чл. 269 ГПК

Има ли правомощия въззивният съд при въведените ограничения с нормата на чл. 269 ГПК да се произнася по правилността на решението, като обсъжда пороци, невъведени с въззивната жалба, които не касаят приложение на установена в публичен интерес материалноправна норма?

Какви са правомощията на въззивния съд при проверка на обжалвания първоинстанционен акт когато в делбено производство е предявено искане за унищожаване на договор, което съдът не е разгледал в решението си като недопустимо за съединяване в делбата, допълване на акта му не е поискано от заинтересованата страна, нито са наведени оплаквания във въззивната жалба?

Длъжен ли е въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК да се произнесе по правилността на обжалваното решение в рамките на заявените основания и може ли да се произнася по незаявено основание- в случая неприемането на наследствата по опис? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Допустимо ли е приложението на определения в чл. 342 ГПК по-дълъг спрямо чл. 131 ГПК срок за упражняване на процесуални права, при защита срещу други, различни от иска за делба искове, които са обективно съединени с иска за делба? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Счетено е, че като се е произнесъл по същество на въведените с въззивната жалба оплаквания, относими към законовите предпоставки за приемане на предложения от длъжника оздравителен план от събранието на кредиторите, подложил е на тълкуване приложимите материалноправни норми и е преценявал законосъобразността на крайния правен извод на първостепенния съд относно изискваното от ТЗ мнозинство, въпреки, че е приел първоинстанционното съдебно решение за процесуално недопустимо, решаващият състав на Софийски апелативен съд е допуснала съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещо до очевидна неправилност на въззивния съдебен акт.

За проверка правилността на извода на въззивния съд, че при неправилна правна квалификация постановеното решение във всички случаи е недопустимо.

Как следва да бъде прилаган критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД при предявен пряк иск на правоимащи лица с правно основание чл. 226 КЗ /отм./?
Относно приложението на чл. 269 ГПК и обхвата на проверката за правилност на първоинстанционния съдебен акт, вкл. за разграничението между диспозитивното и служебното начало при упражняване правомощията на въззивния съд.

1.Нищожно ли е решението в полза на реституиран собственик, който е починал, но преди това лично е заявил имотите за възстановяване?
2.Нищожно ли е последващо решение на ПК, когато административният орган за пръв път се произнася по възстановяване на заявен земеделски имот?

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?
Обвързан ли е съдът, който разглежда претенция за остатък от вземане, частично установено с влязло в сила решение, с установените по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право?

Следва ли въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди да извърши задължителна и подробна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното тълкуване на критериите при прилагане на принципа на справедливостта, и да обоснове какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД?

За задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка на всички ангажирани по делото доказателства, в т.ч. да обсъди и прецени заключението на вещите лица не изолирано, а с оглед на всички представени доказателства, доводи и възражения на страните, като на тази база обоснове крайните си изводи.

За разпределението на доказателствената тежест при спор относно произтичащо от запис на заповед вземане.
Явява ли се трето лице, по смисъла на чл. 181 от ГПК, юридическото лице, което оспорва издадения от негов бивш законов представител частен документ, с твърдението, че е съставен след прекратяването на представителното му правоотношение, но е антидатиран и обвързано ли е това юридическо лице от посочената в документа дата, както и каква е защитата му срещу антидатирането на документа от органен представител с прекратени пълномощия?
Длъжен ли е въззивният съд да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, доводи и възражения на страните?

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и се произнесе на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?

За задължението на въззивния съд, при иск за собственост основан на наследяване по закон, да приложи служебно императивни материалноправни норми, регламентиращи наследяването по закон - правото на наследяване, принципите на наследяването по закон, правилата при определяне кръга на наследниците, групирането им по редове, последователността при призоваването им към наследяване, дяловете в наследеното имущество и т.н.

За правомощията на въззивния съд при постановяване на решението му в контекста на чл. 269 ГПК.

Следва ли въззивният съд да обсъди в съвкупност всички приети по делото доказателства?

Дали въззивният съд е длъжен да формира свое вътрешно убеждение по правнорелевантните факти, въз основа на събраните в процеса доказателства и може ли да препрати изцяло към мотивите на първата инстанция?

По приложението на чл. 269 ГПК и задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи във въззивната жалба и да обсъди доказателствата, относими към конкретно въведените основания за неправилност на първоинстанционното решение.

По приложението на чл. 12 ГПК и на чл. 235 ГПК - Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътно-транспортното произшествие да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи?

При повторно разглеждане на делото във въззивната инстанция и при дадени указания в отменителното решение на ВКС, произнасянето да се извърши при условията на чл.269 ГПК, като е посочен и конкретен юридически факт, който следва да се анализира, необходимо ли е въззивната инстанция да изложи обосновани изводи относно постигнатата действителна договореност на страните по постигнатите действителни облигационни правоотношения?

За задължението на въззивния съд за обсъждане на събраните поделото доказателства и възраженията и доводите на страните.

Допустимо ли е въззивната инстанция да влоши положението на жалбоподателя, като отрече признати от първоинстанционния съд права на ищеца по иск за парично вземане, които не са оспорени от насрещната страна чрез жалба?

При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда и неизяснени от съда противоречия в приобщените по делото свидетелски показания, длъжен ли е въззивният съд да обсъди, въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани, относими и релевирани доказателства и доводите на жалбоподателя и самостоятелно да установи фактическата обстановка,към която да приложи относимите материалноправни норми?

За характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ – преклузивен или инструктивен?

Допустимо ли е въззивният съд да приема за установени или за неустановени факти, които изобщо не са били въведени от страните пред първата съдебна инстанция и без във въззивната жалба да се съдържа оплакване за погрешно установяване на релевантни за делото факти или за пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по своевременно направено от страните възражение или довод във връзка с такива факти? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Когато въззивният съд прецени, че по изключение от забраната по чл.269, изр.2 ГПК следва да провери правилността на обжалвания съдебен акт извън оплакванията във въззивната жалба, защото се налага да приложи установена в публичен интерес императивна материалноправна норма, неприложена от първоинстанционния съд, следва ли съдът, с оглед спазване на принципите на състезателност и равнопоставеност, да уведоми страните за това, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата и по прилагането на нормата и да ангажират доказателства, както и следва ли въззивният съд да разпредели доказателствената тежест? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Може ли да се полза от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която е бил собственик и предписаната от закона форма на сделката е била спазена, но поради неизпълнение на изискването за вписване на акта, в който е обективирана сделката по реда на ЗС и ПВ и предвид разпоредбата на чл.113 ЗС това деривативно придобивно основание се явява непротивопоставимо на друго лице, придобило същия имот след изтичане на петгодишния срок по чл.79, ал.2 ЗС от същия праводател и вписало придобиването си по посочения ред? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Относно дейността на въззивната инстанция и задължението ѝ при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с разглеждането на положителен установителен иск с правно основание чл.23, ал.1 СК, но решаващият първоинстанционен съд и в доклада, изготвен в открито съдебно заседание по реда на чл.146 ГПК, и в постановеното решение, еднозначно е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.21, ал.4 СК за липса на принос в придобиването на процесното жилище за бившия съпруг – ответник, макар в исковата молба да липсват твърдения за формите на съвместния принос, легално формулирани в разпоредбата на чл.21, ал.2 СК.

Относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди.

Предвид вероятността същото да е недопустимо като постановено по непредявен иск с оглед съображенията относно обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца по отношение площта на недвижимия имот, мотивите на решаващия съд за липсата на спор за собствеността на имота с посочен идентификатор, и произнасянето с отхвърлителен диспозитив за същия имот, с различна площ.

Както в проекта за разделителен протокол, така и в окончателния разделителен протокол по чл. 350 ГПК съдът следва да посочи кои имоти се включват в дяловете, каква е стойността /цената/ на всеки от дяловете и какви суми за уравнение са дължими между получателите на отделните дялове. Това е необходимо, за да бъде предварително ясно на съделителите не само как са групирани имотите, но и какви суми ще са необходими за уравнение на дяловете. Решението представлява изпълнително основание както за извършване на въвод във владение върху падналите се в дял на съделителя имоти, така и за заплащане на паричните суми за уравнение на дяловете. Поради това решаването на въпросите за цената на дяловете и паричното уравнение между получателите на различните дялове не може да бъде отложено за след влизане в сила на окончателния разделителен протокол. С тегленето на жребий формираните дялове получават своя персонален носител, т.е. идеалните части се превръщат в реални и делбеното производство приключва. С оглед на това се приема, че съдебно решение, с което се обявява за окончателен разделителен протокол, който не съдържа изискуемите от закона реквизити: формирани дялове от делбените имоти, стойност на дяловете и дължими суми за уравнение, е неправилно, т.е. такъв съдебен акт не е недопустим.

Какви са правомощията на въззивния съд, когато установи, че е налице нередовност на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, като в този случай недопустимо или неправилно е решението на първоинстанционния съд, както и следва ли въззивният съд да реши делото по същество, ако даде нова правна квалификация и разпредели доказателствената тежест на страните във въззивната инстанция, или следва да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция?

За правомощията на въззивния съд при проверка на обжалвания акт в конкретната хипотеза когато в делбено производство е предявено искане за унищожаване на договор, което съдът не е разгледал в решението си като недопустимо за съединяване в делбата и допълване на акта му не е поискано от заинтересованата страна, нито са наведени оплаквания във въззивната жалба.

Има ли правомощия въззивният съд при въведените ограничения с нормата на чл. 269 ГПК да се произнася по правилността на решението, като обсъжда пороци, невъведени с въззивната жалба, които не касаят приложение на установена в публичен интерес материалноправна норма?

За задължението на въззивния съд да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните.

За задължението на въззивният съд да обсъди съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.

1. За задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото.
2. За действието на прекратителното условие или срок в договора за цесия и може ли условието или срокът да се определят от събитие, което представлява юридическо действие-извършване на продажба на недвижим имот?
3. За правните последици от несъобщаването на длъжника на модалитетите на цесията и за настъпването на съответните факти.
4. За правните последици от плащането /погасяването/ на цесионера преди настъпването на прекратителното условие или срок на цесията.

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото и за това допустимо ли е въззивният съд да се произнася по пороци, които не са били въведени във въззивната жалба, да уточнява служебно съдържанието на същата и излизайки извън посоченото в нея да изгражда крайния си извод?

Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства?

Налице ли е договор за търговска продажба, когато страните са материализирали отношенията си в издадени фактури за търговски доставки, в които като основание е посочен конкретен писмен договор?

Съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който се въвежда с исковата молба, като съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК и Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд дължи служебно произнасяне по валидността на решението изцяло, служебно произнасяне по допустимостта на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба с уточненията в т. 1 и 2 на посоченото Тълкувателно решение.

Относно приложението на чл. 20 ЗЗД, на чл. 235 ГПК, чл. 236 ГПК и чл. 269 ГПК и на чл. чл. 109 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 50 ЗС.

Относно задължението на съда да обсъди заявените от страните доводи и възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи значение за решаването на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях свои изводи.

Поражда ли правно действие учредяването на право на строеж по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./ върху дворно място съпружеска имуществена общност, извършено само от единия съпруг, по време на действието на Семейния кодекс от 1968г. и прилага ли се за това разпореждане пар. 4 ПР СК 1985 /отм./?

Относно задължението на въззивния съд да изложи съображения по наведените от страните доводи и релевантните за спора доказателства.
Следва ли съдът да извърши преценка на правомерността на действията на всички участници в ПТП и на връзката между техните действия и настъпването на инцидента с оглед наведените доводи на страните?

За задължението на въззивната инстанция, на съд по съществото на спора, да обсъди всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните и в очертаните с въззивната жалба рамки, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, да се произнесе и по всички заявени във въззивната жалба оплаквания на въззивника.

Относно преценката от съда на извънсъдебното признание на факти, направено от страна по спора, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото.

За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Следва ли при постановяване на въззивното решение въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им и доказателствата, на които те се позовават в подкрепа на тезите си и които имат значение за решението по делото?

Поради възникнало съмнение за допустимост на въззивното решение в частта, с която е допусната делба на гараж и мазетата в партерния етаж на процесната сграда.

Явява ли се нищожен по смисъла на чл.26 ЗЗД, ал.1 и ал.2 договор за изключителна лицензия на патентовано изобретение като такъв, сключен в нарушение на нормата на чл. 31, ал. 3 ЗПРПМ и като такъв с невъзможен предмет, в случаите, в които към момента на неговото сключване притежателят на патента вече е бил отстъпил на трето лице изключителна лицензия със същия предмет? Ако съобразно отговора на първия въпрос договорът се явява нищожен, то кой има право да се позовава на нищожността – всяко лице, което има правен интерес и черпи права от нея, или само лицензополучателят по първата изключителна лицензия?

Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при проверката по чл.269 от ГПК, в рамките на оплакванията, наведени от страната да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички доводи и възражения на страните и в частност, длъжен ли е въззивният съд да обсъди възражения на страна по делото, сочещи на нарушения на императивни правни норми, които са наведени след двойна размяна на книжа, при условие, че такива възражения са изведени от страната на база доказателства по делото, които са приложени след размяна на книжата и които са били неизвестни на страната до приобщаването им?

За правомощията на въззивния съд при постановяване на решението му в контекста на чл. 269 ГПК.

С оглед на обстоятелството, че ищецът е твърдял погиване на видове риби, а за част от вредите ищецът е твърдял вследствие на загиване на продукция на невъзможност да се увеличи имуществото му, следва да се прецени дали въззивният съд е определил точно основанието на иска и дали произнасянето съответства на въведените от ищеца основания на спора.

Поражда ли правно действие учредяването на право на строеж по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм./ върху дворно място съпружеска имуществена общност, извършено само от единия съпруг, по време на действието на Семейния кодекс от 1968г. и намира ли приложение за това разпореждане пар. 4 ПР СК 1985 /отм./?

Дали едностранното изявление на работника или служителя за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, което е достигнало до работодателя, поражда действие, независимо дали е осъществен фактическият състав по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, или може да се преценява налице ли е този фактически състав и да се приеме, че трудовото правоотношение продължава да съществува?

