чл. 235, ал. 3 ГПК

При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?

При предявен осъдителен иск за неустойка и въведено от ответника възражение за недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, кой носи доказателствената тежест да установи релевантните факти, на които да се основе оценката относно действителността на клаузата?
Допустимо ли е с въззивната жалба да се навеждат нови обстоятелства и въз основа на тях да се релевират нови възражения, които не са въведени своевременно, въпреки известността им на страната?

Към кой момент следва да се преценява наличието на елементите от фактическия състав на чл. 33, ал. 2 ЗС – сключването на процесната сделка, предявяването на исковата молба или към момента на постановяване на съдебното решение?
Следва ли да намери приложение правилото на чл. 226 ГПК при прехвърляне на притежаваната от съсобственика, упражнил правото на изкупуване, идеална част от имота в хода на висящия процес?

При разваляне на предварителен договор с предмет семейно жилище към кой момент следва да се преценява дали е оборена презумпцията по чл. 26 СК - към момента на разваляне на договора или към момента на постановяване на съдебно решение за това?

Следва ли да бъде зачетено, като факт от значение за спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, взето в хода на производство, образувано по иск за прекратяване на акционерно дружество на основание чл. 252, ал. 1, т. 5 ТЗ, предл. първо, решение на ОСА за намаление на капитала на дружеството?

1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
2. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

За възможността да се възстанови по ЗВСОНИ правото на собственост върху реална част от недвижим имот, отчужден по ЗОЕГПНС, в който има построена сграда, която реална част не представлява необходима прилежаща площ за обслужване на сградата.

Дали придобивната давност, на която владелецът се позовава, се прекъсва с предявяването на иск от владелеца срещу собственика или в такава хипотеза изтичането в хода на делото на периода от време, изискван съобразно чл. 79 ЗС, следва да се съобрази от съда като новонастъпил факт?

За отграничаване на очевидната фактическа грешка от произнасянето по непредявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР в случаите, в които в съдебното решение е отразено, че правото на собственост е признато към момента на одобряване на кадастралната карта.

Дали с предявяването на иск по чл. 108 ЗС от част от съсобствениците - сънаследници на недвижим имот, срещу трето за съсобствеността лице, давностният срок по чл. 79, ал. 2 ЗС е прекъснат и по отношение на идеалните части на сънаследниците, които не са предявили ревандикационния иск?

Следва ли съдът при постановяване на решението си, да съобрази нововъзникнали факти и обстоятелства, които имат съществено значение за правилното решаване на спора?

Следва ли въззивният съд да изложи мотиви по въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение?

Според предвиденото в чл. 269 ГПК има ли правомощие въззивният съд да установи, че в обжалваното решение, с което искът е отхвърлен, първата инстанция неправилно е квалифицирала твърденията на ответника в писмения отговор на исковата молба като възражение за настъпило прихващане с вземането по иска (като материално възражение за прихващане) вместо като възражение за съдебна компенсация, въпреки че такова оплакване в жалбата от ищеца няма? В тази хипотеза какво следва да е въззивното решение?

За начина на доказване и съвкупната преценка на релевантните доказателства за установяване фактическо завземане на имот, който попада в терен, отчужден въз основа на Указ от 29.12.1941г. по реда на ЗОНИДОП/отм./, но законовата процедура по провеждане на отчуждаването и заплащане на обезщетение не е проведена докрай.
Тече ли придобивна давност в полза на ищеца по време на висящ процес по предявен установителен иск за собственост и следва ли съдът да зачете изтеклата такава след предявяване на иска.

При постановяване на въззивен съдебен акт съдът следва ли да извърши самостоятелна преценка на данните по делото, релевантни за допустимостта на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите?

Следва ли да бъде зачетено, като факт от значение за спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, взето в хода на производство по иск за прекратяване на акционерно дружество, на основание чл. 252, ал. 1, т. 5, предл. първо ТЗ, решение на ОСА за намаление на капитала на дружеството?

По иска с правна квалификация чл. 135 ЗЗД длъжен ли е съдът да съобрази погасяването на дълга, ако плащането е извършено до приключване на съдебното дирене и какво е значението на това обстоятелство - за допустимостта или за основателността на предявения иск?

