1) може ли да се приеме, че не е налице оттегляне на иска в случая, когато преди да влезе в сила определението за прекратяване на производството на основание чл. 232 ГПК, ищецът заяви, че не желае оттегляне, съответно не желае прекратяване на делото; 2) следва ли да се приеме, че ако ищецът по каквито и да е причини е направил оттегляне на иска, то той би загубил напълно възможността да промени своята воля, дори при условие, че определението на съда по чл. 232 ГПК все още не е влязло в сила и на практика делото не е прекратено; 3) макар законодателят да е предвидил правна възможност ищецът да предяви отново иска, след като вече го е оттеглил и производството е прекратено, може ли да се приеме, че би било в негова вреда повторното предявяване на иск, с оглед правните последици на давностните срокове. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение.