чл. 274 ал. 3 ГПК

Приема ли се, че е налице съществуващо решение на общото събрание на съдружниците, когато не е проведено реално присъствено заседание, липсва изрично писмено съгласие за неприсъствено вземане на решения по чл. 139, ал. 2 ТЗ, а решенията се извеждат единствено от подписан протокол, или в този случай липсва самият юридически факт “решение на общото събрание, което обуславя несъществуващо вписано обстоятелство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ?”.
Антидатиран протокол от общо събрание на съдружниците удостоверява ли съществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, когато към посочената в него дата решенията обективно не са били взети?.
Следва ли подписването на протокол от общо събрание на съдружниците автоматично да се приравнява на валидно писмено съгласие за неприсъствено вземане на решения по чл. 139, ал. 2 ТЗ или е необходимо това съгласие да бъде изрично и недвусмислено изразено като такова?
При предявен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ длъжен ли е съдът да изследва дали е възникнал самият юридически факт “решение на общото събрание или е допустимо да се ограничи до преценка за евентуалната му законосъобразност?.
Дали въззивният съд е нарушил чл. 281, т. 1 и чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като е приел фактически изводи за участие на касаторката във вземането на решения и съгласие с протокола, без тези изводи да произтичат от събраните доказателства?.
Дали въззивният съд е нарушил чл. 281, т. 3 и чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК, като е разгледал иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ не по предмета на исковата молба, а чрез преценка на съществуването на решения, без да анализира фактическата и правната основа на твърденията за несъществуващи обстоятелства?.
Дали въззивният съд е нарушил чл. 190, ал. 1 и чл. 194 ГПК, като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, без да изложи самостоятелни фактически и правни съображения, обосноваващи извода си за участие на касаторката и валидност на решенията?.
Дали въззивният съд е нарушил чл. 281, т. 3 ГПК, като е приел валидност на документи и подписване от касаторката, без да обсъди значението на липсата на разбиране на български език, което може да възпрепятства реалното изразяване на съгласие?.
Дали препращането на аргументацията за прилагане на чл. 137 и чл. 139 ТЗ към мотивите на първоинстанционния съд нарушава принципа на самостоятелност на въззивния съд и правото на страните на ефективен съдебен контрол?.
Подписването на протокол от общо събрание на съдружниците достатъчно ли е само по себе си да установи действително и валидно взето неприсъствено решение по смисъла на чл. 139, ал. 2 ТЗ, когато липсва изрично писмено съгласие за неприсъствено решение и не са спазени изискванията на чл. 137, ал. 4 ТЗ?.
Може ли антидатиран протокол от общо събрание на съдружниците да обоснове съществуване на валидно взети решения и вписани въз основа на него обстоятелства, когато липсват доказателства за реално проведено събрание или валидно неприсъствено решение?.
Следва ли да се приеме, че съдружник е участвал и е изразил валидно съгласие с решенията на общото събрание, когато не владее езика, на който е съставен протоколът, и не е установено, че съдържанието му е било преведено или разяснено?.
В производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ допустимо ли е съдът да приеме, че са налице съществуващи решения на орган на търговско дружество, когато са налице твърдения и доказателства за липса на действителна воля и за формално документиране на решения?.
Представлява ли “подписване на протокол”, озаглавен като протокол от присъствено общо събрание, валидно писмено съгласие, по смисъла на чл. 139, ал. 2 ТЗ за вземане на неприсъствени решения, когато липсва изрично волеизявление за неприсъствено гласуване и когато решенията са антидатирани?.