чл. 280, ал. 2 ГПК

« Обратно към нормативния акт

Граждански процесуален кодекс

Приложно поле
Чл. 280. […] (2) (Нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

[Редакция ДВ 50/2015] Чл. 280. […] (2) (Изм. изцяло – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.; изм., бр. 50 от 2015 г.) Не подлежат на касационно обжалване:
1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост;
2. решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и искове по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
3. решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Свързани актове:
  • Определение №174/30.03.2020 по дело №1881/2019
    За критериите по чл.52 ЗЗД, които следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, и за задължението на съда да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение.
  • Определение №173/27.03.2020 по дело №2429/2019
    С оглед на обстоятелството, че ищецът е твърдял погиване на видове риби, а за част от вредите ищецът е твърдял вследствие на загиване на продукция на невъзможност да се увеличи имуществото му, следва да се прецени дали въззивният съд е определил точно основанието на иска и дали произнасянето съответства на въведените от ищеца основания на спора.
  • Решение №30/10.03.2020 по дело №2335/2019
    За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че регулационният план от 1978г. не е приложен, защото липсват данни за някакъв юридически факт, който да обоснове придаването на тази площ от имота на ответниците към имота на ищците - от една страна съдът е приел въз основа на заключението на изслушаната по делото СТЕ, че между двата спорни имота не са придавани части по регулация по регулационните планове от 1955г., 1964г. и 1978г., а от друга страна е приел, че липсват данни за осъществяването на юридически факт, който да обоснове придаването на спорната площ от имота на ответниците към имота на ищците.
  • Определение №145/16.03.2020 по дело №1272/2019
    Очевидната неправилност произтича от липсата на мотиви по заявените от страните оплаквания в частните им жалби, по техните доводи и възражения във връзка с разноските и от пълната невъзможност да бъде установено как съдът е определил същите.
  • Определение №154/12.03.2020 по дело №1774/2019
    Посочването в договора на адрес за кореспонденция от длъжника, дерогира ли правилата за връчване на нотариални покани, когато кредиторът не е бил уведомен от длъжника за промяна на адреса, но е възложил на нотариус връчването на кореспонденция по договора?
  • Определение №96/02.03.2020 по дело №3226/2019
    Очевидна неправилност на въззивното решение, предвид приетото в него, че след като по делото е установено, че ищецът е собственик на имота, а ответникът отказва достъп до този имот през вход, коридор и стълбище, които са изградени в сграда, която е собственост на ответника, но са функционално свързани и единствените, чрез които се осъществява достъпът до имота на ищеца, то искът по чл. 109 ЗС е основателен.
  • Определение №61/19.02.2020 по дело №3064/2019
    Дали в закона е предвидена възможност за учредяване в полза на ВиК операторите на сервитутно право на водопрекарване или на изграждане на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура в чужд имот в населено място?
  • Решение №119/11.02.2020 по дело №2108/2018
    Обезсилване на заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист е допустимо само в изрично предвидените хипотези: от заповедния съд в случаите по чл. 415, ал. 5 ГПК и чл. 414а ГПК, ал. 4 и 6, от въззивния съд в заповедното производство в случаите по чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК и от съда, сезиран с иска по чл. 422 ГПК в случаите на прекратяване на производството. В тези случаи обезсилването се явява законна последица на предвидените в цитираните разпоредби обстоятелства. Във всички останали случаи обезсилването е недопустимо предвид липсата на предвидена в закона възможност за това. Поради това искане в този смисъл не може да бъде предмет на самостоятелен иск, нито да бъде съединено с иск по чл. 270, ал. 2 ГПК, съответно сезираният с такова искане съд не дължи произнасяне, а произнасянето по такова искане е недопустимо.
  • Определение №35/14.02.2020 по дело №4506/2019
  • Определение №63/06.02.2020 по дело №3827/2019
  • Определение №29/28.01.2020 по дело №2941/2019
    В случай, че източникът на неоснователно въздействие е незаконен строеж в съседен имот, може ли да се иска само въз основа на това твърдение неговото премахване, за да се прекрати неоснователно създаденото състояние или трябва да се посочат и други обстоятелства и ако такива обстоятелства не са посочени следва ли искът да бъде отхвърлен като неоснователен?
  • Определение №42/22.01.2020 по дело №2769/2019
    Следва ли съдът, след направено възражение на ответника за неподведомственост поради наличие на арбитражна клауза, да се произнесе за съществуването и действителността й?
  • Определение №31/21.01.2020 по дело №2392/2019
    Представлява ли признак на обективна и трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения онова спиране на плащанията, което се дължи на съзнателни, волеви действия на търговеца, представляващи обективиране на юридически възражения срещу вземанията, по които е проведен исков процес?
