чл. 281, т. 3 ГПК

Допустимо ли е да се променя предметът на обществената поръчка чрез устно договаряне на допълнителни видове строително монтажни работи в отклонение от съществените параметри на първоначално възложената обществена поръчка?

Приложима ли е арбитражна клауза, включена в действащ договор между страните, към спор с предмет различно правоотношение между тях, което е възникнало ex lege по силата на последваща нормативна уредба?

1. Може ли присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД за вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от държавен съдебен изпълнител да служи като сурогат на неосъществената реална парична престация на взискателя?
2. При положителен отговор на горния въпрос възможно ли това обезщетение да бъде приспаднато от остатъка на задълженията на длъжника по изпълнителното дело, по кой процесуален ред и по чия инициатива ще се осъществи това приспадане?
3. При висящ изпълнителен процес и извършване на действия по удовлетворяване на вземането, следва ли да се извърши прихващане на присъденото обезщетение по чл. 49 ЗЗД с частта от заплатения дълг от длъжника, за да се избегне неоснователното обогатяване на взискателя?

Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спирането на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?

Принципите за автономния характер и предимството на правото на Европейския съюз и принципът за осигуряване на полезния ефект на директивите, позволяват ли на националния съд да приложи национално право, транспониращо директива, без този съд да приложи принципа за съответстващо тълкуване, съобразно с решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания във връзка с тълкуването на съответната транспонирана директива? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, следва ли служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Допустимо ли е ищецът да посочи за пръв път във въззивното производство, че разваля двустранен договор с исковата си молба, след като в хода на първоинстанционното производство е поддържал, че договорът вече е бил развален извънсъдебно поради осъществени други юридически факти, настъпили преди предявяването на иска? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За разваляне на двустранни договори, сключени с нотариална заверка на подписите. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Какви са пределите на служебна проверка по отношение на станали известни на въззивният съд факти във връзка с други водени от страните дела и как следва да процедира съдът в хипотеза на преценка за относимост на тези факти спрямо разглеждания от него правен спор?

Текла ли е придобивна давност за времето от внасянето на делбеното дело в архив до възобновяването на същото?

При прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, редукцията на дължимото обезщетение към кой размер се прилага, към преценения от съда за справедлив или към претендирания?

При предявен осъдителен иск за неустойка и въведено от ответника възражение за недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, кой носи доказателствената тежест да установи релевантните факти, на които да се основе оценката относно действителността на клаузата?
Допустимо ли е с въззивната жалба да се навеждат нови обстоятелства и въз основа на тях да се релевират нови възражения, които не са въведени своевременно, въпреки известността им на страната?

При преценка основателността на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и при заявен избор от заветника по чл. 34 ЗН следва да се вземе предвид стойността на цялото завещано имущество или само стойността на имуществото, което заветникът желае да задържи?

Как съдът следва да се произнесе с решението си (диспозитива), когато са предявени иск и насрещен иск за парични вземания, и едната от страните е направила изявление за прихващане между спорните вземания?

Към кой момент следва да се преценява наличието на елементите от фактическия състав на чл. 33, ал. 2 ЗС – сключването на процесната сделка, предявяването на исковата молба или към момента на постановяване на съдебното решение?
Следва ли да намери приложение правилото на чл. 226 ГПК при прехвърляне на притежаваната от съсобственика, упражнил правото на изкупуване, идеална част от имота в хода на висящия процес?

Вредата за взискателя само в хипотезата на неразпределена събрана сума от публичната продан ли настъпва или са възможни и други хипотези за реално настъпили вреди за кредитора взискател, когато не се формира сума за получаване по разпределение?

Когато вземането на купувача по предварителен договор / цедент/ е било прехвърлено с договор за цесия, като задълженията по предварителния договор са останали в тежест на цедента, допустимо ли е да бъде уважен предявен от цесионера иск за обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 362, ал. 1 ГПК при условие цесионерът да изпълни задълженията към продавача по договора?

Длъжен ли е въззивният съд да разреши спора по същество и в съответствие с приетата за правилна правна квалификация на претенцията по сметки, а не да обезсилва обжалваното решение поради неправилна правна квалификация?

За задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на оспорената част на решението и да отговори на оплакванията във въззивната жалба, включително и когато приеме, че някое възражение не е основателно следва ли да го обсъди в мотивите си.
Ккогато във въззивната жалба са въведени оплаквания за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада – нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 145, ал. 2 ГПК, дължи ли въззивният съд даване на указания до страните за възможността да предприемат процесуални действия, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания?

При наличие на нередовност по чл. 628, ал. 1 ТЗ на молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, следва ли съдът да постанови решение по същество или следва да остави молбата без движение и при неотстраняване на нередовностите – да я остави без разглеждане и да прекрати производството?

Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предпоставките за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди при принос на пострадалото лице за вредоносния резултат и доказването на приноса за увреждането от страна на пострадалия.

Допустимо ли е съдебно решение, постановено по насрещен иск за собственост на имот, който иск е предявен преди първото заседание за разглеждане на предявен иск за делба на този имот, ако към момента на постановяване на това решение по насрещния иск с влязло в сила решение искът за делба вече е отхвърлен?

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

За приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
За правилата, при които по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът има възможност да определи обезщетението за имуществени вреди, изразени в адвокатското възнаграждение, в по-нисък размер от платеното в наказателния процес.

При определянето съгласно чл. 52 ЗЗД на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от ПРБ при незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съдът следва ли да взема предвид, наред с останалите релевантни за този размер обстоятелства, и конкретните условията в ареста, при които ищецът е търпял мярката за неотклонение „задържане под стража“, в рамките на цялостното незаконно наказателно преследване срещу него.

Дали с изтичане на срока по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба се преклудира възражението на ответника за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД – поради противоречие със закона, на договора, от който ищецът черпи права?

За способа, по който следва да се извърши делбата, ако се установи, че имотите са реално поделяеми, така че техния брой да съответства на броя на наследниците, групирани по колена.

Съответствието на направен в друга държава отказ от наследство с действащото в нея законодателство също е без правно значение, тъй като разпоредбата на чл. 91а ЗН предполага действително направени откази от наследство, а не и такива, които не са произвели действие на друго основание. Разпоредбата на чл. 90, ал. 2 КМЧП, на която се е позовал въззивният съд, се отнася за формата на завещанията и няма отношение към настоящия спор.

За приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС по отношение на лице, позоваващо се на изтекла в негова полза придобивна давност, когато до изтичането на давностния срок то не е притежавало права върху имота по наследство.

Представлява ли „уговаряне на друго” по смисъла на чл. 98 ЗС, уговореното общо ползване на несамостоятелна постройка от собствениците на самостоятелни сгради в общо дворно място, и длъжен ли е съдът, сезиран с иск за собственост на тази постройка на основание изтекла придобивна давност в полза на някой от тези собственици, да съобрази наличието на такава уговорка /по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/
Как следва да се извърши преценката за приложимостта на чл. 98 ЗС, когато в дворното място има две или повече самостоятелни сгради, към която несамостоятелна постройка в същото място би могла да бъде принадлежност /по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.

Следва ли съпругът на ЕТ-в несъстоятелност да участва като задължително необходим другар на ответника в производства по искове по чл. 647, ал. 1 ТЗ и чл. 135 ЗЗД срещу физическото лице ЕТ-в несъстоятелност, с които се иска обявяването за относително недействителни на разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност /съкр.СИО/ , с оглед разпоредбата на чл. 614, ал. 2 ТЗ и разрешението, което ВКС дава в ТР 5/2014 на ОСГТК относно приложението на чл. 135 ЗЗД за разпоредителни сделки с недвижими имоти в режим на СИО.

Неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП?

Какво е значението на упражняването на правото на заложния кредитор по чл. 34, т. 2 ЗОЗ да извести третото задължено лице за започването на изпълнението, ако изпълнението се насочва върху вземане на залогодателя?

Налице ли е правен интерес за ипотекарния кредитор и взискател по изпълнително дело от предявяването на положителен установителен иск за установяване на ипотечното му право спрямо трето на принудителното изпълнение лице, което извънсъдебно и в рамките на изпълнителното производство, но не по реда на чл. 440 ГПК, оспорва съществуването на това ипотечно право на взискателя?

Необходима ли е специална форма на „диктуване”, за да се приеме за удовлетворено изискването на чл. 24, ал. 2 ЗН, съгласно което завещателят изявява устно своята воля на нотариуса, който я записва така, както е изявена?

Относно предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба – в случая при открити нелегални емигранти в превозното средство, управлявано от него пред работодателя, когато работодателят е погасил задължението му.

Задължителни ли са указанията на консултант (главен инженер) по време на строителството и подлежат ли на заплащане извършените в тяхно изпълнение работи?

Съставляват ли наложената забрана за осъществяване от банката на дейностите по издадената ѝ лицензия при поставянето ѝ под специален надзор по чл. 115 ЗКИ, съответно отнемането на лиценза ѝ за банкова дейност, хипотези на невъзможност за изпълнение по смисъла на чл. 89 ЗЗД на заварен договор за издаване на банкови гаранции?

Трети лица по см. на чл. 599, ал. 1 ГПК ли са членове на сдружението и с вписването в съдебен регистър на решения на Общо събрание на сдружение решенията считат ли се узнати от членовете на сдружението, с оглед определяне на началния момент, от който тече срокът по чл. 25, ал. 6, предл. първо ЗЮЛНЦ за предявяване на иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ?

Присъствие на застрашения от изключване член на Сдружението на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива? Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?

Представляват ли валидни административни актове издадени решения от поземлената комисия в хипотеза на постановено възстановяване на правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници след предходно постановен и влязъл в сила отказ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне?

За допустимите рамки, в които следва да се приложи разпоредбата на чл. 20 ЗЗД за тълкуване волята на страните при задължаването им, в случаите, когато целта, която се преследва с възникването на правоотношението и неговият предмет са регламентирани със специална изрична правна норма.

Допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК?

Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143 ЗЗП клауза от договор за кредит, съгласно която всички вреди от валутните промени и валутният риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията по чл. 144, ал. 3 ЗЗП?

Предвиждането в предизвиканата клауза, че при забава в изпълнението на задължението си по договора потребителят да заплаща такса за „удължаване на падежа”, която нараства във времето в зависимост от периода на забавата, несъмнено не отговаря на изискването за добросъвестност и нарушава равновесието между правата и задълженията на търговеца и на потребителя. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Същевременно приравняването на мълчанието на потребителя - по повод съобщението на търговеца за „продължаване” на падежа, на съгласие за изменение на договора при по-неблагоприятни условия (начисляване на допълнителни такси, наред с лихвите за забава и с другите дължими суми по договора) е в разрез с разпоредбите на чл. 143 ЗЗП, т.8 вр. т.8а и т.13. Констатираното противоречие на оспорената от Комисията за защита на потребителите клауза с приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗЗП е основание клаузата да се прогласи за нищожна като неравноправна.

Дали при извършването на делбата по реда на чл. 353 ГПК имотите следва да бъдат индивидуализирани с посочване на размера на припадащите им се идеални части от общите части на сградата и дворното място, когато затова са събрани доказателства във втората фаза на делбеното производство?

Какви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме?
Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните?

Намират ли приложение постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС относно силата на пресъдено нещо спрямо приобретателя в делбения процес, когато недвижимият имот е прехвърлен след завеждане на исковата молба, но същият е въведен в процеса за първи път едва с допълнителна искова молба в срока по чл. 342 ГПК, която обаче е последваща спрямо прехвърлителната сделка в полза на третото лице?

За дължимостта на разноските по принудителното изпълнение на решение по иск по чл. 200 КТ при реализиране на отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ по чл. 229 КЗ /отм./ вр. чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./, когато застрахователното събитие съставлява трудова злополука.

За възможността да се възстанови по ЗВСОНИ правото на собственост върху реална част от недвижим имот, отчужден по ЗОЕГПНС, в който има построена сграда, която реална част не представлява необходима прилежаща площ за обслужване на сградата.

Неизписването на данните за недвижимите имоти, предмет на иска, в отхвърлителен диспозитив на съдебно решение, в който са индивидуализирани страните по спора и техните представители и е посочено правното основание на отхвърления иск, обосновава ли недопустимост на решението или въззивният съд има правомощието сам да отстрани тази непълнота? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли въззивният съд да обезсили като недопустимо решението на първоинстанционния съд и да го върне за ново разглеждане от друг състав, когато прецени, че има несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, или следва да остави исковата молба без движение и при отстраняване на нередовностите да се произнесе по същество на материалноправния спор, а в случай, че нередовностите не бъдат отстранени, да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати делото? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

При предявен иск по чл. 108 ЗС за признаване изключителна собственост и предаване владението на недвижими имот, подлежи ли той на отхвърляне изцяло, ако бъде установено, че ищецът притежава само идеални части от имота, а останалите идеални части са собственост на ответника или искът следва да бъде уважен до размера на притежаваните от ищеца права?

Дали гражданския съд в рамките на съдебното производство по претенция за компенсиране на вреди от деликт е допустимо да приеме осъществяване на изпълнителното деяние с друг вид нарушение на ЗДвП, различно от това по водено наказателно производство във връзка с осъществяване на същото събитие?

Поради произнасянето на въззивния съд по иска въз основа на цитираната съдебна практика, а не на твърденията на ищцата в исковата молба и уточненията към нея, както и поради релевираните от касаторката пороци относно правната квалификация на иска, като при едни и същи факти тя е променена от въззивния съд, обусловило и различен изход по спора и поради неспазване на задължението на въззивния съд при решаване на спорния предмет след самостоятелна преценка на доказателствата да формира собствени фактически и правни изводи, които да съдържат произнасяне и по заявените от ответника възражения, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл.

Обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена с разпоредбата на чл. 199з КТК, отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за службата им на кораба?
Допустимо ли е чуждестранно юридическо лице да бъде наемател, респективно пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг?
Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?

Когато едни и същи длъжници са поели солидарни задължения по различни договори за банков кредит, като с получените средства от единия са погасили част от солидарното си задължение по другия, следва ли да бъдат погасени всички техни общо поети солидарни задължения, за да възникне право на регрес по чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД за съдлъжника, платил в повече?

За значението на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотезата на влязло в сила решение по допускане на делбата, както и такова по извършването й, по отношение на разпоредения в хода на делбеното производство имот, при което съсобственикът е продал не само своята идеална част, но и частта на съсобственика си, а така също и по въпроса за придобивната давност относно чуждата идеална част в хода на делбеното производство между съсобствениците.

Задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение, носимо или търсимо задължение е, респ. – от кой момент възниква и става изискуемо това задължение, от кой момент работодателят изпада в забава за изпълнението му и кога се освобождава от последиците на тази забава?
Кога е налице незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ и кога възниква правото на работника или служителя да получи, съответно – задължението на работодателя да заплати обезщетението по чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 226, ал. 3, изр. 2 КТ?

Относно определяне на кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт на техен близък при трудова злополука.

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и установения с него принцип на справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, вкл. и с оглед обществено икономическите условия в страната към датата на настъпване на пътно- транспортното произшествие.

За предпоставките, при които може да се приеме, че документ, подписан еднолично от председателя на синдикалната организация, има правното значение на дадено предварително съгласие за уволнението на конкретен служител, когато такава закрила е предвидена в действащия в предприятието колективен трудов договор.

При условие, че от един юридически акт /нотариален акт за сделка/ могат да се установят границите на един недвижим имот и е възможно този имот да се разграничи от друг имот, може ли да се приеме, че същият съставлява самостоятелно обособена вещ и без да е нанесен в кадастралния план?

Допустимо ли е да се прави възражение за погасяване на учредено право на строеж по давност, поради неупражняването му в срока по чл. 67 ЗС, след построяването на сградата? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли въззивната инстанция при уважаване на предявения иск за делба на недвижим имот да обсъди своевременно направено от ответната страна възражение за придобиване на имота по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Заявените от ищците обстоятелства сочат за наличието на правен интерес от предявяване на иска за собственост, но надлежната страна по него е лице, различно от посоченото в петитума. В такава хипотеза приложими са разясненията по т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които когато касационната инстанция констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. В случая е налице нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, която е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Тази нередовност не подлежи на отстраняване в рамките на въззивното производство, поради което и след обезсилване на въззивното решение делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Последният следва да даде указания на ищците да вземат мерки за конституирането на надлежната страна, като следващите процесуални действия са обусловени от отстраняването или неотстраняването на нередовността на исковата молба – в първия случай да се конституира надлежния ответник и процесът срещу него да започне отначало пред първата инстанция, а във втория - производството по делото се прекратява съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК, тъй като предявеният срещу Държавата като ненадлежна страна иск е недопустим.

За допустимостта на присъждане на обезщетение за неспазено предизвестие /чл. 220, ал. 1 КТ/ при прекратяване на възникнало въз основа на избор трудово правоотношение, предвид разпоредбата на чл. 338 КТ.

Относно обема на наследствените права, които се прехвърлят с договор, сключен на основание чл. 212 ЗЗД и имащ за предмет наследството, оставено от наследодател на наследодателя на страната - продавач на наследство.

Дали придобивната давност, на която владелецът се позовава, се прекъсва с предявяването на иск от владелеца срещу собственика или в такава хипотеза изтичането в хода на делото на периода от време, изискван съобразно чл. 79 ЗС, следва да се съобрази от съда като новонастъпил факт?

Относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение, във връзка с посочените в конкретния случай в жалбата незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта по възражението на държавата за изтекла в нейна полза придобивна давност по смисъла на чл. 79 ЗС и прекъсвана ли е тя в хипотезите на чл. 116 ЗЗД.

Надлежното уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на договор за банков кредит може ли да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителя или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД?

Придобиването на недвижим имот по време на брака чрез участие в ЖСК от двама бивши съпрузи и издаването на нотариалния акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК на името на двамата, изключва ли възможността да се претендира трансформация на вложени лични средства при придобиването, получени по дарение?

между страните е било постигнато съгласие ответниците да заемат придаденото към техния парцел място, макар същото да не е било изразено в предвиденото с чл. 111, ал. 1 ЗТСУ /отм./ нотариално заверено заявление до кмета на общината. След като законът в чл. 111, ал. 1 ЗТСУ /отм./ разрешава обезщетението за придадени имоти да се определя по съгласие на заинтересованите страни /за разлика от положението при застроителния и регулационен план за обществените мероприятия/, не съществува правна пречка правно действие да се придаде и на такова съглашение, според което заемането на придаденото място няма да се свързва със заплащане на обезщетение. При това положение следва да се приеме, че към деня на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационният план от 1986 г. е бил приложен по отношение на съседните на страните имоти, поради което не е налице хипотезата на пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ за прекратяване на отчуждителното действие на влезлия в сила дворищнорегулационен план за заемане на придадената част от поземления имот на ищците към парцела на ответниците.

Може ли въззивният съд да тълкува Тълкувателно решение на Върховния касационен съд? За характера и обхвата на упражняваната от въззивния съд дейност в хипотеза на постановено задължително тълкувателно решение по приложима за конкретен казус правна норма.

Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?

По иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди поради незаконно обвинение в неизвършено престъпление има ли значение обстоятелството, че по съответния законов ред на ищеца е било определено обезщетение за неимуществени вреди поради нарушаване на правото му на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС? (по чл. 280, ал. 1, т. 3)

За началния момент на забавата и дължимостта на законните лихви върху обезщетението по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (преди т. 1). (по чл. 280, ал. 1, т. 1)

Налице ли е основание за приложението на чл. 82 ЗС в хипотеза, когато не е установено общо правоприемство или частно правоприемство, при което владението да е предадено от предходния владелец на правно основание, принципно годно да прехвърли върху новия владелец собствеността върху имота?

Притежава ли право на собственост, собственикът на крадена или изгубена вещ след изтичане на тригодишния срок по чл. 78, ал. 2 ЗС?

Кои са „трети лица”, за които частният документ няма достоверна дата в производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ?

Следва ли съдът при постановяване на решението си, да съобрази нововъзникнали факти и обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване на спора?

За дължимите процесуални действия от въззивния съд при констатиране от него на недостатък на доклада на първоинстанционния съд относно разпределението на доказателствената тежест при оспорванията, направени от страна на ищеца.

За приложението на чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ – относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено „по справедливост“ обезщетението за неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда.

При предявен осъдителен иск за неустойка и въведено от ответника възражение за недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, кой носи доказателствената тежест да установи релевантните факти, на които да се основе оценката относно действителността на клаузата?
Допустимо ли е с въззивната жалба да се навеждат нови обстоятелства и въз основа на тях да се релевират нови възражения, които не са въведени своевременно, въпреки известността им на страната?

Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

Редовен ли е запис на заповед, в който е посочено, че е платим „на предявяване по чл. 84, ал. 2 ЗЗД", наред с посочения падеж на конкретна дата?

Дали процесният поземлен имот представлява публична или частна общинска собственост към момента на извършване на първата прехвърлителна сделка, с която [община] е прехвърлила на [фирма] собствеността върху имота и съответно този договор дали е нищожен или действителен, както и последващите сделки, както и каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при оспорването им и в този аспект може ли да бъде отречена доказателствената сила на акта за публична общинска собственост, ако той не е опроверган с надлежни доказателства?

Относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Длъжен ли е съдът да съобрази и отрази в решението си индивидуализацията на спорния имот по действащата кадастрална карта, ако със сключения договор за продажба тази индивидуализация не е пълна или актуална?
Решението на Общото събрание на съдружниците на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ необходимо условие ли е за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството, сключена от представляващия дружеството орган?

За приложението на разпоредбата на чл. 95 ЗЗД в случай, че кредиторът е банка, а изпълнението се извършва чрез заверяване на сметка в същата банка съгласно чл. 305 ТЗ.

Договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот разваля ли се по право по силата на влязло в сила решение за съдебно отстранение срещу приобретателя на имота, или е необходимо предявяването на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД?

Какво е другарството на съпрузите по предявени от или срещу тях искове за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност – факултативно или задължително и участието и на двамата съпрузи по делото предпоставка ли е за допустимост на процеса и за валидност на съдебния акт?

Относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване на произведение, както и конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

Налице ли е отговорност на дружеството цесионер по осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД за суми, представляващи надплатени вноски по договор за кредит, платени в полза на банката-кредитодател?

Относно правния интерес за обжалване не първоинстанционното решение.

Разписката, издадена от кредитора за частично погасяване на дълг, удостоверява ли плащане по установено задължение, когато има твърдение за наличие и на друго еднородно вземане на кредитора от същия длъжник и как се разпределя тежестта на доказване на релевантните факти по договор за заем?
Каква е последицата от липсата на отбелязване по чл. 77, ал. 3 ЗЗД?

Представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост пристройката, изградена към жилищна сграда - индивидуална собственост, в съсобствен терен, функционално предназначена за кухня и конструктивно свързана с основната жилищна сграда /с три оградни стени и една обща стена с основната жилищна сграда, с ВиК и ел. инсталации към основната жилищна сграда/, с оглед изясняване на понятието „самостоятелен обект” в контекста на значението за него на характера и функционалното предназначение на помещението, като белези, характеризиращи такъв статут и тълкуване разпоредбите на пар. 5, т. 39 ЗУТ, пар. 1, т. 1 ЗКИР и чл. 39 ЗС?

За непроизнасянето от въззивния съд по оплакванията във въззивната жалба на касатора за несъобразяване на наложената мярка за неотклонение, на тежестта на обвинението и на степента на уронените му престиж и име в обществото с оглед прилагането на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Дали предявилият иска по чл. 31, ал. 2 ЗС съсобственик е длъжен да изрази в писмената покана желание за реално ползване на съсобствената вещ, да докаже факта на недопускането му до същата и представлява ли това предпоставка за уважаване на предявената по този ред претенция, както и има ли значение за нейната основателност обстоятелството дали владеещият съсобственик използва вещта само и единствено според нейното предназначение лично?

Налице ли е прекратяване на съществуващо ЮЛ и възникване на ново такова или е налице пререгистрация на едно и също ЮЛ, респективно налице ли е правоприемство и в кои случаи от гледна точка на материалните права и задължения, както и на субекта на правото при преминаване на членската маса на местната структура от едно вероизповедание към друго.

Дали създаденото нетърпимо състояние на засегнатия имот в резултат на незаконен строеж (има се предвид изпълнението на канализацията в имота на ответниците при пристрояването и надстрояване на жилищната сграда през 2000 г.) и доказани други вредни въздействия съставляват създаване на пречки и неудобства за ползване на собствения имот по смисъла на чл. 109 ЗС?
За задължението на съда да обсъди всички установени факти поотделно и в тяхната взаимна връзка.

1. Компетентно ли е Общото събрание на облигационерите да взема решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, издадени от акционерно дружество?
2. При положителен отговор на първия въпрос - с какво мнозинство следва да бъде взето решението за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, за да бъде правнообвързващо за всички облигационери, включително за неприсъствалите/непредставените на събранието и за гласувалите „против“?
3. Явява ли се изричното предвиждане в проспекта за емисията облигации по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност?

За приложението на чл. 172, ал. 1 ЗУТ и обусловеността на възникване правото на обезщетение на застрахования от сезиране на застрахователя с формални писмени претенции в срока на действие на застрахователен договор по уредената в чл. 171 ЗУТ застраховка ”Професионална отговорност в проектирането и строителството”.

Може ли да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на единия от виновните водачи за заплащане на обезщетение над размера, за който е било постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на другия виновен водач за същите вреди от същото пътно-транспортно произшествие?

За възможността за прекратяване на трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ при придобито и упражнено право на пенсия при условията на пар. 4 ПЗР КСО?

За приложението на разпоредбата на чл. 95 ЗЗД в случай, че кредиторът е банка, а изпълнението се извършва чрез заверяване на сметка в същата банка съгласно чл. 305 ТЗ.

Налице ли е нарушение на принципа за равнопоставеност на страните и на диспозитивното и служебното начало, когато при направено само с въззивна жалба на ответник оплакване за непълнота на доклада по чл. 146 ГПК на първоинстанционния съд, въззивният съд допусне на ищеца събирането на гласни доказателства, каквито вече са събрани в предходната инстанция, и основе въззивното решение и на тези свидетелски показания?

Възможно ли е да се придобие по давност имот - частна общинска собственост, владян в периода 01.06.1996г.-31.05.2006г., предвид въведената с пар. 1 ПЗР ЗДЗС от 2006г. забрана и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОС?

Относно критериите, които съдът следва да съобрази, изпълнявайки служебното си задължение да защити интереса на детето, решавайки спора кому да предостави упражняването на родителските права, когато и двамата родители претендират това.
За задължението на съда да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да предостави упражняването на родителските права.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 474, ал. 4 ГПК /отм./ (чл. 578, ал. 4 ГПК) в охранителното производство по издаване на констативен нотариален акт по реда и при условията на чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ (чл. 587, ал. 1 ГПК)?

Присъствие на застрашения от изключване член на сдружение на ОС, на което се обсъжда поведението му, достатъчно ли е за да се приеме, че е осигурено правото на защита на последния, ако не му е изпратено предупреждение, не е посочено кои конкретни негови действия съставляват нарушение и в дневния ред на ОС също не са посочени такива?
Трябва ли да се посочат конкретните действия на изключвания и по какъв начин те се определят като нарушения?

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

Възможно ли е имуществото да бъде придобито от престъпна дейност в определени случаи, когато деянието на лицето, за което е осъдено, е криминализирано след придобиване на процесното имущество?

Как се формира обезщетението за имуществени вреди при професионално заболяване?

Следва ли да бъде зачетено, като факт от значение за спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, взето в хода на производство по иск за прекратяване на акционерно дружество, на основание чл. 252, ал. 1, т. 5, предл. първо ТЗ, решение на ОСА за намаление на капитала на дружеството?

За приложението на всички правила на договора за покупко-продажба към договора за замяна при наличие на изричната разпоредба на чл. 223 ЗЗД и при условия, че за разлика от другите договори, договорът за замяна представлява две насрещни продажби.
За допустимостта по пътя на тълкуването да се ограничава приложението на изричната норма на чл. 223 ЗЗД като се изключва приложението и спрямо някои от правилата на договора за покупко-продажба при приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС.
За допустимостта за ограничено приложение на една материално-правна норма, което да се извърши при препращането на закона към друга правна норма, ако самият законодател не е поставил ограничения за приложението и, като тълкуването е ограничително.
За възникване и възможността да се реализира потестативното право по чл. 33, ал. 2 ЗС в конкретната хипотеза.

За приложението на принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./

Относно критериите за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Относно преценка доказателствената сила на актовете на органите в досъдебното производство и на събраните в наказателно производство, водено срещу прекия причинител на увреждането, доказателства.
Относно доказване за механизма на пътно-транспортното произшествие в производството по реализиране пряката отговорност на застрахователя по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./

Когато едни и същи длъжници са поели солидарни задължения по различни договори за банков кредит, като с получените средства от единия са погасили част от солидарното си задължение по другия, следва ли да бъдат погасени всички техни общо поети солидарни задължения, за да възникне право на регрес по чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД за съдлъжника, платил в повече?

Относно задължението за доставка на вещ - наличието на доминицилирана уговорка за местоизпълнението представлява ли косвено доказателство за надлежното изпълнение на лицето, намиращо се (в т. ч. развиващо своята професионална дейност и ракламиращо се) на адреса?

За доказателствената тежест и разпределението й в хипотезата на оспорен констативен акт в производството по отрицателен установителен иск.

Относно приложението на обществения критерий за справедливост, определянето на паричен еквивалент на неимуществените вреди без да бъдат индивидуализирани и преценени поотделно, включването в преценката по чл. 52 ЗЗД освен на обществения критерий и на критерия на самия пострадал и себеоценката му.

Може ли е да се прави възражение за погасяване на учредено право на строеж по давност, поради неупражняването му в срока по чл. 67 ЗС, след построяването на сградата? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли въззивната инстанция при уважаване на предявения иск за делба на недвижим имот да обсъди своевременно направено от ответната страна възражение за придобиване на имота по давност, обуславят изхода на спора? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Относно предпоставките за приложение на чл. 103, ал. 3 ЗЗД - за невъзникване, съответно погасяване на правото на компенсация на длъжника към цесионера със свое вземане към цедента, при съобщена му цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и за разпределяне на тежестта на доказване в процеса.

Следва ли съдът по всяко време на висящността на процеса служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните ?

За приложимия способ за съдебна делба на недвижим имот в хипотезите на образувани дялове в натура за всеки един от съделителите и явява ли се способа по чл. 350 ГПК и последващото теглене на жребий възможно, когато до делба са допуснати имоти, обременени с вещно право на ползване на трето лице, учредено не от съделителите на имота и при определяне на пазарната стойност на дяловете трябва ли да се вземе предвид и да се пресметне стойността на ограниченото вещно право, което обременява имота?

За предпоставките за настъпване последиците на придобивната давност, в контекста на изтекъл давностен срок след приключило делбено производство между съсобствениците и неосъществяване на постановената по него публична продан на имотите, съдържащ имплицитно и въпроса за действието на приключилата делба, респ. значението й по отношение на установената впоследствие фактическа власт върху имота, с оглед претенцията на един от съделителите да е придобил имота по давност в периода до насочване на принудителното изпълнение на публичната продан.

Може ли да бъде променен с конклудентни действия договорът за възлагане на управление на дружеството с ограничена отговорност в частта за определеното възнаграждение на управителя?

Допустимо ли е по реда на чл. 29 ЗТР РЮЛНЦ да се предприеме защита срещу заявление за вписване чрез предявяване на иск за установяване несъществуване на заявено за вписване обстоятелство?

Следва ли съделител, заявил претенция за възлагане, за когото съсобствеността е възникнала вследствие откриване на повече от едно наследство, да доказва, че е живял в процесното жилище поотделно към датата на смъртта на всеки от наследодателите си или е достатъчно да докаже, че е живял в процесното жилище непрекъснато през целия период, през който са се откривали наследствата?

Когато в текста на един договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество, което е страна по него се задължава да носи солидарна отговорност за задълженията на същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него, като физическо лице, необходимо ли е той да положи отделен подпис с указание, че се полага в лично качество, или наличието на валидно положен от него един подпис го обвързва и в двете качества?

Относно предпоставките, при които е допустимо изменение на предявения положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, с оглед правния интерес на ищеца, в хипотезата на влязло в сила определение, с което издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е отменена, а искането на заявителя за издаването и - отхвърлено, като неоснователно.

На кръстовище, образувано от улици/пътища с различни стопани/собственици, кой от тях, и по силата на кой нормативен акт има задължение да урегулира кръстовището с пътни знаци за безопасното преминаване през него и да постави знаците – всеки от тях или стопанинът/собственикът на улицата/пътя по основното направление?

При произнасяне по обхвата на правна закрила на регистрирано географско означение по чл. 53, ал. 2 ЗМГО, как следва да се тълкува и прилага законодателството относно продажбата на минерални и изворни води, съответно изискванията към тяхното бутилиране – Директива 80/777/Е. на Съвета /сега заменена с Директива 2009/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18.06.2009 г./, транспонирана с Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели?

Изгубва ли се владението по смисъла на чл. 81 ЗС при предаване фактическата власт върху движима вещ на държавен орган и узнаване от владелеца, че вещта е обявена за издирване ?

Обусловено ли е правото на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от възможностите за отлагане на ползването му в рамките на текущата календарна година с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 7 ЗМСМА?

Правото на длъжника при съобщена му по чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесия да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си срещу свое вземане към цедента обусловено ли е от изразено от него несъгласие с цесията или е достатъчно той да не е изразил съгласие с прехвърлянето на вземането от предишния кредитор и как се разпределя тежестта на доказване?

Относно критериите за определяне началната продажната цена по чл. 718, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 717ж ТЗ, респ. до наличие на законова възможност, синдикът сам да извърши оценка и да определи цената при пряко договаряне по чл. 718 ТЗ, когато за това отсъства изрично овластяване от Събранието на кредиторите и въведени условия от съда по несъстоятелността.

Относно предпоставките за приложение разпоредбите на чл. 127, ал. 2 ЗЗД за солидарен съдлъжник, който е изплатил част от месечните вноски по сключен договор за банков инвестиционен кредит.

Дали при издаден изпълнителен лист за съдебно предявена част от вземането на кредитор и предприето въз основа на същия принудително изпълнение срещу всички солидарни длъжници, осъщественото в хода на производство по несъстоятелност спрямо един от тях частично погасяване на кредиторовото вземане, заявено и прието в това производство в пълния му размер има погасителен ефект и за вземането, предмет на изпълнителното производство, спряно по отношение на несъстоятелния длъжник на осн. чл. 638, ал. 1 ТЗ, когато го надхвърля по размер и дали е допустимо за разликата до пълния размер на заявеното в производството по несъстоятелност вземане на кредитора да бъде ангажирана отговорността на солидарните длъжници във висящото изпълнително производство срещу тях, когато този остатък на дълга не е бил съдебно предявен и присъден?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 474, ал. 4 ГПК /отм./ (чл. 578, ал. 4 ГПК) в охранителното производство по издаване на констативен нотариален акт по реда и при условията на чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ (чл. 587, ал. 1 ГПК)?

Възможно ли е да има вреда за дружеството, за която отговаря неговият управител, при условие че извършените от управителя действия не влизат в противоречие с параметрите на продажбата, зададени с решение на общото събрание на търговското дружество?

Относно значението на уреждането, респ. отсъствие на такова, на облигационните отношения по чл. 2 ПМС №192/91 по отношение възстановяването на правото на собственост в контекста на възражения по допустимостта на обжалваното решение с оглед отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС на субекта на реституцията с решениена ВКС.

Формира ли сила на пресъдено нещо спрямо приобретателя влязлото в сила съдебно решение, с което, по съображения за неуредени облигационни отношения по чл. 2, ал. 2 от ПМС № 192/1.10.1991 год., е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на сгради, попадащи в терен, реституиран на основание пар. 1 ДР ЗК 1991 /отм./; настъпва ли реституционен ефект по отношение на сградите, изградени в терен, реституиран на основание пар. 1 ДР ЗК 1991 /отм./ с оглед разпоредбата чл. 2, ал. 2 ПМС №192/91 в хипотезата на спор за собствеността на подобренията

Дължи ли се обезщетение по смисъла на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД за вреди, предпоставени от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова?

Относно последиците на заличаване на вписана възбрана при условията на чл. 382, ал. 2 ГПК /отм./ съпоставено с визираните за това предпоставки на чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК, дали освобождаването на имота от изпълнение настъпва по силата на закона или по силата на разпореждането на ЧСИ, респ. по силата на вписването в Службата по вписванията по искане на ЧСИ?

Относно допустимостта на вписване на изпълнителна възбрана, извършване на опис и изнасяне на публична продан на недвижим имот, който към датата на постъпване на искането на ЧСИ за вписване на възбраната не принадлежи на длъжника и противопоставимостта на правата на трети лица, придобити преди вписване на възбраната по изпълнителното дело.

Редовен ли е съобразно чл. 535, т. 2 ТЗ от външна страна запис на заповед, в който ясно и недвусмислено е изписана дължимата сума в цифри, ако след нея е налице изписване словом на несъществуваща величина /число/ и намират ли в този случай приложение разпоредбите на чл. 460 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ?

При липса на изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия преминава ли върху цедента правото да обяви кредита за предсрочно изискуем?

Как следва да се установи действителната воля на страните при прехвърляне на обект от сграда, без посочване на неговите граници - чрез изследване на неговия настоящ статут или към минал момент и следва ли да се приеме, че са налице два обекта ако такива са съществували още при построяване на сградата?

Следва ли искът да се квалифицира като такъв по чл. 57, ал. 2 СК, когато в исковата молба са изложени факти за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и е заявена претенция за плащане на парична сума на неползващия съпруг?

Каква е давността, с която се погасява искът за връщане на двойния размер на задатъка?

Предвиденият в закона отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК изключва ли възможността третото лице да предяви срещу взискателя и длъжника положителен установителен иск за собственост на имота, върху който е насочено принудително изпълнение за събиране на парично вземане?

Допустимо ли е приложението на чл. 152 ЗЗД при търговските сделки, както и в случай, че уговорката за обратно изкупуване е била постигната със споразумение, подписано значително по-късно от основния предварителен договор, за който съдът е приел, че има фидуциарен характер?

