва възможността началната дата на неплатежоспособност да предхожда този момент?

Допустим ли е иск за присъждане на законната лихва върху обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление, присъдено в друго производство, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата ?

По процесуалноправния въпрос за „преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвокупност".

Допустимо ли е делбата да се извърши по колена, когато в нея участват наследници от различни колена и имотът не може да се подели на толкова дяла, колкото са съделителите, но дяловете са достатъчни за наследствените колена?

Писмената защита не може да се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда, като даването на възможност за по – точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Следователно, посоченото от молителя нарушение на чл. 149, ал. 3 ГПК не лишава страната от участие в устните състезания, доколкото дадената от съда възможност за представяне на писмени защити, нито представлява част от съдебните прения, нито ги замества. Ето защо, настоящият състав приема, че нарушението на правилото на чл. 149, ал. 3 ГПК, въпреки че е съществено и е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението, не се обхваща от разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не води до лишавае на страната от участие в делото, вкл. във фазата на устните състезания. Страната е могла да защити правата си в образуваното по жалба й касационно производство, ако беше формулирала във връзка с фазата на селектиране на касационната жалба правен въпрос относно приложението на чл. 149, ал. 3 ГПК.

Настъпва ли прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на работодателя на писмено изявление на работника по чл.327, ал.1, т.2 КТ, ако не са били налице основанията за това. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №144 от 23.02.2010 г. по гр. дело №3101/2008 г. на ВКС,V г.о. ?

Възможно ли е възмезден договор за цесия да бъде развален по взаимно съгласие на страните – цедент и цесионер?

Относно преценката на доказателствата и основанията за игнориране на приета медицинска експертиза.

Когато предмет на ипотека е право на собственост върху земя, ипотеката разпростира ли действието си върху всички елементи/правомощия/ влючени в съдържанието на правото на собственост в тяхната динамика, в частност и върху бъдещите приращения върху имота във вид на построени сгради по време на действието на ипотеката, при липсата на уговорка за изключване действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения ? Коя е необходимата и достатъчно пълна и точна индивидуализация на ипотекирано право да се построи и придобие в собственост цяла бъдеща сграда,независимо дали става въпрос за ипотека на право на собственост, заедно с правомощието на собственика да строи в собствения си имот или за ипотека на право на строеж на бъдеща сграда върху чужд имот;ако предмет на учредената ипотека е цяла бъдеща сграда,задължително условие ли е според действащото българско право в предмета на ипотеката да бъдат включени със съответната им индивидуализация всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда, за да има действие учредената ипотека върху цялата сграда и по отношение на отделни самостоятелни обекти в нея, възникнали с построяването на сградата ? Представлява ли недостатък на вписването обстоятелството,че ипотечният акт е вписан по поименна партида на учредителя на ипотеката по правилата на Правилника за вписванията и не е вписан по имотна партида на имота при все още неоткрито и неосъществено производство на създаване и въвеждане на имотен регистър съгласно чл. 70 ЗКИР?

Има ли обратно действие нормата на пар. 57 ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 44/12.06.2012 г.), в сила от 01.07.2012 г., относно служебни правоотношения, които са прекратени преди влизането й в сила, и конкретно – във връзка с приложението на чл. 252 и чл. 253 ЗМВР от 2006 г. (отм.)?

Дали представлява злоупотреба с права поведението на ответниците, които са подали сигнал до полицията и са свидетелствали в наказателното производство за извършено от ищеца престъпление по чл. 225 б от Наказателния кодекс, състоящо се в искане на имотна облага за извършена работа, която облага не му се следва ?

Относно тълкуването на разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 пр. посл. КЗ в хипотеза, при която бягството от местопроизшествието е установено с присъда или друг акт, с последиците на влязла в сила присъда и деликвента не е оспорил твърдението на застрахователя, че напускането на мястото на ПТП,обективирано в протокола за ПТП е осъществено с цел отклоняване от извършване проверка за употреба на алкохол и други упойващи вещества.

Има ли правомощия въззивният съд да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение по предявена претенция по сметки в делбата за извършени подобрения, ако в обжалваното първоинстанционно решение липсва дадена правна квалификация на иска и в мотивите и диспозитива липсва произнасяне по всяка една от претендираните строителни дейности , за които се уважава и отхвърля иска?

За задължението на съда да обсъди заявените обстоятелства и установените факти, като прецени тяхната относимост към вида на търсената защита.

Следва ли стажът набран в качеството на арбитър в органите на Държавния арбитраж да бъде зачетен като стаж в органите на съдебната власт в хипотезата на чл. 225 ал. 1 ЗСВ ?

Следва ли съдът при постановяване на съдебния акт да съобрази дадените от ВКС указания във връзка с отменен акт на същия съд?

Какво значение има обратното писмо, подписано само от страните по договора, чиято привидност се претендира, за неучаствалия в сделката съпруг – ответник по иска за нищожност?

Относно прехвърлителното действие на разпореждането с идеалните части от дворното място и по отношение на построените без учредено право на строеж от останалите съсобственици сгради в груб строеж, независимо от изричното му изключване като предмет на сделката, е разрешен от въззивния съд в противоречие с представеното решение на ВКС.

Относно правомощията на въззивния съд при непълен или неточен доклад на първата инстанция във връзка с правната квалификация на спорното право и разпределението на доказателствената тежест по отношение на твърдяни релевантни факти относно неизпълнени задължения от страна на изпълнителя и последиците при липса на дадени от съда указания на страните за подлежащите на доказване факти.

Относно началния момент, от който се определя двугодишния срок, в който е извършена сделката – от датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, както и въведеното допълнително условие – сделката да не е извършена преди началната дата на неплатежоспособността.

За задължението на съда да връчва призовки и съобщения на страната чрез пълномощника ѝ, когато има такъв и за последиците от връчване на призовки и съобщения на адрес, на който тя не пребивава.

Като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост.

По какъв критерий се определя дали юридическите лица са потребители на електрическа енергия за битови или за стопански нужди?

Допустими ли са свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частни документи, носещи подписа на оспорващата страна, в случая – трудов договор и длъжностна характеристика ? Относно тълкуването и оценката на направено от страната в съдебния процес признание на релевантен за спора факт.

Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на ответника и на третото лице- помагач на този ответник ?

Длъжен ли е съдът да възприеме експертно заключение за месечен пазарен наем, дадено по различни от действителните характеристики на спорния имот и трябва ли в този случай да допусне допълнителна експертиза?

Изпълнила ли е страната в основното производство задължението си да посочи адрес на свидетел, ако заяви в кое доказателство този адрес се съдържа и длъжен ли е съдът да даде срок на страната да сочи нов адрес за призоваване на свидетел, ако първото призоваване е неуспешно не по нейна вина?

Относно придобиване право на собственост чрез наследяване в случай на застрояване със сграда на недвижим имот от наследодателя възоснова на издадено разрешение за строеж, впоследствие изграждане и на пристройка, функционално свързана с всеки етаж в съотношение на присъединена към главна вещ, като имота, в който е изградена сгадата и пристройката е отреден в общ парцел с друг имот, в който също е изградена сграда от съсобствениците на последния имот. В този случай налице ли е хоризонтална етажна собственост и допустима ли е делба на сградата, изградена от наследодателя заедно с принадлежащите й идеални части от земята, ткато обща част на сградата.

За действието на разпоредбата на чл. 12 ал. 2 ЗВ във вр. с пар. 1, ал. 1, т. 16 ДР ЗВ и за приложимия критерии за определяне границите на крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав.

Подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълненото конкретно задължение по застрахователния договор е значително, с оглед интересите на застрахователя, когато същото не е предвидено в ОУ като изключен от покритие риск? Съществено ли е неизпълнението на задължението на застрахования, предвидено в ОУ на застрахователя – да постави G. или РАПАС система на процесното МПС, при условие, че такъв въпрос не му е бил поставен при сключване на застрахователния договор и подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълнението на това задължение е значително с оглед интереса на застрахователя?

Относно фактическия състав на иска по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираните от касатора решения на ВКС.

Относно съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на механизма на ПТП.

Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения, защо не ги възприема?

Дължи ли се договорна неустойка, ако страната, която я претендира, не е изпълнила или не е имала готовност да изпълни насрещните си задължения по договора?

Относно приложението на разпоредбата на чл.15,ал.1 ЗДвП при преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.

Относно правното значение на едностранното разваляне на двустранен договор от изправната страна 3 месеца, след като е изтекъл срока за изпълнение на насрещната страна, която не е изпълнила и следва ли поканата, с която се разваля договора да съдържа изрично даване на нов срок за изпълнение, както и какво е значението на подадената месец по – късно искова молба, в която е мотивирано извънсъдебно разваляне на договора. Следва ли, за да се съобрази съдът с отчуждаването на имотите, предмет на договора в полза на трети лица в хода на производството, ищцата изрично да заяви хипотеза по чл.87, ал.2 ГПК, или е достатъчно ответникът да се е поставил в невъзможност да изпълни, за да се приеме, че договорната връзка е развалена?

Незаконните, но търпими строежи в съсобствен имот ограничават ли и смущават ли пълноценното му ползване от останалите съсобственици?

Дали приемането на наследството по опис по чл. 30, ал. 2 ЗНсл е необходимо условие за възстановяване на накърнена запазена част от наследството, когато дарственият акт на наследодателя не оставя в наследство други имоти? Налице ли е трансформация на лично имущество, когато срещу притежаван от преди брака недвижим имот, отчужден по реда на З. /отм./, се придобие по време на брака като обезщетение друг имот и стойността на отстъпения в обезщетение имот е по-голяма?

Обхваща ли се от забраната на чл.43 ал.1 ЗОП цедирането на парични вземания по договор за обществена поръчка между страни по този договор?

Може ли е лице, на което един от съделителите е дарил целия делбен имот в първата фаза на делбата, да го придобие по давност по време на втората фаза на делбения процес, с оглед създаването на задължителна практика?

Дали подлежи на отмяна нотариален акт, удостоверяващ сделка с недвижим имот?

Следва ли при допуснато и прието от първоинстанционния съд писмено доказателство, което при въззивното разглеждане на делото не се съдържа в кориците му /било е изгубено или унищожено/, въззивният съд служебно да попълни делото с него, като укаже на страните повторното му представяне или изпрати препис от акта за изгубването му /унищожаването му на органа, от където то е било изпратено с цел повторно изпращане?

Недопустимо е да се претендира повторно обезщетение на същото основание за ползването на същия таван – независимо дали е обща част/при различни собственици на етажите до закупуване на цялата сграда от ищеца/ или е таван на собствената му сграда, последният няма самостоятелен, а обслужващ характер. Таванското помещение за процесния период / преди преустройството, на което се е позовал първоинст. съд/ е подпокривно пространство, обслужващо като склад третия етаж на сградата /заключение на вещото лице/ и е третирано като обща по предназначение нейна част /съгл. придобивния акт/ при присъждане на обезщетението по настоящото и по предходното дело.

Влияе ли се правото на иск и активната материалноправна легитимация на ищеца – съдружник в дружество с ограничена отговорност от последващи факти и съдебни актове след датата на провеждане на ОС, чиито решения се атакуват?

Относно точната правна квалификация на иска , в случай , че претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа / гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Относно поставяне на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни системи, метална врата съставляват ли необходими или полезни разходи, свързани с общите части на сградата. Относно значението на общото събрание на етажните собственици респ. за възможността , при мълчаливо формиране на мнозинство да се предприемат действия от един от съсобствениците в полза на чуждя и личен интерес в сграда с трима съсобственика за извършване на неотложни действия, при констатация , че по представените съдебни решения като практика на съдилищата и произнесеното от въззивния съд е налице противоречие и липсва еднаквост по приложение на закона.

Ако недвижим имот е прехвърлен от собственик на друго лице, което не е заплатило договорената между страните цена и купувачът потвърждава липсата на плащане и посочва, че не възнамерява да заплати същата, може ли продавачът да развали договора поради неизпълнение на договора?

Относно наличието на законова възможност с решението си по чл.19, ал.3 ГПК решаващият съд да внася промяна в съдържанието на клаузите на предварителния договор по своя инициатива.

При залог върху вземане по банков депозит, залогодателят, изпълнил чужд дълг, встъпва ли в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, в хипотеза на плащане на задължението с предоставени му от длъжника средства, и кой носи тежестта на доказване на този факт, на регресното право и неговото основание?

Притежаван имот от единия съпруг преди брака, който е отчужден по реда на чл.95 З./отм./ обща вещ ли е на двамата съпрузи, ако заповедта за определяне на конкретния имот като обезщетение е издадена преди сключване на брака ?

За осъществяване на реституционния способ на чл. 2 ЗВСВОНИ ЗТСУ и др. закони има ли значение обстоятелството, че имотът е публична държавна собственост? За осъществяване на реституционния способ на чл. 2 ЗВСВОНИ и др. закони има ли значение обстоятелството, че фактическото строителство засяга само част от имота, отчужден като незастроен до 21.04.1990 год. по ЗТСУ?

Подлежи ли на спиране делбеното производство поради наличието на по – късно заведено дело между същите страни за собственост на делбения имот?

При приложението на основанието за прекратяване на трудовия договор с работника/служителя по чл. 325 ал. 1 т. 12 КТ, налице ли е еднородност на трудовите функции за длъжността , заемана от ищеца преди уволнението и длъжността, предвидена с новото щатно разписание в случаите, когато при запазване на част от трудовите функции, са възложени задължения и отговорности в по-голям обем и с по-високи изисквания по отношение на длъжността, предвидена с новото щатно разписание?

Може ли предварителен договор да бъде обявен за окончателен, ако липсва решение на общото събрание /едноличният собственик на капитала/ на дружеството за разпореждане с недвижимия имот ?

Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля?

Достатъчно ли е нарушение само на една от посочените норми – чл.4 и чл.19 или това нарушение трябва да е кумулативно, едновременно и на двете разпоредби? Кой момент следва да се преценява липсата на декларация по чл.19 от закона – преди, по време или след завършване но оценката от лицензираните оценители?

По кой закон се определят наследствените дялове за наследства, открити след 16.10.1944г., но преди 29.04.1949г. – по отменения Закон за наследството /ДВ, бр.20 от 1890г./ или по сега действащия Закон за наследството от 1949г?

Относно начина, по който следва да бъде получено от длъжника изпратено по пощата писмо с обратна разписка, материализиращо едностранното изявление на кредитор по двустранен договор, за да е редовно връчването е в противоречие с формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС, израз на която е решение № 283 от 06. 04. 2010 год., по гр.д.№ 507/ 2009 год. на III г.о. на ВКС.

Дали искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора?

Необходимо ли е да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от всеки етажен собственик и дали в отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи?

Относно задължението на въззивния съд да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Когато с решение на ЕСПЧ Държавата е осъдена да възстанови собствеността на бившите собственици в определен срок или да им заплати обезщетение, кой има право да избира по кой от двата посочени в решението на ЕСПЧ начина да бъде изпълнено това решение?
Когато Държавата е заплатила предвиденото в решението на ЕСПЧ обезщетение на бившите собственици, запазва ли тя правото си на собственост върху имотите, за които е изплатила обезщетението?

Дали следва да се приемат за доказани факти, за които съдът е указал на страната, която ги твърди, че следва да бъдат установени от вещо лице, но тя не е внесла определения депозит и съдът е отменил определението си за допускане на експертизата?

Задължен ли съдът да зачете доказателствената стойност (сила) на частен свидетелстващ документ, подписан от страните, който е приет като доказателство по делото и не е оспорен?

Може ли въззивният съд да се произнася по възражение на ответника, повдигнато за първи път пред въззивната инстанция?

Относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствената част на друг сънаследник, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници, като е представена съдебна практика, в т. ч. и задължителна.

Следва ли при действието на ГПК/2007г./ въззивният съд, констатирайки нередовност поради неучастие на задължителен необходим другар в процеса, да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, или следва да остави без движение исковата молба, като даде указания за конституирането му?

Дали за възникване на сервитутно право по чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./ е от значение енергийният обект да е бил изграден при спазване на всички законови норми към момента на изграждането му?

Допустимо ли е във въззивното производство да се допускат и приемат доказателства, които страната е била длъжна да представи пред първоинстанционния съд и е имала изрични указания за това, дадени с разпореждане на съда по чл. 315 ГПК?

Дължи ли въззивната инстанция произнасяне относно доказателственото значение за спора на документ, какъвто довод не е бил въведен като оплакване във въззивната жалба?

Доколкото в молбата за отмяна се твърди, че постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, това са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не отменителни по см. на чл. 303 ГПК и сл. А извънинстанционният контрол по чл. 303 ГПК и сл. не е средство за проверка правилността на решението и доводите в тази насока не са отменителни основания по смисъла на посочените правни норми, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Кой е правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение – датата на заповедта или датата на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение? Кое основание за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се вземе предвид и чиято законосъобразност следва да се контролира от съда – основанието, записано в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или основанието, записано в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение? Какво е правното значение на противоречието в основанията, посочени в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и в последвалата заповед и обуславя ли това противоречие незаконосъобразност на уволнението?

Осчетоводяването от възложителя на издадената фактура за извършени СМР, ползването на данъчен кредит, както и извършеното частично плащане на задълженията по нея, представлява ли приемане на извършената работа ?

Относно начина на формиране на обезщетението по имуществена застраховка при намиране на откраднатото имущество и за обвързаността на страните от уговорките в ОУ към договора за застраховка в този случай.

