чл. 235, ал. 3 ГПК

Може ли в установителното производство по чл. 422 ГПК /образувано след подадено възражение след издадени заповед и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК/ обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от отговора на исковата молба и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК?

1. За необходимостта при предявен по реда на чл.59, ал.3 ЗС иск, в случаите, в които се твърди, че ползвателят упражнява правото си на ползване върху имота чрез трети лица, ползвателят да докаже факта на предоставяне на фактическата власт на тези трети лица, включително на членове на семейството си? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
2. Прилага ли се чл. 116, б. б ЗЗД в хипотеза, при която собственикът на недвижим имот, обременен с вещно право на ползване, е предявил срещу ползвателя иск по чл. 59, ал. 3, предл. 2 ЗС за установяване погасяването на правото на ползване поради неупражняването му в 5-годишен срок и може ли в тази хипотеза съдът да зачете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК продължаващото по време на процеса неупражняване на правото на ползване? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
3. При запазено безвъзмездно право на ползване освободен ли е ползвателят от задължението по чл.57 ЗС да заплаща разноските, свързани с ползването на имота? (на осн. чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК)
4. Може ли исковата молба да бъде счетена за предупреждение по чл.61 ЗС и неотстраняването на визираните нарушения по време на делото да се вземат предвид при постановяване на решението? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Допустимо ли е банката-кредитор да се позове на предсрочна изискуемост на свое вземане по договор за кредит, ако не е обявила предсрочната му изискуемост на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?

За приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във връзка с висящия съдебен спор по обжалване на решение на КЕВР относно установяване на нетно специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са формирани преференциалните цени, по които се изкупува произведената от касатора електрическа енергия.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Към кой момент съдът следи за наличието на абсолютната положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, предвидена в чл. 498 КЗ – предявена пред застрахователя писмена претенция по реда на чл.380 КЗ, към който препраща чл.498 КЗ и наличие на една от предвидените в ал.3 на същата разпоредба хипотези, осъществила се най-късно в тримесечен срок от предявяването на претенцията, съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ - неплащане от застрахователя, отказ да плати / разбирано в смисъл на изричен такъв / или несъгласие на увреденото лице с размера на определеното или изплатеното обезщетение? Неосъществяването на тази предпоставка преди завеждането на исковата молба изключва ли саниране допустимостта на иска в хода на съдебното производство?

Включва ли се в задължението на съда, регламентирано в чл. 235, ал. 3 ГПК, разглеждане на посочено в исковата молба изявление на кредитор, упражнил преди това правото си по чл. 410 ГПК, че счита задълженията на длъжника си за предсрочно изискуеми?

Представлява ли предявяването за плащане на издателя на запис на заповед с падеж „на предявяване“ факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно силата на пресъдено нещо на арбитражното решение.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

1. Допустим ли е предявеният от работника иск за възстановяване на заеманата от него длъжност при отхвърлен иск за отмяна на уволнението по съдебен ред, поради отмяна на заповедта за уволнение от работодателя при висящ съдебен процес и възстановяване на работника съгласно издадената/ от работодателя/ заповед на длъжност, различна от заеманата преди уволнението? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
2. Правнорелевантна ли е заповед за уволнение, издадена въз основа на споразумение, което не е подписано от работника и допустим ли е иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, ако работодателят е отменил заповедта за уволнение, но е възстановил работника на длъжността, посочена в неподписаното от него споразумение? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
3. За тълкуването и прилагането на императивната разпоредба на закона работникът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

1. По отношение на кои вноски следва да се уважи искът: вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, включително когато редовната изискуемост настъпи в хода на процеса?
2. Въпросът относно момента, към който се установява вземането в процеса, заведен по реда на чл. 422 ГПК и кои факти са от значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК?
3. За приложението на нормата на чл. 617 ТЗ в производствата, заведени по реда на чл. 422 ГПК, решението за обявяване в несъстоятелност и настъпването на изискуемостта на вземането въз основа на това представлява ли нов факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК? Следва ли да бъде зачетена нормата в производството по чл. 422 ГПК?

1. За необходимостта при предявен по реда на чл.59, ал.3 ЗС иск, в случаите, в които се твърди, че ползвателят упражнява правото си на ползване върху имота чрез трети лица, ползвателят да докаже факта на предоставяне на фактическата власт на тези трети лица, включително на членове на семейството си? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
2. Прилага ли се чл. 116, б. б ЗЗД в хипотеза, при която собственикът на недвижим имот, обременен с вещно право на ползване, е предявил срещу ползвателя иск по чл. 59, ал. 3, предл. 2 ЗС за установяване погасяването на правото на ползване поради неупражняването му в 5-годишен срок и може ли в тази хипотеза съдът да зачете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК продължаващото по време на процеса неупражняване на правото на ползване? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
3. При запазено безвъзмездно право на ползване освободен ли е ползвателят от задължението по чл.57 ЗС да заплаща разноските, свързани с ползването на имота? (на осн. чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК)
4. Може ли исковата молба да бъде счетена за предупреждение по чл.61 ЗС и неотстраняването на визираните нарушения по време на делото да се вземат предвид при постановяване на решението? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

За приложимите правни норми за разрешаването на възникналата в случая конкуренция на права между от една страна - купувач на недвижим имот от сънаследник въз основа на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, влязло в сила по време на втората фаза на делбата, но при вписана възбрана върху имота и искова молба преди началото на делбата и от друга страна - приобретател на имота от сънаследника, комуто вещта се е паднала в дял при делбата. От значение за изхода на спора е дали са приложими правилата на чл. 453 ГПК, т.1 и 2 за действието на вписаната възбрана, правилото на чл. 114, б. б ЗС за защитното действие на вписването на исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД или правилото на чл. 226, ал. 3 ГПК за извършено разпореждане с делбен имот по време на висящия процес за делба?

Въз основа на какви предпоставки може да се приеме, че кредиторът по договор за банков кредит е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем в хипотезата на съдлъжници, отговарящи солидарно за поетия с договора дълг?

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство, ако в хода на делото е установено, че кредитополучателят е надплатил сума, която е в по – голям размер от неплатената сума, която банката твърди, че е основание за предсрочна изискуемост?

За предпоставките за връчване на съобщение по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на съобщение.

Включва ли се в задължението на съда, регламентирано в чл. 235, ал. 3 ГПК, разглеждане на посочено в исковата молба изявление на кредитор, упражнил преди това правото си по чл. 410 ГПК, че счита задълженията на длъжника си за предсрочно изискуеми?

Уговорката в допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на осн. чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфичните провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД.

Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Съответно не е налице процесуална пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането.

Задължителното участие на синдика се извлича от съвкупното тълкуване на разпоредбите на чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ, чл. 637 ТЗ, ал. 3 и 4 и чл. 691 ТЗ и от необходимостта от постигане на процесуална икономия чрез неоспоримост на съдебно установеното вземане в производството по несъстоятелност. Участието на синдика в производството прегражда възможността за симулативни процеси и злоупотреба с процесуални права от страна на длъжника и кредиторите му, в нередки случаи се явява гаранция срещу признаване на привидни вземания и увреждане на останалите кредитори, чийто процесуален субституент е синдикът. Неконституирането му в производството отнема правната възможност на кредиторите на несъстоятелността да вземат участие в него, да наведат доводи, да поискат и представят допустими доказателства, както и да обжалват постановеното решение, поради което защитата на правата на останалите кредитори би била поставена изцяло в зависимост от служебното начало в гражданския процес.

Изграждането на постройка в съсобствен имот без да е учредено право на строеж от съсобственика, без да е дадено съгласие за изграждането на обекта, представлява ли неоснователно действие на ответника и създава ли пречки за съсобственика да упражнява правото на собственост в неговия пълен обем? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Следва ли търсената по реда на чл. 109 ЗС защита да съответства на тежестта на нарушението в хипотеза, при която е налице строителство на самата регулационна линия, както и на строеж, който навлиза в съседния имот, собственост на предявилото иска лице? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Следва ли търсената по реда на чл. 109 ЗС защита да съответства на тежестта на нарушението? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)

Произвежда ли материалноправен ефект волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, обективирано в исковата му молба по чл. 430, ал. 1 ТЗ, връчена на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК?

По отношение на кои вноски следва да се уважи искът: вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, включително когато редовната изискуемост настъпи в хода на процеса?
Въпросът относно момента, към който се установява вземането в процеса, заведен по реда на чл. 422 ГПК и кои факти са от значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК?

