чл. 281, т. 3 ГПК

Очевидната неправилност произтича от липсата на мотиви по заявените от страните оплаквания в частните им жалби, по техните доводи и възражения във връзка с разноските и от пълната невъзможност да бъде установено как съдът е определил същите.

Касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивния акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права върху роденото от фактическото съжителство на страните малолетно дете, на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на детето.

Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер /чл. 52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди.

За съдържането на понятието „справедливост” и критериите , които определят понятието справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и за задължителната преценка от въззивният съд да на всички обстоятелства , които обуславят неимуществените вреди и са от значение за прилагане на принципа.цц

Налице предпоставки за допускане на исканото касационно обжалване, поради съществуващата вероятност въззивното решение да е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба по смисъла на чл. 127 ал.1 т.4 ГПК и при съществуваща неяснота относно предмета на спора, с който съдът е сезиран?

Действителна ли е / поражда ли действие/ сделка между цесионер и длъжник, с която се предоговарят условията за погасяване на придобитото с цесия вземане?

Дали след изплащането на пълния размер от всяка вноска по договор за кредит платилият длъжник има право да търси при условията на регрес от другия солидарно задължен кредитополучател половината от сумата, или това право възниква едва след погасяването на частта на платилия длъжник от цялото вземане?

При създадено противоречие по въпрос, касаещ специални знания, когато по делото са приети две единични експертизи и една от страните е поискала разширяване на единичната експертиза в тройна, задължен ли е съда да допусне и назначи такава?

За наличието на обоснован правен интерес от въззивното обжалване в хипотезата на позоваване на нарушения на материалния закон и процесуалните правила, засягащи отречени материални права на друга главна страна – необходим другар в процеса, за действието на СПН при заявени обективно кумулативно предявени искове срещу лица, имащи качеството на необходими другари и за обвързващата сила на мотивите помежду им в хипотезата на постановени от съда два противоречиви диспозитива срещу всеки един от другарите.

За задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие на активна материално - правна легитимация на ищцовата страна – владелец на спорния недвижим имот по предявен отрицателен установителен иск, ако същата установява правния интерес с правно очакване за придобиване на правото на собственост на оригинерно основание, доколкото със силата на пресъдено нещо ще се отрече правото на собственост, удостоверено с констативен АОбС и за значението на действалите във времето на давностния срок нормативни ограничения, касаещи ограниченията за придобиване на държавна респ. общинска собственост?

Подлежи ли на вписване по реда на ПВ, респ. в имотния регистър, пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ върху отделни активи – недвижими имоти на търговско предприятие, предмет на особен залог.

Нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скици от действащия регулационен план, обяснителната записка и скиците от помощния кадастрален план, изготвен от правоспособно лице, които са приподписани от съда и са неразделна част от влязло в сила решение?

Следва ли съдът, след направено възражение на ответника за неподведомственост поради наличие на арбитражна клауза, да се произнесе за съществуването и действителността й?

Относно възможността нищожна клауза от потребителски договор да бъде заместена с повелителна норма от националното право.

Относно задължението на съда да установи служебно (ex officio) съдържанието на приложимото чуждо право, относимо към фактическата обстановка.

Изводът за очевидна неправилност е обоснован с констатациите на касационния съд за допуснато грубо нарушение на процесуалните правила, относими към дейността на въззивния съд при постановяване на решението. Изложените в него съображения относно направените изводи за правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка и правилни правни изводи, сочат на произнасяне на въззивния съд като контролноотменителна инстанция, дейността на която е проверяваща по отношение на законосъобразността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, при действието на отменената процесуална уредба.

За проверка относно вероятността за недопустимост на обжалваното решение като постановено по нередовна искова молба .

За задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните.

За приложението на разпоредбите на Закона за гражданската регистрация при наличие на различно отразено име в актовете за гражданско състояние по отечественото право на молителя от това, отразено в актовете за гражданско състояние в Република България, както и за правното действие на актовете за гражданско състояние.

За правомощието на въззивния съд да осъществява служебно, при липса на възражение от заинтересованата страна, проверка за валидността на завещателно разпореждане, без да обоснове какъв обществен интерес налага това?

След отстраняване на нередовността на исковата и молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК в процедура по чл. 129 ГПК, при евентуално несъвпадащи по съдържание твърдения на насрещните страни по повдигнатите по-горе въпроси, въззивният съд ще следва да изслуша и заключение на съдебно-техническа експертиза (каквато по делото до момента изобщо не е назначавана), за да провери съответствието между заявените от страните по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК твърдения и обективните факти. Едва тогава ще бъде възможно въззивният съд да прецени какъв е персоналния състав на съсобствениците – респ. дали се налага конституиране на лица, извън вече участващите в процеса или не. Въззивният съд е постановил акта си при нередовна искова молба, което би наложило обезсилването му в хипотеза на разгледана по същество претенция. Доколкото, обаче, произнасяне по съществото на спора от въззивния съд не е налице, атакуваното решение ще следва да бъде отменено в неговата цялост, а делото – да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от етапа на подготвителното заседание (чл. 267 ГПК). По отговорността за разноските, направени в настоящото производство, въззивният съд ще следва да се произнесе в случай, че пристъпи към постановяването на акт по съществото на спора.

За да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ следва ли страната позоваваща се на това придобивно основание на правото на собственост (в случая на процесния недвижим имот) да докаже всички елементи от фактическия състав , предвидени в тази разпоредба , включително и факта, че преди преобразуването на държавното предприятие (в случая негов праводател) в еднолично търговско дружество с държавно имущество, именно на това държавно предприятие е било предоставено правото на стопанисване и управление по см. на чл. 2 от НДИ?

Съществува ли задължение за въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства и да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото.

Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. и доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса?

Може ли фактическият състав на придобивната давност по отношение на процесната реална част от имота, да се приеме за осъществен в периода, когато имотът е бил извън регулация?

Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правно-релевантни факти по делото?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи и възражения на страните?

Дали гражданският съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт може да приеме осъществяване на изпълнителното деяние от делинквента с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от нарушението по воденото наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие (пътно - транспортно произшествие)?

Не следва ли при тълкуване на съдържанието на договор да бъде съобразена действителната, а не предполагаема воля на страните и негов предмет да бъдат само неясните уговорки и тези, които макар и разбираеми от външна страна са предмет на спор между страните?

Задължен ли е голият съсобственик да предостави ползването на друг, неползващ съсобственик или да му заплати обезщетение за лишаване от ползването, когато прехвърлителя си е запазил правото на ползване върху прехвърлената идеална част и в периода преди ограниченото вещно право на ползване да се погаси със смъртта на титуляра си?

Относно оспорването на отразеното в чуждестранно свидетелство за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС.

Е ли в правомощията на председателя на ВКС да намалява или премахва щатни бройки в щатното разписание на съдебните служители преди произнасянето на съдийската колегия на ВСС при условията на чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ“?

Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на изключено от първоинстанционния съд писмено доказателство, без никоя от страните по делото да е поискала това доказателство отново да бъде включено в доказателствения материал?

Допустимо ли е да се задължава дружеството – ответник да издаде акции или временни удостоверения на приносител след като със закон такава възможност е отменена?

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че възникналата колизия между заключението на графичната експертиза, според което пълномощното от 18.02.2008 г. не е подписано от ищеца /сега касатор/ и нотариалното удостоверяване, следва да се разреши в полза на удостовереното от нотариуса явяване на упълномощителя и саморъчното полагане на подписа, а доказаните почеркови изменения да се обяснят с умишленото желание на автора да измени и прикрие собствения си почерков навик /динамичен стереотип/ и впоследствие да се отрече от авторството си /автоподлог/.

Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и презумптивното виновно поведение на дееца, което в процеса не е опровергано и настъпилите вреди и че причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случая. Поведението на нотариуса трябва да е необходимо условие за причиняване на вредите - без него вредоносният резултат да не би могъл да настъпи. Само тогава вредоносният резултат би бил пряка и непосредствена последица от поведението на нотариуса, и би била налице изискуемата от закона причинна връзка. В настоящия случай, може да се направи обоснован извод, че е налице посочената зависимост. Това е така, защото вредата, която според ищците-купувачи се съразмерява със заплатената от тях продажна цена по нот. актове, не би била налице при положение, че нотариусът бе извършил дължимата по чл. 25, ал. 3 ЗННД и във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗННД проверка в базата данни фондовете на личната карта на явилото пред него лице.

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение?

За процесуалните задължения за анализ и цялостна преценка на всички доказателства при обосноваване от въззивната инстанция на фактическите и правни изводи по спора.

Дължи ли се заплащането на остатъчната стойност на лизинговата вещ, при неупражнено от лизингополучателя потестативно право за закупуването й, но и при невръщането й на лизингодателя, до изтичане срока на договора?

Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на съделителите, че представеният от тях частен проект за разделяне на допуснати до делба имоти следва да бъде съгласуван и одобрен от АГКК?

Съобразен ли е интересът на всяко от децата с оглед решаващите изводи на въззивния съд, че международно компетентен да се произнесе по предявените искове е испанския съд, а не българския съд, поради което първоинстанционното решение е недопустимо?

Допустимо ли е събирането на гласни доказателства чрез свидетелски показания за установяването на положен извънреден труд от страна на работник по трудово правоотношение?

Следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното производство, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение, че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения относно годността на използвания сравнителен материал и с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза?

В самата искова молба, а и в последващото уточнение с писмена молба е посочено изрично, че исковете са предявени от дружеството в качеството му на управител на ЕС. Въведеният по този начин от ищеца предмет на делото е спорно право, произтичащо от материалното правоотношение на етажните собственици с ответника, а дружеството като управител на ЕС действа от тяхно име и за тяхна сметка. Оттук следва, че въззивният и първоинстанционният съд, не са се произнесли по така предявените искове, а по непредявени такива - от името и за сметка на дружество, което не е страна по делото, а е представител на ищеца.

Инициирането на извънсъдебен спор от страна на невладеещия собственик смущава ли владението и прекъсва ли придобивната давност?
Възможно ли е придобиването по давност на прилежащо към жилище избено помещение, ако собственикът на имота притежава в същата сграда друго складово /таванско/ помещение?

Изводът на съда, предполага съвсем различен вид правоотношение, поради което и приетото от него не съответства на установените факти по спора, в резултат, на което е формиран очевидно неправилен решаващ правен извод, което е основание за касиране на решението.

Прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на длъжника от търговския регистър по чл.632, ал.4 ТЗ се извършва, ако в предвидения от закона едногодишен преклузивен срок не е поискано възобновяване на спряното производство или въпреки че е поискано, възобновяването е отказано с влязло в сила решение. В това производство синдикът не представлява длъжника. Синдикът е назначен от съда орган в производството по несъстоятелност със законово регламентирани функции, който действа както в интерес на длъжника, така и в интерес на кредиторите. Синдикът действа от името на длъжника и упражнява неговите материални права по управление на имуществото на дружеството, както и правото на процесуално представителство по делата от или срещу предприятието му /чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ/, но не представлява длъжника в самото производство по несъстоятелност, вкл. в производството по чл.632, ал.2 ТЗ и чл. 632,ал.4 ТЗ, както и в производствата по чл.621а, ал.2 ТЗ, чл.649 ТЗ и чл.694 ТЗ. С откриване на производството по несъстоятелност правомощията на органите на дружеството не се прекратяват /арг. от чл. 635, ал. 2 ТЗ/, като несъстоятелният длъжник запазва органното си представителство при упражняване на правата си в производството по несъстоятелност.

Съгласно чл. 268 ГПК въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание, за което страните се призовават по реда на Глава VІ ГПК чрез връчване на призовка със съдържанието, посочено в чл. 57 ГПК. Задължителен реквизит от това съдържание е посочването на мястото и времето на заседанието. Когато страната е била надлежно призована за съдебно заседание на една дата, и след връчване на призовката съдът насрочи съдебното заседание за друга дата, за която уведоми страните, логично е да се предположи, че е извършено пренасрочване на делото за втората дата. В тази хипотеза не може да се приеме, че е налице редовност на призоваването за първата дата и пропускът на страната или нейният пълномощник да вземат участие в проведеното на тази дата съдебно заседание е резултат от тяхната процесуална небрежност. Актовете на съда, в това число и тези по движението на делото, трябва да са точни, ясни и безпротиворечиви, за да не пораждат неяснота и съмнение относно това какво е разпоредил съда.

Определените по закон наследствени дялове не могат да бъдат игнорирани от констативен нотариален акт за собственост на възстановения имот, без значение дали е оспорен или не, тъй като в случая е установено придобивното основание в съсобствеността - наследяване по закон върху процесните имоти, а не се касае за други вътрешни отношения между съсобствениците.
Давността по чл. 79 ЗС е способ за придобиване на вещни права в случаите когато собственикът не ги упражнява, а фактически съдържанието им в необходимия и определен от закона период от време се упражнява от трето лице – владелец.

При спиране действието на предоставена концесия за добив на подземни богатства на основание чл. 68, ал. 1 ЗПБ поради нарушаване клаузите на сключения концесионен договор, дължи ли концесионерът концесионно плащане за периода на спирането?

Следва ли страната, която легитимира своето право на собственост с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, да проведе пълно и главно доказване на фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание?

Съсобственикът на една вещ, независимо от обема на неговите права върху нея, може да я ревандикира изцяло от трето на съсобствеността лице, като в този случай той защитава правото си да ползва цялата вещ, съобразно правата си, съгласно чл.31, ал.1 ЗС. Това се отнася и за всеки етажен собственик по отношение на общите части на сграда в режим на етажна собственост.

Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот?

За задълженията на въззивния съд да прецени ефективността на действащия режим на лични отношения при констатирано неизпълнение поради обстоятелства, свързани със заболявания на детето; пречки, създавани от родителя, упражняващ родителските права и отчуждаване на детето.

Кога се счита приложена дворищната регулация и в кои случаи следва да се приеме, че е отпаднало отчуждителното й действие и тя отпада като придобивно основание за собствеността върху придаваемите места?

При определянето съгласно чл. 52 от ЗЗД на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от ПРБ при незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът следва ли да взема предвид, наред с останалите релевантни за този размер обстоятелства, и конкретните условията в ареста, при които ищецът е търпял мярката за неотклонение „задържане под стража“, в рамките на цялостното незаконно наказателно преследване срещу него?

Длъжен ли е съдът да допусне тройна експертиза, когато приетото от него заключение на единичната експертиза не е категорично и една от страните по делото своевременно е оспорила това заключение и е поискала назначаването на тройна експертиза?

Постановеното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, в която делбеният имот не е описан съобразно актуалния му регулационен статут: парцел по действащия регулационен план на [населено място] /УПИ по действащия подробен устройствен план/ или имот в границите му по последния приложен дворищно-регулационен план на града, ако се установи, че последният действащ дворищно- регулационен план на [населено място] е имал отчуждително действие, но не е бил приложен в сроковете по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ и пр. 6, ал. 4 ПР ЗУТ и поради това неговото отчуждително действие е прекратено съгласно пар. 8 ПР ЗУТ.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?

Налице ли е вреда по смисъла на чл. 21 от ЗДФИ в случай на изплащане на трудово възнаграждение за неправомерно, но реално положен труд, от който дружеството-работодател е реализирало приход?

Относно преценката от съда на извънсъдебното признание на факти, направено от страна по спора, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото.

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните?

За доказването на автентичността на документ, представен като сравнителен материал, при спор относно автентичността на саморъчно завещание.

Как следва да се квалифицира фактическата власт върху недвижим имот - като държане или като владение, когато едно лице я упражнява, след като с влязло в сила решение имотът е признат за собственост на друго лице?

Доколкото постановеният отхвърлителен диспозив на обжалваното решение предполага произнасяне по съществото на спора в рамките за заявения предмет на делото от страна на решаващия съд, а мотивите не касаят такова произнасяне, а се отнасят само до предпоставките, при които може за надлежно упражняване правото да се иска допълване на съдебното решение от съда, постановил основен съдебен акт, настоящият състав на ВКС счита, че е налице порок, обосноваващ явното незачитане на процесуалните правила, свързани с проверката на допустимост на уредено от законодателя производство и за основателността на акта, с който съдът е сезиран в рамките на същото.

За необходимостта от преобръщане на държането във владение въз основа на конкретни действия за придобиване на чуждите идеални части по давност и доколко е налице такова преобръщане в контекста на установените по делото факти относно съществуващите сгради в дворното място към момента на придобиването им през 1967 год. общо от наследодателите на страните, установената фактическа власт, липсата на спор и извършването на преустройства и подобрения в тях от ответниците.

Могат ли задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови ценности, да бъдат възлагани само с длъжностна характеристика или е допустимо такива да произтичат от самото естество на фактически осъществяваната дейност при работодателя?

Допустимо ли е да се променя предметът на обществената поръчка чрез устно договаряне на допълнителни видове строително монтажни работи в отклонение от съществените параметри на първоначално възложената обществена поръчка?

Приложима ли е арбитражна клауза, включена в действащ договор между страните, към спор с предмет различно правоотношение между тях, което е възникнало ex lege по силата на последваща нормативна уредба?

1. Може ли присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от държавен съдебен изпълнител да служи като сурогат на неосъществената реална парична престация на взискателя?
2. При положителен отговор на горния въпрос възможно ли това обезщетение да бъде приспаднато от остатъка на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, по кой процесуален ред и по чия инициатива ще се осъществи това приспадане?
3. При висящ изпълнителен процес и извършване на действия по удовлетворяване на вземането, следва ли да се извърши прихващане на присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД с частта от заплатения дълг от длъжника, за да се избегне неоснователното обогатяване на взискателя?

Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спирането на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?

Принципите за автономния характер и предимството на правото на Европейския съюз и принципът за осигуряване на полезния ефект на директивите, позволяват ли на националния съд да приложи национално право, транспониращо директива, без този съд да приложи принципа за съответстващо тълкуване, съобразно с решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания във връзка с тълкуването на съответната транспонирана директива? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Допустимо ли е ищецът да посочи за пръв път във въззивното производство, че разваля двустранен договор с исковата си молба, след като в хода на първоинстанционното производство е поддържал, че договорът вече е бил развален извънсъдебно поради осъществени други юридически факти, настъпили преди предявяването на иска? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За разваляне на двустранни договори, сключени с нотариална заверка на подписите. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Какви са пределите на служебна проверка по отношение на станали известни на въззивният съд факти във връзка с други водени от страните дела и как следва да процедира съдът в хипотеза на преценка за относимост на тези факти спрямо разглеждания от него правен спор?

Текла ли е придобивна давност за времето от внасянето на делбеното дело в архив до възобновяването на същото?

При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, редукцията на дължимото обезщетение към кой размер се прилага, към преценения от съда за справедлив или към претендирания?

Включват ли се в застрахователната сума по застраховка "Гражданска отговорност" на осн. чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото лице?

За задължението на въззивната инстанция при произнасянето си да обсъди доводите на страните в рамките на предмета на спора,очертан от тях и във връзка с оплакванията,въведени с въззивната жалба и отговора на нея,като формира изводите си,след като прецени всички правно релевантни факти и обсъди всички допустимо събрани и относими към спора доказателства, излагайки съображения защо възприема едни,а отхвърля други.

При предявен осъдителен иск за неустойка и въведено от ответника възражение за недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, кой носи доказателствената тежест да установи релевантните факти, на които да се основе оценката относно действителността на клаузата?
Допустимо ли е с въззивната жалба да се навеждат нови обстоятелства и въз основа на тях да се релевират нови възражения, които не са въведени своевременно, въпреки известността им на страната?

Вредата за взискателя само в хипотезата на неразпределена събрана сума от публичната продан ли настъпва или са възможни и други хипотези за реално настъпили вреди за кредитора взискател, когато не се формира сума за получаване по разпределение?

Длъжен ли е въззивният съд да разреши спора по същество и в съответствие с приетата за правилна правна квалификация на претенцията по сметки, а не да обезсилва обжалваното решение поради неправилна правна квалификация?

Допустимо ли е съдебно решение, постановено по насрещен иск за собственост на имот, който иск е предявен преди първото заседание за разглеждане на предявен иск за делба на този имот, ако към момента на постановяване на това решение по насрещния иск с влязло в сила решение искът за делба вече е отхвърлен?

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

За способа, по който следва да се извърши делбата, ако се установи, че имотите са реално поделяеми, така че техния брой да съответства на броя на наследниците, групирани по колена.

Съответствието на направен в друга държава отказ от наследство с действащото в нея законодателство също е без правно значение, тъй като разпоредбата на чл. 91а ЗН предполага действително направени откази от наследство, а не и такива, които не са произвели действие на друго основание. Разпоредбата на чл. 90, ал. 2 КМЧП, на която се е позовал въззивният съд, се отнася за формата на завещанията и няма отношение към настоящия спор.

Относно предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба – в случая при открити нелегални емигранти в превозното средство, управлявано от него пред работодателя, когато работодателят е погасил задължението му.

Задължителни ли са указанията на консултант (главен инженер) по време на строителството и подлежат ли на заплащане извършените в тяхно изпълнение работи?

Присъствие на застрашения от изключване член на Сдружението на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива? Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?

Представляват ли валидни административни актове издадени решения от поземлената комисия в хипотеза на постановено възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници след предходно постановен и влязъл в сила отказ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне?

За действителността на клауза в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално договорения размер на лихвения процент.

От значение ли е за преценката дали един имот е поделяем съгласно изискванията на ЗУТ наличието на съгласие на съделителите за подялба на имота?

Предвиждането в предизвиканата клауза, че при забава в изпълнението на задължението си по договора потребителят да заплаща такса за „удължаване на падежа”, която нараства във времето в зависимост от периода на забавата, несъмнено не отговаря на изискването за добросъвестност и нарушава равновесието между правата и задълженията на търговеца и на потребителя. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Същевременно приравняването на мълчанието на потребителя - по повод съобщението на търговеца за „продължаване” на падежа, на съгласие за изменение на договора при по-неблагоприятни условия (начисляване на допълнителни такси, наред с лихвите за забава и с другите дължими суми по договора) е в разрез с разпоредбите на чл. 143 ЗЗП, т.8 вр. т.8а и т.13. Констатираното противоречие на оспорената от Комисията за защита на потребителите клауза с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗЗП е основание клаузата да се прогласи за нищожна като неравноправна.

Когато реалните части от сградата не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелни обекти, нищожен ли е договорът за тяхната продажба поради невъзможен предмет?
Липсата на предварително съгласие, изразено в необходимата форма по чл. 185, ал. 3 ЗУТ от останалите етажни собственици за обособяване на продаваем обект като самостоятелен, прави ли продажбата му нищожна поради невъзможен предмет, или за нейната валидност е достатъчна съществуващата към момента на сключването й възможност за даване на такова съгласие в един следващ момент?

Следва ли въззивният съд да изложи в решението си собствени мотиви, в които да отрази своята самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, както и направените въз основа на това, свои фактически и правни изводи по съществото на спора?

По делото молителят е призоваван на регистрирания негов постоянен и настоящ адрес. Адресът е посещаван от призовкаря няколкократно, съобразно указаното в чл. 47, ал. 1 , предл. трето ГПК и в разпореждане на РС от 1.11.17 г. Удостоверено е, че ответникът по иска / сега молител/ не е намерен на адреса и по сведения от съседи се намира в чужбина/последното се признава в молбата/. На вратата са залепени уведомления по чл.47 ГПК, ал.1 и 2 до ответника по иска. Ответникът не се е явил в канцеларията на съда в указания му срок, затова РС служебно е проверил адресната му регистрация, която съвпада с посочения в исковата молба адрес. Изискана е и справка от НАП за местоработата на ответника, от която е видно, че няма регистрирани трудови договори на името на ответника. Въз основа на тези данни РС е приел, че на осн. чл. 47, ал. 5 ГПК съобщението до ответника по делото е редовно връчено с изтичане на срока за получаването му и на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК му е назначил особен представител.

Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните?

За задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства и доводите на страните.

Дали след като е представен официално заверен препис при поискване, другата страна следва да представи оригинала?

Kогато пострадалият с поведението си е допринесъл за трудовата злополука и по-конкретно относно признаците на грубата небрежност като основание за намаляване на обезщетението при трудова злополука и критериите за това?

Дали отдаването от един от съсобствениците на целия съсобствен имот под наем или аренда представлява категорично доказателство за явно и несъмнено намерение на този съсобственик за придобиване на частите на другите съсобственици по давност?
Какво е значението на вписването на договорите за аренда и наем в службата по вписванията в производството по доказване субективния признак на владението?

За възможността да се възстанови по ЗВСОНИ правото на собственост върху реална част от недвижим имот, отчужден по ЗОЕГПНС, в който има построена сграда, която реална част не представлява необходима прилежаща площ за обслужване на сградата.

Дали гражданския съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по водено наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие?

Поради произнасянето на въззивния съд по иска въз основа на цитираната съдебна практика, а не на твърденията на ищцата в исковата молба и уточненията към нея, както и поради релевираните от касаторката пороци относно правната квалификация на иска, като при едни и същи факти тя е променена от въззивния съд, обусловило и различен изход по спора и поради неспазване на задължението на въззивния съд при решаване на спорния предмет след самостоятелна преценка на доказателствата да формира собствени фактически и правни изводи, които да съдържат произнасяне и по заявените от ответника възражения, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

За предпоставките, при които може да се приеме, че документ, подписан еднолично от председателя на синдикалната организация, има правното значение на дадено предварително съгласие за уволнението на конкретен служител, когато такава закрила е предвидена в действащия в предприятието колективен трудов договор.

При условие, че от един юридически акт /нотариален акт за сделка/ могат да се установят границите на един недвижим имот и е възможно този имот да се разграничи от друг имот, може ли да се приеме, че същият съставлява самостоятелно обособена вещ и без да е нанесен в кадастралния план?

Заявените от ищците обстоятелства сочат за наличието на правен интерес от предявяване на иска за собственост, но надлежната страна по него е лице, различно от посоченото в петитума. В такава хипотеза приложими са разясненията по т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. В случая е налице нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, която е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Тази нередовност не подлежи на отстраняване в рамките на въззивното производство, поради което и след обезсилване на въззивното решение делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Последният следва да даде указания на ищците да вземат мерки за конституирането на надлежната страна, като следващите процесуални действия са обусловени от отстраняването или неотстраняването на нередовността на исковата молба – в първия случай да се конституира надлежния ответник и процесът срещу него да започне отначало пред първата инстанция, а във втория - производството по делото се прекратява съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК, тъй като предявеният срещу Държавата като ненадлежна страна иск е недопустим.

между страните е било постигнато съгласие ответниците да заемат придаденото към техния парцел място, макар същото да не е било изразено в предвиденото с чл. 111, ал. 1 ЗТСУ /отм./ нотариално заверено заявление до кмета на общината. След като законът в чл. 111, ал. 1 ЗТСУ /отм./ разрешава обезщетението за придадени имоти да се определя по съгласие на заинтересованите страни /за разлика от положението при застроителния и регулационен план за обществените мероприятия/, не съществува правна пречка правно действие да се придаде и на такова съглашение, според което заемането на придаденото място няма да се свързва със заплащане на обезщетение. При това положение следва да се приеме, че към деня на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационният план от 1986 г. е бил приложен по отношение на съседните на страните имоти, поради което не е налице хипотезата на пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ за прекратяване на отчуждителното действие на влезлия в сила дворищнорегулационен план за заемане на придадената част от поземления имот на ищците към парцела на ответниците.

Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?

Следва ли съдът при постановяване на решението си, да съобрази нововъзникнали факти и обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване на спора?

Дали процесният поземлен имот представлява публична или частна общинска собственост към момента на извършване на първата прехвърлителна сделка, с която [община] е прехвърлила на [фирма] собствеността върху имота и съответно този договор дали е нищожен или действителен, както и последващите сделки, както и каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им и в този аспект може ли да бъде отречена доказателствената сила на акта за публична общинска собственост, ако той не е опроверган с надлежни доказателства?

Относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване на произведение, както и конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

Относно правния интерес за обжалване не първоинстанционното решение.

Налице ли е прекратяване на съществуващо ЮЛ и възникване на ново такова или е налице пререгистрация на едно и също ЮЛ, респективно налице ли е правоприемство и в кои случаи от гледна точка на материалните права и задължения, както и на субекта на правото при преминаване на членската маса на местната структура от едно вероизповедание към друго.

Може ли да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на единия от виновните водачи за заплащане на обезщетение над размера, за който е било постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на другия виновен водач за същите вреди от същото пътно-транспортно произшествие?

Въпросът за допустимостта на предявения иск по чл.155, т.3 ТЗ е решен в явно противоречие с дължимата съгласно чл.130 ГПК служебна проверка за наличие на абсолютни процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск.

Възможно ли е да се придобие по давност имот - частна общинска собственост, владян в периода 01.06.1996г.-31.05.2006г., предвид въведената с пар. 1 ПЗР ЗДЗС от 2006г. забрана и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОС?

Относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това.
За задължението на съда да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да предостави упражняването на родителските права.

Присъствие на застрашения от изключване член на сдружение на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива?
Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

Възможно ли е имуществото да бъде придобито от престъпна дейност в определени случаи, когато деянието на лицето, за което е осъдено, е криминализирано след придобиване на процесното имущество?

Как се формира обезщетението за имуществени вреди при професионално заболяване?

Относно задължението за доставка на вещ - наличието на доминицилирана уговорка за местоизпълнението представлява ли косвено доказателство за надлежното изпълнение на лицето, намиращо се (в т. ч. развиващо своята професионална дейност и ракламиращо се) на адреса?

За доказателствената тежест и разпределението й в хипотезата на оспорен констативен акт в производството по отрицателен установителен иск.

Следва ли съдът по всяко време на висящността на процеса служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните ?

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

Може ли да бъде променен с конклудентни действия договорът за възлагане на управление на дружеството с ограничена отговорност в частта за определеното възнаграждение на управителя?

Когато в текста на един договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което е страна по него се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него, като физическо лице, необходимо ли е той да положи отделен подпис с указание, че се полага в лично качество, или наличието на валидно положен от него един подпис го обвързва и в двете качества?

На кръстовище, образувано от улици/пътища с различни стопани/собственици, кой от тях, и по силата на кой нормативен акт има задължение да урегулира кръстовището с пътни знаци за безопасното преминаване през него и да постави знаците – всеки от тях или стопанинът/собственикът на улицата/пътя по основното направление?

Възможно ли е да има вреда за дружеството, за която отговаря неговият управител, при условие че извършените от управителя действия не влизат в противоречие с параметрите на продажбата, зададени с решение на общото събрание на търговското дружество?

При липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия преминава ли върху цедента правото да обяви кредита за предсрочно изискуем?

Как следва да се установи действителната воля на страните при прехвърляне на обект от сграда, без посочване на неговите граници - чрез изследване на неговия настоящ статут или към минал момент и следва ли да се приеме, че са налице два обекта ако такива са съществували още при построяване на сградата?

Каква е давността, с която се погасява искът за връщане на двойния размер на задатъка?

Допустимо ли е предявяването на нов иск за разликата над размера на частичния иск до пълния размер на претендираното вземане в случай, че предявеният преди това частичен иск е бил уважен частично?

При независимо причиняване на вредата от двама делинквенти, всеки от тях застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при различен застраховател, сключеното споразумение на пострадалите за обезщетяване на вредите от деликта със застрахователя на единия делинквент, погасява ли правото им да търсят обезщетение за понесените вреди от застрахователя на втория делинквент?

Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, и в частност – следва ли пълномощното да указва в какъв срок трябва да бъде платена уговорената по договора цена на недвижимия имот ?

Въз основа на кои обстоятелства се извършва преценката кога представителят, при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания, и в частност – съставлява ли единствен признак за увреждането неадекватността на престациите по договора?

Ако застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е заплатил обезщетение въз основа на споразумение с увредения, с което последният е признал, че тази сума напълно го обезщетява за съответната вреда, при положение, че споразумението му със застрахователя е валидно и покрива изцяло всички вреди или някои от тях пострадалият няма основание да търси репарация за същите отново по съдебен път, нито от застрахователя, нито от деликвента?

Осъществяването на състава на престъпление по чл. 252 НК чрез сключване на договор за паричен заем и нарушението на императивните законови разпоредби, изискващи извършване на банкова дейност по занятие само след издаване на лиценз, обосновават ли нищожността на договора поради противоречие на закона?

При преценка дали дадения от работодателя срок е разумен и достатъчен, съдът би ли следвало да се съобрази с обстоятелството, че работникът или служителят познава документацията, която ще послужи за основа на обясненията му, както и че е организирал добре защитата си, не възнамерява да представи възражения, обяснения и доказателства в подкрепа на същите обяснения, което е видно от подробни възражения по констативен протокол, в който нарушенията на трудовата дисциплина са установени и подробно описани?

Относно противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за правомощията на въззивната инстанция да променя квалификацията на иска. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, може да бъде квалифицирана, като неравноправна по смисъла на ЗПП?

Относно начина, по който следва да бъде определен размера на дела на напуснал/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в случаите по чл. 97, ал. 2 ТЗ.

Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителната си власт извърши правното действие, за което е упълномощен, /в частност изтегли определена сума от банкова сметка на упълномощителя/, може ли да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях и довереникът дължи ли отчет по нея?

Представлява ли произнасяне по възражение за надзастраховане по чл. 204, ал. 1 КЗ /отм./ прилагането от съда на клауза от общите условия към застрахователния договор, която редуцира отговорността на застрахователя по специална договорка за допълнително застрахователно обезщетение за разчистване на развалини и останки?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди и оцени всички събрани по делото и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност?

Съдлъжникът и поръчителят по договора за банков кредит и анексите към него, които са физически лица, могат ли да се ползват от защитата на Закона за защита на потребителите, когато кредитополучател е търговец?

Какъв е приложимият давностен срок /обща или кратка погасителна давност/ по отношение вземането на кредитора по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски /в частта им за главница/, както и имат ли последните характера на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД ?

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

Относно допустимостта на предявен иск за установяване на нищожност на арбитражна клауза.

Дали съдебната отмяна на индивидуален административен акт с допуснато по закон предварително изпълнение /в частност – решение на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп/, представляващ елемент от сложен фактически състав на гражданско правоотношение, води до заличаване с обратна сила на породените въз основа на него правни последици в рамките на правоотношението?

Дали плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. ”в” ЗЗД?

Би ли могъл ищецът да се удовлетвори при прекратяване на дружеството от ликвидационния дял на съдружника-длъжник в случай, че пасивите на ответното дружество превишават многократно активите му?

Относно задълженията на съда да събере всички относими, допустими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупност, да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях твърдения, възражения и доводи на страните. Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска, факт, неизгоден за него.

Следва ли поемателят по запис на заповед да докаже наличие на каузално правоотношение, между него, като поемател, и длъжника – издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, в хипотеза на общо оспорване на вземането от ответника – издател на менителничния ефект, по предявен от поемателя менителничен иск?

Кой е органът, който е оправомощен да вземе решение за прекратяване правомощията на управителя на Е., когато с разпоредба от Устава на акционерното дружество, едноличен собственик на капитала му, в компетентност на Съвета на директорите е възложено решаването на всички въпроси, свързани с участие на дружеството в други дружества, а в учредителния акт на Е. – че едноличният собственик провежда заседания на Общото събрание на акционерите по въпроси, касаещи дейността на Е. по реда на ТЗ за същото и на устройствения акт на АД ?

Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество претендира на основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД суми, заплатени през исковия период от дружеството-цедент като цена за пренос през електропреносната мрежа и цена за достъп до електропреносната мрежа, тези искови претенции не са ясно и категорично разграничени.

Относно правните последици на отмяната на административен акт по чл. 32, ал. 4 във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 13, предл. първо ЗЕ (Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР), с който са определени временни цени за такса достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до преносната и разпределителните мрежи, по отношение ликвидността на вземането и възможността с него да бъде извършена компенсация.

Дължи ли се допълнително възнаграждение по чл. 194, ал. 4 ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.) за изпълнение на службата през почивните дни и дните на официални празници, когато носенето на дежурства по график се включва в основните функционални задължения на военнослужещия?

Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, и в частност – свидетелските показания на очевидец относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск ?

Относно правото на пострадалия да получи обезщетение за вреди от делинквента, ако е получил обезщетение от застрахователя и е заявил в постигнато с последния споразумение, че получената от застрахователя сума покрива изцяло претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и тези, които евентуално биха настъпили за в бъдеще по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие.

Дали заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване на собственика от негов имот за определен период от време, го лишава за този период от пълния обем на правото му на ползване върху този имот?

За проверка на допустимостта на решението, с оглед правния интерес от насочване на иска за прогласяване недействителността на упълномощителната сделка за разпореждане с конкретно имущество на упълномощителя и срещу пълномощника – адвокат, когато представителството е упражнено със сключване на основния договор.

Относно условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, почиваща на принципа за справедливост в гражданските и търговските правотношения, за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с практиката на ВКС – ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС.