Относно предметните предели на косвения съдебен контрол за законосъобразност върху решенията на административния орган по възстановяване на собствеността / ОСЗ/ при предявен иск за собственост, основан на земеделска реституция.

Относно пар. 11 ПЗР на Закона за висшето образование /ЗВО/ и разпоредбите на Директива 2000/78 ЕС, без да се излага , в какво се състои противоречието на уговорките за срока, обективирани в трудовите договори, сключени между страните за заеманата от ищеца длъжност „професор”с конкретни разпоредби на нормативния акт от националното законодателство и общностното право.

Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си с обстоятелства, които не са заявени или твърдяни от страните пред първата и въззивната инстанция и не са включени в доклада по делото като значими за изхода на спора, е от значение за конкретния спор, защото решаващите изводи на въззивния съд се основават на неустановено твърдение, което не е оспорено от ответника нито с отговора на исковата молба, нито с жалбата и за което не са дадени указания в доклада, че се нуждае от доказване?

Относно обжалваното въззивно решение противоречи на влязлото в сила решение № 489 от 21.12.2011 год. по гр.дело № 1247/2011 год. на Великотърновския окръжен съд.

Следва ли наследникът със запазена част да е приел наследството по опис, когато завещаният в полза на трето лице имот е единствено имущество на завещателя?

Какъв е характерът на обезщетението, което се заплаща на основание чл. 249, ал. 2 З./отм./ на съпругата, децата и родителите на кадрови военнослужещ, загинал по време на военната служба и приложими ли са правилата по ЗЗД за деликтната отговорност към обезщетенията, дължими от ведомството на основание чл. 249 З./отм./? Съществува ли правно основание длъжникът-деликвент, осъден с влязъл в сила съдебен акт, да заплати определен размер неимуществени вреди, да бъде задължен да заплати втори път обезщетение за същите причинени от него вреди по регресен иск на ведомството по чл. 249, ал. 7 З./отм./?

Относно правната възможност на доставчика на ел.енергия да извърши последваща промяна в сметките на своите абонати в насока заплащане на цената на консумираната ел.енергия в съответния обект, в случаите на установена пълна липса на средството за техническо измерване /СТИ/, поради отстраняването му, което е довело до липса на отчетен разход на ел.енергия, но при налична реална консумация на такава от страна на абоната за същия период.

Какво се състои порочността на обжалваното решение, респ. възможността за отстраняването й с допълнителна жалба ?

Относно съотношението между встъпването в дълг и заместването в дълг.

Дали е налице колизия между чл.97 ал.1 предл.2 ЗЗД от една страна и Наредба № 3/16.07.2009 год. и Закона за мерките срещу изпиране на пари?

Относно критериите, въз основа на които при постановен развод на съпрузите съдът преценява на кого от двамата родители следва да предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца.

Само по изключение въззивният съд може за първи път да се произнесе по съществото на евентуалния иск, по който липсва произнасяне на първоинстанционния съд, в хипотезата на уважаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по главния иск и отхвърляне на същия, при което условието за разглеждане на евентуалния се сбъдва при постановяване на въззивното решение.

Представлява ли съществено процесуално нарушение отказът на съда да допусне поискана от страната експертиза, което доказателствено средство в конкретния случай е от съществено значение за правилното решаване на делото ?

Кой дължи обезщетенията по чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ и чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ – съответното поделение или М. на о. ?

Относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Допустимо ли е събирането на гласни доказателства за установяване на обстоятелства, различни от удостоверените като основания за плащане, посочени в платежните документи, за погасяване на поето с писмен акт парично задължение?

Трябва ли при конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка да се вземе предвид и безспорно установеното обстоятелство, че единственият доход на дарителката е значително по-нисък от определения от държавата размер на линията на бедност?

Може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото?

Има ли правен интерес ответникът по ревандикационен иск, да оспорва конститутивния административен акт на О., от който черпи право на собственост ищецът, в случай, че ответникът не твърди да има качеството на правоимащ по отношение на възстановения имот към момента на обобществяването?

Дали посочената от ищеца правна квалификация е задължителна за съда и за разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск ?

Попада ли в хипотезата на чл. 18з, ал. 3, предл. второ ППЗСПЗЗ отказът от наследство по отношение на имот, включен в наследството, който имот е бил обект на извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост?

Относно „правните последици от реализираното право на приспадане на данъчен кредит, пряко свързано и с приложението на презумпцията на чл.301ТЗ”.

Относно размера на застрахователното обезщетение и обвързаността на последния от действителната стойност на увреденото имущество на база пазарната стойност към датата на погиването на вещта и за възможността да се присъжда лихва върху лихва , поради противоречие по отговорите им в обжалвания акт със задължителната за съдилищата практика сочена от самия касатор.

По въпрос за съдържанието на мотивите на въззивното решение.

Когато ищецът прибягва до евентуално обективно съединяване на исковете, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. В случая се касае за кумулативно обективно и субективно съединени искове. Уважаването на първия не е предпоставка за неразглеждане на втория иск, т.е. с постигането на целения правен резултат по първия иск не отпада правният интерес на ищеца от втория иск. Предявените искове са в съотношение на обуславящ и обусловен. Не се касае за съединяване на искове при условията на евентуалност, поради което недопустимо въззивният съд се е произнесъл за първи път по съществото на спора, без той да е разгледан от първоинстанционния съд.

Дали обезщетението за вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на недвижим имот се предполагат или следва да бъдат доказани?

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото за разваляне на договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението ?

Съществува ли за наемателя задължение да плаща наемната цена в случаите, когато е обективно възпрепятстван да ползва наетата вещ по нейното предназначение?

При незаконосъобразност на решението на органа на юридическото лице с нестопанска цел , ограничени ли са правата на всички граждани да го атакуват , ако то пряко или косвено засяга техни интереси ? Постановеното решение на колективен орган на юридическото лице с нестопанска цел , следва ли да бъде обосновано и ако не е какъв е порокът му ?

Допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск?

Съставлява ли възрастта на низходящите на пострадалия самостоятелен критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед приетото от Пленума на ВС на НРБ с Постановление № 4/1961 год.?

По въпросите на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

За правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Относно отказа на въззивния съд да допусне гласни доказателства, относими съм спорния въпрос за обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди с оглед на действителните отношения между него и пострадалия.

Кому принадлежи правото да извърши съкращение на щата при кредитните институции съобразно Закона за кредитните институции и устава на съответното акционерно дружество?

Относно характера на придобиването на имуществото съгласно чл.10, ал.2 от Закона за Б. При отчуждаването на част от процесната сграда по реда на ЗОЕГПНС дали е отчуждена и част от дворното място върху което е изградена сградата и прилага ли се Наредбата -закон за етажната собственост /отм./ при извършване на отчуждаването и може ли това да стане при липсата на изрично изявление на органа по чл. 11 ЗОЕГПНС?

Поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване на капитала на еднолично акционерно дружество с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако намаляването на капитала не е вписано в търговския регистър? Ползва ли се с пряко отчуждително действие и има ли за последица промяна на собствеността върху включения в капитала на [фирма] недвижим имот Разпореждане № 10/23.09.1999г. на МС, с което имотът е обявен за публична държавна собственост и впоследствие е предаден за ползване и управление на ДА „Д.”?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 288, ал. 3 ГПК / отм./ за възлагане на недвижим имот при наличието на съсобственост , възникнала на смесени основания и какви ?

Необходимо ли е изработването на план за новообразуваните имоти въз основа на който се определят имотните граници, в производството по възстановяване на собствеността върху земеделските имоти в стари реални граници и условие ли е това за предявяване на иск от съсобствениците за защита на правото им?

Представляват ли евентуалните негативни последици за купувача по предварителния договор от учредяването от страна на продавача на договорна ипотека, върху имота, предмет на предварителния договор, предпоставка за възникването и упражняването на потестативното право на купувача за разваляне на договора по чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД?

В кои случаи обща част на сградата е такава по естеството си и в кои случаи е по предназначение, възможно ли е да се трансформира обща част от естеството си в такава по предназначение; допустимо ли е стълбището да бъде присъединено към отделен самостоятелен обект и да стане негова част; допустимо ли е ново преразпределение на общите части на етажната собственост без да е извършено надстрояване или пристрояване; допустимо ли е въззивният съд да извърши изменение на иска като промени квалификацията; допустимо ли е общите части на сградата да бъдат такива само на лицата, които ги обслужват; кога следва да се направи правопогасителното възражение за изтекла погасителна или придобивна давност?

Дали въззивният съд, пренебрегвайки ясната воля на съдружниците, изразена в чл. 14, ал. 5 от дружествения договор, може да тълкува тази разпоредба разширително в разрез с легалната дефиниция на понятието „обратна разписка” и за редовното свикване на ОС да се приеме за достатъчен фактът на получаване на покана, независимо кога и къде е била връчена?

Относно релевантността на факта на реалното ползване от наемателя на отдадения под наем имот?

Относно доказателствената стойност на протокола за пътно-транспортно произшествие в гражданския процес и необходимостта от изслушване на специализирана авто-техническа експертиза, когато същия не е оспорен.

Следва ли и доколко съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност”?

Следва ли съдът да търси действителната обща воля на страните и въз основа на какви обстоятелства тя се извежда?

Дали магазините като обект са включени във ведомствения жилищен фонд на МО и с оглед на това може ли да се извършва разпореждане с тях на основание чл. 9 б “а” от Указ № 463/1950г., и дали субект на продажбата могат да бъдат търговски дружества или физически лица, които не са военнослужещи или служители на МО ?

Дали магазините като обект са включени във ведомствения жилищен фонд на МО и с оглед на това може ли да се извършва разпореждане с тях на основание чл. 9а от Указ № 463/1950г., и дали субект на продажбата могат да бъдат търговски дружества или физически лица, които не са военнослужещи или служители на МО ?

Относно липсата на идентичност на процесния имот с този, предмет на нотариален акт, съобразно кадастралния идентификатор и неговата уникалност и допустимо ли е произнасянето по иск, когато имотът не е индивидуализиран съобразно действащия регулационен план.

Явно и несъмнително ли е владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение, което не е явно и открито?

Явно и несъмнително ли е владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици и допустимо ли е присъединяване на владение , което не е явно и открито?

Относно основанието за нищожност на продажбите от пълномощник с неистинско пълномощно, обуславящо липса на съгласие, а не продажба на чужда вещ, както е приел въззивният съд, и допустимостта на решението по установителната част по иска за собственост с допълване с произнасяне и по осъдителната такава произнасянето на въззивния съд е в противоречие с посочената съдебна практика, както и същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Плащането към кредитор на ДДС по конкретни фактури с посочен в тях определен размер на задължението, счетоводното записване на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието – длъжник счетоводство, извършените частични плащания, съответно прихващания, с вземания по конкретни фактури, представляват ли признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. “а” ЗЗД за пълния размер на дълга?

Дали незаконността на един строеж сама по себе си обуславя уважаване на предявен негаторен иск за премахване на сградата или следва да се установи, че незаконният строеж обективно смущава правото на собственост на ищеца?

Може ли да се приеме, че вписването в книгите за вписвания в Службата по вписванията на нищожна делба на наследствен недвижим имот, извършена с участието на част от сънаследниците, което вписване е действие насочено към всички правни субекти/неограничен кръг лица/, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници и може ли такова действие/вписването/ валидно да замести манифестирането конкретно пред сънаследниците на евентуална промяна в намерението?

Изключва ли се отговорността на Г. Ф. в хипотезата на чл. 88, ал. 1, б. “б” ЗЗ (отм.) по отношение на подлежащо на регистрация, но нерегистрирано моторно превозно средство?

Подлежи ли на възстановяване собствеността върху имот по реда на ЗСПЗЗ, който е публична държавна собственост?

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото да се развали договорът по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението?

Кои особени затруднения са правнорелевантни по смисъла на чл. 29, ал. 1 СК – само тези, които родителят търпи към момента на предявяване на иска или и тези, които ще търпи в бъдеще време и които са предвидими и очаквани с оглед на здравословното състояние, умствени възможности, наклонности и желания на родените от брака непълнолетни деца, които са му поверени за отглеждане и възпитание след развода с майката?

Редовно ли е свикано общо събрание на ЕС, когато в поканата за него не са отбелязани датата и часа на поставянето на тази покана на видно и общодостъпно място във входа на сградата, но е съставен протокол?

Относно наличието на процесуална възможност за изменение на иска, след връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд по реда на чл.218ж, ал.2 , във вр. с чл.209, ал.1, изр.3 ГПК/ отм./ с конкретни указания по квалификацията на иска. Относно приложението на чл.218з ГПК/ отм./, в случаите, когато делото се връща за ново разглеждане по реда на чл. 218ж, ал.2 във вр. с чл.209, ал.1, изр.3 ГПК/ отм./ и с правомощията на въззивния съд при констатирани в молбата по чл.116, ал.1 ГПК, като част от съдържанието на исковата молба, определено в чл.98, ал.1, б.”б” ГПК, недостатъци.

Относно наличието на процесуална възможност за изменение на иска, след връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд по реда на чл. 218ж, ал. 2 , във вр. с чл. 209, ал. 1, изр. 3 ГПК/ отм./ с конкретни указания по квалификацията на иска.Относно приложението на чл. 218з ГПК/ отм./, в случаите, когато делото се връща за ново разглеждане по реда на чл. 218ж, ал. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1, изр. 3 ГПК/ отм./ и с правомощията на въззивния съд при констатирани в молбата по чл. 116, ал. 1 ГПК, като част от съдържанието на исковата молба, определено в чл. 98, ал. 1, б. “б” ГПК, недостатъци.

Относно необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво, след като е възприет за основателен довода на касатора, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед на уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.

Относно възможността уговорено задължение по договора за правна помощ да бъде заменено с друго, когато няма съгласие между страните. По този въпрос, разгледан съобразно общите правила на ЗЗД /чл. 65, ал. 2/ и в контекста на Закона за адвокатурата /чл. 36, ал. 4/ и Етичния кодекс на адвоката /чл. 14 и чл. 15/, липсва съдебна практика и доводите на касаторките са намерени за основателни.

Лична собственост или съпружеска имуществена общност са имуществата, придобити възмездно от един от съпрузите по време на брака преди влизане в сила на СК от 1968г./отм./, когато бракът е заварен от този кодекс? Може ли съдът да основе своите изводи без да обсъди наведените доводи и възражения на страните и без да изложи съображения защо ги отхвърля ? Може ли един документ да бъде оспорен пред втората инстанция, когато при действието на отменения ГПК първоинстанционният съд не е дал възможност на страната да го оспори ?

Относно допълнителното решения на въззивната инстанция, предмет на подадените касационни жалби.

Относно нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо , че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт, което становище на въззивният съд е в противоречие с незадължителна съдебна практика на ВКС по Решение Nо 173 от 27.07.2010 година по гр.д. Nо 5166/2008 година на ВКС-III отд.

Дали правните последици и валидността на заявяването на вещно право на собственост по см. на пар. 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм./ от правоимащите лица се обуславя от изисквания за форма и съдържание на заявеното искане и какви действия на правоимащите лица по см. на пар. 6 ал.1 ПЗР на ЗППДОбП / отм./ до органа по чл. 3 ЗППДОбП /отм./ или до приватизиращото се предприятие имат стойността и значението на заявяване на вещно право на собственост по см. на пар. 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм.// по изложението към касационната жалба на Н. В.-П./ ? За приложението на изискванията на пар. 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм. /от гл.т. на възможността да се сезира органа по приватизация преди обявяване на процедурата по приватизация и за начина на това сезиране/ по изложението към касационната жалба на К. П./ поради противоречивото разрешаване от съдилищата , според представените Решение Nо 1020 от 11.06.2004 година по гр.д. Nо 1163/2003 година на ВКС-IV отд. и Решение Nо 1161 от 26.07. 2002 година по гр.д. Nо 732/2001 год. на ВКС-IV отд. ?

За разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск

Относно задължението на съда при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди да вземе предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и за необходимостта от пълно обезщетяване на всички претърпени неимуществените вреди, включително и тези от продължилото над разумния срок наказателно производство.

Относно значението на проектната документация за противопожарните изисквания към обществени обекти, изпълнени в сграда; в кои части на документацията следва да е отразено това. Относно съответствието на документацията с действалата нормативна уредба, при проектиране и изграждане на сградата – чл. 153, ал. 1 от приложение № 1 към Наредба № 2 ПСТН в помещения.

Относно задължението на съда да обсъди правните последици на съдебна делбена спогодба, която не е била прогласена за нищожна, унищожена или развалена по съдебен ред и не е била оспорена в хода на делбеното производство.

Относно елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./и по -конкретно включват ли се в него: фактическите действия по усвояване на държавното имущество или е необходимо изричен акт за това и вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие,както и с какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и предоставеното право на стопанисване и управление.

Относно елементите на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП/отм./и по -конкретно включват ли се в него: фактическите действия по усвояване на държавното имущество или е необходимо изричен акт за това и вписването му в баланса на преобразуваното държавно предприятие,както и с какви доказателствени средства се установява придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и предоставеното право на стопанисване и управление.

Относно допустимостта по иска за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът да оспорва легитимацията на ищеца с възражение, че неговия наследодател не е бил собственик на имота , възстановен по ЗСПЗЗ и материалната законосъобразност на постановеното в полза на ищеца от ПК решение. Отосно задължението решаващият съд да се произнесе по тези възражения, ако ответникът не заявява право на собственост върху възстановения имот към момента на обобществяването, а към настоящия момент. Относно допустимостта при действието на ГПК от 2009 година тези възражения да се правят с отговора на въззивната жалба и дължи ли въззивния съд произнасяне по тях и за допустимостта въззивният съд, който извършва проверка за правилността на първоинстанционното решение , да излезе извън рамката на посоченото във въззивната жалба, както и по въпроса за обхвата и границите на проверката на първоинстанционното решение във въззивнта инстанция.

