дали е налице основание за допускане на касационното обжалване поради вероятна нищожност или недопустимост на съдебното решение. Довод за нищожност изрично се съдържа в касационната жалба, като в тази насока е и първият от поставените с изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпроси. Легално определение на понятието „нищожност” на съдебното решение няма нито в ГПК, нито в друг закон. В съдебната практика и в правната теория се приема, че нищожно е решението, което е постановено от ненадлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, неизготвено в писмена форма или неподписано, както и такова, което е толкова неясно и неразбираемо, че волята на съда не може да бъде изведена дори чрез тълкуване. Нито един от тези пороци не е налице по отношение на атакуваното решение. Съдът се е произнесъл по иск, който е в кръга на компетентност на българския граждански съд. Решението е постановено в надлежен състав, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава. Волята на съда е обективирана ясно и разбираемо. Не е налице противоречие с ТР №1 от 10.02.2012 г. по тълк. д.№1/2011 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което обявеното по реда на чл. 189, ал. 3, изр. 2 ГПК /отм./ и чл. 236, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебно решение, което не е подписано от съдията, който след постановяването му е избран за съдия в друг съд или е в обективна невъзможност да стори това, не е нищожно. Разяснено е, че когато решението се постановява в състав, то се приема на тайното съвещание с мнозинството на гласовете – чл. 21, ал. 2 ГПК, а след като е взето, докладчикът по делото изготвя писмения текст, който се подписва от всички съдии (съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението и мотивира отделно своето особено мнение). Положилите подписите си съдии удостоверяват не своите волеизявления, а волята на съда такава, каквато тя е формирана при тайното съвещание. За автентифицирането на решението е достатъчно то да бъде подписано от двама съдии, без значение дали гласовете им са формирали мнозинството или един от тях е на особено мнение. С подписа си, останалият на особено мнение съдия удостоверява, че изложения текст на решението отговаря на формираната от мнозинството воля и излага отделно особеното си мнение. Когато член на състава не може да подпише решението, председателят на състава отбелязва причините за това, съответно старшият член, когато решението не може да бъде подписано от председателя – чл. 236, ал. 3, изр. 2 ГПК. В случая не се е наложило съставянето на подобно отбелязване, тъй като (макар и след обявяване на решението) то е подписано и от старшия съдия Д. В.. Както е прието в ТР №1 от 10.02.2012 г. по тълк. д.№1/2011 г. на ВКС, ОСГТК, обявяването на съдебното решение не е елемент от фактическия състав на валидно формираната воля на съда - то има за последица единствено неоттегляемост на решението. Съдебното решение може да бъде подписано от член на съдебния състав и след обявяването му, включително и след постъпване на жалба против решението. Изложеното сочи на отсъствие на основание за допускане на обжалването, за да се провери валидността на въззивното решение, както и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия поставен въпрос.