чл. 281, т. 3 ГПК

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решени?

Представлява ли дискриминация по признак лично положение по-неблагоприятното третиране на лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно разпределението на доказателствената тежест по иска за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане и относно задължението на решаващия съд при преценка на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други?
Как и кога и в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по алеаторен договор, с който е уговорена цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно задължението на въззивния съд да спре производството при наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и относно възможността да се установява по исков ред нищожността на заповед за изпълнение?

Статистическите величини, с които е обвързана възможността за едностранна промяна на размера на таксата, не са залегнали като значими в клаузата за формиране на размера на разходите на изпълнителя и с оглед на това предвиждането им като основание за увеличение на таксата в последващ сключването на договора момент не отговаря на изискването за добросъвестност в отношенията между търговец и потребител и едновременно с това накърнява равнопоставеността помежду им. Неравнопоставеността не засяга самото задължение на възложителя за заплащане на такса, а се проявява по отношение правото на изпълнителя да променя /увеличава/ размера на таксата без ясни правила и без конкретна връзка между предлаганата услуга и двата статистически индекса, визирани като повод за промяната.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Осъдителните искове за изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или за обезщетение от неизпълнение на такъв договор, подведомствени ли са на общите граждански съдилища по силата на пар. 10 ПЗР ЗУСЕСИФ, ал. 3 във с вр. ал. 1 и допустими ли са постановените по тях съдебни актове по установения гражданскоправен съдопроизводствен ред, когато исковата молба е предявена до 25.12.2015 година?

В случай, че за иска по чл. 108 ЗС се заявява пълен отказ или оттегляне (подлежащо на изрично санкциониране от съда при условията на чл. 29, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 34, ал. 3 ГПК и чл. 47, ал. 6 ГПК), поставя се въпросът за допустимостта на процеса като цяло, тъй като самостоятелен иск за отменяване на констативен нотариален акт е недопустим, доколкото с чл. 537, ал. 2 ГПК тази отмяна е уредена само като последица от разрешен в рамките на конкретното дело спор за собственост.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За правомощията на въззивния съд при въведени с въззивната жалба оплаквания за допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения. За основанията за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли владеещият съсобственик да доказва, че е манифестирал намерението си за своене и спрямо съсобственик, за който е установено по делото, а и между страните не се спори, че е в трайна неизвестност и с него през целия период не е било възможно да се осъществи контакт?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно възможността третото лице – ползвател на недвижим имот да установи владение върху същия, без да манифестира изрично промяната в намерението си за своене на вещта спрямо наследниците, когато е получил владението със знанието и съгласието на наследодателя преди неговата смърт, както и досежно допустимите доказателства относно промяната в анимуса и знанието на наследниците за установеното владение.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложението на чл. 342 от ГПК, свързан с проблема за момента, до който ответникът по иска за делба може да възрази срещу допускането ѝ по отношение на имот, за който се претендира, че е придобит въз основа на давностно владение.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Може ли всяко трето лице, което има правен интерес да оспори констативен нотариален акт във всяко исково производство, в което този акт му се противопоставя, или оспорването може да се направи само в рамките на дело за собственост?

1. При настъпване на ПТП между лек автомобил и нерегистриран мотоциклет, управляван от неправоспособен, непълнолетен водач, без каска, след употреба на алкохол, возещ пътник също без каска, който е знаел, че водачът е неправоспособен, следва ли да се отчете процент съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на мотоциклета и пътника при условие, че въззивният съд приема изброените обстоятелства за безспорни?
2. Налице ли е особен вид съпричиняване по смисъла на чл. 125 СК, когато родител не упражни достатъчен надзор над своето непълнолетно дете като допусне то да употребява алкохол през деня и му предостави да управлява мотоциклет без да има правоспособност?
3. При уважен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и при липса на предявена извънсъдебна претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от кой момент застрахователят дължи лихва за забава върху присъденото със съдебно решение застрахователно обезщетение?

Когато владелецът е осъществил такова въздействие върху чуждата вещ, което отговаря на правата на съсобственик и е с намерение да придобие собствеността на определена идеална част от чужд терен, то осъщественото владение е ли върху идеална част и допустимо ли е придобиването на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от имота, в случай че обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост?

За приложимостта на чл. 34в ЗСПЗЗ и дали при преработка на план за земеразделяне новите решения на ПК/ОбСЗ за конкретното отреждане на възстановени земеделски имоти по новия план за земеразделяне в полза на първоначалния собственик предполагат ли възможност да бъдат издадени в полза на последния собственик – приобретател с оглед на вече придобити права на собственост и евентуалното им отпадане с обратна сила след преработка на плана за земеразделяне и обезсилване на първоначалните реституционни решение по силата на закона?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно приложението на чл. 59 ЗЗД и легитимацията на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 ТЗ с предоставено право на управление върху имот - частна държавна собственост, да претендира на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за неоснователното ползване на имота от трето лице.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Има ли действие за първоначалния взискател възбрана, наложена по изпълнително дело на присъединен кредитор?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Възможно ли е съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, който съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон за тях?

За критериите по чл. 52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 16.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително, както и при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради незаписването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП клауза в застрахователен договор в която обстоятелствата, които са от значение за покритите рискове „Смърт”, „Пълна трайна неработоспособност (неработоспособност) и „Временна нетрудоспособност (неработоспособност) са формулирани общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл. 362 КЗ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Има ли качеството на трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ /отм./ пострадалият при ПТП невиновен водач на увреждащото МПС, близките на който имат право на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите"?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Има ли право да иска допълване на въззивното решение ответника по главния иск, когато въззивната жалба срещу осъдително първоинстанционно решение е подадена само от неговия помагач, като последният е и ответник по обратния иск?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, както и отпада ли нормативно установената обективна отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на парична сума, изчислена по реда на чл. 50, ал. 2, изр. 2 ПИКЕЕ, при установена промяна в схемата на свързване на електромера, водеща по неизмерване, неправилно или неточно измерване на количествата електрическа енергия, ако електроразпределителното дружество не е изпълнило задължението си в срок да предостави електромера за последваща метрологична проверка?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Когато въззивният съд за пръв път констатира нередовности на исковата молба, той я оставя без движение с указания до ищеца да ги отстрани и при неизпълнението им първоинстанционното решение се обезсилва, с изключение на хипотезата на нередовност, изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството надлежна страна.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е въззивният съд да събере и обсъди представени пред него доказателства, касаещи обстоятелства, които първоинстанционният съд служебно е констатирал с решението си и които не са били предмет на разглеждане в хода на производството?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Достатъчно ли е наличието на умисъл по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 1 ЗДФИ да бъде аргументирано с образованието, което притежава привлеченото към имуществена отговорност лице?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице заедно с всички останали доказателства по делото, като оцени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и да изложи мотиви защо го кредитира или не го приема.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Противопоставими ли са на купувача на публична продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на наемател върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от изменения във вписан договор за наем, когато измененията не са били вписани към момента на налагане на възбраната върху тези имоти, нито към момента на публичната продан?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при спор за упражняване на родителските права, респ. определяне на режим на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

Относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства по делото, релевантни за точното приложение на принципа за справедливост.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустим ли е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, когато същият е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, но ищецът не е представил доказателства за това съгласно чл. 415, ал. 5 ГПК, а издадената заповед за изпълнение не е обезсилена от заповедния съд?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

С какви доказателствени средства и как се установяват в исковото производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, както и искането и даването на обяснения по чл. 193 от КТ за тези нарушения?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Включва ли фактическия състав на материалното право на обезщетение на военнослужещия по чл. 233, ал. 5 ЗОВСРБ подаването на заявление до работодателя и съответно – направен от него отказ за изплащане на обезщетение?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Приложимо ли е изключението на чл. 144, ал. 1, т. 3 ЗЗП в случаите, когато в договор за кредит не е уговорен механизъм за определяне и промяна на приложимия лихвен процент?
Нищожно ли е допълнително споразумение, подписано въз основа на нищожни клаузи съобразно чл. 366 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно релевантните обстоятелства, които следва да бъдат обсъдени от съда при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди в производството по чл. 2б ЗОДОВ.

Дали въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение, когато разпореждането със спорното право е извършено между съделителите /съсобствениците/ на делбения имот в първата фаза на делбата и приобретател е съделител, а не трето на делото лице?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предявяването на установителен иск за прогласяване на неравноправни клаузи от потребителски договор е допустимо и преди създаването на разпоредбата на чл.148 т.4 ЗЗП с изменението, обн. в ДВ бр. 18/2011 г. /сега - чл. 148, ал. 1, т. 4 ЗЗП/, като независимо че преценката за валидността на атакуваните клаузи от потребителски договори е част от произнасянето на съда по иска по чл.186 ЗЗП, то съществува правен интерес и от предявяването на самостоятелен установителен иск за прогласяване нищожността на неравноправните клаузи. Освен горното следва да се отбележи, че инкорпорирането на клаузите от общите условия в договора не променя тяхното естество, нито съставлява индиция за индивидуалност при уговарянето им, с оглед презумпцията на чл.146 ЗЗП.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За приложение критериите на чл.20 ЗЗД и целта на тълкуването на договорни клаузи, при спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е трансформация на лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК при закупуване по време на брака на жилищен имот за семейството със средства от договор за потребителски банков кредит, страна по който е само единият съпруг?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Ако съдът не приложи императивното правило на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато основанието за спиране е било налице към момента на постановяване на въззивното решение, то последното е недопустимо, като постановено при наличието на абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. При обжалване пред ВКС, в изпълнение на задължението да следи във всяко положение на делото за валидността и допустимостта на съдебните актове, съдът следва служебно да селектира жалбата поради вероятна недопустимост на въззивния акт, както бе посочено по-горе, а при установяване наличието на посочената процесуална пречка, ВКС следва да обезсили решението и да върне делото за ново разглеждане и решаване от друг състав на въззивния съд, с указания за извършване на необходимите съдопроизводствени действия, с оглед етапа, на който се намира обуславящото дело.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Многократно по-високите доходи на единия съпруг, могат ли да бъдат основание за определяне на по-голям дял на основание чл.29, ал.3 СК, когато без тези по-високи доходи имуществото не би могло да бъде придобито?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Представлява ли протоколът за разпит на свидетел по досъдебно производство документ, който материализира и доказва извънсъдебно признание, направено от свидетеля пред трети лица /органите на досъдебното производство/ относно неизгодни за него факти?

Чл.20а ЗЗД изрично императивно указва,че договорът има силата на закон, за тези които са го сключили, а ал.2 уточнява, че всяко изменение на договорното правоотношение и неговите последици възникват само при взаимно съгласие между страните или по силата на закона. Без значение е средната стойност определяна от застрахователите компании за намаляване на обезщетението при забравен в колата талон за регистрацията й, без значение е и това, че със съдебни актове на ВКС било прието, че обичайното намаление в тези случаи било 20%.

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е измерена цялата доставена и потребена от абонат електрическа енергия, но е отчетена само час от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея електронен регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Преклудирани ли са възраженията и доказателствените искания на страна в процеса, която оспорва истинността на документ пред въззивната инстанция, когато документът е представен пред първата инстанция, но не в оригинал или в заверен от страната препис, а бива заверен в резултат на указания, дадени от въззивния съд и след представянето на документа в заверен препис насрещната страна е направила доказателствени искания?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Необходимо ли е за уважаването на иск по чл. 109 ЗС да се докаже, че действията на ответниците, изразяващи се в извършено незаконно строителство в съсобствения имот и завземането по този начин на по-голяма част от дворното място, пречат на ищцата да упражнява правата си в него?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Реституционният закон няма за цел да отнема правото на собственост, чието упражняване е продължило и след колективизацията, като не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При предявен иск по чл. 82 ЗЗД от производител на електрическа енергия от възобновяеми източници срещу електроразпределително или електропреносно предприятие за неизпълнение на задължението му да изгради и въведе в експлоатация съоръжения за присъединяване на изграден електроенергиен обект към електроразпределителната мрежа как следва да се определят вредите от вида пропуснати ползи, съизмерени с преференциалната цена на произведената електроенергия по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Когато се установи, че за известен период от време приобретателите по алеаторен договор не са изпълнявали задълженията за гледане и издръжка, подлежи ли на разваляне този договор поради неизпълнение?

1. При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 от ЗЗД? От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?
2. При наличие на доказателства за съществуването на правопораждащите факти на спорното материално право съдът може ли да отхвърли иска като неоснователен по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер? Длъжен ли е в този случай съдът съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК да определи размера по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 16.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно задължението на съда да обсъди доводите, твърденията и възраженията на страните, както и всички доказателства по делото, е обуславящ за крайния изход на спора.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Коя е характерната престация по смисъла на чл.94, ал.2 КМЧП и на чл.4, пар.2 от Регламент № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорните задължения /РИМ I/, като факт, определящ приложимото право в облигационните отношения?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е съдът при констатиран синдром на родителско отчуждение, с оглед на служебното начало и задължението му за защита интереса на детето, да изследва и определи посредством изслушване на вещо лице – детски психолог, конкретни мерки за преодоляването му, като съобрази готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода на производството по делото?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация.

Относно критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което не е измерено цялото количество на доставената в обекта ел.енергия, възниква ли за доставчика вземане за продажната цена за разликата между измереното и реално доставеното количеството ел.енергия, след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и имат ли правно значение в този случай конкретните причини, довели до измерване на част от потребената ел.енергия в скрит регистър, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в скрития регистър е безспорно установен?

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Трябва ли да се счете за оборена презумпцията за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК при придобиване на вещното право по време на брака и на възмездно придобивно основание, когато не е установена липса на принос на другия съпруг?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства по делото?

Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?

Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предл. 1, и задължен ли е въззивният съд да обсъди всички релевантни обстоятелства, които обуславят размера на това обезщетение, както и да изложи мотиви за тяхното значение?

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

1. За възможността съдът да признае вещни права на основание наследяване на лица, които не се позовават на придобивна давност като способ за придобиване на процесния недвижим имот от страна на техния наследодател и не сочат нито противопоставят друг придобивен способ срещу възражението на друг наследник, който релевира лично придобиване на имота на основание давност, в хипотеза на присъединено владение на наследодателя? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Може ли съдът да признае за собственици лица на основание наследство, без да има категорични доказателства, че процесният имот е бил собственост на общия наследодател? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
3. Може ли съдът да установи, че едно лице, без да е собственик, е владелец по см. на чл. 69 ЗС без да се проведе в хода на съдебното производство доказване и изследване на своителното му намерение по отношение на процесния имот? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Предстои добавяне на анотация.

Собствеността върху изграденото извън правото на надстрояване в сграда, в която отделни етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици, придобива ли се от лицето, което го е изградило, и при какви условия така изграденото може да бъде годен обект на придобиване по давност?

Предстои добавяне на анотация.

При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.?

За критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Относно критериите за прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Следва ли да бъдат спазени процесуалните правила за преценка на доказателствата в съвкупност с доводите на страните, когато се обосновава извод за предявяване на иска за изкупуване в срока по чл. 33, ал. 2 ЗС или след неговото изтичане?

Следва ли ищецът, който твърди, че е осъществена от работодателя злоупотреба с право, да изложи конкретните факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за такава злоупотреба, или е достатъчно да посочи, че е налице заобикаляне на закона при извършеното уволнение?
Тежестта за доказване на осъществена от работодателя злоупотреба с право е за ищеца, който се позовава на нея, или работодателят-ответник следва да докаже, че добросъвестно е упражнил правото си на уволнение?

Относно критериите за приложение на принципа за справедливост, регламентиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Продължава ли да тече придобивна давност и може ли да се придобие по давност реално обособена част от поземлен имот, след като същият бъде урегулиран преди изтичането на давността?

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

Относно точния смисъл на разпоредбата на чл. 717н ТЗ преди изменението й със ЗИДТЗ, обн. в ДВ, бр.105/2016 г., и дали същата е приложима в хипотезата, когато длъжникът в несъстоятелност е придобил ипотекиран от праводателя му, за обезпечаване задължение на последния, недвижим имот?

Относно възможността да носи гражданската отговорност за причинено увреждане от пътно-транспортно произшествие лице - водач на моторно превозно средство, с временно отнето свидетелство за правоуправление, което е освободено от наказателна отговорност, поради невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, когато употребявайки алкохол се е поставило в състояние и на алкохолно опиянение.

При въведено с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД ответникът трябва ли да изложи конкретни фактически обстоятелства относно действията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането?
Длъжен ли е съдът да изясни фактическите твърдения на ответника за принос на пострадалия при въведено с отговора общо (бланкетно) възражение за съпричиняване?
Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрично произнасяне по тяхната основателност?

Относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на въззивния съд да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер и да изложи собствени мотиви при прилагане на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, включително в случаите, при които въззивният съд не възприема определеното от първата инстанция обезщетение.

Допустим ли е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, предявен от длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, събрани принудително в изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на извънсъдебно основание по чл. 237 ГПК /отм./, след успешно проведен от длъжника срещу взискателя отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК, решението по който е влязло в сила след приключване на принудителното изпълнение?

Допустимо ли е да се приеме, че е налице компенсация на вредите, претърпени в резултат на проведена при грешна диагноза хирургическа интервенция, с ползата от възможен/вероятен благоприятен резултат от проведеното оперативно лечение?

1. Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия, след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., но при действието само на разпоредбите на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?
2. Когато е повдигнат спор пред граждански съд във връзка с обществени отношения по доставка и потребление на ел. енергия, по отношение на които липсва относима материалноправна норма в специална нормативна уредба, следва ли съдът да приложи чл. 46, ал. 2 от ЗНА и да установи съществуващи разпоредби, които се отнасят до подобни случаи?

Дължи ли се обезщетение по смисъла и при условията на чл. 225, ал. 1 ЗСВ вр. с чл. 292, ал. 3 ЗСВ за прослуженото време като „съдия по вписванията“, ако правото по чл. 225, ал. 1 ЗСВ е възникнало при прекратяване на последващо правоотношение за длъжността „съдия“, заемана непосредствено след длъжността „съдия по вписванията“? Допустимо ли е при тази хипотеза присъединяване на прослуженото време като „съдия по вписванията“ и като „съдия“ за определяне на едно общо обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ?

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.

За правото на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителя поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената ел. енергия след изменението на ЗЕ (обн. ДВ., бр. 54/2012, в сила от 17.07.2012 г.) и при действието на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.); при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, отговаря ли купувачът на електроенергия съгласно чл.183 ЗЗД за заплащане на цената на потребената ел.енергия, която е отчетена в неизведен на дисплея регистър на електромера?

Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?

Счетено е, че като се е произнесъл по същество на въведените с въззивната жалба оплаквания, относими към законовите предпоставки за приемане на предложения от длъжника оздравителен план от събранието на кредиторите, подложил е на тълкуване приложимите материалноправни норми и е преценявал законосъобразността на крайния правен извод на първостепенния съд относно изискваното от ТЗ мнозинство, въпреки, че е приел първоинстанционното съдебно решение за процесуално недопустимо, решаващият състав на Софийски апелативен съд е допуснала съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до очевидна неправилност на въззивния съдебен акт.

В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решени?

Относно определянето приноса на пострадалия за настъпване на вредите при пътно-транспортно произшествие.

Съставлява ли предвидима пряка и непосредствена вреда увеличената стойност на имота, от който купувачът е съдебно отстранен?
Ограничена ли е отговорността на продавача от предвиденото в чл. 192, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, а преди сключването на договора купувачът не е извършил всяка възможна проверка, за да се убеди, че продавачът е собственик.

Вероятността за недопустимост се обосновава с това, че въззивният съд е постановил решението си без да е провел открито съдебно заседание при драстично нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи законосъобразно протичане на процеса, гарантиращи право на участие на страните в производството при спазване принципа за устност и непосредственост, закрепен в чл. 11 ГПК.

За задълженията на въззивния съд по чл.12 и чл.235 ГПК да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор.
При сключен установителен договор, с който страните декларират и описват съществуващите между тях безспорни правоотношение, следва ли действителното съществуване на вземането по установителния договор да се поставя в зависимост от доказване съществуването на правопораждащите факти, при наличието на които е възникнало вземане, съответно правната квалификация на спора само на установителния договор ли следва да се основава или и на предходните отношения между страните, които са възпроизведени в установителния договор?

При учредяване на пряко митническо представителство по смисъла на Закона за митниците и чл. 5 Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм.) възникват ли за прекия митнически представител, осъществяващ тази дейност по занятие, задължения за правомерност и компетентност на извършените действия, извън посочените в документа за учредяване на представителна власт, и задължението за правилно митническо тарифиране и деклариране на стоки от прекия митнически представител може ли да се ограничи само до деклариране на предоставена от представлявания информация, когато митническият представител предварително установява, че тя е непълна, грешна или некомпетентна?

За задължението на въззивния съд при връщане на делото от ВКС, да се съобрази със задължителните указания по приложението на закона и за извършване на конкретни съдопроизводствени действия, в т.ч. да постанови решението си след съвкупна преценка на всички доводи на страните и на всички доказателства по делото.
Длъжен ли е съдът да вземе предвид и да прецени субективното отношение на кредитора към изпълнението на длъжника, както и да съобрази обема на полаганите грижи с възрастта, физическото и здравословно състояние и възможността за самообслужване на кредитора?

Има ли право съпритежател на идеални части от акции да участва самостоятелно в ОСА без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл.177 ТЗ? Дали наследниците на починалия акционер, притежаващи заедно идеална част от общия брой на притежаваните от наследодателя акции, е признато правото да участват лично в работата на ОСА на дружеството?
Съвместното упражняване на право на глас, което е допуснато в хипотезата на съпритежаване на дялове, допустимо ли е в хипотезата на съпритежание на акции по смисъла на чл. 177 ТЗ?
Недопускането до участие на ОСА на част от съпритежателите на акции, чийто глас няма да бъде зачетен при неучастието на останалата част на съпритежателите на тези акции на проведеното ОСА, опорочава ли проведеното ОСА и това може ли да се приеме за основание за отмяна на приетите на него решения?

Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН?

Относно правното значение на периода, за който се претендира заплащане на реално потребената електроенергия, когато се констатира неточно измерване в резултат от софтуерно въздействие върху средството за измерване.

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на общите правила на договора за продажба, съгласно които купувачът, който вече е получил вещта, е длъжен да плати цената?

Следва ли съдът да извърши съвкупен анализ на обстоятелствата посочени в чл. 59, ал. 4 СК и т.2 от ППВС №1/1974 г. при преценката на кой родител следва да се предостави упражняването на родителските права?
Mоже ли единствено полът и възрастта на децата да са определящи за решаването на въпроса за родителските права?

Относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при спор за упражняване на родителските права, респ. определяне на режим на лични контакти на детето с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

Може ли гражданския съд да осъществява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решенията на ОбСЗ, влезли в законна сила, при възражение на ответника по делото, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху процесния възстановен земеделски имот, преди образуването на ТКЗС?
За допустимостта лице – страна в производство по спор за собственост на възстановен земеделски имот (в т.ч. и общината), възстановен по реда на ЗСПЗЗ да оспорва правото на възстановяване на заявителя по чл. 10 ЗСПЗЗ?
За възможността да се приеме, че в исковия процес Общината като страна е особен правен субект, по отношение на който са налице различни, по-широки възможности за оспорване на влязъл в сила конститутивен акт за възстановяване на правото на собственост, отколкото тези , които са на разположение на останалите правни субекти?

При изследване на връзката между престъпното деяние по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска, съдът следва ли да обсъди и извърши преценка на вида и характера на конкретната престъпна дейност, придобивните способи и евентуалните последващи трансформации на имуществото, както и на всички други твърдяни и установени по делото, релевантни факти и логически взаимовръзки?

За допустимостта и обхвата на косвения съдебен контрол върху реституционен административен акт в случаите, когато върху него е проведен пряк съдебен контрол, когато този акт се противопоставя на лица, които са придобили права от държавата след началото на реституционния процес.

Исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ са процесуален способ за защита срещу порочни вписвания в Търговския регистър, предоставен на всяко лице, което има правен интерес да установи нищожност или недопустимост на конкретно вписване или несъществуване на вписано обстоятелство. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на исковете и трябва да е налице не само към момента на тяхното предявяване, но и във всеки момент от развитието на исковия процес като условие за допустимост на съдебното решение, с което съдът се произнася по същество относно валидността и допустимостта на оспорваното вписване и/или относно съществуването на вписаните обстоятелства. Определящи за правния интерес са твърденията, с които ищецът обосновава необходимостта от търсената с исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ защита, но отсъствието на такива твърдения не лишава съда от правомощието да изследва служебно наличието на правен интерес, преценявайки дали и в каква степен положителното произнасяне по исковете, т. е. признаването на извършеното вписване за нищожно или за недопустимо и/или на вписаното обстоятелство за несъществуващо, ще рефлектира благоприятно в правната сфера на ищеца и ще доведе до настъпване на целения от него правен резултат.

Как следва да се определят обичайните разходи за издръжка на проверяваното лице и неговото семейство и за разпределението на доказателствената тежест в процеса?

Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза“ по смисъла на чл. 146 ЗЗП и дали подписването на договор за банков кредит от потребителя освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращите се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него?

Има ли право съпритежателят на идеални части от акции да участва самостоятелно на общо събрание на акционерите без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл. 177 ТЗ?

За задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, в т.ч. да обсъди и прецени заключението на вещите лица не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи.

Какъв е приложимият давностен срок по отношение вземанията на кредитора по индивидуалните договори, сключени между НЗОК и изпълнителите на медицинска болнична помощ по реда на чл. 59 ЗЗО, вкл. за надлимитни дейности – общ или специален по чл. 111, б. в ЗЗД?

Какъв е характерът на иска по чл. 626 ГПК – осъдителен или установителен и как се развива производството при подаване в срок на възражение по чл. 16 Регламент /ЕО/ №1896/2006 год. на ЕП и Съвета?

Допустимо ли е съдът да приеме за доказано правото на собственост на ищеца по отрицателен установителен иск, без да е изследвана и доказана в процеса идентичността между имота, предмет на спора и тази на имота, който се твърди, че е придобита от ищеца?

При наличие на изрична клауза в предварителен договор за покупко-продажба, съгласно която владението върху недвижимия имот е предадено на купувача, и упражнявана от купувача фактическа власт върху имота, извършеното доплащане на цената по предварителния договор изключва ли намерението за своене по отношение на недвижимия имот?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Налице ли е валидно изменение на договор за изработка, сключен по реда на ЗОП(отм.), респ. на НВМОбП (отм.) относно обема на възложената работа, при отсъствие на допълнително писмено споразумение между страните по см. на чл.31 НВМОбП(отм.)?
Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, извън възложените му с договор, сключен по реда на ЗОбП(отм.), респ. Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (сега отм.)?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД? От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?

Относно настъпване, респ. зачитане на правните последици на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотезата на изтекъл срок по чл. 33, ал. 3 ЗС, както и за последиците от неизпълнението на паричното задължение при постановеното изкупуване на 1/2 ид. ч. от апартамента като част от легитимацията на ищцата като собственик?

Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато ищецът претендира идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, който е прехвърлен от ответника на трето лице след вписване на исковата молба?

Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си и да изложи съображения при значително увеличаване на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, в сравнение с първоинстанционния съд, при съобразени от двете инстанции едни и същи обективни обстоятелства от значение за размера на обезщетението съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд?
Достатъчно ли е доказването на възможността за узнаване от увредения при проявена от него дължима грижа, че водачът на МПС, в което е пътувал, е непълнолетен, съответно неправоспособен, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато е установено, че ПТП е настъпило именно поради липсата на правоспособност, умения за шофиране и навици на този водач?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е измерена цялата доставена и потребена от абонат електрическа енергия, но е отчетена само час от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея електронен регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия поради записването ѝ в неизведен на дисплея електронен регистър, и следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл.183 ЗЗД в този случай?

Поради очевидна неправилност, свързана с необходимостта изводите на съда да съответстват на правилата на формалната логика и опита.

Какво се означава с понятието „Публичен склад за зърно“ по смисъла на ЗСТЗ /отм./ - юридическо лице с предмет на дейност съхранение на вложено зърно и издаване на складови записи или определена складова вместимост, вписана в лицензията на публичния склад? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Попада ли ипотека, учредена върху недвижим имот за обезпечаване на чужди задължения, сред сделките, забранени с чл. 10, ал. 1 ЗСТЗ /отм./, или за учредяването на ипотека са приложими специалните правила на чл. 10 ЗСТЗ /отм./, ал.2 и ал.3? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Поначало предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника върху спорната вещ, което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни придобивни основания. В случая ищецът с този иск по същество оспорва към определен минал период, а не понастоящем, правото на собственост на ответника, а оттук и вещноправното действие на прехвърлителната сделка, с която са се легитимирали ищците по уважения срещу нето иск по чл.108 ЗС, което е недопустимо.

Изключва ли разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители?

Вината елемент ли е от фактическия състав на нарушението злоупотреба с доверието на работодателя; може ли то да бъде извършено по небрежност; задължително ли е нарушението да е извършено с цел получаване на имотна облага, респ. да е получена такава ?
За основателността на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, следва ли работникът/служителят да представи доказателства за оставането си без работа, както и че не е получавал трудово възнаграждение за целия 6-месечен период.

Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН?

Необходимо ли е при позоваване на придобивна давност за чуждите идеални части, съсобственикът да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си?

За критериите по чл. 52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).

За правомощията на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора.

Следва ли въззивният съд да обсъди в съвкупност всички приети по делото доказателства?

Включва ли се в задължението на съда, регламентирано в чл. 235, ал. 3 ГПК, разглеждане на посочено в исковата молба изявление на кредитор, упражнил преди това правото си по чл. 410 ГПК, че счита задълженията на длъжника си за предсрочно изискуеми?

Относно приложението на чл. 59 ЗЗД и легитимацията на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 ТЗ с предоставено право на управление върху имот - частна държавна собственост, да претендира на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за неоснователното ползване на имота от трето лице.

За проверка правилността на извода на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 92 ЗС няма еднократно действие, а действа непрекъснато по отношение на собственика на земята и има правно действие и при осъществяването на всяко отделно придобивно основание относно земята.

Представлява ли дискриминация по признак лично положение по-неблагоприятното третиране на лишени от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си?

По приложението на чл. 269 ГПК и задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи във въззивната жалба и да обсъди доказателствата, относими към конкретно въведените основания за неправилност на първоинстанционното решение.

Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза?

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения и доводи, като обсъди и всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото.

Oтносно съотношението между иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и иска по чл. 40 от ЗЗД, конкретно – в хипотеза, когато се претендира недействителност/нищожност на двустранен възмезден договор, сключен чрез представител на ищеца, при твърдения на последния за нееквивалентност на насрещните престации по договора, като основание на иска.

Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата, както и отпада ли нормативно установената обективна отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на парична сума, изчислена по реда на чл. 50, ал. 2, изр. 2 ПИКЕЕ, при установена промяна в схемата на свързване на електромера, водеща по неизмерване, неправилно или неточно измерване на количествата електрическа енергия, ако електроразпределителното дружество не е изпълнило задължението си в срок да предостави електромера за последваща метрологична проверка?

Налице ли е противоправност на законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и на бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от ЗКС? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предл. 1)
Когато искове за обезщетения за вреди, причинени от законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и от бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон, са предявени в едно и също производство срещу Държавата и НС, кой от тях е надлежният, процесуално легитимиран ответник да отговаря по тези искове? (на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

По приложението на чл. 12 ГПК и на чл. 235 ГПК - Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортното произшествие да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи?

Получените мнения на ТЕЛК по чл.333, ал.2 КТ и разрешения на инспекцията по труда по чл.333, ал.1 КТ за всички основания за уволнения, предвидени в КТ, ли се отнасят или само за изрично поисканите от работодателя?

При присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, когато ищецът претендира единствено обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, приспада ли се полученото обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ?

Относно основанията за отмяна по чл. 647, ал. 1 ТЗ при наличие на лично обезпечение, учредено с договор, сключен между продавач, купувач и солидарен длъжник.

За служебното задължение на съда да следи за надлежната индивидуализация на обекта на спорното право в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Oтносно обсъждане на всички конкретни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, съобразно предвиденото в чл. 52 от ЗЗД основание.

Кога настъпва конститутивният ефект на протоколно решение на ПК за възстановяване на собственост в стари реални граници в терен по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадено по реда на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 68 от 1999 г. и какво е значението за настъпване на този ефект на степента и начина на индивидуализация на реституирания имот, обект на протоколното решение на поземлената комисия?

Искът с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС е облигационен иск с предмет парично вземане, чиято цена се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – стойността на търсената сума. Доколкото при обективно съединяване на искове за парични вземания, от значение при преценката на родовата подсъдност е цената на всеки един от паричните искове, а не сборът от цената на всеки от обективно и субективно съединените искове, цената на предявените искове с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС следва да се определи с оглед правата на всяка от ищците в съсобствения им недвижим имот.

За характера на претендираните суми относно дължимата лихва касаеща обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС.

За правомощията на въззивния съд във връзка с установяване на фактическата обстановка.

За прилагане на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Дали въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение, когато разпореждането със спорното право е извършено между съделителите /съсобствениците/ на делбения имот в първата фаза на делбата и приобретател е съделител, а не трето на делото лице?

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

Нищожна ли е вписана законна ипотека върху недвижим имот, ако при вписването й същият не е бил собственост на кредитополучателя, който е гарантирал със същия за вземането на кредитора, е обусловил изхода на спора?

Дали заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване следва да бъде от единствено и решаващо значение при преценката за приложението на чл. 79 ЗС?

Следва ли да бъде зачетено плащане, извършено в срок, определен от съд, в хипотезата на чл. 349, ал. 5 ГПК?

Допустимо ли е при наследяване на поименни налични акции от няколко наследника да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира?

Подлежи ли на повторно вписване поправената искова молба в резултат на изменения на обема на заявеното право или страните по иска?

Приложима ли е презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице?

За ролята на приемо - предавателния протокол при доказване на договорното изпълнение и неговото приемане и за възможността при липса на двустранно съставен и подписан протокол изпълнението на договора и приемането на изпълнението да се доказват с други доказателства и доказателствени средства.

За приложимостта на чл. 34в ЗСПЗЗ и дали при преработка на план за земеразделяне новите решения на ПК/ОбСЗ за конкретното отреждане на възстановени земеделски имоти по новия план за земеразделяне в полза на първоначалния собственик предполагат ли възможност да бъдат издадени в полза на последния собственик – приобретател с оглед на вече придобити права на собственост и евентуалното им отпадане с обратна сила след преработка на плана за земеразделяне и обезсилване на първоначалните реституционни решение по силата на закона?

Oтносно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

За приложението на принципа за справедливост и оттам чл. 52 ЗЗД.

За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства и при въведени във въззивната жалба оплаквания, да се произнесе по всички релевирани от страните доводи и възражения.

Какво е действието на решението на КС, с което е прогласена противоконституционност на нормативен акт по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства според разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ?

Следва ли ищецът, който твърди, че е осъществена от работодателя злоупотреба с право, да изложи конкретните факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за такава злоупотреба, или е достатъчно да посочи, че е налице заобикаляне на закона при извършеното уволнение?
Тежестта за доказване на осъществена от работодателя злоупотреба с право е за ищеца, който се позовава на нея, или работодателят-ответник следва да докаже, че добросъвестно е упражнил правото си на уволнение?

Противопоставими ли са на купувача на публична продан, извършена по реда на глава 43 ГПК, правата на наемател върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от изменения във вписан договор за наем, когато измененията не са били вписани към момента на налагане на възбраната върху тези имоти, нито към момента на публичната продан?

Налице ли е правен интерес за лицата по чл. 10 ЗЛС, явяващи се наследници на обявения за отсъстващ, от предявяване на иск за нищожност на договор, с който обявеният за отсъстващ е отчуждил недвижими имоти, с оглед правата на ищците по чл. 10 ЗЛС и чл. 11 ЗЛС, да бъдат въведени във временно владение и да се ползват от приходите на имотите на обявеното за отсъстващо лице?

Законът придава различно действие на вписването на исковата молба, с оглед предмета на спора. По принцип вписването на искови молби има оповестително действие, а оповестително-защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи /чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗС, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1 ЗЗД, чл.227 ЗЗД, чл.37 ЗН/. Вписването на искова молба по чл.29 ЗЗД има само оповестително действие - да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба. При оповестително действие на вписването се прилагат правилата: „никой не може да прехвърли право, което няма“ или „отпадне ли правото на праводателя, отпада и правото на приобретателя“. Такъв е ефектът на вписването на исковата молба, с която е предявен иск по чл.27 ЗЗД във вр. с чл.29 ЗЗД. Н. й не може да доведе до запазване на правото на собственост, придобито от праводател, който не го е притежавал, тъй като при оповестително действие на вписването, при преценката за съществуването на правото, е от значение дали праводателят е бил собственик. В случай че договорът бъде унищожен, каквато е настоящата хипотеза, отпадат правата и на приобретател, който е придобил имота преди вписване на исковата молба. Такъв приобретател, който не е участвал в правния спор, не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на договора между прехвърлителя и първоначалния приобретател, но отпадането на правата му се свързва не със силата на пресъдено нещо на решението, чийто предмет е съществуването /респективно несъществуването/ на потестативното право, което е упражнено с предявяването на иска. То е следствие от конститутивното действие на съдебното решение, с което е уважен иска за унищожаване на договор, съставляващо негова гражданскоправна последица. Чрез конститутивното си действие съдебното решение става юридически факт, който създава, изменя или прекратява гражданското правоотношение и всички лица, за които този юридически факт е правнорелевантен са длъжни да го зачитат, т. е. не могат да оспорват материалноправната промяна, следствие от конститутивното действие на съдебното решение.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Кога следва да се счита открито дисциплинарното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, в случаите когато се касае за продължавано във времето финансово нарушение, съставляващо и нарушение на трудовата дисциплина?

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.

Може ли да се приеме, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт, издаден в полза на част от сънаследниците, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници?

Не е ли обвързан на основание чл. 226, ал. 3 ГПК, приобретателят на правото на собственост, от формираната сила на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е уважен иск по чл. 76 ЗС срещу неговия праводател, като същият е осъден да предаде отнетото насилствено владение на процесния имот?

За предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезите на чл. 266 ГПК, ал.2 и 3.

Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, прекратил ли е действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака?

Допустимо ли е въззивната инстанция да влоши положението на жалбоподателя, като отрече признати от първоинстанционния съд права на ищеца по иск за парично вземане, които не са оспорени от насрещната страна чрез жалба?

За задължението на решаващия съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения на страните и в частност – дължи ли произнасяне по своевременно направено с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. По съществото на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД досежно началния момент на специалната (кратка) погасителна давност за лихви.

За задължението на съда да назначи по свой почин съдебна експертиза.

С оглед преценката на правилността на изводите на въззивния съд по приложимостта на разпоредбата на чл. 69 ЗС и наличието на намерение за своене /аnimus/ при констатираното споразумение /за послужване/ между ползвателя на апартамента, към който принадлежи процесното избено помещение, и ответниците, които твърдят, че са владелци на същото във връзка и с правата на ползвателя по чл. 56 ЗС и сл.

Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени или за неустановени факти, които изобщо не са били въведени от страните пред първата съдебна инстанция и без във въззивната жалба да се съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантни за делото факти или за пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по своевременно направено от страните възражение или довод във връзка с такива факти? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че по изключение от забраната по чл.269, изр.2 ГПК следва да провери правилността на обжалвания съдебен акт извън оплакванията във въззивната жалба, защото се налага да приложи установена в публичен интерес императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд, следва ли съдът, с оглед спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност, да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата и по прилагането на нормата и да ангажират доказателства, както и следва ли въззивният съд да разпредели доказателствената тежест? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Може ли да се полза от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която е бил собственик и предписаната от закона форма на сделката е била спазена, но поради неизпълнение на изискването за вписване на акта, в който е обективирана сделката по реда на ЗС и ПВ и предвид разпоредбата на чл.113 ЗС това деривативно придобивно основание се явява непротивопоставимо на друго лице, придобило същия имот след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 ЗС от същия праводател и вписало придобиването си по посочения ред? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Относно дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора.

Кой е компетентният орган на кооперация-работодател да извърши съкращаване на щата?

За критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди и съблюдаването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Може ли обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено от съда по чл.51, ал.2 ЗЗД в хипотеза, в която ответникът е направил своевременно общо възражение за съпричиняване, без да сочи конкретни действия или бездействия, с които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици, на основание, че ответната страна е участвала в процесуални действие, свързани с доказване на такива конкретни действия или бездействия?

Относно критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и съответствието му със задължителната практика, на ВС на Р България, изразена в ППВС 4/68 г.

Относно задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.

За задължението на въззивния съд, като инстанция по същество, при наличие на императивни разпоредби (в случая относно действието на дворищната регулация, чл. 43, т. 5 ЗКИР и пар. 6 ПЗР ЗУТ, ал. 2 и 4 и пар. 8 ПЗР ЗУТ, несъобразени от първоинстанционния съд) да даде указания на страните , поради непълнота в доклада , да представят доказателства за собственост на имотите преди влизане в сила на регулацията, след което да изслуша експертиза.

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?
2. Дали след отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/ 2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ включително?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и на всички събрани доказателства?

За характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./

Налице ли е преклузия досежно искане на ищеца за допускане на доказателства от въззивната инстанция, след като същото е заявено в първото по делото открито заседание пред първоинстанционния съд, след обявяване на доклада по делото?
Следва ли въззивният съд да допусне изслушването на свидетелски показания за изясняване на механизма на настъпване на ПТП и поведението на участниците в него при положение, че по делото не се съдържат други данни, годни да установят горните обстоятелства; Може ли съдът да обоснове фактическите си и правни изводи по изхода от правния спор, като се позове на акт и/или доказателствени средства, приобщени по воденото по случая наказателно производство?

Може ли всяко трето лице, което има правен интерес да оспори констативен нотариален акт във всяко исково производство, в което този акт му се противопоставя, или оспорването може да се направи само в рамките на дело за собственост?

След отмяна на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) с решение на ВАС, налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя, при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия?

Предвид вероятността същото да е недопустимо като постановено по непредявен иск с оглед съображенията относно обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца по отношение площта на недвижимия имот, мотивите на решаващия съд за липсата на спор за собствеността на имота с посочен идентификатор, и произнасянето с отхвърлителен диспозитив за същия имот, с различна площ.

Допустимо ли е при наследяване на поименни акции от няколко наследници да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата които тя материализира?

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?

Въззивният съд трябва служебно да следи за валидността и допустимостта на първоинстанционния акт, който се обжалва пред него, и без да са наведени оплаквания за това във въззивната жалба. Това задължение е условие за постановяване на валидно и допустимо въззивно решение. В нарушение на съдопроизводствените правила решаващият състав въззивния съд е постановил решението си без да съобрази валидно извършеното от ищеца намаляване размера на предявения иск. Същото се явява в съгласие с нормата на чл. 214, ал. 1 ГПК – заявено е преди първото по делото редовно заседание, което означава, че решаващият съдът е следвало да се счете десезиран относно частта, с която е намалена претенцията. Упражняване на правото по чл. 214, ал. 1 ГПК в този случай не се явява обвързано от наличието на съгласие от ответника при съществуващата уредба на чл. 232, изр. 1 ГПК и чл. 233 ГПК.

За приложението на нормите по чл.172 ГПК и чл .235, ал. 2 ГПК и конкретно - могат ли изводите на съда за основателност на иска да се основават само на показанията на свидетел, който е в родствени отношения със страната, без да са обсъдени всички доказателства по делото?

Владелец ли е и то добросъвестен лицето, закупило недвижим имот от несобственик и противопоставящо възражение по чл. 79, ал. 2 ЗС /погрешно в определението по чл. 288 ГПК е посочено чл. 70, ал. 2 ЗС/ на лице, закупило същия имот от същия праводател и вписало акта си преди този на лицето, претендиращо придобивна давност?

Длъжен ли е въззивният съд да определи правилно предмета на спора и подлежащите на изясняване обстоятелства, като обсъди всички събрани доказателства по делото и доводите на страните; длъжен ли е да прецени правнорелевантните факти, от които произтича спорното право и да изложи правни изводи, които да бъдат мотивирани и обосновани?

За задължението на съда да отчете, при поставен въпрос за съпричиняване на вредите от пострадал от трудова злополука работник, допуснати ли са от работодателя нарушения на правилата за безопасност на труда и кога тези нарушения изключват грубата небрежност на работника.

За приложението на чл. 342 от ГПК, свързан с проблема за момента, до който ответникът по иска за делба може да възрази срещу допускането ѝ по отношение на имот, за който се претендира, че е придобит въз основа на давностно владение.

Когато владелецът е осъществил такова въздействие върху чуждата вещ, което отговаря на правата на съсобственик и е с намерение да придобие собствеността на определена идеална част от чужд терен, то осъщественото владение е ли върху идеална част и допустимо ли е придобиването на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част от имота, в случай че обектът на владение не отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост?

Налице ли е обезпечителна нужда от налагането на възбрана върху недвижим имот собственост на търговско дружество за обезпечаване на иск за отнемане в полза на държавата на акции, част от капитала на това дружество, насочен срещу собственика на акциите?
Явява ли се подходяща за обезпечаване на предявен от КПКОНПИ иск за отнемане в полза на държавата на акции от капитала на дружество обезпечителната мярка възбрана върху имуществото на същото, при положение, че това имущество не е предмет на иска за отнемане?

Произвежда ли материалноправен ефект волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, обективирано в исковата му молба по чл. 430, ал. 1 ТЗ, връчена на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК?

Допустими ли са свидетелски показания за установяване нищожност на договор за продажба, като сключен с цел обезпечаване на задължение по договор за заем между същите страни?

Изисква ли се съгласно чл.164 ЗСВ във вр. с чл. 225, ал. 1 ЗСВ магистратският стаж да бъде набран само при действието на ЗСВ или следва да се отчитат годините на такава работа и преди приемането на такъв закон“ и „изплащането на гратификационно обезщетение за работа в друга държавна система явява ли се пречка за изплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ?

Има ли хирографарен кредитор правен интерес от установяване на несъществуване на вземане на привиден заложен кредитор спрямо неговия длъжник?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Относно критериите, които следва да бъдат взети предвид в производството за изменение мерките относно упражняването на родителските права, и относно задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето.

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател.

Има ли правомощия въззивният съд при въведените ограничения с нормата на чл. 269 ГПК да се произнася по правилността на решението, като обсъжда пороци, невъведени с въззивната жалба, които не касаят приложение на установена в публичен интерес материалноправна норма?

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването ѝ в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?
От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?

Приложими ли са изискванията на чл. 68 КТ при сключването на договор по чл. 237 КТ след изпълнение на договор с условие за обучение по време на работа?

За възможността за служебно допускане на психологическа експертиза с оглед защита интереса на детето и за задължението на съда да изслуша двамата родители в производството по чл. 59, ал. 9 СК съгласно нормата на чл. 59, ал. 6 СК.

В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение?

Има ли право съпритежател на идеални части от акции да участва самостоятелно в ОСА без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл.177 ТЗ? Дали наследниците на починалия акционер, притежаващи заедно идеална част от общия брой на притежаваните от наследодателя акции, е признато правото да участват лично в работата на ОСА на дружеството?
Съвместното упражняване на право на глас, което е допуснато в хипотезата на съпритежаване на дялове, допустимо ли е в хипотезата на съпритежание на акции по смисъла на чл. 177 ТЗ?
Недопускането до участие на ОСА на част от съпритежателите на акции, чийто глас няма да бъде зачетен при неучастието на останалата част на съпритежателите на тези акции на проведеното ОСА, опорочава ли проведеното ОСА и това може ли да се приеме за основание за отмяна на приетите на него решения?

Вероятността за недопустимост се обосновава с това, че въззивният съд е постановил решението си без да е провел открито съдебно заседание при драстично нарушение на съдопроизводствените правила, осигуряващи законосъобразно протичане на процеса, гарантиращи право на участие на страните в производството при спазване принципа за устност и непосредственост, закрепен в чл. 11 ГПК.

За задължението на съда да изложи мотиви за значението за размера на обезщетението за неимуществени вреди на всички приети за относими в тази насока обстоятелства.

Произнасянето на инстанциите по съществото на спора, обективирано с потвърдения от въззивния съд диспозитив на първоинстанционното решение, на първо място свидетелства за произнасяне по иск за факт – че е налице несъответствие в начина, по който в кадастралната карта е отразена част от земната повърхност, която следва да е разграничена в три самостоятелни терена, вместо в два. По силата на чл. 124, ал. 4 ГПК, обаче, исковете за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение са допустими само в случаите, предвидени в закон. Не съществува позитивно-правна норма, която да допуска предявяването на иск за установяването на факт от вида на отразения в диспозитива на потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение. С оглед липсата на позитивно-правна регламентация в смисъла на чл. 124, ал. 4 ГПК, произнасянето на инстанциите по съществото на спора се явява процесуално недопустимо и като такова подлежи на обезсилване.

Относно нотариалната компетентност на кмета на населено място при извършване на удостоверяване на подписите на договарящи по договор за продажба на наследство /чл. 212 ЗЗД/, при действието на чл. 97 ЗУС /отм./ в редакцията му по изменението от 1979 год., с оглед извода на въззивния съд относно претендираните от касаторите /ищци/ права по договора за продажба на наследство от 1990 год.

След като ищежът изрично сочи , че претендира собствеността на „четвъртия етаж „ на сграда , за който основание за придобиване правото на собственост е уредена суперфиция, то предметът на спора е ясно очертан – а именно за обектите обособени на четвъртия етаж. Ако собствеността на целия четвърти етаж е придобита от ищеца , при доказване на всички правно релевантни за това факти, то значение какви конкретно обекти са изградени съобразно екезекутивния план като самостоятелно единици, то съдът по същество следва да отговори на въпросите дали именно тези обекти, които реално съществуват са предмет на възлагане с Постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан и от тук да разреши по същество въпросите кому принадлежи правото на собственост.

1. При несъответствие между отразената в Информационния център на Гаранционния фонд информация относно началната дата и час на валидност на конкретен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, спрямо вписаните в застрахователната полица данни, в която застрахователният договор е материализиран, кои от тях намират приложение по отношение на трети, пострадали от пътно-транспортно произшествие лица и възникнали за тях права срещу виновния водач? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Каква е доказателствената сила на информацията, съдържаща се в Информационния център на Гаранционния фонд и как се отразява същата на отговорността на застрахователя при противоречие с данните от застрахователната полица по конкретен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Процесуалната недопустимост на съдебното решение е налице, когато е разгледан спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледан непредявен иск или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Същата правна последица възниква и в случай, че съдът се е произнесъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно от заявеното искане или извън него. Предмет на делото е спорното материално право, което се индивидуализира с основанието му – юридическия факт, който го поражда, съдържанието му и чрез субектите на правоотношението. Главните страни в процеса, съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК са лицата, от чието име се търси защита на това спорно право и лицата, срещу които се търси същата. Надлежното упражняване правото на иск относно спорното субективно материално право предпоставя участието в процеса на надлежните страни, като спазването на процесуалните правила, свързани с надлежното упражняване правото на иск, в т. ч. и относно редовността на искова молба е служебно задължение на съда с оглед осигуряване валидността на производството по разглеждане на спора и обезпечаване валидността на съдебния акт, с който същият се разрешава.

Представляват ли факти, удостоверяващи наличието на задължения за отчетническо боравене с имущество и фактически изпълнявана материално-отчетническа дейност по трудово правоотношение, първични счетоводни документи, с които е доказан фактът на получаване на С. от работника или служителя, и представлява ли този факт задължение за същия, за тяхното съхраняване, опазване и отчитане?

Представляват ли счетоводните книги и записванията в тях доказателство за страната, която ги е водила?

Дали знанието за „опасност от неплатежоспособност“ по см. на чл. 115, ал. 1 ЗКИ може да се приравни на знание за „настъпила неплатежоспособност“ по см. на чл. 59, ал. 3 ЗБН?

За разпределение на доказателствената тежест при оспорване обстоятелството, че взетата в заем сума от единия съпруг е била използвана за задоволяване нужди на семейството и за оборване презумпцията за равна задълженост на съпрузите по чл.32, ал. 2 СК.

Дали е допустимо въззивният съд да основе решението си на изключен съгласно чл. 183, изр. 2 ГПК препис от документ, ако документът не бъде приобщен към доказателствата по делото по съответния процесуален ред?

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите, които задължително следва да се преценяват при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост.

За правомощието на работодателя, след като е решил да упражни правото си на подбор и е назначил съответната комисия, да прекрати трудовото правоотношение със служител, заемащ единствена длъжност, поради съкращение в щата, без да извърши подбор.

Може ли главният счетоводител на община, в качеството й на длъжник по търговска сделка, от нейно име да признава съществуващи задължения и това изявление има ли последиците по чл. 116, б. а ЗЗД – прекъсване течението на давностния срок?

За задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, в т.ч. да обсъди и прецени заключението на вещите лица не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи.

Относно дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и релевираните в нея оплаквания, да изложи собствени мотиви по съществото на спора.

Възниква ли съпружеска имуществена общност по силата на чл.21 СК в хипотезата на отчужден личен имот на единия съпруг по реда на ЗТСУ /отм./ и получен в обезщетение друг имот /жилище/ на по-голяма стойност върху съответната на стойността на отчуждения имот част от стойността на отстъпения имот?

Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер /чл. 52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди.

1. Длъжен ли е въззивният съд при решаване на делото да извърши съвкупна преценка на всички представени по делото доказателства и да се произнесе по всички възражения и оспорвания на писмени доказателства? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на изключено от първоинстанционния съд писмено доказателство, без никоя от страните по делото да е поискала това доказателство отново да бъде включено в доказателствения материал? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Може ли временната неработоспособност да бъде установена с амбулаторен лист и следва ли разпоредбата на чл. 6, ал. 2 НМЕ да се тълкува разширително?

Необходимо ли е за придобиването по давност да се демонстрира промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, спрямо собственика; дали с извършването на действия по поддържане и ремонтиране на имота може да се обективира промяната в намерението?

Oтносно съпричиняването на вредоносния резултат, с оглед предпоставките за приравняване на приноса на деликвента с този на пострадалата, изведено от наличие на причинна връзка между конкретните увреждания и фактическата възможност за получаването им, съобразно нарушените правила на ЗДвП.

Следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното производство, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение, че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения относно годността на използвания сравнителен материал и с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза?