Процесуално недопустимо ли е съдебно решение по заявен иск по чл. 108 ЗС в хипотези на непълно посочване на юридическото основание на възникване на защитаваното право на собственост в диспозитива на съдебния акт, касаещ установителната част на решението, но несъответстващо отчасти на заявено с исковата молба и разгледано с мотивите на решението правно основание по см. на чл. 77 ЗС?

Допустимо ли е предявяването на нов иск за разликата над размера на частичния иск до пълния размер на претендираното вземане в случай, че предявеният преди това частичен иск е бил уважен частично?

Задължен ли е съдът, когато е сезиран с иск против малолетни наследници, да им определи срок, в който да заявяват дали приемат наследството или не, както и да проведат процедурата по съставяне на опис на наследството и дали неприемане на наследството по опис води до липса на материалноправна легитимация на ответниците по иск за установяване прекратяване на учредено в полза на наследодателя им право на строеж поради неупражняването му, когато към датата на предявяване на иска те са недееспособни малолетни наследници?

Относно възможността търговско дружество да оспори достоверността на датата на документ, съставен от негово име, евентуално - кои са приложимите процесуални правила и как се разпределя доказателствената тежест.

При независимо причиняване на вредата от двама делинквенти, всеки от тях застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при различен застраховател, сключеното споразумение на пострадалите за обезщетяване на вредите от деликта със застрахователя на единия делинквент, погасява ли правото им да търсят обезщетение за понесените вреди от застрахователя на втория делинквент?

Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, и в частност – следва ли пълномощното да указва в какъв срок трябва да бъде платена уговорената по договора цена на недвижимия имот ?

Въз основа на кои обстоятелства се извършва преценката кога представителят, при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания, и в частност – съставлява ли единствен признак за увреждането неадекватността на престациите по договора?

Относно критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Ако застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е заплатил обезщетение въз основа на споразумение с увредения, с което последният е признал, че тази сума напълно го обезщетява за съответната вреда, при положение, че споразумението му със застрахователя е валидно и покрива изцяло всички вреди или някои от тях пострадалият няма основание да търси репарация за същите отново по съдебен път, нито от застрахователя, нито от деликвента?

Осъществяването на състава на престъпление по чл. 252 НК чрез сключване на договор за паричен заем и нарушението на императивните законови разпоредби, изискващи извършване на банкова дейност по занятие само след издаване на лиценз, обосновават ли нищожността на договора поради противоречие на закона?

Намира ли приложение в исковото производство по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на факта на изтичане на крайния уговорен между страните срок за изплащане (последния падеж) на задължението по банков кредит, при положение, че този факт е настъпил след подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение и преди приключването на съдебното дирене в първата инстанция, респ. – изискуемо ли е в тази хипотеза цялото вземане на банката по кредита, ако той не е бил обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение ?

За началния момент, от който е започнал да тече срокът по чл. 110 ЗЗД за погасяване паричното вземане на добросъвестния подобрител за стойността, с която се е увеличила тази на подобрения имот, когато той е носител на правото на строеж и е предоставил упражняването му на друг правен субект, който не е изпълнил поетото задължение. Кога става изискуемо вземането за подобрения на суперфициар, с погасено по давност право на строеж срещу собственика на земята по чл. 72, ал. 1 ЗС, дали от момента на погасяване на правото на строеж или от момента на влизане в сила на решението по петиторния иск, предявен от собственика на земята срещу суперфициаря, основан на погасителния ефект на чл. 67 ЗС?

Относно приложението на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ при наличие на комбинирана съсобственост, доколкото делбеният имот представлява съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не е в съответствие със задължителната практика на ВКС, изразена в ТР №1/2004г., ОСГК.

При ликвидиране на съсобствеността не би могло само жилищната сграда да се постави в дял на един съделител по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК отделно от дворното място, което пък да бъде изнесено на публична продан.

Допустимо ли е по реда на чл. 247 ГПК да се отстрани ОФГ при грешно посочване в мотивите на решението на името на страна по делото, в хипотеза, при която диспозитивът не съдържа данни за името на същата, съгласно изискванията по чл. 236, ал. 1, т. 4 ГПК, произнасянето на въззивния съд е в противоречие с приетото в определение № 250 от 27.04.2015 год. по ч. гр. д. № 7328/2014 год. ІІІ г. о. на ВКС?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, когато единият от съсобствениците поръча и заплати инвестиционен проект без съгласието на останалите съсобственици за строителство на сгради в общия имот?
При дадено съгласие от съсобственика за изработване на инвестиционен проект от другия съсобственик, може ли последния да възложи изработване на такъв за сгради извън тези, за които е дадено съгласие?

При преценка дали дадения от работодателя срок е разумен и достатъчен, съдът би ли следвало да се съобрази с обстоятелството, че работникът или служителят познава документацията, която ще послужи за основа на обясненията му, както и че е организирал добре защитата си, не възнамерява да представи възражения, обяснения и доказателства в подкрепа на същите обяснения, което е видно от подробни възражения по констативен протокол, в който нарушенията на трудовата дисциплина са установени и подробно описани?

Съставлява ли наличието на непогасени публични вземания от страна на обещателя – продавач по предварителния договор, пречка за уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? Съставлява ли непредставянето на декларации по чл. 264 ДОПК пречка за уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? Съставлява ли непредставянето на удостоверение за актуална данъчна оценка пречка за уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД?

Относно противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за правомощията на въззивната инстанция да променя квалификацията на иска. Уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, може да бъде квалифицирана, като неравноправна по смисъла на ЗПП?

Относно критериите за прилагане на принципа на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. “а“ КЗ /отм./ срещу Гаранционния фонд.

Относно начина, по който следва да бъде определен размера на дела на напуснал/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в случаите по чл. 97, ал. 2 ТЗ.

Длъжен ли е въззивният съд, за да отхвърли възражението за недействителност по чл. 40 ЗЗД, да отчете всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да сключи договора?

Относно реда за осъществяване на правна защита срещу изявленията за налагане на финансови корекции по образуваните до влизането в сила на ЗУСЕСИФ съдебни производства по реда на ГПК.

Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителната си власт извърши правното действие, за което е упълномощен, /в частност изтегли определена сума от банкова сметка на упълномощителя/, може ли да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях и довереникът дължи ли отчет по нея?

Как следва да се осъществи защитата срещу отказ за изплащане на финансова помощ по програма С. – по административен ред в производство по обжалване на административен акт или по гражданско правен ред, чрез иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД? Прилага ли се ЗУСЕСИФ по отношение на програми, финансирани от фондове, извън тези по чл. 1, ал. 2 на този закон, включително по отношение на Програма С., която е финансирана от Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието?; 3./ По кой ред следва да се довършват образуваните до влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган?

Дали при обявяване в несъстоятелност на търговско дружество, предложило план за оздравяване на длъжник в производство по несъстоятелност в качеството на акционер по чл. 697, ал. 1, т. 5 ТЗ, определението на съда по несъстоятелност за недопускане на плана до разглеждане от събранието на кредиторите следва да бъде съобщено и на синдика на дружеството с оглед приложението на чл. 701, ал. 3 ТЗ или е достатъчно да бъде съобщено само на дружеството?

Относно приложимостта на чл. 293, ал. 3 ТЗ /към застрахователен договор/, когато от поведението на страната – търговец може да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението.

Относно тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и по-конкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и анализира всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка да определи паричния еквивалент на вредите.

Представлява ли произнасяне по възражение за надзастраховане по чл. 204, ал. 1 КЗ /отм./ прилагането от съда на клауза от общите условия към застрахователния договор, която редуцира отговорността на застрахователя по специална договорка за допълнително застрахователно обезщетение за разчистване на развалини и останки?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди и оцени всички събрани по делото и относими към предмета на спора доказателства в тяхната съвкупност?

Кой е моментът на възникване на задължението за неустойка за забава при плащането на възнаграждение по сключен преди преобразуването договор в различните хипотезите на разпределени и неразпределени задължения между участващите в преобразуването търговски дружества?

Съдлъжникът и поръчителят по договора за банков кредит и анексите към него, които са физически лица, могат ли да се ползват от защитата на Закона за защита на потребителите, когато кредитополучател е търговец?

Какъв е приложимият давностен срок /обща или кратка погасителна давност/ по отношение вземането на кредитора по договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски /в частта им за главница/, както и имат ли последните характера на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД ?

Когато размерът на паричната престация за достъп до елекроразпределителните мрежи се определя по силата на закона от подлежащ на предварително изпълнение индивидуален административен акт на държавен орган, каквото е решението на ДКЕВР /сега КЕВР/ за определяне на временни цени, и актът бъде отменен по реда на АПК, отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му цени за достъп?

Дали с отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, представляващо индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона /чл. 13, ал. 7 ЗЕ/ е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови правни последици, респ. дали тази отмяна води до отпадане на задължението за заплащане на цена на достъп за минало време?

Относно допустимостта на предявен иск за установяване на нищожност на арбитражна клауза.

Дали съдебната отмяна на индивидуален административен акт с допуснато по закон предварително изпълнение /в частност – решение на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп/, представляващ елемент от сложен фактически състав на гражданско правоотношение, води до заличаване с обратна сила на породените въз основа на него правни последици в рамките на правоотношението?

Дали плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания, с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. ”в” ЗЗД?

Отчуждаването на длъжниково имущество води ли до обективно намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори и увреждаща ли е разпоредителна сделка ако кредиторът не е наложил обезпечителни мерки върху разпореденото имущество или такава ли е сделката и когато кредиторът е имал обезпечение върху друго, а не върху разпореденото имущество на длъжника? Изключва ли знание за увреждане у ответниците по иска по чл. 135 ЗЗД, на кредитора по същия иск, това че последния не е наложил обезпечителна мярка върху разпореденото имущество, предмет на атакуваната сделка и увреждаща ли е такава сделка в хипотеза на притежавано друго имущество от длъжника към датата на сключване на сделката?

Относно процесуалния ред, по който страна по договор за безвъзмездна финансова помощ може да търси защита срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган.

Когато е уговорено погасяването на главното задължение да става на отделни погасителни вноски с различни падежи, погасяването на всяка от тези вноски представлява ли погасяване на част от главното задължение, и по отношение на всяка една от тях, при непогасяването ѝ след падежа ѝ, започва ли да тече шестмесечен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, или за началото на този срок е нужно да настъпи и падежът на последната погасителна вноска, респ. – целият дълг да е станал изискуем, включително – предсрочно изискуем, ако последното също е уговорено?

Относно задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да направи самостоятелна преценка на събраните доказателства и доводи на страните, да направи свои изводи, независимо от тези на първата инстанция.

Относно задълженията на съда да събере всички относими, допустими и своевременно посочени доказателства, да ги обсъди в тяхната съвкупност, да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и установените чрез тях твърдения, възражения и доводи на страните. Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска, факт, неизгоден за него.

Относно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса /във връзка с това, в чия тежест е доказването на благоприятен за защитната теза на една от страните факт/. Относно критериите, които следва да се съобразяват при произнасяне по възражение за нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави /във връзка с това, дали при възражение за нищожност на клауза за неустойка поради противоречието й с добрите нрави и при използване на критериите – съотношение на размера на неустойката с естеството на задължението и вида на неизпълнението, съдът следва да преценява паричния еквивалент на престацията на страната, в чиято тежест е уговорена неустойката. Относно критериите по чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорни клаузи /във връзка със задължението на съда при тълкуване на договорна клауза да търси действителната, а не предполагаема воля на страните, да тълкува отделните договорни уговорки във връзка една с друга и с оглед целта на договора, да тълкува само неясните и непълни уговорки/.

Би ли могъл ищецът да се удовлетвори при прекратяване на дружеството от ликвидационния дял на съдружника-длъжник в случай, че пасивите на ответното дружество превишават многократно активите му?

Следва ли поемателят по запис на заповед да докаже наличие на каузално правоотношение, между него, като поемател, и длъжника – издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, в хипотеза на общо оспорване на вземането от ответника – издател на менителничния ефект, по предявен от поемателя менителничен иск?

Кой е органът, който е оправомощен да вземе решение за прекратяване правомощията на управителя на Е., когато с разпоредба от Устава на акционерното дружество, едноличен собственик на капитала му, в компетентност на Съвета на директорите е възложено решаването на всички въпроси, свързани с участие на дружеството в други дружества, а в учредителния акт на Е. – че едноличният собственик провежда заседания на Общото събрание на акционерите по въпроси, касаещи дейността на Е. по реда на ТЗ за същото и на устройствения акт на АД ?

Относно правните последици на отмяната на административен акт по чл. 32, ал. 4 във вр. с чл. 30, ал. 1, т. 13, предл. първо ЗЕ (Решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР), с който са определени временни цени за такса достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до преносната и разпределителните мрежи, по отношение ликвидността на вземането и възможността с него да бъде извършена компенсация.

Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество претендира на основание чл. 55, ал. 1, предл.първо ЗЗД суми, заплатени през исковия период от дружеството-цедент като цена за пренос през електропреносната мрежа и цена за достъп до електропреносната мрежа, тези искови претенции не са ясно и категорично разграничени.

Относно правото на пострадалия да получи обезщетение за вреди от делинквента, ако е получил обезщетение от застрахователя и е заявил в постигнато с последния споразумение, че получената от застрахователя сума покрива изцяло претърпените имуществени и неимуществени вреди, както и тези, които евентуално биха настъпили за в бъдеще по повод и във връзка с настъпилото застрахователно събитие.

Дължи ли се допълнително възнаграждение по чл. 194, ал. 4 ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.) за изпълнение на службата през почивните дни и дните на официални празници, когато носенето на дежурства по график се включва в основните функционални задължения на военнослужещия?

Как следва да се преценяват от съда събраните по делото доказателства, и в частност – свидетелските показания на очевидец относно механизма на настъпване на увреждането при предявен деликтен иск ?

Дали заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване на собственика от негов имот за определен период от време, го лишава за този период от пълния обем на правото му на ползване върху този имот?

За проверка на допустимостта на решението, с оглед правния интерес от насочване на иска за прогласяване недействителността на упълномощителната сделка за разпореждане с конкретно имущество на упълномощителя и срещу пълномощника – адвокат, когато представителството е упражнено със сключване на основния договор.

Относно определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, за проверка на съответствието му с цитираната задължителна практика на ВКС.

Относно условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, почиваща на принципа за справедливост в гражданските и търговските правотношения, за проверка съответствието на разрешението в обжалваното решение с практиката на ВКС – ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС.

Относно значението и последиците на договореното между страните при връщане на полученото капаро по чл. 93 ЗЗД по сключен между тях предварителен договор за продажба на недвижим имот и дължимостта на неустойка при неизпълнение, който е от значение за изхода спора, тъй като е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд.

Допускането на промяна в акта за раждане относно вписания пол, поради транссексуалност на лицето, обуславя ли се от предварително предприети медицински мерки, в т.ч. хирургическа интервенция за „смяна на пола” и настъпила физиологична промяна във външните полови белези на лицето?

Oтносно това, кой е завещаният имот, като от отговора на този въпрос в конкретния случай завещанието ще се определи като частно или като универсално и едва след това може да се обсъждат евентуално основанията на нищожност?

Относно задължението на въззивния съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил.

Kога се проявява конститутивното действие на Решение на ПК за възстановяване правото на собственост на земеделски земи по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, взето при действие на редакцията ДВ. бр.68/1999 год., ако за посочената местност няма преходен план, по който имотът на реституирания собственик да бъде индивидуализиран с номер, площ и граници, а в решението на ПК са посочени само съседи, без пълно изписване на имената им , и без да има приложена скица, какво е значението на ново , по-късно издадено решение на органа на земеделска реституция при изготвен ПВС /ПНИ/ на конкретната местност и обстоятелствата за неговото надлежно връчване на реституирания собственик ? Относно момента от който започва да тече срока на придобивна давност по отношение на имоти, собствеността върху които подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ , и конкретно в хипотезите ,когато имотът , по отношение на който се възстановява собствеността се намира в терен по парагр.4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Губи ли работникът или служителят качеството си на трудоустроено лице, произтичащо от експертно решение на ТЕЛК, в което е определен процент намалена работоспособност за определен срок и са посочени противопоказни условия на труд, респективно закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, ако преосвидетелстването с последващо решение на ТЕЛК е за същото заболяване без прекъсване на срока на намалена работоспособност, но преосвидетелстването е забавено не по вина на работника или служителя, според изрично отбелязване в новото решение на ТЕЛК, и е извършено след прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ /съкращаване на щата/?.

Допустимо ли е разширително тълкуване на разпоредбата на пар. 26, ал. 3 ПЗРЗИДЗА /отм./, изразяващо се в допускане на обратно действие на нормата след като в същата или в друга такава не е визирано такова изключение и действието й изрично е регламентирано за в бъдеще, за конкретно определен срок, чието начало започва с изтичането срока на процесните договори, определящи исковия период в настоящия процес?Допустимо ли е разширителното тълкуване на административните актове издадени от Министър на финансите, изразяващи се в допускането им на обратно действие, след като в същия този административен акт или в друг действащ към този момент нормативен акт не е визирано това изключение, като действието им изрично е регламентирано за в бъдеще, за изрично определен срок, чието начало започва с изтичане срока на процесните договори определящи исковия период в настоящия процес?Следва ли въззивният съд да се произнесе в мотивите на своето решение отменяйки първоинстанционното такова относно това кои факти, които са от значение за делото не са изяснени, кои фактически констатации на първата инстанция не са основани на доказателствата по делото, кои изводи не са обосновани и кои са незаконосъобразни. Несъобразяването на оспореното решение с изискванията на ППВС № 7/27.12.1965 г. води ли до определянето на оспореното решение като необосновано и противоправно?

Представянето в първата инстанция с молба за спиране на основание чл. 182, ал. 1, б. г ГПК /отм./ на производство по дело, което има за предмет иск за реално изпълнение, на искова молба за заведен иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за нищожност на договора, от който се извежда спорното право, предмет на делото, чието спиране се иска, представлява ли възражение за нищожност на договора по това дело?
В производството по предявен иск за реално изпълнение, влязлото в сила решение, с което са отхвърлени искове за нищожност на договора, поради противоречие със закона на конкретни основания, преклудира ли възможността за разглеждане на възражение за нищожност на договора, поради противоречие със закона, изведено от друго основание?

При липса на изрично посочване на източника и продуцента възможно ли е да се приеме за законосъобразно използването на откъси от чужди произведения, поради обозначение, което съответства на обичайната практика?
Необходимо ли е изрично посочване на наименованието на продуцента на излъчвания откъс в хипотезата на свободно използване по чл. 24, ал. 1, т. 2 ЗАПСП или неговото изписване може да бъде заместено с посочване на водещия и името на предаването?
Чия е доказателствената тежест за установяване на обстоятелството как е обозначен продуцента на предаването, откъси от което са използвани и възможността за неговото посочване?

1. Представлява ли основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението?
2. Вписването на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подлежащо на вписване, представлява ли изискване за нейната редовност и как следва да процедира съдът, когато молбата за отмяна не е вписана съгласно чл. 112, б. к ЗС?
3. Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител?
4. Подлежат ли на отмяна по реда на Глава 24 ГПК влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация?
5. Кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК? 6. Подлежат ли на отмяна по чл. 307 ГПК влезлите в сила определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото?
7. Кой е началният момент на срока за подаване на молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК в хипотезата, при която подадената от молителя касационна жалба е била върната с влязло в сила разпореждане /определение/?
8. Допустима ли е при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, ако е изтекъл едногодишният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./?
9. Какви са правомощията на ВКС в производството по чл. 307 ГПК, когато молбата за отмяна е подадена след изтичане на срока по чл. 305 ГПК?
10. Какви са правомощията на ВКС в производството по чл. 307 ГПК, когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, т. 1-7 и чл. 304 ГПК?
11. Допустимо ли е в производството пред ВКС, образувано по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, събиране на доказателства за установяване на твърдяното от молителя нарушаване на правото му на участие в процеса?
12. Кой съд е компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на разпореждане на първоинстанционен съд по чл. 306, ал. 2 ГПК за връщане на молба за отмяна на влязло в сила решение?
13. Кой е „надлежният съд” по смисъла на чл. 307, ал. 3 ГПК, на когото делото се връща за ново разглеждане при уважаване на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основанията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК?

Относно правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна и относно дадените от първоинстанционния съд указания за подлежащите на доказване факти.

Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл. 418 ГПК, вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ?
Следва ли съдът да се произнесе по възражения за нищожност поради неравноправен характер на клаузи в потребителски договор, когато страната, направила възражението за нищожност, не е посочила конкретна законова норма, на която противоречи договорната клауза?
Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза” по смисъла на чл. 146 ЗЗП и дали подписването на договор за банков кредит от потребителя освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него?

За метода на определяне сумата за уравнение на дяловете между съделителите.

Относно значението на установената по силата на пълномощно фактическа власт върху вещта с оглед оборване презумпцията по чл. 69 ЗС.

Относно кумулативността на предпоставките по чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ за освобождаване изцяло или частично от отговорност при заплащане на обезщетение по имуществена застраховка, тежестта на доказването им.

Относно елементите от фактическия състав на чл. 33 ЗЗД, чието кумулативно наличие следва да бъде установено в производство по предявен иск за унищожаемост на договор за продажба при условията на крайна нужда.

За правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, като се позове на факт, за чието съществуване е знаел или е бил длъжен да знае към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор.

Допустимо ли е да се приеме, че е изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката, защото по делото не е представен документ по чл. 418, ал. 3 ГПК, удостоверяващ настъпването на това обстоятелство, нито такъв документ е събран като доказателство по делото?

Допустимо ли е да се приеме, че е изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката, защото по делото не е представен документ по чл. 418, ал. 3 ГПК, удостоверяващ настъпването на това обстоятелство, нито такъв документ е събран като доказателство по делото?

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

Има ли обратно действие влязлото в сила съдебно решение за отмяна на индивидуален административен акт по отношение на породените от него поради предварителното му изпълнение правни последици до отмяната му, т.е. по отношение на създадените с отменения административен акт права и задължения на адресатите по акта? Може ли сложен смесен фактически състав, включващ административноправни и гражданскоправни елементи да породи валидни правни последици, въпреки отпадането с обратна сила на задължителен административноправен елемент /административен акт/ от смесения състав? Т.к. при отпадане на елемент от състава той остава незавършен, дали подлежи на връщане по чл.55 ал.1 ЗЗД платеното въз основа на незавършения фактически състав за периода на предварителното изпълнение на порочния административен акт до отмяната му?

Дали при наличие на влязъл в сила акт, завършващ адхезионен процес/ при предявен граждански иск в наказателното производство/ застрахователят, чиято отговорност е функционално обусловена от тази на застрахованите по риска гражданска отговорност, дължи обезщетение в по-голям размер /като парична сума/ от определеното от деликвента ?

Когато застрахователят писмено е отказал плащане на застрахователно обезщетение, без да оспори валидността на застрахователния договор, означава ли това признаване на неговата валидност и допустимо ли е впоследствие в хода на съдебното производство да релевира възражение за нищожност при положение, че по същия застрахователен договор вече е имало доброволно плащане по предходна щета?

Може ли възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради непоставен обезопасителен колан от пострадалото лице, което е пътувало на задната седалка в автомобил, да се приеме за доказано, ако страната, която е направила това възражение по делото, не е ангажирала доказателства, че автомобилът е бил снабден с обезопасителни колани на задната седалка?

Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води ли до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?

Когато продавачът по договор за търговска продажба не е изпълнил точно задължението си поради това, че доставената вещ не отговаря на договорените параметри и страните се споразумеят да удължат срока на изпълнението, за да може той точно да изпълни задължението си съобразно първоначално договорените условия, съставлява ли постигнатото споразумение обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД?

Може ли въззивният съд да приеме за основен спорен въпрос и да обсъди като такъв материалноправен въпрос, който не е въведен от страните по делото по надлежния ред (с исковата молба, с отговора на същата, с въззивната жалба или с отговора на последната), и може ли да не се произнесе по наведените от страните доводи и съображения относно (не)законосъобразността на уволнението?

Пасивно материалноправно и процесуалноправно легитимирана страна ли е съдът да отговаря по иск по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ – в случай, че с влязла в сила присъда ищецът е бил признат за виновен и осъден на наказание по НК, и по реда на възобновяване на наказателните дела е бил признат за невиновен и оправдан?

Относно допустимостта на отрицателния установителен иск, обусловена от наличие на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка, когато ищецът не заявява самостоятелно право върху вещта, както и при липса на конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху имота.

Относно установяване на правния интерес при заявен отрицателен установителен иск за собственост на терен – прилежаща част към самостоятелен обект на правото на собственост на ищеца, в хипотезата, когато ответникът разполага с констативен НА за собственост на част от същия терен и оспорва собствеността на спорния терен и доколкото от значение за избрания начин на защита на собствеността има значение заснемането, респ. незаснемането, на терена – паркинг като самостоятелен обект на правото на собственост, произнесен от въззивния съд в противоречие с ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС.

Какво е значението и как съдът следва да преценява решение по ЗЗДН, с което са постановени мерки за защита на пострадалото лице и е приет за установен актът на извършено насилие, при положение, че за установяване на последното в производството по иск по чл. 45 от ЗЗД са събрани и други писмени и гласни доказателства?

Следва ли въззивният съд да обоснове решението си в случаите когато обезсилва решението на първоинстанционния съд?

В какво се изразява нарушението на забраната по чл. 142, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за конкурентна дейност от управител на дружество с ограничена отговорност – в самото участие в друго дружество, макар същото да не извършва дейност, или в реалното извършване на конкурентна дейност, от която са причинени вреди?

Представлява ли нарушение на императивната разпоредба на чл. 43 ЗОП /отм./ включването на уговорка в договор за обществена поръчка, която допуска заплащане на цени по-високи от предложените от изпълнителя с офертата му при участието в процедурата по провеждане на обществената поръчка и представлява ли изменение на договора за обществена поръчка уговаряне на такава възможност за последваща промяна на единичните цени?

Длъжен ли е въззивният съд да призове страната за първото заседание по делото и представлява ли съществено процесуално нарушение решаването на делото при неспазване разпоредбата на чл. 56, ал. 3 ГПК,като е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика – решение № 110 от 23.04.12г.по гр.дело № 1024/11г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено по реда на чл. 290 ГПК?

Следва ли съдът да приеме като доказан механизъм на ПТП, описан в протокол за ПТП и възпроизведен в автотехническа експертиза, когато по делото липсват доказателства, оборващи така описания механизъм?

Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани?

Съдружниците в събирателното дружество имат ли качеството на страна – длъжник по договорите и основаните на тях материални правоотношения, по които страна – длъжник е самото събирателно дружество, предвид солидарната и неограничена лична отговорност на съдружниците за задълженията на дружеството?

Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води ли до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?

При формиране на преценката си за наличие на противоправно и виновно поведение на водача на МПС и допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, длъжен ли е съдът да изследва дали конкретната пътна обстановка, мястото на удара и условията на видимост предполагат внезапна поява на пешеходци на платното за движение на автомобили, с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението?

Когато продавачът по договор за търговска продажба не е изпълнил точно задължението си поради това, че доставената вещ не отговаря на договорените параметри и страните се споразумеят да удължат срока на изпълнението, за да може той точно да изпълни задължението си съобразно първоначално договорените условия, съставлява ли постигнатото споразумение обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД?

За редовността на исковата молба, като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, съдът е длъжен да следи служебно, по всяко време на висящността на процеса. В израз на това задължение, законът вменява на съда, освен първоначално извършваната преценка при постъпване на исковата молба, да направи и повторна такава за редовността на разменените книжа и допустимостта на исковете, която се извършва в подготвителното заседание – чл. 374, ал. 1 ГПК.

Относно значението на мотивите към невлязлото в сила решение по друго дело между същите страни при определяне предмета на спора по висящото пред съда дело.

Предвиденото в застрахователния договор, сключен при Общи условия, за който е издадена застрахователна полица, изискване за маркиране на автомобила представлява ли отлагателно условие, имащо значение за настъпване действието на договора? Може ли да се приеме, че неизпълнението на това изискване е договорно задължение, чието неизпълнение е съществено с оглед интереса на застрахователя съгласно чл. 211, т. 2 КЗ (отм)?

Относно значението на мотивите към невлязлото в сила решение по друго дело между същите страни при определяне предмета на спора по висящото пред съда дело.

Правен интерес от предявяване на иск за отмяна на решение за изключване на член на сдружението съществува само за изключеното лице. Изключването е санкционна мярка, водеща до прекратяване на членството в сдружението, и поради това единствено лицето, спрямо което тя е приложена, е заинтересовано да поиска от съда отмяна на решението за изключване, за да бъде възстановено занапред прекратеното членствено правоотношение. Предпоставка за предявяване на иска е изключеното лице да е придобило по надлежния ред качеството „член на сдружението” и да притежава това качество към момента на вземане на решението за изключване. В случай, че членството не е възниквало или е прекратено преди провеждане на общото събрание, на което е взето решението за изключване, оспорването на решението пред съда е лишено от правен интерес, тъй като изключването не рефлектира върху правната сфера на изключеното лице и по тази причина отмяната на решението няма да породи благоприятни за него правни последици. По аналогични съображения лицето, което не е приемано или е престанало да бъде член на сдружението преди вземане на решението за изключване, няма правен интерес да предявява пред съда иск за установяване нищожност на решението, дори да са налице основания за нищожност. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно от момента на завеждане на делото до неговото приключване. Първоначалната липса на правен интерес или отпадането й в хода на процеса води до недопустимост на иска и е основание за прекратяване на образуваното по повод на него съдебно производство.

Относно това налице ли е реално съкращаване на щата в хипотезата при увеличаване на общата численост на персонала по щатното разписание, когато част от трудовите функции се запазват към друга длъжност или изцяло се разпределят между други длъжности и следва ли да бъде извършен подбор между работници и служители с различни трудови функции, или само между работници и служители със сходни трудови функции.

Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК /отм./ представлява ли предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД и прекъсва ли се давността за вземането с образуването на изпълнително дело?
Тече ли давност за вземането в периода, когато изпълнителното производство е спряно по искане на взискателя – чл. 329, б. б ГПК /отм./?
От кой момент започва да тече нова погасителна давност за вземането, предмет на образувано изпълнително дело, когато поради бездействие на взискателя, изпълнителното производство е прекратено с постановление на съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?

Относно приложението на чл. 20 ЗЗД, чл. 15 и чл. 16 ТЗ, чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОС и чл. 110 ЗС.

Относно основателността на предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в хипотеза на признато уволнение за незаконно по срочен трудов договор и в хода на съдебния процес преди постановяване на решението за възстановяване на работа срокът на трудовия договор е изтекъл.

Дали отмяната на индивидуален административен акт действа с обратна сила и води ли това до отпадане на последиците от него, както и поражда ли се задължение за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта?

Относно приложението на чл. 294, ал. 1 ГПК и правомощията на въззивния съд в производството при новото разглеждане на делото, след отмяна на първоначално постановеното въззивно решение по спора и за обвързващата сила на дадените от ВКС, с отменителното му решение, указания по приложението на материалния и процесуален закони, респективно на отговора на разрешен по реда на чл. 290 ГПК и сл. конкретен правен въпрос, който е обусловил и необходимостта от новото разглеждане на делото.

Налице ли е процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 ГПК, ако въззивният съд не допуске поискан с въззивната жалба свидетел, който в нарушение на процесуалните правила не е бил изслушан от първоинстанционния съд?

Относно собствеността на процесния апартамент с оглед задължението на касаторката по чл. 7, ал. 2 ЗСГ /отм./ да отчужди притежаваната от нея идеална част от друг неин апартамент, което е осъществено със съдебна спогодба.

Дължи ли собственикът на имот, в който са извършени подобрения, заплащането им на подобрителя, ако последният ги е изпълнил по силата на договор с трето лице?

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната, респективно електроразпределителните мрежи и как то се отразява на правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт, който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици, все едно, че не е съществувал в правния мир, съответно отпада ли с обратна сила правното основание за извършване на престации, произтичащи от отменения индивидуален административен акт?

В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане по договор за банков кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

При формиране на преценката си за наличие на противоправно и виновно поведение на водача на МПС и допуснато от него нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, длъжен ли е съдът да изследва дали конкретната пътна обстановка, мястото на удара и условията на видимост предполагат внезапна поява на пешеходци на платното за движение на автомобили, с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението?

Дължи ли наемателят заплащане на наемна цена за наетия недвижим имот след направено от него изявление за прекратяване на срочен договор за наем и връщане на вещта на наемодателя преди изтичане на срока?

Приложими ли са правилата на чл. 55 ЗЗД в случай на отмяна с обратна сила на административен акт /решение на ДКЕВР/, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, от който е възникнало имуществено разместване ?

Относно базата на която следва да се изчисли размера на обезщетението за имуществените вреди на малолетно дете, при предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, изразяващи се в неизплащане на дължимата му се до пълнолетие месечна издръжка, при установен от законодателя, след първоначалното и определяне минимален размер за същата, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Как следва да процедира въззивния съд при постановено от първоинстанционния съд решение, с което е признато съществуването на вземане по издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение, ако ищецът е предявил и осъдителен, а не установителен иск по чл. 422 ГПК, чието разрешение в противоречие с Решение № 27 от 08.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 521/2009 г., І т.о.?

Допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД?

Може ли да бъде прекратен трудов договор с работещ пенсионер на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, когато работещият пенсионер е придобил право и получава пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на действието на трудовия договор ?

Налице ли е начало на срока по чл. 345, ал. 1 КТ само в случаите при получаване от работника или служителя на нарочно уведомление от съда, че е възстановен на работа или този срок започва да тече и от узнаването по друг начин на влязлото в сила решение на съда затова, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си, представеното пред него писмено становище на ответника, съдържащо признания на факти, описани в исковата молба.

Налице ли е непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД от страна на ответника при неспазване на предимство от водача на другото МПС, в което е пътувало увреденото лице (ищеца) при настъпването на ПТП, като е прието, че този правен въпрос е разрешен противоречиво с въззивното решение по настоящото дело и с решение № 582/06.07.2010 г. по гр. дело № 802/2009 г. на ВКС?

Относно валидността на решението на ИК на ОНС, когато не е подписано от оторизираното по закон лице. Относно приложението на пар. 4и ПЗР ЗСПЗЗ и за допустимостта и относимостта на свидетелските показания относно предоставеното право на ползване,респ.границите на предоставения за ползване имот.

Може ли да се намалява отговорността на работодателя по реда на чл. 201, ал. 2 КТ в хипотеза на причинени вреди в резултат на професионално заболяване ?

Относно доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарение / дарствен мотив/ по см. на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г./ отм./ , в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спор за делба на прекратена съпружеска имуществена общност / са внесени по банков път от трето лице; чия е доказателствената тежест в процеса за доказване на фактите . Относно приложение презумпцията на чл. 19, ал. 3 СК от 1985 г. / отм./ , при недоказаност на твърдения на ищеца за съвместен принос на съпрузите и допустимостта от разширително тълкуване на разпоредбата, в смисъл на преценка на невъведени основания/ твърдения на ищеца/ по исковата молба в контекста на чл. 127, ал. 2 ГПК, чл. 143, ал. 2 ГПК и преклузията на чл. 143, ал. 3 ГПК, като разрешени от въззивния съд в противоречие с Решение Nо 108/1999 година по гр.д. Nо 722/1998 г. на В.-2 отд., Решение Nо 756/ 22.01/1996 г. по гр.д.Nо 809/1996 г на ВС – 1 отд. и др. Относно необходимостта от произнасяне предвид новите правила на процеса, касаещи доказателствата и доказателствените средства- тяхното искане, ангажиране, разпределение на доказателствената тежест и липсата на практика в тази насока.

Относно валидността на решенията на поземлените комисии/ОСЗГ/ с оглед изискванията за техния състав, както и по въпроса за значението на заверена от общината скица за индивидуализацията на имота и за приключване на реституционната процедура в случаите на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в стари реални граници в урбанизирани територии. Дали е приложим чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ за процесния случай, с оглед представения по делото договор от 22.03.1973 год., с който А. Д.С. и С. Ил.Д. са уредили отношенията си за имот пл.№ * по проектоплана на м.”Д.”, землище на [населено място] от * кв.м., предмет на гр.дело № 4374/1972 год. на Софийския районен съд, 4-ти район, 8-ми състав?

Само неправомерните действия ли са правнорелевантни за уважаване на иска по чл. 109 ЗС или подържането на противоправно състояние в съсобственият имот също представлява елемент от фактическият състав на негаторния иск и не е ли предмет на защита с този иск всяко смущаване на правото на собственост?

Относно конститутивното действие на решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, както и на решенията по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя в съществуващи или възстановими стари реални граници /каквото е решение № 152/08.12.1993 год. на ПК В./ или в нови реални граници с план за земеразделяне е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР № 1/1997 год. на ОСГК на ВКС на РБ.

Относно допустимите възражения по иск за ревандикация на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот, от ответник, който упражнява фактическа власт на основание договор за наем и твърди, че е придобил имота по давност с начало на владението от влизане в сила на ЗСПЗЗ, но не заявява свои права към момента на обобществяването на земята.

Дали са спазени изискванията за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение, когато в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, ако работникът или служителят е запознат с тях ? Относно необходимостта да се посочи точния момент на извършване на нарушенията. Дали това законово изискване е изпълнено в случай, че те се изразяват в бездействие, осъществено през определен период от време ?

Представлява ли унищожаването от съсобственик на един съсобствен недвижим имот/път за преминаване/, поради наличие на друг път за достъп действие, което пречи на останалите съсобственици да упражняват своето право и за възможността съсобственик да иска прекратяване на неоснователните действия на друг съсобственик, които му пречат да упражнява своето право?

Допустимо ли е в производството по чл. 108 ЗС за ревандикация на земеделска земя да се разгледа спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно принадлежността на правото на собственост към момента на кооперирането на земята, когато от разрешаването му зависи изходът на спора за принадлежността на правото към настоящия момент?

Относно допустимите възражения по иск за ревандикация на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот, от ответник, който упражнява фактическа власт на основание договор за наем и твърди, че е придобил имота по давност с начало на владението от влизане в сила на ЗСПЗЗ, но не заявява свои права към момента на обобществяването на земята.