Допускането на промяна в акта за раждане относно вписания пол, поради транссексуалност на лицето, обуславя ли се от предварително предприети медицински мерки, в т.ч. хирургическа интервенция за „смяна на пола” и настъпила физиологична промяна във външните полови белези на лицето?

Относно задължението на въззивния съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил.

Допустимо ли е разширително тълкуване на разпоредбата на пар. 26, ал. 3 ПЗРЗИДЗА /отм./, изразяващо се в допускане на обратно действие на нормата след като в същата или в друга такава не е визирано такова изключение и действието й изрично е регламентирано за в бъдеще, за конкретно определен срок, чието начало започва с изтичането срока на процесните договори, определящи исковия период в настоящия процес? Допустимо ли е разширителното тълкуване на административните актове издадени от Министър на финансите, изразяващи се в допускането им на обратно действие, след като в същия този административен акт или в друг действащ към този момент нормативен акт не е визирано това изключение, като действието им изрично е регламентирано за в бъдеще, за изрично определен срок, чието начало започва с изтичане срока на процесните договори определящи исковия период в настоящия процес? Следва ли въззивният съд да се произнесе в мотивите на своето решение отменяйки първоинстанционното такова относно това кои факти, които са от значение за делото не са изяснени, кои фактически констатации на първата инстанция не са основани на доказателствата по делото, кои изводи не са обосновани и кои са незаконосъобразни. Несъобразяването на оспореното решение с изискванията на ППВС № 7/27.12.1965 г. води ли до определянето на оспореното решение като необосновано и противоправно?

Относно правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна и относно дадените от първоинстанционния съд указания за подлежащите на доказване факти.

Относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции по образуваните до влизането в сила на ЗУСЕСИФ съдебни производства по реда на ГПК.

За метода на определяне сумата за уравнение на дяловете между съделителите.

Относно процесуалния ред, по който страна по договор за безвъзмездна финансова помощ може да търси защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган.

Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?

Относно задължението на въззивния съд да постанови решението си въз основа възраженията на страните и с оглед всички събрани по делото доказателства, след съвкупната им преценка.

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

Дали при наличие на влязъл в сила акт, завършващ адхезионен процес/ при предявен граждански иск в наказателното производство/ застрахователят, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на застрахованите по риска гражданска отговорност, дължи обезщетение в по-голям размер /като парична сума/ от определеното от деликвента ?

Когато застрахователят писмено е отказал плащане на застрахователно обезщетение, без да оспори валидността на застрахователния договор, означава ли това признаване на неговата валидност и допустимо ли е впоследствие в хода на съдебното производство да релевира възражение за нищожност при положение, че по същия застрахователен договор вече е имало доброволно плащане по предходна щета?

Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води ли до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?

Може ли въззивният съд да приеме за основен спорен въпрос и да обсъди като такъв материалноправен въпрос, който не е въведен от страните по делото по надлежния ред (с исковата молба, с отговора на същата, с въззивната жалба или с отговора на последната), и може ли да не се произнесе по наведените от страните доводи и съображения относно (не)законосъобразността на уволнението?

За да е законосъобразен подбора, извършен от работодателя следва ли същият да спази формална процедура и документиране?

Предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на иска е определена точно. Неправилната правна квалификация е порок, водещ но неправилност на решението – постановяването му в нарушение на материалния закон, но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да определи точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение за този размер, включително – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост, както и да изложи мотиви за значението им при определянето на размера на обезщетението?

Относно установяване на правния интерес при заявен отрицателен установителен иск за собственост на терен – прилежаща част към самостоятелен обект на правото на собственост на ищеца, в хипотезата, когато ответникът разполага с констативен НА за собственост на част от същия терен и оспорва собствеността на спорния терен и доколкото от значение за избрания начин на защита на собствеността има значение заснемането, респ. незаснемането, на терена – паркинг като самостоятелен обект на правото на собственост, произнесен от въззивния съд в противоречие с ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.

Относно допустимостта на отрицателния установителен иск, обусловена от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка, когато ищецът не заявява самостоятелно право върху вещта, както и при липса на конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху имота.

Следва ли въззивният съд да обоснове решението си в случаите когато обезсилва решението на първоинстанционния съд?

В какво се изразява нарушението на забраната по чл. 142, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за конкурентна дейност от управител на дружество с ограничена отговорност – в самото участие в друго дружество, макар същото да не извършва дейност, или в реалното извършване на конкурентна дейност, от която са причинени вреди?

Представлява ли нарушение на императивната разпоредба на чл. 43 ЗОП /отм./ включването на уговорка в договор за обществена поръчка, която допуска заплащане на цени по-високи от предложените от изпълнителя с офертата му при участието в процедурата по провеждане на обществената поръчка и представлява ли изменение на договора за обществена поръчка уговаряне на такава възможност за последваща промяна на единичните цени?

Следва ли съдът да приеме като доказан механизъм на ПТП, описан в протокол за ПТП и възпроизведен в автотехническа експертиза, когато по делото липсват доказателства, оборващи така описания механизъм?

Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани?

Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води ли до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?

Относно значението на мотивите към невлязлото в сила решение по друго дело между същите страни при определяне предмета на спора по висящото пред съда дело.

Предвиденото в застрахователния договор, сключен при Общи условия, за който е издадена застрахователна полица, изискване за маркиране на автомобила представлява ли отлагателно условие, имащо значение за настъпване действието на договора? Може ли да се приеме, че неизпълнението на това изискване е договорно задължение, чието неизпълнение е съществено с оглед интереса на застрахователя съгласно чл. 211, т. 2 КЗ (отм)?

Относно значението на мотивите към невлязлото в сила решение по друго дело между същите страни при определяне предмета на спора по висящото пред съда дело.

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

Относно това налице ли е реално съкращаване на щата в хипотезата при увеличаване на общата численост на персонала по щатното разписание, когато част от трудовите функции се запазват към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности и следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции, или само между работници и служители със сходни трудови функции.

Дали отмяната на индивидуален административен акт действа с обратна сила и води ли това до отпадане на последиците от него, както и поражда ли се задължение за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?

Относно собствеността на процесния апартамент с оглед задължението на касаторката по чл. 7, ал. 2 ЗСГ /отм./ да отчужди притежаваната от нея идеална част от друг неин апартамент, което е осъществено със съдебна спогодба.

При определяне на релевантния период по искове с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм/, следва ли съдът да определи периода на престъпна дейност, съобразно всички извършени от ответника престъпления, попадащи в хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон ?

Дължи ли собственикът на имот, в който са извършени подобрения, заплащането им на подобрителя, ако последният ги е изпълнил по силата на договор с трето лице?

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната, респективно електроразпределителните мрежи и как то се отразява на правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт, който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир, съответно отпада ли с обратна сила правното основание за извършване на престации, произтичащи от отменения индивидуален административен акт?

Дължи ли наемателят заплащане на наемна цена за наетия недвижим имот след направено от него изявление за прекратяване на срочен договор за наем и връщане на вещта на наемодателя преди изтичане на срока?

Относно критериите при определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост , като е прието , че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото.

Подлежи ли на потвърждаване вече вписано решение за изключване на съдружник? Какви са последиците от такова решение, както за вписването му в регистъра, така и за правата на съдружника? Приложима ли е хипотезата на чл.75 ал.2 ТЗ по отношение на потвърждаващото решение, ако то предхожда приключването на производството по чл.74 ал.1 ТЗ?

Погасяването на едно парично задължение чрез плащане, води ли до прехвърляне на собственост по отношение на платените пари и обхваща ли се от хипотезата на чл.647 т.4 ТЗ?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си, представеното пред него писмено становище на ответника, съдържащо признания на факти, описани в исковата молба.

Относно валидността на решението на ИК на ОНС, когато не е подписано от оторизираното по закон лице. Относно приложението на пар. 4и ПЗР ЗСПЗЗ и за допустимостта и относимостта на свидетелските показания относно предоставеното право на ползване,респ.границите на предоставения за ползване имот.

Длъжен ли е работникът или служителят, чието уволнението е признато за незаконно и е възстановен на предишната работа, да се яви, за да я заеме или може да изпрати само писмо за намеренията си ?

Относно допустимите възражения по иск за ревандикация на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот, от ответник, който упражнява фактическа власт на основание договор за наем и твърди, че е придобил имота по давност с начало на владението от влизане в сила на ЗСПЗЗ, но не заявява свои права към момента на обобществяването на земята.

Дали са спазени изискванията за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение, когато в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, ако работникът или служителят е запознат с тях ? Относно необходимостта да се посочи точния момент на извършване на нарушенията. Дали това законово изискване е изпълнено в случай, че те се изразяват в бездействие, осъществено през определен период от време ?

Представлява ли унищожаването от съсобственик на един съсобствен недвижим имот/път за преминаване/, поради наличие на друг път за достъп действие, което пречи на останалите съсобственици да упражняват своето право и за възможността съсобственик да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право?

Относно допустимите възражения по иск за ревандикация на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот, от ответник, който упражнява фактическа власт на основание договор за наем и твърди, че е придобил имота по давност с начало на владението от влизане в сила на ЗСПЗЗ, но не заявява свои права към момента на обобществяването на земята.

Дали обект от многоетажна сграда става годен предмет на гражданския оборот преди завършване на сградата в груб строеж – изпълнени ограждащи стени и покрив. Твърди, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя решения, както и че даденото разрешение от съда противоречи на преобладаващото разбиране, че обекти на гражданския оборот възникват след построяване на сградата в груб строеж – външни стени и покрив?

Съдържанието на понятието „сграда” по смисъла на пар. 4а, обуславящ извода дали е налице трансформация на правото на ползуване в право на собственост поради изкупуване на земята от страна на ползувателите, който е релевантен за изхода на спора за собствеността на имота, с оглед възникналата конкуренция с възстановеното право на наследницата на бившия собственик на имота с решението на ПК от 10.03.99 год. ?

Дали работодателят е длъжен да измени щатното разписание след възстановяването на ищеца на предишната му работа, като предвиди длъжността, за да изпълни съдебното решение и едва след това може да пристъпи към съкращаването и съответно към уволнение поради съкращаване на щата?

Следва ли административният акт – решение на Поземлената комисия , с което се възстановява имота в реални граници да бъде придружено от скица, в която същия да бъде индивидуализиран? При предявяване на положителен установителен иск за собственост върху земеделски имот необходимо ли е да бъдат съобразени всички приобщени доказателства , включително свидетелски показания и на последно място, ищците необходимо ли е по реда на пълното и главно доказване да установяват , че техният наследодател е бил собственик на имота при внасянето му в ТКЗС , което в Б. е образувано през 1958 г.?

Относно частичното неизпълнение на сключения договор – основание за пълно или за частично разваляне на договора е – в хипотеза,когато неизпълнението по отношение на единия кредитор е значително и е уговорено полагане на грижи и спрямо трето лице,без да е налице изпълнение.

Какъв е характера на строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ПЗР на ЗУТ и каква е разликата с преместваемо съоръжение както и какво представлява обект “павилион”?

Дали може въззивният съд да се произнася за законността на уволнението по основание, относно което не е сезиран от страните и дали работодателят е длъжен да включи в подбора всички служители на длъжността на ищцата от цялата страна или може да се ограничи само до тези в [населено място]. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата?

Относно задължението за обсъждане на всички доказателства, включени в доказателствения материал, материално правен за задължението да се представи акта, с който е предоставено правото на ползване. Относно да се установи идентичност между имота, посочен в удостоверението и този който се ползва в действителност. Към кой момент следва да бъде установено наличието на сграда в имота, на какви характеристики следва да отговаря и с какви доказателствени средства следва да бъде доказвана и допустимо ли е въззивната инстанция да приеме един документ за нищожен – решение на ПК след като ВКС вече веднъж го е кредитирал ? При спорове между реституиран собственик и собственик, придобил правото си на собственост чрез преобразуване право на ползване, може ли последният да оспорва правото на собственост на ищците, легитимиращи се с актове по чл.14, ал.1 , т.1 ЗСПЗЗ ?

Дали искане за отнемане на имущество по чл. 4, ал. 2 З. следва да бъде разглеждано само във връзка с чл. 7 З. и то при условията на евентуалност, но не и като самостоятелно основание за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, който е обусловил крайното решение на съда по това искане и има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото?

От кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от узнаване на отделен факт, представляващ индиция за вероятно нарушение на трудовата дисциплина или на целия фактически състав на нарушението ? Относно значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Кога работникът или служителят с поведението си е препятствал даването на обяснения, поискани от работодателя; като е прието, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Относно необходимо ли е въззивния съд да изложи мотиви,обосноваващи извода му за промяна на определения от първоинстанционния съд срок по чл. 145, ал. 2 СК,в който съпругът дължи издръжка на другия невиновен за развода съпруг.

Относно правомощията на органите на общинската администрация по издаване на актове за изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, представляващи част от имуществото на бившите селскостопански организации. Относно обхвата на инцидентния/косвения/ съдебен контрол спрямо стабилни административни актове с предмет изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, част от имуществото на прекратените селскостопански организации.

Относно легитимацията на общината, като ответник по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ при условие, че кметът на общината е сключил трудовия договор и е прекратил трудовото правоотношение.

Относно възможността въззивният съд инцидентно по висящ процес да зачете последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд и представлява ли това признаване на чуждестранно съдебно решение по смисъла на чл. 118 КМЧП.

Относно момента на трансформиране правото на строеж върху конкретен обект от сграда в право на собственост – с изграждането в груб строеж на всеки самостоятелен и отделен обект на вещни права, или с изграждането в груб строеж на цялата сграда, в която се намират тези обекти.

Подлежат ли на възстановяване земеделски земи, които са били отчуждени за държавни нужди след внасянето им в Т., ако преди влизане в сила на реституционния закон са загубили предназначението, за което е извършено отчуждаването и са предоставени за ползуване на лица по някой от актовете по пар. 63 ППЗСПЗЗ, но отчуждаването не е отменено с изричен акт на Министерския съвет?

Относно доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарствен мотив по см. на чл. 20 ал.1 СК от 1985 г./ отм./ , в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спора делба на прекратена съпружеска имуществена общност , са дадени от бащата на единия съпруг и за необходимостта да се обори презумпцията на чл. 19 ал.3 СК от 1985 г. / отм./, когато е заявен иск по чл. 21 ал.1/2 СК от 1985 г.-отм.

При неоказано от страна на кредитора съдействие за изпълнение на алеаторния договор длъжникът следва ли да трансформира задължението си за грижи и издръжка от натурално в парично като изпълнява договора чрез заплащане на кредитора парична сума?

В кои случаи е необходимо да бъде установена законността на сградата с оглед реституцията по реда на ЗСПЗЗ и какъв следва да бъде характерът на сградата ?

Относно предпоставките, при наличието на които се отнема в полза на държавата имущество по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ и по конкретно за това необходимо ли е да се установи наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност на лицето и притежаваното от него имущество, както и по процесуалноправния въпрос нуждае ли се от обосновка наличието на такава връзка както в искането на К., така и в съдебното решение.

Относно определение № 182 от 10.02.2012 г. на ВКС, III г.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в посочената по – горе част, включително в частта, с която са присъдени разноски на ответника.

Включва ли се в базата за определяне на обезщетението по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ възнаграждението за постигнати годишни резултати, което няма постоянен характер?

Дали придобиването на недвижим имот по време на брака на името на двамата съпрузи изключвали трансформацията на лични средства само за единия от тях?

Дължи ли работодателя на командирования работник предвидения с Приложение № 2 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ квартирни пари при положение, че работникът не е представил на работодателя документи за извършени от него разходи?

При прехвърляне на идеални части от делбения имот от съделител на трето лице в хода на делото пред първата инстанция дали производството следва да продължи между първоначалните страни или делбата следва да се допусне между действителните участници в имуществената общност?

Обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение неговата незаконност? Относно действителността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение, която е предхождана/съпътствана от заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” за същото дисциплинарно нарушение.

Относно задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 11 на ППВС № 4/1968 г.

Дали подлежи на съдебен контрол извършената от комисията на работодателя фактическа преценка на работата на включените в подбора работници или служители? Дали по-високата квалификация трябва да бъде установявана само с писмени доказателства, както и дали извършването на подбора може да се доказва и с други доказателствени средства освен с протокола на комисията?

В кои случаи делбата може да се извърши чрез разпределение в дялове и за невъзможността да се приложи друг способ при 6 имота и наследници в 6 колена на общия наследодател , освен изнасяне на имотите на публична продан , противоречи на дадени от съдилищата разрешения в обратен смисъл със задължителна съдебна практика- т.19 на ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС?

Може ли въззивният съд с оглед т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, предвид твърденията на страните, служебно да възложи задача на вещото лице по графологичната експертиза, а именно – наред с нотариално завереното копие от предварителния договор да извърши проверка на всички оригинални записвания по водените книги от съответния нотариус, заверил датата и подписа на обещателката по предварителния договор, когато преценява подписите на нотариуса, на служителя от кантората му, както и на техните печати и щемпели, което би изключило вероятността положеният подпис за „обещател” да е пренесен от друг документ, при хипотезата, че липсва оригиналът на предварителния договор?

Дали разпореждането с част от придобития по замяна имот е пречка за реституиране и на останалата част от имота, е разрешен при неправилно прилагане на материалния закон?

Относно противоречиво решаване на въпроса самостоятелен обект на правото на собственост ли е гараж, находящ се в сграда-етажна собственост или представлява обслужващо помещение към жилище, намиращо се в същата сграда?

Относно начина, по който следва да се осъществи косвеният съдебен контрол върху заповеди и решения, с които се възстановява собственост съобразно разпоредбите на ЗВСНОНИ по ЗТСУ и др., който е решен в противоречие с т.4 на ТР № 6/10.05.2006 год. по т.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС. Нищожен ли е административен акт, издаден от некомпетентен по степен орган с оглед т.1 на ТР № 2/1991 год. на ОСГК на ВКС?

Дали при преценка законността на уволнението съдът следва да съобразява какво е дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарно уволнение с оглед посочената в заповедта законова квалификация на нарушението или следва да го извежда от посочените в мотивите на заповедта обстоятелства и в тази връзка обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за уволнение неговата незаконност, както и в тази връзка, че заповедта за уволнение е немотивирана ?

Относно начина по който следва да се извърши преценка на статута на етажите от жилищната сграда № 1 изградена в имот с идентификатор * по КК на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], а по регулационния план на [населено място], изградена в имот пл. № * в кв. 32 – зимничен етаж и жилищни етажи, изградени над него, съответно кой от тях е първи/приземен етаж/ и изградените етажи над него.

Когато по делото са направени възражения относно приложението на чужд закон, касаещ правилата на придобивното основания при спор за вещни права придобити на територията на чуждата държава, следва ли съдът служебно да изясни съдържанието на посочения приложим чужд закон и с какви доказателствени средства, като произнесен от въззивния съд в противоречие на изразеното становище по Решение Nо 1239 от 14.11.2008 год. по гр.д. Nо 5590/2007 год. на ВКС-V г.о, Решение Nо 1106 от 03.12.2008 год. по гр.д. Nо 4201/2007 год. ВКС-I г.о.и Решение Nо 927 от 07.01.2010 год. по гр.д. Nо 2363/2008 год. на ВКС-I. отд.?

Допустимо ли е въззивният съд да назначи нова графологическа експертиза, която да даде заключение въз основа и на допълнителен сравнителен материал, когато същият материал е съществувал и при изготвяне на оспорената предходна експертиза, но е представен в съдебното заседание пред втората поред въззивна инстанция?

Относно потвърждаването на договора, сключен от представител без представителна власт да договаря сам със себе си, както и момента и начина, по който то би могло да се осъществи, е решен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика – в решението по гр. д. № 643/98 год. на ВКС е прието, че извършена от представител без представителна власт сделка може да породи желаното правно действие при настъпването на допълнителен факт, установен от закона, като изпълнение, съгласие или потвърждаване, като по този начин нищожността може да се трансформира в действителност.

Относно характера на споразумението по чл. 37в ал.1 от ЗСПЗЗ като вид договор , респ. административен акт и приложимостта на общите разпоредби за недействителност , за реда за евентуална отмяна на подписани споразумения по чл. 37в ал.1 ЗСПЗЗ при неучастие на всички арендатори и/или собственици на земеделските земи в съответното землище и формите на защита на неучаствалите арендатори , за които няма предвиден масив за ползване, за значението на неучастие на всички арендатори , подали декларации по чл.69 и 70 от ППЗСПЗЗ, при подписване на споразумението за ползване на земеделските земи предвид на възприетия довод за липса на съдебна практика и, че исканото произнасяне от страна на касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

От кой момент правото на собственост преминава от Ж. към физическото лице- член- кооператор ? Възможно ли е по реда на косвеният съдебен контрол да се установи неправилност на разделителния протокол, който не е бил обжалван по надлежния ред ? Необходимо ли е за отпадане на удостоверителната сила на официалния документ- нотариален акт, оспорващия да претендира, че е носител на вещното право на собственост ?

Какво е правното действие на вписването на искова молба и постановеното по нея решение и по-конкретно може ли да бъде противопоставено на трето лице-приобретател, влязлото в сила решение, с което са отречени правата на праводателя му, ако нито решението, нито исковата молба са били вписани, съответно ако вписването на исковата молба е загубило действие поради невписване на решението в преклузивния шестмесечен срок ?

Относно мотивирането на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и какви са значението и ролята на предизвестието за уволнението в тази връзка.

Дали касатора е обхванат от субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение от 4.01.2005 г. по адм. д. № 2647 от 2000 г. на СГС, Административно отделение , “а” състав ? Относно компетентността на съда да се произнесе само в рамките на заявените от страните твърдения и възражения , както и относно съпоставянето на правните норми и тълкуването им по аналогия.

Дали работодателят може да прекратява трудовото правоотношение с работника или служителя чрез пълномощник ?

Относно задължението на съда да мотивира съдебния акт досежно начина на формиране на дължимия размер на обезщетението в хипотезата на водене чужда работа без пълномощие.

Има ли правен интерес работникът или служителят, като страна по трудовия договор, да предяви иск за обявяване недействителността на договора по чл. 74, ал. 1 КТ ?

Дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си ?

Относно разграничаване на хипотезите на обезщетения по тези разпоредби в случаите, когато ищецът е оправдан по част от обвиненията и е осъден по друга част от обвиненията на лишаване от свобода за срок, който е по-кратък от периода на задържането му под стража.

Може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото?

Относно значението на размера на неустойката като абсолютна величина и като съотношение към стойността на престацията за действителността на самата клауза за неустойка.

Относно възможността да се предостави ползването на семейното жилище за срок от три години при действието на разпоредбата на чл.56, ал.3 СК, според която това може да стане за срок до една година.

Добросъвестни владелци ли са лицата,осъществявали фактическата власт върху имот,върху който е наложена възбрана?

Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?

Предвиденото в застрахователния договор отлагателно условие , изискващо представяне на автомобила за оглед и заснемане, имащо значение за влизането му в сила, спада ли към договорните задължения, неизпълнението на които е съществено с оглед интереса на застрахователя по см. на чл. 211, т. 2 КЗ / отм./ ? Може ли изплащането на втората вноска от разсрочената застрахователна премия да дерогира изпълнението на отлагателното условие за влизане в сила на застрахователния договор, когато това условие е изрично договорено между страните ?

Може ли колажът да има обективно засягащо честта и достойнството на дадено лице съдържание ?

Дали представената по делото разписка доказва съгласие между страните за сключване на договор за заем и фактическо предаване на сумата по него ?

Може ли съдът да се произнесе направо по евентуалния иск, а не по главния предявен и следва ли при произнасянето да посочи по кой от двата иска се произнася ? Дали след като установи наличието на предпоставките от основанието на разглеждания иск за собственост (каквито са исковете по пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС и по пар.7,ал.1,т.3 ПЗР на ЗМСА), съдът, който разглежда спора по същество, не следва да разгледа възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност, за които е прието, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Когато с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожността на договор за учредяване на вещно право на строеж върху чужд имот, от кой момент и на какво основание за собственика на застроения имот възниква право на обезщетение за лишаването му от ползата от имота, срещу държателя на сградата ?

Дали съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и дали след като са установени липси ответникът по иска като отчетник трябва да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил, то това не е извършено виновно ?

Трябва ли да се вземат предвид интересите на детето при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина ? За съотношението между мерките относно местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права на родител, който живее в чужбина, когато не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.

От кога започва да тече срокът на погасителната давност при иск за имуществени вреди, които представляват разлика между трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност в случай, че изискуемостта на вземането настъпва периодично ?

Относно предпоставките за придобиване право на собственост от еднолични търговски дружества с държавно имущество по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./.

От кой момент следва да се присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди ?

Относно срока , за който може да се присъди обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение и размера на отпуснатата пенсия по инвалидност за причинена трайна нетрудоспособност, при законодателна промяна във възрастта за пенсиониране

Допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск ?

Следва ли изготвеният протокол за подбор да бъде оспорен от работника – ищец, за да е налице необходимост от доказване законосъобразността на подбора от работодателя, или е достатъчно работникът само да твърди, че подбор не е извършван, както и за съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии?

Относно поправянето /отстраняването/ на аритметична грешка в мотивите на съдебното решение, касаещо дължимата сума – паричен еквивалент на квотата на съсобственика -длъжник за извършени подобрения в делбения имот, съставлява ли промяна на волята на съда диспозитива на съдебния акт в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , е разрешен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на този, обективиран в задължителна съдебна практика на ВКС- Решение Nо 38 от 01.12.2012 година по гр.д. Nо 343/2011 год. на ВКС-I г.о. Решение Nо 72 от 14.02.2011 год. по гр.д. Nо 1647/2009 год. на ВКС-I г.о. , Решение Nо 95 от 12.03.2012 год. по гр.д. Nо 1056/2010 год. на ВКВС-I г.о., Решение Nо 184 от 19.10.2010 год. по гр.д. No 1162/2009 год. на ВКС- II г.о.

Подлежат ли на проверка разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценъчни съждения относно тяхната истинност и ако тези съждения почиват на верни факти изразяването им противоправно ли е ?

Дали изграденото в имота съставлява сграда по смисъла на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ?

Дали е допустимо по иск за собственост, предявен от държавата срещу лица, в чиято полза е постановена реституция, гражданският съд да осъществи по реда на косвения съдебен контрол проверка на материалната законосъобразност на решението на административния съд за възстановяване собствеността по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. ?

Въвеждането в заблуждение относно вида, характера и съдържанието на сделката, или въвеждането в заблуждение относно правните последици на сделката е релевантно за измамата, като основание за унищожаване на сделката? От значение ли са за измамата, като основание за унищожаване на сделката, мотивите на страната по сделката за нейното сключване ?

Относно осъществяването на предварителната закрила при уволнение на членове на синдикалното ръководство на синдикална секция, при представени по делото доказателства за „легитимност” на същата. Може ли да се приеме едно писмено изявление за подписан документ, в случая – заповед за уволнение, при положение, че липсва собственоръчен подпис на издателя му, а вместо това е положен печат (щемпел) от подписа му, при което липсват индивидуализиращи признаци на саморъчния подпис и не може да бъде установена автентичността на документа?

Може ли да бъдат разпитани като свидетели по делото лица, които неправилно са били конституирани като ответници по иска от ищеца въз основа на дадени му указания от първоинстанционния съд, ако впоследствие въззивният съд е преценил, че не са надлежни ответници по иска и производството по отношение на тях е прекратено?

Възможно ли възражението за изтекла погасителна давност да се направи извън исковия процес и възможно ли е отказът от изтекла погасителна давност да не е изричен и в изявлението за отказ да не бъде индивидуализирано паричното вземане чрез посочване на неговия размер?

Може ли да се приеме, че е налице присъединяване, включително и невъзможност за отделяне на прикрепена към главната вещ /сграда/ движима вещ без повреда на главната вещ, поради съображения за похабяване на архитектурната стойност на сградата, а не поради техническа невъзможност за отделянето без повреда на главната вещ, ако е установено чрез заключение на вещо лице, че начинът на закрепване на движимата вещ към сградата позволява от техническа гледна точна нейното отделяне без повреди върху главната вещ ?

Кога е налице основанието чл. 328, т. 10а КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя ?

Достатъчно доказателство ли е за оставане без работа на незаконно уволнен работник или служител обстоятелството, че в представеното по делото копие от трудовата му книжка няма отбелязване за исковия период той да е започнал работа при друг работодател, тъй като този въпрос обуславя въззивното решение по този иск?

Правилното математическо изчисление обуславя ли промяна на волята на страната в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , след като е прието, че е налице противоречиво разрешаване , предвид на Решение Nо 107 от 10.05.2012 година по гр.д. Nо 127/2012 год. на ОС-Видин ?

Доказателствената сила на констативния нотариален акт относно правото на собственост.

Относно предпоставките по чл. 144 СК, при които възниква задължение за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато продължават образованието си ?

Относно придобиване на правото на собственост на основание давностно владение по време на брака и снабдяването с констативен нотариален акт за това право след смъртта на единия съпруг, което обстоятелство е обусловило извода на въззивния съд за наличие на индивидуална собственост в лицето на снабдилия се с нотариалния акт съпруг, т.е. за незачитане на изтеклата по време на брака придобивна давност при липсата на позоваване на това придобивно основание приживе и на двамата съпрузи.

Дали когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, е следва имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество е включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита включено в кръга на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП ?

Относно възможността постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Счита ли се за осъществено плащането на застрахователното обезщетение със задължаването на сметката на застрахователя или за да е валидно, следва да се установи и постъпването на сумата по сметката на застрахования ?

Плащането от длъжника , на задължение за определен период , съставлява ли признание на задължението с повтарящ се характер и за други периоди от съществуването на облигационното правоотношение – предмет на иска , прекъсващо погасителната давност по смисъла на чл. 116 б. “а „ ЗЗД ?

Дали предвидената в чл. 8.1 от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С. отговорност при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива е приложима както при и по повод удостоверяване изпълнението на задължението по договора, така и при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива преди сключването на договора ?

Относно прекия иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, предявен от увреденото лице след като се е снабдил с изпълнителен лист за същите по вид вреди срещу деликвента.

При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността?

Дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на “периодични плащания” и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

При договор за застраховка на чужда вещ кой е носителят на правото да получи застрахователното обезщетение – собственикът или третото лице, действало без пълномощие и следва ли да се счита, че договорът е сключен за сметка на собственика или е възможно в посочената хипотеза да се приеме, че третото лице е сключило договора от свое име и за своя сметка?

Представлява ли фактурата и/или предварителният договор за продажба между ползувателя на помощта и доставчика разход по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 15/2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по Специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Р България (С.)?

Подлежи ли на доказване възражението, че количеството на отпадните води е по-малко от това на изразходваната питейна вода при наличието на клауза в договора относно годишното количество отпадна вода, което съгласно чл. 36, ал. 3 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва да се приеме която съгласно чл. 36, ал. 3 от цитираната наредба следва да се прилага в случаите, в които не може да се монтира измервателно устройство за отчитане на отпадните води?

Налице ли е валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”, при неспазване формата на договора и последиците от неспазването й, в хипотеза на последващо подписване на анекс по този договор и приемане на изпълнение по него?

Какъв е видът на отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора, е прекъснал електроснабдяването на потребителя – договорна или деликтна с оглед претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди?”.

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото да се развали договорът по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението?

Относно задължението на съда да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания.

Съставлява ли липсата на изчерпване на правото, регламентирана в чл. 15, ал. 1 ЗМГО, елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО? Осъщественият без съгласието на притежателят на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката, върху които е поставен със съгласие на притежателя й, представлява ли нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО?

Относно грешка в мотивите на акта, свързана с отразяване на обжалвания резултат-вместо „уважен” е написано „отхвърлен” не променя нито извода.

Относно нуждата да се изследва наличие на каузални правоотношения между страните, когато записа на заповед като абстрактна сделка не е оспорен от издателя, както и относно това дали следва ответника, който общо отрича съществуването на каузално правоотношение, респективно съществуване на изпълнително основание да докаже възражението си.

Относно правото на собствениците на отделно обособени обекти от сграда да се ползуват от земята, доколкото това е необходимо за използуването на тези обекти според тяхното предназначение, когато в акта за отстъпване на правото не е предвидено друго.

Какъв е характерът на съдебния акт, с който съдът се произнася по допустимостта на иска по чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ /отм./?

Относно задължението на съда при разкриване на симулация да установи действителните, сиреч прикрити отношения между страните и икономическото съдържание на вътрешните им отношения, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата съгласно Р. № 35/1.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г., ВС, ОСГК и Р. № 447-69, ВС, І г. о.

Относно задължението на съда при разкриване на симулация да установи действителните, сиреч прикрити отношения между страните и икономическото съдържание на вътрешните им отношения, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата съгласно Р. № 35/1.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г., ВС, ОСГК и Р. № 447-69, ВС, I г. о.

Може ли въззивният съд след връщане на делото за ново разглеждане да не се съобрази с указанията на горната инстанция и със задължителната практика?

Относно причиняване на непозволено увреждане при ПТП, който с представените от касатора решения на други съдилища (решение от 01.04.2010 г. по гр.д. № 2536/2009 г. на Великотърновския районен съд, решение № 130/22.04.2010 г. по гр.д. № 451/2010 г. на Врачанския окръжен съд и решение от 15.05.2009 г. по гр.д. № 312/2008 г. на Берковския районен съд) е разрешен при преценка правомерността на действията на всички участници в ПТП и на връзката между техните действия и настъпването на инцидента, а в случая въззивният съд се е отклонил от тази съдебна практика, като е преценявал само действията на единия водач на МПС – ищцата Б., но не и правомерността на действията на другия водач – ответника П..

Дали е налице основание за отвеждане на член на състава на съда в случай,че негов съпруг е участвувал в производството по делото като вещо лице в производството в предходната инстанция ?

Относно съществуваща постоянна практика, обективирана в решения по гр.д. №№ 1637/2002 г., 1638/2002 г., 1642/2002 г., 1643/2002 г., 1644/2002 г. и др. на III г.о., в която е прието, че исковете за заплащане на суми от фонд социално-битово и културно обслужване са процесуално недопустими.

Относно възнаграждението, което следва да се вземе предвид като база за определяне размера на обезщетението за недопускане до работа, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 677/15.10.2010 г. по гр. дело № 1302/2009 г. на ВКС, IV-то гр. отд.

Относно прилагане правните последици на решението по иска по чл. 7 З. спрямо трето неучаствало в делото лице, което е придобило имота преди завеждане на иска и възможността да прехвърли собствеността на последващ приобретател.

Дали магазините са обекти, които могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки по чл. 9а от Указ № 463/1950 г. за създаване на жилищен фонд при М. на н.о. (отм.), по който правен въпрос е налице противоречива съдебна практика?

Относно приложението на чл. 99, ал. 4 СК /отм./, съгласно който развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът и по-конкретно продължителната фактическа раздяла на съпрузите явява ли се такова важно обстоятелство, налагащо да се допусне разводът, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 10 от 1971 г.

Дали изпълнението в рамките на конкретната договореност между страните – изпълнение на изрично посочени работи, съгласно инвестиционен проект и при уговорена недопустимост на преустройства, засягащи носещите конструкции, но което изпълнение е в отклонение от нормативно установени изисквания – действащите строителни правила за светла височина на помещенията, представлява неизпълнение на договора и основание за неговото разваляне, който правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие спрямо разрешенията, дадени от други съдилища, възприели общия принцип, че неизпълнението на договора се основава на клаузите на договора и се дължи на причина, за която длъжникът отговаря?

Относно правомощията на лицето, упражняващо правата на едноличен собственик на капитала на търговско дружество със 100 % държавно участие , за основанията за актуване на имот като държавен.

Относно правния интерес от търсената с иска за собственост защита, когато отказът от общинската администрация за нанасяне на имота по исковата молба в кадастралния план е мотивиран от липсата на решение на общинския съвет за промяна на публичната в частна общинска собственост.

Дали увреденото лице може да претендира обезщетение и от извършителя на деликта след като вече е приел такова по споразумение със застрахователя, декларирайки,че то е достатъчно и компенсира причинените му вреди ? Относно възможността на ищеца да представя доказателства едва в последното /четвърто по ред/ съдебно заседание.

Относно настъпване на действието на отчуждението и за значението на факта на обезщетяване на собствениците при действието на ЗПИНМ към 1962 г.

Относно процесуалното задължение на съда да съобщи на страните за него, с оглед реализиране на правото им на защита в исковия процес. Прието е, че по този въпрос липсва съдебна практика, поради което и е допуснато касационното обжалване на въззивното решение.

Относно условията при които собствеността възниква в полза на други правни субекти извън посочените електроразпределителни дружества и осъществени ли са тези условия в конкретния случай. С Решение № 300 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 169/2009 г., III г. о., ГК. Относно възможността и други субекти извън енергопреносните дружества да бъдат собственици на енергийни обекти .

Следва ли да се признае трансформация на стойността на правото на строеж след като сградата /обекта/ е вече построен ?

Дали сключеният предварителен договор е търговска сделка, независимо че продавачът не е регистриран като едноличен търговец, след като последният извършва по занятие търговска дейност, който е решаван противоречиво от съдилищата ?

Кога работодотелят има задължение да извърши подбор?

Относно характера на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, тъй като ищцата страда от „захарен диабет”, а уволнението е извършено без преодоляването й.

Относно правното действие на решение на поземлената комисия /ОС “Земеделие”/ за възстановяване на собствеността, което не е придружено със скица.

На кого следва да се предостави упражняването на родителските права в хипотеза, когато и двамата родители са в равностойно положение относно материалните си възможности и притежаваните от тях родителски качества,а и двамата желая да се грижат за роденото от брака дете ?

Нищожна ли е клауза в трудов договор, с предмет задължение на служителя при прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя да не постъпва на работа по трудови и граждански отношение в конкурентна фирма?

Относно възможността работникът или служителят да се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ без реално да е започнал ползването на отпуск, които се решават противоречиво от съдилищата.

Относно възможността и необходимостта решаващият съд служебно да повдига материално-правния проблем за валидността на решението на ПК , без спор между страните и без такъв да е дискутиран в рамките на производството и без да е налице оспорването му като писмен документ по чл. 142, изр. 2 ГПК / отм./, налага произнасянето на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.

Отнемане на имущество в полза на държавата по чл. 28 ЗОПДИППД, респ. предпоставка ли е за основателността на иска по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД наличието на претендираната сума в имуществото на длъжника към момента на подаване в съда мотивираното искане на К.?

Относно установяване членството в ТКЗС и произтичащите от това правни последици за процесния имот.

Дворното място върху което е построена жилищна сграда, суперфициарна собственост, запазва ли характера си на индивидуална собственост след учредяването на ЕС по силата на извършена разпоредителна сделка със жилищен обект и или се превръща в обща част по предназначение, е разрешен с въззивното решение в смисъл обратен на изводите по представеното Решение Nо 1106/28.11.2008 година по гр.д. Nо 4750/2007 година на ВКС-II отд.?

Може ли да се уважат исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, но междувременно срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл, който е решаван противоречиво от съдилищата?

Възниква ли задължение за ДФЗ – Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

Относно правомощията на въззивния съд като съд по същество на спора.

Относно възможността да се придобие по давност етаж от жилищна сграда, който не е обособен като самостоятелно жилище поради липса на сервизни помещения, респективно – идеална част от жилище, съответстваща на владяната реална част.

Относно правомощията на въззивния съд.

Дали лозаро-винарският комплекс е селскостопанска организация по смисъла на нормативните актове, уреждащи предоставянето на право на ползуване на граждани върху земеделски земи, а издаденият от такава организация документ е годен да удостовери надлежно предоставено право на ползувател, и дали правото на ползуване следва да се счита валидно възникнало съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ПМС № 4/88 г. за по-нататъшно усъвършенствуване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползуване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях /Обн., ДВ, бр. 19 от 11.03.1988 г., изм. и доп., бр. 34 от 27.04.1990 г./?

Относно доказателственото значение на списъците към постановленията на МЗДИ по чл. 22 от Закона за г. от 1925г.

Относно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.

Е ли нищожен поради накърняване на добрите нрави договорът за продажба, по който представителят на продавача, действащ за себе си и като купувач, са се споразумели за цена на продавания имот, неколкократно по-ниска от пазарната?

За начина на доказване на симулативност на изявлението в договор от страна по същия договор.

Относно възможността незаконно уволнения работник да бъде възстановен, ако след уволнението е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Относно допустимостта на отрицателният установителен иск при възможност за предявяване на положителен установителен иск и по материално правен за придобиване на част от парцел въз основа на владение на реална част от него, която не съответства на изискванията за образуване на самостоятелен парцел.

Относно предпоставките за възстановяване и за релевантния момент, към който се преценява тяхното наличие, в случай на спор за собственост, произхождаща от реституция по чл. 2, ал. 2 З., въведена с изменението на З. с пар. 1, т. 1 от ПЗР на ЗОСОИ – Обн., ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г., в сила от 22.11.1997 г.

Относно тази от предпоставките за реституция, която е свързана с обекта на претендираното право на собственост. Дали спорният имот е придобил характер на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗОбС и съставлява ли това пречка за реституция по чл. 2, ал. 2 З., в сила от 22.11.1997 г.

Относно допустимостта на гласните доказателства в хипотезата на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./.

Относно процесуалната допустимостта да се разпитва роденото от брака на страните малолетно дете – на 6 години, в качеството му на свидетел по бракоразводното дело на неговите родители, в присъствие на единия родител и свидетелите, установяващи вината на съпрузите за прекратяване на брака, въз основа на което е решен въпроса за родителските права по чл. 106, ал. 1 СК /отм./.

Относно началния момент на присъдената издръжка.

Относно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, следва да се квалифицира по т. 2/ по въпросите за приложението на чл. 188, ал. 1 и 3 ГПК /отм./.

Относно критерия за определяне стойността на имущество, придобито от престъпна дейност като такова със значителна стойност по смисъла на разпоредбата на §1, т.2 ДР на ЗОПДИППД – придобивна стойност или пазарна цена към момента на придобиване на имуществото. Относно необходимостта да има причинна връзка между придобиването на имуществото и конкретното престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда.

Дали бившата съпруга има правен интерес да води иск за поставяне под запрещение на бившия си съпруг и с оглед на това дали е активно процесуално легитимирана да води иска?

Кой е заинтересованият,който следва да плати на пълномощника и какви отношение възникват между пълномощника и собствениците на имота и пълномощника и живеещите в него?

Относно причинените неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване,реда,начина и началната дата за обезщетяването им.

Относно предпоставките на нормата на чл. 17, б. а ЗППДОП /отм./ във връзка с трансформиране на правото на управление в право на собственост в лицето на търговското дружество.

Дали намаляването на масата на несъстоятелността, поради извършени от длъжника плащания в подозрителния период е предпоставка за нищожността му и за легитимация на кредитор в производството по несъстоятелност да предяви иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД?

Относно приложение на чл. 25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от „Е” АД, приети на основание чл.98 от Закона за енергетиката, както и дали на доставчика на електрическа енергия надлежно е предоставено правомощие за корекция на дължими от потребителя суми.

Относно конкуренцията между законите, уреждащи сходни правоотношения, и за възможността отговорността по главното правоотношение да бъде определена по специалния закон, а претенцията за лихви да се определи по друг, общ закон, при хипотеза на наличие на изрична уредба в специалния закон и на отговорност за лихви при присъждане на обезщетение по него.

От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора такъв не е бил посочен?

От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора такъв не е бил посочен?

Обусловено ли е оттеглянето от виновно поведение на някоя от страните?; Дължи ли се обезщетение за в бъдеще, съобразно уговореното възнаграждение за периода след оттеглянето на поръчката и до изтичане срока на договора?

Възможно ли е застрахователят по задължителна застраховка “ГО” да прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, след като на основание чл. 226, ал. 2 КЗ не може да прави възражение за самоучастие на застрахования?

За предпоставките за прилагане на чл. 55, ал. 1ЗЗД в хипотезата на получено нещо на отпаднало основание и обхвата на дължимата престация.
За правните последици на недопустимото съдебно решение и обвързващото въззивния съд действие на отменителния съдебен акт на касационната инстанция при връщане на делото за ново разглеждане.

Относно действието на прехвърлянето на временните удостоверения, както и по въпроса за доказателствената стойност на ксерокопието, респ. на официално заверения препис от временното удостоверение, същественото значение на който е обусловено от качеството му на ценна книга на заповед, която легитимира приносителят й като притежател на правата по нея само когато той е последният й приобретател при формално доказана непрекъсната поредност на предхождащите го джира.

Относно началото на давностния срок при вземанията за неустойка за забава без определен краен срок е налице противоречие в практиката на съдилищата.

Съществуват ли в правния мир или са преклудирани ex lege вземанията на кредитори, които са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, но не са предявени в производството, което е прекратено с приемане на оздравителен план? П. ли е нормата на чл.116 б."а" ЗЗД относно прекъсването чрез признание на длъжника на погасителната давност, която тече по отношение на установени публични вземания?

Относно определение № 267 от 20.05.2009 год., постановено по горепосоченото дело, като е прието, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на спора въпрос на материалното право, свързан с наличието на законова възможност на ЮЛ, правно и структурно обособено в ООД да бъде присъждано обезщетение за неимуществени вреди поради претърпяни от същото морални болки и страдания е в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 197/97 год., по гр.д.№ 250/95 год.

Относно допустимостта на искането за присъждане на неустойка за забава в плащането на парично задължение за периода от датата на предявяване на иска до датата на окончателното му погасяване.

Относно допустимостта и валидността на обжалвания съдебен акт е преклудиран. /Посоченият за приложим допълнителен критерий е преди дадените с т. 2 на ТР № 1/19. 02.2010 год. задължителни указания във вр. със същия./.

Относно началната дата, от която започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането, предмет на предявения насрещен иск, поради липса на задължителна съдебна практика и създадена практика на съдилищата, приравняваща начина на неговото престиране с този на трудово възнаграждение по КТ.

Относно включените в соченото основание съдебни актове на ВКС /.

Относно задължението на наемателя да върне на наемодателя несобственик ползваната по силата на валидно сключен договор за наем, вещ след неговото прекратяване е счетено.

Относно начина за определяне на застрахователното обезщетение при имуществено застраховане на бъдеща реколта – тютюн тип „В.” и приложението на общите правила за подзастраховане при този вид имуществено застраховане.

Относно допустимостта да се обжалват с въззивна жалба мотивите към съдебно решение, отделно от самото решение, и свързаните с него въпроси за пределите и предмета на обжалване при подадена въззивна жалба от трето лице – помагач в процеса.

Дали уговорката за неустойка за забава при двустранна търговска сделка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, с оглед прекомерността на размера и липсата на краен срок?

Били ли са налице законоустановените предпоставки за деблокиране на процесните военновременните запаси, съхранявани в [заличено име на фирма]-г.Габрово, за да се породи за последния правото да иска освобождаване на помещенията и обезщетение за тяхното ползване без основание ?

Относно дължимостта на претендираните разходи във връзка със съхранението на суровини и материали е решен от въззивния съд в противоречие с действуващата нормативна уредба и постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС № 6/21.12.1979 год., ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и приложеното р. от 12.01.2005 год. по т.дело № 2177/2003 год. на ВКС, ТК, II т.о.

Относно правната квалификация на главния иск, който въпрос е от съществено значение за изхода на спора и е решен от апелативния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС.

Относно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл.139 ЗЕ и чл.139а ЗЕ.

Относно определение на второ търговско отделение на ВКС № 317 от 01.06.2010 год., постановено по горепосоченото дело.

Относно правните последици от непроизнасянето на първоинстанционния съд по направено искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение с посочените в ГПК съдебни актове- определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, или неприсъствено решение , и вместо това постановяване на решение по общия исков ред , с което искът е бил отхвърлен.

С каква доказателствена сила се ползува нотариалния акт относно волеизявленията на страните по сделката и допустимо ли е в окончателния договор страните да изменят направени от тях съществени договорки в предварителния договор?

Относно цитираното противоречие с незадължителна практика на ВКС и липсата на актуална съдебна практика по прилагане нормата на чл.113 ал.3 Закона за здравето/ЗЗ/, както и по въпроса относно момента за определяне на окончателното намаление/изгубване/ на трудоспособност.

Дали безспорността на вземането на кредитора представлява предпоставка за откриване производство по несъстоятелност?

Относно приложението на общите правила за подзастраховане при имуществено застраховане на бъдеща реколта - тютюн тип”В”, с оглед невъзможността да се определи действителната стойност на вещта /застрахователната стойност/ към момента на сключване на застрахователния договор и съответно да се съпоставя тази стойност спрямо уговорената от страните застрахователна сума.

Относно елементите, характеризиращи понятието “инвестиции” за нуждите на сключените по реда на ЗППДОбП / отм./ приватизационни сделки, обусловил крайния изход от възникналия между страните правен спор, поради отсъствието на трайна съдебна практика и легална законова дефиниция, извън Счетоводен стандарт 25 към ЗСч., се явява от значение за точното прилагане на закона, което е и един от аспектите на развитие на правот.

Относноо несъответствие между заявеното с исковата молба право и на правото на което е дадена защита с решението, обуславящо евентуалната недопустимост на съдебния акт.

Възниква ли задължение за ДФЗ - Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

От кой момент тече погасителна давност относно вземането за обезщетение за вреди от влошаване на здравословното състояние на увредения?

Имат ли решенията на ВАС за отмяна на индивидуален административен акт ретроактивно действие и заличават ли с обратна сила последиците, произтичащи от отменения административен акт?

Допустими ли са съдебните решения на първоинстанционния и въззивния съд, постановени без участието на необходим по делото другар, какъвто се явява неучаствалата съпруга ?

Относно недопускане на още един свидетел за установяване на твърдяно от касаторите обстоятелство.

Може ли въззивният съд да се произнесе със своето решение „извън пределите на спора по делото, така както са били очертани от становищата на страните?

Относно постановяване на обжалваното решение, че в имота съществуват подобрения и не е изяснено от кого са направени тези подобрения, както и дали съществува възможност на съсобственика подобрител да бъде разпределена подобрената част от имота.

Относно наличието или липсата на отрицателните процесуални предпоставки ,свързани с иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ . В касационната жалба се поддържат отменителните основания на чл. 281, т. 3 ГПК с довод за съществено процесуално нарушение.

Относно обективната отговорност на общината за вреди при незаконен акт, настъпили в изпълнение или в отклонение от него.

При иск по чл. 227, ал. 1, б.”в” ГПК подлежи ли на отмяна договора за дарение, ако надареното лице не разполага със средства за издръжка, по който съдебната практика е противоречива?

Допустимо ли е било назначаването на постоянна длъжност на вече пенсионирана учителка и след това прекратяване на създаденото трудово правоотношение с нея на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ-т.е при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст?

Относно воля, че решението се обжалва само от част от ответниците, които имат качество на наследниците на С. В. В. , която не е изразил в диспозитива на определението. Предмет на касационната проверка е въззивното решение само в частта, с която е уважен ревандикационния иск по отношение на наследниците на С. В. В. за 1/26 ид. ч. от УПИ ХV-567, кв. 23, по плана на м. вилна зона “Б”, в землището на гр. С..

Относно определение № 1396 от 8.10.09г.,постановено по делото,е допуснато касационно обжалване на въззивното решение

Относно бжалване на въззивното решение в частта, с която първоинстанционният съдебен акт е обезсилен по иска срещу Х. Д. Л. и производството е прекратено.

Относно определение № 1* от 5.11.09г.по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Относно определение № 1* от 26.IХ.2009г. по процесуалноправния въпрос, изразяващ се в непреценка на представени доказателства.

Допустимо ли е тълкуване волята на страните в производството по сключване на окончателен договор по чл.19 ал3 от ЗЗД е решен в обжалваното решение в противоречие с трайната практика на ВКС,в т.ч.с приложените към изложението решения на състави на ВКС?

Относно определение № 1* от 23.09.09г.,постановено по делото,е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Трябва ли да се отложи делото при наличие на внезапна пречка за явяване в насроченото заседание на страната и на процесуалният й представител – в разрез с практиката на ВКС?

Останала ли е касаторката без работа по трудово правоотношение след незаконното уволнение, каква е доказателствената сила на представените от нея писмени доказателства /копие от трудова книжка и служебна бележка от А. по заетостта ? Относно разпределението на доказателствената тежест в процеса.

Относно правната природа на решението на ОСЗ /ПК/,с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ,противопоставимостта на това решение на трети лица, разпределението на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване при направено оспорване на това решение,както и определяне предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест при наведени доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Относно придобиване правото на собственост чрез наследяване, в случая на застрояването му по време на брака на наследодателя, не е разрешен еднозначно от съдилищата.

Относно начина на доказване наличието на влошаване на здравето на работник или служител, пострадал при трудова злополука, за която е вече обезщетен от работодателя.

Допустимо ли е присъждане на адвокатски хонорар, заплатен по друго производство /в случая наказателно/, по реда на чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ, разрешаван противоречиво от съдилищата?

Относно начина на прекратяване на наемния договор при изрично постигнато в клаузите на същия общо съгласие на съконтрахентите за преустановяване на облигационната връзка помежду им, когато са налице конкретно уговорени условия е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Дали наследник, който претендира да е получил собственост от общия наследодател, признава правото му и следва да докаже своето придобиване, а ако прехвърлянето не е извършено по надлежен ред, може да се легитимира като собственик само ако ги е придобил по давност?

Относно съдържанието на мотивите на съдебния акт.

Относно обявяване за окончателен сключен от касатора с К. В. предварителен договор за продажба на недвижим имот – апартамент № 39 в ж.к.”В” бл. 10, вх. В, ет. 2 в гр. С., поради неплащане на сумата 603 лв. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.

Относно пазарната оценка на новообразуваните при делбата обособени обекти.

Относно съвместен принос при придобиване на имущество от съпрузите по време на брака.

Относно нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила -касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Относно установяване на правото на собственост към минал момент.

Относно релевирания материално-правен въпрос касаещ в рамките на спора приложимостта на процедурата по международен договор, а именно Консулска конвенция между Н от 1975 година при установяване на твърденията по искова молба , е въпрос от значение за еднаквото прилагане на закона и развитие на правото в хипотезите на обявяване от съда смъртта на безизвестно отсъстващи лица , за които има достатъчно данни , че са били изселени в Република Франция .

Относно приложението на чл. 133, ал. 1, б.”д” във връзка с чл. 134 ГПК/отм./ е съществен.

Какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск, поради което и с оглед липсата на данни в настоящия случай кой владее спорния имот, то изводът в обжалваното въззивно решение за недопустимост на отрицателния установителен иск е в противоречие с този по цитираното решение на ВКС?

Относно касационно обжалване, с определение № 829/21.08.2009 год. по гр.дело № 260/2009 год. на ВКС на РБ, II-ро г.о.

Относно правната квалификация на иска, която следва да бъде определена съобразно фактите по делото и твърденията, на които ищецът основава своето право, и за задължението на съда да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба.

Относно суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице, както и за приложението и характера на пар. 143 ПЗР ЗИДКЗ, във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ и за нуждата от тълкуване на неговото приложение.

Кои правила на материалния закон следва да се прилагат, ако договорът за консултантски услуги включва задължения за извършване и на фактически и на правни действия – тези на договора за изработка или на договора за поръчка, респ. във всички такива случаи ли договорът е сключен с оглед на личността на изпълнителя? М. ли възложителят по договор за изработка едностранно да прекрати или да развали договора поради неизпълнение и да откаже да изплати възнаграждение, ако преди това е приел изпълнената /пълно или частично/ работа, в случай, че изработката е осъществена от трето лице, но от името на длъжника, а договорът е бил сключен с оглед на личността на изпълнителя? В. дължи ли възнаграждение на изпълнителя, ако при приемане на работата не е направил възражение за неправилно – с оглед на личността на престиращия, изпълнение? В същата хипотеза дължи ли се възнаграждение, ако част от работата е била полезна за възложителя?

Доколко постановеното и влязло в сила решение при условията на чл. 78 б. “а” НК има обвързваща гражданския съд сила по отношение вината на дееца ?

Относно момента на изискуемост на вземането на ГФ, заявено по реда на чл.91 ЗЗ/ отм./ и за началния момент на погасителната давност за упражняване регресното право на последния съществува противоречие в практиката на съдилищата.

Характеристиката на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”.

Представлява ли допълнително възнаграждение с постоянен характер по смисъла на чл.15, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата това възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд?

Може ли въззивната инстанция да приеме за незаконно уволнението на основания, които не са посочени във въззивната жалба и как се извършва преценка дали има реално съкращаване на щата ?

Допустим ли е отрицателен установителен иск от бивш собственик или не срещу лице, което владее имота и в негова полза е издадена заповед по пар.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, след като правото на собственост е било признато за възстановяване с решение на ПК в съществуващи стари реални граници и не следва ли в този случай ищците да се защитят чрез предявяване на осъдителен иск?

Нищожни ли са извършените разпореждания с чужд имот ?

Относно изпълнението на указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона, които са задължителни за съда, на който е върнато делото и с оглед задължителната съдебна практика по този въпрос.

При иск за подобрения в чужд имот от извършени строително-монтажни работи в имота, задължение на ищеца е в обстоятелствената част на исковата молба не само да посочи, но и да индивидуализира строително-ремонтните работи по вид, количество и стойност.

Допустимо ли е в производство по чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ да се установява характера на извършваната работа, длъжността и категорията на положения труд ? Приложими ли са общите правила на ГПК при разпределение на разноските, направени в производството по чл.1 ал.1 т.3 ЗУТОССР ?

Има ли клеветнически характер твърдение, което се основава на истински факти, и противоправно ли е изразяването му ? Как следва да се прилага принципът на справедливостта при обективно съединени искове, с които се претендира обезщетение за вреди от отделни публикации, които са поредни и през незначителни интервали от време, както и при положение, че различни издатели в един и същи ден публикуват статии, съдържащи неверни, обидни или клеветнически факти, противоправно ли е поведението на всеки от издателите или следва да се ангажира отговорността само на един от тях, съответно как се определя размерът на обезщетението при ангажиране на отговорността на всеки от издателите ?

Допустимо ли е искане за изменение на решението, направено с отговор по въззивна жалба, да се приеме за насрещна въззивна жалба ?

Относно възможността подуправителя на НОИ да изпълнява функциите на управител на НОИ в период от време, през който управителя е освободен с решение на НОИ и не е избран нов управител и включва ли се в правомощията на подуправителя на НОИ правомощието от компетентността на управителя да прекратява трудови договори. Има ли от правна гледна точка разлика между отсъстващ по болест, отпуск, командировка и др. управител на НОИ и хипотезата, при която за определен период от време НОИ няма управител, тъй като същият е освободен с решение на Народното събрание и не е избран друг управител ?

Относно правото на ответника по иск за собственост, основаващ се на земеделска реституция, да възразява срещу наличието на условията за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, след като не е участвал в административното производство по възстановяване собствеността на земеделска земя, след като е прието , че изводите на въззивния съд са в смисъл, противоречащ на задължителна съдебна практика.

Следва ли потребителят, който се позовава на неравноправен характер на клауза от договора, да конкретизира твърденията си, като посочи с коя от хипотезите, предвидени в чл. 143 З. е налице противоречието?

Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води ли до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта? Относно темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл. 13, ал. 2, предл. първо от ЗЕ), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Дължи ли се обезщетение за извършени ремонти в имот, предмет на договор, който не е прекратен, осъществени по време на неговото действие при изрична клауза, че същите са за сметка на наемателя?

Има ли отмяната на един индивидуален административен акт, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, конститутивно действие, изразяващо се в отпадане с обратна сила на породените от акта правни последици?

Относно възможността при неизпълнение задължението на кредитополучателя да плати уговорените с договора за потребителски кредит месечни вноски на падежа, дългът му автоматично да се трансформира в предсрочно изискуем по силата на изрична договорна клауза, без да е необходимо волеизявление на кредитодателя,което да е достигнало до длъжника, със задължителните постановки в т.18 на ТР № 4/18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС.

Длъжен ли е съдът да изследва условията, при които е сключен договор за продажба чрез пълномощник на продавача, и трябва ли да обсъди и да вземе предвид какви са мотивите на пълномощника за сключването на сделката, с оглед това дали тя е в интерес на упълномощителя-продавач и дали уговорената цена е изгодна за него? Длъжен ли е съдът да се обоснове защо възприема (кредитира) или не, приети по делото експертни заключения на вещи лица?

Представлява ли доказателство и как следва да се преценява, направеното от третото лице – помагач признание на каузално правоотношение, свързано с издаден от него, в качеството му на представител на главна страна по делото (ищеца или ответника), документ, наименован „запис на заповед”, който е нищожен поради опорочаване на формата?

Следва ли да се приеме, че е налице бездействие на съделителите при наличие на заключение на съдебно-техническа експертиза за поделяемостта на имота и изработен от вещото лице инвестиционен проект или съдът е длъжен да изпрати този проект за становище на главния архитект на общината, както и по въпроса какво е съотношението между изискванията на ГПК, ЗУТ, З. и Закона за културното наследство по отношение на действията на страните и действията на съда при наличие на данни за поделяемост на имот-паметник на културата и какво е съотношението между разпределението на доказателствената тежест и изискванията за извършване на съответните действия от страна на сезирания съд ?

Дължи ли се еднократно обезщетение на държавни служители от органите на МВР, които са прослужили трудово-служебния си стаж при един и същ работодател-правоприемник /Гражданска защита на Република България към Министерството на отбраната, Държавна агенция „Гражданска защита”, Главна дирекция „Национална служба Гражданска защита” към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”МВР/ при едни и същи условия на труд и на едно и също място?

Ползва ли се със сила на пресъдено нещо влязло в сила решение, с което универсално завещателно разпореждане е намалено до размера на запазената част на наследник по закон и трябва ли да бъде съобразено това намаление в последващо производство по делба на наследствени имоти?

Има ли правно значение за приноса в придобиването на имуществото разликата в получаваните от съпрузите доходи и следва ли само съпоставянето на разликата в получаваните доходи да е от значение за съда при постановяване на решението и присъждането на значително по-голям дял?

Относно осчетоводяване на суми в сметки 501 и 503 без съставени първични счетоводни документи за предаването им установява ли постъпване на сумите в патримониума на предприятието.

Относно увеличението на дяловете по колена на наследниците с дела от едно от тях, при наличие на отказ от наследство в него, както и за възможността в съдебното производство да се заяви отказ от това увеличение от страна на съделителите.

Относно определянето на частите за реално ползване от съсобствения имот съдът не е изхождал от правата на страните като обуславящи определяне начина на разпределение на ползването, а от възможността за предоставяне на реална площ от всеки един от етажите на сградата, независимо от неравенството в дяловете в съсобствеността и ощетяването на касаторите с оглед избрания начин на разпределение на ползването.

Промяната на правната квалификация във въззивната инстанция препятства ли организирането на защитата на страните и решение, постановено при такива обстоятелства, следва ли да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед дадената нова правна квалификация на иска, както и следва ли да бъде дадена възможност на страните при евентуално връщане на делото на долната инстанция да ангажират нови доказателства, за които не им е била дадена възможност или които не са били необходими за процеса с оглед неправилната правна квалификация и разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния съд?

Дали работодателят е длъжен да използва допълнителната квалификация, независимо дали е свързана или не с изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя, като критерий при извършването на подбора?

Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи в мотивите си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?

Ако първоинстанционният съд е приел за несвоевременни възражения, въведени с отговора по исковата молба, който е постъпил преди първото съдебно заседание в производството за делба, следва ли въззивният съд, приемайки възраженията за своевременни да допусне поисканите с отговора на исковата молба доказателства, без подобно искане да е направено във въззивната жалба?

Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23, ал. 1, 2 СК / чл. 21, ал. 1, 2 СК, /отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?

Задължен ли е въззивния съд да извърши проверка на събраните по делото доказателства и да разгледа по същество направените доводи във въззивната жалба относно правопораждащото действие на осъществилите се правопораждащи факти? Задължен ли е въззивния съд да обсъди дали извършената замяна на недвижими имоти, обективирана в протокол от 10.04.1959 г., е породила транслативно действие и за спорния имот, при направен довод, че няма данни той да е одържавяван и предоставян за ползване на Института по хидрология и метеорология?

Относно необходимостта от задължително изслушване в съдебния процес на двамата родители.

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, с който се отрича претендираното от ответника право, който иск дава по-ограничена защита от тази на положителния установителен иск? Налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост върху имот, за който ищецът претендира да е собственик и за който ответникът заявява свои собствени права?

По въпроса за прекратяването на двустранен договор

Дали връщането на вещта, предоставена за ползване на основание договор за лизинг, освобождава лизингополучателя от изпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски за периода от връщането до изтичане на срока на договора?

Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска факт. Нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Как настъпва уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението, настъпва ли автоматично при просрочие на погасителната вноска с повече от 90 дни или е необходимо изрично изявление на банката.

Дали извършеното от трето лице частично плащане на задължение на ответника към ищеца представлява признание на дълга от страна на ответника?

Относно правните последици на сключен от общинско предприятие договор за ползване на площи, общинска собственост, за рекламна цел.

Относно задълженията на съда да обсъди и извърши преценка на всички доказателства и доказателствени средства при постановяване на решението.

Относно обсега за прилагане на служебното начало: недоказаността на погасителния ефект на компенсацията; липсата на задължение за заплащане на обезщетение; липсата на неизпълнение на задълженията по договора за охрана и превратно тълкуване на договорните клаузи.

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор, кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност и задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност?

Представлява ли частично плащане на парично задължение признаване на цялото вземане на кредитора по смисъла на чл. 116, ал. 1б, ”а” ЗЗД, дори ако при плащането длъжникът е съставил и съответните първични счетоводни документи и е посочил в тях фактически състав, от който вземането произтича, включително и фактурата издадена при възникване на вземането.

Относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено конкретното обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди, разрешен в противоречие с дадените с ППВС № 4/68 г. задължителни за съдилищата разяснения.

По въпроса за определяне размера на пропуснатите ползи като вреди, подлежащи на обезщетяване по чл. 82 ЗЗД при договорно неизпълнение.

Представлява ли признание на задължението, отразяването на материализиращата го фактура в счетоводството на ответника, включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея?

Включено ли е във фактическия състав на отчуждаването по чл. 55а ЗПИНМ /отм./ изплащането на обезщетението, т. е. обуславящо ли е изплащането на обезщетението, за да премине собствеността в патримониума на държавата ?

Дали с цедиране на вземането е настъпила промяна по отношение страните на договор, сключен под режима на ЗОП с оглед приемането след постановяване на решението на САС на нов чл. 42а ЗОП на която разпоредба законодателят е придал обратно действие – пар. 115, ал. 3 ПЗР ЗИДЗОП.

Противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за законовата възможност за доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите, ако не е установено неправомерно въздействие от страна на потребителя върху средството за търговско измерване и дали задължителната съдебна практика, създадена преди измененията и допълненията на ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г.) се простира и по отношение на корекциите, извършени при новата законова уредба и дали тя дава правото на доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция. Т.е. дали възможността за едностранна корекция и в кои хипотези е възможна след изменението на ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 год.).

Опорочава ли записа на заповед, в противоречие с изискването на чл. 535, ал. 2 ТЗ за съдържащо се в документа безусловно обещание за плащане, в качеството му на задължителен реквизит на ценната книга, наличието на упоменато правно основание за дължимост на сумата, респ. на част от нея.

По въпроса за задължението на решаващия съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други е в противоречие с формираната по същия задължителна практика на ВКС.

Следва ли да се доказва връзката между каузалната и абстрактната сделка, в случаите когато по отношение на длъжника – търговско дружество заповедта за изпълнение е влязла в сила, а солидарен длъжник е управителят на това дружество в качеството му на физическо лице.

Неправилната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, представлява ли основание за недопустимост на съдебното решение или е аргумент за неговата неправилност? Какви са правомощията на въззивния съд в тази хипотеза и следва ли да се произнесе по същество на материалния спор.

Налице ли е противоправно деяние, когато името на лицето, към което са отправени обидните и клеветнически изявления, не е посочено конкретно в тях, но то е индивидуализирано в телевизионното предаване по друг начин, който не оставя съмнение, че репликите са насочени конкретно към него.

По въпроса за прогласяване за недействителен договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт на недвижим имот, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на 1/6 ид. част от гореописания имот.

Предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Р. Ц., относно режима на лични отношения на бащата Ц. Ц. с детето Р. Ц. и присъдената издръжка?

Следва ли в мотивите към решението си въззивният съд да обсъди направените оплаквания и възражения от въззивника в подадената въззивна жалба и да изложи собствени съображения по тях.

В хипотезата на неизпълнение и от двете страни по договора, може ли всяка от неизправните страни по него да го развали.

Относно критериите при преценка тежестта на нарушенията, както и следва ли да се имат предвид предходни наложени наказания, за които работникът е реабилитиран, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

За характера на завещателното разпореждане, извършено с придобитите по наследство 1/3 ид. ч. от възстановените на наследника (наследодателя) на завещателката земеделски имоти, когато с тях се изчерпва откритото наследство.

Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните.

Намира приложение приетото в т. 4 на ПП на ВС № 5 от 31.10.1972 г., че съпружеска имуществена общност става и сградата, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, в случаите когато единият съпруг е собственик на идеална част от земята, върху която е построена сградата?

Допустимо ли е въззивния съд да обоснове своето решение единствено на основания, които не са посочени като оплаквания във въззивната жалба и по които страните не са имали възможност да развият доводи и да изразят съображенията си ?

Кой е приложимият закон ЗУЕС или ЗС с оглед липсата на мотиви във въззивното решение?

Налице ли е влагане на лични средства на единия съпруг при придобиване на жилище от свободния пазар по реда на ЗУЖВГМЖСВ по време на брака, когато продажната цена на имота е заплатена към момента на сключването на договора за покупко-продажба в брой, а левовата компенсация от Националния компенсационен жилищен фонд е платена след сключването на договора?

Относно приложението на пар. 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА и пар. 42 от ПЗР към ЗИДЗОбС /ДВ, бр. 96 от 1999 г./, и по-конкретно за възможността на основание пар. 42 от ПЗР към ЗИДЗОбС /ДВ, бр. 96 от 1999 г./ в собственост на общината да премине недвижим имот, който се води по баланса на предприятие с държавно имущество, в случай, че преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество следва влизането в сила на пар. 42 от ПЗР към ЗИДЗОбС /ДВ, бр. 96 от 1999 г./.

Съпружеска имуществена общност ли е лизинговата вещ, придобита на името на единия съпруг по силата на договор за финансов лизинг, сключен преди сключване на брака между съпрузите ?

Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и да обсъди всички възражения и доводи на страните?

При кумулативно наведени основания за нищожност на договор следва ли съдът да разгледа всяко от основанията за нищожност като отделен иск и респективно да се произнесе с отделен диспозитив за всяко едно от основанията?

Необходимо ли е освен установяването на факта на изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода” над определения срок да бъде установено действие или бездействие на П. на Р. Б., в резултат на което са причинени вредите, за да се присъди обезщетение за тях?

При ограниченото /непълно/ въззивно обжалване с оглед действащата процесуална уредба по ГПК /в сила от 01.03.2008г./, втората инстанция като решаващ / по същество на делото/ или като контролноотменителен /проверяващ/ правораздавателен съд действа и какви са правомощията на въззивния съд когато установи, че дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна, след като е сезиран с конкретно оплакване по това обстоятелство във въззивната жалба, като в този случай недопустимо или неправилно е решението на първоинстанционния съд ?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и на доказателствата във връзка с тези доводи и възражения,като е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 62 от 6.04.15г. по гр.дело № 5310/14г.на ІІІ г.о.?

Кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителки права?

Трудоустроено ли е лице, след като на същото има издадено ЕР на ТЕЛК, с което са определени 50% намалена трудоспособност, а и в самия акт – чл.14 медицинският орган е посочил противопоказания – упражняването на тежък физически труд и дали същото лице се ползва от защитата по чл.333,ал.1,т.2 КТ?

По какъв друг начин, освен чрез извършване на инвентаризации, работодателят следва да докаже липси на лице, изпълняващо материално-отчетническа длъжност в дружеството?

Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти? и При установени с писмени и гласни доказателства конклудентни действия на ответника, сочещи на неформален договор за мандат между страните, може ли съдът да приеме, че такъв съществува?

Следва ли възрастта на загиналия да има решаващо значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и може ли необходимостта от грижи за пострадалия, сама по себе си да води до намаляване на размера на същото обезщетение?

Относно доказателствената стойност на документ, който не е преведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка.

Относно момента, към който следва да се преценява еквивалентността на насрещните престации при сделка под режим на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998 г./

Законно ли е уволнение по чл.325, ал.1, т.12 КТ ако основните трудовите функции на длъжността, заемана по трудов договор, са запазени и са преминали към длъжността, предвидена за заемане по служебно правоотношение, но същевременно са прибавени някои нови задължения и са премахнати част от старите?

Относно преценката на доказателствата от съда при установяването на правно-релевантните факти по делото, и конкретно – следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства, събрани по делото, които са от значение за спора

Налице ли е процесуално нарушение на съда след като не се е произнесъл по направено искане от ищцата заявено с исковата молба за възстановяване на предбрачното й фамилно име и след като е задължен по силата на чл. 326 ГПК служебно да вземе отношение по този въпрос?

Ограничен ли е максималният размер на неустойката до 30 дни, след като клаузата на чл. 30, ал. 2 от „Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия от [фирма]” е прогласена за нищожна?

