извращават твърденията на ищеца, на които се основава процесуалната му легитимация, тъй като в нито един момент от производството не е твърдял, че предявява чуждо право, т. е. че не е носител на вземанията от ответниците, основани на договора за кредит, а правото на иск принадлежи на ЕИФ. Нито във въззивното решение е признато предявяването на иска от ищеца, в качество на процесуален субституент на ЕИФ. В този смисъл, формулираните от касаторите въпроси се сочат в разрив с решаващите мотиви на въззивния акт. Другата група въпроси, относими към правната уредба на солидарната отговорност и основанията за възникване на пасивна солидарност, според ответната страна не са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната, в обосноваване на допълнителния селективен критерий, съдебна практика на касационна инстанция. Страната оспорва обосноваването на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.