Дали обект от многоетажна сграда става годен предмет на гражданския оборот преди завършване на сградата в груб строеж – изпълнени ограждащи стени и покрив. Твърди, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя решения, както и че даденото разрешение от съда противоречи на преобладаващото разбиране, че обекти на гражданския оборот възникват след построяване на сградата в груб строеж – външни стени и покрив?

Съдържанието на понятието „сграда” по смисъла на пар. 4а, обуславящ извода дали е налице трансформация на правото на ползуване в право на собственост поради изкупуване на земята от страна на ползувателите, който е релевантен за изхода на спора за собствеността на имота, с оглед възникналата конкуренция с възстановеното право на наследницата на бившия собственик на имота с решението на ПК от 10.03.99 год. ?

Длъжен ли е съдът съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ГПК да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчно и ако не е изпълнил задълженията си във връзка с доклада настъпва ли преклузия за представяне на нови доказателства ?

Дали работодателят е длъжен да измени щатното разписание след възстановяването на ищеца на предишната му работа, като предвиди длъжността, за да изпълни съдебното решение и едва след това може да пристъпи към съкращаването и съответно към уволнение поради съкращаване на щата?

Следва ли административният акт – решение на Поземлената комисия , с което се възстановява имота в реални граници да бъде придружено от скица, в която същия да бъде индивидуализиран? При предявяване на положителен установителен иск за собственост върху земеделски имот необходимо ли е да бъдат съобразени всички приобщени доказателства , включително свидетелски показания и на последно място, ищците необходимо ли е по реда на пълното и главно доказване да установяват , че техният наследодател е бил собственик на имота при внасянето му в ТКЗС , което в Б. е образувано през 1958 г.?

Относно частичното неизпълнение на сключения договор – основание за пълно или за частично разваляне на договора е – в хипотеза,когато неизпълнението по отношение на единия кредитор е значително и е уговорено полагане на грижи и спрямо трето лице,без да е налице изпълнение.

Следва ли съдът в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС да се произнесе по всички относими към предмета на спора възражения на страните във връзка с установяване на правата на съсобствениците в общата вещ? Относно възможността при разпределяне ползването на съсобствена вещ съдът да предписва преустройства по повод разпределението .

Относно възможността един недвижим имот да бъде придобит по давност. В съдебните решения, на които касаторът се е позовал в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Какъв е характера на строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ПЗР на ЗУТ и каква е разликата с преместваемо съоръжение както и какво представлява обект “павилион”?

Може ли съдът да извърши делба на урегулиран поземлен имот, за който има изразено становище за поделяемост и изготвен проект за изменение на действащия план за регулация, но не е издадена заповед по реда на чл. 201, ал. 3 ЗУТ?

Относно допустимостта на свидетелски показания с оглед ограниченията по чл. 133 ГПК /отм./ за установяване на уговорки между страните по предварителен договор за продажба на недвижим имот, които не са вписани в сключения между тях писмен предварителен договор, и задължението на въззивния съд да прецени допустимостта на събраните в първата инстанция гласни доказателства и да основе изводите си на допустими доказателства.

Дали решението на първоинстанционния съд, с което е бил уважен иск по чл. 58 ЗК, има обратна сила по отношение на решения на Общо събрание на кооперацията, взети преди съдебното решение да е влязло в сила или съдебното решение по чл. 58 ЗК има действие занапред – от момента на влизането му в законна сила, подобно на решението по иска с правно основание чл. 74 ТЗ?

Относно задължението на съда, при преценка на събраните доказателства, да съобрази научните, логическите и опитните правила; като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС и с приетото за необосноваността, като порок на съдебните решения на инстанциите по същество, в мотивите към ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС.

Относно разпределение на доказателствената тежест от съда по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК.

Налице ли е груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, проявена от пострадалия при трудова злополука работник, при положение, че е действал без изрична заповед от страна на длъжностни лица на работодателя и в нарушение на правилата за работа и безопасност на труда със съзнанието за възможност от настъпване на вредоносни последици, но самонадеяно, надявайки се да ги предотврати?

Налице ли е груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, проявена от пострадалия при трудова злополука работник, при положение, че е действал без изрична заповед от страна на длъжностни лица на работодателя и в нарушение на правилата за работа и безопасност на труда със съзнанието за възможност от настъпване на вредоносни последици, но самонадеяно, надявайки се да ги предотврати?

Кой период на владение се отнася забраната на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и дали нормата дерогира института на придобивната давност по отношение на земеделски имоти, които се владеят от трети лица в продължение на повече от 10 години от възстановяването на собствеността на бившите им собственици?

Относно отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, ако не е установен характера на настъпилата злополука като трудова по реда на КСО.

Дали искът с правно основание чл.26,ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на 268/362 ид.ч. от недвижим имот идентификатор 21052.1017.315, целият с площ 411 кв.м., както и искането за отмяната на нотариалния акт, който го обективира по реда на чл.431,ал.2 ГПК /отм./, е допустим при липса на правен интерес за ищцата от предявяването му?

Подлежат ли на отмяна по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК / отм./ не само констативните нотариални актове , но тези , обективиращи нотариалните удостоверявания на правни сделки, поради наличието на противоречива съдебна практика по въпроса?

Дали може въззивният съд да се произнася за законността на уволнението по основание, относно което не е сезиран от страните и дали работодателят е длъжен да включи в подбора всички служители на длъжността на ищцата от цялата страна или може да се ограничи само до тези в [населено място]. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата?

Дали искане за отнемане на имущество по чл. 4, ал. 2 З. следва да бъде разглеждано само във връзка с чл. 7 З. и то при условията на евентуалност, но не и като самостоятелно основание за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, който е обусловил крайното решение на съда по това искане и има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото?

Следва ли ищеца да докаже по реда на пълното и главно доказване, че той или неговия наследодател е бил собственик на имота преди колективизацията когато е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в реални граници? Какви доказателствени средства следва да се ползват в петиторните искове и ограничени ли са те от разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ? От значение ли е законността на извършеното застрояване при осъществяване на мероприятия с оглед приложението на чл.10б от ЗСПЗЗ и чл.11 от ЗПСК?

При разпределение на имоти по реда на чл. 292 ГПК/отм./ съдът следва ли да съставя разделителен протокол ? Относно жалбата на Е. А. и А. А. Длъжен ли е делбеният съд да извърши контрол за законосъобразност на одобрения от главния архитект на общината инвестиционен проект за поделяемост на сграда по чл. 203, ал. 2 ЗУТ /т. 1/ и чл. 203, ал. 2 ЗУТ / ? Допустимо ли е да се допусне разпределение на сграда на отделни жилища в нарушение на чл.40 ЗУТ и да се обособят отделни самостоятелни жилища от една сграда в съсобствен имот, без да се посочат какви части от поземления имот и от общите части на сградата принадлежат към всяко от новообразуваните жилища.

От кой момент тече срокът за налагане на дисциплинарно наказание – от узнаване на отделен факт, представляващ индиция за вероятно нарушение на трудовата дисциплина или на целия фактически състав на нарушението ? Относно значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Относно съотношението във фактическия състав на основанията за безвиновно прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя поради съкращаване на щата /чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ/ и поради намаляване на обема на работата /чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ/, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р. № 229/28.03.1995 г. по гр. д. № 1568/95 г. на ВКС, III г. о.

Кога работникът или служителят с поведението си е препятствал даването на обяснения, поискани от работодателя; като е прието, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Налице ли е нередовност на исковата молба, с която е предявен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ , която не съдържа точно и ясно искане да се установи принадлежността на правото на собственост върху земеделски имот на конкретно изброени правоимащи , ако общият им наследодател е починал преди отнемане на собствеността и имотът е възстановен само на част от неговите наследници и налице ли е спор за материално право в този случай ?

Относно доказателствената тежест на страните при отговорността за непозволено увреждане с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Относно необходимо ли е въззивния съд да изложи мотиви,обосноваващи извода му за промяна на определения от първоинстанционния съд срок по чл. 145, ал. 2 СК,в който съпругът дължи издръжка на другия невиновен за развода съпруг.

При наличие на доводи, че ищците черпят права от представен от тях официален документ може ли съдът да основе фактическите си констатации и правни изводи на друг документ ?

За приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и по точно подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за нивото на работа на включените в подбора работници или служители ?

Относно легитимацията на общината, като ответник по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ при условие, че кметът на общината е сключил трудовия договор и е прекратил трудовото правоотношение.

Дали за да се приеме,че едно животно е под надзор на фирма- юридическо лице е достатъчно то да е живеело в двора,ползван от дружеството/в базата където е адреса на фирмената му регистрация/, то да е хранено и отглеждано от служители на фирмата, при това с цел – охрана на същата база ? Дали тези обстоятелства и факта,че животното е куче от агресивна порода – са създали задължение за ответниците да поставят животното при такива условия и да осигурят подходящ контрол така, че да не се допуснат евентуални инциденти, причинени от него ?Ако това не е направено – кой е отговорен при настъпили вреди ?

Относно правомощията на органите на общинската администрация по издаване на актове за изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, представляващи част от имуществото на бившите селскостопански организации. Относно обхвата на инцидентния/косвения/ съдебен контрол спрямо стабилни административни актове с предмет изменение на планове, свързани с парцелиране на стопански дворове и територии, част от имуществото на прекратените селскостопански организации.

Относно възможността въззивният съд инцидентно по висящ процес да зачете последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд и представлява ли това признаване на чуждестранно съдебно решение по смисъла на чл. 118 КМЧП.

Относно момента на трансформиране правото на строеж върху конкретен обект от сграда в право на собственост – с изграждането в груб строеж на всеки самостоятелен и отделен обект на вещни права, или с изграждането в груб строеж на цялата сграда, в която се намират тези обекти.

Подлежат ли на възстановяване земеделски земи, които са били отчуждени за държавни нужди след внасянето им в Т., ако преди влизане в сила на реституционния закон са загубили предназначението, за което е извършено отчуждаването и са предоставени за ползуване на лица по някой от актовете по пар. 63 ППЗСПЗЗ, но отчуждаването не е отменено с изричен акт на Министерския съвет?

При извършване на подбор по реда на чл. 329 КТ, работодателят разполага ли с право да въвежда критерии за подбор във връзка с особеностите на работата?

Относно приложението на чл. 329, ал. 1 КТ – подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице, как се прилага обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ ?

Относно възможността да се търси по реда на чл. 109 ЗС защита на правото на собственост срещу състояние, възникнало от строителство, съобразено с надлежно одобрени строителни книжа, вследствие на което етажен собственик е лишен от достъп до обща част от сградата.

Кога се счита изпълнено задължението на работодателя да изиска обяснение от извършителя на дисциплинарното нарушение и по – конкретно, има ли задължително изискване обясненията да са изискани лично и да са дадени лично на работодателя, има ли изискване за форма за изискване на обясненията, достатъчно ли е по разбираем за работника начин да бъде изложено, за какво нарушение се иска обяснение ? Следва ли да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, ако от мотивите към същата би могло да се установи нарушението, за което е наказан работникът или служителят?

Относно доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарствен мотив по см. на чл. 20 ал.1 СК от 1985 г./ отм./ , в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спора делба на прекратена съпружеска имуществена общност , са дадени от бащата на единия съпруг и за необходимостта да се обори презумпцията на чл. 19 ал.3 СК от 1985 г. / отм./, когато е заявен иск по чл. 21 ал.1/2 СК от 1985 г.-отм.

При неоказано от страна на кредитора съдействие за изпълнение на алеаторния договор длъжникът следва ли да трансформира задължението си за грижи и издръжка от натурално в парично като изпълнява договора чрез заплащане на кредитора парична сума?

В кои случаи е необходимо да бъде установена законността на сградата с оглед реституцията по реда на ЗСПЗЗ и какъв следва да бъде характерът на сградата ?

Поначало процесуалната легитимация на страните в исковия процес се определя от твърденията, обективирани в исковата молба, относно притежаването на спорното материално право от ищеца и оспорването му от конкретния ответник. В дадения случай изложеното в обстоятелствената част на исковата молба сочи на наличие на спор за собственост между ищците и държавата чрез неин орган в лицето на областния управител. Следователно, надлежен ответник по иска за собственост е самата държава, а определянето на конкретния правен субект, който да вземе участие в съдопроизводствените действия, е въпрос не на процесуална легитимация, а на процесуално представителство, което по отношение на държавата е уредено в закона по императивен и нетърпящ отклонения начин. Независимо кой държавен орган е предизвикал правния спор, пред съда държавата се представлява поначало от министъра на финансите, а при спор за недвижими имоти- държавна собственост представителството се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството /чл. 31 ГПК/.

Дали след като е приключила процедурата по възстановяване на собствеността и е влязъл в сила ПНИ е налице годен обект, който може да бъде обект на своене по смисъла на чл.79 ЗС? Относно въпрос за идентичността на заявения за възстановяване от ищците имот с процесния.

Определянето на кръга от „трети лица” по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и в частност служителите по трудовоправни отношения следва ли да се определят като трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК, спрямо които частни документи, като заповеди за утвърждаване и изменение на щатното разписание са непротивопоставими поради липса на достоверна дата?

Относно определение № 182 от 10.02.2012 г. на ВКС, III г.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в посочената по – горе част, включително в частта, с която са присъдени разноски на ответника.

Относно предпоставките, при наличието на които се отнема в полза на държавата имущество по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ и по конкретно за това необходимо ли е да се установи наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност на лицето и притежаваното от него имущество, както и по процесуалноправния въпрос нуждае ли се от обосновка наличието на такава връзка както в искането на К., така и в съдебното решение.

Включва ли се в базата за определяне на обезщетението по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ възнаграждението за постигнати годишни резултати, което няма постоянен характер?

Към който следва да се счита осъществено основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение „съкращаване на щата” – дали това е решението на работодателя за съкращаване на щата или утвърждаване и влизане в сила на новото щатно разписание?

Относно прилагане на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди критерия.

Дължи ли работодателя на командирования работник предвидения с Приложение № 2 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ квартирни пари при положение, че работникът не е представил на работодателя документи за извършени от него разходи?

При прехвърляне на идеални части от делбения имот от съделител на трето лице в хода на делото пред първата инстанция дали производството следва да продължи между първоначалните страни или делбата следва да се допусне между действителните участници в имуществената общност?

Обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение неговата незаконност? Относно действителността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради дисциплинарно уволнение, която е предхождана/съпътствана от заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” за същото дисциплинарно нарушение.

Относно задължението на съда да вземе предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 11 на ППВС № 4/1968 г.

Относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на законовите критерии по чл. 329 КТ при извършване на подбор от работодателя.

Относно правомощията на въззивния съд при констатирани нарушения на процесуалните правила по разпределение на доказателствената тежест при оспорена истинност на документ и преценката дали е доказано оспорването с оглед разпоредбите на чл. 193, ал. 1 ГПК, чл. 193, ал. 2 ГПК и чл. 193, ал. 3 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 ГПК и чл. 146, ал. 2 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК.

Относно допустимостта на съдебното решение, тъй като съществува вероятност същото да е недопустимо.

Дали подлежи на съдебен контрол извършената от комисията на работодателя фактическа преценка на работата на включените в подбора работници или служители? Дали по-високата квалификация трябва да бъде установявана само с писмени доказателства, както и дали извършването на подбора може да се доказва и с други доказателствени средства освен с протокола на комисията?

Дали при извършване на пет нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях, наложеното най-тежко дисциплинарно наказание съответства на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ?

Може ли въззивният съд с оглед т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, предвид твърденията на страните, служебно да възложи задача на вещото лице по графологичната експертиза, а именно – наред с нотариално завереното копие от предварителния договор да извърши проверка на всички оригинални записвания по водените книги от съответния нотариус, заверил датата и подписа на обещателката по предварителния договор, когато преценява подписите на нотариуса, на служителя от кантората му, както и на техните печати и щемпели, което би изключило вероятността положеният подпис за „обещател” да е пренесен от друг документ, при хипотезата, че липсва оригиналът на предварителния договор?

Дали разпореждането с част от придобития по замяна имот е пречка за реституиране и на останалата част от имота, е разрешен при неправилно прилагане на материалния закон?

Относно противоречиво решаване на въпроса самостоятелен обект на правото на собственост ли е гараж, находящ се в сграда-етажна собственост или представлява обслужващо помещение към жилище, намиращо се в същата сграда?

Следва ли към момента на получаването на предизвестието за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ работникът или служителят да е навършил възраст за пенсиониране по пар. 5, ал. 1 КСО или е достатъчно това изискване да е налице към момента на уволнението? Към кой момент следва да се преценява законността на уволнението в случаите, при които трудовият договор се прекратява с предизвестие-към момента на отправяне на предизвестието или към момента на изтичане на срока на предизвестието, като е констатира, че по тези правни въпроси решението е постановено в противоречие с Р. № 393/26.05.2010 г. по гр. д. № 1136/2009 г., ВКС, IV г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК?

За правното основание на предявените претенции по чл. 286 ГПК /отм./, както и за началния момент, от който се дължи обезщетение за ползване на съсобствен имот и размера на дължимото обезщетение, когато имотът е отдаван под наем или аренда.

Приложима ли е нормата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ в случаи като процесния и съответно противопоставима ли е на правоимащите по реституцията сделка, при която актът на разпореждане с имота е осъществен от Читалище?

Дали при преценка законността на уволнението съдът следва да съобразява какво е дисциплинарното нарушение, за което е наложено дисциплинарно уволнение с оглед посочената в заповедта законова квалификация на нарушението или следва да го извежда от посочените в мотивите на заповедта обстоятелства и в тази връзка обуславя ли неправилната квалификация в заповедта за уволнение неговата незаконност, както и в тази връзка, че заповедта за уволнение е немотивирана ?

Отговаря ли частният съдебен изпълнител по чл.73 ЗЧСИ при положение, че съответното действие на частния съдебния изпълнител е потвърдено от съда по реда на обжалването действията на съдебния изпълнител по жалба на същата страна ?

Относно промяната на владението от добросъвестно в недобросъвестно в хипотезата на участие в производство по иск за нищожност на завещание против праводателката й, който въпрос предполага тълкуване на чл. 70 ЗС относно признаците на добросъвестното владение и в частност субективната добросъвестност като незнание на пороците на правното основание, което се предполага до доказване на противното, и то от страната, която иска да отхвърли последиците от добросъвестното владение – чл. 70, ал. 2 ЗС.

Когато едно лице може да търси отговорност и обезщетение поради обида или клевета, дали то е свободно да избира да търси такава отговорност по частна тъжба на пострадалия, или чрез предявяване на иск по чл. 45 ЗЗД, т.е. има ли отговорността по генералния деликт субсидиарен характер и следва да намери приложение тогава, когато за същото деяние липсва друг път за защита, който правен въпрос е свързан с допустимостта на предявения иск по чл. 45 ЗЗД, както и длъжен ли е съдът в решение по спор за причинени от журналист вреди да посочи в какво се изразява противоправното поведение?

Относно потвърждаването на договора, сключен от представител без представителна власт да договаря сам със себе си, както и момента и начина, по който то би могло да се осъществи, е решен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика – в решението по гр. д. № 643/98 год. на ВКС е прието, че извършена от представител без представителна власт сделка може да породи желаното правно действие при настъпването на допълнителен факт, установен от закона, като изпълнение, съгласие или потвърждаване, като по този начин нищожността може да се трансформира в действителност.

Относно определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Относно преценката на изменението на обстоятелствата, като основание за промяна на мерките по упражняването на родителските права, и конкретно – на поведението на родителите и на останалите установени по делото причини, довели до категорично нежелание у детето да живее с родителя, на когото е било предоставено упражняването на родителските права с предходното съдебно решение. В определението по чл. 288 ГПК е прието е, че този правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т. V ППВС, във вр. с т. II ППВС № 1/12.11.1974 г.

Относно задължението на съда да мотивира съдебния акт досежно начина на формиране на дължимия размер на обезщетението в хипотезата на водене чужда работа без пълномощие.

Има ли правен интерес работникът или служителят, като страна по трудовия договор, да предяви иск за обявяване недействителността на договора по чл. 74, ал. 1 КТ ?

Дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си ?

Относно разграничаване на хипотезите на обезщетения по тези разпоредби в случаите, когато ищецът е оправдан по част от обвиненията и е осъден по друга част от обвиненията на лишаване от свобода за срок, който е по-кратък от периода на задържането му под стража.

Налице ли са предпоставките на чл. 247 ГПК, когато диспозитивът на въззивното решение е постановен по отношение на ищеца по делото, а мотивите към съдебния акт са по отношение на друго, неучастващо в това дело лице ?

Може ли искът за незаконност на уволнението да бъде уважен на основание, което не е въведено с исковата молба в предмета на делото?

Относно значението на размера на неустойката като абсолютна величина и като съотношение към стойността на престацията за действителността на самата клауза за неустойка.

Относно възможността да се предостави ползването на семейното жилище за срок от три години при действието на разпоредбата на чл.56, ал.3 СК, според която това може да стане за срок до една година.

Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?

Предвиденото в застрахователния договор отлагателно условие , изискващо представяне на автомобила за оглед и заснемане, имащо значение за влизането му в сила, спада ли към договорните задължения, неизпълнението на които е съществено с оглед интереса на застрахователя по см. на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./? Може ли изплащането на втората вноска от разсрочената застрахователна премия да дерогира изпълнението на отлагателното условие за влизане в сила на застрахователния договор, когато това условие е изрично договорено между страните ?

Каква доказателствена тежест носи изпълнителя по договор за обществена поръчка при предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатени без основание възнаграждения ? Задължен ли е възложителят да доказва реално извършените от изпълнителя разходи или е достатъчно позоваването му на липсата на основание за задържане на получената в повече престация?

Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?

Каква доказателствена тежест носи изпълнителя по договор за обществена поръчка при предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на заплатени без основание възнаграждения ? Задължен ли е възложителят да доказва реално извършените от изпълнителя разходи или е достатъчно позоваването му на липсата на основание за задържане на получената в повече престация ?

Предвиденото в застрахователния договор отлагателно условие , изискващо представяне на автомобила за оглед и заснемане, имащо значение за влизането му в сила, спада ли към договорните задължения, неизпълнението на които е съществено с оглед интереса на застрахователя по см. на чл. 211, т. 2 КЗ / отм./ ? Може ли изплащането на втората вноска от разсрочената застрахователна премия да дерогира изпълнението на отлагателното условие за влизане в сила на застрахователния договор, когато това условие е изрично договорено между страните ?

Относно разпределение на доказателствената тежест в трудовия спор с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Може ли колажът да има обективно засягащо честта и достойнството на дадено лице съдържание ?

Относно възможността да бъде придобит по давност имот по чл. 19 ЗСПЗЗ? Кои имоти попадат в приложното поле на посочената правна норма както и за доказателствената тежест при предявен установителен иск за собственост при позоваване на придобивна давност ?

Следва ли в производството по иска по чл. 31, ал. 2 ЗС неползващият съсобственик-ищец да установява факта на недопускането му до общата вещ, за да има право на обезщетение за лишаването му от нейното ползване ? Следва ли ползващият съсобственик-ответник, за да се освободи от отговорност, да предложи на съсобственика си да ползва вещта според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право ?

Трябва ли работодателят, преди да изиска обяснения по реда на чл. 193 КТ, да е открил дисциплинарно производство срещу служителя и да го е уведомил за това, или е достатъчно да се изискат обяснения по конкретните фактически обстоятелства, съставляващи от обективна страна дисциплинарното нарушение, за което впоследствие е наложено дисциплинарното наказание? Относно спазването на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за надлежно мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, при посочването на дисциплинарното нарушение в нея.

Дали представената по делото разписка доказва съгласие между страните за сключване на договор за заем и фактическо предаване на сумата по него ?

Относно обхвата на нормата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ във връзка с института на придобивната давност,актовете на разпореждане и понятието”предоставяне на трети лица”.

Може ли съдът да се произнесе направо по евентуалния иск, а не по главния предявен и следва ли при произнасянето да посочи по кой от двата иска се произнася ? Дали след като установи наличието на предпоставките от основанието на разглеждания иск за собственост (каквито са исковете по пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС и по пар.7,ал.1,т.3 ПЗР на ЗМСА), съдът, който разглежда спора по същество, не следва да разгледа възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност, за които е прието, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Когато с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожността на договор за учредяване на вещно право на строеж върху чужд имот, от кой момент и на какво основание за собственика на застроения имот възниква право на обезщетение за лишаването му от ползата от имота, срещу държателя на сградата ?

При две основания за прекратяване на трудовото правоотношение в чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и ако и двете са осъществени, работодателят има ли право на избор, кое от двете да посочи, като основание в заповедта и допустимо ли е въззивният съд да промени волята му и да приеме наличие само на непосоченото основание, като мотив за отмяна на уволнението ?

Дали погрешната правна квалификация води до незаконно прекратяване на трудовото правоотношение ?

Дали съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и дали след като са установени липси ответникът по иска като отчетник трябва да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил, то това не е извършено виновно ?

Трябва ли да се вземат предвид интересите на детето при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина ? За съотношението между мерките относно местоживеенето на детето и предоставяне упражняването на родителските права на родител, който живее в чужбина, когато не е постигнато съгласие относно пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това.

Относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.

От кога започва да тече срокът на погасителната давност при иск за имуществени вреди, които представляват разлика между трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност в случай, че изискуемостта на вземането настъпва периодично ?

Относно предпоставките за придобиване право на собственост от еднолични търговски дружества с държавно имущество по реда на чл. 17а ЗППДОбП/ отм./.

Може ли да се иска на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД връщане на даденото по договор, за който с оглед приложението на чл. 183, изр. 2 ГПК съдът приема, че не е съществувал ? Има ли конкуренция при исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и дали следва да се отхвърли претенция за неоснователно обогатяване само поради погрешна правна квалификация, посочена от ищеца?

От кой момент следва да се присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди ?

Към кой момент следва да са налице предпоставките за реституция, респективно да липсват пречки за нея? Относно задължението на въззивния съд да отговори на наведените в жалбата доводи, независимо от препращането към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК. Относно адължението на съда да се произнесе по искане за определяне на срок за представяне на писмена защита и последиците от липсата на такова произнасяне.

Относно приложението на чл. 353 ГПК , за значението във втората фаза на делбата на изразеното съгласие или несъгласие на част от съделителите за получаване на имоти в общ дял, ако делбата се извърши по колена , следва да има произнасяне на ВКС с оглед на точното и еднакво прилагане на закона , и развитие на правото.

Дали при мотиви за основателност на претендираното от ищците право на собственост по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС съдът дължи уважаване на иска в установителната част, дори да го отхвърли в осъдителната част като недоказан ?

Относно срока , за който може да се присъди обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното трудово възнаграждение и размера на отпуснатата пенсия по инвалидност за причинена трайна нетрудоспособност, при законодателна промяна във възрастта за пенсиониране

Следва ли съдът да упражни косвен контрол върху индивидуален административен акт с конститутивно действие, въз основа на който ищецът по иск по чл. 108 ЗС се легитимира за собственик на недвижим имот, при липса на възражение от ответниците по законосъобразността на акта и неоспорване на правото на собственост ?

Допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск ?

Следва ли изготвеният протокол за подбор да бъде оспорен от работника – ищец, за да е налице необходимост от доказване законосъобразността на подбора от работодателя, или е достатъчно работникът само да твърди, че подбор не е извършван, както и за съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии?

Относно поправянето /отстраняването/ на аритметична грешка в мотивите на съдебното решение, касаещо дължимата сума – паричен еквивалент на квотата на съсобственика -длъжник за извършени подобрения в делбения имот, съставлява ли промяна на волята на съда диспозитива на съдебния акт в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , е разрешен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на този, обективиран в задължителна съдебна практика на ВКС- Решение Nо 38 от 01.12.2012 година по гр.д. Nо 343/2011 год. на ВКС-I г.о. Решение Nо 72 от 14.02.2011 год. по гр.д. Nо 1647/2009 год. на ВКС-I г.о. , Решение Nо 95 от 12.03.2012 год. по гр.д. Nо 1056/2010 год. на ВКВС-I г.о., Решение Nо 184 от 19.10.2010 год. по гр.д. No 1162/2009 год. на ВКС- II г.о.

Подлежат ли на проверка разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценъчни съждения относно тяхната истинност и ако тези съждения почиват на верни факти изразяването им противоправно ли е ?

Дали изграденото в имота съставлява сграда по смисъла на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ?

Дали е допустимо по иск за собственост, предявен от държавата срещу лица, в чиято полза е постановена реституция, гражданският съд да осъществи по реда на косвения съдебен контрол проверка на материалната законосъобразност на решението на административния съд за възстановяване собствеността по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. ?

Може ли да се счете , че при непопълване на възстановеният имот в границите на предходния план правото на собственост се загубва , а с факта на отреждането на ново заснетите имоти е възникнала отделна собственост в полза на общината , а освен това е допуснато и служебно касационно обжалване по въпроса за допустимостта на решението, обусловено от нередовната искова молба, изразяващо се в противоречие между обстоятелствена част и петитум ?

Дали е налице добросъвестно владение при покупка на имот, чиито собственици са се легитимирали с влязло в сила решение на Поземлена комисия и издаден въз основа на него нотариален акт и за задължението на приобретателя да направи проверка на кръга наследници, в полза на които е налице реституция на земята, предвид презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС?

Въвеждането в заблуждение относно вида, характера и съдържанието на сделката, или въвеждането в заблуждение относно правните последици на сделката е релевантно за измамата, като основание за унищожаване на сделката? От значение ли са за измамата, като основание за унищожаване на сделката, мотивите на страната по сделката за нейното сключване ?

Относно осъществяването на предварителната закрила при уволнение на членове на синдикалното ръководство на синдикална секция, при представени по делото доказателства за „легитимност” на същата. Може ли да се приеме едно писмено изявление за подписан документ, в случая – заповед за уволнение, при положение, че липсва собственоръчен подпис на издателя му, а вместо това е положен печат (щемпел) от подписа му, при което липсват индивидуализиращи признаци на саморъчния подпис и не може да бъде установена автентичността на документа?

Може ли да бъдат разпитани като свидетели по делото лица, които неправилно са били конституирани като ответници по иска от ищеца въз основа на дадени му указания от първоинстанционния съд, ако впоследствие въззивният съд е преценил, че не са надлежни ответници по иска и производството по отношение на тях е прекратено?

Възможно ли възражението за изтекла погасителна давност да се направи извън исковия процес и възможно ли е отказът от изтекла погасителна давност да не е изричен и в изявлението за отказ да не бъде индивидуализирано паричното вземане чрез посочване на неговия размер?

Кога е налице основанието чл. 328, т. 10а КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя ?

Може ли да се приеме, че е налице присъединяване, включително и невъзможност за отделяне на прикрепена към главната вещ /сграда/ движима вещ без повреда на главната вещ, поради съображения за похабяване на архитектурната стойност на сградата, а не поради техническа невъзможност за отделянето без повреда на главната вещ, ако е установено чрез заключение на вещо лице, че начинът на закрепване на движимата вещ към сградата позволява от техническа гледна точна нейното отделяне без повреди върху главната вещ ?

Достатъчно доказателство ли е за оставане без работа на незаконно уволнен работник или служител обстоятелството, че в представеното по делото копие от трудовата му книжка няма отбелязване за исковия период той да е започнал работа при друг работодател, тъй като този въпрос обуславя въззивното решение по този иск?

Правилното математическо изчисление обуславя ли промяна на волята на страната в производство за поправка на очевидна фактическа грешка , след като е прието, че е налице противоречиво разрешаване , предвид на Решение Nо 107 от 10.05.2012 година по гр.д. Nо 127/2012 год. на ОС-Видин ?

Относно приложението на чл. 9 ЗН в хипотезите , когато след смъртта си едно лице оставя за наследници родители и преживяла съпруга, е налице противоречиво разрешаване , позовавайки се на представено Решение Nо 2386 от 15.12.1966 година по гр.д. Nо 1614/66 год. на ВС-I, Решение Nо 397 от 12.11.1981 год. по гр.д. Nо 88/1981 год. на ВС-I г.о. , Решение Nо 40 от 25.07.1983 год. по гр.д. Nо 19/1093 год. на ВС- ОСГК.

Относно неблагоприятните последици от непредставяне на поискан оригинал на представено копие от документ, предвидени в чл. 183 ГПК.

Доказателствената сила на констативния нотариален акт относно правото на собственост.

Приложим ли е чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ в случаите когато права върху земеделският имот претендират две групи лица , когато и двете групи са заявили възстановяване на имота и основават собствеността си на права които те или техните наследодатели са притежавали преди образуването на ТКЗС и ДЗС и приложим ли е същия текст по отношение на приключили с решение административни производства за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ ? Допустимо ли е придобиването на имот , собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ с изтичането на петгодишния давностен срок по чл. 79, ал. 2 ЗС от влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ или необходимият за това срок е винаги десет годишен съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС; има ли валидно решение на ПК ако то е подписано от председател, секретар и четен брой членове и следва ли да се прави разлика между състава на ПК и състав на ПК, който е постановил решението ? Възможно ли е фактическо владение на едно лице да бъде прекъснато или смутено с издаването на документ за собствеността на същия имот на името на друго лице ? Завеждането на отрицателен установителен иск води ли до спиране на изтичането на придобивната давност и тази давност прекъсва ли се ако искът бъде уважен и ответникът по иска се е позовал на придобивна давност в своя защита ?

Относно предпоставките по чл. 144 СК, при които възниква задължение за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато продължават образованието си ?

Следва ли да се зачете като такъв в органите на съдебната власт? Кой е законът приложим към правоотношението, възникнало на основание чл.225, ал.1 ЗСВ, при определяне основателността на вземането за обезщетение по него и за квалифициране на заеманите от жалбоподателя длъжности в миналото като такива включени в системата на магистратските- действалият към момента на набиране на стажа за съответната длъжност закон, или този който действа при възникване на основанието за обезщетяване? Включва ли се размерът на средствата, изплащани като допълнително материално стимулиране в този на брутното трудово възнаграждение по чл.225, ал.1 ЗСВ?

Ако между страните има облигационно правоотношение въз основа на ненаименован договор за отговорно пазене на недвижим имот, може ли да се приеме, че има ползване на имота без основание по смисъла на чл. 59 ЗЗД? Как се прилагат правилата за договора за влог на движими вещи по отношение на ненаименования договор за отговорно пазене на недвижим имот?

При наличие на данни относно извършено правоприемство – А., отговарящ на изискванията на ЗДС и ППЗДС, в който се съдържат данни за предоставяне на държавен имот за стопанисване и оперативно управление, включване на имот в баланса на дружеството, липсата на разделителен протокол може ли да обоснове извод за липсата на завършен фактически състав по чл. 17 а ППЗДОбП / отм./? Относно тълкуване на термина „съответна част от активите”при хипотеза на приватизационна сделка по чл. 34, ал. 2 ППЗДОбП / отм./ , с довод , че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с Решение Nо 76 от 06.03.2009 год. по гр.д. Nо 5857/2007 год. на ВКС-II отд., Решение Nо 97 от 29.03.2011 год. по гр.д. Nо 431/2010 год. на ВКС-II отд., Решение 147 от 19.07.2010 год. по гр.д. Nо 7/2009 год. на ВКС-I отд., и др.

Относно придобиване на правото на собственост на основание давностно владение по време на брака и снабдяването с констативен нотариален акт за това право след смъртта на единия съпруг, което обстоятелство е обусловило извода на въззивния съд за наличие на индивидуална собственост в лицето на снабдилия се с нотариалния акт съпруг, т.е. за незачитане на изтеклата по време на брака придобивна давност при липсата на позоваване на това придобивно основание приживе и на двамата съпрузи.

Подлежат ли на възстановяване по реда на чл. 10, ал. 11 ЗСПЗЗ земеделски земи, който не са били внесени в ТКЗС , но след образуването му са били заменени с други такива при условие, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ в първата му редакция е постановен отказ за възстановяване на собствеността поради липса на предвидена от законодателя правна възможност? Кой е редът за възстановяване на тази собственост и допустимо ли е това да стане по общия исков ред , без нова административна процедура ; кой следва да бъде ответник по иска за собственост? Какъв друг път на защита има собственикът на земеделска земя, след изменението на закона и невъзможността да получи имота по извършена замяна по реда на ЗТПС , предвид липсата на съдебна практика и еднакво прилагане на закона , предвид на категоричните данни , че по отношение наследниците на друг дял от общия земеделски имот от около 9 дка собствеността е възстановена?

Относно относимостта на факта на необособеност на пристройката към жилищната сграда като самостоятелен обект на правото към първата фаза на делбеното производство.

Дали когато в имот, собственост на физическо лице, са построени производствени сгради и в тях е извършвана стопанска дейност, е следва имотът и сградите да са придобити от акционерното дружество, извършващо дейността, преди влизане в сила на ЗНЧИМП, за да се счита това имущество е включено в обхвата на национализацията или е достатъчно имуществото да е било използвано за осъществяване на дейността, за са се счита включено в кръга на национализираното на основание чл. 6 и чл. 9 ЗНЧИМП ?

Какво трябва да е съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК, последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във вр. с чл. 266, ал. 1 ГПК, както и има ли преклузия да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК? Следва ли при иск по чл. 225, ал. 1 КТ да се допускат нови доказателства по реда на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, както и да се прилагат доказателствените правила за първа инстанция във връзка с новонастъпили факти – оставане на ищеца без работа за последващия период?

Обвързан ли е въззивният съд при повторното разглеждане на делото от фактическите констатации и правните изводи на ВКС в отменителното решение по отношение на обстоятелствата, за които е събран необходимия доказателствен материал и не са предмет на задължителните указания по смисъла на чл. 294,ал.1 ГПК/чл.218з,ал.1 ГПК/отм./?

Съставлява ли изменение на иска по см. на чл. 214 ГПК последващо позоваване на съществуващо към момента на постановяване на индивидуалния реституционен административен акт основание за реституция , което погрешно е квалифицирано в мотивите на реституционния акт като основание за реституция по друга законова хипотеза на същия реституционен закон?

Относно възможността постановеният съдебен акт срещу две страни-ответници, имащи качеството на обикновени другари по делото , а в наемното правоотношение – сънаематели на един и същ недвижим имот, да бъде различно по съдържание от гл.т. на доказаните правно релевантни за спора факти и изводите на съда за тях.Необходимостта от произнасяне на ВКС е обоснована с тезата , че това произнасяне е от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

Счита ли се за осъществено плащането на застрахователното обезщетение със задължаването на сметката на застрахователя или за да е валидно, следва да се установи и постъпването на сумата по сметката на застрахования ?

Плащането от длъжника , на задължение за определен период , съставлява ли признание на задължението с повтарящ се характер и за други периоди от съществуването на облигационното правоотношение – предмет на иска , прекъсващо погасителната давност по смисъла на чл. 116 б. “а „ ЗЗД ?

Дали предвидената в чл. 8.1 от Договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма С. отговорност при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива е приложима както при и по повод удостоверяване изпълнението на задължението по договора, така и при представяне на документи с невярно съдържание или подправени такива преди сключването на договора ?

Дали реалното ползване на имота от лицето, което го държи без основание е факт с правно значение при спор по чл.59 ЗЗД, който поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на съдилищата, обективирана според него в приложените към изложението му съдебни актове?

Относно прекия иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, предявен от увреденото лице след като се е снабдил с изпълнителен лист за същите по вид вреди срещу деликвента.

При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността?

Дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на “периодични плащания” и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД?

При договор за застраховка на чужда вещ кой е носителят на правото да получи застрахователното обезщетение – собственикът или третото лице, действало без пълномощие и следва ли да се счита, че договорът е сключен за сметка на собственика или е възможно в посочената хипотеза да се приеме, че третото лице е сключило договора от свое име и за своя сметка?

Представлява ли фактурата и/или предварителният договор за продажба между ползувателя на помощта и доставчика разход по смисъла на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 15/2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитие и разнообразяване на икономическите дейности, предоставяне на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи по Специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Р България (С.)?

Подлежи ли на доказване възражението, че количеството на отпадните води е по-малко от това на изразходваната питейна вода при наличието на клауза в договора относно годишното количество отпадна вода, което съгласно чл. 36, ал. 3 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва да се приеме която съгласно чл. 36, ал. 3 от цитираната наредба следва да се прилага в случаите, в които не може да се монтира измервателно устройство за отчитане на отпадните води?

Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да мотивира изводите си за наличие на значително надвишаване на даденото по атакуваната сделка в сравнение с полученото по нея като основание за успешното провеждане на отменителен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ?

Налице ли е валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”, при неспазване формата на договора и последиците от неспазването й, в хипотеза на последващо подписване на анекс по този договор и приемане на изпълнение по него?

Трябва ли да се вземе предвид от решаващия съд и без да е въведено своевременно под формата на възражение, наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредата, при определяне размера на застрахователното обезщетение ?

Какъв е видът на отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора, е прекъснал електроснабдяването на потребителя – договорна или деликтна с оглед претенциите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди?”.

Обвързано ли е възникването и упражняването на правото да се развали договорът по реда на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението?

Дали наличието на административна процедура по промяна статута на един имот само по себе си е основание за развалянето без предизвестие на предварителен договор за продажбата на същия имот, съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД?

Относно правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК, служебно да се произнася по нищожността на договора, от който произтича спорното правоотношение.

Относно задължението на съда да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания.

Допустим ли е пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите след като е уважен иск за присъждане на обезщетение за причинените от ПТП вреди срещу прекия причинител? Има ли значение за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл. 226, ал. 1 КЗ плащането/неплащането на присъденото на основание чл. 45 ЗЗД на пострадалия обезщетение по иск срещу прекия причинител /застрахованото лице/?

Съставлява ли процесуална пречка за предявяване и разглеждане на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност”, основан на чл. 407, ал. 1 ТЗ/ отм./, респ. на чл. 226, ал. 1 КЗ, когато последното разполага с изпълнителен титул, издаден въз основа на уважен в наказателния процес, или в отделно гражданско производство иск по чл. 45 ЗЗД срещу прекия причинител на непозволеното увреждане за обезщетяване на същите вреди? Има ли обуславящо значение плащането на сумата, присъдена на осн. чл. 45 ЗЗД, за допустимостта или евентуалната основателност на прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя на делинквента.?

Съставлява ли липсата на изчерпване на правото, регламентирана в чл. 15, ал. 1 ЗМГО, елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО? Осъщественият без съгласието на притежателят на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката, върху които е поставен със съгласие на притежателя й, представлява ли нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО?

Относно грешка в мотивите на акта, свързана с отразяване на обжалвания резултат-вместо „уважен” е написано „отхвърлен” не променя нито извода.

Относно нуждата да се изследва наличие на каузални правоотношения между страните, когато записа на заповед като абстрактна сделка не е оспорен от издателя, както и относно това дали следва ответника, който общо отрича съществуването на каузално правоотношение, респективно съществуване на изпълнително основание да докаже възражението си.

Относно правото на собствениците на отделно обособени обекти от сграда да се ползуват от земята, доколкото това е необходимо за използуването на тези обекти според тяхното предназначение, когато в акта за отстъпване на правото не е предвидено друго.

Какъв е характерът на съдебния акт, с който съдът се произнася по допустимостта на иска по чл. 4а, ал. 2 ЗСПЗЗ /отм./?

Относно задължението на съда при разкриване на симулация да установи действителните, сиреч прикрити отношения между страните и икономическото съдържание на вътрешните им отношения, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата съгласно Р. № 35/1.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г., ВС, ОСГК и Р. № 447-69, ВС, І г. о.

Относно задължението на съда при разкриване на симулация да установи действителните, сиреч прикрити отношения между страните и икономическото съдържание на вътрешните им отношения, по който въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата съгласно Р. № 35/1.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г., ВС, ОСГК и Р. № 447-69, ВС, I г. о.

Към кой момент следва да се преценява законосъобразността на извършеното уволнение/в случая ползването на закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ /при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие /в случая по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ /- към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или към момента на издаване на заповедта за уволнение?

Mоже ли да се счете,че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ /да изслуша и приеме писмените обяснения на работника или служителя/, когато в продължение на дълъг период от време е полагал всевъзможни усилия да установи контакт с работника или служителя /по пощата,чрез нотариус,по телефон/, но поради недобросъвестно поведение на работника или служителя,не е могъл лично да му връчи искането си по чл. 193 КТ да се яви и да представи обясненията си?

Може ли да се счете,че работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193 КТ /да изслуша и приеме писмените обяснения на работника или служителя/, когато в продължение на дълъг период от време е полагал всевъзможни усилия да установи контакт с работника или служителя /по пощата,чрез нотариус,по телефон/, но поради недобросъвестно поведение на работника или служителя,не е могъл лично да му връчи искането си по чл. 193 КТ да се яви и да представи обясненията си ?

Относно правоприлагането на правните норми на чл. 25 ЗН и чл. 42, ал. 1, б. “б.” ЗН , а именно: валидно ли е саморъчно завещание, при което датата на изготвяне следва подписа на завещателя.

Относно искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка/или друго действие/, с която длъжникът го уврежда.

Може ли въззивният съд след връщане на делото за ново разглеждане да не се съобрази с указанията на горната инстанция и със задължителната практика?

Дали е налице основание за отвеждане на член на състава на съда в случай,че негов съпруг е участвувал в производството по делото като вещо лице в производството в предходната инстанция ?

Относно причиняване на непозволено увреждане при ПТП, който с представените от касатора решения на други съдилища (решение от 01.04.2010 г. по гр.д. № 2536/2009 г. на Великотърновския районен съд, решение № 130/22.04.2010 г. по гр.д. № 451/2010 г. на Врачанския окръжен съд и решение от 15.05.2009 г. по гр.д. № 312/2008 г. на Берковския районен съд) е разрешен при преценка правомерността на действията на всички участници в ПТП и на връзката между техните действия и настъпването на инцидента, а в случая въззивният съд се е отклонил от тази съдебна практика, като е преценявал само действията на единия водач на МПС – ищцата Б., но не и правомерността на действията на другия водач – ответника П..

При наличие на ЕР на ТЕЛК със здравно противопоказание „негоден за физически труд” в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва ли да се събират доказателства тежка ли е физическата работа, която работникът изпълнява и относно годността на работника да изпълнява длъжността, която заема по трудово правоотношение с работодателя? След като първоинстанционния съд не е допуснал поискано от ответника-работодател доказателствено средство за липса на друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника и не е указал на страната по силата на служебното начало, че това обстоятелство е недоказано по делото, то длъжен ли е въззивният съд да допусне това доказателствено средство при направено пред него процесуално искане за това ?

Дали решението по чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., с което се възстановява правото на собственост върху отчужден имот, е противопоставимо на трети лица, на които преди реституцията е било учредено право на строеж?

Относно съществуваща постоянна практика, обективирана в решения по гр.д. №№ 1637/2002 г., 1638/2002 г., 1642/2002 г., 1643/2002 г., 1644/2002 г. и др. на III г.о., в която е прието, че исковете за заплащане на суми от фонд социално-битово и културно обслужване са процесуално недопустими.

Относно възнаграждението, което следва да се вземе предвид като база за определяне размера на обезщетението за недопускане до работа, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 677/15.10.2010 г. по гр. дело № 1302/2009 г. на ВКС, IV-то гр. отд.

Относно прилагане правните последици на решението по иска по чл. 7 З. спрямо трето неучаствало в делото лице, което е придобило имота преди завеждане на иска и възможността да прехвърли собствеността на последващ приобретател.

Дали магазините са обекти, които могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки по чл. 9а от Указ № 463/1950 г. за създаване на жилищен фонд при М. на н.о. (отм.), по който правен въпрос е налице противоречива съдебна практика?

Относно правомощията на лицето, упражняващо правата на едноличен собственик на капитала на търговско дружество със 100 % държавно участие , за основанията за актуване на имот като държавен.

Относно приложението на чл. 99, ал. 4 СК /отм./, съгласно който развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът и по-конкретно продължителната фактическа раздяла на съпрузите явява ли се такова важно обстоятелство, налагащо да се допусне разводът, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 10 от 1971 г.

Дали изпълнението в рамките на конкретната договореност между страните – изпълнение на изрично посочени работи, съгласно инвестиционен проект и при уговорена недопустимост на преустройства, засягащи носещите конструкции, но което изпълнение е в отклонение от нормативно установени изисквания – действащите строителни правила за светла височина на помещенията, представлява неизпълнение на договора и основание за неговото разваляне, който правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие спрямо разрешенията, дадени от други съдилища, възприели общия принцип, че неизпълнението на договора се основава на клаузите на договора и се дължи на причина, за която длъжникът отговаря?

Относно правния интерес от търсената с иска за собственост защита, когато отказът от общинската администрация за нанасяне на имота по исковата молба в кадастралния план е мотивиран от липсата на решение на общинския съвет за промяна на публичната в частна общинска собственост.

Приложим ли е способът по чл. 288, ал. 1 ГПК /отм./ за извършване на делба при положение, че в делбената маса има два имота и съделителите са двама с равни дялове?

Относно настъпване на действието на отчуждението и за значението на факта на обезщетяване на собствениците при действието на ЗПИНМ към 1962 г.

Относно процесуалното задължение на съда да съобщи на страните за него, с оглед реализиране на правото им на защита в исковия процес. Прието е, че по този въпрос липсва съдебна практика, поради което и е допуснато касационното обжалване на въззивното решение.

Относно приложението на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./ при новото разглеждане на делото от въззивния съд след отмяна на предходното му въззивно решение при първата касация с оглед задължителните указания за приложението на материалния закон относно преюдициалния въррос за действителността на отказа на наследодателя на ищцата от наследството на неговия баща.

Относно приложението на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК /отм./ при новото разглеждане на делото от въззивния съд след отмяна на предходното му въззивно решение при първата касация с оглед задължителните указания за приложението на материалния закон относно преюдициалния въррос за действителността на отказа на наследодателя на ищцата от наследството на неговия баща.

Относно допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, произнасянето по който е в противоречие с приетото в т. 2 на ТР № 1/97 год. на ОСГК на ВКС, че оспорване принадлежността на правото собственост върху земеделска земя по съдебен ред на това основание е допустимо при наличие на висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ.

Относно допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, произнасянето по който е в противоречие с приетото в т. 2 на ТР № 1/97 год. на ОСГК на ВКС, че оспорване принадлежността на правото собственост върху земеделска земя по съдебен ред на това основание е допустимо при наличие на висящо или бъдещо производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ.

Относно правното действие на решение на поземлената комисия /ОС “Земеделие”/ за възстановяване на собствеността, което не е придружено със скица.

Относно задължението на съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна и изготвянето на доклад за разпределението на доказателствената тежест по чл.146 ГПК.

Относно критериите,по които следва да се осъществи подбора при уволнение поради съкращаване в щата,поради противоречие между приетото от въззивния съд и постановеното по реда на чл. 290 ГПК в решения с № 536 от 3.08.2010г.по гр.д.№ 336/2009г.на IIIг.о., № 287 от 16.07.2010г.по гр.д.№ 90/09г.на IVг.о., №409 от 9.07.2010г.по гр.д. №581 от 2009г. на IIIг.о., № 732 от 28.10.2010г.по гр.д.№ 1146/09г.на IVг.о.на ВКС.

Нищожна ли е клауза в трудов договор, с предмет задължение на служителя при прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя да не постъпва на работа по трудови и граждански отношение в конкурентна фирма?

Тече ли давност по чл. 67 ЗС, ако суперфициарът не може да осъществи правото си на строеж без съдействието на ответниците ?

Относно собствеността на имоти в процесната местност, които не са били заявени и съответно възстановени по реда на ЗСПЗЗ и с оглед регламентацията на чл. 19 ЗСПЗЗ.

Относно възможността и необходимостта решаващият съд служебно да повдига материално-правния проблем за валидността на решението на ПК , без спор между страните и без такъв да е дискутиран в рамките на производството и без да е налице оспорването му като писмен документ по чл. 142, изр. 2 ГПК / отм./, налага произнасянето на ВКС за еднаквото и точно прилагане на закона и за развитие на правото.

Дали въз основа на ангажираните по делото доказателства може да се счете,че са налице предпоставките на чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване на отговорността на работодателя /т.е.дали пострадалият,извършвайки определени действия в нарушение на установени правила за безопасност на труда е предвиждал възможността за настъпване на вредоносен резултат, който лекомислено се е надявал да предотврати, разчитайки на придобитите си умения/.

Относно възможността работникът или служителят да се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ без реално да е започнал ползването на отпуск, които се решават противоречиво от съдилищата.

Отнемане на имущество в полза на държавата по чл. 28 ЗОПДИППД, респ. предпоставка ли е за основателността на иска по чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД наличието на претендираната сума в имуществото на длъжника към момента на подаване в съда мотивираното искане на К.?

Относно установяване членството в ТКЗС и произтичащите от това правни последици за процесния имот.

Може ли да се уважат исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, когато уволнението е признато за незаконно и заповедта за уволнение е отменена, но междувременно срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл, който е решаван противоречиво от съдилищата?

Относно приращението по чл. 92 ЗС със съдебната практика .

Относно задължението на съда да приложи нормата на чл. 130 ГПК /отм./-сега чл. 162 ГПК в случаите,когато приема,че иска е основателен,но не е установен размера му. Дали с оглед интереса на кредитора – неизпъл-нението на задължението по т.11 от сключения договор за завършване в определен срок на строителството до степен за издаване на протокол обр.16 – пред вид липсата на годен обект на ползване /по смисъла на чл. 261 ЗЗД/ може де се приравни на пълно неизпълнение на поетото задълже-ние,който въпрос е поставен с оглед преценката за начина,по който следва да се изчислява дължимото обезщетение?

Трябва ли взаимното съгласие на страните да е постигнато преди издаване на заповедта на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение или може да се приеме за постигнато с връчването й на работника или служителя ? Писмена или устна трябва да бъде формата на волеизявленията на страните за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие ? При връчване на предложение от работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, материализирано в заповед за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 1 КТ, необходимо ли е изрично изявление на работника или служителя за приемане на предложението и в каква форма трябва да е- устна или писмена, и може ли изразена воля от работника за прекратяване на трудовия договор на друго основание да се счита за израз на съгласие за прекратяването му на основание чл. 325, т. 1 КТ- взаимно съгласие ?

Възниква ли задължение за ДФЗ – Агенция С. да плати договорената финансова помощ при установено неизъплнение в количествено и качествено отношение на изработеното спрямо одобрения инвестиционен проект, когато „като цяло” изпълненият строеж съответства на същия?

Относно възможността да се придобие по давност етаж от жилищна сграда, който не е обособен като самостоятелно жилище поради липса на сервизни помещения, респективно – идеална част от жилище, съответстваща на владяната реална част.

Относно правомощията на въззивния съд.

Дали лозаро-винарският комплекс е селскостопанска организация по смисъла на нормативните актове, уреждащи предоставянето на право на ползуване на граждани върху земеделски земи, а издаденият от такава организация документ е годен да удостовери надлежно предоставено право на ползувател, и дали правото на ползуване следва да се счита валидно възникнало съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ПМС № 4/88 г. за по-нататъшно усъвършенствуване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползуване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях /Обн., ДВ, бр. 19 от 11.03.1988 г., изм. и доп., бр. 34 от 27.04.1990 г./?

Относно доказателственото значение на списъците към постановленията на МЗДИ по чл. 22 от Закона за г. от 1925г.

Относно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.

Допустимо ли е установяването на право на собственост по реституция не само с нотариален акта, а и с други доказателства – с експертиза, с която е констатирано, че по А. от 1951г. е бил одържавен по ЗНЧИМП недвижим имот, бивша собственост на Държавна пивоварна, в който акт на ръка е добавено, че предприятието е бивша собственост на СД “Б. П.”, и че с А. от 1952г. на същото основание е одържавен бивш имот на това дружество, със заявление на членовете на СД за размера на дяловете им и със заповедта от 1997г. за деактуването на имотите, който въпрос е решен в противоречие с практиката, обективирана в решения по гр.д. № 944/1994г. на ВС, III ГО, решение по гр.д. № 418/2001г. на ВКС IV ГО, решение на ВКС IV Б ГО по гр.д. № 2055/2005г. и т.1 и т.3 от ТР № 6/2005г? Произвела ли е вещно-правен ефект сделката по нотариалния акт от 2000г., дори и нейн предмет да е чужд имот, разрешението на който въпрос от въззивния съд противоречи на приетото в решение на ВКС I ТО по гр.д. № 154/2007г? Относно неизясняване от въззивния съд на предмета на делото чрез задължителен доклад по чл. 108 ГПК /отм./, което противоречи на съдебната практика, обективирана в решения на ВКС II ГО по гр.д. № 567/2003г. и решение на ВКС II ГО по гр.д. № 634/2003г.

Е ли нищожен поради накърняване на добрите нрави договорът за продажба, по който представителят на продавача, действащ за себе си и като купувач, са се споразумели за цена на продавания имот, неколкократно по-ниска от пазарната?

За начина на доказване на симулативност на изявлението в договор от страна по същия договор.

Относно възможността незаконно уволнения работник да бъде възстановен, ако след уволнението е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

За разпределението на доказателствената тежест в процеса относно знанието на ищцата за извършената разпоредителна сделка с процесния имот от ответника, както и спазването на срока по чл. 22, ал. 3 СК /отм./ за предявяване на иска както от страна на нейния наследодател, така и от самата нея.

Относно допустимостта на отрицателният установителен иск при възможност за предявяване на положителен установителен иск и по материално правен за придобиване на част от парцел въз основа на владение на реална част от него, която не съответства на изискванията за образуване на самостоятелен парцел.

Относно предпоставките за възстановяване и за релевантния момент, към който се преценява тяхното наличие, в случай на спор за собственост, произхождаща от реституция по чл. 2, ал. 2 З., въведена с изменението на З. с пар. 1, т. 1 от ПЗР на ЗОСОИ – Обн., ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г., в сила от 22.11.1997 г.

Относно допустимостта на иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за земеделски земи, които са възстановени по заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ на наследник на лицето, от което се твърди, че те произхождат.

Относно тази от предпоставките за реституция, която е свързана с обекта на претендираното право на собственост. Дали спорният имот е придобил характер на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗОбС и съставлява ли това пречка за реституция по чл. 2, ал. 2 З., в сила от 22.11.1997 г.

Относно допустимостта и основателността на възражение за прихващане с изплатено вече обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и претендирано обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ.

Относно допустимостта на гласните доказателства в хипотезата на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм./.

Относно процесуалната допустимостта да се разпитва роденото от брака на страните малолетно дете – на 6 години, в качеството му на свидетел по бракоразводното дело на неговите родители, в присъствие на единия родител и свидетелите, установяващи вината на съпрузите за прекратяване на брака, въз основа на което е решен въпроса за родителските права по чл. 106, ал. 1 СК /отм./.

Относно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, следва да се квалифицира по т. 2/ по въпросите за приложението на чл. 188, ал. 1 и 3 ГПК /отм./.

Относно допустимите доказателства за уважаване на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ след изменението на текста с ДВ бр.13/2007г.

Относно поставения въпрос,във връзка със спазване на процедурата по чл. 193, ал. 2 КТ.

Относно подлежащите на обезщетяване имуществени вреди по реда на чл. 200, ал. 1 КТ и за допустимите съгласно ал.3 от същата норма- приспадания от размера на определеното като дължимо обезщетение.

Относно критерия за определяне стойността на имущество, придобито от престъпна дейност като такова със значителна стойност по смисъла на разпоредбата на §1, т.2 ДР на ЗОПДИППД – придобивна стойност или пазарна цена към момента на придобиване на имуществото. Относно необходимостта да има причинна връзка между придобиването на имуществото и конкретното престъпление по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда.

Относно исковата молба, с която ищецът претендира последици от разваляне на предварителен договор съдържа ли имплицитно волеизявление за разваляне на договора.

Дали бившата съпруга има правен интерес да води иск за поставяне под запрещение на бившия си съпруг и с оглед на това дали е активно процесуално легитимирана да води иска?

Кой е заинтересованият,който следва да плати на пълномощника и какви отношение възникват между пълномощника и собствениците на имота и пълномощника и живеещите в него?

Относно пределите на контрол на въззивния съд. Съгласно чл. 269 ГПК извън проверката по валидността, проверката на допустимостта се отнася само до обжалваната част, а по останалите въпроси съдът е ограничен от заявеното във въззивната жалба.

Относно причинените неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване,реда,начина и началната дата за обезщетяването им.

Допустима ли е отмяна на решение на общо събрание на дружество с ограничена отговорност по иск на съдружник с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ поради порок на решението, който не е посочен в исковата молба в рамките на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ?

Приложими ли са редът и срокът по чл. 428 ТЗ /отм./ за оспорване на операции със средства по разплащателна сметка, извършени от обслужващата банка без нареждане или съгласие на титуляра, или същите са относими само към хипотезата на несъответствие между даденото от титуляра нареждане и извършената от банката операция, отразена в дневното извлечение?

Следва ли да са налице предпоставките обедняване и обогатяване за успешното провеждане на иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ?

В кой момент се преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване на вземането по давност?

Относно касационно обжалване на въззивното решение, само в частта му, с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 05.03.2007 г. по гр. д. № 7900/2006 г. на СРС, с което е уважена претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 263,07 лв., изчислена за времето от датата на плащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увреденото лице – 02.10.2001 г. до датата на предявяване на исковата молба – 06.04.2006 г.

При доказано с влязло в сила съдебно решение, постановено на основание чл. 254 ГПК /отм./ несъществуващо вземане на кредитор спрямо длъжник съществува ли за последния исков ред за защита правото му на собственост върху имоти, възложени на кредитора в качеството му на взискател по реда, установен в чл. 380-чл. 383 ГПК/отм./? Процесуално допустим ли е иск, предявен от длъжника за защита правото му на собственост върху имоти, възложени на кредитора в качеството му на взискател по реда, установен в чл. 380-чл. 383ГПК/отм./извън основнията, посочени в чл. 384, ал. 3 ГПК /отм./? Какъв е способа на придобиване правото на собственост от кредитора, настъпило от деня на постановлението за възлагането на процесните имоти/чл. 384, ал. 2 ГПК-отм./-оригинерен или деривативен?

Относно предпоставките на нормата на чл. 17, б. а ЗППДОП /отм./ във връзка с трансформиране на правото на управление в право на собственост в лицето на търговското дружество.

Дали намаляването на масата на несъстоятелността, поради извършени от длъжника плащания в подозрителния период е предпоставка за нищожността му и за легитимация на кредитор в производството по несъстоятелност да предяви иск по чл. 134, ал. 1 ЗЗД?

Относно конкуренцията между законите, уреждащи сходни правоотношения, и за възможността отговорността по главното правоотношение да бъде определена по специалния закон, а претенцията за лихви да се определи по друг, общ закон, при хипотеза на наличие на изрична уредба в специалния закон и на отговорност за лихви при присъждане на обезщетение по него.

С каква давност се погасява вземането срещу издателя на запис на заповед – 3-годишна или 5-годишна, ако кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК /отм./, но не е предприел действия по принудително събиране на сумата по записа в продължение на 3 години от депозиране на молбата по чл. 242 ГПК /отм./, а призовка за доброволно изпълнение е връчена на длъжника преди изтичане на 5 години от този момент?

Относно доказателствената тежест за установяване на фактите по чл. 224 ТЗ, свързани с правото на всеки акционер да бъде информиран за въпросите, които ще се разглеждат от общото събрание.

Относно допустимостта на съдебния контрол по отношение на решенията на съдружниците в гражданското дружество.

Какви са правомощията на съда при преценка относно доказаността на фактите и обстоятелствата в случаите, когато ответникът е пропуснал срока по чл. 133 ГПК за извършване на процесуалните действия, изброени в него?

От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора такъв не е бил посочен?

От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора такъв не е бил посочен?

Обусловено ли е оттеглянето от виновно поведение на някоя от страните?; Дължи ли се обезщетение за в бъдеще, съобразно уговореното възнаграждение за периода след оттеглянето на поръчката и до изтичане срока на договора?

Относно неизпълнение на задължение по двустранен договор, когато същото е извършено от трето лице срещу уговорката за заплащане на по-висока цена, длъжникът отговора по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на претърпените загуби, ако кредиторът е изправна страна по второто правоотношение, т.е. ако е доказано реалното намаляване на актива му вследствие на неизпълнението.

Възможно ли е застрахователят по задължителна застраховка “ГО” да прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, след като на основание чл. 226, ал. 2 КЗ не може да прави възражение за самоучастие на застрахования?

Относно разпределение на тежестта за разноски по делото във връзка с приложението на чл. 64, ал. 1 ГПК/отм./.

За предпоставките за прилагане на чл. 55, ал. 1ЗЗД в хипотезата на получено нещо на отпаднало основание и обхвата на дължимата престация.
За правните последици на недопустимото съдебно решение и обвързващото въззивния съд действие на отменителния съдебен акт на касационната инстанция при връщане на делото за ново разглеждане.

Относно началния момент, от който започват да текат сроковете за реализиране отговорността на изпълнителя по чл. 265, ал. 3 ЗЗД, респ. за гаранционната му отговорност за недостатъци на обект, предаден в незавършен вид на възложителя поради прекратяване на договора за строителство.

Относно непоправимото разстройство в отношенията между съдружниците като “важна причина” по смисъла на чл. 155, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Валидни ли са съглашенията между търговци при липса на договорена с тях цена, които макар и да се регламентират от разпоредбите на ЗЗД, имат търговски характер по смисъла на чл. 286 ТЗ и в този аспект приложима ли е към тези съглашения разпоредбата на чл. 326, ал. 2 ТЗ?

Съществуват ли в правния мир или са преклудирани ex lege вземанията на кредитори, които са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност, но не са предявени в производството, което е прекратено с приемане на оздравителен план? П. ли е нормата на чл.116 б."а" ЗЗД относно прекъсването чрез признание на длъжника на погасителната давност, която тече по отношение на установени публични вземания?

Относно определение № 267 от 20.05.2009 год., постановено по горепосоченото дело, като е прието, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на спора въпрос на материалното право, свързан с наличието на законова възможност на ЮЛ, правно и структурно обособено в ООД да бъде присъждано обезщетение за неимуществени вреди поради претърпяни от същото морални болки и страдания е в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 197/97 год., по гр.д.№ 250/95 год.

Относно допустимостта на искането за присъждане на неустойка за забава в плащането на парично задължение за периода от датата на предявяване на иска до датата на окончателното му погасяване.

Непроизнасянето по заявени възражения за нищожност на придобивното основание, които са обуславящи за легитимацията на конституирания ответник като собственик на имота, представлява ли нарушение по чл. 188, ал. 1, пр. 2 ГПК /отм./? Може ли участник в договор за групов строеж да придобие право на собственост върху самостоятелен обект в сграда, ако не е притежавал право на собственост или право на строеж върху терена, върху който тя е построена? Нищожна ли е, съгласно чл. 75, ал. 2 ЗН, делбата на сградата, ако в нея не е участвал съсобственик, който е прехвърлил правата си по договора за групов строеж? Между кои лица следва да се извърши делбата на построените обекти след приключване на строителството по договор за групов строеж – съсобствениците на дворното място към момента на сключване на договора или към момента на извършване на делбата и какво е правното значение на сключени споразумения за прехвърляне на права и задължения по договор за групов строеж с оглед на придобиване на собствеността върху отделни обекти от сградата?

Относно допустимостта и валидността на обжалвания съдебен акт е преклудиран. /Посоченият за приложим допълнителен критерий е преди дадените с т. 2 на ТР № 1/19. 02.2010 год. задължителни указания във вр. със същия./.

Относно елементите от обективната страна на престъпление по чл. 227 б. “б”, ал. 2 НК/престъпление против кредиторите/, а от друга страна е постановено преди изменението на ТЗ – ДВ бр.38/2006 г.

Относно началната дата, от която започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането, предмет на предявения насрещен иск, поради липса на задължителна съдебна практика и създадена практика на съдилищата, приравняваща начина на неговото престиране с този на трудово възнаграждение по КТ.

С пропускането от страна на ответника на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за упражняване правото да подаде писмен отговор на исковата молба преклудира ли се правото му да изложи правни доводи във връзка с оспорване на активната легитимация на ищеца като носител на спорното материално право, чиято защита се претендира с предявения иск ?

Относно характера на нормата на чл. 125, ал. 3 ТЗ и за възможността същата да бъде дерогирана с клауза на дружествения договор, като по отношение на формулирания – значим за правилността на изхода на делото процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта на направеното по реда на чл. 116, ал.1 ГПК/ отм./ увеличение на иска, при липса на внесена от ищеца в срок д. т., предвид цитираната съдебна практика .

Относно начина за определяне на застрахователното обезщетение при имуществено застраховане на бъдеща реколта – тютюн тип „В.” и приложението на общите правила за подзастраховане при този вид имуществено застраховане.

Необходимо ли е увреденото при деликт лице да е действало виновно, за да е налице съпричиняване и да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД?

Относно допустимостта да се обжалват с въззивна жалба мотивите към съдебно решение, отделно от самото решение, и свързаните с него въпроси за пределите и предмета на обжалване при подадена въззивна жалба от трето лице – помагач в процеса.

Дали уговорката за неустойка за забава при двустранна търговска сделка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, с оглед прекомерността на размера и липсата на краен срок?

Били ли са налице законоустановените предпоставки за деблокиране на процесните военновременните запаси, съхранявани в [заличено име на фирма]-г.Габрово, за да се породи за последния правото да иска освобождаване на помещенията и обезщетение за тяхното ползване без основание ?

Относно дължимостта на претендираните разходи във връзка със съхранението на суровини и материали е решен от въззивния съд в противоречие с действуващата нормативна уредба и постоянната практика на ВКС, изразена в ППВС № 6/21.12.1979 год., ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и приложеното р. от 12.01.2005 год. по т.дело № 2177/2003 год. на ВКС, ТК, II т.о.

От кога се счита предявен иск , при положение, че исковата молба е предявена по пощата и как се съотнасят процесуалноправните разпоредби на чл. 125 ГПК, според която искът е предявен от датата на постъпване на исковата молба в съда и тази на чл. 62, ал. 2 ГПК, според която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата?

Относно правната квалификация на главния иск, който въпрос е от съществено значение за изхода на спора и е решен от апелативния съд в противоречие с постоянната практика на ВКС.

Относно компетенциите на въззивната инстанция при констатиране на процесуални нарушения, за приложението на принципа на служебното начало, намерил израз в чл. 7, ал. 1 ГПК, в частност и в чл. 140 ГПК и чл. 146 ГПК, както и за обхвата на доказването на предпоставките по иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ.

За правната квалификация на осъдителния иск, обусловен от специалния установителен иск по чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ, предвид квалифицирането му от въззивния съд като такъв по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и по въпроса за процесуалноправната легитимацията на длъжника – обявеното в несъстоятелност дружество да предяви осъдителен иск за връщане на даденото в масата на несъстоятелността.

Относно определение на второ търговско отделение на ВКС № 317 от 01.06.2010 год., постановено по горепосоченото дело.

Относно правните последици от непроизнасянето на първоинстанционния съд по направено искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение с посочените в ГПК съдебни актове- определение по чл. 239, ал. 3 ГПК, или неприсъствено решение , и вместо това постановяване на решение по общия исков ред , с което искът е бил отхвърлен.

С каква доказателствена сила се ползува нотариалния акт относно волеизявленията на страните по сделката и допустимо ли е в окончателния договор страните да изменят направени от тях съществени договорки в предварителния договор?

Относно възможността в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД наред с реалното изпълнение на паричното задължение и на обезщетението за забавата му, на кредитора да бъде присъдена и договорна неустойка за неизпълнение, както и за критериите, при които неустойката за неизпълнение следва да се преценява, като противоречаща на добрите нрави.

Относно определяне на „справедливо” по см. на чл. 52 ЗЗД по размер обезщетение за причинени от деликт неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, основан на чл. 226, ал. 1 КЗ, аналогичен на този по 407 ТЗ / отм./, е в противоречие със задължителните за съдилищата разяснения относно конкретните критерии с които следва да бъде съобразено същото, съдържащи се в ППВС № 4/68 год..

Дали безспорността на вземането на кредитора представлява предпоставка за откриване производство по несъстоятелност?

Относно приложението на общите правила за подзастраховане при имуществено застраховане на бъдеща реколта - тютюн тип”В”, с оглед невъзможността да се определи действителната стойност на вещта /застрахователната стойност/ към момента на сключване на застрахователния договор и съответно да се съпоставя тази стойност спрямо уговорената от страните застрахователна сума.

Относно елементите, характеризиращи понятието “инвестиции” за нуждите на сключените по реда на ЗППДОбП / отм./ приватизационни сделки, обусловил крайния изход от възникналия между страните правен спор, поради отсъствието на трайна съдебна практика и легална законова дефиниция, извън Счетоводен стандарт 25 към ЗСч., се явява от значение за точното прилагане на закона, което е и един от аспектите на развитие на правот.

Относноо несъответствие между заявеното с исковата молба право и на правото на което е дадена защита с решението, обуславящо евентуалната недопустимост на съдебния акт.

Относно приложимата погасителната давност при менителничните отношения, за формата на заявяване правопогасяващо правото по запис на заповед възражение за давност и за предпоставките за упражняване на специалния иск по чл. 534, ал. 1 ТЗ.

От кой момент тече погасителна давност относно вземането за обезщетение за вреди от влошаване на здравословното състояние на увредения?

Относно начина на определяне конкретната степен на съпричиняване на вредата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

За статута на държавните предприятия и териториалните им поделения по чл. 173 ЗГ и дали сключваният с директора на поделението договор, представлява договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ?

Относно начина на определяне справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск по чл. 288, ал.1, т.2 КЗ /отм./срещу Гаранционния фонд.

Наличието на взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ от съдружниците в дружество с ограничена отговорност за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя за причинени на дружеството вреди е предпоставка за реализиране на специалната имуществена отговорност на управителя по чл. 145 ТЗ; решението се наслагва върху фактическия състав на деянието, от което произтича имуществената отговорност на управителя, и е предпоставка за нейното реализиране по исков ред. Решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя на ООД, включително когато той е освободен към момента на подаване на исковата молба.
Решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ на общото събрание на съдружниците в ООД, респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, който към датата на предявяване на иска е заличен от Търговския регистър, представлява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 ТЗ. В качеството му на абсолютна предпоставка за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ – както срещу действащ, така и срещу бивш управител, решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е от значение за допустимостта на иска и съдът е задължен да следи за наличието му към момента на завеждане на делото във всеки етап от развитието на процеса. Представянето на решението е в тежест на търговското дружество – ищец, поради което ако ищецът не твърди и/или не успее да докаже съществуването му към момента на предявяване на иска по чл. 145 ТЗ, искът следва да се счете за недопустим и производството по него да бъде прекратено.

Имат ли решенията на ВАС за отмяна на индивидуален административен акт ретроактивно действие и заличават ли с обратна сила последиците, произтичащи от отменения административен акт?

Допустими ли са съдебните решения на първоинстанционния и въззивния съд, постановени без участието на необходим по делото другар, какъвто се явява неучаствалата съпруга ?

Не са изложени мотиви относно неуваженото му възражение за прихващане със стойността на увредените вследствие на теч в обекта мебели в размер на 54 625 лв. – противоречие с ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/65 г. и ППВС № 1/85 г. и ТР № 1 от 04.01.2011 г. по т.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Относно незачитане на доказателствена сила на частни документи, които не са оспорени от насрещната страна – в противоречие с Решение № 249 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1037/2010 г., ІІ г.о. В какъв срок ищецът следва да направи възраженията си във връзка с направено от ответника възражение за прихващане? Преклудира ли се възможността да се направи възражение за съдебно прихващане след приключване на устните състезания по делото? Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на съда да направи доклад по делото по чл.146 ГПК, в който да отдели спорното от безспорното, да укаже подлежащите на установяване факти и разпределението на доказателствената тежест между страните?

Относно недопускане на още един свидетел за установяване на твърдяно от касаторите обстоятелство.

Може ли въззивният съд да се произнесе със своето решение „извън пределите на спора по делото, така както са били очертани от становищата на страните?

Относно постановяване на обжалваното решение, че в имота съществуват подобрения и не е изяснено от кого са направени тези подобрения, както и дали съществува възможност на съсобственика подобрител да бъде разпределена подобрената част от имота.

Относно наличието или липсата на отрицателните процесуални предпоставки ,свързани с иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ . В касационната жалба се поддържат отменителните основания на чл. 281, т. 3 ГПК с довод за съществено процесуално нарушение.

