чл. 272 ГПК

Пред кой съд и по кой процесуален ред следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, произтичащо от акт на висшата националната юрисдикция, която се е произнесла като последна инстанция по отнесения до нея правен спор?
Легитимирано ли е Народното събрание да представлява държавата като процесуален субституент по искове за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС?
За допустимостта на съдебното решение по отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС, без по противоконституционността на този закон да се е произнесъл компетентния Конституционен съд.
За допустимостта по иск за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз съдът да се произнесе по правилността на определение по допускане на касационното обжалване, с което е оставено без уважение искане за отправяне на преюдициално запитване.
Длъжен ли е Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване съгласно чл. 629, ал. 3 ГПК преди да се е произнесъл по допускане на касационното обжалване, ако искането е свързано с касационните оплаквания срещу въззивното решение, а не с повдигнатите правни въпроси, които са основание за допускане на касационното обжалване?
Задължен ли е Върховният касационен съд да отправи преюдициално запитване, ако касационното обжалване не е допуснато?
При кои предпоставки държавата отговаря за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз и налице ли е причинна връзка между поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на ЕС и вредите от неговото приложение, предвид непосредственото действие на Конституцията и уредения в нея примат на правото на Европейския съюз пред вътрешното законодателство; обусловена ли е отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз от обстоятелството, че пострадалият не е „чуждестранно лице” по смисъла на чл. 63 ДФЕС?
Съставлява ли ограничение на свободното движение на капитали или ограничение върху плащанията по смисъла на чл. 63 ДФЕС, вписването и реализирането на законна ипотека върху имущество на дружеството за дълг на негов акционер?
Засяга ли се дейността на търговското дружество от ограничаването на свободното движение на капитали; както и действително претърпяна вреда ли е заплатеният от неправомерно отстранения собственик на имота наем в размера, който той е уговорил с наемодателя и обвързан ли е съдът от размера на уговорения наем?

Знанието на извършващия прихващане кредитор, че банката е спряла плащанията и е поставена под особен надзор с публично оповестено решение на УС на БНБ, може ли да се разглежда като знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН?

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?
Обвързан ли е съдът, който разглежда претенция за остатък от вземане, частично установено с влязло в сила решение, с установените по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, относими към правния спор във връзка с доводите на страните и да ги изследва пълно и според действителния им смисъл; да посочи кои доказателства и защо игнорира и кои кредитира, за да направи своите фактически и правни изводи по делото?

За разпределението на доказателствената тежест при спор относно произтичащо от запис на заповед вземане.
Явява ли се трето лице, по смисъла на чл. 181 от ГПК, юридическото лице, което оспорва издадения от негов бивш законов представител частен документ, с твърдението, че е съставен след прекратяването на представителното му правоотношение, но е антидатиран и обвързано ли е това юридическо лице от посочената в документа дата, както и каква е защитата му срещу антидатирането на документа от органен представител с прекратени пълномощия?
Длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, доводи и възражения на страните?

За проверка на допустимостта на въззивното решение предвид диспозитива на първоинстанционния съдебен акт, потвърден с въззивното решение, с който се признават права и на останалите наследници на Л. К. Х., без същите да са ищци по иска за собственост и над притежавания от Н. А. обем права.

Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

Поначало предмет на делото по предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника върху спорната вещ, което се отрича от ищеца като придобито на всички възможни придобивни основания. В случая ищецът с този иск по същество оспорва към определен минал период, а не понастоящем, правото на собственост на ответника, а оттук и вещноправното действие на прехвърлителната сделка, с която са се легитимирали ищците по уважения срещу нето иск по чл.108 ЗС, което е недопустимо.

Дали въззивният съд е длъжен да формира свое вътрешно убеждение по правнорелевантните факти, въз основа на събраните в процеса доказателства и може ли да препрати изцяло към мотивите на първата инстанция?

По приложението на чл. 12 ГПК и на чл. 235 ГПК - Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортното произшествие да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи?

Какви са задълженията на въззивния съд във връзка с обсъждане на доказателствата по делото?

При повторно разглеждане на делото във въззивната инстанция и при дадени указания в отменителното решение на ВКС, произнасянето да се извърши при условията на чл.269 ГПК, като е посочен и конкретен юридически факт, който следва да се анализира, необходимо ли е въззивната инстанция да изложи обосновани изводи относно постигнатата действителна договореност на страните по постигнатите действителни облигационни правоотношения?

За задлъжението на въззивния съд да обсъди възраженията на страните.

Дали изменението на договор за лизинг по отношение на размера на лизинговите вноски, договорената лихва и сроковете за плащане погасява задължението на лизингополучателя по първоначално сключения договор, заменя ли го с други, нови и различни правоотношения от тези по съществуващия договор за лизинг, т.е. представлява ли обективна новация?

Обусловено ли е възникването правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя; и дължи ли се адвокатско възнаграждение при сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени?

Какво е действието на решението на КС, с което е прогласена противоконституционност на нормативен акт по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства според разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ?

По начина, по който е определена, неустойката за забавено изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение не е съобразена с вида на неизпълнението на продавача и размера на неизпълнената част, тъй като размерът на неустойката не е определен като тяхна функция, доколкото се съизмерява с продажната цена на имота, определена в договора, а не неизплатената част от възнаграждението на посредника. Поради това по начина на уговарянето й тази неустойка би могла да доведе до значително несъответствие между размера на неизпълненото задължение на продавача и периода на забавата му и размера на дължимата от него неустойка и в този смисъл – до значително неравновесие между правата на страните по договора.

Ищецът в първоинстанционното производство е обосновал наличието на правен интерес от предявяването на иска с твърдения, че издадената от общината скица с невярно съдържание е послужила на неговата сестра за узаконяване на свое име на два гаража, разположени върху място, което е публична общинска собственост, както и че той също притежава права върху двата обекта по наследство от родителите им, които обаче не обуславят наличието на такъв интерес. С релевирането на първото обстоятелство всъщност се търси защита на чужди права /на общината/, които ищецът не е процесуално легитимиран да предяви съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК. Твърдението за притежаване на собственически права върху двата гаража по наследство също не сочи на наличие на правен интерес от предявяването на иска, тъй като целта на узаконяването е незаконният строеж да придобие статут на законен и в случай, че то е извършено на името само на един от неговите собственици, това не влиза в противоречие с интересите на останалите и не е пречка те да защитят правата си.

