чл. 272 ГПК

За да разгледа иска за разваляне на договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнението му от страна на приобретателя, следва ли съдът да установи обема и съдържанието на дължимите от приобретателя към прехвърлителя грижи и издръжка?
Дали по съгласие на прехвърлителя по договора, поетото от приобретателя по договора задължение за издръжка може да бъде изпълнявано като парично?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на въззивния съд да формира свои изводи по същество на спора, като обсъди всички събрани доказателства и също така да обсъди в мотивите си доводите на страните и оплакванията на въззивния жалбоподател.

Следва ли и има ли процесуалното задължение на въззивната инстанция да обсъди всички въведени от страна оплаквания срещу първоинстанционното решение, както и да обсъди всички доказателства по делото?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички твърдения на страните за релевантните факти, по техните възражения и доводи, като в мотивите си обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност?
За задължението на съда да формира вътрешното си убеждение, съобразявайки се с правилата на формалната логика, опита и научното знание.
Кога клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави и към кой момент се извършва преценката за това, е също включен в предмета на спора, от значение е за постановения резултат?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Допустимо ли е съдебното решение, когато след провеждането на откритото съдебно заседание, в което е завършено разглеждането на делото, но преди постановяването и обявяването на решението ищецът писмено е заявил по делото, че прави частичен отказ от иска си, а с решението си съдът се е произнесъл по първоначално предявения размер на иска?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Как следва да се определи размерът на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на МПС, с оглед разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 386, ал. 2 КЗ?

Длъжен ли е съдът при констатиран синдром на родителско отчуждение, с оглед на служебното начало и задължението му за защита интереса на детето, да изследва и определи посредством изслушване на вещо лице – детски психолог, конкретни мерки за преодоляването му, като съобрази готовността на родителите да ги приложат и поведението им в хода на производството по делото?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства по делото?

Относно критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател с оглед приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Налице ли е правен интерес за малолетния наследник на едноличен собственик на капитала в ЕООД да предяви искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства по партида на ЕООД относно вписване на съдружници, притежаваните от тях дялове и прехвърляне на дялове, вписване на управител?

Има ли обратно действие развалянето на договора за наем и отпада ли задължението на наемателя за плащане на наемните вноски с обратна сила?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1/ Следва ли публичните вземания, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, да бъдат предявени от НАП в рамките на тези преклузивни срокове?
2/ Допустим ли е иск по чл. 694 ТЗ , за установяване на публични вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, които са установени с влязъл в сила акт след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ , но не са били предявени в рамките на тези срокове?

Може ли диспозитивът на постановеното по реда на чл. 109 ЗС решение да бъде бланкетен без да възпроизвежда състоянието, в което следва да бъде възстановен обектът?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Задължение ли е на въззивния съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства; 2. Може ли въззивният съд да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни; 3. Налице ли е неизпълнение на задължението по сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, ако приобретателите не са живели заедно с прехвърлителя и ако грижите за прехвърлителя след сключване на договора са полагани от други негови близки роднини; 4. По въпроса за приложението на задължителната практика на ВКС – ТР № 6/2011 г. на ОСГК на ВКС по отношение приложението на правилата за солидарните задължения, когато са поети от две лица по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ при учреден залог върху вземания има ли действие по отношение на вземания, които не съществуват към момента на пристъпване към изпълнение, а възникват в последващ момент?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Дали в ТР №5/2015 г. на ОСГК са тълкувани всички хипотези на отговорност на съдилищата за вреди, включително за отговорност на националния съд при нарушаване правото на ЕС? Допустимо ли е посредством тълкувателни решения, задължителни за съдилищата, държавите - членки да изключват отговорността на съдебните органи за вреди от нарушаване правото на ЕС?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли въззивната инстанция, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, да изложи и собствени мотиви, като обсъди доказателствата и защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Какво е действието на вписаната искова молба, ако решението по нея не е било вписано в шестмесечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС и пропускането на този шестмесечен срок заличава ли с обратно действие вписването на исковата молба?
Представлява ли вписаната искова молба тежест върху имота, след като не е от категорията на вещно-правните тежести?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

За задължението на въззивния съд да формира свои изводи по същество на спора, като обсъди всички събрани доказателства и също така да обсъди в мотивите си доводите на страните и оплакванията на въззивния жалбоподател.

Относно задължението на въззивния съд, да отговори на всички посочени във въззивната жалба оплаквания, като изложи собствени мотиви по относимите към спора доказателства, възражения и доводи на страните, включително и когато на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Следва ли ищецът, който твърди, че е осъществена от работодателя злоупотреба с право, да изложи конкретните факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за такава злоупотреба, или е достатъчно да посочи, че е налице заобикаляне на закона при извършеното уволнение?
Тежестта за доказване на осъществена от работодателя злоупотреба с право е за ищеца, който се позовава на нея, или работодателят-ответник следва да докаже, че добросъвестно е упражнил правото си на уволнение?

След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 16.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 включително?

Длъжен ли е въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК да се произнесе по правилността на обжалваното решение в рамките на заявените основания и може ли да се произнася по незаявено основание- в случая неприемането на наследствата по опис? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Допустимо ли е приложението на определения в чл. 342 ГПК по-дълъг спрямо чл. 131 ГПК срок за упражняване на процесуални права, при защита срещу други, различни от иска за делба искове, които са обективно съединени с иска за делба? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Има ли статут на съпружеска имуществена общност недвижим имот, закупен през време на брака от единия съпруг, с парични средства, получени от продажба на друг недвижим имот, който е бил съсобствен между съпруга-купувач и детето на съпрузите, придобит от тях на основание договори за дарение и наследяване?

