чл. 248 ГПК

Съгласно пар. 2а ПЗР НМРАВ данък добавена стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба на регистрираните по ЗДДС адвокати и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. За регистрацията по ЗДДС съществува публичен регистър /чл. 94 ЗДДС във вр. с чл. 80, ал. 1 ДОПК/, който е достъпен за всички. С оглед на това непредставянето на нарочно доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС не е основание да се откаже начисляване на ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение.

След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделители, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий?
Дали искането за присъждане на законната лихва представлява самостоятелен иск или последица от уважаването на главния иск?
Може ли ремонтът на съсобствена жилищна сграда и влагането на разноски по нейното поддържане да изключат тегленето на жребий?
След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделителите, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий?

Представлява ли територия за рекреационна дейност земята, върху която е изграден почивен комплекс, находящ се в национален парк и прилага ли се спрямо тази територия Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони при определяне на площта, необходима за ползване на почивния комплекс?

За разясняване необходимостта от писмено обективиране на постигнатите между страната по делото и нейния процесуален представител уговорки относно предоставяне на правна защита и съдействие и относно стойността на тази услуга, както и за начина на доказване на сторените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Следва ли, в хипотезата, когато въззивният съд отхвърли единия от обективно съединените искове, да бъдат редуцирани съответно присъдените в полза на ответника разноски за първата инстанция?

Следва ли стойността на свободното имущество, което не е предмет на общи или частни завещателни разпореждания или дарения и от което наследниците получават части съобразно права им по закон, да бъде взета предвид, за да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН и ако се установи такова накърняване, то тогава, то тогава разликата в стойността до пълния размер на запазената част да бъде допълнена чрез намаляване на дарението?

За предпоставките за ангажиране на отговорността на юридическо лице по чл. 49 от ЗЗД за причинени на физически лица, поради неправомерно поведение от страна на служители на ответника, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на задължение за надлежно обезопасяване и безпрепятствено преминаване на пешеходци, предвидени в Наредба № 6 за определяне на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване и Наредба за поддръжка и опазване на чистотата и управление на отпадъците на територията на Столична община; за това чия е тежестта на доказване на доказване на възлагането на работата-дали същата се носи от ищеца и какви са последиците, ако не е доказано възлагането на поставянето на скобите и това, че задължението за обезопасяване е възложено на ответника; както и за това трябва ли в исковата молба да бъде посочено каква е възложената работа, на кого е възложена същата, какво противоправно поведение е извършил прекия причинител и каква е причинната му връзка с вредите?

Чия е тежестта за доказване на възражение за съпричиняване на вредоносен резултат при деликт и може ли то да бъде прието за основателно въз основа на предположения и вероятности, които не са установени по несъмнен начин с доказателствата в процеса?
Следва ли да бъдат посочени в съдебното решение конкретни критерии при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт съгласно чл. 52 ЗЗД?

В действителност ли разясненията в т.8 на ППВС № 5 от 1972 г. относно предпоставките за изключителност не са актуални при действащия Семеен кодекс с цел преценка дали въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр.д. № 4874/2014 г., I г.о.?

Oтносно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост.

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

За наличието на правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост спрямо лице, което се е разпоредило със собствения на ищеца имот, и спрямо приобретателя по тази сделка.

За критериите, въз основа на които съдът следва да извършва тълкуване на договорните клаузи, прилагайки нормата на чл. 20 ЗЗД.

Относно критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и съответствието му със задължителната практика, на ВС на Р България, изразена в ППВС 4/68 г.

При прекратяване на делото поради недопустимост на иска, за да се реши конкуренцията в правата на страните за присъждане на разноски, от значение ли е дали ответникът с поведението си е дал повод за завеждането на иска?

След като броят на допуснатите до делба имоти съответства на броя на съделители, следва ли делбата по начало да се извършва чрез теглене на жребий?
Дали искането за присъждане на законната лихва представлява самостоятелен иск или последица от уважаването на главния иск?

Въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като са разгледани два иска по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД, за всеки от които е формирана воля от съда при определяне поотделно на дължимия размер, като е допусната техническа /математическа/ грешка в мотивите при определяне на сбора на общата присъдена сума, която грешка не се отразява на формираната воля на съда по всеки от исковете по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.

Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения, както и да се произнесе и прецени всички относими и приети по делото писмени доказателства?

За тълкуването на съдебното решение.

Представлява ли територия за рекреационна дейност земята, върху която е изграден почивен комплекс, находящ се в национален парк и прилага ли се спрямо тази територия Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони при определяне на площта, необходима за ползване на почивния комплекс?

Относно проверка на допустимостта на въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за нищожност на договора за учредяване на ипотека.

Какъв е критерият за присъждане на разноски по частните производства, които не слагат край на исковия процес – съобразно уважаването/отхвърлянето на частната жалба или с оглед уважаването/отхвърлянето на иска с решението по същество на спора?
Ответникът има ли право на разноски по частните производства, ако след приключването на съответното частно производство последва прекратяване /в случая - частично/ на исковия процес и в този случай следва ли да бъдат присъдени на ответника разноски за частните производства - съобразно на прекратената част от иска?

В действителност ли разясненията в т.8 на ППВС № 5 от 1972 г. относно предпоставките за изключителност не са актуални при действащия Семеен кодекс с цел преценка дали въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр.д. № 4874/2014 г., I г.о.?

За характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./

Kога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняване на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца?

Очевидната неправилност произтича от липсата на мотиви по заявените от страните оплаквания в частните им жалби, по техните доводи и възражения във връзка с разноските и от пълната невъзможност да бъде установено как съдът е определил същите.

Може ли съдът да присъди исковата сума, без да определи преди това размера на обезщетението за имуществените и неимуществените вреди при трудовата злополука и да приспадне получени суми като обезщетение, както и длъжен ли е съдът да изследва приноса на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната груба небрежност, преди да определи степента на съпричиняване на вредоносния резултат.?

До кога най-късно може да бъде заявена валидно претенцията за разноски и да бъде представен документ за извършено плащане на претендираните разноски?

Представлява ли подаването и поддържането на частна тъжба от физическо лице пред надлежен съд виновно и неправомерно поведение, както и за това дължи ли обезщетение за причинени неимуществени вреди лице, което е сезирало надлежен съдебен орган в защита на свои права и тъжбата му е отхвърлена, без да е осъществена злоупотреба с право?

Вписаната в Службата по вписванията продажба на идеална част от недвижим имот, извършена от длъжник по изпълнително дело, на трето лице, след вписана от съдебния изпълнител възбрана, смущава ли правото на собственост на купувач, закупил същия недвижим имот на проведена по-късно публична продан, поради факта, че третото лице се посочва като собственик на идеалната част при справки в Службата по вписванията, при издаване на скици от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, визи за проектиране и др., и поражда ли за купувача правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост на продадената идеална част?

От кой момент започва да тече срока по чл.248 ГПК?

Прекъсва ли се срокът на придобивната давност с предявяването на иск с правно основание чл. 24, ал. 4 СК, респ. – иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК 1985 /отм./?

За приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК в исково производство по чл. 30 ЗН. (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
При основателност на иска дължи ли ответника дължима предварително съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК държавна такса, която не е била събрана от ищците, а е присъдена със съдебното решение? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Кои дарения следва да се включат в масата по чл. 31 ЗН при предявен иск по чл. 30 ЗН в хипотеза, когато наследодателят е дарил един и същи имот на едно и също лице няколко пъти, след като имотът се е връщал по някакъв начин в патримониума на наследодателя?

Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на странните?

За възможността да се възстанови по ЗВСОНИ правото на собственост върху реална част от недвижим имот, отчужден по ЗОЕГПНС, в който има построена сграда, която реална част не представлява необходима прилежаща площ за обслужване на сградата.

