чл. 275, ал. 1 ГПК

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отрицателният му отговор ясно следва от правната същност на правилата за родова и местна подсъдност на делата. Родовата подсъдност определя дали конкретен спор е подсъден като първа инстанция на окръжен или на районен съд и спазването й е условие за допустимост на процеса. Местната подсъдност определя пред кой конкретен съд, компетентен по правилата на родовата подсъдност, следва да се предяви иска. Процесуалният закон не урежда хипотеза, в която местната подсъдност, вкл. и тази по чл. 109 ГПК, да дерогира родовата подсъдност. Специалната родова подсъдност на районен съд по чл. 341, ал. 1 ГПК относно иска за делба, не може да се тълкува разширително и да се приема, че тя важи и за съединените в делбата искове. Ако между спорове, които са родово подсъдни на различни съдилища има връзка на преюдициалност, обусловеното дело подлежи на спиране съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Очевидна неправилност на атакувания акт, като постановен е в нарушение на чл. 76 ГПК, вр. чл. 77 ГПК. (Относно депозит за допуснатата съдебно-психиатрична експертиза)

1/ допустимо ли е съдът да се произнася по съществото на спора и да прекратява производството по отрицателен установителен иск, след като интерпретира погрешно фактите и приема, че вместо по чл. 109а ЗС спорът е по чл. 53а, т. 1 ЗКИР; 2/ при предявен отрицателен иск за собственост на реално обособена част от поземлен имот с площ 51,60 кв. м., при подробно описани граници по чл. 109а ЗС, допустимо ли е съдът да преквалифицира спорното право - че е въведен спор за реално обособена част от поземлен имот с площ 51,60 кв. м. и тази част не съставлява самостоятелен поземлен имот, не съставлява и УПИ, който да е бил някога нанасян в кадастралния план или сега да е нанесен в КК; 3/ какъв е пътят на защита на страните при спор относно реално обособена част от ПИ с идентификатор ***с площ 51,60 кв. м. когато съдът е извел изначално невярна фактическа обстановка; 4/ какъв е редът за защита на правото когато искът не попада в приложното поле на чл. 53а, т. 1 ЗКИР предвид, че е въведен спор за реално обособена част от поземлен имот, която не съставлява самостоятелен поземлен имот, не съставлява и УПИ, който да е бил някога нанасян в кадастралния план или сега да е нанесен в КК; 5/ когато се касае за възстановен национализиран имот и този имот е включвал 200 кв. м. от УПИ и 51,60 кв. м. реално обособена част, закупена от праводателя на ищците през 1945г. и реституирана в обща квадратура от 251,60 кв. м., какъв е пътят за защита за установяване правото на собственост върху тези 51,60 кв. м., след като при нанасяне в кадастъра имотът е въведен с площ 200 кв. м. По тези въпроси касаторите твърдят, че липсва съдебна практика, а те са от съществено значение, доколкото се касае за спор за материално право извън обхвата на ЗКИР, а съдът отказва да разгледа спора и по този начин ги поставя в невъзможност да върнат собствеността си.

кой е актът, който подлежи на вписване в имотния регистър при Служба по вписванията в случаите на заличаване на особен залог върху търговско предприятие, е приел, че представеното със заявлението удостоверение от Търговския регистър за заличаване на особения залог върху търговското предприятие на „Елит Петрол“ АД не е достатъчно за извършване на поисканото със заявлението вписване в Имотния регистър. Проследявайки хронологията на вписванията във връзка с особения залог, жалбоподателят излага доводи, че разпоредбата на чл. 22а, ал. 1, предл. второ ПВ. Вп. не касае последващи вписвания /отбелязвания/ във връзка със залога и че вписаното в търговския регистър цялостно заличаване на особения залог върху търговското предприятие на „Елит Петрол“ АД изключва необходимостта от индивидуализиране и представяне на доказателства по отношение на посочения в заявлението конкретен обект. Излага и съображения, че дори в случая да е бил необходим договорът за учредяване на особен залог, същият е бил общодостъпен в търговския регистър по партидата на дружеството и съдията по вписвания е имал служебно достъп до него, поради което и съгласно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не е следвало да изисква представянето му от заявителя.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

има и практика на ВКС в същия смисъл /например решение №448 от 30.11.2011 г. по гр. д.№100/2011 г. на ВКС, ГК, I г. о./, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Кой е органът на търговско дружество, едноличен собственик на капитала на друго дружество, който следва да вземе решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

за освобождаване от държавна такса как се определя дали едно лице действително не разполага с парични средства, достатъчни за заплащане на държавна такса и разноски по делото?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1.„Преценката за това дали отказът от наследство е в интерес на малолетния или непълнолетния наследник следва ли да се направи в производство по чл. 130, ал. 3 СК и обвързващо ли е определението на съда в това производство за районния съд по мястото на откриване на наследството, който по закон е компетентен да впише направения отказ, и 2. „Може ли този съд да извършва нова преценка с оглед интересите на детето и да откаже вписването на отказа в специалната книга на съда, въпреки даденото от компетентния съд разрешение за извършването на отказа в производството по чл. 130, ал. 3 СК“.

съдебна практика, частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е разрешил въпросите в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №60228/04.06.2021 г. по ч. гр. д. №1916/2021 г. на ВКС, III г. о., решение №185/29.05.2014 г. по гр. д. №5196/2013 г. на ВКС, IV г. о., определение №111/14.03.2016 г. по ч. гр. д. №815/2016 г. на ВКС, ІІI г. о., определение №388/11.07.2017 г. по ч. т. д. №831/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. №6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение №300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. №245/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение №626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. №275/2010 г. на ВКС, ІV г. о., определение №277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. №2432/2014 г. на ВКС, І г. о. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в изложението се поддържа и очевидна неправилност на въззивното определение - чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, обоснована със съображения, които се припокриват с развитите в частната касационна жалба оплаквания за неправилност на определението.

съдебна практика, частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е разрешил въпросите в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №60228/04.06.2021 г. по ч. гр. д. №1916/2021 г. на ВКС, III г. о., решение №185/29.05.2014 г. по гр. д. №5196/2013 г. на ВКС, IV г. о., определение №111/14.03.2016 г. по ч. гр. д. №815/2016 г. на ВКС, ІІI г. о., определение №388/11.07.2017 г. по ч. т. д. №831/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. №6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение №300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. №245/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение №626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. №275/2010 г. на ВКС, ІV г. о., определение №277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. №2432/2014 г. на ВКС, І г. о.

1. Приложимостта на КМЧП спрямо уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг между народен акт, в сила за Република България или в друг закон. 2. Компетентността на съдилищата на държавите членки по граждански и търговски дела съгласно разрешенията, дадени с Регламент (ЕС) №1215/2012. 3. Компетентността на съдилищата на държавите членки по граждански и търговски дела съгласно разрешенията, дадени с Регламент (ЕО) №44/2001. 4. Приложението на Директива 2011/83/ЕС.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.