Mоже ли въззивният съд да основе решението си на заключение на вещо лице, своевременно оспорено по делото, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с другите доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК?
Kогато за установяване на идентичност на имоти са необходими специални знания и е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, необходимо ли е експертът да вземе предвид документите за собственост на страните и строителните книжа, а не само да се запознае с данните в кадастралната карта?
Mоже ли да се обоснове извод за идентичност на два обекта само въз основа на белезите площ и местонахождение, без да се изследват техните граници и предназначение?

Задължен ли е съдът да изследва всички обстоятелства по делото от съществено значение за установяване на обективната истина.

Налице ли е неточно изпълнение на задължението на наемодателя за отдаване на годен наемен обект по см. на чл. 230, ал. 1 ЗЗД при начално съществуваща обективна невъзможност за ползване на наетото имущество, съгласно договореното му предназначение дължи ли се обезщетение за неизпълнение на наемателя?

Поради наличието на вероятност последното да е недопустимо поради неконституирането на страна в производството.

Налице ли е съпричиняване от страна на пострадалия при трудова злополука при изпълнение на възложената му от прекия ръководител работа, в случай на знание от страна на пострадалия, че ръководителят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата?

Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, тя разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота, ако при сключване на договора за ипотека е постигнато съгласие ипотеката да има действие и спрямо бъдещите обекти на собственост, съгласно одобрен към сключването му инвестиционен проект. Касае се за договор с модалитет /сключен под условие, че новата вещ бъде създадена и правото на собственост върху нея принадлежи лицето, учредило ипотеката/. В тази хипотеза ипотечното право възниква към момента на създаване на вещта/построяване на сградата и от този момент кредиторът има правото да иска удовлетворяване на претенцията си чрез насочване на принудително изпълнение върху построеното. Съдебната практика приема, че вещта /построената в терена сграда/ възниква, когато е завършен грубият строеж с подписването на акт обр.14.

За задължението на въззивната инстанция, на съд по съществото на спора, да обсъди всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните и в очертаните с въззивната жалба рамки, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, да се произнесе и по всички заявени във въззивната жалба оплаквания на въззивника.

Само умишленото нарушение ли в хипотезата на чл. 187, т. 8 КТ - уронване на доброто име на предприятието – работодател, е основание за дисциплинарно уволнение?

При тълкуване волята на страните следва ли да се обследват цялостните отношения на страните, включително и тези извън процесния договор, както и действителната им воля, смисъла и целта на договора?

За обстоятелствата от значение за преценката на съда по чл. 59, ал. 2 СК вр. с чл. 59, ал. 4 СК на кой родител да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо роденото от прекратения между страните брак малолетно дете?

Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, прекратил ли е действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака?

От кой момент възниква и става изискуемо задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, от кой момент работодателят изпада в забава за изпълнението му, кога и как той се освобождава от последиците на тази забава?
Кога е налице незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 от КТ и кога възниква правото на работника или служителя да получи, съответно – задължението на работодателя да заплати обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ?

Приложима ли е разпоредбата на чл.293 ТЗ по отношение на договорите за аренда, когато арендодателят е физическо лице, а арендаторът – търговско дружество?

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. 4 и т. 5 исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска (фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право) и петитума (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита). При непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, или при неясното им или непълно посочване, както и при неконкретизиран петитум, исковата молба е нередовна.

Губи ли характера си на самостоятелен обект, годен за вещно-правна защита, помещение – гараж, който е свързан със съседно помещение – обща част, без строителните дейности по обединяването да са осъществени въз основа на одобрено изменение на архитектурния проект, в изпълнение на който е създаден обекта и без да е създаден нов самостоятелен обект?

За връзката между действията на делинквента - водач на МПС, и поведението на увредения при извършване на преценка дали увреденият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че малолетният пострадал е пътувал в МПС без закопчан предпазен колан.

От кой момент се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва при обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили вследствие на трудова злополука?

При спиране действието на предоставена концесия за добив на подземни богатства на основание чл. 68, ал. 1 ЗПБ поради нарушаване клаузите на сключения концесионен договор, дължи ли концесионерът концесионно плащане за периода на спирането.

Притежаването на по-високо образование от участник в подбора по чл. 329 КТ, което няма конкретна връзка със заеманата длъжност и не може да се използва в изпълняваната работа, следва ли да се взема предвид при оценяването при извършването на подбора и може ли само наличието на такова образование да обоснове извод за по-висока квалификация, без съдът да е обсъдил относимостта му към квалификационните изисквания за заемане на длъжността и конкретните и трудови функции?

Налице ли е правен интерес за лицата по чл. 10 ЗЛС, явяващи се наследници на обявения за отсъстващ, от предявяване на иск за нищожност на договор, с който обявеният за отсъстващ е отчуждил недвижими имоти, с оглед правата на ищците по чл. 10 ЗЛС и чл. 11 ЗЛС, да бъдат въведени във временно владение и да се ползват от приходите на имотите на обявеното за отсъстващо лице?

Какъв е приложимият давностен срок по отношение вземанията на кредитора по индивидуалните договори, сключени между НЗОК и изпълнителите на медицинска болнична помощ по реда на чл. 59 ЗЗО, вкл. за надлимитни дейности – общ или специален по чл. 111, б. в ЗЗД?

По приложението на чл. 12 ГПК и на чл. 235 ГПК - Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортното произшествие да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи?

Приложима ли е презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице?

При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?

Кои са тези „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 СК, при наличието на които следва да се допусне разкриване произхода на осиновеното лице?

Относно механизма за определяне на размерите на разполагаемата част, запазената част и накърняването на запазената част в случаи, при които останалото в наследство имущество съставлява отрицателна стойност, а масата по чл. 31 ЗН е положителна стойност, и допустимо ли е в такива хипотези намаляването на направените дарения да се извършва с размера на запазената част по чл. 29 ЗН?

Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато ищецът претендира идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, който е прехвърлен от ответника на трето лице след вписване на исковата молба?

Дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за допълнителни СМР, извън възложените му с договор, сключен по реда на ЗОП(отм.), респ. Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки(сега отм.)?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства в тяхната цялост в мотивите си и да формира изводите си след съвкупната им преценка. Следва ли въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доказателства и доводи на страните по делото?

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?

Относно обусловеността на висшия интерес на детето от всички установени релевантни обстоятелства във връзка със спора за предоставяне упражняването на родителските права.

Подлежат ли на премахване в производството по чл. 109 ЗС обекти, имащи характеристиката на законен строеж при налични разрешения за строеж и други строителни книжа за строителство, като същите са изпълнение от ответника преди да бъде възстановено правото на собственост върху имота на ищеца по реда на ЗСПЗЗ? Следва ли да бъдат приети за неоснователни действията на ответника върху имота на ищеца преди последният да е придобил правото на собственост? От кой момент следва да е започнало извършването на неоснователното действие което пречи на ищеца, за да е налице правен интерес да се иска неговото преустановяване /премахване/? В случаите, когато строителството е извършено преди да бъде установено и признато правото на собственост на ищеца върху имота, по отношение на извършените строежи от ответника съгласно издадените строителни книжа /разрешения за строеж/ собственикът длъжен ли е да търпи и понася ограниченията, които касаят неговото право на собственост от създаденото състояние?

За приложение критериите на чл.20 ЗЗД и целта на тълкуването на договорни клаузи, при спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици.

По съществото на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД досежно началния момент на специалната (кратка) погасителна давност за лихви.

Обжалваното решение е постановено при явно тежко нарушение на закона – чл. 129, ал. 3 ГПК, вр. чл. 129, ал. 4 ГПК.

За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, както и да изложи мотиви.

При липсата на поставени правни въпроси, обусловили решаващата воля в обжалваното решение, не може да бъде обсъждана и цитираната от касаторите съдебна практика. За да е релевантна тя, следва последните да са поставили конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото, които да са разрешени от въззивния съд в противоречие с тази съдебна практика или съответно да е обосновано тяхното значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички своевременно направени възражения и доводи, като обсъди и всички относими доказателства и релевантни обстоятелства по делото.

Допустими ли са свидетелски показания за установяване нищожност на договор за продажба, като сключен с цел обезпечаване на задължение по договор за заем между същите страни?

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди ограничен ли е съдът от обективираната в исковата молба преценка на ищеца относно справедливия му размер.
За непреценка от въззивния съд на оплакванията на страната във въззивната й жалба.
По приложението на чл.52 ЗЗД.

Относно възможността третото лице – ползвател на недвижим имот да установи владение върху същия, без да манифестира изрично промяната в намерението си за своене на вещта спрямо наследниците, когато е получил владението със знанието и съгласието на наследодателя преди неговата смърт, както и досежно допустимите доказателства относно промяната в анимуса и знанието на наследниците за установеното владение.

За комплекса от предпоставки, обуславящи интереса на малолетните деца кой от двамата родители да упражнява родителските права и при кого да живеят.

Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН?

Дали за възникването на право на застрахователя по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ е необходимо доказване на причинно - следствена връзка между неизпълнението на задължение на застрахования по застрахователния договор и застрахователното събитие?

За задължението на съда да обсъди обективно и пълно всички обстоятелства от значение за размера на неимуществените вреди, произтекли от деликт.

Трябва ли да се разграничат ясно уредените три фактическите състави в разпоредбата на чл. 55 ЗЗД и да се посочи кой от тях е осъществен, с оглед правилното подвеждане на различните случаи под нормата на закона и различните правни последици, но и с оглед на процесуалните изисквания за разпределение на тежестта на доказване, за да се уважи предявения иск?

1. Следва ли в мотивите на въззивното решение да има собствени фактически и правни изводи на въззивния съд и да бъдат обсъждани всички приети по делото доказателства, всички доводи и възраженията на страните в първоинстанционното и въззивното производство, и ако това не е сторено налице ли е порок на въззивното решение и какъв?
2. Какви са критериите при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди при квалифицирания деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ по смисъла на чл. 52 ЗЗД и следва ли те да бъдат посочени в мотивите на решението с оглед обосноваване на присъждания размер на обезщетението?

Дали при предявен иск за отмяна на уволнение на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ работодателят трябва да докаже, че е изпълнил задължението си по чл.315, ал.1 от КТ по осигуряване на работни места, подходящи за трудоустрояване?
Какво включват пределите на трудовия спор при оспорена с иска законосъобразност на уволнението?
Съставляват ли неизготвянето на изчерпателен доклад от първоинстанционния съд и неизпълнение на задълженията му по чл.146 ГПК, ал.2 и ал.3 процесуални нарушения по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК, обуславящи възможност за събиране на доказателства във въззивното производство?
При изготвянето на неизчерпателен доклад по делото допустими ли са нови доказателства пред въззивния съд? Следва ли съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна?

Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои не?

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и приложим ли е чл. 183 ЗЗД в тази хипотеза?

Задължителни или факултативни необходими другари са страните по договор, в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на договора?

За ролята на приемо - предавателния протокол при доказване на договорното изпълнение и неговото приемане и за възможността при липса на двустранно съставен и подписан протокол изпълнението на договора и приемането на изпълнението да се доказват с други доказателства и доказателствени средства.

Следва ли въззивният съд да допусне изслушването на свидетелски показания за изясняване на механизма на настъпване на ПТП и поведението на участниците в него при положение, че по делото не се съдържат други данни, годни да установят горните обстоятелства?
Може ли съдът да обоснове фактическите си и правни изводи по изхода от правния спор, като се позове на акт и/или доказателствени средства, приобщени по воденото по случая наказателно производство, които не са били събрани в хода на съдебното дирене по висящия спор?

При предявен иск по чл. 82 ЗЗД от производител на електрическа енергия от възобновяеми източници срещу електроразпределително или електропреносно предприятие за неизпълнение на задължението му да изгради и въведе в експлоатация съоръжения за присъединяване на изграден електроенергиен обект към електроразпределителната мрежа как следва да се определят вредите от вида пропуснати ползи, съизмерени с преференциалната цена на произведената електроенергия по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ?

Когато предмет на предявения отменителен иск са действия, извършени от поръчителя, а не от длъжника по договора за банков кредит, прави ли това предявения, иск неоснователен, без да се издирват предпоставките по чл. 135 от ЗЗД?

Кой е компетентният орган на кооперация-работодател да извърши съкращаване на щата?

За приложението на чл.52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение при предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226 ал.1 КЗ /отм./

Може ли гражданския съд да осъществява косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решенията на ОбСЗ, влезли в законна сила, при възражение на ответника по делото, когато той не заявява лични или на наследодателя си права върху процесния възстановен земеделски имот, преди образуването на ТКЗС?
За допустимостта лице – страна в производство по спор за собственост на възстановен земеделски имот (в т.ч. и общината), възстановен по реда на ЗСПЗЗ да оспорва правото на възстановяване на заявителя по чл. 10 ЗСПЗЗ?
За възможността да се приеме, че в исковия процес Общината като страна е особен правен субект, по отношение на който са налице различни, по-широки възможности за оспорване на влязъл в сила конститутивен акт за възстановяване на правото на собственост, отколкото тези , които са на разположение на останалите правни субекти?

По приложение на чл.52 ЗЗД - как се прилага обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта?

Изключва ли разпоредбата на чл.59,ал.2 СК възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители?

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (завладяване), намира ли приложение презумпцията по чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си?

Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател?
При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на съвкупния вредоносен резултат?

Относно приложението на чл.235 ал.3 ГПК, а именно длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право?

Вероятността за недопустимост се обосновава с това, че както първоинстанционния съд, така и въззивния са се произнесли свръхпетитум.

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и въведения с него принцип за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента; със задължението на въззивния съд да обсъди всички критерии, относими за справедливо определяне на конкретния размер обезщетение за обезвреда неимуществените вреди на пострадал при пътно - транспортно произшествие и за значението на установените в пар. 27 ПЗР КЗ /отм./ лимити на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите

Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза?

Очевидната неправилност произтича от липсата на мотиви по заявените от страните оплаквания в частните им жалби, по техните доводи и възражения във връзка с разноските и от пълната невъзможност да бъде установено как съдът е определил същите.

Относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права върху роденото от фактическото съжителство на страните малолетно дете, на кой от двамата родители да се предостави, с оглед цялостната защита интереса на детето.

Относно обстоятелствата, които следва да бъдат ценени от съда при решаване на въпроса за определяне на справедлив размер /чл. 52 ЗЗД/ обезщетение за неимуществени вреди.

Относно пределите при упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл. 39 КРБ и чл. 10 КЗПЧОС и налице ли е превишаване на тези предели при изказани негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице.

1. При несъответствие между отразената в Информационния център на Гаранционния фонд информация относно началната датата и час на валидност на конкретен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,, спрямо вписаните в застрахователната полица данни, в която застрахователният договор е материализиран, кои от тях намират приложение по отношение на трети, пострадали от пътно-транспортно произшествие лица и възникнали за тях права срещу виновния водач? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Каква е доказателствената сила на информацията, съдържаща се в Информационния център на Гаранционния фонд и как се отразява същата на отговорността на застрахователя при противоречие с данните от застрахователната полица по конкретен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Относно действителността на договорена неустойка по чл.92 ЗЗД, която е несъизмеримо висока с вредите за кредитора, произтичащи от неизпълнено в срок конкретно парично задължение и с възможността страните да предвидят в договора ред за погасяване на лихви, неустойки и главници, който да е различен от законоустановената последователност по чл.76, ал.1 ЗЗД и да се прилага с предимство в отношенията помежду им, по повод същия този договор.

За възможността на кредитора да проведе иск по чл.135 ЗЗД по отношение увреждащите действия на поръчителя.

1. Може ли етажен собственик, ответник по иск за събиране на етажни разходи, заведен от етажната собственост, да противопостави възражение за неизпълнение на задълженията на управляващото дружество по договора за управление, при положение че задължението за плащане на етажни разходи възниква по силата на закона/чл.41 от ЗС, чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС/ и изпълнението му не е обусловено от осъществяването на конкретните дейности?
2. Може ли етажен собственик, ответник по иск за събиране на етажни разходи, заведен от етажната собственост, да противопостави възражение за неизпълнение на задълженията на управляващото дружество по договора за управление, при положение че ищците/етажните собственици/ и ответникът имат едно и също правно положение/съставляват една и съща страна/ по този договор, поради което ищците не са длъжници по задължението за управление и поддържане на общите части?
3. В случай че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, може ли въззивният съд да се произнесе по предмета на делото, като вземе предвид факт, който изрично е изключен от предмета на доказване с приетия доклад от първата инстанция, без втората да предостави възможност на страните да представят доказателства относно установяването му, както и без указания, че не сочат доказателства относно същия? Въззивният съд е отхвърлил иска, без да предостави възможност на ищеца да представи доказателства относно изпълнението на взетото решение и осъществяването на дейност по поддръжка и управление на общите части, което противоречи на т.2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съставлява ли наложената финансова корекция вреда и могла ли е тази вреда да бъде предвидена към момента на възникване на договорното правоотношение, съществува ли пряка и непосредствена причинна връзка между наложена финансова корекция по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и поведението на ответницата?

Следва ли въззивният съд да се позове на прието в първа инстанция заключение на вещо лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?
Следва ли въззивният съд да изложи мотиви какво включва обезщетението по чл.61, ал.1 ЗЗД в случаите, когато са извършени СМР извън предмета на договора за обществена поръчка?

Налице предпоставки за допускане на исканото касационно обжалване, поради съществуващата вероятност въззивното решение да е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба по смисъла на чл. 127 ал.1 т.4 ГПК и при съществуваща неяснота относно предмета на спора, с който съдът е сезиран?

Действителна ли е / поражда ли действие/ сделка между цесионер и длъжник, с която се предоговарят условията за погасяване на придобитото с цесия вземане?

Дали след изплащането на пълния размер от всяка вноска по договор за кредит платилият длъжник има право да търси при условията на регрес от другия солидарно задължен кредитополучател половината от сумата, или това право възниква едва след погасяването на частта на платилия длъжник от цялото вземане?

За задължението на въззивния съд да следи служебно за наличие на активна материално - правна легитимация на ищцовата страна – владелец на спорния недвижим имот по предявен отрицателен установителен иск, ако същата установява правния интерес с правно очакване за придобиване на правото на собственост на оригинерно основание, доколкото със силата на пресъдено нещо ще се отрече правото на собственост, удостоверено с констативен АОбС и за значението на действалите във времето на давностния срок нормативни ограничения, касаещи ограниченията за придобиване на държавна респ. общинска собственост?

Нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скици от действащия регулационен план, обяснителната записка и скиците от помощния кадастрален план, изготвен от правоспособно лице, които са приподписани от съда и са неразделна част от влязло в сила решение?

Относно задължението на съда да установи служебно (ex officio) съдържанието на приложимото чуждо право, относимо към фактическата обстановка.

Изводът за очевидна неправилност е обоснован с констатациите на касационния съд за допуснато грубо нарушение на процесуалните правила, относими към дейността на въззивния съд при постановяване на решението. Изложените в него съображения относно направените изводи за правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка и правилни правни изводи, сочат на произнасяне на въззивния съд като контролноотменителна инстанция, дейността на която е проверяваща по отношение на законосъобразността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, при действието на отменената процесуална уредба.

За отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две дружества едното е възложило на другото определена работа, при и по повод извършването на която настъпят вреди.

За проверка относно вероятността за недопустимост на обжалваното решение като постановено по нередовна искова молба .

Относно приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, и критериите, които следва да се съобразят при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни увреждания, когато отговорността тежи върху застрахователя.

За приложението на разпоредбите на Закона за гражданската регистрация при наличие на различно отразено име в актовете за гражданско състояние по отечественото право на молителя от това, отразено в актовете за гражданско състояние в Република България, както и за правното действие на актовете за гражданско състояние.

За правомощието на въззивния съд да осъществява служебно, при липса на възражение от заинтересованата страна, проверка за валидността на завещателно разпореждане, без да обоснове какъв обществен интерес налага това?

След отстраняване на нередовността на исковата и молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК в процедура по чл. 129 ГПК, при евентуално несъвпадащи по съдържание твърдения на насрещните страни по повдигнатите по-горе въпроси, въззивният съд ще следва да изслуша и заключение на съдебно-техническа експертиза (каквато по делото до момента изобщо не е назначавана), за да провери съответствието между заявените от страните по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК твърдения и обективните факти. Едва тогава ще бъде възможно въззивният съд да прецени какъв е персоналния състав на съсобствениците – респ. дали се налага конституиране на лица, извън вече участващите в процеса или не. Въззивният съд е постановил акта си при нередовна искова молба, което би наложило обезсилването му в хипотеза на разгледана по същество претенция. Доколкото, обаче, произнасяне по съществото на спора от въззивния съд не е налице, атакуваното решение ще следва да бъде отменено в неговата цялост, а делото – да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от етапа на подготвителното заседание (чл. 267 ГПК). По отговорността за разноските, направени в настоящото производство, въззивният съд ще следва да се произнесе в случай, че пристъпи към постановяването на акт по съществото на спора.

Може ли фактическият състав на придобивната давност по отношение на процесната реална част от имота, да се приеме за осъществен в периода, когато имотът е бил извън регулация?

От кой момент започва да тече петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, в хипотезата на третия фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД?

Длъжен ли е въззивният съд, в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор, в мотивите към решението си да обсъди и извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички доказателства и правно-релевантни факти по делото?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички допустими и относими към предмета на спора доводи и възражения на страните?

Дали гражданският съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт може да приеме осъществяване на изпълнителното деяние от делинквента с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от нарушението по воденото наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие (пътно - транспортно произшествие)?

Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора?

Може ли само въз основа на част от събраните доказателства да се приеме за оборена доказателствената сила на съставен по реда на чл. 587 ГПК нотариален акт относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, без да се извърши преценка дали същата се опровергава от доказателствата в тяхната съвкупност и без да се обсъди тази част от тях, която я подкрепя?

Възниква ли съпружеска имуществена общност по силата на чл.23 СК в хипотезата на отчужден личен имот на единия съпруг по реда на ЗТСУ /отм./ и получен в обезщетение друг имот /жилище/ на по-голяма стойност върху съответната на стойността на отчуждения имот част от стойността на отстъпения в обезщетение имот?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими възражения на ответниците и да изложи изрични мотиви по тях?

Не следва ли при тълкуване на съдържанието на договор да бъде съобразена действителната, а не предполагаема воля на страните и негов предмет да бъдат само неясните уговорки и тези, които макар и разбираеми от външна страна са предмет на спор между страните?

Ако е спазен едномесечният срок по чл.415, ал.4 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК, последното има ли обратно действие и прекъсва ли давността от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение?

Относно оспорването на отразеното в чуждестранно свидетелство за регистрация обстоятелство кой е собственик, съответно каква е проекцията на тази проблематика в доказателствения процес по един гражданскоправен спор за вещно право с предмет подлежащо на регистрация МПС.

Допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на изключено от първоинстанционния съд писмено доказателство, без никоя от страните по делото да е поискала това доказателство отново да бъде включено в доказателствения материал?

Допустимо ли е да се задължава дружеството – ответник да издаде акции или временни удостоверения на приносител след като със закон такава възможност е отменена?

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че възникналата колизия между заключението на графичната експертиза, според което пълномощното от 18.02.2008 г. не е подписано от ищеца /сега касатор/ и нотариалното удостоверяване, следва да се разреши в полза на удостовереното от нотариуса явяване на упълномощителя и саморъчното полагане на подписа, а доказаните почеркови изменения да се обяснят с умишленото желание на автора да измени и прикрие собствения си почерков навик /динамичен стереотип/ и впоследствие да се отрече от авторството си /автоподлог/.

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционното решение?

За процесуалните задължения за анализ и цялостна преценка на всички доказателства при обосноваване от въззивната инстанция на фактическите и правни изводи по спора.

За предпоставките, при наличието на които съдът постановява решение за откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност (чл.608 ТЗ) на търговеца - длъжник.

Има ли качеството на съпруг – недлъжник, съпругът, срещу когото изпълнителен лист не е издаван, ако вземането, за което е издаден изпълнителен лист срещу другия съпруг произтича от задължение, поето за задоволяване нуждите на семейството?
Има ли постановлението за възлагане вещно-правно действие при неуведомяване на другия съпруг съобразно правилата на чл.502 ГПК и чл.503 ГПК за извършването на публична продан на имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност?

Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на съделителите, че представеният от тях частен проект за разделяне на допуснати до делба имоти следва да бъде съгласуван и одобрен от АГКК?

Съобразен ли е интересът на всяко от децата с оглед решаващите изводи на въззивния съд, че международно компетентен да се произнесе по предявените искове е испанския съд, а не българския съд, поради което първоинстанционното решение е недопустимо?

Следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното производство, две категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, при положение, че всяко от двете противоречиви заключения е оспорено с възражения относно годността на използвания сравнителен материал и с въззивната жалба е направено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който е отказал да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза?

В самата искова молба, а и в последващото уточнение с писмена молба е посочено изрично, че исковете са предявени от дружеството в качеството му на управител на ЕС. Въведеният по този начин от ищеца предмет на делото е спорно право, произтичащо от материалното правоотношение на етажните собственици с ответника, а дружеството като управител на ЕС действа от тяхно име и за тяхна сметка. Оттук следва, че въззивният и първоинстанционният съд, не са се произнесли по така предявените искове, а по непредявени такива - от името и за сметка на дружество, което не е страна по делото, а е представител на ищеца.

За приложимостта на разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, когато не е установено, че възстановеният имот е бил обект на замяна по ЗТПС, наличието на идентичност между имота, получен при замяната и владения от ответниците имот, както и при липса на частно правоприемство между лицето, придобило имота по силата на тази замяна и ответниците.

Инициирането на извънсъдебен спор от страна на невладеещия собственик смущава ли владението и прекъсва ли придобивната давност?
Възможно ли е придобиването по давност на прилежащо към жилище избено помещение, ако собственикът на имота притежава в същата сграда друго складово /таванско/ помещение?

Изводът на съда, предполага съвсем различен вид правоотношение, поради което и приетото от него не съответства на установените факти по спора, в резултат, на което е формиран очевидно неправилен решаващ правен извод, което е основание за касиране на решението.

Определените по закон наследствени дялове не могат да бъдат игнорирани от констативен нотариален акт за собственост на възстановения имот, без значение дали е оспорен или не, тъй като в случая е установено придобивното основание в съсобствеността - наследяване по закон върху процесните имоти, а не се касае за други вътрешни отношения между съсобствениците.
Давността по чл. 79 ЗС е способ за придобиване на вещни права в случаите когато собственикът не ги упражнява, а фактически съдържанието им в необходимия и определен от закона период от време се упражнява от трето лице – владелец.

Следва ли страната, която легитимира своето право на собственост с нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, да проведе пълно и главно доказване на фактическия състав на удостовереното от нотариуса придобивно основание?

Съсобственикът на една вещ, независимо от обема на неговите права върху нея, може да я ревандикира изцяло от трето на съсобствеността лице, като в този случай той защитава правото си да ползва цялата вещ, съобразно правата си, съгласно чл.31, ал.1 ЗС. Това се отнася и за всеки етажен собственик по отношение на общите части на сграда в режим на етажна собственост.

Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот?

Относно нотариалната компетентност на кмета на населено място при извършване на удостоверяване на подписите на договарящи по договор за продажба на наследство /чл. 212 ЗЗД/, при действието на чл. 97 ЗУС /отм./ в редакцията му по изменението от 1979 год.

Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви за тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и в рамките на наведените в жалбата доводи?