Относно обективната отговорност на общината за вреди при незаконен акт, настъпили в изпълнение или в отклонение от него.

При иск по чл. 227, ал. 1, б.”в” ГПК подлежи ли на отмяна договора за дарение, ако надареното лице не разполага със средства за издръжка, по който съдебната практика е противоречива?

Допустимо ли е било назначаването на постоянна длъжност на вече пенсионирана учителка и след това прекратяване на създаденото трудово правоотношение с нея на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ-т.е при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст?

Относно наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността върху балталъци по реда на ЗВСГЗГФ с оглед разпоредбите на пар. 5 ЗВСГЗГФ в редакцията след изменението обн. ДВ.бр.13/2007г. и пар. 6 ППЗВСГЗГФ.

Относно воля, че решението се обжалва само от част от ответниците, които имат качество на наследниците на С. В. В. , която не е изразил в диспозитива на определението. Предмет на касационната проверка е въззивното решение само в частта, с която е уважен ревандикационния иск по отношение на наследниците на С. В. В. за 1/26 ид. ч. от УПИ ХV-567, кв. 23, по плана на м. вилна зона “Б”, в землището на гр. С..

Относно определение № 1396 от 8.10.09г.,постановено по делото,е допуснато касационно обжалване на въззивното решение

Относно защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 KT, чл. 344, ал. 1, т. 2 KT и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,предявени от П. Ц. Л..С определение № 1* от 13.10.09г.

Относно бжалване на въззивното решение в частта, с която първоинстанционният съдебен акт е обезсилен по иска срещу Х. Д. Л. и производството е прекратено.

Относно определение № 1* от 5.11.09г.по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Относно определение № 1* от 26.IХ.2009г. по процесуалноправния въпрос, изразяващ се в непреценка на представени доказателства.

Допустимо ли е тълкуване волята на страните в производството по сключване на окончателен договор по чл.19 ал3 от ЗЗД е решен в обжалваното решение в противоречие с трайната практика на ВКС,в т.ч.с приложените към изложението решения на състави на ВКС?

Относно определение № 1* от 23.09.09г.,постановено по делото,е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Трябва ли да се отложи делото при наличие на внезапна пречка за явяване в насроченото заседание на страната и на процесуалният й представител – в разрез с практиката на ВКС?

Дали изискването и представянето на писмено обяснение на прекия ръководител, а не на работодателя, е основание за незаконност на уволнението, както и за възможността работодателят да делегира правомощия в тази насока на друго лице ?

Относно императивните изисквания на закона преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да поиска обяснения от нарушителя по силата на чл. 193, ал. 1 КТ. Относно задължителното съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, които изисквания съдът е приел, че в случая не са изпълнени от работодателя и това е обусловило уважаването на предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

Относно разграничението на хипотезите на чл. 3, ал. 2 и чл. 3, ал. 3 ЗВСГЗГФ и доказателствата, с които съгласно чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ е допустимо да се установява правото на собственост.

Относно правната природа на решението на ОСЗ /ПК/,с което се възстановява правото на собственост върху земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ,противопоставимостта на това решение на трети лица, разпределението на доказателствената тежест и определяне предмета на доказване при направено оспорване на това решение,както и определяне предмета на доказване и разпределяне на доказателствената тежест при наведени доводи досежно липсата на предпоставки за придобиване на собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ.

Дали в производство по поправка на очевидна фактическа грешка съдът може да коригира пороци на решението, които обуславят неговата необоснованост ?

Останала ли е касаторката без работа по трудово правоотношение след незаконното уволнение, каква е доказателствената сила на представените от нея писмени доказателства /копие от трудова книжка и служебна бележка от А. по заетостта ? Относно разпределението на доказателствената тежест в процеса.

Кой е релевантният момент, спрямо който трябва да се установи правото на собственост върху земеделска земя по иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ при положение, че тя /земята/ не е била кооперирана и е придобита чрез правна сделка в по-късен момент?

Дали обратното действие на развалянето на алеаторния договор налага да се зачете заветът в случай, че наследството е открито преди влизане в сила на съдебното решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД?

Относно придобиване правото на собственост чрез наследяване, в случая на застрояването му по време на брака на наследодателя, не е разрешен еднозначно от съдилищата.

Относно начина на доказване наличието на влошаване на здравето на работник или служител, пострадал при трудова злополука, за която е вече обезщетен от работодателя.

Как следва да се тълкува изискването преживелият съпруг да няма собствено жилище като предпоставка за възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./?

Относно разликата между основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

Относно относно това, че сключваната от тях покупко- продажбена сделка уврежда кредиторите на техния праводател като елемент на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД и значението на вписванията в имотния регистър във връзка с преценка на това обстоятелството, е решен в противоречие с практиката на ВКС

Ограничава ли законодателят възможността за получаване на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ и във вр. с чл. 1, т. 2 ПМС 31/11.02.1994 година , само от лицата придобили право на пълна лична пенсия или се включват и тези лица , придобили право на лична пенсия на основание с пар. 5 ПЗР КСО, без да са навършили пълните години за пенсия, се разрешава , според застъпените становища по цитираните решения на състави на ВКС и ОС В. ?

В кой момент възниква вземането на кредитора и той може успешно да упражни отменителния иск по чл. 135 ЗЗД? Относно правната квалификация на иска – по ал. 1 или ал. 3 от текста, съответно за подлежащите на установяване факти по конкретния правен спор.

Дали е налице приключила административна процедура за възстановяване на собствеността върху земеделска земя и дали това е предпоставка за допустимост или за основателност на иска с правно основание чл.108 ЗС, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд?

Допустимо ли е присъждане на адвокатски хонорар, заплатен по друго производство /в случая наказателно/, по реда на чл. 2, ал. 2 ЗОДОВ, разрешаван противоречиво от съдилищата?

Относно начина на прекратяване на наемния договор при изрично постигнато в клаузите на същия общо съгласие на съконтрахентите за преустановяване на облигационната връзка помежду им, когато са налице конкретно уговорени условия е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Дали наследник, който претендира да е получил собственост от общия наследодател, признава правото му и следва да докаже своето придобиване, а ако прехвърлянето не е извършено по надлежен ред, може да се легитимира като собственик само ако ги е придобил по давност?

Относно съдържанието на мотивите на съдебния акт.

Относно доказателствената сила на писмените доказателства- конкретно на „Дневник за идеалните имуществени дялове на членовете на Горовладелската кооперация „О”, списъци на съпритежателите на ревир „О” и др. писмени доказателства, при установяване на правото на собственост на гори или идеални части от тях съгласно изискванията на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ за доказване на собствеността на г. , чието право на възстановяване се иска по реда на предявения иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ.

Относно приложението на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като е констатирал и друго противоречие, относно статута на земеделската земя, дадена като обезщетение за имот, отчужден по ЗТСУ.

Относно обявяване за окончателен сключен от касатора с К. В. предварителен договор за продажба на недвижим имот – апартамент № 39 в ж.к.”В” бл. 10, вх. В, ет. 2 в гр. С., поради неплащане на сумата 603 лв. в двуседмичен срок от влизане на решението в сила.

Относно пазарната оценка на новообразуваните при делбата обособени обекти.

Относно съвместен принос при придобиване на имущество от съпрузите по време на брака.

Относно отказа на решаващия съд да се произнесе по релевирано възражения за нищожност на решението на ПК за възстановяване правото на собственост, като административен акт, поради нарушена материално-правната компетентност при издаването му, при липсата на решение по спора за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, като преюдициална предпоставка, е разрешен в противоречие с цитираната практика на съдилищата .

Допустимостта и наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на въззивното решение и в правомощията по чл. 291 и чл. 293 ГПК.

Относно нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила -касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Относно установяване на правото на собственост към минал момент.

Относно касационно обжалване ся определение № 1092/30.11.2009 год. по гр.дело № 796/2009 год. на ВКС на РБ, II-ро г.о.

Относно първоинстанционното решение по гр.дело № 1931/2007 год. на Пловдивски районен съд и да постанови въззивния си акт, с който е отхвърлил исковете по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

Относно съотношението на правата на лице, вписало искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и взискател, вписал възбрана върху същия имот в рамките на висящ изпълнителен процес за събиране на парично вземане.

Относно релевирания материално-правен въпрос касаещ в рамките на спора приложимостта на процедурата по международен договор, а именно Консулска конвенция между Н от 1975 година при установяване на твърденията по искова молба , е въпрос от значение за еднаквото прилагане на закона и развитие на правото в хипотезите на обявяване от съда смъртта на безизвестно отсъстващи лица , за които има достатъчно данни , че са били изселени в Република Франция .

Относно законовите основания, определящи ищеца по делото като кредитор по см. на чл. 135 ЗЗД и запазване правата на третите лица по отношение на разпоредения в тяхна полза недвижим имот, придобити преди вписване на исковата молба, по посочените решения на ВС и ВКС.

Относно съдържанието на понятието „злоупотреба с доверието” на работодателя по см. на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ в контекста на допуснати нарушение на правилата на Етичния кодекс на служителите на НАП, чието разрешение от ВКС поради липата на съдебна практика би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.

Относно приложението на чл. 133, ал. 1, б.”д” във връзка с чл. 134 ГПК/отм./ е съществен.

Какъв обем ще потърси искова защита и в зависимост от това да предяви положителен или отрицателен установителен иск, поради което и с оглед липсата на данни в настоящия случай кой владее спорния имот, то изводът в обжалваното въззивно решение за недопустимост на отрицателния установителен иск е в противоречие с този по цитираното решение на ВКС?

Относно касационно обжалване, с определение № 829/21.08.2009 год. по гр.дело № 260/2009 год. на ВКС на РБ, II-ро г.о.

Относно правната квалификация на иска, която следва да бъде определена съобразно фактите по делото и твърденията, на които ищецът основава своето право, и за задължението на съда да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба.

Относно суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице, както и за приложението и характера на пар. 143 ПЗР ЗИДКЗ, във вр. с чл. 213, ал. 1, изр. четвърто КЗ и за нуждата от тълкуване на неговото приложение.

Кои правила на материалния закон следва да се прилагат, ако договорът за консултантски услуги включва задължения за извършване и на фактически и на правни действия – тези на договора за изработка или на договора за поръчка, респ. във всички такива случаи ли договорът е сключен с оглед на личността на изпълнителя? М. ли възложителят по договор за изработка едностранно да прекрати или да развали договора поради неизпълнение и да откаже да изплати възнаграждение, ако преди това е приел изпълнената /пълно или частично/ работа, в случай, че изработката е осъществена от трето лице, но от името на длъжника, а договорът е бил сключен с оглед на личността на изпълнителя? В. дължи ли възнаграждение на изпълнителя, ако при приемане на работата не е направил възражение за неправилно – с оглед на личността на престиращия, изпълнение? В същата хипотеза дължи ли се възнаграждение, ако част от работата е била полезна за възложителя?

Доколко постановеното и влязло в сила решение при условията на чл. 78 б. “а” НК има обвързваща гражданския съд сила по отношение вината на дееца ?

От кого следва да изхожда съгласието за уволнение, свързано с предварителната закрила по реда на чл. 333, ал. 4 КТ – еднолично от председателя на синдикалната организация или от синдикалното ръководство като колективен орган ?

Характеристиката на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя”.

Представлява ли допълнително възнаграждение с постоянен характер по смисъла на чл.15, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата това възнаграждение, което не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд?

Относно приложението на чл. 237 ГПК, който урежда условията и реда за постановяване на решение при признание на иска.

Нищожни ли са извършените разпореждания с чужд имот ?

Относно изпълнението на указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона, които са задължителни за съда, на който е върнато делото и с оглед задължителната съдебна практика по този въпрос.

Как следва да се установят индивидуализиращите белези на недвижим имот, за придобиването на който се прави позоваване на основанието по чл. 17а ЗППДОП /отм./, когато в документите на преобразуваното предприятие не се съдържат данни за основните индивидуализиращи белези на имота – неговите граници и/или съседи?

При иск за подобрения в чужд имот от извършени строително-монтажни работи в имота, задължение на ищеца е в обстоятелствената част на исковата молба не само да посочи, но и да индивидуализира строително-ремонтните работи по вид, количество и стойност.

Допустимо ли е в производство по чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ да се установява характера на извършваната работа, длъжността и категорията на положения труд ? Приложими ли са общите правила на ГПК при разпределение на разноските, направени в производството по чл.1 ал.1 т.3 ЗУТОССР ?

Има ли клеветнически характер твърдение, което се основава на истински факти, и противоправно ли е изразяването му ? Как следва да се прилага принципът на справедливостта при обективно съединени искове, с които се претендира обезщетение за вреди от отделни публикации, които са поредни и през незначителни интервали от време, както и при положение, че различни издатели в един и същи ден публикуват статии, съдържащи неверни, обидни или клеветнически факти, противоправно ли е поведението на всеки от издателите или следва да се ангажира отговорността само на един от тях, съответно как се определя размерът на обезщетението при ангажиране на отговорността на всеки от издателите ?

Допустимо ли е искане за изменение на решението, направено с отговор по въззивна жалба, да се приеме за насрещна въззивна жалба ?

Каква е доказателствената стойност на частен свидетелстващ документ, в който издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти и чия е доказателствената тежест при оспорване на частен свидетелстващ документ, издаден от оспорващата страна ? При неизвършено оспорване на документ по реда и в сроковете по чл.193 ГПК, може ли съдът служебно да отрече доказателствената му сила ? Релевантни ли са за заемното правоотношение други юридически факти извън тези от фактическия състав на договора за заем ?

Имат ли решенията ВАС за отмяна на индивидуален административен акт ретроактивно действие и заличават ли с обратна сила последиците, произтичащи от отменения административен акт?

Имат ли решенията ВАС за отмяна на индивидуален административен акт ретроактивно действие и заличават ли с обратна сила последиците, произтичащи от отменения административен акт? Относно темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл. 13, ал. 2, предл. първо ЗЕ), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Следва ли потребителят, който се позовава на неравноправен характер на клауза от договора, да конкретизира твърденията си, като посочи с коя от хипотезите, предвидени в чл. 143 З. е налице противоречието?

Отмяната на административния акт действа ли с обратна сила, което действие води ли до отпадане на последиците от акта и поражда ли задължението за възстановителни мерки, насочени към реституция на положението отпреди действието на акта? Относно темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл. 13, ал. 2, предл. първо от ЗЕ), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Относно неоснователността на иска за собственост, когато в мотивите приема , че спорни са само 30 кв.м. от цялата площ от 570 кв.м. и не е поискано изменение на иска. Допустимостта предмет на иска за собственост да бъде реална част от недвижим имот и следва ли същата да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен парцел? Следва ли съдът в производството по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 109 ЗС да извърши косвен контрол за материална законосъобразност на административен акт, когато в производството по издаването му е страна само един от съсобствениците ?

Дължи ли се обезщетение за извършени ремонти в имот, предмет на договор, който не е прекратен, осъществени по време на неговото действие при изрична клауза, че същите са за сметка на наемателя?

Относно допустимите възражения, представляващи оспорване законосъобразността на извършени по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК действия на съдебния изпълнител, включително и на позоваване на липса на местна компетентност на съдебния изпълнител, по иск на съдружника за защита на членствени права по чл. 71 ТЗ.

Има ли отмяната на един индивидуален административен акт, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, конститутивно действие, изразяващо се в отпадане с обратна сила на породените от акта правни последици?

Относно възможността при неизпълнение задължението на кредитополучателя да плати уговорените с договора за потребителски кредит месечни вноски на падежа, дългът му автоматично да се трансформира в предсрочно изискуем по силата на изрична договорна клауза, без да е необходимо волеизявление на кредитодателя,което да е достигнало до длъжника, със задължителните постановки в т.18 на ТР № 4/18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС.

За приложимостта на чл. 453, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 496, ал. 2 ГПК от гл.т.зачитане на материално правния им ефект в рамките на спора за собственост в общия исков процес.
За приложение на чл. 181, ал. 1 ЗУТ и чл/ 181, ал. 2 ЗУТ във вр. с пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ и правното значение на Акт обр. 14 като констативен протокол на общинската администрация за установяване степен на завършеност на строителството в груб строеж.
Относно тълкуването на разпоредбите на чл. 7, ал. 3, т. 14 от Наредба No 3/ 2003 г.

Длъжен ли е съдът да изследва условията, при които е сключен договор за продажба чрез пълномощник на продавача, и трябва ли да обсъди и да вземе предвид какви са мотивите на пълномощника за сключването на сделката, с оглед това дали тя е в интерес на упълномощителя-продавач и дали уговорената цена е изгодна за него? Длъжен ли е съдът да се обоснове защо възприема (кредитира) или не, приети по делото експертни заключения на вещи лица?

Представлява ли доказателство и как следва да се преценява, направеното от третото лице – помагач признание на каузално правоотношение, свързано с издаден от него, в качеството му на представител на главна страна по делото (ищеца или ответника), документ, наименован „запис на заповед”, който е нищожен поради опорочаване на формата?

В кой момент следва да бъде извършено уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – докато трае престоят (спирането на работата за повече от 15 дни) или след него ? Към кой момент следва да се преценява законосъобразността на извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – към момента на връчването на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или към следващ момент – връчването на заповедта за прекратяването му ?

Следва ли да се приеме, че е налице бездействие на съделителите при наличие на заключение на съдебно-техническа експертиза за поделяемостта на имота и изработен от вещото лице инвестиционен проект или съдът е длъжен да изпрати този проект за становище на главния архитект на общината, както и по въпроса какво е съотношението между изискванията на ГПК, ЗУТ, З. и Закона за културното наследство по отношение на действията на страните и действията на съда при наличие на данни за поделяемост на имот-паметник на културата и какво е съотношението между разпределението на доказателствената тежест и изискванията за извършване на съответните действия от страна на сезирания съд ?

Относно приложението на чл. 329, ал. 1 КТ, касаещи обхвата на съдебния контрол по установените в закона задължителни критерии и възможността работодателят да извърши подбор и по допълнителни критерии, извън посочените в чл. 329, ал. 1 КТ, с оглед спецификата на извършваната работа; за значението на използваните критерии за подбор и съответствието им с приетата оценка на действителните качества на работника.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 453, т. 2 ГПК в хипотеза, при която вписването има оповестително действие?

Ползва ли се със сила на пресъдено нещо влязло в сила решение, с което универсално завещателно разпореждане е намалено до размера на запазената част на наследник по закон и трябва ли да бъде съобразено това намаление в последващо производство по делба на наследствени имоти?

Дължи ли се еднократно обезщетение на държавни служители от органите на МВР, които са прослужили трудово-служебния си стаж при един и същ работодател-правоприемник /Гражданска защита на Република България към Министерството на отбраната, Държавна агенция „Гражданска защита”, Главна дирекция „Национална служба Гражданска защита” към Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”МВР/ при едни и същи условия на труд и на едно и също място?

Има ли правно значение за приноса в придобиването на имуществото разликата в получаваните от съпрузите доходи и следва ли само съпоставянето на разликата в получаваните доходи да е от значение за съда при постановяване на решението и присъждането на значително по-голям дял?

При липса на указания в какво се състои порочността на решението /чл. 260, т. 3 ГПК/ във въззивната жалба, дължи ли произнасяне по правилността на решението въззивния съд. Длъжен ли е въззивният съд да приема за оплаквания за неправилност на решението изложения, направени от страната едва с пледоарията на процесуалния представител или е длъжен да се съобрази при преценката си по чл. 269 ГПК само с посоченото в подадената в срока въззивна жалба? Индивидуализирано ли е в достатъчна степен дисциплинарното нарушение, когато заповедта за налагане на дисциплинарно наказание препраща към друг документ – доклад, който не е доведен до знанието на работника преди налагане на дисциплинарното наказание? Индивидуализирано ли е в достатъчна степен дисциплинарното нарушение, когато както от текста на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, така и от текста на документа, към който заповедта препраща – доклад, не може да се установи кои от описаните действия представляват дисциплинарни нарушения и кога са извършени?

Относно осчетоводяване на суми в сметки 501 и 503 без съставени първични счетоводни документи за предаването им установява ли постъпване на сумите в патримониума на предприятието.

Какво означава по смисъла на ЗОПДИИП /отм./ имущество, придобито от престъпна дейност и следва ли да има връзка между установената престъпна дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото или е достатъчно да не е установен законен източник? Следва ли съдът да анализира действителния начин на живот и личния стандарт на ответниците по мотивираното искане по ЗОПДИППД или може направо да прилага средния разход по данни на НСИ? Следва ли в изпълнение на задълженията си по чл. 147 ГПК съдът да укаже конкретно, точно и ясно за кои факти всяка от страните носи тежестта на доказване и за кои от твърдените от страните релевантни факти те не сочат доказателства?

Относно увеличението на дяловете по колена на наследниците с дела от едно от тях, при наличие на отказ от наследство в него, както и за възможността в съдебното производство да се заяви отказ от това увеличение от страна на съделителите.

Следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства за извънсъдебни признания на страните, които са станали известни на въззивния жалбоподател след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и в хода на въззивното производство, в случаите, при които страната е защитавана от назначен от съда особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, чийто възможности да се снабдява с доказателства и да ги представя своевременно пред съда са силно ограничени, поради липсата на какъвто и да било контакт с представляваното лице?

Пречка ли е законен наследник, който е приел наследството по опис, реализирано във връзка със защитата на чл. 61 ЗН спрямо недееспособни, да приеме, по изричен или мълчалив начин, останалото извън описа наследство след настъпване на възраст за пълнолетие?

Относно определянето на частите за реално ползване от съсобствения имот съдът не е изхождал от правата на страните като обуславящи определяне начина на разпределение на ползването, а от възможността за предоставяне на реална площ от всеки един от етажите на сградата, независимо от неравенството в дяловете в съсобствеността и ощетяването на касаторите с оглед избрания начин на разпределение на ползването.

Промяната на правната квалификация във въззивната инстанция препятства ли организирането на защитата на страните и решение, постановено при такива обстоятелства, следва ли да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед дадената нова правна квалификация на иска, както и следва ли да бъде дадена възможност на страните при евентуално връщане на делото на долната инстанция да ангажират нови доказателства, за които не им е била дадена възможност или които не са били необходими за процеса с оглед неправилната правна квалификация и разпределението на доказателствената тежест от първоинстанционния съд?

Имат ли наложените предишни дисциплинарни наказания, които не са заличени, значение при преценката на спазването изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ при наложено дисциплинарно наказание „уволнение” поради системност ?

Дали работодателят е длъжен да използва допълнителната квалификация, независимо дали е свързана или не с изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя, като критерий при извършването на подбора?

За да бъде уважен иска по чл. 496, ал. 3 ГПК достатъчно ли е кумулативното наличие на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и неплащане на цената, достигната при публичната продан и има ли значение на какви причини се дължи невнасянето на цената?

Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи в мотивите си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?

Относно предпоставките за признаване на основание чл. 23 ал.2 СК/ респ. чл. 21 ал.2 СК от 1985 г. отм./ личен дял недвижим имот- съпружеска имуществена общност, придобит по време на брака на основание вложените лични, по дарение парични средства, получени от трето лице , когато имотът е закупен на името на двамата съпрузи и нотариалния акт за собственост е издаден на името на двамата съпрузи е произнесена от въззивния съд в смисъл, противоречащ на т.3 на ПП ВС 5-72.

Ако първоинстанционният съд е приел за несвоевременни възражения, въведени с отговора по исковата молба, който е постъпил преди първото съдебно заседание в производството за делба, следва ли въззивният съд, приемайки възраженията за своевременни да допусне поисканите с отговора на исковата молба доказателства, без подобно искане да е направено във въззивната жалба?

Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23, ал. 1, 2 СК / чл. 21, ал. 1, 2 СК, /отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?

Задължен ли е въззивния съд да извърши проверка на събраните по делото доказателства и да разгледа по същество направените доводи във въззивната жалба относно правопораждащото действие на осъществилите се правопораждащи факти? Задължен ли е въззивния съд да обсъди дали извършената замяна на недвижими имоти, обективирана в протокол от 10.04.1959 г., е породила транслативно действие и за спорния имот, при направен довод, че няма данни той да е одържавяван и предоставян за ползване на Института по хидрология и метеорология?

Относно допустимостта на гласните доказателства в хипотезата на чл. 165, ал. 2 ГПК, който е решен в противоречие със задължителната практика.

Относно необходимостта от задължително изслушване в съдебния процес на двамата родители.

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, с който се отрича претендираното от ответника право, който иск дава по-ограничена защита от тази на положителния установителен иск? Налице ли е правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за собственост върху имот, за който ищецът претендира да е собственик и за който ответникът заявява свои собствени права?

Относно материалната доказателствена сила на частен свидетелстващ документ, възможността за оспорването му по реда на чл. 193 ГПК и дължимото поведение на съда в този случай.

Изграждането преди влизане в сила на ЗСПЗЗ на единична жилищна сграда в реституирания по същия закон имот, когато тя не е част от градоустройствено мероприятие и не е част от застрояване като комплекс от строителни дейности, представлява ли мероприяти по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ? Приложимо ли е ограничението на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ за реституция, ако в имота е изградена от държавата единична жилищна сграда, дори същата да е законна, или разпоредбата се прилага само за физически лица, построили сгради в такива имоти?

По въпроса за прекратяването на двустранен договор

Допустимо ли е страните да уговарят неустойка за забавено изпълнение на парични задължения – чл. 92 ЗЗД и тяхната свобода ограничена ли е от чл. 10, ал. 2 ЗЗД, както и може ли съдът да намалява размера на неустойката до размера на законната лихва на основание ПМС 72/08. 04. 1994 г.?

Дали правото на застрахователя по договор за имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от наличие на причинно – следствена връзка между поведението на застрахования по конкретното застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователното събитие/вредите?

Легитимирани ли са да искат отмяна на решения на ОС,по реда на чл. 58, ал. 1 ЗК, член – кооператори, които към момента на постановяване атакуваните решения са изключени като такива,решението за изключването им е предмет на атакуване с иск по чл. 58, ал. 1 ЗК, а изпълнението на решението за изключването им е спряно,на основание чл. 61 ЗК?

Относно разпределението на доказателствената тежест в производство по иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 417, т. 9, предл. първо от ГПК с предмет установяване съществуването на вземане на ищеца – поемател по запис на заповед след издадена в негова полза заповед за изпълнение и подадени срещу същата възражения по ред на чл. 414, ал. 1 от ГПК от издателя и поръчителя по записа на заповед.

Относно разпределението на доказателствената тежест при предявен от поемателя установителен иск по реда чл. 422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед и направено от издателя възражение за обезпечено със записа на заповед заемно правоотношение, за което се твърди, че е погасено, поради връщане на заетата сума.

Възниква ли отговорност за солидарните длъжници при неизпълнение на кредит, който е отпуснат по Програма на банката за предоставяне на микрокредити на търговски дружества и кооперации, ЕТ и съдружници в търговски дружества, когато нито кредитополучателя, нито солидарните длъжници отговарят на изискванията за получаване на кредита?

Въпросът за евентуалното наличие на договор между страните за учредяване право на строеж е въведен в делото с писмена защита, депозирана след края на устните състезания в първоинстанциото производство от третото лице помагач по делото. Процесният договор по никакъв начин не урежда отстъпване на право на строеж. Налице е противоречие между изложените от ищците твърдения относно обстоятелствата, на които искът им се основава и формулирания петитум на исковата молба по иска с правно основание чл. 34 ЗЗД. Уважаването на последния има за предпоставка прогласяването на договора за нищожен и на свой ред за редовността му е наложително да е налице пълна идентичност на формулираната в петитума претенция за връщане на даденото.

Относно обжалваната от [фирма] част, с която са отхвърлени исковете за сумата 100 лв. (пропуснати ползи), касационната жалба е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Може ли съдът да отхвърли иска като недоказан по размер, когато е доказан по основание; за служебното задължение на съда за назначаване на експертиза за доказване на размера на иска и приложението на чл. 130 ГПК /отм./?

Недобросъвестен ли е по смисъла на чл. 465 ТЗ поемателят по менителничните ефекти, издадени от солидарните длъжници за обезпечаване на задължението му по договор за овърдрафт, единият от които същевременно е и съдлъжник по този договор, при липсата на доказателства за обявяването на овърдрафта за предсрочно изискуем, респ. за предприети от кредитиращата банка действия по принудителното му събиране?

По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС, включително и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност и значението на икономическите показатели за ликвидност при установяването й.

Дали връщането на вещта, предоставена за ползване на основание договор за лизинг, освобождава лизингополучателя от изпълнение на задължението за плащане на лизингови вноски за периода от връщането до изтичане на срока на договора?

Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска факт. Нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Налице ли е невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. първо ЗЗД в хипотеза, когато описаното МПС като обект на застрахователна закрила в застрахователния договор не може да бъде индивидуализирано /например поради интервенция в номера на рама на МПС или наличие на друго несъответствие по отношение на индивидуализиращите белези на МПС/?

Допустима ли е актуализация на размера на арендната вноска, когато страните по арендния договор са предвидили такава клауза при подписването му, и представлява ли тя изменение на арендния договор по смисъла на чл. 16 ЗАЗ в частта за арендната вноска?

Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл. 481, вр. чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ? Настъпва ли предсрочна изискуемост с факта на неплащане на определен брой вноски по договор за банков кредит или е необходимо изявление на банката в този смисъл? Допустимо ли е в производството по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК да се приеме за съвместно разглеждане друг иск на ищеца? Допустимо ли е с исковата молба да се сочат основания, различни от тези, посочени в заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК? Може ли съдът да променя материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от предявеното в заповедното производство?

Дали са били налице предпоставките на закона за неговото упражняване и дали съществува правоотношение по договор, за който се твърди, че е развален.

Дали предявяването на частичен иск спира давността и по отношение на непредявената част от вземането, за която е допуснато увеличение на иска в хода на делото, но след изтичане на давностния срок. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение от задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК.

Относно предмета на доказване и разпределението на доказателствената тежест при иск с правно основание чл. 124 ГПК (аналогичен на чл. 254 ГПК отм.) за недължимост на сума по запис на заповед, предмет на издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК (отм.), в хипотезата, когато между страните е безспорно съществуването на трайни търговски отношения по повод конкретен вид търговска сделка и наличието на непогасени задължения във връзка със същите, без да се твърди съществуването на друго каузално правоотношение като причина за издаването на записа на заповед.

Как настъпва уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението, настъпва ли автоматично при просрочие на погасителната вноска с повече от 90 дни или е необходимо изрично изявление на банката.

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Дали извършеното от трето лице частично плащане на задължение на ответника към ищеца представлява признание на дълга от страна на ответника?

Относно правните последици на сключен от общинско предприятие договор за ползване на площи, общинска собственост, за рекламна цел.

Налице ли е сключен договор за заем, ако същият е антидатиран, когато, към реалната дата на получаване на заемната сума липсва представителна власт на лицето, получило сумата от името на заемополучателя?

Относно задълженията на съда да обсъди и извърши преценка на всички доказателства и доказателствени средства при постановяване на решението.

Относно разпределението на доказателствената тежест в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 9 ГПК.

Относно обсега за прилагане на служебното начало: недоказаността на погасителния ефект на компенсацията; липсата на задължение за заплащане на обезщетение; липсата на неизпълнение на задълженията по договора за охрана и превратно тълкуване на договорните клаузи.

Относно това достатъчно ли е, за да се приеме основателност на иска по чл.422 ГПК, ищецът – поемател по запис на заповед да установи само редовността на записа на заповед от външна страна или следва ако оспори твърденията на противната страна относно соченото от него като съществуващо каузално правоотношение, да установява други отношения извън менителничния ефект.

Относно разпределението на доказателствената тежест при иск с правно основание чл. 254 ГПК (отм.) за недължимост на сума по запис на заповед, предмет на издаден изпълнителен лист по реда на чл. 237 ГПК (отм.).

Допустимо ли е назначаване на съдебно-графологична експертиза във въззивната инстанция, когато по реда на чл. 193 ГПК своевременно е оспорена автентичността на документа, но не е изслушана такава в първоинстанционното производство, поради неангажирането и от страната?При направено оспорване истинността на документ по реда на чл. 193 ГПК, длъжен ли е решаващият съд да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест, според вида на оспорения документ и да им даде срок за ангажиране на доказателства?“

Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от Банката- кредитор по реда на чл. 418 ГПК, чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ? Необходимо ли е Банката –кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем и това обявяване да е достигнало до кредитополучателя, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК и Банката да предприеме действия за принудително изпълнение?

Следва ли при препращане по реда на чл. 272 ГПК въззивният съд да обоснове собствени изводи в съответствие с осъществяваната от него решаваща дейност ? Кому е доказателствената тежест за установяване наличието на каузално правоотношение, неговата индивидуализация и връзката му със записа на заповед, за който се твърди, че е бил издаден като гаранция по това каузално правоотношение?

Относно знанието на пострадалия за употреба на алкохол от страна на водача, като обстоятелство, повишаващо риска от вреди при ПТП с оглед задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК .

Относно разпределянето на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед.

Относно предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотеза на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, като спряното на основание чл. 229, ал. 4 ГПК производство по делото е възобновено след постановяване на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя в зависимост от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземането на определен кредитор, кое именно „спиране на плащанията” е израз на трайно и обективно състояние на неплатежоспособност и задължен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства, чрез които да установи динамиката на ликвидността като индикатор за състоянието на неплатежоспособност?

Представлява ли частично плащане на парично задължение признаване на цялото вземане на кредитора по смисъла на чл. 116, ал. 1б, ”а” ЗЗД, дори ако при плащането длъжникът е съставил и съответните първични счетоводни документи и е посочил в тях фактически състав, от който вземането произтича, включително и фактурата издадена при възникване на вземането.

Относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено конкретното обезщетение за произтичащи от деликт неимуществени вреди, разрешен в противоречие с дадените с ППВС № 4/68 г. задължителни за съдилищата разяснения.

За да е налице новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД следва ли волята на страните да е изрично обективирана или може да се предполага и тълкува?

Автоматичното прекратяване на договора, поради неизпълнение на задължение, приравнява ли се по отношение на последиците си на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, т.е. ако след датата на автоматичното прекратяване на договора, ползването на вещта е продължило със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът счита ли се за продължен за неопределен срок?

По въпроса за определяне размера на пропуснатите ползи като вреди, подлежащи на обезщетяване по чл. 82 ЗЗД при договорно неизпълнение.

По въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост при определяне на размера на неимуществените вреди с определение № 745 от 19.12.2014 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на съответствието на въззивното решение с ППВС № 4/1968 г. и служебно известните на настоящия състав Решение № 83 от 06.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 795/2008 г. ІІ т.о. и решение № 66 от 03.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 619/2011 г., ІІ т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Следва ли въззивният съд при осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД да преценява валидността на клаузата за неустойка, преди да се произнесе по нейната основателност, дори и да не е направено възражение в тази насока?

Изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката- кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции?

Представлява ли признание на задължението, отразяването на материализиращата го фактура в счетоводството на ответника, включването и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея?

Относно правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК.

Противоречие с т. 17 на ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС при произнасянето по въпроса за доказателствената тежест в производството по чл. 422 ГПК и по-конкретно, дали при въведено от ответника твърдение за липса на каузално правоотношение, следва ищецът да доказва наличието на такова.

Включено ли е във фактическия състав на отчуждаването по чл. 55а ЗПИНМ /отм./ изплащането на обезщетението, т. е. обуславящо ли е изплащането на обезщетението, за да премине собствеността в патримониума на държавата ?

Следва ли разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 год. да се тълкува, като нормативно въведено отклонение от диспозитивното правило на чл. 66 ЗЗД, при условие, че последващото частично изпълнение е след декларирано пълно изпълнение и подадена заявка за окончателно плащане.

Противоречие с т. 18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса за необходимостта от уведомяването на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ на поръчителите за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Дали с цедиране на вземането е настъпила промяна по отношение страните на договор, сключен под режима на ЗОП с оглед приемането след постановяване на решението на САС на нов чл. 42а ЗОП на която разпоредба законодателят е придал обратно действие – пар. 115, ал. 3 ПЗР ЗИДЗОП.

Противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за законовата възможност за доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите, ако не е установено неправомерно въздействие от страна на потребителя върху средството за търговско измерване и дали задължителната съдебна практика, създадена преди измененията и допълненията на ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 г.) се простира и по отношение на корекциите, извършени при новата законова уредба и дали тя дава правото на доставчика на електроенергия да извършва едностранна корекция. Т.е. дали възможността за едностранна корекция и в кои хипотези е възможна след изменението на ЗЕ (ДВ бр. 54/2012 год.).

При ползване на имот от наемателя след прекратяване на договор за наем, сключен по реда на чл. 102, ал. 3 ЗЛЗ и чл. 102, ал. 4 ЗЛЗ, как следва да се определи обезщетението, претендирано по реда на чл. 236, ал. 2 ЗЗД – на базата на средната пазарна цена на наемите за съответния район и период или на база на приетите от общинските съвети наредби за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество.

Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по възражение, в т.ч. и такова за прихващане /в материалноправен и/или процесуалноправен смисъл/, което не е заявено от ответника в производството не само в срока за отговор, но и въобще? Следва ли въззивният съд да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания и доводи и направени възражения пред първата инстанция, в т.ч. и тези, които засягат действителността на представено по делото доказателство? Когато страната, чийто подпис е на последната страница на представен от насрещната страна договор, заяви оспорване с твърдение, че част от съдържанието му е променено без нейно съгласие, за оспорване на съдържание или на авторство се касае и кой носи тежестта за установяване неистинността? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са относими към релевантни за изхода на делото факти и следва ли доказателствата да бъдат обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, или съдът може да основе изводите си на произволно избрани от него доказателства? Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първата, това дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 ГПК? Чия е доказателствената тежест за установяване на твърдяни от ищеца отрицателни факти?

Дали отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит представлява обективна новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД и дали за новиране на задължението е необходимо да има изрично изявена воля на договарящите страни.

Дължи ли дружеството – ответник по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК изплащане равностойността на дружествения дял на съдружника-длъжник на взискателя-ищец, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на този съдружник, пасивът превишава активите на търговското дружество, т.е. явява се отрицателна величина.

Как следва да се прилага принципът на справидливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя.

Опорочава ли записа на заповед, в противоречие с изискването на чл. 535, ал. 2 ТЗ за съдържащо се в документа безусловно обещание за плащане, в качеството му на задължителен реквизит на ценната книга, наличието на упоменато правно основание за дължимост на сумата, респ. на част от нея.

С определение № 283 от 02.06.2015 г. касационното обжалване е допуснато по следните въпроси: 1./ Наличието на свързаност по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 1 ДР ТЗ между физическото лице-заемодател и управителя на търговското дружество преодолява ли презумпцията, че с предаването на сумата на управителя същата е получена от самото търговско дружество; 2./ Годишният финансов отчет /ГФО/ на дружеството в частта, в която са отразени задълженията на търговеца ползва ли се със самостоятелна доказателствена стойност отделно от тази на първичните счетоводни документи за тези задължения; 3./ С одобряването на ГФО от новия управител на дружеството считат ли се потвърдени действията на предишния управител, извършени без представителна власт, когато те не са отразени в ГФО и 4./ Налице ли е освобождаване от отговорност на управител на дружество с ограничена отговорност, когато липсва изрично взето решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ, взето при спазване на процедурата по чл. 138 ТЗ и чл. 139 ТЗ и допустимо ли е от ТЗ изразяването на такава воля да бъде извлечена от декларация, подписана от съдружниците.

По въпроса за задължението на решаващия съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви, защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други е в противоречие с формираната по същия задължителна практика на ВКС.

Следва ли да се доказва връзката между каузалната и абстрактната сделка, в случаите когато по отношение на длъжника – търговско дружество заповедта за изпълнение е влязла в сила, а солидарен длъжник е управителят на това дружество в качеството му на физическо лице.

Дали с влязлото в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ се преклудира спора по наличието на допринасяне за настъпване на вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в последващо производство между същите страни за вреди от ексцес.

Относно доказателствената тежест при хипотезата на чл.301 ТЗ и по приложимостта на разпоредбата на чл.292 ТЗ в случаите, когато предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, е стигнало не до представляващия търговеца, а до негов офис, с който офис са водени трайните търговски отношения между страните.

Относно предпоставките на пар. 8 ПР ЗИД ЗПСК /ДВ бр.72/01.09.2006 г./ за учредяване на законна ипотека върху имущество на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор и възможността да се учреди такава ипотека в хипотезата, когато към момента на вписването й длъжникът – купувач вече не е съдружник/акционер в дружеството, в противоречие с практиката в други влезли в сила съдебни решения.

Относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото и да се произнесе по направените във въззивната жалба искания за допускане на нови доказателства във въззивното производство при действието на чл. 205 ГПК от 1952 г. /отм./.

Включва ли се в отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” и задължението за плащане на присъденото в друго производство в тежест на делинквента обезщетение забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 84, ал. 3 ЗЗД и приложима ли е хипотезата на чл. 111, б. ”в” ЗЗД по отношение на него.

Относно приложимостта на преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК в производството по несъстоятелност. Към кой момент следва да се прецени обективното състояние на неплатежоспособност на дружеството.

От кого следва да изхожда съобщението до длъжника, за да настъпи действието на цесията, въззивното решение е постановено в противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 123 т 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, ІІ т.о.?

Дали дружеството – ответник по иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК, дължи на взискателя – ищец изплащане на равностойността на дружествения дял на съдружника – длъжник, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивът превишава активите на дружеството. Задължителната практика в цитираното решение е формирана във връзка с приложението по чл. 125, ал. 3 ТЗ, но с оглед предмета на спора и решаващите изводи на въззивния съд тя е относима и към отговора на релевантния за конкретното дело правен въпрос.

Дали член – кооператор, който не е присъствал на ОС е обвързан с доказване на твърдяния от него момент на узнаване за решенията и съответно изтичането на 14-дневния срок за предявяване на иска по чл. 58, ал.1 ЗК от този момент ли тече или е достатъчно искът да бъде предявен в общия 3-месечен преклузивен срок с разрешението, дадено с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 7 от 01.02.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1130/2011 г., ТК, І т.о. и на основание т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите. Релевантен ли е моментът на узнаване за едно от приетите от ОС решения за срока по чл. 58, ал. 2 ЗК за отмяна на всички останали решения на общото събрание. Приложима ли е презумпцията на чл. 7, ал. 1 ЗТР към момента на узнаване на приети от ОС на кооперацията решения.

Неправилната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, представлява ли основание за недопустимост на съдебното решение или е аргумент за неговата неправилност? Какви са правомощията на въззивния съд в тази хипотеза и следва ли да се произнесе по същество на материалния спор.

Налице ли е противоправно деяние, когато името на лицето, към което са отправени обидните и клеветнически изявления, не е посочено конкретно в тях, но то е индивидуализирано в телевизионното предаване по друг начин, който не оставя съмнение, че репликите са насочени конкретно към него.

По въпроса за прогласяване за недействителен договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт на недвижим имот, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на 1/6 ид. част от гореописания имот.

Отговаря ли и в кои случаи съдът по искове за вреди по чл. 2 ЗОДОВ (в редакцията преди ДВ, бр. 98/2012 г.), както и налице ли е основание по чл. 53 ЗЗД за солидарна отговорност на съда с други правозащитни органи в тези случаи. Повдигането на обвинение предпоставка ли е за ангажиране отговорността на прокуратурата по чл. 2 ЗОДОВ (в редакцията преди ДВ, бр. 98/2012 г.), когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението или поради това, че деянието не е извършено от ищеца.

Обвързан ли е съдът в производството по спорна съдебна администрация по чл. 127а СК от формулираното от страната искане или съдът разполага с власт да реши делото с оглед доказателствата и интересите на детето.

Противоправно по смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ ли е бездействието на ЧСИ, ако същият не е наложил поискан от взискателя запор върху вземане на длъжника, поради невнасяне от взискателя на авансова такса за извършването му и длъжен ли е ЧСИ в такъв случай да извърши поисканото от взискателя изпълнително действие. ЧСИ или взискателят следва да прояви активност за определяне и внасяне на дължимата авансова такса за извършване на поискано изпълнително действие.

Относно началния момент, от който пострадалото лице търпи неимуществените вреди от незаконното наказателно преследване – датата на образуването на досъдебното производство срещу него или датата на привличането му като обвиняем. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след задължителна преценка и анализ от съда на всички конкретни, установени по делото, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Р. Ц., относно режима на лични отношения на бащата Ц. Ц. с детето Р. Ц. и присъдената издръжка?

Трябва ли да се прави разлика между съобщаване на факти, даване на политически оценки и изразяване на мнения от една страна и обиди към конкретната личност от друга, както и дали негативните оценки, направени по политически въпроси при спазване ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ, представляват противоправно действие, което е основание да се търси отговорност за деликт.

За разграничението на отговорността за непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД в случаите, при които са причинени вреди от поставени изкуствени неравности на републикански път в границите на урбанизирана територия. Прието е, че тези въпроси обуславят крайното решение и са решени в противоречие с практиката на ВКС.

Следва ли в мотивите към решението си въззивният съд да обсъди направените оплаквания и възражения от въззивника в подадената въззивна жалба и да изложи собствени съображения по тях.

Следва ли съдът да приложи института на съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато ответникът по иска за обезщетение на вреди от деликт не е навел по делото възражение и твърдения в тази насока, но такива са направени своевременно от привлечената от него подпомагаща страна – на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Как въззивният съд следва да съобрази указанията, дадени с отменителното решение на касационната инстанция, когато при новото разглеждане на делото от въззивната инстанция се съберат нови доказателства и се установят нови факти – на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Длъжен ли е съдът да постанови нарочно определение, с което да съобщи на страните, че приема за общоизвестен даден релевантен факт по делото – на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ако съдът не възприема прието по делото експертно заключение, длъжен ли е да изложи конкретни обосновани мотиви за това – на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В хипотезата на неизпълнение и от двете страни по договора, може ли всяка от неизправните страни по него да го развали.

Приложима ли е хипотезата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД за подобрения, които наемателят е извършил в наетия имот.

На кои обстоятелства се основа исковата молба по чл. 422 ГПК, следва ли да е налице идентичност на основанието, заявено в заповедното производство , допустимо ли е уточняването му от ищеца , допустимо ли е ищецът да го измени в исковия процес ?

Относно критериите при преценка тежестта на нарушенията, както и следва ли да се имат предвид предходни наложени наказания, за които работникът е реабилитиран, решаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

За характера на завещателното разпореждане, извършено с придобитите по наследство 1/3 ид. ч. от възстановените на наследника (наследодателя) на завещателката земеделски имоти, когато с тях се изчерпва откритото наследство.

Намира приложение приетото в т. 4 на ПП на ВС № 5 от 31.10.1972 г., че съпружеска имуществена общност става и сградата, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, в случаите когато единият съпруг е собственик на идеална част от земята, върху която е построена сградата?

Допустимо ли е въззивния съд да обоснове своето решение единствено на основания, които не са посочени като оплаквания във въззивната жалба и по които страните не са имали възможност да развият доводи и да изразят съображенията си ?

Дали претендираните подобрения са извършени от ищеца в качеството на държател или на владелец?

Oтносно произнасянето по въпроса дали отказът на заинтересуваните лица да подпишат акта за непълноти и грешки, издаден в административната процедура по чл. 53, ал. 3 ЗКИР /в отменената редакция/ представлява отричане на правата на ищците с оглед наличието на спор за материално право, обуславящо допустимостта на предявения иск на горното основание или обратното, както е приел въззивният съд, което е в противоречие с представената съдебна практика.

Налице ли е влагане на лични средства на единия съпруг при придобиване на жилище от свободния пазар по реда на ЗУЖВГМЖСВ по време на брака, когато продажната цена на имота е заплатена към момента на сключването на договора за покупко-продажба в брой, а левовата компенсация от Националния компенсационен жилищен фонд е платена след сключването на договора?

Относно приложението на пар. 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА и пар. 42 от ПЗР към ЗИДЗОбС /ДВ, бр. 96 от 1999 г./, и по-конкретно за възможността на основание пар. 42 от ПЗР към ЗИДЗОбС /ДВ, бр. 96 от 1999 г./ в собственост на общината да премине недвижим имот, който се води по баланса на предприятие с държавно имущество, в случай, че преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество следва влизането в сила на пар. 42 от ПЗР към ЗИДЗОбС /ДВ, бр. 96 от 1999 г./.

Съпружеска имуществена общност ли е лизинговата вещ, придобита на името на единия съпруг по силата на договор за финансов лизинг, сключен преди сключване на брака между съпрузите ?

Как се формира обезщетението за имуществени вреди при доказано професионално заболяване? Дали безплатната храна, условията на труд, бонуси по КТД, производствени бонуси, социални помощи по КТД, целеви награди, платен годишен отпуск, работа празник, сумарно отчитане на работното време и нощен труд следва да бъдат включвани в обезщетението по чл. 200 КТ във връзка с неговото изчисляване и във връзка с приложението на чл. 15 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата?

От кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, предмет на образувано изпълнително дело, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./, респ. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /2008г./?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и на доказателствата във връзка с тези доводи и възражения,като е счел,че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 62 от 6.04.15г. по гр.дело № 5310/14г.на ІІІ г.о.?

Кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителки права?

Относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 59, ал. 9 СК, тъй като неизвършването му от съда е в противоречие на приетото в задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 173 от 07.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6136/2014 г., ІV г.о., решение № 14 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4575/2014 г., ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които еднозначно е прието, че изричното изслушване на родителите в производство за определяне на родителски права и мерки за лични контакти с ненавършилото пълнолетие дете е задължително, а не факултативно.

Относно понятието „полза” от съсобствената вещ в контекста на материалноправната легитимация по иска по чл. 30, ал. 3 ЗС.

Трудоустроено ли е лице, след като на същото има издадено ЕР на ТЕЛК, с което са определени 50% намалена трудоспособност, а и в самия акт – чл.14 медицинският орган е посочил противопоказания – упражняването на тежък физически труд и дали същото лице се ползва от защитата по чл.333,ал.1,т.2 КТ?

По какъв друг начин, освен чрез извършване на инвентаризации, работодателят следва да докаже липси на лице, изпълняващо материално-отчетническа длъжност в дружеството?

Може ли законосъобразността на подбора да се установява чрез разпит като свидетели на лица, които нямат преки впечатления от работата на ищеца, но са били ангажирани с процедурата по подбор ? Относно значението и относителната тежест на законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ и възможността, с оглед спецификата на работата, подборът да се извърши и по допълнителни критерии.

Кой е компетентния орган,който утвърждава и коригира щатното разписание в акционерно търговско дружество? Има ли разлика между организационно-управленската структура на акционерното дружество и щатното разписание на длъжностите в акционерно дружество,като е счел,че са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 8 от 2.03.12г.по гр.дело № 672/11г.на ІІІ г.о,решение № 343 от 28.12.12г.по гр.дело № 748/11г.на ІV г.о.,решение № 413 от 30.01.14г. по гр.дело № 2362/13г.на ІV г.о, постановени по реда на чл. 290 ГПК?

Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти? и При установени с писмени и гласни доказателства конклудентни действия на ответника, сочещи на неформален договор за мандат между страните, може ли съдът да приеме, че такъв съществува?

Относно приложение принципа на справедливост, за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл. 226, ал. 1 КЗ. Този въпрос е разрешен в противоречие с даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД и соченото от касатора ППВС №4/68г.., според т.11, на което справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.

Следва ли възрастта на загиналия да има решаващо значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди и може ли необходимостта от грижи за пострадалия, сама по себе си да води до намаляване на размера на същото обезщетение?

Относно правния характер на договора за управление и относно компетентния орган, определящ възнаграждението на изпълнителния директор на АД с двустепенна система на управление.

Относно доказателствената стойност на документ, който не е преведен на български език, но който първоинстанционният съд е приел по делото и не е указал на страната да представи превод, нито е назначил вещо лице за неговата проверка.

Относно приложение на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ/ отм./ срещу застрахователя на делинквента е в отклонение от задължителната практика на касационната инстанция, обективирана в ППВС № 4/68 г. и постановените по реда на чл. 290 ГПК и сл. служебно известни на настоящия съдебен състав решения на ІІ т.о. на ВКС: № 88 от 17.06.2014 г., по т.д.№ 2974/2013 г. и № 101 от 03.07.2014 г., по т.д.№ 4391/2013 г..

Относно момента, към който следва да се преценява еквивалентността на насрещните престации при сделка под режим на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998 г./

Как следва да се тълкува разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗЗД при определяне на началния момент на давностния срок за унищожаване на договор поради грешка в съществените качества на вещта – денят, в който за първи път грешката е била реално открита или денят, в който същата се предполага, че е било възможно да бъде открита ? Следва ли да се приеме в хипотезата на чл. 32, ал. 2 ЗЗД при определяне на началния момент на давностния срок за унищожение на договор поради грешка в съществени качества на вещта, че за страната, претендираща да притежава правото да иска унищожение, последният възможен момент, в който е можело да бъде открита грешката е моментът, до който насрещната страна е упражнявала владение или държане върху вещта, както и следва ли да се съобрази от съда и обстоятелството дали страната, която претендира да притежава правото да иска унищожение на договора действително упражнява владение върху вещта към момента на откриването й, съответно за насрещната страна до кой момент е упражнявала владение или държане върху вещта ?

За задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди.

Относно необходимото съдържание на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и в тази връзка трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност? Какво е от значение при преценката на съда за добросъвестност на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ?

Необходимо ли е да има връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото и дали е достатъчно връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник за придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД /отм./?

Кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност?

Относно установяването в процеса на законосъобразното приложение на критериите по чл. 329, ал. 1 от КТ и съответствието им с приетата оценка на действителните качества на работника.

Законно ли е уволнение по чл.325, ал.1, т.12 КТ ако основните трудовите функции на длъжността, заемана по трудов договор, са запазени и са преминали към длъжността, предвидена за заемане по служебно правоотношение, но същевременно са прибавени някои нови задължения и са премахнати част от старите?

Разполага ли със защитата по чл. 109 ЗС собственик на имот, чието право върху него е нарушено чрез незаконен строеж или чрез допуснато отклонение при изпълнение на законно разрешено строителството, когато това отклонение да е несъществено по смисъла на „ „техническите възможности и/или благоустройствената допустимост на строежа? Обусловено ли е правото на защита на собствеността от административните актове, издадени за и при осъществяване на строителство в имот и когато то засяга имота на ищеца извън учреденото от него, или е достатъчно да се установи, че незаконното строителство или извършеното в отклонение от издаденото разрешение засяга и ограничава правото на собственост върху имота, в който е извършено? Може ли да се учредява право на преминаване с даване на съгласие или валидното му учредяване се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите по реда на чл. 192, ал. 1 ЗУТ?

Налице ли е процесуално нарушение на съда след като не се е произнесъл по направено искане от ищцата заявено с исковата молба за възстановяване на предбрачното й фамилно име и след като е задължен по силата на чл. 326 ГПК служебно да вземе отношение по този въпрос?

Ограничен ли е максималният размер на неустойката до 30 дни, след като клаузата на чл. 30, ал. 2 от „Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия от [фирма]” е прогласена за нищожна?

Относно допустимостта на постановения съдебен акт, предвид твърдяното противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

За значението на задължителното изслушване на двамата родители.

Към кой момент следва да се установи дали ищецът е носител на спорното вещно право?

Кои факти следва да установи ищецът, когато е предявил отрицателен установителен иск за собственост?

Налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/ и основание ли е това за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато въззивният съд неправилно е квалифицирал предявения иск, в резултат на което се е произнесъл по непредявен иск – вместо по заявения от ищеца иск с правно основание чл. 109 ЗС е разгледал и постановил решение по чл. 108 ЗС и е предоставил на ищците защита, каквато те не са поискали в нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК и допустима ли е промяна на правната квалификация на иска? Относно основанието и вида на търсената защита между двата иска са различни. Допустимо ли е произнасяне по евентуален иск след уважаване на главния иск и в тази връзка допустимо ли е въззивната инстанция да квалифицира съединяването на исковете като кумулативно, след като от ищцовата страна изрично е заявено, че вторият иск е предявен при условията на евентуалност, налице ли е нарушение на принципа на диспозитивното начало/чл. 6 ГПК/ и основание ли е това за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, когато въззивният съд се е произнесъл по евентуално съединен иск по чл. 109 ЗС/а според състава на СГС – чл. 108 ЗС/, без да се е сбъднало поставеното от ищеца вътрешнопроцесуално условие за това – да бъде отхвърлен главният иск по чл. 26 ЗЗД, като се има предвид, че ищецът изрично е изразил волята си, че предявява двата иска при условията на евентуалност, а не като кумулативни? По какъв начин и към кой момент следва да се изчислят дяловете на етажните собственици от общите части по см. на чл. 38 ЗС и по реда на чл. 40 ЗС и съществува ли възможност етажните собственици да искат „попълване” на своите дялове с идеални части, които са били отчуждени преди възникване на етажната собственост, докато всички обекти в сградата са били собственост на едно лице? От кой момент възниква етажната собственост, съсобствеността върху обектите по чл. 38 ЗС и респ. от кога важат ограниченията, предвидени в чл. 38 ЗС? Може ли едноличният собственик на сграда, притежаващ всички обекти на правото на собственост в нея, свободно да се разпорежда с обекти, които биха представлявали общи части по см. на чл. 38 ЗС при евентуално възникване на етажна собственост в същата сграда?

Допустимо ли е решението в частта, с която съдът, определяйки правната квалификация на предявените искове като такива по иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, е постановил в диспозитива на решението, че ищците са собственици на имота и към момента на предявяване на иска, без да е излагал мотиви в решението, от което да се установи, че е формирал воля и по установителени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Кой е пасивно легитимиран по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.//в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните им мораторни (компенсаторни) и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановена оправдателна присъда по реда на възобновяване на наказателното производство?

Поражда ли правен ефект актът за прехвърляне право на строеж, когато изграждането на сграда, в посечения в него обем, е забранено?

Допустимо ли е прилагането на нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение на имот, който няма предназначението на жилище съгласно действащата дефиниция за жилище по пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ ?

Относно действителността на едно завещание в зависимост от неговото съдържание и употребените в него изрази и противоречивите разрешения в обжалваното решение и представената съдебна практика относно тълкуването на употребените в завещанието изрази като мотив за извършване на завещателното разпореждане или като израз на възмездност за бъдещи грижи, което влияе на валидността на завещанието, е обосновало извода за допускане на касационното обжалване.

Относно необходимостта при отказ на застрахователя от изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка да се доказва пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, визирано в общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие.

Относно практиката по идентични на разглежданите правни въпроси е уеднаквена с постановяване на решения по реда на чл. 290 ГПК- решение № 155 по т.д. №2611/2014г., решение № 212 от 23.12.2015г. по т.д.2956/14г. на ВКС, І т.о., решение №157 от 11.01.2016г. по т.д. 3018/14г. на ВКС, ІІ т.о., решение №155 от 11.01.2016г. по т.д. 2611/14г. на ВКС, ІІ т.о., решение №28 от 28.04.2016г. по т.д. 353/15г. на ВКС, ІІ т.о., с които е обобщено, че влязлото в сила решение за отмяна на индивидуален административен акт, какъвто е характера на решение Ц -33/14.09.2012г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ има обратно действие.

Относно доказателствената тежест в процеса и доколко тя може да се възлага за нетвърдяни от страните факти.

Каква е базата за определяне на обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за времето през което продължава държането на имота, въпреки противопоставянето на наемодателя след прекратяване на наемния договор и до връщането на вещта? Следва ли наемодателят да доказва размера на действително претърпените вреди или пропуснати ползи, когато претендира обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в размер по-малък или равен на уговорения между страните наем по прекратения договор?

Относно задължението на въззивния съд, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора. Относно възможността, респ. допустимостта, въззивният съд да мотивира решението си чрез препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, когато същите са вътрешно противоречиви и е налице явно несъответствие между приетото в тях и диспозитива на съдебния акт относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, при предявен деликтен иск по чл. 45 ЗЗД.

Как следва да се уредят отношенията между съсобствениците за направените от единия от тях подобрения в общия имот?

Какви са критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя, който не упражнява родителски права и детето, както и обвързан ли е съдът от конкретните предложения на родителите?

Относно прекратяване на трудов договор на изпълнителен директор на изпълнителна агенция на основание чл. 19а, ал. 2 ЗАдм. от министъра, към който е създадена изпълнителната агенция съгласуването с министър-председателя по смисъла на чл. 54, ал. 5 ЗАдм. представлява ли елемент от фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовия договор.

Относно отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС в хипотеза, когато получения в обезщетение имот е прехвърлен чрез сделка на трето лице преди постановяването на решението за отмяна на отчуждаването.

Относно задължението на съда да обсъди представените доказателства и изложи съображения по поддържаните доводи, в случая тези на ищците за наличието на основания за изключителна собственост на имота, се явява релевантен за изхода на делото, тъй като липсват съображения в тази връзка, с оглед приетото от съда като основателно възражение на ответника.

Може ли въззивната инстанция да потвърди решение на първоинстанционния съд, което вече е било обезсилено и вместо него предходният въззивен съд е постановил друго, с което делото е частично прекратено в една част, а в останалата е отменено? Има ли срок за предявяване на възражение по чл.76 ЗН в процеса? Може ли след като съдът е указал на страната да заяви становище по чл.76 ЗН и е дал срок за това, това да стане след изтичането му? Длъжен ли е съдът да участва активно при определяне частите на съделителите и налице ли е служебно начало при изясняването им?

При възникнало между гражданско-правни субекти правоотношение,когато размерът на паричното задължение по силата на закона се определя от акт на държавен регулаторен орган и административният акт бъде отменен, подлежат ли на връщане паричните престации,направени преди отмяната на акта?

Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?

Когато размерът на паричната престация за достъп през електроразпределителните мрежи се определя по силата на закона с индивидуален административен акт, който подлежи на предварително изпълнение, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа и актът бъде отменен с влязло в сила решение по реда на АПК, отпада ли основанието на заплатените от производителите на ел. енергия цени за достъп преди отмяната му?

Когато размерът на паричната престация за достъп до електроразпределителните мрежи се определя по силата на закона / чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ/ с индивидуален административен акт, който подлежи на предварително изпълнение, каквото е решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа и актът бъде отменен с влязло в сила решение по реда на АПК, отпада ли основанието на заплатените от производителите на ел. енергия цени за достъп преди отмяната му?

Относно приложението на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорните клаузи. Относно начина на доказване на възлагане и извършване на работата от изпълнителя и приемането й от възложителя и доказателствените средства за установяване на задължение за възложителя за заплащане на възнаграждение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД вкл. за значението на съставен акт обр.19 и доказателствената сила на осчетоводената от страните фактура.

Представляват ли допълненията и поясненията на първоначалната искова молба,заявени по реда на чл.372 ГПК изменение на иска?

Относно приложението на чл.52 ЗЗД и установеният с него принцип на справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента и с чл.51, ал.2 ЗЗД – за съотношението между вината на водача на моторното-превозно средство и евентуалния принос на пострадалия и начина на неговото определяне.

Дали с отмяната на индивидуален административен акт,по отношение на който по силата на закона /чл. 13, ал. 7 ЗЕ/ е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици,все едно че не е съществувал в правния мир или решението,с което този акт се отменя няма обратна сила?

Длъжен ли е съдът, прилагайки чл. 52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се т.ІІ на ППВС № 4/1968 г., като определи конкретния размер на обезщетението след обсъждане и анализиране на всички релевантни обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка?

Имат ли някакво доказателствено значение в производството пред гражданския съд констатациите на наказателния съд, направени в мотивите на влязлата в сила оправдателна присъда /решение по чл. 78а НК, приравнено на присъда съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/ относно деянието на лице, което не е имало качество на подсъдим в наказателното производство и чието поведение не е било част от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение?

Допустимо ли е начисляването на наказателни лихви за забава и законна лихва за забава върху едно и също вземане, за един и същи период на забава в частност когато вземането е преоформено по реда на ЗУНК, договорени до 31.12.1990г.?

Ако искът е доказан по основание, може ли да бъде отхвърлен, поради недоказване на размера му, съответно може ли да се отхвърли изцяло иск, ако е доказан по основание и частично по размер, вкл. когато искът е предявен по реда на чл. 422 ГПК?

Относно действието и правните последици на отмяната от ВАС на индивидуален административен акт, с който са определени, в резултат на нормативно заложена компетентност на ДКЕВР, временни цени за достъп, дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници на операторите на електрическата мрежа.

Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства при постановяване на съдебното решение?

В какво се изразява задължението на продавача да оказва съдействие на купувача по приватизационен договор, в хипотезата на поето от последния задължение за разкриване на работни места в закупения обект и въвеждането му в експлоатация, с оглед приложението на чл. 64, ал. 3 ЗУТ и Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ?

При образувани две изпълнителни производства въз основа на едно и също изпълнително основание, първото от които е било прекратено по перемция, следва ли във второто производство, при насочване на изпълнението върху дружествен дял по реда на чл. 517, ал. 2 ГПК на общо основание да се приложи нормата на чл. 96, ал. 1 ТЗ относно 6 месечния срок, предхождащ налагането на запора по чл. 517, ал. 1 ГПК, или следва да се зачете /респ. присъедини/ срокът, изтекъл по време на прекратеното изпълнително производство?

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

Може ли от поведението на ответника (длъжника) – заплащане на част от паричен дълг спрямо ищеца (кредитора), да се формира извод за основанието за пораждане на облигационното правоотношение между тях, респ. – за правната квалификация на предявения иск, и какво е значението в тази връзка на твърдението (признанието) на ищеца (кредитора) за извършено такова частично плащане от страна на ответника (длъжника) ?

Относно процесуално естество, отнасящ се до процесуалната допустимост на постановеното решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 4 ГПК/отм./, чл. 124, ал. 5 ГПК/2007 г./ в случаите, когато лицето, чието престъпно деяние ще се доказва, не е конституирано от съда, въпреки наличието на правен интерес за него.

Относно приложението на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ при наличие на незавършила процедура по възстановяване на земеделска земя. Въпросът е поставен във връзка с придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС, което е предмет на обжалваното решение.

Относно елементите от фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и за съотношението му с основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

Относно задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните в тяхната взаимна връзка и обусловеност във връзка с установяване наличието на фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, като при преценката да съобрази научните, логическите и опитните правила, както и относно наличието на причинно-следствената връзка между противоправното поведение на дееца и уврежданията на пострадалия, както и относно разграничаване на отговорността по чл. 45 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД.

Относно задължението на въззивния съд при повторно разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС по изясняване на спора от фактическа страна и събиране на доказателства, както и относно приложението на материалния закон. Относно задължението на въззивната инстанция да постанови решението си след преценка на всички относими доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните.

Дали искът за нищожност на завещателно разпореждане е оценяем?

При постановяване на решение по ревандикационен иск с основание чл. 108 ЗС съдът дължи ли произнасяне и по двете му части – установителна и осъдителна, или дължи произнасяне само по осъдителната част?

Кой е началния момент на новата погасителна давност за вземане, по изпълнително производство по което е била налице хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. ”д” ГПК /отм./, сега чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното дело, по което е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по невлязло в сила въззивно решение, отменено по реда на чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 293, ал. 3 ГПК ?

Относно възможността на съда в производството по чл. 422 ГПК да признае за съществуващо вземане по запис на заповед, който не е представен по делото в оригинал.

Относно задължението на въззивния съд за обсъди възражението на ответника по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415 ГПК установителен иск за нищожност на договора за заем, от който произтича установяваното с иска парично вземане.

Как следва да се прилага въведеният с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./? Как влияе върху критерия за справедливост икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането?

Относно приложимостта на основанията по чл. 143, т. 10 ЗЗП и чл. 143, т. 12 ЗЗП и чл. 145 ЗЗП спрямо клаузи в договор за жилищен кредит, установяващи едностранна възможност за банката да измени договорения лихвен процент, както и изключено ли е приложението на чл. 146, ал. 2 ЗЗП при подписване от страна на кредитополучателя на предварително изготвен от банката договор.

Относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Относно критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД.

Относно съобразяването на жизнения стандарт при определянето на обезщетението за неимуществени вреди по прекия иск на увредения и по втори материалноправен въпрос за релевантността на размера обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани от състава на съда, на други увредени от смърт лица, в период близък до процесния, но от различни застрахователни събития /деликти/, като критерий за определяне на паричния еквивалент, дължим на ищеца. Относно началната дата, от която е определена законната лихва върху допълнително присъденото обезщетение от 100 000лв. за неимуществени вреди за проверка неговата допустимост.

В кои случаи и при какви предпоставки клауза за договорна неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и нищожна ли е поради противоречие с добрите нрави договорна мораторна неустойка, уговорена като конкретна сума за всеки месец на забава, без да е предвиден краен срок за начисляването й ? Длъжен ли е съда да обсъди всички обстоятелства по делото, които са от значение за спорното право ?

Право на какъв по размер допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден по чл. 83, ал. 1, т. 3 З. има ищецът и съответно – какъв размер на парично обезщетение, при проявено бездействие с власт и липса на издадена заповед на Председателя на Д. по чл. 3, ал. 3 П., и следва ли при законоустановен в З. размер на този вид отпуск, при горепосочената хипотеза, да се прилагат общите разпоредби на Кодекса на труда /КТ/?

Налице ли са предпоставките за отговорност по чл. 49 ЗЗД, ако няма виновно противоправно поведение на лицето, на което е възложена работата ?

След като нередовността на исковата молба не е свързана с конституирането на страните и не са налице пороци, даващи основание за обезсилване и на двете решения и връщане на делото на първоинстанционния съд, то обвалваното въззивно решение трябва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В правомощията на въззивния съд е да остави без движение отново нередовната искова молба и даде указания на ищците да конкретизират петитума си по отношение на обстоятелствата, на които се основават исковете. Евентуалното уточнение (или липсата на такова) е определящо за последващите му процесуални действия.

Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС.

За приложението на чл. 76 ЗН относно условието за отпадане на последиците на относителната недействителност на актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени имоти след делбата им.

Относно приложимостта на придобивната давност по отношение на имоти с оглед статута им към момента на коопериране в ТКЗС противоречи на съдебната практика, приемаща, че селищен характер могат да имат и имоти извън регулационния план. Дали във всички случаи собствеността върху земеделски имот извън регулацията подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ ?

Относно критериите, въз основа на които длъжността се определя като „ръководна“ по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и в частност, заеманата от ищеца длъжност „ръководител отдел в промишлеността – инвестиции“, спрямо който е упражнено правото по чл. 328, ал. 2 КТ. Има ли качеството на лице, представляващо част от ръководството на предприятието, който въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с приетото във влязлото в сила въззивно решение № 422 от 07.11.2013 г. по в.гр.д. № 1345/2013 г. на Старозагорския окръжен съд ?

Как следва да се прилага принципът на справидливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?

Носи ли отговорност за деликта собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта, причинила вредата, когато се установи, че увреждането е по изключителна вина на трето лице ?

Възникнало ли е правото да се иска от съда обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД за единия обект,предмет на договора – недвижим имот,когато не е изплатена изцяло цената на имота,която е уговорена да се плати преди прехвърлянето на собствеността на същия ? Следва ли да се приложи чл. 362 ГПК след като не е извършено цялото плащане на предмета на иска – недвижим имот, с правото на строеж,при условията на ал.1 изр.2,като се даде възможност да се изплати остатъкът от цената на имота в предвидения за това срок – 2 седмици от постановяване на решението ?

Относно възможността обемът на отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите да е различен от този на отговорността на делинквента и размерът на определеното обезщетение за обезвреда по прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да е различен от присъденото обезщетение по уважен в наказателния процес деликтен иск по чл. 45 ЗЗД.

Относно основанието, на което дружеството ищец е заплащало на ответника процесните суми. Относно правните последици от отмяната на решение на ДКЕВР №Ц-33 от 14.09.2012г.

Длъжен ли е въззивният съд в случай, че въззивната жалба съдържа според него обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада и разпределението на доказателствената тежест задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест, поради неточност или непълнота на дадените в доклада по делото на първоистнанционния съд указания не са събрани в първата инстанция?

Относно правомощията на въззивния съд при наведени с въззивната жалба доводи за непълен доклад на първоинстанционния съд и искания за събиране на доказателства за установяване на факти и обстоятелства, които първоинстанционния съд не е допуснал, приемайки ги за неотносими.

Относно изискуемостта на задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение след приемане на работата.

Приложими ли са постановките на т.1, б.”д” и „е” от ППВС № 2/ 82 г. в случаите, когато в съсобствен урегулиран поземлен имот въз основа на учредено право на строеж съсобствениците са изградили две или повече самостоятелни сгради, изключени от съсобствеността?

Относно тълкуването на договор с оглед установяване действителната воля на страните във връзка с приложението на чл. 20 ЗЗД; както и предвид оплакванията за недопустимост на решението, за проверка дали съдът се е произнесъл по предявения иск.

Правилно и допустимо ли е въззивният съд да приема едновременно, че исковата молба е нередовна и въз основа на нея да се произнася по допустимостта на иска? Може ли въззивният съд с решението си да приеме, че исковата молба е нередовна, ако в определението си, с което е оставил същата без движение, не е посочени нередовностите на същата? Длъжен ли е ищецът по установителен иск за собственост на идеални части от недвижим имот да посочи идеалните части в дробно число и в кой имот попадат, т.е. да посочва граници и размер на имота. в кв.м.? Процесуално недопустим ли е установителният иск за собственост, когато ответникът заявява, че не оспорва иска, но не отменя накърняващия правото на собственост на ищеца правен акт.?

Може ли ответникът по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на авансово изплатената част от цената по частично неизпълнен и развален договор за изработка (СМР) да бъде освободен от отговорност поради вината на кредитора за неизпълнението на договора?

Относно начина на гласуване и формирането на мнозинство по чл. 137, ал. 3 ТЗ при вземане на решение за изключване на съдружник в дружество с ограничена отговорност в хипотезата, когато в рамките на едно общо събрание са предложени за изключване няколко съдружници на едно и също основание.

Родителите имат ли право на обезщетение за търпените от тях болки и страдания от смъртта на починалото им дете, ако е налице причинна връзка между телесните увреждания, получени от пострадалата при ПТП , при доказана вина на деликвента / деликвентите и последвалата смърт?

Относно допустимостта на исковите производства по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС обуславяли се от проведено/ финализирано /със сила на пресъдено нещо, предходно производство по иск по чл. 108 ЗС между същите страни, за същия имот.

Материално легитимиран ли е застрахованият /стипуланта/ по договор за застраховка на чужда вещ да получи застрахователното обезщетение в случай на настъпване на застрахователното събитие, когато третото лице в полза на което е уговорен договорът, се откаже от клаузата, уговорена в негова полза?

Дали оправдателната присъда има сила на пресъдено нещо за основанието, което е послужило за оправдаването на подсъдимия?

Относно действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗЕ /, инкорпориран в решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.

При уважаване на иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, предявен след смъртта на прехвърлителя от един от наследниците му за неговата наследствена част, може ли развалянето за тази част да ползва и другите наследници?

Относно прекратяване договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с фингирано връчване на известие за прекратяване на договора, поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл. 260, ал. 2 КЗ, чл. 202, ал. 2 КЗ /отм./ и отговорността на застрахователя при неизпълнени задължения по чл. 294, ал. 1 КЗ /отм./ да впише прекратяването в регистъра на ГФ.

Относно действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Закона за енергетиката/, инкорпориран в решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Има ли правен интерес от иска по чл. 109а ЗС собственик, границата на чийто имот с този на ответника не е материализирана?

Лицата, на които държавата е предала доброволно недвижим имот за ползване, считайки че той е реституиран в тяхна полза, дължат ли обезщетение за ползване, или не дължат такова, тъй като ползването е на правно основание.

Oтносно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при деликт в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Чл. 8 ЗТР изрично урежда правното действие на заличаването, каквото действие имаше и преди приемането на ЗТР /изрично разяснено в мотивите по т.3 на ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието си и при действието на ЗТР, с отчитане на спецификата от извършване на регистрацията от административния орган/ – то преустановява занапред правните последици на вписването. Заличаването, предвидено в чл. 30, ал. 1 ЗТР, като императивна последица от уважаването на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР, произвежда своите същински правни последици, само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото, в следствие на уважаване на иска, заличаване. Ако са извършени последващи вписвания, подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно действие. Именно поради това активната легитимация на ищеца по иска по чл. 365, т. 3 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗТР е предпоставена от възможността вследствие на уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване. Целта на установителния иск е да се постигне заличаване в регистъра на вписаното несъществуващо обстоятелство; задължителна предпоставка за допустимостта на иска на третото лице, е наличието на правен интерес. Ако той не е налице, заличаването не води до благоприятни за третото лице правни последици.

