Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 219 ГПК

Привличане на трето лице
Чл. 219. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба-ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.
(2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина.
(3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане.

чл. 219 ГПК

Привличане на трето лице
Чл. 219. (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба-ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.
(2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина.
(3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

към страните техните твърдения и фактите, които са от значение за делото, като изготви доклад по чл. 146 ГПК. Според касатора такъв изобщо липсва поради недопустим пропуск на всичките съдии, разглеждали делото, преди да пристъпят към съдебното дирене да съставят и обявят на страните доклад. Съдебният акт е изцяло порочен акт и поради неизпълнение на задължението съдът да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, имащи значение за правилността на решението в тяхната цялост и да формира изводите си след съвкупната им преценка. Твърди се, че съдът е постановил решението си в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, съгласно която когато ищецът претендира вреди, в резултат на лекарска грешка, неговото задължение по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е да изложи обстоятелствата, на които се основава иска, което не следва да се тълкува буквално. Излага, че съдът изобщо не е коментирал и един друг факт, даващ основание за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника, а именно безспорно установеното от личните признания на опериращия лекар обстоятелство, че е напуснал залата преди завършване на инвазивната процедура от 24.01.2019 година, оставайки ищецът в „ръцете на стажант и медицинска сестра, което дори само по себе си дава основание претенцията да бъде уважена напълно по основание и размер. Неотчитането от въззивната инстанция на всичко гореизложено води до постановяването на един очевидно неправилен съдебен акт, което е касационно основание по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Според касатора, Апелативен съд - В. се е отклонил от задължителните указания на ВС, дадени още в ППВС №1/53 година, ППВС №7/65г. и ППВС №1/1985 г., и формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, обективирана в множество съдебни решения, според които за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си и да се произнесе по всички редовно и своевременно релевирани доводи и възражения, поддържани от страните, от които зависи правилното разрешаване на спора. На следващо място счита, че по делото е установено, че служителите на ответника са извършили множество действия в противоречие с утвърдените медицински практики, изрично записани медицински стандарти и на общите етични и морални принципи, които са довели до доживотното увреждане на здравето на ищеца, предвид което се налага извода, че постановеното от въззивната инстанция решение се явява очевидно неправилно и противоречащо на нормативната уредба. В изложението на касационните основания се посочват основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 и ал. 2 ГПК за допустимост на касационната жалба и във връзка с Тълкувателно решение №1/19.01.2010г. на ОСГТК на ВКС, като се излага, че обжалваният акт е очевидно неправилен, а съществени материално и процесуално-правни въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, като самият материално правен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, както и разглеждането на поставените въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: „1. Следва ли медицинските служители да носят отговорност за вреди, причинени в резултат на поведение, изразяващо се в незачитане и несъобразяване с етични правила и норми, свързани с професията, която упражняват?“ Този въпрос се поставя във връзка със събраните по делото доказателства, че ищецът в качеството си на пациент не е получил компетентна и своевременна медицинска помощ, нито хуманно и добронамерено отношение, както и разбиране и съчувствие към неговата болка, и при наведени твърдения, че действията на служителите на ответника са в разрез с посочените принципи, тъй като изначално е подценено и неглижирано състоянието на пациента, като не са предприети необходимите спешни мерки за диагностика и лечение още при постъпването му, а е бил приет едва след като е заплатил претендираните суми. 2. „Допустимо ли е лекарят, извършил операцията да напусне операционната зала повече от три часа преди приключване на операцията? Представлява ли това действие /установено по категоричен начин по делото от показанията на самия него/ нарушение на медицинските стандарти и основните принципи и задължения, заложени в нормативните актове, касаещи лекарската професия и следвало ли е въззивната инстанция да съобрази постановеното решение с това обстоятелство?“, като поставянето на тези въпроси е с оглед безспорно установеното, че той е напуснал залата повече от три часа преди приключването на операцията, заради свои лични ангажименти, като е оставил стажант да я довърши, което категорично е в разрез не само с медицинските стандарти, но и с основните принципи и задължения, заложени в нормативните актове, касаещи лекарската професия. 