Ускорете работата и си подарете време за важните неща! Започнете годишен абонамент с 20% отстъпка.

Предложението е валидно до 22 април 2024, включително.

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 271 ал. 1 ГПК

Решение при неправилно първоинстанционно решение
Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

чл. 271 ал. 1 ГПК

Решение при неправилно първоинстанционно решение
Чл. 271. (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в насока, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, то не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3ГПК, нито това по чл. 280, ал. 2 ГПК-вероятна недопустимост. Това е така, доколкото произнасянето на обжалваното въззивно решение е напълно в съответствие с приетото в цитираната задължителна практика на ВКС по въпроса.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС и практиката на ВКС: 1. По материалноправния въпрос за законосъобразност на прекратяването на трудово правоотношение с работник или служител, попадащ под закрилата на чл. 333, ал. 1 КТ, в частност за преодоляване на закрилата от работодателя, когато уволненият работник или служител е адресат на повече от едно основание за особена закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Твърди се противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд, а именно: решение №60/13.06.2017 г. по гр. д. №3186/2016 г. на ІІІ г. о., решение №161/02.01.2018 г. по гр. д. №33/2017 г. на ІІІ г. о. и решение №37/20.05.2022 г. по гр. д. №1879/2021 г. на ІІІ г. о./. 2. В производство по трудов спор по чл. 344, ал. 1 КТ, при оспорена законност на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, когато е направен довод за злоупотреба с право или за дискриминация, попада ли в обхвата на съдебния контрол работодателската преценка по целесъобразност? 3. При оспорване законността на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ, когато в исковата молба е наведен довод за злоупотреба с право и/или дискриминация, разполага ли съдът с правомощието във връзка с тези доводи и на основание чл. 8, ал. 1 КТ и чл. 8, ал. 3 КТ да осъществи съдебен контрол на работодателската преценка относно: извършените промени в щатното разписание и съкращаването на определена длъжност; извършените едностранни промени на трудовото правоотношение при упражняване на правомощията по чл. 120 КТ, непосредствено предхождащи уволнението. Втори и трети въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 4. Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на всички факти и доказателства по делото, да обсъди всички доводи и възражения на страните, отнасящи се до спорното право и да изложи мотиви във връзка с тях, както и да посочи изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на страните за неоснователни? Твърди се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ІІ т. о. 5. По процесуалноправния въпрос за начина на доказване на реално осъществено съкращаване в щата и в частност кои са критериите за преценка за сходство на длъжностите, респективно разлика в трудовите функции, когато съответната длъжност е премахната, но трудовите функции са се запазили и са преминали към друга нова длъжност с различно наименование и допълнителни трудови задължения – сочи се противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение №498/13.01.2012 г. по гр. д. №1561/2010 г. на ІV г. о., решение №168/10.06.2014 г. по гр. д. №5342/2013 г. на ІV г. о. и решение №121/31.05.2022 г. по гр. д. №2888/2021 г. на ІV г. о. 6. Как следва да се анализират и кредитират показанията на свидетели, когато има съмнение за обективността им – твърди се противоречие с практиката на ВКС, а именно: решение №131/12.04.2013 г. по гр. д. №1/2013 г. на ІV г. о. и решение №100/08.05.2018 г. по гр. д. №1737/2017 г. на ІV г. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Как въззивният съд трябва да изпълни задължението си да обсъди възраженията на жалбоподателите и да изложи мотиви по правните доводи на страните, от които черпят своите права, както и по събраните доказателства във връзка с техните твърдения? (По положителен установителен иск за собственост)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

обобщено се отнасят до това какви житейски отношения между братята и сестрите дават правото един от тях да получи обезщетение за неимуществени вреди, търпени по повод смъртта на починал брат или сестра. Съгласно разясненията на Тълкувателно решение №1/21.06.2018 г. по тълк. д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., а по изключение- всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Необходима предпоставка за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на такова друго лице (в случая- на брат и сестра за починал техен брат) е доказването на отношения извън традиционните в семейството, надхвърлящи обичайните си рамки на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост между починалия и неговите братя/сестри. Това означава, че не е достатъчно наличието на формално родство и произтичащата от него близост между лицата. В съдебната практика (например решение №60143 от 01.12.2021 г. по търг. д.№1796/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №115/22.07.2021 г. по гр. д.№3069/2020 г. на ВКС, ГК, III г. о.) трайно се възприема, че следва да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма близост от тази, считана за нормална за съответната родствена връзка, поради което и вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик е понесъл такива морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават правото на обезщетение за тях. Преценката за тези житейски обстоятелства е конкретна по всяко дело.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Теодора Гроздева

