въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС - постановени решения по чл. 290 ГПк и ТР №******г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е поставен от касатора във връзка с приетото от въззивния съд, че първоинстанционният съд се е позовал на приети като доказателства незаверени преписи от документи без да укаже на страната, че следва да бъдат заварени. Настоящият съдебен състав не намира да е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, доколкото, както се посочи по-горе, в мотивите на въззивното решение са изложени и съображенията на въззивния съд, че дори и да бяха представени в заверен препис документите „сами по себе си, при липса на други доказателства по делото, те не удостоверяват никакви релевантни във връзка с предявения иск обстоятелства. Въззивният съд е извършил преценка на представените от страната доказателства и е приел, че не установяват елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, чието установяване е в доказателствена тежест на ищеца, както му е указано в доклада по делото на първоинстанционния съд. Поради това неоснователно се сочи от касатора, че въззивният съд следвало да му укаже, че не сочи доказателства и като не го е направил е изпаднал в противоречие с ТР №******г. на ОСГТК на ВКС, т. 2. Неоснователно се сочи и противоречие с решение по гр. д.№4818/2016г. на ВКС, Іг. о., доколкото в разгледания там случай е налице хипотеза на непълен доклад – съдът не е дал ясни и точни указания за необходимостта от доказване на конкретни, имащи значение за спора факти и обстоятелства, а само общо указание за доказване на фактическите твърдения, изнесени в обстоятелствената част на исковата молба без тези твърдения да са посочени в доклада. Настоящият случай не може да се приеме, че е такъв.