Валидно ли е саморъчно завещание, когато върху документа, обективиращ завещателните разпореждания, има техническо въздействие – заличаване на текст за възмездност на завещателното разпореждане; Ако мотивът за възмездност е включен в съдържанието на завещанието, може ли да отпадне /да бъде отменен/ чрез дописване на допълнителен текст в саморъчното завещание, сочещ на извършено от завещателя техническа въздействие върху част от текста на завещанието?
Как следва да се тълкува действителната воля на завещателя- според първоначалното съдържание на завещанието, или във връзка с допълнителните изявления, направени след подписа на завещанието?
В случай, че завещателят се отказва по собствена воля от първоначалния си мотив за възмездност на завещанието, следва ли последната действителна воля да бъде обективирана чрез съставяне на ново завещание, или е допустимо това да стане чрез заличаване на част от текста на саморъчното завещание?

Как следва да се определи реалния размер на притежаваните от етажен собственик идеални части от общите части на сградата, когато той притежава самостоятелни обекти в надземната и подземната част на същата – дали като съотношение между стойността на всеки обект към стойността на цялата сграда, или като съотношения между стойността на обекта и съответната част от сградата, в която е разположен?

Относно допустимостта на постановения съдебен акт, предвид твърдяното противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Относно правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото и за разпределението на доказателствената тежест при иск за вземане, основано на запис на заповед.

Следва ли във всички случаи съдът да се произнесе по наведените от страните доводи, включително по доводите на едната страна за препятстване от другата, на събирането на допуснати писмени доказателства?

Допустимо ли е с писмената защита пред въззивната инстанция за пръв път да бъдат въведени възражения, свързани с настъпили до приключване на въззивното производство факти и как следва да процедира съдът, с оглед защитата на противната страна в производството?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Следва ли при действието на новия ЗОВСРБ (обн. ДВ, бр. 35/12.05.2009 г.), времето при полагане на 24-часови дежурства да се тълкува като работа при условия на удължено служебно време, а не като извънреден труд (както при действието на чл. 203, ал. 3 от ЗОВСРБ, отм.), въпреки изричната разпоредба на чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, с която е уредено заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време ? Следва ли договорът за военна служба да е прекратен, за да възникне право на парично възнаграждение за положен от военнослужещ извънреден труд при действието на новия ЗОВСРБ?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното конкретно значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.

За значението на задължителното изслушване на двамата родители.

Към кой момент следва да се установи дали ищецът е носител на спорното вещно право?

Кой е пасивно легитимиран по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.//в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните им мораторни (компенсаторни) и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановена оправдателна присъда по реда на възобновяване на наказателното производство?

Поражда ли правен ефект актът за прехвърляне право на строеж, когато изграждането на сграда, в посечения в него обем, е забранено?

Дали когато във въззивната жалба се правят възражения по факти, установени с приети от първостепенния съд експертизи и при направено искане от въззиваемия с отговора на въззивната жалба за допускане на нова съдебна експертиза със задачи пряко свързани с направените възражения, следва въззивният съд да уважи това искане?

Дали силата на пресъдено нещо се разпростира и спрямо правоприемниците на страните по влязло в сила решение по спор за собственост, ако правоприемниците на ответника са придобили собствеността преди вписването на решението по другото /приключилото/ дело?

Относно действителността на едно завещание в зависимост от неговото съдържание и употребените в него изрази и противоречивите разрешения в обжалваното решение и представената съдебна практика относно тълкуването на употребените в завещанието изрази като мотив за извършване на завещателното разпореждане или като израз на възмездност за бъдещи грижи, което влияе на валидността на завещанието, е обосновало извода за допускане на касационното обжалване.

Относно необходимостта при отказ на застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка да се доказва пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие.

Кой е източникът на отношенията между ВЕИ производители и Е., касателно достъп до електроразпределителната мрежа и основание за заплащане на цени, установени с решение на КЕВР и за действието и правните последици на отмяната от ВАС на индивидуален административен акт, с който са определени, в резултат на нормативно заложена компетентност на ДКЕВР, временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на електрическата мрежа?

Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото?

Процесуално допустимо ли е длъжникът по запис на заповед и ответник по иск, основан на запис на заповед, да направи в отговора си на исковата молба само блаткетно възражение, че не дължи, поради липса на каузално правоотношение, без да посочва в отговора си възражения срещу формалната валидност на записа на заповед и без да посочва по какво каузално правоотношение е поел задължението по записа на заповед, съответно без да изчерпи възраженията си по това каузално правоотношение за нищожност, унищожаемост, неизискуемост, погасяване по давност, поради неизпълнение и т.н.?

Клаузата на т.8.1 от договора, съгласно която при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива ползвателят на помощта дължи възстановяването й, ведно със законната лихва върху нея от датата на извършване на нарушението, респективно от узнаването му касае ли преддоговорните отношения между ДФЗ и бенефициента?

Относно допринасяне на вредоносния резултат от страна на пострадалия пътник, който се е съгласил да бъде превозван от водач на МПС, за който знае, че е употребил алкохол.

Как следва да процедира съдът, и в частност как да съобразява (или не) писмени доказателства, приложени към исковата молба и приети по делото, които са оспорени от ответната страна след изтичане на преклузивния срок по чл.367, ал.1 ГПК? Може ли въззивният съд да се произнася по основания за неправилност на обжалваното решение, извън посочените във въззивната жалба, извън случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните?

Относно действителния кръг на лицата,които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дете,съобразно задължителната за съдилищата практика,обективирана в ППВС№4/1961г., ППВС №5/1969г. и ППВС№2/1984г. Има ли право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дете лицето,което го отглежда,извън случаите,в които детето е взето за отглеждане и осиновяване,но е неосиновено?

Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата,да обсъди доводите на двете страни и да мотивира решението по съществото на правния спор.

Относно доказателствената тежест в процеса и доколко тя може да се възлага за нетвърдяни от страните факти.

Относно пределите на диспозитивното начало в гражданския процес, свързано с надлежно сезиране на съда с въпроси относно истинността на документ и опровергаване на неговата доказателствена сила.

По какви цени- в България или в чужбина се определя размера на дължимото от застрахователя по застраховка „ГО” обезщетение при непозволено увреждане, причинено от застрахован при него деликвент, когато увредения по деликтното правоотношение е чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина?

Относно възможността на застрахователя да упражни правото си да прекрати договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.202 ал.1 изр.2 и ал.2от КЗ/отм./,поради неизпълнение на задължението за плащане на една от разсрочените вноски от застрахователната премия ,без да изпрати уведомление на застрахования.

Съдът следи ли служебно за нищожност, поради неравноправност на клаузи в договор, чието изпълнение се претендира, или следва да се произнесе по този въпрос само по възражение на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба?

Как следва да се уредят отношенията между съсобствениците за направените от единия от тях подобрения в общия имот?

Какви са критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя, който не упражнява родителски права и детето, както и обвързан ли е съдът от конкретните предложения на родителите?

Относно прекратяване на трудов договор на изпълнителен директор на изпълнителна агенция на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм. от министъра, към който е създадена изпълнителната агенция съгласуването с министър-председателя по смисъла на чл. 54, ал. 5 ЗАдм. представлява ли елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор.

Относно отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в хипотеза, когато получения в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице преди постановяването на решението за отмяна на отчуждаването.

Относно задължението на съда да обсъди представените доказателства и изложи съображения по поддържаните доводи, в случая тези на ищците за наличието на основания за изключителна собственост на имота, се явява релевантен за изхода на делото, тъй като липсват съображения в тази връзка, с оглед приетото от съда като основателно възражение на ответника.

При възникнало между гражданско-правни субекти правоотношение,когато размерът на паричното задължение по силата на закона се определя от акт на държавен регулаторен орган и административният акт бъде отменен, подлежат ли на връщане паричните престации,направени преди отмяната на акта?

Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?

Когато размерът на паричната престация за достъп през електроразпределителните мрежи се определя по силата на закона с индивидуален административен акт, който подлежи на предварително изпълнение, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа и актът бъде отменен с влязло в сила решение по реда на АПК, отпада ли основанието на заплатените от производителите на ел. енергия цени за достъп преди отмяната му?

Когато размерът на паричната престация за достъп до електроразпределителните мрежи се определя по силата на закона / чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ/ с индивидуален административен акт, който подлежи на предварително изпълнение, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа и актът бъде отменен с влязло в сила решение по реда на АПК, отпада ли основанието на заплатените от производителите на ел. енергия цени за достъп преди отмяната му?

Допустимо ли е начисляването на наказателни лихви за забава и законна лихва за забава върху едно и също вземане, за един и същи период на забава в частност когато вземането е преоформено по реда на ЗУНК, договорени до 31.12.1990г.?

Относно действието и правните последици на отмяната от ВАС на индивидуален административен акт, с който са определени, в резултат на нормативно заложена компетентност на ДКЕВР, временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на електрическата мрежа.

Имат ли някакво доказателствено значение в производството пред гражданския съд констатациите на наказателния съд, направени в мотивите на влязлата в сила оправдателна присъда /решение по чл. 78а НК, приравнено на присъда съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ относно деянието на лице, което не е имало качество на подсъдим в наказателното производство и чието поведение не е било част от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение?

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства при постановяване на съдебното решение?

В какво се изразява задължението на продавача да оказва съдействие на купувача по приватизационен договор, в хипотезата на поето от последния задължение за разкриване на работни места в закупения обект и въвеждането му в експлоатация, с оглед приложението на чл. 64, ал. 3 ЗУТ и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ?

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

Може ли от поведението на ответника (длъжника) – заплащане на част от паричен дълг спрямо ищеца (кредитора), да се формира извод за основанието за пораждане на облигационното правоотношение между тях, респ. – за правната квалификация на предявения иск, и какво е значението в тази връзка на твърдението (признанието) на ищеца (кредитора) за извършено такова частично плащане от страна на ответника (длъжника) ?

Относно задължението на въззивния съд при повторно разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС по изясняване на спора от фактическа страна и събиране на доказателства, както и относно приложението на материалния закон. Относно задължението на въззивната инстанция да постанови решението си след преценка на всички относими доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните.

Дали искът за нищожност на завещателно разпореждане е оценяем?

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

В кои случаи и при какви предпоставки клауза за договорна неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и нищожна ли е поради противоречие с добрите нрави договорна мораторна неустойка, уговорена като конкретна сума за всеки месец на забава, без да е предвиден краен срок за начисляването й ? Длъжен ли е съда да обсъди всички обстоятелства по делото, които са от значение за спорното право ?

Право на какъв по размер допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден по чл. 83, ал. 1, т. 3 З. има ищецът и съответно – какъв размер на парично обезщетение, при проявено бездействие с власт и липса на издадена заповед на Председателя на Д. по чл. 3, ал. 3 П., и следва ли при законоустановен в З. размер на този вид отпуск, при горепосочената хипотеза, да се прилагат общите разпоредби на Кодекса на труда /КТ/?

Задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, включително и безспорните такива между страните относно извършените плащания с ордери на парични суми по процесното споразумение, като в мотивите на решението вземе отношение по всички доводи на страните и доказателствата по делото, както и дали има съществено процесуално нарушение ако въззивният съд въпреки оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не се е съобразил с липсата на спор между страните по съществуването на представените от ищеца мемориални ордери и по обстоятелството, че същите удостоверяват получаването от ответницата на сумите, формиращи претендираната главница, не поправи допуснатите нарушения във връзка с доклада ?

След като нередовността на исковата молба не е свързана с конституирането на страните и не са налице пороци, даващи основание за обезсилване и на двете решения и връщане на делото на първоинстанционния съд, то обвалваното въззивно решение трябва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В правомощията на въззивния съд е да остави без движение отново нередовната искова молба и даде указания на ищците да конкретизират петитума си по отношение на обстоятелствата, на които се основават исковете. Евентуалното уточнение (или липсата на такова) е определящо за последващите му процесуални действия.

Относно приложимостта на придобивната давност по отношение на имоти с оглед статута им към момента на коопериране в ТКЗС противоречи на съдебната практика, приемаща, че селищен характер могат да имат и имоти извън регулационния план. Дали във всички случаи собствеността върху земеделски имот извън регулацията подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ ?

Носи ли отговорност за деликта собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта, причинила вредата, когато се установи, че увреждането е по изключителна вина на трето лице ?

Относно основанието, на което дружеството ищец е заплащало на ответника процесните суми. Относно правните последици от отмяната на решение на ДКЕВР №Ц-33 от 14.09.2012г.

Относно правомощията на въззивния съд при наведени с въззивната жалба доводи за непълен доклад на първоинстанционния съд и искания за събиране на доказателства за установяване на факти и обстоятелства, които първоинстанционния съд не е допуснал, приемайки ги за неотносими.

Длъжен ли е въззивният съд в случай, че въззивната жалба съдържа според него обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада и разпределението на доказателствената тежест задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест, поради неточност или непълнота на дадените в доклада по делото на първоистнанционния съд указания не са събрани в първата инстанция?

Относно изискуемостта на задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение след приемане на работата.

Приложими ли са постановките на т.1, б.”д” и „е” от ППВС № 2/ 82 г. в случаите, когато в съсобствен урегулиран поземлен имот въз основа на учредено право на строеж съсобствениците са изградили две или повече самостоятелни сгради, изключени от съсобствеността?

Правилно и допустимо ли е въззивният съд да приема едновременно, че исковата молба е нередовна и въз основа на нея да се произнася по допустимостта на иска? Може ли въззивният съд с решението си да приеме, че исковата молба е нередовна, ако в определението си, с което е оставил същата без движение, не е посочени нередовностите на същата? Длъжен ли е ищецът по установителен иск за собственост на идеални части от недвижим имот да посочи идеалните части в дробно число и в кой имот попадат, т.е. да посочва граници и размер на имота. в кв.м.? Процесуално недопустим ли е установителният иск за собственост, когато ответникът заявява, че не оспорва иска, но не отменя накърняващия правото на собственост на ищеца правен акт.?

Може ли ответникът по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на авансово изплатената част от цената по частично неизпълнен и развален договор за изработка (СМР) да бъде освободен от отговорност поради вината на кредитора за неизпълнението на договора?

Родителите имат ли право на обезщетение за търпените от тях болки и страдания от смъртта на починалото им дете, ако е налице причинна връзка между телесните увреждания, получени от пострадалата при ПТП , при доказана вина на деликвента / деликвентите и последвалата смърт?

Материално легитимиран ли е застрахованият /стипуланта/ по договор за застраховка на чужда вещ да получи застрахователното обезщетение в случай на настъпване на застрахователното събитие, когато третото лице в полза на което е уговорен договорът, се откаже от клаузата, уговорена в негова полза?

Дали оправдателната присъда има сила на пресъдено нещо за основанието, което е послужило за оправдаването на подсъдимия?

При уважаване на иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, предявен след смъртта на прехвърлителя от един от наследниците му за неговата наследствена част, може ли развалянето за тази част да ползва и другите наследници?

Относно мотивиране на въззивното решение, въз основа на факти и обстоятелства, които не са посочени от ищеца в исковата молба.

Относно действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Закона за енергетиката/, инкорпориран в решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Лицата, на които държавата е предала доброволно недвижим имот за ползване, считайки че той е реституиран в тяхна полза, дължат ли обезщетение за ползване, или не дължат такова, тъй като ползването е на правно основание.

Чл. 8 ЗТР изрично урежда правното действие на заличаването, каквото действие имаше и преди приемането на ЗТР /изрично разяснено в мотивите по т.3 на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието си и при действието на ЗТР, с отчитане на спецификата от извършване на регистрацията от административния орган/ – то преустановява занапред правните последици на вписването. Заличаването, предвидено в чл. 30, ал. 1 ЗТР, като императивна последица от уважаването на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР, произвежда своите същински правни последици, само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото, в следствие на уважаване на иска, заличаване. Ако са извършени последващи вписвания, подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно действие. Именно поради това активната легитимация на ищеца по иска по чл. 365, т. 3 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗТР е предпоставена от възможността вследствие на уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване. Целта на установителния иск е да се постигне заличаване в регистъра на вписаното несъществуващо обстоятелство; задължителна предпоставка за допустимостта на иска на третото лице, е наличието на правен интерес. Ако той не е налице, заличаването не води до благоприятни за третото лице правни последици.

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на материалноправната норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и за необходимостта за ангажиране на допълнителни доказателства.

Пропуснатите ползи се дефинират от теорията и съдебната практика като неосъществено увеличаване на имуществото, в резултат на увреждащото действие. Претенцията за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи може да е само за тези вреди, които са в пряка и непосредствена последица с неоснователно допуснатото обезпечение. Без установяване на увреждане, изразяващо се в засягане на права на увреденото лице, както в настоящия случай, съдът не може да установи пряката и непосредствена последица на неоснователно неувеличаване на имуществото. Пропуснатата полза може да се изразява само в неоснователно неувеличение на патримониума на твърдящото, че е увредено лице и следва да се изразява в такова неосъществяване на материално състояние на лицето, което е сигурно и закономерно, а не хипотетично и определяемо със способи за вероятност.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствеността преди предявяване на иска, е обусловил извода на съда за недопустимост на предявения иск.

Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт,който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение,отпадат с обратна сила и всички негови последици,съответно отпада ли с обратна сила правното основание за престациите, извършени на основание договор, цената по който е определена в отменения индивидуален административен акт?

Може ли предявяването на иск за собственост върху определена ид. ч. от имота да прекъсне и не прекъсва давностния срок на владение върху друга ид. ч. от този имот, притежавана от лица, които не са предявили иск за собственост?

Относно правното значение на невръчването на предизвестие за законосъобразността на уволнението.

Когато различни лица претендират възстановяване на собствеността на едни и същи имоти към момента на включването им в ТКЗС, както и когато спорът е за точното местоположение на подлежащите на възстановяване земеделски земи по картата на възстановената собственост, такъв спор не може да бъде разрешен в рамките на производството по чл. 54, ал. 2 ЗКИР поради липса на решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, което да съответства на правата на лицата, установени с решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, защото актът на съда не може да замести липсващото решение на органа по поземлената реформа. Освен това моментът, към който страните установяват правата си в спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е различен от този по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

Може ли договор за жилищен и ипотечен кредит да представлява сделка, имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар?
Дали при договори за кредит с променлив лихвен процент, методиката на банката кредитор за определяне на Б. е извън договорното съдържание и ако е извън него спазено ли е изискването за ясни и разбираеми клаузи?
Липсата на предоставена методика на потребителя за извършване на уговореното право на промянапо клаузите на договора води ли до бланкетност на уговореното в общите условия и дали извършената промяна в посока увеличение не е в този смисъл непредвидено в договора основание?

Нищожен ли е поради липса на съгласие договор за наем на недвижими имоти при общо определена за всички имоти наемна цена, т.е. при липса на уговорена наемна цена за всеки отделен имот?
Може ли да е налице частична недействителност на клаузи, които не засягат същественото съдържание на един договор, когато липсват императивни правни норми, които да ги заместят?

Относно последиците от липсата на изпълнено изискване на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ – за присъствие на орган на полицията при проверката,при съставен констативен протокол,отговарящ на останалите изисквания на чл. 47 ПИКЕЕ и подписан от абоната или негов представител, в който е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване.

Клаузата, предмет на спора, създава убеждение, че потребителят безусловно дължи уговореното месечно плащане по договора, независимо от лошото, неточно изпълнение на насрещната страна, респективно позволява на ответното дружество да получи плащане за услуга, която се отклонява от дължимата и най-вече – не е приета в този вид от потребителя, който своевременно е уведомил доставчика за това. Следователно, тя напълно се субсумира под нормата на чл. 143, т. 14 ЗЗП, защото задължава потребителя да изпълни задълженията си, дори и ако доставчикът не е изпълнил своите. Налице са и общите условия на чл. 143 ЗЗП. Клаузата е очевидно във вреда на потребителя. Тя го поставя в неравностойно положение, като му вменява задължения, които няма по закон; както и противоречи на изискването за добросъвестност: при данни за ненадлежно и неприето изпълнение на задълженията на доставчика, чрез принуда създава привилегия в полза на последния да търси и получи плащане на суми, които евентуално не му се дължат, а това е в нарушение на принципа на добросъвестност по чл. 63, ал. 1 ЗЗД.

Липсата на разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд следва ли да се поправи от въззивната инстанция и представлява ли съществено процесуално нарушение в случая, когато не е отстранено от въззивната инстанция?

Въззивното решение е постановено при липсата на относителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск – редовна искова молба. За да е налице тази предпоставка, в исковата молба следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за защита. Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение едно лице дължи пари на друго, обстоятелствата, на които се основава искането, задължително включват източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези. Ищецът дължи уточнение дали вземането, чиято защита търси, е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или от извъндоговорен източник. При твърдения за липса на договор следва да бъдат описани фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на неоснователното обогатяване, деликта или гестията. При изложени твърдения за договорен източник на задължението (съответно на кореспондиращото му субективно право, чиято защита се претендира) ищецът не е длъжен да квалифицира договора, но е длъжен да го индивидуализира по време и място на сключването му, субекти и характеризиращи престации.

Задължен ли е съда да се произнесе съобразно фактите,установими към момента на приключване на устните състезания по делото /вкл. на въззивна инстанция/?

С разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК законодателят е определил, че „предметът на делото и обемът на дължимата защита“ се определя от страните, т.е. недопустимо е съдът по свой почин да променя било то параметрите на предмета на правния спор, било то обема и вида на търсената защита. Произнасяне по искане, което не е заявено или е различно от заявеното обуславя процесуална недопустимост на обжалваното решение.

Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото?

От кой момент настъпва изискуемост на вземания на доверителя за обезщетение за вреди срещу довереника по неизпълнен договор за поръчка – от датата на сключване на увреждащата сделка, от датата на вписване на увреждащата сделка, от момента на отчитане на увреждащата сделка?

Съставлява ли груба небрежност на пострадал при трудова злополука работник поведението, изразяващо в липса на елементарно внимание и старание и пренебрегване на основни технологични правила и правила на безопасност, неполагане на грижа, каквато и най- небрежният би положил в подобна обстановка?

Разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Последваща промяна на първоначално въведеното спорно право /вземане/ е допустима единствено при спазване на императивно установените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска, сред които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба. При нарушаване на тази забрана се стига до предявяване на недопустим нов иск в хода на висящия съдебен процес, което води до недопустимост на постановеното по иска съдебно решение и съставлява основание по чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК за неговото обезсилване.

Относими и допустими ли са за доказване на предпоставката по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД – „знание за увреждането“ у ответника-приобретател по атакувания с иска възмезден вещно-прехвърлителен договор („лицето, с което длъжникът е договарял“), свидетелски показания за обстоятелствата, че същият не владее и не ползва недвижимия имот, придобит по договора, както и писмени доказателства – документи, изходящи от Националната агенция по приходите (НАП) – относно обстоятелствата, дали и кога ответникът-приобретател е декларирал придобиването на имота? Достатъчно ли е за доказването на същата предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД установяването по делото на няколко кумулативно дадени обстоятелства-индиции (косвени доказателства), като например: ответникът-приобретател не се е нанесъл, не владее и не ползва имота, не е декларирал същия на свое име, придобил го е на изключително занижена цена по процесния договор, едновременно с това е придобил от ответника-длъжник и друг негов имот на занижена цена?

Съдебното решение е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск, когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти. Не е недопустимо съдебното решение, когато съдът е основал решението си на заявените от страните факти, но им е дал погрешна правна квалификация, като ги е подвел под хипотезата на правна норма, която в случая не е приложима.

Чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на това по чл. 235, ал. 2 ГПК, които императивно изискват излагането на такива мотиви, в които да са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата /вкл. относимите към спора писмени такива/, фактическите констатации и правните изводи на решаващия съд, които произтичат от тях, въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона.

Задължен ли е въззивният съд да констатира допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд във връзка с доклада на делото и следва ли да даде указания на страните да предприемат тези процесуални действия, изразяващи се в посочване на относими за делото доказателства във връзка с направени възражения, които не са извършили в първата инстанция поради непълнота на доклада, но които възражения са били предмет на разглеждане във въззивното решение и имат обуславящо значение за изхода на делото?

Видно от обективираната в мотивите решаваща воля на съда, искът е уважен на незаявени в исковата молба обстоятелства, от които произтича твърдяното и претендирано от търговското дружество ищец спорно материално право. По този начин, решаващият състав на Апелативен съд – София се е произнесъл недопустимо – въз основа на различни от твърдяните от ищеца правопораждащи факти. Поради това въззивното решение подлежи на обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и произнасяне на предявеното от ищеца основание.

Недопустимо ли е решението, когато с него същите правопораждащи факти по отношение на претенция срещу същия ответник, предявена на същото основание се приемат различно от начина, по който са приети с влязло в сила решение, постановено от друг състав в рамките на същия съд?
Недопустимо ли е такова решение, подписано без особено мнение, ако е постановено с участието в състава на съдия, който е участвал в другия състав в рамките на същия съд, постановил различното влязло в сила решение?

Внасянето на непарична вноска в търговско дружество, респективно акционерно дружество представлява разпоредителен акт на съдружника/акционера, с който същият прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Касае се за специфичен производен способ за придобиване на права, различен от сделките по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. Съгласно разпоредбите на чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма се извършва с дружествения договор или устава. При вписване на дружеството с непарична вноска е налице учредителен апорт, а при вписано увеличение на капитала чрез непарична вноска е последващ апорт. Вписването на дружеството с непарични вноски, както и вписване на увеличението на капитала на дружеството, чрез непарични вноски – последващ апорт създава презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съгласно чл. 496 ГПК /отм./ при разглеждане на искането за вписване регистърния съд е длъжен да прецени спазени ли са изискванията, при наличието на които е допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК /отм./, сега чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1 ЗТР, чл. 29 ЗТР и чл. 14 ЗТР въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ сега чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 537, ал. 2 ГПК, съответно чл. 29, ал. 1 ЗТР, чл. 30, ал. 1 ЗТР. Страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство разполага с този иск и правна последица от уважаването му е заличаване на вписаното обстоятелство. Предявяването на самостоятелен иск е необходимо, тъй като искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл. 80, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 29, ал. 2 ЗТР и за заличаване на вписаното обстоятелство съгласно чл. 498 ГПК /отм./ и чл. 30, ал. 1 ЗТР е необходимо влязло в сила решение, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство.

За основанието, на което трябва да отговаря ответникът за имуществени вреди, произтичащи от повреждане или унищожаване на веществени доказателства, иззети във връзка с повдигнато и поддържано обвинение, приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Дали има право на обезщетение държателят на недвижим имот, чиято фактическа власт е отнета чрез насилие и каква е правната квалификация на предявения иск за такова обезщетение ?

Може ли въззивният съд да отхвърли иска поради забава на кредитора ако такова възражение не е въведено нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба и за това дали неприемането и съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора по договор за издръжка и гледане освобождава длъжника от задължението за издръжка, които са са решени в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №439 от 22.12.2011 г. по гр. дело №90/2011 г. на ВКС,I. г.о. ?

Следва ли въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото, като разгледа и отговори на всички възражения и доводи на страните по съществото на правния спор, и може ли в тази връзка той да направи извод от решаващо значение за спора – по отношение установяването на даден правнорелевантен факт, без да са налице признания от страните на този факт или приемането му за безспорен, при направено възражение с отговора на исковата молба и без да са обсъдени каквито и да било доказателства в тази насока ?

Въззивното решение е нищожно. То е абсолютно неясно и неразбираемо, тъй като в мотивите му липсват каквито и да било съображения, по които въззивният съд е достигнал до крайния резултат. Този порок не може да бъде отстранен чрез проверка за законосъобразност на изводите на съда за правното значение на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, тъй като изводите са противоречиви и взаимно изключващи се. Изразената в разглеждания случай от въззвният съд воля не може да бъде изведена вкл. и чрез тълкуване на нейното съдържание. Поради това не може да се направи и извод дали са налице допуснати при отразяването и в диспозитива очевидни фактически грешки.

Относно възможността да се присъди на съпруга – нетърговец паричният еквивалент на дял от определена вещ, включена в търговското предприятие на другия съпруг, оценена към момента на закупуването и.

Относно доказателствената сила на констативния нотариалeн акт и доказателствената тежест при оспорване на признатото с него право на собственост е в противоречие с ТР № 11 по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС.

Относно реда и начина на изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, подлежащи на възстановяване от военнослужещите на основание чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ, в случаите, когато са освободени от военна служба на посочените там основания, след влизане в сила на действащия ЗОВСРБ от 2009 г., но преди влизане в сила на 22.03.2011 г. на новата ал. 4 на чл. 260 от този закон, и приложими ли са в тези случаи Инструкцията за определяне размера на издръжката на един обучаем във Военната академия „Г. С. Р.” и военните училища към М., обявена със заповед № ОХ-40/08.01.1998 г. на министъра на отбраната, и Таблицата за размерите на действителните разходи за лична издръжка и обучение на един обучаем във Военната академия „Г. С. Р.” и военните училища към Министерството на отбраната, обявена със заповед № ОХ-210/21.03.2000 г. на министъра на отбраната.

Относно определяне на правната квалификация на иска, съобразно наведените в исковата молба обстоятелства и значението на определената от съда правна квалификация за допустимостта и/или правилността на решението.

Какви са критериите при определяне налице ли е или не относително самостоятелно обособено структурно звено, респ. при преценката задължен ли е работодателят да извърши подбор, когато се закрива изцяло такава обособена структура чрез съкращаване на единствена длъжност в нея, както и когато наред с основната си дейност работодателят осъществява и специфична, представляват ли структурите му осъществяващи тази специфична дейност относително самостоятелно обособени звена, с оглед преценката за подбор при закриване на тази от тях която е на загуба?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

При какви условия следва да се приеме за нищожна клауза за неустойка като противоречаща на добрите нрави, подлежи ли на сравняване размерът на главницата с размера на неустойката и към кой момент следва да се направи преценката на нищожност на договорната клауза за неустойка.

За преценката дали в производството по допускане на делбата са взели участие всички лица, притежаващи права в съсобствеността при въведен от касатора довод, че в производството за съдебна делба на воден обект следва да участва като необходим другар и собственикът на съоръжението, съобразно текста на чл. 27 ЗН.

Кога обясненията на служителя не са изслушани или дадени по негова вина и необходимо ли е откриване на специална процедура за дисциплинарното производство ?

Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?

Относно жалба на Държавата е допусната касационна проверка на решение № 115 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 192/2014 г. Варненски апелативен съд .

Ищците не са предявили иск за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба с твърдение, че подписа на съделителката в посочения договор не е с нотариална заверка, според изискванията на чл. 35, ал. 1 ЗС. Това обстоятелство не е включено в предмета на делото. С въззивното решение съдът се е произнесъл по това основание/фактическо твърдение/, което не е въведено с исковата молба. Въззивният съд е обвързан от посочения от ищците предмет на исковите претенции – правопораждащи факти, петитум и страни и не може да разглежда незаявени основания, тъй като служебно не може да променя предмета на иска.

Относно съкращаване на щата при обособена дейност на даден банков клон в различни населени места в страната задължен ли е работодателят да извършва подбор между всички лица в различните населени места, заемащи еднакви или сходни длъжности.

Относно задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Присъжда (дължи) ли се обезщетение за претърпени вреди, във вид на пропуснати ползи през даден период от време, ако те са в пряка причинна връзка не единствено с противоправното поведение на ответника, а и с бездействието на ищеца?

Допустимо ли е служителите в държавната администрация да приемат рекламни материали и подаръци по време на изпълнение на служебните си задължения, и приемането на вещи с рекламен характер, по време на служба, нарушава ли установените морални норми и добрите нрави ? Следва ли поведението на митническите служители, приели рекламни материали /подаръци/ по време на изпълнение на служебните си задължения да се приеме за виновно нарушение на трудовата дисциплина?

В случая, нередовността на исковата молба не е свързана с конституирането на страните и не са налице пороци, даващи основание за обезсилване и на двете решения и връщане на делото на първоинстанционния съд. В правомощията на въззивния съд е да остави без движение нередовната искова молба и даде указания на ищците да конкретизират петитума си по отношение на главната претенция с оглед определяне правната квалификация на иска. Евентуалното уточнение (или липсата на такова) е определящо за последващите му процесуални действия.

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина когато на работника са възложени трудови функции по опазване здравето и живота на деца, които са умствено изостанали и имат специфични потребности за наблюдение, грижи, възпитание и надзор ? С оглед характера на дейността и статута на работодателя-помощно училище за деца с интелектуална недостатъчност и особени потребности се изискват безупречна репутация и обществено доверие и последиците от допуснатото нарушение са повлияли или могат да повлияят върху дейността, колектива, репутацията и доверието на това училище ? Съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина когато са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за детето/децата/ от помощното училище, решен в противоречие с практиката на ВКС ?

Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот или зададеният в исковата молба начин, по който в исковата молба е определено съдържанието (размерът) на съдебно предявено вземане, определят ли правната квалификация на иска срещу собственика на имота?

За елементите на фактическия състав, предвиден в чл. 409, ал. 1 ГПК, които следва да се установят в производството по подадена молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист, за да се приеме молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист за основателна.

Въззивното решение е недопустимо. То е постановено по недопустима въззивна жалба. Това е така, защото спрямо Д. П. Й. и М. Д. Й. не е постановено първоинстанционно решение по съществото на спора. Оттук и за тях не е налице правен интерес от обжалването му. По подадената от тях частна жалба срещу решението, имащо характер на определение, въззивният съд няма правомощие да разгледа по същество иск срещу тях. Той дължи произнасяне по основателността на частната жалба като потвърди или отмени обжалваното определение. Недопустимо въззивният съд се е произнесъл за първи път по съществото на спора, без той да е разгледан от първоинстанционния съд.

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните – решен в противоречие с ТР № 1/4.01. 2001 г., т. 19? Налице ли е пречка за реституция по ЗВСОНИ в хипотезите, при които одържавеният незастроен недвижим имот е застроен след влизане в сила на ЗВСОНИ и в хипотезите, при които отчужденият застроен имот към влизане в сила на ЗВСОНИ съществува реално до размерите до които е бил отчужден – решени в противоречие с ТР № 6/2006 г., препращащо към ТР № 1/2005 г.?

Относно правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача. Относно правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача.

Относно критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. По какъв начин следва да се преценява връзката между престъплението, повод за образуване на производство по ЗОПДИППД /отм./ и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на цитирания закон? Следва ли да се отчита периода на извършване на престъплението, респ. неговия вид, и момента на придобиване на имуществото? Липсата на установен законен източник на доходи, изключва ли необходимостта от установяване на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито дадено имущество?

Относно възможността на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя по реда на чл. 334 КТ и в тази връзка съществува ли зависимост между основното трудово правоотношение и трудовото правоотношение за допълнителен труд/външно съвместителство/ и прекратяването на основния трудов договор представлява ли основание за прекратяване на договора за външно съвместителство, които са обуславящи изхода на делото и решаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Дали изходящ от НЗОК, писмен отказ на покана за доброволно плащане на разходи за лечение в чужбина е индивидуален административен акт?

Дали наличието на кражба от трето лице е достатъчно да се приеме, че е оборена законовата презумпция за причиняване на липсата от отчетника и дали въззивният съд трябва да обсъди всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка ?

Титуляр на материалноправното вземане, което възниква като последица от уважаването на иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е несъстоятелният длъжник. Съответно за него възниква и процесуалното право на иск за връщане на даденото от него в масата на несъстоятелността. С изменението на разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ със ЗИДТЗ / ДВ бр.20/2013г./, което намира приложение и към заварените искови производства, се предвижда,че при предявяването на исковете по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ или чл. 135 ЗЗД синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от тези искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. По силата на тази разпоредба не се отнема правото на иск от длъжника – носител на материалното право, а се установява една допълнителна възможност за синдика и кредиторите да упражнят правата на длъжника, тоест да действат като негови процесуални субституенти. О. на определени субекти да водят процес относно чуждото право, няма за последица отпадането на възможността на носителя на това право да предяви самостоятелен иск за неговата защита. Наред с това следва да се отбележи,че в случая производство по иска чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е приключило с влязло в сила решение и съответно не може да се стигне до хипотеза на обективно кумулативно съединяване на иска за обявяване на недействителност на извършеното плащане и на обусловения осъдителен иск за връщане на платените суми, в която хипотеза с оглед процесуална икономия двата иска биха били предявени от синдика като орган на несъстоятелността или от кредитор. При това положение длъжникът, чрез представляващия го синдик,също е легитимиран да предяви осъдителен иск за ефективно връщане на платеното от него в масата на несъстоятелността.

Възможно/допустимо ли е разширително тълкуване на материално-правните предпоставки за предявяване на мотивирано искане от К. и по-специално на чл. 3, ал. 1, т. т. 1-25 ЗОПДИППД/отм./?

Относно задължението на въззивния съд да изготви собствени мотиви, когато въззивната жалба е мотивирана и в нея е направен изричен довод за частична недопустимост на първоинстанционното решение.

Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца семейното жилище, което е собственост на единия съпруг, може ли да бъде предоставено за ползване след прекратяване на брака на другия съпруг?

Налице ли е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за нищожност на договор, по който той не е страна, доколкото ищецът няма да може да черпи права от съдебното решение, дори ако то бъде постановено в негова полза? Относно действителността на процесния договор за замяна с оглед Решение на В. от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество, обн. Д.В., бр. 69 от 28.08.1990 г., с което е спряно разпореждането със земя, административни, стопански и туристически обекти и одържавени по ЗОЕГПНС жилища и вили, представляващи държавно и общинско имущество, както и с недвижими имоти на колективни земеделски стопанства, както и за действието във времето на наложения с това решение мораториум за разпореждане.

За правнорелевантния момент, към който се счита, че трудовото правоотношение с работника е прекратено, в хипотезата на отправено от работодателя предизвестие, респ. необходимо ли е, след изтичане срока на предизвестието, да се издаде и нарочна заповед за уволнение.

Когато в производство по трудов спор по оспорване на дисциплинарно наказание е направен довод за неравноправно третиране – дискриминация, по признак членство в синдикална организация, съдът има ли правомощие да откаже да разгледа този довод с мотива, че той има значение само в производствата пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД) ?

Еднородни ли са длъжностите „главен юрисконсулт” и „младши юрисконсулт” и в кой случай подборът между тях е задължителен ? Следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции или само между работници и служители със сходни трудови функции ?

Дали се дължи лихва от увреждането до момента на извършеното плащане от застраховател ?

Следва ли, след като съдът сам е преценил, че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, да игнорира изцяло заключенията на лицата, притежаващи такива знания, и да се произнесе по технически въпроси, за които не притежава нужната квалификация и образование? Допустимо ли е съдът да определя размера на уважената и отхвърлената част от иска „на око”, без да вземе предвид доказателствата по делото и без да обоснове и мотивира своето изчисление?

Относно критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето. Относно задължението на съда служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на мерките за лични отношения между родителя и детето.

След измененията на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 (нова) от ЗЕ – ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира сметките на потребителите за доставена електроенергия за минал период от време, в който все още не са били приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) правилата по първата от тези разпоредби – съгласно чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, и общите условия на доставчика не са били приведени в съответствие с втората (нова) разпоредба?

Приликите и разликите между две длъжности в администрацията от функциите им, определени в нормативен акт ли произтичат или от функциите им, описани в длъжностните характеристики; когато само част от функциите на една длъжност в администрацията се запазват при определянето й за заемане по служебно правоотношение, като към функциите на длъжността нормативно се добавят и нови такива, налице ли е съкращаване на щата на длъжността и възникване на нова длъжност при тази трансформация или не; когато една длъжност в администрацията е определена да се заема по служебно правоотношение, но липсва идентичност между функциите на длъжността, заемана по трудово правоотношение и тази, която ще се заема по служебно, съкратена ли е реално длъжността, която се заемала по трудово правоотношение или не?

Включена ли е в компетентността на кмета на кметство възможността чрез промяна в длъжностната характеристика да променя изискванията относно необходимото образование за заемане на длъжност от служителите в общинската администрация, които подпомагат неговата дейност?

Относно значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на началната дата на неплатежоспособност.

Може ли въззивният съд, едва във въззивното производство, да определи наемна стойност на апартамент без да има специални знания и опит за това, без да ползва вещи лица – независими експерти?

При предявен иск за заплащане на обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договорни задължения за изграждане на обект необходимо ли е в исковата молба съответните строително монтажни работи да бъдат посочени поотделно като вид и стойност и може ли исковата молба, съответно молбата, с която се конкретизират тези искови претенции да препраща към приложени към нея писмени доказателства, съответно към заключение на вещо лице, които съдържат описание на конкретните строителни работи и тяхната стойност ? Искът по чл. 79 ,ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неизпълнение на задължение за построяване на сграда един иск ли е или са налице множество обективно съединени искове за всяка отделна строителна работа?

За съдържанието на законовия термин упражняване вещното право на ползване и дали в това съдържание се разбира единствено живеене в жилището/ недвижимия имот/,по отношение на който това право е учредено и може ли то да се упражнява, в смисъл на живеене в него, от друго лице.

Вярно е, че съставът на САС не е преценил както съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, така и задължителните указания на предходния въззивен състав относно приложимия закон. Това, обаче, не води до недопустимост на постановения акт, а до неправилност, поради нарушение на процесуалния закон. Решението не е недопустимо, само поради неправилната правна квалификация на спора. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното, решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му, но не и неговата допустимост.

За обсъждане на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Когато съсобствениците на двуетажна фамилна сграда след построяването й владеят реални обекти от нея и демонстрират намерението си да станат собственици на тях, осъществен ли е акт на открита промяна на намерението да се владее и придобие реална част от сградата?

Преклудира ли се правото на ответника по търговски спор да представи писмени доказателства с изтичането на срока за отговор на първоначалната искова молба, или представянето на писмени доказателства може да се направи и с писмено молба - отговор на исковата, подадена след този срок, но преди подаване на допълнителната искова молба и преди първото по делото съдебно заседание?

Може ли въззивният съд, без да изследва становището на страните, без да отдели спорното от безспорното, без да даде указания на страните да дадат своето становище по въведените от него нови предели на предмета на доказване от ищеца, да се произнесе с въззивното решение, като го „изненада” с мотивите си?

Налице ли е действително сключен църковен брак, ако не е бил обявен съгласно изискванията на чл. 152 ЗЛ (обн. ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г., в редакцията му към 1941 г.) и може ли по-късно такъв брак да произвежда действие и на граждански брак, ако църковният брак не е надлежно обявен и регистриран съгласно разпоредбите на действащия към датата на сключването му Закон за лицата? Дали дадено завещание следва да се приеме за универсално или за частно, ако то включва недвижимо имущество, което към момента на смъртта на завещателя е било извън териториалния периметър на завещаните недвижими имоти?

Задължен ли е съдът да прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, а когато делото е върнато за ново разглеждане и съобразно дадените от по-горния съд указания за събиране на доказателства за конкретни обстоятелства, относими към спора?

Относно кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от загубата на пострадало дете и попада ли в кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди, последица от смъртта на дете, лице, с което детето е живяло в едно домакинство и са изградени връзки между него и детето като баща и дете и отношения сходни с отношенията между роднини, в случая попада ли в кръга на оправомощените лица ищецът С. З. И., който е живял в едно домакинство с починалото дето и не е посочен като баща в удостоверението за раждане на детето.

Налице ли е обективен и субективен идентитет между предявените искове за делба между едни и същи страни за едни и същи имоти, когато страните се позовават на различно придобивно основание за възникване на съсобствеността?

Правните последици от неизпълнението на задължението по чл. 29 ЗС в редакция от 1996г. и чл.22 от Конституцията на Република България на чуждите граждани, придобили недвижими имоти в Република България по наследяване , да прехвърлят собствеността в тригодишен срок от откриване на наследството?

Може ли да се приеме за установено включването на сгради в капитала на акционерното дружество само въз основа на отбелязването в акта за частна държавна собственост за това?

Относно приложимостта на тригодишната давност по чл.111 б.”в” ЗЗД по отношение на задълженията към „Т.” за заплащане на цена на консумирана топлинна енергия.

Относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка.

Относно приложението на чл.190 ЗУТ.

Дали неприемането и съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора по договор за издръжка и гледане освобождава длъжника от задължението за издръжка ?

За задължението на съда да обсъди доказателствата по делото във връзка с направените от страните възражения, когато необсъдените доказателства са от значение за формираните правни изводи; както и по въпросите: – има ли статут на самостоятелен обект помещение, което е преустроено въз основа на строителни книжа, издадени на лице, което не е собственик на обекта, а също ако преустройството на жилищно помещение в стопанско е извършено без одобрени строителни книжа; – нищожно ли е нотариалното удостоверяване, когато като купувачи по договора са вписани четири лица, а нот. акт е подписан само от едно от тях, без да е посочено чий е подписа.

Относно вписването на саморъчното завещание означава ли упражняване правата по завещанието, от този момент закон са узнали в хода на делбения процес, произнесен в нарушение на ПП ВС 7-73.

Дали непосочването в диспозитива на решението на основанието, на което са разгледани исковете, е равнозначно на произнасяне по непредявен иск и е основание за обезсилване на постановеното решение?

Дали възниква валидно солидарно задължение, когато трето лице се задължи да встъпи в бъдещ дълг по договор, в които размерът на поетите задължения е определен до максималния му размер и дали следва да се приеме, че задължението е определено ако е посочен максималният му размер ?

Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР, ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на ЗМСМА, дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Задължително ли е липсата на кворум за провеждане на Общото събрание на етажните собственици (ОСЕС) да се установява единствено по реда на оспорване протокола, съставен за провеждането на ОСЕС?

Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР, З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху земята, ипотеката разпростира ли действието си върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката при липса на уговорки за действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения ?

Относно предпоставките, при които настъпва предсрочна изискуемост на задължението по договора за банков кредит, с оглед конкретните уговорки на страните.

Дали способността на длъжника да погасява краткосрочните си задължения към определен момент изключва възможността началната дата на неплатежоспособност да предхожда този момент?

Обвързва ли обратното писмо съпруга, който не го е подписал и не е страна по сделка, за която се твърди, че е привидна? Какво е качеството на този съпруг по сделката?

Съгласно чл. 34 ЗС могат да се делят само вещи, които са съсобствени /общи/. За да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, и размера на идеалните им части. По тези въпроси решението, с което делбата се допуска, ще съставлява сила на пресъдено нещо, макар в диспозитива си да не съдържа изрично установителна част. Ако не бъде призната съсобствеността, искът за делба ще се отхвърли, и с влязлото в сила решение ще се отрече правното твърдение на ищеца да е налице съсобственост, или правото на ищеца на дял в съсобствеността. Възможно е в този случай да се формира сила на пресъдено нещо и по правното твърдение на някой от съделителите, който отрича допускането на делбата, защото възразява, че е индивидуален собственик на вещта – ако това твърдение той предяви за установяване в делбеното в производство чрез инцидентен установителен иск, но не и чрез възражение. Следователно, формирането на силата на пресъдено нещо ще е в зависимост от процесуалното оформяне на спора относно липсата на съсобственост.

Допустим ли е иск за присъждане на законната лихва върху обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление, присъдено в друго производство, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата ?

По процесуалноправния въпрос за „преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвокупност".

Дали може да се обяви за недействителен трудов договор, ако преди това има влязло в сила решение по искове с правно основание чл. 344 КТ, с което е прието, че между страните има валидно трудово правоотношение въз основа на същия трудов договор и дали води до недействителност на трудовия договор сключването му без съгласието на основния работодател съобразно изискването на чл. 111 КТ/редакция преди ДВ, бр.25 от 2001 г./?

Дали при разпределяне ползването на съсобствено дворно място, в което съсобствениците притежават в индивидуална собственост отделни сгради, обект на разпределяне и е дворното място под построените сгради, независимо дали за тях е отстъпено право на строеж?

Писмената защита не може да се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда, като даването на възможност за по – точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Следователно, посоченото от молителя нарушение на чл. 149, ал. 3 ГПК не лишава страната от участие в устните състезания, доколкото дадената от съда възможност за представяне на писмени защити, нито представлява част от съдебните прения, нито ги замества. Ето защо, настоящият състав приема, че нарушението на правилото на чл. 149, ал. 3 ГПК, въпреки че е съществено и е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението, не се обхваща от разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не води до лишавае на страната от участие в делото, вкл. във фазата на устните състезания. Страната е могла да защити правата си в образуваното по жалба й касационно производство, ако беше формулирала във връзка с фазата на селектиране на касационната жалба правен въпрос относно приложението на чл. 149, ал. 3 ГПК.

Какви действия се отблъсква владението и дали спокойното му упражняване е част от характеристиките му, когато то е елемент на придобивния способ давностното владение.

Настъпва ли прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на работодателя на писмено изявление на работника по чл.327, ал.1, т.2 КТ, ако не са били налице основанията за това. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №144 от 23.02.2010 г. по гр. дело №3101/2008 г. на ВКС,V г.о. ?

Възможно ли е възмезден договор за цесия да бъде развален по взаимно съгласие на страните – цедент и цесионер?

Относно преценката на доказателствата и основанията за игнориране на приета медицинска експертиза.

Когато предмет на ипотека е право на собственост върху земя, ипотеката разпростира ли действието си върху всички елементи/правомощия/ влючени в съдържанието на правото на собственост в тяхната динамика, в частност и върху бъдещите приращения върху имота във вид на построени сгради по време на действието на ипотеката, при липсата на уговорка за изключване действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения ? Коя е необходимата и достатъчно пълна и точна индивидуализация на ипотекирано право да се построи и придобие в собственост цяла бъдеща сграда,независимо дали става въпрос за ипотека на право на собственост, заедно с правомощието на собственика да строи в собствения си имот или за ипотека на право на строеж на бъдеща сграда върху чужд имот;ако предмет на учредената ипотека е цяла бъдеща сграда,задължително условие ли е според действащото българско право в предмета на ипотеката да бъдат включени със съответната им индивидуализация всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда, за да има действие учредената ипотека върху цялата сграда и по отношение на отделни самостоятелни обекти в нея, възникнали с построяването на сградата ? Представлява ли недостатък на вписването обстоятелството,че ипотечният акт е вписан по поименна партида на учредителя на ипотеката по правилата на Правилника за вписванията и не е вписан по имотна партида на имота при все още неоткрито и неосъществено производство на създаване и въвеждане на имотен регистър съгласно чл. 70 ЗКИР?

Какъв е процесуалния способ за релевиране нищожността на изпълнението на парично задължение, извършено след началната дата на неплатежоспособността и допустимо ли е установяване в хода на производство по осъдителен иск по възражение на синдика на несъстоятелния длъжник – ищец в това производство на нищожност на изпълнението на парично задължение, без да бъде проведен установителния иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ/ в ред преди изм. ДВ бр.20/13/?

Има ли обратно действие нормата на пар. 57 ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 44/12.06.2012 г.), в сила от 01.07.2012 г., относно служебни правоотношения, които са прекратени преди влизането й в сила, и конкретно – във връзка с приложението на чл. 252 и чл. 253 ЗМВР от 2006 г. (отм.)?

Относно тълкуването на разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 пр. посл. КЗ в хипотеза, при която бягството от местопроизшествието е установено с присъда или друг акт, с последиците на влязла в сила присъда и деликвента не е оспорил твърдението на застрахователя, че напускането на мястото на ПТП,обективирано в протокола за ПТП е осъществено с цел отклоняване от извършване проверка за употреба на алкохол и други упойващи вещества.

Относно възможността договорът за строителство, сключен от лице без представителна власт, да бъде потвърден с конклудентни действия и по-конкретно с подписването на констативен акт обр.15. Извършената работа по договор за изработка може и да не е приета изрично /със съставяне на писмен акт, подписан от възложителя/ и че са достатъчни конклудентни действия за това? Договорът за строителство, може да бъде потвърден от лицето, от името на което е сключен без представителна власт, с конклудентни действия? Относно необходимата форма за упълномощаване за сключване на договора и за потвърждаването му.

За задължението на съда да обсъди заявените обстоятелства и установените факти, като прецени тяхната относимост към вида на търсената защита.

Следва ли стажът набран в качеството на арбитър в органите на Държавния арбитраж да бъде зачетен като стаж в органите на съдебната власт в хипотезата на чл. 225 ал. 1 ЗСВ ?

Следва ли съдът при постановяване на съдебния акт да съобрази дадените от ВКС указания във връзка с отменен акт на същия съд?

Какво значение има обратното писмо, подписано само от страните по договора, чиято привидност се претендира, за неучаствалия в сделката съпруг – ответник по иска за нищожност?

Относно прехвърлителното действие на разпореждането с идеалните части от дворното място и по отношение на построените без учредено право на строеж от останалите съсобственици сгради в груб строеж, независимо от изричното му изключване като предмет на сделката, е разрешен от въззивния съд в противоречие с представеното решение на ВКС.

Относно правомощията на въззивния съд при непълен или неточен доклад на първата инстанция във връзка с правната квалификация на спорното право и разпределението на доказателствената тежест по отношение на твърдяни релевантни факти относно неизпълнени задължения от страна на изпълнителя и последиците при липса на дадени от съда указания на страните за подлежащите на доказване факти.

Относно началния момент, от който се определя двугодишния срок, в който е извършена сделката – от датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, както и въведеното допълнително условие – сделката да не е извършена преди началната дата на неплатежоспособността.

Като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост.

По какъв критерий се определя дали юридическите лица са потребители на електрическа енергия за битови или за стопански нужди?

Допустими ли са свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частни документи, носещи подписа на оспорващата страна, в случая – трудов договор и длъжностна характеристика ? Относно тълкуването и оценката на направено от страната в съдебния процес признание на релевантен за спора факт.

Как, кога и в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по алеаторен договор, с който е уговорена цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му ? Относно последиците при неприемане от страна на кредитора на изпълнението по такъв договор и за задължението на длъжника при неоказано съдействие от страна на кредитора да трансформира изпълнението в паричен еквивалент.

Длъжен ли е съдът да възприеме експертно заключение за месечен пазарен наем, дадено по различни от действителните характеристики на спорния имот и трябва ли в този случай да допусне допълнителна експертиза?

Изпълнила ли е страната в основното производство задължението си да посочи адрес на свидетел, ако заяви в кое доказателство този адрес се съдържа и длъжен ли е съдът да даде срок на страната да сочи нов адрес за призоваване на свидетел, ако първото призоваване е неуспешно не по нейна вина?

За действието на разпоредбата на чл. 12 ал. 2 ЗВ във вр. с пар. 1, ал. 1, т. 16 ДР ЗВ и за приложимия критерии за определяне границите на крайбрежната заливаема ивица на р. Дунав.

Подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълненото конкретно задължение по застрахователния договор е значително, с оглед интересите на застрахователя, когато същото не е предвидено в ОУ като изключен от покритие риск? Съществено ли е неизпълнението на задължението на застрахования, предвидено в ОУ на застрахователя – да постави G. или РАПАС система на процесното МПС, при условие, че такъв въпрос не му е бил поставен при сключване на застрахователния договор и подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълнението на това задължение е значително с оглед интереса на застрахователя?

Относно фактическия състав на иска по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираните от касатора решения на ВКС.

Относно съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на механизма на ПТП.

Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения, защо не ги възприема?

Относно необходимостта да се доказва съществуването на движимите вещи и към момента на допускане на делбата, при положение, че е установено съществуването и местонахождението им към момента на откриване на наследството и при липса на твърдения за отчуждаване или унищожаването им, както и чия е доказателствената тежест за това.

Дължи ли се договорна неустойка, ако страната, която я претендира, не е изпълнила или не е имала готовност да изпълни насрещните си задължения по договора?

Незаконните, но търпими строежи в съсобствен имот ограничават ли и смущават ли пълноценното му ползване от останалите съсобственици?

Дали приемането на наследството по опис по чл. 30, ал. 2 ЗНсл е необходимо условие за възстановяване на накърнена запазена част от наследството, когато дарственият акт на наследодателя не оставя в наследство други имоти? Налице ли е трансформация на лично имущество, когато срещу притежаван от преди брака недвижим имот, отчужден по реда на З. /отм./, се придобие по време на брака като обезщетение друг имот и стойността на отстъпения в обезщетение имот е по-голяма?

Обхваща ли се от забраната на чл.43 ал.1 ЗОП цедирането на парични вземания по договор за обществена поръчка между страни по този договор?

Може ли е лице, на което един от съделителите е дарил целия делбен имот в първата фаза на делбата, да го придобие по давност по време на втората фаза на делбения процес, с оглед създаването на задължителна практика?

Дали подлежи на отмяна нотариален акт, удостоверяващ сделка с недвижим имот?

За предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление, който се решава противоречиво от съдилищата.

Дали ЛКК е компетентният медицински орган, който може да издаде предписание за трудоустрояване за лица с под 50% трайно намалена работоспособност или без определен процент трайно намалена работоспособност?

Следва ли при допуснато и прието от първоинстанционния съд писмено доказателство, което при въззивното разглеждане на делото не се съдържа в кориците му /било е изгубено или унищожено/, въззивният съд служебно да попълни делото с него, като укаже на страните повторното му представяне или изпрати препис от акта за изгубването му /унищожаването му на органа, от където то е било изпратено с цел повторно изпращане?

Недопустимо е да се претендира повторно обезщетение на същото основание за ползването на същия таван – независимо дали е обща част/при различни собственици на етажите до закупуване на цялата сграда от ищеца/ или е таван на собствената му сграда, последният няма самостоятелен, а обслужващ характер. Таванското помещение за процесния период / преди преустройството, на което се е позовал първоинст. съд/ е подпокривно пространство, обслужващо като склад третия етаж на сградата /заключение на вещото лице/ и е третирано като обща по предназначение нейна част /съгл. придобивния акт/ при присъждане на обезщетението по настоящото и по предходното дело.

Влияе ли се правото на иск и активната материалноправна легитимация на ищеца – съдружник в дружество с ограничена отговорност от последващи факти и съдебни актове след датата на провеждане на ОС, чиито решения се атакуват?

Ако недвижим имот е прехвърлен от собственик на друго лице, което не е заплатило договорената между страните цена и купувачът потвърждава липсата на плащане и посочва, че не възнамерява да заплати същата, може ли продавачът да развали договора поради неизпълнение на договора?

Относно наличието на законова възможност с решението си по чл.19, ал.3 ГПК решаващият съд да внася промяна в съдържанието на клаузите на предварителния договор по своя инициатива.

Притежаван имот от единия съпруг преди брака, който е отчужден по реда на чл.95 З./отм./ обща вещ ли е на двамата съпрузи, ако заповедта за определяне на конкретния имот като обезщетение е издадена преди сключване на брака ?

За осъществяване на реституционния способ на чл. 2 ЗВСВОНИ ЗТСУ и др. закони има ли значение обстоятелството, че имотът е публична държавна собственост? За осъществяване на реституционния способ на чл. 2 ЗВСВОНИ и др. закони има ли значение обстоятелството, че фактическото строителство засяга само част от имота, отчужден като незастроен до 21.04.1990 год. по ЗТСУ?

Подлежи ли на спиране делбеното производство поради наличието на по – късно заведено дело между същите страни за собственост на делбения имот?

При приложението на основанието за прекратяване на трудовия договор с работника/служителя по чл. 325 ал. 1 т. 12 КТ, налице ли е еднородност на трудовите функции за длъжността , заемана от ищеца преди уволнението и длъжността, предвидена с новото щатно разписание в случаите, когато при запазване на част от трудовите функции, са възложени задължения и отговорности в по-голям обем и с по-високи изисквания по отношение на длъжността, предвидена с новото щатно разписание?

Може ли предварителен договор да бъде обявен за окончателен, ако липсва решение на общото събрание /едноличният собственик на капитала/ на дружеството за разпореждане с недвижимия имот ?

Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля?

Достатъчно ли е нарушение само на една от посочените норми – чл.4 и чл.19 или това нарушение трябва да е кумулативно, едновременно и на двете разпоредби? Кой момент следва да се преценява липсата на декларация по чл.19 от закона – преди, по време или след завършване но оценката от лицензираните оценители?

По кой закон се определят наследствените дялове за наследства, открити след 16.10.1944г., но преди 29.04.1949г. – по отменения Закон за наследството /ДВ, бр.20 от 1890г./ или по сега действащия Закон за наследството от 1949г?

Относно начина, по който следва да бъде получено от длъжника изпратено по пощата писмо с обратна разписка, материализиращо едностранното изявление на кредитор по двустранен договор, за да е редовно връчването е в противоречие с формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС, израз на която е решение № 283 от 06. 04. 2010 год., по гр.д.№ 507/ 2009 год. на III г.о. на ВКС.

Необходимо ли е да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от всеки етажен собственик и дали в отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи?

Дали искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора?

Относно правото на отказ от договор и за неговото прекратяване с едностранно изявление или с конклудентни действия от една от страните, в хипотези на започнало изпълнение и при неизпълнение на задълженията на насрещната страна.

Относно установяване на правния интерес на ищците при заявен от тях отрицателен установителен иск за собственост , разрешен в противоречие с решения на ВКС и съдилищата .

Относно задължението на въззивния съд да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Длъжен ли е работодателят да осигурява специални работни места за всеки трудоустроен?

Има ли задължителна сила за гражданския съд, по въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, влязлото в сила решение по чл. 78а НК на наказателния съд?

Задължен ли съдът да зачете доказателствената стойност (сила) на частен свидетелстващ документ, подписан от страните, който е приет като доказателство по делото и не е оспорен?

Дали задължението на авалиста по запис на заповед е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава, и може ли авалистът да противопоставя на поемателя на записа на заповед личните възражения на издателя за обвързаност между записа на заповед и обезпеченото каузално правоотношение с поемателя ?

Относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствената част на друг сънаследник, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници, като е представена съдебна практика, в т. ч. и задължителна.

Следва ли при действието на ГПК/2007г./ въззивният съд, констатирайки нередовност поради неучастие на задължителен необходим другар в процеса, да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, или следва да остави без движение исковата молба, като даде указания за конституирането му?

Процесният имот е бил отчужден през 1959 г. за кооперативно и групово жилищно строителство, като отчуждаването е било отменено със заповед на кмета на СГО от 19.12.1994 г. по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. благоустройствени закони, т.е. за времето от началото на твърдяното владение до отмяната на отчуждаването имотът е бил собственост на държавата и като такъв не е могъл да се придобие по давност по силата на общата забрана на чл. 86 ЗС в редакциите му от 1951 г. до изменението му през 1996 г. По отношение на периода след отмяната на отчуждаването невъзможността за придобиване по давност на процесните идеални части произтича от забраната на чл. 59 ЗТСУ, съобразно която не могат да се придобиват по давност реални части от дворищнорегулационни парцели, които не отговарят на изискванията за минимална площ и лице, установени в ППЗТСУ. Владението на реална част от парцел, упражнявано при действието на ЗТСУ /1973 г.- 2001 г./ не обуславя и придобиване на съответна идеална част от правото на собственост, доколкото според фикцията на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ това е допустимо само за изтекла преди влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност. При действието на ЗТСУ владението на реална част от парцел не е годен придобивен способ както по отношение на самата реална част, така и за съответна на нея идеална част от парцела /Решение № 186 от 19.02.1987 г., гр.д.№ 154/86 г., ОСГК/. За периода от време след влизане в сила на ЗУТ /обн.ДВ, бр.1 от 02.01.2001 г./ забраната за придобиване на реална част от поземлени имоти в границите на населените места е изрично регламентирана в чл. 200 от същия закон, при което, за разлика от чл. 181, ал. 3 ЗТСУ, законът не придава правно значение на такова владение като способ за придобиване на съответна идеална част от имота.

Дали за възникване на сервитутно право по чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./ е от значение енергийният обект да е бил изграден при спазване на всички законови норми към момента на изграждането му?

Допустимо ли е във въззивното производство да се допускат и приемат доказателства, които страната е била длъжна да представи пред първоинстанционния съд и е имала изрични указания за това, дадени с разпореждане на съда по чл. 315 ГПК?

Дали за допустимостта на отрицателния установителен иск има значение наличието на завършена процедура по ЗСПЗЗ по възстановяване на собствеността?

Дали при констатиран от въззивния съд пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по доказателствено искане в исковата молба и при непълен доклад по делото, същият е следвало да се произнесе по това искане във въззивното производство, при липсата на жалба от страната, доколкото решението на първата инстанция е постановено в нейна полза?

Кой е пасивно легитимиран да отговаря по отрицателен установителен иск за недължимост на присъдена от съда държавна такса върху отхвърлена част от иск за вреди по ЗОДОВ – държавата, в чиято полза е присъдена държавната такса, или съответният съд, издал изпълнителния лист?

Дължи ли въззивната инстанция произнасяне относно доказателственото значение за спора на документ, какъвто довод не е бил въведен като оплакване във въззивната жалба?

Доколкото в молбата за отмяна се твърди, че постановеното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, това са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не отменителни по см. на чл. 303 ГПК и сл. А извънинстанционният контрол по чл. 303 ГПК и сл. не е средство за проверка правилността на решението и доводите в тази насока не са отменителни основания по смисъла на посочените правни норми, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Кой е правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение – датата на заповедта или датата на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение? Кое основание за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се вземе предвид и чиято законосъобразност следва да се контролира от съда – основанието, записано в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или основанието, записано в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение? Какво е правното значение на противоречието в основанията, посочени в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и в последвалата заповед и обуславя ли това противоречие незаконосъобразност на уволнението?

Осчетоводяването от възложителя на издадената фактура за извършени СМР, ползването на данъчен кредит, както и извършеното частично плащане на задълженията по нея, представлява ли приемане на извършената работа ?

Относно начина на формиране на обезщетението по имуществена застраховка при намиране на откраднатото имущество и за обвързаността на страните от уговорките в ОУ към договора за застраховка в този случай.

Относно предметните предели на косвения съдебен контрол за законосъобразност върху решенията на административния орган по възстановяване на собствеността / ОСЗ/ при предявен иск за собственост, основан на земеделска реституция.

Какъв е характера на процесните реални части от имот/и/, предоставени като обезщетение срещу отчужден/и/ имот/и/ по ЗТСУ в терен за задоволяване на здравни и курортни нужди в местностите „Мута ачма”(„О. ачма”) и „Кум тарла” сега местност „Т.”-В.?

Относно пар. 11 ПЗР на Закона за висшето образование /ЗВО/ и разпоредбите на Директива 2000/78 ЕС, без да се излага , в какво се състои противоречието на уговорките за срока, обективирани в трудовите договори, сключени между страните за заеманата от ищеца длъжност „професор”с конкретни разпоредби на нормативния акт от националното законодателство и общностното право.

С разпоредбата на чл. 29 КМЧП императивно е уреден приложимият процесуален ред за разглеждането на спора – българският Граждански процесуален кодекс. С разпоредбите на чл. 39 и сл. КМЧП, обаче, за българския съд е въведено допълнителното задължение до определи и посочи кое е приложимото материално право – българското или турското, което съдът не е сторил. Ако (в най-благоприятния случай) се приеме, че квалифицирайки иска, като такъв за непозволено увреждане, Х. с определението си по чл. 28 КМЧП имплицитно се е произнесъл и по чл. 39 КМЧП и е приел, че приложим е българският закон, въпреки липсата на мотиви по чл. 105 КМЧП, то в този случай би следвало с решението си да се е произнесъл по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Какъв е видът на търсената защита по спор между разведени родители, когато родителят, на когото са предоставени родителските права по отношение на непълнолетното родено от брака дете, желае или се е установил да живее в друга държава, а бившият му съпруг не дава съгласие за издаване на международен паспорт на детето и за пътуванията му /без ограничение в броя и времето на престой/ до страната, в която живее, или ще живее родителят с предоставени родителски права? Какво означава понятието „местоживеене на детето” по смисъла на СК и в контекста на международното частно право /чл.5 б.”а” от Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и чл.2 т.9 от Регламент №2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност/? Възможен ли е спор между разведени родители относно местоживеенето на детето и допустим ли е такъв иск в контекста на понятието „местоживеене на детето”, разбирано не само като определено място /адрес/, където то се намира, но преди всичко, при кого живее?

Относно обжалваното въззивно решение противоречи на влязлото в сила решение № 489 от 21.12.2011 год. по гр.дело № 1247/2011 год. на Великотърновския окръжен съд.

Следва ли наследникът със запазена част да е приел наследството по опис, когато завещаният в полза на трето лице имот е единствено имущество на завещателя?

Какъв е характерът на обезщетението, което се заплаща на основание чл. 249, ал. 2 З./отм./ на съпругата, децата и родителите на кадрови военнослужещ, загинал по време на военната служба и приложими ли са правилата по ЗЗД за деликтната отговорност към обезщетенията, дължими от ведомството на основание чл. 249 З./отм./? Съществува ли правно основание длъжникът-деликвент, осъден с влязъл в сила съдебен акт, да заплати определен размер неимуществени вреди, да бъде задължен да заплати втори път обезщетение за същите причинени от него вреди по регресен иск на ведомството по чл. 249, ал. 7 З./отм./?

Относно правната възможност на доставчика на ел.енергия да извърши последваща промяна в сметките на своите абонати в насока заплащане на цената на консумираната ел.енергия в съответния обект, в случаите на установена пълна липса на средството за техническо измерване /СТИ/, поради отстраняването му, което е довело до липса на отчетен разход на ел.енергия, но при налична реална консумация на такава от страна на абоната за същия период.

Какво се състои порочността на обжалваното решение, респ. възможността за отстраняването й с допълнителна жалба ?

Относно съотношението между встъпването в дълг и заместването в дълг.

Дали е налице колизия между чл.97 ал.1 предл.2 ЗЗД от една страна и Наредба № 3/16.07.2009 год. и Закона за мерките срещу изпиране на пари?

Относно критериите, въз основа на които при постановен развод на съпрузите съдът преценява на кого от двамата родители следва да предостави упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца.

Само по изключение въззивният съд може за първи път да се произнесе по съществото на евентуалния иск, по който липсва произнасяне на първоинстанционния съд, в хипотезата на уважаване на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по главния иск и отхвърляне на същия, при което условието за разглеждане на евентуалния се сбъдва при постановяване на въззивното решение.

Представлява ли съществено процесуално нарушение отказът на съда да допусне поискана от страната експертиза, което доказателствено средство в конкретния случай е от съществено значение за правилното решаване на делото ?

Дължи ли му се връщане на даденото за придобиването на акции и ако такова облигационно задължение има, какво е основанието му, както и за проверка за евентуалната допустимост на въззивното решение – т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТТ на ВКС с оглед правната квалификация на иска?

Кой дължи обезщетенията по чл. 172, ал. 1 ЗОВСРБ и чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ – съответното поделение или М. на о. ?

Относно родовата подсъдност на спор между член на организация за колективна защита на авторски права и съответното сдружение във връзка с неизплатено авторско възнаграждение, получено от организацията при упражнени от нея, на основание чл. 73 ЗАПСП, във вр. с чл. 40, ал. 7 ЗАПСП, имуществени права на носителя и за правната квалификация на този иск.

Относно допустимостта на свидетелски показания по договор за заем за потребление за установяване на обстоятелства, относими към погасяване на задължението, предвид наличието на писмен документ, съдържащ изявление за окончателно погасяване на парично задължение.

Допустимо ли е събирането на гласни доказателства за установяване на обстоятелства, различни от удостоверените като основания за плащане, посочени в платежните документи, за погасяване на поето с писмен акт парично задължение?

Трябва ли при конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка да се вземе предвид и безспорно установеното обстоятелство, че единственият доход на дарителката е значително по-нисък от определения от държавата размер на линията на бедност?

Може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото?

Има ли правен интерес ответникът по ревандикационен иск, да оспорва конститутивния административен акт на О., от който черпи право на собственост ищецът, в случай, че ответникът не твърди да има качеството на правоимащ по отношение на възстановения имот към момента на обобществяването?

Дали посочената от ищеца правна квалификация е задължителна за съда и за разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск ?

Относно момента, към който следва да се преценява изтичането на погасителната давност за частта от претендираното с осъдителен иск парично вземане, която е въведена като предмет на спора чрез увеличение на иска по реда на чл.116, ал.1 ГПК /отм./.

Попада ли в хипотезата на чл. 18з, ал. 3, предл. второ ППЗСПЗЗ отказът от наследство по отношение на имот, включен в наследството, който имот е бил обект на извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост?

Относно „правните последици от реализираното право на приспадане на данъчен кредит, пряко свързано и с приложението на презумпцията на чл.301ТЗ”.

Относно възможността упълномощаването на виновния за настъпване на пътно-транспортно произшествие водач на моторно превозно средство, предоставено на работодателя му с договор за лизинг, да е валидно извършено чрез конклудентни действия от последния, като лизингополучател, когато лизингодателят с лизинговия договор е въвел изрично форма за упълномощаване.

Относно правното значение на изготвения проекто – договор за продажба на вещи, предаден за подпис от купувача на продавача.

Относно размера на застрахователното обезщетение и обвързаността на последния от действителната стойност на увреденото имущество на база пазарната стойност към датата на погиването на вещта и за възможността да се присъжда лихва върху лихва , поради противоречие по отговорите им в обжалвания акт със задължителната за съдилищата практика сочена от самия касатор.

По въпрос за съдържанието на мотивите на въззивното решение.

Когато ищецът прибягва до евентуално обективно съединяване на исковете, той обуславя разглеждането на евентуалния иск от неуважаването на главния иск. В случая се касае за кумулативно обективно и субективно съединени искове. Уважаването на първия не е предпоставка за неразглеждане на втория иск, т.е. с постигането на целения правен резултат по първия иск не отпада правният интерес на ищеца от втория иск. Предявените искове са в съотношение на обуславящ и обусловен. Не се касае за съединяване на искове при условията на евентуалност, поради което недопустимо въззивният съд се е произнесъл за първи път по съществото на спора, без той да е разгледан от първоинстанционния съд.

