чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в т. ч. и въпросът допустимо ли е съдът да въвежда като допълнителна предпоставка, обуславяща основателност на иска на КОНПИ доказване на връзка между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност или извършеното административно нарушение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
от значение за изхода на делото, и специални основания, които са посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли въззивният съд да изследва и основава решението си на факти и обстоятелства, които не са въведени с въззивната жалба, в нарушение на диспозитивното начало и чл. 269 ГПК?
Дължи ли ответникът разноски по иск с правно основание в чл. 19 ЗЗД, когато е бил в неизпълнение към момента на завеждане на иска, но изпълни задължението си в хода на процеса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 19 ЗЗД, чл. 233 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 278 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 47 ал. 1 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 78 ал. 2 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Прилага ли се презумпцията на чл. 69 ЗС при съсобственост, възникнала на основание наследяване, след като е налице влязло в сила съдебно решение по втората фаза на делба за процесния имот, определящо изнасянето на имота на публична продан? При приложение на презумпцията на чл. 69 ЗС, как следва да се разпредели доказателствената тежест на страните относно факта на владение на имота? Плащането на данъци от невладеещия съсобственик за спорния имот, счита ли се за фактическо действие, оборващо владението на имота от другия съсобственик? Може ли да се приеме, че недопускането в имота, мотивирало невладеещия съсобственик да предяви иск за делба в предходен съдебен процес, е манифестиране на своене и владение от владеещия съсобственик спрямо невладеещия, след приключване на делбеното дело с влязло в сила съдебно решение за изнасяне на имота на публична продан? Налице ли е изначално съвладение като основание, при постановено и влязло в сила съдебно решение за делба на процесния имот, определящо правата на страните и способа за извършване на делбата, но без предприети фактически действия на невладеещия съсобственик и без да е образувано изпълнително дело от съделителите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при тяхното оспорване? Може ли да се придобие по давност недвижим имот, за който има план за новообразуваните имоти, ако правото на собственост е възстановено на бивши собственици, но не е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ? Кой е началният момент, от който тече придобивна давност в полза на лицето, владеещо недвижим имот и по отношение на който реституционната процедура е висяща? Може ли съдът да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение в последващ процес с предмет спор за собственост на същия недвижим имот при липса на субективен идентитет на страните по длете дела и извън хипотеза на чл. 298, ал. 2 ГПК? Длъжен ли е съдът да зачете доказателствената сила на акт за частна общинска собственост, докато той не бъде оспорен по надлежния ред? За задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли въззивният съд при постановяване на крайния си съдебен акт да обсъди всички доказателства по делото и да обсъди всички наведени възражения от страните по делото и по-конкретно отговаря ли работодателят по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от негов служител, когато увреждането е резултат от лични отношения между причинителя и увредения, макар тези лични отношения да са възникнали по повод на възложената работа?
Длъжен ли е въззивният съд при определяне на размера на обезщетението да отчете наличието на съпричиняване от страна на пострадалия при положение, че по делото са доказани и събрани категорични доказателства за действия от страна на ищеца, които да са способствали и/или допринесли за настъпване на вредоносния резултат?
Следва ли въззивният съд да осигури приложението на императивна правна норма (в случая на чл. 51, ал. 2 ЗЗД), като служебно се произнесе по наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, ако докладът на първоинстанционният съд е неточен или не е приет по делото?
Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу работодателя по чл. 49 ЗЗД? В тази връзка при определяне на справедлив размер има ли задължението въззивната инстанция при постановяване на решението си да обсъди и анализира събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно за деликвента и за работодателя и на базата на тях да мотивира решението си?
При солидарно осъждане на страните следва ли въззивната инстанция да посочи дължимия размер на обезщетението за всеки от ответниците поотделно, съобразно техния принос в увреждането, или е длъжна да посочи само общия размер на солидарното осъждане? Отговаря ли възложителят на работа за нанесена психическа травма от деликвента на пострадалото лице при условията на чл. 49 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е и има ли право Преобретател по втора по ред увреждаща сделка да прави възражение за погасяване по давност на претенции и заведен иск за относителна недействителност по чл. 135 ЗЗД предявени от Кредитор и насочени комплексно към първата и втората увреждащи сделки, като по първата увреждаща сделка той не е страна по нея? Какво значение следва да се придава на съдебно решение влязло в сила (с което се обявява предварителен договор за окончателен за определен недвижим имот), което е представено и прието, като доказателство в производство по иск по реда на чл. 135 ЗЗД и насочен срещу две поредни увреждащи сделки чиято относителна недействителност се иска и имащи за предмет същия недвижим имот, който увреждащи сделки са извършени без знанието на кредитора и преди излизане на решението с което се обявява предварителният договор за окончателен? Какви са правата на лице в чиято полза има съдебно решение с което предварителен договор се обявява за окончателен за конкретен имот, но което съдебно решение излиза, като период от време, след като вече има извършени две поредни увреждащи сделки, касаещи същият конкретен недвижим имот? Не плащането на цената или липсата на докозателства за неплащането на цената по една сделка, следва ли да се приема, като доказателство от естеството да обослуви пряко и пълно доказване нищожността-абсолютна симулация на сделката или да обослужи извод за противоречие с добрите нрави или следва да се приема по друг начин? Как следва да се третира и прилага от съда по делото „отбивът“ от цената, когато няма твърдения от нито една от страните по делото за такъв „отбив и как следва да се третира и приема от съда „отбив от цената по сделката, за която сделка обаче не е заплатена цената на същата от страна на Купувача? Липсата на предадено владение върху недвижим имот, как следва да се приема от съда резглеждащ производство по иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на недействителни на две увреждащи сделки, касаещи същия този недвижим имот и следва ли това да се приема, като индиция за симулация на сделките или следва да се приема по друг начин? Основание ли е за спиране на погасителната давност или за прекъсването за предявяване на иск чл. 135 ЗЗД, факта, че след втората увреждаща сделка има заведено дело по което дело съда издава решение с което обявява предварителен договор за окончателен, касаещо същия недвижим имот предмет на втората увреждаща сделка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Когато за основното изследване лекуващият лекар е получил информирано съгласие от пациента, допустимо ли е допълнителни медицински дейности да касаят вътрешната преценка на лекаря и в такъв случай не се ли изисква допълнително информирано съгласие? Длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички доводи и възражения на страните? Може ли съдът да назначи експертиза със задача да се отговори дали е нарушен или спазен нормативен акт? Може ли съдът да назначи за вещо лице такова, което не притежава диплома за съответното образование, специалност, удостоверение за квалификация, правоспособност? Длъжен ли е въззивният съд да осигури прилагането на императивни правни норми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Какви са правомощията на въззивния съд при решаване на спора по същество – има ли въззивният съд задължение да обсъди всички доказателства, твърдения, доводи и възражения на страните, надлежно въведени в процеса, както и да посочи защо приема едни от тях, а други не приема, и да формира свои непротиворечиви фактически и правни изводи въз основа на доказателствата в тяхната съвкупност?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК за допускане на свидетелски показания, съответно тяхното кредитиране при постановяване на решението, когато от събраните по делото доказателства, косвени и преки, гласни и писмени, безспорно се установява, че писменият документ е изгубен или унищожен не по вина на страната, която желае да се ползва от него, както и че с този писмен документ са предадени на праводателите на другата страна архивните документи, от неиздаването на които ищецът черпи своите права за търсените обезщетения?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК за допускане на свидетелски показания, съответно тяхното кредитиране при постановяване на решението, когато от събраните по делото доказателства, косвени и преки, гласни и писмени, безспорно се установява, че с изгубения или унищожен писмен документ не по вина на страната, която желае да се ползва от него, са предадени на праводателите на другата страна, а не насочени от нея други субекти, архивните документи, от неиздаването на които ищецът черпи своите права за търсените обезщетения?
Представлява ли доказателство в процеса извънсъдебното и/или съдебното признание на неизгодни за страната факти и задължен ли е съдът да вземе предвид и да изгради своите фактически и правни изводи на направеното признание на факти при решаване на спора?
Задължен ли е съдът да приеме за установи фактите и обстоятелствата, за които насрещната страна е направила извънсъдебно и/или съдебно признание, с оглед на всички събрани по делото доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.