Относно постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Налице ли е пречка за извършването на съдебна делба на съсобствен между държавата и физически лица недвижим имот, допуснат до делба с влязло в сила решение, в случай, че частта на държавата е публична държавна собственост?

Каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им?

За задължението на съда да обсъди всички доказателства за наличие на причинна връзка между деянието и претърпените неимуществени вреди, както и при определянето размера на дължимото обезщетение.

Дали след концесия по смисъла на чл. 123 б. “а” КТ новият работодател – концесионер отговаря за задълженията към работника или служителя?

По какъв ред могат да се защитят лицата, на които с решение на общинската служба по земеделие е признато право на възстановяване на собствеността, в случай, че за същия земеделски имот в полза на ответниците по предявения ревандикационен иск е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ?

Относно предоставяне ползването на бившето семейно жилище на другия съпруг при изменение на обстоятелствата.

Дали влязлото в сила решение за извършване на делба погасява правото на ползване на трето лице върху имотите, предмет на делбата?

Относно обезщетение за претърпени имуществени вреди като разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи, ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „валцьор и шприцьор” в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.06.2010 г. до 01.09.2011 г. , и този иск е уважен със законните последици.

Относно обезщетение за претърпени имуществени вреди като разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи, ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „валцьор и шприцьор” в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.06.2010 г. до 01.09.2011 г. , и този иск е уважен със законните последици.

Доказан ли е фактът на оставане без работа за исковия период, ако е представено по делото копие от трудова книжка, в което няма отбелязване след уволнението работникът да е започнал работа при друг работодател, който въпрос е обусловил въззивното решение по този иск?

Непостановяването от съда на определение за отделяне на спорното от безспорното игнорира ли признаването на неизгодния за страната факт, признанието, че текстът на завещанието до подписа е написан от завещателката, преформулира ли предмета на направеното оспорване? Рефлектира ли и върху тежестта на доказване и трябва ли признанието на неизгодния факт да се обсъди наред с останалите доказателства?

Доказан ли е фактът на оставане без работа за исковия период, ако е представено по делото копие от трудова книжка, в което няма отбелязване след уволнението работникът да е започнал работа при друг работодател, който въпрос е обусловил въззивното решение по този иск?

Дали са налице предпоставките за прилагане института на приращението е от решаващо значение за изхода на предявения иск за делба на сграда?

Построеното извън рамките на учреденото право на строеж, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект придобива ли се по приращение от собственика на земята?

Относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, с оглед изискването за пълно изясняване на делото, който правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

Може ли ищецът успешно да претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие твърдяно професионално заболяване, при положение, че не е представил по делото експертно решение (ЕР) на ТЕЛК/НЕЛК, с което да е установен професионалният характер на заболяването? Може ли само въз основа на влезли в сила съдебни решения, с които са присъдени обезщетения за имуществени вреди за предходни периоди, съдът да приеме наличие на професионално заболяване?

Относно придобиване правото на собственост в хипотеза на чл. 58, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и възможността да се придобие право на собственост по време на брака от съпруг-чужд гражданин, при наличие ограниченията на чл. 29 ЗС.

При наличие на данни относно извършено правоприемство – А., отговарящ на изискванията на ЗДС и ППЗДС, в който се съдържат данни за предоставяне на държавен имот за стопанисване и оперативно управление, включване на имот в баланса на дружеството, липсата на разделителен протокол може ли да обоснове извод за липсата на завършен фактически състав по чл. 17 б. “а” ППЗДОбП / отм./? Относно тълкуване на термина „съответна част от активите”при хипотеза на приватизационна сделка по чл. 34, ал. 2 ППЗДОбП / отм./ , с довод , че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с Решение Nо 76 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5857/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 97 от 29.03.2011 год. по гр.д. Nо 431/2010 год. на ВКС-II отд., Решение 147 от 19.07.2010 год. по гр.д. Nо 7/2009 год. на ВКС-I отд., и др.

Когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, следва ли имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита предмет на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП?

Относно оспорването на представен сравнителен материал при решаване на спор за действителността на завещанието и доказателствената тежест за установяване истинността на сравнителния материал.

Относно оспорването на представения сравнителен материал при решаване на спора за действителността на завещанието и доказателствената тежест за установяване истинността на сравнителния материал.

Относно обсъждане на доказателствата по делото в контекста на предмета на спора и определяне относимостта им към него поотделно и в съвкупност.

Относно обсъждане на доказателствата по делото в контекста на предмета на спора и определяне относимостта им към него поотделно и в съвкупност.

Дали ответникът П. Х. Б. има качеството на добросъвестен или приравнен на добросъвестен владелец, във връзка със заявеното от него с възражение правото на задържане върху имота до заплащане на сумата, с която е увеличена стойността на вещта.

Относно доказателственото значение на фактурата, която не е подписана от задължената по договора страна, но е отразена в счетоводните й книги и в дневниците за покупко – продажби и по повод на оформената с нея сделка страната е упражнила правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.

Общ ли е имот, формално придобит по време на брака, но в периода на трайна фактическа раздяла, която е прекъснала всички емоционални, икономически и лични връзки между страните ?

Относно възстановяването на правото на собственост върху земеделска земя в строителните граници на населеното място, при липса на издадена скица, заверена от О. и техническата служба на общината.

Общ ли е имот, формално придобит по време на брака, но в периода на трайна фактическа раздяла, която е прекъснала всички емоционални, икономически и лични връзки между страните?

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото да се развали договорът по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението?

Относно връзката между издаден менителничен ефект и съществуването на каузално отношение между страните, при наличието на оспорвания както на ефекта, така и на договора.

Какви са критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност, т.е. по какъв начин следва да се преценява връзката между конкретното престъпление, повод за образуване на производството по ЗОПДИППД, и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на чл.28 от цитирания закон. В частност кледва ли формално(темпорално) да се привързва периода на извършване на престъплението, предпоставка за започване на проверката по закона, с момента на придобиване на имуществото, предмет на искането за отнемане, или тази връзка следва да се преценява логически за всеки конкретен случай, с оглед установените по делото факти ?

Дали съкращаване на щата може да има и при запазване на бройките по щатното разписание при т. нар. трансформиране на длъжности?

Дали съкращаване на щата може да има и при запазване на бройките по щатното разписание при т. нар. трансформиране на длъжности?

Дали има съкращаване на щата когато за дадена длъжност това е предвидено изрично в нормативен акт – за директорите на регионалните центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве в разпоредбата на пар. 93, ал. 4 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЗ /Обн. – ДВ, бр.98 от 2010 г./?

Дали има съкращаване на щата когато за дадена длъжност това е предвидено изрично в нормативен акт – за директорите на регионалните центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве в разпоредбата на § 93, ал.4 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /Обн. – ДВ, бр.98 от 2010 г./?

Следва ли пълномощното за гласуване пред О., да бъде изрично, като установява конкретно за кое събрание се отнася, точките от дн.ред и начина на гласуване, или може да бъде и общо?

Дали работодателят има право едностранно да въвежда различни изисквания за образование и квалификация след възникване на трудовото правоотношение, без да доказва необходимост от това? Може ли да бъде осъществен съдебен контрол върху това правомощие на работодателя? С какъв акт работодателят може да въведе ново изискване за заемане на определена длъжност, в случай че същите не са определени в нормативен акт ?

За вероятността за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл алтернативно по предявения насрещен иск при нередовност на искова молба по насрещния иск, поради алтернативно заявен петитум.

Допустимо ли е съдебно решение предвид направеното от ищците оттегляне на иска във въззивната инстанция, изразеното от ответника становище и допустимостта на производството след тези процесуални действия?

Относно съвместното ползване на семейното жилище след развода чрез разпределение на ползването, който въззивният съд е решил в противоречие с ППлВС № 12/28.11.1971 г.

Относно съвместното ползване на семейното жилище след развода чрез разпределение на ползването, който въззивният съд е решил в противоречие с ППлВС № 12/28.11.1971 г.

Подлежат ли на възстановяване имоти, в които след одържавяването им са извършени строежи без необходимите строителни книжа, но за които е издадено удостоверение за търпимост по пар. 16, ал. 1, ПЗР ЗУТ и прилага ли се в този случай разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОСОИ?

Какви са качествата, необходими на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и може ли преценката за наличието им да бъде направена от работодателя за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели?

Относно критериите, въз основа на които съдът следва да изясни точния смисъл на договорни клаузи.

За разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск.

