в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Поддържа, че е правилен извода на въззивния съд, че в случая се касае за договорни отношения между страните и не е налице деликт. Сочи, че дори и се приеме, че са налице сключени договори в нарушение на императивни норми по силата на действащото гражданско законодателство това не би довело до възникване на деликтна отговорност между страните по договора. Поддържа, че сключената между страните съдебна спогодба в хода на наказателното производство е нищожна, поради липса на основание – не е налице задължение да обезщетяване и вреди, подлежащи на обезщетяване, че към датата на сключване на съдебната спогодба за ищеца не е съществувала причина за поемане на задължение за плащане на процесните суми. Поддържа също, че е извършил престъпление по чл. 252, ал. 2, предл. второ НК, че съставът на това престъпление не включва в себе си причиняване вреди на другиму. Според ответника по жалбата, поради наличие на договорни отношения между страните евентуалните претенции между тях, свързани с клаузи на договорите са предмет на договорна, а не на деликтна отговорност. Сочи, че е недопустимо и в разрез с правните норми и принципи е да бъде принуден да заплаща два пъти едно и също, но на два различни субекта, като вместо да бъде изпълнена целта на закона – да се обезщети този, който е претърпял вреда, вследствие на престъплението и да не се допусне обогатяване на нарушилия закона, благодарение на престъпната му дейност, се стига до наказване на извършилия деянието по начин, непознат на наказателно-правната система – чрез връщане на полученото вследствие на реализираната престъпна дейност в двоен размер – веднъж в полза на държавата и втори път в полза на пострадалата.