чл. 280, ал. 2 ГПК

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Може ли ответникът да въвежда, след изтичане на срока за отговор, нови твърдения за факти, а съдът да обсъжда в решението си такива факти и да основава крайните си изводи на тях?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За адекватното съобразяване на относимите доказателства / обстоятелства/ - главно тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното производство и периода на задържане под стража в конкретния случай, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

За задължението на въззивния съд при постановяване на решението да обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да мотивира защо не кредитира показанията на част от свидетелите.

Какви са критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди при деликт?

Допустимо ли е да се основава съдебно решение на факти, които не са въведени в процеса?

Нищожно ли е предвид неразбираемостта му въззивно решение, в което е изразена различна воля на съда в мотивите и в диспозитива и е възпроизведено съдържание на първоинстанционното решение, каквото то няма?

За приложение на визирания в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Има ли право съделител, който успешно е защитил съществуването и обема на правата си в съсобствеността от неоснователно оспорване от друг съделител в първата фаза по производството по делба, да претендира да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за осъществената защита?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Относно редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, приложима към прихващанията, извършени преди 28.11.2014 г.

Възможно ли е да бъде развален двустранен договор с едностранно изявление на кредитора по чл. 87 ЗЗД, без то да съдържа подходящ срок за изпълнение на длъжника?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е съдът да се произнесе по направено възражение за извършени подобрения и право на задържане на процесните имоти в хипотеза, при която възражението е своевременно въведено в спорния предмет с отговора на исковата молба, но не е прието за разглеждане от първоинстанционния съд, съответно не е разгледано в обжалваното пред въззивния съд решение?

При наличие на уговорена между страните арбитражна клауза, съгласно която пред арбитражен съд се разглеждат споровете, произтичащи от същия договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства и при наличие на предявен иск по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ, в рамките на производство по несъстоятелност на една от страните по договора следва ли да се прилага посочената арбитражна клауза или същата се явява неприложима към спорове във връзка с откритото производство по несъстоятелност на някоя от страните и кой е компетентния орган – държавният съд или уговорения арбитраж, относно произнасянето по спорния, в посоченото производство, въпрос между страните?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Плащането на цената на закупен на името на единия от съпрузите имот по време на брака в брой изключва ли наличие на трансформация на лично имущество на този съпруг?

Длъжен ли е съдът да изложи мотиви на базата на всички доказателства по делото за наличие или не на публични задължения?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Какви са предпоставките на фактическия състав на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, при които на адвоката, оказал безплатна правна помощ, следва да се присъди адвокатско възнаграждение?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ при учреден залог върху вземания има ли действие по отношение на вземания, които не съществуват към момента на пристъпване към изпълнение, а възникват в последващ момент?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За конституционосъобразността на материалноправна норма, на която е придадено обратно действие.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно предявяването от изключен съдружник, оспорил с иск по чл. 74 ТЗ решението за изключването си, на иск за определяне на стойността на дружествените дялове и до наличието на правен интерес от такъв иск?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част?

Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лице, извън кръга на лицата, определени с ППВС № 4/1961 год. и ППВС № 5/1969 год., причинени от смърт на близък?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредените лица срещу застрахователя на делинквента.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите и възраженията на страните.

Дали периодът на действие на особеното непредвидено обстоятелство следва да съвпада с пропуснатия срок?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Нищожно ли е предвид неразбираемостта му въззивно решение, в което е изразена различна воля на съда в мотивите и в диспозитива и е възпроизведено съдържание на първоинстанционното решение, каквото то няма?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно допустимостта на исковата молба по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Влязлото в сила съдебно решение, с което е признато право на собственост върху терен като възстановено по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, противопоставимо ли е на трети лица, които са закупили от ответника в хода на това производство правото на собственост върху построени върху този терен съоръжения, които в последващ процес претендират права върху част от терена с твърдението, че същият представлява прилежаща площ към закупените от тях сгради, находящи се в съседен имот?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Към кой момент следва да се преценява трайната липса на качества у работника, послужили като основание за уволнението му по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и работодателят може ли да се позове на пропуски в работата на работника/служителя, установени за минал период от време, за да приеме, че той допуска същите пропуските при изпълнение на трудовите си функции и през следващите години?

Намира ли приложение изискването на чл. 177 ТЗ за упражняване на правата на акционерите върху съсобствени акции заедно, чрез определяне на общ пълномощник по отношение на правото на участие в ОСА и в гласуването на въпросите по дневния ред?

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация.

Отговаря ли поръчителят за последиците на собствената забава, настъпила отделно от забавата на главния длъжник?

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Доколкото изложените в обстоятелствената част на исковата молба като правопораждащи факти навеждат на съмнения за разминаване на иска, с който съдът е бил сезиран по основание, с този, по който въззивният съд се е произнесъл.

Относно задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на ответника.

Предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?

За предмета на ревандикационният иск и исковете за установяване на грешка в кадастрален план или в кадастралната карта.

Допустимо ли е с договор дерогирането на предвидения в чл. 469, ал. 1 КЗ принцип , че застраходателното събитие по застраховка „професионалната отговорност на лечебното заведение и медицинския персонал” е настъпването на вредоносния резултат?
Налице ли е противоречие с императивна правна норма - чл. 469 КЗ възприемането, че събитието по застраховка „професионалната отговорност на лечебното заведение и медицинския персонал„ е предявяване на претенцията, и допустимо ли е това, както и при възприемане Cleims –mode модел на застраховане и при липса на ретроактивно покритие на настъпили застрахователни събития преди датата на начало на покритие по застраховката, следва ли да се счита, че застрахователното събитие е единствено предявяването на претенцията за обезвреда?

Относно условията при които е възможно сключването на допълнителен трудов договор при същия работодател.
Съгласно разпоредбата на чл. 334, ал. 2 КТ, отпада ли предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ при всички основания за прекратяване на трудов договор за допълнителен труд или тази предварителна закрила отпада само при основанието за прекратяване на трудовия договор с 15-дневно предизвестие?

Първото въззивно решение, с които ревандикационните искове са оставени без разглеждане като недопустими, е влязло в сила, и при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд не е разполагал с правомощие да се произнася отново по тях. В тази част неговото решение е недопустимо. Като не е съобразил това, а е потвърдил решението на първата инстанция в неговата цялост, въззивният съд сам е постановил частично недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която тези възражения са оставени без разглеждане.

Може ли диспозитивът на постановеното по реда на чл. 109 ЗС решение да бъде бланкетен без да възпроизвежда състоянието, в което следва да бъде възстановен обектът?

Може ли да се впише наново ипотека съгласно чл. 172, ал. 2 ЗЗД, ако е изтекъл десетгодишният срок на действие на вписването и ипотеката вече е била заличена по реда на чл. 22 от Правилника за вписванията?

За приложението на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорните клаузи.

Какви са предпоставките за възникване на правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот?

Решението на съда, което е постановено от незаконен състав - еднолично вместо от съдебен състав, с участие на лице, което не е било избрано за съдия, или с участие на лице, което не е взело участие при разглеждането на спора, е нищожно. Разпоредбата на чл. 235, ал. 1 ГПК въвежда изискване решението да бъде постановено от съдебния състав, участал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.

За начина на доказване на количеството потребена електрическа енергия, в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена енергия поради неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.

За начина на доказване на количеството потребена електрическа енергия, в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена енергия поради неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.

Дали е допустим отрицателен установителен иск за собственост, когато ищците обосновават правния си интерес с твърдение, че са собственици, но не само не са доказали това твърдение, но и е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявен от тях иск за собственост?

За значението на използваните критерии за подбор и обхвата на съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците.

В разглеждания случай с исковата молба се търси защита на вещно право. За тези видове дела, освен общите изисквания за редовност, установени с чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, приложимо е и изискването за вписване съобразно чл. 114, ал. 1, б. в ЗС с произтичащата от това необходимост исковата молба да удовлетворява изискванията и на чл. 12 ПВ във връзка с чл. 6 ПВ. Следователно, с оглед предмета на спора, по делата за защита на вещни права се изисква в титулната част на исковата молба да бъдат посочени имената, ЕГН и адресите на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост както в случаите, когато те са ответници (с оглед извършване на вписването при действащата персонална система на вписванията), така и в случаите, когато те са ищци. В последния случай, по силата на чл. 23, ал. 4, изр. 2 ЗУЕС, в хода на делото така индивидуализираните собственици може да бъдат представлявани от председателя на управителния съвет (управителя; лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС) - при условие, че е налице нарочно взето решение от общото събрание. Предвид общото правило на чл. 32, т. 1 ГПК, председателят на управителния съвет (управителят; лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС) може да преупълномощи адвокат с упражняването на предоставената му от етажните собственици представителна власт.