  • Решение №122/16.01.2020 по дело №4421/2018
    След отстраняване на нередовността на исковата и молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК в процедура по чл. 129 ГПК, при евентуално несъвпадащи по съдържание твърдения на насрещните страни по повдигнатите по-горе въпроси, въззивният съд ще следва да изслуша и заключение на съдебно-техническа експертиза (каквато по делото до момента изобщо не е назначавана), за да провери съответствието между заявените от страните по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК твърдения и обективните факти. Едва тогава ще бъде възможно въззивният съд да прецени какъв е персоналния състав на съсобствениците – респ. дали се налага конституиране на лица, извън вече участващите в процеса или не. Въззивният съд е постановил акта си при нередовна искова молба, което би наложило обезсилването му в хипотеза на разгледана по същество претенция. Доколкото, обаче, произнасяне по съществото на спора от въззивния съд не е налице, атакуваното решение ще следва да бъде отменено в неговата цялост, а делото – да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от етапа на подготвителното заседание (чл. 267 ГПК). По отговорността за разноските, направени в настоящото производство, въззивният съд ще следва да се произнесе в случай, че пристъпи към постановяването на акт по съществото на спора.
  • Решение №152/14.01.2020 по дело №1037/2019
    За да се приложи нормата на чл. 17а ЗППДОбП /отм./ следва ли страната позоваваща се на това придобивно основание на правото на собственост (в случая на процесния недвижим имот) да докаже всички елементи от фактическия състав , предвидени в тази разпоредба , включително и факта, че преди преобразуването на държавното предприятие (в случая негов праводател) в еднолично търговско дружество с държавно имущество, именно на това държавно предприятие е било предоставено правото на стопанисване и управление по см. на чл. 2 от НДИ?
  • Решение №99/13.01.2020 по дело №2789/2018
    Ищецът поддържа наличието на съсобственост само по отношение на постройките, но не и за терена, в който те са изградени, съответно на които е и отправеното към съда искане „да не се включват” идеални части от дворното място в дяловете на съсобствениците на сградите. Това означава, че отсъства сезиране на съда с иск за делба на дворното място, в която ситуация произнасянето по такъв с въззивното решение се явява процесуално недопустимо. Основание за произнасяне по отношение на дворното място в рамките на делбеното производство не произтича и от неговия статут, доколкото в случая то не представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Обща част на сградата по чл. 38, ал. 1 ЗС в режим на етажна собственост е земята, върху която тя е построена (тъй като без нея сградата не може да съществува), за разлика от двора, чийто статут може да бъде различен. Дворното място е обща част, когато има пълно съвпадение между етажните собственици и собствениците на терена. Когато обаче дворното място, в което е построена сградата етажна собственост, не принадлежи на всички етажни собственици, той не е обща част на сградата.
  • Определение №40/28.12.2019 по дело №2617/2018
  • Определение №588/27.12.2019 по дело №2565/2019
    Допустимо ли е съдът да приеме, че е налице нищожност на договор за продажба на недвижим имот, въз основа на установена нищожност на договора по друго дело, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело?
  • Определение №920/12.12.2019 по дело №3415/2019
    Следва ли да се счита, че е налице и нов петитум на иска, ако ищецът е заявил изменение на основанието на иска си от договорна към извъндоговорна отговорност?
  • Определение №696/05.12.2019 по дело №500/2019
    Допустимо ли е да се задължава дружеството – ответник да издаде акции или временни удостоверения на приносител след като със закон такава възможност е отменена?
  • Определение №557/05.12.2019 по дело №2746/2019
    За извършване на проверка по правилността на извода на въззивния съд, че възникналата колизия между заключението на графичната експертиза, според което пълномощното от 18.02.2008 г. не е подписано от ищеца /сега касатор/ и нотариалното удостоверяване, следва да се разреши в полза на удостовереното от нотариуса явяване на упълномощителя и саморъчното полагане на подписа, а доказаните почеркови изменения да се обяснят с умишленото желание на автора да измени и прикрие собствения си почерков навик /динамичен стереотип/ и впоследствие да се отрече от авторството си /автоподлог/.
  • Определение №829/04.12.2019 по дело №1917/2019
    За процесуалната легитимация на наследниците да оспорят валидността на извършена от наследодателя им разпоредителна сделка в полза на техен сънаследник като привидна, както и размера, до който това може да се извърши, както и за материалната доказателствена сила на нотариалния акт, като официален свидетелстващ документ и за доказателствената тежест да установи оспорените удостоверени от нотариуса факти.
  • Определение №514/02.12.2019 по дело №2170/2019
    Въззивният съд не е следвало да преценява дали към момента на произнасянето си /„настоящия момент“/ искът е допустим, а да извърши преценката си след влизане в сила на акта на съда по несъстоятелността във връзка с редовността/основателността на подаденото от кредитора възражение. Допуснато е нарушение на основополагащ принцип на съдопроизводството. В случая въпросът за допустимостта на предявения иск е решен в явно противоречие с дължимата съгласно чл.235,ал.2 ГПК преценка на фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Очевидната неправилност е видна от самите мотиви на обжалвания акт.
  • Определение №665/21.11.2019 по дело №1160/2019
  • Решение №155/08.11.2019 по дело №295/2019
    Съгласно чл. 268 ГПК въззивният съд разглежда жалбите в открито заседание, за което страните се призовават по реда на Глава VІ ГПК чрез връчване на призовка със съдържанието, посочено в чл. 57 ГПК. Задължителен реквизит от това съдържание е посочването на мястото и времето на заседанието. Когато страната е била надлежно призована за съдебно заседание на една дата, и след връчване на призовката съдът насрочи съдебното заседание за друга дата, за която уведоми страните, логично е да се предположи, че е извършено пренасрочване на делото за втората дата. В тази хипотеза не може да се приеме, че е налице редовност на призоваването за първата дата и пропускът на страната или нейният пълномощник да вземат участие в проведеното на тази дата съдебно заседание е резултат от тяхната процесуална небрежност. Актовете на съда, в това число и тези по движението на делото, трябва да са точни, ясни и безпротиворечиви, за да не пораждат неяснота и съмнение относно това какво е разпоредил съда.