Очевидна неправилност

Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?
Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК?

Намира ли приложение в исковото производство по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на факта на изтичане на крайния уговорен между страните срок за изплащане (последния падеж) на задължението по банков кредит, при положение, че този факт е настъпил след подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение и преди приключването на съдебното дирене в първата инстанция, респ. – изискуемо ли е в тази хипотеза цялото вземане на банката по кредита, ако той не е бил обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди подаването на заявлението за издаването на заповедта за изпълнение ?

Относно приложимостта на чл. 293, ал. 3 ТЗ /към застрахователен договор/, когато от поведението на страната – търговец може да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението.

Дали с отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, представляващо индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона /чл. 13, ал. 7 ЗЕ/ е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови правни последици, респ. дали тази отмяна води до отпадане на задължението за заплащане на цена на достъп за минало време?

Какво е темпоралното действие на решението на ВАС, с което се отменя решение на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи, и какви са правните последици на тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор?

Дали съдебната отмяна на индивидуален административен акт с допуснато по закон предварително изпълнение /в частност – решение на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп/, представляващ елемент от сложен фактически състав на гражданско правоотношение, води до заличаване с обратна сила на породените въз основа на него правни последици в рамките на правоотношението?

Към кой момент, в производството по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК следва да се установи съществуването респ. несъществуването на вземането на Банката по издадената Заповед за изпълнение по реда на заповедното производство и изискуемо ли е , по смисъла и в хипотезите на иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката кредитор по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417, т. 2 ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ , но безспорно е налице неизпълнение на падежиралите вноски по договора за банков кредит към момента на подаване на молбата за издаване на Заповед за изпълнение на парични задължения въз основа на документ , респ .такива с настъпил падеж в хода на делото ?

При отсъствие на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на Банката, искът по чл. 422 ГПК може ли да се уважи само за изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в счетоводните книги на Банката , базирано на преценка на задължителната съдебна правата по цитираните с определението по чл. 288 ГПК решения по чл. 290 ГПК на състави на ВКС-ТК?

Възможно ли е да бъде осъдено по чл. 109 ЗС едно лице в качеството му на управител на етажна собственост при положение, че към момента на постановяване на решението това лице вече не е управител на ЕС?
Допустимо ли уважаване на иск по чл. 109 ЗС при положение, че се твърди, че към 2012 г. са били налице неоснователни действия, които към момента на постановяване на решението не се установяват?

Кои са годните доказателствени средства за установяване на наследствено правоприемство в българския граждански процес по предявен иск относно недвижим имот на територията на България в случаите, в които наследството е открито в държава-членка на Европейския съюз преди 17.08.2015 г.? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
Дължи ли съдът произнасяне на отделен установителен диспозитив при предявен иск по чл. 108 ЗС? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
В случай като процесния, когато действителният собственик на имота през последните 40 години не е посещавал страната и не се е интересувал от имота, по какъв начин би следвало владелеца да направи достояние намерението си за своене и не е ли достатъчно спокойното и необезпокоявано явно владение на имота за придобиването му по давност? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
В хипотеза на предявен от съсобственик ревандикационен иск по отношение на целия имот против лице, което се легитимира като собственик с констативен нотариален акт по давност, какъв е предмета на спора, може ли при основателност ревандикационният иск да бъде уважен в осъдителната си част за целия имот и как се прилага последицата по чл. 537, ал. 2 ГПК? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)
Как следва да процедира въззивният съд в случай, че по предявен ревандикационен иск първоинстанционният съд е приел, че ищецът е собственик на имота и е постановил само осъдителен диспозитив за уважаване изцяло на иска и във въззивната жалба са наведени доводи, че ищецът би могъл да се легитимира само като съсобственик на имота? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Приложима ли е нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК в производството по иск по чл. 422 ГПК по отношение на суми, събрани принудително в изпълнително производство след подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение?

Относно действието във времето на отмяната на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, извършена с решението на Върховния административен съд, както и за последиците от тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

За редовността на исковата молба, като абсолютна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск, съдът е длъжен да следи служебно, по всяко време на висящността на процеса. В израз на това задължение, законът вменява на съда, освен първоначално извършваната преценка при постъпване на исковата молба, да направи и повторна такава за редовността на разменените книжа и допустимостта на исковете, която се извършва в подготвителното заседание – чл. 374, ал. 1 ГПК.

Относно действието във времето на отмяната на решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа, извършена с решението на Върховния административен съд, както и за последиците от тази отмяна спрямо правоотношенията между ползвателите на преносната мрежа и мрежовия оператор.

Относно основателността на предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в хипотеза на признато уволнение за незаконно по срочен трудов договор и в хода на съдебния процес преди постановяване на решението за възстановяване на работа срокът на трудовия договор е изтекъл.

Относно възможността съдът да обоснове решението си на липса на доказателства за факти, настъпили след предявяването на иска, при липса на указания в тази насока, касаещи доказателствената тежест от доказването на тези факти.

Налице ли е тъждество на две дела и кога се разпростира силата на присъдено нещо и забраната за пререшаване на установителния иск за собственост, предявен след приключил ревандикационен иск?

В каква форма трябва да е отправена поканата по чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК, трябва ли да е посочена точно определена сума за издръжка, може ли искането за издръжка да се отправи устно и представлява ли покана за даване на издръжка исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. „в” ГПК ?

Как следва да се определени нуждата от издръжка на дарителя по смисъла на чл. 227 ГПК ? Следва ли да се приеме за отказ от страна на надарения да дава издръжка, ако за покана се приеме исковата молба, ако в нея липсва искане за конкретна сума и необходимата издръжка е определена от експертиза пред въззивния съд в последното съдебно заседание преди постановяване на решението ?

Относно предпоставките по чл. 144 СК, при които възниква задължение за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато продължават образованието си ?

Относно допустимостта на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ в случаите, когато те са предявени преди да е настъпил юридическият факт на прекратяване на трудовото правоотношение.

Относно доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивното производство и дали пред въззивния съд страните могат да представят писмени доказателства, които са могли да посочат и представят пред първата инстанция. Относно начина на погасяване на парично задължение, начина на плащане и дали плащането по банкова сметка с титуляр кредитора по изпълнението, различна от посочената във фактурата, има погасителен ефект.

Относно момента по чл. 439, ал. 2 ГПК.

Относно правомощията на лицето, упражняващо правата на едноличен собственик на капитала на търговско дружество със 100 % държавно участие , за основанията за актуване на имот като държавен.

Относно възможността при неизпълнение задължението на кредитополучателя да плати уговорените с договора за потребителски кредит месечни вноски на падежа, дългът му автоматично да се трансформира в предсрочно изискуем по силата на изрична договорна клауза, без да е необходимо волеизявление на кредитодателя,което да е достигнало до длъжника, със задължителните постановки в т.18 на ТР № 4/18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС.

Дали влязлото в сила решение, постановено по чл. 694, ал. 1 ТЗ по иск на кредитор, претендиращ съответното вземане, срещу търговско дружество в несъстоятелност – прехвърлител на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ, се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо неучаствалия в процеса приобретател по чл. 15 ТЗ? Следва ли силата на пресъдено нещо на това решение да бъде зачетена в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ за същото вземане по иск, предявен от кредитор, оспорващ приетото вземане, срещу кредитора на вземането и търговското дружество в несъстоятелност – приобретател на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ?
Солидарни длъжници ли са прехвърлителят и приобретателят на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ и решението, постановено по чл. 694, ал. 1 ТЗ по отношение на прехвърлителя на търговското предприятие по чл. 15 ТЗ, ползва ли се със сила на пресъдено нещо спрямо неучаствалия в процеса солидарен длъжник – приобретател по чл. 15 ТЗ?

Относно доказателственото значение на направено от ответника съдебно признание на релевантен за основателността на иска факт. Нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С определение по чл. 288 ГПК ВКС е допуснат касационен контрол на обжалваното въззивно решение по въпроса за евентуална му недопустимост, предвид произнасяне от съдилищата по осъдителен иск, а не по специалния установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане, в хипотеза, когато присъденото парично вземане е в размер над 25 000 лева и е предмет на издадена и необезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Към кой момент се установява съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение в производството по чл. 422 ГПК и намира ли приложение в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Относно обсега за прилагане на служебното начало: недоказаността на погасителния ефект на компенсацията; липсата на задължение за заплащане на обезщетение; липсата на неизпълнение на задълженията по договора за охрана и превратно тълкуване на договорните клаузи.

Може ли въззивният съд да отхвърли като недоказано възражение на ответника за прихващане, което първоинстанционният съд не е приел, като неуточнено, когато ответникът в отговора на въззивната жалба е изложил изрично оплакване за допуснато процесуално нарушение и е поискал събиране на доказателства? Относно задължението на въззивния съд, като инстанция по същество, при проверката по чл. 269 ГПК, в рамките на оплакванията във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и да отговори на доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 3 ГПК.

По въпроса за естеството на суброгационното вземане по чл. 155, ал. 2 ЗЗД, чл. 155, ал. 1 ЗЗД към солидарни длъжници след продажбата на собствен недв. имот, послужил като обезпечение по договор за ипотека на договор за банков кредит, в противоречие на цитираната в определението задължителна за съдилищата съдебна практика.

Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили в хода на делото, след предявяване на исковата молба, които имат значение за спорното право?

От кога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното пр-во е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК /отм./).

Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви към постановеното от него решение.

Относно началния момент на изискуемостта на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой месечни вноски – дали вземането става автоматично изискуемо с неплащането на определения брой месечни вноски или е необходимо изявление на банката – кредитор, отправено до длъжника, че прави вземането по договора предсрочно изискуемо.

Трябва ли дължимите на несъстоятелното дружество парични суми, които се намират при съдебния изпълнител, да са постъпили реално по сметката на дружеството, за да се приеме,че последното има достатъчно имущество по смисъла на чл. 632, ал. 2 ТЗ“ и „Може ли с въззивната жалба срещу отказа за възобновяване на производството по несъстоятелност, да се направи искане за възобновяване на производството по несъстоятелност и при условията на чл. 632, ал. 2, изр. второ, предл. второ ТЗ, ако това искане не е заявено с молбата пред съда по несъстоятелността.

Длъжен ли е съдът да разгледа периода, за който ищецът твърди, че дружеството – длъжник е несъстоятелно, респективно неплатежоспособно и/или свръхзадължено или разполага с правомощията сам да определя изследвания период в противоречие с твърденията на молителя.

Относно приложимостта на преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК в производството по несъстоятелност. Към кой момент следва да се прецени обективното състояние на неплатежоспособност на дружеството.

От кога се счита за упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – от датата, считано от която на правоимащото лице е отпусната пенсия или от датата на подаване на заявлението по чл. 94, ал. 1 КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и в тази връзка дали правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се счита за упражнено преди датата на възникване на трудовото правоотношение между страните, когато заявлението за отпускане на пенсия е подадено след сключване на индивидуалния трудов договор, но по силата на чл. 94, ал. 2 КСО пенсията е отпусната преди момента на възникване на трудовото правоотношение и в този случай дали е налице правното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ за прекратяване на индивидуално трудово правоотношение.

Представлява ли промяната в пазарната цена на делбения имот обективно настъпил (новонастъпил) в хода на делото факт? Длъжна ли е въззивната инстанция да се съобрази с тази настъпила в хода на делото промяна? Следва ли да събере и цени доказателствата за тази промяна, ако предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в частта относно определеното парично уравнение, но не и относно приложеният способ за извършване на делбата?

Дали целият дълг от кредита става предсрочно изискуем при сбъдване на определени, посочени в договора факти, или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника за предсрочна изискуемост /аргумент и от чл. 60, ал. 2 ЗКИ/?

Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения? Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение и при формиране на правните и фактически изводи да търси общата воля на страните, произтичащи от тези договори?

Допустимо ли е решението в частта, с която съдът, определяйки правната квалификация на предявените искове като такива по иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, е постановил в диспозитива на решението, че ищците са собственици на имота и към момента на предявяване на иска, без да е излагал мотиви в решението, от което да се установи, че е формирал воля и по установителени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.

