в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: при наличието на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на пар.7, ал. 1, т. 7 и ал. 2 ПЗР З. обектът на спора-енергиен обект, сграда-трафопост, станал ли е общинска собственост към момента на влизане в сила на закона /17.09.1991г./ и по въпроса ако съответният енергиен обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на пар.7, ал. 1 З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа; допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект-трафопост в баланса на електроразпределителното дружество към релевантния момент /17.09.1991г./ да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумцпия, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./, както и след преминаването на дейността по електроразпределението от държавните предприятия в търговското дружество / [фирма]/, преминали ли са трафопостовете /и по-конкретно спорния трафопост/ в патримониума на дърговското дружество, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З.—17.09.1991г., респ. ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса, напр. оборотна ведомост, от която да се установят конкретните актове за предаване и приемане на Д., решения и заповеди или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост; каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, както и длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания; допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал. 2 на пар.7 ПЗР З., създавайки задължителна практика по реда на чл. 290 ГПК, след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл. 14, ал. 1 ЗНА не й е придал такова действие. Поставя се и въпросът Законът за електростопанството от 1975г./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговското дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала. Навежда и доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на задълженията му по чл. 271, ал. 1, изр. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК, във вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК, на принципа на обективната истина, прогласен в чл. 10 ГПК, на противоречие с разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 154, ал. 1 ГПК, както и за нарушение на принципа на разпределение на доказателствената тежест.