„Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по формулирано във въззивната жалба искане за събиране на доказателства по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК?“. Твърди се, че е константна практиката на ВКС, обективирана в редица решения, сред които и решение №167/26.10.2017 г. по гр. д. №209/2017 г., ГК, Първо г. о. и решение №120/26.01.2021 г. по гр. д. №3754/2019 г., ГК, Трето г. о. на ВКС, в които се приема, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, когато въззивният съд не се е произнесъл по направено искане за събиране на доказателства от въззивната инстанция, които са останали несъбрани от първоинстанционния съд, поради допуснати процесуални нарушения. Излага се, че САС е пропуснал да се произнесе по направено доказателствено искане във въззивната жалба за събиране на доказателства, представляващи част от воденото досъдебно производство на специализираната прокуратура срещу тримата ответници, в това число за участие в организирана престъпна група и вещно укривателство на процесния лек автомобил, а изложеното е препятствало възможността да бъдат установени посочените в обвинителния акт обстоятелства, касаещи придобиването на процесното МПС, промяната в номера на рамата му от ответниците, последващата му препродажба за сумата от 15000 лв. и пр., което заедно с това, че въззивният съд не е спрял гражданското дело до приключване на наказателно такова, било довело до невъзможност ищецът да докаже основателността на исковата си претенция. Претендираното противоречие на въззивното решение с цитирана практика на ВКС сочи на заявено основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя се и материалноправен въпрос, за който се твърди, че е обусловил изхода на спора: „Носят ли гражданска отговорност за стойността на откраднат лек автомобил извършителите на вещно укривателство и отговарят ли солидарно заедно с прекия извършител на противозаконното ѝ отнемане?“ Според касатора отговор на този въпрос следва да бъде даден при съобразяване на съдебната практика в решение №76/24.03.1998 г. по н. д. №353/1996 г., Първо н. о. на ВКС и решение №72 от 30.03.1978 г. по н. д. №13/1978 г. Първо н. о. на ВС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/, а в случай, че същите решения са неотносими, при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.