При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда и неизяснени от съда противоречия в приобщените по делото свидетелски показания, длъжен ли е въззивният съд да обсъди, въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани, относими и релевирани доказателства и доводите на жалбоподателя и самостоятелно да установи фактическата обстановка,към която да приложи относимите материалноправни норми?

За възможността с договор за доброволна делба на съсобствен имот, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, да се прехвърли право на собственост върху построен в имота самостоятелен жилищен обект, който е изключителна собственост на съделителя-прехвърлител, на друг съделител-съсобственик на имота.

Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия и приложим ли е чл. 183 ЗЗД в тази хипотеза?

За задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички представени по делото доказателства, допустими и относими към правния спор, както и доводите на страните.

Длъжен ли е въззивният съд да формира мотиви по възраженията във въззивната жалба, да обсъди всяко от тях поотделно и да заяви защо ги приема за основателни или неоснователни?
Длъжна ли е въззивната инстанция да формира мотиви по събраните по делото доказателства, включително и тези, свързани с оплакванията във въззивната жалба, като обсъди всяко от тях поотделно и да заяви какви юридически факти се установяват с всяко едно от тях?
Въззивният съд следва ли да формулира мотиви, когато заявява, че споделя мотивите на първоинстанционния съд в хипотезата на чл. 272 ГПК?

Какви акции придобива всеки един от наследниците при наследяване на налични поименни акции – реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от всяка акция съобразно наследствения му дял?

Кога и при какви условия гражданският съд следва да спре производството пред себе си, за да изчака произнасяне на наказателния съд? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Длъжен на съдът да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните и следва ли съдът да обсъди всички доказателства в тяхната цялост и взаимосвързаност или да разглежда всяко доказателство само за себе си? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Кои са предпоставките за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС и съвпадат ли те с предпоставките за реализиране на отговорността по ЗОДОВ и по чл. 49 ЗЗД?
Когато е предявен иск за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС, допустимо ли е националният съд да изисква от ищеца да докаже настъпването на допълнителни условия, освен установените в практиката на СЕС, за да приеме, че е налице отговорност на държавата?
Изземването на цялата търговска документация на търговско дружество и всички негови компютри може ли да представлява „ограничение“ на свободното движение на капитали, в контекста на установената от СЕС практика, според която ограничение на свободното движение на капитали е налице, когато мерките, предприети от държавите-членки, включително без разлика спрямо мястото на установяване на юридическото лице, са годни да предотвратят или ограничат придобиването на дялове от предприятия или да разколебаят инвеститорите от други държави членки да инвестират своя капитал, както и на задължението, при липса на общностно хармонизиране, уредените мерки в защита на обществения интерес да определят степента на закрила и средствата, с които тя трябва да бъде постигната, който принцип, inter alia, изисква предприетите от държавите-членки ограничителни мерки да са в състояние да обезпечат постигането на преследваната с тях легитимна цел, но и да не надхвърлят необходимото за нейното постигане, т.е. при спазване на принципа на пропорционалност?
В съответствие ли е с принципа на справедливостта присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение при липсата на данни за реалното му плащане?
Когато националният съд се е произнесъл по иск, който съчетава предпоставки по иск за реализиране на отговорността на държавите-членки за вреди от нарушение на правото на ЕС и иск по чл. 49 ЗЗД, решението му неправилно ли е или недопустимо?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди аргументите на жалбоподателя за наличието на „необичаен търговски риск, отвъд нивата на риска, който е характерен за всяко търговско предприятие“ по смисъла, вложен в това понятие от СЕС по делото F. M. C. A/S, Дело Т-178/98 (потвърдено от СЕС по Дело С-472/00 Р), като изследва дали такъв риск е налице с оглед на твърдените и доказани по делото обстоятелства?

Какви са задълженията на въззивния съд в производството по частна жалба при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, длъжен ли е да се произнесе по всички направени в жалбата оплаквания и доводи, да прецени сам доказателствата, събрани от първата инстанция, съответно да установи фактите и да изложи собствено становище по предмета на производството?

За задължението на въззивния съд да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните.

За задължението на въззивният съд да обсъди съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.

1. За правомощието на съда по чл. 272 ГПК;
2. За задължението на съда да се произнесе по всички възражения на страните и да мотивира решението си като посочи фактически и правни изводи;
3. За предпоставките за допускане на доказателствено искане при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК и предпоставките за прилагането на чл. 174 ГПК;
4. Кое лице се счита за ,,трето” по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК;
5. От кой момент се проявява действието на придобивната давност и учредената ипотека, преди позоваване от лицето на изтекла в негова полза придобивна давност, но след изтичане на придобивния срок, произвежда ли правни последици;
6. Приложима ли е нормата на чл. 113 ЗС при конкуренция на права между лица, които не са договаряли с един и същ праводател;
7. За обхвата на правото на ипотекарния кредитор по чл. 173, ал. 1 ЗЗД да се удовлетвори предпочтително от стойността на ипотекирания имот независимо от това в чия собственост е той;
8. За фактическия състав на нормата на чл. 79 ЗС.

Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства?

Какво съдържание следва да има заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т. 5 КТ, за да бъде мотивирана?
Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването за мотивиране на въззивното решение?

Представлява ли територия за рекреационна дейност земята, върху която е изграден почивен комплекс, находящ се в национален парк и прилага ли се спрямо тази територия Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони при определяне на площта, необходима за ползване на почивния комплекс?

Дължат ли се разноски на ответника, когато е ангажирана адвокатска защита и същата е направена след получаване на препис от исковата молба, като е депозиран отговор и допълнителна молба преди подаване на молба от ищцовата страна, с което се иска оттегляне на иска?

Представлява ли мястото за паркиране, когато не е изградено като гараж, отделен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 ПЗР ЗУТ?

Относно дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане доводите и възраженията на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и релевираните в нея оплаквания, да изложи собствени мотиви по съществото на спора.

Дали в закона е предвидена възможност за учредяване в полза на В и К операторите на сервитутно право на водопрекарване или на изграждане на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура в чужд имот в населено място?

Относно задължението на въззивния съд да се произнесе мотивирано по доводите, касаещи именно спорния предмет, а не по принцип.

