не е налице наведеният от касатора селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тази допълнителна предпоставка не е осъществена спрямо въпрос №2, тъй като съдът въз основа на предмета на договора, обвързаността му с договор за наем на бензиностанцията, и счетоводното отразяване на фактурите при ответника по исковете, вкл. отправено от същия писмено искане за потвърждение на „салда при приключване на финансовата 2017г. в размер на 30 000 лева - дълг към ищеца, по същество е счел, че е налице приемане на изпълнението от възложителя и признание от същия на дължимостта на вземанията на ищеца, които изводи са в съответствие с константната практика на ВКС, като липсва посочване от жалбоподателя на конкретна практика на ВКС, в противоречие с която да е постановен атакуваният акт по втори въпрос. Съдът в случая е извел предмета на договора на база тълкуване на клаузите му, различно от това, направено от жалбоподателя, което не е основание за допускане на решението до касация, като не е налице твърдяното във въпрос №3 допълване от съда на вида и характера на дължимата по договора услугата, поради което този въпрос също не може да обуслови допускане на решението до касационно обжалване. Спрямо този въпрос също не е посочена практика на ВКС, в несъответствие с която да е постановено обжалваното решение.