Допустимо ли е при влязло в сила първоинстанционно решение по определен въпрос, въззивният съда да преразглежда този въпрос и да го пререшава?
За доказателственото значение на разписката за наличието на заемно правоотношение, когато разписката удостоверява получаването на парична сума и е посочен размерът на подлежащата на връщане парична сума от издателя на разписката и за правното значение на обстоятелството, кой в действителност е получил сумата – издателят на разписката, или трето лице.

За проверка правилността на извода на въззивния съд, че при неправилна правна квалификация постановеното решение във всички случаи е недопустимо.

Какви са предпоставките да се приеме, че трето лице, което не е страна по една сделка има правен интерес от иск за обявяването ѝ за нищожна?

Пред кой съд и по кой процесуален ред следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, произтичащо от акт на висшата националната юрисдикция, която се е произнесла като последна инстанция по отнесения до нея правен спор?
Легитимирано ли е Народното събрание да представлява държавата като процесуален субституент по искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС?
За допустимостта на съдебното решение по отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС, без по противоконституционността на този закон да се е произнесъл компетентния Конституционен съд.
За допустимостта по иск за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз съдът да се произнесе по правилността на определение по допускане на касационното обжалване, с което е оставено без уважение искане за отправяне на преюдициално запитване.
Длъжен ли е Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване съгласно чл. 629, ал. 3 ГПК преди да се е произнесъл по допускане на касационното обжалване, ако искането е свързано с касационните оплаквания срещу въззивното решение, а не с повдигнатите правни въпроси, които са основание за допускане на касационното обжалване?
Задължен ли е Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване, ако касационното обжалване не е допуснато?
При кои предпоставки държавата отговаря за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз и налице ли е причинна връзка между поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС и вредите от неговото приложение, предвид непосредственото действие на Конституцията и уредения в нея примат на правото на Европейския съюз пред вътрешното законодателство; обусловена ли е отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз от обстоятелството, че пострадалият не е „чуждестранно лице” по смисъла на чл. 63 ДФЕС?
Съставлява ли ограничение на свободното движение на капитали или ограничение върху плащанията по смисъла на чл. 63 ДФЕС, вписването и реализирането на законна ипотека върху имущество на дружеството за дълг на негов акционер?
Засяга ли се дейността на търговското дружество от ограничаването на свободното движение на капитали; както и действително претърпяна вреда ли е заплатеният от неправомерно отстранения собственик на имота наем в размера, който той е уговорил с наемодателя и обвързан ли е съдът от размера на уговорения наем?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички направени възражения, включително и тези в исковата молба, и в отговора на въззивната жалба, съответно да формира собствени мотиви във връзка с тях?

Какви са предпоставките за редовност на връчването на адресата по реда на чл. 47 ГПК, в редакцията му преди изменението с ДВ бр.86/17г.?

Относно основанията за отмяна по чл. 647, ал. 1 ТЗ при наличие на лично обезпечение, учредено с договор, сключен между продавач, купувач и солидарен длъжник.

Следва ли, в хипотезата, когато въззивният съд отхвърли единия от обективно съединените искове, да бъдат редуцирани съответно присъдените в полза на ответника разноски за първата инстанция?

Искът с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по своя характер е положителен установителен иск за собственост. Чрез него ищецът, който твърди, че е собственик на недвижим имот, който не е заснет или е заснет погрешно като част от имота на ответника, защитава своето право на собственост. В исковата молба, наред с твърдението, че е налице грешка в кадастралната карта, ищецът следва да посочи основанието, от което извежда претендираното право на собственост, и да формулира петитум за установяване, че собственик на вещта. Когато ищецът твърди, че е съсобственик на вещта заедно с други лица, той е легитимиран да предяви установителен иск за собственост само за онзи обем права, които счита, че притежава, но не и за правата на останалите съсобственици, защото той не е нито техен представител, нито процесуален субституент.

Дали въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение, когато разпореждането със спорното право е извършено между съделителите /съсобствениците/ на делбения имот в първата фаза на делбата и приобретател е съделител, а не трето на делото лице?

При повторно разглеждане на делото във въззивната инстанция и при дадени указания в отменителното решение на ВКС, произнасянето да се извърши при условията на чл.269 ГПК, като е посочен и конкретен юридически факт, който следва да се анализира, необходимо ли е въззивната инстанция да изложи обосновани изводи относно постигнатата действителна договореност на страните по постигнатите действителни облигационни правоотношения?

Въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.

Приложима ли е презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице?

За задължението на въззивния съд да вземе предвид всички доказателства по делото и да направи съвкупна преценка на всички правнорелевантни обстоятелства, като вземе предвид чувствата и желанията на детето в конкретния случай, с оглед интереса на детето.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Трябва ли да се счете за оборена презумпцията за съвместен принос по чл.21, ал.3 СК при придобиване на вещното право по време на брака и на възмездно придобивно основание, когато не е установена липса на принос на другия съпруг?

Досежно задължението на съда служебно да събере доказателства, при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна, както и доказателства, имащи значение за допустимостта на иска.

Може ли да бъде установена трансформация на лично имущество по отношение на имот, придобит по време на брака чрез наследяване и съдебна делба на името на другия съпруг?

С оглед преценката на правилността на изводите на въззивния съд по приложимостта на разпоредбата на чл. 69 ЗС и наличието на намерение за своене /аnimus/ при констатираното споразумение /за послужване/ между ползвателя на апартамента, към който принадлежи процесното избено помещение, и ответниците, които твърдят, че са владелци на същото във връзка и с правата на ползвателя по чл. 56 ЗС и сл.

За правото на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметките на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставената ел. енергия след изменението на ЗЕ (обн. ДВ., бр. 54/2012, в сила 17.07.2012) и при действието на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013, в сила от 16.11.2013).

Нормите на Закона за международния търговски арбитраж или тези на Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /Нюйоркската конвенция/, приета на 17.12.1958г. и ратифицирана от България с Указ № 284 на Пленума на НС от 08.07.1961г. /Изв., бр. 57 от 18.07.1961г./, досежно влизането в сила и допускане на изпълнението се прилагат спрямо арбитражно решение, постановено от Международен арбитражен съд със седалище на институцията /мястото на нейната регистрация/ в чужбина в арбитражно производство, проведено на територията на РБългария при изрична уговорка, че мястото на арбитража е в [населено място]?

Първоинстанционният съд е бил сезиран с разглеждането на положителен установителен иск с правно основание чл.23, ал.1 СК, но решаващият първоинстанционен съд и в доклада, изготвен в открито съдебно заседание по реда на чл.146 ГПК, и в постановеното решение, еднозначно е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.21, ал.4 СК за липса на принос в придобиването на процесното жилище за бившия съпруг – ответник, макар в исковата молба да липсват твърдения за формите на съвместния принос, легално формулирани в разпоредбата на чл.21, ал.2 СК.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

За задълженията на въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, а не избирателно, само тези, които обслужват определена теза, да се произнесе в рамките на въззивната жалба по същество, като обсъди доказателствата и формира самостоятелни изводи от тях, да обсъди всички доводи и възражения на страните във въззивното производство.

Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможност един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл. 229, т. 5 от ГПК до приключване на досъдебното производство относно същия съд?

Какво е значението на коефициентите на обща и бърза ликвидност при определяне на икономическото състояние на длъжника в производството по несъстоятелност?

За възможността да се придобие реална част от имот след като ПНИ в селищно образувание е вече приложен.

Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената ел.енергия, след изменението на Закона за енергетиката в сила от 17.7.12 г, но при действието на чл. 48 ПИКЕЕ - чл. 51 от ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/, в сила от 16.11.13 г.?

До приложимите правни норми за разрешаването на възникналата в случая конкуренция на права между от една страна - купувач на недвижим имот от сънаследник въз основа на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, влязло в сила по време на втората фаза на делбата, но при вписана възбрана върху имота и искова молба преди началото на делбата и от друга страна - приобретател на имота от сънаследника, комуто вещта се е паднала в дял при делбата. От значение за изхода на спора е дали са приложими правилата на чл. 453 ГПК, т.1 и 2 за действието на вписаната възбрана, правилото на чл. 114, б. б ЗС за защитното действие на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД или правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК за извършено разпореждане с делбен имот по време на висящия процес за делба?

Поради постановяването на въззивното решение срещу починала страна, а не срещу наследниците й по закон, следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК.

