чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Търговско или гражданско по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е делото по спор за правоотношения, произтичащи от запис на заповед (абстрактна търговска сделка), по който кредитор и/ или длъжник е физическо лице?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация.

Предстои добавяне на анотация.

Искането за привличане на нов ответник, наред с първоначалните, е способ да се предизвика последващо субективно съединяване на искове, допустимо при кумулирано прилагане за изискванията за изменение на иска и другарството в процеса. В практиката на ВКС се приема, че определението, с което е отказано привличането, няма преграждащ характер, тъй като не препятства възможността претенцията срещу лицето, което се иска да бъде конституирано в производството, да бъде заявена за самостоятелно разглеждане в друго производство.

Непълен (подлежи на допълване по реда на чл. 250 ГПК) е съдебният акт, с който съдът не се е произнесъл по част от предмета на делото. С определението по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК Върховният касационен съд се произнася по правото на допускане на въззивното определение до касационно обжалване, а когато касационното обжалване е допуснато – и по неговата валидност, допустимост и правилност. Мотивите на определението по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК за недопускане на касационния контрол обясняват крайния извод по това процесуално право, упражнено с частната касационна жалба. Не те, а диспозитивът поражда предвидените в закона процесуални последици – стабилитет (влизане в сила) на въззивното определение (аналогия от чл. 296, т. 3, пр. 1 ГПК). Неоснователен е доводът в частната жалба, че мотивите на това определение могат да бъдат изменени на каквото и да било основание, респ. по предвиден в закона процесуален ред.

Търговско или гражданско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е делото по спор за правоотношения, произтичащи от договор за снабдяване с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти?

Каква е правната квалификация на иска на наследника на работника, починал от трудова злополука, срещу работодателя за обезщетение за вредите, изразяващи се в разликата между размера на полученото застрахователно обезщетение, определено по чл. 9, ал. 1, вр. чл. 8, ал. 2 от Наредбата на задължителното застраховане на работниците и служителите на риска „трудова злополука“, в резултат на обстоятелството, че работодателят е декларирал пред застрахователя по-нисък от действително дължимия размер на брутното трудово възнаграждение на наследодателя? и Кой съд е родово компетентен да го разгледа?

Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?

Може ли да бъде уважено регресно притезание на застрахователя по риска “Гражданска отговорност” към виновния водач, когато то е предявено по реда на чл. 175, ал. 2 ГПК (отм.) респ. чл. 219, ал. 3 ГПК?

Съгласно чл. 57, ал. 2 СК, всяка от страните може да поиска съдът с решението за развод да определи и размера на наема за предоставеното на другия съпруг за ползване семейно жилище. В закона не е посочено до кой момент може да бъде направено това искане. Искането по чл. 57, ал. 2 СК може да бъде направено във всеки момент до отпадане на основанието за ползване на семейното жилище само от единия от бившите съпрузи: както до приключването на делото за развод пред въззивната инстанция, така и по-късно с отделен иск.

Подлежат ли на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК определенията по чл. 282 ГПК, с които Върховният касационен съд се произнася по искане на жалбоподателя за спиране изпълнението на въззивното решение?