не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №******гала изрични мотиви по него. На практика ищецът е заявил твърденията си още с исковата молба, а ответникът - възраженията си с отговора, като, на база събраните доказателства и установените въз основа на тях факти, двете инстанции са направили различни правни изводи за това дали има или не противоправно поведение на водача на автомобила, което да е в причинно-следствена връзка с увреждането на пострадалия. Така - обсъждайки доказателствата и доводите на страните, подвеждайки ги под приложимите правни норми и излагайки собствени мотиви по съществото на спора, въззивният съд е изпълнил задължението си да реши спора по същество, като съобразно становището си относно крайния му изход потвърди или отмени решението на първата инстанция /т. 1 ТР 1/2013, ОСГТК/. Предвид всичко посочено изведеният от касатора въпрос не е свързан с решаващата воля на съда, неотносим е и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.