1. „Следва ли въззивният съд в своето решение да обсъди всички доказателства и всички направени от страните доводи и възражения, които имат значение за решението по делото, както и да обоснове фактическите и правните си изводи?“; 2. „Следва ли въззивният съд да съобрази своето решение с практиката на ВКС?“ (по тези процесуалноправни въпроси твърди противоречие с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение №184/17.12.2018 г. на ВКС по т. д. №2781/2017 г.; Решение №192/29.01.2018 г. по т. д. №44/2017 г. на ВКС. I т. о.; Решение №55/03.04.2014 г. по т. д. №1245/2013 г. на ВКС, І т. о.; Решение №63/17.07.2015 г. по т. д. №674/2014 г. на ВКС. II т. о; Решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на ВКС. I т. о.; Решение №111/03.11.2015 г. по т. д. №1544/2014 г. на ВКС. II т. о.; Решение №192/29.01.2018 г. на ВКС по т. д. №44/2017 г. и Решение №141/21.09.2021 г. по т. д. №2586/2019 г., ІІ г. о.); 3. „Дали в качеството на възложител по сключен на основание чл. 59 ЗЗО договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки НЗОК е длъжна да заплати на лечебното заведение - изпълнител по договора, стойността на извършени медицински дейности в полза на здравноосигурени лица, на които е признато право на достъп до медицинска помощ, предвид че е надвишен предвиденият в договора лимит на обема и стойността на закупените за конкретен период дейности“; 4. „Какво е значението на установените лимити за заплащане на извършени медицински дейности по отношение правата и задълженията на страните по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки във връзка и с правото на здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ?“; 5. „Дължи ли се на изпълнителя на болнична медицинска помощ заплащане на отчетени от него дейности, в случаите, когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка, в зависимост от това дали дейността е планова или спешна?“; 6. „С вписването на стойност и отразяване на конкретни суми в Приложение №2, неразделна част от договора, определен ли е бюджет/рамка/обем, до който лечебното заведение следва да извършва дейността си? Задължен ли е изпълнителят да не превишава този бюджет?“; 7. „Следва ли претендираните суми за извършени дейности от лечебно заведение за болнична помощ над определени стойности да бъдат заплатени само затова, че са извършени, без счетоводно да са отразени в счетоводни сметки и регистри и да има издадени финансови документи със съответните реквизити съгласно Закон за счетоводството, предвид факта, че тези лечебни заведения са търговски дружества съгласно Търговския закон и имат качеството на търговци?“; 8. „Задължително ли изпълнителят следва да инициира специална процедура за коригиране на определените стойности, предвидена в Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4. ал. 1 и ал. 2 ЗБНЗОК и следва ли същата да е приключила, за да търси същият заплащане на извършена дейност по съдебен ред с иск за реално изпълнение?“ и 9. „Кой е началният момент, от който може да се търси лихва за забава върху стойността на отчетената в превишение на определените лимити дейност от лечебно заведение предвид едногодишното действие на бюджетния закон на НЗОК?“ (по последния въпрос твърди противоречие с Решение №141/21.09.2021 г. на ВКС по т. д. №2586/2019 г., I т. о., ТК). Счита, че правните въпроси от т. 3 до т. 9, вкл. са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като правният отговор по тях би променил съображенията на съда за основателност на предявения иск и би се достигнало до различен правен резултат.