Кои са предпоставките за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС и съвпадат ли те с предпоставките за реализиране на отговорността по ЗОДОВ и по чл. 49 ЗЗД?
Когато е предявен иск за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС, допустимо ли е националният съд да изисква от ищеца да докаже настъпването на допълнителни условия, освен установените в практиката на СЕС, за да приеме, че е налице отговорност на държавата?
Изземването на цялата търговска документация на търговско дружество и всички негови компютри може ли да представлява „ограничение“ на свободното движение на капитали, в контекста на установената от СЕС практика, според която ограничение на свободното движение на капитали е налице, когато мерките, предприети от държавите-членки, включително без разлика спрямо мястото на установяване на юридическото лице, са годни да предотвратят или ограничат придобиването на дялове от предприятия или да разколебаят инвеститорите от други държави членки да инвестират своя капитал, както и на задължението, при липса на общностно хармонизиране, уредените мерки в защита на обществения интерес да определят степента на закрила и средствата, с които тя трябва да бъде постигната, който принцип, inter alia, изисква предприетите от държавите-членки ограничителни мерки да са в състояние да обезпечат постигането на преследваната с тях легитимна цел, но и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане, т.е. при спазване на принципа на пропорционалност?
В съответствие ли е с принципа на справедливостта присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение при липсата на данни за реалното му плащане?
Когато националният съд се е произнесъл по иск, който съчетава предпоставки по иск за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС и иск по чл. 49 ЗЗД, решението му неправилно ли е или недопустимо?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди аргументите на жалбоподателя за наличието на „необичаен търговски риск, отвъд нивата на риска, който е характерен за всяко търговско предприятие“ по смисъла, вложен в това понятие от СЕС по делото F. M. C. A/S, Дело Т-178/98 (потвърдено от СЕС по Дело С-472/00 Р), като изследва дали такъв риск е налице с оглед на твърдените и доказани по делото обстоятелства?

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател.

Дали при влязъл в сила отказ на съда да освободи страната от плащане на такси и разноски по делото, тя може да подаде нова молба - било до същия съд или до по-горна инстанция, ако е налице промяна в размера на доходите ѝ, както и на тези на членовете на семейството ѝ?

По съмнение за неговата допустимост, предвид възможността въззивният съд да се е произнесъл по нередовна искова молба: по петитум, който не отговаря на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба.

След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделители, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий?
Дали искането за присъждане на законната лихва представлява самостоятелен иск или последица от уважаването на главния иск?

Какви са задълженията на въззивния съд в производството по частна жалба при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, длъжен ли е да се произнесе по всички направени в жалбата оплаквания и доводи, да прецени сам доказателствата, събрани от първата инстанция, съответно да установи фактите и да изложи собствено становище по предмета на производството?

Има ли право съпритежател на идеални части от акции да участва самостоятелно в ОСА без необходимост от упълномощаване заедно с останалите съпритежатели на тези акции на общ пълномощник по реда на чл.177 ТЗ? Дали наследниците на починалия акционер, притежаващи заедно идеална част от общия брой на притежаваните от наследодателя акции, е признато правото да участват лично в работата на ОСА на дружеството?
Съвместното упражняване на право на глас, което е допуснато в хипотезата на съпритежаване на дялове, допустимо ли е в хипотезата на съпритежание на акции по смисъла на чл. 177 ТЗ?
Недопускането до участие на ОСА на част от съпритежателите на акции, чийто глас няма да бъде зачетен при неучастието на останалата част на съпритежателите на тези акции на проведеното ОСА, опорочава ли проведеното ОСА и това може ли да се приеме за основание за отмяна на приетите на него решения?

Кой е приложимият закон – КЗ /отм./ или КЗ /в сила от 01.01.2016г./, по отношение на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /ЗЗГАО/ спрямо застрахования водач, когато застрахователният договор с него е сключен при действието на отменения КЗ, застрахователното събитие /ПТП/ е настъпило при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ и плащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя е осъществено при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./?

Допустимо ли е въззивният съд основе решението си на обстоятелства, на които страните не са се позовали в хода на първоинстанционното производство, които не са били установени от първоинстанционния съд и по отношение на които страните не са изложили доводи във въззивната жалба, респ. отговора срещу нея?

Изрично пълномощно означава ли да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник?
Съдът трябва ли да прецени всички събрани по делото доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?

За служебното задължение на съда да следи за надлежната индивидуализация на обекта на спорното право в производството по иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК, когато акт, издаден в охранително производство (включително – нотариален), засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. В настоящия случай е разгледан спор за притежанието на право на собственост към минал момент (кооперирането на земеделска земя към 1955/1956 г.), а отмененият от съда констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот удостоверява придобиването на права по силата на ЗСПЗЗ, т.е. след 1991 г. Това произнасяне на съда повдига въпроса дали така постановената последица е съответна именно на иска за собственост към миналия момент, който е предмет на делото. Евентуален отрицателен отговор би обосновал извод за недопустимост на произнасянето по чл. 537, ал. 2 ГПК поради несъответствие между него и предмета на делото.

Относно приложението на императивни материалноправни норми, каквито са тези за действителност на правните сделки, за преценка евентуална явна неправилност на въззивното решение по повод дадената от съдилищата правна квалификация на материалноправния спор.

Налице ли е правна възможност за управителя на ЕООД да договаря сам със себе си, и ако такава сделка бъде извършена, нищожна ли е тя?

В случай, че въззивникът не е релевирал в жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения при постановяване на доклада следва ли въззивният съд да извършва служебна проверка за законосъобразност на този акт и при евентуално установяване на пороци задължен ли е да даде указания на страните кои са приетите от него релевантните факти, как се разпределя доказателствената тежест за установяването им и да предостави възможност на страните да ангажират съответни доказателства и доказателствени средства?

За избора на способ за извършване на делбата – чрез теглене на жребий между отделни групи съделители.

Относно връщане на въззивната жалба след като са отстранени нередовностите ѝ, макар и след изтичане на дадения на жалбоподателя срок.

Процесуалната недопустимост на съдебното решение е налице, когато е разгледан спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледан непредявен иск или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Същата правна последица възниква и в случай, че съдът се е произнесъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно от заявеното искане или извън него. Предмет на делото е спорното материално право, което се индивидуализира с основанието му – юридическия факт, който го поражда, съдържанието му и чрез субектите на правоотношението. Главните страни в процеса, съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК са лицата, от чието име се търси защита на това спорно право и лицата, срещу които се търси същата. Надлежното упражняване правото на иск относно спорното субективно материално право предпоставя участието в процеса на надлежните страни, като спазването на процесуалните правила, свързани с надлежното упражняване правото на иск, в т. ч. и относно редовността на искова молба е служебно задължение на съда с оглед осигуряване валидността на производството по разглеждане на спора и обезпечаване валидността на съдебния акт, с който същият се разрешава.

Има ли действие за първоначалния взискател възбрана, наложена по изпълнително дело на присъединен кредитор?

При липса на твърдения допустимо ли е такива да бъдат вменявани със съдебен акт, в случая нито в исковата молба и допълненията към нея не сме излагали твърдения за наличие на устна заповед за прекратяване на трудовите правоотношения каквито твърдения са вменени от двете инстанции?
Невръчването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на работника означава ли липса на уволнение?

Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства?

Има ли значение основанието за прекратяване на договора за търговско представителство при определяне дължимостта и размера на обезщетението по чл. 41 от ТЗ?

В производството по чл.625 ТЗ активната легитимация на иницииращият производството търговец се определя от две кумулативни предпоставки: да има качеството на кредитор на ответника-длъжник и вземането му да произтича от търговска сделка. Наличието на тези две предпоставки е предмет на посочване в обстоятелствената част на исковата молба. Те могат да бъдат оспорени и в рамките на производството да се установи, че молителят/ищец няма качеството на кредитор или, че има такова качество, но вземането му не произтича от търговска сделка. Това, обаче не би довело до недопустимост на молбата по чл.625 ТЗ, а до нейната неоснователност, доколкото се касае за установяване на материалноправна легитимация в спорно производство. В същото спорно производство се установява състоянието на неплатежоспособност и началната и дата.

За правомощието на работодателя, след като е решил да упражни правото си на подбор и е назначил съответната комисия, да прекрати трудовото правоотношение със служител, заемащ единствена длъжност, поради съкращение в щата, без да извърши подбор.

В съответствие с нормите на чл. 5 ГПК и чл. 7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби.

За обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при извършването на преценка дали са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса и разноски в исковия процес и за момента, към който се извършва преценката.

Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да извърши задължителна и подробна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта, и да обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?

Относно критериите за определяне на място на доставка с оглед приложение на чл. 7 пар. 1 б. б от регламент 1215 от 2012 г. на ЕП и на Съвета от 12.12.12 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Представлява ли мястото за паркиране, когато не е изградено като гараж, отделен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 ПЗР ЗУТ?

Следва ли публичноправно вземане, дължимо за период преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника, но установено с акт за установяване на публично вземане след тази дата, да бъде квалифицирано като вземане с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ или като такова с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ?

С оглед необходимостта от проверка правилността на извода на въззивния съд за значението, което има за основателността на предявения отрицателен установителен иск обстоятелството, дали протокол, съставен на основание чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ за идентификация на възстановените имоти, е съставен по надлежния ред и може ли от него да се направи извод за кои точно имоти е възстановено правото на собственост с решението на ПК, доколкото по реда на чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ се определят застроените и прилежащите площи към сградите и съоръженията от имуществото на организациите по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ, разположени извън границите на урбанизираните територии, за наличието на каквито сгради в решението не се споменава.

Искова молба е с неясна обстоятелствена част, в която не е посочено на какво правно основание за придобиване на собствеността се позовава ищецът и в искова молба не е посочено какъв правен интерес има ищецът да предяви установителен иск за собственост за имот.

Налице ли е нищожност на договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД поради противоречие със закона, когато при действието на ЗСГ /отм./ е придобит втори жилищен имот в нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗСГ /отм./ и чл. 4, ал. 1 ЗСГ /отм./?

Относно отговорността на ответника за направените от ищеца разноски в случаите, когато исковото производство по реда на чл. 422 ГПК е прекратено поради липса или просрочие на възражението по чл. 414 ГПК.

Относно задълженията на въззивния съд при преценка дали уговорка за заплащане на наказателна лихва, включена в договор за банков кредит, сключен с потребител, има неравноправен характер, да вземе предвид всички фактори, които влияят върху определянето на тази уговорка и за задължението на въззивния съд като обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти и да изложи мотиви по тях.

За задължението на въззивната инстанция, на съд по съществото на спора, да обсъди всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните и в очертаните с въззивната жалба рамки, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, да се произнесе и по всички заявени във въззивната жалба оплаквания на въззивника.

Предмет на установителен иск за собственост могат да бъдат реални части от урегулирани или неурегулирани поземлени имоти, дори ако границите им не са материализирани на място и имотите не са нанесени като самостоятелни в действаща кадастрална карта или ПУП. Тези граници могат да бъдат определени и чрез описанието им с помощта на вещо лице в хода на разглеждане на делото.

Вещноправният прехвърлителен ефект, договорен със сключен по време на брак брачен договор, уреждащ правото на собственост върху семейното жилище, прекратил ли е действието си с прекратяването на брака, ако в същия не се съдържат клаузи относно последиците от прекратяването на брака, които да са предназначени да действат и след прекратяването на брака?

От кой момент започва да тече погасителната давност по чл.67 ЗС, в случаите, в които съществуващата в режим на суперфициарна собственост сграда погине – от момента, в който същата загуби характеристиките си на “груб строеж” по смисъла на пар. 5, т. 46 ДР ЗУТ или от момента, в който окончателно са премахнати останалите конструктивни елементи от поземления имот и теренът е разчистен?

Освобождава ли се от отговорност изпълнителят, ако възложителят е приел без забележки изпълнението и последният може ли, въпреки това, да има регресни претенции спрямо изпълнителя, основани на неточно изпълнение на възложената работа?
Усложненията, възникнали поради забавено или неадекватно медицинско лечение на увреждане от деликт и причинените от това имуществени и неимуществени вреди, намират ли се в пряка причинноследствена връзка с деликта, съответно за тях дължи ли се обезщетение от деликвента по чл. 45/49 ЗЗД?

Относно правото на пострадалия да получи обезщетение от застрахователя, на основание чл. 226 КЗ /отм./ и определяне на това обезщетение съгласно критериите по чл. 52 от ЗЗД в хипотезата на спогодба между пострадалото лице и деликвента?

Как се уреждат отношенията между собствениците по реституция на определен имот и лицето, което ползва незаконно построена сграда върху реституирания имот и ползва на практика целия реституиран имот, тъй като неговата сграда заема почти цялата част от имота?; 2. Когато възстановеният по реституция имот е реално обособена част от имот, възниква ли съсобственост между собствениците по реституция на този терен и собственика на останалата част от имота? и 3. Как се уреждат отношенията между собственика на терена по реституция и ползвателя на незаконно построена сграда върху неговия терен, заемаща почти целия терен? Дали това става по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС или по реда на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ?

За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Приложима ли е презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице?

За задължението на въззивния съд при въведено оплакване с въззивната жалба за наличие процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на допълнително съдебно-счетоводна експертиза.

Механичното кумулиране на отделните факти, съставляващи поведение на пострадалия в причинна връзка с настъпването на неблагоприятни за него последици, при положение, че последните са резултат от чуждо, а не собствено на пострадалия, виновно противоправно поведение, не може да води до необосновано по степен намаляване отговорността на самия делинквент. Това е така, доколкото подобен подход би довел до хипотези на пълно изключване на самата отговорност на последния, въпреки установеното негово виновно и противоправно поведение в причинно-следствена връзка с настъпилите за пострадалия вреди, т. е . би довело до неприлагане на нормата в разпоредбата на чл.45 ЗЗД за задължението на всяко лице да поправи вредите, които виновно е причинило другимо.

Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато ищецът претендира идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, който е прехвърлен от ответника на трето лице след вписване на исковата молба?

Знанието за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност по чл.115 ЗКИ достатъчно ли е, за да се приеме наличието на „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, с оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН?

Относно наличието на правен интерес за предявяването на главен иск по чл. 124 ГПК за установяване на нищожност на решения, взети от управителя на ответника - касационен жалбоподател, за освобождаване на управителя на дъщерното дружество и за назначаване на нов управител, съединен с евентуален иск по чл. 71 ТЗ за отмяната им.

По своето естество, като произтичащ от твърдяното неизпълнение от страна на банката длъжник по договор за паричен влог (т.е. абсолютна търговска, банкова сделка от категорията пасивни), спорът по настоящето дело, въведен с осъдителния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 421 ТЗ на ползвател на платежна услуга, има характера на платежен: според терминологията на чл. 128 от относимия към разрешаването му Закон за платежните услуги и за платежните системи /отм./, действал до влизането в сила на 6 март 2018 г. на сегашния закон с идентично наименование /ЗПУПС/. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗПУПС /отм./ от 1.ХІ.2009 г., производството пред комисията за платежни спорове не е задължителна предпоставка за предявяване на иск в съда. Следователно, при дължимата от ВКС служебна проверка, в конкретния случай се установява, че атакуваното от А. Б. въззивно решение е валиден и процесуално допустим съдебен акт. От естеството на спора като платежен на плоскостта на чл. 44 ЗПУПС /отм./, т.е. търговски, защото е относно неизпълнението на задължение на доставчик на платежна услуга /ДПУ/ по абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ - във вр. чл. 421 ТЗ, по никакъв начин не следва, че разрешаването му би било възможно без изясняване на точното съотношение между наследяването по закон и по завещание, като две отделни основания, но също и предвид ноторното обстоятелство, че банковата практика отдавна е прекосила класическия контур на паричния влог, примесвайки го с елементите на банковата разплащателна сметка, с което бива размит и ерозиран присъщия едностранен характер на сделката.

От кой момент започва да тече за третото лице срокът за предявяване на иска по чл. 199, ал. 2 ДПК /отм./, респ. чл.239, ал.2 ДОПК при възлагане на недвижим имот от публичен изпълнител: от обнародването в Държавен вестник на постановлението за възлагане или от узнаването за същото по друг начин?
При хипотеза на необнародване в Държавен вестник на постановлението за възлагане на недвижим имот, издадено от публичен изпълнител, следва ли да се счита, че е завършен фактическият състав по придобиване на правото на собственост, ако третото лице- собственик на имота е узнало за издаването му по друг начин и в едногодишния срок от узнаването не е предявило иск срещу длъжника и взискателя?

Обстоятелството, че съделителите съпритежават право на собственост върху недвижим имот само по себе си не може да обуслови извод за наличие на предпоставки за допускане на делбата, ако по делото е установено, че поделянето е несъвместимо с предназначението на вещта. Макар преценката за допустимостта на делбата да се извършва във фазата по допускане на делбата, предназначението на имота по смисъла на чл.34, ал.1 ЗС обуславя невъзможността за реалното му поделяне по предвидения в Глава 29 ГПК ред.

Знанието за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност по чл.115 ЗКИ достатъчно ли е, за да се приеме наличието на „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, с оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН?

Относно фактите и обстоятелствата, които са установени по делото съобразно критериите за определяне на справедливо обезщетение.

Нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и с основните принципи на задължителното здравно осигуряване клаузите на сключен през 2015г. на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се ограничава заплащането от НЗОК на извършените и отчетени медицински дейности и вложени медицински изделия до посочените в приложение № 2 към договора стойности?

Може ли да бъде възстановена запазена част при условията на чл. 36 ЗН чрез връщане на дарен имот в наследството, без участие на всички наследници с право на запазена част, в производството, образувано по иск с правно основание чл. 30, ал.1 ЗН, и съответно без всички наследници с право на запазена част да са поискали възстановяването ѝ?