По отношение на кои вноски следва да се уважи искът: вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, включително когато редовната изискуемост настъпи в хода на процеса?
Въпросът относно момента, към който се установява вземането в процеса, заведен по реда на чл. 422 ГПК и кои факти са от значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК?

Произнасянето на инстанциите по съществото на спора, обективирано с потвърдения от въззивния съд диспозитив на първоинстанционното решение, на първо място свидетелства за произнасяне по иск за факт – че е налице несъответствие в начина, по който в кадастралната карта е отразена част от земната повърхност, която следва да е разграничена в три самостоятелни терена, вместо в два. По силата на чл. 124, ал. 4 ГПК, обаче, исковете за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение са допустими само в случаите, предвидени в закон. Не съществува позитивно-правна норма, която да допуска предявяването на иск за установяването на факт от вида на отразения в диспозитива на потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение. С оглед липсата на позитивно-правна регламентация в смисъла на чл. 124, ал. 4 ГПК, произнасянето на инстанциите по съществото на спора се явява процесуално недопустимо и като такова подлежи на обезсилване.

Следва ли въззивният съд при решаване на спора да осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес, и какви са правомощията на въззивния съд при служебно прилагане на императивна материалноправна норма? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Kогато срещу предявен иск за собственост, основан на наследяване по закон, ответникът се брани с възражение, основано на завещание, допустимо ли е ищецът да направи възражение по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената му част от наследството чрез намаляване на завещателното разпореждане? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Допустима ли е делбата на урегулиран поземлен имот, в който съществуват жилищни сгради /респ. самостоятелни обекти в сграда/, изключени от съсобствеността, ако не всички съсобственици на терена притежават такива самостоятелни обекти?

Допустимо ли е съдът да прави извод въз основа на заключение на вещо лице, без да са налице данни за такъв извод в самото заключение?

Определението по чл.140 ал.1 ГПК включва ли разглеждане на въпросите по допустимостта на иска, като при констатирани нередовности следва ли съдът да даде указания на ищеца, за представяне на доказателства, които указания да му бъдат връчени с определението за насрочване?
Какъв е обхватът на проверката на въззивния съд по чл.130 ГПК, за допустимост на предявения иск и има ли правомощие същия да събира доказателства, посочени или представени с частната жалба на ищеца, за установяване на обстоятелства относно допустимостта на иска или да инициира процедура по отстраняване нередовности , като даде указания на първоинстанционния съд за събиране на сочените доказателства?
При служебна проверка, извършвана от въззивния съд, касаеща допустимостта на иска , може ли същият да събира сочени с частната жалба доказателства, които да санират иска, ако ищецът не е могъл да ги представи или да се снабди с тях, след указанията на първоинстанционния съд до подаване на частната жалба срещу определението за прекратяване на производството по делото?

Допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит, като предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Съществуването на вземането се установява към момента, в който се формира сила на пресъдено нещо, а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което искът по реда на чл.422, ал.1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено нещо- приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/.

Относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди.

Следва ли съдът да зачете в хипотезата на чл.235 ал.3 ГПК като съобщаване на цесията, приложеното към ИМ и връчено заедно с нея на ответника, писмо-известие за цесия, изходящо и от цедента и цесионера?

ВКС намира, че касационно обжалване на въззивното решение в осъдителните му части следва да бъде допуснато за преценка с оглед вероятната му недопустимост /относно предявения иск/ с оглед потвърждаването от въззивния съд на първоинстанционното решение, с което е уважена евентуалната претенция за присъждане на сума като подлежаща на връщане на отпаднало основание, а в мотивите на въззивното решение е прието, че не е установено основанието за даването на сумата, поради което връщането й се дължи като дадена без основание.

1. Представлява ли промяна в предмета на делото, заведено по иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, искането и съответно - установяването на дължимите поради настъпил падеж месечни вноски за главница и лихва, в случаите, когато те не са диференцирани нито в заявлението, нито в исковата молба, нито в извлечението /т.е. в документа по чл. 417, т. 2 ГПК - бел. на ВКС/, като банково вземане с настъпил падеж и дали в тази връзка са приложими постановките по т. 11 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно попада ли посочената хипотеза под изричната забрана за изменение на основанието на исковата претенция?
2. Следва ли в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковата молба по иск с правно основание по чл. 415 ГПК да са диференцирани частите от вземането на ищеца за вноски и лихви с настъпил и ненастъпил падеж, както и следва ли твърдението за дължимост на претенцията да е разделено на такова, изискуемо поради падежирали месечни вноски и вземане, поради настъпила предсрочна изискуемост, за да бъде уважена частично исковата претенция само за вземанията, които са падежирали и изискуеми по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД преди подаване на заявлението в съда?
3. Следва ли в заявлението по чл. 417 ГПК и в исковатамолба да са изрично посочени конкретните падежирали съгласно договора за кредит и погасителния план към него месечни вноски и техният размер, за да се установят те с решението по иска, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК?
4. Обвързан ли е съдебният състав с твърдението за фактите относно настъпването на предсрочна изискуемост или може да приеме различна от посочената от ищеца дата на нейното настъпване с оглед събраните по делото доказателства?

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство, ако в хода на делото е установено, че кредитополучателят е надплатил сума, която е в по – голям размер от неплатената сума, която банката твърди, че е основание за предсрочна изискуемост?

Относно приложението на чл.235 ал.3 ГПК, а именно длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право?

Длъжен ли е въззивният съд да реши спора въз основа на фактите, настъпили в течение на производството, включително въз основа на настъпилата в хода на процеса изискуемост на притезанието и следва ли да даде собствено разрешение на предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства?

1. По отношение на кои вноски следва да се уважи предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
2. Може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК? (на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

При разваляне на предварителен договор с предмет семейно жилище към кой момент следва да се преценява дали е оборена презумпцията по чл.26 СК - към момента на разваляне на договора или към момента на постановяване на съдебно решение за последиците от това разваляне?

Може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК?

По отношение мотивиране спирането на производството по исковете по чл. 76, ал. 1 ЗМГО.

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?

При предявен осъдителен иск за неустойка и въведено от ответника възражение за недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, кой носи доказателствената тежест да установи релевантните факти, на които да се основе оценката относно действителността на клаузата?
Допустимо ли е с въззивната жалба да се навеждат нови обстоятелства и въз основа на тях да се релевират нови възражения, които не са въведени своевременно, въпреки известността им на страната?

Към кой момент следва да се преценява наличието на елементите от фактическия състав на чл. 33, ал. 2 ЗС – сключването на процесната сделка, предявяването на исковата молба или към момента на постановяване на съдебното решение?
Следва ли да намери приложение правилото на чл. 226 ГПК при прехвърляне на притежаваната от съсобственика, упражнил правото на изкупуване, идеална част от имота в хода на висящия процес?

При постановяване на въззивен съдебен акт съдът следва ли да извърши самостоятелна преценка на данните по делото, релевантни за допустимостта на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на делинквента?

Следва ли да бъде зачетено, като факт от значение за спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, взето в хода на производство, образувано по иск за прекратяване на акционерно дружество на основание чл. 252, ал. 1, т. 5 ТЗ, предл. първо, решение на ОСА за намаление на капитала на дружеството?

1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
2. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

Дали придобивната давност, на която владелецът се позовава, се прекъсва с предявяването на иск от владелеца срещу собственика или в такава хипотеза изтичането в хода на делото на периода от време, изискван съобразно чл. 79 ЗС, следва да се съобрази от съда като новонастъпил факт?

Дали с предявяването на иск по чл. 108 ЗС от част от съсобствениците - сънаследници на недвижим имот, срещу трето за съсобствеността лице, давностният срок по чл. 79, ал. 2 ЗС е прекъснат и по отношение на идеалните части на сънаследниците, които не са предявили ревандикационния иск?

За правомощията на въззивния съд при произнасяне по възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор.

Следва ли въззивният съд да изложи мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение?

При постановяване на въззивен съдебен акт съдът следва ли да извърши самостоятелна преценка на данните по делото, релевантни за допустимостта на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите?

Следва ли да бъде зачетено, като факт от значение за спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, взето в хода на производство по иск за прекратяване на акционерно дружество, на основание чл. 252, ал. 1, т. 5, предл. първо ТЗ, решение на ОСА за намаление на капитала на дружеството?