Обезщетението по чл. 86 ЗЗД е предмет на претенция, която се индивидуализира с размер на вземането и периода, за който се иска присъждането му. Поради това, когато в петитума се включва искане за лихва и мораторна лихва, без последната да е индивидуализирана по размер и период на вземането, исковата молба е нередовна, тъй като не е изяснено дали се претендира само законна лихва или и мораторна лихва. Следва да се посочи също така, че сезирането на съда е редовно само, когато е конкретизиран началния момент, от който се иска присъждане на законна лихва.

Дали обезщетението за вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на недвижим имот се предполагат или следва да бъдат доказани?

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото за разваляне на договор по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението ?

Съществува ли за наемателя задължение да плаща наемната цена в случаите, когато е обективно възпрепятстван да ползва наетата вещ по нейното предназначение?

При незаконосъобразност на решението на органа на юридическото лице с нестопанска цел , ограничени ли са правата на всички граждани да го атакуват , ако то пряко или косвено засяга техни интереси ? Постановеното решение на колективен орган на юридическото лице с нестопанска цел , следва ли да бъде обосновано и ако не е какъв е порокът му ?

Допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск?

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, а с оглед нормата на чл. 247, ал. 4 ГПК решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, чиято поправка се иска. Т.е., след като неприсъственото решение не подлежи на обжалване, то на обжалване не подлежи и решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното неприсъствено решение, поради което и въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановено неприсъствено решение, се явява процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване.

Съставлява ли възрастта на низходящите на пострадалия самостоятелен критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед приетото от Пленума на ВС на НРБ с Постановление № 4/1961 год.?

По въпросите на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

За правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Относно отказа на въззивния съд да допусне гласни доказателства, относими съм спорния въпрос за обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди с оглед на действителните отношения между него и пострадалия.

Кому принадлежи правото да извърши съкращение на щата при кредитните институции съобразно Закона за кредитните институции и устава на съответното акционерно дружество?

Правната теория и трайната съдебна практика приемат, че едно съдебно решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд, когато е разгледал непредявен иск или се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, както и по нередовна искова молба. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК за да е редовна, исковата молба следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът, а според ал. 2 ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях. Според чл. 129, ал. 2 ГПК когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Ако той не стори това, исковата молба заедно с приложенията се връща съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК. По същия начин се постъпва и когато нередовностите се забележат по време на производството – чл. 129, ал. 4 ГПК.

Относно характера на придобиването на имуществото съгласно чл.10, ал.2 от Закона за Б. При отчуждаването на част от процесната сграда по реда на ЗОЕГПНС дали е отчуждена и част от дворното място върху което е изградена сградата и прилага ли се Наредбата -закон за етажната собственост /отм./ при извършване на отчуждаването и може ли това да стане при липсата на изрично изявление на органа по чл. 11 ЗОЕГПНС?

Поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване на капитала на еднолично акционерно дружество с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако намаляването на капитала не е вписано в търговския регистър? Ползва ли се с пряко отчуждително действие и има ли за последица промяна на собствеността върху включения в капитала на [фирма] недвижим имот Разпореждане № 10/23.09.1999г. на МС, с което имотът е обявен за публична държавна собственост и впоследствие е предаден за ползване и управление на ДА „Д.”?

Необходимо ли е изработването на план за новообразуваните имоти въз основа на който се определят имотните граници, в производството по възстановяване на собствеността върху земеделските имоти в стари реални граници и условие ли е това за предявяване на иск от съсобствениците за защита на правото им?

Представляват ли евентуалните негативни последици за купувача по предварителния договор от учредяването от страна на продавача на договорна ипотека, върху имота, предмет на предварителния договор, предпоставка за възникването и упражняването на потестативното право на купувача за разваляне на договора по чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД?

Налице ли е подлежащ на обезщетяване „ексцес“ при липсата на спор по делото, че за основното увреждане от деликт, обезщетение не е присъждано на пострадалия, респ. такова не е търсено по съдебен ред?

Дали въззивният съд, пренебрегвайки ясната воля на съдружниците, изразена в чл. 14, ал. 5 от дружествения договор, може да тълкува тази разпоредба разширително в разрез с легалната дефиниция на понятието „обратна разписка” и за редовното свикване на ОС да се приеме за достатъчен фактът на получаване на покана, независимо кога и къде е била връчена?

Относно релевантността на факта на реалното ползване от наемателя на отдадения под наем имот?

Относно доказателствената стойност на протокола за пътно-транспортно произшествие в гражданския процес и необходимостта от изслушване на специализирана авто-техническа експертиза, когато същия не е оспорен.

Следва ли и доколко съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност”?

За процесуалната допустимост на иск срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за вреди от ПТП, ако такъв иск е бил предявен и уважен за същите по вид вреди срещу делинквента в наказателния процес.

Следва ли съдът да търси действителната обща воля на страните и въз основа на какви обстоятелства тя се извежда?

Дали магазините като обект са включени във ведомствения жилищен фонд на МО и с оглед на това може ли да се извършва разпореждане с тях на основание чл. 9 б “а” от Указ № 463/1950г., и дали субект на продажбата могат да бъдат търговски дружества или физически лица, които не са военнослужещи или служители на МО ?

Дали магазините като обект са включени във ведомствения жилищен фонд на МО и с оглед на това може ли да се извършва разпореждане с тях на основание чл. 9а от Указ № 463/1950г., и дали субект на продажбата могат да бъдат търговски дружества или физически лица, които не са военнослужещи или служители на МО ?

Дали изменението на договора за лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, заменя ли го с други, нови и различни правоотношения от тези по съществуващия договор за лизинг, т. е. представлява ли обективна новация?

Относно липсата на идентичност на процесния имот с този, предмет на нотариален акт, съобразно кадастралния идентификатор и неговата уникалност и допустимо ли е произнасянето по иск, когато имотът не е индивидуализиран съобразно действащия регулационен план.

Липсата на единодушие при приемане на решения на общото събрание, каквото е предвидено в дружествения договор, води до тяхната отменяемост, а не до нищожност. Не може да бъде приложена аналогията на чл. 26, ал. 2 ЗЗД – липса на съгласие, както изрично е приел Върховният касационен съд с т.1 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК. Съдилищата правилно са преценили неприложимостта на критериите за нищожност на договорите, въведени от общия граждански закон към решенията на ОС, но неправилно са счели, че тази неприложимост касае основателността на исковете и няма отношение към тяхната допустимост.

Плащането към кредитор на ДДС по конкретни фактури с посочен в тях определен размер на задължението, счетоводното записване на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието – длъжник счетоводство, извършените частични плащания, съответно прихващания, с вземания по конкретни фактури, представляват ли признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. “а” ЗЗД за пълния размер на дълга?

Пропускът на заинтересованите лица да предявят иск за отмяна на решението в преклузивния срок по чл. 58, ал. 3 ЗК санира опорочения избор и изключва възможността в последващ процес да се ревизират инцидентно законовите предпоставки за този избор.

Дали незаконността на един строеж сама по себе си обуславя уважаване на предявен негаторен иск за премахване на сградата или следва да се установи, че незаконният строеж обективно смущава правото на собственост на ищеца?

Изключва ли се отговорността на Г. Ф. в хипотезата на чл. 88, ал. 1, б. “б” ЗЗ (отм.) по отношение на подлежащо на регистрация, но нерегистрирано моторно превозно средство?

Подлежи ли на възстановяване собствеността върху имот по реда на ЗСПЗЗ, който е публична държавна собственост?

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото да се развали договорът по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението?

Кои особени затруднения са правнорелевантни по смисъла на чл. 29, ал. 1 СК – само тези, които родителят търпи към момента на предявяване на иска или и тези, които ще търпи в бъдеще време и които са предвидими и очаквани с оглед на здравословното състояние, умствени възможности, наклонности и желания на родените от брака непълнолетни деца, които са му поверени за отглеждане и възпитание след развода с майката?

Относно наличието на процесуална възможност за изменение на иска, след връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд по реда на чл.218ж, ал.2 , във вр. с чл.209, ал.1, изр.3 ГПК/ отм./ с конкретни указания по квалификацията на иска. Относно приложението на чл.218з ГПК/ отм./, в случаите, когато делото се връща за ново разглеждане по реда на чл. 218ж, ал.2 във вр. с чл.209, ал.1, изр.3 ГПК/ отм./ и с правомощията на въззивния съд при констатирани в молбата по чл.116, ал.1 ГПК, като част от съдържанието на исковата молба, определено в чл.98, ал.1, б.”б” ГПК, недостатъци.

Относно допустимостта да се извърши съдебна делба на жилищна сграда без дворното място, построена върху терен , в който има изградена и друга жилищна сграда и съделителите имат права на собственост както в дворното място, така и в самостоятелните жилищни обекти. Относно необходимостта от произнасяне при липса на практика по приложимостта на закона в тези хипотези при действието на ЗУТ.

Относно имуществените отношения между съпрузите при прекратяване на брака с развод.

Относно имуществените отношения между съпрузите при прекратяване на брака с развод.

Относно наличието на процесуална възможност за изменение на иска, след връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд по реда на чл. 218ж, ал. 2 , във вр. с чл. 209, ал. 1, изр. 3 ГПК/ отм./ с конкретни указания по квалификацията на иска.Относно приложението на чл. 218з ГПК/ отм./, в случаите, когато делото се връща за ново разглеждане по реда на чл. 218ж, ал. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1, изр. 3 ГПК/ отм./ и с правомощията на въззивния съд при констатирани в молбата по чл. 116, ал. 1 ГПК, като част от съдържанието на исковата молба, определено в чл. 98, ал. 1, б. “б” ГПК, недостатъци.

Налице ли е правен интерес за ищеца от водене на положителен установителен иск за установяване правото на собственост по отношение на недвижим имот за който е оспорено правото му от ответника преди началото на делото и допустим ли е искът, ако в хода на производството ответникът признае иска?

Относно необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво, след като е възприет за основателен довода на касатора, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед на уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.

Относно възможността уговорено задължение по договора за правна помощ да бъде заменено с друго, когато няма съгласие между страните. По този въпрос, разгледан съобразно общите правила на ЗЗД /чл. 65, ал. 2/ и в контекста на Закона за адвокатурата /чл. 36, ал. 4/ и Етичния кодекс на адвоката /чл. 14 и чл. 15/, липсва съдебна практика и доводите на касаторките са намерени за основателни.

Лична собственост или съпружеска имуществена общност са имуществата, придобити възмездно от един от съпрузите по време на брака преди влизане в сила на СК от 1968г./отм./, когато бракът е заварен от този кодекс? Може ли съдът да основе своите изводи без да обсъди наведените доводи и възражения на страните и без да изложи съображения защо ги отхвърля ? Може ли един документ да бъде оспорен пред втората инстанция, когато при действието на отменения ГПК първоинстанционният съд не е дал възможност на страната да го оспори ?

Относно допълнителното решения на въззивната инстанция, предмет на подадените касационни жалби.

Относно нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо , че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт, което становище на въззивният съд е в противоречие с незадължителна съдебна практика на ВКС по Решение Nо 173 от 27.07.2010 година по гр.д. Nо 5166/2008 година на ВКС-III отд.

За задължението на съда да обсъди събраните доказателства и да се произнесе по направено възражение за придобиване на имота на основание давностно владение.

Дали правните последици и валидността на заявяването на вещно право на собственост по см. на пар. 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм./ от правоимащите лица се обуславя от изисквания за форма и съдържание на заявеното искане и какви действия на правоимащите лица по см. на пар. 6 ал.1 ПЗР на ЗППДОбП / отм./ до органа по чл. 3 ЗППДОбП /отм./ или до приватизиращото се предприятие имат стойността и значението на заявяване на вещно право на собственост по см. на пар. 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм.// по изложението към касационната жалба на Н. В.-П./ ? За приложението на изискванията на пар. 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм. /от гл.т. на възможността да се сезира органа по приватизация преди обявяване на процедурата по приватизация и за начина на това сезиране/ по изложението към касационната жалба на К. П./ поради противоречивото разрешаване от съдилищата , според представените Решение Nо 1020 от 11.06.2004 година по гр.д. Nо 1163/2003 година на ВКС-IV отд. и Решение Nо 1161 от 26.07. 2002 година по гр.д. Nо 732/2001 год. на ВКС-IV отд. ?

За разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск

Относно значението на проектната документация за противопожарните изисквания към обществени обекти, изпълнени в сграда; в кои части на документацията следва да е отразено това. Относно съответствието на документацията с действалата нормативна уредба, при проектиране и изграждане на сградата – чл. 153, ал. 1 от приложение № 1 към Наредба № 2 ПСТН в помещения.

Относно задължението на съда да обсъди правните последици на съдебна делбена спогодба, която не е била прогласена за нищожна, унищожена или развалена по съдебен ред и не е била оспорена в хода на делбеното производство.

За правомощията на въззивния съд, когато приеме, че искът има друга правна квалификация от дадената от първоинстанционния съд.

Относно допустимостта по иска за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът да оспорва легитимацията на ищеца с възражение, че неговия наследодател не е бил собственик на имота , възстановен по ЗСПЗЗ и материалната законосъобразност на постановеното в полза на ищеца от ПК решение. Отосно задължението решаващият съд да се произнесе по тези възражения, ако ответникът не заявява право на собственост върху възстановения имот към момента на обобществяването, а към настоящия момент. Относно допустимостта при действието на ГПК от 2009 година тези възражения да се правят с отговора на въззивната жалба и дължи ли въззивния съд произнасяне по тях и за допустимостта въззивният съд, който извършва проверка за правилността на първоинстанционното решение , да излезе извън рамката на посоченото във въззивната жалба, както и по въпроса за обхвата и границите на проверката на първоинстанционното решение във въззивнта инстанция.

Окръжният съд не е взел предвид, че производството по чл. 32, ал. 2 ЗС/както е квалифицирал спора/ не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските отношения между съсобственици по повод ползването и управлението на общата вещ, което производство приключва с решение на съда, заместващо липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ и че не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила.

Относно постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Налице ли е пречка за извършването на съдебна делба на съсобствен между държавата и физически лица недвижим имот, допуснат до делба с влязло в сила решение, в случай, че частта на държавата е публична държавна собственост?

Каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им?

За съотношението между мерките относно местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права на родител, който живее в чужбина, когато не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.

Дали след концесия по смисъла на чл. 123 б. “а” КТ новият работодател – концесионер отговаря за задълженията към работника или служителя?

По какъв ред могат да се защитят лицата, на които с решение на общинската служба по земеделие е признато право на възстановяване на собствеността, в случай, че за същия земеделски имот в полза на ответниците по предявения ревандикационен иск е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ?

Относно предоставяне ползването на бившето семейно жилище на другия съпруг при изменение на обстоятелствата.

Дали влязлото в сила решение за извършване на делба погасява правото на ползване на трето лице върху имотите, предмет на делбата?

Относно обезщетение за претърпени имуществени вреди като разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи, ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „валцьор и шприцьор” в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.06.2010 г. до 01.09.2011 г. , и този иск е уважен със законните последици.

Относно обезщетение за претърпени имуществени вреди като разлика между пенсията за осигурителен стаж и възраст, която ищецът би могъл да получи, ако не бе получил професионалното си заболяване и бе останал на работа на длъжността „валцьор и шприцьор” в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 01.06.2010 г. до 01.09.2011 г. , и този иск е уважен със законните последици.

Доказан ли е фактът на оставане без работа за исковия период, ако е представено по делото копие от трудова книжка, в което няма отбелязване след уволнението работникът да е започнал работа при друг работодател, който въпрос е обусловил въззивното решение по този иск?

Доказан ли е фактът на оставане без работа за исковия период, ако е представено по делото копие от трудова книжка, в което няма отбелязване след уволнението работникът да е започнал работа при друг работодател, който въпрос е обусловил въззивното решение по този иск?

Дали е валиден договора с оглед валидното изразяване на волята на праводателя и постигане на уговорка по съществените клаузи на договора за покупко-продажба съответстват на установените факти, като правните изводи са формирани при правилно прилагане на материалния закон?

Дали са налице предпоставките за прилагане института на приращението е от решаващо значение за изхода на предявения иск за делба на сграда?

Когато прецени за необходимо законодателят изрично предвижда случаите на приложимост на производството по чл. 410 ГПК и чл. 418 ГПК извън хипотезите на тези два текста. Същевременно не може да се приеме, че доколкото става въпрос за парично вземане , което предвид своя характер и размер е подсъдно на районния съд, пълната имуществена отговорност попада в общата хипотеза на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК. Това влиза в противоречие с нормата на чл. 211 КТ, според която тази отговорност се осъществява по съдебен ред , докато производството по чл. 410 ГПК има за предмет единствено установяването на това дали заявеното вземане е спорно или не. Това производство няма за предмет установяване на предпоставките за реализиране отговорността за липси, поради което не може да се приеме, че чрез него тази имуществена отговорност се осъществява. Следователно производството по чл. 410 ГПК, което се е развило преди исковото производство по чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 КТ , предвид характера на заявеното вземане е недопустимо.

Следва ли разпределението на ползването на недвижим имот от съсобствениците да се съобразява със съществуващите в имота сгради, включително и когато те са незаконни?

Построеното извън рамките на учреденото право на строеж, макар и на основание утвърден архитектурен проект и дадено строително разрешение и което има юридическо основание да бъде самостоятелен обект придобива ли се по приращение от собственика на земята?

Относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, с оглед изискването за пълно изясняване на делото, който правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

Обстоятелството, че според изрично заявеното от въззивника В. Г. искане, предмет на предприетото въззивно обжалване е постановеното от СГС решение в неговата отхвърлителна част по иска с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, но до размера на сумата 55 000 лв., означава, че в останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила и въззивният съд не е разполагал с правомощия да се произнесе по нея. могъл надлежно да упражни своите правомощия само в очертаните от въззивната жалба рамки.

Какъв е фактическия състав при прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие на страните?
Подписът на работника/служителя под текста на заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание удостоверява ли връчването й, или негово съгласие за прекратяването?

При наличие на данни относно извършено правоприемство – А., отговарящ на изискванията на ЗДС и ППЗДС, в който се съдържат данни за предоставяне на държавен имот за стопанисване и оперативно управление, включване на имот в баланса на дружеството, липсата на разделителен протокол може ли да обоснове извод за липсата на завършен фактически състав по чл. 17 б. “а” ППЗДОбП / отм./? Относно тълкуване на термина „съответна част от активите”при хипотеза на приватизационна сделка по чл. 34, ал. 2 ППЗДОбП / отм./ , с довод , че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с Решение Nо 76 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5857/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 97 от 29.03.2011 год. по гр.д. Nо 431/2010 год. на ВКС-II отд., Решение 147 от 19.07.2010 год. по гр.д. Nо 7/2009 год. на ВКС-I отд., и др.

Когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, следва ли имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита предмет на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП?

За да се разгледа молба за отмяна на посочено основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, в тази молбата следва да бъдат посочени точно двата съдебни акта т.е. онези две влезли в сила съдебни решения, с които , между едни и същи лица, е разрешено със силата на пресъдено нещо едно и също искане, разгледан е идентичен гражданско-правен спор, но са постановени различни, като краен резултат, съдебни решения. Не може да се разгледа молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като нарушеното право на защита в смисъла посочен от молителите, а именно, че „решението, чиято отмяна се иска, е нищожно поради липса на искане от страните по допуснатата касационна жалба за частите на въззивното решение, за който се произнася касационния съд, и въобще липсва произнасяне по частите, за които се отнася касационната жалба“, сочи на незаконосъобразност, но не попада в нито един от съставите на посоченото отменително основание.

Относно оспорването на представен сравнителен материал при решаване на спор за действителността на завещанието и доказателствената тежест за установяване истинността на сравнителния материал.

Относно оспорването на представения сравнителен материал при решаване на спора за действителността на завещанието и доказателствената тежест за установяване истинността на сравнителния материал.

От кой момент започва да тече погасителната давност при твърдение за непозволено увреждане- от извършване на деянието или от момента, в който възникват вредите?

Относно обсъждане на доказателствата по делото в контекста на предмета на спора и определяне относимостта им към него поотделно и в съвкупност.

Относно обсъждане на доказателствата по делото в контекста на предмета на спора и определяне относимостта им към него поотделно и в съвкупност.

Дали ответникът П. Х. Б. има качеството на добросъвестен или приравнен на добросъвестен владелец, във връзка със заявеното от него с възражение правото на задържане върху имота до заплащане на сумата, с която е увеличена стойността на вещта.

Относно доказателственото значение на фактурата, която не е подписана от задължената по договора страна, но е отразена в счетоводните й книги и в дневниците за покупко – продажби и по повод на оформената с нея сделка страната е упражнила правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.

Общ ли е имот, формално придобит по време на брака, но в периода на трайна фактическа раздяла, която е прекъснала всички емоционални, икономически и лични връзки между страните ?

Общ ли е имот, формално придобит по време на брака, но в периода на трайна фактическа раздяла, която е прекъснала всички емоционални, икономически и лични връзки между страните?

Относно връзката между издаден менителничен ефект и съществуването на каузално отношение между страните, при наличието на оспорвания както на ефекта, така и на договора.

Какви са критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност, т.е. по какъв начин следва да се преценява връзката между конкретното престъпление, повод за образуване на производството по ЗОПДИППД, и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на чл.28 от цитирания закон. В частност кледва ли формално(темпорално) да се привързва периода на извършване на престъплението, предпоставка за започване на проверката по закона, с момента на придобиване на имуществото, предмет на искането за отнемане, или тази връзка следва да се преценява логически за всеки конкретен случай, с оглед установените по делото факти ?

Дали съкращаване на щата може да има и при запазване на бройките по щатното разписание при т. нар. трансформиране на длъжности?

Дали съкращаване на щата може да има и при запазване на бройките по щатното разписание при т. нар. трансформиране на длъжности?

Когато ищецът предявява с иска не цялото спорно право,а само част от него,както е в случая,със сила на пресъдено нещо се установява само предявената част от правото,ако съдът е уважил иска.За разликата може да се предяви нов иск.По него ищецът не може да се позове на силата на пресъдено нещо на решението,с което частичният иск е уважен.За разликата вземането може и да не съществува. Ето защо,като съдът е посочил в диспозитива на решението си цялото спорно право,не е постановил недопустим акт,тъй като по отношение на претендираното вземане от 46 600 лв не е формирана сила на пресъдено нещо.

Дали има съкращаване на щата когато за дадена длъжност това е предвидено изрично в нормативен акт – за директорите на регионалните центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве в разпоредбата на пар. 93, ал. 4 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗЗ /Обн. – ДВ, бр.98 от 2010 г./?

Дали има съкращаване на щата когато за дадена длъжност това е предвидено изрично в нормативен акт – за директорите на регионалните центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве в разпоредбата на § 93, ал.4 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /Обн. – ДВ, бр.98 от 2010 г./?

Следва ли пълномощното за гласуване пред О., да бъде изрично, като установява конкретно за кое събрание се отнася, точките от дн.ред и начина на гласуване, или може да бъде и общо?

Наличието на правен интерес от търсената с установителен иск защита е изрично изведено в чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Интересът от защита по всеки установителен иск е конкретен и следва да е налице по време на цялата висящност на производството, включително към момента на постановяване на окончателния акт по спора. В настоящия случай ищецът обосновава интереса си от отричането на членственото правоотношение на С. в ответното акционерно дружество, като способ за защита на своето членство в същото търговско дружество. Със заличаването, обаче, на акционерното дружество от търговския регистър, се прекратяват членствените правоотношения между акционерите и дружеството. Със загубване на качеството си на акционер в заличеното акционерно дружество, за ищеца отпада посочения от него интерес от защита спрямо С. на членствените му права, тъй като същите вече не съществуват, поради липсата на правосубектност на другата страна по правоотношението.

Относно придобиване на правото на собственост на основание давностно владение по време на брака и снабдяването с констативен нотариален акт за това право след смъртта на единия съпруг, което обстоятелство е обусловило извода на въззивния съд за наличие на индивидуална собственост в лицето на снабдилия се с нотариалния акт съпруг, т.е. за незачитане на изтеклата по време на брака придобивна давност при липсата на позоваване на това придобивно основание приживе и на двамата съпрузи.

Недопустимо в петитума на предявения насрещен иск се претендира алтернативно предаване на вещта или нейната пазарна стойност. Алтернативно е обективното съединяване на искове,когато ищецът предоставя на съда да разгледа и уважи един от съединените искове. Поначало алтернативното обективно съединяване на искове е недопустимо поради неопределеност на петитума, но има случаи когато то е допустимо и даже наложително.

За вероятността за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл алтернативно по предявения насрещен иск при нередовност на искова молба по насрещния иск, поради алтернативно заявен петитум.

Тъй като оттеглянето на иска е едностранно процесуално действие на ищеца, то е различно от съдебната или извънсъдебна спогодба. Съгласието на ответника също е едностранно процесуално действие, поради което не превръща оттеглянето на иска в процесуален договор. Изискването за съгласие при оттегляне на иска, предприето след първото по делото заседание, е предвидено само с оглед правото на ответника да получи защита срещу ищеца по висящ процес като постигне разрешаване на спора със СПН, отричащо твърдяното от ищеца право.

Допустимо ли е съдебно решение предвид направеното от ищците оттегляне на иска във въззивната инстанция, изразеното от ответника становище и допустимостта на производството след тези процесуални действия?

Относно съвместното ползване на семейното жилище след развода чрез разпределение на ползването, който въззивният съд е решил в противоречие с ППлВС № 12/28.11.1971 г.

Относно съвместното ползване на семейното жилище след развода чрез разпределение на ползването, който въззивният съд е решил в противоречие с ППлВС № 12/28.11.1971 г.

Относно формата на защита на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, включваща предявяване на възражения, изключващи правото на ответника, са обусловили изхода на спора с оглед непроизнасянето по поддържаните от него доводи в подкрепа на иска за отричане претендираното от ответниците право на собственост върху спорния имот.

Относно формата на защита на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, включваща предявяване на възражения, изключващи правото на ответника, са обусловили изхода на спора с оглед непроизнасянето по поддържаните от него доводи в подкрепа на иска за отричане претендираното от ответниците право на собственост върху спорния имот.

Подлежат ли на възстановяване имоти, в които след одържавяването им са извършени строежи без необходимите строителни книжа, но за които е издадено удостоверение за търпимост по пар. 16, ал. 1, ПЗР ЗУТ и прилага ли се в този случай разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗОСОИ?

Относно критериите, въз основа на които съдът следва да изясни точния смисъл на договорни клаузи.

За разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск.

Подлежи ли на обследване имуществото на лицата, срещу които е предявена претенция за отнемане на имущество по ЗОПДИППД (отм.), придобито преди извършване на престъплението, за което са осъдени с влязла в сила присъда.

Еднакво значение ли влага законодателят в понятията “производител” и “притежател на търговска марка” при прилагане на ЗМГО? Липсата или наличието на лазерен код, може ли да обуслови извода за оригиналност или неоригиналност на стоката?

Дали поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната парична престация на купувача или в такива случаи съдът трябва да изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по договора?

При тълкуване на клаузите на един договор за финансиране по програма С., следва ли да се съобразяват правилата и целите на Регламент /ЕО/ 1268/1999 на Съвета от 21.06.1999г.?

Въззивният съд е служебно задължен преди да се произнесе по същество на въззивната жалба да провери редовността на обжалвания пред него съдебен акт. При тази проверка е следвало да констатира, че е налице несъответствие между формираната воля на съда и отразеното в диспозитива.

Налице ли е реално съкращаване на щата, ако функциите на съкратената длъжност продължават да се изпълняват от друго лице, наето по договор, прикриващ трудов?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.

За допустимостта и основателността на иск, предявен от пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в случай, че е издаден изпълнителен лист против прекия причинител на увреждането.

Кой е потребител на енергия за битови нужди?

Когато с влязло в сила решение е отречено правото на наемодателя да претендира връщане на вещта на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, сила на пресъдено нещо се формира само по отношение на елементите на претендираното от ищеца материално право. В зависимост от твърдяните факти за надлежно възникнало право на наемодателя да претендира връщане на вещта, решаващият съд следва да направи изводи по спорното материално право. Когато искът по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е основан на твърдения за упражнено от наемодателя право за извънсъдебно разваляне на наемния договор поради неизправност на наемателя, изразяваща се в неплащане на наемната цена за един месец, безспорно съдът дължи произнасяне по въпроса дали правото за едностранно преустановяване на облигационната връзка е надлежно упражнено, респ. доколко са настъпили последиците на разваляне на договора. При извод за ненадлежно упражнено право по чл. 87 ЗЗД не би могло да се приеме за доказан твърдения от ищеца правопораждащ факт за претендираното връщане на вещта, предмет на наемното правоотношение. Констатациите на решаващия съд обаче по безспорно установено в това производство пълно изпълнение, от страна на наемателя, на задължението за плащане цената на ползването по валидния наемен договор, включително и за период преди посочения от ищеца, не се ползват със сила на пресъдено нещо. Тези констатации не са релевантни към основанието на предявената осъдителна искова претенция по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и не съставляват елемент от спорния предмет.

Дали показателят „спазване на изискванията на Кодекса за поведение на митническия служител”, като относим към критерия „по-добра работа”, подлежи единствено на субективна преценка по целесъобразност на работодателя или тази преценка подлежи на съдебен контрол.

Каква е доказателствената сила на разписка, подписана от ограничено дееспособно лице в качеството му на купувач, за двете страни подписали договора и как се разпределя доказателствената тежест. Поставеният въпрос е относим към изявлението на поставения под ограничено запрещение, че е получил сумата по договора без същото да е потвърдено от попечителя му достатъчно доказателство ли е за действителното получаване на сумите, предвид на това, че същият не може да изразява правновалидна воля при разпоредителни сделки, както и чия е доказателствената тежест да установи заплащането и получаването на сумата.

Дали когато се въвежда изискване за нова специалност без да се променя степента на образованието е налице основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ?

При предявяване на иск за собственост на недвижим имот изискването за индивидуализация на имота съобразно неговия актуален градоустройствен статут е условие за редовност на исковата молба. Затова, когато в хода на делото бъде установено, че исковата молба не отговаря на това изискване, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани тази нередовност, като при изпълнение на дадените указания при постановяване на своето решение следва да опише имота с уточнените му характеристики по действащия устройствен план. Описанието на имота в диспозитива на съдебното решение с белезите по предходен план, въпреки направеното от ищеца уточнение по действащия план, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което рефлектира върху правилността на решението, а не върху неговата допустимост.

Относно предявяването на банковата гаранция за плащане съобразно условията на договора между наредителя и гаранта и гаранционния документ.

За определяне обезщетението за неимуществени вреди.

Дали плащанията за топлинна енергия представляват „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. “в” ЗЗД ?

От кой момент възниква фактическата възможност за осъществяване на правото на строеж за тези, на които е учредено право на строеж от собствениците /на терена/ и от същия момент ли започва да тече този срок за добросъвестните приобретатели? Ако не е реализирано правото на строеж за долния етаж, започнал ли е да тече срокът за погасяване по давност /на правото на строеж/ за етажа над него?

Относно това дължи ли се възнаградителна или обезщетителна лихва върху паричните суми, които са иззети по реда на НПК и в какъв размер, ако лицето бъде оправдано.

Относно възможността на застрахователя да прекрати договора за застраховка „ гражданска отговорност”, поради неизпълнение на задължението за плащане на една от разсрочените вноски от застрахователната премия, без да изпрати уведомление до застрахования?

Подлежи ли на възстановяване земеделски имот ако преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е застроен и задължен ли е съда да приключи устните състезания след като делото е изяснено от фактическа страна?

За началния момент от който става изискуемо вземането за лихва за забава при иск за връщане на задатък по сключен между страните предварителен договор.

Относно допустимостта на спряното, на основание чл. 182, ал. 1, б. „д” от ГПК (отм.), и впоследствие – възобновено въззивно производство, респ. за допустимостта на постановеното по него въззивно решение, при наличие на престъпни обстоятелства, от които зависи изхода на гражданскоправния спор по делото, но по отношение на които не са налице данни и доказателства да е приключило образуваното наказателно производство.

Дали с акта за приемане на новопостроен обект е учредено право на преминаване през съседен урегулиран поземлен имот, както и дали ако въпреки учредяването на такова право реализирането му смущава и препятства упражняването на правото на собственост, негаторният иск е неоснователен ?

При наличие на доводи, че ищците черпят права от представен от тях официален документ може ли съдът да основе фактическите си констатации и правни изводи на друг документ?

За допустимостта на иска на увреденото лице, предявен след като се е снабдил с изпълнителен лист за същите по вид вреди срещу деликвента.

От кого следва да изхожда съгласието за уволнение – еднолично от председателя на синдикалната организация или от синдикалното ръководство като колективен орган ?

За значението на изискването за съгласуване на списък обр. 1 за учебната година с началника на Регионалния инспекторат по образованието.

При направено оспорване на материалната законосъобразност на констативен административен акт за възстановяване на земеделска земя на основание ЗСПЗЗ в гражданския процес дали оспорилата го страна носи доказателствената тежест за установяване, че някоя от предпоставките за издаването му не е била налице или доказателствената тежест се носи от страната, която се ползва от акта?

За субективните предели на силата на пресъдено нещо по решението, постановено по отношение на праводателя на ответника в процес между него и ищеца и материално правният въпрос за необходимостта от установяване на правото на собственост на ТКЗС върху имотите, които е продавало на трети лица.

Дали застрахователят има право да откаже плащане на обезщетение, когато през време на застрахователния договор, застрахованото имущество бъде прехвърлено и застрахователят не бъде уведомен за това, съгласно чл.212 КЗ, и дали неизпълнението на задължението на застрахования по чл.212,ал.1,изр.2 КЗ е значително с оглед интереса на застрахователя по чл.211,т.2 КЗ ?

От кой момент влиза в сила новото щатно разписание, предвиждащо съкращаване на щата в училищата и какво е значението на изискването за съгласуване на списък обр. 1 с началника на Регионалните инспекторати по образованието ? Имат ли право директорите на училищата от системата на народната просвета,които в дейността си прилагат системата на делегираните бюджети,самостоятелно да определят числеността на персонала и самостоятелно да изготвят,утвърждават и променят длъжностното и поименно щатно разписание на персонала,като разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд – Тълкувателно решение № 4 от 12.12.2011г.по т.д.№ 4/11г.на ОСГК ?

Относно хипотеза на изградена жилищна сграда със сутеренен етаж към 1949 година за приложимите строителни правила и норми при извършване на преценката дали част от жилищната сграда представлява самостоятелен обект – следва ли да се вземат предвид строителните правила и норми към момента на построяване на сградата или към момента на извършване на разпоредителната сделка.

Правото на строеж по смисъла на закона само за сгради ли може да се учредява или и за други строежи, изброени в пар.5, т.38 от ЗУТ, съответно за съоръжения на техническата инфраструктура, както и за паркинг и перон като част от обект автогара?

Относно процесуалното и материално право, свързани със задължението решаващият съд да зачете действието на влязлото в сила решение и за възможността, при неизпълнение на задължение, по подготвителен договор за учредяване на дружество, лицето- съучредител, договаряло с трети лица от свое име, но с оглед предмета на дейност на бъдещото дружество и изрично поето по договор за безвъзмездна помощ по специализирана програма за външна помощ от Европейската общност, задължение в тази насока, да претендира обезщетение за причинените му вреди”.

Относно действителността на учредената договорна ипотека при липса на дадено по см. на чл. 137, т.7 ТЗ съгласие от собственика на ипотекирания имот – търговско дружество, правно и структурно обособено в О. и при отсъствие на задължителни, съгласно чл.167, ал.2ЗЗД, елементи от съдържанието на ипотечния договор.

Кой е носителят на субективното право на дивидент, придобито от съдружника преди отчуждаване на притежаваните от него дялове от капитала на търговско дружество, правно и организационно обособено като О? От кой момент дружеството изпада в забава по отношение на задължението си за изплащане на дивидент?

Отмяната от въззивния съд на уважения евентуален иск възстановява ли висящността на процеса по отношение на отхвърления с първоинстанционното решение иск срещу главния ответник, в която част първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца с въззивна жалба поради положителния за него резултат по евентуалния иск.

Относно реда за встъпване на децата на член-кооператор в членственото правоотношение на родителя и възникване на колективно членство за придобиване на едно жилище.

Дали цялото имущество на едно лице следва да бъде отнето в полза на държавата или само това, за което е установено или се предполага, че е придобито от престъпна дейност?

За задължението на съда да прецени всички събрани по делото доказателства, в т.ч. чрез показанията на свидетели, и по материалноправния въпрос „следва ли задълженията по алеаторен договор да се изпълняват само лично или приобретателят може да бъде подпомаган от близките си или от трети лица“.

