1.“Изпълнено ли е изискването на чл. 236 ГПК за посочване в съдебното решение на три имена на съдията за първоинстанционното решение с оглед преценката дали е постановено и подписано от съдия?“; 2.“Длъжен ли е съдът да аргументира приетите от него за доказани факти и обстоятелства?“ /т. 3/; 3.“Длъжен ли е съдът при отделяне на спорното от безспорното да се съобрази с изявленията на страните?“; 4.“Официален или частен е документът – плик с входящ номер, за подаване на наддавателно предложение в канцеларията на районния съд? Официален или частен документ е самият входящ номер, поставен с печат? Каква е тежестта на доказване и правилно ли е разпределена тя от първата инстанция? При видими подправки в датата, както и при видима наличност на различни години, които са поставени с датен печат, следвало ли е съдът да открие производство по оспорване на тези документи? Следвало ли е да го направи служебно или да изключи документа от доказателствата по делото като нечетлив?“; 5.“Позволява ли правилото на чл. 183 при представени заверени преписи от документи и поискано от другата страна представяне на оригиналите на документите, право на преценка на съда дали да приложи последиците от непредставянето на оригинала?“; 6. „Правомощията на съда по чл. 178 ГПК за преценка на доказателствената сила на документ с поправки, прибавки и други външни недостатъци, като е тълкувал разширително тази правна норма; 7. “Как се определя времето на извършване на публичната продан-от изричния законов текст или от твърденията на страните?“; 8. „Нестаналата публична продан недействителна ли е? Може ли да бъде действителна публична продан, проведена без да има подадени в срок наддавателни предложения?“; 9.“При преценка на предмета на едно съдебно дело и вида на предявените искове и тяхната правна квалификация, обвързан ли е съдът с доклада на първата инстанция? Може ли съдът да преценява вида на предявените искове, въз основа на изявления на един от ищците, че приема доклада по делото или следва да преценява какви искове са предявени по направените уточнения преди връчване на препис от исковата молба?“; 10. „Има ли изменение на иска, ако уточненията по предявените искове са направени след оставяне на исковата молба без движение и по изрично разпореждане на съда? Следва ли да се считат част от исковата молба претенция, всички уточнителни молби по исковете, подадени преди връчване на препис от исковата молба?“; 11. „Следва ли съдът да изчака влизане в сила на разпореждането за недопускане на изменение на иска и едва тогава да разглежда спора или въззивната жалба?“; 12.“Относно възможността да се съединява иска по чл. 496 ГПК за недействителност на публична продан с установителен иск за собственост“; 13. „По какъв процесуален ред може да се релевира недействителността на публична продан по чл. 496, ал. 3 ГПК и от тук по какъв иск е образувано първоинстанционното дело и колко иска са предявени?“; 14. „От кой момент следва да започне разглеждането на делото след отмяна на определението за връщане на исковата молба?“; 15. „Кое е първото по делото съдебно заседание, ако на първото насрочено заседание ход на делото не е даван, има ли то статут на първо по делото заседание?“; 16. „Следва ли да се допускат оспорвания на документи, направени с изрична писмена молба, подадена преди заседанието по делото? Следва ли съдът да посочи кога е настъпила преклузията за оспорване на документи и да посочи кое заседание по делото приема за първо по делото и защо счита, че не е налице оспорване на документи? Следва ли съдът при множество заседания и отлагания на делото да посочи на коя дата е проведено първото по делото заседание?“; 17. „Може ли специалната сметка на ЧСИ да е на името на двама ЧСИ, които не водят общо изпълнително дело, нямат общо деловодство, а само ползват офис в една и съща сграда? Следва ли купувачът на публична продан да се осведоми за това по какъв вид банкова сметка внася парите? Какъв е статута на ЧСИ - публичен орган или частно лице?“ /ТР 2/13/; 18. „Следва ли купувачът на публична продан да се осведоми за това по какъв вид банкова сметка внася сумите?“; 19. “Следва ли съдът служебно да провери дали са налице посочените от ищеца забрани за наддаване и придобиване на имот на публична продан, както и да допусне доказателства за това, че купувачът е подставено лице на лице, което няма право да наддава? Може ли съдът да приема, без събиране на доказателства-че купувачът безспорно не е магистрат или адвокат или друго лице, което няма право да наддава, без да е събрал или посочил някакви доказателства?“; 20. „Може ли съдът при преценка качеството на ответника и при преценка дали той е лице, което няма право да наддава, да се позовава на неприложени по делото актове, източници и данни? И може ли да не ги посочва изобщо?“.