от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателния акт на ВКС, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че релевираните от касатора К. в изложението към жалбата му въпроси с поредни номера 1-4/вкл./ са такива, отнасящи се до правилността на атакуваното решение, тези с номера 6, 8 и 9 се отнасят до възприемането на фактическата обстановка от състава на САС, докато останалите 4 въпроса /т. е. без въпросът с пор. №5/ са с изцяло хипотетичен характер, т. е. не са били включени в предмета на спора. Следователно, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, безпредметно се явява обсъждането налице ли е някоя от релевираните от касатора К. допълнителни предпоставки /по т. т. на същия законов текст/.