чл. 227 ГПК

За допустимостта на съдебно решение за делба с оглед постановяването му по отношение на починала страна.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

При тълкуване волята на страните следва ли да се обследват цялостните отношения на страните, включително и тези извън процесния договор, както и действителната им воля, смисъла и целта на договора?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Когато поемателят по менителничното задължение и кредиторът по каузалното отношение съвпадат, необходима ли е идентичност на издателя на записа на заповед и длъжника по каузалното правоотношение, за да се приеме, че е налице валидно възникнало задължение по записа на заповед?

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Представлява ли мястото за паркиране, когато не е изградено като гараж, отделен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 ДР ЗУТ?

Относно приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК и с предявяването на искането чл. 12, ал. 1 ГПК в делбеното производство.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Относно приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК и с предявяването на искането чл. 12, ал. 1 ГПК в делбеното производство.

Дали липсата на апостил върху представения по делото акт за смърт, съставен в Република Турция, го прави негодно доказателство за установяване факта и датата на смъртта, и дали може такъв документ да обоснове спиране на производството по делото в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК?

За проверка на решаващия извод на въззивния съд, че гараж, разположен в съсобствено дворно място, пречи за използване на мястото и е основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС за събарянето му, когато пред вратата му има спряла кола или вратата му е отворена.

По приложението на чл. 269 ГПК и задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи във въззивната жалба и да обсъди доказателствата, относими към конкретно въведените основания за неправилност на първоинстанционното решение.

Длъжен ли е въззивният съд служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото, при положение, че във въззивната жалба се съдържа оплакване за погрешно установяване на този факт от първата инстанция и за незаконосъобразно недопуснато от нея доказателствено искане за изслушване на такава експертиза?

Допустимо ли е и има ли правен интерес в производството по реда на чл. 61 ЗН, образувано по молба на държавата при условията на чл. 11 ЗН, да бъде проведено производство по чл. 51 ЗН?

От кой момент възниква съсобствеността между наследника, в чиято полза има направено универсално завещателно разпореждане, и наследника, който е възстановил запазената си част със съдебно решение по чл. 30, ал. 1 ЗН, върху оставеното в наследство имущество?

Допустимо ли е въззивната инстанция да влоши положението на жалбоподателя, като отрече признати от първоинстанционния съд права на ищеца по иск за парично вземане, които не са оспорени от насрещната страна чрез жалба?

За възможността с договор за доброволна делба на съсобствен имот, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, да се прехвърли право на собственост върху построен в имота самостоятелен жилищен обект, който е изключителна собственост на съделителя-прехвърлител, на друг съделител-съсобственик на имота.

За задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалата.

По кой ред следва да се уредят отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията, ако съсобственикът-подобрител е манифестирал спрямо останалите съсобственици намерение да владее имота само за себе си и се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка?
От кой момент започва да тече погасителната давност за претенцията за обезщетение за подобрения и необходими разноски, извършени от съсобственик в общата вещ, в качеството му на недобросъвестен владелец на идеалните части на останалите съсобственици и с тяхното знание и непротивопоставяне?

Допустимо ли е страна в процеса да извърши отказ от иска, преди да бъде установено от съда, че тя е носител на правото на иск, упражнено от първоначалния ищец, без в процеса да е установена наследствената трансформация по чл. 120 ГПК /отм./, предвид повдигнатия в процеса спор от наследниците на починалия ищец?

Относно проверка на допустимостта на въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска за нищожност на договора за учредяване на ипотека.

Пълномощник, който не е в кръга на лицата по чл. 32 ГПК, но има пълномощно за сключване на всякакви договори, извършване на правни действия и представляване на упълномощителя по съдебни дела в защита на негови имуществени и други интереси, може ли да упълномощи адвокат за извършване на процесуално представителство с оглед разпоредбата на чл. 32 ГПК и влиза ли в обема на представителната му власт сключване на договор за процесуално представителство с адвокат?
При липса на изрично писмено изявление на упълномощителя за сключване на договор за адвокатска помощ, защита и съдействие, може ли пълномощникът да преупълномощи друго лице – адвокат, и налице ли е валидно процесуално представителство?

Трябва ли да има връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, предмет на искането по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ и как се определя релевантния период на проверката и преценката за наличие на основание за отнемане на имуществото?

Допустимо ли е въззивната инстанция да влоши положението на жалбоподателя, като отрече признати от първоинстанционния съд права на ищеца по иск за парично вземане, които не са оспорени от насрещната страна чрез жалба?