Какво е задължението на съда, съгласно чл. 271 ГПК и чл. 272 ГПК да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните и липсата им опорочава ли съдебния акт?

За задължението на въззивния съд при въведено оплакване с въззивната жалба за наличие процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на допълнително съдебно-счетоводна експертиза.

Дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012 г. и при действието само на чл. 48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?

За значението за доказването в гражданския процес на представен препис, снет от оригинал на частен документ, верността на който е удостоверена от нотариус.

Какви акции придобива всеки един от наследниците при наследяване на налични поименни акции – реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял, или идеална част от всяка акция съобразно наследствения му дял?

Кои са правнорелевантните действия, които прекъсват придобивната давност?

Опорочен ли е съдебен акт, постановен по гражданско дело от съдия, определен за докладчик/член на съдебния състав в нарушение на правилата за случайно разпределение на делата?

С оглед на обстоятелството, че ищецът е твърдял погиване на видове риби, а за част от вредите ищецът е твърдял вследствие на загиване на продукция на невъзможност да се увеличи имуществото му, следва да се прецени дали въззивният съд е определил точно основанието на иска и дали произнасянето съответства на въведените от ищеца основания на спора.

За преценка допустимостта на решението във връзка с надлежното представителство на Държавата по делото.

Дали презумпцията на чл.69 ЗС е опровергана в отношенията между сънаследници когато фактическата власт на един от тях е установена и се осъществява въз основа на облигационно отношение - предоставено право на ползване от наследодателите?
За задължението на въззивния съд да отговори на наведените във въззивната жалба доводи и възражения.

Нередовна ли е искова молба, в която спорната реална част от недвижим имот е индивидуализирана чрез скици от действащия регулационен план, обяснителната записка и скиците от помощния кадастрален план, изготвен от правоспособно лице, които са приподписани от съда и са неразделна част от влязло в сила решение?

Постройките, изградени законно, но с временен статут при действието на ЗТСУ /отм./ създават ли суперфициарна собственост и този статут от конструкцията на сградата ли се определя или от правният й статут, който й е придаден към момента на изграждането?

Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК?

Длъжен ли е съдът да приложи правната норма, съответна на действително осъщественото правно основание по иск за присъждане на обезщетение за подобрения и кои са приложимите правни норми при уреждане отношенията между етажните собственици, породени от извършени само от част от тях необходими разноски за поддържане и/или възстановяване на общите части или полезни разноски за подобряване на общите части на сградата?

Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като изготви собствени мотиви?

Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички възражения, като изложи собствени мотиви по всички възражения на страните?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор, доколкото предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност не дерогира изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение?

За проверка неговата допустимост във връзка с надлежното представителство на Държавата.

За служебните задължения на съда във връзка с доклада по делото и даване на указания на страните за разпределение на доказателствената тежест, както и за задължението на въззивния съд в решението си да обсъди сторените с въззивната жалба оплаквания, доводи и възражения на страните.

Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната (жалбоподател) доводи, аргументи и възражения и ако ги намери за неоснователни, да се обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения?

За обусловеността на последиците от неотстраняване на нередовностите в исковата молба от наличието на бездействие /отказ/ на съда да се произнесе по подадена от ищеца молба във връзка със същите указания, свързан с въпроса за задължението на съда да съдейства на страната при отстраняване на нередовности в исковата молба.

Допустимо ли е да се променя предметът на обществената поръчка чрез устно договаряне на допълнителни видове строително монтажни работи в отклонение от съществените параметри на първоначално възложената обществена поръчка?

1. Компетентно ли е Общото събрание на облигационерите да взема решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, издадени от акционерно дружество?
2. При положителен отговор на първия въпрос - с какво мнозинство следва да бъде взето решението за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, за да бъде правнообвързващо за всички облигационери, включително за неприсъствалите/непредставените на събранието и за гласувалите „против“?
3. Явява ли се изричното предвиждане в проспекта за емисията облигации по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност?

За задължението на въззивната инстанция при произнасянето си да обсъди доводите на страните в рамките на предмета на спора,очертан от тях и във връзка с оплакванията,въведени с въззивната жалба и отговора на нея,като формира изводите си,след като прецени всички правно релевантни факти и обсъди всички допустимо събрани и относими към спора доказателства, излагайки съображения защо възприема едни,а отхвърля други.

Kакви са правните последици на вписването на договор в регистъра на корабите при Изпълнителната агенция "Морска администрация", наети по договор за беърбоут чартър, когато корабът е нает от лице, непопадащо в обхвата на тези по чл. 39а, ал. 1 КТК и е плавал под българско знаме?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички въведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение?

Задължителни ли са указанията на консултант (главен инженер) по време на строителството и подлежат ли на заплащане извършените в тяхно изпълнение работи?

Следва ли въззивният съд да изложи в решението си собствени мотиви, в които да отрази своята самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, както и направените въз основа на това, свои фактически и правни изводи по съществото на спора?

Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните?

Произнесъл ли се е съдът свръхпетитум по отношение претенцията на ищеца за начална дата на присъдената законна лихва върху главницата, когато той е заявил тази дата в исковата молба от момента на узнаването, а съдът я е присъдил от датата на деликта?

За задължението на въззивния съд, независимо от препращането по чл. 272 ГПК, да отговори на наведените във възивната жалба доводи и възражения. (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За изясняване белезите и критериите, по които се преценява дали владението е скрито или явно, с оглед на особеностите на настоящия случай, при който имотът се обитава от няколко лица в роднинска връзка, които се конкурират спрямо собственика като владелци, позоваващи се на придобивна давност. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.

Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания във въззивната жалба като изложи собствени мотиви по относимите към спора доказателства, възраженията и доводите на страните, вкл. и когато на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, както и по материалноправния въпрос по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - кога е налице реално съкращаване на щата и как се определят основните, същински трудови функции за определена длъжност?

Относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване на произведение, както и конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя?

1. Компетентно ли е Общото събрание на облигационерите да взема решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, издадени от акционерно дружество?
2. При положителен отговор на първия въпрос - с какво мнозинство следва да бъде взето решението за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, за да бъде правнообвързващо за всички облигационери, включително за неприсъствалите/непредставените на събранието и за гласувалите „против“?
3. Явява ли се изричното предвиждане в проспекта за емисията облигации по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност?

Относно правомощията на въззивния съд да се произнесе по всички обосновани оплаквания на въззивника, като извърши собствена оценка на събраните доказателства във връзка с твърденията на страните и изложи собствени мотиви по основателността на предявените претенции.

По какъв начин следва да се докаже, че даден държавен имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие като предпоставка за придобиването му от търговското дружество, в което е преобразувано предприятието, на основание чл. 17а ЗППДОбП /отм./?

Налице ли е валидно изразена воля за промяна в предназначението на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост при липса на конкретизация в какво се състои промяната и възможно ли е осъществяването й въз основа на бланкетно изразено писмено съгласие?

Относно белезите и критериите, по които се преценява дали владението е скрито или явно, с оглед на особеностите на настоящия случай, при който имотът се обитава от няколко лица в роднинска връзка, които се конкурират спрямо собственика като владелци, позоваващи се на придобивна давност.

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения?

За задължението на въззивната инстанция да обсъди, както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор.

По кой ред следва да се разгледа претенция срещу ДКЕВР за неоснователно обогатяване, произтичаща от неоснователно задържане на заплатена такса по чл.35а ал.1 ЗЕВИ, основанието за която е отпаднало поради обявяването на законовите разпоредби, които я уреждат , за противоконституционни – по общия исков ред от гражданските съдилища или от административните съдилища?

Следва ли въззивната инстанция, когато препраща към чл. 272 ГПК, да обсъди направените във въззивната жалба доводи и да изложи мотиви за тях и да изложи собствени съображения защо възприема изводите на първата инстанция към които препраща, по който е констатирано противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС?

Относно правомощията на въззивната инстанция, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК, да изложи самостоятелни мотиви по наведените доводи и възражения на страните.

Дали при преминаване през неурегулирано по смисъла на чл. 48 ЗДвП кръстовище, намиращо се в границите на урбанизирана територия/селищно образувание, на което един от пресичащите се пътища е общински път по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗП, но не е сигнализиран като път с предимство, е приложима разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, според която при преминаване през неурегулирано кръстовище с предимство се движат пътните превозни средства, намиращи се от дясната страна, или е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗП, според която движението по участъците от републиканските и общински пътища в границите на урбанизираните територии и селищните образувания се осъществява с предимство?

При преценка дали дадения от работодателя срок е разумен и достатъчен, съдът би ли следвало да се съобрази с обстоятелството, че работникът или служителят познава документацията, която ще послужи за основа на обясненията му, както и че е организирал добре защитата си, не възнамерява да представи възражения, обяснения и доказателства в подкрепа на същите обяснения, което е видно от подробни възражения по констативен протокол, в който нарушенията на трудовата дисциплина са установени и подробно описани?

Лизинговите вноски по договор за финансов лизинг имат ли характер на периодични плащания и в какъв срок се погасяват по давност вземанията за такива вноски?

Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и по какъв начин се извършва анализ на показанията на свидетелите?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата и доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор.

За съдържанието на мотивите на въззивното решение и за начина, по който се извършва препращане по чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция.

Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК?

Относно процесуалните права на синдика да представлява длъжник в производство по несъстоятелност, по предявен иск по чл.694,ал.1 ТЗ и да обжалва решението по този иск самостоятелно и независимо от длъжника.

Доколкото обаче отмяната на решенията на Общото събрание на кооперацията има действие занапред, за периода от приемане на решението за изключването на ищците до влизането в сила на решението за отмяната на изключването им, същите нямат качеството член-кооператори и следователно не притежават потестативното право да атакуват взетите в този период решения на кооперацията, сред които са и процесните решения от проведеното Общо събрание.

За задължението на съда да постанови решението си след като извърши преценка на всички относими към спора доказателства.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си, представеното пред него писмено становище на ответника, съдържащо признания на факти, описани в исковата молба.

Кога работникът или служителят с поведението си е препятствал даването на обяснения, поискани от работодателя; като е прието, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Относно задължението на въззивния съд в рамките на посоченото във въззивната жалба да обсъди всички относими доказателства и да изложи мотиви относно това кои факти приема за доказани във връзка с твърдяната съсобственост върху делбения имот.

Относно ясното и безпротиворечиво произнасяне от въззивния съд по оплакванията във въззивната жалба, свързани с настъпване на част от претендираните неимуществени вреди и за наличието на причинна връзка между тях и противоправното деяние, когато с въззивното решение се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, където е прието, че тези вреди са бъдещи и не следва да се обезщетяват.

Към кой момент следва да са налице предпоставките за реституция, респективно да липсват пречки за нея? Относно задължението на въззивния съд да отговори на наведените в жалбата доводи, независимо от препращането към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК. Относно адължението на съда да се произнесе по искане за определяне на срок за представяне на писмена защита и последиците от липсата на такова произнасяне.

При смърт на член кооператор прекратява ли се членственото правоотношение в Ж. и наследява ли се то по правилата на Закона за наследството? При смърт на член кооператор , когато неговите законни наследници са пълнолетни приложима ли е разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗЖСК или следва да се използва възможността на чл. 23, ал. 2 ЗЖСК?

Относно осъществяването на предварителната закрила при уволнение на членове на синдикалното ръководство на синдикална секция, при представени по делото доказателства за „легитимност” на същата. Може ли да се приеме едно писмено изявление за подписан документ, в случая – заповед за уволнение, при положение, че липсва собственоръчен подпис на издателя му, а вместо това е положен печат (щемпел) от подписа му, при което липсват индивидуализиращи признаци на саморъчния подпис и не може да бъде установена автентичността на документа?

Когато в бракоразводен процес произнася по чия вина е настъпило дълбокото и непоправимо разстройство на брака , като основанието е аргументирано с явното несъответствие между съдържанието на приетото от фактическа страна по този въпрос от решаващия съд и диспозитива на решението, постановен в потвърждаване на обратен извод ?

Плащането от длъжника , на задължение за определен период , съставлява ли признание на задължението с повтарящ се характер и за други периоди от съществуването на облигационното правоотношение – предмет на иска , прекъсващо погасителната давност по смисъла на чл. 116 б. “а „ ЗЗД ?

Относно задължението на съда да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания.

Относно липсата на мотиви в решението на въззивния съд и препращането към мотивите на първоинстанционния съд, който според касаторът е решен в противоречие с т.19 от ТР №1 от 4.01.2001 г. по т. д. №1/2000 г. на ОСГК. Относно наличието на „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19 ЗГР, от който зависи основателността на иска.