Длъжен ли е съдът да допусне тройна експертиза, когато приетото от него заключение на единичната експертиза не е категорично и една от страните по делото своевременно е оспорила това заключение и е поискала назначаването на тройна експертиза?

Постановеното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, в която делбеният имот не е описан съобразно актуалния му регулационен статут: парцел по действащия регулационен план на [населено място] /УПИ по действащия подробен устройствен план/ или имот в границите му по последния приложен дворищно-регулационен план на града, ако се установи, че последният действащ дворищно- регулационен план на [населено място] е имал отчуждително действие, но не е бил приложен в сроковете по пар. 6, ал. 2 ПР ЗУТ и пр. 6, ал. 4 ПР ЗУТ и поради това неговото отчуждително действие е прекратено съгласно пар. 8 ПР ЗУТ.

Когато към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ в одържавен по реда и на основание ЗОЕГПНС терен има изградени сгради, разрешени като временни постройки по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, съставляват ли същите пречка за възстановяване на собствеността съгласно чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ?

Какво е задължението на съда, съгласно чл.271 ГПК и чл.272 ГПК да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните и липсата им опорочава ли съдебния акт?

Когато предмет на предявения отменителен иск са действия, извършени от поръчителя, а не от длъжника по договора за банков кредит, прави ли това предявеният иск неоснователен, без да се издирват предпоставките по чл. 135 ЗЗД?

Дали след изплащането на пълния размер от всяка вноска по договор за кредит платилият длъжник има право да търси при условията на регрес от другия солидарно задължен кредитополучател половината от сумата, или това право възниква едва след погасяването на частта на платилия длъжник от цялото вземане?

Относно преценката от съда на извънсъдебното признание на факти, направено от страна по спора, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото.

По приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а именно – относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили вследствие незаконно обвинение, след извършване на задължителна преценка от съда на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Да се провери правилността на решението в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е уважен и до размера на оставащата 1/3 ид. ч. на едно от заявените от ищците основания, а именно договор за покупко-продажба на 2/3 ид. ч. от процесния апартамент, поради несъобразяване на силата на пресъдено нещо.

Доколкото постановеният отхвърлителен диспозив на обжалваното решение предполага произнасяне по съществото на спора в рамките за заявения предмет на делото от страна на решаващия съд, а мотивите не касаят такова произнасяне, а се отнасят само до предпоставките, при които може за надлежно упражняване правото да се иска допълване на съдебното решение от съда, постановил основен съдебен акт, настоящият състав на ВКС счита, че е налице порок, обосноваващ явното незачитане на процесуалните правила, свързани с проверката на допустимост на уредено от законодателя производство и за основателността на акта, с който съдът е сезиран в рамките на същото.

За необходимостта от преобръщане на държането във владение въз основа на конкретни действия за придобиване на чуждите идеални части по давност и доколко е налице такова преобръщане в контекста на установените по делото факти относно съществуващите сгради в дворното място към момента на придобиването им през 1967 год. общо от наследодателите на страните, установената фактическа власт, липсата на спор и извършването на преустройства и подобрения в тях от ответниците.

За отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две дружества едното е възложило на другото определена работа, при и по повод извършването на която настъпят вреди.

Могат ли задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови ценности, да бъдат възлагани само с длъжностна характеристика или е допустимо такива да произтичат от самото естество на фактически осъществяваната дейност при работодателя?

За задължението на въззивния съд да изложи мотиви във връзка с оплакванията на ответника във въззивната му жалба, че за част от вредите, за които е определено обезщетение, ищецът вече е бил обезщетен с влязло в сила решение.

Длъжен ли е съдът да изследва действителната воля на страните по договора, съобразно чл. 20 от ЗЗД и може ли да тълкува предварителния договор без да съобразява с изискванията за добросъвестност?

Допустимо ли е да се променя предметът на обществената поръчка чрез устно договаряне на допълнителни видове строително монтажни работи в отклонение от съществените параметри на първоначално възложената обществена поръчка?

Приложима ли е арбитражна клауза, включена в действащ договор между страните, към спор с предмет различно правоотношение между тях, което е възникнало ex lege по силата на последваща нормативна уредба?

1. Може ли присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от държавен съдебен изпълнител да служи като сурогат на неосъществената реална парична престация на взискателя?
2. При положителен отговор на горния въпрос възможно ли това обезщетение да бъде приспаднато от остатъка на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, по кой процесуален ред и по чия инициатива ще се осъществи това приспадане?
3. При висящ изпълнителен процес и извършване на действия по удовлетворяване на вземането, следва ли да се извърши прихващане на присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД с частта от заплатения дълг от длъжника, за да се избегне неоснователното обогатяване на взискателя?

Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спирането на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?

Допустимо ли е ищецът да посочи за пръв път във въззивното производство, че разваля двустранен договор с исковата си молба, след като в хода на първоинстанционното производство е поддържал, че договорът вече е бил развален извънсъдебно поради осъществени други юридически факти, настъпили преди предявяването на иска? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За разваляне на двустранни договори, сключени с нотариална заверка на подписите. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Какви са пределите на служебна проверка по отношение на станали известни на въззивният съд факти във връзка с други водени от страните дела и как следва да процедира съдът в хипотеза на преценка за относимост на тези факти спрямо разглеждания от него правен спор?

При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, редукцията на дължимото обезщетение към кой размер се прилага, към преценения от съда за справедлив или към претендирания?

Налице ли е необходимост от генитална промяна на пола при установена транссексуалност на молителя и установено категорично самосъзнание за принадлежност към транссексуалния му пол, за да бъде допусната юридическа промяна на пола?
Длъжни ли са транссексуалните лица да се подложат на пълна хирургическа модификация на тялото им като предпоставка за допускане на юридическа промяна на пола или е достатъчно да са доказани необратими промени на вторичните полови белези и необратими хормонални промени?

Включват ли се в застрахователната сума по застраховка "Гражданска отговорност" на осн. чл. 429 КЗ / в сила от 01.01.2016г./ лихвите за забава за периода от настъпване на застрахователното събитие до уведомяването на застрахователя, респ. до предявяване на прекия иск от увреденото лице?

Относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение, във връзка с посочените в конкретния случай в жалбата незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта по възражението на държавата за изтекла в нейна полза придобивна давност по смисъла на чл.79 ЗС, както и за задължението на въззивния съд да обсъди и изложи собствени мотиви по всички релевирани във въззивната жалба възражения срещу първоинстанционното решение.

При преценка основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и при заявен избор от заветника по чл. 34 ЗН следва да се вземе предвид стойността на цялото завещано имущество или само стойността на имуществото, което заветникът желае да задържи?

Как съдът следва да се произнесе с решението си (диспозитива), когато са предявени иск и насрещен иск за парични вземания, и едната от страните е направила изявление за прихващане между спорните вземания?

Към кой момент следва да се преценява наличието на елементите от фактическия състав на чл. 33, ал. 2 ЗС – сключването на процесната сделка, предявяването на исковата молба или към момента на постановяване на съдебното решение?
Следва ли да намери приложение правилото на чл. 226 ГПК при прехвърляне на притежаваната от съсобственика, упражнил правото на изкупуване, идеална част от имота в хода на висящия процес?

Длъжен ли е въззивният съд да разреши спора по същество и в съответствие с приетата за правилна правна квалификация на претенцията по сметки, а не да обезсилва обжалваното решение поради неправилна правна квалификация?

За задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част на решението и да отговори на оплакванията във въззивната жалба, включително и когато приеме, че някое възражение не е основателно следва ли да го обсъди в мотивите си.
Ккогато във въззивната жалба са въведени оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада – нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 145, ал. 2 ГПК, дължи ли въззивният съд даване на указания до страните за възможността да предприемат процесуални действия, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?

Допустимо ли е съдебно решение, постановено по насрещен иск за собственост на имот, който иск е предявен преди първото заседание за разглеждане на предявен иск за делба на този имот, ако към момента на постановяване на това решение по насрещния иск с влязло в сила решение искът за делба вече е отхвърлен?

Липсват изложени съображения от въззивния съд за приложимото материално право относно имуществените отношения между съпрузите с оглед определяне квотите на наследниците на наследодателя, обусловило извод за допуснато тежко нарушение на императивни правни норми.

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

За приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
За правилата, при които по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът има възможност да определи обезщетението за имуществени вреди, изразени в адвокатското възнаграждение, в по-нисък размер от платеното в наказателния процес.

При определянето съгласно чл. 52 ЗЗД на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от ПРБ при незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът следва ли да взема предвид, наред с останалите релевантни за този размер обстоятелства, и конкретните условията в ареста, при които ищецът е търпял мярката за неотклонение „задържане под стража“, в рамките на цялостното незаконно наказателно преследване срещу него.

Съответствието на направен в друга държава отказ от наследство с действащото в нея законодателство също е без правно значение, тъй като разпоредбата на чл. 91а ЗН предполага действително направени откази от наследство, а не и такива, които не са произвели действие на друго основание. Разпоредбата на чл. 90, ал. 2 КМЧП, на която се е позовал въззивният съд, се отнася за формата на завещанията и няма отношение към настоящия спор.

За приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС по отношение на лице, позоваващо се на изтекла в негова полза придобивна давност, когато до изтичането на давностния срок то не е притежавало права върху имота по наследство.

Неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП?

Налице ли е правен интерес за ипотекарния кредитор и взискател по изпълнително дело от предявяването на положителен установителен иск за установяване на ипотечното му право спрямо трето на принудителното изпълнение лице, което извънсъдебно и в рамките на изпълнителното производство, но не по реда на чл. 440 ГПК, оспорва съществуването на това ипотечно право на взискателя?

Допустимо ли е в производството по предявен иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства да се установява със свидетелски показания заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиването средства?
За възможността в последващ процес да се релевира твърдение за лична трансформация на лично имущество при заявено намерение за общо придобиване от съпрузите.

Необходима ли е специална форма на „диктуване”, за да се приеме за удовлетворено изискването на чл. 24, ал. 2 ЗН, съгласно което завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена?

Относно предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба – в случая при открити нелегални емигранти в превозното средство, управлявано от него пред работодателя, когато работодателят е погасил задължението му.

Задължителни ли са указанията на консултант (главен инженер) по време на строителството и подлежат ли на заплащане извършените в тяхно изпълнение работи?

Присъствие на застрашения от изключване член на Сдружението на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива? Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?

Представляват ли валидни административни актове издадени решения от поземлената комисия в хипотеза на постановено възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници след предходно постановен и влязъл в сила отказ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне?

За допустимите рамки, в които следва да се приложи разпоредбата на чл. 20 ЗЗД за тълкуване волята на страните при задължаването им, в случаите, когато целта, която се преследва с възникването на правоотношението и неговият предмет са регламентирани със специална изрична правна норма.

От значение ли е за преценката дали един имот е поделяем съгласно изискванията на ЗУТ наличието на съгласие на съделителите за подялба на имота?

За критериите ,които определят понятието справедлив размер на обезщетението по чл. 2 ЗОДОВ и следва ли въззивният съд да обсъди всички изложени от страните доводи и да изложи собствени мотиви при прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД.

Предвиждането в предизвиканата клауза, че при забава в изпълнението на задължението си по договора потребителят да заплаща такса за „удължаване на падежа”, която нараства във времето в зависимост от периода на забавата, несъмнено не отговаря на изискването за добросъвестност и нарушава равновесието между правата и задълженията на търговеца и на потребителя. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Същевременно приравняването на мълчанието на потребителя - по повод съобщението на търговеца за „продължаване” на падежа, на съгласие за изменение на договора при по-неблагоприятни условия (начисляване на допълнителни такси, наред с лихвите за забава и с другите дължими суми по договора) е в разрез с разпоредбите на чл. 143 ЗЗП, т.8 вр. т.8а и т.13. Констатираното противоречие на оспорената от Комисията за защита на потребителите клауза с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗЗП е основание клаузата да се прогласи за нищожна като неравноправна.

Следва ли въззивният съд да изложи в решението си собствени мотиви, в които да отрази своята самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, както и направените въз основа на това, свои фактически и правни изводи по съществото на спора?

Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните?

Какви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме?
Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните?

За дължимостта на разноските по принудителното изпълнение на решение по иск по чл. 200 КТ при реализиране на отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ по чл. 229 КЗ /отм./ вр. чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./, когато застрахователното събитие съставлява трудова злополука.

За възможността да се възстанови по ЗВСОНИ правото на собственост върху реална част от недвижим имот, отчужден по ЗОЕГПНС, в който има построена сграда, която реална част не представлява необходима прилежаща площ за обслужване на сградата.

При предявен иск по чл. 108 ЗС за признаване изключителна собственост и предаване владението на недвижими имот, подлежи ли той на отхвърляне изцяло, ако бъде установено, че ищецът притежава само идеални части от имота, а останалите идеални части са собственост на ответника или искът следва да бъде уважен до размера на притежаваните от ищеца права?

Дали гражданския съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по водено наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие?

Поради произнасянето на въззивния съд по иска въз основа на цитираната съдебна практика, а не на твърденията на ищцата в исковата молба и уточненията към нея, както и поради релевираните от касаторката пороци относно правната квалификация на иска, като при едни и същи факти тя е променена от въззивния съд, обусловило и различен изход по спора и поради неспазване на задължението на въззивния съд при решаване на спорния предмет след самостоятелна преценка на доказателствата да формира собствени фактически и правни изводи, които да съдържат произнасяне и по заявените от ответника възражения, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

Дали разпоредбата на чл. 353 ГПК визира всякакви неудобства за теглене на жребия или само такива от правно естество?
Приложим ли е посоченият в чл. 353 ГПК способ за извършване на делбата чрез разпределение спрямо имоти, собствеността, върху които е възникнала от факт, различен от наследяването?

Следва ли да се счете за надлежно уведомен длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия в хипотеза на заведен иск по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/, в което цесионерът с отговора на исковата молба представя уведомление от цедента до длъжника, за което твърди, че вече е връчено?

Обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена с разпоредбата на чл. 199з КТК, отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за службата им на кораба?
Допустимо ли е чуждестранно юридическо лице да бъде наемател, респективно пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг?
Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?

Задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, носимо или търсимо задължение е, респ. – от кой момент възниква и става изискуемо това задължение, от кой момент работодателят изпада в забава за изпълнението му и кога се освобождава от последиците на тази забава?
Кога е налице незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ и кога възниква правото на работника или служителя да получи, съответно – задължението на работодателя да заплати обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ?

Относно определяне на кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт на техен близък при трудова злополука.

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и установения с него принцип на справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, вкл. и с оглед обществено икономическите условия в страната към датата на настъпване на пътно- транспортното произшествие.

За предпоставките, при които може да се приеме, че документ, подписан еднолично от председателя на синдикалната организация, има правното значение на дадено предварително съгласие за уволнението на конкретен служител, когато такава закрила е предвидена в действащия в предприятието колективен трудов договор.

Допустимо ли е да се прави възражение за погасяване на учредено право на строеж по давност, поради неупражняването му в срока по чл. 67 ЗС, след построяването на сградата? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли въззивната инстанция при уважаване на предявения иск за делба на недвижим имот да обсъди своевременно направено от ответната страна възражение за придобиване на имота по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Заявените от ищците обстоятелства сочат за наличието на правен интерес от предявяване на иска за собственост, но надлежната страна по него е лице, различно от посоченото в петитума. В такава хипотеза приложими са разясненията по т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. В случая е налице нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, която е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Тази нередовност не подлежи на отстраняване в рамките на въззивното производство, поради което и след обезсилване на въззивното решение делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Последният следва да даде указания на ищците да вземат мерки за конституирането на надлежната страна, като следващите процесуални действия са обусловени от отстраняването или неотстраняването на нередовността на исковата молба – в първия случай да се конституира надлежния ответник и процесът срещу него да започне отначало пред първата инстанция, а във втория - производството по делото се прекратява съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК, тъй като предявеният срещу Държавата като ненадлежна страна иск е недопустим.

Относно обема на наследствените права, които се прехвърлят с договор, сключен на основание чл. 212 ЗЗД и имащ за предмет наследството, оставено от наследодател на наследодателя на страната - продавач на наследство.

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Дали придобивната давност, на която владелецът се позовава, се прекъсва с предявяването на иск от владелеца срещу собственика или в такава хипотеза изтичането в хода на делото на периода от време, изискван съобразно чл. 79 ЗС, следва да се съобрази от съда като новонастъпил факт?

Относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение, във връзка с посочените в конкретния случай в жалбата незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта по възражението на държавата за изтекла в нейна полза придобивна давност по смисъла на чл. 79 ЗС и прекъсвана ли е тя в хипотезите на чл. 116 ЗЗД.

Придобиването на недвижим имот по време на брака чрез участие в ЖСК от двама бивши съпрузи и издаването на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК на името на двамата, изключва ли възможността да се претендира трансформация на вложени лични средства при придобиването, получени по дарение?

Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?

По иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди поради незаконно обвинение в неизвършено престъпление има ли значение обстоятелството, че по съответния законов ред на ищеца е било определено обезщетение за неимуществени вреди поради нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС? (по чл. 280, ал. 1, т. 3)

За началния момент на забавата и дължимостта на законните лихви върху обезщетението по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (преди т. 1). (по чл. 280, ал. 1, т. 1)

Налице ли е основание за приложението на чл. 82 ЗС в хипотеза, когато не е установено общо правоприемство или частно правоприемство, при което владението да е предадено от предходния владелец на правно основание, принципно годно да прехвърли върху новия владелец собствеността върху имота?

Притежава ли право на собственост, собственикът на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС?

Кои са „трети лица”, за които частният документ няма достоверна дата в производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ?

Следва ли съдът при постановяване на решението си, да съобрази нововъзникнали факти и обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване на спора?

За дължимите процесуални действия от въззивния съд при констатиране от него на недостатък на доклада на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест при оспорванията, направени от страна на ищеца.

За приложението на чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ – относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено „по справедливост“ обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда.

При предявен осъдителен иск за неустойка и въведено от ответника възражение за недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, кой носи доказателствената тежест да установи релевантните факти, на които да се основе оценката относно действителността на клаузата?
Допустимо ли е с въззивната жалба да се навеждат нови обстоятелства и въз основа на тях да се релевират нови възражения, които не са въведени своевременно, въпреки известността им на страната?

Относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Дали с оглед характера на претендираните строителни работи на подобрителя-ищец се дължи увеличената стойност на имота или стойността на извършените разходи и материали, вложени в ремонта?

Длъжен ли е съдът да съобрази и отрази в решението си индивидуализацията на спорния имот по действащата кадастрална карта, ако със сключения договор за продажба тази индивидуализация не е пълна или актуална?
Решението на Общото събрание на съдружниците на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ необходимо условие ли е за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството, сключена от представляващия дружеството орган?

Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД?

Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност – факултативно или задължително и участието и на двамата съпрузи по делото предпоставка ли е за допустимост на процеса и за валидност на съдебния акт?

Налице ли е отговорност на дружеството цесионер по осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД за суми, представляващи надплатени вноски по договор за кредит, платени в полза на банката-кредитодател?

Относно правния интерес за обжалване не първоинстанционното решение.

Разписката, издадена от кредитора за частично погасяване на дълг, удостоверява ли плащане по установено задължение, когато има твърдение за наличие и на друго еднородно вземане на кредитора от същия длъжник и как се разпределя тежестта на доказване на релевантните факти по договор за заем?
Каква е последицата от липсата на отбелязване по чл. 77, ал. 3 ЗЗД?

Представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост пристройката, изградена към жилищна сграда - индивидуална собственост, в съсобствен терен, функционално предназначена за кухня и конструктивно свързана с основната жилищна сграда /с три оградни стени и една обща стена с основната жилищна сграда, с ВиК и ел. инсталации към основната жилищна сграда/, с оглед изясняване на понятието „самостоятелен обект” в контекста на значението за него на характера и функционалното предназначение на помещението, като белези, характеризиращи такъв статут и тълкуване разпоредбите на пар. 5, т. 39 ЗУТ, пар. 1, т. 1 ЗКИР и чл. 39 ЗС?

За непроизнасянето от въззивния съд по оплакванията във въззивната жалба на касатора за несъобразяване на наложената мярка за неотклонение, на тежестта на обвинението и на степента на уронените му престиж и име в обществото с оглед прилагането на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Дали предявилият иска по чл. 31, ал. 2 ЗС съсобственик е длъжен да изрази в писмената покана желание за реално ползване на съсобствената вещ, да докаже факта на недопускането му до същата и представлява ли това предпоставка за уважаване на предявената по този ред претенция, както и има ли значение за нейната основателност обстоятелството дали владеещият съсобственик използва вещта само и единствено според нейното предназначение лично?

Налице ли е прекратяване на съществуващо ЮЛ и възникване на ново такова или е налице пререгистрация на едно и също ЮЛ, респективно налице ли е правоприемство и в кои случаи от гледна точка на материалните права и задължения, както и на субекта на правото при преминаване на членската маса на местната структура от едно вероизповедание към друго.

За приложението на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите с оглед действителната обща воля на страните.

За приложението на чл. 172, ал. 1 ЗУТ и обусловеността на възникване правото на обезщетение на застрахования от сезиране на застрахователя с формални писмени претенции в срока на действие на застрахователен договор по уредената в чл. 171 ЗУТ застраховка ”Професионална отговорност в проектирането и строителството”.

Може ли да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на единия от виновните водачи за заплащане на обезщетение над размера, за който е било постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на другия виновен водач за същите вреди от същото пътно-транспортно произшествие?

За възможността за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ при придобито и упражнено право на пенсия при условията на пар. 4 ПЗР КСО?

Налице ли е правна възможност за съдебна защита и съответно допустим ли е иск за защита на правото на собственост на реална част от имот по кадастрална карта, квалифициран от съда с оглед твърденията в исковата молба като иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато в хода на делото е извършено изменение на кадастралната карта, което не засяга твърдяната в исковата молба грешка относно неточното заснемане на една от границите на имота?

Въпросът за допустимостта на предявения иск по чл.155, т.3 ТЗ е решен в явно противоречие с дължимата съгласно чл.130 ГПК служебна проверка за наличие на абсолютни процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск.

Налице ли е нарушение на принципа за равнопоставеност на страните и на диспозитивното и служебното начало, когато при направено само с въззивна жалба на ответник оплакване за непълнота на доклада по чл. 146 ГПК на първоинстанционния съд, въззивният съд допусне на ищеца събирането на гласни доказателства, каквито вече са събрани в предходната инстанция, и основе въззивното решение и на тези свидетелски показания?

Възможно ли е да се придобие по давност имот - частна общинска собственост, владян в периода 01.06.1996г.-31.05.2006г., предвид въведената с пар. 1 ПЗР ЗДЗС от 2006г. забрана и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОС?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 474, ал. 4 ГПК /отм./ (чл. 578, ал. 4 ГПК) в охранителното производство по издаване на констативен нотариален акт по реда и при условията на чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ (чл. 587, ал. 1 ГПК)?

Присъствие на застрашения от изключване член на сдружение на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива?
Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

Относно приложението на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и по конкретно за момента от които тече срокът на придобивната давност, когато ответникът по иска, релевирал възражения за придобивна давност, не е бил страна в спора по чл. 7 ЗВСОНИ.

Как се формира обезщетението за имуществени вреди при професионално заболяване?

Приложим ли е посоченият в чл. 353 ГПК способ за извършване на делбата чрез разпределение спрямо имоти, собствеността, върху които е възникнала от факт, различен от наследяването?

Допустимо и правомерно ли е, след като въззивният съд е допуснал и приел поредна експертиза за установяване на факти и обстоятелства, релевантни за правния спор, с които делото е вече попълнено, да кредитира и обоснове съдебния акт само на последната експертиза, като игнорира и пренебрегне другите приети по делото експертизи, без да изложи каквито и да било съображения и мотиви затова?

Относно критериите за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Относно преценка доказателствената сила на актовете на органите в досъдебното производство и на събраните в наказателно производство, водено срещу прекия причинител на увреждането, доказателства.
Относно доказване за механизма на пътно-транспортното произшествие в производството по реализиране пряката отговорност на застрахователя по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./

Когато едни и същи длъжници са поели солидарни задължения по различни договори за банков кредит, като с получените средства от единия са погасили част от солидарното си задължение по другия, следва ли да бъдат погасени всички техни общо поети солидарни задължения, за да възникне право на регрес по чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД за съдлъжника, платил в повече?

Относно задължението за доставка на вещ - наличието на доминицилирана уговорка за местоизпълнението представлява ли косвено доказателство за надлежното изпълнение на лицето, намиращо се (в т. ч. развиващо своята професионална дейност и ракламиращо се) на адреса?

За доказателствената тежест и разпределението й в хипотезата на оспорен констативен акт в производството по отрицателен установителен иск.

Може ли е да се прави възражение за погасяване на учредено право на строеж по давност, поради неупражняването му в срока по чл. 67 ЗС, след построяването на сградата? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли въззивната инстанция при уважаване на предявения иск за делба на недвижим имот да обсъди своевременно направено от ответната страна възражение за придобиване на имота по давност, обуславят изхода на спора? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Относно предпоставките за приложение на чл. 103, ал. 3 ЗЗД - за невъзникване, съответно погасяване на правото на компенсация на длъжника към цесионера със свое вземане към цедента, при съобщена му цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и за разпределяне на тежестта на доказване в процеса.

Следва ли съдът по всяко време на висящността на процеса служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните ?

За приложимия способ за съдебна делба на недвижим имот в хипотезите на образувани дялове в натура за всеки един от съделителите и явява ли се способа по чл. 350 ГПК и последващото теглене на жребий възможно, когато до делба са допуснати имоти, обременени с вещно право на ползване на трето лице, учредено не от съделителите на имота и при определяне на пазарната стойност на дяловете трябва ли да се вземе предвид и да се пресметне стойността на ограниченото вещно право, което обременява имота?

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

Допустимо ли е по реда на чл. 29 ЗТР РЮЛНЦ да се предприеме защита срещу заявление за вписване чрез предявяване на иск за установяване несъществуване на заявено за вписване обстоятелство?

Прилагат ли се за клаузи от договор за банков кредит, касаещи увеличаване на лихвен процент, изключенията предвидени в чл. 144, ал. 2 ЗЗП и чл. 144, ал. 3 ЗЗП?

По направено от сънаследник възражение за придобиване по давност в производство по предявен иск за собственост или делба, допустимо ли е съдът да зачете период на владение на сънаследника преди издаването на констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2 ГПК, в който на сънаследника са признати права по давност и наследство в съсобственост с други лица /останалите наследници/?
Какво е доказателственото значение на издаден констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 2 ГПК на името на всички наследници по отношение на претендирани само от единия наследник права върху наследствения имот, за който е издаден този нотариален акт?

Когато в текста на един договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което е страна по него се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него, като физическо лице, необходимо ли е той да положи отделен подпис с указание, че се полага в лично качество, или наличието на валидно положен от него един подпис го обвързва и в двете качества?

Относно предпоставките, при които е допустимо изменение на предявения положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, с оглед правния интерес на ищеца, в хипотезата на влязло в сила определение, с което издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е отменена, а искането на заявителя за издаването и - отхвърлено, като неоснователно.

На кръстовище, образувано от улици/пътища с различни стопани/собственици, кой от тях, и по силата на кой нормативен акт има задължение да урегулира кръстовището с пътни знаци за безопасното преминаване през него и да постави знаците – всеки от тях или стопанинът/собственикът на улицата/пътя по основното направление?