1/ Налице ли е противоречие на чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗБН с чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната правна норма, като противоречаща на имащите примат норми на международното право?
2/ Налице ли е противоречие на чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗБН с чл. 63, пар. 1 от ДФЕС и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната правна норма, като противоречаща на имащите примат норми на общностното право?
3/ Налице ли е противоречие на чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗБН с чл. 17 ХОПЕС и ако е налице, това води ли до неприложимост на националната правна норма, като противоречаща на имащите примат норми на общностното право?

Допустимо ли е да се намалява обезщетението при трудова злополука поради груба небрежност от страна на работника,при условие,че работодателят не е осигурил безопасни условия на труд?

Oтносно момента на възникване на задължението за плащане на таксата, дължима на основание чл. 35а ЗЕВИ – чл. 35б ЗЕВИ към държавния бюджет, които разпоредби са обявени за противоконституционни с решение № 13 от 31.07.2014г. на Конституционния съд по к.д.№ 1/2014г. и пред вид мотивите на Конституционни съд, съдържащи се в решение № 3 по к.д.№ 5/2019г.

Какъв е предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва по чл. 32а, ал. 1 от ПВ?
Необходимо ли е, за да е налице изпълнение на разпоредба на чл. 264, ал. 4 ДОПК, продажната цена, преведена от прехвърлителя за заплащане на публични задължения, да погасява техния общ размер?

Следва ли съдът да разгледа подадената пред него жалба съобразно изрично заявената от жалбоподателя процесуална легитимация?

ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение в осъдителните му части следва да бъде допуснато за преценка с оглед вероятната му недопустимост /относно предявения иск/ с оглед потвърждаването от въззивния съд на първоинстанционното решение, с което е уважена евентуалната претенция за присъждане на сума като подлежаща на връщане на отпаднало основание, а в мотивите на въззивното решение е прието, че не е установено основанието за даването на сумата, поради което връщането й се дължи като дадена без основание.

Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН?

Дали е допустимо кредитор да предяви иск за нищожност на извършен от длъжника отказ от наследство?

Допустимо ли е, предвид специалната регламентация на състоянието на банкова несъстоятелност, предпоставките за установяването й и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБ, „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор?

Дали уличната регулация следва да бъде приложена и да е налице изградена улица, за да е налице самостоятелен обект на собственост, който може да се придобие по давност при условията на чл.200,ал.1 ЗУТ?

Допустимо ли е при наследяване на поименни налични акции от няколко наследника да се приложат правилата за наследяване и разпределение на вземания, като се отчитат единствено естеството на акцията и на правата, които тя материализира?

Какви акции придобива всеки един от наследниците при наследяване на налични поименни акции – реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от всяка акция съобразно наследствения му дял?

Касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Намира ли приложение изискването на чл. 177 ТЗ за упражняване на правата на акционерите върху съсобствени акции заедно чрез определяне на общ пълномощник по отношение на правото на участие в ОСА и в гласуването на въпросите по дневния ред и за качеството акционер на лице притежаващо идеални части от акция?

Кои са правнорелевантните действия, които прекъсват придобивната давност?

По предявен по реда на чл. 108 ЗС иск от съсобственик на недвижим имот следва ли съдът да осъди другия съсобственик да предаде владението върху идеална част от имота?

С оглед на обстоятелството, че ищецът е твърдял погиване на видове риби, а за част от вредите ищецът е твърдял вследствие на загиване на продукция на невъзможност да се увеличи имуществото му, следва да се прецени дали въззивният съд е определил точно основанието на иска и дали произнасянето съответства на въведените от ищеца основания на спора.

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че регулационният план от 1978г. не е приложен, защото липсват данни за някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на тази площ от имота на ответниците към имота на ищците - от една страна съдът е приел въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ, че между двата спорни имота не са придавани части по регулация по регулационните планове от 1955г., 1964г. и 1978г., а от друга страна е приел, че липсват данни за осъществяването на юридически факт, който да обоснове придаването на спорната площ от имота на ответниците към имота на ищците.

Очевидната неправилност произтича от липсата на мотиви по заявените от страните оплаквания в частните им жалби, по техните доводи и възражения във връзка с разноските и от пълната невъзможност да бъде установено как съдът е определил същите.

Посочването в договора на адрес за кореспонденция от длъжника, дерогира ли правилата за връчване на нотариални покани, когато кредиторът не е бил уведомен от длъжника за промяна на адреса, но е възложил на нотариус връчването на кореспонденция по договора?

За задължението на въззивния съд да определи вярната правна квалификация на предявения иск.
За съотношението между субсидиарността на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и възможността с друг иск да бъдат защитени различни материални субективни права.

Дали в закона е предвидена възможност за учредяване в полза на ВиК операторите на сервитутно право на водопрекарване или на изграждане на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура в чужд имот в населено място?

Обезсилване на заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист е допустимо само в изрично предвидените хипотези: от заповедния съд в случаите по чл. 415, ал. 5 ГПК и чл. 414а ГПК, ал. 4 и 6, от въззивния съд в заповедното производство в случаите по чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК и от съда, сезиран с иска по чл. 422 ГПК в случаите на прекратяване на производството. В тези случаи обезсилването се явява законна последица на предвидените в цитираните разпоредби обстоятелства. Във всички останали случаи обезсилването е недопустимо предвид липсата на предвидена в закона възможност за това. Поради това искане в този смисъл не може да бъде предмет на самостоятелен иск, нито да бъде съединено с иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, съответно сезираният с такова искане съд не дължи произнасяне, а произнасянето по такова искане е недопустимо.

За действието на прекратителното условие или срок в договора за цесия и може ли условието и срокът да се определят от събитие, което представлява юридическо действие – извършване на продажба на недвижим имот и за правните последици от несъобщаването на длъжника за модалитетите на цесията и за настъпването на съответните факти, както и за правните последици от плащането (погасяването) на цесионера преди настъпването на прекратителното условие или срок на цесията.

В случай, че източникът на неоснователно въздействие е незаконен строеж в съседен имот, може ли да се иска само въз основа на това твърдение неговото премахване, за да се прекрати неоснователно създаденото състояние или трябва да се посочат и други обстоятелства и ако такива обстоятелства не са посочени следва ли искът да бъде отхвърлен като неоснователен?

След отстраняване на нередовността на исковата и молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК в процедура по чл. 129 ГПК, при евентуално несъвпадащи по съдържание твърдения на насрещните страни по повдигнатите по-горе въпроси, въззивният съд ще следва да изслуша и заключение на съдебно-техническа експертиза (каквато по делото до момента изобщо не е назначавана), за да провери съответствието между заявените от страните по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК твърдения и обективните факти. Едва тогава ще бъде възможно въззивният съд да прецени какъв е персоналния състав на съсобствениците – респ. дали се налага конституиране на лица, извън вече участващите в процеса или не. Въззивният съд е постановил акта си при нередовна искова молба, което би наложило обезсилването му в хипотеза на разгледана по същество претенция. Доколкото, обаче, произнасяне по съществото на спора от въззивния съд не е налице, атакуваното решение ще следва да бъде отменено в неговата цялост, а делото – да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от етапа на подготвителното заседание (чл. 267 ГПК). По отговорността за разноските, направени в настоящото производство, въззивният съд ще следва да се произнесе в случай, че пристъпи към постановяването на акт по съществото на спора.

Допустимо ли е съдът да приеме, че е налице нищожност на договор за продажба на недвижим имот, въз основа на установена нищожност на договора по друго дело, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело?

Допустим ли е иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на Общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител на ООД, прието от същото Общо събрание след прието преди това решение за изключването на управителя като съдружник?
Приложима ли е санкцията по чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126, ал. 3 ТЗ, т. 1-3, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл. 145 ТЗ?

Следва ли да се счита, че е налице и нов петитум на иска, ако ищецът е заявил изменение на основанието на иска си от договорна към извъндоговорна отговорност?

За процесуалната легитимация на наследниците да оспорят валидността на извършена от наследодателя им разпоредителна сделка в полза на техен сънаследник като привидна, както и размера, до който това може да се извърши, както и за материалната доказателствена сила на нотариалния акт, като официален свидетелстващ документ и за доказателствената тежест да установи оспорените удостоверени от нотариуса факти.

За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че регулационният план от 1978г. не е приложен, защото липсват данни за някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на тази площ от имота на ответниците към имота на ищците - от една страна съдът е приел въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ, че между двата спорни имота не са придавани части по регулация по регулационните планове от 1955г., 1964г. и 1978г., а от друга страна е приел, че липсват данни за осъществяването на юридически факт, който да обоснове придаването на спорната площ от имота на ответниците към имота на ищците.

Съгласно чл. 268 ГПК въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание, за което страните се призовават по реда на Глава VІ ГПК чрез връчване на призовка със съдържанието, посочено в чл. 57 ГПК. Задължителен реквизит от това съдържание е посочването на мястото и времето на заседанието. Когато страната е била надлежно призована за съдебно заседание на една дата, и след връчване на призовката съдът насрочи съдебното заседание за друга дата, за която уведоми страните, логично е да се предположи, че е извършено пренасрочване на делото за втората дата. В тази хипотеза не може да се приеме, че е налице редовност на призоваването за първата дата и пропускът на страната или нейният пълномощник да вземат участие в проведеното на тази дата съдебно заседание е резултат от тяхната процесуална небрежност. Актовете на съда, в това число и тези по движението на делото, трябва да са точни, ясни и безпротиворечиви, за да не пораждат неяснота и съмнение относно това какво е разпоредил съда.

По какъв ред може да се търси отговорност за вреди от действия на съдията по вписванията – по реда на ЗОДОВ или по общия исков ред?

За задълженията на въззивния съд да прецени ефективността на действащия режим на лични отношения при констатирано неизпълнение поради обстоятелства, свързани със заболявания на детето; пречки, създавани от родителя, упражняващ родителските права и отчуждаване на детето.

Може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК?

Защитата на правото на собственост върху един имот не зависи от предварителното провеждане на административна процедура по нанасяне на точните граници на този имот в кадастрална карта, карта на възстановената собственост, кадастрален или друг план. Очевидна неправилност на извода на съда, че основателността на иск за защита правото на собственост върху един имот зависи от предварителното провеждане на административна процедура по нанасяне на точните граници на този имот в картата на възстановената собственост.

Относно преценката от съда на извънсъдебното признание на факти, направено от страна по спора, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото.

При преценка дали сделка противоречи на добрите нрави следва ли да се вземат предвид конкретните индивидуални особености на страната по нея, мотивите и целта за извършването й, действията на трети лица, спомогнали за формиране на волята за това? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
При направено възражение за давност длъжен ли е съдът служебно да прецени наличието и на предпоставките за спирането или прекъсването й съобразно императивните правни норми на чл.115 ЗЗД и чл.116 ЗЗД? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За задължението на съда да вземе предвид и се произнесе по всички твърдения, доводи и доказателства, че ищецът не е имал намерение реално да се обвърже с едностранната сделка? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Исковете на заявителя за вземанията му са заведени като установителни съгл. чл. 415, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с установителни искове за съществуване на вземанията и се е произнесъл по тях, съобразно вида им. Въззивният съд обаче не е отчел вида на предявените искове и се е произнесъл по осъдителни искове за вземанията, каквито заявителят – ищец не е предявил.

За отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две дружества едното е възложило на другото определена работа, при и по повод извършването на която настъпят вреди.

Налице ли е противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и правен интерес от предявяване на иск за признаване правото на собственост върху УПИ?
Дали при липса на доказателства за приложена регулация отпада отчуждителното действие на регулационния план и кой е собственик на придадената при урегулирането част от съседен имот?

От кой момент започва да тече срока по чл.248 ГПК?

Относно реда, по който следва да бъде ангажирана отговорността за претърпени от бенефициента вреди поради неизпълнение на задължение на административен орган, произтичащо от Наредба №1/26.01.2009г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009г. – 2013/2014г.

При наличието на клауза в Договор за банков кредит за момента/датата на уведомяване за настъпване на предсрочна му изискуемост, а и след като правото на банката за това не е било упражнено в срок от 5 /пет/ години, т.е. в пределите на общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, настъпва ли погасителен ефект при неспазването на уговорения момент/дата на уведомяване и кой е моментът, от който погасителната давност започва да тече?

Допустимо ли е ищецът да посочи за пръв път във въззивното производство, че разваля двустранен договор с исковата си молба, след като в хода на първоинстанционното производство е поддържал, че договорът вече е бил развален извънсъдебно поради осъществени други юридически факти, настъпили преди предявяването на иска? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За разваляне на двустранни договори, сключени с нотариална заверка на подписите. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

Допустимо ли е и какви са правните последици, ако в срока по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство предяви отрицателен установителен иск за признаване на недължимостта на вземането, предмет на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, а в същия законоустановен срок подаде и възражение срещу издадената заповед за изпълнение и в случай, че иск и възражение бъдат подадени – дължи ли съдът по заповедното производство указания по чл. 415 ГПК и кой установителен иск подлежи на разглеждане – положителният или отрицателният?

Следва ли действително да са настъпили всички юридически факти, предвидени в императивната разпоредба на чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ към момента на волеизявлението на работника за прекратяване на тр. договор по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, за да възникне за него правото на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ, без работникът да е бил трудоустроен по наредбата за медицинска експертиза?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 51 ЗН (Закона за наследството) по отношение на държавата?

Задължен ли е съдът при настъпила в хода на процеса смърт на ищеца да определи кой е неговият надлежен правоприемник?

Чия е доказателствената тежест за доказване правото на собственост по предявен положителен установителен иск за собственост /или ревандикационен иск/ в случаите, в които ищецът се легитимира с констативен нотариален акт по давност по чл. 587 ГПК, а ответниците- с акт за общинска или държавна собственост и договор за придобиване на собствеността от общината или държавата?

Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?

Налице ли е вреда, настъпила в патримониума на длъжника при неправилно отбелязване от частния съдебен изпълнител на погасяванията на дълга, когато задължението по изпълнителния лист не е погасено изцяло?
Допустимо ли е съдът да използва като база за изчисление централния курс на БНБ за съответната валута при определяне размера на присъдената като обезщетение за вреди сума?

Дали отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник, да приеме предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, представлява действие, с което се отблъсква владението им?

Налице ли е правен интерес за ипотекарния кредитор и взискател по изпълнително дело от предявяването на положителен установителен иск за установяване на ипотечното му право спрямо трето на принудителното изпълнение лице, което извънсъдебно и в рамките на изпълнителното производство, но не по реда на чл. 440 ГПК, оспорва съществуването на това ипотечно право на взискателя?

Налице ли е правен интерес от иск между сънаследници относно наследени поименни акции, ако спорът не касае качеството им на наследници и размера на дяловете, а упражняването на правата върху акциите?

Дали в хипотезата на чл. 11 ЗН, когато починалото лице не е оставило наследници или всички наследници са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат, държавата става универсален правоприемник на починало лице и дали в този случай за държавата е налице правен интерес да инициира производство по чл. 61 ЗН?
В случай, че в хипотезата на чл. 11 ЗН починалото лице е оставило в наследство и имущество, което става собственост на общината по силата на тази норма, допустима ли би била молбата на държавата по чл. 61 ЗН за приемане по опис на наследството на починалото лице, ако преди подаването й в специалната книга при районния съд е вписано приемане по опис на наследството на същото лице от общината?

Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на съдебното решение, когато съдът с постановяването му е нарушил диспозитивното начало в процеса- произнесъл се е извън предмета на спора и обхвата на търсената защита, а във всички останали случаи дадената правна квалификация касае правилността на решението. В случая предмет на делото е осъдителен иск за обезщетение на причинени вреди от договорно неизпълнение на сключен договор за извършване на стопански риболов. Въззивният съд се е произнесъл по предмета на делото и в обхвата на търсената защита, поради което не е налице нарушение на диспозитивното начало в процеса и въззивното решение е допустимо. Неправилно обаче въззивният съд е квалифицирал иска за вреди от неизпълнение на договор за поръчка, тъй като договорът с който се възлага извършването на стопански риболов се квалифицира като договор за изработка, защото се поема задължение за фактическо, а не за правно действие. Неправилно също така е прието от въззивния съд, че сключеният договор е породил правно действие, при условие, че възложителят не е имал разрешение за стопански риболов.

Какъв вид другарство съществува между облагодетелстваните от извършени от наследодателя повече безвъзмездни разпореждания при предявен иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството и представлява ли съвместното предявяване на иска по чл. 30 ЗН срещу всички облагодетелствани процесуална предпоставка за неговата допустимост?

Приключила ли е процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделска земя с издаването на решение на поземлена комисия, постановено след влизане в сила на изменението на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, публ.в ДВ, бр.45 от 16.05.1995 г. и на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, публ.в ДВ бр.48 от 26.05.1995 г., ако към решението на ПК не е издадена скица?

Извършването на отчетна сделка между продавача и неговия пълномощник по предварителния договор представлява ли предпоставка за уважаване на претенцията на купувача за връщане на платената по този договор цена?

Предявените от банката в несъстоятелност, представлявана от синдика, установителни /по чл. 26 ЗЗД/ и конститутивни искове /по чл. 135 ЗЗД/, с които се атакуват сключени от длъжник/ци на банката сделки, по които банката не е била страна, попадат ли сред исковете за събиране на вземания на банката по смисъла на чл. 57, ал. 6 ЗБН и събира ли се предварително държавна такса по тези искове?

Относно правния интерес за обжалване не първоинстанционното решение.

