касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС. В последното е прието, че при предявен отрицателен установителен иск ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В случая въззивният съд при преценка допустимостта на предявения иск се е произнесъл в съответствие с цитираното ТР, като изводът за наличие на правен интерес от търсената защита е обоснован с това, че страните се легитимират като собственици с влезли в сила решения на ОСЗ, с които им е възстановено правото на собственост върху имот №21045 по КВС. При формиране на тези си изводи съдът не е имал основание да не зачете влязлото в сила решение на ОСЗ, с което на ищците е възстановена собствеността върху спорния имот, защото доказателства, че същото е отменено не са представени. Направеното през 2010г. искане до Министъра на земеделието и храните за отмяна на влязлото в сила решение №10011 от 18.02.2009 г. на ОСЗ-О. купел няма данни да е уважено, а на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да зачете само настъпилите факти, а не и такива, които биха могли да настъпят.