чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Съществува ли за ищеца по иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, предл.3 (респ. чл. 97 ГПК /отм./ вр. чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./) правен интерес от това да насочи иска си не само срещу дружеството, по чиято партида е вписано твърдяното несъществуващо обстоятелство, но и срещу правния субект, претендиращ права върху дяловете от капитала на същото дружество (приобретателя по договора, за който се твърди, че е нищожен), за да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение?
Пасивно легитимиран ли е да отговаря по иск по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, предл. 3 (респ. чл. 97 ГПК /отм./ вр. чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./) правният субект, претендиращ права върху дяловете от капитала на същото дружество (приобретателя по договора, за който се твърди, че е нищожен), за да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали когато ищецът – физическо лице предявява иска си и в качеството си на едноличен търговец, чиято правосубектност съвпада с тази на физическото лице, може да избира да предяви иск за вреди, чиято правна квалификация попада в обхвата на ЗОДОВ, пред съда по седалището на едноличния търговец?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Представлява ли имот, по отношение на който има постановено решение за възстановяване на неидентифициран собственик и включен в картата на възстановената собственост като имот, предоставен за стопанисване на общината, земя по смисъла на чл. 19 ЗСПЗЗ и има ли този имот статут на общинска собственост?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Търговско или гражданско по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е делото по спор за правоотношения, произтичащи от запис на заповед (абстрактна търговска сделка), по който кредитор и/ или длъжник е физическо лице?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Какъв е размерът на държавната такса по иска за обезщетяване на вреди, причинени от съд в резултат от нарушение на правото на ЕС – по пропорционален на цената на иска, съгласно чл. 2 ТДТС по ГПК или проста такса по чл. 2а ТДТС?

Дали арендаторът, при наличие на предпоставките на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ, може да развали на основание чл. 89 ЗЗД договор за аренда на земеделска земя от държавния поземлен фонд, сключен за срок над 10 години и подлежи ли на вписване развалянето на този договор?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При повдигнат спор за подсъдност между административен съд и граждански съд на конкретно основание, по който смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е дал разрешение, следва ли съответния съд, който е определен като компетентен да разгледа спора и на който е изпратено делото, да преценява отново своята компетентност относно същото основание или е обвързан от постановения от ВКС и ВАС акт, с който делото му е изпратено за разглеждане по подсъдност и компетентност?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

1. Допустимо ли е съединяването на иска за делба по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК с искане за делба на друг наследствен имот, по отношение на който има влязло в сила съдебно решение за изнасянето му на публична продан, но такава още не е извършена към момента на искането за включване на имота в наследствената маса?
2. Идентични ли са правните последици при наследяване на страните по чл. 298 ГПК и водещите до делба на наследство последици при смърт на лице, независимо от това; че то е било страна в друг делбен процес, приключил с влязло в сила решение?

За приложимия процесуален ред, по който се разглеждат искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на ЕС по чл. 4, пар. 3 ДЕС, и за надлежния ответник по тези искове.

1. В коя хипотеза попада предвиденият в чл. 649, ал. 1 ТЗ едногодишен преклузивен срок за предявяване на отменителните искове за попълване на масата на несъстоятелността – в хипотезата на чл. 3, т. 2, предл. 2 или на чл. 3, т. 1 ЗМДВИП (Закона за мерките и действията по време на извънредното положение), обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците?
2. Допустим ли е обусловеният иск по чл. 108 ЗС за самостоятелното му предявяване, ако исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, както и предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД са недопустими?

По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз?

По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз?

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация.

Само за първоинстанционните съдилища ли се отнася нормата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ и кой би бил компетентият въззивен съд при обжалване на първоинстанционния съдебен акт по чл. 121 ГПК, ако въззивен съд е също ответник по исковете?

Кой е приложимият процесуален ред за разглеждане на осъдителни искове срещу Държавата за обезщетения за вреди вследствие на нарушения на пар. 4, ал. 3 ДЕС?

За мотивирането на съдебните актове и обсъждането на доказателствата в мотивите, за основаване решението на съда на релевантните факти, за установяване на фактическата обстановка в съответствие с принципа за дирене на обективната истина.

За възможността да влезе в сила акт, който не е връчен на страната по делото.

Поради наличието на вероятност решението да е недопустимо поради липса на правен интерес от предявяване по реда на чл. 134 ЗЗД на иск за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН?

Има ли правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск и оспорване на проведена публична продан лице, което не заявява самостоятелни права върху процесните имоти, но е правоимащо лице по смисъла на чл. 10б, ал. 2, т. 1 ЗСПЗЗ, респ. такива, включени в предложението на ОСЗ по чл. 19, ал. 1 ППЗСПЗЗ за обезщетяване и същите са принудително отчуждени от частен съдебен изпълнител за дълг на общината в ползва на трето лице-купувач на публична продан?

Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника. Тъй като правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес, той може сам да определи интензитета и обема на търсената защита, включително и чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Само в този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, е въпрос не на неговата процесуална, а на материалноправната му легитимация. Когато съдът се произнася по въпроса за принадлежността на правото на ищеца, това обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.

За „допустимостта на иска по чл. 229 КЗ /отм./ в хипотезата, при която застрахованият по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, не е удовлетворил увреденото лице.

Прилагат ли се разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и чл. 113 ГПК в хипотезата на предявен иск от лизингополучател – юридическо лице с правата на застрахован по чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ срещу застраховател по застраховка „Каско“ на лизингов автомобил?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страната, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?

Дали е налице правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за защита на правото на собственост?

Съществува ли за страната, която е подала първоначална въззивна жалба срещу неблагоприятната за нея част от първоинстанционното решение интерес да подаде и насрещна въззивна жалба срещу тази част от решението?

Налице ли е обусловеност между претенция по установителен иск за съществуване на наемно правоотношение с предмет земеделски имот по отношение на претенция за ревандикация на същия имот от мажоритарен съсобственик в правото си по чл. 32, ал. 1 ЗС и основание ли е наличието на висящ спор по установителен иск за наемното правоотношение за спиране на спора по иска по чл. 108 ЗС поради наличие на преюдициалност по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?

Допустимо ли е и има ли правен интерес в производството по реда на чл. 61 ЗН, образувано по молба на държавата при условията на чл. 11 ЗН, да бъде проведено производство по чл. 51 ЗН?

Основание ли е за прекратяване на производството по искане на развод по взаимно съгласие неявяването на съпрузите по уважителни причини, когато са представлявани от изрично упълномощен адвокат и следва ли в пълномощното да се възпроизведе целия текст на постигнатото споразумение?

Кога влязло в сила решение за отхвърляне на иск за собственост, включващ в предмета си позоваване на недействителност на прехвърлителна сделка, се явява отрицателна процесуална предпоставка при предявен от същия ищец срещу същия ответник нов иск за собственост на същия имот с позоваване на недействителност на същата сделка?

Дали наличието на правен интерес от предявяването на положителен установителен иск за собственост във всички случаи се обуславя и зависи единствено от оспорването на това право от страна на ответниците, както и дали при извършването на преценката за наличие на правен интерес от предявяването на установителен иск съдът е длъжен да изхожда от изложените в исковата молба твърдения?

Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?

Допустимо ли е извършването на отказ от наследство, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник, и представлява ли такъв отказ, отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?

Длъжен ли е въззивният съд да извърши проверка дали първоинстанционният съд е дал указания на жалбоподателя, че при невнасяне на дължимата държавна такса в определения срок въззивната жалба ще бъде върната?

Непълен (подлежи на допълване по реда на чл. 250 ГПК) е съдебният акт, с който съдът не се е произнесъл по част от предмета на делото. С определението по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК Върховният касационен съд се произнася по правото на допускане на въззивното определение до касационно обжалване, а когато касационното обжалване е допуснато – и по неговата валидност, допустимост и правилност. Мотивите на определението по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК за недопускане на касационния контрол обясняват крайния извод по това процесуално право, упражнено с частната касационна жалба. Не те, а диспозитивът поражда предвидените в закона процесуални последици – стабилитет (влизане в сила) на въззивното определение (аналогия от чл. 296, т. 3, пр. 1 ГПК). Неоснователен е доводът в частната жалба, че мотивите на това определение могат да бъдат изменени на каквото и да било основание, респ. по предвиден в закона процесуален ред.

Търговско или гражданско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е делото по спор за правоотношения, произтичащи от договор за снабдяване с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти?

Допустимо ли е чрез отрицателен установителен иск по чл. 694 ТЗ кредитор да оспори вземане на НАП, установено с ревизионен акт, по съображения, че вземането се отнася за период, предшестващ постановяването на решение за откриване на производство по несъстоятелност, но не е предявено в сроковете по чл. 685 ТЗ и чл. 688 ТЗ?

Намира ли приложение разпоредбата на чл. 439 ГПК при оспорване на вземането по издаден обратен изпълнителен лист, въз основа на който е предприето принудително изпълнение?

Допустимо ли е чрез експертиза съдът да определи цената на иск по чл. 109 ЗС, когато предмет на делото е искане за осъждане на ответника да извърши заместими действия?

По приложението на чл. 101, ал. 1 ГПК - следва ли се съдът да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и да даде нов срок за отстраняването ѝ при хипотезата на депозирана молба за отстраняване на нередовност, когато съгласно текста ѝ не са налице приложенията?

Длъжна ли е въззивната инстанция при осъществяване на контрола върху обжалвания акт да констатира дали дадените указания от първоинстанционния съд за отстраняване нередовност на исковата молба са правилни и релевантни за спора, както и какви са последиците за ищеца от неизпълнение на неправилни и неясни указания на съда за отстраняване нередовност на исковата молба и води ли до връщане на молбата?

Относно критериите за определяне на място на доставка с оглед приложение на чл. 7 пар. 1 б. б от регламент 1215 от 2012 г. на ЕП и на Съвета от 12.12.12 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.

Дали е налице правен интерес от предявяването на иск за собственост като средство за защита на правомощието владение на собственика и срещу принудителното изпълнение на съдебното решение по чл. 76 ЗС?

Допустимо ли е страна в процеса да извърши отказ от иска, преди да бъде установено от съда, че тя е носител на правото на иск, упражнено от първоначалния ищец, без в процеса да е установена наследствената трансформация по чл. 120 ГПК /отм./, предвид повдигнатия в процеса спор от наследниците на починалия ищец?

Налице ли е правен интерес за кредитор на съсобственик по реда на чл. 134 ЗЗД да упражни правото на длъжника да предяви иск за делба?

Налице ли е сила на пресъдено нещо като процесуална пречка за допустимост на исковия процес при наличие на влязло в сила съдебно решение по спор между същите страни, но с различен предмет?

Допустим ли е иск за извършени подобрения от купувач по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу продавач, член-кооператор в непрекратена ЖСК, на който е разпределен имота, предмет на договора?

Налице ли е преюдициалност в конкретната хипотеза на установителен иск за собственост, основан на наследяване и давностно владение при представени доказателства, че между същите страни е налице влязло в сила решение, с което със сила на пресъдено нещо е разрешен въпроса за съсобствеността по дело за делба?

Търговско или гражданско е делото, образувано по спор за парично вземане, възникнало от договор за банков кредит, когато кредитополучателят е физическо лице – нетърговец?

Намира ли приложение разрешението, дадено с Тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2017г. на ОСГТК на ВКС по отношение на иска по чл. 135 ЗЗД и преюдициалността на производството за вземането на кредитора и при предявените искове по реда на чл. 649 ТЗ в рамките на открито производство по несъстоятелност?

Дали даденото тълкуване в практиката на ВКС по приложението на чл.264 ДОПК се прилага и при вписване на съдебни решения?

Включва ли се в рамките на процесуалните задължения на съда, когато констатира нередовност на исковата молба, да укаже на ищеца възможността да ползва правна помощ?

Следва ли съдът да разгледа подадената пред него жалба съобразно изрично заявената от жалбоподателя процесуална легитимация?

Може ли да бъде постановено определение за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, преди да бъдат предприети действията по отстраняване нередовностите на исковата молба?

Кога е налице субективен и обективен идентитет между две дела, за да са налице предпоставките за обусловеност по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?, Налице ли е такъв в конкретния спор, като се има пред вид, че КПКОНПИ претендира отнемане на имущество и за установяване на несъответствието се позовава на вече проверяван период, за който е предявила иск? Съществува ли връзка на преюдициалност между първия и последващия иск?

На този етап от процеса – получаване отговори на исковата молба, без становище на ищците по въпросните документи и без приобщаването им като доказателства по делото, съдът не е имал право съгласно нормите на ГПК да се произнася и дава отговор на основния спорен въпрос между страните.

Дали са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.422 ГПК в случай на настъпило универсално или частно правоприемство на страната на заявителя след издаване на заповедта за изпълнение и кои са легитимираните страни в производството по установителния иск?

По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?

Допустимо ли е пасивната процесуална легитимация по иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество да се определи от позоваването в исковата молба на разпоредбите на чл. 64 ЗОПДНПИ /отм./, чл. 65 ЗОПДНПИ /отм./ и чл. 66 ЗОПДНПИ /отм./ и при изложение на обстоятелствата, от които произтичат правата на държавата срещу там посочените лица?

За пасивната процесуална легитимация по иск за вреди от законодателна дейност на Народното събрание, изразяваща се в приемане на противоконституционна норма и в бездействие при изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 ЗКС за уреждане на правните последици от тази норма.

Относно очевидна неправилност на съдебния акт по причина, че съдът е счел, че не са изпълнения указанията, каквито в действителност не са дадени.

Задължен ли е ищецът по предявен иск за защита от дискриминация задължително да посочва признак, по който е дискриминиран, или е достатъчно да изложи твърдения относно състава на пряка дискриминация?

Следва ли фактът, че някой живее динамично и не е ежедневно в жилището си, да е основание за приложение на процедурата по чл.41 ГПК, като бъде лишен от право на защита и на обжалване на акт на съд?
Кога е приложима процедурата по чл.41 ГПК и как следва да се удостовери наличието на предпоставките за нейното приложение?
Неправилното приложение на тази процедура води ли до нарушение на основни права на страната като правото на участие в съдебния процес, правото на защита и на обжалване?

По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?

Може ли предявените от Ц. Л. Г. искове против законодателен орган-Народното събрание на Република България да се разглеждат по реда на АПК и за това компетентен ли е Административен съд-София град да разгледа предявените от Ц. Л. Г. искове, с които се претендира нищожност на актове на Народното събрание, както и обезщетение за вреди от нарушаване на правото на ЕС?

Относно очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, засягаща търсената от ищеца защита.

При спор между сънаследници относно наследени поименни акции, когато спорът не касае качеството им на наследници и размера на дяловете, а начина на упражняване на правата върху акциите /дали по силата на наследяването акциите са придобити от наследниците в съсобственост и правата върху тях се упражняват заедно или всеки от наследниците е придобил в индивидуална собственост реален брой акции, съответстващ на полагащия му се наследствен дял/, допустимо ли е предявяване на установителни искове за разрешаване на този спор против сънаследниците, съединен с иск за защита на членствени права, предявен против дружеството?

Налице ли е неизпълнение на указанията на съда за вписване на молба по чл. 341, ал. 2 ГПК, с която в предмета на делбата се включва недвижим имот, ако страната не може да изпълни същите в срок, поради неприключило производство по отстраняване грешка в кадастралната карта и невъзможност имота да се индивидуализира съобразно изискването на чл. 6, ал. 3 ПВ?

По какъв ред може да се търси отговорност за вреди от действия на съдията по вписванията – по реда на ЗОДОВ или по общия исков ред?

От кога тече срокът за възражение срещу издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и може ли връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, или подаването на молба за издаване на препис от заповедта за изпълнение, да се приравни на връчване на самата заповед за изпълнение?

Компетентен ли е въззивният състав, сезиран с частна жалба, да отмени определение за прекратяване на производството по чл. 126, ал. 1 ГПК ако констатира, че предпоставките за прекратяване на производството са отпаднали след постановяване на първоинстанционното определение?

Съставлява ли потребителят на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41б ДР ЗЕ специален вид потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ДР ЗЗП, и приложима ли е предвидената в чл. 19, ал. 1 ГПК забрана спорът, по който една от страните е потребител, да се разглежда от арбитражен съд, в хипотезата на предявен от юридическо лице - потребител на енергийни услуги, установителен иск за недължимост на суми за предоставена електрическа енергия, и недействителна ли би била уговорена в този случай арбитражна клауза с оглед разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗЗП?

За обусловеността на последиците от неотстраняване на нередовностите в исковата молба от наличието на бездействие /отказ/ на съда да се произнесе по подадена от ищеца молба във връзка със същите указания, свързан с въпроса за задължението на съда да съдейства на страната при отстраняване на нередовности в исковата молба.

Ищецът е основал иска си на твърдения, че ответникът е осчетоводил и издал фактури за несъществуващи негови задължения, въз основа на които се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК – обстоятелства, които не се оспорват от ответника. Действията на ответника съставляват извънсъдебно оспорване на оспорване на твърдението, че между страните не съществува правоотношение, въз основа на което ищецът да дължи суми за доставена вода за определен имот и период от време, което обуславя правния интерес на ищеца от предявения установителен иск – възможността ответникът отново да претендира суми за задължения за доставена вода за обекта за предходен делото период ще отпадне едва след като спорът относно съществуване на правоотношението бъде разрешен със сила на пресъдено нещо.

За обусловеността на последиците от неотстраняване на нередовностите в исковата молба от правилността на указанията в тази насока, и по конкретно следва ли съдът да се произнесе по редовността на молба, с която се отстраняват констатирани нередовности на исковата молба, преди да изиска вписването й и представяне на преписи от нея за ответниците.

Приложима ли е арбитражна клауза, включена в действащ договор между страните, към спор с предмет различно правоотношение между тях, което е възникнало ex lege по силата на последваща нормативна уредба?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 51 ЗН (Закона за наследството) по отношение на държавата?

Отговорността на държавата за вреди, причинени от несправедлив съдебен процес, обективна отговорност ли е, при която се преценява характера на извършеното нарушение, или следва да се преценява вината на решаващия състав и/или възможността за ангажиране на неговата гражданска отговорност?

Допустимо ли е съдът, действащ като втора съдебна инстанция да се „десезира“ от поставения пред него правен спор, поради наличието на висящо тълкувателно дело пред ВКС или ВКС и ВАС, като формално потвърди първоинстанционния акт с аргумент, че след сезирането на ВКС делото ще бъде спряно да приключване на тълкувателното дело и правният спор ще бъде решен в съответствие с постановеното тълкувателно решение?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по поставения пред него правен спор, като в случай, че е образувано тълкувателно дело по даден въпрос длъжен ли е въззивният съд да изложи съображенията си кое от конкурентните виждания на съдебната практика застъпва и да реши спора съобразно вътрешното си убеждение или е допустимо мотивите му да бъдат заместени от съображения за „по-практично“ съдопроизводство, ако становището му не е възприето в тълкувателното решение да не бъде постановен недопустим съдебен акт?

Налице ли е правен интерес от иск между сънаследници относно наследени поименни акции, ако спорът не касае качеството им на наследници и размера на дяловете, а упражняването на правата върху акциите?

Съставлява ли абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата, прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./, извън случаите по чл. 22, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./?

Има ли основание за прекратяване на производството (абсолютна процесуална пречка) по исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1 – 3, когато след приключила ликвидация ответникът - работодател е заличен в търговския регистър като еднолично търговско дружество - общинско предприятие, но с прехвърляне на материалните активи и персонала на заличения търговец по реда на чл. 52 ЗОС е създадено общинско предприятие като специализирано звено на общината?

Налице ли са самостоятелни права върху предмета на спора от страна на трето лице, придобило същите в течение на исково производство от страна в това производство и налице ли е негово право на главно встъпване по реда на чл. 225 ГПК, вр. с чл. 226, ал. 2 ГПК?

Налице ли е правен интерес у лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, чийто произход е установен чрез припознаване, да оспорва последното?

За отговорността на ответника за разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК по иск за несъществуване на вземането, когато то е погасено по давност и ответникът е признал иска.

Допустимо ли разрешаването на въпроса за ползване на съсобствено жилище, когато родителите нямат сключен граждански брак, но са сезирали съда с иск за разрешаване на спор относно родителски права?

Налице ли са предпоставките на чл. 225 ГПК за главно встъпване в процеса в случай, че се претендира част от облигационно вземане, предмет на иска между първоначалните страни с цел доказване и реализиране на права по отношение на първоначалните страни по делото – за част от претендираните от първоначалния ищеца суми, които ответниците следва да заплатят и отхвърляне на предявения от първоначалния ищец иск до този размер и относима ли е преценката за допустимост на исковете.

Въпросът за допустимостта на предявения иск по чл.155, т.3 ТЗ е решен в явно противоречие с дължимата съгласно чл.130 ГПК служебна проверка за наличие на абсолютни процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск.

При постановяване на въззивен съдебен акт съдът следва ли да извърши самостоятелна преценка на данните по делото, релевантни за допустимостта на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите?

Налице ли е правен интерес от предявяване на негаторен иск, с който се търси защита срещу правни действия/ бездействия на ответниците, свързани с ползването на съсобствен с ищеца недвижим имот, както и преодоляване по съдебен ред на тяхното несъгласие за извършване на действия, които според ищеца са необходими и полезни за общия имот?

Допустимо ли е да бъдат предявени в отделно производство искове за прогласяване нищожност на завещания и за възстановяване на запазена част в хипотеза, когато е висящо производство по иск за делба и съответната страна е пропуснала да заяви тези преюдициални за делбата въпроси до приключване на първото по делото заседание при условията на чл. 343 ГПК във връзка с чл. 342 ГПК?

Има ли право съдът да изисква доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и представянето на актове, обявени в търговския регистър?

Искане за установяване на противоречието на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК в частта: „ …, както и при очевидна неправилност.“ с чл. 117, ал. 1 КРБ, чл. 122, ал. 1 КРБ, чл. 119, ал. 1 КРБ и чл. 8 КРБ.

Възникват ли търговски отношения между доставчика на топлинна енергия и собствениците и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, когато решението на ОС на ЕС за възобновяване на прекратено топлоснабдяване не е направено от изискуемото по чл. 133, ал. 2 ЗЕ мнозинство и решението на ОС на ЕС е отменено с влязло в сила съдебно решение?
При невъзникнали търговски отношения между доставчика на топлинна енергия и собствениците и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, следва ли да се прилага реда за прекратяване на търговски взаимоотношения по чл. 153, ал. 2 ЗЕ?

Относно допустимостта на установителен иск по чл. 694 ТЗ по отношение на обезпечение или привилегия на вземане, заявено в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ.

Кога е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./?

Относно приложението на общите правила за подсъдност на исковото производство по отношение на исковете, предявени по реда на чл. 415 ГПК във връзка с чл. 422 ГПК.

Как следва да процедира съда, сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, когато правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от претенцията му да е титуляр на правото, което отрича на ответника, при формиране на извод за недоказаност на фактите, на които се основава правото на собственост на ищеца- да прекрати производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по съществото на спора?

Относно допустимостта на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ в случаите, когато те са предявени преди да е настъпил юридическият факт на прекратяване на трудовото правоотношение.

Дали е допустим установителен иск за собственост, при положение че ищецът не владее спорния имот и разполага с осъдителен иск ?

За статута на държавните предприятия и териториалните им поделения по чл. 173 ЗГ и дали сключваният с директора на поделението договор, представлява договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ?

Относно отговорността на общината, която е придобила по силата на чл. 11 ЗН жилищен недвижим имот, по предявен осъдителен иск въз основа на облигационно отношение между кредитора и наследодателя – длъжник, който впоследствие е починал.

Налице ли са три различни самостоятелни основания, визирани в чл. 90, ал. 1 ЗКИР относно заличаване на вписано обстоятелство?
Установяване нищожност на нотариално удостоверяване представлява ли самостоятелно основание за заличаване на вписване в търговския регистър поради недействителност на същото?
Допустим ли е самостоятелен иск за установяване нищожност на вписване?

Кой е началният момент за предявяване на иска по чл. 62, ал. 4 СК и допустимо ли е малолетно дете да води този иск чрез законния си представител?

Mоже ли административния орган да определя сам и едностранно падежа на изпълнение на задължението си за изплащане на определеното в заповедта обезщетение?

