за установяване сключването на договора за международен автомобилен превоз на стоки. В този смисъл аргументите на касатора във връзка с представената по делото товарителница са получили отговор във въззивното решение. Писмените обяснения на водача са посочени като индиция за обосноваване на извода, а не са ценени като свидетелски показания. По фактическия въпрос относно мястото, от където е откраднат товара - охраняем или неохраняем паркинг, САС е изложил правни доводи, основани на разпоредбата на чл. 225 КЗ-отм. за неприложимост към договора за застраховане на гражданската отговорност на общите правила на имущественото застраховане за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение /чл. 211 КЗ-отм./ и правото на намаляване на застрахователното обезщетение /чл. 208, ал. 2, изр. 2 КЗ-отм./, с които е аргументирал ирелевантността на това обстоятелство за спора. От тези изводи ясно следва, че САС е дал приоритет на разпоредбите на кодекса, а не на клауза III.10 и III.4 ОУ, на които ответникът се позовава. Съображенията на касатора, основани на ЗЧОД се заявяват едва в касационната жалба, поради което те не са обсъждани в обжалваното решение, и то няма как да бъде очевидно неправилно по въведените въз основа на този закон доводи. При правните съображения на САС за неотносимост към спора вида на паркинга изложените в обжалваното решение допълнителни фактически изводи нямат самостоятелно значение за изхода на спора, а и теза на касатора, неподкрепена с данни от делото е, че изводът в досъдебните актове, че мястото е било охраняемо, нямат за източник обективни сведения.