При произнасяне по обхвата на правна закрила на регистрирано географско означение по чл. 53, ал. 2 ЗМГО, как следва да се тълкува и прилага законодателството относно продажбата на минерални и изворни води, съответно изискванията към тяхното бутилиране – Директива 80/777/Е. на Съвета /сега заменена с Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18.06.2009 г./, транспонирана с Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели?

Изгубва ли се владението по смисъла на чл. 81 ЗС при предаване фактическата власт върху движима вещ на държавен орган и узнаване от владелеца, че вещта е обявена за издирване ?

Правото на длъжника при съобщена му по чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесия да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си срещу свое вземане към цедента обусловено ли е от изразено от него несъгласие с цесията или е достатъчно той да не е изразил съгласие с прехвърлянето на вземането от предишния кредитор и как се разпределя тежестта на доказване?

В хипотезата на сключен потребителски договор, по който е предявен иск за обявяване на нищожност на клаузи от договора като неравноправни по чл.146 ЗЗП вр. чл.143 ЗЗП / респ. на правено възражение за нищожност/ чия е тежестта за установяване на факта на индивидуално договаряне – на търговеца или на потребителя?

Относно предпоставките за приложение разпоредбите на чл. 127, ал. 2 ЗЗД за солидарен съдлъжник, който е изплатил част от месечните вноски по сключен договор за банков инвестиционен кредит.

Дали при издаден изпълнителен лист за съдебно предявена част от вземането на кредитор и предприето въз основа на същия принудително изпълнение срещу всички солидарни длъжници, осъщественото в хода на производство по несъстоятелност спрямо един от тях частично погасяване на кредиторовото вземане, заявено и прието в това производство в пълния му размер има погасителен ефект и за вземането, предмет на изпълнителното производство, спряно по отношение на несъстоятелния длъжник на осн. чл. 638, ал. 1 ТЗ, когато го надхвърля по размер и дали е допустимо за разликата до пълния размер на заявеното в производството по несъстоятелност вземане на кредитора да бъде ангажирана отговорността на солидарните длъжници във висящото изпълнително производство срещу тях, когато този остатък на дълга не е бил съдебно предявен и присъден?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 474, ал. 4 ГПК /отм./ (чл. 578, ал. 4 ГПК) в охранителното производство по издаване на констативен нотариален акт по реда и при условията на чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ (чл. 587, ал. 1 ГПК)?

Възможно ли е да има вреда за дружеството, за която отговаря неговият управител, при условие че извършените от управителя действия не влизат в противоречие с параметрите на продажбата, зададени с решение на общото събрание на търговското дружество?

Относно значението на уреждането, респ. отсъствие на такова, на облигационните отношения по чл. 2 ПМС №192/91 по отношение възстановяването на правото на собственост в контекста на възражения по допустимостта на обжалваното решение с оглед отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС на субекта на реституцията с решениена ВКС.

Формира ли сила на пресъдено нещо спрямо приобретателя влязлото в сила съдебно решение, с което, по съображения за неуредени облигационни отношения по чл. 2, ал. 2 от ПМС № 192/1.10.1991 год., е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на сгради, попадащи в терен, реституиран на основание пар. 1 ДР ЗК 1991 /отм./; настъпва ли реституционен ефект по отношение на сградите, изградени в терен, реституиран на основание пар. 1 ДР ЗК 1991 /отм./ с оглед разпоредбата чл. 2, ал. 2 ПМС №192/91 в хипотезата на спор за собствеността на подобренията

Дължи ли се обезщетение по смисъла на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова?

Относно последиците на заличаване на вписана възбрана при условията на чл. 382, ал. 2 ГПК /отм./ съпоставено с визираните за това предпоставки на чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК, дали освобождаването на имота от изпълнение настъпва по силата на закона или по силата на разпореждането на ЧСИ, респ. по силата на вписването в Службата по вписванията по искане на ЧСИ?

Относно допустимостта на вписване на изпълнителна възбрана, извършване на опис и изнасяне на публична продан на недвижим имот, който към датата на постъпване на искането на ЧСИ за вписване на възбраната не принадлежи на длъжника и противопоставимостта на правата на трети лица, придобити преди вписване на възбраната по изпълнителното дело.

При липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия преминава ли върху цедента правото да обяви кредита за предсрочно изискуем?

За задължението на въззивната инстанция да обсъди, както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор.

Следва ли искът да се квалифицира като такъв по чл. 57, ал. 2 СК, когато в исковата молба са изложени факти за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и е заявена претенция за плащане на парична сума на неползващия съпруг?

Каква е давността, с която се погасява искът за връщане на двойния размер на задатъка?

Предвиденият в закона отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК изключва ли възможността третото лице да предяви срещу взискателя и длъжника положителен установителен иск за собственост на имота, върху който е насочено принудително изпълнение за събиране на парично вземане?

Съизмерима ли е вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК със законната лихва върху внесената като обезпечение сума?

Допустимо ли е приложението на чл. 152 ЗЗД при търговските сделки, както и в случай, че уговорката за обратно изкупуване е била постигната със споразумение, подписано значително по-късно от основния предварителен договор, за който съдът е приел, че има фидуциарен характер?

Процесуално недопустимо ли е съдебно решение по заявен иск по чл. 108 ЗС в хипотези на непълно посочване на юридическото основание на възникване на защитаваното право на собственост в диспозитива на съдебния акт, касаещ установителната част на решението, но несъответстващо отчасти на заявено с исковата молба и разгледано с мотивите на решението правно основание по см. на чл. 77 ЗС?

Допустимо ли е предявяването на нов иск за разликата над размера на частичния иск до пълния размер на претендираното вземане в случай, че предявеният преди това частичен иск е бил уважен частично?

Дали влязлото в сила съдебно решение по чл.546 ГПК за установяване на произход прегражда възможността въпросът за произхода да бъде пререшаван в делбеното производство?

Относно възможността търговско дружество да оспори достоверността на датата на документ, съставен от негово име, евентуално - кои са приложимите процесуални правила и как се разпределя доказателствената тежест.

При независимо причиняване на вредата от двама делинквенти, всеки от тях застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при различен застраховател, сключеното споразумение на пострадалите за обезщетяване на вредите от деликта със застрахователя на единия делинквент, погасява ли правото им да търсят обезщетение за понесените вреди от застрахователя на втория делинквент?

Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, и в частност – следва ли пълномощното да указва в какъв срок трябва да бъде платена уговорената по договора цена на недвижимия имот ?

Ръководителите на регионалните здравни инспекции, респективно техните заместници, попадат ли в обхвата на органите на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм и могат ли техните правоотношения да се прекратяват по реда на чл. 19 б. “а”, ал. 2 ЗАдм.?

Въз основа на кои обстоятелства се извършва преценката кога представителят, при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания, и в частност – съставлява ли единствен признак за увреждането неадекватността на престациите по договора?

Ако застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е заплатил обезщетение въз основа на споразумение с увредения, с което последният е признал, че тази сума напълно го обезщетява за съответната вреда, при положение, че споразумението му със застрахователя е валидно и покрива изцяло всички вреди или някои от тях пострадалият няма основание да търси репарация за същите отново по съдебен път, нито от застрахователя, нито от деликвента?

Осъществяването на състава на престъпление по чл. 252 НК чрез сключване на договор за паричен заем и нарушението на императивните законови разпоредби, изискващи извършване на банкова дейност по занятие само след издаване на лиценз, обосновават ли нищожността на договора поради противоречие на закона?

Намира ли приложение в исковото производство по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на факта на изтичане на крайния уговорен между страните срок за изплащане (последния падеж) на задължението по банков кредит, при положение, че този факт е настъпил след подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение и преди приключването на съдебното дирене в първата инстанция, респ. – изискуемо ли е в тази хипотеза цялото вземане на банката по кредита, ако той не е бил обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение ?

Относно приложението на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ при наличие на комбинирана съсобственост, доколкото делбеният имот представлява съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не е в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена в ТР №1/2004г., ОСГК.

При ликвидиране на съсобствеността не би могло само жилищната сграда да се постави в дял на един съделител по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК отделно от дворното място, което пък да бъде изнесено на публична продан.

Допустимо ли е по реда на чл. 247 ГПК да се отстрани ОФГ при грешно посочване в мотивите на решението на името на страна по делото, в хипотеза, при която диспозитивът не съдържа данни за името на същата, съгласно изискванията по чл. 236, ал. 1, т. 4 ГПК, произнасянето на въззивния съд е в противоречие с приетото в определение № 250 от 27.04.2015 год. по ч. гр. д. № 7328/2014 год. ІІІ г. о. на ВКС?

Следва ли съдът да отрази изрично в доклада си по чл. 146 ГПК , че се оспорва доказателствената сила на конкретен нотариален акт при положение, че това не е акта от който черпи права ищеца , а на негов праводател, като укаже разпределяне на доказателствената тежест по това конкретно оспорване, за да може след това в решението си, съдът да се позове на неблагоприятните последици от недоказването?

Съставлява ли наличието на непогасени публични вземания от страна на обещателя – продавач по предварителния договор, пречка за уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? Съставлява ли непредставянето на декларации по чл. 264 ДОПК пречка за уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? Съставлява ли непредставянето на удостоверение за актуална данъчна оценка пречка за уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?

Относно противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за правомощията на въззивната инстанция да променя квалификацията на иска. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, може да бъде квалифицирана, като неравноправна по смисъла на ЗПП?

Въведената в производството като довод за недействителност на клауза от договора за наем, за да бъде обоснован извод за допустимост на иск по чл. 59 ЗЗД е без правно значение, още повече, че хипотеза на предварителен отказ от иск има съвсем различно правно съдържание от вложеното от страната.

Относно начина, по който следва да бъде определен размера на дела на напуснал/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в случаите по чл. 97, ал. 2 ТЗ.

Длъжен ли е въззивният съд, за да отхвърли възражението за недействителност по чл. 40 ЗЗД, да отчете всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да сключи договора?

Дали при обявяване в несъстоятелност на търговско дружество, предложило план за оздравяване на длъжник в производство по несъстоятелност в качеството на акционер по чл. 697, ал. 1, т. 5 ТЗ, определението на съда по несъстоятелност за недопускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите следва да бъде съобщено и на синдика на дружеството с оглед приложението на чл. 701, ал. 3 ТЗ или е достатъчно да бъде съобщено само на дружеството?

Относно приложимостта на чл. 293, ал. 3 ТЗ /към застрахователен договор/, когато от поведението на страната – търговец може да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението.

Относно тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и по-конкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите.

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди и оцени всички събрани по делото и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност?

Кой е моментът на възникване на задължението за неустойка за забава при плащането на възнаграждение по сключен преди преобразуването договор в различните хипотезите на разпределени и неразпределени задължения между участващите в преобразуването търговски дружества?

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

Дали с отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, представляващо индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона /чл. 13, ал. 7 ЗЕ/ е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови правни последици, респ. дали тази отмяна води до отпадане на задължението за заплащане на цена на достъп за минало време?

Дали съдебната отмяна на индивидуален административен акт с допуснато по закон предварително изпълнение /в частност – решение на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп/, представляващ елемент от сложен фактически състав на гражданско правоотношение, води до заличаване с обратна сила на породените въз основа на него правни последици в рамките на правоотношението?

Дали плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. ”в” ЗЗД?

Отчуждаването на длъжниково имущество води ли до обективно намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори и увреждаща ли е разпоредителна сделка ако кредиторът не е наложил обезпечителни мерки върху разпореденото имущество или такава ли е сделката и когато кредиторът е имал обезпечение върху друго, а не върху разпореденото имущество на длъжника? Изключва ли знание за увреждане у ответниците по иска по чл. 135 ЗЗД, на кредитора по същия иск, това че последния не е наложил обезпечителна мярка върху разпореденото имущество, предмет на атакуваната сделка и увреждаща ли е такава сделка в хипотеза на притежавано друго имущество от длъжника към датата на сключване на сделката?

Когато е уговорено погасяването на главното задължение да става на отделни погасителни вноски с различни падежи, погасяването на всяка от тези вноски представлява ли погасяване на част от главното задължение, и по отношение на всяка една от тях, при непогасяването ѝ след падежа ѝ, започва ли да тече шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, или за началото на този срок е нужно да настъпи и падежът на последната погасителна вноска, респ. – целият дълг да е станал изискуем, включително – предсрочно изискуем, ако последното също е уговорено?

Относно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса /във връзка с това, в чия тежест е доказването на благоприятен за защитната теза на една от страните факт/. Относно критериите, които следва да се съобразяват при произнасяне по възражение за нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави /във връзка с това, дали при възражение за нищожност на клауза за неустойка поради противоречието й с добрите нрави и при използване на критериите – съотношение на размера на неустойката с естеството на задължението и вида на неизпълнението, съдът следва да преценява паричния еквивалент на престацията на страната, в чиято тежест е уговорена неустойката. Относно критериите по чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорни клаузи /във връзка със задължението на съда при тълкуване на договорна клауза да търси действителната, а не предполагаема воля на страните, да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и с оглед целта на договора, да тълкува само неясните и непълни уговорки/.

Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество претендира на основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД суми, заплатени през исковия период от дружеството-цедент като цена за пренос през електропреносната мрежа и цена за достъп до електропреносната мрежа, тези искови претенции не са ясно и категорично разграничени.

Кой е органът, който е оправомощен да вземе решение за прекратяване правомощията на управителя на Е., когато с разпоредба от Устава на акционерното дружество, едноличен собственик на капитала му, в компетентност на Съвета на директорите е възложено решаването на всички въпроси, свързани с участие на дружеството в други дружества, а в учредителния акт на Е. – че едноличният собственик провежда заседания на Общото събрание на акционерите по въпроси, касаещи дейността на Е. по реда на ТЗ за същото и на устройствения акт на АД ?

Относно правните последици на отмяната на административен акт по чл. 32, ал. 4 във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 13, предл. първо ЗЕ (Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР), с който са определени временни цени за такса достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до преносната и разпределителните мрежи, по отношение ликвидността на вземането и възможността с него да бъде извършена компенсация.

Относно правото на пострадалия да получи обезщетение за вреди от делинквента, ако е получил обезщетение от застрахователя и е заявил в постигнато с последния споразумение, че получената от застрахователя сума покрива изцяло претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и тези, които евентуално биха настъпили за в бъдеще по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие.

Дали заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване на собственика от негов имот за определен период от време, го лишава за този период от пълния обем на правото му на ползване върху този имот?

За проверка на допустимостта на решението, с оглед правния интерес от насочване на иска за прогласяване недействителността на упълномощителната сделка за разпореждане с конкретно имущество на упълномощителя и срещу пълномощника – адвокат, когато представителството е упражнено със сключване на основния договор.

Относно определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, за проверка на съответствието му с цитираната задължителна практика на ВКС.

Относно условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, почиваща на принципа за справедливост в гражданските и търговските правотношения, за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с практиката на ВКС – ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС.

Дали при определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, установеният в разпоредбата критерий „справедливост“ изисква обезщетението да съответства на установените по делото конкретни обстоятелства, касаещи непозволеното увреждане и неговите последици?

Относно значението и последиците на договореното между страните при връщане на полученото капаро по чл. 93 ЗЗД по сключен между тях предварителен договор за продажба на недвижим имот и дължимостта на неустойка при неизпълнение, който е от значение за изхода спора, тъй като е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд.

Допускането на промяна в акта за раждане относно вписания пол, поради транссексуалност на лицето, обуславя ли се от предварително предприети медицински мерки, в т.ч. хирургическа интервенция за „смяна на пола” и настъпила физиологична промяна във външните полови белези на лицето?

Oтносно това, кой е завещаният имот, като от отговора на този въпрос в конкретния случай завещанието ще се определи като частно или като универсално и едва след това може да се обсъждат евентуално основанията на нищожност?

Относно задължението на въззивния съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил.

Kога се проявява конститутивното действие на Решение на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделски земи по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, взето при действие на редакцията ДВ. бр.68/1999 год., ако за посочената местност няма преходен план, по който имотът на реституирания собственик да бъде индивидуализиран с номер, площ и граници, а в решението на ПК са посочени само съседи, без пълно изписване на имената им , и без да има приложена скица, какво е значението на ново , по-късно издадено решение на органа на земеделска реституция при изготвен ПВС /ПНИ/ на конкретната местност и обстоятелствата за неговото надлежно връчване на реституирания собственик ? Относно момента от който започва да тече срока на придобивна давност по отношение на имоти, собствеността върху които подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ , и конкретно в хипотезите ,когато имотът , по отношение на който се възстановява собствеността се намира в терен по парагр.4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Дали действията на търговско дружество в изпълнение на договор, сключен и подписан от лице, което не е вписано в Търговския регистър като представляващ това търговско дружество, могат да бъдат противопоставени на третите добросъвестни лица по договора /в случая на Изпълнителната агенция по програма ФАР/?

Губи ли работникът или служителят качеството си на трудоустроено лице, произтичащо от експертно решение на ТЕЛК, в което е определен процент намалена работоспособност за определен срок и са посочени противопоказни условия на труд, респективно закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, ако преосвидетелстването с последващо решение на ТЕЛК е за същото заболяване без прекъсване на срока на намалена работоспособност, но преосвидетелстването е забавено не по вина на работника или служителя, според изрично отбелязване в новото решение на ТЕЛК, и е извършено след прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ /съкращаване на щата/?.

Представянето в първата инстанция с молба за спиране на основание чл. 182, ал. 1, б. г ГПК /отм./ на производство по дело, което има за предмет иск за реално изпълнение, на искова молба за заведен иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за нищожност на договора, от който се извежда спорното право, предмет на делото, чието спиране се иска, представлява ли възражение за нищожност на договора по това дело?
В производството по предявен иск за реално изпълнение, влязлото в сила решение, с което са отхвърлени искове за нищожност на договора, поради противоречие със закона на конкретни основания, преклудира ли възможността за разглеждане на възражение за нищожност на договора, поради противоречие със закона, изведено от друго основание?

При липса на изрично посочване на източника и продуцента възможно ли е да се приеме за законосъобразно използването на откъси от чужди произведения, поради обозначение, което съответства на обичайната практика?
Необходимо ли е изрично посочване на наименованието на продуцента на излъчвания откъс в хипотезата на свободно използване по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП или неговото изписване може да бъде заместено с посочване на водещия и името на предаването?
Чия е доказателствената тежест за установяване на обстоятелството как е обозначен продуцента на предаването, откъси от което са използвани и възможността за неговото посочване?

Относно правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна и относно дадените от първоинстанционния съд указания за подлежащите на доказване факти.

Относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции по образуваните до влизането в сила на ЗУСЕСИФ съдебни производства по реда на ГПК.

Относно значението на установената по силата на пълномощно фактическа власт върху вещта с оглед оборване презумпцията по чл. 69 ЗС.

Как следва да се осъществи защитата срещу отказ за изплащане на финансова помощ по програма С. – по административен ред в производство по обжалване на административен акт или по гражданско правен ред, чрез иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД?
Прилага ли се ЗУСЕСИФ по отношение на програми, финансирани от фондове, извън тези по чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, включително по отношение на Програма С., която е финансирана от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието?
По кой ред следва да се довършват образуваните до влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата и доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор.

Относно кумулативността на предпоставките по чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ за освобождаване изцяло или частично от отговорност при заплащане на обезщетение по имуществена застраховка, тежестта на доказването им.

Относно елементите от фактическия състав на чл. 33 ЗЗД, чието кумулативно наличие следва да бъде установено в производство по предявен иск за унищожаемост на договор за продажба при условията на крайна нужда.

За правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, като се позове на факт, за чието съществуване е знаел или е бил длъжен да знае към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор.

Относно процесуалния ред, по който страна по договор за безвъзмездна финансова помощ може да търси защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган.

Допустимо ли е да се приеме, че е изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката, защото по делото не е представен документ по чл. 418, ал. 3 ГПК, удостоверяващ настъпването на това обстоятелство, нито такъв документ е събран като доказателство по делото?

Допустимо ли е да се приеме, че е изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката, защото по делото не е представен документ по чл. 418, ал. 3 ГПК, удостоверяващ настъпването на това обстоятелство, нито такъв документ е събран като доказателство по делото?

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

Има ли обратно действие влязлото в сила съдебно решение за отмяна на индивидуален административен акт по отношение на породените от него поради предварителното му изпълнение правни последици до отмяната му, т.е. по отношение на създадените с отменения административен акт права и задължения на адресатите по акта? Може ли сложен смесен фактически състав, включващ административноправни и гражданскоправни елементи да породи валидни правни последици, въпреки отпадането с обратна сила на задължителен административноправен елемент /административен акт/ от смесения състав? Т.к. при отпадане на елемент от състава той остава незавършен, дали подлежи на връщане по чл.55 ал.1 ЗЗД платеното въз основа на незавършения фактически състав за периода на предварителното изпълнение на порочния административен акт до отмяната му?

Дали при наличие на влязъл в сила акт, завършващ адхезионен процес/ при предявен граждански иск в наказателното производство/ застрахователят, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на застрахованите по риска гражданска отговорност, дължи обезщетение в по-голям размер /като парична сума/ от определеното от деликвента ?

Когато застрахователят писмено е отказал плащане на застрахователно обезщетение, без да оспори валидността на застрахователния договор, означава ли това признаване на неговата валидност и допустимо ли е впоследствие в хода на съдебното производство да релевира възражение за нищожност при положение, че по същия застрахователен договор вече е имало доброволно плащане по предходна щета?

Може ли възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради непоставен обезопасителен колан от пострадалото лице, което е пътувало на задната седалка в автомобил, да се приеме за доказано, ако страната, която е направила това възражение по делото, не е ангажирала доказателства, че автомобилът е бил снабден с обезопасителни колани на задната седалка?

В кои случаи избени или тавански помещения в сграда- етажна собственост могат да се придобиват по давност от лице, което не е собственик на самостоятелния обект, към който са принадлежност тези помещения?

За да е законосъобразен подбора, извършен от работодателя следва ли същият да спази формална процедура и документиране?

Пасивно материалноправно и процесуалноправно легитимирана страна ли е съдът да отговаря по иск по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ – в случай, че с влязла в сила присъда ищецът е бил признат за виновен и осъден на наказание по НК, и по реда на възобновяване на наказателните дела е бил признат за невиновен и оправдан?

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли съдът да вземе предвид всички обстоятелства, които са от значение за този размер, включително – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост, както и да изложи мотиви за значението им при определянето на размера на обезщетението?

Относно допустимостта на отрицателния установителен иск, обусловена от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка, когато ищецът не заявява самостоятелно право върху вещта, както и при липса на конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху имота.

Относно установяване на правния интерес при заявен отрицателен установителен иск за собственост на терен – прилежаща част към самостоятелен обект на правото на собственост на ищеца, в хипотезата, когато ответникът разполага с констативен НА за собственост на част от същия терен и оспорва собствеността на спорния терен и доколкото от значение за избрания начин на защита на собствеността има значение заснемането, респ. незаснемането, на терена – паркинг като самостоятелен обект на правото на собственост, произнесен от въззивния съд в противоречие с ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.

Какво е значението и как съдът следва да преценява решение по ЗЗДН, с което са постановени мерки за защита на пострадалото лице и е приет за установен актът на извършено насилие, при положение, че за установяване на последното в производството по иск по чл. 45 от ЗЗД са събрани и други писмени и гласни доказателства?

Длъжен ли е въззивният съд да призове страната за първото заседание по делото и представлява ли съществено процесуално нарушение решаването на делото при неспазване разпоредбата на чл. 56, ал. 3 ГПК,като е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика – решение № 110 от 23.04.12г.по гр.дело № 1024/11г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл. 290 ГПК?

Представлява ли нарушение на императивната разпоредба на чл. 43 ЗОП /отм./ включването на уговорка в договор за обществена поръчка, която допуска заплащане на цени по-високи от предложените от изпълнителя с офертата му при участието в процедурата по провеждане на обществената поръчка и представлява ли изменение на договора за обществена поръчка уговаряне на такава възможност за последваща промяна на единичните цени?

Длъжен ли е въззивният съд съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК да допусне допълнителна или тройна експертиза, когато в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е допуснал такава експертиза и във въззивната жалба е направено искане за експертиза ?

Следва ли съдът да приеме като доказан механизъм на ПТП, описан в протокол за ПТП и възпроизведен в автотехническа експертиза, когато по делото липсват доказателства, оборващи така описания механизъм?

Налице ли е неосъществено основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, когато между страните е налице валидно сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот и строителство, по който са правени плащания на договорената продажна цена и въз основа на него впоследствие се е стигнало до сключване на окончателен договор, когато по изричната и недвусмислена воля на купувача по предварителния договор, последният е бил заместен от други, посочени от него трети лица, като купувачи в окончателния договор, или следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 79ЗЗД и сл., регламентиращи договорното неизпълнение?

Съдружниците в събирателното дружество имат ли качеството на страна – длъжник по договорите и основаните на тях материални правоотношения, по които страна – длъжник е самото събирателно дружество, предвид солидарната и неограничена лична отговорност на съдружниците за задълженията на дружеството?

При формиране на преценката си за наличие на противоправно и виновно поведение на водача на МПС и допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, длъжен ли е съдът да изследва дали конкретната пътна обстановка, мястото на удара и условията на видимост предполагат внезапна поява на пешеходци на платното за движение на автомобили, с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението?

За редовността на исковата молба, като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, съдът е длъжен да следи служебно, по всяко време на висящността на процеса. В израз на това задължение, законът вменява на съда, освен първоначално извършваната преценка при постъпване на исковата молба, да направи и повторна такава за редовността на разменените книжа и допустимостта на исковете, която се извършва в подготвителното заседание – чл. 374, ал. 1 ГПК.

Когато пред въззивната инстанция са събрани всички допустими и относими доказателства , но има съмнения дали повдигнатия с исковата молба съдебен спор е по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, по чл. 49 ЗЗД или по чл. 6 ЕКЗПЧ, може ли въззивният съд да се произнесе по съществото на спора , като приеме различна правна квалификация от дадената от първата инстанция , или следва да обезсили решението и върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд?

Предвиденото в застрахователния договор, сключен при Общи условия, за който е издадена застрахователна полица, изискване за маркиране на автомобила представлява ли отлагателно условие, имащо значение за настъпване действието на договора? Може ли да се приеме, че неизпълнението на това изискване е договорно задължение, чието неизпълнение е съществено с оглед интереса на застрахователя съгласно чл. 211, т. 2 КЗ (отм)?

Относно значението на мотивите към невлязлото в сила решение по друго дело между същите страни при определяне предмета на спора по висящото пред съда дело.

Относно значението на мотивите към невлязлото в сила решение по друго дело между същите страни при определяне предмета на спора по висящото пред съда дело.

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

Приложим ли е чл. 301 ТЗ по отношение на ползвателя на платежна услуга по договор за разплащателна сметка в търговска банка?

Относно това налице ли е реално съкращаване на щата в хипотезата при увеличаване на общата численост на персонала по щатното разписание, когато част от трудовите функции се запазват към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности и следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции, или само между работници и служители със сходни трудови функции.

Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ представлява ли предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД и прекъсва ли се давността за вземането с образуването на изпълнително дело?
Тече ли давност за вземането в периода, когато изпълнителното производство е спряно по искане на взискателя – чл. 329, б. б ГПК /отм./?
От кой момент започва да тече нова погасителна давност за вземането, предмет на образувано изпълнително дело, когато поради бездействие на взискателя, изпълнителното производство е прекратено с постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?

Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ представлява ли предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. ”в” ЗЗД и прекъсва ли се давността за вземането с образуването на изпълнително дело; тече ли давност за вземането в периода, когато изпълнителното производство е спряно по искане на взискателя – чл. 329, б. ”б” ГПК /отм./? От кой момент започва да тече нова погасителна давност за вземането, предмет на образувано изпълнително дело, когато поради бездействие на взискателя, изпълнителното производство е прекратено с постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?

Относно основателността на предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в хипотеза на признато уволнение за незаконно по срочен трудов договор и в хода на съдебния процес преди постановяване на решението за възстановяване на работа срокът на трудовия договор е изтекъл.

Дали отмяната на индивидуален административен акт действа с обратна сила и води ли това до отпадане на последиците от него, както и поражда ли се задължение за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?

Относно приложението на чл. 294, ал. 1 ГПК и правомощията на въззивния съд в производството при новото разглеждане на делото, след отмяна на първоначално постановеното въззивно решение по спора и за обвързващата сила на дадените от ВКС, с отменителното му решение, указания по приложението на материалния и процесуален закони, респективно на отговора на разрешен по реда на чл. 290 ГПК и сл. конкретен правен въпрос, който е обусловил и необходимостта от новото разглеждане на делото.

Длъжен ли е въззивният съд, когато за първи път се произнася по своевременно направено от ответника евентуално възражение за давност, да разгледа и се произнесе по всички относими към това възражение доказателства, доводи и възражения на ищеца.

Относно собствеността на процесния апартамент с оглед задължението на касаторката по чл. 7, ал. 2 ЗСГ /отм./ да отчужди притежаваната от нея идеална част от друг неин апартамент, което е осъществено със съдебна спогодба.

При определяне на релевантния период по искове с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД /отм/, следва ли съдът да определи периода на престъпна дейност, съобразно всички извършени от ответника престъпления, попадащи в хипотезите на чл. 3, ал. 1 от същия закон ?

Дължи ли собственикът на имот, в който са извършени подобрения, заплащането им на подобрителя, ако последният ги е изпълнил по силата на договор с трето лице?

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната, респективно електроразпределителните мрежи и как то се отразява на правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт, който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир, съответно отпада ли с обратна сила правното основание за извършване на престации, произтичащи от отменения индивидуален административен акт?

В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане по договор за банков кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

При формиране на преценката си за наличие на противоправно и виновно поведение на водача на МПС и допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, длъжен ли е съдът да изследва дали конкретната пътна обстановка, мястото на удара и условията на видимост предполагат внезапна поява на пешеходци на платното за движение на автомобили, с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението?

Дължи ли наемателят заплащане на наемна цена за наетия недвижим имот след направено от него изявление за прекратяване на срочен договор за наем и връщане на вещта на наемодателя преди изтичане на срока?

Относно базата на която следва да се изчисли размера на обезщетението за имуществените вреди на малолетно дете, при предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, изразяващи се в неизплащане на дължимата му се до пълнолетие месечна издръжка, при установен от законодателя, след първоначалното и определяне минимален размер за същата, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Как следва да процедира въззивния съд при постановено от първоинстанционния съд решение, с което е признато съществуването на вземане по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение, ако ищецът е предявил и осъдителен, а не установителен иск по чл. 422 ГПК, чието разрешение в противоречие с Решение № 27 от 08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 521/2009 г., І т.о.?

Относно връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение, обсега на доказване и доказателствената тежест в случаите, когато менителничният ефект има обезпечително предназначение е в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Относно критериите при определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост , като е прието , че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото.

Следва ли съдебният изпълнител, зачитайки силата на пресъдено нещо по успешно проведен отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./, сега чл.124, ал.1 ГПК, да прекрати производството по изпълнителното дело, при положение, че постъпилата по изпълнителното дело сума е по сметката на съдебния изпълнител?

Относно приложението на нормите на чл.84, ал.1 и ал.2 ЗЗД или чл.84, ал.3 ЗЗД.

Относно наличие на правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.15, ал.1, т.2 ЗАПСП, в хипотезата на претендирано признаване авторско право върху изображение- лого, регистрирано като търговска марка в Патентното ведомство от ответника, когато тази регистрация впоследствие е обусловила отказ да бъде регистрирано същото изображение на името на ищеца.

Подлежи ли на потвърждаване вече вписано решение за изключване на съдружник? Какви са последиците от такова решение, както за вписването му в регистъра, така и за правата на съдружника? Приложима ли е хипотезата на чл.75 ал.2 ТЗ по отношение на потвърждаващото решение, ако то предхожда приключването на производството по чл.74 ал.1 ТЗ?

Погасяването на едно парично задължение чрез плащане, води ли до прехвърляне на собственост по отношение на платените пари и обхваща ли се от хипотезата на чл.647 т.4 ТЗ?

Дали съдът е длъжен да осъществи контрол относно спазването от страна на работодателя на критериите по чл. 329 КТ при извършване на подбор. По този въпрос обжалваното решение е постановено в противоречие с ТР № 3 от 2012 г. от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3 от 2011 г. ?

Може ли да бъде прекратен трудов договор с работещ пенсионер на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, когато работещият пенсионер е придобил право и получава пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на действието на трудовия договор ?

Следва ли съдът в производството по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, без наличие на спор относно принадлежността на правото на собственост в патримониума на продавача по предварителния договор, да прави преценка за потенциална възможност за бъдещ съдебен спор от страна на трети лица и на това свое предположение да основе извод за неоснователност на иска? При наличието на приет по делото и неоспорен нотариален акт за собственост може ли съдът да отхвърли иска по съображения, че принадлежността на правото на собственост следва повторно да се установява към момента на обявяване на предварителния договор за окончателен, без да е налице спор затова ? Дали липсата на актуална данъчна оценка и доказателства за наличие или липса на данъчни задължения е пречка за уважаване на иска ?

Налице ли е начало на срока по чл. 345, ал. 1 КТ само в случаите при получаване от работника или служителя на нарочно уведомление от съда, че е възстановен на работа или този срок започва да тече и от узнаването по друг начин на влязлото в сила решение на съда затова, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си, представеното пред него писмено становище на ответника, съдържащо признания на факти, описани в исковата молба.

Налице ли е непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД от страна на ответника при неспазване на предимство от водача на другото МПС, в което е пътувало увреденото лице (ищеца) при настъпването на ПТП, като е прието, че този правен въпрос е разрешен противоречиво с въззивното решение по настоящото дело и с решение № 582/06.07.2010 г. по гр. дело № 802/2009 г. на ВКС?

Относно доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарение / дарствен мотив/ по см. на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г./ отм./ , в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спор за делба на прекратена съпружеска имуществена общност / са внесени по банков път от трето лице; чия е доказателствената тежест в процеса за доказване на фактите . Относно приложение презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. / отм./ , при недоказаност на твърдения на ищеца за съвместен принос на съпрузите и допустимостта от разширително тълкуване на разпоредбата, в смисъл на преценка на невъведени основания/ твърдения на ищеца/ по исковата молба в контекста на чл. 127, ал. 2 ГПК, чл. 143, ал. 2 ГПК и преклузията на чл. 143, ал. 3 ГПК, като разрешени от въззивния съд в противоречие с Решение Nо 108/1999 година по гр.д. Nо 722/1998 г. на В.-2 отд., Решение Nо 756/ 22.01/1996 г. по гр.д.Nо 809/1996 г на ВС – 1 отд. и др. Относно необходимостта от произнасяне предвид новите правила на процеса, касаещи доказателствата и доказателствените средства- тяхното искане, ангажиране, разпределение на доказателствената тежест и липсата на практика в тази насока.

Може ли да се намалява отговорността на работодателя по реда на чл. 201, ал. 2 КТ в хипотеза на причинени вреди в резултат на професионално заболяване ?

Длъжен ли е работникът или служителят, чието уволнението е признато за незаконно и е възстановен на предишната работа, да се яви, за да я заеме или може да изпрати само писмо за намеренията си ?

Само неправомерните действия ли са правнорелевантни за уважаване на иска по чл. 109 ЗС или подържането на противоправно състояние в съсобственият имот също представлява елемент от фактическият състав на негаторния иск и не е ли предмет на защита с този иск всяко смущаване на правото на собственост?

Относно отговорност по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, а юридическите лица отговарят на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД.

Дали са спазени изискванията за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение, когато в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, ако работникът или служителят е запознат с тях ? Относно необходимостта да се посочи точния момент на извършване на нарушенията. Дали това законово изискване е изпълнено в случай, че те се изразяват в бездействие, осъществено през определен период от време ?

Представлява ли унищожаването от съсобственик на един съсобствен недвижим имот/път за преминаване/, поради наличие на друг път за достъп действие, което пречи на останалите съсобственици да упражняват своето право и за възможността съсобственик да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право?

Дали обект от многоетажна сграда става годен предмет на гражданския оборот преди завършване на сградата в груб строеж – изпълнени ограждащи стени и покрив. Твърди, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя решения, както и че даденото разрешение от съда противоречи на преобладаващото разбиране, че обекти на гражданския оборот възникват след построяване на сградата в груб строеж – външни стени и покрив?

Съдържанието на понятието „сграда” по смисъла на пар. 4а, обуславящ извода дали е налице трансформация на правото на ползуване в право на собственост поради изкупуване на земята от страна на ползувателите, който е релевантен за изхода на спора за собствеността на имота, с оглед възникналата конкуренция с възстановеното право на наследницата на бившия собственик на имота с решението на ПК от 10.03.99 год. ?

Длъжен ли е съдът съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчно и ако не е изпълнил задълженията си във връзка с доклада настъпва ли преклузия за представяне на нови доказателства ?

Дали работодателят е длъжен да измени щатното разписание след възстановяването на ищеца на предишната му работа, като предвиди длъжността, за да изпълни съдебното решение и едва след това може да пристъпи към съкращаването и съответно към уволнение поради съкращаване на щата?

Относно частичното неизпълнение на сключения договор – основание за пълно или за частично разваляне на договора е – в хипотеза,когато неизпълнението по отношение на единия кредитор е значително и е уговорено полагане на грижи и спрямо трето лице,без да е налице изпълнение.

Спазени ли са изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта, когато в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, с които работникът е запознат? Необходимо ли е да се посочи точният момент на извършване на нарушенията, когато се изразяват в бездействие през определен период от време?

Следва ли административният акт – решение на Поземлената комисия , с което се възстановява имота в реални граници да бъде придружено от скица, в която същия да бъде индивидуализиран? При предявяване на положителен установителен иск за собственост върху земеделски имот необходимо ли е да бъдат съобразени всички приобщени доказателства , включително свидетелски показания и на последно място, ищците необходимо ли е по реда на пълното и главно доказване да установяват , че техният наследодател е бил собственик на имота при внасянето му в ТКЗС , което в Б. е образувано през 1958 г.?

Относно възникване на съсобствеността на сградата при „групов строеж”, ако сградата е построена в достатъчно индивидуализиращ я груб вид и същата и отделните обекти, построени преди брака, съпругът неучастващ в съсобствеността на дворното място, който не е участвал в строителството в груб вид,дали става съсобственик и може ли да участва в доброволната делба чрез договора по чл. 192, ал. 4 ЗТСУ /отм./.

Може ли да се приеме за доказано твърдението на работодателя, че има надлежно взето решение на Управителния съвет на сдружението с нестопанска цел, ако самото решение не е представено, а щатното разписание съдържа само подпис на председателя на сдружението? Каква е доказателствената сила на оспорени частни писмени документи, изходящи от страна по делото и установяващи изгодни за нея факти?

Относно допустимостта на свидетелски показания с оглед ограниченията по чл. 133 ГПК /отм./ за установяване на уговорки между страните по предварителен договор за продажба на недвижим имот, които не са вписани в сключения между тях писмен предварителен договор, и задължението на въззивния съд да прецени допустимостта на събраните в първата инстанция гласни доказателства и да основе изводите си на допустими доказателства.

Какъв е характера на строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ПЗР на ЗУТ и каква е разликата с преместваемо съоръжение както и какво представлява обект “павилион”?

От кога започва да тече 5-годишният срок за погасяване на правото на строеж на конкретен обект /апартамент, ателие, гараж и др./ в няколкоетажна сграда- от момента на учредяване на това право, от момента, в който възникне възможност за упражняване на правото на строеж на цялата сграда или от момента, в който възникне възможност за упражняване правото на строеж на конкретния обект в сградата? Допустим ли е иск за признаване погасяването по давност на правото на строеж?

Дали решението на първоинстанционния съд, с което е бил уважен иск по чл. 58 ЗК, има обратна сила по отношение на решения на Общо събрание на кооперацията, взети преди съдебното решение да е влязло в сила или съдебното решение по чл. 58 ЗК има действие занапред – от момента на влизането му в законна сила, подобно на решението по иска с правно основание чл. 74 ТЗ?

От кога започва да тече давностният срок за предявяване на искането по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството, как може да бъде заявено това искане и счита ли се то заявено с предявяване на иска за делба?

При сдруженията с нестопанска цел кой е органът, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания на лица, които са в трудови правоотношения със сдружението, ако по този въпрос липсва изрична уредба в устава на сдружението?

Относно разпределение на доказателствената тежест от съда по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК.

Относно задължението на съда, при преценка на събраните доказателства, да съобрази научните, логическите и опитните правила; като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС и с приетото за необосноваността, като порок на съдебните решения на инстанциите по същество, в мотивите към ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.

Относно отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, ако не е установен характера на настъпилата злополука като трудова по реда на КСО.

Дали искът с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на 268/362 ид.ч. от недвижим имот идентификатор 21052.1017.315, целият с площ 411 кв.м., както и искането за отмяната на нотариалния акт, който го обективира по реда на чл.431,ал.2 ГПК /отм./, е допустим при липса на правен интерес за ищцата от предявяването му?

Годно доказателство за установяване на правото на собственост на внесени в ТКЗС земи ли е молбата за членство и книгата за членство е от значение за делото, защото е обусловил решаващите изводи на съда?

Подлежат ли на отмяна по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК / отм./ не само констативните нотариални актове , но тези , обективиращи нотариалните удостоверявания на правни сделки, поради наличието на противоречива съдебна практика по въпроса?

Дали може въззивният съд да се произнася за законността на уволнението по основание, относно което не е сезиран от страните и дали работодателят е длъжен да включи в подбора всички служители на длъжността на ищцата от цялата страна или може да се ограничи само до тези в [населено място]. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата?

Относно задължението за обсъждане на всички доказателства, включени в доказателствения материал, материално правен за задължението да се представи акта, с който е предоставено правото на ползване. Относно да се установи идентичност между имота, посочен в удостоверението и този който се ползва в действителност. Към кой момент следва да бъде установено наличието на сграда в имота, на какви характеристики следва да отговаря и с какви доказателствени средства следва да бъде доказвана и допустимо ли е въззивната инстанция да приеме един документ за нищожен – решение на ПК след като ВКС вече веднъж го е кредитирал ? При спорове между реституиран собственик и собственик, придобил правото си на собственост чрез преобразуване право на ползване, може ли последният да оспорва правото на собственост на ищците, легитимиращи се с актове по чл.14, ал.1 , т.1 ЗСПЗЗ ?

Какви доказателствени средства са допустими за установяването на факта на завършването на грубия строеж на сграда /само официални документи, удостоверяващи този факт или и свидетелски показания/?

Следва ли ищеца да докаже по реда на пълното и главно доказване, че той или неговия наследодател е бил собственик на имота преди колективизацията когато е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в реални граници? Какви доказателствени средства следва да се ползват в петиторните искове и ограничени ли са те от разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ? От значение ли е законността на извършеното застрояване при осъществяване на мероприятия с оглед приложението на чл.10б от ЗСПЗЗ и чл.11 от ЗПСК?

При разпределение на имоти по реда на чл. 292 ГПК/отм./ съдът следва ли да съставя разделителен протокол ? Относно жалбата на Е. А. и А. А. Длъжен ли е делбеният съд да извърши контрол за законосъобразност на одобрения от главния архитект на общината инвестиционен проект за поделяемост на сграда по чл. 203, ал. 2 ЗУТ /т. 1/ и чл. 203, ал. 2 ЗУТ / ? Допустимо ли е да се допусне разпределение на сграда на отделни жилища в нарушение на чл.40 ЗУТ и да се обособят отделни самостоятелни жилища от една сграда в съсобствен имот, без да се посочат какви части от поземления имот и от общите части на сградата принадлежат към всяко от новообразуваните жилища.

От кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от узнаване на отделен факт, представляващ индиция за вероятно нарушение на трудовата дисциплина или на целия фактически състав на нарушението ? Относно значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Относно съотношението във фактическия състав на основанията за безвиновно прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя поради съкращаване на щата /чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ/ и поради намаляване на обема на работата /чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ/, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р. № 229/28.03.1995 г. по гр. д. № 1568/95 г. на ВКС, III г. о.

Кога работникът или служителят с поведението си е препятствал даването на обяснения, поискани от работодателя; като е прието, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Налице ли е нередовност на исковата молба, с която е предявен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ , която не съдържа точно и ясно искане да се установи принадлежността на правото на собственост върху земеделски имот на конкретно изброени правоимащи , ако общият им наследодател е починал преди отнемане на собствеността и имотът е възстановен само на част от неговите наследници и налице ли е спор за материално право в този случай ?

Относно доказателствената тежест на страните при отговорността за непозволено увреждане с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Налице ли е правен интерес за съделител да се брани срещу предявения иск за делба с възражение за нищожност на договор за придобиване на делбения имот от общия наследодател, от който договор и този съделител черпи права ?

Относно отхвърлени предявените от [фирма], [населено място] против [община] иск по чл.189, ал.1, изр.първо вр. чл.87, ал.3 ЗЗД иск за разваляне на договора, сключен на 29.08.2003 г. между [община] и [фирма], [населено място] за учредяване на възмездно право на строеж в УПИ * в имот пл. № *, кв.* съгласно ПУП-ПРЗ и обусловения от изхода му иск за заплащане сумата 35 000 лв.

Относно необходимо ли е въззивния съд да изложи мотиви,обосноваващи извода му за промяна на определения от първоинстанционния съд срок по чл. 145, ал. 2 СК,в който съпругът дължи издръжка на другия невиновен за развода съпруг.

За приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и по точно подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за нивото на работа на включените в подбора работници или служители ?

Относно легитимацията на общината, като ответник по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ при условие, че кметът на общината е сключил трудовия договор и е прекратил трудовото правоотношение.

Дали за да се приеме,че едно животно е под надзор на фирма- юридическо лице е достатъчно то да е живеело в двора,ползван от дружеството/в базата където е адреса на фирмената му регистрация/, то да е хранено и отглеждано от служители на фирмата, при това с цел – охрана на същата база ? Дали тези обстоятелства и факта,че животното е куче от агресивна порода – са създали задължение за ответниците да поставят животното при такива условия и да осигурят подходящ контрол така, че да не се допуснат евентуални инциденти, причинени от него ?Ако това не е направено – кой е отговорен при настъпили вреди ?

Относно възможността въззивният съд инцидентно по висящ процес да зачете последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд и представлява ли това признаване на чуждестранно съдебно решение по смисъла на чл. 118 КМЧП.

Относно момента на трансформиране правото на строеж върху конкретен обект от сграда в право на собственост – с изграждането в груб строеж на всеки самостоятелен и отделен обект на вещни права, или с изграждането в груб строеж на цялата сграда, в която се намират тези обекти.

Относно задължението на въззивния съд в рамките на посоченото във въззивната жалба да обсъди всички относими доказателства и да изложи мотиви относно това кои факти приема за доказани във връзка с твърдяната съсобственост върху делбения имот.

При извършване на подбор по реда на чл. 329 КТ, работодателят разполага ли с право да въвежда критерии за подбор във връзка с особеностите на работата?

Относно приложението на чл. 329, ал. 1 КТ – подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, как се прилага обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ ?

Относно възможността да се търси по реда на чл. 109 ЗС защита на правото на собственост срещу състояние, възникнало от строителство, съобразено с надлежно одобрени строителни книжа, вследствие на което етажен собственик е лишен от достъп до обща част от сградата.

Кога се счита изпълнено задължението на работодателя да изиска обяснение от извършителя на дисциплинарното нарушение и по – конкретно, има ли задължително изискване обясненията да са изискани лично и да са дадени лично на работодателя, има ли изискване за форма за изискване на обясненията, достатъчно ли е по разбираем за работника начин да бъде изложено, за какво нарушение се иска обяснение ? Следва ли да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако от мотивите към същата би могло да се установи нарушението, за което е наказан работникът или служителят?

Относно противоречиво разрешаване в обжалваното решение и в незадължителна практика на съдилищата /решение № 61 от 04.07.2003 г. по гр.д.№ 3 от 2003 г. на Бургаския апелативен съд/, както и в част от незадължителната практика на ВКС /например решение № 2527 от 20.01.2005 г. по гр.д.№ 2247 от 2003 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 1415 от 13.02.2009 г. по гр.д.№ 6220 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. и др./ на въпроса: дължи ли Държавата обезщетение по реда на чл. 72 ЗС за направени подобрения в имот, който е бил даден като обезщетение за отчужден по реда на благоустройствените закони имот и който след реституцията по реда на З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС се връща на Държавата.

Относно доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарствен мотив по см. на чл. 20 ал.1 СК от 1985 г./ отм./ , в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спора делба на прекратена съпружеска имуществена общност , са дадени от бащата на единия съпруг и за необходимостта да се обори презумпцията на чл. 19 ал.3 СК от 1985 г. / отм./, когато е заявен иск по чл. 21 ал.1/2 СК от 1985 г.-отм.

В кои случаи е необходимо да бъде установена законността на сградата с оглед реституцията по реда на ЗСПЗЗ и какъв следва да бъде характерът на сградата ?

Дали след като е приключила процедурата по възстановяване на собствеността и е влязъл в сила ПНИ е налице годен обект, който може да бъде обект на своене по смисъла на чл.79 ЗС? Относно въпрос за идентичността на заявения за възстановяване от ищците имот с процесния.

Относно предпоставките, при наличието на които се отнема в полза на държавата имущество по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ и по конкретно за това необходимо ли е да се установи наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност на лицето и притежаваното от него имущество, както и по процесуалноправния въпрос нуждае ли се от обосновка наличието на такава връзка както в искането на К., така и в съдебното решение.

Относно определение № 182 от 10.02.2012 г. на ВКС, III г.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в посочената по – горе част, включително в частта, с която са присъдени разноски на ответника.

Надлежна ли е земеделска реституция по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, когато недвижимия имот се намира в регулационните граници на населеното място , когато земеделския имот се възстановява в стари реални граници , без издадено вторично решение на ПК/ОбСЗ , произнесен с обжалваното решение в противоречие с Решение по гр.д. Nо 280/2007 година на ОС-Ловеч, Решение Nо 278 от 19.11.2010 година по гр.д. Nо 195/2010 година на ОС-Ловеч ? Ако към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е бил застроен със жилищна сграда в груб стоеж, въз основа на надлежно уредено право на строеж и издадени строителни книжа на общината, допустима ли е земеделската реституция на имота, постановеното от въззивния съд решение в противоречие с т.2 на ТР 6/2005 година на ОСГК на ВКС и посочени решения на ВКС по чл. 290 ГПК- Решение Nо 229/21.07.2010 г. по гр.д. Nо 195/2009 г. на II г.о.; Решение Nо 839 / 16.04.2010 год. по гр.д. Nо 590/2009 годи на ВКС-II г.о.?

Включва ли се в базата за определяне на обезщетението по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ възнаграждението за постигнати годишни резултати, което няма постоянен характер?

Към който следва да се счита осъществено основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение „съкращаване на щата” – дали това е решението на работодателя за съкращаване на щата или утвърждаване и влизане в сила на новото щатно разписание?

Относно прилагане на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди критерия.

Дължи ли работодателя на командирования работник предвидения с Приложение № 2 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ квартирни пари при положение, че работникът не е представил на работодателя документи за извършени от него разходи?

Може ли част от имот, по отношение на която е отпаднало отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, да бъде предмет на делба?

При прехвърляне на идеални части от делбения имот от съделител на трето лице в хода на делото пред първата инстанция дали производството следва да продължи между първоначалните страни или делбата следва да се допусне между действителните участници в имуществената общност?

Относно иск за собственост с цена на иска над 5 000 лв.

Обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение неговата незаконност? Относно действителността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение, която е предхождана/съпътствана от заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” за същото дисциплинарно нарушение.

Относно задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 11 на ППВС № 4/1968 г.

Относно правомощията на въззивния съд при констатирани нарушения на процесуалните правила по разпределение на доказателствената тежест при оспорена истинност на документ и преценката дали е доказано оспорването с оглед разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК, чл. 193, ал. 2 ГПК и чл. 193, ал. 3 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 ГПК и чл. 146, ал. 2 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК.

Относно допустимостта на съдебното решение, тъй като съществува вероятност същото да е недопустимо.

Дали подлежи на съдебен контрол извършената от комисията на работодателя фактическа преценка на работата на включените в подбора работници или служители? Дали по-високата квалификация трябва да бъде установявана само с писмени доказателства, както и дали извършването на подбора може да се доказва и с други доказателствени средства освен с протокола на комисията?

В кои случаи делбата може да се извърши чрез разпределение в дялове и за невъзможността да се приложи друг способ при 6 имота и наследници в 6 колена на общия наследодател , освен изнасяне на имотите на публична продан , противоречи на дадени от съдилищата разрешения в обратен смисъл със задължителна съдебна практика- т.19 на ТР 1/2001 год. на ОСГК на ВКС?

Дали при извършване на пет нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях, наложеното най-тежко дисциплинарно наказание съответства на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ?

Кога се приема, че е настъпило изменение на длъжностното щатно разписание за педагогическия персонал- от утвърждаване на списък образец № 1 от директора на училището или от съгласуването му с Регионалния инспекторат на образованието, и какво значение има съгласуването предвидено в чл. 10 от Наредба № 3 от 18.02.2008 г. за нормите на преподавателската работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на народната просвета? Кой трябва да се включи в подбора по чл. 329 КТ, когато той е задължителен- отсъстващият титуляр на длъжността или неговия заместник?

Може ли въззивният съд с оглед т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, предвид твърденията на страните, служебно да възложи задача на вещото лице по графологичната експертиза, а именно – наред с нотариално завереното копие от предварителния договор да извърши проверка на всички оригинални записвания по водените книги от съответния нотариус, заверил датата и подписа на обещателката по предварителния договор, когато преценява подписите на нотариуса, на служителя от кантората му, както и на техните печати и щемпели, което би изключило вероятността положеният подпис за „обещател” да е пренесен от друг документ, при хипотезата, че липсва оригиналът на предварителния договор?

Относно противоречиво решаване на въпроса самостоятелен обект на правото на собственост ли е гараж, находящ се в сграда-етажна собственост или представлява обслужващо помещение към жилище, намиращо се в същата сграда?

Относно това ползва ли се от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ работникът или служителят при положение, че не е уведомил своевременно работодателя за разрешения му отпуск поради временна неработоспособност и към момента на връчване на заповедта е бил на работа.

Кога е налице нарушението злоупотреба с доверието и за прилагане на критериите по чл.189, ал.1 КТ за определяне на дисциплинарното наказание ?

Относно (не)упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразност върху решенията на поземлените комисии (ПК, респ. на общинските служби по земеделие и гори (ОСЗГ) и на общинските служби по земеделие (ОСЗ)) при разглеждането на искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, във връзка с възстановена собственост върху имоти по реда на ЗСПЗЗ.

Какъв характер има определения в чл. 7б, ал. 1 КТ срок, за който се избират представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, както и в случаите, при които представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ са избрани преди изменението на КТ с въвеждане на мандат/ДВ, бр. 48/2006 г., в сила от 01.07.2006 г./ и при избора им не е определен мандат, за който се избират, следва ли въведения с чл. 7б, ал. 1 КТ мандат, да се прилага автоматично към заварените представители ?

Дали при преценка законността на уволнението съдът следва да съобразява какво е дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарно уволнение с оглед посочената в заповедта законова квалификация на нарушението или следва да го извежда от посочените в мотивите на заповедта обстоятелства и в тази връзка обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за уволнение неговата незаконност, както и в тази връзка, че заповедта за уволнение е немотивирана ?

Налице ли е съкращаване на щата по чл.328, ал.1, т.2 КТ за определена длъжност при запазване или увеличаване на общата численост на персонала по щатното разписание и задължителен ли е подбора по чл.329 КТ между ръководител на структурно звено и заетите в това звено, при положение, че се съкращава само длъжността на ръководителя, която е единствена ?

Дължи ли се обезщетение за извършени ремонтни работи в имот , предмет на договор за наем , който е прекратен , осъществени по време на неговото действие при изрична клауза , че същите са за сметка на наемателя?

Относно начина по който следва да се извърши преценка на статута на етажите от жилищната сграда № 1 изградена в имот с идентификатор * по КК на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], а по регулационния план на [населено място], изградена в имот пл. № * в кв. 32 – зимничен етаж и жилищни етажи, изградени над него, съответно кой от тях е първи/приземен етаж/ и изградените етажи над него.

Когато по делото са направени възражения относно приложението на чужд закон, касаещ правилата на придобивното основания при спор за вещни права придобити на територията на чуждата държава, следва ли съдът служебно да изясни съдържанието на посочения приложим чужд закон и с какви доказателствени средства, като произнесен от въззивния съд в противоречие на изразеното становище по Решение Nо 1239 от 14.11.2008 год. по гр.д. Nо 5590/2007 год. на ВКС-V г.о, Решение Nо 1106 от 03.12.2008 год. по гр.д. Nо 4201/2007 год. ВКС-I г.о.и Решение Nо 927 от 07.01.2010 год. по гр.д. Nо 2363/2008 год. на ВКС-I. отд.?

Подаденото заявление по чл. 56 ал.2 ЗТСУ / отм./ , без да е направено в изискуемата за това форма и без спазване изискванията на закона- заявление с нотариална заверка на подписите и вписване в нотариалните книги , води ли до опорочаване на акта за учредяване правото на строеж, произнесен от въззивния съд решение е в противоречие с Решение Nо 27 от 01.06.2010 год. по гр.д. Nо 2072/2008 г. на ВКС-IV отд., постановено по реда на чл. 290 ГПК и Решение Nо 514 от 29.04.1991 год. по гр.д. Nо 1756/90 год. на ВС-IV отд? До кого следва да бъде отправено заявлението по чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ за да са спазени изискванията на закона , валидна ли е и съставлява ли нотариална заверка на подписите по см. на чл. 56 ал.2 ЗТСУ/ отм./ , заверката на лице от общинската администрация „изпълняващо нотариална дейност при ОбНС’ поради липса на съдебна практика,а по въпроса за валидността на уреденото право на строеж само от единия съпруг , когато недвижимия имот е притежаван в режим на съпружеска имуществена общност”?

Относно промяната на владението от добросъвестно в недобросъвестно в хипотезата на участие в производство по иск за нищожност на завещание против праводателката й, който въпрос предполага тълкуване на чл. 70 ЗС относно признаците на добросъвестното владение и в частност субективната добросъвестност като незнание на пороците на правното основание, което се предполага до доказване на противното, и то от страната, която иска да отхвърли последиците от добросъвестното владение – чл. 70, ал. 2 ЗС.

Когато едно лице може да търси отговорност и обезщетение поради обида или клевета, дали то е свободно да избира да търси такава отговорност по частна тъжба на пострадалия, или чрез предявяване на иск по чл. 45 ЗЗД, т.е. има ли отговорността по генералния деликт субсидиарен характер и следва да намери приложение тогава, когато за същото деяние липсва друг път за защита, който правен въпрос е свързан с допустимостта на предявения иск по чл. 45 ЗЗД, както и длъжен ли е съдът в решение по спор за причинени от журналист вреди да посочи в какво се изразява противоправното поведение?

Относно правилното разпределение на доказателствената тежест при преценката на доказаните факти в рамката на събраните по делото доказателства. Относно приложението на чл. 38 ЗС и тълкуване на законовото понятие „общи части „ произнесен от въззивния съд в смисъл, обратен на този по Решение Nо 332 от 06.07.2010 година по гр.д. Nо 633/2009 година на ВКС-II отд., постановено по чл. 290 ГПК.

Относно потвърждаването на договора, сключен от представител без представителна власт да договаря сам със себе си, както и момента и начина, по който то би могло да се осъществи, е решен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика – в решението по гр. д. № 643/98 год. на ВКС е прието, че извършена от представител без представителна власт сделка може да породи желаното правно действие при настъпването на допълнителен факт, установен от закона, като изпълнение, съгласие или потвърждаване, като по този начин нищожността може да се трансформира в действителност.

Относно участието на сънаследник в административното производство по изменение на КК относно сънаследствен недвижим имот чрез подписване на акт за непълноти и грешки по чл. 53 ал.2 във вр.с чл.1 т.1 ЗКИР може ли да се противопостави на осъщественото от друг сънаследник на същия имот давностно владение през периода на административното производство и опровергава ли намерението му за своене , поради липса на съдебна практика. Относно инициирането на нотариално производство и снабдяването с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение установява ли намерение за своене и от кога- от началото на иницииране на нотариалното производство, или от началото на установеното в нотариалното производство давностно владение в хипотезата на чл. 79 ал.1 ЗС след преценка , че изводите на въззивния съд и тези по Решение от 22.09.2006 година по гр.д. Nо 299/2006 год. на ОС-Велико Търново, сочат на противоречиво разрешаване на въпроса.

Относно определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Може ли въззивният съд да прави констатации , че ищецът не е доказал определени факти за които носи доказателствената тежест в мотивите на решението си , в хипотеза , че с доклада на първата инстанция по чл. 146 ГПК указания относно доказването на тези конкретни факти няма , не съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила хипотезата , когато въззивният съд прави констатация , че ищецът не е доказал основанието на своя иск поради недоказаност на конкретни факти, за които първата инстанция нито е изисквала доказателства, нито е давала указания на страната по чл. 147 ГПК и не съставлява ли това процесуално поведение на съда нарушение на правото на защита на страната?

Относно характера на споразумението по чл. 37в ал.1 от ЗСПЗЗ като вид договор , респ. административен акт и приложимостта на общите разпоредби за недействителност , за реда за евентуална отмяна на подписани споразумения по чл. 37в ал.1 ЗСПЗЗ при неучастие на всички арендатори и/или собственици на земеделските земи в съответното землище и формите на защита на неучаствалите арендатори , за които няма предвиден масив за ползване, за значението на неучастие на всички арендатори , подали декларации по чл.69 и 70 от ППЗСПЗЗ, при подписване на споразумението за ползване на земеделските земи предвид на възприетия довод за липса на съдебна практика и, че исканото произнасяне от страна на касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

Допустим ли е установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ при липса на висящо производство по чл.14, ал.1-3 ЗСПЗЗ или по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и при липса на правна възможност да бъде проведена процедура за възстановяване на земеделската земя? Допустимо ли е иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да се съедини с искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт, извършен значително време след обобществяването на земята ?Спешно проведеното производство и постановено решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ без да е променено решението на ОСЗГ достатъчно основание ли за отмяна на нотариалният акт по чл.537, ал.2 ГПК ? По кой процесуален ред следва въззивният съд да разгледа делото ако производството е образувано преди 1.03.2008 г. ? При разглеждането на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ към кой момент се изследва идентичността на имота – към момента на обобществяването на земята или към друг момент ? Може ли да се уважи иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ само въз основа заключението на вещото лице без то да се съпостави с останалите писмени доказателства и картен материал отпреди кооперирането на земята.

Може ли неизправността на ищеца, в случая неплащането на част от уговорената продажна цена по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, да е основание за отхвърляне на конститутивния иск по чл.19 ал.3 ЗЗД за сключване на окончателен договор? Може ли забавата в изпълнението от страна на продавача по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот да създаде възможност за купувача да търси реално изпълнение на задължението за прехвърляне на имота чрез предявяване на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД ?

Кога и с какъв акт е завършена реституционната процедура по чл.14, ал.1, т.1 ГПК ? Относно пределите на оспорване на земеделската реституция в производството по предявените искове с правно основание чл.26, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗД и по чл.108 ЗС.

От кой момент правото на собственост преминава от Ж. към физическото лице- член- кооператор ? Възможно ли е по реда на косвеният съдебен контрол да се установи неправилност на разделителния протокол, който не е бил обжалван по надлежния ред ? Необходимо ли е за отпадане на удостоверителната сила на официалния документ- нотариален акт, оспорващия да претендира, че е носител на вещното право на собственост ?

Относно мотивирането на заповедта за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и какви са значението и ролята на предизвестието за уволнението в тази връзка.

Представлява ли нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека, инкорпорираща в себе си и съглашение за предоставяне в заем на парична сума, пълно доказателство за възникването на заемно правоотношение по см. на чл.240 ЗЗД, при липса на изявена от страна на заемополучателите воля /съгласие/ по отношение на факта на реалното получаване на паричната сума, предмет на правоотношението – като произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, изразена в Решение № 69/24.06.2011г. по гр. д. № 584/2010 г. на ВКС- III г. о. и Решение № 174/ 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС-IV г. о ?

Трябва ли при преценката дали определени длъжности са идентични и подборът е задължителен, да се изследва има ли съществени различия между тях и дали когато първоинстанционният съд в доклада по чл.146 ГПК е приел, че дадено обстоятелство не е оспорено от ответника и не се нуждае от доказване, то ищецът трябва да доказва същото обстоятелство?

Следва ли в нарушение на чл.70, ал.1 ГПК в първата инстанция ищеца да посочи цена на иска в размер не съответстващ на данъчната оценка , съгласно която се определя цената на иска по спорното материално право съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК ? Следва ли навлизането в чужд имот само по себе си реално да пречи на упражняването на правото на собственост или е необходимо да се конкретизира и начина по който се смущава правото на собственост?

Дали касатора е обхванат от субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение от 4.01.2005 г. по адм. д. № 2647 от 2000 г. на СГС, Административно отделение , “а” състав ? Относно компетентността на съда да се произнесе само в рамките на заявените от страните твърдения и възражения , както и относно съпоставянето на правните норми и тълкуването им по аналогия.

Дали работодателят може да прекратява трудовото правоотношение с работника или служителя чрез пълномощник ?

Относно преценката на изменението на обстоятелствата, като основание за промяна на мерките по упражняването на родителските права, и конкретно – на поведението на родителите и на останалите установени по делото причини, довели до категорично нежелание у детето да живее с родителя, на когото е било предоставено упражняването на родителските права с предходното съдебно решение. В определението по чл. 288 ГПК е прието е, че този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. V ППВС, във вр. с т. II ППВС № 1/12.11.1974 г.

Относно легитимирани страни, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 21 969,29 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 830 от 1.07.2013 г. по настоящото дело.

Относно задължението на съда да мотивира съдебния акт досежно начина на формиране на дължимия размер на обезщетението в хипотезата на водене чужда работа без пълномощие.

Има ли правен интерес работникът или служителят, като страна по трудовия договор, да предяви иск за обявяване недействителността на договора по чл. 74, ал. 1 КТ ?

Дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си ?

Относно разграничаване на хипотезите на обезщетения по тези разпоредби в случаите, когато ищецът е оправдан по част от обвиненията и е осъден по друга част от обвиненията на лишаване от свобода за срок, който е по-кратък от периода на задържането му под стража.

Налице ли са предпоставките на чл. 247 ГПК, когато диспозитивът на въззивното решение е постановен по отношение на ищеца по делото, а мотивите към съдебния акт са по отношение на друго, неучастващо в това дело лице ?

Дали е налице реално съкращаване на щата, когато част от трудовите функции на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадената длъжност, но са комбинирани с други, нови задължения, които са различни от предходните?

Допустимо ли е при определяне на частите за реално ползване на съсобствено място площта на съществуваща постройка да бъде приспадната само от дела на един от съсобствениците, след като същата постройка със самото решение по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределена за общо ползване от всички съсобственици?

Може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото?

Относно значението на размера на неустойката като абсолютна величина и като съотношение към стойността на престацията за действителността на самата клауза за неустойка.

Относно възможността да се предостави ползването на семейното жилище за срок от три години при действието на разпоредбата на чл.56, ал.3 СК, според която това може да стане за срок до една година.

Добросъвестни владелци ли са лицата,осъществявали фактическата власт върху имот,върху който е наложена възбрана?

При липсата на индивидуализация на спорното право в диспозитивите както на първоинстанционното, така и на въззивното решение, не може да се установи дали въззивният съд се е произнесъл точно по предявените искове и в границите, очертани от въззивната жалба срещу първоинстанционното решение. В този смисъл и неговото решение е напълно неясно и като такова нищожно.

Каква доказателствена тежест носи изпълнителя по договор за обществена поръчка при предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатени без основание възнаграждения ? Задължен ли е възложителят да доказва реално извършените от изпълнителя разходи или е достатъчно позоваването му на липсата на основание за задържане на получената в повече престация?

Предвиденото в застрахователния договор отлагателно условие , изискващо представяне на автомобила за оглед и заснемане, имащо значение за влизането му в сила, спада ли към договорните задължения, неизпълнението на които е съществено с оглед интереса на застрахователя по см. на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./? Може ли изплащането на втората вноска от разсрочената застрахователна премия да дерогира изпълнението на отлагателното условие за влизане в сила на застрахователния договор, когато това условие е изрично договорено между страните ?

Каква доказателствена тежест носи изпълнителя по договор за обществена поръчка при предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатени без основание възнаграждения ? Задължен ли е възложителят да доказва реално извършените от изпълнителя разходи или е достатъчно позоваването му на липсата на основание за задържане на получената в повече престация ?

Относно разпределение на доказателствената тежест в трудовия спор с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Дали работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 ГПК, когато искането за даване на обяснение е връчено на работника или служителя, той е бил в продължителен отпуск по болест, но не е имало пречка да представи устни или писмени обяснения. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № 379 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г. на IV ГО и № 137 от 2.03.2010 г. по гр. д. № 20/2009 г. на IV ГО на ВКС са дадени задължителни разяснения кога е осъществен фактическият състав на чл. 193, ал. 3 КТ ?

Може ли колажът да има обективно засягащо честта и достойнството на дадено лице съдържание ?

Следва ли в производството по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС неползващият съсобственик-ищец да установява факта на недопускането му до общата вещ, за да има право на обезщетение за лишаването му от нейното ползване ? Следва ли ползващият съсобственик-ответник, за да се освободи от отговорност, да предложи на съсобственика си да ползва вещта според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право ?

Дали представената по делото разписка доказва съгласие между страните за сключване на договор за заем и фактическо предаване на сумата по него ?

Относно обхвата на нормата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ във връзка с института на придобивната давност,актовете на разпореждане и понятието”предоставяне на трети лица”.

Дали при дадено разрешение за неограничено извеждане от държави за неопределен брой пътувания без съгласието на един от родителите в достатъчна степен е защитен интересът на ненавършилото пълнолетие дете?

Трябва ли работодателят, преди да изиска обяснения по реда на чл. 193 КТ, да е открил дисциплинарно производство срещу служителя и да го е уведомил за това, или е достатъчно да се изискат обяснения по конкретните фактически обстоятелства, съставляващи от обективна страна дисциплинарното нарушение, за което впоследствие е наложено дисциплинарното наказание? Относно спазването на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за надлежно мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, при посочването на дисциплинарното нарушение в нея.

Когато с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожността на договор за учредяване на вещно право на строеж върху чужд имот, от кой момент и на какво основание за собственика на застроения имот възниква право на обезщетение за лишаването му от ползата от имота, срещу държателя на сградата ?

При две основания за прекратяване на трудовото правоотношение в чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и ако и двете са осъществени, работодателят има ли право на избор, кое от двете да посочи, като основание в заповедта и допустимо ли е въззивният съд да промени волята му и да приеме наличие само на непосоченото основание, като мотив за отмяна на уволнението ?

Дали погрешната правна квалификация води до незаконно прекратяване на трудовото правоотношение ?

Трябва ли да се вземат предвид интересите на детето при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина ? За съотношението между мерките относно местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права на родител, който живее в чужбина, когато не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.

Дали съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и дали след като са установени липси ответникът по иска като отчетник трябва да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил, то това не е извършено виновно ?

Относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.

От кога започва да тече срокът на погасителната давност при иск за имуществени вреди, които представляват разлика между трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност в случай, че изискуемостта на вземането настъпва периодично ?

Относно приложението на чл. 193, ал. 2 ГПК, когато се касае до оспорване на положен палец вместо подпис на частен документ при намалено зрение на упълномощителя и това здравословно състояние е ли недъг по см. на закона, който изключва полагането на подпис при упълномощаване , за изясняването по тълкувателен път на употребеното от законодателя в понятие ‘недъгав” в разпоредбата на чл. 475, ал. 2 ГПК / отм/. респ. чл. 579, ал. 2 ГПК и необходимостта ,при липса на легална дефиниция , с оглед еднаквото и точно приложение на закона.

Липсват съставени първични счетоводни документи-приходен или разходен касов ордер, разписки, декларация, касов бон или друг писмен документ за удостоверяване предаването на суми ? Липсват свидетели на предаването на сумите, липсват счетоводни следи или експертно заключение за твърдяното авансово плащане по договор с [община] ? Налице е противоречие между изводите в приетата счетоводна експертиза и основния счетоводен принцип, заложен в чл. 4, ал. 3 ЗСч , който предвижда, че предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. Следователно счетоводното записване на разход и приход ще бъде валидно при наличието на първичен счетоводен документ. Липсата на такъв документ означава невалиден счетоводен запис, който няма доказателствена стойност. В случая, след като не е съставен приходен касов ордер, не е доказано внасянето на сумата от страна на ответницата ?

Може ли да се иска на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД връщане на даденото по договор, за който с оглед приложението на чл. 183, изр. 2 ГПК съдът приема, че не е съществувал ? Има ли конкуренция при исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и дали следва да се отхвърли претенция за неоснователно обогатяване само поради погрешна правна квалификация, посочена от ищеца?

Oт кого и как се определя обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. По така поставения въпрос е формирана задължителна съдебна практика с постановени по реда на чл. 290 ГПК ?

Относно приложението на чл. 353 ГПК , за значението във втората фаза на делбата на изразеното съгласие или несъгласие на част от съделителите за получаване на имоти в общ дял, ако делбата се извърши по колена , следва да има произнасяне на ВКС с оглед на точното и еднакво прилагане на закона , и развитие на правото.

Относно срока , за който може да се присъди обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение и размера на отпуснатата пенсия по инвалидност за причинена трайна нетрудоспособност, при законодателна промяна във възрастта за пенсиониране

Допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск ?

Следва ли изготвеният протокол за подбор да бъде оспорен от работника – ищец, за да е налице необходимост от доказване законосъобразността на подбора от работодателя, или е достатъчно работникът само да твърди, че подбор не е извършван, както и за съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии?

Относно поправянето /отстраняването/ на аритметична грешка в мотивите на съдебното решение, касаещо дължимата сума – паричен еквивалент на квотата на съсобственика -длъжник за извършени подобрения в делбения имот, съставлява ли промяна на волята на съда диспозитива на съдебния акт в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , е разрешен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на този, обективиран в задължителна съдебна практика на ВКС- Решение Nо 38 от 01.12.2012 година по гр.д. Nо 343/2011 год. на ВКС-I г.о. Решение Nо 72 от 14.02.2011 год. по гр.д. Nо 1647/2009 год. на ВКС-I г.о. , Решение Nо 95 от 12.03.2012 год. по гр.д. Nо 1056/2010 год. на ВКВС-I г.о., Решение Nо 184 от 19.10.2010 год. по гр.д. No 1162/2009 год. на ВКС- II г.о.

Подлежат ли на проверка разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценъчни съждения относно тяхната истинност и ако тези съждения почиват на верни факти изразяването им противоправно ли е ?

Дали е налице добросъвестно владение при покупка на имот, чиито собственици са се легитимирали с влязло в сила решение на Поземлена комисия и издаден въз основа на него нотариален акт и за задължението на приобретателя да направи проверка на кръга наследници, в полза на които е налице реституция на земята, предвид презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС?

Въвеждането в заблуждение относно вида, характера и съдържанието на сделката, или въвеждането в заблуждение относно правните последици на сделката е релевантно за измамата, като основание за унищожаване на сделката? От значение ли са за измамата, като основание за унищожаване на сделката, мотивите на страната по сделката за нейното сключване ?

Може ли да се счете , че при непопълване на възстановеният имот в границите на предходния план правото на собственост се загубва , а с факта на отреждането на ново заснетите имоти е възникнала отделна собственост в полза на общината , а освен това е допуснато и служебно касационно обжалване по въпроса за допустимостта на решението, обусловено от нередовната искова молба, изразяващо се в противоречие между обстоятелствена част и петитум ?

Относно осъществяването на предварителната закрила при уволнение на членове на синдикалното ръководство на синдикална секция, при представени по делото доказателства за „легитимност” на същата. Може ли да се приеме едно писмено изявление за подписан документ, в случая – заповед за уволнение, при положение, че липсва собственоръчен подпис на издателя му, а вместо това е положен печат (щемпел) от подписа му, при което липсват индивидуализиращи признаци на саморъчния подпис и не може да бъде установена автентичността на документа?

Може ли да бъдат разпитани като свидетели по делото лица, които неправилно са били конституирани като ответници по иска от ищеца въз основа на дадени му указания от първоинстанционния съд, ако впоследствие въззивният съд е преценил, че не са надлежни ответници по иска и производството по отношение на тях е прекратено?

Възможно ли възражението за изтекла погасителна давност да се направи извън исковия процес и възможно ли е отказът от изтекла погасителна давност да не е изричен и в изявлението за отказ да не бъде индивидуализирано паричното вземане чрез посочване на неговия размер?

Може ли да се приеме, че е налице присъединяване, включително и невъзможност за отделяне на прикрепена към главната вещ /сграда/ движима вещ без повреда на главната вещ, поради съображения за похабяване на архитектурната стойност на сградата, а не поради техническа невъзможност за отделянето без повреда на главната вещ, ако е установено чрез заключение на вещо лице, че начинът на закрепване на движимата вещ към сградата позволява от техническа гледна точна нейното отделяне без повреди върху главната вещ ?

Достатъчно доказателство ли е за оставане без работа на незаконно уволнен работник или служител обстоятелството, че в представеното по делото копие от трудовата му книжка няма отбелязване за исковия период той да е започнал работа при друг работодател, тъй като този въпрос обуславя въззивното решение по този иск?

Правилното математическо изчисление обуславя ли промяна на волята на страната в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , след като е прието, че е налице противоречиво разрешаване , предвид на Решение Nо 107 от 10.05.2012 година по гр.д. Nо 127/2012 год. на ОС-Видин ?

Относно приложението на чл. 9 ЗН в хипотезите , когато след смъртта си едно лице оставя за наследници родители и преживяла съпруга, е налице противоречиво разрешаване , позовавайки се на представено Решение Nо 2386 от 15.12.1966 година по гр.д. Nо 1614/66 год. на ВС-I, Решение Nо 397 от 12.11.1981 год. по гр.д. Nо 88/1981 год. на ВС-I г.о. , Решение Nо 40 от 25.07.1983 год. по гр.д. Nо 19/1093 год. на ВС- ОСГК.

Относно противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС /ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г., т.9, според което правно основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС за установяване на добросъвестно владение върху един имот е прехвърлителна сделка с вещноправни последици, сключена с несобственик, когато приобретателят по тази сделка не е знаел, че прехвърлителят не е собственик на имота.

Чия собственост е изграденото в повече от учредения обем на право на строеж- на собственика на земята или на притежателя на правото на строеж ?

Относно допустимостта на производството за съдебна делба на включени допълнително недвижими имоти от ищеца до първото по делото съдебно заседание, имащ характер на обуславящ изхода на спора , при констатирана липса на съдебна практика по приложение на чл. 287 ал. 2 ГПК / отм./ респ. на чл. 341 ал. 2 ГПК, приема че е налице основание за допускане на касационното обжалване.

Длъжен ли е въззивният съдът при повторното разглеждане на делото да се съобрази с дадените от ВКС указания по приложението на закона.?

От кой момент дисциплинарното наказание се счита за наложено-от момента на издаване на заповедта или от момента на нейното връчване ?

Доказателствената сила на констативния нотариален акт относно правото на собственост.

Относно искът за сумата 11 000 лв., представляваща пропусната полза от неполучаване на месечна наемна цена в периода от 1.09.2008 г. до 1.9.2009 г., е допустима.

Приравнява ли се поисканото и получено от страна на работодателя мнение на ТЕЛК на липсата на изобщо изпълнена от негова страна процедура по чл. 333, ал. 2 КТ и на липсата на експертно мнение на ТЕЛК, ако същото експертно мнение не съдържа изрично посочване как уволнението ще се отрази на здравословното състояние на лицето, тоест- на целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд/ един от елементите на съдържанието, предвидено в чл. 4, ал. 2 Наредба № 5 от 1987 г./ в хипотезата на уволнение на работник или служител по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ във връзка с чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ?

Приложим ли е чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ в случаите когато права върху земеделският имот претендират две групи лица , когато и двете групи са заявили възстановяване на имота и основават собствеността си на права които те или техните наследодатели са притежавали преди образуването на ТКЗС и ДЗС и приложим ли е същия текст по отношение на приключили с решение административни производства за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ ? Допустимо ли е придобиването на имот , собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ с изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ или необходимият за това срок е винаги десет годишен съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС; има ли валидно решение на ПК ако то е подписано от председател, секретар и четен брой членове и следва ли да се прави разлика между състава на ПК и състав на ПК, който е постановил решението ? Възможно ли е фактическо владение на едно лице да бъде прекъснато или смутено с издаването на документ за собствеността на същия имот на името на друго лице ? Завеждането на отрицателен установителен иск води ли до спиране на изтичането на придобивната давност и тази давност прекъсва ли се ако искът бъде уважен и ответникът по иска се е позовал на придобивна давност в своя защита ?

Следва ли да се зачете като такъв в органите на съдебната власт? Кой е законът приложим към правоотношението, възникнало на основание чл.225, ал.1 ЗСВ, при определяне основателността на вземането за обезщетение по него и за квалифициране на заеманите от жалбоподателя длъжности в миналото като такива включени в системата на магистратските- действалият към момента на набиране на стажа за съответната длъжност закон, или този който действа при възникване на основанието за обезщетяване? Включва ли се размерът на средствата, изплащани като допълнително материално стимулиране в този на брутното трудово възнаграждение по чл.225, ал.1 ЗСВ?