Относно обвързаността на въззивния съд от указанията на ВКС, произтичащи от постановеното отменително решение по прилагане и тълкуване на закона.

За вероятна недопустимост на обжалваното решение, предвид заявената от касатора още с отговора на исковата молба позиция за липса на правен интерес у ищцата да установи претендираната от нея симулация и да иска да се приложат правилата на прикритото съглашение.

За проверка относно вероятността за недопустимост на обжалваното решение като постановено по нередовна искова молба .

Допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася по едно невъведено във въззивната жалба оплакване за неправилност на първоинстанционното решение?

За сроковете, в които ответникът може да подаде отговор на исковата молба и да въведе възражения, включително за изтекла погасителна давност в следните хипотези: при изменение в размера на иска, при изпращане на делото по компетентност на друг съд, при първоначална размяната на книжата и развито производство по общия ред на ГПК, по-късно продължило по реда за разглеждане на търговските спорове и допустимо ли е служебно съдът да възстановява срока за отговор на ответника, без искане от негова страна, както и за обстоятелствата, при които е допустимо възстановяване на срока за отговор.

За задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото; за това допустимо ли е въззивният съд да се произнася по пороци, които не са били въведени във въззивната жалба, да уточнява служебно съдържанието на същата и излизайки извън посоченото в нея да изгражда крайния си извод.

Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора, вкл. и доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса?

Относно задължението на съда да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните.

Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на въззивното решение да разгледа всички наведени от страната (жалбоподател) доводи, аргументи и възражения и ако ги намери за неоснователни, да се обоснове защо отхвърля същите и съответно ако не е сторил това, дали решението е постановено при процесуални нарушения?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно естеството на връзката и поддържаните отношения между пострадалия и ищцата като предпоставка за определяне на принадлежността й към кръга на правоимащите да претендират обезщетение за вреди?

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?

Образуваното и висящо административно производство пред АССГ, а впоследствие пред ВАС дали е от преюдициално значение за разрешаване на спора в гражданското производство, в който се разглеждат защитаваните субективни права на страните?

Допустимо ли е да се променя предметът на обществената поръчка чрез устно договаряне на допълнителни видове строително монтажни работи в отклонение от съществените параметри на първоначално възложената обществена поръчка?

1. Компетентно ли е Общото събрание на облигационерите да взема решения за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, издадени от акционерно дружество?
2. При положителен отговор на първия въпрос - с какво мнозинство следва да бъде взето решението за промяна на условията, при които са записани облигации от съответната емисия облигации, за да бъде правнообвързващо за всички облигационери, включително за неприсъствалите/непредставените на събранието и за гласувалите „против“?
3. Явява ли се изричното предвиждане в проспекта за емисията облигации по чл. 100б ЗППЦК на възможността и реда за промяна на условията, при които са записани облигациите, задължителна предпоставка за наличието на такава компетентност?

Относно доказателствената сила на частен документ при оспорване на отразената в него дата на съставяне от страна по делото, която не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК.

Допустимо ли е ответникът да поясни и уточни позицията си по делото след представяне на обратно писмо по сключен договор за покупко-продажба на имот по иск за делба, след като документът не е бил в държане на ответника, а е бил в държане на ищеца по иска за делба и същият е представен не с първоначалната искова молба, а едва след депозиране на отговора на исковата молба и как следва да бъде квалифицирана промяната в становището на ответника в този случай?

Може ли да бъде изменен с конклудентни действия договорът за възлагане на управление на дружеството с ограничена отговорност в частта за определеното възнаграждение на управителя?

Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато въззивният съд счете за неправилна дадената от първата инстанция правна квалификация на претендираното право, ако фактите, разгледани от двете инстанции, на които се основава спорното материално право, са едни и същи?

Следва ли въззивният съд да изложи в решението си собствени мотиви, в които да отрази своята самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, както и направените въз основа на това, свои фактически и правни изводи по съществото на спора?

Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните?

За правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269 ГПК.

Досежно критериите, въз основа на които съдът следва да формира извода си за идентичност на недвижими имоти, когато същата е спорна.

Може ли въззивният съд да постановява решение извън предмета на въззивното обжалване?
При определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва ли да извърши задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и да се обоснове какво е тяхното значение за определяне на присъдения размер?

За начина, по който се определя предмета на иска и кога съдът подвежда под грешна правна квалификация обуславящите основанието на иска фактически твърдения, съответно кога се произнася по различни фактически твърдения?

За правомощията на въззивния съд при произнасяне по възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор.

Следва ли въззивният съд да изложи мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение?

Относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване на произведение, както и конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване.

Според предвиденото в чл. 269 ГПК има ли правомощие въззивният съд да установи, че в обжалваното решение, с което искът е отхвърлен, първата инстанция неправилно е квалифицирала твърденията на ответника в писмения отговор на исковата молба като възражение за настъпило прихващане с вземането по иска (като материално възражение за прихващане) вместо като възражение за съдебна компенсация, въпреки че такова оплакване в жалбата от ищеца няма? В тази хипотеза какво следва да е въззивното решение?

Недопустимост на обжалваното решение.

Ако на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти и с дадените указания е неправилно разпределена доказателствената тежест между страните, следва ли въззивният съд да даде възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия по посочване и събиране на относими доказателства?

За задължението на въззивната инстанция да обсъди, както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор.

Поражда ли действие възбраната на право на строеж на длъжника за обекти в бъдеща сграда, описани според одобрен архитектурен проект и издадено разрешение за строеж, при индивидуализация на дворното място, предвидено за застрояване?

Налице ли е произнасяне плюс петитум, в случаите когато ищецът е поискал да бъде установено, че е собственик на една конкретно посочена от него площ, а съдът се е произнесъл, като е признал, че е собственик на по голяма площ, без да е налице надлежно изменение на заявения първоначално иск?

Относно необходимостта да се доказва преобръщане на държането във владение хипотеза когато фактическата власт се осъществява на основание предварителен договор.

Може ли съсобственик да претендира заплащане на подобрения, които не са финансирани от самия него, а са извършени в негова полза от трето лице – в случая от баща му?

Относно пределите на произнасяне от въззивния съд, очертани в чл. 269 ГПК. Има ли право работодателят да прекрати на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ трудовия договор с работник или служител, в случай че последният е придобил право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 КСО, но не е придобил право на пенсия по чл. 68 КСО?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата и доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор.

Следва ли съдът да даде указания за поправяне нередовности на исковата молба, за да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора ?

Следва ли съдът да даде указания за поправяне нередовности на исковата молба, за да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора?

Дали получената безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година, подкрепена от ЕЗФРСР е лична или се включва в съпружеската имуществена общност, приетото с обжалваното решение противоречи на приетото с влезлите в сила решение № 10/16.01.2015 година на Районен съд Айтос, постановено по гр. д. № 384/2011 година и решение № ІІ-165/20.02.2013 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 1553/2012 година?

Относно подлежащите на доказване факти, разпределението на доказателствената тежест и наличието на доказателства за правопораждащите твърдения, да осигури възможност на страните да посочат относими доказателства.

