чл. 248 ГПК

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. При постановяване на своето решение длъжен ли е въззивният съд да изследва и обсъди всички възражения и доводи на страните и да анализира всички събрани по делото доказателства; 2. Допустимо ли е въззивният съд да тълкува разпоредби на сключен между страните договор, които са ясни и смисълът им не е предмет на спор между страните. Може ли съдът да изменя договореното между страните и 3. Дължат ли се разноски на ищеца в пълен размер, в хипотезата в която една част от иска е разгледан и уважен, а в останалата част искът не е уважен, поради липса на разглеждане от страна на съда, и съответно – дължат ли се разноски за онази част от иска, която не е уважена, но не е и отхвърлена.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?; 2/ Степента на родство съставлява ли основен критерий, от който може да се изведе извод за интензитета на търпените неимуществени вреди, респ. съдът следва ли да се ръководи от този критерий при определяне на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД в случаите на предявен пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за обезщетяване на имуществени вреди?; 3/ Следва ли да бъде отчитан от съдилищата като релевантен за размера на обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ фактът, че претендиращото обезщетение за неимуществени вреди лице има други останали близки, за които може да се предположи, че облекчават болката му, и по какъв начин влияе този факт върху размера на дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди?; 4/ Следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди да съобразява и лимитите на застрахователно покритие, както и социално-икономическата обстановка в страната?; 5/ Длъжен ли е съдът в решението си при определяне на справедливия размер на обезщетението за търпение неимуществени вреди да обсъди в съвкупност и да вземе предвид при постановяване на решението си всички събрани доказателства по делото?; 6/Може ли решението да се основава на факти, които не са установени по делото? Касаторката въвежда допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС и практика на ВКС, обективирана в решение по чл. 290 ГПК, както следва: по първи въпрос – в ППВС №4/1968г., решение №108/30.06.2017г. по т. д. №60323/2016г. на ВКС, I г. о., решение №112/21.06.2017г. по т. д. №60334/2016г. на ВКС, I г. о., решение №114/03.11.2014г. по т. д. №1053/2012г. на ВКС, II т. о., решение №88/09.07.2012г. по т. д. №1015/2011г. на ВКС, II т. о., решение №745/05.12.2008г. по т. д. №387/2008г. на ВКС, II т. о. и др.; по втори въпрос - ППВС №4/1968г., решение №178/12.11.2013г. по т. д. №458/2012г. на ВКС, I т. о., решение №215/03.02.2017г. по т. д. №2908/2015г. на ВКС, I т. о., решение №205/26.11.2010г. по т. д. №218/2010г. на ВКС, II т. о. и решение №172/03.11.2017г. по т. д. №608/2017г. на ВКС, II т. о.; по трети - решение №124/14.07.2016 г. по т. д. №20567/2015г. на ВКС, I т. о. и решение №172/03.11.2017г. по т. д. №608/2017г. на ВКС, II т. о.; по четвърти - решение №28/09.04.2014г. по т. д. №1948/2013г. на ВКС, II т. о., решение №83/06.07.2009г. по т. д. №795/2008г. на ВКС, II т. о.; по пети - решение №решение №88/09.07.2012г. по т. д. №1015/2011г. на ВКС, II т. о., решение №749/05.12.2008г. по т. д. №387/2008г. на ВКС, II т. о. и др. и по шести - решение №108/30.06.2017г. по т. д. №60323/2016г. на ВКС, I г. о., решение №112/21.06.2017г. по т. д. №60334/2016г. на ВКС, I г. о.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

за съдържанието на мотивите на въззивната инстанция при решаването на спора по същество. Твърди противоречие с т. 19 ТР №1/2001 г., ОСГК на ВКС, което е постановено при действието на отменения ГПК от 1952 г. и уредения пълен въззив. В изложението следва изясняване как трябва да процедира съдът при приложение на чл. 272 ГПК (новосъздадено правило с кодекса от 2007 г.), което няма връзка нито с цитирания тълкувателен акт по приложението на ГПК от 1952 г., нито с постановеното от въззивния съд. В случая той сам е установил релевантните факти, в рамките на въззивното обжалване, като е обсъдил сам доказателствата по делото и е изложил свои правни заключения; не е препращал към съображенията на първостепенния съд по реда на чл. 272 ГПК.

съдебна практика, частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е разрешил въпросите в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №60228/04.06.2021 г. по ч. гр. д. №1916/2021 г. на ВКС, III г. о., решение №185/29.05.2014 г. по гр. д. №5196/2013 г. на ВКС, IV г. о., определение №111/14.03.2016 г. по ч. гр. д. №815/2016 г. на ВКС, ІІI г. о., определение №388/11.07.2017 г. по ч. т. д. №831/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. №6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение №300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. №245/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение №626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. №275/2010 г. на ВКС, ІV г. о., определение №277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. №2432/2014 г. на ВКС, І г. о. Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в изложението се поддържа и очевидна неправилност на въззивното определение - чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, обоснована със съображения, които се припокриват с развитите в частната касационна жалба оплаквания за неправилност на определението.

съдебна практика, частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд е разрешил въпросите в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №60228/04.06.2021 г. по ч. гр. д. №1916/2021 г. на ВКС, III г. о., решение №185/29.05.2014 г. по гр. д. №5196/2013 г. на ВКС, IV г. о., определение №111/14.03.2016 г. по ч. гр. д. №815/2016 г. на ВКС, ІІI г. о., определение №388/11.07.2017 г. по ч. т. д. №831/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. №6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение №300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. №245/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение №626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. №275/2010 г. на ВКС, ІV г. о., определение №277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. №2432/2014 г. на ВКС, І г. о.