Ползват ли се от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ председателите и секретарите на вътрешните секции на създадена в предприятието синдикална организация или тази закрила обхваща само председателя и секретаря на синдикалната организация в предприятието?

Относно предпоставките по чл. 144 СК, при които възниква задължение за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато продължават образованието си ?

Ако между страните има облигационно правоотношение въз основа на ненаименован договор за отговорно пазене на недвижим имот, може ли да се приеме, че има ползване на имота без основание по смисъла на чл. 59 ЗЗД? Как се прилагат правилата за договора за влог на движими вещи по отношение на ненаименования договор за отговорно пазене на недвижим имот?

Относно относимостта на факта на необособеност на пристройката към жилищната сграда като самостоятелен обект на правото към първата фаза на делбеното производство.

При наличие на данни относно извършено правоприемство – А., отговарящ на изискванията на ЗДС и ППЗДС, в който се съдържат данни за предоставяне на държавен имот за стопанисване и оперативно управление, включване на имот в баланса на дружеството, липсата на разделителен протокол може ли да обоснове извод за липсата на завършен фактически състав по чл. 17 а ППЗДОбП / отм./? Относно тълкуване на термина „съответна част от активите”при хипотеза на приватизационна сделка по чл. 34, ал. 2 ППЗДОбП / отм./ , с довод , че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с Решение Nо 76 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5857/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 97 от 29.03.2011 год. по гр.д. Nо 431/2010 год. на ВКС-II отд., Решение 147 от 19.07.2010 год. по гр.д. Nо 7/2009 год. на ВКС-I отд., и др.

Относно придобиване на правото на собственост на основание давностно владение по време на брака и снабдяването с констативен нотариален акт за това право след смъртта на единия съпруг, което обстоятелство е обусловило извода на въззивния съд за наличие на индивидуална собственост в лицето на снабдилия се с нотариалния акт съпруг, т.е. за незачитане на изтеклата по време на брака придобивна давност при липсата на позоваване на това придобивно основание приживе и на двамата съпрузи.

Подлежат ли на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 11 ЗСПЗЗ земеделски земи, който не са били внесени в ТКЗС , но след образуването му са били заменени с други такива при условие, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ в първата му редакция е постановен отказ за възстановяване на собствеността поради липса на предвидена от законодателя правна възможност? Кой е редът за възстановяване на тази собственост и допустимо ли е това да стане по общия исков ред , без нова административна процедура ; кой следва да бъде ответник по иска за собственост? Какъв друг път на защита има собственикът на земеделска земя, след изменението на закона и невъзможността да получи имота по извършена замяна по реда на ЗТПС , предвид липсата на съдебна практика и еднакво прилагане на закона , предвид на категоричните данни , че по отношение наследниците на друг дял от общия земеделски имот от около 9 дка собствеността е възстановена?

Дали когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, е следва имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество е включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита включено в кръга на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП ?

Какво трябва да е съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК, последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във вр. с чл. 266, ал. 1 ГПК, както и има ли преклузия да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК? Следва ли при иск по чл. 225, ал. 1 КТ да се допускат нови доказателства по реда на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, както и да се прилагат доказателствените правила за първа инстанция във връзка с новонастъпили факти – оставане на ищеца без работа за последващия период?

Обвързан ли е въззивният съд при повторното разглеждане на делото от фактическите констатации и правните изводи на ВКС в отменителното решение по отношение на обстоятелствата, за които е събран необходимия доказателствен материал и не са предмет на задължителните указания по смисъла на чл. 294,ал.1 ГПК/чл.218з,ал.1 ГПК/отм./?

Съставлява ли изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК последващо позоваване на съществуващо към момента на постановяване на индивидуалния реституционен административен акт основание за реституция , което погрешно е квалифицирано в мотивите на реституционния акт като основание за реституция по друга законова хипотеза на същия реституционен закон?

Относно възможността постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Счита ли се за осъществено плащането на застрахователното обезщетение със задължаването на сметката на застрахователя или за да е валидно, следва да се установи и постъпването на сумата по сметката на застрахования ?

Плащането от длъжника , на задължение за определен период , съставлява ли признание на задължението с повтарящ се характер и за други периоди от съществуването на облигационното правоотношение – предмет на иска , прекъсващо погасителната давност по смисъла на чл. 116 б. “а „ ЗЗД ?

Дали реалното ползване на имота от лицето, което го държи без основание е факт с правно значение при спор по чл.59 ЗЗД, който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на съдилищата, обективирана според него в приложените към изложението му съдебни актове?

Относно прекия иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, предявен от увреденото лице след като се е снабдил с изпълнителен лист за същите по вид вреди срещу деликвента.

При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността?

Дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на “периодични плащания” и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

При договор за застраховка на чужда вещ кой е носителят на правото да получи застрахователното обезщетение – собственикът или третото лице, действало без пълномощие и следва ли да се счита, че договорът е сключен за сметка на собственика или е възможно в посочената хипотеза да се приеме, че третото лице е сключило договора от свое име и за своя сметка?

Представлява ли фактурата и/или предварителният договор за продажба между ползувателя на помощта и доставчика разход по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 15/2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по Специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Р България (С.)?

Подлежи ли на доказване възражението, че количеството на отпадните води е по-малко от това на изразходваната питейна вода при наличието на клауза в договора относно годишното количество отпадна вода, което съгласно чл. 36, ал. 3 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва да се приеме която съгласно чл. 36, ал. 3 от цитираната наредба следва да се прилага в случаите, в които не може да се монтира измервателно устройство за отчитане на отпадните води?

Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да мотивира изводите си за наличие на значително надвишаване на даденото по атакуваната сделка в сравнение с полученото по нея като основание за успешното провеждане на отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ?

Налице ли е валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”, при неспазване формата на договора и последиците от неспазването й, в хипотеза на последващо подписване на анекс по този договор и приемане на изпълнение по него?

Трябва ли да се вземе предвид от решаващия съд и без да е въведено своевременно под формата на възражение, наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредата, при определяне размера на застрахователното обезщетение ?

Какъв е видът на отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора, е прекъснал електроснабдяването на потребителя – договорна или деликтна с оглед претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди?”.

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото да се развали договорът по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението?

Относно правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК, служебно да се произнася по нищожността на договора, от който произтича спорното правоотношение.

Относно задължението на съда да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания.

Съставлява ли процесуална пречка за предявяване и разглеждане на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност”, основан на чл. 407, ал. 1 ТЗ/ отм./, респ. на чл. 226, ал. 1 КЗ, когато последното разполага с изпълнителен титул, издаден въз основа на уважен в наказателния процес, или в отделно гражданско производство иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на непозволеното увреждане за обезщетяване на същите вреди? Има ли обуславящо значение плащането на сумата, присъдена на осн. чл. 45 ЗЗД, за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента.?

Съставлява ли липсата на изчерпване на правото, регламентирана в чл. 15, ал. 1 ЗМГО, елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО? Осъщественият без съгласието на притежателят на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката, върху които е поставен със съгласие на притежателя й, представлява ли нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО?

Относно грешка в мотивите на акта, свързана с отразяване на обжалвания резултат-вместо „уважен” е написано „отхвърлен” не променя нито извода.

Относно нуждата да се изследва наличие на каузални правоотношения между страните, когато записа на заповед като абстрактна сделка не е оспорен от издателя, както и относно това дали следва ответника, който общо отрича съществуването на каузално правоотношение, респективно съществуване на изпълнително основание да докаже възражението си.

Какъв е характерът на съдебния акт, с който съдът се произнася по допустимостта на иска по чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ /отм./?

Относно задължението на съда при разкриване на симулация да установи действителните, сиреч прикрити отношения между страните и икономическото съдържание на вътрешните им отношения, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата съгласно Р. № 35/1.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г., ВС, ОСГК и Р. № 447-69, ВС, І г. о.

Относно задължението на съда при разкриване на симулация да установи действителните, сиреч прикрити отношения между страните и икономическото съдържание на вътрешните им отношения, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата съгласно Р. № 35/1.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г., ВС, ОСГК и Р. № 447-69, ВС, I г. о.

Към кой момент следва да се преценява законосъобразността на извършеното уволнение/в случая ползването на закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ /при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие /в случая по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ /- към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или към момента на издаване на заповедта за уволнение?

Mоже ли да се счете,че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ /да изслуша и приеме писмените обяснения на работника или служителя/, когато в продължение на дълъг период от време е полагал всевъзможни усилия да установи контакт с работника или служителя /по пощата,чрез нотариус,по телефон/, но поради недобросъвестно поведение на работника или служителя,не е могъл лично да му връчи искането си по чл. 193 КТ да се яви и да представи обясненията си?

Може ли да се счете,че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ /да изслуша и приеме писмените обяснения на работника или служителя/, когато в продължение на дълъг период от време е полагал всевъзможни усилия да установи контакт с работника или служителя /по пощата,чрез нотариус,по телефон/, но поради недобросъвестно поведение на работника или служителя,не е могъл лично да му връчи искането си по чл. 193 КТ да се яви и да представи обясненията си ?

Относно искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка/или друго действие/, с която длъжникът го уврежда.

Относно причиняване на непозволено увреждане при ПТП, който с представените от касатора решения на други съдилища (решение от 01.04.2010 г. по гр.д. № 2536/2009 г. на Великотърновския районен съд, решение № 130/22.04.2010 г. по гр.д. № 451/2010 г. на Врачанския окръжен съд и решение от 15.05.2009 г. по гр.д. № 312/2008 г. на Берковския районен съд) е разрешен при преценка правомерността на действията на всички участници в ПТП и на връзката между техните действия и настъпването на инцидента, а в случая въззивният съд се е отклонил от тази съдебна практика, като е преценявал само действията на единия водач на МПС – ищцата Б., но не и правомерността на действията на другия водач – ответника П..

Относно условията, съобразно изискванията на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, при които извършените замени по реда на З. /отм./ произвеждат действие и за последиците от извършени сделки. Относно приложението института на придобивната давност по чл.79 ЗС по отношение на имот, подлежащ на реституция по реда на ЗСПЗЗ и за възможността да се придобие по давност такъв имот преди приключване на административната процедура по възстановяването.

Относно съществуваща постоянна практика, обективирана в решения по гр.д. №№ 1637/2002 г., 1638/2002 г., 1642/2002 г., 1643/2002 г., 1644/2002 г. и др. на III г.о., в която е прието, че исковете за заплащане на суми от фонд социално-битово и културно обслужване са процесуално недопустими.

Относно приложението на чл. 99, ал. 4 СК /отм./, съгласно който развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът и по-конкретно продължителната фактическа раздяла на съпрузите явява ли се такова важно обстоятелство, налагащо да се допусне разводът, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 10 от 1971 г.

Относно възнаграждението, което следва да се вземе предвид като база за определяне размера на обезщетението за недопускане до работа, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 677/15.10.2010 г. по гр. дело № 1302/2009 г. на ВКС, IV-то гр. отд.

Относно прилагане правните последици на решението по иска по чл. 7 З. спрямо трето неучаствало в делото лице, което е придобило имота преди завеждане на иска и възможността да прехвърли собствеността на последващ приобретател.

Дали магазините са обекти, които могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки по чл. 9а от Указ № 463/1950 г. за създаване на жилищен фонд при М. на н.о. (отм.), по който правен въпрос е налице противоречива съдебна практика?

Дали изпълнението в рамките на конкретната договореност между страните – изпълнение на изрично посочени работи, съгласно инвестиционен проект и при уговорена недопустимост на преустройства, засягащи носещите конструкции, но което изпълнение е в отклонение от нормативно установени изисквания – действащите строителни правила за светла височина на помещенията, представлява неизпълнение на договора и основание за неговото разваляне, който правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие спрямо разрешенията, дадени от други съдилища, възприели общия принцип, че неизпълнението на договора се основава на клаузите на договора и се дължи на причина, за която длъжникът отговаря?

Необходима ли е покана до ответника – длъжник в хипотезата на чл.59 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползване на собствен на ищеца имот?

Относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл.209, ал.1 НК съобразно времето и условията, при които е търпяна наказателната репресия, липсата на мярка за неотклонение и на други мерки за процесуална принуда, който е решаван противоречиво от съдилищата.

Необходима ли е покана до ответника – длъжник в хипотезата на чл.59 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползване на собствен на ищеца имот?

Дали увреденото лице може да претендира обезщетение и от извършителя на деликта след като вече е приел такова по споразумение със застрахователя, декларирайки,че то е достатъчно и компенсира причинените му вреди ? Относно възможността на ищеца да представя доказателства едва в последното /четвърто по ред/ съдебно заседание.

Относно съдържанието на допълнително споразумение за срочен трудов договор по чл.68, ал.1,т.2 КТ и значението на факта, че дейността на поелия задължения по чл.123 КТ работодател е приключила.

Относно процесуалното задължение на съда да съобщи на страните за него, с оглед реализиране на правото им на защита в исковия процес. Прието е, че по този въпрос липсва съдебна практика, поради което и е допуснато касационното обжалване на въззивното решение.

Относно условията при които собствеността възниква в полза на други правни субекти извън посочените електроразпределителни дружества и осъществени ли са тези условия в конкретния случай. С Решение № 300 от 28.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 169/2009 г., III г. о., ГК. Относно възможността и други субекти извън енергопреносните дружества да бъдат собственици на енергийни обекти .

Следва ли да се признае трансформация на стойността на правото на строеж след като сградата /обекта/ е вече построен ?

Дали сключеният предварителен договор е търговска сделка, независимо че продавачът не е регистриран като едноличен търговец, след като последният извършва по занятие търговска дейност, който е решаван противоречиво от съдилищата ?

Относно доказване на правно релевантните по иска по чл. 21 ал.1 СК 1985 /отм./ факти – извънбрачния характер на средствата и влагането им в придобиване на процесния, закупен по време на брака на страните недвижим имот, следва да се докажат от страната-ищец по иска , при условията на пълно и пряко доказване и то към момента на придобиването на правото на собственост.
Относно доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти, за възможността това признание да бъде оборено, ако е направено под натиск, за необходимостта то да бъде ценено наред с останалите доказателства по делото.

Относно приложението на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./ при новото разглеждане на делото от въззивния съд след отмяна на предходното му въззивно решение при първата касация с оглед задължителните указания за приложението на материалния закон относно преюдициалния въррос за действителността на отказа на наследодателя на ищцата от наследството на неговия баща.

Относно допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, произнасянето по който е в противоречие с приетото в т. 2 на ТР № 1/97 год. на ОСГК на ВКС, че оспорване принадлежността на правото собственост върху земеделска земя по съдебен ред на това основание е допустимо при наличие на висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ.

Относно допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, произнасянето по който е в противоречие с приетото в т. 2 на ТР № 1/97 год. на ОСГК на ВКС, че оспорване принадлежността на правото собственост върху земеделска земя по съдебен ред на това основание е допустимо при наличие на висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ.

Относно наличието на солидарна отговорност в хипотеза на чл.93 ал.2 от ЗЗД. Дали може да се счете,че връщането на част от задатъка само от единия продавач е отказ от договора,обвързващ и другия продавач,при положение,че всеки от продавачите притежава идеална част от имота – предмет на сключения предварителен договор ?

Кога работодотелят има задължение да извърши подбор?

Относно характера на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, тъй като ищцата страда от „захарен диабет”, а уволнението е извършено без преодоляването й.

На кого следва да се предостави упражняването на родителските права в хипотеза, когато и двамата родители са в равностойно положение относно материалните си възможности и притежаваните от тях родителски качества,а и двамата желая да се грижат за роденото от брака дете ?

Относно задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна и изготвянето на доклад за разпределението на доказателствената тежест по чл.146 ГПК.

Относно критериите,по които следва да се осъществи подбора при уволнение поради съкращаване в щата,поради противоречие между приетото от въззивния съд и постановеното по реда на чл. 290 ГПК в решения с № 536 от 3.08.2010г.по гр.д.№ 336/2009г.на IIIг.о., № 287 от 16.07.2010г.по гр.д.№ 90/09г.на IVг.о., №409 от 9.07.2010г.по гр.д. №581 от 2009г. на IIIг.о., № 732 от 28.10.2010г.по гр.д.№ 1146/09г.на IVг.о.на ВКС.

Нищожна ли е клауза в трудов договор, с предмет задължение на служителя при прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя да не постъпва на работа по трудови и граждански отношение в конкурентна фирма?

Относно възможността и необходимостта решаващият съд служебно да повдига материално-правния проблем за валидността на решението на ПК , без спор между страните и без такъв да е дискутиран в рамките на производството и без да е налице оспорването му като писмен документ по чл. 142, изр. 2 ГПК / отм./, налага произнасянето на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.

Дали въз основа на ангажираните по делото доказателства може да се счете,че са налице предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване на отговорността на работодателя /т.е.дали пострадалият,извършвайки определени действия в нарушение на установени правила за безопасност на труда е предвиждал възможността за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да предотврати, разчитайки на придобитите си умения/.

Относно възможността работникът или служителят да се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ без реално да е започнал ползването на отпуск, които се решават противоречиво от съдилищата.

Отнемане на имущество в полза на държавата по чл. 28 ЗОПДИППД, респ. предпоставка ли е за основателността на иска по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД наличието на претендираната сума в имуществото на длъжника към момента на подаване в съда мотивираното искане на К.?

Относно установяване членството в ТКЗС и произтичащите от това правни последици за процесния имот.

Дворното място върху което е построена жилищна сграда, суперфициарна собственост, запазва ли характера си на индивидуална собственост след учредяването на ЕС по силата на извършена разпоредителна сделка със жилищен обект и или се превръща в обща част по предназначение, е разрешен с въззивното решение в смисъл обратен на изводите по представеното Решение Nо 1106/28.11.2008 година по гр.д. Nо 4750/2007 година на ВКС-II отд.?

Може ли да се уважат исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, но междувременно срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл, който е решаван противоречиво от съдилищата?

Относно приращението по чл. 92 ЗС със съдебната практика .

Относно задължението на съда да приложи нормата на чл. 130 ГПК /отм./-сега чл. 162 ГПК в случаите,когато приема,че иска е основателен,но не е установен размера му. Дали с оглед интереса на кредитора – неизпъл-нението на задължението по т.11 от сключения договор за завършване в определен срок на строителството до степен за издаване на протокол обр.16 – пред вид липсата на годен обект на ползване /по смисъла на чл. 261 ЗЗД/ може де се приравни на пълно неизпълнение на поетото задълже-ние,който въпрос е поставен с оглед преценката за начина,по който следва да се изчислява дължимото обезщетение?

Трябва ли взаимното съгласие на страните да е постигнато преди издаване на заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение или може да се приеме за постигнато с връчването й на работника или служителя ? Писмена или устна трябва да бъде формата на волеизявленията на страните за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие ? При връчване на предложение от работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, материализирано в заповед за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 1 КТ, необходимо ли е изрично изявление на работника или служителя за приемане на предложението и в каква форма трябва да е- устна или писмена, и може ли изразена воля от работника за прекратяване на трудовия договор на друго основание да се счита за израз на съгласие за прекратяването му на основание чл. 325, т. 1 КТ- взаимно съгласие ?

По какъв способ следва да се извърши съдебна делба, когато е възможно от допуснатите до делба имоти да бъдат обособени толкова дяла, колкото са съделителите по колена или когато до делба са допуснати толкова имоти, колкото са съделителите по колена? Дължи ли се заплащане като подобрения в делбения имот на стойността на движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота?

Относно правомощията на въззивния съд като съд по същество на спора.

Относно правомощията на въззивния съд.

Относно доказателственото значение на списъците към постановленията на МЗДИ по чл. 22 от Закона за г. от 1925г.

Допустимо ли е установяването на право на собственост по реституция не само с нотариален акта, а и с други доказателства – с експертиза, с която е констатирано, че по А. от 1951г. е бил одържавен по ЗНЧИМП недвижим имот, бивша собственост на Държавна пивоварна, в който акт на ръка е добавено, че предприятието е бивша собственост на СД “Б. П.”, и че с А. от 1952г. на същото основание е одържавен бивш имот на това дружество, със заявление на членовете на СД за размера на дяловете им и със заповедта от 1997г. за деактуването на имотите, който въпрос е решен в противоречие с практиката, обективирана в решения по гр.д. № 944/1994г. на ВС, III ГО, решение по гр.д. № 418/2001г. на ВКС IV ГО, решение на ВКС IV Б ГО по гр.д. № 2055/2005г. и т.1 и т.3 от ТР № 6/2005г? Произвела ли е вещно-правен ефект сделката по нотариалния акт от 2000г., дори и нейн предмет да е чужд имот, разрешението на който въпрос от въззивния съд противоречи на приетото в решение на ВКС I ТО по гр.д. № 154/2007г? Относно неизясняване от въззивния съд на предмета на делото чрез задължителен доклад по чл. 108 ГПК /отм./, което противоречи на съдебната практика, обективирана в решения на ВКС II ГО по гр.д. № 567/2003г. и решение на ВКС II ГО по гр.д. № 634/2003г.

Относно възможността незаконно уволнения работник да бъде възстановен, ако след уволнението е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Относно допустимостта на отрицателният установителен иск при възможност за предявяване на положителен установителен иск и по материално правен за придобиване на част от парцел въз основа на владение на реална част от него, която не съответства на изискванията за образуване на самостоятелен парцел.

Относно предпоставките за възстановяване и за релевантния момент, към който се преценява тяхното наличие, в случай на спор за собственост, произхождаща от реституция по чл. 2, ал. 2 З., въведена с изменението на З. с пар. 1, т. 1 от ПЗР на ЗОСОИ – Обн., ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г., в сила от 22.11.1997 г.

Относно допустимостта на иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за земеделски земи, които са възстановени по заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ на наследник на лицето, от което се твърди, че те произхождат.

Относно допустимостта и основателността на възражение за прихващане с изплатено вече обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и претендирано обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ.

Относно допустимостта на гласните доказателства в хипотезата на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./.

Относно процесуалната допустимостта да се разпитва роденото от брака на страните малолетно дете – на 6 години, в качеството му на свидетел по бракоразводното дело на неговите родители, в присъствие на единия родител и свидетелите, установяващи вината на съпрузите за прекратяване на брака, въз основа на което е решен въпроса за родителските права по чл. 106, ал. 1 СК /отм./.

Относно началния момент на присъдената издръжка.

Относно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, следва да се квалифицира по т. 2/ по въпросите за приложението на чл. 188, ал. 1 и 3 ГПК /отм./.

Относно допустимите доказателства за уважаване на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ след изменението на текста с ДВ бр.13/2007г.

Относно поставения въпрос,във връзка със спазване на процедурата по чл. 193, ал. 2 КТ.

Относно подлежащите на обезщетяване имуществени вреди по реда на чл. 200, ал. 1 КТ и за допустимите съгласно ал.3 от същата норма- приспадания от размера на определеното като дължимо обезщетение.

Относно критерия за определяне стойността на имущество, придобито от престъпна дейност като такова със значителна стойност по смисъла на разпоредбата на §1, т.2 ДР на ЗОПДИППД – придобивна стойност или пазарна цена към момента на придобиване на имуществото. Относно необходимостта да има причинна връзка между придобиването на имуществото и конкретното престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда.

Относно исковата молба, с която ищецът претендира последици от разваляне на предварителен договор съдържа ли имплицитно волеизявление за разваляне на договора.

Дали бившата съпруга има правен интерес да води иск за поставяне под запрещение на бившия си съпруг и с оглед на това дали е активно процесуално легитимирана да води иска?

Кой е заинтересованият,който следва да плати на пълномощника и какви отношение възникват между пълномощника и собствениците на имота и пълномощника и живеещите в него?

Относно причинените неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване,реда,начина и началната дата за обезщетяването им.

Приложими ли са редът и срокът по чл. 428 ТЗ /отм./ за оспорване на операции със средства по разплащателна сметка, извършени от обслужващата банка без нареждане или съгласие на титуляра, или същите са относими само към хипотезата на несъответствие между даденото от титуляра нареждане и извършената от банката операция, отразена в дневното извлечение?

Относно предпоставките на нормата на чл. 17, б. а ЗППДОП /отм./ във връзка с трансформиране на правото на управление в право на собственост в лицето на търговското дружество.

Дали намаляването на масата на несъстоятелността, поради извършени от длъжника плащания в подозрителния период е предпоставка за нищожността му и за легитимация на кредитор в производството по несъстоятелност да предяви иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД?

Относно касационно обжалване на въззивното решение, само в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 05.03.2007 г. по гр. д. № 7900/2006 г. на СРС, с което е уважена претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 263,07 лв., изчислена за времето от датата на плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увреденото лице – 02.10.2001 г. до датата на предявяване на исковата молба – 06.04.2006 г.

При доказано с влязло в сила съдебно решение, постановено на основание чл. 254 ГПК /отм./ несъществуващо вземане на кредитор спрямо длъжник съществува ли за последния исков ред за защита правото му на собственост върху имоти, възложени на кредитора в качеството му на взискател по реда, установен в чл. 380-чл. 383 ГПК/отм./? Процесуално допустим ли е иск, предявен от длъжника за защита правото му на собственост върху имоти, възложени на кредитора в качеството му на взискател по реда, установен в чл. 380-чл. 383ГПК/отм./извън основнията, посочени в чл. 384, ал. 3 ГПК /отм./? Какъв е способа на придобиване правото на собственост от кредитора, настъпило от деня на постановлението за възлагането на процесните имоти/чл. 384, ал. 2 ГПК-отм./-оригинерен или деривативен?

Относно приложение на чл. 25 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия от „Е” АД, приети на основание чл.98 от Закона за енергетиката, както и дали на доставчика на електрическа енергия надлежно е предоставено правомощие за корекция на дължими от потребителя суми.

Относно конкуренцията между законите, уреждащи сходни правоотношения, и за възможността отговорността по главното правоотношение да бъде определена по специалния закон, а претенцията за лихви да се определи по друг, общ закон, при хипотеза на наличие на изрична уредба в специалния закон и на отговорност за лихви при присъждане на обезщетение по него.

Относно доказателствената тежест за установяване на фактите по чл. 224 ТЗ, свързани с правото на всеки акционер да бъде информиран за въпросите, които ще се разглеждат от общото събрание.

Относно допустимостта на съдебния контрол по отношение на решенията на съдружниците в гражданското дружество.

Какви са правомощията на съда при преценка относно доказаността на фактите и обстоятелствата в случаите, когато ответникът е пропуснал срока по чл. 133 ГПК за извършване на процесуалните действия, изброени в него?

От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора такъв не е бил посочен?

От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора такъв не е бил посочен?

Обусловено ли е оттеглянето от виновно поведение на някоя от страните?; Дължи ли се обезщетение за в бъдеще, съобразно уговореното възнаграждение за периода след оттеглянето на поръчката и до изтичане срока на договора?

Възможно ли е застрахователят по задължителна застраховка “ГО” да прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, след като на основание чл. 226, ал. 2 КЗ не може да прави възражение за самоучастие на застрахования?

Относно разпределение на тежестта за разноски по делото във връзка с приложението на чл. 64, ал. 1 ГПК/отм./.

За предпоставките за прилагане на чл. 55, ал. 1ЗЗД в хипотезата на получено нещо на отпаднало основание и обхвата на дължимата престация.
За правните последици на недопустимото съдебно решение и обвързващото въззивния съд действие на отменителния съдебен акт на касационната инстанция при връщане на делото за ново разглеждане.

Относно началния мо