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (завладяване), намира ли приложение презумпцията по чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си?

Допустимо ли е решението на първоинстанционния съд, ако е постановено по отношение на страна, която е починала след приключване на съдебното дирене и преди постановяване на решението на съда?

1. Какъв е порокът на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК?
2. Допустимо ли е исково производство в хипотезата, при която посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска?

Задължен ли е съдът при настъпила в хода на процеса смърт на ищеца да определи кой е неговият надлежен правоприемник?

Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание (завладяване), намира ли приложение презумпцията по чл. 69 ЗС и предполага ли се, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си?

Дали отказът на съсобственика, поискал обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, да ползва общата вещ съвместно с ползващите я съсобственици, представлява обстоятелство освобождаващо последните от отговорност по чл. 31, ал. 2 ЗС, ако след отказа неползващият съсобственик отново изяви желание за лично ползване на вещта в бъдеще, съобразно правата си, но ползващите съсобственици не му предоставят такава възможност?

За пасивно легитимираните страни по отменителния иск и изискването за задължителната им съвместна процесуална легитимация като условие за допустимост на процеса.

Има ли основание за прекратяване на производството (абсолютна процесуална пречка) по исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1 КТ, т. 1 – 3, когато след приключила ликвидация ответникът - работодател е заличен в търговския регистър като еднолично търговско дружество - общинско предприятие, но с прехвърляне на материалните активи и персонала на заличения търговец по реда на чл. 52 ЗОС е създадено общинско предприятие като специализирано звено на общината?

Длъжен ли е при определяне кръга на наследниците по закон въззивният съд да постанови решението си след обсъждане на събраните по делото доказателства?

За задължението на съда да зачете влязло в сила решение.

Приложима ли е разпоредбата на чл. 474, ал. 4 ГПК /отм./ (чл. 578, ал. 4 ГПК) в охранителното производство по издаване на констативен нотариален акт по реда и при условията на чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ (чл. 587, ал. 1 ГПК)?

Допустим ли е искът по чл. 135 ЗЗД, когато като ответници в процеса не са конституирани и двете страни по увреждащата сделка?

Следва ли лице, което упражнява фактическа власт върху имота за собственика, когато промени намерението си и започне да държи същия за себе си или за друго лице, да доведе тази промяна до знанието на собственика? (по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК)
За приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС в хипотеза, когато съсобственик е продал имот, легитимирайки се с констативен нотариален акт за собственост на целия имот. (по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК)
Представлява ли разпореждането с идеални части от правото на собственост върху имот недвусмислено волеизявление, с което прехвърлителят признава, че не се счита за собственик на целия имот, а само на идеалните части, предмет на сделката? (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК)

Подлежат ли на отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК нотариални актове, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот; какво е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя и при уважаване на предходен евентуален иск, допустимо ли е разглеждането на следващите евентуално предявени искове, съответно как следва да се произнесе въззивна инстанция, която след отмяна на първоинстанционно решение, с което всички евентуално предявени искове са отхвърлени, уважава само един от предходните искове.

Допустимо ли е съдът да уважи иск по чл. 7 ЗВСОНИ срещу всички наследници на купувачите по договора за продажба , без да отчете в какво качество са конституирани като страни в процеса и към кой момент с оглед спазването на преклузивния срок по чл. 7 ал. 1 изр. 2 ГПК?

Дали постройките с временен характер представляват мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и дали препятстват възстановяването на собствеността,вкл. с оглед тълкуването, дадено в §1в ДР на ППЗСПЗЗ ?

Как следва да се определени нуждата от издръжка на дарителя по смисъла на чл. 227 ГПК ? Следва ли да се приеме за отказ от страна на надарения да дава издръжка, ако за покана се приеме исковата молба, ако в нея липсва искане за конкретна сума и необходимата издръжка е определена от експертиза пред въззивния съд в последното съдебно заседание преди постановяване на решението ?

Относно приложението на нормата на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ тогава, когато наследник е направил искане за възлагане на делбения имот на това основание, живял е в същия имот, но в друга сграда, като е ползувал и наследствения имот. Въпросът се поставя в смисъл, следва ли да се приеме в горната хипотеза, че наследникът с направена и приета претенция по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ отговаря на изискването на същата разпоредба „да е живял” в наследствения имот.

Относно допустимостта на съдебно решение,което е постановено при липса на надлежна ищцова страна след смъртта на ищци по делото,настъпила в различни моменти в хода на производството по делото,преди приключване на фазата на съдебното дирене.

Допустимо ли е наследниците на починал в хода на съдебния процес ищец по иск с правно осн. чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на дружеството да бъдат конституирани като ищци на мястото на починалия наследодател?

Налице ли са предпоставките на чл.53,ал.2 ЗКИР когато регулацията е била изменена по желание на заинтересованите собственици и заповедта за нейното изменение не е била обжалвана,т.е. дали в подобна хипотеза може да се приеме,че регулацията е приложена.

Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства.

За точното приложение на разпоредбата на чл. 227, б. в ЗЗД.

За правомощията на въззивния съд, когато констатира, че в делото участва ненадлежна страна и задължен ли е съдът служебно да конституира частния правоприемник – заветник на ищеца по предявен иск за собственост на основание чл. 230, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 227 ГПК или трябва да конституира универсалният правоприемник по закон или по общо завещателно разпореждане, като частния правоприемник може да встъпи в делото като трето лице-помагач по реда на чл. 226 ГПК.

Как се разпределя доказателствената тежест при изследване истинността на документ в хипотезата, при която оспорилата го страна не разполага с оригинал от същия, и какви са допустимите доказателствени средства за проверка истинността на документа?

С оглед на изложените обстоятелства в исковата молба, които сочат предявен иск по реда на чл. 254 ГПК /отм./ и заявения петитум за установяване на недължимост на суми по договор за заем, но едновременно с това и въвеждането на твърдения за предоставено обезпечение от трето лице, срещу чието имущество е насочено изпълнението, съставът на ВКС констатира противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Неясни са и фактическите твърдения на ищеца съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, както и не е обоснован интересът му от търсената защита с предявения иск с така заявения петитум – чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК.

Възможно ли е в хипотезата на чл. 200 ЗУТ да се придобие по давност реална част от УПИ в границите на селищно образувание без за тази реална част да са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ, както и следва ли реалната част да се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ, за да се приеме, че не е необходимо да бъдат спазени изискванията на чл. 200, ал. 1 ЗУТ или е достатъчно фактическото й присъединяване по силата на упражнено давностно владение?

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възражения на страните – решен в противоречие с ТР № 1/4.01. 2001 г., т. 19? Налице ли е пречка за реституция по ЗВСОНИ в хипотезите, при които одържавеният незастроен недвижим имот е застроен след влизане в сила на ЗВСОНИ и в хипотезите, при които отчужденият застроен имот към влизане в сила на ЗВСОНИ съществува реално до размерите до които е бил отчужден – решени в противоречие с ТР № 6/2006 г., препращащо към ТР № 1/2005 г.?

Дали признанието за безвъзмездния характер на сделката за придобиване на недвижим имот през време на брака, направено пред брачния съд от бившия съпруг, който не е страна по нея, може да се приравни на обратен документ или на начало на писмено доказателство за разкриване на симулация, твърдяна от другия съпруг?

Относно законовите критерии и правно-релевантни факти при определяне статута на обособено помещение в подпокривно пространство, обжалваното решение на въззивния съд е произнесено в противоречие с ТР 34/83 год. на ОСГК на ВС , Решение Nо 734 от 14.03.2011 год. по гр.д. Nо 1270/2009 год. на ВКС-I г.о., Решение Nо 211 от 13.09.2011 год. по гр.д. Nо1940/2009 год. на ВКС-I г.о.

При смърт на страна в процеса се стига до процесуално правоприемство по силата на закона, а в случаите, когато правоприемникът на починалата страна участва на лично основание като насрещна страна по спора е налице сливане качеството на ищец и ответник в един правен субект, до размера на притежаваната от наследника част.Това води до недопустимост на иска в тази част, поради липса на насрещна страна, в който случай съдът прекратява производството по делото.Естеството на спорното право и вида на търсената съдебна защита са без значение за правоприемството, съответно за сливането на качеството ищец и ответник и за дължимата последица-прекратяване на висящия исков процес.

За правния интерес на наследниците на физическо лице – ищец по трудово дело, да продължат производството когато е предявен само иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Представлява ли обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС дворно място, което не принадлежи на всички етажни собственици, тъй като в мястото съществува и сграда, притежавана в режим на индивидуална собственост?

Може ли съдът да ревизира мотивите и предписанията на здравния орган – ТЕЛК относно възможността на работника да изпълнява досегашната си работа?

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, предл. 1 и пр. 2 когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва по делото или не е била надлежно представлявана, може да иска отмяна на влязло в сила решение. Фактът на смъртта поставя край на процесуалната правоспособност на страната. След като ответницата е починала, на основание чл. 227 ГПК тя е трябвало да бъде заместена от молителите, които са нейни синове, единствени наследници и универсални правоприемници. Без значение е дали фактът на смъртта, настъпил по време на въззивното производство, е станал известен на съда, тъй като процесуалното правоприемство възниква по силата на закона, а не въз основа на съдебно разпореждане. Правоприемникът става страна вместо починалия независимо от това дали желае това и дали ще вземе фактически участие в процеса. В случая тъй като молителите не са били конституирани на мястото на своята наследодателка, е нарушен принципа на участие на страната в съдебното производство и е постановено решение спрямо починала страна. То поражда сила на пресъдено нещо и обвързва молителите, които могат да претендират отмяната му. С такова право не разполагат останалите страни по делото, които не са правоприемници на починалата, с оглед правилото на чл. 26, ал. 2 ГПК, според което никой не може да предявява чужди права пред съд. Въпреки това решението следва да бъде отменено изцяло, независимо че ответниците са обикновени другари, тъй като само по този начин могат да бъдат отстранени допуснатите спрямо молителите процесуални нарушения. Те не са били и представлявани надлежно, доколкото не са упълномощавали адвокат с възможност за преупълномощаване.

Относно приложимостта на разпоредбата чл. 213, ал. 1, изр. 3 КЗ /отм./ във връзка с § 143 ПЗР ЗИДКЗ /отм./

Какво е правното значение и последици при липса на прието наследство по опис в производството по иск по чл.30,ал.1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част, насочен спрямо лице, което не е от кръга на лицата, призовани към наследяване?

Дали нормата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ има правно значение при решаване на спорове по чл. 14, ал. 4 З. или регламентира само предпоставките за възстановяване на собствеността пред компетентния орган по чл. 14, ал. 3 З., за който е прието, че е обусловил изводите на въззивния съд по основателността на иска и че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото?

В решението по допускане на съдебна делба съдът разрешава въпросите между кои лица и за кои имоти се следва да се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. При настъпило наследствено правоприемство по време на процеса /чл. 227 ГПК/, съдът е длъжен да отчете настъпилата промяна и да постанови решението спрямо конституираните наследници на починалата страна. Решението, постановено спрямо страна, загубила процесуалната си правоспособност, е процесуално недопустимо.

Следвало ли е районният съд да остави исковата молба без движение, с оглед наведените от ищцата твърдения за наличие на спор за материално право и заявеното правно основание, за уточняване на правната квалификация – кой момент се иска установяване на правото на собственост, и едва след отстраняване на тази нередовност да направи преценка за наличие на правен интерес от предявения иск? Задължен ли е съдът при преценка за наличие на правен интерес служебно да събира доказателства? След като районният съд служебно е конституирал наследниците на починалата преди предявяване на иска страна като ответници, правилно ли е прекратил производството по отношение на тях или е следвало да остави исковата молба без движение с указания ищецът да посочи наследниците, на които да бъде връчен препис от исковата молба?

Необходимо ли е приемане на наследството по опис по чл. 30, ал. 2 ЗН в случаите, когато дареното имущество изчерпва изцяло наследството? Следва ли да намери приложение забраната по чл. 30, ал. 2 ЗН, когато надареното лице, което при завеждане на делото не е имало качеството на наследник по закон, впоследствие по пътя на процесуалното правоприемство по реда на чл. 227 ГПК, встъпи в процесуалното положение на починала по време на производството страна, която е била изначално наследник по закон, призован към наследяване ?

За приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС в хипотеза, при която фактическата власт е придобита на правно основание /сключен договор за заем за послужване по чл. 243 ЗЗД/ и липса на уведомяване на собственика на промяна на намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение.

Достатъчни ли са посочените действия /отдаване под аренда/ от съделителя, които въззивният съд възприема и с които той да е манифестирал пред всички съделители намерение да владее посочените имоти като свои собствени, за да ги придобие за себе си в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС при положение, че чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието дава възможност само някои от съсобствениците да сключват договор за аренда?

Какво е значението на договора за управление и дали е необходимо в същия да има поставена нова бизнес задача (план), за да се обоснове правото на уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ?

