е обусловил решаващата воля на въззивния съд, но в случая не се установява наличие на поддържаните селективни основания – по визирания въпрос е налице константна практика на ВКС /която изключва бланкетно поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, обективирана в множество актове на ВКС, вкл. решение №60167 от 02.02.2022 г. по т. д.№2490/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с която въззивният съд се е съобразил изцяло. Съгласно дадените разрешения, установителното действие на решението между третото лице-помагач и насрещната страна се заключава в силата на присъдено нещо, с която се ползва решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а що се касае до вътрешните отношения между подпомаганата и подпомагащата страна, за тях важи задължителната сила на мотивите. Последната има за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението /фактически констатации на съда, правни изводи, становища относно преюдициални въпроси/, доколкото те обуславят изводите относно спорното право. Задължителната сила на мотивите по смисъла на чл. 223, ал. 2 ГПК обвързва по задължителен начин страните и съда, пред който е висящо следващото по време дело - между подпомагаща и подпомагана страна, да приемат, че съдържащите се в мотивите на решението по предходното дело, в който са участвали подпомаганата и подпомагащата страна в това им качество, изводи за фактите и преюдициалните правоотношения, релевантни за правоотношението, което е предмет на постановеното решение, са се осъществили така, както се сочи в мотивите, към момента на приключване на устните състезания по предходното дело. Третото лице-помагач не може в следващия процес да оспорва фактическите и правни изводи, обективирани в мотивите на решението по предходното дело, като единственото изключение е при възражение за лошо воден процес на основание чл. 223, ал. 2, изр. 1 ГПК. В случая въззивният съд, разглеждащ следващото по време дело - между подпомагаща и подпомагана страна, изцяло в съответствие с дадените разяснения, е съобразил, че с влязлото в сила съдебно решение е прието по задължителен за него и за страните начин, че лекият автомобил, управляван от Д. М. П., по вина на която е настъпило процесното ПТП, не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, което обстоятелство е било една от основните предпоставки за уважаване на предявения от пострадалия срещу Гаранционен фонд иск.