Налице ли е нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави поради липса на еквивалентност на насрещните престации, когато насрещната престация е с два или четири пъти по-ниска?, като счита, че отговорът е отрицателен, особено като се отнася за сделки между роднини. Излага, че обраният извод на съда е в противоречие в практиката на ВКС, обективирана в решение №158 от 05.07.2022г. по гр. д. №493/2021г., решение №452/25.06.2010 г. по гр. д. №4277/2008г., решение №24 от 09.02.2016 г. по гр. д. №2419/2015г., решение №834/26.10.2009г. по гр. д. №136/2009г. на ВКС. В допълнение на горното, касаторът счита, че въззивното решение е и очевидно неправилно, тъй като договорената в споразумението сума от 5000лв. не е очевидно „нулева престация“. Следващият въпрос: В случай, че първоинстанционният съд не разпредели правилно доказателствената тежест като не посочи на страната, че определен факт е спорен и следва да се докаже от страната, длъжен ли е въззивният съд да разпредели доказателставената тежест в тази насока? се поставя във връзка с твърдяното за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като на касаторката не било указано, че трябва да доказва действителността на споразумението, както и на фактите, посочени в него, което според нея е в противоречие с възприетото в ТР №1/2013г. по т. дело №1/2023г. на ОСГТК относно задължението на въззивната инстанция в тази връзка. Третият въпрос: „Може ли съдът да основе решението си на факти/обстоятелства, които са въведени за първи път с отговора на въззивната жалба? Допустимо ли е съдът да разгледа и мотивира решението си с обстоятелства и направени във връзка с тях възражения, когато същите са били въведени в процеса след преклузивните срокове по чл. 266, ал. 1 ГПК?“ се поставя във връзка с твърдението на касаторката, че ищецът Ц. не е оспорил, или възразил срещу представеното споразумение нито в заседанието, нито до края на съдебното производство пред първата инстанция. Твърди, че едва в отговора на въззивната жалба се правят възражения срещу него, което е абсолютно недопустимо. Счита, че като е разгледал и мотивирал в решението си, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №88/04.05.2016г. по гр. дело №4229/2015г. на ВКС, както и в противоречие с ТР №1/2013г. по т. дело №1/2023г. на ОСГТК. По изложените съображения, касаторът счита, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.