съдът е ограничен от посоченото в жалбата; 2. Следва ли въззивният съд при установяване непълнота в доклада по първоинстанционното дело, твърдяна от въззивника, да преразгледа същия и да даде указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат пред първата инстанция поради непълнота и неточност на доклада и дадените указания, и ако не е сторил това, има ли право да формира вътрешно убеждение, че страната не е посочила доказателства, които биха установили факти и обстоятелства опровергаващи представените от другата страна частни свидетелстващи документи; 3. Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателства или да укаже на страната, че не сочи такива, ако несъбирането им от първоинстанционния съд е оставило делото неизяснено от фактическа страна или е довело до необоснованост на фактическите изводи, или ако тяхното събиране е необходимо за служебно прилагане на императивна материалноправна норма; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните; 5. Следва ли страната да установява отрицателни факти или да установява косвени положителни факти, касаещи спорното правоотношение, когато това не й е указано нито в първата, нито във въззивната инстанция, а въззивният съд е формирал мотиви, почиващи на този „пропуск“.“ За първите три въпроса се поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС (съответно т. 1, т. 2 и т. 3), за четвъртия въпрос - че „предпоставката за касационно обжалване произтича пряко от разпоредбите на чл. 121, ал. 2 Конституцията на Република България и от съдържащите се в ГПК разпоредби на чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236“, а за петия въпрос - че разрешаването му от въззивния съд противоречи на задължителната практика в Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №6/15.07.2014 г. по тълк. д. №6/2013 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение №1/02.04.2014 г. по тълк д. №1/2014 г. на ОСГТК на ВКС.