„Непроизнасянето на първоинстанционният съд по искане на ищеца за постановяване на неприсъствено решение с определение по реда на чл. 239, ал. 3 ГПК, има ли за последица накърняване на процесуалните права на ищеца, респ. опорочаване на постановеното по общия исков ред решение. При направено искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение и липсата на възражение от ответната страна, обвързан би е съдът да извърши преценка за вероятната основателност или вероятната неоснователност на заявените от ищеца претенции към ответника въз основа на становище на процесуалния представител на страна, спрямо която ищецът е оттеглил претенцията си?, който въпрос твърди, че е решен в противоречие с решение №157/29.11.2010г. на ВКС, І ТО по т. д. №262/2010 г. Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът може да постанови по искане на ищеца неприсъствено решение срещу ответника при кумулативното наличие на следните формални предпоставки: бездействие на ответника, изразяващо се в неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане в негово отсъствие, т. е ответникът да не е предприел никакви действия в своя защита. Липсата на своевременно направено искане за постановяване на неприсъствено решение в първото по делото съдебно заседание, води до липса на задължение на съда да се произнесе с определение по направено в предишен или последващ момент искане за постановяване на неприсъствено решение. В случая искането за произнасяне с неприсъствено решение е направено в проведеното на 24.02.2021г. съдебно заседание, в което след прекратяване на производството по делото по отношение на ответника „Лидо“ ООД, не са извършвани никакви съдопроизводствени действия, като на адв. А. е указано да представи доказателства за представителната й власт по отношение на ответника В. П.- С., а обявяването на окончателния доклад и произнасянето по направените искания е отложено за следващото съдебно заседание на 31.03.21г., пренасрочено за 26.05.21г. Ето защо следва да се приеме, че първото редовно проведено съдебно заседание по делото е това на 26.05.21г., на което ответникът В. П. е надлежно представлявана от адв. А.. Дори да се приеме, че първото съдебно заседание е проведено на 24.02.2021г., то, с оглед приложеното впоследствие по делото пълномощно на адв. А., следва да се приеме, че към този момент ответникът е надлежно представлявана, което води до липса на задължение на съда да се произнесе с определение по направеното от ищците искане за приложение на института на неприсъствено решение при липсата на една от кумулативните формални предпоставки по см. на чл. 238, ал. 1 ГПК- неявяване на ответника. Предвид на изложеното, доводите на касатора за извършено от въззивният съд процесуално нарушение не обосновава предположение за недопустимост на обжалваното решение като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване.