за лихвата по т. 4.2 или по т. 4.3 (последната клауза, както бе посочено по-горе, е приета за нищожна). Съдът е заключил, че извършените в срока на договора плащания от кредитополучателя не са достатъчни за погасяване на всички възникнали към 02.12.2021г. задължения и с оглед отпадането на погасителния план, погасяването на задълженията следва да бъде съобразено по установения в разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД ред - разноски, лихви и главница, независимо от начина, по който банката е отнасяла извършените плащания. Съответно, с така платените суми следва да се считат погасени задълженията за такси по обслужване на кредита и застрахователна премия в размер на 1 111.36лв., както и за възнаградителна лихва в размер на 46 717.03лв. Направил извод, че остава неизплатен остатък от дължимата възнаградителна лихва за периода до обявяване на предсрочната изискуемост в размер на 10 709.6 лв., както и цялата дължима главница по договора, която е станала предсрочно изискуема от момента на получаване на изявлението на кредитора за това. Посочил още, че в случая се претендира и непогасена част от възнаградителната лихва, която касае период, който предхожда образуването на производството и приел, че предявеният по отношение на тази претенция иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен в заявения размер от 3 706.83лв. Присъдена е и лихва за просрочие върху приетия размер на дължимата главница (54 102,27 лв.) по т. 4.2. от договора за кредит в размер на 6185,62 лв.