Допустимо ли е съдът в производство по чл. 248 ГПК, след като вече се е произнесъл и е обявил решението си по съществото на спора, да отмени на основание чл. 253 ГПК свое, постановено преди решението, определение, с което е определил адвокатско възнаграждение на назначен процесуален представител на страна по делото?

Следва ли съдът по всяко време на висящността на процеса служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните?

Дали фактическата власт върху поземлен имот има характеристиките на владение, ако е установена въз основа на предприета процедура по отчуждаване през 60-те години за нуждите на кооперация и върху него е изграден магазин, собственост на кооперацията, който тя ползва по предназначение?

Дали съдът следи служебно за противоречие на договора с добрите нрави?

За значението на грубата небрежност при трудовата злополука, а именно за това какво е значението на пренебрегването на правилата за безопасност от работника при преценка за проявена груба небрежност; за това следва ли при решаване на въпроса за наличието на груба небрежност съдът да обсъди и вземе предвид допуснатите от страна на работника нарушения на нормативни актове, а също така и на житейските правила за безопасност, които нормално спазва всеки един човек и в частност съставляват ли сериозни нарушения, тези на правилата за движение, станали причина за произшествието с работника.

За начина, по който се определя предмета на иска и кога съдът подвежда под грешна правна квалификация обуславящите основанието на иска фактически твърдения, съответно кога се произнася по различни фактически твърдения?

Как се определят разноските при прекратяване на делото за делба поради недопустимост на предявения иск?
Дали в производство по чл. 248 ГПК се дължат разноски?

Следва ли съдът по всяко време на висящността на процеса служебно да следи за процесуалната правоспособност на страните ?

Налице ли са предпоставките за конституиране на трети лица – помагачи на страната на ответника по иска за делба, ако ответникът е оспорил иска с възражение, че идеалната част от имота, която е притежавал ищецът, е придобита по давност от трети за спора лица, които (ответникът) иска да бъдат конституирани като негови (на ответника) помагачи?

При определяне стойността на придобитото имущество следва ли да се прилага критерият „минимална работна заплата”, за да се прецени дали имуществото е на значителна стойност ?

Налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид данните за нередовност на исковата молба.

Какво основание и при какви предпоставки собственик, лишен без основание от ползване на имота си, може да претендира обезщетение за ползата, от която е лишен, и какъв е размерът на същото?

Разполага ли с материалноправна легитимация да предяви иск по чл. 40 ЗУЕС лице, което е придобило самостоятелен обект в сграда с режим на етажна собственост, след провеждане на общото събрание, чийто решения се атакуват ? По какви критерии се преценява дали определен самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, представлява обща част по предназначение и компетентно ли е общото събрание на етажните собственици да решава този въпрос ?

Какви доказателства са достатъчни за приемането / за доказано/ на оставане без работа на незаконно уволнения работник? Необходимо ли е когато е представено ксерокопие на даден документ, той да бъде представян в оригинал пред съда, при положение, че ксерокопието не е било оспорено от ответната страна, нито съдът е изразил съмнение относно съдържанието на доказателствения документ? След като СРС е взел решение по даден казус, допустимо ли е въззивната инстанция да отменя това решение, без да има наличие на такова искане от въззивната страна? Във въззивната жалба не е споменато принудителното оставане без работа на ищеца и не са правени доводи за това дали е осъществявал или не трудова дейност за периода след 27.04.14 г.?

Относно правомощията на въззивния съд, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна и относно дадените от първоинстанционния съд указания за подлежащите на доказване факти.

Относно валидността на административните актове , косвения съдебен контрол ,за основанието за издаване на компенсаторни инструменти.

При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността?

Спорният предмет е индивидуализиран в достатъчна степен по основание и петитум – вземане за цената на доставка, превоз и полагане на бетон, като не е налице несъответствие между изложените фактически твърдения в обстоятелствената част и заявеното към съда искане. Претенциите не се посочени по пера, включително вид и количество на доставения бетон, но в исковата молба изрично се препраща към фактурите, които са приложени към нея. По този начин претенцията на кредитора е индивидуализирана както с посочване на фактурите, така и с размера на вземането по всяка една от тях.

Относно вземането за ежемесечно повтарящо се задължение за плащане на възнаграждение по договор за услуга сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови отпадъци с уговорен падеж и определяемо по размер, представлява ли вземане за периодично плащане, което се погасява с изтичане на 3-годишна давност по чл. 111 б.”в” ЗЗД.

Относно общата или кратката тригодишна погасителна давност е приложима относно вземането за адвокатско възнаграждение.

Следва ли въззивният съд да обсъди и изложи мотиви по всички основни въпроси, определящи изхода на спора за собственост, или при положение, че ответника не владее имота предмет на ревандикация, следва отхвърли иска, без да обсъжда принадлежността на правото на собственост?
Допустимо ли е да се уважи иска в установителната му част, а да се отхвърли в осъдителната при положение, че ответника не владее процесния имот?

От кой работодател се дължи обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ – от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото работникът или служителят първоначално е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или работникът или служителят, съобразно своя интерес, може да претендира изплащане на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение от последващ работодател?

Относно постановеното от въззивния съд по евентуално предявения иск, като питането е едно, зададено по два различни начина - частичното уважаване на главния иск, пречка ли е за разглеждане на евентуалния иск и при частично уважаване на главния иск следва ли, че евентуалният иск следва да бъде оставен без разглеждане изцяло.

Относно правомощията на въззивната инстанция в случаите на констатирана за пръв път във въззивното производство нередовност на исковата молба.

Осчетоводяването на фактурите и включването им в дневниците за покупки по ЗДДС, както и упражняването на право на приспадане на данъчен кредит по същите, представлява ли признание на задължението за плащане на цените на тези доставки и доказва ли неговото съществуване?

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Следва ли да се извършва косвен съдебен контрол съгл. ТР № 6/2006г. ОСГК т. 4 в исковото производство относно законосъобразността на административния акт за възстановяване на собствеността по ЗВСНОНИ по З., ЗПИНМ, когато трето лице неучаствало в административното производство противопоставя собствени права на реституираните собственици върху същия имот и приложимо ли е в този случай по-късно приетото ТР № 5/14.01.2013г. по т.д.№ 5/2011г.?

По въпросите на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

Плащането към кредитор на ДДС по конкретни фактури с посочен в тях определен размер на задължението, счетоводното записване на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието – длъжник счетоводство, извършените частични плащания, съответно прихващания, с вземания по конкретни фактури, представляват ли признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б. “а” ЗЗД за пълния размер на дълга?

Относно установяване вина на работника или служителя за липса на обяснения, поискани от работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание и по въпроса за прилагане на аналогията.

За точното тълкуване на понятието „законност“ на действия при изнасяне на документи от служебния архив на нотариус в изпълнение разпореждане на прокурор с оглед разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗННД и чл. 28, ал. 4 ЗННД.

Влязлото в сила експертно решение на ТЕЛК задължително ли е за гражданските съдилища относно наличието на професионално заболяване?

Относно частна жалба от Ресурсен център за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности – [населено място], чрез адв. К. Г., против определение № 246 от 24. 01. 2011 г. по гр. д. № 487/2010 г. на Видинския окръжен съд, с което частният жалбоподател е осъден да заплати на ищцата сумата 800 лв. деловодни разноски за въззивната инстанция.

Може ли страната да обжалва само мотивите към решението?

За задължението на съда да извърши анализ на всички доказателства по делото поотделно и в съвкупност и да прецени доказателствата и доводите на страните въз основа на твърдените факти и закона във връзка с липсата на преценка на представена трудова книжка.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.