По какъв начин следва да се преценява изискването на чл.3 във вр. с пар.1 т.2 от ЗОПДИППД претендираното за отнемане в полза на държавата имущество да е на “значителна стойност ?

Относно правната квалификация на заявената претенция, обусловил изхода на спора.

Дали липсата на национализираните заедно с терена сгради и построяването на нови е основание да се изключи приложението на чл.2 ал.3 ЗВСОНИ, какво е правното действие на съставянето на акт за държавна собственост- установително или конститутивно, и процесуалноправен въпрос, свързан с това върху кого пада доказателствената тежест за установяване на неистинност на нотариален акт, които въпроси са в противоречие с практиката на ВКС?

Относно правната природа на договора за охрана със сигнално-охранителна система, в пряка зависимост от отговора на който се явява и въпросът за съдържанието на престацията, дължима от изпълнителя по него.

Създават ли се права за кооперативните организации, които са построили сгради върху общинска земя, без да е налице валидно учредено право на строеж? Налице ли е правна легитимация на Р., с оглед на предхождащо вливане чрез поемане на дейност и последващо правоприемство? Следва ли правото да се придобие собствеността с влизане в сила на ЗОбС да се признае на организацията-правоприемник? Установяването произхода на средствата за строителство може ли да стане не само с писмени , но и с гласни доказателства? Дали понятието „сгради и постройки’, по чл. 3 ал.3 от ЗОбС включва временните постройки, посочени в чл.120 ППЗТСУ/ отм./? Договорът за прехвърляне на търговско предприятие, в който е отразено запазване на юридическата самостоятелност на прехвърлителя, води ли до ограничаване на правоспособността му?

Обвързан ли е въззивният съд при решаване на спора по същество от дадената от ищеца и от първоинстанционния съд правна квалификация на иска?

Aко при продължаване на дело за развод от наследниците на ищеца по реда на чл. 327 ГПК се установи, че бракът между починалия съпруг – ищец и преживелия съпруг – ответник е бил дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи, а не само по изключителна вина на ответника, то искът подлежи ли на отхвърляне или следва да се установи разстройство на брака по вина и на двамата съпрузи?

Дали началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед последното извършено плащане към конкретно определен кредитор, или с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника?

Кога смъртта на държавен служител в МВР е настъпила при и по повод изпълнение на служебните му задължения и е основание на наследниците му да бъдат изплатени обезщетения по чл. 255, ал. 2 ЗМВР?

Може ли да се приеме едно саморъчно завещание, че съдържа отлагателен срок поради използваната формула собствеността на имота да се придобие от бенефициера „след смъртта на завещателя и неговата съпруга“ и саморъчно завещание, за разпореждане с цялото имущество поражда ли вещно правно действие в полза на бенефициера и за частта на съпругата?

Относно преценка за допустимостта на постановения съдебен акт, предвид служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение и по – конкретно съобразяване родовата подсъдност на предявения иск.

Относно действието на завещателното разпореждане и обхвата на приложното поле на разпоредбата на чл. 90 б. “а” ЗН за универсалните завещателни разпореждания с предмет земеделски земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, когато правният спор е възникнал след обявяването разпоредбата за противоконституционна с решение на КС на РБ №4/1996г.

Относно носителя на пасивната материалноправна легитимация по прекия иск на увреденото лице при ПТП, причинено по вина на водач на регистрирано в друга държава МПС, който има сключена гранична застраховка „Гражданска отговорност” или сертификат „Зелена карта.

Въззивният съд на практика е поправил допуснатите от първата инстанция процесуални грешки като е присъдил на ищците обезщетение съобразно действителното съдържание на исковата претенция по чл.94, ал.1 ЗАПСП, формирано с исковата молба и с последващата молба за „изменение на иска”, след като е приел за доказано твърдяното нарушение. Констатацията в мотивите към въззивното решение, че ищците са претендирали само обезщетение за неимуществени вреди, и формулировката в диспозитива, че се присъжда обезщетение за имуществени вреди, се дължи на непрецизно изразяване на иначе ясната воля на въззивния съд за разрешаване на спора по исковете с правно основание чл.94, ал.1 ЗАПСП и не насочва към недопустимост на решението.

Има ли право ищецът да развали договора изцяло или частично ако недвижимият имот е прехвърлен на две лица срещу задължение за издръжка и гледане, което се е изпълнявало само от единия длъжник?

Каква трябва да е връзката между придобитото имущество и престъпната дейност; какъв трябва да е критерият за определяне значителната стойност на имуществото; придобиването на имущество с банков кредит означава ли, че не може да се направи основателно предположение по чл. 4 ЗОПДИППД ? Ако едно придобито имущество не е предмет на делото, то следва ли да се включи неговата стойност при преценката дали има придобиване на процесно имущество от престъпна дейност ? Прехвърлянето на право на строеж може ли да се разглежда като сделка с имущество, за която са приложими разпоредбите на ЗОПДИППД ?

Допустимо ли е в първата фаза по допускане на делбата да се разгледа иск, с който да се обяви привидността на даден договор, на която се позовава страната и да се разкрие действителното съглашение?

Кой е компетентният орган да вземе решение за отчуждаване на недвижим имот, собственост на еднолично търговско дружество в случаите, при които едноличен собственик на капитала на продавача е еднолично търговско дружество ? Какво следва да е съдържанието на решението на компетентния орган, за да е налице валидно изразено съгласие за продажбата?

Относно приложението на чл. 66, ал. 2 ЗС и по-конкретно-погасява ли се учреденото право на строеж,ако постройката или част от нея погине и следва ли въззивната инстанция да обезсили първоинстанционното решение,постановено по иск за делба,когато в производството не е участвал съделител или може да потвърди това решение с довода за неоснователност и недоказаност на иска за делба.

Ако въззивния съд констатира несъответствие между фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и търсената защита следва ли да остави исковата молба без движение?

За отговорността на застрахователя при причинени вреди от обща композиция на влекач и ремарке, за които има сключени отделни застраховки „Гражданска отговорност“.

Дали следва да се съобразят промените на обществено-икономическите и социални условия в страната и доколко съдът при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да съобрази и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност”?

Дали указанията на ВКС, дадени по реда на чл. 218 б. “з”, ал. 1, изр. 2 ГПК от 1952 г. (отм.), са задължителни за съда, на който е върнато делото, като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 644/13.12.2007 г. по търг. дело № 321/2007 г. на I-во търг. отд. на ВКС и решение № 906/15.11.2007 г. по търг. дело № 519/2007 г. на II-ро търг. отд. на ВКС? Относно приложението на нормата на чл. 31, ал. 3 ЗК от 1991 г. (отм.), съдържаща забрана да се придобиват по давност имоти на кооперация, като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 183/30.03.2009 г. по гр. дело № 5032/2007 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 1400/30.12.2008 г. по гр. дело № 4112/2007 г. на II-ро гр. отд. на ВКС.

Относно материалноправен въпрос, по който е налице противоречива съдебна практика на съдебни състави от Върховния касационен съд, във връзка с което производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение от ОСГК при ВКС.

Относно начина, по който в исковото производство по спор за право на собственост следва да се осъществи косвеният съдебен контрол върху заповеди по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за възстановяване на собствеността.

Дали когато единият съпруг се разпореди възмездно в полза в полза на другия съпруг по време на брака със свое лично имущество, съпругът – приобретател става индивидуален собственик на придобитото?

Дали въззивният съд е съобразил установените в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС изисквания при определяне на размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди ?

Намерението за увреждане, като елемент от фактическият състав по чл.216, ал.1,т.4 ДОПК, включва ли и такова намерение и у лицето, с което длъжникът е договарял, когато разпоредителната сделка е сключена преди установяване на задължението с ревизионния акт и ако да – подлежи ли на доказване или се презюмира, след като увреденият кредитор е държавата?

Какви са качествата, необходими за ефективно изпълнение на възложената на работника или служителя работа ? Дали заповедта за уволнение на това основание може да се мотивира с конкретни действия и бездействия, които са извършени поради незнание или неумение ? За степента на конкретност при посочване на липсващите качества и дали работодателят може да посочи в отделен документ липсващите качества, щом той е доведен до знанието на работника или служителя ?

Дали при наличието на договор за предоставяне на услуга и настъпило увреждане на клиента, изразяващо се в телесна повреда, обезвредата на настъпилите вреди следва да се разгледа на основание неизпълнено договорно задължение при което не се дължи обезщетение за неимуществени вреди, или на деликтно основание ?

Дали при влизане в сила на ЗМСМА правото на собственост върху терена, предмет на иска, е преминало в собственост на общината в пълния му обем по разпореждане на закона или е било обременено със суперфициарното право на строеж за универсален магазин, ако то е било валидно учредено преди това в полза на [фирма], чиито правоприемник е [фирма], а по късно на основание разпоредителна сделка [фирма]?

Относно виновно и противоправно неизпълнение на задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са произлезли вреди за дружеството.

Приложима ли е разпоредбата на чл.13, ал.1,т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ по иск за прекратяване на сдружение за напояване, регистрирано по ЗСН?

Може ли да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя такова поведение на работника, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но не е умишлено и не цели извличане на облага?

Може ли да се придобие по давност земеделски имот, който преди внасянето му в ТКЗС от собственика, е бил включен в кадастралния план на населеното място?

Относно правомощията на въззивната инстанция в производство, провеждано по ГПК/отм./, да събира доказателства за факти и обстоятелства, които не са били въведени в производството пред първоинстанционния съд с оглед указанията,дадени в т.6 и т.7 на ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС.

Длъжен ли е съдът с оглед обема на семейното жилище и отношенията между съпрузите да изследва възможността за разпределение ползването му между тях, предвид разрешенията, дадени в ППВС № 12/1971 г.?

Необходимо ли е изготвяне на инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни обекти в сградата след като с техническа експертиза е установено, че тя е реално поделяема поради съществуването на два самостоятелни жилищни обекта изпълнени на първи и втори етаж, а в приземния етаж – на самостоятелния обект гараж?

Дали е важно обстоятелство по смисъла на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР, пр. последно, че молителката е известна в две държави с различни имена, което и създава административни пречки, както и дали след като навърши пълнолетие тя може да избере кои от тези имена да носи занапред?

Относно възникването на съсобственост в хипотеза на прекратяване на отчуждителното действие на влезли в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове по параграф 8 ал. 1 ПР ЗУТ.

Относно уговорката за неустойка в предварителния договор, евентуално в неговата част, в която има уговорки за изработка, прекратява ли се със сключването на окончателния договор.

Редовно ли е свиканото по реда на чл.138, ал.2, пр.2 ТЗ общо събрание на съдружниците в ООД в случаите, в които едновременно с упражняване на потестативното си право пред управителя, правоимащите са изпратили и покани за свикване на общо събрание?

Дали работодателят е изпълнил задълженията си да събере информация съгласно чл. 1 от Нар. № 5/1987 г., в случай, че работникът е отказал съдействие; като е прието, че той е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените и представени от касатора, решение № 1652/13.02.2004 г. по гр. дело № 952/2002 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение № 1077/08.10.1999 г. по гр. дело № 1147/1998 г. на III-то гр. отд. на ВКС?

Относно допустимостта владението на реална част от недвижим имот за се счита за владение на идеална част от парцел и възможността тази част да се придобие по давност,за допустимостта съдът да измести правилата на доказателствената тежест и необходимостта владелецът, който се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност да докаже в хода на съдебния процес , че е демонстрирал намерението си за своене на имота по отношение на действителния собственик.

Относно точното изпълнение на указанията на съда за отстраняване нередовности на исковата молба.

Относно разграничаване на разпореждане с имот/ предложен и продаден / като застроено дворно място за жилищни нужди т.е. с характеристиката на жилищен имот от разпореждане със земя , в контекста на т.1 на Решение на В. от 17.08.1990 година. Относно изменението на това решение с Решението на В. от 06.12.1990 година и за обектите , изключени от приложното поле на посочените решения на В., с довод , че необходимостта от произнасяне на ВКС е от значение за еднаквото и точно прилагане на посочените решения на В., касаещи изключенията на отделни обекти на правото на държавна собственост.

Относно наличието на противоречива практика, като е съобразено и обстоятелството, че е налице висящо производство за издаване на тълкувателно решение по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, което ще засегне разглежданата проблематика.

Обвързан ли съдът от силата на пресъдено, нещо формирана между страните?

Относно наличието на правен интерес по предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и за допустимостта на иска. Относно възможността в производството по иск за собственост, основана на земеделска реституция ответникът да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че техният наследодател не е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, ако той самият не заявява права върху имота към този момент.

Добросъвестно ли е владението възоснова на прехвърлителна сделка?

Относно обвързващата сила на пресъдено нещо, като не е зачел създадената с решението по гр. д. № 2297/2003 г. на ПОС, с което е отхвърлен предявения от И. Д. Г. и М. Д. Д. срещу касатора ОС на Т. ревандикационен иск за ½ ид. ч. от дворното място и обекта кафе-аперитив в първия етаж на сградата, включващ и помещенията, предмет на настоящия иск.

Относно задължението на съда да изследва и прецени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като при противоречиви свидетелски показания да обоснове защо дава вяра на едни, а не кредитира други.

Относно допустимостта на съдебната делба на земята като обща част на отделните сгради в УПИ, при установените факти за наличие на жилищна сграда с лятна кухня и гараж, изключен от съсобствеността, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разясненията в ППВС № 2/82 год., т. 1, б. „г” и б. „д”.

Относно основанието за възникване на задължението по представен запис на заповед, който не съдържа реквизитите – дата на издаване, място на издаване и падеж и за правното значение на удостовереното в документа волеизявление.

Относно изключване на ограничено отговорен съдружник в ООД, в хипотезата на неизпълнено решение на ОС на съдружниците, когато това неправомерно поведение има епизодичен, а не системен характер и за обема на дължимото от ограничено отговорния съдружник оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Дали упражняването на членствени права може да бъде квалифицирано като действие против интересите на дружеството и отсъствието на легална законова дефиниция на словосъчетанията?

Действителна ли е клаузата от трудовия договор, с която е уговорено задължението за служителя да не постъпва на работа при друг работодател, чиято дейност е сходна с неговата, в едногодишен срок, или по какъвто и да е начин да не извършва лично или чрез трети лица конкурентна дейност, както и да не разпространява станали му служебно известни сведения, за което ще получи обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за всеки месец на действие на забраната, а в противен случай при нарушение на тази забрана служителят трябва да заплати на работодателя неустойка в двоен размер на уговореното обезщетение?

Какво е основанието за възникване правата по ЗУПЛЗПДДМ – по силата на закона или възоснова на издаденото удостоверение по чл. 4 от закона ?

Действителна ли е неустоечната клауза при договорена като процент върху неиздължената главница неустойка за забава, без краен предел или срок за начисляване и когато размерът на същата за визирания в исковата молба период многократно надвишава неплатения главен дълг?

Относно законовите предпоставки, които дават основание на съда да разреши неограничено пътуване на дете извън страната, без съгласие на единия родител и това явява ли се в интерес на детето.

Относно атата на влизане в сила на ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма].

Представлява ли отреждането на имота за хотел по плана на населеното място, обществено и/или благоустройствено мероприятие и от значение ли е дали това мероприятие може ли да бъде реализирано, с оглед трансформацията на държавната в общинска собственост съгласно § 42 от ПЗР на З./ДВ, 96 от 05.11.1999 год./?

Кой е компетентен орган да утвърждава и коригира щатно разписание в акционерно търговско дружество?

Кой е компетентен орган да утвърждава и коригира щатно разписание в акционерно търговско дружество?

Относно косвения съдебен контрол върху заповеди и решения за възстановяване на собствеността по чл. 4 З. по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, осъществяван в исковото производство по спорове за право на собственост.

За косвения съдебен контрол за законност на актовете за реституция.

Относно формата на упълномощаването за сключване на сделки, за които законът изисква особена форма, както и по въпроса за характера на правоотношенията, които възникват между туристическите оператори, туристическите агенти и потребителите на туристическия продукт, регламентиран в чл. 30 ЗТ.

Може ли съдът да основе решението си върху приети от него за установени обстоятелства без да изясняването им да е включено в задачата на експерт?

Относно възможността в производството по отрицателен установителен иск, предявен от лице с признато право на възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, срещу ползувател, осъществил процедурата по изкупуване по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на ползуване да бъде оспорено от ищеца с твърдения за пороци при предоставянето му, ако то не е било оспорено по реда на пар. 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и след изтичане на преклузивните срокове по пар. 35 от ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/1997 г./.

Влязлото в сила експертно решение на ТЕЛК задължително ли е за гражданските съдилища относно наличието на професионално заболяване?

Относно правната квалификация на иска и задължителна ли е за съда посочената от ищеца квалификация на спорното материално право.

Дали искът за делба на съсобствен имот е неоснователен, когато към момента на предявяването му има влязъл в сила кадастрална карта за населеното място, в което се намира имота, в която поради грешки и непълноти, имотът не е нанесен или не е индивидуализиран като самостоятелна сграда със застроена площ и идентификатор?

Съгласно пар. 2 ПЗР ГПК първоинстационните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция, т.е по процесуален ред, по който неприсъственото решение е правно недопустимо. Отделен е въпросът, че при наличие на предпоставките на чл. 239 ГПК, неприсъственото решение се постановява от първоинстанционния, а не от въззивния съд, какъвто в разглеждания случай е Софийски градски съд, чието решение се атакува.

Дали е налице идентичност на предметите на ревандикационните искове и страните по тях?

Относно валидността на решенията на поземлените комисии/ОСЗГ/ с оглед изискванията за техния състав, както и по въпроса за значението на заверена от общината скица за индивидуализацията на имота и за приключване на реституционната процедура в случаите на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в стари реални граници в урбанизирани територии. Дали е приложим чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ за процесния случай, с оглед представения по делото договор от 22.03.1973 год., с който А. Д.С. и С. Ил.Д. са уредили отношенията си за имот пл.№ * по проектоплана на м.”Д.”, землище на [населено място] от * кв.м., предмет на гр.дело № 4374/1972 год. на Софийския районен съд, 4-ти район, 8-ми състав ?

Недобросъвестността на заявителя следва да бъде установена при подаването на всяка отделна заявка за регистрация на търговска марка, поради което чрез основанието и петитума на иска заявката се включват в предмета на спора. С обжалваното решение Софийският апелативен съд се е произнесъл по твърдяната недобросъвестност на ответника, но при подаване на друга заявка за регистрация на марка, различна от тази, за която се е произнесъл първоинстанционният съд, поради което въззивното решение е недопустимо, като произнесено по непредявен иск.

Дължи ли се обезщетение за имуществени вреди при оставане без работа вследствие незаконно уволнение, при наличието освен на прекратеното основно трудово правоотношение и на друго – съществуващо отпреди процесното уволнение – трудово правоотношение по чл. 110, чл. 111 или чл. 114 от КТ ?

Относно наличието на явно неизгодни условия по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗЗД при сключването на договор за продажба.

Относно съдържанието на обратното писмо на страните по привидната и прикритата сделка и разкриването на симулация при търговските сделки.

Относно правилата за призоваване,процесуално представителство и възможността на страните да вземат участие по делото.

Относно приложението на чл.17а ЗППДОбП, в процесния случай не е обуславящ изхода на конкретния правен спор.

Ако законовата разпоредба няма обратно действие, с такова действие може ли да се ползва и приетият въз основа на нея подзаконов нормативен акт?

Относно частта, с която е допусната делба на жилището от дясно на стълбището, по въпроса за приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС. К. М. П. К. и В. И. К. искат решението в тази част да бъде отменено като неправилно – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Относно противоречие на въззивното решение с решение № 1295 от 18.11.2008 г. по гр.д.№ 4496/2007 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 32 от 12.03.2004 г. по гр.д.№ 2590/2002 г. на ВКС, IV г.о.

Следва ли съдът да се произнесе отделно по всеки от предявените пред него като главен и алтернативен иск и следва ли да се произнася по алтернативния иск,ако е уважен главния?

Относно погасителния ефект на извършено плащане по начин, посочен от кредитора.

Относно допустимостта на направено възражение за прихващане и за момента, в който това право се преклудира при действието на ГПК от 1952г.

Дали непопълването на административната преписка от страна на поземлената комисия, по-късно Общинска служба “Земеделие” /недаване на указания на заявителя за отстраняване на нередовности и представяне на документи съгласно изискванията на чл. 15, ал. 2 ППЗСПЗЗ/ съставлява основание по чл. 14, ал. 7, предл. първо и второ ЗСПЗЗ, за преразглеждане на искането за възстановяване на земеделска земя и издаване на ново решение с конститутивно действие?

В кои случаи въззивният съд прекратява производството по делото, поради нередовност на исковата молба?

За фактическия състав на правото на Държавата да се разпорежда безвъзмездно с имотите на еднолично търговско дружество с държавно участие, следва ли актът, с който това става да се впише в търговския регистър , при положение, че с този акт се извършва едновременно и намаляване на капитала на самото дружество , които въпроси са решени в противоречие с влязло в сила Р № 1096 /23.07.2008 г. по гр.д. № 427/2008 на Врачански окръжен съд ?

Счита ли се за близка смъртта на прехвърлителя, която е настъпила около шест месеца след изповядване на договора за издръжка и гледане и обуславя ли тя нищожност на договора? За наличието на кауза на договора за издръжка и гледане, необходимо ли е да е налице равновесие в престациите на двете страни по сделката? Допустимо ли е прилагане на т.нар. „опитно правило”, по силата на което в случай, че страните по сделката живеят заедно и приобретателката се грижи за прехвърлителката, да се предположи наличието на знание на приобретателката за предстоящата смърт на прехвърлителя и оттук да се обоснове липсата на основание на договора и в тази връзка може ли да се преодоляват правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните в процеса ? В случай, че в договора за издръжка и гледане изрично е посочено, че сделката се извършва и с оглед грижите, които приобретателката е полагала преди сделката и с оглед даваната в миналото издръжка, може ли да се приеме, че е налице нищожност на част или на цялата сделка ?

Дали при унищожаемите договори страните си дължат връщане на даденото като насрещни престации на отпаднало основание или това важи само при нищожните договори, тъй като същият е обусловил изхода на спора и решаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

За понятието „семейно жилище”, и по-конкретно, кое жилище има характер на „семейно жилище” и може ли след фактическата раздяла на съпрузите да загуби този характер?

Необезпокоявано ли е владението на сънаследствен имот като елемент от придобивната давност при оспорването му от част от съсобствениците и зачитане на техните права с влязло в сила решение?

Дали е необходимо формулировката на извършеното дисциплинарно нарушение в писмото, с което се изискват обясненията на служителя, да е идентична с тази в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото?

Възстановява ли се по силата на ЗВСОНИ собствеността върху идеална част от земя, одържавена по ЗОЕГПНС заедно с обект в етажна собственост, продаден впоследствие от държавата на трето лице, и приложимо ли е решението на Великото Народно събрание от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество /Обн., ДВ, бр. 69 от 28.08.1990 г., изм., ДВ, бр. 101 от 18.12.1990 г./ и въведената с него забрана за разпореждане с държавно и общинско имущество, по отношение на сделките, с които третото лице, придобило до 13.07.1991 г. идеална част от право на строеж върху държавна или общинска земя заедно с правото на собственост върху обект в етажна собственост, одържавен по ЗОЕГПНС, придобива на основание пар. 27, ал. 2 ПЗР ЗИДЗС /отм./ и пар. 2, ал. 1 ПЗР ПМС №235/19.09.1996 г. /отм./ идеална част от правото на собственост върху земята, върху която е застроена сградата?

Имат ли право наследниците по закон на лице, извършило завещателно разпореждане, да искат възстановяване на запазената си част, когато наследяват и облагодетелствуваното със завещанието лице, което приживе се е разпоредило с част от завещаното имущество чрез възмездна сделка?

Има ли право въззивния съд без подадена от ищцата въззивна жалба да постанови решение в нейна полза по отхвърлен от първоинстанционния съд иск?

Кога възниква правото на приобретателя по алеаторния договор да поиска трансформиране на натуралното задължение за издръжка и гледане в паричното му изражение?

Относно реда за реализиране на пряка отговорност за лошо изпълнение на третото лице-доставчик на стоката по договора за финансов лизинг, сключен между лизингодателя [фирма] и лизингополучателя-ищеца по делото [фирма] от г.С.

Относно разпределение на компетентността по Н. при невъзможност да се определи орган със специална компетентност /тъй като процесната сграда не е предоставена на конкретно министерство или друго ведомство/ с оглед действията на разпореждане на министъра на финансите във връзка с приложението на чл.101, чл.3 Н. и § 3 ЗР на Н.; § 5, т.1 ДР на ЗМСМА”.

За връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение.

Относно доказателствената тежест на един от елементите на този иск, а именно за установяване на факта на оставане без работа в 6-месечния срок след прекратяване на трудовото правоотношение.

Относно съответствието на съдебното решение с действителното искане – така, както то е конкретизирано от ищеца.

Наличието или липсата на предпоставки за извършване на последваща корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия, в частност – в Общите условия към договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], действали в периода 12.03.2009 г. – 16.06.2009 г.?

Наличието или липсата на предпоставки за извършване на последваща корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия, в частност – в Общите условия към договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], действали в периода 12.03.2009 г. – 16.06.2009 г.?

Относно критериите за разграничаване на функциите и правомощията на органите на сдружение с нестопанска цел, съответно на юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност, според които се преценява приложимият правен ред за защита срещу незаконосъобразните и противоуставни решения на тези органи – исковият ред по чл. 25, ал. 4 вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ или редът по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ.

Относно съдебната спогодба в делбеното производство има не само силата на договор, но и силата на съдебно решение, поради което за същата са приложими правилата на ГПК-чл.288 ал.7, относно обезсилване поради неизпълнение на задължението за заплащане на определеното парично уравнение.

За лимита на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка срещу риск „гражданска отговорност” при обезщетяване на вреди на повече от едно лице, когато същите са причинени от общата композиция на товарен автомобил и полуремарке, всяко от които е застраховано по задължителна застраховка срещу риск „гражданска отговорност?

За лимита на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка срещу риск „гражданска отговорност” при обезщетяване на вреди на повече от едно лице, когато същите са причинени от общата композиция на товарен автомобил и полуремарке, всяко от които е застраховано по задължителна застраховка срещу риск „гражданска отговорност?

Допустимо ли е със споразумение между страните, сключено в рамките на договор за неопределено време, да се преуредят отношенията им така, че договорът да се трансформира в договор с клауза за изпитване или по-конкретно: уговаряне на срок за изпитване по отношение на нова длъжност, различна от тази, която служителят е заемал продължително време преди изменение на трудовия договор, с който се преназначава на новата длъжност?

Налице ли е правен интерес за съдружник в дружество с ограничена отговорност да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за ипотека, сключен от дружеството, в което е съдружник, ако той счита, че с този договор се накърняват неговите членствени права?

Относно предмета на презастрахователния договор и разграничението му от застрахователния договор, Относно основанието за възникване на задължението на презастрахователя по презастрахователния договор. От кой момент възниква задължението на презастрахователя по договора за презастраховане и за началния момент, от който започва да тече давността по задълженията на презастрахователя?

Относно възможността за изменение на трудовия договор и отпадане на клаузата за изпитване без постигане на изрично съгласие затова от страните.

Относно задължението на съда да приключи устните състезания и обяви делото за решаване, когато спорът е изяснен напълно от фактическа страна, а също и задължението на съда да обсъди в съвкупност и в хронологична последователност осъществилите се правнорелевантни факти и да определи произтичащите от тях правни последици.

Допустимо ли е приобретателят по договор за издръжка и гледане, при неизправен кредитор, да трансформира натуралното задължение за грижи в парично, или трябва да поиска съда да извърши това?

За редовността на исковата молба, в която не е обоснован интерес от предявения ревандикационен иск и по въпроса по кой от двата иска предявени при условията на евентуалност съдът е следвало да се произнесе.

Кой е приложимия ред за издаване на изпълнителен лист въз основа на чуждестранно решение в производство, инициирано при действието на отменения ГПК? Кои са задължителните реквизити, предвидени в Регламент 805/04 за които съдът в държавата по изпълнение на чуждестранното съдебно решение следва да следи служебно? Какъв е обхвата на проверката на представените документи съгласно чл. 20 Регламент 805/04? В кои случаи е допустимо съдът по изпълнение на чуждестранното съдебно решение да откаже издаване на изпълнителен лист?

Приложима ли е правната норма на пар. 6, ал. 1 ЗППДОП в случаите когато върху отчуждения недвижим имот след национализацията са построени сгради, които са включени в активите на приватизиращото се предприятие?
За доказателствената сила на разрешението за строеж , протоколът за определяне на строителна линия и ниво и договорът за отстъпено право на строеж.

За възможността да се сключи предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с оглед личността на купувач.

Компетентен ли е съдът да се произнесе по предявения насрещен установителен иск, че ипотеката е погасена?

Какъв е начинът на установяване на застрахователната сума по застраховка „Зелена карта” – чрез извличане от закона или чрез доказването на факти и разпределението на доказателствената тежест за това, ако е необходимо доказване?

Относно изискванията за валидност на нотариално завещания.

Относно метода на определяне стойността, с която се е увеличила стойността на недвижим имот в резултат на направени в него подобрения от недобросъвестен владелец със знанието и без противопоставянето на собственика на имота.

За процесуалната допустимост на предявения иск за собственост на машини и оборудване, изчерпателно посочени в исковата молба.

Може ли да бъде заемана изборна длъжност по безсрочен трудов договор и за начина, по който трудовият договор, сключен въз основа на избор, може да бъде променян и прекратен?

Дали е действителен договорът за придобиване на идеална част от правото на собственост върху земята по реда на ПМС №235/1996 г. ако тя не съответства на придобитата идеалната част от правото на строеж?

За възможността съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца.

Относно началната дата на възникването на акцесорното задължение за заплащане на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, дължимо при ексцес – влошаване на здравословното състояние при непозволено увреждане, разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 10 от постановление № 4/30.10.1975 г. по гр. дело № 5/2009 г. на Пленума на Върховния съд.

Относно правомощията на въззивната инстанция при неправилна правна квалификация на предявения иск, дадена от първоинстанционния съд.

Относно възможността за изменение на трудовия договор и отпадане на клаузата за изпитване без постигане на изрично съгласие за това.

Какви критерии следва да се използуват при избора на способ за извършване на делбата при наличие на два имота и две групи съделители с равни права ?

За критерия, по който се определя стойността на имуществото, за което е предявен иск за отнемането му.

Може ли да се приеме, че епизодична проява на родителя, поставяща в опасност личността и възпитанието на детето, представлява особено тежък случай по смисъла на чл. 75, ал. 1, т. 1 вр. чл. 74, ал. 1 СК/отм./ при липса на съдебна практика на Върховния касационен съд по този въпрос ?

Дали когато пострадалият е знаел, че шофьорът няма свидетелство за правоуправление, т.е. допуснал е да пътува с неправоспособен водач на МПС и е приел съзнателно риска от увреждане, има съпричиняване на вредоносния резултат?

Дали е изпълнено изискването за участие в подбора на всички служители, заемащи длъжността „старши митнически специалист“, ако към момента на уволнението две от щатните 90 бройки са били свободни и кои са законовите критерии за извършване на подбор?

Относно направеното възражение от касатора [фирма] за ненадлежното конституиране на ответниците в процеса и с оглед служебното задължение на съда да се произнесе по валидността и допустимостта на обжалваното решение/вж.т.1 на ТР 1-2010-ОСГКТК/.

Относно допустимостта на обжалваното въззивно решение и извън основанията за достъп до касация/т.1 на ТР-1-2010-ОСГКТК/, обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол.

Налице са били всички предпоставки от фактическия състав на пар. 4а ПЗР ЗСПЗЗ за закупуване на имота, тъй като в същия е била изградена и стопанска постройка на основание издадено строително разрешение, а след предоставяне правото на ползване в имота са построени още стая с помещение за баня и тоалетна. Ползувателят е заплатил определената цена на имота. Ответниците ползват имота на правно основание, а ищцата не се легитимира като собственик на имота, тъй като ползувателят е трансформирал предоставеното му право на ползване в право на собственост.

Представлява ли злоупотреба с доверието на работодателя и системно нарушение на трудовата дисциплина поведението на служител, състоящо се в предоставяне на работодателя на подписани документи с невярно съдържание, водещи до нанасяне на имуществени вреди?

Относно процесуалната легитимация на клон на чуждестранен търговец.

Дали етажен собственик следва да отговаря за вреди, причинени на друг етажен собственик от вещ, представляваща обща част в етажна собственост?

Относно началото на давностния срок при вземането за неустойка, когато в договорът-чл. 40, ал. 1, е посочено, че същата се дължи след покана, съдът се е произнесъл в противоречие с Р № 103/8.10.2009 г. по т.д. № 68/2009 г. на I т.о..

За съобразяване от страна на работодателя с установените в закона критерии, по които следва да се осъществи подбора при уволнение поради съкращаване в щата.

Относно приложението на чл. 25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от “Е” АД, приети на основание чл. 98 от Закона за енергетиката и дали на доставчика на електрическа енергия надлежно е предоставено правомощие да извършва корекция на дължими от потребителя суми.

Относно доказателствената сила на първичните счетоводни документи, при направено извънсъдебно признание от длъжника и въведената с чл. 7, ал. 1 ЗСч., в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ бр.106/2008 год., промяна относно минимално необходимото съдържание на същите, респ. на процесната фактура.

За състава на поземлената комисия и нищожността на постановените решения, представлява ли решението титул за собственост и допустимите възражения, които ответниците могат да противопоставят срещу решението за възстановяване на земята.

При преценка основателността на направеното мотивирано искане необходимо ли е да се търси пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност? Следва ли при оценка на активите, придобити през проверявания от К. период да се ползва тяхната пазарната стойност или следва да бъде съобразявана посочената стойност по придобивните документи – нот. актове и пр.? Следва ли да се използва критерия минимална работна заплата / М./ при оценка на имуществото, предмет на отправеното мотивирано искане?

Необходима ли е пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейност? Относно пазарната стойност като критерий за оценка на активите. Дали при определяне стойността на имуществото, придобито от ответниците следва да се вземат предвид машини и съоръжения, намиращи се в сервиза за ремонт и баланс на гуми? Относно приемане от въззивния съд на писмени доказателства по делото за новоузнати от К. и относими към делото факти и обстоятелства от значение за определяне имуществения патримониум на лицето. Подлежи ли на отнемане имущество на проверяваното лице, придобито от престъпна дейност, представляващо СИО, за чието придобиване съпругът е допринесъл с личен труд, грижи за децата или работа в домакинството?

Може ли и в кои случаи да бъде уважен предявен от ремитента установителен иск без да има породено каузално правоотношение между страните по ефекта?

Относно наличието на една от предпоставките за възстановяване на собствеността – имотът да съществува до размерите, в които е бил отчужден и настъпването на реституционния ефект по ЗВСВОНИ.

Относно възможността за приложение разпоредите на ЗВСОНИ и ЗОСОИ за реституция на отчуждена собственост ,, когато имотът е придобил статут на публична държавна или общинска собственост за това има издаден АПДС, разрешен в противоречие с практиката на ВКС и по конкретно Решение Nо 605 от 09.08.2004 година по гр.д. Nо 134/2003 година ВКС- IV отд., като се поддържа теза , че спорът е от значение за точното прилагане на закона винаги, когато той е нарушен и са засегнати правата на гражданите и/или държавата, и за възможността за реституция когато отчуждените обекти не съществуват във вида, който са имали при отчуждаването, произнесен по делото в разрез с трайната съдебна практика, както и поради обстоятелството , че спорът, засягащ еднаквото разрешаване на споровете , свързани с поставения проблем са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Относно съотношението на обема на обществената поръчка и съответствието на този обем със сключения по реда на ЗОП договор.

Обусловена ли е отговорността по чл. 81 ЗЗ (отм.) вр. чл. 19, т. 2 НЗЗ (отм.) от доказването на конкретен размер на концентрацията на алкохол?

За правния интерес на съсобственика да иска разкриването на възмездността на разпоредителна сделка, с която друг съсобственик се е разпоредил със своята част от имота.

Относно произтичащите от ОУ за продажба на електрическа енергия правни последици, при отсъствие на сключен индивидуален договор с конкретния потребител и за наличието на законова възможност при установено отсъствие на външно вмешателства неблагоприятните правни последици, разпоредени от ОУ за неточно отчитане на доставената ел. енергия да бъдат приложени към абоната,т.е. – за тълкуване ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия, съществува противоречие в практиката на съдилищата.

Недопустимо е съединяване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ с иск за собственост към настоящия момент, тъй като след постановяване на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ следва ОСЗГ да издаде въз основа на него първо решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ. Искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ може да се води както по време на висящата административна процедура, така и при приключила вече такава. И в двата случай ОСЗГ ще се съобрази с постановеното решение по спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като при уважаване на иска ще издаде решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ.