  • Определение №468/06.11.2019 по дело №3479/2019
    По какъв ред може да се търси отговорност за вреди от действия на съдията по вписванията – по реда на ЗОДОВ или по общия исков ред?
  • Определение №602/04.11.2019 по дело №1047/2019
  • Решение №111/31.10.2019 по дело №665/2019
    Съсобственикът на една вещ, независимо от обема на неговите права върху нея, може да я ревандикира изцяло от трето на съсобствеността лице, като в този случай той защитава правото си да ползва цялата вещ, съобразно правата си, съгласно чл.31, ал.1 ЗС. Това се отнася и за всеки етажен собственик по отношение на общите части на сграда в режим на етажна собственост.
  • Определение №489/29.10.2019 по дело №1748/2019
    Недопустимо ли е като постановено по непредявен иск съдебното решение по иск за делба поради неразглеждане на направено от ответник в производството възражение за намаляване на дарение до размера на запазената му част от наследството?
  • Определение №705/24.10.2019 по дело №1816/2019
    За задълженията на въззивния съд да прецени ефективността на действащия режим на лични отношения при констатирано неизпълнение поради обстоятелства, свързани със заболявания на детето; пречки, създавани от родителя, упражняващ родителските права и отчуждаване на детето.
  • Решение №167/22.10.2019 по дело №4432/2018
    Защитата на правото на собственост върху един имот не зависи от предварителното провеждане на административна процедура по нанасяне на точните граници на този имот в кадастрална карта, карта на възстановената собственост, кадастрален или друг план. Очевидна неправилност на извода на съда, че основателността на иск за защита правото на собственост върху един имот зависи от предварителното провеждане на административна процедура по нанасяне на точните граници на този имот в картата на възстановената собственост.
  • Определение №456/14.10.2019 по дело №1129/2019
    За избора на способ за извършване на делбата – чрез теглене на жребий.
  • Определение №730/14.10.2019 по дело №1538/2019
    Относно преценката от съда на извънсъдебното признание на факти, направено от страна по спора, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото.
  • Решение №153/09.10.2019 по дело №173/2019
    Исковете на заявителя за вземанията му са заведени като установителни съгл. чл. 415, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с установителни искове за съществуване на вземанията и се е произнесъл по тях, съобразно вида им. Въззивният съд обаче не е отчел вида на предявените искове и се е произнесъл по осъдителни искове за вземанията, каквито заявителят – ищец не е предявил.
  • Определение №416/04.10.2019 по дело №1037/2019
    Доколкото постановеният отхвърлителен диспозив на обжалваното решение предполага произнасяне по съществото на спора в рамките за заявения предмет на делото от страна на решаващия съд, а мотивите не касаят такова произнасяне, а се отнасят само до предпоставките, при които може за надлежно упражняване правото да се иска допълване на съдебното решение от съда, постановил основен съдебен акт, настоящият състав на ВКС счита, че е налице порок, обосноваващ явното незачитане на процесуалните правила, свързани с проверката на допустимост на уредено от законодателя производство и за основателността на акта, с който съдът е сезиран в рамките на същото.
  • Определение №437/30.09.2019 по дело №883/2019
    Налице ли е противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и правен интерес от предявяване на иск за признаване правото на собственост върху УПИ?
    Дали при липса на доказателства за приложена регулация отпада отчуждителното действие на регулационния план и кой е собственик на придадената при урегулирането част от съседен имот?
  • Определение №433/30.09.2019 по дело №1090/2019
    Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания във възивната жалба, като обсъди всички доказателства и установените от тях факти и обстоятелства, да коригира доклада по делото, ако е непълен и да приложи императивни правни норми дори въззивника да не се е позовал на тях, да събере нужните доказателства за прилагането им, ако долната инстанция не ги е събрала и да формира самостоятелни изводи по съществото на спора?
  • Определение № 381 от 13.08.2019 г. по т. д. № 172/2019 г.
    Относно реда, по който следва да бъде ангажирана отговорността за претърпени от бенефициента вреди поради неизпълнение на задължение на административен орган, произтичащо от Наредба №1/26.01.2009г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2008/2009г. – 2013/2014г.
  • Определение № 626 от 23.07.2019 г. по гр. д. № 1403/2019 г.
    Допустимо ли е ищецът да посочи за пръв път във въззивното производство, че разваля двустранен договор с исковата си молба, след като в хода на първоинстанционното производство е поддържал, че договорът вече е бил развален извънсъдебно поради осъществени други юридически факти, настъпили преди предявяването на иска? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
    За разваляне на двустранни договори, сключени с нотариална заверка на подписите. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
  • Тълкувателно решение 1/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. д. 1/2017 г.
    1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
    2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?
  • Определение № 547 от 01.07.2019 г. по гр. д. № 1708/2019 г.