Кои са предпоставките за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС и съвпадат ли те с предпоставките за реализиране на отговорността по ЗОДОВ и по чл. 49 ЗЗД?
Когато е предявен иск за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС, допустимо ли е националният съд да изисква от ищеца да докаже настъпването на допълнителни условия, освен установените в практиката на СЕС, за да приеме, че е налице отговорност на държавата?
Изземването на цялата търговска документация на търговско дружество и всички негови компютри може ли да представлява „ограничение“ на свободното движение на капитали, в контекста на установената от СЕС практика, според която ограничение на свободното движение на капитали е налице, когато мерките, предприети от държавите-членки, включително без разлика спрямо мястото на установяване на юридическото лице, са годни да предотвратят или ограничат придобиването на дялове от предприятия или да разколебаят инвеститорите от други държави членки да инвестират своя капитал, както и на задължението, при липса на общностно хармонизиране, уредените мерки в защита на обществения интерес да определят степента на закрила и средствата, с които тя трябва да бъде постигната, който принцип, inter alia, изисква предприетите от държавите-членки ограничителни мерки да са в състояние да обезпечат постигането на преследваната с тях легитимна цел, но и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане, т.е. при спазване на принципа на пропорционалност?
В съответствие ли е с принципа на справедливостта присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение при липсата на данни за реалното му плащане?
Когато националният съд се е произнесъл по иск, който съчетава предпоставки по иск за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС и иск по чл. 49 ЗЗД, решението му неправилно ли е или недопустимо?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди аргументите на жалбоподателя за наличието на „необичаен търговски риск, отвъд нивата на риска, който е характерен за всяко търговско предприятие“ по смисъла, вложен в това понятие от СЕС по делото F. M. C. A/S, Дело Т-178/98 (потвърдено от СЕС по Дело С-472/00 Р), като изследва дали такъв риск е налице с оглед на твърдените и доказани по делото обстоятелства?

Пред кой съд и по кой процесуален ред следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, произтичащо от акт на висшата националната юрисдикция, която се е произнесла като последна инстанция по отнесения до нея правен спор?
Легитимирано ли е Народното събрание да представлява държавата като процесуален субституент по искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС?
За допустимостта на съдебното решение по отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС, без по противоконституционността на този закон да се е произнесъл компетентния Конституционен съд.
За допустимостта по иск за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз съдът да се произнесе по правилността на определение по допускане на касационното обжалване, с което е оставено без уважение искане за отправяне на преюдициално запитване.
Длъжен ли е Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване съгласно чл. 629, ал. 3 ГПК преди да се е произнесъл по допускане на касационното обжалване, ако искането е свързано с касационните оплаквания срещу въззивното решение, а не с повдигнатите правни въпроси, които са основание за допускане на касационното обжалване?
Задължен ли е Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване, ако касационното обжалване не е допуснато?
При кои предпоставки държавата отговаря за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз и налице ли е причинна връзка между поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС и вредите от неговото приложение, предвид непосредственото действие на Конституцията и уредения в нея примат на правото на Европейския съюз пред вътрешното законодателство; обусловена ли е отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз от обстоятелството, че пострадалият не е „чуждестранно лице” по смисъла на чл. 63 ДФЕС?
Съставлява ли ограничение на свободното движение на капитали или ограничение върху плащанията по смисъла на чл. 63 ДФЕС, вписването и реализирането на законна ипотека върху имущество на дружеството за дълг на негов акционер?
Засяга ли се дейността на търговското дружество от ограничаването на свободното движение на капитали; както и действително претърпяна вреда ли е заплатеният от неправомерно отстранения собственик на имота наем в размера, който той е уговорил с наемодателя и обвързан ли е съдът от размера на уговорения наем?

Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН?

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?
Обвързан ли е съдът, който разглежда претенция за остатък от вземане, частично установено с влязло в сила решение, с установените по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, относими към правния спор във връзка с доводите на страните и да ги изследва пълно и според действителния им смисъл; да посочи кои доказателства и защо игнорира и кои кредитира, за да направи своите фактически и правни изводи по делото?

За разпределението на доказателствената тежест при спор относно произтичащо от запис на заповед вземане.
Явява ли се трето лице, по смисъла на чл. 181 от ГПК, юридическото лице, което оспорва издадения от негов бивш законов представител частен документ, с твърдението, че е съставен след прекратяването на представителното му правоотношение, но е антидатиран и обвързано ли е това юридическо лице от посочената в документа дата, както и каква е защитата му срещу антидатирането на документа от органен представител с прекратени пълномощия?
Длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, доводи и възражения на страните?

За проверка на допустимостта на въззивното решение предвид диспозитива на първоинстанционния съдебен акт, потвърден с въззивното решение, с който се признават права и на останалите наследници на Л. К. Х., без същите да са ищци по иска за собственост и над притежавания от Н. А. обем права.

Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

Поначало предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника върху спорната вещ, което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни придобивни основания. В случая ищецът с този иск по същество оспорва към определен минал период, а не понастоящем, правото на собственост на ответника, а оттук и вещноправното действие на прехвърлителната сделка, с която са се легитимирали ищците по уважения срещу нето иск по чл.108 ЗС, което е недопустимо.

Дали въззивният съд е длъжен да формира свое вътрешно убеждение по правнорелевантните факти, въз основа на събраните в процеса доказателства и може ли да препрати изцяло към мотивите на първата инстанция?

По приложението на чл. 12 ГПК и на чл. 235 ГПК - Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортното произшествие да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи?

При присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ, когато ищецът претендира единствено обезщетение за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди, приспада ли се полученото обезщетение за временната нетрудоспособност на основание чл. 200, ал. 3 КТ?

Какви са задълженията на въззивния съд във връзка с обсъждане на доказателствата по делото?

При повторно разглеждане на делото във въззивната инстанция и при дадени указания в отменителното решение на ВКС, произнасянето да се извърши при условията на чл.269 ГПК, като е посочен и конкретен юридически факт, който следва да се анализира, необходимо ли е въззивната инстанция да изложи обосновани изводи относно постигнатата действителна договореност на страните по постигнатите действителни облигационни правоотношения?

За задлъжението на въззивния съд да обсъди възраженията на страните.

Приложима ли е презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице?

Дали изменението на договор за лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, заменя ли го с други, нови и различни правоотношения от тези по съществуващия договор за лизинг, т.е. представлява ли обективна новация?

Обусловено ли е възникването правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя; и дължи ли се адвокатско възнаграждение при сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени?

Какво е действието на решението на КС, с което е прогласена противоконституционност на нормативен акт по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства според разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ?

Следва ли ищецът, който твърди, че е осъществена от работодателя злоупотреба с право, да изложи конкретните факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи за такава злоупотреба, или е достатъчно да посочи, че е налице заобикаляне на закона при извършеното уволнение?
Тежестта за доказване на осъществена от работодателя злоупотреба с право е за ищеца, който се позовава на нея, или работодателят-ответник следва да докаже, че добросъвестно е упражнил правото си на уволнение?

Относно задължението на въззивния съд, да отговори на всички посочени във въззивната жалба оплаквания, като изложи собствени мотиви по относимите към спора доказателства, възражения и доводи на страните, включително и когато на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.

По начина, по който е определена, неустойката за забавено изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение не е съобразена с вида на неизпълнението на продавача и размера на неизпълнената част, тъй като размерът на неустойката не е определен като тяхна функция, доколкото се съизмерява с продажната цена на имота, определена в договора, а не неизплатената част от възнаграждението на посредника. Поради това по начина на уговарянето й тази неустойка би могла да доведе до значително несъответствие между размера на неизпълненото задължение на продавача и периода на забавата му и размера на дължимата от него неустойка и в този смисъл – до значително неравновесие между правата на страните по договора.

Ищецът в първоинстанционното производство е обосновал наличието на правен интерес от предявяването на иска с твърдения, че издадената от общината скица с невярно съдържание е послужила на неговата сестра за узаконяване на свое име на два гаража, разположени върху място, което е публична общинска собственост, както и че той също притежава права върху двата обекта по наследство от родителите им, които обаче не обуславят наличието на такъв интерес. С релевирането на първото обстоятелство всъщност се търси защита на чужди права /на общината/, които ищецът не е процесуално легитимиран да предяви съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК. Твърдението за притежаване на собственически права върху двата гаража по наследство също не сочи на наличие на правен интерес от предявяването на иска, тъй като целта на узаконяването е незаконният строеж да придобие статут на законен и в случай, че то е извършено на името само на един от неговите собственици, това не влиза в противоречие с интересите на останалите и не е пречка те да защитят правата си.

При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда и неизяснени от съда противоречия в приобщените по делото свидетелски показания, длъжен ли е въззивният съд да обсъди, въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани, относими и релевирани доказателства и доводите на жалбоподателя и самостоятелно да установи фактическата обстановка,към която да приложи относимите материалноправни норми?

За възможността с договор за доброволна делба на съсобствен имот, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, да се прехвърли право на собственост върху построен в имота самостоятелен жилищен обект, който е изключителна собственост на съделителя-прехвърлител, на друг съделител-съсобственик на имота.

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и приложим ли е чл. 183 ЗЗД в тази хипотеза?

Длъжен ли е въззивният съд да формира мотиви по възраженията във въззивната жалба, да обсъди всяко от тях поотделно и да заяви защо ги приема за основателни или неоснователни?
Длъжна ли е въззивната инстанция да формира мотиви по събраните по делото доказателства, включително и тези, свързани с оплакванията във въззивната жалба, като обсъди всяко от тях поотделно и да заяви какви юридически факти се установяват с всяко едно от тях?
Въззивният съд следва ли да формулира мотиви, когато заявява, че споделя мотивите на първоинстанционния съд в хипотезата на чл. 272 ГПК?

Какви акции придобива всеки един от наследниците при наследяване на налични поименни акции – реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от всяка акция съобразно наследствения му дял?

Кои са предпоставките за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС и съвпадат ли те с предпоставките за реализиране на отговорността по ЗОДОВ и по чл. 49 ЗЗД?
Когато е предявен иск за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС, допустимо ли е националният съд да изисква от ищеца да докаже настъпването на допълнителни условия, освен установените в практиката на СЕС, за да приеме, че е налице отговорност на държавата?
Изземването на цялата търговска документация на търговско дружество и всички негови компютри може ли да представлява „ограничение“ на свободното движение на капитали, в контекста на установената от СЕС практика, според която ограничение на свободното движение на капитали е налице, когато мерките, предприети от държавите-членки, включително без разлика спрямо мястото на установяване на юридическото лице, са годни да предотвратят или ограничат придобиването на дялове от предприятия или да разколебаят инвеститорите от други държави членки да инвестират своя капитал, както и на задължението, при липса на общностно хармонизиране, уредените мерки в защита на обществения интерес да определят степента на закрила и средствата, с които тя трябва да бъде постигната, който принцип, inter alia, изисква предприетите от държавите-членки ограничителни мерки да са в състояние да обезпечат постигането на преследваната с тях легитимна цел, но и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане, т.е. при спазване на принципа на пропорционалност?
В съответствие ли е с принципа на справедливостта присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение при липсата на данни за реалното му плащане?
Когато националният съд се е произнесъл по иск, който съчетава предпоставки по иск за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС и иск по чл. 49 ЗЗД, решението му неправилно ли е или недопустимо?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди аргументите на жалбоподателя за наличието на „необичаен търговски риск, отвъд нивата на риска, който е характерен за всяко търговско предприятие“ по смисъла, вложен в това понятие от СЕС по делото F. M. C. A/S, Дело Т-178/98 (потвърдено от СЕС по Дело С-472/00 Р), като изследва дали такъв риск е налице с оглед на твърдените и доказани по делото обстоятелства?

Какви са задълженията на въззивния съд в производството по частна жалба при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, длъжен ли е да се произнесе по всички направени в жалбата оплаквания и доводи, да прецени сам доказателствата, събрани от първата инстанция, съответно да установи фактите и да изложи собствено становище по предмета на производството?

В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение?

За задължението на въззивния съд да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните.

За задължението на въззивният съд да обсъди съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.

1. За правомощието на съда по чл. 272 ГПК;
2. За задължението на съда да се произнесе по всички възражения на страните и да мотивира решението си като посочи фактически и правни изводи;
3. За предпоставките за допускане на доказателствено искане при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК и предпоставките за прилагането на чл. 174 ГПК;
4. Кое лице се счита за ,,трето” по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК;
5. От кой момент се проявява действието на придобивната давност и учредената ипотека, преди позоваване от лицето на изтекла в негова полза придобивна давност, но след изтичане на придобивния срок, произвежда ли правни последици;
6. Приложима ли е нормата на чл. 113 ЗС при конкуренция на права между лица, които не са договаряли с един и същ праводател;
7. За обхвата на правото на ипотекарния кредитор по чл. 173, ал. 1 ЗЗД да се удовлетвори предпочтително от стойността на ипотекирания имот независимо от това в чия собственост е той;
8. За фактическия състав на нормата на чл. 79 ЗС.

Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства?

Какво съдържание следва да има заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т. 5 КТ, за да бъде мотивирана?
Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването за мотивиране на въззивното решение?