Относно допустимостта на прекия иск по чл.407, ал.1 ТЗ /отм./ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” в случаите на уважен с влязло в сила решение иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента е обосновано и приложното поле на касационното обжалване. К.

Приложима ли е разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД по отношение на договорното задължение към Държавен фонд „Земеделие за възстановяване на фактурната стойност на предоставен под формата на стоков кредит посадъчен материал, предназначен за производство и реализация на съответната селскостопанска продукция в договорени от страните размери при наличието на обективни причини за неизпълнение на така поетото по договора непарично задължение?

Относно реда за встъпване на децата на член-кооператор в членственото правоотношение на родителя и възникване на колективно членство за придобиване на едно жилище.

Ако имотът, предмет на спора, не е индивидуализиран в достатъчна степен в диспозитива на решението, може ли съдът, на базата на решаващите мотиви, да изведе неговата индивидуализация?

Допустимо ли е съдът да се произнесе по валидността на завещание, което е послужило за предходна делба и е зачетено като е констатирано противоречие между мотивите на обжалваното решение и тези в решението по гр.д. № 1868/2005г. на ВКС, IV г.о.?

Относно наличието на правен интерес по предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, като абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск и за допустимостта на иска. Относно възможността в производството по иск за собственост, основана на земеделска реституция ответникът да оспорва легитимацията на ищците с възражението, че техният наследодател не е бил собственик на имота към момента на обобществяването му, ако той самият не заявява права върху имота към този момент.

Относно нуждата да се изследва наличие на каузални правоотношения между страните, когато записа на заповед като абстрактна сделка не е оспорен от издателя, както и относно това дали следва ответника, който общо отрича съществуването на каузално правоотношение, респективно съществуване на изпълнително основание да докаже възражението си .

Относно допустимостта на касационното обжалване е, разполага ли с процесуална възможност ответник по иск с правно основание чл. 108 ЗС да оспорва легитимацията на ищеца с възражение, че неговия наследодател не е бил собственик на имота към момента на обоществяването му, ако самия ответник не е заявил права върху имота към същия момент.

Приложим ли е оригинерния способ давностно владение за придобиване на вещни права върху земеделски имоти, когато процедурата по възстановяване на имота не е завършена по предвидения в закона ред – в случая със заповед на кмета на общината на населеното място, в което се намира имота?

Относно приложението на чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ във вр. с пар. 143 ПЗР ЗИДКЗ.

Допустимо ли е второто искане за отмяна на отчуждаването на основание чл. 4 ЗВСВНОИ направено от Д. П. след определяне на нов преклузивен срок за това, след като има предходно искане, което изхожда от съпругът й и касае имот, бивша съпружеска имуществена общност?
За валидността на административния акт, с който е отменено отчуждаването, след като е установено, че две от отчуждените сгради са съборени и построени други за задоволяване производствените нужди на кооперацията, за нуждите на която е бил отчужден имота, а жилищната сграда е преустроена и пристроена за задоволяване на административни нужди.

Относно критериите за определяне на обезщетение за причинените им, в резултат на процесното ПТП морални вреди в „справедлив” по см. на чл.52 ЗЗД размер е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/68 год., разрешава се противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Относно нищожността на уговорката за лихва, когато противоречи на добрите нрави, със съдебната практика, предлагаща по-различно разрешение на същия въпрос.

Дали отсъствието на владелеца при отнемане на вещта попада в хипотезата „скрит начин” по чл. 76 ЗС?

Дали придобиването на имота чрез договор за покупко-продажба по време на брака на името на двамата съпрузи изключва трансформацията на лично имущество на единия от тях?

Относно действителността на извършеното дарение на чужд имот и възможността да се придобие имота на оригинерно основание с изтичането на петгодишната давност при добросъвестен владелецът , който е придобил имота по силата на цитирания по-горе договор за дарение. Относно обсъждането на доказателствата , доводите и възраженията на страните в съвкупност и поотделно.

За възможността да се намалява неустойка по приватизационен договор поради прекомерност и/или при частично изпълнение на задължение за бездействие.

В кои случаи следва да се приложат разпоредбите на пар.187, във връзка с пар. 188 ППЗПИНМ/отм./ и в кои разпоредбата на пар. 185 от същия правилник?

Съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното производство е недопустимо заявяването на нови обстоятелства и представяне на доказателства, които страните са могли да посочат и представят пред първоинстанционния съд.