1/ С оглед ефективността на правото на защита в гражданското съдопроизводство, съобразена с изискванията за пропорционалност на националните разпоредби по см. на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, в случаите, когато се касае до упражняването на права, произтичащи от общностното право, следва ли юридическото лице, страна в гражданското съдопроизводство, да бъде освободено от задължение за авансово внасяне на държавна такса по упражняваната от него защита пред съда на правата, предоставени от разпоредбите на общностното право, в случаите, когато това е необходимо с оглед ефективното осъществяване на защитата в гражданското съдопроизводство?; 2/ При доказателства за обективна невъзможност на юридическото лице да осигури средства за държавна такса и при висящ спор за незаконосъобразност на извършени действия, но фактите изключват предположение за неплатежоспособност и не са налице доказателства, които да налагат обявяване в неплатежоспособност, следва ли съдът да съобрази тези факти, както и законодателството и практиката на ЕС?; 3/ Следва ли съдът да съобрази значителните финансови затруднения на юридическото лице да се разпорежда със средства и материални активи и не съставлява ли това поведение нарушение на чл. 6, ал. 1 Конвенцията, която не разграничава физическите и юридическите лица?; 4/ Следва ли съгласно принципите на равностойност и ефективност, заложени в правото на Съюза, съответно правото на ефективен и справедлив процес, съобразно чл. 47, ал. 2 и 3 от Хартата на основните права на ЕС, да допуснат в настоящия случай търговското дружество да бъде освободено от държавна такса, с оглед възможността за заплащане на същата?“