За приложимостта на ТР 3/2009 год. на ОСГК на ВКС в хипотезите, когато исковата молба е вписана и след това страната ищец е променила обема на търсената защита и страните по делото, касае ли се до нередовност на променената искова молба и неизпълнените указанията на съда за ново вписване могат ли да се квалифицират като основание за прекратяване на исковото производство на основание чл. 129 ал.3 ГПК?

Допустим ли е косвеният съдебен контрол от страна на гражданския съд по отношение нищожността на административен акт, когато лицето, на което е противопоставен, може да обжалва същия по реда на АПК, тъй като съгласно чл.168, ал.3 АПК нищожност може да се обяви след изтичане на срока по чл.149, ал.1-3 от същия кодекс? Длъжен ли е съдът, пред който е повдигнат въпрос за смисъла на чл.17 ГПК да изследва предпоставките за неговата допустимост? Дали въпросът касае законосъобразност на административния акт? Дали страната, на която е противопоставен, е била страна в издаването или обжалването му? При извършване на косвен съдебен контрол върху индивидуален административен акт в гражданското производство кои процесуални правила следва да се спазват по отношение тежест на доказване и събиране на доказателства – тези на гражданския или на административния процес? Следва ли общините да провеждат доказване относно това държавен ли е един имот или това обстоятелство може да бъде изведено eх lege? Предпоставка ли е за основателност на иск срещу преобразувано държавно предприятие извършването на доказване от страна на общините, че процесният имот е държавен. Кои са предпоставките един имот да бъде определен като държавен, особено когато е безспорно доказано, че имотът не е бил частна собственост? Може ли да се приеме, че съществуващи и изградени в съответствие със З. и имащи всички характеристики на част от уличната мрежа и част от озеленяването на Спортен комплекс „Канал-море-езеро” имоти не са общинска собственост, въпреки изричните разпоредби на §7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА и чл.2, ал.1 ЗОС? Относно точното прилагане на чл.17а ЗППДОП /отм./. Как се разпределя доказателствената тежест при иск по §7 ПЗР на ЗМСМА? Пречка ли е за преминаването в собственост на общината на имот, който частично е бил включен в баланса на държавното предприятие?

Относно правомощията на синдика за предявяване на иск по чл. 108 ЗС във връзка с попълване масата на несъстоятелност.

Относно допустимостта на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ в случаите, когато те са предявени преди да е настъпил юридическият факт на прекратяване на трудовото правоотношение.

В кой момент може да се иска удължаване на срока за приемане на наследство по опис и следва ли молбата за удължаване на срока да бъде депозирана преди изтичането на първоначалния тримесечен срок или при наличие на основателни причини може да бъде депозирана и след този срок?

Допустима ли е съдебна делба на акции?

Дали е допустима съдебна делба на акции?

Дали съдружниците в дружеството към момента на заличаването му от търговския регистър имат правен интерес да предявят искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожност на последващи решения след заличаване на дружеството /за прекратяване на ликвидацията и продължаване на дейността му и за назначаване на управител/, евентуално съединени с искове по чл. 29 ЗТР за прогласяване вписване на несъществуващи обстоятелства в търговския регистър - прекратяване на ликвидацията и продължаване на дейността на дружеството и за назначаване на управител, евентуално съединени с искове по чл. 29 ЗТР за прогласяване нищожност на вписванията, извършени на основание двете решения?

Редът за заличаване на ипотека е уреден в Закона за задълженията и договорите – чл. 179 ЗЗД и тази уредба се явява специална спрямо общата уредба на подлежащите на вписване обстоятелства. Според правилото на чл. 179, ал.1 ЗЗД когато заличаването се иска не от кредитора /какъвто е настоящия случай/, то може да се извърши само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Съдебната практика е категорична, че това следва да е решение, с което е установено, че задълженията по ипотеката са погасени или че ипотечното право не съществува, като е без значение дали ипотеката е първоначално или повторно вписана.

Допустимо ли е касационно обжалване на въззивни определения, с които се дава разрешение по същество на молби за допускане на обезпечителни мерки?

Какъв е пределният срок , в който може да се приеме наследството по опис?