Предлага на Общото събрание на гражданката и търговската колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по въпроса: когато в исковата молба пострадалият от деликт, претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на определена сума, без да признава съпричиняване от своя страна, обвързан ли е съдът да приеме, че справедливото обезщетение за всички вреди е в рамките на претендираната сума, след което да намали обезщетението според установеното съпричиняване или е обвързан да приеме, че справедливото обезщетение, след намаляването му според установеното съпричиняване е в рамките на претендираната сума.

Допустимо ли е чрез експертиза съдът да определи цената на иск по чл. 109 ЗС, когато предмет на делото е искане за осъждане на ответника да извърши заместими действия?

Представлява ли територия за рекреационна дейност земята, върху която е изграден почивен комплекс, находящ се в национален парк и прилага ли се спрямо тази територия Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони при определяне на площта, необходима за ползване на почивния комплекс?

Следва ли да е налице съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпването на трудовата злополука, при допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, и определения от съда процент на съпричиняване на вредоносния резултат?

Дължат ли се разноски на ответника, когато е ангажирана адвокатска защита и същата е направена след получаване на препис от исковата молба, като е депозиран отговор и допълнителна молба преди подаване на молба от ищцовата страна, с което се иска оттегляне на иска?

Дали съсобственикът на жилище, който го ползва лично, се освобождава от отговорност за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, когато предаде на неползващия се съсобственик ключ от жилището, но не му предаде ключове от входните врати на сградата и дворното място, както и от избеното и таванското помещение и когато не освободи от свои вещи част от помещенията в жилището, съобразно правото на неползващия съсобственик?

Относно дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и релевираните в нея оплаквания, да изложи собствени мотиви по съществото на спора.

Дали в закона е предвидена възможност за учредяване в полза на В и К операторите на сервитутно право на водопрекарване или на изграждане на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура в чужд имот в населено място?

Собствеността върху изграденото извън правото на надстрояване в сграда, в която отделни етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици, придобива ли се от лицето, което го е изградило, и при какви условия така изграденото може да бъде годен обект на придобиване по давност?

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе мотивирано по доводите, касаещи именно спорния предмет, а не по принцип.

От кой момент се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва при обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили вследствие на трудова злополука?

Какво е задължението на съда, съгласно чл. 271 ГПК и чл. 272 ГПК да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните и липсата им опорочава ли съдебния акт?

Приложима ли е презумпцията за наличие на знание за увреждане по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, когато приобретател по увреждащата сделка е малолетно лице?

По приложението на чл. 12 ГПК и на чл. 235 ГПК - Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортното произшествие да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи?

За задължението на въззивния съд при въведено оплакване с въззивната жалба за наличие процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на допълнително съдебно-счетоводна експертиза.

Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства.
Кой е момента на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в производството по предявен от ищеца иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл.225 ал.1 КТ?

Знанието за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност по чл.115 ЗКИ достатъчно ли е, за да се приеме наличието на „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, с оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН?

За значението за доказването в гражданския процес на представен препис, снет от оригинал на частен документ, верността на който е удостоверена от нотариус.

Дали изменението на договор за лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, заменя ли го с други, нови и различни правоотношения от тези по съществуващия договор за лизинг, т.е. представлява ли обективна новация?

Знанието за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност по чл.115 ЗКИ достатъчно ли е, за да се приеме наличието на „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, с оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН?

Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост върху идеални части от поземлен имот, за които ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост и които не се застъпват със собствените на ищеца идеални части от имота, ако ответникът с процесуалното си поведение оспорва иска и претендира да е носител на отричаните от ищеца права и ако ищецът обосновава правния си интерес с необходимостта от внасяне на яснота и безспорност в отношенията между страните, че ответникът не е съсобственик на имота, наред с ищеца?

Решението е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск (липса на съответния процесуален ред за защита на права) или при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска; когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните и др. Във всички останали случаи решението е неправилно и в зависимост от естеството на съответния порок той се отстранява по реда на инстанционния контрол (ако такъв е допустим). Предвид на изложеното, въззивното решение в обжалваната му част е процесуално недопустимо, тъй като сезирането изначално не е било надлежно, доколкото ищецът не е разполагал с избрания от него процесуален ред за защита на права.

Какви акции придобива всеки един от наследниците при наследяване на налични поименни акции – реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от всяка акция съобразно наследствения му дял?

Кои са правнорелевантните действия, които прекъсват придобивната давност?

Опорочен ли е съдебен акт, постановен по гражданско дело от съдия, определен за докладчик/член на съдебния състав в нарушение на правилата за случайно разпределение на делата?

С оглед на обстоятелството, че ищецът е твърдял погиване на видове риби, а за част от вредите ищецът е твърдял вследствие на загиване на продукция на невъзможност да се увеличи имуществото му, следва да се прецени дали въззивният съд е определил точно основанието на иска и дали произнасянето съответства на въведените от ищеца основания на спора.

Дали презумпцията на чл.69 ЗС е опровергана в отношенията между сънаследници когато фактическата власт на един от тях е установена и се осъществява въз основа на облигационно отношение - предоставено право на ползване от наследодателите?
За задължението на въззивния съд да отговори на наведените във въззивната жалба доводи и възражения.

При наличие на нередовност по чл.628, ал.1 ТЗ на молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, следва ли съдът да постанови решение по същество или следва да остави молбата без движение и при неотстраняване на нередовностите – да я остави без разглеждане и да прекрати производството?

По иска с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка длъжен ли и съдът да определи съдържанието и обема на задълженията на приобретателя и при какви критерии?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства и при такова оплакване какви следва да са мотивите на въззивното решение по съществото на правния спор?

Какви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме и длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение?

Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?
Относно приложението на чл. 199з КТК,

Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК?

Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?

Допустимо ли е въззивният съд по доводите за неправилност на първоинстанционното решение, съдържащи се във въззивната жалба, да препрати към мотивите на първостепенното решение при условията на чл.272 ГПК, или следва да изложи собствени мотиви по тях?

Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички възражения, като изложи собствени мотиви по всички възражения на страните?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор, доколкото предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение?

За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички въведени във въззивната жалба оплаквания против първоинстанционното решение, като прецени всички доказателства и доводи на страните, и да мотивира решението си, включително за размера на обезщетението за неимуществени вреди, при съблюдаване принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД.

За служебните задължения на съда във връзка с доклада по делото и даване на указания на страните за разпределение на доказателствената тежест, както и за задължението на въззивния съд в решението си да обсъди сторените с въззивната жалба оплаквания, доводи и възражения на страните.

Какво е задължението на съда, съгласно чл.271 ГПК и чл.272 ГПК да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните и липсата им опорочава ли съдебния акт?

Налице ли е вреда по смисъла на чл. 21 от ЗДФИ в случай на изплащане на трудово възнаграждение за неправомерно, но реално положен труд, от който дружеството-работодател е реализирало приход?

Релевантен ли е факта, че недвижим имот, собственост на съпруга-едноличен търговец, е заплатен чрез средства от банков кредит, който не е изплатен към момента на фактическата раздяла, както и към момента на предявяване на иска по чл.30 СК в случаите, в които съпруга-нетърговец претендира принос в придобиването на този имот чрез полагане на труд и как в тази хипотеза следва да се изчисли стойността на вземането по чл.30 СК?

Какви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и корабът е плавал под българско знаме?
Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения, твърдения и доводи на страните?

Допустимо ли е да се променя предметът на обществената поръчка чрез устно договаряне на допълнителни видове строително монтажни работи в отклонение от съществените параметри на първоначално възложената обществена поръчка?

1. Компетентно ли е Общото събрание на облигационерите да взема решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, издадени от акционерно дружество?
2. При положителен отговор на първия въпрос - с какво мнозинство следва да бъде взето решението за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, за да бъде правнообвързващо за всички облигационери, включително за неприсъствалите/непредставените на събранието и за гласувалите „против“?
3. Явява ли се изричното предвиждане в проспекта за емисията облигации по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност?

Относно правомощията на въззивния съд при разглеждане на въззивната жалба и съдържанието на мотивите на въззивното решение, във връзка с посочените в конкретния случай в жалбата незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение в частта по възражението на държавата за изтекла в нейна полза придобивна давност по смисъла на чл.79 ЗС, както и за задължението на въззивния съд да обсъди и изложи собствени мотиви по всички релевирани във въззивната жалба възражения срещу първоинстанционното решение.

Kакви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите при Изпълнителната агенция "Морска администрация", наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и е плавал под българско знаме?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение?

Как се разпределя доказателствената тежест по вземането от неоснователно обогатяване по чл. 55 ЗЗД, когато ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника?
Кога възниква задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на своето решение доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора?

Дали съдът е длъжен да мотивира решението чрез посочване на фактически и правни изводи?

Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните?

За задължението на въззивния съд, независимо от препращането по чл. 272 ГПК, да отговори на наведените във възивната жалба доводи и възражения. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За изясняване белезите и критериите, по които се преценява дали владението е скрито или явно, с оглед на особеностите на настоящия случай, при който имотът се обитава от няколко лица в роднинска връзка, които се конкурират спрямо собственика като владелци, позоваващи се на придобивна давност. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания във въззивната жалба като изложи собствени мотиви по относимите към спора доказателства, възраженията и доводите на страните, вкл. и когато на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, както и по материалноправния въпрос по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - кога е налице реално съкращаване на щата и как се определят основните, същински трудови функции за определена длъжност?

За задължението на въззивния съд да определи точния предмета на спора с оглед на всички наведени от страните твърдения и възражения, като постанови решението си след като вземе предвид и извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и въз основа на нея да приеме кои факти и обстоятелства от значение за спора са установени и кои не както и какви са правните последици от така установените факти за правоотношенията между страните.

Явява ли се трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш законен представител частен диспозитивен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, обвързваща ли е за това юридическо лице посочената в частния документ дата и каква е защитата му срещу антидатиране на документи от органен представител с прекратени правомощия?

Как (и кога) въззивният съд изпълнява задължението си да се произнесе по въведено оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение на чл. 172 ГПК?

За задължението на въззивната инстанция да обсъди, както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор.

Ползва ли се частният свидетелстващ документ по гражданското дело с материална доказателствена сила (чл. 179 ГПК); длъжен ли е съдът да открие производство по чл. 193 ГПК, когато страната, на която документът се противопоставя твърди, че не са се осъществили засвидетелстваните факти и как се разпределя доказателствената тежест, когато подобни твърдения са въведени?

За обвързващата сила на частните документи и тяхното оспорване в гражданския процес.

Лизинговите вноски по договор за финансов лизинг имат ли характер на периодични плащания и в какъв срок се погасяват по давност вземанията за такива вноски?

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по изложените във въззивната жалба доводи, който е разрешен в противоречие с посоченото решение № 68 /24.04.2013 г. по т.д. № 78 /2012 г. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че в чл. 236, ал. 2 ГПК е предвидено задължение на въззивния съд да мотивира своето решение, т.е. да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата и доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор.

За съдържанието и значението на каузалното отношение и релативните възраженията по него при иск по чл. 422 ГПК, основан на запис на заповед, предвиден и издаден при сключване на договор за финансов лизинг за да обезпечи изпълнение на задълженията на лизингополучателя за срока на договора, връзката му с менителничната сделка при обсъждането на възражение за давност, покрила обезпечените със записа на заповед вземания.

За съдържанието на мотивите на въззивното решение и за начина, по който се извършва препращане по чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция.

Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК?

Доколкото обаче отмяната на решенията на Общото събрание на кооперацията има действие занапред, за периода от приемане на решението за изключването на ищците до влизането в сила на решението за отмяната на изключването им, същите нямат качеството член-кооператори и следователно не притежават потестативното право да атакуват взетите в този период решения на кооперацията, сред които са и процесните решения от проведеното Общо събрание.

За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, както и доводите на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства и да изясни хипотезата на приложимата от него материалноправна норма, както и какви са фактическите състави на дисциплинарните нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ.

Относно задължението на въззивния съд в рамките на посоченото във въззивната жалба да обсъди всички относими доказателства и да изложи мотиви относно това кои факти приема за доказани във връзка с твърдяната съсобственост върху делбения имот.

Към кой момент следва да са налице предпоставките за реституция, респективно да липсват пречки за нея? Относно задължението на въззивния съд да отговори на наведените в жалбата доводи, независимо от препращането към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК. Относно адължението на съда да се произнесе по искане за определяне на срок за представяне на писмена защита и последиците от липсата на такова произнасяне.