Подлежи ли на обследване имуществото на лицата, срещу които е предявена претенция за отнемане на имущество по ЗОПДИППД (отм.), придобито преди извършване на престъплението, за което са осъдени с влязла в сила присъда.

Еднакво значение ли влага законодателят в понятията “производител” и “притежател на търговска марка” при прилагане на ЗМГО? Липсата или наличието на лазерен код, може ли да обуслови извода за оригиналност или неоригиналност на стоката?

При тълкуване на клаузите на един договор за финансиране по програма С., следва ли да се съобразяват правилата и целите на Регламент /ЕО/ 1268/1999 на Съвета от 21.06.1999г.?

Въззивният съд е служебно задължен преди да се произнесе по същество на въззивната жалба да провери редовността на обжалвания пред него съдебен акт. При тази проверка е следвало да констатира, че е налице несъответствие между формираната воля на съда и отразеното в диспозитива.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

За допустимостта и основателността на иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в случай, че е издаден изпълнителен лист против прекия причинител на увреждането.

Кой е потребител на енергия за битови нужди?

Спорът между страните е за собствеността на тези поземлени имоти към настоящия момент, към който ищците, за да установят твърдението си, че са собственици в конкуренцията с правата, противопоставящи им се от ответниците, следва да се легитимират с решение на административния орган, натоварен по закон с възстановяване на собствеността върху земеделските земи – поземлената комисия, сега О.. ЗСПЗЗ регламентира изрична процедура по възстановяване на собствеността при наличие на определени предпоставки и предвижда различни способи за възстановяване на собствеността, но във всички случаи компетентността за признаване правото на възстановяване е на този административен орган, който решава въпроса за реституцията на земеделската земя на бившия собственик или на наследниците му.

Дали показателят „спазване на изискванията на Кодекса за поведение на митническия служител”, като относим към критерия „по-добра работа”, подлежи единствено на субективна преценка по целесъобразност на работодателя или тази преценка подлежи на съдебен контрол.

Каква е доказателствената сила на разписка, подписана от ограничено дееспособно лице в качеството му на купувач, за двете страни подписали договора и как се разпределя доказателствената тежест. Поставеният въпрос е относим към изявлението на поставения под ограничено запрещение, че е получил сумата по договора без същото да е потвърдено от попечителя му достатъчно доказателство ли е за действителното получаване на сумите, предвид на това, че същият не може да изразява правновалидна воля при разпоредителни сделки, както и чия е доказателствената тежест да установи заплащането и получаването на сумата.

Дали когато се въвежда изискване за нова специалност без да се променя степента на образованието е налице основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ?

При предявяване на иск за собственост на недвижим имот изискването за индивидуализация на имота съобразно неговия актуален градоустройствен статут е условие за редовност на исковата молба. Затова, когато в хода на делото бъде установено, че исковата молба не отговаря на това изискване, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани тази нередовност, като при изпълнение на дадените указания при постановяване на своето решение следва да опише имота с уточнените му характеристики по действащия устройствен план. Описанието на имота в диспозитива на съдебното решение с белезите по предходен план, въпреки направеното от ищеца уточнение по действащия план, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което рефлектира върху правилността на решението, а не върху неговата допустимост.

Относно предявяването на банковата гаранция за плащане съобразно условията на договора между наредителя и гаранта и гаранционния документ.

За определяне обезщетението за неимуществени вреди.

Дали плащанията за топлинна енергия представляват „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. “в” ЗЗД ?

От кой момент възниква фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж за тези, на които е учредено право на строеж от собствениците /на терена/ и от същия момент ли започва да тече този срок за добросъвестните приобретатели? Ако не е реализирано правото на строеж за долния етаж, започнал ли е да тече срокът за погасяване по давност /на правото на строеж/ за етажа над него?

Относно това дължи ли се възнаградителна или обезщетителна лихва върху паричните суми, които са иззети по реда на НПК и в какъв размер, ако лицето бъде оправдано.

Относно възможността на застрахователя да прекрати договора за застраховка „ гражданска отговорност”, поради неизпълнение на задължението за плащане на една от разсрочените вноски от застрахователната премия, без да изпрати уведомление до застрахования?

Подлежи ли на възстановяване земеделски имот ако преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е застроен и задължен ли е съда да приключи устните състезания след като делото е изяснено от фактическа страна?

За началния момент от който става изискуемо вземането за лихва за забава при иск за връщане на задатък по сключен между страните предварителен договор.

За правото на електроразпределителното дружество на едностранна корекция в сметките на потребителите за изминал период от време.

Относно допустимостта на спряното, на основание чл. 182, ал. 1, б. „д” от ГПК (отм.), и впоследствие – възобновено въззивно производство, респ. за допустимостта на постановеното по него въззивно решение, при наличие на престъпни обстоятелства, от които зависи изхода на гражданскоправния спор по делото, но по отношение на които не са налице данни и доказателства да е приключило образуваното наказателно производство.

Дали с акта за приемане на новопостроен обект е учредено право на преминаване през съседен урегулиран поземлен имот, както и дали ако въпреки учредяването на такова право реализирането му смущава и препятства упражняването на правото на собственост, негаторният иск е неоснователен ?

При наличие на доводи, че ищците черпят права от представен от тях официален документ може ли съдът да основе фактическите си констатации и правни изводи на друг документ?

За допустимостта на иска на увреденото лице, предявен след като се е снабдил с изпълнителен лист за същите по вид вреди срещу деликвента.

Трябва ли при преценка наличието на фактическия състав на придобивна давност да се изследва освен непрекъснатостта и необезпокояваността на владението и неговата явност, т.е. дали извършваните действия по упражняване на фактическата власт са разкривали намерението за своене по начин, то да стане достояние на трети лица?

От кого следва да изхожда съгласието за уволнение – еднолично от председателя на синдикалната организация или от синдикалното ръководство като колективен орган ?

За значението на изискването за съгласуване на списък обр. 1 за учебната година с началника на Регионалния инспекторат по образованието.

Какъв е порокът на съдебно решение, постановено от административен съд, когато спорът е следвало да бъде разгледан от граждански съд - нищожност, недопустимост или неправилност на решението?

При направено оспорване на материалната законосъобразност на констативен административен акт за възстановяване на земеделска земя на основание ЗСПЗЗ в гражданския процес дали оспорилата го страна носи доказателствената тежест за установяване, че някоя от предпоставките за издаването му не е била налице или доказателствената тежест се носи от страната, която се ползва от акта?

Дали при преценката за придобиване на имот в режим на съпружеска имуществена общност или като лично имущество следва винаги да се вземе предвид и произходът на вложените при това парични средства?

Дали застрахователят има право да откаже плащане на обезщетение, когато през време на застрахователния договор, застрахованото имущество бъде прехвърлено и застрахователят не бъде уведомен за това, съгласно чл.212 КЗ, и дали неизпълнението на задължението на застрахования по чл.212,ал.1,изр.2 КЗ е значително с оглед интереса на застрахователя по чл.211,т.2 КЗ ?

От кой момент влиза в сила новото щатно разписание, предвиждащо съкращаване на щата в училищата и какво е значението на изискването за съгласуване на списък обр. 1 с началника на Регионалните инспекторати по образованието ? Имат ли право директорите на училищата от системата на народната просвета,които в дейността си прилагат системата на делегираните бюджети,самостоятелно да определят числеността на персонала и самостоятелно да изготвят,утвърждават и променят длъжностното и поименно щатно разписание на персонала,като разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд – Тълкувателно решение № 4 от 12.12.2011г.по т.д.№ 4/11г.на ОСГК ?

Относно задълженията на въззивния съд по събиране на доказателства, кредитиране на заключенията на вещи лица и произнасяне при съобразяване на доводите на страните.

Относно хипотеза на изградена жилищна сграда със сутеренен етаж към 1949 година за приложимите строителни правила и норми при извършване на преценката дали част от жилищната сграда представлява самостоятелен обект – следва ли да се вземат предвид строителните правила и норми към момента на построяване на сградата или към момента на извършване на разпоредителната сделка.

Правото на строеж по смисъла на закона само за сгради ли може да се учредява или и за други строежи, изброени в пар.5, т.38 от ЗУТ, съответно за съоръжения на техническата инфраструктура, както и за паркинг и перон като част от обект автогара?

Относно процесуалното и материално право, свързани със задължението решаващият съд да зачете действието на влязлото в сила решение и за възможността, при неизпълнение на задължение, по подготвителен договор за учредяване на дружество, лицето- съучредител, договаряло с трети лица от свое име, но с оглед предмета на дейност на бъдещото дружество и изрично поето по договор за безвъзмездна помощ по специализирана програма за външна помощ от Европейската общност, задължение в тази насока, да претендира обезщетение за причинените му вреди”.

Относно действителността на учредената договорна ипотека при липса на дадено по см. на чл. 137, т.7 ТЗ съгласие от собственика на ипотекирания имот – търговско дружество, правно и структурно обособено в О. и при отсъствие на задължителни, съгласно чл.167, ал.2ЗЗД, елементи от съдържанието на ипотечния договор.

Относно разрешения в противоречие с практиката на ВКС процесуален въпрос за характера и допустимостта на възражение за прихващане, което неправилно съдът не е разгледал.

Кой е носителят на субективното право на дивидент, придобито от съдружника преди отчуждаване на притежаваните от него дялове от капитала на търговско дружество, правно и организационно обособено като О? От кой момент дружеството изпада в забава по отношение на задължението си за изплащане на дивидент?

Отмяната от въззивния съд на уважения евентуален иск възстановява ли висящността на процеса по отношение на отхвърления с първоинстанционното решение иск срещу главния ответник, в която част първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца с въззивна жалба поради положителния за него резултат по евентуалния иск.

Относно реда за встъпване на децата на член-кооператор в членственото правоотношение на родителя и възникване на колективно членство за придобиване на едно жилище.

Дали цялото имущество на едно лице следва да бъде отнето в полза на държавата или само това, за което е установено или се предполага, че е придобито от престъпна дейност?

За задължението на съда да прецени всички събрани по делото доказателства, в т.ч. чрез показанията на свидетели, и по материалноправния въпрос „следва ли задълженията по алеаторен договор да се изпълняват само лично или приобретателят може да бъде подпомаган от близките си или от трети лица“.

По какъв начин следва да се преценява изискването на чл.3 във вр. с пар.1 т.2 от ЗОПДИППД претендираното за отнемане в полза на държавата имущество да е на “значителна стойност ?

Относно правната квалификация на заявената претенция, обусловил изхода на спора.

Относно неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществуни процесуални правила и на материалния закон, както и за необоснованост.

Относно правната природа на договора за охрана със сигнално-охранителна система, в пряка зависимост от отговора на който се явява и въпросът за съдържанието на престацията, дължима от изпълнителя по него.

Създават ли се права за кооперативните организации, които са построили сгради върху общинска земя, без да е налице валидно учредено право на строеж? Налице ли е правна легитимация на Р., с оглед на предхождащо вливане чрез поемане на дейност и последващо правоприемство? Следва ли правото да се придобие собствеността с влизане в сила на ЗОбС да се признае на организацията-правоприемник? Установяването произхода на средствата за строителство може ли да стане не само с писмени , но и с гласни доказателства? Дали понятието „сгради и постройки’, по чл. 3 ал.3 от ЗОбС включва временните постройки, посочени в чл.120 ППЗТСУ/ отм./? Договорът за прехвърляне на търговско предприятие, в който е отразено запазване на юридическата самостоятелност на прехвърлителя, води ли до ограничаване на правоспособността му?

Обвързан ли е въззивният съд при решаване на спора по същество от дадената от ищеца и от първоинстанционния съд правна квалификация на иска?

Може ли продавачът по предварителния договор да иска предаване на владението на имота ако бъдещата продажба не може да се осъществи и може ли купувачът да противопостави владение на имота на основание предварителния договор?

Aко при продължаване на дело за развод от наследниците на ищеца по реда на чл. 327 ГПК се установи, че бракът между починалия съпруг – ищец и преживелия съпруг – ответник е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи, а не само по изключителна вина на ответника, то искът подлежи ли на отхвърляне или следва да се установи разстройство на брака по вина и на двамата съпрузи?

Кога смъртта на държавен служител в МВР е настъпила при и по повод изпълнение на служебните му задължения и е основание на наследниците му да бъдат изплатени обезщетения по чл. 255, ал. 2 ЗМВР?

Може ли да се приеме едно саморъчно завещание, че съдържа отлагателен срок поради използваната формула собствеността на имота да се придобие от бенефициера „след смъртта на завещателя и неговата съпруга“ и саморъчно завещание, за разпореждане с цялото имущество поражда ли вещно правно действие в полза на бенефициера и за частта на съпругата?

Относно преценка за допустимостта на постановения съдебен акт, предвид служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение и по – конкретно съобразяване родовата подсъдност на предявения иск.

Може ли съдът да се произнася по въпроси, свързани с правилността на решението, когато те не са посочени във въззивната жалба ? Може ли да се обоснове липса на изискуемост на задължение поради съмнение за годност на проекта при положение, че изпълнителят не е направил предупреждение за това обстоятелство в срока и по реда на чл. 260 ЗЗД?

Допустимо ли е по ЗОДОВ да се претендират вреди от общините в периода от приемането му до изменението му през 2006 г. и кой е моментът на причиняване на вредите и съответно определяне на стойността им при отменен административен акт?

Относно действието на завещателното разпореждане и обхвата на приложното поле на разпоредбата на чл. 90 б. “а” ЗН за универсалните завещателни разпореждания с предмет земеделски земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, когато правният спор е възникнал след обявяването разпоредбата за противоконституционна с решение на КС на РБ №4/1996г.

Относно задължението на въззивния съд служебно да присъди на законната лихва по отношение на сумите дължими за уравнение на дялове в делбата от момента на влизане в сила на възлагателното решение. На каква база следва да бъде извършено стойностното уравняване на дяловете, когато имотът е разпореден , как следва да се извърши делбата, ако само единият от делбените имоти е разпореден , а поставените в дял за уравнение имоти не са разпоредени на трети лица и в тази хипотеза допустимо ли е делбения процес да приключи само със стойностното присъждане на дялове, без да се вземат предвид стойността и съдбата на останалите имоти, за които няма самостоятелно възлагане, материално-легитимирани ли са да отговарят за стойностното уравнение ли са лицата, който не са били страни , но са наследниците на починал наследодател, разпоредил имота и до какъв размер следва да е отговорността им и процесуално-правния въпрос за допустимостта на въззивното обжалване при липса на правен интерес от обжалването,при просрочена въззивна жалба и/или липса на процесуална легитимация на лицето, подало жалбата и без липсата на представителна власт да е санирана чрез потвърждаване действията на пълномощника?

Относно носителя на пасивната материалноправна легитимация по прекия иск на увреденото лице при ПТП, причинено по вина на водач на регистрирано в друга държава МПС, който има сключена гранична застраховка „Гражданска отговорност” или сертификат „Зелена карта.

Каква трябва да е връзката между придобитото имущество и престъпната дейност; какъв трябва да е критерият за определяне значителната стойност на имуществото; придобиването на имущество с банков кредит означава ли, че не може да се направи основателно предположение по чл. 4 ЗОПДИППД ? Ако едно придобито имущество не е предмет на делото, то следва ли да се включи неговата стойност при преценката дали има придобиване на процесно имущество от престъпна дейност ? Прехвърлянето на право на строеж може ли да се разглежда като сделка с имущество, за която са приложими разпоредбите на ЗОПДИППД ?

Допустимо ли е съдът да се произнесе по валидността на завещание, което е послужило за предходна делба и е зачетено като е констатирано противоречие между мотивите на обжалваното решение и тези в решението по гр.д. № 1868/2005г. на ВКС, IV г.о.?

Допустимо ли е в първата фаза по допускане на делбата да се разгледа иск, с който да се обяви привидността на даден договор, на която се позовава страната и да се разкрие действителното съглашение?

За отговорността на застрахователя при причинени вреди от обща композиция на влекач и ремарке, за които има сключени отделни застраховки „Гражданска отговорност“.

Дали следва да се съобразят промените на обществено-икономическите и социални условия в страната и доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”?

Дали указанията на ВКС, дадени по реда на чл. 218 б. “з”, ал. 1, изр. 2 ГПК от 1952 г. (отм.), са задължителни за съда, на който е върнато делото, като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 644/13.12.2007 г. по търг. дело № 321/2007 г. на I-во търг. отд. на ВКС и решение № 906/15.11.2007 г. по търг. дело № 519/2007 г. на II-ро търг. отд. на ВКС? Относно приложението на нормата на чл. 31, ал. 3 ЗК от 1991 г. (отм.), съдържаща забрана да се придобиват по давност имоти на кооперация, като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 183/30.03.2009 г. по гр. дело № 5032/2007 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 1400/30.12.2008 г. по гр. дело № 4112/2007 г. на II-ро гр. отд. на ВКС.

Относно материалноправен въпрос, по който е налице противоречива съдебна практика на съдебни състави от Върховния касационен съд, във връзка с което производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение от ОСГК при ВКС.

Относно начина, по който в исковото производство по спор за право на собственост следва да се осъществи косвеният съдебен контрол върху заповеди по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за възстановяване на собствеността.

Дали когато единият съпруг се разпореди възмездно в полза в полза на другия съпруг по време на брака със свое лично имущество, съпругът – приобретател става индивидуален собственик на придобитото?

Дали въззивният съд е съобразил установените в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС изисквания при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди ?

Намерението за увреждане, като елемент от фактическият състав по чл.216, ал.1,т.4 ДОПК, включва ли и такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена преди установяване на задължението с ревизионния акт и ако да – подлежи ли на доказване или се презюмира, след като увреденият кредитор е държавата?

Дали реституцията по З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС на реална част от парцел води до възникване на съсобственост в идеални части с лицата, които са собственици на останалата невъзстановена реална част от парцела ?

Какви са качествата, необходими за ефективно изпълнение на възложената на работника или служителя работа ? Дали заповедта за уволнение на това основание може да се мотивира с конкретни действия и бездействия, които са извършени поради незнание или неумение ? За степента на конкретност при посочване на липсващите качества и дали работодателят може да посочи в отделен документ липсващите качества, щом той е доведен до знанието на работника или служителя ?

Дали при наличието на договор за предоставяне на услуга и настъпило увреждане на клиента, изразяващо се в телесна повреда, обезвредата на настъпилите вреди следва да се разгледа на основание неизпълнено договорно задължение при което не се дължи обезщетение за неимуществени вреди, или на деликтно основание ?

Дали при влизане в сила на ЗМСМА правото на собственост върху терена, предмет на иска, е преминало в собственост на общината в пълния му обем по разпореждане на закона или е било обременено със суперфициарното право на строеж за универсален магазин, ако то е било валидно учредено преди това в полза на [фирма], чиито правоприемник е [фирма], а по късно на основание разпоредителна сделка [фирма]?

Относно виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството.

Приложима ли е разпоредбата на чл.13, ал.1,т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ по иск за прекратяване на сдружение за напояване, регистрирано по ЗСН?

Може ли да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя такова поведение на работника, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но не е умишлено и не цели извличане на облага?

Може ли да се придобие по давност земеделски имот, който преди внасянето му в ТКЗС от собственика, е бил включен в кадастралния план на населеното място?

Относно правомощията на въззивната инстанция в производство, провеждано по ГПК/отм./, да събира доказателства за факти и обстоятелства, които не са били въведени в производството пред първоинстанционния съд с оглед указанията,дадени в т.6 и т.7 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС.

Длъжен ли е съдът с оглед обема на семейното жилище и отношенията между съпрузите да изследва възможността за разпределение ползването му между тях, предвид разрешенията, дадени в ППВС № 12/1971 г.?

Необходимо ли е изготвяне на инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни обекти в сградата след като с техническа експертиза е установено, че тя е реално поделяема поради съществуването на два самостоятелни жилищни обекта изпълнени на първи и втори етаж, а в приземния етаж – на самостоятелния обект гараж?

Въпреки че удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, който до оборването му се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените факти, наличието на такова удостоверение не изключва допустимостта на други доказателства относно същите факти - например акта за раждане, удостоверяващ произхода на наследника от наследодателя, както и че и без изричното оспорване на удостоверението за наследници, верността на съдържанието му може да бъде проверена.

Дали е важно обстоятелство по смисъла на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР, пр. последно, че молителката е известна в две държави с различни имена, което и създава административни пречки, както и дали след като навърши пълнолетие тя може да избере кои от тези имена да носи занапред?

Относно уговорката за неустойка в предварителния договор, евентуално в неговата част, в която има уговорки за изработка, прекратява ли се със сключването на окончателния договор.

Редовно ли е свиканото по реда на чл.138, ал.2, пр.2 ТЗ общо събрание на съдружниците в ООД в случаите, в които едновременно с упражняване на потестативното си право пред управителя, правоимащите са изпратили и покани за свикване на общо събрание?

Дали работодателят е изпълнил задълженията си да събере информация съгласно чл. 1 от Нар. № 5/1987 г., в случай, че работникът е отказал съдействие; като е прието, че той е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените и представени от касатора, решение № 1652/13.02.2004 г. по гр. дело № 952/2002 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 1077/08.10.1999 г. по гр. дело № 1147/1998 г. на III-то гр. отд. на ВКС?

Следва ли втората инстанция да обезсили недопустимото решение на първата инстанция и да прекрати производството, като изпрати делото на компетентния съд или може да постанови съдебен акт по съществото на спора / при нарушена родова компетентност/, произнесен в противоречие ПП ВС 1-85.?

Относно допустимостта владението на реална част от недвижим имот за се счита за владение на идеална част от парцел и възможността тази част да се придобие по давност,за допустимостта съдът да измести правилата на доказателствената тежест и необходимостта владелецът, който се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност да докаже в хода на съдебния процес , че е демонстрирал намерението си за своене на имота по отношение на действителния собственик.

Относно точното изпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовности на исковата молба.

Относно наличието на противоречива практика, като е съобразено и обстоятелството, че е налице висящо производство за издаване на тълкувателно решение по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, което ще засегне разглежданата проблематика.

Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване от право на защита, неотлагането на дело при неявяване на страната или нейния пълномощник при наличие на препятствие, което страната не може да отстрани?

Обвързан ли съдът от силата на пресъдено, нещо формирана между страните?

Добросъвестно ли е владението възоснова на прехвърлителна сделка?

Относно задължението на съда да изследва и прецени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като при противоречиви свидетелски показания да обоснове защо дава вяра на едни, а не кредитира други.

Относно допустимостта на съдебната делба на земята като обща част на отделните сгради в УПИ, при установените факти за наличие на жилищна сграда с лятна кухня и гараж, изключен от съсобствеността, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разясненията в ППВС № 2/82 год., т. 1, б. „г” и б. „д”.

Действителна ли е клаузата от трудовия договор, с която е уговорено задължението за служителя да не постъпва на работа при друг работодател, чиято дейност е сходна с неговата, в едногодишен срок, или по какъвто и да е начин да не извършва лично или чрез трети лица конкурентна дейност, както и да не разпространява станали му служебно известни сведения, за което ще получи обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за всеки месец на действие на забраната, а в противен случай при нарушение на тази забрана служителят трябва да заплати на работодателя неустойка в двоен размер на уговореното обезщетение?

Какво е основанието за възникване правата по ЗУПЛЗПДДМ – по силата на закона или възоснова на издаденото удостоверение по чл. 4 от закона ?

Действителна ли е неустоечната клауза при договорена като процент върху неиздължената главница неустойка за забава, без краен предел или срок за начисляване и когато размерът на същата за визирания в исковата молба период многократно надвишава неплатения главен дълг?

Относно законовите предпоставки, които дават основание на съда да разреши неограничено пътуване на дете извън страната, без съгласие на единия родител и това явява ли се в интерес на детето.

Представлява ли отреждането на имота за хотел по плана на населеното място, обществено и/или благоустройствено мероприятие и от значение ли е дали това мероприятие може ли да бъде реализирано, с оглед трансформацията на държавната в общинска собственост съгласно § 42 от ПЗР на З./ДВ, 96 от 05.11.1999 год./?

Кой е компетентен орган да утвърждава и коригира щатно разписание в акционерно търговско дружество?

Относно косвения съдебен контрол върху заповеди и решения за възстановяване на собствеността по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, осъществяван в исковото производство по спорове за право на собственост.

За косвения съдебен контрол за законност на актовете за реституция.

Относно формата на упълномощаването за сключване на сделки, за които законът изисква особена форма, както и по въпроса за характера на правоотношенията, които възникват между туристическите оператори, туристическите агенти и потребителите на туристическия продукт, регламентиран в чл. 30 ЗТ.

Може ли съдът да основе решението си върху приети от него за установени обстоятелства без да изясняването им да е включено в задачата на експерт?

Завършена ли е административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделски земи по ЗСПЗЗ, ако към решението на поземлената комисия не е приложена издадена или заверена от този административен орган скица на имота ? Дали вписването на правопораждащия правото на собственост акт има защитно действие при липса на конкуренция между приобретатели, които черпят права върху спорния имот от един и същ праводател?

Влязлото в сила експертно решение на ТЕЛК задължително ли е за гражданските съдилища относно наличието на професионално заболяване?

Относно правната квалификация на иска и задължителна ли е за съда посочената от ищеца квалификация на спорното материално право.

Дали искът за делба на съсобствен имот е неоснователен, когато към момента на предявяването му има влязъл в сила кадастрална карта за населеното място, в което се намира имота, в която поради грешки и непълноти, имотът не е нанесен или не е индивидуализиран като самостоятелна сграда със застроена площ и идентификатор?

Дали е налице идентичност на предметите на ревандикационните искове и страните по тях?

Относно задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал, за да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора,в случая за липсата на работодателска власт на лицето,издало и подписало процесната уволнителна заповед.

Относно валидността на решенията на поземлените комисии/ОСЗГ/ с оглед изискванията за техния състав, както и по въпроса за значението на заверена от общината скица за индивидуализацията на имота и за приключване на реституционната процедура в случаите на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в стари реални граници в урбанизирани територии. Дали е приложим чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ за процесния случай, с оглед представения по делото договор от 22.03.1973 год., с който А. Д.С. и С. Ил.Д. са уредили отношенията си за имот пл.№ * п