е формулиран във връзка с твърдението, че по отношение на имота е извършвана съдебна делба през 1969г., като с КП от 1992г. обектите са нанесени на кадастралната карта като отделни и са получили кадастрални идентификатори. Тъй като през 2018г. по молба на съсобственика Б. Ч. двата имота са обединени и са поставени под един кадастрален номер, което е пречка всеки собственик да се разпорежда самостоятелно с имуществото си, то според жалбоподателите неизменно е налице правен интерес за провеждане на делба. Позовават се на Решение №******г. по гр. д. №******г. по описа на ВКС, в което се приема, че според което „статусът на обекта следва да се възприеме въз основа на фактическото му състояние към настоящия момент“. Възприето е, че е възникнала съсобственост при наличието на правната фигура на чл. 95, ал. 2 Закона за собствеността, тъй като новата вещ е създадена в резултат на преустройство и обединяване на две самостоятелни вещи по начин при които всяка от присъединените губи своето реално обособено значение и става част от цялото. Породило се е право на съсобственост върху идеална част от новосъздадената вещ, като всяко право има самостоятелно съществуване, и дяловете на съсобствеността ще са съразмерни на стойностите на отделните присъединени части. Следващият формулиран въпрос е: „Административният акт, с който се одобрява изменението в кадастралната карта и съгласно, който са обединени два имота в един, създава ли съсобственост по смисъла на чл. 30 и сл. от Закона за собствеността?“, който е във връзка с формулирания от съда извод, че заснемането на два обекта в един не е юридически факт, който поражда съсобственост и поради това искът за делба е недопустим. По този въпрос жалбоподателите се позовават на решение №50008/01.02.2023г. по к. гр. д. №1745/2022г. ВКС, I г. о., според което заснемането на два урегулирани поземлени имота в границите на един поземлен имот при изработването на кадастрална карта по реда на ЗКИР, както и съществуващите между страните спорове за наличието на съсобственост върху всеки един от двата урегулирани поземлени имота, респ. върху общо отредения им ПИ, са ирелевантни за допустимостта на иска за делба. Тези обстоятелства имат значение при произнасянето по съществото на спора с решението по чл. 344, ал. 1 ГПК и по-специално при произнасянето по въпроса налице ли е съсобственост, върху кой имот и между кои лица. Изразяват несъгласието си, че с аргумента, че веднъж завинаги въпросът за поделянето на имота е бил решен със съдебната спогодба през 1969г. В действителност тогава имотите са разделени, но няма пречка тези два имота отново да се обединят в един поземлен имот. Тогава съдебната делба ще загуби своето действие и значение, и не би било пречка отново да се извърши делба при същите или различни квоти. Следващият формулиран въпрос е: Какъв следва да е критерият за определяне частите на съсобствениците, съответно - квотите на съделителите на недвижим имот, образуван в резултат на присъединяване на отделни имоти?, като се твърди, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в отклонение от задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, според която в хипотезата на обединяване на самостоятелни вещи по начин, че същите изгубват обособеността си и се превръщат в един цял нововъзникнал обект на съсобственост между притежателите им, дяловете на последните в съсобствеността са съразмерни на стойностите на отделните присъединени части /Решение №471/24.01.2013 г. по гр. д.№308/2012 г. на I г. о./. Твърди се, че въззивният съд е пренебрегнал факта, че поради незаконосъобразните действия на длъжностните лица АГКК, които по заявление на един собственик обединяват и оформят на картата два имота в един общ, засягайки правата на жалбоподателите до такава степен, че същите нямат възможност самостоятелно да се разпореждат с имуществото си. Освен, че противоречи на съдебната практика, според жалбоподателите, обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 и 3 ГПК. Считат, че е налице липса на правораздаване и прехвърляне на съдебния спор между различни правораздавателни органи, както и неглижиране на спорни твърдения, във връзка с които не е проведен анализ и по които не е дадена яснота в мотивите във връзка с констатацията на въззивната инстанция, че заснемането на два УПИ в границите на един поземлен имот не е юридически факт, който поражда съсобственост и няма вещно-прехвърлително действие. Предвид изложеното, се моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и да бъде допуснато касационното му разглеждане по същество, като бъде постановено друго, с което делото се върне за разглеждане от друг състав на ВРС.