3. „Следвало ли е въззивната инстанция да изложи мотиви във връзка с доводите на ищеца относно това, че при решаване на спора е бил нарушен принципа на непосредственост?“ се поставя с оглед изложените твърдения, че съставът, разглеждащ първоинстанционното дело е бил заменян многократно, поради което съдията, постановил обжалвания акт не е участвал при събирането на доказателствата по делото, освен тези в последното съдебно заседание, което пряко или косвено е довело и до постановяване на решение в противоречие със смисъла на закона и установените по делото обстоятелства решение. На следващо място се твърди общо несъобразяване на въззивния съд със задължителната съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 12 и 235 ГПК, съгласно които съдът е задължен да обсъди в решението си всички допустими и относими към спорния предмет възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по тях, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и по-конкретно се излага противоречие със задължителната практика на ВКС, а именно: Решение №3/15.03.2016г. по гр. д. №2526.2915 г. на ВКС, III ГО, Решение №65/30.07.2014г. по гр. д. №1656/2013 г. на ВКС, II ТО, решение №445/02.11.2011г. по гр. д. №1733/2010 г. на ВКС, IV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които се приема, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. Според касатора въззивната инстанция е разрешила спора в противоречие с указанията по приложението на чл. 269 ГПК, дадени с т. 1 на ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, тъй като не са коментирани всички доказателства, събрани в производството, не са приложени точно императивните материалноправни норми и е постановен един очевидно неправилен съдебен акт - кас. основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Наталия Неделчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. В хипотеза на иск по чл. 30 ЗН и постановяване на решение след близо 7 години от откриване на наследството, следва ли съдът да кредитира като по-достоверна съдебно-оценителна експертиза, която отчита рязкото поскъпване на цените на имотите към настоящия момент или оценка, която създава по-малка разлика между различните периоди на оценка на недвижимите имоти към момента на изготвяне на и към момента на откриване на наследството; 2. С цел постигане на справедливост и недопускане на неоснователно обогатяване следва ли преценката за накърнена и запазена част като стойност в пари и за размера в пари на възстановяване на разполагаемата част да се оценят към един и същи момент, а именно откриване на наследството с оглед избягване на възможността динамиката в пазара на недвижимите имоти да създава дисбаланс в двете оценки; 3. В случай, че правото на наследник да му бъде възстановена запазена част от наследството е оценено към пазарни условия от преди продължителен период от време (седем години), а в същото време разполагаемата част е остойностена към пазарни условия, които са коренно различни по отношение цените на имотите от преди седем години, то създава ли се несправедливо разместване на блага; 4. Откриването на наследството ли следва да е момента, към който се преценява накърнена запазена и възстановяване на разполагаемата част; 5. Как се извършва възмездяване по чл. 36, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН в хипотеза, при която заветникът или надареният е наследник със запазена част, призован към наследяване и имотът е върнат в наследството; 6. При бъдещата делба на наследството, което включва недвижим имот, и всяка от страните би следвало да получи 1/2 идеална част от наследствената маса, означава ли, че в производството по чл. 30, ал. 1 ЗН страната следва да заплати по реда на чл. 36, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН припадащата се част от разполагаемата част – 1/2, а не цялата; 7. В производството по чл. 30, ал. 1 ЗН, в случай, че страната заплати по реда на чл. 36, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН цялата сума, а не само припадащата се част от разполагаемата част, то същото съобразено ли е с принципа на неоснователното обогатяване; 8. При преценка основателността на молбата по чл. 219, ал. 1 ГПК, задължен ли е съдът въз основа на предявения иск и фактите, които евентуално следва да бъдат установени в решаващите мотиви на съответното съдебно решение, предвид тяхната обвързваща сила по отношение на третото лице помагач и привличащата го страна, да съобрази в конкретния случай налице ли е правен интерес от привличането; 9. Съставлява ли процесуално нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства; 10. Задължен ли е въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор; 11. Следва ли мотивите на съдебното решение и в частност въззивното, да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът, и в частност въззивният, счита доводите и възраженията на страните за основателни, респективно неоснователни; 12. С оглед задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба, то следва ли въззивния съд да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

за задължението на съда да се произнесе по направените с въззивната жалба доказателствени искания. Със същото определение по касационната жалба на Б. Н. В. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: "Как се определя размерът на обезщетението, когато искът е доказан по своето основание?“.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

12317 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право