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да отговори на всички възражения и доводи на страните, свързани с твърденията им.
Може ли въззивният съд едва с решението си да заяви, че отказва да цени доказателства, събрани от първата инстанция преди да бъде обезсилено постановеното от нея решение поради неучастието на необходим другар и длъжен ли е в този случай съдът при новото разглеждане на делото в първата инстанция да повтори процесуалните действия по събиране на доказателства, извършени преди обезсилването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

с твърдение, че са от значение за изхода на делото във въззивната инстанция, както и че по тях въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както следва: 1. Дължи ли застрахователят обезщетение за неимуществени вреди на пострадалото лице, които са резултат от хронични заболявания с установен произход преди датата на настъпването на ПТП, но с патологични проявления в здравословното състояние няколко месеца след застрахователното събитие и доказано доминират“ над получените от ПТП травматични увреждания? По същия въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с ППВС №4/1968 г.; 2. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 53 ЗЗД и при прилагане принципа за справедливост длъжен ли е въззивният съд да съобрази създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, към датата на увреждането? Твърди се противоречие на въззивното решение с т. 11 и р. II към мотивите към нея от ППВС №4/68 г., и основаната на него практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение №210 от 15.01.2019 г. на ВКС по гр. д. №174/2018 г. на Трето г. о., ГК, решение №100 от 08.07.2019 г. по гр. д. №2682/2018 г. на Четвърто г. о., ГК, решение №270 от 16.02.2018 г. по гр. д. №284/2017 г. на Четвърто г. о., ГК на ВКС и други; 3. Предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, дерогира ли разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение? За този въпрос се твърди, че е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС, изразена в т. 19 ТРОСГТКВКС №1/2001 г., както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – решение №157/08.11.2011 г. на ВКС по т. д. №823/2010 г. на Второ т. о., ТК, решение №324/22.04.2010 г. по гр. д. №1413/2009 г. на Четвърто г. о. на ВКС, ГК и решение №237/24.06.2010 г. по гр. д. №826/2009 г. на Четвърто г. о. на ВКС, ГК; 4. Когато въззивният потвърждава първоинстанционното решение при съвпадение само на фактическите му констатации и крайния резултат от решаващата му дейност, но се отклонява от правните констатации на първоинстанционния съд, длъжен ли е да формира собствени решаващи мотиви по същество на спора или може да мотивира решението си, като препрати към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК? Сочи се противоречие на въззивното решение по този въпрос с решение №346/25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №1387/2010 г., Трето г. о., ГК, решение 643/12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №1246/2009 г. на Четвърто г. о., ГК, решение №443/10.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №596/2010 г. на Първо г. о., ГК; 5. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно, както и да се произнесе по спорния предмет, отговаряйки на всички доводи и възражения на страните? По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение със задължителната за съдилищата практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение №1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №409/28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №59/2011 г. на Първо г. о., ГК, решение №36/07.08.2015 г. на ВКС по т. д. №465/2014 г. на Второ т. о., ТК, решение №88/06.07.2017 г. на ВКС по т. д. №3114/2015 г. на Първо т. о., ТК, решение №296/05.04.2017 г. на ВКС по гр. д. №1776/2016 г. на Четвърто г. о., ГК, решение №63/17.07.2015 г. на ВКС по т. д. №674/2014 г. на Второ т. о., ТК, и други.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

1. За да бъде прието за успешно проведено пълно и главно доказване следва ли да се създаде абсолютна достоверност по отношение на подлежащия на доказване факт, така че да е възможно да се направи единствен еднозначен извод за настъпването на този факт; 2. При доказване с косвени доказателства, за да бъде успешно проведено главно и пълно доказване, следва ли от анализа на косвените доказателства да е възможен само един извод; 3. Приложими ли са правилата за подзастраховане при застраховане на родово определени вещи и към кой момент се преценява наличието на подзастраховане – към момента на сключване на застраховката или към момента на настъпване на събитието; 4. Как следва да преценява съдът изявление за намаляване на исковете от страна на ищеца от гледна точка на размера на предявените искове; 5. Каква е доказателствената стойност на „Опис на увреденото имущество“, застраховано по имуществена застраховка, подписан без възражения от застрахования и застрахователя при извършване на взаимен оглед на увреденото имущество след настъпване на събитие и неоспорен от страните по делото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Върбанова

12325 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право