Доколкото обаче отмяната на решенията на Общото събрание на кооперацията има действие занапред, за периода от приемане на решението за изключването на ищците до влизането в сила на решението за отмяната на изключването им, същите нямат качеството член-кооператори и следователно не притежават потестативното право да атакуват взетите в този период решения на кооперацията, сред които са и процесните решения от проведеното Общо събрание.

Длъжен ли е въззивният съд, когато за първи път се произнася по своевременно направено от ответника евентуално възражение за давност, да разгледа и се произнесе по всички относими към това възражение доказателства, доводи и възражения на ищеца.

Относно вероятна недопустимост на въззивното решение , предвид произнасяне на въззивния съд и извън предмета на въззивната жалба , касаеща единствено определянето на началната дата на неплатежоспособността.

Допустимо ли е предявяване на нов иск преди на ответника да е връчен препис от исковата молба, като е прието, че по този въпрос няма обнародвана съдебна практика ?

Нарушил ли е въззивния съд чл. 269 ГПК вр. чл. 6, ал. 2 ГПК, ако, след като е приел, че уволнението е незаконно е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ на нерелевирани с въззивната жалба основания, правен въпрос разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд съгласно Р. № 292/24.06.2010 г. по гр. д. № 1282/2009 г., ВКС, IV г.о., постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК ?

Следва ли съдът да изложи мотиви за причинната връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди, съобразени при определяне размера на обезщетението по ЗОДОВ?

Относно приложение принципа на диспозитивното начало. Относно легитимацията на наследник да предяви иск за унищожаване и за прогласявне недействителност на цялата сделка или само досежно пренадлежащата му част, за последиците от унищожаването на упълномощителната сделка по отношение на сключените въз основа на нея сделка.

Може ли съдът да се произнесе направо по евентуалния иск, а не по главния предявен и следва ли при произнасянето да посочи по кой от двата иска се произнася ? Дали след като установи наличието на предпоставките от основанието на разглеждания иск за собственост (каквито са исковете по пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС и по пар.7,ал.1,т.3 ПЗР на ЗМСА), съдът, който разглежда спора по същество, не следва да разгледа възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност, за които е прието, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото ?

Допустимо ли е съдът да се произнася по въпроси извън въззивната жалба и в частност по ненаведено основание за нищожност на договорна клауза за неустойка ?

Относно точното приложение на пар. 1, т. 1 ДР КТ и в частност кой е надлежният ответник по трудов спор между община и работник в нейно организационно обособено звено, както и по процесуалния въпрос за точното приложение на чл. 269 ГПК – ограничен ли е въззивният съд от въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.

Допустимо ли е въззивният съд, без да прогласи нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение, да се произнесе служебно по въпроси извън посочените в жалбата ?

При определяне на размера на следващата се издръжка за малолетно дете когато няма преки писмени доказателства за месечния доход на единия родител, а има други косвени доказателства – в това число и свидетелски показания за реализирани по-големи доходи от минималната работна заплата за страната, решаващият съд следва ли да съобрази размера на дължимата издръжка и с косвени доказателства или може само да вземе предвид ноторно известната месечна минимална заплата в Р. България и по този начин да определи дължимата като издръжка сума от родителя?

Относно пределите на контрол на въззивния съд. Съгласно чл. 269 ГПК извън проверката по валидността, проверката на допустимостта се отнася само до обжалваната част, а по останалите въпроси съдът е ограничен от заявеното във въззивната жалба.

Относно допустимостта да се обжалват с въззивна жалба мотивите към съдебно решение, отделно от самото решение, и свързаните с него въпроси за пределите и предмета на обжалване при подадена въззивна жалба от трето лице – помагач в процеса.

Относно законосъобразността на съкращаване в щат наличието на заети работни места при липса на щатни бройки за длъжностите и с представени доказателства за обстоятелствата, поради които тези места са заети. Следва ли да се приеме, че е налице реално съкращение, ако в представеното ново щатно разписание /след решението на компетентния орган за това/ се съдържат данни за заети бройки и едновременно с това за длъжностите, за които има заети бройки, липсват щатни бройки?

Относно правните последици на съдопроизводствените действия, извършени в периода между влизане в сила на ГПК (ДВ, бр. 59 от 2007 г.) и изменението, въведено с ЗИД ГПК с ДВ, бр. 50 от 2008 г. Относно съотношението между преклузията на процесуални права и действия на съда в изпълнение на принципа на служебното начало, в т.ч. в случаите, когато съдът разполага с правомощието и задължението да събира доказателства и по служебен почин, каквато е хипотезата при определянето на режим на лични отношения между родители и деца

Допустимо ли е искане за изменение на решението, направено с отговор по въззивна жалба, да се приеме за насрещна въззивна жалба ?

След като липсва диспозитив за намаляване на дарението, то може ли да се допусне делба при липса на молба за допълване на решението ? За начина, по който следва да се намали дарение – в дроби, съответстващи на посочения в закона размер на запазената част или след като се образува наследствена маса и се прецени дали това дарение в действителност накърнява запазената част ? Относно липсата на мотиви във въззивното решение, поради противоречие с практиката на ВКС по решение № 120 от 4.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г., IV г.о.

Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да обсъди защитните тези, доводите и възраженията, направени с въззивната жалба, преди да се произнесе по спорния предмет на делото?

Ограничен ли е въззивният съд от посоченото във въззивната жалба по въпроси, касаещи правилността на първоинстанционното решение?

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?

Относно момента, до който може да бъде въведено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, предвид разрешението, дадено в т. 4 от ТР № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС. Относно правното значение на действията на пострадалия и неговите близки при отговорност за вреди от деликт.

За задължението на въззивния съд да обсъди всички направени от страните доводи, като изложи съображения кои от тях намира за неоснователни и защо.

Относно задължението на съда да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор.

При липса на указания в какво се състои порочността на решението /чл. 260, т. 3 ГПК/ във въззивната жалба, дължи ли произнасяне по правилността на решението въззивния съд. Длъжен ли е въззивният съд да приема за оплаквания за неправилност на решението изложения, направени от страната едва с пледоарията на процесуалния представител или е длъжен да се съобрази при преценката си по чл. 269 ГПК само с посоченото в подадената в срока въззивна жалба? Индивидуализирано ли е в достатъчна степен дисциплинарното нарушение, когато заповедта за налагане на дисциплинарно наказание препраща към друг документ – доклад, който не е доведен до знанието на работника преди налагане на дисциплинарното наказание? Индивидуализирано ли е в достатъчна степен дисциплинарното нарушение, когато както от текста на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, така и от текста на документа, към който заповедта препраща – доклад, не може да се установи кои от описаните действия представляват дисциплинарни нарушения и кога са извършени?

Допустимо ли е предметът на въззивното производство, определен с въззивната жалба, да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и направено ново искане извън преклузивния срок за обжалване и следва ли въззивният съд да се произнесе само по посоченото във въззивната жалба - са решени от ГС в противоречие с цитираната практика на ВКС и съдилищата?

