чл. 235 ал. 2 ГПК
Постановяване на решение
Чл. 235. […] (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
чл. 235 ал. 2 ГПК
Постановяване на решение
Чл. 235. […] (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
биха допринесли за създаването на съдебна практика в условията на неточно тълкуване на материалноправните и процесуални разпоредби, както и че не е ясно кои законови разпоредби са неточно тълкувани. Поддържа се, че нормите на ГПК съдържат ясен, точен и недвусмислен отговор на така поставените от касатора два въпроса. Наведен е довод, че касаторът не е поискал допускането на съдебно-графологическа експертиза в първоинстанционно производство, поради което въззивният съд правилно е основал своите заключения на всички събрани по делото писмени доказателства и на свидетелските показания. Затова ответникът по касация счита, че е безпредметно разглеждането на втория поставен в изложението на касатора въпрос, а именно дали за установяване авторството на документа са достатъчни свидетелските показания лицето, което го е подписало, без назначаване на съдебно-графологична експертиза. Изложено е, че по формулираните от касатора въпроси не е налице нито противоречива съдебна практика, нито неточно тълкуване на материалните и процесуалните норми, поради което те не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулирано е искане, ако съдът намери касационната жалба за допустима, да я остави без уважение като неоснователна и да потвърди обжалваното с нея въззивно решение, както и да присъди на „Планет Билдинг ЕООД разноските, направени по водене на делото пред касационната инстанция.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ивайло Младенов
чл. 164 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 193 ал. 2 ГПК, чл. 193 ал. 3 ГПК, чл. 193 ал. 3 изр. 2 ГПК, чл. 194 ал. 1 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 77 ал. 1 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
„Длъжен ли е съдът, сезиран с иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, да направи преценка и да изложи мотиви относно намерението за увреждане, като обсъди всички конкретните факти по спора?” (по поставения въпрос твърди противоречие с Решение №27/28.02.2013 г. по търг. д. №410/2012 г., ТК, I отд.). За да обоснове поставения процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на правния спор, предмет на въззивното производство, касаторът твърди, че апелативният съд не е обсъдил събрани по делото доказателствени средства, от които се установявала истинността на поддържаното в исковия процес фактическо съждение, че управителят на „Стенисофт” ЕООД не е знаел за наличието на публични задължения на това търговско дружество, като този факт изключва намерението за увреждане на публичния взискател. Това фактическо твърдение се изяснявало от обстоятелствата, удостоверени в свидетелските показания на св. А. Г. и в съвкупността от следните документи (отправена от управителя на „Стенисофт” ЕООД до счетоводителката на дружеството нотариална покана от 12.04.2018 г. за предаване на счетоводната документация на дружеството, връчена на адресата на 25.04.2018 г.; жалба до Районна прокуратура-Бургас с вх. №3529/20.04.2018 г.; съставен на 28.05.2018 г. - с участието на свидетелката Г. и Протокол за липсващите счетоводни документи).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Длъжен ли е въззивният съд с оглед задължението си по чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК да обсъди аргументите и доводите на ответника и да прецени всички доказателства по делото, както и да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да постанови решението въз основа на приетите от него за установени факти и закона, който е от значение за изхода на спора? (По иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество, придобито по време на брака)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Здравка Първанова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
от №1 до №6 са поставени във връзка с първоначално подадената касационна жалба); 7. Не следва ли да се ползват със сила на пресъдено нещо само категорично установените факти, предмет на спогодбата, която има за предмет договор между две спорещи страни, който е резултат и на взаимни отстъпки, и е насочен към предаване владението на сградата, предмет на договора за лизинг?; 8. Имайки предвид, че съдебната спогодба е договор, който, утвърден от съда, е със значение на съдебно решение и в тази част има охранителен характер, то нейният предмет – договор, не следва ли да се тълкува съгласно правилото на чл. 20 ЗЗД и на непререшаемост да подлежат само правоотношенията, които са уредени в нея, т. е. – предаване на владението? и 9. След като със сила на пресъдено нещо се ползват само възраженията за прихващане и подобрения – чл. 298, ал. 4 ГПК, то не значи ли, че правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите възражения срещу съществуването и валидността на породеното право не се ползват със сила на пресъдено нещо и следователно правоизключващото възражение за нищожност на договора също не се ползва със сила на пресъдено нещо, от което следва ли възможност това възражение да се предяви в самостоятелно производство, тъй като не е преклудирано? (въпроси от №7 до №9 са поставени във връзка с първоначално подадената частна жалба, с характер на касационна).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
чл. 12 ГПК, чл. 152 ГПК, чл. 152 ЗЗД, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 234 ал. 3 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. пето ЗЗД, чл. 270 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 298 ал. 4 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 299 ал. 2 ГПК, чл. 303 ГПК, чл. 342 ал. 2 ТЗ, чл. 414 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 417 т. 5 ГПК, чл. 422 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
са решени от апелативния състав в противоречие с разясненията, дадени в ТР №1/2012 г. по т. д. №1/2012 г. на ОСГК на ВКС и с решение №52/14.05.2021 г. по гр. д. №4923/2019 г. на ВКС, ІV г. о. и решение №40/07.04.2020 г. по гр. д. №2383/2019 г. на ВКС, ІV г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Евгений Стайков
чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 181 ЗУТ, чл. 21 ал. 1 СК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 374 ал. 1 ГПК, чл. 67 ал. 1 ЗС, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 80 ГПК, чл. 92 ЗС
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира следното:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 12 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 60 ал. 6 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. „Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на съдебното решение да обсъди самостоятелно всички твърдения, възражения и доводи на страните, длъжен ли е да изследва кои са правнорелевантните за спора факти, да направи самостоятелна всеобхватна и задълбочена преценка на събрания по делото доказателствен материал и необходимо ли е да обоснове подробно доказателствените и правните си изводи?” (по този въпрос твърди противоречие със задължителната и казуалната практика на ВКС - ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/2001 г. ОСГК на ВКС; Решение по гр. д. №5488/2013 г., IV г. о.; Решение по гр. д. №1332/2010 г., I г. о.; Решение по гр. д. №6396/2014 г., I г. о.; Решение по т. д. №1740/2014 г., I т. о.; Решение по т. д. №2220/2015 г., II т. о.; Решение по т. д. №1106/2010 г., II т. о. и Решение по т. д. №3768/2014 г., II т. о.); 2. „Допустимо ли е събирането на доказателства за установяване на прекомерност на неустойката или тази преценка може да бъде направена от съда само въз основа на посочения в договора за заем размер на неустойката?” (по този въпрос твърди противоречие с тълкувателните постановки по т. 3 ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС и Решение №223/19.04.2016 г. по т. д. 3633/2014 г. на ВКС, I т. о.; Решение №88/22.06.2010 г. по т. д. №911/2009 г. на ВКС, I т. о.; Решение №12/21.03.2011 г. по т. д. №1056/2009г. на ВКС, I т. о. и Решение №958/07.12.2004 г. по т. д. №5/2004 г. на ВКС, ТК, II отд.); 3. „Към кой момент трябва да се направи преценката дали неустойката е прекомерно голяма, като критерий за нищожността ѝ поради противоречие с добрите нрави - към момента на сключване на договора или към момента на възникване на правото на неустойка (т. е. към момента на неизпълнението или към друг момент?” (по този въпрос твърди противоречие с Решение №140/20.03.2006 г. по т. д. №408/2005 г. на ВКС; Решение №218/27.03.2007 г. по т. д. №750/2006 г. на ВКС, I т. о. и Решение №418/10.05.2007 г. по т. д. №88/2007 г. на ВКС, II т. о. и Решение №4/25.02.2009 г. по т. д. №395/2008г. на ВКС, ТК, I отд.); 4. „При преценката за валидността на неустоечна клауза от гледна точка на накърняване на добрите нрави съдът ограничава ли се до изследване само на договорната клауза или извършва цялостна преценка и на съпътстващи фактори, като всички представени (заявени и установени) по делото отношения между страните, равнопоставеността на страните, насрещните престации и др.?”; 5. „Дължи ли съдът произнасяне по нищожността на неустоечна клауза между търговци, в случая че не е сезиран с такова искане и 6. „Следва ли въззивният съд да излиза извън рамките на търсената от ответника защита?” (по последните три процесуалноправни въпроса твърди противоречие с тълкувателните постановки по т. 3 ТР №1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1/ За предпоставките, при които възниква правото на работодателя да прекрати трудовия договор със служител, който не е придобил право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, разрешен в противоречие с практиката на ВКС в решение по г. д.№2035/2018г. ІІІ г. о.; решение №1299/22.06.2005г. по г. д. №832/2003г. на І г. о.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Христова
чл. 12 ГПК, чл. 123 КТ, чл. 123а КТ, чл. 128а ал. 3 КТ, чл. 220 ал. 1 КТ, чл. 222 ал. 3 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 328 ал. 1 КТ, чл. 328 ал. 1 т. 10 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 68 КСО, чл. 68 КТ, чл. 8 ал. 2 КТ, чл. 9 ЗЗДискр
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
по делото, въззивният съд е съобразил, че към датата на произшествието - 18.01.2021 г. минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лева (чл. 492, точка 1 КЗ), а минималната работна заплата за страната е 650 лева. Отчел е също и официално оповестените статистически данни за средната брутна работна заплата в страната към м. януари 2021 г. - от 1 454 лева, инфлацията и други. Посочено е в обжалваното решение, че към датата на събитието наследодателят е бил на 75 г., съпругата му Д. – на 74 г., дъщерята М. – на 52 г., а синът Б. – на 46 г. Предвид на тези факти и данните, събрани чрез разпита на свидетелите (за съдържанието на съществувалата между ищците и починалия духовна и емоционална връзка; необратимостта на понесените морални болки и страдания; обществено-икономическите условия в страната при проявлението на вредите, вкл. нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент) решаващият състав е направил извод, че търпените от ищците болки и страдания от смъртта на С. С. се съизмеряват със сумата от 100 000 лева за съпругата му и по 50 000 лева за всяко от децата му. В подкрепа на това съждение са изтъкнати обстоятелствата, че синът и дъщерята са пълнолетни и изградили собствени семейства; че от 1996 г. - 1997 г. дъщерята се е установила да живее със семейството си в [населено място], а впоследствие в [населено място] и [населено място]; че около десетина години след навършването на 18-годишна възраст синът е живял в [населено място]. Аргументирано е становище, че макар починалият да е поддържал с децата си чести контакти при възможност не са налице установени обстоятелства, които да обосноват определяне на по – високо по размер обезщетение на неимуществени вреди от горепосочените суми. Изтъкнато е, че липсват твърдения и данни по делото ищците или някой от тях да е имал нужда от медицинска помощ или психологическа подкрепа в резултат на изживяната внезапна загуба на своя близък родственик, респ. да е получил като последица от това посттравматично стресово разстройство. Развити са доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловен от конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства, в каквато насока са задължителните постановки на ППВС №4/23.12.1968 г. Според инстанцията по същество присъдените обезщетения са съобразени както с общите критерии, така и със специфичните за делото обстоятелства, които имат значение за правилното прилагане на регламентирания с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на обезщетението на неимуществени вреди. За разликата над тях до пълния предявен размер на всеки от исковете – от по 180 000 лв., те са намерени за неоснователни и затова отхвърлени.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.