По иска с правна квалификация чл. 135 ЗЗД длъжен ли е съдът да съобрази погасяването на дълга, ако плащането е извършено до приключване на съдебното дирене и какво е значението на това обстоятелство - за допустимостта или за основателността на предявения иск?

Очевидна неправилност

Намира ли приложение в исковото производство по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на факта на изтичане на крайния уговорен между страните срок за изплащане (последния падеж) на задължението по банков кредит, при положение, че този факт е настъпил след подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение и преди приключването на съдебното дирене в първата инстанция, респ. – изискуемо ли е в тази хипотеза цялото вземане на банката по кредита, ако той не е бил обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение ?

Приложима ли е нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по иск по чл. 422 ГПК по отношение на суми, събрани принудително в изпълнително производство след подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение?

Относно основателността на предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в хипотеза на признато уволнение за незаконно по срочен трудов договор и в хода на съдебния процес преди постановяване на решението за възстановяване на работа срокът на трудовия договор е изтекъл.

Относно възможността съдът да обоснове решението си на липса на доказателства за факти, настъпили след предявяването на иска, при липса на указания в тази насока, касаещи доказателствената тежест от доказването на тези факти.

В каква форма трябва да е отправена поканата по чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК, трябва ли да е посочена точно определена сума за издръжка, може ли искането за издръжка да се отправи устно и представлява ли покана за даване на издръжка исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК ?

Относно момента по чл. 439, ал. 2 ГПК.

По въпроса за естеството на суброгационното вземане по чл. 155, ал. 2 ЗЗД, чл. 155, ал. 1 ЗЗД към солидарни длъжници след продажбата на собствен недв. имот, послужил като обезпечение по договор за ипотека на договор за банков кредит, в противоречие на цитираната в определението задължителна за съдилищата съдебна практика.

Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право?

Относно началния момент на изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой месечни вноски – дали вземането става автоматично изискуемо с неплащането на определения брой месечни вноски или е необходимо изявление на банката – кредитор, отправено до длъжника, че прави вземането по договора предсрочно изискуемо.

Дали целият дълг от кредита става предсрочно изискуем при сбъдване на определени, посочени в договора факти, или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника за предсрочна изискуемост /аргумент и от чл. 60, ал. 2 ЗКИ/?

При разглеждане на иска с правна квалификация чл. 61 ЗС за прекратяване на правото на ползване при основанието на предложение 3, изпълнението на съществените задължения на ползвателя (да плаща данъците и другите такси за вещта, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго), извършено в хода на разглеждане на делото, представлява ли факт, който съдът е длъжен да вземе пред вид (чл. 235, ал. 3 ГПК)? За отговора на този въпрос има ли значение дали преди предявяването на иска ползвателят е бил предупреден от собственика, че трябва да изпълни (чл. 61 ЗС)?

Тъй като задължението по чл.217, ал.1 от КТ е периодично според задължителната практика на ВКС, не следва ли съдът да вземе предвид настъпилите в хода на делото факти на основание чл.235, ал.3 от КТ и да разгледа иска за целия исков период?

От кой момент настъпва предсрочната изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит с договорна клауза кредитът да стане по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем при допуснато просрочие на погасителна /анюитетна/ вноска по кредита – от изпадането на кредитополучателя в забава и неплащането на договорената месечна погасителна /анюитетна/ вноска на нейния падеж, или от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, или от упражняване на правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?
Налице ли е валидно уведомяване съгласно чл. 99 ЗЗД, ако същото не е извършено от стария кредитор и възможно ли е същото да се замести от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК?
По какъв ред следва да бъде извършено известяването по чл. 99 ЗЗД, за да произведе то своето действие спрямо третите лица и длъжника?
Дали исковата молба следва да съдържа всички обстоятелства, на които се основава искът /въпрос № 4 в изложението/?
Дали въззивният съд следва да съобрази всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото /въпрос № 1 в изложението/?

Следва ли съдът да преценява при постановяване на решението по същество и настъпилите в хода на производството относими факти?

Относно задължението на съда да разгледа и обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните, и въпросът за началния момент на упражняване на владение върху новопостроени сгради.

