Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 274 ал. 3 ГПК

Обжалване с частна жалба
Чл. 274. […] (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:
1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;
2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

чл. 274 ал. 3 ГПК

Обжалване с частна жалба
Чл. 274. […] (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат:
1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото;
2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Приложима ли е разпоредбата на чл. 249 ГПК в дело за делба, когато решението, с което делбата е извършена чрез разпределение на дяловете по реда на чл. 353 ГПК е било обжалвано само в частта, касаеща размера на сумите, дължими за уравнение на дяловете?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Следва ли на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, да се върне исковата молба и да се прекрати производството по делото, когато дадените с разпореждане от съда указания по чл. 129, ал. 2 ГПК са отстранени лично от ищеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1) за значението на силата на пресъдено нещо на мотивите на съдебните актове, а именно – ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на съдебните актове; 2) представляват ли мотивите на съдебното решение окончателен съдебен акт, или – представляват ли мотивите на съдебното решение акт на последна съдебна инстанция сами за себе си; 3) налице ли е предубеденост при постановяване на мотивите на съдебното решение, ако същите мотиви са преписани безкритично, абсолютно цялостно и тенденциозно, в това число и с правописните, пунктуационни и/или – особено фактологически грешки, от писмените бележки на едната от страните; 4) нарушават ли мотивите на съдебното решение неприкосновеността на личния живот, т. е. – Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 26.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), ако са преписани писмени бележки, нарушаващи същия регламент; и 5) може ли национална съдебна юрисдикция да наруши правото на ЕС, и по-точно – ХОПЕС и Регламент (ЕС) 2016/679/26.04.2016 г., само чрез мотивите на съдебното си решение; респ. – може ли да носи отговорност за нарушение на ЕС същата национална съдебна юрисдикция, само въз основа на мотивите на своя съдебен акт, не и по отношение на диспозитива на същия. В изложението се поддържа и че въззивният съд допуснал грешки от естество на очевидна неправилност, евентуално – от характер на вероятна недопустимост, тъй като не взел предвид, че мотивите на съдебното решение не можело да бъдат обжалвани, поради което същите представлявали окончателен съдебен акт, формиращ отговорността за нарушение на правото на ЕС на националната съдебна юрисдикция, която допуснала това нарушение в собствените си мотиви, респ. – в собственото си вътрешно убеждение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, които, преформулирани от настоящия състав на ВКС, с оглед обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се свеждат до въпросите какво е значението на списъка по чл. 80 ГПК, кой може да го представи по делото, кой е крайният момент, до който страната може да поиска присъждане на сторените от нея по делото разноски и може ли на страна по делото да бъдат присъдени разноски за един адвокат по няколко договора за правна помощ и съдействие за едно и също производство. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение по тези въпроси противоречи на задължителната практиката на ВКС – ТР №6 от 6.11.2013 г. по т. д. №6/2012 г. на ОСГТК, както и на съдебната практика на ВКС, обективирана в определение №927/2.05.2023 г. по ч. гр. д. №1628/2023 г. на ІІІ г. о., определение №4289/29.11.2022 г. по ч. гр. д. №4365/2022 г. на ІІ г. о., определение №50192/26.09.2022 г. по ч. гр. д. №2869/2022 г. на ІІ г. о., решение №60107 от 4.11.2021 г. по гр. д. №1085/2021 г. на ІІ г. о. и определение №2919 от 9.10.2023 г. по ч. гр. д. №3547/2023 г. на ІІІ г. о. Вторият допълнителен критерий е заявен без надлежна обосновка.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за порочността на съдебния акт, постановен от съдебен състав, за който са били налице основания за отвод; респективно относно реда, по който се определя цената на иска по чл. 439 ГПК. Въпросите са обобщени и конкретизирани от настоящата инстанция съобразно правомощията ѝ по т. 1 ТР №1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. №1/2009 г., ОСГТК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

– общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „Когато при предявен в срок положителен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, но непредставяне на доказателства за този факт пред същия състав по заповедното производство в първостепенния съд, следва ли да бъде обезсилена издадените в полза на заявител заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и на изп. лист, ако подаването на иска в срок е надлежно установено пред въззивната инстанция?“ и 2. „Какви са доказателствата по чл. 415, ал. 2 ГПК, с които заявителят следва да установи изпълнение на указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК и може ли това да бъде сторено с писмени доказателства, пред въззивната инстанция, както и компетентността на съда, пред който трябва заявителя да представи доказателства за предявения иск и закона вменява ли в задължение на съответния съд да извърши служебна проверка дали има предявен пред него иск по чл. 415, ал. 1 ГПК?“. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдения, че акта е постановен в противоречие с: определение №107/04.02.2014 г. по ч. гр. д. №422/2014 г. на ВКС, III г. о.; определение №683/18.10.2011 г. по ч. т. д. №624/2011 г. на ВКС, I т. о.; определение №483/05.10.2009 г. по ч. т. д. №444/2009 г. на ВКС, I т. о. и др. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – тъй като с атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК – очевидна неправилност на определението.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право