Относно процесуалната допустимостта да се разпитва роденото от брака на страните малолетно дете – на 6 години, в качеството му на свидетел по бракоразводното дело на неговите родители, в присъствие на единия родител и свидетелите, установяващи вината на съпрузите за прекратяване на брака, въз основа на което е решен въпроса за родителските права по чл. 106, ал. 1 СК /отм./.

При определяне на размера на следващата се издръжка за малолетно дете когато няма преки писмени доказателства за месечния доход на единия родител, а има други косвени доказателства – в това число и свидетелски показания за реализирани по-големи доходи от минималната работна заплата за страната, решаващият съд следва ли да съобрази размера на дължимата издръжка и с косвени доказателства или може само да вземе предвид ноторно известната месечна минимална заплата в Р. България и по този начин да определи дължимата като издръжка сума от родителя?

Налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт предвид данните за нередовност на исковата молба. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е приел за разглеждане нередовна искова молба?

Дали са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, като инстанция по съществото на спора?

Относно задължението на въззивния съд в случаите, когато потвърждава първоинстанционното решение и предвидената възможност в чл.272 ГПК да препрати към мотивите на първоинстанционния съд да изложи свои мотиви – да направи свои фактически и правни изводи, като обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателката.

След като липсва диспозитив за намаляване на дарението, то може ли да се допусне делба при липса на молба за допълване на решението ? За начина, по който следва да се намали дарение – в дроби, съответстващи на посочения в закона размер на запазената част или след като се образува наследствена маса и се прецени дали това дарение в действителност накърнява запазената част ? Относно липсата на мотиви във въззивното решение, поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 120 от 4.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г., IV г.о.

Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да обсъди защитните тези, доводите и възраженията, направени с въззивната жалба, преди да се произнесе по спорния предмет на делото?

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?

Допустим ли е иск за устанвовяване несъществуване на ипотечното право след като е постановено влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за нищожност на договор за ипотека, от който ответника извежда същото ипотечно право?

Относно допустимостта на касационното обжалване, са свързани със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора, въведен с въззивната жалба, да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с тези доводи, да определи предмета на спора и относимите към него факти, като обсъди събраните в тази насока доказателства от страните.

Допустимо ли е установяване на трансформация на лично имущество на осн. чл. 23, ал. 1, 2 СК / чл. 21, ал. 1, 2 СК, /отм./ в случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи?

Дали правото на застрахователя по договор за имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от наличие на причинно – следствена връзка между поведението на застрахования по конкретното застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователното събитие/вредите?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди при произнасянето си всички доводи на страните и за начина на определяне на дължимото обезщетение при пълно погиване на застрахованото имущество със задължителна практика на ВКС.

Следва ли при препращане по реда на чл. 272 ГПК въззивният съд да обоснове собствени изводи в съответствие с осъществяваната от него решаваща дейност ? Кому е доказателствената тежест за установяване наличието на каузално правоотношение, неговата индивидуализация и връзката му със записа на заповед, за който се твърди, че е бил издаден като гаранция по това каузално правоотношение?

Прехвърлимо ли е вземане, чийто източник е договор за обществена поръчка?

Задължен ли е съдът да тълкува волята на страните по договор по чл. 20 ЗЗД и по въпросите за мотивите на въззивното решение, вкл. при препращане към мотивите на първостепенния съд по чл. 272 ГПК.

Управомощен ли е изпълнителният директор на акционерното дружество, на който е предоставено от устава и закона да извършва оперативно управление, да прави самостоятелно/по своя воля/ промени в щатното разписание?

Относно задълженията на въззивната инстанция при неправилно определена от първоинстанционния съд квалификация на спорното право и по материалноправния въпрос за правната квалификация на иска при твърдение, че извършилия разпоредителното действие не е могъл да волеобразува поради помраченост на съзнанието от силни болки.

Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства.

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните.

Кой е приложимият закон ЗУЕС или ЗС с оглед липсата на мотиви във въззивното решение?

Следва ли въззивният съд да изложи мотиви, с които да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания?

Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните.

Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?
Допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника?

При какви условия може да се приеме, че наследникът с право на запазена част може да я допълни от останалото неразпоредено от наследодателя имущество?

Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на съдебното решение?

Кой е пасивно легитимиран по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 З.//в редакцията до изменението в ДВ, бр. 98/2012 г./ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съответните им мораторни (компенсаторни) и законови лихви, причинени вследствие незаконно обвинение в престъпления по НК, по които е постановена оправдателна присъда по реда на възобновяване на наказателното производство?

Относно задължението на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не.

Относно направеното от ответника признание за дължимост на претендираното вземане и да се произнесе по съществото на делото, независимо от приемане на вземането в производството по несъстоятелност.

За задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и за задължението му да изложи собствени мотиви към решението си въз основа на установените по делото факти и обстоятелства.

Относно приложението на разпоредбата на чл. 42а от ЗОП /отм./ спрямо заварените договори по ЗОП и висящите съдебни производства във връзка с тяхното изпълнение.

Допуска ли чл.8 от Наредба № 3 в хипотезата на по-рано постъпило платежно нареждане за директен дебит, по което към момента на депозирането му не са настъпили условията по чл.16 от Наредба № 3, и последващо постъпило платежно нареждане, доставчикът на платежни услуги да осъществи втората транзакция, без да изчака изтичането на пет работни дни, съгласно чл.16, ал.4 от Наредба № 3, за да извърши хронологично по-рано постъпилото платежно нареждане?

Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата,да обсъди доводите на двете страни и да мотивира решението по съществото на правния спор.

Oтносно абстрактния характер на банковата гаранция спрямо валутното отношение и извършването на преценка за наличие на външна редовност на посочените в банковата гаранция и представени с искането за плащане по нея документи, като условие за плащане по гаранцията.

Дали въззивният съд е длъжен да изложи собствени фактически и правни констатации по делото(мотиви)или на основание чл.272 ГПК може само да препрати към мотивите на първоинстанционния съд ?

Относно задължението на въззивния съд, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната й жалба и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора. Относно възможността, респ. допустимостта, въззивният съд да мотивира решението си чрез препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, когато същите са вътрешно противоречиви и е налице явно несъответствие между приетото в тях и диспозитива на съдебния акт относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, при предявен деликтен иск по чл. 45 ЗЗД.

