чл. 240 ГПК
Защита срещу неприсъственото решение
Чл. 240. (1) В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради:
1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание;
2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства;
3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
(2) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно.
(3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е съдия или съдебен състав, участвал като последна инстанция в производство по чл. 240 ГПК да участва при неговото разрешаване при разглеждане на делото от същата инстанция и съставлява ли това съществено нарушение на съдопроизводствените правила? Порочно ли е въззивното решение, в чието постановяване е участвал съдия или както е в настоящия случай целия съдебен състав, по отношение на когото е налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК? Участието на съдия в предходно дело, по което е взето становище по същите доказателства, представени и по нестоящото висящо дело, и/или е налице произнасяне по въпрос, релевантен за изхода на висящото дело, основание ли е за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК? Следва ли въззивният съд да формира изводите си за фактите след обсъждане на всички доказателства в тяхната цялост и в частност как следва да се извършва преценка, следва ли да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и оплаквания на страните, свързани с твърденията им, както и всички събрани по делото доказателства? Следва ли да се нарушава договорната свобода на страните при тълкуване на волята им? Какво е приложението на чл. 20 ЗЗД и кои са критериите, въз основа на които съдът изяснява точния смисъл на договорните клаузи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Подлежи ли на въззивно обжалване постановеното по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допуснал ли е съществено процесуално нарушение съдът и ограничил ли е правото на защита на една от страните по делото, когато е произнесъл съдебното решение преди да изтече срокът, предоставен от същия съд за представяне на писмени защити от страните? Представлява ли това поведение на съда основание за съмнение в безпристрастното решаване на повдигнатия правен спор? Налице ли е сила на пресъдено нещо относно непредявения размер на обезщетение за деликт от разрушаване на чужда сграда при влязло в сила неприсъствено протоколно решение по частичен иск, по което е присъдено в полза на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени вреди без да е установен механизмът на извършване на деянието и без да е установено състоянието на разрушената сграда към момента на разрушаването, както и годината на построяването й, и без да е изслушана експертиза за размера на причинените вреди на база състоянието на разрушената вещ? Налице ли е правопогасяващо възражение на ответника, което не е преклудирано за останалата непредявена част от вземането (обезщетението) извън предявения частичен иск, с което гражданският съд е длъжен да се съобрази, когато с влязло в сила решение на наказателен съд е разгледано разрушаването на същата чужда сграда и е установен по-малък размер на вредите от този, който вече е присъден на ищеца с неприсъствено решение по частичен иск? Длъжен ли е гражданският съд в този случай да приеме, че вземането за обезщетение е погасено с уважаването на частичния иск и да отхвърли предявения за разликата иск изцяло? Длъжен ли е гражданският съд да се съобрази с размера на установените вреди, когато е налице влязла в сила присъда на наказателен съд за престъпление, което включва в състава престъпен резултат и размер на причинените вреди? И по-конкретно задължително ли е за гражданския съд решение на наказателния съд и по отношение на размера на вредите, когато от наказателния съд с окончателно решение е разгледано повдигнато обвинение по чл. 216, ал. 5, т. 5 НК (в действащата към 2008 г. редакция) за противоправно унищожаване на чужда недвижима вещ, от което са настъпили значителни вреди? Длъжен ли е гражданският съд, ако наказателният съд е установил определен размер на имуществените вреди (1917 лв.) и този размер на вредите е по-малък от вече присъдения с неприсъствено решение в полза на ищеца размер (5500 лв.) преди завеждане на настоящото дело, да отхвърли предявения иск за имуществени вреди като неоснователен и недоказан по размер изцяло? Длъжен ли е гражданският съд да се съобрази с всички установени от наказателния съд факти относно разрушената недвижима вещ с влязло в сила решение, като - нейното състояние, година на построяване, строителни книжа (търпимост) и др., които са от значение за определяне на размера на вредите? Длъжен ли е съдът да назначи СТЕ и оценителна експертиза, като изрично укаже на експерта за състоянието на сградата, за годината на нейното построяване и за други значими за определяне на цената на погиналата вещ да се ръководи от установеното с влязлото в сила решение на наказателен съд относно същата сграда? Когато гражданското дело е спряно до приключване на наказателното дело, длъжен ли е гражданският съд да приеме решението на наказателния съд и да присъедини приключилото наказателно дело към гражданското дело? Явява ли се влязлото в сила решение на наказателния съд ново доказателство, което гражданският съд трябва да вземе предвид по отношение на всички установени факти и обстоятелства за унищожената вещ и размера на вредите, съгласно чл. 300 ГПК? Задължително ли е това, особено в случаите, в които има предходно неприсъствено решение по частичен иск за обезщетение от деликт върху същия обект, в което обаче липсват установени факти за състоянието на разрушената вещ, годината на нейното построяване и експертно заключение за размера на вредите? В случай че гражданският съд присъедини изцяло наказателното дело към гражданското дело, може ли и длъжен ли е да ползва при своите изводи и анализ приетите от наказателния съд експертизи, които съдът е кредитирал в наказателното решение относно размера на причинените вреди, след като наказателното решение е задължително за гражданския съд? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и да изложи конкретни мотиви при определяне на неимуществените вреди? Длъжен ли е да вземе предвид специалното занятие на ищеца при преценка на претендираните неимуществени вреди, когато подробно и аргументирано са оспорени от ответника? Длъжен ли е да изложи конкретни мотиви за определяне размера на неимуществените вреди? Очевидно неправилно ли е решението, когато въззивният съд е отказал да присъедини към делото приключило наказателно дело, което съгласно чл. 300 ГПК е задължително за него? Очевидно неправилно ли е решението на въззивния съд, когато е потвърдил без мотиви размера на вредите от деликт, определен от първоинстанционния съд, който без да изложи мотиви приема размера на вредите, посочен от СТЕ, при хипотезата, че разрушената сграда е построена през 1950 г., след като задължителното за гражданския съд решение по наказателно дело установява, че сградата е построена през 1923 г., а ищецът невярно е декларирал, че е построена през 1950 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
В компетентността на кой съд попада преценката за допустимост на молба за отмяна – на администриращия молбата съд или на Върховния касационен съд?
Допустимо ли е администриращият молбата за отмяна съд да постанови разпореждане за връщане на молбата като недопустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следи ли служебно въззивният съд за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото?
В случай, че страната не е релевирала в жалбата/отговора на жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при постановяване на доклада по делото, следва ли въззивният съд да извършва служебна проверка за законосъобразност на този акт?
Ограничен ли е въззивният съд от заявените от страната в жалбата/отговора на жалбата оплаквания при проверка на правилността на първоинстанционното решение, конкретно - при проверката за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, отнесени към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?
Длъжен ли е въззивният съд да допусне, по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК, доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения?
Допустими ли са свидетелски показания за установяване на обстоятелства, за които законът изисква писмен документ, ако се окаже, че документът е изгубен или унищожен не по вина на страната, която се позовава на него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Христова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Тотка Калчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
При проведено принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание неприсъствено съдебно решение и неговата отмяна, на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, налице ли е правен интерес от водене на осъдителен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.