При разглеждане на иска с правна квалификация чл. 61 ЗС за прекратяване на правото на ползване при основанието на предложение 3, изпълнението на съществените задължения на ползвателя (да плаща данъците и другите такси за вещта, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или уговорено друго), извършено в хода на разглеждане на делото, представлява ли факт, който съдът е длъжен да вземе пред вид (чл. 235, ал. 3 ГПК)? За отговора на този въпрос има ли значение дали преди предявяването на иска ползвателят е бил предупреден от собственика, че трябва да изпълни (чл. 61 ЗС)?

Ако искът е доказан по основание, може ли да бъде отхвърлен, поради недоказване на размера му, съответно може ли да се отхвърли изцяло иск, ако е доказан по основание и частично по размер, вкл. когато искът е предявен по реда на чл. 422 ГПК?

Тъй като задължението по чл.217, ал.1 от КТ е периодично според задължителната практика на ВКС, не следва ли съдът да вземе предвид настъпилите в хода на делото факти на основание чл.235, ал.3 от КТ и да разгледа иска за целия исков период?

Относно задължението на съда по същество да обсъжда и да се произнесе по всички възражения на ответната страна. От кой момент започва да тече погасителната давност за неустойката в случаите когато същата е уговорена за забава и е без определен краен срок, от който възниква вземането, което води до неприложимост на правилото на чл. 114, ал. 4 от ЗЗД?

Относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост по договор за кредит и отговорността на поръчителя съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Апортът, който е вписан само в търговския регистър, но не и в Службата по вписванията, противопоставим ли е на лицето, което е придобило правото на собственост от същия праводател и чийто акт е вписан в Службата по вписванията, т.е. по приложението на чл. 113 ЗС, като с оглед особеностите на настоящия случай е прието, че следва да бъде разгледана конкретната хипотеза ако едно и също лице се е разпоредило с правото на ползване в полза на един правен субект, след което се е разпоредило с правото на собственост в пълния му обем в полза на друг /доколкото в последващия акт на разпореждане не е посочено, че правото на ползване не се включва в предмета на разпореждане/, противопоставимо ли е първото разпореждане на последващия приобретател, ако то не е било вписано в Службата по вписванията ?

Достатъчно основание ли е за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност съотношението на актив и пасив, залегнало в стойностите на коефициентите на обща и бърза ликвидност близки до референтните за тези показатели стойности?
Задължен ли е въззивният съд да допусне и събере представени след изтичане на срока по чл. 266, ал. 1 ГПК доказателства, съответно задължен ли е съдът служебно да събира доказателства, чрез които да се установи състоянието на неплатежоспособност?

От кой момент настъпва предсрочната изискуемост на вземането по договор за потребителски кредит с договорна клауза кредитът да стане по преценка на банката изцяло или частично предсрочно изискуем при допуснато просрочие на погасителна /анюитетна/ вноска по кредита – от изпадането на кредитополучателя в забава и неплащането на договорената месечна погасителна /анюитетна/ вноска на нейния падеж, или от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, или от упражняване на правото на банката да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?
Налице ли е валидно уведомяване съгласно чл. 99 ЗЗД, ако същото не е извършено от стария кредитор и възможно ли е същото да се замести от съобщението за издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК?
По какъв ред следва да бъде извършено известяването по чл. 99 ЗЗД, за да произведе то своето действие спрямо третите лица и длъжника?
Дали исковата молба следва да съдържа всички обстоятелства, на които се основава искът /въпрос № 4 в изложението/?
Дали въззивният съд следва да съобрази всички доказателства и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото /въпрос № 1 в изложението/?

Дали в случаите, когато е налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, изразяващо се в това, че посочените факти и обстоятелства сочат на съществуването на разделни задължения на ответниците, а искането е за солидарното им осъждане съдът е обвързан от този петитум и трябва ли да постанови решение съобразно него или трябва да даде указания за привеждане в съответствие на двете части на молбата и евентуално до кой момент от производството може да направи това?
Възможно ли е в тези случаи ищецът да заяви, че поддържа искането си за солидарно осъждане на ответниците, но наред с него да предяви и евентуално такова за разделното им осъждане?
Представлява ли това действие изменение на иска по чл. 214 ГПК, съответно предявяване на нов иск или не и до кой момент може да бъде извършено?
Трябва ли в мотивите на съдебното решение съдът да посочи и обсъди всички доводи и възражения на страните както и представените от тях доказателства, да определи предмета на спора и относимите към него факти, както и да изложи точни и ясни мотиви защо счита определени доводи и възражения за доказани или за недоказани и въз основа на какви доказателства?