Какви са критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима за лични отношения между родителя, който не упражнява родителски права и детето, както и обвързан ли е съдът от конкретните предложения на родителите?

Относно действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Следва ли да разпредели наново доказателствената тежест и да извърши нов доклад и неизвършването на тези действия води ли до процесуално нарушение и до необходимост да бъдат приети и обсъдени и представените пред въззивния съд доказателства за установяване на релевантните за спора факти, за установяването на които от първоинстанционния съд не са били давани указания?

Относно дейността на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора, характера на второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване, възможността въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК и за задължението му да обсъди релевираните оплаквания във въззивната жалба, както и защитните доводи и възражения на страните.

Относно правомощията на въззивния съд при наведени с въззивната жалба доводи за непълен доклад на първоинстанционния съд и искания за събиране на доказателства за установяване на факти и обстоятелства, които първоинстанционния съд не е допуснал, приемайки ги за неотносими.

За задължението на въззивния съд да изпълни изискването на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 4 ГПК като изложи мотиви ,в които да обсъди твърденията и разгледа възраженията на ответника- жалбоподател , да основе решението си на приетите за установени обстоятелства, а изводите му да намерят писмено отражение в мотивите , дори при позоваване на чл. 272 ГПК.

Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност?

Относно задължението на съда да изследва действителната воля на завещателя, когато завещанието е съставено на чужд език и между страните възникне спор относно точния превод на български.

Следва ли съдът да преценява при постановяване на решението по същество и настъпилите в хода на производството относими факти?

Относно правомощията,дадени на въззивната инстанция с разпоредбата на чл. 272 ГПК и приложението на изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение.

Какви са правните последици от депозирано при работодателя писмено и подписано от работника заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, в което не се сочи правно основание, но се съдържа срок от едномесечно предизвестие – има ли то прекратителен ефект за трудовото правоотношение, на кое основание и от кой момент?

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните и дали е допустимо да препраща към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства?

Относно срока, в който ответникът може да представи доказателства по предявения срещу него иск.

Относно изключването на трансформацията на лично имущество на единия съпруг при придобиването на името на другия, като е прието, че произнасянето по него е в противоречие с представената от касатора задължителна съдебна практика.

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Какво следва да се разбира под понятието плагиатство по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО и въпрос 3-ти – за елементите от фактическия състав на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО, при наличие на които е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на член на академичния състав на основание този текст от ЗВО и необходимо ли е да бъде утвърдена предварително процедура по установяване на плагиатство в съответното висше училище, за да бъде законосъобразно уволнението?

Относно критериите при формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност. По какъв начин следва да се преценява връзката между престъплението, повод за образуване на производство по ЗОПДИППД /отм./ и конкретното придобиване на имуществото, предмет на отнемане по реда на цитирания закон? Следва ли да се отчита периода на извършване на престъплението, респ. неговия вид, и момента на придобиване на имуществото? Липсата на установен законен източник на доходи, изключва ли необходимостта от установяване на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и доходите, с които е придобито дадено имущество?

Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, освободена ли е при това положение въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивно обжалване? Предвидената в чл. 272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, освобождава ли въззивния съд от задължението по чл. 236, ал. 2 ГПК да мотивира своето решение, а именно да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните, дължат ли се мотиви по същество в отговор на направените пред него оплаквания, дължи ли се обсъждане на твърденията на жалбоподатлея за неправилност на първоинстанционното решение, която може да се дължи както на невярно възприемане на фактическата обстановка, така и на погрешни правни изводи, произтичащи от неправилното приложение на правилата на науката, опита или логическото мислене?

Относно доказателствената сила и стойност на актовете на Наредба № 3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и конкретизиращите въпроси – каква е доказателствената сила на актовете в строителството,съставени по реда на Наредба № 3/ 31.07.2003 год. и може ли актовете за установяване и приемане на СМР по Наредба № 3 и констатациите в Разрешението за ползване да се противопоставят на трети лица. Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните и представените доказателства? Трябва ли съдът да аргументира защо не кредитира заключението на приетата по делото експертиза,установяваща действителното извършване на СМР? Трябва ли съдът да назначи служебно по своя преценка техническа експертиза за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция ? Може ли въззивната инстанция да препрати към мотивите на първата инстанция,ако тя не е обсъдила всички възражения и доказателства на страните или ако пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства и са повдигнати нови възражения?

Относно задължението на въззивния съд да изготви собствени мотиви, когато въззивната жалба е мотивирана и в нея е направен изричен довод за частична недопустимост на първоинстанционното решение.

Следва ли ползващото се от констативен нотариален акт лице да доказва възникването на претендираното от него право на собственост при положение, че оспорващият правата му се позовава на придобивно основание, предхождащо съставянето на констативния нотариален акт и представя съставен в негова полза акт за публична държавна собственост; може ли едно църковно настоятелство да придобива по давност собствеността на повече от един църковен храм, след като съгласно действащия към момента на съставяне на н.а.№169/1943г. Екзархийски устав /част Четвърта на Допълнението към Екзархийския устав, т.1/ всяка църква има едно църковно настоятелство, което да я представлява; може ли началният момент на фактическото владение да бъде поставен не чрез осъществяване на фактическо действие, обективиращо намерение за владение на имота, а да бъде свързан с приемане на документ /устав/; става ли държавата собственик на недвижими имоти-открити старини, чрез първичен оригинерен способ /по силата на закона, а именно по силата на чл. 8 от Временни правила за научни и книжовни предприятия, обн.ДВ.бр.31/19.03.1888г., чл. 8 от Закона за издирване на старини и подпомагане на научни и книжовни предприятия, обн.ДВ.бр.13/17.01.1890г. и чл. 25 от Закона за старините, обн.Дв.бр.87/18.02.1911г./, когато имотите попадат в обхвата на легалното определение за „старини“, съдържащо се в чл. 2 от Закона за старините, включени са в обнародвания в Държавен вестник Списък на народните старини, изготвен в изпълнение на този закон, ако конститутивният нотариален акт за придобиване правото на собственост по давност от определен правен субект е съставен след обнародването на списъка.

