е изследван и преди от съдията-докладчик, няма предпоставки за връщане на делото на досъдебното производство. Подсъдимият е получил парите и въвел в заблуждение моята доверителка. С оглед размера на вредата, в нашия случай считам, че не следва делото да се връща на СРП“. В протокола липсват отбелязани други изявления на адв. И. Г.. Съдът е посочил, че за да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД, поведението му следва да е противоправно, т. е. в противоречие с правна норма, добрите нрави или морала. В случая посоченото наказателно дело е образувано въз основа на обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение на Н. Н. за деяние по чл. 209, ал. 1, предл. първо НК - измама. Явяващият се в съдебна зала пълномощник на пострадалата от това престъпление следва да поддържа обвинението и не е противоправно поведението му, ако изкаже становище за наличие на вина у подведения под отговорност. Поведението на процесуалния представител, изразяващо се в становище по искане на прекратяване на делото, не може да се счете за противоправно, ако то е в рамките на вече повдигнатото обвинение. Съдът е приел, че при съвкупната оценка на ситуацията, липсват дори индиции, че изразите са отправени умишлено при нарушаването етичните стандарти за добросъвестното упражняване на адвокатската професия - с единствената цел да уязвят ищеца. Действително, от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. Б., Н. Г. и Б. К., които въззивния съд е приел за достоверни, се установява наличието на някакви твърдения, които ответникът е направил преди съдебното заседание, но същите не са предмет на настоящото дело, тъй като в исковата си молба и уточнението към нея от 04.06.2012 г. ищецът е заявил, че твърденията, които са го увредили, са отправени на 01.11.2010 г. в съдебно заседание по н. о. х. д. №8157/2018 г. на Софийски районен съд. В тази насока са изложени съображения, че с оглед принципа на диспозитивното начало, уреден в чл. 6 ГПК, съдът следва да се произнесе само по предявеното спорно материално право, което е очертано с неговите правопораждащи юридически факти и предметно съдържание. Произнасянето по различни факти, които ищецът не твърди, би било не само нарушение на този принцип, но и би осуетило защитата на ответника, защото той се защитава срещу фактите, които се твърдят в исковата молба. В заключение въззивният съд е достигнал до извода, че в конкретния случай не е налице противоправно поведение от страна на ответника и не е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.