е даден в чл. 64, ал. 1 ГПК, който гласи, че процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, поради което няма решаващо значение за редовността на въззивната жалба кога е постановено разпореждането за връщането й. Намерил е, че доколкото приложението на чл. 64, ал. 1 ГПК не е поставено в зависимост от момента на произнасянето на администриращия съд по въпроса отстранена ли е констатираната нередовност на въззивната жалба, няма легална основа да се приеме, че в разглеждания случай нередовностите на въззивната жалба на „ЗД Бул инс“ АД, непредставил в указания му срок документ за внесена такса, са били отстранени към момента на връщането й /в този смисъл и практика на ВКС, според която отстраняването на нередовност след срока не преодолява настъпилите последици на процесуалното бездействие - решения по чл. 290 ГПК №674 от 14.02.2011 г. по гр. д.№1814/2009 г., ГК, І ГО на ВКС и №50265 от 10.01.2023 г. по гр. д.№3517/2021 г., ГК, ІV ГО на ВКС, както и определения по чл. 274, ал. 3 ГПК №349 от 05.10.2017 г. по ч. гр. д.№2856/2017 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС и №62 от 18.03.2019 г. по ч. гр. д.№4830/2018г., ГК, ІІ ГО на ВКС/.