чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК
Основания за касационно обжалване
Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: […]
3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК
Основания за касационно обжалване
Чл. 281. Касационната жалба се подава, когато: […]
3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Как се прилага задължението на въззивния съд да съобрази всички доводи и възражения на страните, както и след като обсъди всички доказателства да даде заключение за установените факти, като подробно изложи мотиви по отношение на установените факти и тяхното правно значение, за да определи спорното право и да разреши спора по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 417 т. 2 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 7 ГПК, чл. 8 ГПК
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2021
Допустим ли е предмета на искова защита – връщане на дружествени дялове, с оглед целта на всеки осъдителен иск, да се постигне принудително изпълнение по реда на изпълнителния процес, така както е регламентиран в ГПК, т. е. възможно ли е принудително реално предаване на дружествени дялове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 102 ЗЗД, чл. 129 ал. 2 ТЗ, чл. 129 ТЗ, чл. 135 ЗЗД, чл. 14 ЗТР, чл. 214 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 270 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 498 ГПК, чл. 517 ал. 3 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 604 ГПК, чл. 65 ал. 2 ЗЗД, чл. 9 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
има ли или няма нарушение на трудовата дисциплина, допуснато от ищцата, за което нарушение работодателят й може да наложи наказание по вид дисциплинарно уволнение. Изложени са съображения, че становището на ръководителя на „ВиК“ ООД е, че ищцата е нарушила своите служебни задължения, че нарушението е елемент от системното й отклонение при осъществяване на трудовата й функция, че то е тежко по смисъла на чл. 189, ал. 1 КТ и поради тази причина счита, че е достатъчна предпоставка за издаване на атакуваната от ищцата заповед. Посочено е, че бездействието на ищцата е установено по безспорен начин, но се твърди, че проблемът е в това, че правораздавателните органи не го възприемат като неизпълнение на трудовоправните й задължения. Сочи се, че предпоставка за този извод на съда е т. нар. „трудова характеристика на Д. Г. Я., в която не се съдържат конкретни задължения на ищцата за действия в случай на присъединяване към водопроводната мрежа на нов абонат. Посочено е още, че на пръв поглед ищцата не е допуснала неизпълнение, но бездействието й е решаваща причина търговското дружество да търпи щети от несвоевременното отчитане на консумацията на питейна вода от „Бревис“ ООД. Твърди се, че при така описаната ситуация работодателят не може да запази доверието си към своя служител в рамките на отношение, създадено с оглед личността на предоставящия трудовата си сила.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зоя Атанасова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1 „Съществува ли правната възможност за длъжник да установи недължимост на вземане по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ, пропуснал да стори това в заповедното производство и вземането на кредитора срещу него се основава на влязло в сила по реда на чл. 416, изр. 1 ГПК заповед за изпълнение?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №217/09.06.2011 г. по гр. д. №761/2010 г. на ВКС, 4 ГО); 2 „Следва ли съдът при постановяване на съдебния си акт да анализира всички писмени доказателства, събрани по делото, и със същия да се произнесе за това, за което е сезиран в пълен обем, а не избирателно?”; 3. „Следва ли при постановяване на съдебния акт въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в тезите си и които имат значение за решаване на делото?” (по този въпрос твърди противоречие със задължителната съдебна практика – тълкувателните постановки по т. 19 Тълкувателно решение №1 на ОСГТК на ВКС по гр. д.№1/2001 г., както и с казуалната практика - Решение №6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. №1562/2015 г., I ТО, ТК и Решение №781/25.05.2011 г. по гр. д. №12/2010 г., III ГО.) и 4. „С оглед събраните по делото доказателства правилно ли е приложен материалният закон?”.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 130 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 278 ал. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 410 ГПК, чл. 414 ал. 1 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 418 ГПК, чл. 419 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 423 ал. 1 ГПК, чл. 423 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 439 ал. 1 ГПК, чл. 439 ал. 2 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 694 ал. 1 ТЗ