По въпроса за прекратяването на двустранен договор

Относно правомощията на въззивната инстанция съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК за проверка на правилността на първоинстанционното решение при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба, включително следва ли да се оставя въззивната жалба без движение поради липса на указания в какво се състои порочността на решението. Относно възможността въззивният съд да преразглежда изводите на първата инстанция относно осъществяването на определени факти, без да уведоми страните и да измени съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК и без да им даде указания и възможност да направят доказателствени искания във връзка с тези факти. Относно това дали се дължи доказване на неоспорени факти при условията на чл. 153 ГПК.

Какво е доказателственото значение на фактурата, която не е подписана от задължената по договора страна? Какво е доказателственото значение за установяване на сключен договор за търговска продажба на неподписана от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС, както и по същата не е ползван данъчен кредит от задължената страна?

С оглед на диспозитивното начало в гражданския процес допустимо ли е съдът да основе решението си на възражения, направено от ответника след срока на отговора на исковата молба и на невъведени от ответника в процеса възражения с отговора на исковата молба?

Относно правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК.

Относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички възражения на страните.

Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение.

Относно задълженията на въззивната инстанция при неправилно определена от първоинстанционния съд квалификация на спорното право и по материалноправния въпрос за правната квалификация на иска при твърдение, че извършилия разпоредителното действие не е могъл да волеобразува поради помраченост на съзнанието от силни болки.

Допустимо ли е въззивно решение при предявени пред районния съд няколко обективно съединени иска,в което въззивният съд се е произнесъл по правилността на решението относно исковете,за които решението е влязло в сила и не се е произнесъл по първоинстанционното решение относно иска,за който е бил сезиран с въззивна жалба?

Относно задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения и доводи на страните.

Допустимо ли е въззивния съд да обоснове своето решение единствено на основания, които не са посочени като оплаквания във въззивната жалба и по които страните не са имали възможност да развият доводи и да изразят съображенията си ?

Кой е приложимият закон ЗУЕС или ЗС с оглед липсата на мотиви във въззивното решение?

Може ли съдът при извършване на разпределение на ползване да не се съобрази с притежаваните от страните дялове в съсобствеността, като по този начин създаде неудобства и бъдещи спорове между съсобствениците и длъжен ли е в такъв случай сам да предприеме действия за разрешаване на спора, породен от неравенството на разпределените дялове?

Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните.

Относно правния характер на договора за управление и относно компетентния орган, определящ възнаграждението на изпълнителния директор на АД с двустепенна система на управление.

Относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, ал. 2 ГПК и при бланкетна жалба дължи ли въззивният съд служебна проверка на правилността на съдебното решение, когато е нарушена императивна правна норма.

За правния интерес от предявения иск в светлината на приложението на ТР № 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Как се разпределя доказателствената тежест, когато едната от страните в правния спор представя констативен нотариален акт за установяване качеството си на собственик на имота, а насрещната страна представя влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ, придружено със скица, на което законът признава силата на констативен нотариален акт за собственост върху същия имот (чл. 14, ал. 1, т. 1 или чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ)?

Относно възможността делбата на наследствен имот да се извърши по колена когато дяловете са недостатъчни за всички съделители, но съответстват на броя на колената.

За задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта и за задължението му да изложи собствени мотиви към решението си въз основа на установените по делото факти и обстоятелства.

Как следва да процедира съдът, и в частност как да съобразява (или не) писмени доказателства, приложени към исковата молба и приети по делото, които са оспорени от ответната страна след изтичане на преклузивния срок по чл.367, ал.1 ГПК? Може ли въззивният съд да се произнася по основания за неправилност на обжалваното решение, извън посочените във въззивната жалба, извън случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните?

Относно правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК при осъществяване на проверката върху правилността на обжалваното първоинстанционно решение и приетите за установени от първата инстанция правнорелевантни факти.

Относно задължението на въззивната инстанция да разгледа всички оплаквания, възражения и въпроси, повдигнати във въззивната жалба – чл. 269 ГПК, да действа като инстанция по същество, като формира самостоятелни изводи от приетото за установено, да обоснове решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона.

Остава ли собствеността на недвижимите имоти в патримониума на приватизираното дружество при положение, че приватизацията е по чл. 35 ЗППДОП /отм./ и е извършена чрез прехвърляне на цялото предприятие на приватизираното дружество?

Какво е значението за индивидуализацията на самостоятелен жилищен обект в сграда и за обема на придобитите права на обстоятелството, че при изповядването на сделката на разпореждане с този обект е бил представен първоначалния архитектурен проект, а не одобреният към датата на изповядването на сделката архитектурен проект?

Относно извършваната от съда преценка на събраните доказателства и задължението му при наличие на противоречиви такива да обоснове на кои дава вяра и на кои не.

Относно мотивите към решението, че ищецът Ю. Д. М. се легитимира като собственик на процесния имот и отрекъл правата върху същия имот на ответника И. О. О. и на неговия праводател С. Ш., отхвърлил иска за предаване владението на имота по съображения, че не било доказано, че имотът се владее от ответника.

Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, предл. 2 ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция?

Следва ли съдът да даде указания за поправяне нередовности на исковата молба, за да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора?

Дали при иск за защита на реална част от поземлен имот ищецът следва да я индивидуализира чрез посочване на границите и дали при липса на индивидуализация на реалната част съдебното решение е нищожно, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютната и неразбираемост ?

Може ли въззивната инстанция да промени приетите за установени от първоинстанционния съд факти, без да има изрично посочено оплакване във въззивната жалба ? Следва ли въззивният съд, без да има оплакване във въззивната жалба, да достигне до решение, променяйки изводите относно правопораждащия факт и едновременно с това да потвърди въззивното решение ?

По силата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото от въззивника в жалбата. В този смисъл проверката на въззивния съд за правилност е ограничена до обжалваната част на решението. В случай, че са предявени кумулативно няколко иска и с въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение само по един от тези искове, въззивният съд не може да се произнася по правилността на решението в частта по останалите искове. При условие, че подадената въззивна жалба е основателна по обуславящия иск и първоинстанционното решение се отменя в тази част, то въззивният съд следва да се произнесе и по обусловените искове. Ако предметът на въззивното производството е ограничен от въззивника до обусловените искове, въззивният съд не се произнася по правилността на първоинстанционното решение в необжалваната му част по обуславящия иск. Претенцията за лихви има акцесорен характер спрямо вземането за връщане на предоставената по договора за кредит парична сума (главница), поради което отмяната на първоинстанционното решение по иска за лихви не налага отмяна на решението в частта за главницата.

Следва ли съдът да даде указания за поправяне нередовности на исковата молба, за да се обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по съществото на спора?

Следва ли въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото, като разгледа и отговори на всички възражения и доводи на страните по съществото на правния спор, и може ли в тази връзка той да направи извод от решаващо значение за спора – по отношение установяването на даден правнорелевантен факт, без да са налице признания от страните на този факт или приемането му за безспорен, при направено възражение с отговора на исковата молба и без да са обсъдени каквито и да било доказателства в тази насока ?

Дали монтирането на лодката по посочения начин представлява промяна във фактическото положение на имота, налагащо ново разпределение на ползването, а също и по въпроса дали договорът за разпределение между страните от 2002 г. има изпълнителна сила?

Допустим ли е иск за установяване незаконност на акт на работодателя, когато не се претендират настъпили в правната сфера на ищеца последици от акта ?

Относно задължението на въззивната инстанция да се произнесе по наведените в жалбата доводи, касаещи правилността на съдебния акт и конкретно необсъждането от първоинстанционния съд на своевременно заявеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност.

Следва ли съдът да приеме удостовереното изявление в нотариалния акт за покупко-продажба на едно и също лице,в качеството му на валидно упълномощен пълномощник на продавача и купувач,за извършено плащане на продажната цена преди подписването му,за обвързващо съда,при липса на други убедителни и категорични доказателства за факта на получаване на претендираната сума от упълномощителя?

Относно доказателствената сила и стойност на актовете на Наредба № 3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и конкретизиращите въпроси – каква е доказателствената сила на актовете в строителството,съставени по реда на Наредба № 3/ 31.07.2003 год. и може ли актовете за установяване и приемане на СМР по Наредба № 3 и констатациите в Разрешението за ползване да се противопоставят на трети лица. Длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните и представените доказателства? Трябва ли съдът да аргументира защо не кредитира заключението на приетата по делото експертиза,установяваща действителното извършване на СМР? Трябва ли съдът да назначи служебно по своя преценка техническа експертиза за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения инвестиционен проект и извършената инвестиция ? Може ли въззивната инстанция да препрати към мотивите на първата инстанция,ако тя не е обсъдила всички възражения и доказателства на страните или ако пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства и са повдигнати нови възражения?

Какви са правомощията на въззивния съд, като съд по същество и при условията на ограничен въззив по чл. 269 ГПК?

За служебните задълженията на въззивния съд когато се констатира,че първоинстанционното решение е постановено срещу юридическо лице – ответник по иска, без да са отразени настъпилите в хода на производството промени относно наименовение , представителство и адрес на управление, подлежащи на вписване в търговския регистър и съответно вписани.

От кой момент се счита предявен искът срещу правосубектния ответник универсален правоприемник на преобразуваното търговско дружество, което е настъпило преди подаване на исковата молба?

Допустимо ли е съдът да откаже да зачете извода на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в констативен нотариален акт, ако събраните доказателства сочат на порок в процедурата по неговото издаване?
След като с доклада на делото първоинстанционният съд е квалифицирал иска, страните не са възразили по тази квалификация и първоинстанционното решение й съответства, допустимо ли е тя да бъде променена с въззивното решение?

Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, следва ли той да обезпечи правилното приложение на материалния закон, като след като преквалифицира спора, укаже на страните подлежащите на доказване факти, разпредели доказателствената тежест и укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства за правнорелевантните факти?
Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях?

Какви са правомощията на въззивната инстанция и може ли тя при нормата на чл.269 ГПК сама да извършва проверка по ненаведени във въззивната жалба основания? При сключен договор за наем на язовир с цел отглеждане на риба от наемателя кой е собственик на рибата след прекратяване на договора?

Относно приложението на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК относно задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводите на страните по делото. Относно правомощията на въззивната инстанция при проверка правилността на обжалваното решение по чл.269 ГПК; за доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ. Относно съдържанието на доклада на съда по чл.146 ГПК и последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства, както и докъде се простира служебното начало за събиране на доказателства.

При отсъствието на оплаквания срещу правилността на решението на районния съд в частта, с която е уважен установителния иск за собственост, окръжният съд не е разполагал с правомощия да ревизира решението на районния съд в тази му част. Като е извършил такава проверка, въззивният съд е излязъл извън ограничението, регламентирано с чл. 269 ГПК, допуснал е нарушение на забраната по чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК и е въздействал на съдебен акт, който (като необжалван) е влязъл в сила.

Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения на ответника и на третото лице- помагач на този ответник ?

За правомощията на въззивния съд като инстанция по същество и задължението му да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните.

Относно приложението на чл. 608 ТЗ и материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, за момента, към който следва да се преценява цялостното финансово и икономическо състояние на длъжника и за доказателствената тежест за установяване временния характер на затрудненията му.

Относно обхвата на дължимата преценка за недобросъвестност при използване в търговската дейност на регистрирано търговско наименование,съдържащо знак,идентичен или сходен с по-рано регистрираната търговска марка .

Относно решението на съда да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти. Относно за произтичащото от чл. 269 ГПК задължение на въззивния съд да разгледа въззивната жалба на заявените в нея основания. Относно доказателственото значение на направеното от ответника признание на факт, релевантен за основателността на иска.

При констатиране на несъответствие в заповедта между цифрово посочените правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение и словесно описаните в мотивите на заповедта , следва ли съдът сам да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част или констатирането на това несъответствие е достатъчно за отмяна на заповедта като незаконосъобразна без да се разглежда спора по същество?

Относно правомощията на въззивния съд, когато в производството пред първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително.

Следва ли пазачът на запорирани от съдебния изпълнител вещи да носи отговорност за тяхната липса в случай, че липсата им не се дължи на противоправни действия или бездействия на самия пазач?

Следва ли въззивният съд като изрази становище само с “потвърждаване на решението”, без да обсъди и разгледа наведените в жалбата възражения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд по същество на спора, да не изложи собствени мотиви и собствени изводи в решението си ?

Освен за случаите на нередовна искова молба, поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, във всички останали хипотези на нередовност на исковата молба продължава да е актуално разрешението в в т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Според това тълкувателно решение, представляващо задължителна практика, както за съдилищата, така и за ВКС, когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани. При неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва.

Влиза ли в правомощията на въззивния съд служебно да се произнася за обстоятелства неоспорени от страните и без съответно оплакване във въззивната жалба ?

За пределите на проверка на първоинстанционното решение, когато то е неправилно и може ли въззивният съд да разреши спора като приложи правна норма, на която въззивникът не се е позовал нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба, е обуславящ за изхода на спора.

Какви са пределите на проверка на първоинстанционното решение, когато то е неправилно и може ли да разреши спора като приложи правна норма, на която въззивника не се е позовал нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба?

Относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствената част на друг сънаследник, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници, като е представена съдебна практика, в т. ч. и задължителна.

Запазва ли се собствеността върху незастроени овощни градини и лозя в реални граници след масовизацията през 1958 г.?

Дължи ли въззивната инстанция произнасяне относно доказателственото значение за спора на документ, какъвто довод не е бил въведен като оплакване във въззивната жалба?

Може ли да се допусне до делба движима вещ, която се държи от трето лице, преди да е проведен успешен ревандикационен иск за тази вещ?

Относно правомощията на въззивната инстанция спрямо обжалваното първоинстанционно решение.

Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си с обстоятелства, които не са заявени или твърдяни от страните пред първата и въззивната инстанция и не са включени в доклада по делото като значими за изхода на спора, е от значение за конкретния спор, защото решаващите изводи на въззивния съд се основават на неустановено твърдение, което не е оспорено от ответника нито с отговора на исковата молба, нито с жалбата и за което не са дадени указания в доклада, че се нуждае от доказване?

Следва ли въззивният съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с длъжностната характеристика за длъжността ”оперативен директор”, която е представена едва в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция?

