1/ „Прилагат ли се ограниченията, предвидени в чл. 269, изр. 2 ГПК, относно обхвата на дейността на въззивния съд?“ и 2/ „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и защитни позиции на страните, като изложи мотиви в тази връзка, вкл. защо приема някое доказателство за недостоверно?“, по които въпроси страната се позовава на допълнителната предпоставка за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, твърдейки противоречие на обжалвания акт на въззивната инстанция с разрешенията, обективирани в следната съдебна практика: Тълкувателно решение №6/2017 г. от 15.01.2019 г., постановено по тълк. дело №6/2017 г. на ОСГТК на ВКС – по първия от така поставените въпроси, респ. в Тълкувателно решение №1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №212/01.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №226/12.07.2011 г. по гр. д. №921/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение №270/19.02.2015 г. по гр. д. №7175/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение №228/01.10.2014 г. по гр. д. №1060/2014 г. на ВКС, I г. о. и решение №27/02.02.2015 г. по гр. д. №4265/2014 г. на ВКС, IV г. о. – по втория формулиран от частните касатори въпрос.