чл. 235 ал. 2 ГПК
Постановяване на решение
Чл. 235. […] (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
чл. 235 ал. 2 ГПК
Постановяване на решение
Чл. 235. […] (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1./ При формиране на изводи за наличие или липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, следва ли същият да бъде безспорно установен или предположението за такъв е достатъчно? Твърди се противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №84/15.08.2016г. по т. д. №1508/2015г. на ІІ т. о. и 2./ При определяне степента на съпричиняването, подлежи ли на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП? Навеждат се доводи за противоречие на решението с практиката на ВКС в решение №15/19.02.2020г. по т. д.№146/2019г. ІІ т. о.; решение №97/06.07.2009г. по т. д.№745/2008г. ІІ т. о.; решение №33/04.04.2012г. по т. д.№172/2011г. ІІ т. о.; решение №96/15.10.2012г. по т. д. №936/2011г. І т. о.; решение №39/16.07.2010г. по т. д.№551/2009г. ІІ т. о.; решение №49/15.04.2009г. по т. д.№648/2008г. ІІ т. о.; решение №60126/19.11.2021г. по т. д. №1999/2021г. І т. о.; решение №206/12.03.2010г. по т. д.№35/2009г. ІІ т. о.; решение №98/24.06.2013г. по т. д.№596/2012г. ІІ т. о.; решение №16/04.02.2014г. по т. д.№1858/2013г. І т. о.; решение №99/08.10.2013г. по т. д.№44/2012г. ІІ т. о.; решение №54/22.05.2012г. по т. д. №316/2011г. ІІ т. о.; решение №33/04.04.2012г. по т. д.№172/2011г. ІІ т. о.; решение №159/24.11.2010г. по т. д.№1117/2009г. ІІ т. о.; решение №118/27.06.2014г. по т. д. №3871/2013г. І т. о. и решение №97/06.07.2009г. по т. д.№745/2008г. ІІ т. о. Във връзка с начина на определяне степента на съпричиняване е поставен и въпросът: „При определяне степента на съпричиняването, следва ли въззивният съд за съпостави тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на ПТП“, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поставените въпроси са свързани с предпоставките за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл. 432 КЗ. По този въпрос е налице трайно установена практика на ВКС, включително и сочената от касаторите, в която е прието, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е още, че приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице (то да е спомогнало за увреждането си, като без неговото поведение не би се стигнало до същото), както и този принос да е доказан, а не хипотетично предполагаем. Въззивното решение е постановено в съответствие с така дадените разрешения. При постановяването му съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, свързани с поведението на участниците в произшествието и допуснатите от всеки от тях нарушения. Отчел е пряката причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, както и приносът на поведението на всеки от участниците за настъпване на произшествието. С оглед на това, по тези въпроси не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Наличието на практика по чл. 290 ГПК изключва и приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не е налице и второто наведено основание. Несъгласието на касатора с фактическите констатации и с правните изводи на въззивния съд, не съставлява основание за допускане на касационното обжалване /в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 ТР №1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в решенията, посочени в изложението, са възприети същите принципни разрешения по тълкуване и приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но при обстоятелства, които са съществено различни помежду си и в сравнение с този по настоящото дело.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
чл. 12 ГПК, чл. 20 ал. 2 ЗДвП, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 432 КЗ, чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. „Кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена средна или тежка телесна повреда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип?“; 2. „Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона?“. Твърди се, че първият въпрос е разрешен в противоречие ППВС №4/1968 г.; Решение №93/23.06.2011 г. по т. д. №43/2010 г. на ВКС, II т. о.; Решение №259/19.12.2014 г. по гр. д. №1746/2014 г. на ВКС, III г. о.; Решение №136/01.03.2012 г. по гр. д. №414/2010 г. на ВКС, III г. о.; Решение №88/17.06.2014 г. по т. д. №2974/2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение №158/17.10.2014 г. по т. д. №3594/2013 г. на ВКС, I т. о. и др. По втория въпрос се сочи противоречие с ППВС №1/1953 г., Решение №470/16.01.2012 г. по гр. д. №1318/2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение №127/09.06.2011 г. по гр. д. №761/2010 г. на ВКС, IV г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
само по възражение на ответника, направено в срока за отговор на исковата молба?“ (по тези четири процесуалноправни въпроса се твърди противоречие с решение №50206/25.11.2022 г. по гр. д №3578/2020г на ВКС, III г. о.; решение №50053/18.07.2023 г. по т. д. №614/2022 г. на ВКС, II т. о.; решение №82/07.07.2022 г. по т. д. №871/2021 г. на ВКС, I т. о.; решение №142/01.08.2018 г. по т. д. №1739/2017 г. на ВКС, II т. о.; решение №232/05.01.2017 г. по т. д. №2416/2015 г. на ВКС, II т. о.; решение №23/07.07.2016 г. по т. д. №3686/2014 г. на ВКС, I т. о.; решение №82/07.07.2022 г. по т. д. №871/2021 г. на ВКС, I т. о. и решение №232/05.01.2017 г. по т. д. №2416/2015 г. на ВКС, II т. о.); 5. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи, оплаквания и възражения на страните?“; 6. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?“ (по тези процесуалноправни въпроса се твърди противоречие както със задължителната, така и с казуалната практика на ВКС – ТР №1/04.01.2001 г. по гр. дело №1/2000 г. на ОСГК; решение №212/01.02.2012г. по т. д. №1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение №202/21.12.2013 г. по т. д. №866/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение №157/08.11.2011г. по т. д. №823/2010 г. на ВКС, ТК, II т о.; решение №411/27.10.2011г. по гр. д. №1857/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; решение №17/23.07.2014 г. по т. д. №811/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, I т. о.; решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС, II т. о.; решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение №180/11.01.2016 г. по т. д. №1618/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение №136/06.11.2015 г. по т. д. №2483/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение №190/07.02.2018 г. по гр. д. №180/2017 г. на IV г. о. на ВКС); 7. „Длъжен ли е съдът да обсъди неравноправността на клаузи от потребителски договор, когато същите засягат начислената и заплатена възнаградителна лихва и кредитът се погасява чрез анюитетни вноски (лихва и главница), а банката-ищец претендира единствено главница по делото?“ и 8. „Рефлектира ли върху остатъчния размер на главницата надплащането за договорна лихва въз основа на неравноправни клаузи от потребителски договор?“ (по последните два въпроса - процесуалноправния и материалноправния, касаторите считат, че правният отговор е от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото, тъй като по тях не е формирана съдебна практика).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 10 ал. 3 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 430 ал. 1 ТЗ, чл. 459 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 82 ЗЗД
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Очевидно неправилно ли е обжалваното решение в хипотезата на явно нарушение на основни съдопроизводствени принципи (чл. 121, ал. 4 КРБ, чл. 12 ГПК) и процесуални правила (чл. 236, ал. 2 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК) за дейността на въззивната инстанция и за необходимото съдържание на мотивите на въззивното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
е разрешен в отклонение от задължителна практика на ВС и ВКС, както и доразвиваща я казуална такава, създадена по реда на чл. 290 ГПК. По втория въпрос въззивното решение е в отклонение от разясненото в тълкувателната част на решение №213/2017 г. по гр. д. №5864/2015 г. IV г. о. на ВКС, а третият – в противоречие с решение №16/2013 г. по т. д. №218/2012 г. на II т. о., решение №134/2014 г. по гр. д. №6886/2013 г. на III г. о., решение №220/2014 г. по гр. д. №6126/2013 г. на IV г. о. на ВКС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
от жалбоподателя за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, вменяващ задължението на съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл. 236, ал. 2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи, не могат да обусловят извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Съдът е обсъдил всички доказателства и е изложил мотиви, които обуславят извода му за това защо следа да бъдат уважени предявените искови претенции.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. „Следва ли въззивният съд да разгледа всички доводи и възражения на страните?“; 2. „Следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора?“ и 3. „Следва ли разпоредбата на чл. 301 ТЗ да намери приложение в отношенията между работник и работодател относно сключване на трудов договор?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с приетото в решение №22 от 02.07.2019 г. по т. д. №587/2018 г. на ВКС, I т. о., вторият въпрос с приетото в решение №60163 от 09.02.2022 г. по гр. д. №1368/2021 г. на ВКС, I г. о., решение №208 от 12.03.2021 г. по гр. д. №983/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение №102/20.01.2021 г. по гр. д. №4451/2019 г. на ВКС, I г. о. и решение №46 от 14.06.2019 г. по гр. д. №1913/2018 г. на ВКС, I г. о., а третият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
за това дали е доказано извършеното плащане на цената от купувача – ответницата, вкл. с възражения за доказателствената сила на нотариалното удостоверяване. Решаващият състав е съобразил е, че удостоверяването на изявлението на страните по сделката се ползва с материална доказателствена сила, която не е оспорена и няма твърдения за невярно документиране от страна на нотариуса. Прието е, че в тази хипотеза изявлението има характер и на признание на неизгодни за страната по сделката факти по смисъла на чл. 175 ГПК, доколкото права на това лице са предявени чрез иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и същото следва да се преценява съобразно и другите доказателства по делото. Изложени са съображения, че нотариалният акт за правна сделка представлява официален свидетелстващ документ в частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни, а в частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача, е частен свидетелстващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт, както и че опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на продажната цена е в тежест на страната, която го е представила (в този смисъл е съобразено приетото в решение №402/17.01.2012 г. по гр. д. №449/2011 г., на ВКС, ІІІ г. о.). Прието е, че плащането на продажната цена е установено от нотариалния акт в частта му имаща характер на разписка. Развити са доводи, че доколкото ищцата твърди, че наследодателят ѝ не е получил посочената в нотариалния акт цена – обратно на направеното и удостоверено от нотариуса изявление на лицето, че сумата е получена, то на тази страна лежи доказателствената тежест да опровергае верността на удостовереното. Изтъкнато е, че в тази насока са ангажирани единствено гласни доказателства, които обаче са счетени за недопустими предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Обобщено е, че от данните по делото не може да се направи съждение, че е опровергана верността на удостовереното в нотариалния акт изявление на продавача. Изложени са съображения, че последният е останал да живее в имота след сделката, като е съжителствал с майката на ответницата и до смъртта си – за период над две години от продажбата, няма данни да е търсил изпълнение, респ. да е твърдял, че не е получил цената на имота, да е искал разваляне или по друг начин да е демонстрирал, че е недоволен от така сключената сделка. При така установените обстоятелства въззивният съд е достигнал до решаващия извод, че искът за разваляне на договора за покупко - продажба се явява неоснователен, поради недоказаност на твърдяното неизпълнение на насрещното задължение на купувача за цената, което влече неоснователност и на обусловения иск по чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД. По отношение на съединените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави е прието, че основанието за нищожност се свързва с преследване на незаконна цел, а именно накърняване наследствените права на ищцата. По първото основание за нищожност, предвид възмездния характер на сделката, решаващият състав е посочил, че няма накърнено имущество на продавача, съответно на бъдещата наследствена маса. По второто – за нарушаване на добрите нрави (при нееквивалентност на престациите) пък е прието, че то не е доказано в процеса.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
чл. 164 ал. 1 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Допустимо ли е режима на лични отношения на родител с малолетното му дете през лятото да се осъществяват само в държавата по местоживеене на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
относим към преценката за критериите при определяне обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, настъпило в резултат на пътнотранспортно -произшествие. В своята практиката ВКС е категоричен, че отговорността на застрахователя по застраховката "Гражданска отговорност" по чл. 432, ал. 1 КЗ, респективно по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, е обусловена от наличието на деликт /чл. 45 ЗЗД/, т. е. виновно и противоправно поведение на водача на МПС, причинил ПТП, при което са настъпили смъртта или телесните увреждания на пострадалото лице. Няма спор, че непозволеното увреждане е сложен фактически състав, включващ деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вина на дееца, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, като страната, която твърди деликта следва да докаже всички елементи, освен вината, която се предполага до доказване на противното. В тежест на ответната страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по чл. 432, ал. 1 КЗ – в тежест на застрахователя е да установи отсъствието на презюмираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди, включително че деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици /случайно деяние по чл. 15 НК/. Преценката е конкретна във всеки отделен случай и зависи от установените факти и обстоятелства. С оглед вменените му задължения въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.