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Как се прилага принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД и критериите, които следва да се съблюдават от съда при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
се твърди противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение №247/2020 г. по гр. д. №540/2018 г. на IV г. о., решение №192/2018 г. по т. д. №44/2017 г. на I т. о., решение №194/2013 г. по гр. д. №1100/2012 г. на IV г. о. По третия въпрос се твърди отклонение от решение №85/2020 г. по т. д. №2262/2018 г. на I т. о. Четвъртият въпрос е разрешен според касатора не в съответствие с решение №497/2009 г. по гр. д. №2173/2008 г. на IV г. о., решение №105/2017 г. по гр. д. №2604/2016 г. на IV г. о. Последните три въпроса са формулирани при наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като в практиката на ВКС не е даден техен отговор. В евентуалност касаторът твърди, че има постановено решение, което дава отговор на тези въпроси, а именно решение №514/2006 г. на IV г. о. на ВКС, както и решение №111/2018 г. по гр. д. №3807/2017 г. на I г. о. на ВКС и решение №148/2004 г. по гр. д. №1046/2003 г. на II г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
чл. 12 ГПК, чл. 167 ЗЗД, чл. 170 ЗЗД, чл. 18 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 25 ал. 1 ЗННД, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 33 ал. 2 ЗС, чл. 45 ЗЗД, чл. 576 ГПК, чл. 586 ал. 1 ГПК, чл. 620 ал. 5 ТЗ, чл. 649 ал. 6 ТЗ, чл. 65 ал. 2 ЗЗД, чл. 65 ЗЗД, чл. 718 ТЗ, чл. 73 ЗННД, чл. 80 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
1. „Следва ли въззивният съд да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства и твърдения на страните от значение за изхода на делото, и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства и твърдения?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №206/31.07.2015 г. по гр. д. №6832/2014 г. на ВКС, ГК 4 ГО; Решение №65/30.07.2014 г. по т. д. №1656/2013 г., 2 ТО и Решение №22/29.06.2017 г. по гр. д. №2113/2016 г. на ВКС, ГК, I ГО); 2. „Следва ли съдът при предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето, във вр. с чл. 87 ЗЗД да изследва изправността на ответната страна по облигационното отношение или при положение, че е констатирал неизправността на ищеца, това е достатъчно условие да се отхвърли иска му?”; 3. „Има ли право неизправна страна по облигационно отношение да претендира изпълнение на насрещно задължение, когато задължението ѝ е изцяло погасено?” (по втория и третия въпроси твърди противоречие с Решение №383/29.01.2016 г. по гр. д. №2225/2015 г., ГК, IV г. о. на ВКС и Решение №151/09.12.2014 г. по т. д. №1970/2013 г., ТК, I т. о. на ВКС); 4. „ Отказът на едната страна да изпълни задължението си чрез доброволно заплащане на дължима сума, последвано от принудителното събиране на тази сума от другата страна, дава ли право на първата страна да иска реално изпълнение на насрещните задължения на втората страна, респ. да развали договора по чл. 87, ал. 1 ЗЗД? “ и 5. „Когато съдът приема по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, във вр. с чл. 87 ЗЗД, че ищецът е неизправна в облигационното отношение страна и отхвърля иска, длъжен ли е да посочи кой е релевантният момент, към който счита тази неизправност за обективно съществуваща?” (твърди, че четвъртият и петият въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. „Как следва да се прилагат законноустановените критерии по чл. 20 ЗЗД при тълкуване на действителната воля на страните в основни договорени клаузи в процесния Договор за посредничество от 15.10.2018 г., идентичен с Договор за посредничество от 18.06.2020 г. относно: а) обема на изпълнение на задълженията на ищеца, обуславящи изискуемост на възнаграждението по смисъла на чл. 8. ал. 1, във връзка с предмета на двата идентични договора - чл. 1.1. и уточненията по чл. 1.2., 3 и 4 и б) срочността на договорите за посредничество предвид уговорено в чл. 9, във връзка с уточнението в чл. 11, ал. 2 от същите?”; 2. „Допустимо ли е въззивният съд, постановил обжалваното решение, да тълкува разширително ясно формулирани, но спорни клаузи, свързани с предмета на делото, като изменя, вменява допълнителни права и задължения на страните, каквито същите не са договорили в сключените помежду им процесни договори предвид задължителните критерии по чл. 20 ЗЗД относно тълкуване волята на страните?” (по тези въпроси твърди противоречие с Решение по т. д. №1143/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о.; Решение №167/26.01.2012 г. по т. д. №666/2010 г. на ВКС, I т. о.; Решение №502/26.07.2010 г. по гр. д. №222/2009 г. на IV г. о.; Решение №546/23.07.2010 г. по гр. д. №856/2009 г. на IV г. о.; Решение №504/26.07.2010 г. по гр. д. №420/2009 г. на IV г. о.; Решение №16/28.02.2013 г. по т. д. №218/2012 г. на II т. о.; Решение №220/31.07.2014 г. по гр. д. №6126/2013 г. на IV г. о.; Решение №134/25.06.2014 г. по гр. д. №6886/2013 г. на III г. о.; Решение №430/20.01.2015 г. по гр. д. №1673/2014 г. на IV г. о. и Решение №106/16.07.2018 г. по гр. д. №4088/2017 г. на III г. о.); 3. „Задължен ли е възложителят да прехвърли имота в рамките на едногодишния срок на действие на всеки от посредническите договори, сключвани между страните, при положение че изпълнителят е изпълнил всички задължения, а заплащането на възнаграждението е обусловено от прехвърлянето на имота; 4. „Самостоятелното прилагане на чл. 9 Договора за посредничество в хипотезата - непрехвърляне на имота, създава ли съществена неравнопоставеност между основните права и задължения на страните по договора за посредничество с оглед предмета и целта на договорите, сключвани между страните по делото. В тази връзка възможно ли е ищецът да се приеме за потребител по смисъла на практиката на съда на ЕС?”; 5. По отношение на основанията, отнасящи се до иска за присъждане на възнаграждение по чл. 8 Договора за посреднически услуги: 5.1. Допустимо ли е въззивният съд да приеме за недоказани факти от решаващо значение за делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и без да извърши нов доклад по делото по чл. 146, т. 4 и 5 ГПК?” (по този въпрос твърди противоречие с тълкувателните постановки по т. 1 ТР №1/09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о.; Решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; Решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и Решение №367/12.12.2012 г. по гр. д. №155/2012 г.); 5.2. Следва ли въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото и може ли в тази връзка той да направи извод от решаващо значение за спора - по отношение на установяването на даден правнорелевантен факт, без да са налице признания от страните на този факт или приемането му за безспорен?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №354/30.10.2015 г. по гр. д. №1398/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о.) и 5.3. Допустимо ли въззивният съд да игнорира определени доказателства, без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото относими и допустими доказателства?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №24/28.01.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г. на ВКС; Решение №91/17.11.1971 г. по гр. д. №73/1971 г. на ВС, ОСГК; Решение №172/28.10.2010 г. по т. д. №1110/2010 г. на ВКС; Решение №34/22.02.2012 г. по гр. д. №652/2011г. на ВКС, ГК, II г. о.; Решение №101/07.03.2012 г. по гр. д. №70/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о.; Решение №57/02.03.2011 г. по гр. д. №1416/2010 г. на ВКС, ГК, III г. о.; Решение №361/26.05.2010 г. по гр. д. №1471/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; Решение №52/11.03.2016 г. по гр. д. №3292/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о.; Решение №1202/15.10.2008 г. по гр. д. №5017/2007 г. на ВКС, ГК, V г. о. и Решение №26/08.02.2008 г. по т. д. №445/2007 г. на ВКС); 6. „Може ли въззивният съд да приеме за първи път за недоказани факти, за които няма данни и твърдения във въззивната жалба да са били спорни пред първата инстанция, и по този начин да разшири предмета на доказване, ако липсва оплакване във въззивната жалба в тази насока, респ. не е коментирано в писмения отговор във въззивното производство и ако не е дал изрични указания за това?” (по този въпрос твърди противоречие с ТР №1/09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Решение №367/12.12.2012 г. по гр. д. №155/2012 г. на ВКС). 7. „Длъжен ли е въззивният съд да реши спора по същество като мотивира своя съдебен акт - да обсъди доказателствата по делото, относими към предмета на въззивната дейност?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №57/02.03.2011 г. по гр. д. №1416/2010 г. на ВКС, III г. о.; Решение №34/22.02.2012 г. по гр. д. №652/2011 г. на ВКС, II г. о.; Решение №37/29.03.2012 г. по гр. д. №241/2011 г. на ВКС, I г. о. и Решение №536/19.12.2012 г. по гр. д. №89/2012 г. на ВКС, IV г. о.) 8. „Дължимо ли е възнаграждение на посредника по Договор за посредничество, ако задълженията му са изцяло изпълнени във времето на действие на предходно сключения Договор за посредничество от 2018 г., а сделка за продажбата на имота е осъществена през времето на действие на последния действащ Договор от 2020 г. между продавача и посредника, след като посредникът е поставен от продавача в невъзможност да изпълни каквото и да е свое задължение, поради липса на информация? Каква е дължимата грижа на посредника, ако не бъде уведомен за подновени преговори между купувача и продавача в срока на действие всеки последващ Договор за посредничество?” (по тези въпроси твърди противоречие с Решение 57/07.06.2011 г. на ВКС по т. д. №463/2010 г., II г. о.); 9. „Накърнява ли правилата на добрите нрави, добросъвестността, моралът и добрите търговски практики, с оглед на дълготрайните отношения между ищеца и ответника обстоятелството, че ответникът е знаел, че води преговори с купувача, доведен му от ищеца преди и след сключването на Договора за посредничество от 2020 г., но не му е съобщил, като по този начин го е поставил в невъзможност да се включи с каквато и да е помощ за сделката и да получи своето възнаграждение? Действал ли е възложителят-ответник недобросъвестно?”; 10. „Възможно ли е задълженията при свързване на купувача и продавача по няколко сключени един след друг и между едни и същи страни договора за посредничество да бъдат изпълнени от посредника многократно или повече от веднъж?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №54/10.09.2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. по т. д. №267/2009 г.); 11. „Има ли задължение посредникът да участва пряко в сключване на сделката между купувача и продавача, осъществена в рамките на действие на договора му за посредничество?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №236/27.02.2012 г. по т. д. №1048/2009 г. на II ТО на ВКС; Решение №54/10.09.2010 г. по т. д. №267/2009 г. на II ТО на ВКС и Решение №37/27.04.2012 г. по т. д. №1143/2010 г., I ТО на ВКС); 12. „Незнанието на посредника, че дължи евентуално изпълнение на задълженията му, породено от укриване на информация от неговия възложител, освобождава ли го от задължението му за евентуално съдействие за сключване на споразумение за продажба на имота между купувача и възложителя му?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №54/10.09.2010 г. по т. д. №267/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.) и 13. „Допуснал ли е въззивният съд процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение и правните си изводи, нарушавайки логическите, опитните и научните правила, обезпечаващи истинността па неговите констатации, които се изразяват в превратно интерпретиране на данните по делото, поради несъобразяване с посочените неюридически правила, обезпечаващи съответствието на фактическите изводи на съда с действителното извънпроцесуално положение по спора, като е приел, че купувачът се е отказал от сделката, въпреки че същата е била осъществена, а посредникът не е участвал в преговорите между купувача и продавача, въпреки че е имал задължение да стори това? В тази връзка, допуснал ли е съдът нарушение на процесуалните правила, формирайки извод, който не се подкрепя от доказателствата по делото, но има доказателства за противното?” (по този въпрос твърди противоречие с постановките по т. 12 ТР №1/2001 г. на ОСГК, ВКС; Решение №37/27.04.2012 г. по т. д. №1143/2010 г. на ТК, I т. о. на ВКС; Решение №79/25.07.2013 г. по гр. д. №538/2012 г. на ВКС и Решение №624/25.09.1998 г. по гр. д. №1357/1997 г., II г. о.).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 273 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 37 ЗПП, чл. 9 ЗЗД
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.