    Следва ли действително да са настъпили всички юридически факти, предвидени в императивната разпоредба на чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ към момента на волеизявлението на работника за прекратяване на тр. договор по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, за да възникне за него правото на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ, без работникът да е бил трудоустроен по наредбата за медицинска експертиза?
  • Определение № 122 от 28.06.2019 г. по гр. д. № 2392/2019 г.
    Приложима ли е разпоредбата на чл. 51 ЗН (Закона за наследството) по отношение на държавата?
  • Определение № 102 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 519/2019 г.
    Задължен ли е съдът при настъпила в хода на процеса смърт на ищеца да определи кой е неговият надлежен правоприемник?
  • Определение № 209 от 24.04.2019 г. по гр. д. № 3980/2018 г.
    Погасява ли се правото на преминаване, възникнало преди урегулирането на процесния имот по силата на правна сделка или по давност, когато действащият подробен устройствен план не предвижда възможност за достъп до него?
  • Определение № 242 от 22.04.2019 г. по т. д. № 2463/2018 г.
    Приложими ли са Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, ЗУТ и други нормативни актове към условията и сроковете, при които производителят и/или изпълнителят на монтажа на асансьор са поели към съответния инвеститор задължението за собствена сметка да извършват гаранционни ремонти?
  • Определение № 368 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 4596/2018 г.
    Налице ли е вреда, настъпила в патримониума на длъжника при неправилно отбелязване от частния съдебен изпълнител на погасяванията на дълга, когато задължението по изпълнителния лист не е погасено изцяло?
    Допустимо ли е съдът да използва като база за изчисление централния курс на БНБ за съответната валута при определяне размера на присъдената като обезщетение за вреди сума?
  • Определение № 142 от 26.03.2019 г. по гр. д. № 3243/2018 г.
    Дали отказът на ползващия съсобствен недвижим имот сънаследник, да приеме предложение на съсобствениците за доброволна делба на този имот, представлява действие, с което се отблъсква владението им?
  • Решение № 180 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 3502/2017 г.
    Относно предпоставките за отговорността на водач на МПС за наложената му лично на него глоба – в случая при открити нелегални емигранти в превозното средство, управлявано от него пред работодателя, когато работодателят е погасил задължението му.
  • Определение № 52 от 04.02.2018 г. по гр. д. № 2609/2018 г.
    Какви обстоятелства трябва да бъдат изследвани от съда при оспорване на констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност?
  • Определение №50/29.01.2019 по дело №293/2019 на ВКС, ГК, III г.о.
  • Определение № 1 от 03.01.2019 г. по гр. д. № 4692/2018 г.
    Налице ли е правен интерес от иск между сънаследници относно наследени поименни акции, ако спорът не касае качеството им на наследници и размера на дяловете, а упражняването на правата върху акциите?
  • Решение №184 от 02.01.2019 г. по гр. д. №1125/2018 г.
    Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на съдебното решение, когато съдът с постановяването му е нарушил диспозитивното начало в процеса- произнесъл се е извън предмета на спора и обхвата на търсената защита, а във всички останали случаи дадената правна квалификация касае правилността на решението. В случая предмет на делото е осъдителен иск за обезщетение на причинени вреди от договорно неизпълнение на сключен договор за извършване на стопански риболов. Въззивният съд се е произнесъл по предмета на делото и в обхвата на търсената защита, поради което не е налице нарушение на диспозитивното начало в процеса и въззивното решение е допустимо. Неправилно обаче въззивният съд е квалифицирал иска за вреди от неизпълнение на договор за поръчка, тъй като договорът с който се възлага извършването на стопански риболов се квалифицира като договор за изработка, защото се поема задължение за фактическо, а не за правно действие. Неправилно също така е прието от въззивния съд, че сключеният договор е породил правно действие, при условие, че възложителят не е имал разрешение за стопански риболов.
  • Определение № 668 от 10.10.2018 г. по т. д. № 686/2018 г.
    Относно предпоставките и отговорността при встъпване в дълг.
  • Определение № 426 от 07.08.2019 г. по гр. д. № 289/2019 г.
    Извършването на отчетна сделка между продавача и неговия пълномощник по предварителния договор представлява ли предпоставка за уважаване на претенцията на купувача за връщане на платената по този договор цена?
  • Определение № 486 от 07.08.2018 г. по т. д. № 1648/2018 г.
    Предявените от банката в несъстоятелност, представлявана от синдика, установителни /по чл. 26 ЗЗД/ и конститутивни искове /по чл. 135 ЗЗД/, с които се атакуват сключени от длъжник/ци на банката сделки, по които банката не е била страна, попадат ли сред исковете за събиране на вземания на банката по смисъла на чл. 57, ал. 6 ЗБН и събира ли се предварително държавна такса по тези искове?
  • Решение № 88 от 30.07.2018 г. по гр. д. № 3854/2017 г.
    Относно правния интерес за обжалване не първоинстанционното решение.
  • Определение № 442 от 25.07.2018 г. по т. д. № 1081/2018 г.
    За обхвата на проверката на съдията по вписванията по отношение на издадена от съда обезпечителна заповед за налагане на възбрана върху недвижим имот, вкл. относно наличието на достатъчна индивидуализация на имота по ПВ в съдебния акт.
  • Определение №302/28.06.2018 по дело №1280/2018
    Въпросът за допустимостта на предявения иск по чл.155, т.3 ТЗ е решен в явно противоречие с дължимата съгласно чл.130 ГПК служебна проверка за наличие на абсолютни процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск.
  • Определение № 543 от 12.06.2018 г. по гр. д. № 1434/2018 г.
    Следва ли при спор относно упражняване на родителски права съдът да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред?
  • Определение № 523 от 08.06.2018 г. по гр. д. № 1088/2018 г.
    Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва изплащането на трудово възнаграждение, когато получаването не е удостоверено с подпис на работника?
  • Определение № 466 от 25.05.2018 г. по гр. д. № 709/2018 г.
    Следва ли работодателят да извършва проверка за подходяща работа за трудоустрояване на работник, който е със 100 % трайно намалена работоспособност?
  • Решение № 213 от 06.02.2017 г. по гр. д. № 2127 / 2016 г.
    Следва ли по иск за собственост, въззивният съд да обсъжда наново събраните доказателства за правата на ищците, ако не е правен довод във въззивната жалба във връзка с констатациите на първата инстанция по този въпрос ?
  • Решение № 407 от 16.09.2013 г. по гр. д. № 567/2011 г.
    Каква е доказателствената сила на официален документ, в конкретност на нотариален акт по обстоятелствена проверка и следва ли той да бъде зачетен от съда ако не е оспорен ?
  • Решение № 176 от 01.07.2013 г. по гр. д. № 1311/2012 г.
    Относно искът за сумата 11 000 лв., представляваща пропусната полза от неполучаване на месечна наемна цена в периода от 1.09.2008 г. до 1.9.2009 г., е допустима.
  • Решение № 72 от 16.09.2013 г. по търг. д. № 925/2011 г.
    Поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване капитала на еднолично АД с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако това обстоятелство не е вписано в търговския регистър, а спрямо третите добросъвестни лица – и ако не е обнародвано в “Д. вестник? Ползва ли се с пряко отчуждително действие и води ли до промяна в собствеността последвалото разпореждане на МС № 10/23.03.1999 год., с което включеният в капитала на [фирма] имот?
  • Решение № 343 от 30.09.2011 г. по гр. д. № 1260/2010 г.
    Относно причиняване на непозволено увреждане при ПТП, който с представените от касатора решения на други съдилища (решение от 01.04.2010 г. по гр.д. № 2536/2009 г. на Великотърновския районен съд, решение № 130/22.04.2010 г. по гр.д. № 451/2010 г. на Врачанския окръжен съд и решение от 15.05.2009 г. по гр.д. № 312/2008 г. на Берковския районен съд) е разрешен при преценка правомерността на действията на всички участници в ПТП и на връзката между техните действия и настъпването на инцидента, а в случая въззивният съд се е отклонил от тази съдебна практика, като е преценявал само действията на единия водач на МПС – ищцата Б., но не и правомерността на действията на другия водач – ответника П..
  • Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г.
    Налице ли е периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД при договор за заем, с който е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати ?
  • Решение № 229 от 08.06.2010 г. по търг. д. № 37/2009 г.
    Легитимиран ли е по П. иск за обявяване относителната недействителност на разпоредителна сделка с имот в режим на СИО съпругъг, който няма качеството на длъжник на ищците е в противоречие с практиката на ВКС (преди дадените с ТР № 1/2009 г. на ГСГТК на ВКС разяснения), обективирана в решение № 655 от 05.07.2007 г. по гр.д. № 573/2006 г., II г.о.?
  • Решение № 145 от 19.11.2010 г. по търг. д. № 889/2009 г.
    Относно определение на второ търговско отделение на ВКС № 317 от 01.06.2010 год., постановено по горепосоченото дело.
  • Решение № 250/2013 от 08.05.2014 г. по гр. д. № 3215/2013 г.
    Относно правото на ответника по иск за собственост, основаващ се на земеделска реституция, да възразява срещу наличието на условията за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, след като не е участвал в административното производство по възстановяване собствеността на земеделска земя, след като е прието , че изводите на въззивния съд са в смисъл, противоречащ на задължителна съдебна практика.
  • Решение № 97 от 10.07.2015 г. по т. д. № 1534 / 2014 г.
    Относно обжалваната от [фирма] част, с която са отхвърлени исковете за сумата 100 лв. (пропуснати ползи), касационната жалба е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
  • Решение № 269 от 03.02.2016 г. по гр. д. № 795 / 2012 г.
    В хипотезата на чл. 330, ал. 1, б. ”д” ГПК от кой момент изпълнителното производство следва да се счита прекратено: от момента на влизане на постановлението на съдията – изпълнител за неговото прекратяване в сила или прекратяването настъпва „eх леге”, когато взискателят не е предприел извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
  • Решение № 12 от 02.06.2016 г. по т. д. № 3788 / 2014 г.
    От кой момент започва да тече давността за прекия менителничен иск, когато приносителят се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на менителничния ефект и е образувано изпълнително дело за събиране на вземането по записа на заповед? Тече ли давностният срок или се спира на основание чл.115 б.”ж” от ЗЗД при заведено и висящо изпълнително дело, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание?
