Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 235 ал. 1 ГПК

Постановяване на решение
Чл. 235. (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.

чл. 235 ал. 1 ГПК

Постановяване на решение
Чл. 235. (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е даден отговор в смисъл, че не е нищожно съдебно решение, издадено в електронна форма и подписано с квалифициран електронен подпис, а не ръкописно. То е валидно, също както и подписаното с ръкописен подпис писмено решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

към страните техните твърдения и фактите, които са от значение за делото, като изготви доклад по чл. 146 ГПК. Според касатора такъв изобщо липсва поради недопустим пропуск на всичките съдии, разглеждали делото, преди да пристъпят към съдебното дирене да съставят и обявят на страните доклад. Съдебният акт е изцяло порочен акт и поради неизпълнение на задължението съдът да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, имащи значение за правилността на решението в тяхната цялост и да формира изводите си след съвкупната им преценка. Твърди се, че съдът е постановил решението си в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, съгласно която когато ищецът претендира вреди, в резултат на лекарска грешка, неговото задължение по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е да изложи обстоятелствата, на които се основава иска, което не следва да се тълкува буквално. Излага, че съдът изобщо не е коментирал и един друг факт, даващ основание за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника, а именно безспорно установеното от личните признания на опериращия лекар обстоятелство, че е напуснал залата преди завършване на инвазивната процедура от 24.01.2019 година, оставайки ищецът в „ръцете на стажант и медицинска сестра, което дори само по себе си дава основание претенцията да бъде уважена напълно по основание и размер. Неотчитането от въззивната инстанция на всичко гореизложено води до постановяването на един очевидно неправилен съдебен акт, което е касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Според касатора, Апелативен съд - В. се е отклонил от задължителните указания на ВС, дадени още в ППВС №1/53 година, ППВС №7/65г. и ППВС №1/1985 г., и формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения, според които за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си и да се произнесе по всички редовно и своевременно релевирани доводи и възражения, поддържани от страните, от които зависи правилното разрешаване на спора. На следващо място счита, че по делото е установено, че служителите на ответника са извършили множество действия в противоречие с утвърдените медицински практики, изрично записани медицински стандарти и на общите етични и морални принципи, които са довели до доживотното увреждане на здравето на ищеца, предвид което се налага извода, че постановеното от въззивната инстанция решение се явява очевидно неправилно и противоречащо на нормативната уредба. В изложението на касационните основания се посочват основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 ГПК за допустимост на касационната жалба и във връзка с Тълкувателно решение №1/19.01.2010г. на ОСГТК на ВКС, като се излага, че обжалваният акт е очевидно неправилен, а съществени материално и процесуално-правни въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, като самият материално правен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, както и разглеждането на поставените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: „1. Следва ли медицинските служители да носят отговорност за вреди, причинени в резултат на поведение, изразяващо се в незачитане и несъобразяване с етични правила и норми, свързани с професията, която упражняват?“ Този въпрос се поставя във връзка със събраните по делото доказателства, че ищецът в качеството си на пациент не е получил компетентна и своевременна медицинска помощ, нито хуманно и добронамерено отношение, както и разбиране и съчувствие към неговата болка, и при наведени твърдения, че действията на служителите на ответника са в разрез с посочените принципи, тъй като изначално е подценено и неглижирано състоянието на пациента, като не са предприети необходимите спешни мерки за диагностика и лечение още при постъпването му, а е бил приет едва след като е заплатил претендираните суми. 2. „Допустимо ли е лекарят, извършил операцията да напусне операционната зала повече от три часа преди приключване на операцията? Представлява ли това действие /установено по категоричен начин по делото от показанията на самия него/ нарушение на медицинските стандарти и основните принципи и задължения, заложени в нормативните актове, касаещи лекарската професия и следвало ли е въззивната инстанция да съобрази постановеното решение с това обстоятелство?“, като поставянето на тези въпроси е с оглед безспорно установеното, че той е напуснал залата повече от три часа преди приключването на операцията, заради свои лични ангажименти, като е оставил стажант да я довърши, което категорично е в разрез не само с медицинските стандарти, но и с основните принципи и задължения, заложени в нормативните актове, касаещи лекарската професия. 3. „Следвало ли е въззивната инстанция да изложи мотиви във връзка с доводите на ищеца относно това, че при решаване на спора е бил нарушен принципа на непосредственост?“ се поставя с оглед изложените твърдения, че съставът, разглеждащ първоинстанционното дело е бил заменян многократно, поради което съдията, постановил обжалвания акт не е участвал при събирането на доказателствата по делото, освен тези в последното съдебно заседание, което пряко или косвено е довело и до постановяване на решение в противоречие със смисъла на закона и установените по делото обстоятелства решение. На следващо място се твърди общо несъобразяване на въззивния съд със задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 12 и 235 ГПК, съгласно които съдът е задължен да обсъди в решението си всички допустими и относими към спорния предмет възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по тях, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и по-конкретно се излага противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно: Решение №3/15.03.2016г. по гр. д. №2526.2915 г. на ВКС, III ГО, Решение №65/30.07.2014г. по гр. д. №1656/2013 г. на ВКС, II ТО, решение №445/02.11.2011г. по гр. д. №1733/2010 г. на ВКС, IV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се приема, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. Според касатора въззивната инстанция е разрешила спора в противоречие с указанията по приложението на чл. 269 ГПК, дадени с т. 1 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, тъй като не са коментирани всички доказателства, събрани в производството, не са приложени точно императивните материалноправни норми и е постановен един очевидно неправилен съдебен акт - кас. основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ правилата на Глава единадесета а ГПК и в частност правилото на чл. 102а, ал. 1 ГПК за съставяне на съдебните актове в електронна форма и подписването им с електронен подпис, приложими ли са по дела, които са образувани преди 30.06.2021г., когато е влязло в сила изменението на ГПК и е приета тази нова нормативна уредба; 2/ правилата за подписване на съдебните актове само с електронен подпис прилагат ли се по всички дела, по които предстои постановяване на съдебни актове, без значение кога са образувани; 3/ съдията, изготвил съдебен акт в електронна форма и подписал акта с електронен подпис, който съдебен акт е въведен в регистъра на ЕИСС, следва ли да подписва и на материален носител издадения съдебен акт с мастилен подпис, за да е спазена писмената форма за валидност. Касаторът счита, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Прилага и практика по сходни въпроси. Позовава се и на очевидна неправилност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. ВКС не е задължен да го изведе от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2020

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявана правилността на доказателствените изводи на въззивния съд.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ценка Георгиева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за решението по съществото на спора, при което процесуалните действия се извършват в открито съдебно заседание, а не и за тези решения, с които се допуска поправка на явна фактическа грешка. Не съставлява процесуално нарушение, което да води до нищожност на постановеното решение, хипотезата, при която един съдебен състав е постановил решението по същество на спора, а друг се е произнесъл по евентуални искания на страните по чл. 247 и чл. 248 ГПК/В същия смисъл определение №403/09.10.2017г. на ВКС по гр. д.№487/2017г., ІІг. о./.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

са свързани с допустимостта на постановения въззивен акт и касаят възможността да се предявява осъдителен иск при наличие на специалните норми по чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗДФИ и дали същите са с императивен характер. При допустимост на избора на вида на защита, приложими ли са нормите на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ и специалната норма за подсъдността по чл. 104, т. 4 ГПК? Втората група въпроси касаят разграничението между кмета като орган на изпълнителнат власт и като представител на общината като юридическо лице и по-специално дале е допустим иск по чл. 21, ал. 1, т. 1, вр. чл. 23, т. 4 и чл. 26 ЗДФИ, предявен от адвокат, който е упълномощен не от общината като юйридическо лице, а от кмета като орган на изпълнителната власт? Третата група въпроси касае промяната в съдебния състав и начина, по който следва да се извърши- чрез електронно разпределение или ръчно, по преценка на ръководителя на съда, от една страна и допустимостта да има различие в датата на постановяване на съдебния акт в Единния портал за електронно правосъдие и на хартийния носител. При различие, коя следва да се приеме за вярна и дали съдебното решение следва да се вписва в съответния регистър преди да е финализиран процеса по електронното му подписване. Четвъртата група въпроси е свързана с приложението на чл. 193 и чл. 183 ГПК, а именно: Допустимо ли е – при заявено с отговора оспорване на истинността на платежни нареждания /без оспорване на съдържанието им/, да се уважава направено за първи път пред въззивната инстанция искане за допускане на експертиза. Следва ли съдът да обсъжда и да извежда изводите си въз основа на представени от вещото лице по назначената експертиза документи и същите да се използват от експерта, без да са приобщени към доказателствения материал? Допустимо ли е във въззивното производство, съдията- докладчик еднолично да издава съдебни удостоверения в полза на вещото лице или следва по искането да се произнесе съдебният състав? Императивна ли е нормата на чл. 183 ГПК? Следва ли съдът – при своевременно оспорване по реда на чл. 193 ГПК, открито производство и назначена експертиза, установяваща неистнинността на оспорените документи, същите да не бъдат изключени от доказателствата, в нарушение на изискванията на чл. 194, ал. 2 и ал. 3 ГПК? Представлява ли съществено процесуално нарушение необсъждането от въззивния съд на няколко тома доказателства по делото? Петата група въпроси са свързани с акта за надчет. Дали той е валиден, в случай че е издаден при спряно от директора на АДФИ и невъзобновено с негов акт производство по ЗДФИ, Дали могат да се приемат за истински констатациите в акта за надчет, ако чрез съдебна експертиза е установено, че сумите на извършените плащания не съответстват на посочените в акта? Допустимо ли е, пред вид ограничението по чл. 266 ГПК, едва във въззивното производство общината да прави искане по чл. 192 ГПК за задължаване на трето лице/кметство Бутан/ да представи документи, във връзка с които своевременно е било направено възражение с отговора? Поставят се и въпросите: Дали е допустимо извършването на финансова инспекция на кметство? Дали кмет на кметство може да е субект на имуществена отговорност по ЗДФИ? и При наличието на конкретни неоспорени в хода на финансовата инспекция договори, въз основа на които са издадени също неоспорени в хода на финансовата инспекция фактури, може ли да се приеме, че са наредени плащания по тези фактури и договори, ощетяващи бъджетна организация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в писмено отправеното искане за обяснения са зададени достатъчно конкретно. Посочено е също така, че очевидно ищцата не се е затруднила в разбирането на въпросите, тъй като в обясненията от 08.02.2021 г. също така конкретно е признала, че е допуснала грешка и е помолила за разбиране. Нещо повече, в обясненията, дадени писмено на 14.01.2021 г., е признала, че вечерта на 22.12.2020 г. е употребявала алкохол до 00:00 ч., а през нощта около 02:00 ч. лекарства; през деня на 23.12.2020 г. се чувствала добре и работила до 14:00 ч., но признава, че е виновна и поднася извинения.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мими Фурнаджиева

12310 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право