Относно правото на държателя да претендира стойността на извършени подобрения в чужд имот и за задължението на съда да установи характера на претендираните строителни работи – кои представляват необходими разноски, и кои – подобрения в имота.

Относно вещноправния статут на процесния имот като обуславящ годността му да бъде обект на придобивна давност.

Дали е относимо в случаите на няколко последователно извършени от надарения частични отчуждения на дарения имот или е относимо при няколко последователни отчуждения на дарения имот по веригата на прехвърляния на собствеността ? Искът по чл. 37, ал. 1 от ЗН дали е приложим само за отмяна на извършени от надарения наследник отчуждения в полза на трети лица или може да бъде насочван за отмяна на последващи отчуждения на имота от третите или четвъртите лица, които са го придобили впоследствие?

При отсъствие на изрично постановление на СИ в хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. “д” ГПК/ отм./, следва ли изпълнителното производство да се счита за прекратено ex lege и дали в тази хипотеза намира приложение законовото правило на чл. 116, б. “в” ЗЗД? Вземането на цената на консумираната топлинна енергия има ли периодичен характер и приложима ли е спрямо него кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

Предявяването на нищожността става винаги с установителен иск на едно трето за сделката лице, но във всеки конкретен случай следва да се преценява правният му интерес от предявяване на такава претенция и той никога не може да произтича от вероятната й основателност. В това отношение лице, претендиращо да е било бивш едноличен собственик на капитала на дадено ЕООД - прехвърлител, няма a priori правен интерес от водене на иск за прогласяване на нищожността ѝ, обосноваван с довод, че предмет на разпореждането е била чужда вещ.

Относно правните последици, произтичащи от ОУ за предоставяне на услуги чрез обществена далекосъобщителна фиксирана мрежа за отделния абонат при отсъствие на сключен индивидуален договор. Относно начина на установяване броя проведени телефонни разговори от конкретния абонат, при липса на техническа възможност за изготвяне на детайлизирана справка за същите за отчетния период и доказателствената сила на съставените от [фирма] месечни сметки.

Следва ли да бъде намалено дължимото застрахователно обезщетение за останалите неизплатени четвърта и пета лизингова вноска, след като застрахованият не е прекратил договора за лизинг след неплащането на първите три вноски от лизингполучателя?

Решението по частичния иск формира ли сила на пресъдено нещо и за останалата част на вземането?Ползват ли се със сила на пресъдено нещо правопораждащите факти по частичния иск като общи факти и по иска за останалата част от вземането? Формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск, преклудира ли правоизключващите възражения на ответника по спорното право, претедирано в пълния му размер в отделно производство?

Дали е част от имуществото и на кое от преобразуваните предприятия – на праводателя на ищеца или на ответника, предоставен за стопанисване и управление и преминал в собственост на съответното дружество?

Относно обхвата на проведения по делото косвен инцидентен съдебен контрол на влязъл в сила административен акт/ конкретно този за узаконяване на сградата / разрешението по Решение Nо 203/2009 г. на ВКС-III отд. Относно наличието на правно защитим интерес на ответника за оспорване чрез възражение правата на собственост на ищците, придобити чрез правна сделка , като нищожна и за допустимостта да се разгледа такова възражение,когато оспорващият ответник не противопоставя собствени права , с Определение Nо 374/7.05.2009 година по гр.д. Nо 110/2009 година на ВКС-I отд..

Относно доказателствената сила на признанието от страна на ответника на правопораждащи претендираното от ищеца право факти.

Когато едно лице действа без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, се прилага и относно приемането на извършената работа/СМР/ от страна на възложителя с акт обр. 19?

Относно приложение на пар. 143 ПЗР ЗИДКЗ, вр. с чл. 213, ал. 1, изр. 4 от Кодекса за застраховането.

Относно предметния обхват на решението при предявен иск за ревандикация от съсобственик срещу съсобственик, до възможността да се придобие идеална част от недвижим имот. Налице ли е необходимо другарство от страна на съсобствениците при иск за ревандикация от един съсобственик срещу друг и съществува ли правна възможност да се придобие право на собственост без да е учредено право на строеж върху сградите, изградени в съсобствено място?

Относно съвместния принос на двамата съпузи в противоречие с ППВС № 5/1972 год.

След като е налице решение за признаване на правото на собственост на частта от имота, която е в регулация и косвени писмени доказателства следва ли да бъдат отказвани свидетели за установяване придобиване правото на собственост по давностно владение, осъществено преди образуване на ТКЗС и до настоящия момент?

Относно обсъждане на всички доказателства , които да се съпоставят с твърденията и възраженията на страните, по процесуалния въпрос за начина на рамкирането на спора с обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Относно действителността на извършеното прехвърляне между кооперацията и държавата, за валидността на придобиване на държавен имот от кооперацията по регулация, както и по въпроса за тълкуване на чл. 1 от ПМС № 192 от 1991 г.

Когато липсващото имущество не е собственост на дружеството работодател, а на трето лице, с което работодателят е в договорни отношения може ли работодателят да търси отговорност на служителя, който е заемал отчетническа длъжност за причинени щети на третото лице на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 КТ.

Длъжен ли е въззивният съд служебно да следи освен за валидността и допустимостта на обжалваното решение и за прилагането на императивни норми включително и да преквалифицира иска?

Дали това е моментът на настъпване на застрахователното събитие или моментът на плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увредените лица?

Следва ли застрояването да е извършено със съответните разрешения , т.е. да е законно ако е осъществено в съответствие с мероприятието за което е било отредено. В касационната жалба навеждат доводи за наличието на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК?

Към кой момент следва да са релевантните доказателства , индициращи правото на собственост върху земите и горите , одържавени към 1948 г. и допустими ли са други доказателства извън изброените в чл. 13, ал. 3 ЗВЗГДПФ в съдебното производство и които касаят установяване на оригинерно придобиване на имота при налично и представено извлечение от емлячния регистър?

Подлежат ли на съдебен контрол решенията по чл. 24 ЗПФКПП на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления/ НСПКПП/ с оглед императивната норма на чл. 16 ЗПФКПП, който въпрос е обусловил изхода на спора по този иск, отговорът по който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото?

Дали при делба на обект в сграда – етажна собственост се допуска до делба и припадащата се част от земята и от общите части на сградата?

Достатъчно ли е снабдяването на един от сънаследниците с нотариален акт по давностно владение, за да се приеме, че този сънаследник е отблъснал владението на останалите сънаследници и е установил явно владение върху целия имот за необходимия за придобиването на имота по давност срок?

Обвързан ли е съдът от правната квалификация, дадена от ищеца или сам следва да квалифицира иска и по материалноправният въпрос за характера на сделката, при която с недвижим имот, притежаван под режим на съпружеска имуществена общност (СИО), се разпорежда само единият от съпрузите, без участието на другия?

Налице ли е съпричиняване на вредата от пострадалия, който е бил пътник в автомобил, управляван от употребил алкохол водач, реализирал ПТП?

Как следва да се изчисли дължимата разлика между трудовото възнаграждение и получавана пенсия за инвалидност – като база се приеме последното получено от ищеца трудово възнаграждение или минималните осигурителни прагове за съответния период, както и дали стойността на безплатната предпазна храна трябва да се добавя към размера на трудовото възнаграждение и съответно да се включва към обезщетението за имуществени вреди?

Относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не.

Може ли да се придобива по давност обща част по предназначение, която представлява таван , които е обособен в четири тавански стаи и тоалет. В жалбата се позовават на всички нарушения, представляващи основания за касация , предвидени в текста на чл. 281, т. 3 ГПК.

Покрит ли е с давност иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, предявен от наследник на прехвърлител по този договор, когато към момента на прехвърлянето имотът е бил притежаван при режим на съпружеска имуществена общност и е прехвърлен и от двамата съпрузи, ищецът не е наследник на преживелия съпруг, а наследодателят му е починал повече от 5 години преди предявяване на иска?

Относно приложението на чл.128 ал.1 изр.2, във вр.с чл. 129, ал. 2 ЗЗД и за възможността на това основание ответниците да бъдат осъдени солидарно.

Относно правното значение на договора за дарение, сключен с н. а. № 42 от 24.07.1975 г., с който З. Ч. прехвърлила на Й. Ч. 1/6 ид. ч. от спорния имот.

Кои обстоятелствата могат да наложат постановяване на силно ограничителен режим на лични отношения на бащата с детето?

Относно начина на заплащане на положения от кадровия военнослужещ труд,надвишаващ нормалната продължителност на законо-установеното служебно време.

Използваният в чл.106 ал.3 ЗДСл израз”прослужени години като държавен служител” идентичен ли е с понятието”служебен стаж”,към който с разпоредбата на §2 П. на ЗДСл е приравнен и трудовия стаж ,придобит до влизането на ЗДСл в сила ?

Дали персоналния обхват на чл. 46 ал. 1 З./отм./ включва читалищата с оглед спецификата в правната им регламентация по ЗНЧ?

Сследва ли да се считат предоставени за стопанисване и управление на държавните предприятия към момента на преобразуването им и преминават ли в собственост на едноличните търговски дружества с държавно имущество на основание чл. 17а ЗППДОП/ отм./ ведомствените жилища, предадени за стопанисване на “Жилфонд” по реда на ПМС № 202 от 23.10.1961 г. при запазване правото на ведомството да настанява в тях свои работници и служители?

Дали установените по делото обстоятелства-са достатъчни,за да се обоснове извод,че ответникът е този,който е осъществявал надзор над причинилата увреждането крава? Дали е напра-вил необходимото,за да предотврати опасността от причиняване на увреждане?

Относно начина на установяване,че в издаден акт са вписани неверни данни,по смисъла на чл. 38, ал. 4 ЗГР, в хипотеза,когато вещите лица са дали заключение,че с медицинска експертиза не могат да бъдат установени датата и часа на настъпване на смъртта на убитите лица и е налице влязла в сила присъда,с която извършителите на убийството са осъдени и в хода на наказателното производство те са дали обяснения във връзка с начина и времето на извършване на деянието.

За наличието или отсъствието на предпоставки за едностранно коригиране на сметката на потребителя на електрическа енергия за минал период от доставчика на електроенергия.

Дали предвиденият в чл. 10 и сл. ЗСПЗЗ режим за възстановяване на собствеността следва да се прилага и по отношение на земеделски земи, които не са били обобществени, съответно не са били реално включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други селскостопански организации?

Дали по реда на ЗОДОВ може да се претендира обезщетение за причинени вреди в резултат на наложена мярка за процесуална принуда- „задържане под стража за срок от 72 часа”?

Относно изпълнение на дадените от ВКС указания за установяване от страна на работодателя на отговорността на ищцата за констатираните липси и за обхвата на задълженията,произтичащи от разпоредбите на чл. 147, ал. 1, т. 1 ППЗНП и чл. 37, ал. 1 ЗНП на заемащият длъжността – директор на детска градина.

Следва ли гражданският съд, в случаите когато разрешава въпроса за обезщетяване на пострадалото от престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “а”, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК лице от застрахователя, носещ отговорност за обезвреда по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, да е обвързан от съдържащия се в присъдата размер на щетите, квалифицирани като значителни имуществени вреди”, и именно, и само поради това, да не може да присъди обезщетение на пострадалия в размер на действително претърпените и установени вреди, които подлежат на обезщетяване по силата на чл. 390, ал. 1 ТЗ ?

Може ли да се приеме, че липсва принос на касатора при придобиване на имота, при положение, че апартаментът е закупен на негово име, тъй като е бил работник в предприятието – продавач и е приел допълнителни задължения да работи определено време в това предприятие?

За момента и начина на прекратяване на трудовото правоотношение на председател на кооперация, възникнало от избор.

За правното значение на изграждането и ползването на незаконно отклонение от В и К мрежата.

Може ли по предявен осъдителен иск съдът да не зачете вече заплатената част от претендираната сума?

Съществува ли правен интерес от водене на осъдителен иск, след като ищецът разполага с изпълнително основание по чл. 268 А? Относно наличието на влязъл в сила административен акт, представляващ основание за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по смисъла на чл. 417, т. 1 ГПК, задължава ли носителят на вземането, в случая Директорът на Н. да избере заповедното производство или може да го търси по общия исков път.

Относно определение № 397 от 13.05.2010 год. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Кому принадлежи тежестта да докаже основанието за получаване на исковата сума по така предявения кондиционен иск, който е предмет на настоящето дело?

Относно преустановяването на действието на рамковата полица, води ли до прекратяването на всички издадени въз основа на нея полици (добавъци). Задължителната съдебна практика е материализирана[населено място] № 109 от 16.11.2009 год. по т.д.№ 91/2009 год. на I т.о. на ВКС и Решение № 138 от 19.11.2009 год. по т.д.№ 367/2009 год. на I т.о. на ВКС. С първото от тях, съставът на ВКС е приел, че рамковият договор не е недействителен, както и, че упражненото правомощие по т.44 от рамковия договор за едностранното му прекратяване не се отнася за издадените въз основа на него полици. С второто решение, съставът на I т.о. също е приел, че т.нар. „добавъци” съставляват самостоятелни договори, които не следват съдбата на рамковия такъв.

За приложното поле на придобивната давност относно имоти, чието стопанисване и управление е предоставено по реда на НДИ /отм./

Може ли да се уважи искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа, когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, но междувременно срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл?

Относно уволнение поради съкращаване в щата на работници и служители в трудова възраст да се пристъпва след освобождаването на работници – пенсионери , придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, лица със срочни договори и лица, придобили право на пенсиониране.

Нищожна ли е и на какво основание клауза в трудов договор с предмет задължение на служителя при прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя, независимо от правното основание да не постъпва на работа по трудови или граждански правоотношения в конкурентна фирма за определен срок, като за гаранция на това задължение е уговорена санкционна неустойка?

Относно порока на съдебен акт, постановен от съдебен състав, който не се е произнесъл по направено от страната искане за отвод на съда.

Какво е действието и кога влиза в сила на заповедта на Министъра на здравеопазването, с която се прекратява разрешение за откриване на аптека по молба на лицето, в полза на което то е издадено? При отпаднало правно основание за заплащане на определена парична сума при прекратено договорно правоотношение, следва ли в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, да се установява “еквивалентност на разменените престации”? Може ли въпросът за съзнателното изпълнение на нравствен дълг да се разглежда в случай на извършено плащане на отпаднало основание? Какво е действието и кога влиза в сила на заповедта на Министъра на здравеопазването, с която се прекратява разрешение за откриване на аптека по молба на лицето, в полза на което то е издадено?

Относно договорът за заем по своята правна характеристика е реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на самата сделка.

Относно приложното поле на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ в случаите когато инспекцията по труда е дала разрешение за уволнение.

Дали съобразно изричната разпоредба на чл. 123, ал. 4, т. 2 КТ касаторът отговаря за задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната на работодателя, с оглед конституирането му като ответник в хода на делото наред с първоначалния ответник [фирма].

За допустимостта на иска за ревандикация на имот, реституиран по реда на ЗСПЗЗ, с оглед завършване на процедурата за това по пар. 4к ПДР на ЗСПЗЗ.

Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите на института обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, но преценката за това във всеки конкретен случай следва да се прави „към момента на сключване на договора”.

Относно правото на електроразпределителното дружество на едностранна корекция в сметките на потребителите за изминал период от време.

За приложното поле на закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ в случаите когато работникът или служителят е действал недобросъвестно като не е представил на работодателя болничния си лист.

Относно правомощията на въззивния съд при постановяване на решение по нередовна искова молба. Относно правомощията на същия съд в случай, че в първоинстанционното решение е дадена неправилна правна квалификация на претендираното субективно материално право.

Реституирано ли е правото на собственост върху целия одържавен на основание ЗНЧИМП терен, който е бил застроен с две сгради, ако към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ едната сграда съществува, а в част от терена след национализацията са построени други стопански сгради?

Относно телевизионни интервюта, заснети и впоследствие излъчени в посочените телевизионни предавания ответницата съзнателно изрича множество вредоносни думи и лъжи по адрес на жалбоподателите и ги набеждава в извършване на престъпления и други неправомерни и/ или обществено неприемливи действия. Относно обаждайки се по телефона в телевизионното предаване, което в момента се излъчва в ефир ответницата съзнателно набеждава жалбоподателката в извършване на престъпление. Относно изказване пред журналист, впоследствие цитирано от журналиста в статия, публикувана в посоченото в исковата молба печатно издание ответницата набеждава жалбоподателите в извършване на обществено неприемливи действия. Кой е деликвентът който следва да отговаря спрямо увредените лица?

Относно правомощията на въззивния съд да разгледа спора по същество,като с оглед фактите по делото даде правна квалификация на спорното материално право.

В какво се изразява неоснователното обогатяване на общината предвид извършените подобрения в имота от жалбоподателя с нейно съгласие,които са на по-висока стойност от евентуалния доход от отдаване под наем за процесния период ?

Относно възможността да бъдат допуснати гласни доказателства в производството пред въззивния съд при действието на ГПК/отм./ и по въпроса за начина на установяване на идентичността на недвижим имот при наличие на оспорване и необходимостта да бъде назначена съдебно-техническа експертиза.

Следва ли работодателят да докаже какви са фактите от работата на служителя, обусловили преценката му при подбора?

Дали Министерство на културата е пасивно материалноправно легитимирано по предявените искове при условие, че работодател на ищцата е „О.-ф. д.“,[населено място], който е държавен културен институт и самостоятелно юридическо лице?

Относно приложението на пар. 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, предвид данните по делото за начина на възникване на съсобствеността и регулационния статут на допуснатите по делба имоти.

Относно обема на отговорността на застрахователя по договора за застраховка ”гражданска отговорност”.

Относно дължимостта на обезщетение от прекия причинител, независимо от изразеното от ищците съгласие за обезщетяване в по-нисък размер от застрахователния лимит, което има доказателствено значение относно претендираните вреди, както и по въпроса за началния момент на дължимост на лихви при направено възражение за погасяване по давност (чл. 111, б. “в” ЗЗД).

Достатъчно доказателство ли е за оставане без работа на незаконно уволнен работник или служител обстоятелството, че в трудовата книжка няма отбелязване за исковия период той да е започнал работа при друг работодател?

Подлежи ли на земеделска реституция имот, който е бил предмет на замяна от т п с комисия на основание ЗТПС, ако с него след това е извършено разпореждане? Дали имотът след като е бил внесен в ТКЗС е загубил реалните си граници?

Относно обвързаността като наемател на страната, която и е ползвала обекта предмет на договаряне и е заплатила наемната цена за първия месец на ищеца , но писмен договор за наем не е подписан.

Относно известността (знанието) към момента на сключване на алеаторния договор у приобретателя за предстоящата смърт на прехвърлителя, който в конкретия случай е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика.

Дължи ли се обезщетение за ползване на имот на бивш съпруг, предоставен като семейно жилище, когато не е изпратена покана за плащане на такова, по който Б. окръжен съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика ?

Относно надлежните доказателства за установяване на наследниците по закон на даден наследодател; и относно правомощията на съда при отказ на страната, поискала назначаването на експертиза, да внесе разноските за възнаграждение на вещото лице.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Относно възможността за сключване на трудов договор за определен срок с уговорка за изпитване и за условията за прекратяването му в тези случаи.

Дали наследникът на прехвърлителя по алеаторния договор ще може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправния длъжник само в обема на притежаваните от него права – т.е. съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен наследник.

Относно процедурата по извършване на апорт в капитала на търговско д-во с преобладаващо държавно участие – в аспекта на необходимостта от такова описание на непаричната вноска, позволяващо съответният имот да е в достатъчна степен индивидуализиран и в случаите, за които изискванията на чл. 72 и 73 ТЗ не намират приложение.

Относно възможността да се придобие на основание придобивна давност собствеността част от общ недвижим имот , получен в съсобственост по силата на алеаторен договор при поето задължение към един от прехвърлителите за подслон и пожизнени грижи за издръжка, за времето , когато договорът е изпълняван от всички приобретатели, обусловен от липсата на съдебна практика по аналогичен казус, когато съсобствеността между съделителите е придобита на основание договор с продължително действие.

Може ли да се установява замяна на имот, включен в блок на ТКЗС срещу друг имот на кооператори, извън блоковете, на основание чл.12 от Постановление на М. съвет от 26.08.1954 год. за земеустрояването, групирането на земите и одворяването на ТКЗС, М. и Д./Изв., бр.72 от 1954 год./, с изявление на нотариуса при издаването на констативния нотариален акт, че собствеността върху имота се удостоверява с представено от молителя съдебно решение, възстановяващо препис-извлечение от протокол на Т.-комисия, както и че същия протокол е влязъл в сила?

Атакуваното въззивно решение е изградено върху изцяло погрешно интерпретиране от страна на състава на САС на задължителните за съдилищата постановки по т. III на ТР № 1/6.ХII.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/02 г. досежно принципната възможност да бъде съединен иск за установяване нищожност на решение на ОС, от една страна, с иск за установяване пороци на вписването – от друга. От допустимостта на това обективно съединяване обаче, по никакъв начин не следва, че тези искове не може да се водят самостоятелно от заинтересованото трето лице, след като обстоятелствата, на които те се основават са различни, различен е и предметът им на установяване, но правната последица от уважаване на всеки един от тях е една и съща – заличаване на вписването.

Относно допустимостта на отрицателен установителен иск при спор за собственост върху недвижим имот и разпределението на доказателствената тежест като предпоставка за допустимостта в противоречие с практиката на ВКС , обективирана в Решение Nо 19 от 19.02.2001 година по гр.д. Nо 526/ 2000 година на ВКС- ГК, II отд.

За идентификацията на спорния имот по кой от плановете е извършена- дали по регулационния план от 1964 г. или по кадастралната карта, което е извършено от въззивния съд без да назначи експертиза за изясняване на фактическата страна на спора, независимо от констатацията за тази неяснота.
При констатиране нередовност на исковата молба от въззивния съд и при необходимост от събиране на доказателства чрез експертиза съдът да действа служебно в съответствие с правомощията си според задължителната съдебна практика.

Относно началния момент, от който започва да тече давностният срок за парично вземане в специфичната хипотеза на евентуално съединяване на иск за ревандикация на движими вещи с иск за присъждане на равностойността на вещите, ако те не са налице.

Относно иск за заплащане на некомпенсирано с почивки увеличено служебно време при полагане на дежурства по график от кадрови военнослужещ през периода 30.11.2003г. – 24.11.06г. Относно иск за заплащане на лихви върху търсената сума до завеждане на исковата молба, както и законна лихва след това, до окончателното изплащане на главницата.

Съставлява ли акт на преструктуриране чрез отделяне на стопанската дейност съгласно § 5 от ПЗР на Закона за горите, апортирането през 2001 год. като непарична вноска в частно търговско дружество, в което държавата е акционер, на предоставен за оперативно управление по чл. 12 ЗГ/отм./ на горско стопанство недвижим имот – публична държавна собственост?

Кога следва да се приеме,че сградите съществуват до размера,в който са отчуждени с оглед даденото в т.А.1 на ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС тълкуване за значението на извършените след отчуждаването на сградите преустройства?

Какъв дял от имуществото на прекратените организации се включва в учреденото търговско дружество, когато само част от правоимащите лица са негови учредители и като такива са упражнили правото си по чл. 52, ал. 4 ППЗСПЗЗ?

Относно вида на установеното от касатора владение и за приложението на пар. 1 от ЗДЗС /ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., с последващи изменения/ с оглед възможността да настъпят правните последици на кратката придобивна давност относно спорните по делото помещения.

Кога трябва да се счита, че застрахованото лице виновно се е отклонило от проверка за алкохол?

Относно приложното поле на чл. 2, ал. 2 З. Дали недвижимите имоти, отнети в хипотезата на чл. 2, ал. 2 З., се считат новооткрито наследство по смисъла на чл. 91 б. “а” ЗН?

Относно начина на формиране на обезщетението, а именно – прилагане на корекционен коефициент, съобразно овехтяването на увредения автомобил.

Относно правомощията на въззивния съд при преценката за допустимост на положителен установителен иск за собственост на реално определена част от поземлен имот, съсобствен между страните по делото, и за правната квалификация на претендираното спорно материално право.

Относно фактическия състав на продажбата на държавни имоти по чл. 29 и сл. от Правилника за държавните имоти/ ПДИ / и чл. 11 и 18 от ЗС , е произнесен от въззивния съд се разрешава противоречиво от съдилищата , и конкретно с Решение Nо 77/18.02.2009 година по гр.д. Nо 5790/2007год. ВКС-II отд., Решение Nо 1372/18.03.2009 година по гр.д. Nо 5961/2007 г. ВКС-V отд.

Относно нищожността на договора за доброволна делба поради неучастие в него на всички съделители и възможността всеки от тях да се позове на нищожната делба. Относно наличие на добросъвестно владение, основано на нищожната делба.

Относно правната възможност да се установява наличието на трудова злополука в съдебното производство, в което пострадалият претендира обезщетение за неимуществени вреди.

Дали с погиването на първия етаж ищците, които не са собственици на терена, нито носители на право на строеж, учредено с нарочен акт, са изгубили правото си на собственост и могат ли да се легитимират за собственици на 1/2 ид. ч. от новопостроения първи етаж?

Относно правомощията на съда при наведен довод за нищожност на индивидуален административен акт.

Дали спорните помещения като реална част от жилищен етаж са съставлявали обособено към 1961 г. отделно жилище и може ли то да е обект на правото на собственост както при извършените разпоредителни сделки, така и понастоящем?

Относно приложимия закон в разглеждания случай – ЗК от 1991г. /отм./, респективно ПМС № 192/1991г. и ТР № 2/1996г. на ОСГК на ВС, или ЗК от 1999г. Относно неподлагане на преценка на всички събрани по делото доказателства, включително признание на ответника, във връзка с изводите за наличието на идентичност между ищеца и О. – съучредител на междукооперативното предприятие или на правоприемство и на данни за претендираната собственост. По силата на кой нормативен акт – РМС № 37/1974г. или ПМС № 12/1970г. – и от кого – от А.[населено място] или от О. Ш. – е извършено одържавяване на птицекомбината? Представлява ли връщането на дяловата вноска погасяване на всички права на О. относно иззетото и одържавено имущество на птицекомбината?

Относно валидността на решението на ОбСЗ при положение, че същото не е подписано от секретар на комисията, по който е прието наличие на противоречиво произнасяне, илюстрирано с представените от касаторите решения по гр. д. № 4956/2007 год. и 2332/2008 год. на ВКС. Относно правомощията на съда за осъществяване на косвен съдебен контрол върху решението на поземлената комисия, с оглед указанията в ТР №№ 2/91 год. на ОСГК на ВС и 6/2006 год. на ОСГК на ВКС, при конкретните обстоятелства по настоящето дело за наличие на влязло в сила решение по ревандикационен иск против праводателите на настоящите ответници, в който е приета легитимацията на ищците за собственици на имота на основание възстановяването му по ЗСПЗЗ.

Относно доказателствената сила на счетоводните книги, като е приел за доказано оспорването на официалните документи по делото – заповед № 71 А/12.05.2005 г. и заповед № 95/21.07.2004 г., мотивирал се единствено с доказателствената сила на платежната ведомост за заплатите, където всъщност следва да намери отражение резултата от тяхното изпълнение.

Допустимо ли е събиране на доказателства относно това, че оригиналът на представеното по делото в копие обратно писмо е бил откраднат?
Представлява ли начало на писмено доказателство по чл. 165 ГПК копие от обратен документ и това прави ли допустими свидетелските показания относно привидността на процесната сделка?

Трябва ли да бъде намалявано обезщетението за неимуществени вреди, причинени вследствие на публично казани и разпространени думи и изрази, уронващи авторитета и доброто име на ищеца, съразмерно на част от изразите, за които е прието, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като става въпрос за едно деяние, независимо от броя на употребените от ответника думи и изрази, изявлението е насочено към ищеца, по едно и също време и място?

Следва ли въззивният съд да се произнася по незаявени от жалбоподателя основания за отмяна на първоинстанционото решение, както и по по искове, непредявени от ищеца? Прекъсва ли, респ. спира ли давността, предявен, но недопуснат до разглеждане граждански иск в наказателното производство? Съгласно разпоредбите на ГПК/отм./ допустимо ли е възражение за погасителна давност в производството пред въззивния съд?

За зачитане на Протокол Nо 13/19.07.1978 година на ИК на Г. и приложения към него списък на лицата , на които са раздадени земи за ползване от 0.6 дка, като годно доказателствено средство за установяване надлежното раздаване на земите за ползване поради неопределеност на местност и границите и за доказателственото значение на „Препис -извлечение Nо 1252/1978 година, описващ имота с две граници и квадратура“ като годно доказателство за индивидуализацията на дадения за ползване имот и идентичността с ползвания процесен имот.

Относно условията, при които може да се защити с ревандикационен иск правото на собственост на възстановена земеделска земя , която като самостоятелен обект на правото на собственост, такъв какъвто е отчужден , не съществува съгласно действащите устройствени планове и тази земя се намира в урбанизирана територия и е включена в капитала на търговско дружество, като дълготраен материален актив, с практика на ВКС и съдилищата .

Относно характера на разпоредбата на чл. 72 СК, изискваща преди да разреши спора относно упражняването на родителските права-да бъдат изслушани и двамата родители и последиците, в случай че съдът не изпълни това свое задължение и единия от родителите не бъде изслушан /в случая майката на детето/.

Към момента на съставянето му, или към момента на откриване на наследството, който въпрос е обуславящ изхода на спора по този иск и е решаван е противоречиво от съдилищата?

Относно решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесният гараж не е съпружеска имуществена общност, придобит по време на ищцата и първия ответник, не е придобит по давност, започнала от строежа му през 1989 год. до въвеждане във владение на 19.01.2007 год. на ответницата М. Б. Г., при което предявяването на иска за делба е прекъснала давността.

Относно допустимостта на производството и за определянето на Г. Г. Г. като последващ съпруг на Я. М.. Заявените общи правопораждащи факти за двата вида земи налагат еднаквото им установяване, което е наложило касационното обжалване да се допусне за въззивното решение изцяло

Относно субсидиарното приложението на общия граждански закон, и в частност на уредбата на пасивната солидарност, при искове по ЗОДОВ, както и за пределите на отговорността на държавата за вреди от пропуснати ползи.

Относно установяване местонахождението и границите на претендирания от ищеца имот и за придобивния способ, осъществен в полза на неговия наследодател.

Относно приложение разпоредбата на чл. 3 ал.1 във вр. с чл. 2 от ЗВСГЗГФ се разрешават противоречиво от съдилищата , като се сочат Решение Nо 317 от 17.07.2004 година на С. окръжен съд и Решение от 09.02.2007 година на Софийския районен съд по гр.д. Nо 12259/2005 година , а многообразието на хипотезите , към който е приложима правната норма обосновава необходимостта от произнасяне с цел уеднаквяване на съдебната практика и за развитие на правото.

Дали резултатът от извършената работа следва да е приет с изрично изявление от страна на възложителя, или са достатъчни конклудентни действия за приемането: самото упражняване на фактическа власт върху изработеното и експлоатацията му по неговото технологическо предназначение от страна на възложителя ?

Относно прехвърляне на дяловете, придобити от наследник на починал съдружник в дружество с ограничена отговорност, чрез договор за доброволна делба и за представителството на дяловете на починалия съдружник при провеждане на Общо събрание на съдружниците за вземане на решение за разпределение на дяловете на съдружника, чието участие е прекратено поради смърт.

Относно това дали допълнителните възнаграждения, изплащани на летателния състав в поделенията на бюджетна издръжка от системата на МО се включват в брутното трудово възнаграждение, което служи за база за определяне на дължимите обезщетения по чл. 237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ /отм./.

Относно придобиването от държавата на земите, включени в бившия къмпинг “К.”; за предоставянето им за стопанисване и управление на ТК “Б.” и за правоприемството между ТК “Б.” и “Х.-т.-с” АД.

За реда, по който е възможно да се изменя трудовото правоотношение в хипотеза, когато между страните е бил налице сключен окончателен договор и след това работодателя е сключил с работника трудов договор за изпитване.
Дали ако работодателят прецени, че работникът не е годен да заеме длъжността,за която е сключен договора със срок за изпитване - след изтичане на този срок – счита ли се договора за прекратен или работодателят следва да предложи на работника да продължи да изпълнява трудова функция по предходния окончателен договор?

Дали в задълженията на заемащия длъжността „старши инспектор в митническо бюро” влиза осъществяването на контрол и митнически надзор по физическото напускане на декларираните стоки?

Съставлява ли акт на преструктуриране чрез отделяне на стопанската дейност съгласно § 5 от ПЗР на Закона за горите, апортирането през 2001 год. като непарична вноска в частно търговско дружество, в което държавата е акционер, на предоставен за оперативно управление по чл. 12 ЗГ/отм./ на горско стопанство недвижим имот – публична държавна собственост?

За дължимостта на мораторна лихва.

Относно твърденията и доказателствените искания, че имотът е съпружеска имуществена общност, поради което С. О. Х. е собственик на целия имот, а отрицателният установителен иск за собственост е неоснователен и недоказан.

Относно правата на страните по решението за допускане на делбата.

Относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действие по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.

Относно идентична хипотеза по въпроса за конкуренция на основанията за придобито право на собственост в хипотезите на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и това на имотно обезщетяване при отчуждаване през 1981 година за нуждите на курорт „Д.” с Решение Nо 952 от 10 07.2008 година по гр.д. Nо 2580/2007 година на ВКС -IV отд., с което е потвърдено Решение Nо 23/ 23.01. 2007 година по гр. възз. д. Nо 1572/ 2006 година на Варненския ОС.

Дали процесният документ е официален.

Относно възможността да се обяви за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот само за ½ идеална част от имота, след като само един от двамата купувачи е заплатил половината от уговорената продажна цена.

Относно материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи първата фаза по допускане на делбата и свързани с легитимацията на страните по искане за делба, доказателствените средства при обособяване на жилища и други помещения.

Относно преценката на доказателствата относно владението – на имота с намерение да се придобият вещни права върху него.

За дължимостта на обезщетение в случаите, когато собственикът неправомерно е лишен от възможността да ползва собствения си имот.

По отношение на кой правен субект се възстановява трудовото правоотношение на уволнения работник или служител , при хипотеза, че към момента на влизане на решението за възстановяване в сила, заеманата преди уволнението длъжност или дейност е прехвърлена на друг субект по силата на концесионен договор?

С представените нотариално заверени декларации на ответниците, удостоверяващи неизгодни за тях факти – получаването на заем от ищеца, имащи и характеристиката на разписки за плащането, установява ли се сключен между страните договор за заем? Погасено ли е по давност към предявяването на исковете /02.ХI.2007г./ вземането по този договор, съществуването на което е признато с нотариално заверените на 27.V.2003г. декларации?

Относно характера и особеностите на правоотношението с кадровите военослужещи и неговата уредба, разпределението на доказателствената тежест в процеса и възможността да се доказва полагането на извънреден труд.

Относно размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от действията на ответниците по чл. 2 ал.1 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), по който съществува противоречива съдебна практика.

Обвързва ли административното решение, с което е признато правото на възстановяване със съсобственост върху пететажната сграда при определените права съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ, държавата относно размера на възстановените права от сградата? Относно начина по който следва да се индивидуализират делбените имоти, ако предмет на делбата, респективно оспорване наличието на съсобственост, са част от самостоятелните обекти, предмет на правото на собственост.

Относно разпределението на доказателствената тежест между страните при направено от ищеца оспорване на датата на щатното разписание на ответното дружество влязло в сила от 8.ХI.2005 г.

Относно доказателствената тежест в процеса в случай на безвъзмездно предоставяне на средства от родител/родители на единия съпруг на името на този съпруг, но вложени в имущество, което е придобито в режим на съпружеска имуществена общност, както и за разбора на относимите писмени и гласни доказателства.

Относно необходимостта съдът да се произнесе по направено възражение за възстановяване на запазена част пред въззивния съд.

Дали е валидна замяна по ЗТ. /отм./ на държавен имот, за който няма данни да е бил включен в ДПФ с решение на Т. -комисия по реда на чл. 24, ал. 2 ЗТ.?

Относно давностния срок,с който се погасява вземането за адвокатско възнаграждение.

Необходима ли е нотариална форма на договора за доброволна делба, когато се поставя в дял на един от съсобствениците недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане?

Относно нищожността на разпоредителна сделка , на основание чл. 26 ал. 2 предл. 2-ро ЗЗД, липса на съгласие, поради липсата на оригинален документ за извършено упълномощаване и учредяване на представителна власт за извършване на сделката, възприетото с обжалваното решение становище , е в противоречие с представеното Решение от 18.07.2005 година по гр.д. Nо 411/2005 г. СГС, т.е. поставеният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата.

Върху кого и за какви обстоятелства е тежестта на доказване в производство по чл. 1 ЗОДВПГ/редакция от 9.02.1996г./ в хипотеза, когато по съдебен ред,в приключило исково производство/решението по което не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на настоящия ответник/ вече е била установена порочност на административен акт