Следва ли съдът да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба или само по някои, съгласно правомощията му по чл. 269 ГПК и съгласно установеното диспозитивно начало в чл. 6, ал. 2 ГПК?
Следва ли съдът да се произнесе по въпроси, които са предмет на оплаквания, както във въззивната жалба, така и в исковата молба?
Кой е момента на настъпване на преклузията за посочване, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по трудови спорове, явяващ се от значение за точното приложение на чл. 313 ГПК, във връзка с чл. 312, ал. 1 ГПК и чл. 312, ал. 2 ГПК и във връзка с чл. 146, ал. 1 ГПК и чл. 146, ал. 2 ГПК ?

Какво се състои порочността на обжалваното решение, респ. възможността за отстраняването й с допълнителна жалба ?

Относно изведена на материален носител информация от електронна система, има претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото законодателството не съдържа изричен отговор на този въпрос, а съдебна практика по него няма данни да е формирана.

Правомощията на въззивния съд по чл.269 ГПК, включват ли възможността за отмяна първоинстанционното решение на основание, което не е въведено от въззивника? Относно доказателствената стойност на протокола за ПТП. Задължителната съдебна практика по първия от въпросите е обективирана в решение № 196 от 11.04.2012 год. по т.д.№ 994/10 год. на II т.о. на ВКС, по втория в Решение № 24 от 10.03.2011 год. по т.д.№ 444/10 год. на ВКС, I т.о.

Относно правомощията на въззивната инстанция, очертани в разпоредбата на чл. 269 ГПК.

Може ли да се твърди причиняване на вреди от незаконно обвинение при наличие на предходни осъждания за извършени престъпления от общ характер, както и при други висящи наказателни производства?

Относно предметния обхват на въззивното обжалване и въззивното решение.

Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания за неправилност на решението и възражения по иска, посочени във въззивната жалба ?

Липсата на мотиви води ли до недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно от въззивния съд?
Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?

За изясняване на особеностите при упражняване правото на собственост върху държавен недвижим имот, предоставен на висше училище, доколкото собствеността според закона е само публична/чл. 89, ал. 2 ЗВО/, както и за обвързаността на висшето училище от постановените спрямо държавата съдебни актове за реституция.

Относно въззивното производство и правомощията на въззивния съд.

Подлежат ли на обезщетяване вреди, които не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и по процесуалноправния въпрос следва ли съдът да изложи мотиви за причинната връзка между незаконното обвинение и настъпилите вреди, съобразени при определяне размера на обезщетението по ЗОДОВ?

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон.

За необходимостта в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде посочено кое задължение е нарушено от работника и къде е уредено то (в закона, в подзаконов нормативен акт, във вътрешни правила, в трудовия договор, в длъжностна характеристика, в колективен трудов договор и др.) и възможността тя да се позовава на други документи, известни на работника.
За възможността въззивният съд да присъди обезщетение поради незаконно уволнение за времето след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство.

Относно обстоятелствата, които имат правно значение за определяне на мерките относно децата.

Относно обстоятелствата, които имат правно значение за определяне на мерките относно децата.

Относно ограниченото произнасяне на въззивния съд съгласно чл. 269 ГПК само по въпросите, посочени във въззивната жалба, доколкото тези въпроси не са свързани с нови обстоятелства и нови доказателства, които въззивният жалбоподател е следвало да заяви или представи в срок в първоинстанционното производство, съгласно чл. 266 ГПК.

Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решение при повторното разглеждане на делото да изложи мотиви във връзка с правните въпроси, поставени с указанията, дадени в отменителното решение и да обсъди събраните доказателства във връзка с дадените указания и доводите на въззивника?

Относно ограниченото произнасяне на въззивния съд съгласно чл. 269 ГПК само по въпросите, посочени във въззивната жалба, доколкото тези въпроси не са свързани с нови обстоятелства и нови доказателства, които въззивният жалбоподател е следвало да заяви или представи в срок в първоинстанционното производство, съгласно чл. 266 ГПК.

Относно допустимостта съдът да основе решението си на обстоятелства, които не са въведени с възражения на ответника в предвидените от закона процесуални срокове, и на документи, които не са приобщени като доказателства по делото, и за задължението на съда да обсъди всички доказателства, относими към релевантните за правния спор факти.

Може ли въззивният съд, без оплаквания във въззивната жалба да проверява неоспорено фактическо заключение в първоинстанционното решение?

Решението, с което първоинстанционният съд е уважил изцяло иска по чл. 135 ЗЗД, допустимо ли е в частта му, с която искът е уважен над твърдяните в исковата молба и установените от доказателствата по делото права на ищеца, или е неправилно в тази част, и ако е неправилно – следва ли въззивният съд да обезсилва цялото решение или следва да го отмени частично?
При констатиране на нередовна искова молба и/или неправилна правна квалификация на иска, следва ли въззивният съд да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за отстраняване на нередовностите, или следва да остави исковата молба без движение и да разгледа делото по същество, съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК и ч. 129, ал. 4 ГПК?
Следва ли, съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд да се произнесе по всички направени с въззивната жалба оплаквания и възражения на ответника, включително по тези за недопустимост на предявения иск?

Приложима ли е разпоредбата на чл.121 КМЧП в производството по чл.623 ГПК?

Допустим ли е иск на увреденото лице срещу застрахователя, след като разполага с осъдително решение срещу прекия причинител, по който се е произнесъл въззивния съд?

За задължението на съда да следи за нарушаване на тези процесуални норми, които са относими към преценката за допустимостта на обжалвания съдебен.

Ако пред първата инстанция не е конституиран необходим другар,въззивната инстанция при действието на ГПК, обн. ДВ бр.59/2007г. следва ли да го конституира и да повтори процесуалните действия или следва да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за ново разглеждане и по въпроса допустимо ли е в делбеното производство възражение за нищожност, което брани правата на трето, неучаствуващо в това производство лице и налице ли е процесуално нарушение, ако по възражение за нищожност първоинстанционният съд не е конституирал като съделител третото лице, чиито права всъщност това възражение брани?

За правомощията на въззивния съд и длъжен ли е той, когато пререшава спора, да обсъди всички доказателства по делото, включително, приетите от първоинстанционния съд.

Относно допустимостта на първоинстанционното решение с оглед предмета на въззивното обжалване и пределите на служебната проверка на въззивната инстанция. Как следва да се извърши делба на две наследства на общи наследодатели,между които няма пълна идентичност на сънаследниците,като част от имотите принадлежат и към двете наследства,а един от имотите принадлежи само към едното наследство?

Може ли съдът да се произнася по въпроси, свързани с правилността на решението, когато те не са посочени във въззивната жалба ? Може ли да се обоснове липса на изискуемост на задължение поради съмнение за годност на проекта при положение, че изпълнителят не е направил предупреждение за това обстоятелство в срока и по реда на чл. 260 ЗЗД?

За предметните предели на въззивното производство и приложението на уредените с чл. 269 ГПК процесуални правила при разглеждане на установителен иск по чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК за съществуване на вземане, произтичащо от документ по чл. 417 ГПК.

Относно правомощията на въззивната инстанция при констатирана в хода на въззивното производство нередовност на исковата молба, за съдържанието на мотивите към въззивното решение и за произнасянето на въззивния съд по защитните позиции на страните в процеса.