Относно постановеното от въззивния съд по евентуално предявения иск, като питането е едно, зададено по два различни начина - частичното уважаване на главния иск, пречка ли е за разглеждане на евентуалния иск и при частично уважаване на главния иск следва ли, че евентуалният иск следва да бъде оставен без разглеждане изцяло.

Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съда да вземе предвид и фактите,настъпили след предявяване на иска,които са от значение за спорното право. Договорът за гледане и издръжка има личен характер. При сключването му всяка една от страните има предвид личните качества на другата. При договорите,които се сключват с оглед личността, смъртта на личността прекратява по необходимост договора. Поначало наследството обхваща всички права на наследодателя. Изключват се тези права, които произтичат от договори, сключени с оглед личността на кредитора. Предвид изложеното искът по чл. 96, ал. 1 ЗЗД на наследниците на починалия кредитор е недопустим, тъй като те не могат да претендират изпълнение чрез трансформиране на натуралното задължение за издръжка и гледане в парично такова по алеаторния договор.

Относно възможността в производството по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъдат релевирани правопогасяващи възражения за плащане на дълга и за приложимостта на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

За момента, към който се установява съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение в исковото пр-во по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и съответно досежно това намира ли приложение нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на онези факти, които са настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В производството по чл. 32, ал. 2 ГПК към кой момент следва да се преценява фактическото състояние на имота – към момента на предявяване на иска, или към момента на постановяване на решението? В същото производство прилага ли се чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на настъпили промени с имота без съгласието на всички съсобсвеници?

За обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е отхвърлен иск за оспорване на вземането по чл. 254 ГПК /отм./, за задължението на съда по иска за съществуване на вземането да вземе предвид настъпилите след издаването на заповедта правопогасяващи факти и по материалноправните въпроси за тълкуването на договорите съгласно изискванията на добросъвестността и за погасителния ефект на извършено частично плащане, което не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Исковата молба ищецът основава своята претенция на съществуващ договор за гражданско дружество и на твърдяни от него права и задължения на съдружниците по договора. По същество става въпрос за различни искови претенции, почиващи на различни фактически основания. В тази връзка следва да се посочи, че въззивният съд се е позовал на прекратяването на дружеството поради изпълнение на неговата цел не като обстоятелство по чл. 235, ал. 3 ГПК, настъпило след предявяване на исковата молба, което следва да бъде отчетено в контекста на предявения иск , а като основание за разглеждане на искова претенция, която не е била заявена. С оглед на това съдът се е произнесъл по непредявен иск и постановеното решение е процесуално недопустимо.

Относно доказателствата, с които може да се установява факта на уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия.

Влияе ли се правото на иск и активната материалноправна легитимация на ищеца – съдружник в дружество с ограничена отговорност от последващи факти и съдебни актове след датата на провеждане на ОС, чиито решения се атакуват?

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Относно значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но извършено с предявяването на исковата молба от цесионера , като настъпил в хода на производството , по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на цедираното вземане , факт .

Относно допустимостта на исковете в случаите, когато те са предявени преди да е настъпил юридическия факт на прекратяване на трудовото правоотношение.

Относно задължението на съда, при постановяването на съдебното решение, да вземе и онези факти и обстоятелства, настъпили след предявяването на иска, ако същите са от значение за спорното право.

Kъм кой момент – фактическата раздяла на родителите или произнасянето на съда за предоставяне на семейното жилище, се преценява начина на обитаване на жилището от непълнолетното дете от брака; какво включва жилищната площ, ползвана от непълнолетното дете от брака – само стаята, която е негова спалня или припадащия му се дял от всички помещения на жилището?

За приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Отразява ли се недопустимостта на първоинстанционното решение, с което е уважен осъдителния иск на кредитора, в полза на който срещу същия длъжник и за същото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, на допустимостта на въззивното решение, ако към момента на постановяването му издадената заповед за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена от същия районен съд?

За изменението на основанието на предявения иск, когато претендираното право се основава на новонастъпили обстоятелства, както и на материалноправните въпроси за правното значение: на липсата на разходи за жилище при определяне на нуждата от издръжка, на притежаваните идеални части от земеделски земи и предоставянето на издръжка от трети лица при определянето на възможността дарителят да си осигурява сам издръжката, както и на безвъзмездното отчуждаване на тези земи, също и за правното значение на материалните възможности на надарения да предоставя исканата издръжка.

Към кой момент и как се установява нуждата от издръжка на дарителя по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД?

Kой момент се определя нуждата на дарителя от издръжка и искането за плащане на суми, нужни на дарителя за закупуване на лекарства представлява ли такова за издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД – с оглед точното приложение на закона, както и по въпроса дали исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД има ли ефекта на покана от дарителя /ищец/ към надарения /ответник/ за даване на издръжка?

За правнорелевантния период, в който договорът не е бил изпълняван, и който съдът следва да прецени по иска за неговото разваляне.
За разпределяне на доказателствената тежест по иск за разваляне на договор за гледане и издръжка.

За приложението на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ във вр. с чл. 211 ГПК /отм./, аналогични на чл. 235, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК.

Може ли да се счете, че получаването на препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление за цесията представлява надлежно съобщаване на цесията на длъжника?

1. Ограничението за необжалваемост по касационен ред на въззивните решения на окръжните и апелативните съдилища по искове за парични вземания, отнася ли се и до установителните искове - положителни и отрицателни по чл. 252 ГПК /отм./, чл. 254 ГПК /отм./ и чл. 255 ГПК /отм./ или то се отнася само за осъдителните решения по такива искове - чл. 218а ГПК /отм./, б. "а" и б. "б".
2. Кои обстоятелства по смисъла на чл. 218д, изр. 2 ГПК /отм./ налагат отклонение от реда по чл. 218д, изр. 1 ГПК /отм./ за призоваване на страните и ако това отклонение не е съобразено, представлява ли призоваването чрез публикация в Държавен вестник, основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. е ГПК /отм./ на постановеното от ВКС решение по касационната жалба.
3. При какви условия и по какъв ред при касационно обжалване ВКС разглежда спора по същество - чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 218и, ал. 1 ГПК /отм./. Когато сам събира доказателства, ВКС провежда ли самостоятелно производство по същество, по което постановява второ решение, след като е отменил обжалваното въззивно решение. Необходимо ли е да се обяви за изцяло изгубила сила постановката на т. 12 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС относно необосноваността или само да се внесе уточнение в нея, обусловено от обособяването на необосноваността като самостоятелно отменително основание - чл. 218б, ал. 1, б. в ГПК /отм./, пр. 3 при констатирането на което ВКС може сам да реши спора по същество след отмяна на обжалваното въззивно решение.
4. При какви условия е допустимо събирането и обсъждането на новооткрити доказателства и проверка на събраните при въззивното разглеждане на делото при повторно касационно обжалване - чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./ и може ли да се представят такива не само от касатора, но и от необжалвалата страна.
5. Допустимо ли е събиране на доказателства при това обжалване за новонастъпили обстоятелства по аналогия на чл. 218з, ал. 3 ГПК /отм./.
6. Допустими ли са процесуални действия на страните, които те могат да правят за първи път пред касационната инстанция след като е даден ход за разглеждане на делото по същество по аналогия на визираните в т. 6 и т. 9 от Т. р. № 1/2000 г. за въззивното производство.
7. С какъв акт - определение в закрито заседание или решение, след насрочване на делото в открито заседание, се произнася въззивният съд, респективно ВКС, когато пред тях са констатирани недостатъци на исковата молба и същите в дадения срок не са отстранени, поради което се постановява обезсилване на решението на долустоящата инстанция и прекратяване на производството по делото.
8. Да се обяви ли за изгубила сила т. 7 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС или постановката й се коригира в смисъл, че тя запазва действието си в контролната фаза на касационното производство и само при даване ход за разглеждане на делото по същество от ВКС, е допустимо прилагането на обезпечителна мярка по чл. 308 ГПК /отм./ за пръв път от касационната инстанция.
9. Допустимо ли е спиране на производството пред ВКС на основание чл. 182, ал. 1 ГПК /отм./, б. "г" и б. "д" и при какви условия. В какъв смисъл следва да се коригира постановката на т. 8 от Т. р. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС като изцяло се обяви за изгубила сила или се уточни, че не се прилага само в хипотезата, когато ВКС е дал ход на разглеждане на делото по същество.