Задължен ли е съда да се произнесе съобразно фактите,установими към момента на приключване на устните състезания по делото /вкл. на въззивна инстанция/?

1. Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по иск с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ – първоначална редакция, преди измененията в ЗКИР, Обн., ДВ, бр. 49 от 2014 г.
2. Допустими ли са искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ или Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
3. Обусловена ли е допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/ от предварително провеждане на административна процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта.
4. Допустим ли е иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, без да е проведен иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, респективно – административната процедура по чл. 53, ал. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълнотите и грешките в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри.
5. Обуславящо ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по предявен иск с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/ за производството по предявен иск за собственост на имота, по отношение на който се твърди непълнота или грешка при нанасянето му в кадастралната карта.

Внасянето на непарична вноска в търговско дружество, респективно акционерно дружество представлява разпоредителен акт на съдружника/акционера, с който същият прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Касае се за специфичен производен способ за придобиване на права, различен от сделките по страни, форма, предмет, момент на придобиване на правата, действие и правни последици на сделката. Съгласно разпоредбите на чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право за учредяването или за прехвърлянето на която се изисква нотариална форма се извършва с дружествения договор или устава. При вписване на дружеството с непарична вноска е налице учредителен апорт, а при вписано увеличение на капитала чрез непарична вноска е последващ апорт. Вписването на дружеството с непарични вноски, както и вписване на увеличението на капитала на дружеството, чрез непарични вноски – последващ апорт създава презумпция за валидно извършване на апорта, тъй като съгласно чл. 496 ГПК /отм./ при разглеждане на искането за вписване регистърния съд е длъжен да прецени спазени ли са изискванията, при наличието на които е допустимо вписването на заявеното обстоятелство. Действието на позитивното регистърно решение обвързва всички, включително и съда до момента на неговото заличаване в търговския регистър по реда на чл. 498 ГПК /отм./, сега чл. 604 ГПК и чл. 30, ал. 1 ЗТР, чл. 29 ЗТР и чл. 14 ЗТР въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ сега чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 537, ал. 2 ГПК, съответно чл. 29, ал. 1 ЗТР, чл. 30, ал. 1 ЗТР. Страната, която твърди порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство разполага с този иск и правна последица от уважаването му е заличаване на вписаното обстоятелство. Предявяването на самостоятелен иск е необходимо, тъй като искът е от компетентността на окръжен съд съгласно чл. 80, ал. 1, б. г ГПК /отм./ и чл. 29, ал. 2 ЗТР и за заличаване на вписаното обстоятелство съгласно чл. 498 ГПК /отм./ и чл. 30, ал. 1 ЗТР е необходимо влязло в сила решение, което не може да се постигне чрез възражение за недопустимо, нищожно вписване или несъществуване на вписаното обстоятелство.

Относно задължението на съда да разгледа и обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните, и въпросът за началния момент на упражняване на владение върху новопостроени сгради.

За допустимостта да се предяви иска по чл. 53, ал. 2 ЗКИР/ стар/ с който ищците от свое име упражняват чужди права в противоречие на чл. 26, ал. 2 ГПК, налице ли е правен интерес респ. право на иск и надлежна процесуална легитимация на страните по иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР /стар/.
Допустимо ли е иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР / стар/ да бъде уважен , след като ищците не са провели успешно пълно доказване на вещните си права върху целия имот, предмет на иска?

Относно застрахования, по договор за застраховка на финансов риск, сключен в полза на трето лице, в хипотеза на отказ от уговорката в негова полза, и дали застрахованият в този случай има единствено задължение да посочи друго ползващо се трето лице или може сам да поиска и получи застрахователното обезщетение.

Относно възможността в производството по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъдат релевирани правопогасяващи възражения за плащане на дълга и за приложимостта на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

За момента, към който се установява съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение в исковото пр-во по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и съответно досежно това намира ли приложение нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на онези факти, които са настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В производството по чл. 32, ал. 2 ГПК към кой момент следва да се преценява фактическото състояние на имота – към момента на предявяване на иска, или към момента на постановяване на решението? В същото производство прилага ли се чл. 235, ал. 3 ГПК по отношение на настъпили промени с имота без съгласието на всички съсобсвеници?

За обективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е отхвърлен иск за оспорване на вземането по чл. 254 ГПК /отм./, за задължението на съда по иска за съществуване на вземането да вземе предвид настъпилите след издаването на заповедта правопогасяващи факти и по материалноправните въпроси за тълкуването на договорите съгласно изискванията на добросъвестността и за погасителния ефект на извършено частично плащане, което не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Исковата молба ищецът основава своята претенция на съществуващ договор за гражданско дружество и на твърдяни от него права и задължения на съдружниците по договора. По същество става въпрос за различни искови претенции, почиващи на различни фактически основания. В тази връзка следва да се посочи, че въззивният съд се е позовал на прекратяването на дружеството поради изпълнение на неговата цел не като обстоятелство по чл. 235, ал. 3 ГПК, настъпило след предявяване на исковата молба, което следва да бъде отчетено в контекста на предявения иск , а като основание за разглеждане на искова претенция, която не е била заявена. С оглед на това съдът се е произнесъл по непредявен иск и постановеното решение е процесуално недопустимо.

Относно правното значение на едностранното разваляне на двустранен договор от изправната страна 3 месеца, след като е изтекъл срока за изпълнение на насрещната страна, която не е изпълнила и следва ли поканата, с която се разваля договора да съдържа изрично даване на нов срок за изпълнение, както и какво е значението на подадената месец по – късно искова молба, в която е мотивирано извънсъдебно разваляне на договора. Следва ли, за да се съобрази съдът с отчуждаването на имотите, предмет на договора в полза на трети лица в хода на производството, ищцата изрично да заяви хипотеза по чл.87, ал.2 ГПК, или е достатъчно ответникът да се е поставил в невъзможност да изпълни, за да се приеме, че договорната връзка е развалена?

Относно доказателствата, с които може да се установява факта на уведомяване на длъжника от цедента за извършената цесия.

Решението тълкува изключително противоречиви въпроси от материята на заповедното производство в изпълнителния граждански процес, което е видно от големия брой особени мнения на върховните касационни съдии, изразени при гласуването му.

Дали е налице абсолютна отрицателна предпоставка /процесуална пречка/ за предявяване на ревандикационен иск?

Относно значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от цедента, но извършено с предявяването на исковата молба от цесионера , като настъпил в хода на производството , по предявен от цесионера срещу длъжника иск за събиране на цедираното вземане , факт .

Следва ли с решението по допускане на делбата съдът да допусне делба между всички съсобственици и да определи действителните им квоти ?

Относно отношение развалянето на договора за изработка приложение намират правилата на чл. 87 ЗЗД, като приемането и одобряването на работата изключват правото на възложителя да развали договора поради неизпълнение.

Може ли съдът да зачита последиците на влязло в сила съдебно решение на чуждестранен съд при незавършена процедура по чл. 119 КМЧП и при какви условия?

Съгласно чл. 187, т. 2 ЗЗП, когато приеме, че определена търговска практика съставлява нарушение по чл. 186 ЗЗП от този закон, съдът може да разпореди на търговеца да преустанови тази незаконна търговска практика „в определен срок“. Безпредметно е даването на срок обаче, когато преустановяването на нелоялната търговска практика е настъпило в течение на висящия процес. Поради това за Комисията настоящ касатор не съществува правен интерес и от постановяването на съдебна забрана, препятстваща бъдещото прилагане на същата нелоялна търговска практика, а оттам – и за огласяване по подходящ начин на този запрет за сметка на неговия адресат. Съгласно чл. 187, т. 3 ЗЗП, при установяване на нарушение по смисъла на чл. 186 ЗЗП съдът може да постанови други подходящи мерки „за преустановяване“ на нарушенията по искане на лица по чл. 186, ал. 1 ЗЗП. Но при веднъж вече преустановено нарушение, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП е достатъчно ясна, когато прогласява, че се забраняват нелоялните търговски практики. В заключение, за разлика от индивидуалните искове за нарушения, изрично предвидени в закона за авторското право и сродните му права /чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП/, както и в закона за марките и географските означения /чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗМГО/, законът за защита на потребителите не познава самостоятелен колективен иск за установяване факта на нарушението по чл. 186 ЗЗП.