Плащането от длъжника , на задължение за определен период , съставлява ли признание на задължението с повтарящ се характер и за други периоди от съществуването на облигационното правоотношение – предмет на иска , прекъсващо погасителната давност по смисъла на чл. 116 б. “а „ ЗЗД ?

Относно доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Относно съдържанието на мотивите на съдебния акт.

Относно правната квалификация на иска, която следва да бъде определена съобразно фактите по делото и твърденията, на които ищецът основава своето право, и за задължението на съда да се произнесе по правния спор, с който е сезиран с исковата молба.

Налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт предвид данните за нередовност на исковата молба. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е приел за разглеждане нередовна искова молба?

Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да обсъди защитните тези, доводите и възраженията, направени с въззивната жалба, преди да се произнесе по спорния предмет на делото?

Допустим ли е иск за устанвовяване несъществуване на ипотечното право след като е постановено влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за нищожност на договор за ипотека, от който ответника извежда същото ипотечно право?

Следва ли при препращане по реда на чл. 272 ГПК въззивният съд да обоснове собствени изводи в съответствие с осъществяваната от него решаваща дейност ? Кому е доказателствената тежест за установяване наличието на каузално правоотношение, неговата индивидуализация и връзката му със записа на заповед, за който се твърди, че е бил издаден като гаранция по това каузално правоотношение?

Задължен ли е съдът да тълкува волята на страните по договор по чл. 20 ЗЗД и по въпросите за мотивите на въззивното решение, вкл. при препращане към мотивите на първостепенния съд по чл. 272 ГПК.

Каква е доказателствената тежест на работодателя и следва ли той да извърши пълно главно доказване на обстоятелствата отразени в протокола по подбор или той самият е достатъчно доказателство за отразените в него обстоятелства. Каква е доказателствената сила на представения по делото протокол на комисията за подбор, обективиращ преценката на комисията, бидейки частен свидетелстващ документ, съгласно чл. 180 ГПК.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните.

Кой е приложимият закон ЗУЕС или ЗС с оглед липсата на мотиви във въззивното решение?

Относно това дали е допустимо при разпределяне на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС съдът да предписва бъдещо преустройство.

Следва ли въззивният съд да изложи мотиви, с които да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания?

Относно понятието „полза” от съсобствената вещ в контекста на материалноправната легитимация по иска по чл. 30, ал. 3 ЗС.

Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните.

Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?
Допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника?

Допустимо ли е препращане по 272 ГПК когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи на въззивните жалбоподатели, за който е прието, че е обуславящ и както твърдят жалбоподателите е разрешен в противоречие с приетото в отговор на правен въпрос с решение № 94 /28.03.2014 г. по гр.д. № 2623 /2013 г. на ВКС, ІV г.о,, постановено по реда на чл. 290 ГПК, че съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, когато намери първоинстанционното решение за правилно и го потвърди, въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, като същевременно отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на спора ?

Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение?

Дали когато във въззивната жалба се правят възражения по факти, установени с приети от първостепенния съд експертизи и при направено искане от въззиваемия с отговора на въззивната жалба за допускане на нова съдебна експертиза със задачи пряко свързани с направените възражения, следва въззивният съд да уважи това искане?

Дали въззивният съд е длъжен да изложи собствени фактически и правни констатации по делото(мотиви)или на основание чл.272 ГПК може само да препрати към мотивите на първоинстанционния съд ?

Относно задължението на въззивния съд, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора. Относно възможността, респ. допустимостта, въззивният съд да мотивира решението си чрез препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, когато същите са вътрешно противоречиви и е налице явно несъответствие между приетото в тях и диспозитива на съдебния акт относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, при предявен деликтен иск по чл. 45 ЗЗД.

Какви са правомощията на въззивния съд при изпълнение на задължението по чл. 269, in fine ГПК, когато жалбата е подадена от ответника по иска по чл. 108 ЗС, искът е обоснован с твърденията, че ответникът е купил имота след договор със собственика, който не е породил последици при няколко основания за неговата нищожност, а първоинстанционният съд е уважил иска, приемайки за осъществено само едното?

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Относно дейността на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора, характера на второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване, възможността въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК и за задължението му да обсъди релевираните оплаквания във въззивната жалба, както и защитните доводи и възражения на страните.

За задължението на въззивния съд да изпълни изискването на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 4 ГПК като изложи мотиви ,в които да обсъди твърденията и разгледа възраженията на ответника- жалбоподател , да основе решението си на приетите за установени обстоятелства, а изводите му да намерят писмено отражение в мотивите , дори при позоваване на чл. 272 ГПК.

Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност?

Относно приложимостта на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП по отношение на неуговорена индивидуално клауза от ОУ в договор за банков кредит, която предвижда възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент.

Нищожен ли е поради липса на съгласие договор за наем на недвижими имоти при общо определена за всички имоти наемна цена, при липса на уговорена наемна цена за всеки отделен имот? Може ли да е налице частична недействителност на клаузи, които не засягат същественото съдържание на един договор, когато липсват императивни правни норми, които да ги заместят?

Относно правомощията,дадени на въззивната инстанция с разпоредбата на чл. 272 ГПК и приложението на изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение.

По приложението на чл. 272 ГПК - следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви по оплакванията във въззивната жалба и когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение?
По приложението на чл. 195, ал. 1 КТ и чл. 189, ал. 1 КТ - какви са изискванията за мотивиране на заповедта и в частност отразява ли се на законността на уволнението неправилната квалификация на дисциплинарното нарушение, определена от работодателя, както и относно обстоятелствата, от значение при определяне на дисциплинарното наказание?

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните и дали е допустимо да препраща към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства?

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, освободена ли е при това положение въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивно обжалване? Предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, освобождава ли въззивния съд от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, а именно да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните, дължат ли се мотиви по същество в отговор на направените пред него оплаквания, дължи ли се обсъждане на твърденията на жалбоподатлея за неправилност на първоинстанционното решение, която може да се дължи както на невярно възприемане на фактическата обстановка, така и на погрешни правни изводи, произтичащи от неправилното приложение на правилата на науката, опита или логическото мислене?

Относно задължението на въззивния съд да изготви собствени мотиви, когато въззивната жалба е мотивирана и в нея е направен изричен довод за частична недопустимост на първоинстанционното решение.

Спрямо кои документи и при какво оспорване съдът открива производство по чл. 194 ГПК и за доказателствените средства, с които се установява фактическото местоживеене към даден момент на едно физическо лице?

Относно приложението на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводите на страните по делото. Относно правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на обжалваното решение по чл.269 ГПК; за доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ. Относно съдържанието на доклада на съда по чл.146 ГПК и последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, както и докъде се простира служебното начало за събиране на доказателства.

Относно задължението на въззивния съд, съгласно чл. 271, чл. 272 вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните.

Относно констатирано противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС по въпросите за предмета и действието на ипотеката – чл. 166, ал. 2 и чл. 167, ал. 3 ЗЗД.

Относно задълженията на въззивната инстанция да изложи собствени мотиви и да обсъди и даде отговор на наведените от въззивника конкретни възражения по твърдяната порочност на решението, поради констатирано противоречие с цитираната в определението задължителна за въззивния съд практика на ВКС-постановени по реда на чл.290 ГПК решения.

Относно задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, дори в случаите, в които препраща към тези на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК. Относно доказателствена сила на констативния нотариален акт и за разпределението на доказателствената тежест между страните относно спорните обстоятелства, което е извършено от въззивния съд в противоречие с ТР № 11 от 21.3.2013 г по т.д.№ 11/12 г на ОСГК на ВКС.

Извършил ли е работодателят подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ? Подборът извършен ли е съобразно критериите, посочени в чл. 329 КТ ?

Допуснал ли е въззивният съд съществено процесуално нарушение, като е разрешил правния спор по начин, различен от предложения от странитe в хипотезата, в която те нямат спор по част от релевантните факти и по тяхното правнозначение?

Относно начина, по който следва да бъде получено от длъжника изпратено по пощата писмо с обратна разписка, материализиращо едностранното изявление на кредитор по двустранен договор, за да е редовно връчването е в противоречие с формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС, израз на която е решение № 283 от 06. 04. 2010 год., по гр.д.№ 507/ 2009 год. на III г.о. на ВКС.

Относно правомощията на въззивната инстанция да обсъди всички оплаквания, доводи и възражения, изложени във въззивната жалба и да ревизира фактиечските констатации и правните изводи на първоинстнанционния съд с оглед очертаните от въззивната жалба предели, включително и с оглед разпоредбата на чл. 272 ГПК.

Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани? Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника? Следва ли въззивната инстанция да допусне събирането на нови доказателства, поискани с въззивната жалба относно обстоятелства, за които първоинстанционният съд не е указал на ответника, че не сочи доказателства

Какво се състои порочността на обжалваното решение, респ. възможността за отстраняването й с допълнителна жалба ?

Относно приложението на чл. 20 ЗЗД във връзка със запазване съдържанието на тълкуваната договорна клауза в съответствие с изявената, а не предполагаема воля на страните .

Относно недопустимостта съдът да се произнася по нарушение при провеждане на Общото събрание на съдружниците, което не е надлежно заявено в срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ /провеждане на събранието на адрес, различен от посочения в поканата за свикването му/ и за възможността предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ да бъде връчено едновременно с поканата за Общото събрание.

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Недопустим е иск за установяване неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, когато ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва постановеното по установителния иск решение като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязло в сила решение по друго дело, по което документът е бил представен, но без да е своевременно оспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК.

Изключено ли е възражението за нищожност на съдебното решение по чл. 270, ал. 2 ГПК от приложното поле на чл. 266, ал. 1 ГПК ? Длъжен ли е съдът при разглеждане на делото във втората инстанция да формулира свои собствени мотиви, които отразяват характеристиката на дейността му като решаващ съд вкл. и когато напълно възприеме мотивите на първата съдебна инстанция или има право по силата на чл. 272 ГПК директно да препрати към мотивите на първата инстанция? Какъв е критерият на съда когато определя дали съдебното решение е нищожно и зависи ли от противоречието му с повелителна материално-правна норма, имаща характер на основно начало на правото? Кой е меродавният критерий, определящ възможността да се извърши съдебна делба на имот- държавна собственост, за който е съставен акт за публична държавна собственост- функционално предназначение или възможността за поделяемост на имот?

Приложимо ли е общото основание за нищожност на договора поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД по отношение на договорите, сключени по реда на Закона за обществените поръчки?

Относно исковата молба Н. А. М. и В. А. М., и двамата от [населено място], област С., против въззивно решение №168/13.10.2011 г. по гр.д.№331/2011 г. по описа на Смолянския окръжен съд.

Може ли да се приеме, че вписването в книгите за вписвания в Службата по вписванията на нищожна делба на наследствен недвижим имот, извършена с участието на част от сънаследниците, което вписване е действие насочено към всички правни субекти/неограничен кръг лица/, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници и може ли такова действие/вписването/ валидно да замести манифестирането конкретно пред сънаследниците на евентуална промяна в намерението?

Относно обема и начина, по който трябва да се мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение.

Необходимо ли е въззивният съд да излага в решението си собствени мотиви ? Може ли въпреки липсата на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в решението на въззивния съд, да се приеме, че последният се е възползвал от възможността си по чл. 272 ГПК ?

Дали целият дълг по един банков кредит става предсрочно изискуем при сбъдването на определени, посочения в договора факти или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника, за да настъпи предсрочната изискуемост?

Как се определя размерът на вноската, която акционерът в забава следва да бъде поканен да внесе в производството по чл.189 ТЗ?

1. При приложението на чл. 120 ЗЗД, позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право, касае ли хипотезите на придобивна давност?
2. Изтеклият, установен от закона срок по чл. 79 ЗС води ли автоматично до придобиване на право на собственост и позоваването на давност елемент ли е от фактическия състав на придобивно основание?
3. За възможността да бъде придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС, от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и възможността неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост.

Следва ли въззивният съд съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК да обсъди наведените от жалбоподателя във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, когато прилага разпоредбата на чл. 272 ГПК, препращайки към мотивите на същото решение?
Подписването на заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 1 КТ от работника или служителя под текст, че е връчена на съответната дата, представлява ли писмено съгласие на същия за прекратяване на договора по взаимно съгласие?
Представлява ли заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 1 КТ писмено предложение от работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните?

Валидни ли са възникнали правоотношения между съделителите по невписан договор за доброволна делба, сключен в писмена форма, с извършена нотариална заверка на подписите от съдията по вписване при съответния РС“ и по въпроса „по иск за разпределение ползване на съсобствен недвижим имот, следва ли съдът служебно да следи за конституирането на всички съсобственици и да предприема действия за обезпечаване участието в процеса на всеки необходим другар? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК )
Как следва да бъдат разпределени разноските между страните по иск по чл. 32, ал. 2 ЗС и при уважаване на иска, следва ли същите да бъдат възложени само на ответника? (по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК )

Необходимостта решението по допускането на делбата да установява ясно и несъмнено правата на съделителите, както и осигуряването на възможността неговата правилност да бъде проверена от касационната инстанция налагат, делбените квоти да бъдат определени така, че знаменателят на дяловете да е еднакъв, както и сборът от числителите на отделните дялове да е равен на знаменателя.

Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение?

Относно придобиването на право на собственост върху имот по реда на чл.2, ал.3 от ЗОС/отм./ .Относно процесуалния въпрос за наличието на правен интерес от провеждането на осъдителен вместо установителен иск след като ответника осъществява фактическа власт върху имота.

За приложението на принципа за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя.

Относно уговорката за неустойка в предварителния договор, евентуално в неговата част, в която има уговорки за изработка, прекратява ли се със сключването на окончателния договор.

Относно начина,по който следва да бъдат упражнени правата по завещание,за да се приеме,че същото е станало известно на наследника по закон и да бъде поставено началото на погасителната давност по отношение на неговата претенция за възстановяване на запазената му част от наследството.

Следва ли да се извършва подбор при длъжностни с еднакви наименования и изисквания определени по закон за заемането им, но с различни задължения ? Необходимо ли в процедурата по подбор да бъде включен и служител, назначен по срочно правоотношение – до завръщането на титуляра на длъжността ?

Относно задължението на въззивния съд като инстанция по същество да изложи собствени мотиви по спорните въпроси на делото, в т.ч. за установяване фактическата и правната страна на спора с оглед приложимостта на §2,ал.1 ГПК/ред.ДВ,бр.50 от 2008г./ за реда на разглеждане на висящите дела до влизане на този кодекс в сила и наличието на възможност за въззивният съд да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК.

Как следва да процедира съдът, когато изисканите от трето лице документи, постъпят в периода след постановяване на първоинстанционното решение и преди разглеждане на делото от въззивната инстанция?

Относно приложението на чл.17а ЗППДОбП, в процесния случай не е обуславящ изхода на конкретния правен спор.

Относно съдържанието на мотивите към въззивното решение и приложението на разпоредбата на чл. 272 ГПК във въззивното производство.

1) Изчерпателно ли е изброяването на подлежащите на разрешаване правни действия в разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК? (липсва точно и мотивирано изложение на касационните основания) 2) Наследството, като съвкупност от права и задължения, включва ли се в обхвата на понятието “отказ от права” по смисъла на чл. 130, ал. 4 от СК, чието извършване от ненавършило пълнолетие лице е нищожно? (не е обусловил изводите на съда по делото)

Относно допустимостта на обжалваното въззивно решение и извън основанията за достъп до касация/т.1 на ТР-1-2010-ОСГКТК/, обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол.

Нищожна ли е заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение , която е предхождана от заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” , за същото дисциплинарно нарушение и допустимо ли е въззивната инстанция да се позовава на разпоредбата на чл. 272 ГПК като в своите мотиви препрати към мотивите на първата инстанция, когато такива липсват?

Дали работодателят е спазил разпоредбата на чл. 195, ал. 3 КТ относно връчването на заповедта и при липса на изрична уредба в КТ относно начина на връчване, приложим ли е редът, предвиден в чл. 44 ГПК относно начина на връчване на заповедта?

Доказателствената сила на доклада на назначената от работодателя комисия за установяване на нарушение на трудовата дисциплина не е представена противоречива практика на съдилищата. Представените решения на административните съдилища се отнасят за доказателствената сила на други документи – ревизионен акт, медицински протокол и др.?

Дали е необезпокоявано владението на сънаследствен имот като елемент на придобивната давност при оспорването му от част от сънаследниците и зачитане на техните права с влязло в сила съдебно решение?

Дали допълнителните възнаграждения, изплащани на летателния състав в поделенията на бюджетна издръжка от системата на МО се включват в брутното трудово възнаграждение, което служи за база за определяне на дължимите обезщетения по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ и чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ /отм./?

Следва ли в заповедта за дисциплинарно уволнение да се посочи кога е извършено нарушението и следва ли във всички случаи да се разбира точната дата и/или час на извършване на нарушението, или е възможно само да се посочи период ?

Относно прилагането на чл. 145 ГПК /отм./ с цел изясняване на кръга на визираните от закона „трети лица”, за които частният документ няма достоверна дата, което е от значение за точното прилагане на закона.

За задължението на съда да мотивира решението си.

Относно констатацията, че е налице противоречие с практиката на Върховния касационен съд по т.19 от ТР № 1/ 2001 г. и по приложението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

1. Кой е правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, при преценка за допускане на касационно обжалване? Длъжен ли е касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение или Върховният касационен съд следва да го изведе от изложението към касационната жалба? Може ли Върховният касационен съд да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът?
2. В противоречие с коя практика на Върховния касационен съд трябва да е разрешен в обжалваното въззивно решение правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване?
3. В противоречие с актовете на кои съдилища трябва да е разрешен в обжалваното въззивно решение правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК?
4. В кои случаи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК?

За правомощията на ликвидатора на кооперация, при сключване на предварителни договори за разпореждане с недвижими имоти на кооперацията, и при липса на изрично решение на общото събрание.

Може ли въззивният съд да постанови неприсъствено решение, ако първостепенният е отказал да стори това в нарушение на закона?
Съдът обвързан ли е от правната квалификация, дадена на субективното материално право от ищеца и съответно може ли да присъди суми, ако са дължими по мениджърски договор вместо по трудов?

Може ли въззивният съд да постанови неприсъствено решение, ако първостепенният е отказал да стори това в нарушение на закона?
Съдът обвързан ли е от правната квалификация, дадена на субективното материално право от ищеца и съответно може ли да присъди суми, ако са дължими по мениджърски договор вместо по трудов?

По въпроси на въззивното производство по граждански дела съгласно ГПК /отм./

По някои въпроси за правомощията на втората инстанция по граждански дела.

За формата и съдържанието на решението и присъдата.