Дали има вещнопрехвърлително действие одобреното от съда споразумение по чл. 101 СК 1985 /отм./, в което имотът, за който страните са се договорили, че прекратяват съсобствеността, не е индивидуализиран по действащия подробен устройствен план, което води до несъответствие с действителния обем права, които притежават съпрузите към момента на споразумението?

По кой ред и следва да се прекратяват трудовите правоотношения с педагогически специалисти, при заварено положение, с оглед разпоредбата на чл. 215, ал. 1 ЗПУО, ако лицето е напълно реабилитирано към момента на влизане в сила на посочената разпоредба?

Относно приложението на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и по конкретно за момента от които тече срокът на придобивната давност, когато ответникът по иска, релевирал възражения за придобивна давност, не е бил страна в спора по чл. 7 ЗВСОНИ.

Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва изплащането на трудово възнаграждение, когато получаването не е удостоверено с подпис на работника?

Възможно ли е въззивният съд, сезиран с иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, при наличие на влязла в сила оправдателната присъда, да установява виновност на дееца, която да ползва в решаващата си дейност при преценка на гражданскоправните последици?

Следва ли по иск за собственост, въззивният съд да обсъжда наново събраните доказателства за правата на ищците, ако не е правен довод във въззивната жалба във връзка с констатациите на първата инстанция по този въпрос ?

Следва ли ищеца да докаже по реда на пълното и главно доказване, че той или неговия наследодател е бил собственик на имота преди колективизацията когато е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в реални граници? Какви доказателствени средства следва да се ползват в петиторните искове и ограничени ли са те от разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ? От значение ли е законността на извършеното застрояване при осъществяване на мероприятия с оглед приложението на чл.10б от ЗСПЗЗ и чл.11 от ЗПСК?

Може ли съдът да се произнася по въпрос, по който няма направени искания и възражения ? Може ли въззивният съд да се произнася за правилността на първоинстанционното решение извън посоченото във въззивната жалба при ограничението по чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивното решение противоречи на практика на ВКС по чл. 290 ГПК ?

Каква е доказателствената сила на официален документ, в конкретност на нотариален акт по обстоятелствена проверка и следва ли той да бъде зачетен от съда ако не е оспорен ?

Относно доказателствената сила на нотариалния акт, обективиращ дарението относно установяване наличието на предпоставките по чл. 13, ал. 7 СК (отм) от 1968 год., при действието на който е сключена сделката. Относно предмет на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК, приключило с постановеното определение от 6.06.2013 год.

Относно искът за сумата 11 000 лв., представляваща пропусната полза от неполучаване на месечна наемна цена в периода от 1.09.2008 г. до 1.9.2009 г., е допустима.

Налице ли са предпоставките на чл. 17а ЗППДОП/отм./ за придобиване на право на собственост на имот при наличие на данни за стопанисване и управление от държавно предприятие преди преобразуването и построяване на сгради в имота и какво е доказателственото значение на акта за държавна собственост, поради констатирано противоречие между обжалваното решение и решение № 406 от 25.11.2010 год. по гр.дело № 614/2010 год. на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК?

Относно поставения въпрос,във връзка със спазване на процедурата по чл. 193, ал. 2 КТ.

Легитимиран ли е по П. иск за обявяване относителната недействителност на разпоредителна сделка с имот в режим на СИО съпругъг, който няма качеството на длъжник на ищците е в противоречие с практиката на ВКС (преди дадените с ТР № 1/2009 г. на ГСГТК на ВКС разяснения), обективирана в решение № 655 от 05.07.2007 г. по гр.д. № 573/2006 г., II г.о.?

При определяне поредността на погасяванията под лихва нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД единствено договорна /възнаградителна / лихва ли визира или и задълженията за неустойки и лихви, които имат обезщетителен характер?

Относно дължимостта на дневни командировъчни пари на шофьор, извършващ международни превози.

Относно относно това, че сключваната от тях покупко- продажбена сделка уврежда кредиторите на техния праводател като елемент на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД и значението на вписванията в имотния регистър във връзка с преценка на това обстоятелството, е решен в противоречие с практиката на ВКС

Какви са способите и възможните опорни факти при тълкуването на клаузите на един договор и действителната обща воля на страните – допустимо ли е при тълкуване да се разглеждат не само писмените уговорки в договора, но и преддоговорните отношения на страните, отношения по повод изменение на клаузи от писмения договор, поведение на страните по време на изпълнението на договора или договорът се тълкува само на база вписаните в него уговорки? Когато в предварителен договор за продажба на недвижим имот е уговорено, че имотът се предава във вида му при сключването на този договор и към този момент имотът – апартамент, не е въведен в експлоатация, то за продавача възниква ли задължението да въведе имота в експлоатация към момента на изповядване на окончателната сделка?

Ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС трябва ли да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост по отношение на общите части на сградата? За допустимостта съдебното решение да почива на обяснения на вещо лице експерт при разпит в залата , които не са в обхвата на поставената му по делото задача? Изграждането на стълби за достъп до офиса на Банката и на рампа за инвалиди, съобразно изискванията на Закона за интеграция на хората с недъзи , монтиране на климатична инсталация/ външно тяло/ на външната стена на фасадата съставляват ли действия п възпрепятстване ползването на общите части на сградата от собствениците по см. на чл. 109 ЗС ?

В хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. ”д” ГПК от кой момент изпълнителното производство следва да се счита прекратено: от момента на влизане на постановлението на съдията – изпълнител за неговото прекратяване в сила или прекратяването настъпва „eх леге”, когато взискателят не е предприел извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Подлежи ли на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт, удостоверяващ сделка?

Допустимо ли е препращане по 272 ГПК когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи на въззивните жалбоподатели, за който е прието, че е обуславящ и както твърдят жалбоподателите е разрешен в противоречие с приетото в отговор на правен въпрос с решение № 94 /28.03.2014 г. по гр.д. № 2623 /2013 г. на ВКС, ІV г.о,, постановено по реда на чл. 290 ГПК, че съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, когато намери първоинстанционното решение за правилно и го потвърди, въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, като същевременно отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на спора ?

Относно допустимостта на касационното обжалване е свързан с възможността адвокатското възнаграждение да се определя на база цената на предявения иск, определена въз основа на чл.55, ал.1, б.”б” ГПК /отм./, т.е. ¼ от данъчната оценка на недвижимия имот в случаите, в които исковата молба е предявена при действието на ГПК /отм./.

За допустимостта на въззивното решение при направен от част от ищците отказ от иска.

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

Относно действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗЕ /, инкорпориран в решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?

Промени в съдържанието на договора, сключен между кредитора и длъжника,противопоставими ли са на поръчителя и при какви предпоставки, когато той не е давал изрично съгласие да обезпечава дълга и съобразно същите, вкл. изводим ли е отговор на този въпрос от разпоредбите на чл. 139 ЗЗД и чл. 147, ал. 2 ЗЗД ?

По някои въпроси на гражданския процес:
1. Относно цената на някои искове.
2. Относно установителните и ревандикационните искове за собственост.
3. Относно допустимостта на някои искове за собственост.

Има ли правомощия гражданския съд при извършване на косвен съдебен контрол на административни актове по ЗОСОИ в спор за собственост да проверява законосъобразността на заповедта относно начина на обезщетяване – с реална собственост, или с акции, облигации и или друг начин, предвиден в закона, когато тези заповеди се противопоставят на страна, която не е участвала в производството по издаването им?

Ако само единият съпруг е поискал произнасяне по въпроса за вината, трябва ли единствено на това основание бракът да бъде прекратен задължително по вина на съпруга, който не е поискал произнасяне по този въпрос ?

При извършаване на делбата на сграда със смесено предназначение /магазини и офиси/ по реда на чл. 353 ГПК следва ли съдът да се съобрази с искането на част от съделителите за получаване на общ дял, което би имало значение за разпределяне на равностойни обекти от гледна точка на техния вид и възможност за пълноценно ползване по предназначение?

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, следва ли той да обезпечи правилното приложение на материалния закон, като след като преквалифицира спора, укаже на страните подлежащите на доказване факти, разпредели доказателствената тежест и укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства за правнорелевантните факти?
Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях?

Може ли да се приеме за установено включването на сгради в капитала на акционерното дружество само въз основа на отбелязването в акта за частна държавна собственост за това?

Съделителят-длъжник по вземането за парично уравнение на дял, възникнало на основание възлагателното решение по чл. 349, ал. 2 ГПК, притежава ли надлежна легитимация по искането за възстановяване на делбеното производство поради това, че не е платил паричното уравнение, заедно със законната лихва и влязлото в сила решение по възлагане на имота е обезсилено по право (чл. 349, ал. 6 ГПК)?

Приложими ли са правилата на чл. 1 и чл. 2 от Закона за деноминация на лева / 05.07.1999 г./ спрямо числовата стойност на определената по реда на чл. 55 ГПК /отм./ -чл. 58 ГПК / отм./ окончателна цена на иска, в хода на производството за преценка за допустимостта на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК?

За доказателствената стойност на нотариален акт, издаден въз основа на административен акт с вещноправно действие и тежестта на доказване при оспорването му.

Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ не е търговска продажбата,която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице. В случая договорът между [фирма] и наследодателя на ответника не е търговска сделка, тъй като има за предмет вещ за лично потребление /арг. от чл. 110, ал. 2 ЗС/ и купувачът е физическо лице.

Относно предявен иск с правно основание чл. 255, ал. 2 ЗМВР необходимо ли е като задължителен елемент от фактическия състав за възникване правото на еднократно обезщетение съставяне на акт за трудова злополука по реда на КСО. Следва ли да се установи причинна връзка между смъртта на държавен служител в МВР и извършените от него действия и бездействия, свързани с изпълняване на длъжността която е заемал?

Дали е допустимо решение, с което се уважава иск за собственост на реална част от имот, който се намира в територията на действащ регулационен /подробен устройствен/ план и трябва ли предварително да бъде проведен специалният иск по чл. 53 ал. 2 З ?

Ако при висящо производство по чл. 422 ГПК, разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено и изпълнителният лист – обезсилен, без заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК да е отменена, производството по установителния иск подлежи ли на прекратяване, поради липса на правен интерес?

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, а с оглед нормата на чл. 247, ал. 4 ГПК решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, чиято поправка се иска. Т.е., след като неприсъственото решение не подлежи на обжалване, то на обжалване не подлежи и решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното неприсъствено решение, поради което и въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановено неприсъствено решение, се явява процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване.

Необходимо ли е изработването на план за новообразуваните имоти въз основа на който се определят имотните граници, в производството по възстановяване на собствеността върху земеделските имоти в стари реални граници и условие ли е това за предявяване на иск от съсобствениците за защита на правото им?

Относно необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво, след като е възприет за основателен довода на касатора, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед на уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.

Дали влязлото в сила решение за извършване на делба погасява правото на ползване на трето лице върху имотите, предмет на делбата?

С решението на първата инстанция е извършено възлагане на имота и с това решение е определена неговата цена на чиято база са уравнени дяловете. В чл. 288, ал. 6 ГПК /отм. / е посочено, че искането за възлагане се извършва в първото по делото заседание и имота се оценява по действителната му стойност. Заключението на вещото лице не е оспорено и то е било основата , възприета от районният съд. Именно към този момент е извършена делбата и с оглед на действителната пазарна цена към този момент е извършено и уравнението на дяловете.

Следва ли да включи преоценъчният резерв при определяне на дружествения дял на напусналия (изключения) съдружник и каква е приложимата методика при изготвяне на счетоводния баланс, визиран в чл. 125, ал. 3 ТЗ?

Kоя страна в процеса следва да установи размера и стойността на наследствената маса на наследодателя при предявен иск по чл. 30 ЗН – тази, която иска възстановяване на запазената част или тази, която твърди, че наследодателят има и други имоти, стойността , на които е по-голяма от запазената част и от което твърдение, черпи благоприятни правни последици?

Относно това, на какви изисквания следва да отговаря сградата по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, за да може да се придобие право на собственост върху земята от страна на ползвателя.

Следва ли да се приложи чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ когато искане за възлагане на жилищен имот се прави от снахата и нейните дъщери, които черпят права от наследственото правоотношение от покойния си съпруг и баща, нямат друг жилищен имот и са живели с наследодателя?

Ако датата на саморъчното завещание предхожда датата на издаване на документа за самоличност на завещателя, описан в текста на завещанието, нарушени ли са императивните изисквания на чл. 25, ал. 1 ЗН с последица нищожност на завещанието по чл. 42, б. „б” ЗН, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл при противоречие в съдебната практика видно от Р. на Берковски районен съд, I състав от 5.05.2011 г. по гр. д. № 103/2011 г., което е влязло в законна сила на 27.05.2011 г. съгласно извършената служебно справка в деловодството на Берковски районен съд?

За правното значение на споразумението за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди между пострадалия и застрахователя на причинителя на вредата и на извършеното плащане въз основа на същото споразумение.

За прилагането на чл. 188 ГПК /отм./, сега чл. 235 ГПК.

Дали работник или служител по смисъла на разпоредбата на чл. 213, ал. 2 КТ трябва да се явява всеки ден на работа след като вече се е явил и е демонстрирал желанието си да работи по трудовото правоотношение и вече за два предходни периода има влезли в сила съдебни решения, с които е присъдено обезщетение за незаконно недопускане на работа?

Относно допустимите възражения, с които ответникът – бивш ползвател по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ може да се брани срещу иск за собственост, основан на земеделска реституция.

Относно допустимите възражения, които ползвателите на земеделски земи могат да правят по предявен срещу тях иск по чл. 108 ЗС, основан на земеделска реституция.

Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК /от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, съответно по чл. 231, ал. 1, б. г ГПК /отм./, не е налице. Разпоредбата има предвид решения, ползуващи се със сила на пресъдено нещо, докато в разглеждания случай не може да се приеме, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която исковете за имотите в м. „К.“ и „Г.» са уважени. В тази част потвърждаващото го въззивно решение е било отменено, а делото – върнато за ново разглеждане, при което искът в означената част е отхвърлен. Именно това е влязлото в сила решение, с което спорът е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Друго решение, влязло в сила преди това решение, което да му противоречи, по делото не съществува. Въпросът дали въззивното решение е подлежало на касационно обжалване от гледна точка на обжалваем интерес /цена на иска/ – чл. 280, ал. 2 ГПК, не е предмет на производството по молба за отмяна на влязло в сила решение. Той е предоставен за разрешаване в правомощията на Върховния касационен съд, действащ като касационна инстанция, и становището му по този въпрос не може да бъде преразглеждано в производството по извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения.

Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение (постановено след изменението на ГПК), че то подлежи на касационен контрол, не създава висящност на спора.

Следва ли осъществената публична продан, по която са заплатени процесните суми – да се счита като действие, предприето в нов изпълнителен процес?

С § 25 ПЗР на ЗИДГПК/ ДВ бр.100/2010 год./ законодателят изрично е предвидил, че само висящите производства се приключват по досегашния ред и доколкото не е обвързал висящността на делото с момента на постъпване на исковата молба в съд, какъвто подход е възприет с § 1 и сл. ПЗР на ГПК, то следва да се приеме, че релевантна в разглежданата хипотеза е единствено висящността на делото в касационната инстанция.

Възможно ли е едва с исковата молба ищеца да се позове на оригинерно придобиване на имота в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС?
Подлежи ли на отмяна нотариален акт, издаден в нарушение на чл. 467 ГПК /отм./ и какво въздействие оказва върху нотариалното производство липсата на искане за неговото започване?

Относно дължимостта на разликите във възнаграждението и от там в дължимото обезщетение по чл. 331 КТ, произтичащи от договореното в КТД, компенсиране на инфлацията.

Нищожна ли е продажбата на недвижим имот от несобственик?

Страдащ от професионално заболяване работник с призната 50% трайно намалена работоспособност има ли право на обезщетение по реда на чл. 200 КТ?

Относно възможността по пътя на възражение да се признае нищожността на протокол на общото събрание. Относно възникването на правото на собственост на член –кооператори , съпрузи, чийто брак е прекратен, но те не са предявили иска по чл.15, ал.1 ЗЖСК , които са относими към заявеното спорно право и решението им се отклонява от практиката на ВКС.

За придобиването на имот по давност от съсобственик.

Относно нищожност на договора за продажба , сключен между страните поради противоречие с “добрите нрави” предвид неравностойността на насрещните престации. Относно характера на правното понятие “добри нрави” и неговото субективно и обективно изражение и на последно място необходимостта “крайната нужда” да бъде обусловена от предходно внезапно влошаване на здравословното или материално състояние на прехвърлителя.

Относно определяне на обезщетението съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД за случай , при който е налице продължителен престой в арест по повдигнато обвинение и осъждане на лишаване от свобода на лице, признато за невинно по конкретно обвинение , при положение , че същият има доказано антисоциално поведение и е осъждан многократно, включително на лишаване от свобода по друго обвинение , от значение ли са психичните разстройства на личността на пострадалия за неговата антисоциалност , явяват ли се горните обстоятелства и в каква степен фактор при определяне на обезщетението по размер и имат ли отношение към чл. 5 ЗОДОВ.

Относно цитираното по -горе определение № 850/09 от 5.08.2009 г. по същото гр.дело. Решението е подписано с особено мнение на съдията Р. С.

Относно противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС досежно възможността да се навеждат нови обстоятелства и да се иска събиране на нови доказателства пред въззивния съд при действието на ГПК от 1952 г. /отм./.

За кои случаи при договор за изработка частичното изпълнение дава основание да се претендира възнаграждение?