  • Решение № 192 от 14.06.2016 г. по гр. д. № 1061 / 2016 г.
    Относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,като разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
  • Решение № 76 от 30.06.2016 г. по гр. д. № 5629 / 2015 г.
    За допустимостта на въззивното решение при направен от част от ищците отказ от иска.
  • Решение № 216 от 20.09.2016 г. по гр. д. № 1036 / 2016 г.
    Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?
  • Решение № 171 от 08.11.2016 г. по т. д. № 3046/2015 г.
    Дали с отмяната от съда на индивидуален административен акт,който по силата на закона подлежи на предварително изпълнение,отпадат с обратна сила и всички негови последици,съответно отпада ли с обратна сила правното основание за престациите, извършени на основание договор, цената по който е определена в отменения индивидуален административен акт?
  • Решение № 216 от 20.09.2016 г. по гр. д. № 1036/2016 г.
    Чия е доказателствената тежест за установяване (не)законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ – на работодателя, който следва да докаже наличието на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, или на работника/служителя, на когото е наложено това наказание?
  • Решение № 225 от 03.08.2016 г. по т. д. № 3696 / 2014 г.
    Промени в съдържанието на договора, сключен между кредитора и длъжника,противопоставими ли са на поръчителя и при какви предпоставки, когато той не е давал изрично съгласие да обезпечава дълга и съобразно същите, вкл. изводим ли е отговор на този въпрос от разпоредбите на чл. 139 ЗЗД и чл. 147, ал. 2 ЗЗД ?
  • Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г.
    По някои въпроси на гражданския процес:
    1. Относно цената на някои искове.
    2. Относно установителните и ревандикационните искове за собственост.
    3. Относно допустимостта на някои искове за собственост.
  • Решение № 189 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 2462 / 2015 г.
    Има ли правомощия гражданския съд при извършване на косвен съдебен контрол на административни актове по ЗОСОИ в спор за собственост да проверява законосъобразността на заповедта относно начина на обезщетяване – с реална собственост, или с акции, облигации и или друг начин, предвиден в закона, когато тези заповеди се противопоставят на страна, която не е участвала в производството по издаването им?
  • Решение № 189 от 07.10.2015 г. по гр. д. № 7400 / 2014 г.
    Ако само единият съпруг е поискал произнасяне по въпроса за вината, трябва ли единствено на това основание бракът да бъде прекратен задължително по вина на съпруга, който не е поискал произнасяне по този въпрос ?
  • Решение № 182 от 07.10.2015 г. по гр. д. № 1284 / 2015 г.
    Кога обясненията на служителя не са изслушани или дадени по негова вина и необходимо ли е откриване на специална процедура за дисциплинарното производство ?
  • Решение № 191 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 6686 / 2014 г.
    Относно направено възражение за настъпила погасителна давност в отговор на исковата молба и във въззивната жалба по повод прекратяване на наказателно преследване за част от повдигнатите обвинения и за приложението на критерия за справедливот на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.
  • Решение № 59 от 14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г.
    Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, следва ли той да обезпечи правилното приложение на материалния закон, като след като преквалифицира спора, укаже на страните подлежащите на доказване факти, разпредели доказателствената тежест и укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства за правнорелевантните факти?
    Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях?
  • Решение № 236 от 28.01.2015 г. по гр. д. № 6192/2013 г.
    Може ли да се приеме за установено включването на сгради в капитала на акционерното дружество само въз основа на отбелязването в акта за частна държавна собственост за това?
  • Тълкувателно решение № 3/2014 от 27.10.2014 г. по тълк. д. № 3/2014 г.
    Приложими ли са правилата на чл. 1 и чл. 2 от Закона за деноминация на лева / 05.07.1999 г./ спрямо числовата стойност на определената по реда на чл. 55 ГПК /отм./ -чл. 58 ГПК / отм./ окончателна цена на иска, в хода на производството за преценка за допустимостта на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2 ГПК?
  • Решение № 113 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 6740/2013 г.
    За доказателствената стойност на нотариален акт, издаден въз основа на административен акт с вещноправно действие и тежестта на доказване при оспорването му.
  • Решение № 229 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 6767/2013 г.
    Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ не е търговска продажбата,която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице. В случая договорът между [фирма] и наследодателя на ответника не е търговска сделка, тъй като има за предмет вещ за лично потребление /арг. от чл. 110, ал. 2 ЗС/ и купувачът е физическо лице.
  • Решение № 78 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 657/2014 г.
    Дали заповедта на Областния управител, прогласяваща нищожност на търга от 29.03.1994г., има действие само за страните в административното производство, съответно само за посочения в нея договор или обуславя нищожност и на придобивното основание на праводателите на ищеца, които са закупили друг имот при проведен търг на същата дата?
  • Решение № 93 от 09.05.2014 г. по гр. д. № 2930/2013 г.
    Относно предявен иск с правно основание чл. 255, ал. 2 ЗМВР необходимо ли е като задължителен елемент от фактическия състав за възникване правото на еднократно обезщетение съставяне на акт за трудова злополука по реда на КСО. Следва ли да се установи причинна връзка между смъртта на държавен служител в МВР и извършените от него действия и бездействия, свързани с изпълняване на длъжността която е заемал?
  • Тълкувателно решение № 8/2013 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г.
    1. В кой стадий на производството същото подлежи на спиране поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение?
    2. Подлежи ли на обжалване определението за спиране на производството поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение?
  • Решение № 262 от 02.04.2014 г. по гр. д. № 2647/2013 г.
    Дали е допустимо решение, с което се уважава иск за собственост на реална част от имот, който се намира в територията на действащ регулационен /подробен устройствен/ план и трябва ли предварително да бъде проведен специалният иск по чл. 53 ал. 2 З ?
  • Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
    Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.
  • Решение № 296 от 26.11.2013 г. по гр. д. № 2214/2013 г.
    Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, а с оглед нормата на чл. 247, ал. 4 ГПК решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, чиято поправка се иска. Т.е., след като неприсъственото решение не подлежи на обжалване, то на обжалване не подлежи и решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното неприсъствено решение, поради което и въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановено неприсъствено решение, се явява процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване.
  • Решение № 380 от 23.09.2013 г. по гр. д. № 434/2011 г.
    Необходимо ли е изработването на план за новообразуваните имоти въз основа на който се определят имотните граници, в производството по възстановяване на собствеността върху земеделските имоти в стари реални граници и условие ли е това за предявяване на иск от съсобствениците за защита на правото им?
  • Решение № 98 от 26.07.2013 г. по търг. д. № 851/2012 г.
    Плащането към кредитор на ДДС по конкретни фактури с посочен в тях определен размер на задължението, счетоводното записване на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието – длъжник счетоводство, извършените частични плащания, съответно прихващания, с вземания по конкретни фактури, представляват ли признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. “а” ЗЗД за пълния размер на дълга?
  • Решение № 113 от 09.07.2013 г. по гр. д. № 1274/2013 г.
    Относно необходимите предпоставки за уважаване на възражение за съдебно прихващане с погасено по давност вземане/ в т.ч. и за допустимостта за релевирането му/ и необходимостта в определен времеви момент двете насрещни вземания да са съществували едновременно годни за компенсиране/ еднородни, ликвидни и изискуеми/ се разрешават противоречиво, след като е възприет за основателен довода на касатора, че е налице необходимост от произнасяне на ВКС с оглед на уеднаквяване на съдебната практика и за развитието на правото.
  • Решение № 129 от 30.05.2013 г. по гр. д. № 475/2012 г.
    Дали влязлото в сила решение за извършване на делба погасява правото на ползване на трето лице върху имотите, предмет на делбата?
  • Решение № 2 от 13.02.2013 г. по гр. д. № 1187/2011 г.
    С решението на първата инстанция е извършено възлагане на имота и с това решение е определена неговата цена на чиято база са уравнени дяловете. В чл. 288, ал. 6 ГПК /отм. / е посочено, че искането за възлагане се извършва в първото по делото заседание и имота се оценява по действителната му стойност. Заключението на вещото лице не е оспорено и то е било основата , възприета от районният съд. Именно към този момент е извършена делбата и с оглед на действителната пазарна цена към този момент е извършено и уравнението на дяловете.
  • Тълкувателно решение № 8 от 31.10.2012 г. по тълк. д. № 8/2012 г.
    При направено от жалбоподателя искане за спиране на изпълнението на въззивно решение относно вещни права по реда на чл. 282, ал. 2, т. 2 ГПК, как въз основа на обжалваемия интерес се определя размера на обезпечението?
  • Решение № 17 от 05.07.2012 г. по гр. д. № 215/2011 г.
    Относно това, на какви изисквания следва да отговаря сградата по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, за да може да се придобие право на собственост върху земята от страна на ползвателя.
  • Решение № 52 от 01.03.2012 г. по гр. д. № 485/2011 г.
    При новото разглеждане на делото по реда на чл. 218з ГПК /отм./, въззивният съд не само не се е съобразил със задължителните за него указания, дадени с предходното касационно решение по делото, а и е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск, вместо по предявения. Като е приел, че искът за заплащане стойността на процесните билети се основава на сключен между страните гражданскоправен договор за продажба на билети, какъвто нито се твърди в исковата молба на събирателното дружество, нито се установява от доказателствата по делото, както и че тази процесна стойност се дължи от касатора на ищеца – собственик на билетите, поради прекратяването на този договор, окръжният съд е уважил иска, не на предявеното от ищеца договорно основание, а на непредявено от него – извъндоговорно основание за заплащане на процесната сума.
  • Решение № 76 от 15.02.2012 г. по гр. д. № 390/2011 г.
    Допустимо ли е страните по трудов договор да уговорят в него възнаграждение основаващо се на клаузи от Н. от 2003 г. и при наличието на подписан договор между работодателя и НЗОК ?
  • Решение № 34 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 1032/2011 г.
    Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК /от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, съответно по чл. 231, ал. 1, б. г ГПК /отм./, не е налице. Разпоредбата има предвид решения, ползуващи се със сила на пресъдено нещо, докато в разглеждания случай не може да се приеме, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която исковете за имотите в м. „К.“ и „Г.» са уважени. В тази част потвърждаващото го въззивно решение е било отменено, а делото – върнато за ново разглеждане, при което искът в означената част е отхвърлен. Именно това е влязлото в сила решение, с което спорът е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Друго решение, влязло в сила преди това решение, което да му противоречи, по делото не съществува. Въпросът дали въззивното решение е подлежало на касационно обжалване от гледна точка на обжалваем интерес /цена на иска/ – чл. 280, ал. 2 ГПК, не е предмет на производството по молба за отмяна на влязло в сила решение. Той е предоставен за разрешаване в правомощията на Върховния касационен съд, действащ като касационна инстанция, и становището му по този въпрос не може да бъде преразглеждано в производството по извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения.
  • Решение № 107 от 11.05.2011 г. по гр.д. № 895/2010 г.
    Дали установените по делото обстоятелства-са достатъчни,за да се обоснове извод,че ответникът е този,който е осъществявал надзор над причинилата увреждането крава? Дали е напра-вил необходимото,за да предотврати опасността от причиняване на увреждане?
  • Решение № 77 от 25.03.2011 г. по гр. д. № 1507/2010 г.
    Относно телевизионни интервюта, заснети и впоследствие излъчени в посочените телевизионни предавания ответницата съзнателно изрича множество вредоносни думи и лъжи по адрес на жалбоподателите и ги набеждава в извършване на престъпления и други неправомерни и/ или обществено неприемливи действия. Относно обаждайки се по телефона в телевизионното предаване, което в момента се излъчва в ефир ответницата съзнателно набеждава жалбоподателката в извършване на престъпление. Относно изказване пред журналист, впоследствие цитирано от журналиста в статия, публикувана в посоченото в исковата молба печатно издание ответницата набеждава жалбоподателите в извършване на обществено неприемливи действия. Кой е деликвентът който следва да отговаря спрямо увредените лица?
  • Решение № 616 от 07.10.2010 г. по гр. д. № 1605/2009 г.
    За преценка на доказателствата, определяне на приложимия материален закон с оглед момента на настъпване на юридическо събитие смъртта на наследодателя Г. В., определяне правното значение на неформалното предоставяне на недвижими имоти като зестра и осъществяване елементите на фактическия състав на давностното владение при съобразяване и на закона за давността, действал към момента на установяването на владението.
  • Решение № 415 от 08.09.2010 г. по гр. д. № 513/2009 г.
    Относно възможността по пътя на възражение да се признае нищожността на протокол на общото събрание. Относно възникването на правото на собственост на член –кооператори , съпрузи, чийто брак е прекратен, но те не са предявили иска по чл.15, ал.1 ЗЖСК , които са относими към заявеното спорно право и решението им се отклонява от практиката на ВКС.
  • Решение № 506 от 08.09.2010 г. по гр. д. № 705/2009 г.
    Относно тежестта на доказване неистинността на документ – образец УП-2, изходящ № 02202/19.01.2005 г.
  • Решение № 278 от 11.08.2010 г. по гр. д. № 4184/2008 г.
    За придобиването на имот по давност от съсобственик.
  • Решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г.
    Относно нищожност на договора за продажба , сключен между страните поради противоречие с “добрите нрави” предвид неравностойността на насрещните престации. Относно характера на правното понятие “добри нрави” и неговото субективно и обективно изражение и на последно място необходимостта “крайната нужда” да бъде обусловена от предходно внезапно влошаване на здравословното или материално състояние на прехвърлителя.
  • Решение № 352 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 4200/2008 г.
    Относно цитираното по -горе определение № 850/09 от 5.08.2009 г. по същото гр.дело. Решението е подписано с особено мнение на съдията Р. С.
  • Решение № 186 от 22.04.2010 г. по гр.д. № 988/2009 г.
    Относно противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС досежно възможността да се навеждат нови обстоятелства и да се иска събиране на нови доказателства пред въззивния съд при действието на ГПК от 1952 г. /отм./.
  • Решение № 196 от 05.03.2010 г. по гр.д. № 747/2009 г.
    За кои случаи при договор за изработка частичното изпълнение дава основание да се претендира възнаграждение?
  • Решение № 126 от 09.02.2010 г. по гр. д. № 4975/2008 г.
    Относно непроизнасянето по първата предпоставка на ревандикационния иск – за собствеността на процесния имот.
  • Решение № 131 от 27.10.2009 г. по търг. д. № 268/2009 г.
    От кой момент възниква правото на собственика да търси обезщетение от държателя на вещта, дали от момента, откогато е започнал да държи вещта или от момента на установяване нищожността на основанието, на което я държи, и дали констатираната със съдебното решение нищожност на приватизационната сделка не заличава с обратна сила правото на държателя да ползва вещта, поради което дължи на собственика обезщетение изначало от момента на лишаването му от ползването на вещта? Базата, на която следва да се определи размерът на облагодетелстването на ответника чрез спестената от него евентуалната пазарната наемна цена за процесното помещение или чрез наема, който той е получил като граждански плод?
  • Решение № 146 от 15.02.2010 г. по гр.д. № 848/2009 г.
    Настъпва ли правоприемството между закритите държавни училища и М. на о. и н. , предвид възприетото с обжалваното решение правоприемство между закрития С. – педагогически интернат „П“ гр. С., ответник по иска, където ищцата е изпълнявала длъжността „работник в кухнята“, и където е настъпила трудовата злополука и М. на о. и науката?
« Обратно към нормативния акт