Приложима ли е разпоредбата на чл.13, ал.1,т.3, б.”а” ЗЮЛНЦ по иск за прекратяване на сдружение за напояване, регистрирано по ЗСН?

За правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК при неправилна правна квалификация на предявения иск в доклада на първата инстанция.

Съобразно разпоредбата на чл.269, изр.второ ГПК въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата предмет, страни и пороци на обжалваното решение.

Дали въззивната инстанция има право да повдига възражение на местна неподсъдност на спора по чл. 109 ГПК след като това право е преклудирано с приключване на съдебното дирене в първата инстанция?

За правомощието на въззивния съд служебно да приеме различна правна квалификация на предявения иск без съответно оплакване във въззивната жалба.

Може ли въззивният съд да се произнесе по обжалвано решение и в необжалваната му част?

Може ли съдът да основе решението си върху приети от него за установени обстоятелства без да изясняването им да е включено в задачата на експерт?

Относно задълженията на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор е послужил като основание за допускане на решението до касационен контрол.

Въззивният съд дължи произнасяне с решението си само в пределите на въззивната жалба, с която е сезиран и върху предмета на първоинстанционното решение, т.е. той може да се произнася само по онези части от първоинстанционното решение, които са били обжалвани с въззивната жалба, съответно не може да разглежда доводи по искания, които не са разгледани от първата инстанция. Въззивният съд разглежда служебно валидността на решението, допустимостта му – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен и дължи произнасяне само по наведените в жалбата доводи – чл. 269 ГПК. Когато в производство по допускане на съдебна делба пред втората инстанция са конституирани нови съделители съдът следва да постанови изричен диспозитив за тяхното участие или неучастие в делбата.

Запазвали действието си ТР 1/2000 ОСГК на ВКС след влизане в сила на новия ГПК от гл.т. правомощия на въззивната инстанция и може ли въззивната инстанция, при ограничителната норма на чл. 269 ГПК, сама да извършва проверка по ненаведени с въззивната жалба основания следва да получат отговор от ВКС в контекста на постановеното решение , с цел на уеднаквяване на съдебната практика и развитие на правото в насока на съпоставка на правомощията на втората инстанция като въззивна инстанция по двата процесуални закона?

Относно съществуването на материално право на отмяна на решение на управителен или надзорен съвет на акционерно дружество, което може да бъде упражнявано чрез конститутивен иск по чл.71 от ТЗ, и за правото на конститутивен иск по чл.71 от ТЗ /п.1 и п.7 от изложението/. Относно елементите на фактическия състав на решение на управителен орган на акционерно дружество за увеличение на капитала при условията на чл.196, ал.3 във вр. с чл.195 от ТЗ и възможността хетерогенен правен акт да бъде квалифициран и съдебно третиран като хомогенен /п.2 и п.3 от изложението/. Относно границите на съдебно тълкуване на обстоятелствената част на исковата молба - твърди се, че въззивният съд е процедирал в противоречие с постановени от ВС решения. Относно преклузията по чл.370 от ГПК и правомощията на въззивната инстанция при произнасяне с определението по чл.269 от ГПК. Относно произнасянето на въззивния съд по искане за отвод на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК - приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че становището на въззивния съд противоречи на цитирани в изложението /т.9/ решения.

Длъжен ли е въззивният съд служебно да следи освен за валидността и допустимостта на обжалваното решение и за прилагането на императивни норми включително и да преквалифицира иска?

Длъжен ли е въззивния съд, съобразно нормите на чл. 6, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК - при постановяване на съдебния си акт да не излиза извън очертаните с въззивната жалба предели на правния спор и да реши същия само въз основа на тези установени по делото обстоятелства,по които страните са имали възможност да изразят становищата си?

Според правилото на чл. 269 ГПК въззивният съд дължи служебна проверка на допустимостта на атакуваното решение в обжалваната му част. След като е налице нарушаване на императивна норма досежно срока, за който може да се претендира заплащане на издръжка за минало време, съдът следва да извърши преценка на допустимостта на иска за частта, надхвърляща максимално определения в закона срок. В случая е предявен иск за присъждане на издръжка за минало време за срок, надхвърлящ с 24 дена максимално допустимия по закона срок от една година преди завеждането на делото, като постановеното решение по тази част от претенцията следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати.

За последиците от липсата на точен доклад по чл. 146 ГПК и с оглед служебното задължение на въззивния съд да се произнесе и по допустимостта на първоинстанционното решение съобразно разпоредбите на чл. 269 ГПК и чл. 270, ал. 3 ГПК.

Има ли процесуално задължение въззивният съд да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси посочени във въззивната жалба?

Какво следва да се разбира по законовия термин “указание” по смисъла на чл.260, т.3 ГПК ? Как следва да процедира въззивният съд съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, в случай, че в жалбата са указани пороците на първоинстанционното решение, но същите не са подробно мотивирани, т.е. чл.269 ГПК дава ли възможност на въззивния съд да не преценява изцяло правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част след като не са указани пороците на същото решение или тези пороци според последния съд не са в достатъчна степен мотивирани. ?

За правомощията на въззивния съд по чл. 269 ГПК да проверява правилността на обжалваното първоинстанционно решение, без във въззивната жалба да е посочено в какво се състои порочността му.

Ограничен ли е въззивният съд в решаващата си дейност от изложените в жалбата оплаквания за неправилност, които следва да са конкретно и мотивирано посочени или остава инстанция по същество в обжалваната част и при бланкетна жалба, в която порокът на първоинстанционното решение е само указан /заявен с обжалването/ – чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото?

Дали е необезпокоявано владението на сънаследствен имот като елемент на придобивната давност при оспорването му от част от сънаследниците и зачитане на техните права с влязло в сила съдебно решение?

Налице ли е нарушение на изискванията за мотивиране на заповедта, когато към нея е приложен друг документ с подробна обосновка, съставляващ неразделна нейна част, както и кога обясненията на служителя на са изслушани или дадени по негова вина?

Относно съответствието между предмета на сезиране и предмета на произнасяне от решаващия съд.

Относно връзка с точното прилагане на закона по основен процесуалноправен въпрос – обхвата на правораздавателната власт на въззивния съд.

Относно отменена заповед за дисциплинарното уволнение на В. В. и той е възстановен на работа на длъжност „горски надзирател” в ДЛС „Д” , гр. Р.. С определението от 15. 1. 2010 г.

Правното действие на отмяната на отчуждаването, настъпва след връщане на полученото обезщетение, следователно, този факт е предопределящ за претендираното от ищците право на собственост и при направеното от ответника възражение, следва да бъде установен по един категоричен начин.

Относно писмените доказателства по чл. 13, ал. 3 от Закона за възстановяване на собствеността на горите и земите от горския фонд.

Относно отказа на дареният да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

По въпроси на въззивното производство по граждански дела съгласно ГПК /отм./

За обобщаване съдебната практика относно някои въпроси на имуществените спорове по чл. 13 СК 1968 /отм./ и чл. 14 СК 1968 /отм./

За обобщаване на практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.

За обобщаване на практиката по някои въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане.

За формата и съдържанието на решението и присъдата.