Относно ролята на исковата молба за делба като писмено поискване за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в случай, че правата на отправилия поканата съсобственик отпаднат, но по-късно същият придобие вещни права на друго основание.

Относно правното значение на допусната обезпечителна мярка по чл. 61 ЗК, изразяваща се в спиране изпълнение на решения на Общото събрание за приемането на нов Устав /изменение на Устава/ на кооперацията.

Относно допустимостта на исковете в случаите, когато те са предявени преди да е настъпил юридическия факт на прекратяване на трудовото правоотношение.

Относно задължението на съда, при постановяването на съдебното решение, да вземе и онези факти и обстоятелства, настъпили след предявяването на иска, ако същите са от значение за спорното право.

Kъм кой момент – фактическата раздяла на родителите или произнасянето на съда за предоставяне на семейното жилище, се преценява начина на обитаване на жилището от непълнолетното дете от брака; какво включва жилищната площ, ползвана от непълнолетното дете от брака – само стаята, която е негова спалня или припадащия му се дял от всички помещения на жилището?

Относно допустимостта на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ в случаите, когато те са предявени преди да е настъпил юридическият факт на прекратяване на трудовото правоотношение.

Влияе ли се правото на иск и отразяват ли се на активната легитимация на ищеца – съдружник в дружество с ограничена отговорност, последващи факти, основани на съдебни актове, настъпили след датата на провеждане на общото събрание, чиито решения се атакуват.

Преждевременно заведен осъдителен иск не е недопустим, а е неоснователен и затова настъпила последваща изискуемост на спорното вземане винаги представлява нов факт, „преодоляващ“ преклузията на силата на пресъдено нещо, с какъвто ефект би се ползвало влязлото в сила решение за отхвърляне на такъв /преждевременно предявен/ осъдителен иск.

За приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Относно тежестта и значението,което могат да придобият няколко косвени доказателствени средства, които разгледани в тяхната съвкупност и последователност биха могли да обосноват извод,че към момента на сключване на договора за покупко-продажба страните не са целели настъпването на правните последици на възмезден договор,а са желаели да прикрият дарение.

За изменението на основанието на предявения иск, когато претендираното право се основава на новонастъпили обстоятелства, както и на материалноправните въпроси за правното значение: на липсата на разходи за жилище при определяне на нуждата от издръжка, на притежаваните идеални части от земеделски земи и предоставянето на издръжка от трети лица при определянето на възможността дарителят да си осигурява сам издръжката, както и на безвъзмездното отчуждаване на тези земи, също и за правното значение на материалните възможности на надарения да предоставя исканата издръжка.

Налице ли са всички предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на част от поземлен имот, собственост на ищеца, при положение, че върху тази част е изградена незаконна постройка, която се владее от ответника?

Към кой момент и как се установява нуждата от издръжка на дарителя по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД?

Kой момент се определя нуждата на дарителя от издръжка и искането за плащане на суми, нужни на дарителя за закупуване на лекарства представлява ли такова за издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД – с оглед точното приложение на закона, както и по въпроса дали исковата молба по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД има ли ефекта на покана от дарителя /ищец/ към надарения /ответник/ за даване на издръжка?

За правнорелевантния период, в който договорът не е бил изпълняван, и който съдът следва да прецени по иска за неговото разваляне.
За разпределяне на доказателствената тежест по иск за разваляне на договор за гледане и издръжка.

Относно необходимостта работникът ежедневно да демонстрира пред работодателя желанието си да престира труд с оглед ангажирането на отговорността на работодателя да заплаща обезщетение за незаконно недопускане до работа за определен период.

За допустимостта предявеното искане за осиновяване да бъде обосновано с новонастъпили факти и за доказателствената тежест на факта на недаването на издръжка и на материалноправния въпрос за основанието за допускане на осиновяването без съгласие на родителя.

Дава ли право на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, или това право може да се упражни само от служителя – учител?

За приложението на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./ във вр. с чл. 211 ГПК /отм./, аналогични на чл. 235, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК.