чл. 235 ал. 2 ГПК
Постановяване на решение
Чл. 235. […] (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички своевременно направени възражения на страните имащи отношение към описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и възраженията, че такива не са допуснати от ищеца, а наложените дисциплинарни наказания са незаконосъобразни, както и доказателствата въз основа на които е направил изводите си за законосъобразността на заповедта за уволнение, нарушени ли са чл. 12, чл. 154, aл. 1 и чл. 235 вр. чл. 269, изр. 2 ГПК, при формиране на правните си изводи и фактически констатации, нарушил ли е работодателя критерия „системност“ по смисъла на чл. 190 aл. 1, т. 3 КТ, когато установените нарушения и наказания не са еднакви по вид и включващи „лишаване от премия" на ищеца като дисциплинарно наказание, може ли да се приеме, че то има такъв характер при положение, че в чл. 188 КТ точно са посочени дисциплинарните наказания, които се налагат по КТ - „забележка, „предупреждение за уволнение и „уволнение и при преценка законността на дисциплинарното уволнение съдът съобразява ли вида на дисциплинарните нарушения с техните обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение, налице ли е противоправно неизпълнение на трудовите задължения от на работника описани в заповедта за наказание и реализиране на трудовата му функция и връзката с възложената му работа, свързано ли е естеството на нарушенията описани в заповедта за наказание с трудовите му функции и по какъв начин се индивидуализират трудовите функции на работника, за изпълнението, на които се задължил, кои са относимите нарушения към възложената трудова функция, за да носи ищецът дисциплинарна отговорност по КТ за виновно неизпълнение на конкретен вид задължения по чл. 186 и чл. 187 КТ и кои са те по смисъла на чл. 188, ал. 3 КТ, с кои доказателства ответникът работодател е доказал, че ищецът е извършил всички посочени в заповедта нарушения, които са му дали основание да наложи дисциплинарното наказание „уволнение“ в какъвто смисъл се е произнесъл въззивният съд, какви са били критериите за това, извършил ли е въззивният съд съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, на първо място относно това дали работодателят преди налагането на дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189 КТ, т. е. като е взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя, обусловена ли е законността на уволнението извършено по чл. 190, ал. 1 КТ от изпълнението на задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика предвид предмета на уволнението, може ли работодателят да откаже изплащане на уговорено в индивидуален трудов договор на допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати, след положен от служителя труд с позоваване на утвърден от него Правилник за заплащане на труда в „Топлофикация Русе АД, както и да му налага такава санкция в нарушение на този правилник, вложен ли е противоположен смисъл на нормата на чл. 188 КТ, в който са определени само три дисциплинарни наказания, а въззивният съд е приел, че има и четвърто, приемайки удръжката на премията като такова и влагайки и смисъл противоположен на съдържанието и е налице очевидна неправилност на обжалваното решение в хипотезата на приложение на материалноправната норма по чл. 188 КТ, в смисъл противоположен на съдържанието и решението явна необоснованост на мотивите му, представлява ли злоупотреба с право и ползване на права от неправомерно поведение при прекратяване на трудовия договор на ищеца или е налице добросъвестност от страна на ответника - работодател при положение, че е използвал незаконни средства за тази цел, а именно налагане на дисциплинарни наказания за възложена несвойствена работа и удръжка на премия като дисциплинарно наказание, което липсва в закона, допустимо ли е налагането на дисциплинарно наказание, което не е предвидено в изчерпателно изброените в чл. 188 КТ и съставлява ли лишаването от допълнително материално стимулиране „законосъобразен способ за реализиране на дисциплинарна отговорност, преднамерено ли работодателя е използвал правата си не в смисъла и насоката определени в закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
чл. 188 т. 3 КТ, чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 189 ал. 2 КТ, чл. 189 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 190 КТ, чл. 193 КТ, чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 198 КТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Когато за основното изследване лекуващият лекар е получил информирано съгласие от пациента, допустимо ли е допълнителни медицински дейности да касаят вътрешната преценка на лекаря и в такъв случай не се ли изисква допълнително информирано съгласие? Длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички доводи и възражения на страните? Може ли съдът да назначи експертиза със задача да се отговори дали е нарушен или спазен нормативен акт? Може ли съдът да назначи за вещо лице такова, което не притежава диплома за съответното образование, специалност, удостоверение за квалификация, правоспособност? Длъжен ли е въззивният съд да осигури прилагането на императивни правни норми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли в производството по чл. 2б ЗОДОВ, по което процесуални субституенти на държавата са съдилищата, разглеждали делото, процесуалните действия на отделните съдебни инстанции да се разглеждат изолирано, а не да се изследва цялостната продължителност на производството?