Приложимо ли е ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености?
Кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника в производство по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД?

Относно предпоставките за нищожност на неустоечна клауза и критериите, които следва да се преценяват при произнасяне по въведено в процеса правоизключващо възражение от ответника.
В чия тежест е доказването на благоприятен за защитната теза на една от страните факт?
За критериите по чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорни клаузи.

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на материалноправната норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и за необходимостта за ангажиране на допълнителни доказателства.

Пропуснатите ползи се дефинират от теорията и съдебната практика като неосъществено увеличаване на имуществото, в резултат на увреждащото действие. Претенцията за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи може да е само за тези вреди, които са в пряка и непосредствена последица с неоснователно допуснатото обезпечение. Без установяване на увреждане, изразяващо се в засягане на права на увреденото лице, както в настоящия случай, съдът не може да установи пряката и непосредствена последица на неоснователно неувеличаване на имуществото. Пропуснатата полза може да се изразява само в неоснователно неувеличение на патримониума на твърдящото, че е увредено лице и следва да се изразява в такова неосъществяване на материално състояние на лицето, което е сигурно и закономерно, а не хипотетично и определяемо със способи за вероятност.

Относно наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствеността преди предявяване на иска, е обусловил извода на съда за недопустимост на предявения иск.

Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт,който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение,отпадат с обратна сила и всички негови последици,съответно отпада ли с обратна сила правното основание за престациите, извършени на основание договор, цената по който е определена в отменения индивидуален административен акт?

Какви са качествата, необходими на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и може ли преценката за наличието им да бъде направена от работодателя за конкретен период от време с оглед постигнати резултати по поставени от работодателя цели?
Относно обсъждане на всички доказателства по делото във взаимна връзка при доказването на отрицателни факти, както е в случая с прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и за тежестта на работодателя да докаже липсата им.

За действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗЕ /, инкорпориран в решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР и дали Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени?

Може ли предявяването на иск за собственост върху определена ид. ч. от имота да прекъсне и не прекъсва давностния срок на владение върху друга ид. ч. от този имот, притежавана от лица, които не са предявили иск за собственост?

Налице ли е причинна връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи в случай, че за периода от 6 месеца /по чл.225, ал.1 КТ/ е получавано обезщетение за майчинство? Получаваното обезщетение за майчинство представлява ли доход от трудово правоотношение и/или може ли да се приравни на такъв? Налице ли е вреда за работника и/или служителя в смисъла на чл.225 от КТ при незаконно уволнение ако е получавал обезщетение на друго правно основание, различно от основанията по КТ? Правно релевантен ли е фактът на получаване на обезщетение за майчинство с искането за получаване на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ? Какво друго правоотношение може да изключи отговорността на работодателя да плати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ?

Относно правното значение на невръчването на предизвестие за законосъобразността на уволнението.

За дължимото от въззивната инстанция мотивиране и излагане на съображения при отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществените вреди в обжалвания – чл. 269, изр. 2 ГПК размер.
За определяне размера на обезщетението за имуществени вреди съобразно даваната от родителя издръжка на детето при предявен иск за имуществени вреди от лишаване на издръжка поради смъртта на този родител.
за дължимата от въззивната инстанция преценка и обсъждане на представените по делото доказателства, относими към произнасянето за началния момент на забавата.

Относно необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от него груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат.

Когато различни лица претендират възстановяване на собствеността на едни и същи имоти към момента на включването им в ТКЗС, както и когато спорът е за точното местоположение на подлежащите на възстановяване земеделски земи по картата на възстановената собственост, такъв спор не може да бъде разрешен в рамките на производството по чл. 54, ал. 2 ЗКИР поради липса на решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, което да съответства на правата на лицата, установени с решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, защото актът на съда не може да замести липсващото решение на органа по поземлената реформа. Освен това моментът, към който страните установяват правата си в спора по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е различен от този по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

Може ли договор за жилищен и ипотечен кредит да представлява сделка, имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар?
Дали при договори за кредит с променлив лихвен процент, методиката на банката кредитор за определяне на Б. е извън договорното съдържание и ако е извън него спазено ли е изискването за ясни и разбираеми клаузи?
Липсата на предоставена методика на потребителя за извършване на уговореното право на промянапо клаузите на договора води ли до бланкетност на уговореното в общите условия и дали извършената промяна в посока увеличение не е в този смисъл непредвидено в договора основание?

Нищожен ли е поради липса на съгласие договор за наем на недвижими имоти при общо определена за всички имоти наемна цена, т.е. при липса на уговорена наемна цена за всеки отделен имот?
Може ли да е налице частична недействителност на клаузи, които не засягат същественото съдържание на един договор, когато липсват императивни правни норми, които да ги заместят?

Относно елементите от фактическия състав на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и за съотношението му с основанието по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

Относно последиците от липсата на изпълнено изискване на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ – за присъствие на орган на полицията при проверката,при съставен констативен протокол,отговарящ на останалите изисквания на чл. 47 ПИКЕЕ и подписан от абоната или негов представител, в който е констатирано неправомерно вмешателство в схемата на свързване.

Клаузата, предмет на спора, създава убеждение, че потребителят безусловно дължи уговореното месечно плащане по договора, независимо от лошото, неточно изпълнение на насрещната страна, респективно позволява на ответното дружество да получи плащане за услуга, която се отклонява от дължимата и най-вече – не е приета в този вид от потребителя, който своевременно е уведомил доставчика за това. Следователно, тя напълно се субсумира под нормата на чл. 143, т. 14 ЗЗП, защото задължава потребителя да изпълни задълженията си, дори и ако доставчикът не е изпълнил своите. Налице са и общите условия на чл. 143 ЗЗП. Клаузата е очевидно във вреда на потребителя. Тя го поставя в неравностойно положение, като му вменява задължения, които няма по закон; както и противоречи на изискването за добросъвестност: при данни за ненадлежно и неприето изпълнение на задълженията на доставчика, чрез принуда създава привилегия в полза на последния да търси и получи плащане на суми, които евентуално не му се дължат, а това е в нарушение на принципа на добросъвестност по чл. 63, ал. 1 ЗЗД.

Относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт.

Относно пределите на силата на пресъдено нещо по отношение спорното материално право, предмет на делото е релевантен за изхода на спора, тъй като съдът се е позовал на приключили между страните производства по предявени искове по чл. 233 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, като приел, че решенията по тях са формирали сила на пресъдено нещо относно претендираното в настоящето производство право на собственост.

Относно предпоставките за погасяване на поръчителството по чл. 146, ал. 3 ЗЗД и доколко невъзможността поръчителят да встъпи в правата на кредитор следва да е окончателна.

Липсата на разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд следва ли да се поправи от въззивната инстанция и представлява ли съществено процесуално нарушение в случая, когато не е отстранено от въззивната инстанция?

Може ли в случай на уговорен срок за изпитване в основния срочен трудов договор клаузата „срок за изпитване” да запази действието си и при допълнително споразумение между страните, отнасящо се до завършване на определена работа по друг договор, сключен между работодателя и трето лице с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 5 КТ?

Въззивното решение е постановено при липсата на относителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск – редовна искова молба. За да е налице тази предпоставка, в исковата молба следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си за защита. Когато се твърди, че по силата на някакво правоотношение едно лице дължи пари на друго, обстоятелствата, на които се основава искането, задължително включват източника на правоотношението с всичките му индивидуализиращи белези. Ищецът дължи уточнение дали вземането, чиято защита търси, е елемент от правоотношение, възникнало от договорен или от извъндоговорен източник. При твърдения за липса на договор следва да бъдат описани фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния състав на неоснователното обогатяване, деликта или гестията. При изложени твърдения за договорен източник на задължението (съответно на кореспондиращото му субективно право, чиято защита се претендира) ищецът не е длъжен да квалифицира договора, но е длъжен да го индивидуализира по време и място на сключването му, субекти и характеризиращи престации.

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

От кой момент се счита, че работодателят е поискал обяснения от работника или служителя по чл. 193, ал. 1 КТ – от момента на изпращане на нотариалната покана или от момента на получаването ѝ?

Задължен ли е съда да се произнесе съобразно фактите,установими към момента на приключване на устните състезания по делото /вкл. на въззивна инстанция/?

С разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК законодателят е определил, че „предметът на делото и обемът на дължимата защита“ се определя от страните, т.е. недопустимо е съдът по свой почин да променя било то параметрите на предмета на правния спор, било то обема и вида на търсената защита. Произнасяне по искане, което не е заявено или е различно от заявеното обуславя процесуална недопустимост на обжалваното решение.

Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото?

От кой момент настъпва изискуемост на вземания на доверителя за обезщетение за вреди срещу довереника по неизпълнен договор за поръчка – от датата на сключване на увреждащата сделка, от датата на вписване на увреждащата сделка, от момента на отчитане на увреждащата сделка?

Съставлява ли груба небрежност на пострадал при трудова злополука работник поведението, изразяващо в липса на елементарно внимание и старание и пренебрегване на основни технологични правила и правила на безопасност, неполагане на грижа, каквато и най- небрежният би положил в подобна обстановка?

Разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. Последваща промяна на първоначално въведеното спорно право /вземане/ е допустима единствено при спазване на императивно установените в чл. 214 ГПК правила за изменение на иска, сред които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба. При нарушаване на тази забрана се стига до предявяване на недопустим нов иск в хода на висящия съдебен процес, което води до недопустимост на постановеното по иска съдебно решение и съставлява основание по чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК за неговото обезсилване.

Налице ли е противопоставимо на бившия съпруг в производството по чл. 108 ЗС ползване на семейното жилище, което е предоставено на ответника – другия бивш съпруг, ако съдът при бракоразводното решение не е определил наемното правоотношение между страните?

Кои са елементите, които трябва да са налице при апортирането на имот – частна държавна собственост, предоставен за управление на министерство, в капитала на държавно предприятие – еднолично акционерно дружество, чийто капитал е изцяло държавна собственост и приложими ли са нормите на чл. 43 ЗДС и следващите от (в редакцията от ДВ, бр.67 от 27.07.1999 г.) относно такъв апорт, за да настъпи вещно-правния ефект на преминаване на правото на собственост от Държавата към държавното предприятие?

В съдебните производства за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР при неблагоприятен изход на спора за териториалното поделение на НОИ, като ответник при наличие на специалните разпоредби на чл. 9 ЗУТОССР следва ли да се прилага общото правило по чл. 78 ГПК по отношение на разноските, още повече, че съответното териториално поделение на НОИ като държавен орган, който по силата на чл. 3 ЗУТОССР е ответник по исковете за установяване на стаж и неговата процесуална легитимация е във връзка с изпълнение на възложената му със закон компетентност, а предявяването на иска е необходимо за постигане на целен правен резултат, независимо от поведението на ответника по иска.

Съдебното решение е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск, когато съдът не е разгледал релевантните за спора обстоятелства, така както са заявени от страните, а в противоречие с диспозитивното начало е основал решението си върху други, незаявени по надлежния ред, факти. Не е недопустимо съдебното решение, когато съдът е основал решението си на заявените от страните факти, но им е дал погрешна правна квалификация, като ги е подвел под хипотезата на правна норма, която в случая не е приложима.

Нищожен ли е поради липса на съгласие договор за наем на недвижими имоти при общо определена за всички имоти наемна цена, при липса на уговорена наемна цена за всеки отделен имот? Може ли да е налице частична недействителност на клаузи, които не засягат същественото съдържание на един договор, когато липсват императивни правни норми, които да ги заместят?

Как следва да се тълкува при липса на общи условия и действителна ли е клауза в застрахователен договор за задължителна застраховка „Трудова злополука на работниците и служителите”, която поради несъответствие с дейността на застрахованите работници и служители би изключила задълженията на застрахователя за заплащане на застрахователното обезщетение при условие на призната от органите на НОИ трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО?

Чл. 236, ал. 2 ГПК, както и на това по чл. 235, ал. 2 ГПК, които императивно изискват излагането на такива мотиви, в които да са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата /вкл. относимите към спора писмени такива/, фактическите констатации и правните изводи на решаващия съд, които произтичат от тях, въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона.

Задължен ли е въззивният съд да констатира допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд във връзка с доклада на делото и следва ли да даде указания на страните да предприемат тези процесуални действия, изразяващи се в посочване на относими за делото доказателства във връзка с направени възражения, които не са извършили в първата инстанция поради непълнота на доклада, но които възражения са били предмет на разглеждане във въззивното решение и имат обуславящо значение за изхода на делото?

Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, съответно чл. 422, ал. 1 ГПК се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение. Правният интерес за кредитора да предяви този иск за установяване съществуването на оспореното от длъжника вземане е обусловен от надлежно подадено възражение по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК. С решението по този иск съдът следва да се произнесе за съществуването или несъществуването на същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение, при съобразяване на посочените от заявителя обстоятелства, от значение за възникването и съществуването на вземането. При предявяване на предвидения от законодателя положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на вземането. Ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Посочването от ищеца на друго основание, от което произтича вземането, различно от твърдяното в заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, съставляваща изпълнително основание по см. на чл. 404, т. 1, предл. четвърто ГПК, обуславя недопустимостта на установителния иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, съответно по чл. 422, ал. 1 ГПК. За ищеца липсва правен интерес от установяване съществуването на вземане по реда, предвиден в посочените разпоредби, което не е било предмет на заповедно производство, с оглед естеството на тази защита.

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост, при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и критериите, които следва да бъдат съобразени.

Относно възможността въззивният съд да приема за установени по делото факти, за чието съществуване ищецът няма твърдения в исковата си молба и в хода на цялото първоинстанционно производство; както и може ли въззивният съд да прави фактически изводи относно обстоятелства, които не са посочени в исковата молба, дори когато твърди, че тези обстоятелства са му служебно известни и в тази връзка допустимо ли е въззивният съд едва в мотивите на решението си да обявява, че определени факти са му служебно известни, след като това не е направено до приключване на съдебното дирене и обявяване на делото за решаване и по отношение на тези факти не е спазено изискването на чл. 155 ГПК; може ли е въззивният съд да се произнася по доводи и съображения, които не са посочени във въззивната жалба, както и да събира доказателства чрез служебно направени от него справки, или обявявайки дадени актове/нотариален, съдебен/ за служебни известни му, когато във въззивната жалба няма направено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, довело до неизяснена фактическа обстановка, както и да се позовава на доказателства, за които твърди, че са му служебно известни от други дела, при положение, че една от страните по делото не е била страна по тези дела.

Видно от обективираната в мотивите решаваща воля на съда, искът е уважен на незаявени в исковата молба обстоятелства, от които произтича твърдяното и претендирано от търговското дружество ищец спорно материално право. По този начин, решаващият състав на Апелативен съд – София се е произнесъл недопустимо – въз основа на различни от твърдяните от ищеца правопораждащи факти. Поради това въззивното решение подлежи на обезсилване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав и произнасяне на предявеното от ищеца основание.

Недопустимо ли е решението, когато с него същите правопораждащи факти по отношение на претенция срещу същия ответник, предявена на същото основание се приемат различно от начина, по който са приети с влязло в сила решение, постановено от друг състав в рамките на същия съд?
Недопустимо ли е такова решение, подписано без особено мнение, ако е постановено с участието в състава на съдия, който е участвал в другия състав в рамките на същия съд, постановил различното влязло в сила решение?

Преклудирането в делбения процес, приключил с влязло в сила решение за отхвърляне на иск за делба между сънаследници на непредявено от сънаследник право по чл. 76 ЗН относно разпоредителна сделка със сънаследствен имот, в която легитимираният да се позове на относителната й недействителност сънаследник не е участвал, дава ли възможност същият да защити правата си с нов иск за делба срещу приобретателя по сделката, по отношение на който е постановено влязло в сила решение, с което искът за делба е отхвърлен?

Внасянето на непарична вноска в търговско дружество, респективно акционерно дружество представлява разпоредителен акт на съдружника/акционера, с който същият прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Касае се за специфичен производен способ за придобиване на права, различен от сделките по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. Съгласно разпоредбите на чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма се извършва с дружествения договор или устава. При вписване на дружеството с непарична вноска е налице учредителен апорт, а при вписано увеличение на капитала чрез непарична вноска е последващ апорт. Вписването на дружеството с непарични вноски, както и вписване на увеличението на капитала на дружеството, чрез непарични вноски – последващ апорт създава презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съгласно чл. 496 ГПК /отм./ при разглеждане на искането за вписване регистърния съд е длъжен да прецени спазени ли са изискванията, при наличието на които е допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК /отм./, сега чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1 ЗТР, чл. 29 ЗТР и чл. 14 ЗТР въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ сега чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 537, ал. 2 ГПК, съответно чл. 29, ал. 1 ЗТР, чл. 30, ал. 1 ЗТР. Страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство разполага с този иск и правна последица от уважаването му е заличаване на вписаното обстоятелство. Предявяването на самостоятелен иск е необходимо, тъй като искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл. 80, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 29, ал. 2 ЗТР и за заличаване на вписаното обстоятелство съгласно чл. 498 ГПК /отм./ и чл. 30, ал. 1 ЗТР е необходимо влязло в сила решение, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство.

За основанието, на което трябва да отговаря ответникът за имуществени вреди, произтичащи от повреждане или унищожаване на веществени доказателства, иззети във връзка с повдигнато и поддържано обвинение, приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Oтносно приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП спрямо клаузи от договор за банков кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната лихва.

Следва ли, потвърждаването по реда на чл. 301 ТЗ на действия по каузалната сделка, да се счита разпростряно и по отношение на действия по менителнично задължение, поето от името на търговеца от лице, легитимиращо се като пълномощник по чл. 26 ТЗ?

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните и дали е допустимо да препраща към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства?

Относно наказателното производство, за което П. носи отговорност за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (в редакцията преди ЗИД на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.; сега – чл. 2, ал. 1, т. 3), включва в своята продължителност и периода, през който ищецът е бил уличено лице, а не само периода, през който е бил обвиняем. Относно постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство поражда действие от момента на постановяването му и от този момент се дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗОДОВ (в редакцията преди ЗИД на ЗОДОВ, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.; сега – чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2).

Относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност. Относно приложението на чл.266, ал.3 ГПК.

Дали има право на обезщетение държателят на недвижим имот, чиято фактическа власт е отнета чрез насилие и каква е правната квалификация на предявения иск за такова обезщетение ?

Може ли въззивният съд да отхвърли иска поради забава на кредитора ако такова възражение не е въведено нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба и за това дали неприемането и съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора по договор за издръжка и гледане освобождава длъжника от задължението за издръжка, които са са решени в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение №439 от 22.12.2011 г. по гр. дело №90/2011 г. на ВКС,I. г.о. ?

Относно приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и обхвата на съдебния контрол по критериите за подбор, респ. възможността при осъществяването на подбора, назначената от работодателя комисия да използва и възприеме като оценка за нивото на изпълнение на работата, резултати от по-ранни атестации на сравняваните лица, в т.ч. оценки от „картата за диференцирано заплащане”.

Въззивното решение е нищожно. То е абсолютно неясно и неразбираемо, тъй като в мотивите му липсват каквито и да било съображения, по които въззивният съд е достигнал до крайния резултат. Този порок не може да бъде отстранен чрез проверка за законосъобразност на изводите на съда за правното значение на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, тъй като изводите са противоречиви и взаимно изключващи се. Изразената в разглеждания случай от въззвният съд воля не може да бъде изведена вкл. и чрез тълкуване на нейното съдържание. Поради това не може да се направи и извод дали са налице допуснати при отразяването и в диспозитива очевидни фактически грешки.

Относно възможността да се присъди на съпруга – нетърговец паричният еквивалент на дял от определена вещ, включена в търговското предприятие на другия съпруг, оценена към момента на закупуването и.

Представляват ли валидно доказателство за материалноправна легитимация представените с исковата молба като доказателства официално заверени от длъжностно лице с печат на административен орган, който ги е постановил „двете решения на ПК, които след проведена процедура по чл. 101 ГПК /отм./ не са изключени от доказателствения материал по делото, нито от Софийския районен съд, нито от Софийския градски съд, не са оспорени от ответниците и въз основа на тях първоинстанционния съд е приел за настъпила земеделска реституция на имотите, предмет на съдебната делба?

Относно правата на наследодателя в имотите, които се включват в наследствената маса и в резултат от това за неправилно определяне стойността й, както и с каква част от нея е накърнена запазената част на ищцата с извършеното от наследодателя приживе дарение.

Относно доказателствената сила на констативния нотариалeн акт и доказателствената тежест при оспорване на признатото с него право на собственост е в противоречие с ТР № 11 по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС.

Достатъчно ли е наличието на доказана възможност за сигурно увеличаване имуществото на търговското дружество за получаване на доходи чрез използване на обекта за извършване на търговска дейност, за да се присъди на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за пропуснати ползи?

Относно реда и начина на изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, подлежащи на възстановяване от военнослужещите на основание чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ, в случаите, когато са освободени от военна служба на посочените там основания, след влизане в сила на действащия ЗОВСРБ от 2009 г., но преди влизане в сила на 22.03.2011 г. на новата ал. 4 на чл. 260 от този закон, и приложими ли са в тези случаи Инструкцията за определяне размера на издръжката на един обучаем във Военната академия „Г. С. Р.” и военните училища към М., обявена със заповед № ОХ-40/08.01.1998 г. на министъра на отбраната, и Таблицата за размерите на действителните разходи за лична издръжка и обучение на един обучаем във Военната академия „Г. С. Р.” и военните училища към Министерството на отбраната, обявена със заповед № ОХ-210/21.03.2000 г. на министъра на отбраната.

Относно определяне на правната квалификация на иска, съобразно наведените в исковата молба обстоятелства и значението на определената от съда правна квалификация за допустимостта и/или правилността на решението.

Какви са критериите при определяне налице ли е или не относително самостоятелно обособено структурно звено, респ. при преценката задължен ли е работодателят да извърши подбор, когато се закрива изцяло такава обособена структура чрез съкращаване на единствена длъжност в нея, както и когато наред с основната си дейност работодателят осъществява и специфична, представляват ли структурите му осъществяващи тази специфична дейност относително самостоятелно обособени звена, с оглед преценката за подбор при закриване на тази от тях която е на загуба?

Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на основание чл. 23, ал. 1 СК в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака, чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи ?

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Относно съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като в останалата му обжалвана част въззивното решение не е допуснато до касационен контрол.

За значението на факта, че осъдено за извършено престъпление по чл. 3 ЗОПДИППД /отм./ лице е възстановило в хода на наказателното производство причинените от деянието имуществени вреди и за необходимостта да се установи използването на придобити от престъпна дейност средства при сключване на всяка сделка, с която осъденото лице придобива възмездно имущество.

При липса на съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ тече ли срок за явяване на работа от страна на работника или служителя и ако тече от кой момент?

Следва ли ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като най-вероятна от това пряко да се прави извод за липса на пълно и главно доказване ?

При какви условия следва да се приеме за нищожна клауза за неустойка като противоречаща на добрите нрави, подлежи ли на сравняване размерът на главницата с размера на неустойката и към кой момент следва да се направи преценката на нищожност на договорната клауза за неустойка.

Кога обясненията на служителя не са изслушани или дадени по негова вина и необходимо ли е откриване на специална процедура за дисциплинарното производство ?

Следва ли второинстанционният съд с оглед задължението си по чл. 12 ГПК да обсъди аргументите и доводите на ответника и прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и да постанови решението си въз основа на приетите от него за установени факти и закона, който е от значение за изхода на спора ?

При противоречиви показания следва ли съдът да кредитира твърденията на група свидетели, които са заинтересовани лица, тъй като имат заведени дела срещу ответника с идентичен предмет, може ли въз основа на тези показания и при приложение на норми от неюридически характер/правила на логиката/ съдът да приеме за доказан по несъмнен начин правно релевантния факт, че не е налице състав на дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 3/предложение второ/, вр.чл. 187, т. 8/предложение първо/ и чл. 187, т. 10 КТ в случаите, когато по делото са приложени и неоспорени от страните писмени доказателства/длъжностна характеристика и вътрешен акт на работодателя-План Инструкция/, които не са били обявени от съда за недостоверни и съгласно които е регламентирана изрична процедура по уведомяване на работодателя относно настъпили изменения в установения режим на работа ?

Съдът не е съобразил, че още при първоначалното разглеждане на делото /от некомпетентния съд/ ищецът е поискал определяне на обезщетение в размер на дължимия наем не само на вещите и съоръженията, комплектуващи стъкларски цех, но и на всяка вещ поотделно. Не е съобразено и уточнението в последния смисъл, направено в съдебното заседание пред въззивния съд. При това положение и с оглед направения извод, че тройната съдебно-техническа експертиза се отнася за пълна комплектност на поточна линия, съдът е следвало да прецени, но не го е сторил, евентуалното приложение в случая на чл. 130 ГПК /отм./, като вземе заключение на вещо лице относно размера на претендираното обезщетение, изразяващо се в спестен наем за всяка от ревандикираните вещи.

Следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице, без да го обсъди с другите доказателства по делото?

Относно придобивната давност на основание чл.79 ЗС в първата фаза на делбата е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.

Дали обжалваното решение противоречи на решение № 355/03.10.2012 г. по гр. д. № 35/2012 г. на ВКС, І-во г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК?

Има ли работника право на обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ за времето през което е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност поради заболяване и има ли обезщетението по чл. 162, ал. 3 КТ значение за определяне на размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ?

Относно жалба на Държавата е допусната касационна проверка на решение № 115 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 192/2014 г. Варненски апелативен съд .

Ищците не са предявили иск за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба с твърдение, че подписа на съделителката в посочения договор не е с нотариална заверка, според изискванията на чл. 35, ал. 1 ЗС. Това обстоятелство не е включено в предмета на делото. С въззивното решение съдът се е произнесъл по това основание/фактическо твърдение/, което не е въведено с исковата молба. Въззивният съд е обвързан от посочения от ищците предмет на исковите претенции – правопораждащи факти, петитум и страни и не може да разглежда незаявени основания, тъй като служебно не може да променя предмета на иска.

Относно съкращаване на щата при обособена дейност на даден банков клон в различни населени места в страната задължен ли е работодателят да извършва подбор между всички лица в различните населени места, заемащи еднакви или сходни длъжности.

Относно задължението на съда да зачете силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Присъжда (дължи) ли се обезщетение за претърпени вреди, във вид на пропуснати ползи през даден период от време, ако те са в пряка причинна връзка не единствено с противоправното поведение на ответника, а и с бездействието на ищеца?

Допустимо ли е служителите в държавната администрация да приемат рекламни материали и подаръци по време на изпълнение на служебните си задължения, и приемането на вещи с рекламен характер, по време на служба, нарушава ли установените морални норми и добрите нрави ? Следва ли поведението на митническите служители, приели рекламни материали /подаръци/ по време на изпълнение на служебните си задължения да се приеме за виновно нарушение на трудовата дисциплина?

В случая, нередовността на исковата молба не е свързана с конституирането на страните и не са налице пороци, даващи основание за обезсилване и на двете решения и връщане на делото на първоинстанционния съд. В правомощията на въззивния съд е да остави без движение нередовната искова молба и даде указания на ищците да конкретизират петитума си по отношение на главната претенция с оглед определяне правната квалификация на иска. Евентуалното уточнение (или липсата на такова) е определящо за последващите му процесуални действия.

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина когато на работника са възложени трудови функции по опазване здравето и живота на деца, които са умствено изостанали и имат специфични потребности за наблюдение, грижи, възпитание и надзор ? С оглед характера на дейността и статута на работодателя-помощно училище за деца с интелектуална недостатъчност и особени потребности се изискват безупречна репутация и обществено доверие и последиците от допуснатото нарушение са повлияли или могат да повлияят върху дейността, колектива, репутацията и доверието на това училище ? Съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина когато са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за детето/децата/ от помощното училище, решен в противоречие с практиката на ВКС ?

Относно довода за наличие на осиновително правоотношение, прекратило правоотношенията по произход между ищцата и рождената й майка, е обуславящо изхода на заявения за разрешаване спор.

Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот или зададеният в исковата молба начин, по който в исковата молба е определено съдържанието (размерът) на съдебно предявено вземане, определят ли правната квалификация на иска срещу собственика на имота?

За елементите на фактическия състав, предвиден в чл. 409, ал. 1 ГПК, които следва да се установят в производството по подадена молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист, за да се приеме молбата за издаване на дубликат от изпълнителен лист за основателна.

Въззивното решение е недопустимо. То е постановено по недопустима въззивна жалба. Това е така, защото спрямо Д. П. Й. и М. Д. Й. не е постановено първоинстанционно решение по съществото на спора. Оттук и за тях не е налице правен интерес от обжалването му. По подадената от тях частна жалба срещу решението, имащо характер на определение, въззивният съд няма правомощие да разгледа по същество иск срещу тях. Той дължи произнасяне по основателността на частната жалба като потвърди или отмени обжалваното определение. Недопустимо въззивният съд се е произнесъл за първи път по съществото на спора, без той да е разгледан от първоинстанционния съд.

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните – решен в противоречие с ТР № 1/4.01. 2001 г., т. 19? Налице ли е пречка за реституция по ЗВСОНИ в хипотезите, при които одържавеният незастроен недвижим имот е застроен след влизане в сила на ЗВСОНИ и в хипотезите, при които отчужденият застроен имот към влизане в сила на ЗВСОНИ съществува реално до размерите до които е бил отчужден – решени в противоречие с ТР № 6/2006 г., препращащо към ТР № 1/2005 г.?

Относно правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача. Относно правната квалификация на иска за връщане на продажната цена при евикция на купувача.

Относно критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. По какъв начин следва да се преценява връзката между престъплението, повод за образуване на производство по ЗОПДИППД /отм./ и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на цитирания закон? Следва ли да се отчита периода на извършване на престъплението, респ. неговия вид, и момента на придобиване на имуществото? Липсата на установен законен източник на доходи, изключва ли необходимостта от установяване на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито дадено имущество?

Относно възможността на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/служителя по реда на чл. 334 КТ и в тази връзка съществува ли зависимост между основното трудово правоотношение и трудовото правоотношение за допълнителен труд/външно съвместителство/ и прекратяването на основния трудов договор представлява ли основание за прекратяване на договора за външно съвместителство, които са обуславящи изхода на делото и решаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Има ли правен интерес купувачът по приватизационна продажба по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОП/ отм./, който се е разпоредил с придобития имот преди изтичане на срока по чл. 41, ал. 2 ЗППДОП/ отм./, да се позовава на нищожност на извършената от него разпоредителна сделка, и допустимо ли е въззивният съд да се произнася по основания за нищожност, които не са въведени с изменение на иска и са направени след първото по делото заседание?

Дали изходящ от НЗОК, писмен отказ на покана за доброволно плащане на разходи за лечение в чужбина е индивидуален административен акт?

Относно интересите на детето в производството по иск по чл. 59, ал. 9 СК налагат ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живеене при родителя, който упражнява родителските права.

Задължително ли е участието на съпруга-недлъжник в производството по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД? Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност ?

Дали наличието на кражба от трето лице е достатъчно да се приеме, че е оборена законовата презумпция за причиняване на липсата от отчетника и дали въззивният съд трябва да обсъди всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка ?

Титуляр на материалноправното вземане, което възниква като последица от уважаването на иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е несъстоятелният длъжник. Съответно за него възниква и процесуалното право на иск за връщане на даденото от него в масата на несъстоятелността. С изменението на разпоредбата на чл. 649, ал. 2 ТЗ със ЗИДТЗ / ДВ бр.20/2013г./, което намира приложение и към заварените искови производства, се предвижда,че при предявяването на исковете по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ или чл. 135 ЗЗД синдикът, съответно кредиторът може да предяви и обусловените от тези искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. По силата на тази разпоредба не се отнема правото на иск от длъжника – носител на материалното право, а се установява една допълнителна възможност за синдика и кредиторите да упражнят правата на длъжника, тоест да действат като негови процесуални субституенти. О. на определени субекти да водят процес относно чуждото право, няма за последица отпадането на възможността на носителя на това право да предяви самостоятелен иск за неговата защита. Наред с това следва да се отбележи,че в случая производство по иска чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ /ред. ДВ бр.70/1998г., отм./, е приключило с влязло в сила решение и съответно не може да се стигне до хипотеза на обективно кумулативно съединяване на иска за обявяване на недействителност на извършеното плащане и на обусловения осъдителен иск за връщане на платените суми, в която хипотеза с оглед процесуална икономия двата иска биха били предявени от синдика като орган на несъстоятелността или от кредитор. При това положение длъжникът, чрез представляващия го синдик,също е легитимиран да предяви осъдителен иск за ефективно връщане на платеното от него в масата на несъстоятелността.

Възможно/допустимо ли е разширително тълкуване на материално-правните предпоставки за предявяване на мотивирано искане от К. и по-специално на чл. 3, ал. 1, т. т. 1-25 ЗОПДИППД/отм./?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички относими обстоятелства за критерия справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне обезщетението за неимуществени вреди.

От кой момент започва да тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 194, ал. 1 КТ и какво се има предвид под откриване на нарушението по смисъла на същата разпоредба; налице ли е виновно неизпълнение на трудови задължения при задържане във връзка с водено наказателно производство или има обективна невъзможност от страна на работника или служителя да изпълнява трудовите си задължения?

Какви са правомощията на въззивния съд, като съд по същество и при условията на ограничен въззив по чл. 269 ГПК?

Относно възможността директорът на училище да прекрати трудовия договор за длъжността „главен учител”, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като въведе с длъжностната характеристика допълнителни квалификационни изисквания, наред с нормативно установените в ЗНП, ППЗНП, Инструкция №2/1994г. и Наредба №5/1996г.

Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца семейното жилище, което е собственост на единия съпруг, може ли да бъде предоставено за ползване след прекратяване на брака на другия съпруг?

Налице ли е правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск за нищожност на договор, по който той не е страна, доколкото ищецът няма да може да черпи права от съдебното решение, дори ако то бъде постановено в негова полза? Относно действителността на процесния договор за замяна с оглед Решение на В. от 17.08.1990 г. във връзка с разпореждането с държавно, общинско и друго имущество, обн. Д.В., бр. 69 от 28.08.1990 г., с което е спряно разпореждането със земя, административни, стопански и туристически обекти и одържавени по ЗОЕГПНС жилища и вили, представляващи държавно и общинско имущество, както и с недвижими имоти на колективни земеделски стопанства, както и за действието във времето на наложения с това решение мораториум за разпореждане.

Представлява ли измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД въвеждането в заблуждение относно правните последици на сделката/договора/ или за да е налице основание за унищожаване на сделката поради измама по чл. 29 ЗЗД следва да е установено само въвеждането в заблуждение относно предмета и съдържанието на сделката/договора/?

За правнорелевантния момент, към който се счита, че трудовото правоотношение с работника е прекратено, в хипотезата на отправено от работодателя предизвестие, респ. необходимо ли е, след изтичане срока на предизвестието, да се издаде и нарочна заповед за уволнение.

Относно задължението на съда да приложи нормата на чл. 162 ГПК в случаите, когато приема, че искът е основателен, но не е установен неговият размер, който в случая е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 175 от 06.06.2011 г. по гр.д. № 1242/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр.д. № 5247/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК.

Относно критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя и детето. Относно задължението на съда служебно да следи за интереса на детето и в тази връзка преценката му да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на мерките за лични отношения между родителя и детето.

Когато предмет на ипотека е право на собственост върху терена ипотеката разпростира ли действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действие на ипотеката при липса на уговорки за действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения и по въпроса за необходимата и достатъчно пълна индивидуализация на ипотекираното право да се построи и придобие в собственост цяла бъдеща сграда с оглед изискването на чл. 166, ал. 2 и чл. 167, ал. 1 ЗЗД и следва ли всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат включени със съответната им индивидуализация за да има ипотеката действие върху цялата сграда по отношение и на отделните самостоятелни обекти в нея, възникнали с построяване на сградата?

Приликите и разликите между две длъжности в администрацията от функциите им, определени в нормативен акт ли произтичат или от функциите им, описани в длъжностните характеристики; когато само част от функциите на една длъжност в администрацията се запазват при определянето й за заемане по служебно правоотношение, като към функциите на длъжността нормативно се добавят и нови такива, налице ли е съкращаване на щата на длъжността и възникване на нова длъжност при тази трансформация или не; когато една длъжност в администрацията е определена да се заема по служебно правоотношение, но липсва идентичност между функциите на длъжността, заемана по трудово правоотношение и тази, която ще се заема по служебно, съкратена ли е реално длъжността, която се заемала по трудово правоотношение или не?

Включена ли е в компетентността на кмета на кметство възможността чрез промяна в длъжностната характеристика да променя изискванията относно необходимото образование за заемане на длъжност от служителите в общинската администрация, които подпомагат неговата дейност?

Относно значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели и тяхната тежест при определяне на началната дата на неплатежоспособност.

За момента, към който следва да се определи размера на обезщетението по чл. 57, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, при подлежаща на връщане на отпаднало основание, но отчуждена възмездно вещ – дали това е моментът на отчуждаването на вещта от приобретателя, или този на възникване правото на кредитора да получи обратно своята вещ.

При предявен иск за заплащане на обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на договорни задължения за изграждане на обект необходимо ли е в исковата молба съответните строително монтажни работи да бъдат посочени поотделно като вид и стойност и може ли исковата молба, съответно молбата, с която се конкретизират тези искови претенции да препраща към приложени към нея писмени доказателства, съответно към заключение на вещо лице, които съдържат описание на конкретните строителни работи и тяхната стойност ? Искът по чл. 79 ,ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неизпълнение на задължение за построяване на сграда един иск ли е или са налице множество обективно съединени искове за всяка отделна строителна работа?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ, когато работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ само за част от нарушенията и/или само за част от периода на извършване на нарушенията, посочени в заповедта по чл. 195, ал. 1 ГПК ?

За съдържанието на законовия термин упражняване вещното право на ползване и дали в това съдържание се разбира единствено живеене в жилището/ недвижимия имот/,по отношение на който това право е учредено и може ли то да се упражнява, в смисъл на живеене в него, от друго лице.

Вярно е, че съставът на САС не е преценил както съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба, така и задължителните указания на предходния въззивен състав относно приложимия закон. Това, обаче, не води до недопустимост на постановения акт, а до неправилност, поради нарушение на процесуалния закон. Решението не е недопустимо, само поради неправилната правна квалификация на спора. Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното, решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му, но не и неговата допустимост.

Приложението на чл. 11 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, респ. за възможността съдът да основе решението си на доказателства, събрани в друго производство; както и за критериите, имащи значение за присъждането на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД и за лицата, на които се дължи такова обезщетение.

За обсъждане на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

За значението на извършените от него фактически действия в имота при обосноваване на извода на съда за наличието на необезпокоявано, непрекъснато, явно и спокойно владение от страна на ищеца, обусловил уважаването на предявения от последния иск за собственост на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС.

Когато съсобствениците на двуетажна фамилна сграда след построяването й владеят реални обекти от нея и демонстрират намерението си да станат собственици на тях, осъществен ли е акт на открита промяна на намерението да се владее и придобие реална част от сградата?

Разполага ли третото лице, което твърди че е собственик на имот, срещу който е насочено принудително изпълнение чрез въвод във владение, със защитата срещу изпълнението по исков ред по чл. 440 ГПК – с отрицателен установителен иск?

Преклудира ли се правото на ответника по търговски спор да представи писмени доказателства с изтичането на срока за отговор на първоначалната искова молба, или представянето на писмени доказателства може да се направи и с писмено молба - отговор на исковата, подадена след този срок, но преди подаване на допълнителната искова молба и преди първото по делото съдебно заседание?

Може ли въззивният съд, без да изследва становището на страните, без да отдели спорното от безспорното, без да даде указания на страните да дадат своето становище по въведените от него нови предели на предмета на доказване от ищеца, да се произнесе с въззивното решение, като го „изненада” с мотивите си?

Налице ли е действително сключен църковен брак, ако не е бил обявен съгласно изискванията на чл. 152 ЗЛ (обн. ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г., в редакцията му към 1941 г.) и може ли по-късно такъв брак да произвежда действие и на граждански брак, ако църковният брак не е надлежно обявен и регистриран съгласно разпоредбите на действащия към датата на сключването му Закон за лицата? Дали дадено завещание следва да се приеме за универсално или за частно, ако то включва недвижимо имущество, което към момента на смъртта на завещателя е било извън териториалния периметър на завещаните недвижими имоти?

Задължен ли е съдът да прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, а когато делото е върнато за ново разглеждане и съобразно дадените от по-горния съд указания за събиране на доказателства за конкретни обстоятелства, относими към спора?

Относно кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от загубата на пострадало дете и попада ли в кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди, последица от смъртта на дете, лице, с което детето е живяло в едно домакинство и са изградени връзки между него и детето като баща и дете и отношения сходни с отношенията между роднини, в случая попада ли в кръга на оправомощените лица ищецът С. З. И., който е живял в едно домакинство с починалото дето и не е посочен като баща в удостоверението за раждане на детето.

Налице ли е обективен и субективен идентитет между предявените искове за делба между едни и същи страни за едни и същи имоти, когато страните се позовават на различно придобивно основание за възникване на съсобствеността?

Правните последици от неизпълнението на задължението по чл. 29 ЗС в редакция от 1996г. и чл.22 от Конституцията на Република България на чуждите граждани, придобили недвижими имоти в Република България по наследяване , да прехвърлят собствеността в тригодишен срок от откриване на наследството?

Може ли да се приеме за установено включването на сгради в капитала на акционерното дружество само въз основа на отбелязването в акта за частна държавна собственост за това?

Следва ли да се обяви за окончателен предварителен договор, който е сключен от продавач, който не е собственик на имота, предмет на договора, установено с влязло в сила решение в отношенията му с трето лице в хода на производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД по иск за трансформация на средства?

Относно задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно и ясно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка.

Дали неприемането и съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора по договор за издръжка и гледане освобождава длъжника от задължението за издръжка ?

За задължението на съда да обсъди доказателствата по делото във връзка с направените от страните възражения, когато необсъдените доказателства са от значение за формираните правни изводи; както и по въпросите: – има ли статут на самостоятелен обект помещение, което е преустроено въз основа на строителни книжа, издадени на лице, което не е собственик на обекта, а също ако преустройството на жилищно помещение в стопанско е извършено без одобрени строителни книжа; – нищожно ли е нотариалното удостоверяване, когато като купувачи по договора са вписани четири лица, а нот. акт е подписан само от едно от тях, без да е посочено чий е подписа.

Допустимо ли е прихващане срещу вземане за трудово възнаграждение върху което не се допуска предварително изпълнение с оглед разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК и когато разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с нарочен писмен документ, изключена ли е възможността в съдебния процес съответните обстоятелства, т.е. плащането на трудовите възнаграждения да бъдат доказани с други доказателствени средства, в т.ч. и случаен документ; когато по делото са налице данни, че съставените нарочни документи относно плащането на трудовите възнаграждения са изгубени или унищожени не по вина на страната, носеща тежестта на доказване, допустими ли са в процеса други доказателствени средства – косвени доказателства – други писмени доказателства, свидетелски показания, заключения на вещи лица и др., които сочат на единствения възможен извод, че сумите по трудовите възнаграждения са изплатени на лицето ? Относно значението на събраните писмени доказателства с косвен характер – счетоводни документи – годишен финансов отчет, декларации пред НАП и НОИ, служебни бележки и др., подписани от ищцата в качеството й на управител на ответното дружество и съдържащи нейни изявления, че всички суми са изплатени на персонала.

Дали непосочването в диспозитива на решението на основанието, на което са разгледани исковете, е равнозначно на произнасяне по непредявен иск и е основание за обезсилване на постановеното решение?

Дали възниква валидно солидарно задължение, когато трето лице се задължи да встъпи в бъдещ дълг по договор, в които размерът на поетите задължения е определен до максималния му размер и дали следва да се приеме, че задължението е определено ако е посочен максималният му размер ?

Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР, ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на ЗМСМА, дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР, ЗМСМА, дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? Законът за електростопанството от 1975 год. /отм./, заварен към влизане в сила на ЗМСМА, дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Задължително ли е липсата на кворум за провеждане на Общото събрание на етажните собственици (ОСЕС) да се установява единствено по реда на оспорване протокола, съставен за провеждането на ОСЕС?

Ако енергийният обект(трафопост) обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР, З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа? Законът за електростопанството от 1975 год./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала?

Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху земята, ипотеката разпростира ли действието си върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката при липса на уговорки за действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения ?

Какво следва да се разбира под „започнало фактическо строителство“ по смисъла на чл. 2 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др.?

Относно предпоставките, при които настъпва предсрочна изискуемост на задължението по договора за банков кредит, с оглед конкретните уговорки на страните.

Обвързва ли обратното писмо съпруга, който не го е подписал и не е страна по сделка, за която се твърди, че е привидна? Какво е качеството на този съпруг по сделката?

Относно възможността в производството по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъдат релевирани правопогасяващи възражения за плащане на дълга и за приложимостта на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

За допустимостта на предявения установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Съгласно чл. 34 ЗС могат да се делят само вещи, които са съсобствени /общи/. За да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, и размера на идеалните им части. По тези въпроси решението, с което делбата се допуска, ще съставлява сила на пресъдено нещо, макар в диспозитива си да не съдържа изрично установителна част. Ако не бъде призната съсобствеността, искът за делба ще се отхвърли, и с влязлото в сила решение ще се отрече правното твърдение на ищеца да е налице съсобственост, или правото на ищеца на дял в съсобствеността. Възможно е в този случай да се формира сила на пресъдено нещо и по правното твърдение на някой от съделителите, който отрича допускането на делбата, защото възразява, че е индивидуален собственик на вещта – ако това твърдение той предяви за установяване в делбеното в производство чрез инцидентен установителен иск, но не и чрез възражение. Следователно, формирането на силата на пресъдено нещо ще е в зависимост от процесуалното оформяне на спора относно липсата на съсобственост.

Допустим ли е иск за присъждане на законната лихва върху обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление, присъдено в друго производство, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата ?

Относно предпоставките за отговорността на частния съдебен изпълнител за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност, вкл. относно причинната връзка между действията на ЧСИ и настъпилите вреди и елементите на професионалната отговорност на ЧСИ по чл. 441 ГПК вр. с чл. 74 ЗЧСИ.

Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, а също и за значението на всяко едно от тях включително и наличието на две оправдателни присъди за две престъпления, постановени в едно наказателно производство по различно време и относно справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди.

Следва ли да се приемат за доказани предпоставките на чл. 225, ал. 1 КТ, и конкретно – времето, през което незаконно уволненият работник/служител е останал без работа, когато той е представил единствено с исковата молба препис (фотокопие) от трудовата си книжка, от което е видно, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение с ответника-работодател няма извършени други вписвания за постъпване на работа при същия или друг работодател, без да са ангажирани никакви други доказателства в тази насока, включително и без да е направена от съда констатация по оригинала на трудовата книжка ?

По процесуалноправния въпрос за „преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвокупност".

Следвало ли е, за да придобие правото на собственост чрез способа по чл. 79 ЗС, ответникът (сега касатор) да се позове на придобивна давност по отношение на всеки от предишните приобретатели (според приложените нотариални актове) на имота? Следвало ли е спрямо всеки един от предишните приобретатели да изтече давностния срок по чл. 79 ЗС – поради противоречие на възприетите от въззивния съд разрешения с т.2 на тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.дело № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС?

Дали може да се обяви за недействителен трудов договор, ако преди това има влязло в сила решение по искове с правно основание чл. 344 КТ, с което е прието, че между страните има валидно трудово правоотношение въз основа на същия трудов договор и дали води до недействителност на трудовия договор сключването му без съгласието на основния работодател съобразно изискването на чл. 111 КТ/редакция преди ДВ, бр.25 от 2001 г./?

Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди.

Дали при разпределяне ползването на съсобствено дворно място, в което съсобствениците притежават в индивидуална собственост отделни сгради, обект на разпределяне и е дворното място под построените сгради, независимо дали за тях е отстъпено право на строеж?

Писмената защита не може да се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда, като даването на възможност за по – точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Следователно, посоченото от молителя нарушение на чл. 149, ал. 3 ГПК не лишава страната от участие в устните състезания, доколкото дадената от съда възможност за представяне на писмени защити, нито представлява част от съдебните прения, нито ги замества. Ето защо, настоящият състав приема, че нарушението на правилото на чл. 149, ал. 3 ГПК, въпреки че е съществено и е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението, не се обхваща от разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не води до лишавае на страната от участие в делото, вкл. във фазата на устните състезания. Страната е могла да защити правата си в образуваното по жалба й касационно производство, ако беше формулирала във връзка с фазата на селектиране на касационната жалба правен въпрос относно приложението на чл. 149, ал. 3 ГПК.

Какви действия се отблъсква владението и дали спокойното му упражняване е част от характеристиките му, когато то е елемент на придобивния способ давностното владение.

Настъпва ли прекратяване на трудовото правоотношение с връчване на работодателя на писмено изявление на работника по чл.327, ал.1, т.2 КТ, ако не са били налице основанията за това. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение №144 от 23.02.2010 г. по гр. дело №3101/2008 г. на ВКС,V г.о. ?

Възможно ли е възмезден договор за цесия да бъде развален по взаимно съгласие на страните – цедент и цесионер?

Относно преценката на доказателствата и основанията за игнориране на приета медицинска експертиза.

Когато предмет на ипотека е право на собственост върху земя, ипотеката разпростира ли действието си върху всички елементи/правомощия/ влючени в съдържанието на правото на собственост в тяхната динамика, в частност и върху бъдещите приращения върху имота във вид на построени сгради по време на действието на ипотеката, при липсата на уговорка за изключване действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения ? Коя е необходимата и достатъчно пълна и точна индивидуализация на ипотекирано право да се построи и придобие в собственост цяла бъдеща сграда,независимо дали става въпрос за ипотека на право на собственост, заедно с правомощието на собственика да строи в собствения си имот или за ипотека на право на строеж на бъдеща сграда върху чужд имот;ако предмет на учредената ипотека е цяла бъдеща сграда,задължително условие ли е според действащото българско право в предмета на ипотеката да бъдат включени със съответната им индивидуализация всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда, за да има действие учредената ипотека върху цялата сграда и по отношение на отделни самостоятелни обекти в нея, възникнали с построяването на сградата ? Представлява ли недостатък на вписването обстоятелството,че ипотечният акт е вписан по поименна партида на учредителя на ипотеката по правилата на Правилника за вписванията и не е вписан по имотна партида на имота при все още неоткрито и неосъществено производство на създаване и въвеждане на имотен регистър съгласно чл. 70 ЗКИР?

Има ли обратно действие нормата на пар. 57 ПЗР към ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 44/12.06.2012 г.), в сила от 01.07.2012 г., относно служебни правоотношения, които са прекратени преди влизането й в сила, и конкретно – във връзка с приложението на чл. 252 и чл. 253 ЗМВР от 2006 г. (отм.)?

Относно задължението на въззивния съд, съгласно чл. 271, чл. 272 вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните.

Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193 КТ, ако работникът или служителят не се явява на работа два последователни работни дни, но продължава да не се явява на работа и след получаване на поканата за даване на писмени обяснения ?

Коя е необходимата и достатъчно пълна индивидуализация на ипотекираното право да се построи и придобие в собственост цяла бъдеща сграда с оглед изискването на чл. 166, ал. 2 и чл. 167, ал. 1 ЗЗД и следва ли всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат включени със съответната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда по отношение и на отделните самостоятелни обекти в нея, възникнали с построяването на сградата? Когато предмет на ипотека е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира ли действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения?

Отрицателните фактически твърдения на ищеца в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с чл. 225 КТ подлежат ли на доказване, по какъв начин, с какви доказателствени средства и как се разпределя доказателствената тежест, съответно при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ работникът или работодателят носи доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението работникът е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение ?

Налице ли е съкращаване на щата, когато е издадена изрична заповед на работодателя за това? Достатъчни ли са само регистрацията в бюрото по труда и отбелязванията в трудовата книжка, или е необходимо представянето и на други доказателства, за да се приеме, че ищецът е останал без работа след уволнението? Следва ли от обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ да се приспадне обезщетението, получено от ищеца поради заболяване (временна неработоспособност) през същия период?

Може ли с иск по чл. 108 ЗС да се иска предаване на владението на недвижим имот, намиращ се под чужда сграда, без да се иска премахване на сградата с иск по чл. 109, ал. 1 ЗС ?

При преценка законността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ следва ли да бъде взето предвид решение на ТЕЛК, което не е влязло в сила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение? Чия е доказателствената тежест за установяване елементите в състава на нормата на чл. 329, ал. 1, т. 9 КТ и по -точно липсата на друга подходяща работа за здравословното състояние на работника в предприятието? Кумулативно ли следва да са налице двете предпоставки визирани в чл. 329, ал. 1, т. 9 КТ, за да е законно прекратяването на трудовото правоотношение- влошено здравословно състояние на работника или служителя и липса на друга подходяща за здравословното му състояние работа, или е достатъчно установяването на първата предпоставка от същата разпоредба?

За задължението на съда да обсъди заявените обстоятелства и установените факти, като прецени тяхната относимост към вида на търсената защита.

Следва ли съдът при постановяване на съдебния акт да съобрази дадените от ВКС указания във връзка с отменен акт на същия съд?

Какво значение има обратното писмо, подписано само от страните по договора, чиято привидност се претендира, за неучаствалия в сделката съпруг – ответник по иска за нищожност?

Когато едно лице действа като пълномощник на друго и с извършените като пълномощник действия бъде осъществен фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, носи ли и то наред с упълномощителя отговорност за неоснователно обогатяване?

Относно прехвърлителното действие на разпореждането с идеалните части от дворното място и по отношение на построените без учредено право на строеж от останалите съсобственици сгради в груб строеж, независимо от изричното му изключване като предмет на сделката, е разрешен от въззивния съд в противоречие с представеното решение на ВКС.

Когато в сграда-етажна собственост е изградена нова инсталация за локално парно отопление в нарушение на чл. 186, ал. 1 ЗУТ, и е доказано вреденосното въздействие при експлоатацията на тази инсталация, необходимо ли е да има съответствие между нарушението и искането същата да бъде премахната като предмет на иска по чл. 109, ал. 1 ЗС?

Съставлява ли несъответствието между дадената от първоинстанционния съд в доклада по чл. 146 ГПК и в решението му по спора правна квалификация на спорното право, с неговото действително правно основание, порок, обуславящ недопустимост на решението, или това несъответствие следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила, което въззивната инстанция следва да отстрани?

За задължението на съда да връчва призовки и съобщения на страната чрез пълномощника ѝ, когато има такъв и за последиците от връчване на призовки и съобщения на адрес, на който тя не пребивава.

Като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост.

Дали ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ се отнася и за случаите, при които след прекратяване на трудовия договор се сключва нов трудов договор за същата длъжност?

По какъв критерий се определя дали юридическите лица са потребители на електрическа енергия за битови или за стопански нужди?

Допустими ли са свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частни документи, носещи подписа на оспорващата страна, в случая – трудов договор и длъжностна характеристика ? Относно тълкуването и оценката на направено от страната в съдебния процес признание на релевантен за спора факт.

Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, когато е поискал от работника или служителя незабавно да даде обяснения, и в кои случаи е необходимо да му даде подходящ разумен срок за това ?

Има ли качество работодател Кмета на общината по отношение на служителите в домовете за деца или това качество има съответната община?

Как, кога и в какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по алеаторен договор, с който е уговорена цялостна издръжка и гледане на прехвърлителя до края на живота му ? Относно последиците при неприемане от страна на кредитора на изпълнението по такъв договор и за задължението на длъжника при неоказано съдействие от страна на кредитора да трансформира изпълнението в паричен еквивалент.

При твърдяни свръхзадълженост като главно искане и/ или при условията на евентуалност неплатежоспособност на ответника, задължен ли е първоинстанционният съд изрично в диспозитива на поставения съдебен акт да отхвърли първото и тогава да обяви неплатежоспособността на длъжника, или е достатъчно само да посочи в мотивите, че искането за откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост е неоснователно и тогава да премине към обсъждане на евентуално въведено искане за неплатежоспособност?При отсъствие на достатъчно убедителни доказателства за наличие или липса на свръхзадълженост следва ли съдът да се произнася с диспозитив по този въпрос или е достатъчно да изложи съображенията си единствено в мотивите на съдебния акт, а в диспозитива да обяви неплатежоспособността на ответника? При обезсилване на първоинстанционното решение за откриване на производство по несъстоятелност какъв е статутът на постановените междувременно и влезли в сила съдебни актове- следва ли изрично да бъдат обезсилвани, отменяни и с какъв съдебен акт? Следва ли във въззивна жалба в частта срещу решението по чл.630, ал.1 ТЗ единствено относно определената начална дата на неплатежоспособност да се формулира конкретно искане за отмяна на поставения първоинстанционен съдебен акт и ако това не е направено, задължен ли е въззивният съд да приложи чл.262, ал.1, във вр. с чл.260, т.3 и т.4 ГПК?

За значението на неподписаната от купувача фактура, съдържаща всички необходими реквизити по ЗСч., за доказване сключването на договор за търговска продажба, за значението на отразяването и от купувача в счетоводните му книги и ползвания по нея данъчен кредит от същия, както и с приложението на чл. 301 ТЗ в разглежданата хипотеза.

Относно приложението на чл. 608 ТЗ и материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, за момента, към който следва да се преценява цялостното финансово и икономическо състояние на длъжника и за доказателствената тежест за установяване временния характер на затрудненията му.

Кой е източникът на задължението за допълнителна парична вноска в дружество с ограничена отговорност и вземането към дружеството за връщането й, легитимира ли кредитора с вземане по търговска сделка по чл. 625 ТЗ в хипотеза на сключен между съдружника и дружеството договор за предоставяне на заем под формата на допълнителни парични вноски и взето решение от Общото събрание на съдружниците за направата на допълнителни парични вноски?
Как следва да се изчислява минималното адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено представителство във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ, когато същата е отхвърлена?

Подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълненото конкретно задължение по застрахователния договор е значително, с оглед интересите на застрахователя, когато същото не е предвидено в ОУ като изключен от покритие риск? Съществено ли е неизпълнението на задължението на застрахования, предвидено в ОУ на застрахователя – да постави G. или РАПАС система на процесното МПС, при условие, че такъв въпрос не му е бил поставен при сключване на застрахователния договор и подлежи ли на съдебна преценка дали неизпълнението на това задължение е значително с оглед интереса на застрахователя?

Относно решението на съда да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти. Относно за произтичащото от чл. 269 ГПК задължение на въззивния съд да разгледа въззивната жалба на заявените в нея основания. Относно доказателственото значение на направеното от ответника признание на факт, релевантен за основателността на иска.

Какво поведение на работник или служител, възстановен на предишната му работа от съда обхваща определеното според чл. 345, ал. 1 КТ, съответно в чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ общо понятие явяване на работа, за да я заеме?

Относно необходимата и достатъчно пълна индивидуализация на ипотекираното право да се построи и придобие в собственост цяла бъдеща сграда с оглед изискването на чл. 166, ал. 2 ЗЗД и чл. 167, ал. 1 ЗЗД. Следва ли всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат включени със съответната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда по отношение и на отделните самостоятелни обекти в нея, възникнали след построяването на сградата, както и по въпроса когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира ли действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действието на ипотеката при липса на уговорки за действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения?

Относно съдържанието и характера на протокола за ПТП във връзка с установяване на механизма на ПТП.

Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения, защо не ги възприема?

Коя погасителна давност следва да се прилага при предявен иск за вземане по запис на заповед – специалната тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ или общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД?

Редовността на сезирането изисква ищецът да изложи достатъчно обстоятелства, така че от съдържанието на исковата молба да е възможно да се изведе фактическия състав на предявения иск. В случая е било необходимо заявяване на твърдения относно посочените факти с оглед отграничаване дали е предявен такъв по чл. 59 ЗЗД или по чл. 31, ал. 2 ЗС.

Относно необходимостта да се доказва съществуването на движимите вещи и към момента на допускане на делбата, при положение, че е установено съществуването и местонахождението им към момента на откриване на наследството и при липса на твърдения за отчуждаване или унищожаването им, както и чия е доказателствената тежест за това.

Дали оставянето на регистрационния талон в откраднато МПС, обект на застраховка „Каско на МПС”, при настъпване на застрахователното събитие – кражба, съставлява значително с оглед интереса на застрахователя неизпълнение на задължението по застрахователния договор по смисъла на чл. 211, ал. 2 КЗ /отм./ и като такова основание ли е за пълен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ /отм./?

Относно правното значение на едностранното разваляне на двустранен договор от изправната страна 3 месеца, след като е изтекъл срока за изпълнение на насрещната страна, която не е изпълнила и следва ли поканата, с която се разваля договора да съдържа изрично даване на нов срок за изпълнение, както и какво е значението на подадената месец по – късно искова молба, в която е мотивирано извънсъдебно разваляне на договора. Следва ли, за да се съобрази съдът с отчуждаването на имотите, предмет на договора в полза на трети лица в хода на производството, ищцата изрично да заяви хипотеза по чл.87, ал.2 ГПК, или е достатъчно ответникът да се е поставил в невъзможност да изпълни, за да се приеме, че договорната връзка е развалена?

Относно за реда за приоритетно установяване границите на поземлените имоти, чието заснемане не е извършено, съобразно изброените източници по ЗКИР или по Наредба Nо 3/2005 година за установяване на границите, и установените източници изключват ли се или взаимно се допълват. Относно приложимия акт и за необходимостта за се зачете силата на пресъдено нещо на решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ , когато е признато право на собственост към минал момент по отношение на лица или техни правоприемници , спрямо които се иска попълване на КК и КР с имот , отчасти съвпадащ с имот, на които последните са записани като собственици , произнесен от въззивният съд в противоречие с Решение Nо 526/ 11.06.2010 год. по гр.д. Nо 1032/2009 год. на ВКС-I г.о.

Допустимо ли в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът по повод разпределяне на ползването да не се съобразява с фактическото положение в имота и да дава предписания за преустройства на съществуващи сгради и постройки?

Незаконните, но търпими строежи в съсобствен имот ограничават ли и смущават ли пълноценното му ползване от останалите съсобственици?

Дали приемането на наследството по опис по чл. 30, ал. 2 ЗНсл е необходимо условие за възстановяване на накърнена запазена част от наследството, когато дарственият акт на наследодателя не оставя в наследство други имоти? Налице ли е трансформация на лично имущество, когато срещу притежаван от преди брака недвижим имот, отчужден по реда на З. /отм./, се придобие по време на брака като обезщетение друг имот и стойността на отстъпения в обезщетение имот е по-голяма?

Може ли е лице, на което един от съделителите е дарил целия делбен имот в първата фаза на делбата, да го придобие по давност по време на втората фаза на делбения процес, с оглед създаването на задължителна практика?

За предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление, който се решава противоречиво от съдилищата.

Определяеми ли са идеалните части на отделните собственици в общите части от поземления имот съобразно императивните разпоредби на чл. 40 ЗС ?

Дали получаването на обезщетение по ЗОВСРБ/отм./ и придобиването на пенсия като кадрови военнослужещ представлява пречка за получаване и на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ?

Дали ЛКК е компетентният медицински орган, който може да издаде предписание за трудоустрояване за лица с под 50% трайно намалена работоспособност или без определен процент трайно намалена работоспособност?

Трябва ли договорът за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ да съдържа бизнес план или такъв може да бъде обективиран в отделен документ ?

Дали е недопустимо решението по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което се основава на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, но не са посочени от ищеца в исковата молба ?

Следва ли при допуснато и прието от първоинстанционния съд писмено доказателство, което при въззивното разглеждане на делото не се съдържа в кориците му /било е изгубено или унищожено/, въззивният съд служебно да попълни делото с него, като укаже на страните повторното му представяне или изпрати препис от акта за изгубването му /унищожаването му на органа, от където то е било изпратено с цел повторно изпращане?

Недопустимо е да се претендира повторно обезщетение на същото основание за ползването на същия таван – независимо дали е обща част/при различни собственици на етажите до закупуване на цялата сграда от ищеца/ или е таван на собствената му сграда, последният няма самостоятелен, а обслужващ характер. Таванското помещение за процесния период / преди преустройството, на което се е позовал първоинст. съд/ е подпокривно пространство, обслужващо като склад третия етаж на сградата /заключение на вещото лице/ и е третирано като обща по предназначение нейна част /съгл. придобивния акт/ при присъждане на обезщетението по настоящото и по предходното дело.

Когато е налице авансово плащане, което цели да гарантира сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, приложими ли са институтите на задатъка (чл. 93 ЗЗД) и на отметнината (чл. 308 ТЗ)?

Относно наличието на правен интерес на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, произнесен с въззивното решение в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана с ТР 1/1997 год. на ОСГК на ВКС.

Относно точната правна квалификация на иска , в случай , че претенция за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост, касае хипотезата на управител на чуждата работа / гестор/, действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. Относно поставяне на ел. инсталация, В и К и др. инсталационни системи, метална врата съставляват ли необходими или полезни разходи, свързани с общите части на сградата. Относно значението на общото събрание на етажните собственици респ. за възможността , при мълчаливо формиране на мнозинство да се предприемат действия от един от съсобствениците в полза на чуждя и личен интерес в сграда с трима съсобственика за извършване на неотложни действия, при констатация , че по представените съдебни решения като практика на съдилищата и произнесеното от въззивния съд е налице противоречие и липсва еднаквост по приложение на закона.

Когато в исковата молба не са цитирани изрично текстът на чл. 333, ал. 4 КТ или текстът на колективния трудов договор (К.), в който е предвидена предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ, но в исковата молба изрично е посочено, че уволнението е извършено „в нарушение на сключения К. и без да е получено дължимото предварително съгласие на синдикатите”, то следва ли съдът да изведе правната квалификация с оглед така наведените обстоятелства или следва да приеме, че ищецът не е заявил оспорване законността на уволнението на това основание по чл. 333, ал. 4 КТ.?

Ако недвижим имот е прехвърлен от собственик на друго лице, което не е заплатило договорената между страните цена и купувачът потвърждава липсата на плащане и посочва, че не възнамерява да заплати същата, може ли продавачът да развали договора поради неизпълнение на договора?

Относно установяване на размера на публични вземания за законна лихва при предявен положителен установителен иск по чл.694 ТЗ, за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешенията, дадени в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

При наличие на доказателства за основателност на иска следва ли съдът да приложи нормата на чл.162 ГПК по отношение на неговия размер?

Налице ли е процесуално нарушение в случая при положение, че жалбоподателят е представил документи, доказващи правото му на собственост върху процесните имоти (учредителното право на строеж в нотариална форма) и няма законова възможност да доказва отрицателния факт, че ответниците не са собственици, съдът да приеме, че исковата претенция не е доказана при условията на пълно и главно доказване относно факта на правото си на собственост върху процесните имоти относно доказателствената тежест по иск за собственост на основание чл. 108 ЗС при учредено право на строеж срещу задължение за строителство?

За осъществяване на реституционния способ на чл. 2 ЗВСВОНИ ЗТСУ и др. закони има ли значение обстоятелството, че имотът е публична държавна собственост? За осъществяване на реституционния способ на чл. 2 ЗВСВОНИ и др. закони има ли значение обстоятелството, че фактическото строителство засяга само част от имота, отчужден като незастроен до 21.04.1990 год. по ЗТСУ?

Подлежи ли на спиране делбеното производство поради наличието на по – късно заведено дело между същите страни за собственост на делбения имот?

Съставлява ли описанието на активите на предприятието задължителен реквизит на договора по чл. 15, ал. 1 ТЗ и липсата на такова описание било в договора, било в приложение към него, води ли до недействителност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД – нищожност поради липса на съгласие ? Следва ли решението на общото събрание на кооперацията за прехвърляне на предприятието по реда и на основание чл. 15, ал. 1 ТЗ да включва изброяване и описание на активите му и ако такова е необходимо – липсата му до какъв порок на решението на общото събрание води ?

Решаващият въззивен съд не е изложил мотиви по чл. 292 ГПК – не е посочил какво представляват движимите вещи /не са индивидуализирани/, не са оценени с оглед уравнение на дяловете, нито е препратил към решението за допускане на делбата им или към заключение на вещо лице, а е посочил в мотивите и диспозитива пунктове/в цифри/ по исковата молба, която съдът не може да приподпише, за да се счита неразделна част от решението. Не са изложени съображения как са сформирани двата дяла, за които липсва и остойностяване, не са посочени и трите имена на страните съгласно чл. 236, ал. 1, т. 4 ГПК.

Пропускането на срока по чл. 342 ГПК, респ. чл. 133 ГПК в делбеното производство лишава ли страната от възможността да предяви установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК?

При искове за обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с ползването на земеделски земи, следва ли да бъде установен конкретния размер на обедняването на ищеца- чистата печалба,реализирана във връзка с ползването на конкретните земи, или тя може да се определени по осреднени добиви от всички обработвани от ответника земи, а не само от процесните и осреднени пазарни цени по култури, по реда на чл.162 ГПК?

Може ли предварителен договор да бъде обявен за окончателен, ако липсва решение на общото събрание /едноличният собственик на капитала/ на дружеството за разпореждане с недвижимия имот ?

Относно приложение принципа за справедливост, установен от законодателя с нормата на чл. 52 ЗЗД, като задължителен при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, релевантен за крайния изход на делото по конкретния правен спор, е в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена както в ППВС № 4/68 год., така и в множество решения на отделни състави на касационната инстанция, постановени по реда чл. 290 ГПК и сл.

Спазени ли са критериите по чл. 329, ал. 1 КТ при извършения подбор и относно обхвата на съдебния контрол при преценката за спазване на чл. 329, ал. 1 КТ от работодателя ?

Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля?

Окръжният съд е смесил основанията за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и по субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД. В чл. 55, ал. 1 ЗЗД за уредени три фактически състава. Чл. 59 ЗЗД има предвид отделен фактически състав. И при трите фактически по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е получено нещо без правно основание. Исковете се предявяват от лицето, което е престирало, а ответник е лицето, което е получило и държи престацията без основание.

Относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетенията за неимуществени вреди – при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Относно приложение на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на деленквента.

По кой закон се определят наследствените дялове за наследства, открити след 16.10.1944г., но преди 29.04.1949г. – по отменения Закон за наследството /ДВ, бр.20 от 1890г./ или по сега действащия Закон за наследството от 1949г?

Относно твърдяното от касаторите противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика – решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV-то г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото.

Относно произнасянето на въззивния съд с отказ по искане за събиране на гласни доказателства пред въззивната инстанция, без преди това от първата инстанция да са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК на страната, за кои от твърдяните от нея факти тя не сочи доказателства. Прието е че с обжалваното въззивно решение този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС.

Дали искането за връщане на даденото по договор може да се тълкува като изявление за разваляне на договора?

Необходимо ли е да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от всеки етажен собственик и дали в отношенията си с доставчика потребителят, който е възложил на топлинен счетоводител индивидуалното отчитане и разпределението на консумираната топлинна енергия в сградата, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните изисквания от топлинния счетоводител документи?

Относно правото на отказ от договор и за неговото прекратяване с едностранно изявление или с конклудентни действия от една от страните, в хипотези на започнало изпълнение и при неизпълнение на задълженията на насрещната страна.

Относно установяване на правния интерес на ищците при заявен от тях отрицателен установителен иск за собственост , разрешен в противоречие с решения на ВКС и съдилищата .

Относно задължението на въззивния съд да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Длъжен ли е работодателят да осигурява специални работни места за всеки трудоустроен?

Дали писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл. 193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва да се преценят от съда с оглед на всички обстоятелства по делото?

Според разрешенията в ТР №1/30.03.2012 г. по тълк.д.№ 1/2010 г. ОСГК, надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ предявени от работник и служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. 1 КТ, какъвто е и директорът на училище, според предвиденото в чл. 37 ЗНП, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Същата е легитимацията и при предявен иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Това е така, защото трудовият договор, макар и сключен с горестоящ орган, създава трудово правоотношение не с него, а с предприятието-работодател. Процесуалната легитимация е абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на иск, за която съдът е задължен да следи служебно.

Следва ли въззивният съд да приеме за доказан или недоказан даден факт по делото, без да е изготвил доклад, без да е разпределил доказателствената тежест за този факт и без да е указал на страната, че не сочи доказателства за него, при положение, че първоинстанционният съд с доклада си също не е изпълнил задълженията си по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 146, ал. 2 ГПК, и при положение, че във въззивната жалба е направено оплакване във връзка с доказването на този факт?

Има ли задължителна сила за гражданския съд, по въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, влязлото в сила решение по чл. 78а НК на наказателния съд?

Длъжен ли е първоинстанционният съд конкретно за всеки отделен случай да посочи в доклада си по делото подлежащите на доказване факти и да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест за тях?
Длъжен ли е съдът да укаже на страните и за кои от твърдените от тях и подлежащи на доказване факти те не сочат доказателства?
В случай, че първоинстанционният съд не е указал на страните подлежащите на доказване факти, разпределянето на доказателствената тежест за тях и/или за кои от тях те не сочат доказателства, следва ли доказателствата за тези факти да се съберат от въззивния съд съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК?
Следва ли представените от страните писмени доказателства да се докладват и приемат в съдебно заседание и това да се отрази в протокола от заседанието?

Задължен ли съдът да зачете доказателствената стойност (сила) на частен свидетелстващ документ, подписан от страните, който е приет като доказателство по делото и не е оспорен?

Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 104, т. 4 ГПК при заявена искова претенция по чл. 108 ЗС.

Относно материалното право, свързан с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определянето на конкретния принос на пострадалия, при установеност, че основаният фактор за настъпване на пътно-транспортното произшествие е извън поведението на последния.

Относно зачитането на силата на пресъдено нещо на конститутивното решение за разваляне на алеаторен договор, при преценяването на ново правно положение, възникнало впоследствие, както и за разпростиране силата на пресъдено нещо в субективните й предели спрямо наследника на кредитора, починал в течение на процеса по иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД.

Дали задължението на авалиста по запис на заповед е самостоятелно и независимо от задължението, което обезпечава, и може ли авалистът да противопоставя на поемателя на записа на заповед личните възражения на издателя за обвързаност между записа на заповед и обезпеченото каузално правоотношение с поемателя ?

Относно задължението съдът да събира доказателства с оглед охрана интереса на детето във всеки един момент от развитието на производството пред инстанцията по същество и за приложението на преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК, когато спорът касае страна, за чийто интерес съдът следи служебно, според приетото с ТР№1/2013г. ОСГТК разрешение. Относно критериите за предоставяне на родителските права на родителя и кой случай е „изключителен” и може да обуслови извод за разделянето на децата, съгласно ППВС №1/1974г. Относно необходимостта от задължителното изслушване на родителите при спорове относно родителските права. Относно режима на лични контакти между родителя и детето, ако то живее в чужбина. Относно възможността съдът да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено извършване на пътувания в чужбина, без съгласието на единия родител – съгласно постановеното по тези въпроси в решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.

Относно разграничаването на хипотезите на ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя от тези, при които трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата.

Относно правомощията на въззивния съд при преценката за доказаност на фактите, на които ищецът основава иска си, в случаите, когато в срока по чл. 131 ГПК ответникът не е извършил указаните в чл. 133 ГПК процесуални действия.

Относно допустимостта на свидетелските показания при оборване на законната доказателствена сила на акта за начет,като разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 158 от 19.07.11г.по гр.дело № 1146/10г.на III г.о.на ВКС,постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Има ли задължение въззивният съд да извърши нов доклад по делото, респективно да даде нови указания на страните кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и за кои от твърдените от страните факти те не сочат доказателства, при положение, че въззивният съд не споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд?
Може ли въззивният съд да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение и да го отмени въз основа на пороци, непосочени във въззивната жалба?
Какви са границите, в които следва да се установява сходство или липса на сходство на длъжностите, измежду които работодателят има задължение да извърши подбор по чл. 329 КТ?

Относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствената част на друг сънаследник, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на �