Относно правомощията и задълженията на въззивната инстанция, която констатира допуснати процесуални нарушения, като например не указване на страната за доказателства, които следва да ангажира за установяване на твърденията й и за не допускане от първата инстанция на относими и допустими доказателства, в резултат на което спора е останал не изяснен.

По какъв критерий се определя дали юридическите лица са потребители на електрическа енергия за битови или за стопански нужди?

Относно задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, дори в случаите, в които препраща към тези на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК. Относно доказателствена сила на констативния нотариален акт и за разпределението на доказателствената тежест между страните относно спорните обстоятелства, което е извършено от въззивния съд в противоречие с ТР № 11 от 21.3.2013 г по т.д.№ 11/12 г на ОСГК на ВКС.

Относно обхвата на дължимата преценка за недобросъвестност при използване в търговската дейност на регистрирано търговско наименование,съдържащо знак,идентичен или сходен с по-рано регистрираната търговска марка .

Допуснал ли е въззивният съд съществено процесуално нарушение, като е разрешил правния спор по начин, различен от предложения от странитe в хипотезата, в която те нямат спор по част от релевантните факти и по тяхното правнозначение?

При какви предпоставки гражданският съд осъществява косвен съдебен контрол за валидност и материална законосъобразност на индивидуални административни актове за възстановяване на собствеността? Какъв е порокът на административен акт за възстановяване на собствеността върху имот, който подлежи на възстановяване от друг орган и по реда на друг реституционен закон?

Ако недвижим имот е прехвърлен от собственик на друго лице, което не е заплатило договорената между страните цена и купувачът потвърждава липсата на плащане и посочва, че не възнамерява да заплати същата, може ли продавачът да развали договора поради неизпълнение на договора?

Следва ли въззивният съд като изрази становище само с “потвърждаване на решението”, без да обсъди и разгледа наведените в жалбата възражения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд по същество на спора, да не изложи собствени мотиви и собствени изводи в решението си ?

Относно начина, по който следва да бъде получено от длъжника изпратено по пощата писмо с обратна разписка, материализиращо едностранното изявление на кредитор по двустранен договор, за да е редовно връчването е в противоречие с формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС, израз на която е решение № 283 от 06. 04. 2010 год., по гр.д.№ 507/ 2009 год. на III г.о. на ВКС.

Относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствената част на друг сънаследник, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници, като е представена съдебна практика, в т. ч. и задължителна.

Дължи ли въззивната инстанция произнасяне относно доказателственото значение за спора на документ, какъвто довод не е бил въведен като оплакване във въззивната жалба?

Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани? Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника? Следва ли въззивната инстанция да допусне събирането на нови доказателства, поискани с въззивната жалба относно обстоятелства, за които първоинстанционният съд не е указал на ответника, че не сочи доказателства

Tрябва ли въззивната инстанция да изготви собствени мотиви, когато не е възприела мотивите на първоинстанционното решение , поради несъвпадане на фактическите и правни изводи и следва ли когато излага мотиви различни от тези на първата инстанция, да посочи кои от тях споделя и кои не и на какво основание?

Може ли да се допусне до делба движима вещ, която се държи от трето лице, преди да е проведен успешен ревандикационен иск за тази вещ?

Относно значението на наличната незаета щатна бройка за длъжност, когато правото на работодателя по чл. 328 ал.1 т.2 КТ се упражнява спрямо служители , заемащи щатна бройка за същата или сходна длъжност.

Какво се състои порочността на обжалваното решение, респ. възможността за отстраняването й с допълнителна жалба ?

Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания за неправилност на решението и възражения по иска, посочени във въззивната жалба ?

Липсата на мотиви води ли до недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно от въззивния съд?
Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Изключено ли е възражението за нищожност на съдебното решение по чл. 270, ал. 2 ГПК от приложното поле на чл. 266, ал. 1 ГПК ? Длъжен ли е съдът при разглеждане на делото във втората инстанция да формулира свои собствени мотиви, които отразяват характеристиката на дейността му като решаващ съд вкл. и когато напълно възприеме мотивите на първата съдебна инстанция или има право по силата на чл. 272 ГПК директно да препрати към мотивите на първата инстанция? Какъв е критерият на съда когато определя дали съдебното решение е нищожно и зависи ли от противоречието му с повелителна материално-правна норма, имаща характер на основно начало на правото? Кой е меродавният критерий, определящ възможността да се извърши съдебна делба на имот- държавна собственост, за който е съставен акт за публична държавна собственост- функционално предназначение или възможността за поделяемост на имот?

Следва ли и доколко съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка „Гражданска отговорност”?

Допустимо ли е мотивиране на въззивното решение , чрез препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, при напълно различен от този в първоинстанционното решение изход на спора , постановен от въззивния съд ?

Относно исковата молба Н. А. М. и В. А. М., и двамата от [населено място], област С., против въззивно решение №168/13.10.2011 г. по гр.д.№331/2011 г. по описа на Смолянския окръжен съд.

Относно обема и начина, по който трябва да се мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение.

По спорни въпроси на вписванията

Необходимо ли е въззивният съд да излага в решението си собствени мотиви ? Може ли въпреки липсата на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в решението на въззивния съд, да се приеме, че последният се е възползвал от възможността си по чл. 272 ГПК ?

Следва ли въззивният съд съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК да обсъди наведените от жалбоподателя във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, когато прилага разпоредбата на чл. 272 ГПК, препращайки към мотивите на същото решение?
Подписването на заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 1 КТ от работника или служителя под текст, че е връчена на съответната дата, представлява ли писмено съгласие на същия за прекратяване на договора по взаимно съгласие?
Представлява ли заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 1 КТ писмено предложение от работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните?

Необходимостта решението по допускането на делбата да установява ясно и несъмнено правата на съделителите, както и осигуряването на възможността неговата правилност да бъде проверена от касационната инстанция налагат, делбените квоти да бъдат определени така, че знаменателят на дяловете да е еднакъв, както и сборът от числителите на отделните дялове да е равен на знаменателя.

Относно хипотеза на изградена жилищна сграда със сутеренен етаж към 1949 година за приложимите строителни правила и норми при извършване на преценката дали част от жилищната сграда представлява самостоятелен обект – следва ли да се вземат предвид строителните правила и норми към момента на построяване на сградата или към момента на извършване на разпоредителната сделка.

Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение?

Налице е незаконосъобразно изпълнително действие на частния съдебни изпълнител, поради предварително невнасяне на дължима държавна такса по т.20 от ТТР към ЗЧСИ ? Налице ли е незаконосъобразно изпълнително действие на частния съдебен изпълнител, ако стойността на имуществото към което е насочено принудителното изпълнение значително надхвърля размера на вземането ?

Ако въззивния съд констатира несъответствие между фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и търсената защита следва ли да остави исковата молба без движение?

Относно правомощията на въззивната инстанция при констатирана в хода на въззивното производство нередовност на исковата молба, за съдържанието на мотивите към въззивното решение и за произнасянето на въззивния съд по защитните позиции на страните в процеса.

Допустим ли е иск за частично унищожаване на сделка поради грешка в предмета ? Дали запазеното вещно право на ползване върху недвижим имот е съществен елемент от фактическия състав на продажбата и допустимо ли е въззивно решение с което е потвърдено първоинстанционно решение с което съдът се е произнесъл по непредявен иск?

Съставлява ли подзаконов нормативен акт, който е отменен по надлежния ред като незаконосъобразен, годно правно основание за имуществено разместване по време, когато не е била постановена отмяната му, за който е прието, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Относно уговорката за неустойка в предварителния договор, евентуално в неговата част, в която има уговорки за изработка, прекратява ли се със сключването на окончателния договор.

Относно начина,по който следва да бъдат упражнени правата по завещание,за да се приеме,че същото е станало известно на наследника по закон и да бъде поставено началото на погасителната давност по отношение на неговата претенция за възстановяване на запазената му част от наследството.

Следва ли да се извършва подбор при длъжностни с еднакви наименования и изисквания определени по закон за заемането им, но с различни задължения ? Необходимо ли в процедурата по подбор да бъде включен и служител, назначен по срочно правоотношение – до завръщането на титуляра на длъжността ?

Относно задължението на въззивния съд като инстанция по същество да изложи собствени мотиви по спорните въпроси на делото, в т.ч. за установяване фактическата и правната страна на спора с оглед приложимостта на §2,ал.1 ГПК/ред.ДВ,бр.50 от 2008г./ за реда на разглеждане на висящите дела до влизане на този кодекс в сила и наличието на възможност за въззивният съд да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК.

Как следва да процедира съдът, когато изисканите от трето лице документи, постъпят в периода след постановяване на първоинстанционното решение и преди разглеждане на делото от въззивната инстанция?

Дали е възможно с план за земеразделяне да се възстановява урбанизиран имот ?

Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор е послужил като основание за допускане на решението до касационен контрол.

Относно приложението на чл.17а ЗППДОбП, в процесния случай не е обуславящ изхода на конкретния правен спор.

Наличието или липсата на предпоставки за извършване на последваща корекция в сметката на потребителя на електрическа енергия от страна на доставчика въз основа на клаузи, съдържащи се в издадени от доставчика общи условия, в частност – в Общите условия към договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма], действали в периода 12.03.2009 г. – 16.06.2009 г.?

Относно съдържанието на мотивите към въззивното решение и приложението на разпоредбата на чл. 272 ГПК във въззивното производство.

Относно началната дата на възникването на акцесорното задължение за заплащане на законна лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, дължимо при ексцес – влошаване на здравословното състояние при непозволено увреждане, разрешен от въззивния съд в противоречие с т. 10 от постановление № 4/30.10.1975 г. по гр. дело № 5/2009 г. на Пленума на Върховния съд.

Относно допустимостта на обжалваното въззивно решение и извън основанията за достъп до касация/т.1 на ТР-1-2010-ОСГКТК/, обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол.

Нищожна ли е заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение , която е предхождана от заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” , за същото дисциплинарно нарушение и допустимо ли е въззивната инстанция да се позовава на разпоредбата на чл. 272 ГПК като в своите мотиви препрати към мотивите на първата инстанция, когато такива липсват?

При конституиране на нова страна – необходим другар във въззивното производство, въззивният съд следва ли да преповтори извършените от първата инстанция процесуални действия ?

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

За точното тълкуване на понятието “мотивирана” заповед, с оглед задължението на работодателя да посочи “точно нарушенията”, за които се налага дисциплинарното наказание, когато има препратка за съдържанието на същите към друг акт на работодателя.

Ограничен ли е въззивният съд в решаващата си дейност от изложените в жалбата оплаквания за неправилност, които следва да са конкретно и мотивирано посочени или остава инстанция по същество в обжалваната част и при бланкетна жалба, в която порокът на първоинстанционното решение е само указан /заявен с обжалването/ – чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото?

Дали допълнителните възнаграждения, изплащани на летателния състав в поделенията на бюджетна издръжка от системата на МО се включват в брутното трудово възнаграждение, което служи за база за определяне на дължимите обезщетения по чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ /отм./ и чл. 255, ал. 2 ЗОВСРБ /отм./?

Следва ли в заповедта за дисциплинарно уволнение да се посочи кога е извършено нарушението и следва ли във всички случаи да се разбира точната дата и/или час на извършване на нарушението, или е възможно само да се посочи период ?

Относно конфликта на гарантираните от Основния закон права да се изразява свободно мнение по обществен въпрос и правото на всеки гражданин , включително ако се коментират негативно действията му като адвокат , да брани доброто си име и професионална част , както и по въпроса за приложното поле ограничението по чл. 39 ал. 2 Конституцията във вр. с чл. 32 от Конституцията с оглед това качеството на засегнатата от журналистическа публикация страна.

За задължението на съда да мотивира решението си.

Може ли въззивният съд да постанови неприсъствено решение, ако първостепенният е отказал да стори това в нарушение на закона?
Съдът обвързан ли е от правната квалификация, дадена на субективното материално право от ищеца и съответно може ли да присъди суми, ако са дължими по мениджърски договор вместо по трудов?

Може ли въззивният съд да постанови неприсъствено решение, ако първостепенният е отказал да стори това в нарушение на закона?
Съдът обвързан ли е от правната квалификация, дадена на субективното материално право от ищеца и съответно може ли да присъди суми, ако са дължими по мениджърски договор вместо по трудов?

По въпроси на въззивното производство по граждански дела съгласно ГПК /отм./

По някои въпроси за правомощията на втората инстанция по граждански дела.

По някои въпроси на неоснователното обогатяване.

За формата и съдържанието на решението и присъдата.