Дали всяка от инстанциите по дело, по което е допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок отговаря към увреденото лице за всички причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно приноса им?
Кои са релевантните обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от констатирано нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок?
Въз основа на какви критерии и съотношението между тях се извършва преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС?
Кои са критериите, определящи „справедливостта по чл. 52 ЗЗД, при определяне на конкретен размер на обезщетението във връзка с решаване на делата в разумен срок?
Достатъчно ли е единствено да бъдат формално изброени тези критерии или следва решаващият състав на съда да извърши задължителна преценка на всички установени по делото релевантни, обективно съществуващи, конкретни обстоятелства и да посочи значението им за размера на неимуществените вреди?
Задължен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
чл. 12 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, чл. 2б ал. 2 ЗОДОВ, чл. 2б ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД, чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е въззивният съд, без да обсъжда всички събрани по делото доказателства, да направи правни изводи, които не кореспондират с доказателствата, приети в първоинстанционното производство, не са подкрепени от доказателства, събрани пред втората инстанция, и не са мотивирани от решаващия състав?
Допустимо ли е решаващият състав да формира своите правни изводи върху факти, които не са доказани по делото и противоречат на обстоятелствата, за които са налице приети доказателства – твърди се противоречие на въззивното решение с решение №532 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №1459/2009 г., I г. о., решение №24/28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. №4744/2008 г., I г. о., решение №72 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №905/2009 г., II г. о., т. 2 ТР №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г. и ППВС №1/1985 г., решение №157 от 08.11.2011 г. по т. д. №823/2010 г. на ВКС, II т. о.: решение №237/24.06.2010 г. по гр. д. №826/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №283 от 14.11.2014 г. по гр. д. №1609/2014 г. на ВКС, IV г. о.?
След разширяване на обхвата на проверката за допускане на решението до касация след обнародването на ЗИДГПК в ДВ. бр. 86/2017 г., т. 3 на чл. 280 ГПК (от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото), погълна ли в себе си основанието по т. 2 - противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата?
С оглед на осигуряване на сходно решаване на идентични казуси, може ли да представлява касационно основание по чл. 280, т. 3 ГПК за обжалването на въззивно решение, постановено в противоречие на множество влезли в сила решения на въззивна инстанция, които не са стигнали до касационно обжалване, образувани са по идентични казуси, вследствие на един и същ деликт от различни ищци, срещу едни и същи ответници, на едно и също правно основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Каква е доказателствената сила на актовете за общинска собственост и чия е доказателствената тежест при тяхното оспорване? Може ли да се придобие по давност недвижим имот, за който има план за новообразуваните имоти, ако правото на собственост е възстановено на бивши собственици, но не е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ? Кой е началният момент, от който тече придобивна давност в полза на лицето, владеещо недвижим имот и по отношение на който реституционната процедура е висяща? Може ли съдът да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение в последващ процес с предмет спор за собственост на същия недвижим имот при липса на субективен идентитет на страните по длете дела и извън хипотеза на чл. 298, ал. 2 ГПК? Длъжен ли е съдът да зачете доказателствената сила на акт за частна общинска собственост, докато той не бъде оспорен по надлежния ред? За задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства, факти, твърдения, доводи, възражения и становища на страните, както и да направи цялостна преценка на доказателствения материал - поотделно и в съвкупност, съобразявайки нормативните разпоредби и правилата на логическото мислене? Нищожен ли е договор за спогодба, ако към момента на сключването му изпълнението на поетите с договора задължения е невъзможно? Когато предмет на иска са адвокатски възнаграждения, за плащането на които ищецът е представил фактури, следва ли при постановяване на решението съдът да вземе предвид, че не са представени съдебните решения, по които тези възнаграждения са присъдени за плащане в полза на ищеца? При разглеждане на въззивната жалба следва ли да се вземе предвид обема на извършената работа, действителната фактическа и правна сложност на делото, етапа, на който делото е прекратено, и обвързан ли е /явно се има предвид съдът/ от минималните размери, предвидени в Наредба №1 от 09.07.2004 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 288 ТЗ, чл. 290 ГПК, чл. 309а ТЗ, чл. 365 ЗЗД, чл. 402 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 432 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 78 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 83 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Погасяват ли се автоматично облигационните задължения от предварителен договор (в частност задължението за осигуряване на финансиране на строеж), които не са елемент от фактическия състав на вещното прехвърляне, със сключването на окончателен договор под формата на нотариален акт, ако в последния те не са изрично включени, но и не са изрично отменени?
Налице ли е плащане без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, когато първичен счетоводен документ (фактура) сочи като основание сделка с имот - без форма, но между същите страни съществува валидно облигационно правоотношение (договор за строителство и финансиране), което обуславя плащането на сума - реално съществуващ дълг и то в по- голям размер, респективно: фактурата създава ли, или само обективира договорни отношения?
Допустимо ли е първоинстанционният/ въззивният съд да откаже събиране на доказателство като „новооткрито“ по чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, когато страната удостовери, че документът се е намирал/ владян от и у трето лице, което е отсъствало от страната, и страната обективно не е знаела за неговото местонахождение, поради което не е била във възможност да го представи в първа инстанция, респективно - представлява ли отказът да се направи това съществено процесуално нарушение?
Представлява ли фактурата, в която е посочено основание „прехвърляне на собственост“, абсолютно доказателство за правното основание на плащането или съдът следва да изследва действителните отношения между страните (чл. 20 ЗЗД), когато са налице данни за други облигационни връзки (финансиране, кредитиране)?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните, свързани с наличието на друго правоотношение (задължение за финансиране по договор от 01.11.2016 г., включително факта на солидарна задълженост), което изключва тезата за липса на основание, по банкови кредити, като изведе свои самостоятелни, изрични и ясни фактически констатации и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на решението?
Може ли съдът да обоснове решението си с нищожност на договор поради противоречие със закона или липса на основание - несъществуващ договор, без тази нищожност да е била въведена като спорна от страните, респективно - доказана, и без съдът да е дал указания, че ще се произнесе по този въпрос?
Преклудирано ли е възражението за прихващане, направено в първоинстанционното/ въззивното производство, ако насрещното вземане е установено от събраните по делото доказателства (вкл. ССЕ) и не се налага събиране на нови доказателства, съдът задължен ли е - да разгледа и се произнесе по възражението за прихващане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 12 ГПК, чл. 19 ал. 1 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 367 ГПК, чл. 371 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Трябва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и да изложи самостоятелни мотиви? Трябва ли въззивният съд в мотивите си да обсъди и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, както и по всички наведени доводи и възражения във въззивното производство? Трябва ли при предявено от длъжника възражение за забава на кредитора по чл. 95, ал. 1 ЗЗД съдът да изследва каузалността на забавата на кредитора с изпълнението и по какъв начин му е повлияла - дали е попречила на изпълнението или само го е отложила? Длъжникът, който се позовава на забава на кредитора, следва ли да докаже, че точното изпълнение на неговото задължение е било обусловено от изпълнението на конкретно задължение на кредитора, съответно да докаже наличието на причинната връзка между своето неизпълнение и неизпълнението или забавеното изпълнение на задължението на кредитора? Трябва ли длъжникът да докаже, че забавата на кредитора е единствената причина за неговото неизпълнение? Дължимо ли е възнаграждението на изпълнителя съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД при липса на приемане на изработеното от страна на поръчващия (възложителя)? Може ли съдът да приложи фикцията, че работата е одобрена, ако изпълнителят не е доказал, че е поканил надлежно възложителя да прегледа работата? При договорите за строителство единствено изпращането на съставен от изпълнителя Акт образец 19 представлява ли покана за преглед и приемане на работата, при липсата на покана за определен ден и час за приемане на изработеното и при липса на спазена процедура по чл. 5, ал. 3 Наредба №3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството относно съставяне на актове по строителството при неявяване на представител на участник в строителния процес? Въвеждането на сградата в експлоатация с разрешение за ползване достатъчно ли е, за да се считат за приети с конклудентни действия всички изпълнени строително-монтажни работи и че изпълнените от конкретен изпълнител СМР отговарят на одобрените проекти? Дължи ли се заплащане на стойността на допълнително извършени работи по договор за строителство, при липса на допълнително споразумение между страните за тяхното възлагане и липса на двустранно подписан протокол за приемането им (Акт образец 19)? Дължимо ли е заплащане на стойността на допълнително извършени работи по договор за строителство, когато в договора се съдържа изрична уговорка, че цената на договорените СМР е окончателна, тъй като са определени количествата и единичните цени? При такава хипотеза разликата в количеството вложени материали подлежи ли на заплащане при липса на приемане от възложителя чрез двустранно подписан протокол (Акт образец 19)? Достатъчно ли е изпращането на едностранно съставен от изпълнителя Акт образец 19, придружен с проформа фактура, за да се считат претендирани от изпълнителя допълнителни работи за приети от възложителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 264 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 266 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 95 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства за фактите от значение за правния спор по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, включително и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, респ. за ограничаване на вредите при полагане своевременно на дължимата грижа и внимание за собственото си здраве?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да оцени значението им за изясняване предмета на сключения договор за цесия?
Длъжен ли е съдът при решаването на въпроса за това дали една сделка е нищожна поради нейния привиден характер да установи характера на дисимулираната сделка и дали същата е действителна, и ако тя е действителна да приложи правилата й съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД? Длъжен ли е съдът в тези случаи да изследва действителната обща воля на страните за сключването на прикритата сделка, нейното предназначение и развитието на правоотношенията?
При тълкуване на сключен между страните договор за прехвърляне на вземане съдът длъжен ли е да се съобрази с действителната воля на страните по него, като същата бъде преценена през призмата на хронологично настъпилите събития, предхождащи прехвърлянето на вземането?
Длъжен ли е въззивният съд при наличие на договорна клауза с неясен характер да пристъпи към тълкуване на действителната воля на страните, съобразявайки всички критерии по чл. 20 ЗЗД, и кои обстоятелства следва да бъдат взети предвид при подобно тълкуване? Следва ли да бъдат взети предвид, наред със съдържанието на договора, и обстоятелствата, при които той е сключен, и поведението на страните преди и след сключването му? Допустима ли е подмяната на волята на страните от съда?
Длъжен ли е въззивният съд да анализира предмета на договора за цесия, като изходи от волята на страните, при прилагане на критериите по чл. 20 ЗЗД за тълкуване и да съобрази конкретната фактическа обстановка и релевантните обстоятелства, касаещи вида и естеството на вземането на цедента, респ. на това, което е могло да се прехвърли към датата на цедиране?
Следва ли при тълкуване предмета на договора за цесия, тогава когато предмет на същия са права и вземания по конкретно договорно правоотношение, но последното е обявено с влязло в сила решение за привидно и е разкрита относителна симулация, то в случай че прикритото съглашение обвързва страните, да се приеме, че цесията обхваща и правата, и вземанията по валидното съглашение?
Как следва да се тълкува предметът на сключен договор за цесия, в който общо е посочено, че се прехвърлят всички права и вземания на цедента спрямо неговия длъжник по конкретно договорно правоотношение? Следва ли да се приеме, че доколкото е уговорено, че се прехвърлят всички права на цедента, които могат да възникнат от това правоотношение, то предмет на цесията е и вземането по чл. 55 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД за връщане на даденото, доколкото тази претенция се намира в пряка връзка именно със сключения договор и пороците, от които той страда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
чл. 17 ал. 1 ЗЗД, чл. 17 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 34 ЗЗД, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ЗАдв, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 633 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 2 ЗЗД, чл. 89 ЗЗД, чл. 89 изр. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.